Алани Мени

ВСИЧКО Е!

Събудих се в очите ти, небе,
избродих синевата ти безкрайна,
и утрото от нежността гребе,
и пие от усмивките ми тайна.

Огледах се във слънчево море,
окъпах се в божествената прана,
от цветния ми звън денят бере
и блика в песен, слънчево огряна.

Аз литнах сред сияен звездопад
танцувах вихрено по Пътя Млечен,
светът разцъфна в мене вечно млад,
превръщайки ме в аромат извечен.

ПОЗНАХ СЕ…

Познах се на листата в злато прегоряло,
на слънцето в очите, благодат разляло.
На вятъра немирен познах се във белите
и огнена лудувам, на мълнии в стрелите.

Познах се на цветеца в капка медоносна,
на щурчовите нощи в песен звездоросна.
В танца на вълните познах се непокорна,
в дихание небесно на птица неуморна.

Познах се в песъчинка, отронила въздишка
на лунните власинки в сребърната нишка.
Познах се в теб и теб, във Всичкото познах се,
в космическия миг с Безвремието слях се.

НЕ С ОЧИТЕ…

Не с очите виж ме, не с очите,
с прелелите вълни от дълбините,
разплискай се, безкрая си разлей
и напълни душата ми с елей.

Не с очите виж ме, не с очите,
с дъха на семенце в скалите,
повикай в Тебе слънце и дъжда,
ведно със мен да дишаш Свобода.

Не с очите виж ме, не с очите,
а с пеещите струни на звездите,
пръсни вълшебна музика, сияй
и в песен от сърцето ме извай.

Не с очите виж ме, не с очите…

ОТВЕДИ МЕ…

Отведи ме през девет земи във десета,
там, където звездите не спят,
греят в пурпурно-златно обширни полета
и в сърцата ни тайни шептят.

Отведи ме със Теб до ръба на безкрая,
после заедно с мене скочи.
И докоснали вечна, вселенска омая,
да се слеем във сноп от лъчи.

Там, където е Тук и точно Сега е,
щом мигът се разпадне на прах,
но препълнени с Всичко Любовта ни ухае
и стопява следите от грях.

УХАНИЕ

Ухая лавандулово на стъмване,
в пътеките от пурпурен простор.
Ела със мен, вълшебно е на тръгване,
треви и облаци запяват в хор.

Аз твоя ще съм вечно, до разсъмване,
със златно-лавандулова луна.
Звездите ти във мене до разпръсване,
творят ухаеща вълна.

Така във лавандулово притъмване,
по аромата хукват чудеса
и без да знаем, вече сме осъмнали
в очите на бездънни небеса.

КОГАТО…

Когато се разсипя по небето,
в сияен прах от пламнали звезди,
пулсирам през незримото, където,
целувки Ти оставих отпреди.

Неистово, когато с гръм валя
и стичам се на ручей от небето,
безкрая във очите ми прелял,
прегръща тишината Ти в сърцето.

Когато се разливам по брега
и вятърът косите ми разстила,
тогава се събирам във Сега
и ставам с Теб Небесно-Земна сила.

ОБИЧАМ Е МАЛКО…

Обичам те звездно, обичам и страстно,
от святост безкрайно и тихо, безгласно.
Обичам е малко… Та как се събира
в теб изворът, който вечно извира?
Грееща бликам, в безкрая Ти тичам,
от звездни целувки до прах се събличам.
Вечно бълбукам и с пяна игрива,
всеки ден с Теб същността ми се слива.
Обичам е малко… дума стопена,
от безграничност в сияйна Вселена.

БЕЗ ДЪХ

Без дъх ела със мен сред дълбините,
да минем през солените пустини,
на дъното от пясък сред вълните,
откриваме по бисер в раковина.

Без дъх ела за полета копнежен,
на пръсти по ръба на тишината.
През облачния пух от Нас разнежен,
да се стопим до Нищо в Необята.

Без дъх ела и аз без дъх съм вече,
прозрачни по ефир и чистота,
събираме най-близкото далече
и мигове - Сега с Безкрайността.

ЩЕ МЕ ПОЗНАЕШ ЛИ…

Ще ме познаеш ли, когато дърво съм сянката си дало,
когато съм тревица мека и ти постилам одеяло?
Ще ме познаеш ли, когато прохладата съм на водата,
когато камък съм, по мене да минеш лесно по реката?
Ще ме познаеш ли, когато луна съм и ти се любувам,
когато съм листо последно и с тебе тихо се сбогувам?
Ще ме познаеш ли, когато птица съм сред нощ запяла,
когато съм снежинка малка, по миглите ти затрептяла?
Ще се познаем да, навярно по даровете във сърцата.
Ти в Мен очите си остави, Аз в Теб - усмивката си свята.