Славчо Донков

СТАРИ ПОЗНАЙНИЦИ

Чук, трион, бургия -
познати сечива -
побират се, не крия
в кутия от халва.
Лежат, мълчат си, уж са
без глас и без сърце,
а ето ги - послушни
в умелите ръце.
На колко са години?
Допускам над стоте,
но спрелите машини
с живот даряват те.
Трудът им не познава
позорно петънце,
но трябва да добавим:
в умелите ръце.

ЩУРЧЕ

- Люшка твоята стая гласче на звънче.
- От вчера на гости дошло е щурче.
- Вратата затваряй, дано не избяга.
- А как ще избяга - висок ни е прага.
- Тогава за връщане няма път лесен.
- Ще изскочи навън то със своята песен.
- Който чуе, глава все насам ще обръща.
- И ще каже зарадван: „Пее цялата къща”.

ЛЕТЕН ДЕН

Слънце сякаш е небето,
толкоз огън мята,
страх ме хваща, че морето
ще го заболи главата.

А пък то така се плиска,
радва се, играе
с платноходка и за риска
не иска да знае.

Но досещам се накрая -
гледай му късмета -
платноходката била е
шапка на морето.

ГРИЖА

- Идват студ и зима -
вече тръгна слух, -
искам да си имам
котешки кожух!… -
Хленчи тъй мишлето
в чуждите уши.
Майка му в неволя е -
кого да теши?
Себе си ли, клетата,
своя ли юнак:
- За хитрец се молих,
а родих чудак!
Как ще е след време
в тъмното, ако
за фенерче вземе
котешко око?

КЪДЕ СЕ Е ВИДЯЛО

Падне ли снегът, не спирам:
лягам - да се откопирам

по очи, по гръб, така че
да се появи юначе.

Не юначе, цяла чета
от близначета-братлета.

Ха иди, че разбери го -
той, снегът ли е индиго?

Но къде се е видяло,
питам се, индиго бяло?