Из анкетата „При 17-те новоприети членове в Съюза на българските писатели”

- Кога и какво ви е ориентирало към писателското поприще?

Звезделин Цонев: - В моя роден град - Плевен, който се слави като българския Йерусалим, защото там са станали героичните битки на руските орли, загинали за българската свобода - на моите ученически години се издаваше списание „Родна мисъл”.

Редактори му бяха писателите Иван Кирилов, Г. П. Домусчиев и поета Н. В. Ракитин. Съпругата на Ракитин е моя роднина.

Иван Кирилов ме окриляше с неговия роман „Габарите” и с чудните разкази „Бащино огнище”. Първите напътствия, какви книги да чета, получих от благия съдия. неговото отзивчиво сърце, бащински съвети ме трогваха.

Той пръв ме натовари да напиша студия върху наш поет. Написах за Иван Карановски и Кирилов я помести в „Родна мисъл”.

В гимназията учител по литература ни беше поетът Климент Скопаков. Обичах го, заради неговата скромност, обикнах и стиховете му.

Първите ми литературни опити бяха една една малка повест и стихове, които публикувах в разни списания и литературни сборници: „Изгрев”, „Светли зари”, „Пробуждане”, „Литературни звуци”, „Чайка”, „Орион”, „Млад читател”, „Млад турист”, „Мимоза”. Мои приятели и познати, които се интересуваха от тях тогава, са ги чели.

Това бяха първите написани сърдечни моления - искрени песни за пламъка, мъката и копнежа по две приказно красиви очи, за които бяха моите безшумни страдания - моите „Сенки по пътя”.

Те бяха плът и кръв на едно непринудено настроение, носеха носталгията по онова, което е загубено, отминало като златен сън, което няма да се върне никога вече - парливата болка и тъгата на измъченото сърце, сиротински туптяло в мечти и блянове в първите самотни вечери на ранното лято, когато листата започват да жълтеят и тъжните есенни флейти глухо засвирват в тишината на стария поток…

- Каква трябва да бъде насоката на нашата художествена литература?

- За себе си - своят път определих. Започнах с песни, после сам редактирах списание „Теменуги”. Когато животът ме отнесе в богатите с исторически видения места около старопрестолния град - В. Търново - тръгнах подир светите сенки на горди боляри и светци и написах исторически книги.

Живота, делата и смъртта на великите наши достойни борци крият народностна гордост, заслужават всяко преклонение.

Приятелите ми в Царевия град - Недялко Каранешев и Пенчо Крусев ме подпомагаха - бяха ми напътствени звезди по времето, когато дирих своя път, след песните на сърцето си. Така написах своите осем исторически книги.

Още в Плевен - дядо ми - стара издънка от благочестив род, ми предаде любовта към бащинията; като редактор в светата Търновска митрополия обиколих седемнадесет монастири, и в тях видях и прочетох миналото величие на коравия български дух - образите на безименните и великите.

Мисля, че насоката на нашата литература трябва да бъде в дирене на ценности в съкровищницата на родната ни история и героично минало - в онова скъпо наследство, оставено ни като духовно богатство, в цената на българската кръв, проляна по всяка педя наша земя за свободата ни.

- Какви отделни книги сте издали и в кои литературни издания сте участвували?

- Участвувал съм в сборниците „Орион” (Стара Загора”), „Мимози” (Орхание) и „Маргаритки” (Плевен). Сътрудничил съм на в. „Чуден свят” и „Илюстровано четиво”.

В продължение на 20 години написах и издадох следните книги:

1. „Зла прокоба”, повест (1919); 2. „Сенки по пътя”, стихове (1925); 3. „Град Лясковец” (1932); 4. „История на град Горна Оряховица и околността му: Лясковец и Арбанаси” (1932); 5. „Монастирите и старинните църкви в Арбанаси” (1934); 6. „С перо, кръст и знаме” (1934); 7. „100-годишнинта на Велчовата завера” (1935); 8. „Извори и документи по Велчовата завера” (1935); 9. „Родословията на трима дейци от Заверата” (1935); 10. „Старини из българската земя”, том 1 (1937); 11. „Подготовка на Велчовата завера” (1939); 12. „Вещери”, старинно поверие в 4 картини (1939); 13. „Сидер войвода” (1939); 14. „Остриетата на меча” (1940); 15. „С кръст и меч” (Поп Груйо и Априлското въстание)” (1940); 16. „Борците на Заренида”, героични разкази (1940); 17. „Св. св. Кирил и Методий” (1940); 18. „Стефан Караджа” (1940), биография с предговор от В. Йорданов; 19. „От Паисия до Вазова” (1941); 20. „Момчил юнак” (1941).

- Имате ли готови за печат нови трудове и върху какъв нов труд работите?

- Довършвам историческия си роман „Еничерин”. Работя върху книгата си „Българските царе”.

През есента ще излязат книгите ми „От Константин Философ” до Абагора”, „От Абагора до Паисия” и „От Вазова до днес”.

Под моя редакция излиза книгата на Г. С. Раковски „О Асеню Первому”, както и книгата на Стамен Панчев - „С перо и с меч”.

—————————-

в. „Светлоструй”, г. 13, бр. 16-17, 10.04. 1941 г. Заглавието е от редакцията.