Из „Гласове” (1939)

Методи Цветнолюбов

Каква е тази пламнала река,
широка, пълноводна, неспокойна?
Кои са тези брегове тропически и знойни?
Безкрайна ли е все така?
Оглеждат ли се в нейните води бездънни
слънца, съзвездия и небеса?
О, пламнала река, о, блян
в душите ни, не си ли ти небесна мълния,
не си ли ти съкровище от чудеса?
По твоите води безбрежни, непознати
пътуват кораби, с цветя и дарове.
Пътуваш ти на юг и чакаш, и жадуваш вятъра
да набразди снагата ти, към туй, което те зове.
В морето да си потопиш очите сини,
в морето да окъпеш своя плод.
Река широка, пламнала, пътувала години
и векове, през бурите, за тих живот!