Петя Пейчева

Светликът от монашеска обител
достигна чак до папския олтар.
Пресвята мъдрост дръзко се провикна:
,,Не са ли слънце, въздух общий дар!”.
За двама братя с Божия повеля
започна трудният и златен век,
за който власт и вяра вдигат жезъл -
да бъде словото ни с мощен ек.
Кънти до днес, понякога в молитва,
а друг път в песен, клетва или зов,
до Космоса неудържимо литва,
но всъщност е в сърцето като код.
Неспирен химн, съдбовен хор звучи
и буквите ни сочат бъднините.
Сияят гордо детските глави
с корони, украсени от звездите.