Николай Соколов

Букви светли, в нощите студени,
от светлик на будна нощ огрени,
раждали се живите ви звуци
като звън на бляскави капчуци.

В тъмни нощи като бърза птица
от прозорчето на манастира
литвала е трайната ви диря
да събужда млади, пресни пъпки
и в душите груби -
нежни тръпки.
Двамата монаси - двама братя,
като два сеяча белокоси,
сбирали са жадно семената
за една сеитба съдбоносна.

Този посев никнел упорито
през гнева на врагове сърдити,
хората събуждал да са хора,
за език и люлка да говорят,
в бъдещето да дълбаят проход!
Този посев мойта кръв разгаря
и ще аленее тя до старост
с българските песни и напеви.
Светли букви, мойта кръв зове ви
и сияе в детското байраче
с образа на двамата сеячи!…

1968 г.