Върбан Велчев

След първата най-свидна дума: Мамо!
ти ставаш вече роден мой език!
Език за надпис върху щит и знаме.
Език на Ботев! Български език.

След толкоз жертви само Ти остана!
Език, на който моята жена
пошепна тихо една сутрин рано:
- Ще имаш син! Горката - не позна.

Език за всичко - в радост и несрета!
Език на който вещица една
ме клъвна нявга право във сърцето:
- Ще страдаш, синко! Рече и позна.

Език самотен! Кой ще те опази
от пристъпа на дивия брътвеж?
Сред океан от пошлост и омрази
и ти ли като мене ще умреш?

Недей! Защото в тебе е заложен
като в костилката на райски плод
самият ген - по воля Божия -
на вечния страдалец - мой народ!