Славчо Донков
Славчо Александров Донков, български писател, е роден на 12 февруари 1942 г. в село Кумарица (сега квартал на град Нови Искър). Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и работи като редактор във в. „Септемврийче”, в културния отдел на в. „Народна младеж”, във в. „Поглед”, в издателство „Отечество”, на което става главен редактор. Редактор в сп. „Лов и риболов”. Автор на стихосбирки, сборници с разкази, новели, книги за деца. Книги: „В строя” (1966, в съавторство), „Да повикаме щурците” (стихове, 1974), „Лятото на последните щъркели” (разкази, 1977), „Синя неделя” (поема за деца, 1978), „Хан Аспарух” (за деца, 1979), „Щастливата зелена морава” (разкази, 1981), „Нека децата дойдат при мен” (пвест, 1982), „Стряха” (1982), „Как без мен” (за деца, 1983), „Корабче от вестник” (стихове за деца, 1983), „Поклон от брега” (стихове, 1984), „Високи пясъци” (разкази и новели, 1986), „Пекни, пекни, слънце” (за деца, 1987), „Водопоят на пеперудите” (повести, 1988), „Чудните тайни. Разказ за живота на Захарий Зограф” (за деца, 1988), „Занимателна азбука А-Я” (за деца, 1989), „Съсед с далекоглед” (за деца, 1989), „Черно и бяло” (повести и разкази, 1998), „По тънка нишка вървя” (проза, 2005), „Метличини очи” (разкази и повест, 2012). Член на СБП и СБЖ. Умира на 6 март 1997 г.
Публикации:
Литература за деца: