БУБАРСТВОТО И КОПРИНАРСТВОТО  В СВИЛЕНГРАД

електронна книга

Георги Граматиков

ПРЕДГОВОР

От векове бубарството е допълнителен селскостопански отрасъл с голямо икономическо значение. Отглеждането на копринената буба е в основата на коприненото производство. Благодарение на високите технически качества на естествената коприна - якост, финост, гъвкавост и еластичност, тя намира широко приложение в производството на редица текстилни изделия в домашното тъкачество, а в ново време и в копринената текстилна промишленост.

Редица природни и икономически фактори издигат България като първа бубарска  страна. По производство на пашкули тя се нарежда през 50-те години на ХХ в. на шесто място в света след класическите бубарски страни - Япония, Китай, бившите съветски средно азиатски републики, Иран и Италия, а по производство на глава от населението на второ място - след Япония.

Нашата страна притежава извънредно благоприятни климатични условия за развитието на пашкуленото производство. Бубарството по нашите земи е познато отдавна. По-масов характер то добива след Освобождението през 1878 г. и преминава през различни етапи от своето развитие, за да се сложи край през 90-те години на ХХ в.

В своето историческо развитие бубарството в българските земи се концентрира  в два района: южнобългарски - по долината на р. Марица, където особено място се пада на градовете Свиленград и Харманли, и севернобългарски - с център гр. Враца.

Проблемът за възникването и развитието на бубарството и копринарството в българските земи не е нов в науката. Диренията са разнопосочни. Те започват с възникването и опират до въпроса за разпространението и развитието след Освобождението, а след това в развитието им при новите стопански и политически условия през втората половина на ХХ век.

През дългия период на своето съществуване бубарството и копринарството у нас преминават през различни етапи. Това е отразено в редица специализирани издания. Издадени са десетки практически ръководства за производство на пашкули, изследвания, посветени на тази проблематика, на развитието на бубарството като стопански отрасъл в различните пашкулопроизводителни райони на България и началото на копринената индустрия.

В българската историография има достатъчно данни за бубарството в  България, в това число Свиленград и района. Тук то е цветущ поминък и се развива благоприятно през годините на османския феодализъм. След Балканските войни до ново време Свиленград и селищата около него продължават да бъдат едни от основните райони на бубарството, което е предмет на редица стопански изследвания и присъства в редица статистически годишници.

Един от значимите проблеми на бубарството и копринарството като два взаимно свързани поминъка, които се развиват още през годините на османския феодализъм в Тракия, не е изследван цялостно и проучвания в тази насока почти липсват. Голяма част от изследванията се отнасят преди всичко до развитието и мястото на бубарството и копринарството в българското народно стопанство. Ако за бубарството излизат десетки специализирани упътвания, правилници и ръководства по отглеждането на копринената буба, то за възникващата копринарска индустрия, която е част от българската текстилната индустрия, преди всичко се анализират колкото е възможно числовите показатели на произвежданата продукция и техническото оборудване. Тази констатация се отнася и до проучването на бубарството и копринарството от българската историческа наука. Не толкова подценяването на този проблем, колкото отсъствието на интерес към тях, определя и липсата на значими исторически изследвания.

Проблемите за историята и развитието на бубарството и копринарството в Тракия и по специално по долното течение на р. Марица досега не са били специфичен предмет на историческата наука. Вследствие на това, този проблем не е проучван, поради което не е анализиран с необходимата конкретност и последователност.

На един от най-големите центрове на пашкуленото производството по р. Марица - Свиленград е посветено настоящото изследване. Този поминък тук е толкова силно развит през вековете, че непосредствено след Освобождението градът е именуван на коприната, която народът нарича още свила. През 30-те години на ХХ в. градът се превръща и в най-значимият български център на коприненото производство, а по-късно и на копринената текстилна промишленост.

Идеята да напиша тази книга съществува от дълги години. Познавайки богатият архив, то е изцяло написано по документи на Районна кооперация  на бубохранителите „Коприна”, а по-късно на ДИП, фабрика и завод, съхранени в ДА - Хасково до 1993 г. и ЦДА - София. Сведения за бубарството и копринарството намираме в записките на  европейските пътешественици, стопановеди и дипломати, български възрожденски вестници, излизащи в Цариград, статистически годишници на Царство България, а по-късно и на Народна република България, стопанска, историческа и етнографска литература, национални, регионални и местни  вестници от ново и най-ново време и т. н. Материали за състоянието на бубарството в нашите земи се намират в чужди източници. Тези които са преведени на български и обнародвани използваме, за да се да се направят верни и положителни изводи.

За да направя едно пълно и подробно изследване на историята на бубарството и копринарството в Свиленград, каквото досега не е направено, стремежът ми беше да обхвана изцяло всички налични исторически, етнографски и стопански  статистически сведения, архивни документи, литература, изследвания, отзиви в печата и т.н. Не са използвани каквито и да било спомени или информации на хора, заети с това производство, а по късно и на такива, работещи в свиленградската копринена индустрия. Приемам единствено само това, което е архивен материал и литература за написване на настоящата книга. Това са принципите на едно историческо изследване и съм се старал да се придържам към това правило. Дано съм постигнал това и не съм пропуснал други исторически източници. Ако има пропуск, то нека тези, ако някога се заемат отново с подобно изследване, да го допълнят.

Документалната база и сегашното състояние на проучванията върху историята на бубарството и копринарството в българските земи и в частност в Свиленград и района, ясно очертават задачите на настоящото изследване. То си поставя за цел, да разкрие чрез солидна документална основа цялото стопанско развитие на тези два важни взаимно свързани поминъка, като използва всички извори и изследвания за тях. Списък на архивните материали и цялата използвана литература са приложени към всяка глава поотделно, а накрая и в общ списък.

Въпреки многото исторически източници, които можахме да прегледаме, не смятаме че сме могли да отбележим всичко, което е интересно за историята на бубарството в Свиленградско в близкото и по-далечното минало. Причината за това е, че една голяма част от селищата в днешната Свиленградска община до 1912 г. са в състава на Одринския вилает на Османската империя. Данните за развитието на бубарството до тази година са общи за посочената административна единица и не се съхраняват в българските архиви.

Непосредствено след Балканските войни до края на Първата световна война статистиката за бубарството в този район е отново оскъдна. Едва с трайното отсядане на населението от Източна и Западна Тракия по тези места, изграждането и укрепването на административните структури, започват да постъпват статистически данни за развитието на бубарството и количествата произведени пашкули в Свиленград и района.

Въпросът за развитието на бубарството в Свиленградско не веднъж е предмет на научни изследвания. Към него проявяват интерес най-вече специалистите, занимаващи се конкретно с условията за отглеждането на копринената буба. По-общо описание на тази литература е направено в едно от последните изследвания на бубарството в България през 1970 г. от Иван Кожухаров. Много от тези изследвания, когато е необходимо цитирам по-нататък в самото изложение.

Разбира се, ние използваме някои от тези проучвания, за да внесем повече яснота за условията, при които се отглежда копринената буба, най-вече в миналото. Нашето изследване е посветено по-скоро на историята и стопанското развитие на този поминък конкретно в Свиленград и района, до неговия окончателен упадък през 90-те години на ХХ в. То няма за цел да разглежда проблема за условията и изискванията за правилното отглеждане на копринената буба и получаването на по-добра и качествена продукция. Това е предмет на селскостопанските специалисти. Същността на настоящото проучване е едно пълно историческо изследване на този поминък и развитието на копринената индустрия в Свиленград и района, което се прави за първи път.

Историографската литература за Свиленград и покрайнините му е доста разнообразна. В по-голямата си част се отнася за времето след 1912 г. Сведенията, които има дотогава и изследванията, които са направени, изясняват икономическото, стопанското и политическото състояние на Одринския вилает и най-вече на вилаетския център - гр. Одрин. Важно място във вилаета се пада и на каза Мустафа паша (Свиленград).

Досега с историята на бубарството и копринарството в този район на България, много малко са се занимавали българските изследователи. Повечето изследвания са посветени на стопанското значение на проблема. Първи който разглежда състоянието на този поминък в Свиленград е Анастас Разбойников. В своето изключително значимо изследване „Миналото на Свиленград. История на града до 1913 година”, преиздадена през 1990 г. и от името на синът му Спас Разбойников, не веднъж обръща внимание на бубарството, домашната обработка на коприна, архитектура и др. Не веднъж използвам сведенията на Атанас Разбойников, за да бъде по-цялостно представен един или друг проблем в настоящата монографията, цитирайки го добросъвестно.

Ако много от българските автори пишат за бубарството и копринарството в страната, разглеждайки проблема от към неговата стопанска значимост, то почти няма автори, които да са проучвали историята на бубарството и копринарството в Тракия. Едва в най-ново време Иван Кожухаров в своята книга „Бубарството в България” отделя изключително голямо внимание на историята на развитието преди всичко на бубарството в българските земи от средновековието до най-ново време. За съжаление малко място е отделено за историята и развитието на бубарството южно от Стара планина. Авторът използва най-вече числови показатели за произведените количества пашкули през 30-те години на ХХ в., използвайки сведенията от издаваното в България списание „Българска коприна”, статистическите сведения от редица годишници и т. н. Всички сведения, които са в пряка връзка с нашето изследване, добросъвестно използвам.

На пашкулопроизводството в Свиленградско особено внимание е отделено в издадения  през 2002  г. сборник на Етнографския институт с музей - София - „Сакар”. В етнографски аспект Светла Ракшиева проследява отглеждането на копринената буба в този район и домашната обработка на коприната.

Преди да завърша настоящото изследване беше издадена „Градът на коприната. История на Свиленград 1912 - 1944 “, където един от авторите Жечка Тодорова се спира по-подробно преди всичко на историята на бубарството и копринарството в Свиленград до 1944 г. Използвани са главно обнародваните исторически сведения за бубарството и годишните отчети на кооперация „Коприна”, където в по-кратка форма се проследява създаването и дейността на кооперацията през годините.

Изучаването на историята на бубарството и копринарството в Свиленград поставя много проблеми. Голяма част от тях са исторически, етнографски, други специфично стопански и т. н., но всички имат общ аспект. Тяхната значимост произтича от факта, че бубарството и копринарството от векове са навлезли трайно в живота на местното население, значително променят стопанският облик на района. Нещо повече, те дават отражение не само върху цялостният стопански живот, бит и култура, но заедно с това му придават регионална специфика.

Предлаганата монография има изключително важно значение за историята на бубарството и копринарството в Свиленград, защото за първи път се въвежда неизползван досега архивен материал - един от главните източници за тези взаимно свързани два поминъка и тяхното развитие през годините. И преди всичко развитието на копринарската промишленост в Свиленград от нейното възникване до залезът й, се разкрива преди всичко от архивните документи, които досега само частично (периода на създаването на кооперация „Коприна” до 1944 г.) са използвани в споменатата „Градът на коприната. История на Свиленград - 1912 - 1944.” Направен е опит да бъдат използвани всички сведения на обнародваните исторически и стопански проучвания в българската историография, които имат отношение за развитието на бубарството и копринарството в Тракия и конкретно Свиленградско, на всички архивни документи, съхранявани в българските архиви, които пряко се отнасят до разглеждания проблем.

Прегледа на източниците, пълният списък на които се дава в приложената библиография, не оставя съмнение, че в случая са използвани голямо количество материали, които засега са известни и достъпни. Важно е да се подчертаят две обстоятелства. За първи път се обединява цялата информация и то не за частични или хронологически ограничени проучвания. Анализът им е стъпка към възстановяване на общата история на развитието на бубарството и копринарството през годините на османския период, доколкото ни позволяват обнародваните източници, до началото на ХХІ в., когато се слага край на тези два взаимно свързани поминъка. На второ място за първи път се прави подробно проучване на новосъздадената копринена индустрия в Свиленград, нейното изграждане, развитие и мястото и в стопанския живот на страната. То не само обогатява картината на историческото минало на тази индустрия, но дава възможност да се обясни по-точно развитието и утвърждаването й от началото на 20-те години на ХХ в. до ликвидирането й след около 90 години трайно присъствие в стопанския живот на Свиленград, района, страната и международните пазари.

С цел да се направи пълен исторически преглед, предлаганото изследване започва с поглед върху развитието на бубарството в българските земи през средните векове, османският период, след освобождението на Свиленград през 1912 г. до най-ново време. На второ място се проследява създаването и първите десетилетия на кооперация „Коприна” и преработката на пашкулената продукция. След политическите и стопански промени в страната след 1944 г. до най-ново време се прави един обстоен преглед на  израстването и развитието на копринената индустрия в града, която е неотделима част от българската копринена текстилна индустрия. Поради ред икономически причини, появата на пазара на редица материи, които са по-евтини, ограничаването на пазара и т. н., през 80-те години на ХХ в. в България започва постепенен спад на производството на пашкули, което днес почти не съществува.

Изследването има за цел не само да проследи възникването и развитието на двата  поминъка в Свиленград, но и да очертае мястото им в стопанското развитие на страната. Не веднъж на базата на сравнителен анализ на данните за развитието на бубарството и копринарството от другите райони на страната, правя опит да определя и мястото което тези два поминъка заемат в стопанското ни развитие. По същество това означава, че една от целите ми е да осветля историята на два от най-значимите поминъци в един район на страната, които имат достойно място в българския стопански живот. На тези задачи е подчинена композицията на изследването. В три по организация глави са разгледани всички проблеми. Всяка глава завършва с обобщение. В заключение са синтезирани резултатите. Приложен е речник, който няма претенции за всеобхватност и филологическа обработка. В него са показани само значенията, които названията носят във връзка с разглежданите проблеми и в съответния регион. Приложен е допълнително пълен списък на използваните архивни фондове, възрожденски и съвременен периодичен печат, и литература по азбучен ред на авторите.

Благодаря за доброто сътрудничество и помощта, която ми оказа ИТ специалиста Недялко Вапцаров, който подготви монографията да бъде публиквана в електронното списание „Литературен свят” и на съдействието на директорката на Регионална библиотека „Христо Смирненски” Хасково - Анна Щилянова и Хубен Стефанов.

ГЛАВА ПЪРВА

БУБАРСТВОТО В СВИЛЕНГРАД

1. ПЪРВИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ

Като допълнителен селскостопански отрасъл у нас бубарството съществува през отделните исторически периоди в различна степен на развитие. То има дълбоки традиции в поминъка на българския народ. Неговото по-широко разпространение се обуславя главно от добрите условия за отглеждане на копринената буба, качеството на копринените платове, търсенето и добрите цени на коприната, които в много периоди са чувствително по-високи в сравнение с тези на другите селскостопански произведения. Тяхното производство от векове наред е търсено на международните пазари, което определя и по-високите им цени. Това показва, че производството и търговията с пашкули и коприна на добри цени стимулира и развоя на бубарството у нас. Тази причина е валидна за отрасъла в почти всички бубарски страни. И когато в началото на ХХІ в. интереса на международните пазари изключително спада, в България се слага край на този многовековен поминък.

Копринената буба се отглежда от преди 3000 - 4000 години в Китай. Поради ценната копринена нишка, която тя дава, нейното отглеждане се обособява като специално занятие на знатните привилегировани съсловия в границите на Великата китайска империя. Изнасянето на буби или бубено семе извън границите на империята се наказва със смърт.

През 553 г. двама византийски мисионери на връщане в столицата на империята - Цариград, пренасят бубено и черничево семе в бамбуковите си бастуни. Оттогава отглеждането на буби се разпространява бързо из Европа и други части на света. 1

Включването на българските земи в световното производство на пашкули ни дава основание да потърсим някои исторически данни за времето, когато то е пренесено у нас и за неговото развитие.

Точни исторически данни за пренасянето и отглеждането на копринената буба в българските земи не са намерени. Повечето от изследователите споделят мнението, че пренасянето и разпространението на копринената буба в страната е станало от Византия по време на Втората българска държава. Трудно е обаче да се определи доколко е било развито и разпространено бубарството през този период.

Отглеждането на копринената буба и добиването на коприна се разпространява на Балканите след VІ в. Византия е основен производител на коприна в Югоизточна Европа. За употребата на копринени платове от светската и църковната аристокрация през ХІ в. свидетелства „Типика на Бакуриани” където има сведения за дарения на на копринени покривки на основания от него манастир. 2

С приемането на християнството от Византия младата българска църква е устроена по византийски образец. За нуждите на църковния клир са внасяни в България скъпи и фини платове. Йоан Екзарх описва богатото и скъпо облекло на придворните боляри, в което има и коприна. Предполага се, че при приготвянето на църковните одежди се използва и голямо количество коприна. Цар Симеон пред стените на Цариград получава от византийците дарове от злато и платове от коприна. Тези сведения са достатъчни, за да се приеме че бубарството е пренесено в България от Византия не много след покръстването на българите, когато започва силното византийско влияние във всички области на живота в българското царство, в това число и селското стопанство.

Като първи авторитетни сведения за бубарството и копринарството в нашите земи в ранното средновековие можем да смятаме бележките на испанския пътешественик Вениамин Туделски. Той идва във Византия през втората половина на ХІІ в., когато българските земи по  това време са в състава на империята след завладяването им през 1018 г., когато цялото население плаща данък на империята. Между другото той пише: „Цялото гръцко царство трябва да плаща ежегодно данък, градовете са дотолкова пълни със злато, пурпур и коприна, че такива здания със съответното богатство не може нейде повече да се видят. Гърците, сегашните обитатели на страната, са твърде богати със злато и скъпоценни камъни, те се обличат в коприна, обработена със злато, яздят на коне подобно на княжески синове.”

Редица сведения от ХІІІ и ХІV в. съобщават за отглеждането на черницата с оглед на развитието на бубарството и обработването на коприната. Редица български селища изкарват прехраната си с бубарство и копринарство. 3

През Средновековието копринените дрехи и платове са белег за висок социален статус. Сведения за приложението на копринени тъкани през Второто българско царство откриваме в редица исторически извори. В стенописите на Земенската църква в копринени облекла са представени ктиторите на манастира. Копринените тъкани са широко използвани от аристокрацията и са показател за социална принадлежност.

За производството и търговията с копринени платове по пазарите на северозападните български земи намираме в средновековен латински трактат от неизвестен автор. В съчиненията си Григорий Цамблак съобщава за обработването на коприната и използването и в тъкачеството през ХV в.

Още през първите векове на османското господство сред земеделските отрасли се споменава и бубарството. Редица султански разпоредби от ХV - ХVІ в. определят размера на търговската такса за изнасяните на пазара сурова или обработена коприна. Голям копринарски център е Охридската нахия, а българското население плаща данък юшур върху пашкуленото производство. 4

Според словенският пътешественик В. Курипешич, който преминава през нашите земи през 1530 г., “българската земя в християнските времена е имала голяма свобода, богатство и всякакво изобилие, то се види от това, че жените, мъжете и децата, всички имат дрехи и ризи, извезани с коприна.”  5

По-късно през ХVІІ в. в износната търговия от българските земи за Дубровник и останалите средиземноморски държави се изнася обработена и необработена коприна, която се произвежда в Солунско, Скопско, Серско, Преспанско и Софийско. 6

От по-ново време, в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., се намират писмени данни в изобилие, които дават ясна представа за състоянието на бубарството у нас като селскостопански отрасъл и като такъв свързан с нашата вътрешна и главно външна търговия.

Чуждите търговци познават добре стопанските ресурси на нашата земя и търсят в нея изключително суровини от растителен и животински произход, необходими за консумативни или промишлени нужди в техните страни. Главни износни продукти през ХVІІІ и ХІХ в. са памукът, вълната и коприната - грубо източена или във вид на пашкули. Износът на тези стоки става обикновено по р. Марица за Одрин и чрез пристанището Енос те се отправят за европейските страни Франция, Австрия, Англия и др. Наред с европейските търговци, и български експортьори изнасят за страните от Европа големи количества вълна, памук и коприна. Много от тях работят едновременно и като вносители на европейски стоки.

Главни центрове на коприненото производство в империята са Брусенски, Смирненски (Измирски), Одрински и други вилаети. В българските земи копринарството е развит производствен отрасъл към средата на ХVІІІ в. в Северна и Южна България, в Южна Македония и Беломорска Тракия. Каква е стопанската значимост на копринарството за българските земи е очевидно от квотата от 200000 кг сурова коприна, която турското правителство дава за износ на европейските търговци всяка година. 7

Оформят и се развиват няколко големи бубарски района на север и юг от Балкана. Особено силно се развива бубарството в Румелия (Тракия), по течението на р. Марица с центрове градовете Пловдив, Харманли, Свиленград и селищата от Беломорска (Западна) Тракия, които са в границите на Одринския вилает до Освобождението от 1878 г. До 1912 г. селищата от Западна Тракия, в това число и днешната Свиленградска община продължават да са в състава на същия вилает, което е от съществено значение за тяхното стопанско развитие. 8

В Одринския вилает, наред с основните поминъци, населението от българските селищата се занимава и с отглеждането на копринената буба и производството и търговията с коприна. Френският дипломат и стопановед Шарл дьо Пейсонел през 50 - 70-те години на ХVІІІ в., който наблюдава вносната и износна търговия на Османската империя отделя изключително важно място на търговията с коприна от българските земи и преди всичко на тази по поречието на р. Марица. „Коприната е извънредно изобилна в България, без да говорим за тази в Одрин, която е станала сега значително търговско перо. В този град има близо 300 работилници за точене на коприна. Този артикул се дължи на жителите на гр. Бруса (Бурса - Турция), които са дошли да се настанят в този край и са посадили там огромно количество черници. Българската коприна е много доброкачествена. Тя почти винаги е съвсем бяла, приближава брусенската. Най-висококачествена тя излиза от Загора (Ст. Загора), Чирпан и Казанлък. Обичайната и цена е около 10 пиастра оката. Второкачествената идва от Хасково: пасмата (нишките) й са по-къси, най-често я употребяват в работилниците за копринени ризи. Цената й е осем пиастра оката. Почти изцяло отива в Цариград”. 9

През втората половина на ХVІІІ в. друг французин - барон Феликс дьо Божур, известен политически деец, в качеството си на търговски консул многократно обхожда Беломорска Тракия, Македония и отчасти Южна България и проявява изключително сериозни стопански, социални и административни интереси. Пътува по долината на р. Марица от нейното начало до вливането и в Бяло море. Преминава през моста на Свиленград, а в своите записки пише: „Долината през която протича Марица, е най-обширната долина в Тракия. Тя дава жито, вино, коприна, памук, лен, тютюн, ориз и др. Адрианопол (Одрин) е най важния пункт за вътрешността на Тракия”. Своите наблюдения публикува в книга в два тома, в които има много сведения за стопанската и социалната история на споменатите области през втората половина на ХVІІІ в. Посочени са подробни сведения за производството, качествата и цените на тютюна, вълната, памука и коприната, за търговията на местното население с тях, статистически данни за износа на тези земеделски произведения и др. 10

Излизащото в Лайпциг в началото на ХІХ в. списание за търговия и занаяти „Стокознание. Коприна” на своите страници отбелязва: „От турската коприна българската е най-широко разпространена. Тя е много добра и бяла. Най-добрата е от Загара, Чирпан и Казанлък. Адрианопол има почти 300 действащи копринени фабрики. Извършва се голяма търговия с коприна”. 11

В края на ХVІІІ в. френският пътешественик Фериер дьо Совбьоф, преминавайки през Тракия на връщане от Цариград на път от Одрин за Пловдив, отбелязва, че населението в Пловдив се занимава с търговия с коприна, вълна и памук. По-късно, през 1828 г., друг французин - Жан Ришар пише, че в Пловдив има „хубави работилници за копринени платове, за платна и памучни платове”.  В края на ХVІІІ в друг френски пътешественик - Гийом Антоан Оливие отбелязва, че в „Константинопол е известна само коприната от Бруса, Адрианопол и България. Коприната от Адрианопол и от България е почти цялата бяла и по качество се доближава до тази от Бруса. От няколко години тя изобилства и особено откак много жители от Бруса са дошли и са засадили черници и се занимават с бубарство”. Английският писател Джон Галт, който през 1811 г. пребивава в Одрин, отбелязва че около р. Марица са разположени черничеви градини. „Черничевите градини, пише той, произвеждат годишно около четиридесет хиляди фута коприна от две различни качества. Бялата е чудесна и обикновено се продава за около петнадесет шилинга фунта”. 12

През 1829 г. французинът С. Сейже, който пътува по долината на р. Марица отбелязва, че в Одрин е поканен от арменски търговец „в градината, където се възхищавах на красиви черници, от които хранейки копринени буби доставят добив с отлично качество”. „Черниците, продължава Сейже, от околностите на града донасят малко коприна, но от великолепно качество”. И продължавайки към устието на реката в околностите на гр. Димотика - Република Гърция му правят впечатление богатите насаждения и от черничеви дървета. Според Сейже копринените и памучните платове, произвеждани в Одрин са „недоброкачествени, а десените им - безвкусни”, а за произвежданите в Димотика „качеството на тези платове е превъзходно”. Пак през същата година англичанинът Джеймз Алекзандър, когато пристига в Одрин му правят силно впечатление „обширните черничеви градини, а любимо занимание е отглеждането на копринени буби”.

Когато французинът д-р Ами Буе през 1836 г. минава  пак по тези места, силно впечатление му правят големите площи земя, заети от черничевите градини. „Отглеждането на копринената буба, пише той, е главният занаятчийски бранш там”. През 70-те години на ХІХ в. немският инженер Вилхелм Пресел като генерален директор на турските железници обикаля нееднократно земите по течението на р. Марица. Наблюдава изградените мостове по реката и напоителните съоръжения, използвани в оризопроизводството, неведнъж пребивава в Одрин и в други селища, в своите записки пише: Черничевото дърво се отглежда навсякъде, отчасти като високостеблено дърво, отчасти като храст. Бубарството е също значително развито и значителни количества от сурова коприна и пашкули се изнасят за европейските индустриални средища”. Пак по същото време в един от излизащите в Мюнхен вестници, в едно статистическо съобщение за България се съобщава за отглеждането на голямо количество черници във Филипополис (Пловдив), Търново и Адрианопол (Одрин). 13

В средата на ХІХ в. отглеждането на копринената буба в Одринско и в частност Свиленградско, можем да свържем с премахването през 1837 г. на монопола за производството на коприна в Османската империя. Пътят за пашкулопроизводителния разцвет на земите по средното и долно течение на р. Марица е открит, което е от голямо стопанско значение. Още повече, че гр. Одрин, който е в сърцето на Тракия е най-големия търговски център за продажбата и износ на пашкули и коприна. А от големите градски центрове на империята Свиленград е най-близо до този голям пазар, което донася редица преимущества за града. Това е причината в Тракия да бъде увеличено многократно бубохраненето и производството на пашкули, което  създава стопански проблеми при отглеждането на същите в европейските страни. Това производство се засилва, когато през 1845 г. по копринената  буба в Европа   се появява болестта пебрина и това  засяга най-вече пашкулопроизводителите в Италия и Франция, където този поминък е силно развит. Голямото пашкулено производство дава суровина за италианската и френската свилоточна и тъкачна индустрия. Като един от най-големите европейски центрове на тази индустрия се изгражда френският град Лион.

Само за няколко години болестта се разраства до такава степен, че заплашва да унищожи този поминък за селското население. Към 1865 г. само за 10 години Франция изгубва 1 милиард, а Италия около 2 милиарда франка от пораженията на тази болест, която се разпространява главно чрез бубеното семе (яйцата на копринената пеперуда).

За да се произвеждат пашкули, които да задоволяват индустрията на двете европейски страни, френските и италианските производители на бубено семе започват да изпращат през Цариград свои представители греньори в Одринско и Пловдивско. Тук тази болест още не е пренесена, а произвежданите пашкули са много доброкачествени. За кратко време броят на чуждестранните греньори нараства и значителни количества от произвежданите пашкули се използват за производството на бубено семе. За времето от 1850 до 1870 г. бубарството в цяла Тракия преживява небивал подем.

Направено е едно макар и повърхностно райониране на бубарството в цялата империя, включително и в българските земи. То се състои в определянето на това каква раса буби да отглежда всяко бубарско селище - бяла или жълта. Представителите на османската власт следят строго за това райониране. Ръководното начало е там, където летораслите на орязаните през пролетта черници не измръзват през зимата, да се отглеждат изключително буби от бялата раса, а там, където летораслите измръзват, черниците не се режат, а листата се берат направо от дървото - да се отглеждат буби изключително от жълтата раса. Или с други думи начинът на експлоатиране листата на черницата в даден район определя и расата на бубите, които да се отглеждат.

В Пловдивско се произвеждат жълти пашкули от местната жълта порода, а в Одринско - бели пашкули от т. н. „Одрински тип”. Това е бялата „Багдатска порода”, пренесена от Бруса, където се аклиматизира. Поради добрите климатични и почвени условия в Тракия пашкулите се подобряват твърде много в качествено отношение. 14

През 1865 г. във френския сенат постъпва молба, подписана от 3500 бубохранители от Южна Франция, където бубарството е най-разпространено. Те настояват пред правителството да вземе мерки за спасяването на този ценен селскостопански отрасъл. В тези райони са изпратени греньори, които от 1865 г. започват усилена работа върху проучването на болестта пебрина.

По начина, по който чуждите греньори произвеждат бубено семе, именитият френски учен Луи Пастьор описва в своето съчинение състоянието на бубарството в района на Одрин и Румелия. Тук работят десетки френски греньори. „За да изясним мислите, пише той, които ни занимават, трябва да посочим един цветущ бубарски район около Одрин в Румелия. През 1856 г. както някога във Франция, така и там бубохранителите си произвеждат сами бубеното семе, което им е необходимо.Те се интересуват от някое добро съседно бубохранене, откъдето закупуват няколко килограма пашкули за семе. Ако са имали добри буби, те самите стават производители на добри пашкули, които дават на свои приятели и познати за семе. Те отглеждат само една порода буби. Ето точното състояние на условията за бубарството там, такива, каквито бяха във всички наши бубарски райони преди появяването на настоящата напаст у нас. Имаше и големи бубарници, в които се отглеждаха по 20 - 30 и повече унции бубено семе, които не произвеждаха сами необходимото им бубено семе. Те го купуваха от бубохранители, които отглеждат малко буби, обикновено от припланинските райони, където въздухът е по-свеж и почвата малко по-влажна, отколкото в долината. При тези условия производството на бубено семе не даваше възможност за една действителна търговия с него… Като имаме това пред вид, да идем в цветущия район на Румелия, където се изпращаха от Франция и Италия лица за производство на бубено семе. Посочените лица се настаняваха по избор в околностите на Одрин, купуваха пашкулите, които им се предлагаха, безспорно на по-високи цени от дотогавашните и произвеждаха бубено семе.”

По-нататък Пастьор описва и начина, по който френските греньори произвеждат бубеното семе, както и трансформацията, която настъпва през този период в посочения бубарски район на Тракия. Бубохранителите тук, съблазнени от по-високата цена на пашкулите, която се предлага, започват да увеличават размера на своите бубохранения. Без да разполагат с необходимите условия, влошават хигиенните условия при отглеждането и понижават жизнеустойчивостта на бубите. От друга страна, пътувайки всяка година до своята родина с някои от инвентарните си пособия, греньорите пренасят и болестта и само за 7 - 8 години производството на бубено семе в този район става невъзможно. От 20 - 30 % заразените женски пеперуди постепенно се увеличават на 60 - 70 %. А това дава вече силно заразено семе, поколението (бубичките) на което измира така, както и от произвежданото по-рано във Франция бубено семе.

Така от тези цветущи бубарски райони в нашите земи от 1850 до 1860 г. са произвеждани и изнасяни ежегодно хиляди оки (1 ока = 1282 г) коприна и хиляди оки бубено семе, използвано за нуждите на бубохранителите главно във Франция и Италия.15

За качествата, по-доброто състояние и жизнеността на бубите от отглежданата в Тракия раса на копринената буба преди появата на пебрината, твърде интересно е писмото на един френски греньор от 1856 г. „…От 6 години откак се занимавам с производството на бубено семе, никога, това мога да го кажа, не съм виждал по - хубави пеперуди, съешаващи се така бързо, и женски, които да снасят толкова много семе. Пашкулите, които ние плащахме в началото по цена 30-31 пиастъра, т. е. около 5 френски франка килограма, се покачиха на 6-7 франка. Казал ви бях, че ще можем да произведем към 1000 унции бубено семе на цена 8 франка унцията. Но по причина на разходите, които направихме, моля Ви да одобрите цена поне 10 франка. Колегите французи, които произвеждат тук семе, както и ние, се спряха на тази цена.” 16

Друг френски греньор през 1857 г. пише: „…Отгледах бубите от бубеното семе от Одрин, което ми бе изпратено от г-н Виган, който бе изпратен в Румелия като агент на службата. Излюпването бе много добро, вдигането на бубичките стана само на един път. Не остана нито едно семенце неизлюпено. Развитието на бубите бе добро. При всяко хранене бубите трябваше да се разреждат. Успехът бе пълен. От 25 г бубено семе надминах 42 кг пашкули.” 17

Или друг един документ от 1859 г. - писмо до Министерството на земеделието и търговията в Париж: „Отглеждането на бубите и производството на пашкули в България и Румелия се извършват изобщо твърде задоволително. Суровите пашкули се продават по 25 до 35 пиастъра оката, т. е. 3 - 4 франка за килограм. Една част от тях след изсушаването бе изпратена за Марсилия или други южни градове на Франция. От останалите бе произведено около 1500 кг бубено семе. Това производство, представляващо стока за около 300000 франка, бе почти изцяло изпратено за Франция. В Румелия съществуват прекрасни бубарници, които могат да се посочат като пример от този род.” 18

Тези и много други свидетелства красноречиво доказват, че от цветущите бубарски райони на нашите земи, в това число и земите на Мустафапашенска (Свиленградска) каза, които са в околностите на Одрин, от 1850 до 1860 г. са произвеждани и изнасяни ежегодно стотици килограми бубено семе, използвано за нуждите на бубохранителите главно във Франция и Италия, а така също и за други райони на Империята. Големи количества бубено семе за Марсилия през 1858 г. се изнасят от Пловдив. Общо през тази година износът на бубено семе достига 1200 кг. Много от тези греньори не веднъж пребивават в Мустафа паша (Свиленград), който е един от най-значимите райони на това производство и ежегодно по време на пашкулената кампания се открива тържище за изкупуване на пашкули.

През 1861 г. официалната турска власт изпраща писмо до валията (областният управител) на Одрин с искане да се закупи 500 оки бубено семе от Одринско и се изпрати през Цариград за Сирия. Препоръчва се тъй като производството на бубено семе в Одрин не е толкова добро, то такова може да се намери в достатъчни количества в близките околии и села, което може да се купи по пет или шест или даже по-малко гроша оката. Решението да се закупи от Одринско бубено семе е убеждението на властите, че тук може да се намери здраво и без болести, „което да предпази държавното съкровище от вреди и загуби”.

Производството и продажбата на пашкули  и коприна в българските земи официалната турска власт следи отблизо. Издадени са и съответните нормативни документи. Има и специален държавен чиновник - назърин по коприната, който следи тези проблеми. Всеки производител заплаща десятък и такса за теглене. На всички тържища, където се изкупуват пашкули са поставени кантари - теглилки и се събира налог кантарие. Това се практикува в империята от години. За да не стават злоупотреби при събирането на десятъка и таксите за мерене, които са предназначени за държавната хазна, са въведени строги мерки при тяхното събиране. Събирането на приходите от десятъка на коприната се отдава на търг. Въпреки строгите мерки не липсват и злоупотреби, когато коприната се изкупува на ниски цени и се предлага след това на двойно по-високи. Освен това от произведените в империята  храни, коприна, тютюн и др. селскостопански произведения, след като се събере десятъкът, когато се изнесат за продажба в друг район се събира и вносно мито процент върху общото количество на продаваната стока. За тези произведения, които се изнасят в чужбина се заплаща и процент износно мито. А голяма част от произведените пашкули и коприна не само в Тракия се изнасят през пристанището Енос за Франция, Италия и други европейски страни.

През ХІХ в. вследствие вътрешноикономическите закони на стопанското развитие на нашите земи се улеснява разширяването на търговските връзки с европейските страни. Важно средище на френската търговия остава Одрин. През 1860 г. Франция изнася през Одрин жито, пашкули, бубено семе и сурова коприна за около 18000000 пиастра. 19

В този дух са и отзивите в „Цариградски вестник”, който на своите страници години наред следи с интерес производството на пашкули и търговията с тях в Тракия. Голяма част от дописките му са от Одрин, които представят състоянието на този поминък в целия регион. В някои от тях конкретно се споменава и името на Мустафапашенска каза. През 1857 г. вестникът отбелязва производството на здраво бубено семе в Одринско, което се изнася в Италия и Франция. „От Одрин се съобщава, пише вестникът, че в града са пристигнали до 30 души французи. Това е едно истинско нападение, което е от полза и както се вижда пашкулите пари ще сторят тази година. Повечето от французите са дошли да купуват пашкули”. На следващата 1858 г. същият вестник не веднъж отделя място на този проблем на страниците си. В началото на май от Одрин дописникът пише: „ Голямото количество бубено семе което се изпили (излюпи), движенията на копринарите се умножиха. Черниците са добре. Някои са повредени от голямата зима. Листата на младите черници изгоряха, но идват млади да растат на тяхно място. Това даде причина по-малко копринари да изпилят по-малко семе. Казват че не е изкупено 200 оки бубено семе и го закопаха в земята”.

Същият вестник в края на май, отбелязва: „Сдружението, което 2 години наред изкупува семето от Одринско, преговаря с властите за десятъка от пашкулите за 1858 г. Това дружество иска правителството да му дава за ока бубено семе да взема десятък не в пари, ама на пашкули добре изсушени. Дружеството се съставлява от 12 души и дава  1800000 гроша за мазаната ( борсата, тържището)  за Одринската, Мустафапашенската, Димотишката и др. кази. Искат 150 гроша гюмрук ( пазарна такса, данък) на ока бубено семе да вземат. То данъкът да се определи съобразно с цената, която ще се определи за новите пашкули. Докато тая цена не се определи, как ще се определи цената на гюмрука на семето. Трябва да се надяваме на правителството да нареди тая работа, както е правено и прилично, защото търговията на семе е доход за много милиони и то спомага на много сиромаси които от това се хранят. Но една молба се подписа от това дружество, в което горните условия се приемат за праведни, а колкото за ония които имат семе, никой не ги пита”.

Когато започва изкупуването на пашкулите на тържището в Одрин в средата на юни 1858 г., отново дописникът на „Цариградски вестник” в града не остава настрана от проблемите. „От няколко дни насам, пише той, пашкулите излязоха на пазара за да се продават. Кантарът на мазанът (борсата, тържището) не се още отворил и още не знаем количеството на продадените пашкули. Продавачите на добрите пашкули искат до 40 гроша за оката, а пък купувачите на пашкули, за да ги правят на семе не дават повече от 30 - 32 гроша. Но трябва да се споразумеят, защото пашкуларите ще видят стоката си на пеперуди да се обърне. Със семе да се снабдят - оката му се цени 1000 - 1100 - 1200 гроша, даже и до 1300 гроша и с условие, че 136 гроша е една турска лира. Пашкулите тая година са твърде добре и може да се каже, че са една втора повече от миналата година и са по-добро качество. Много черничев лист остана и притежателите му се принудиха да го хвърлят”.

В края на октомври вестникът отбелязва, че „Цената на семето на пашкулите се качи и от 400, 500 и 600 гроша, на която се продаваше, качи се на 800 гроша оката и това възвишение на цените се отдава на добрите известия от Франция и Италия. Това ни прави да се радваме, защото доказва, че по нашите места болест на бубите не е имало. Цената на семето надхвърли 100 - 120 гроша. При това положение и цената на здравите пашкули е 40 гроша. Продавачите се въздържат да ги продават по 30 - 32 гроша. Производителите на пашкули са насърчени от цените и излюпват много семе да хранят буби”. 20

И останалите български вестници, които излизат в Цариград са съпричастни на проблемите на отглеждането на копринената буба в българските земи. През 1863 г. в осем последователни броя в-к „Съветник” помества на своите страници интервю с френския учен Дюфура, който споделя своите практически наблюдения и резултати от работата си върху отглеждането на бубите във Франция и в Османската империя. Натрупал изключително много опит и познания в края на 50-те и началото на 60-те години на ХІХ в. на изток, в Анадола и най-вече в Бруса и Румелия (Тракия) - Одринско, той споделя положителните неща, които се практикуват на Изток и най-вече на видовите раси пашкули, условията при които става производството на бубено семе, неговото излюпване и процесите, които следват до получаването на пашкули. Изключително внимание отделя на условията на отглеждането на черницата и нейната резитба, както и практическото използване на черничевия лист при храненето на бубите. Отделя и голямо внимание за появата на болестта пебрина по бубите в Западна Европа и кое е положителното тази болест по това време да не върлува на Изток.

Същият вестник през 1864 г. следи пазарните цени на пашкулите, които се продават и изкупуват в Тракия по 28 гроша за килограм, цени твърде високи в сравнение с цените на пашкулите предлагани на пазара в Марсилия. Причината за високите изкупни цени на пашкулите вестникът обяснява с голямото търсене от трите големи копринени фабрики за точене на коприна работещи в Одрин. 21

И българският вестник „Ден” следи проблемите с отглеждането на копринената буба в българските земи. През 1875 г. с тревога съобщава, че по поречието на р. Марица продължава да е студено и да вали дъжд, „така щото черниците едвам захванали да напъпват. Хората се страхуват да не би времето да се сгрее неочаквано, та да се излюпят бубите преди да им се приготви храната, защото черничевият лист е самата храна, която ядат тия толкова нежни насекоми”.22

В търговията с бубено семе не липсват и злоупотреби в стремежа да се печелят повече пари. Има случаи когато се предлага бубено семе, което е смес от старо, неизползвано от предходната година и ново. Това влияе върху количеството излюпено семе и произведените пашкули от определена унция. Може би това не са ограничени случаи, защото немският учен Кофман през 1969 г. разработва метод за откриване на качеството на закупените партиди бубено семе, преди да бъде изпилено. Препоръчва се във вряща вода да се поставя шепа от бубеното семе, за което има съмнение, че е смесено със старо. В зависимост от промяната на цвета се определя дали има смесване на стари и нови бубени семена.

Подходящите условия, които намират французите в империята за производство на пашкули и коприна, кара някои от предприемачите да отворят търговски къщи в различни градове. Братята французи Жан и Анри Бонал, познавайки възможностите на европейската част на Турската империя в производството на пашкули, чрез търговската си къща в Цариград, откриват през 1857 г. в Стара Загора парна фабрика за производство на коприна. Това стимулира производителите в Тракия по средното течение на р. Марица, където започва едно усилено засаждане на черници и увеличава доходите на населението. 23

През 70-те и началото на 80-те години на ХІХ в. в производство на пашкули има силно спадане, вследствие болестта пебрина, която е пренесена тук. Производството на бубено семе също силно намалява. С появата на болестта и спада на производството на пашкули в Империята, започва да се внася в големи количества от Европа коприна, вследствие на което почти всички копринени фабрики в Бруса и Одрин са затворени. Това не остава незабелязано за немския пътешественик Ф. Хохщетер, който пътува през Румелия през лятото на 1869 г. преминава през Пловдив и спирайки в Одрин пише в своите записки:  „По-рано така процъфтяващото бубарство е много западнало вследствие на болест по копринените буби. От големия брой копринени предачници сега работи само една. Пашкулите се закарват по суша до Родосто и оттам се превозват с кораб до Марсилия”. Въпреки това, през 1872 г. френският учен А. Синвет пише, че Одрин отглежда достатъчно големи количества копринени буби. 24

За нанесените вреди от болестта пебрина върху производството на пашкули в Тракия информира дописникът на в-к „Източно време” през 1875 г. „Копринената беритба даде тази година твърде малки резултати - едва 100000 оки пашкули в целия Пловдивски санджак. Болестта по бубите си върлува и тя е главната причина за растящия недостиг на туй производство. Но същата болест върлува във Франция и Италия, без обаче намалението да е толкова чувствително, колкото в Турско. То е, че във Франция и Италия има инициатива на правителството за оборване на злото. Не се прави нищо в Турско, за да се върне това производство на добрите беритби.” 25

След 1881 г. както в България, така и в Турция започва да се внася бубено семе от Франция и Италия, добито по Пастьоровия метод. Поради големия упадък на копринарството в Турция, Управлението на държавните дългове слага под контрол вноса на бубено семе от Италия и Франция. Този контрол се упражнява чрез лаборатории, които се откриват на много места. В Бруса се основава през 1888 г. едно практическо училище за бубохранене, а така също и няколко разсадника за отглеждане на черници. В него има ученици от Мустафа паша (Свиленград) и Ортакьой (Ивайловград), които по-късно, след Освобождението на тези райони през 1912 г., дават своя принос в развитието на българското бубарство и копринарство. Правителствените мерки на турското правителство стимулират пашкулопроизводството в почти всички вилаети  и започва  голямо съживяване на този поминък. Последицата от тези мерки са, че за един кратък период спира вносът на европейско бубено семе и започва износът на турско. Откриват се и нови филатури за отмотаване на пашкули и производството на копринена прежда. В края на ХІХ и първото десетилетие на ХХ в. пашкулопроизводството в Одринско бележи значителен възход. 26

2. ПАШКУЛОПРОИЗВОДСТВОТО В СВИЛЕНГРАД ДО 1912 ГОДИНА

До 1912 г. Мустафа паша (Свиленград) и казата (околията) му са в състава на Османската империя, Одрински вилает. Стопанството на града и района му са неделима част и тясно свързани с гр. Одрин, р. Марица и международния път, който идва от Западна Европа, преминава през Балканите и при Свиленград през големия каменен мост се отправя за Цариград. Тези три фактора столетия наред са определяли и днес играят съществена роля в многообразния стопански живот на града.

Основни поминъци на населението в района през вековете са земеделието,  животновъдството и занаятчийството. Като допълнителен земеделски поминък се развива най-вече бубарството. От занаятите въглищарството, дърводобивът, каменоделството, пчеларството, яхнаджийството - производството на растителни масла, железарството, грънчарството, сарачеството и др., заемат съществена част от стопанския живот на свиленградчани. От съществено значение за стопанското развитие на Свиленград са и поминъците, които се създават и развиват по течението на р. Марица, разделя града и след  гр. Одрин се влива в Бяло море при пристанището Енос. Освен че реката векове наред е търговски път, по който със салове се пренасят стоки, тук се развиват риболовът и бахчеванджилъкът - зеленчукопроизводството. По бреговете са разположени водениците на свиленградчани, които използват за двигателна сила водите на реката.

Реката се е вплела така здраво в живота на града, сякаш е основната артерия, по която пулсира стопанството на Свиленград векове наред. Тя е за добро и за лошо, защото не веднъж  водите й заливат града и нанасят големи щети.

А пътят между Изтока и Запада, който пресича града, за да се премине р. Марица по големия каменен мост, е едно от най-големите предимства за стопанския живот на Свиленград и жителите му. Като пътна станция тук се изграждат ханове, кервансараи, търговски дюкяни, занаятчийски работилници, джамии, а по-късно и църкви. Посрещат се и се изпращат търговските кервани, дипломатическите мисии, старите пътешественици, хилядите християни, отправили се на хаджилък в Йерусалим, султански войски и пратеничества, и още всички ония, тръгнали от Изток на Запад, от Запад на Изток, които преминават през града, търсят необходимите услуги, а след това всеки поема своя път. Именно това кара градът да живее активно, движи неговото стопанско развитие и създава неговият облик и колорит. Тук е място и за оживен алъш вериш (търговия), без която градът би обеднял. Мустафа паша е част от онази селищна структура, която е изградена по подобие на останалите пътни станции по големия път и по нищо не се отличава от тези, присъщи най-вече на Изтока.

Намиращ се в центъра на Тракийската равнина, между Цариград и Балкана от една страна и между двете морета от друга, и при сливането на трите най-важни  реки - Марица, Арда и Тунджа, за Свиленград гр. Одрин още от древността има голямо стопанско значение. Огромните ханове, кервансараи, безистени, търговски чаршии и дюкяни са разположени в почти целия град. Между техните стени векове наред се побират стоките на търговците от близки и далечни страни. Поради близостта му до прочутия в миналото Узунджовски панаир и особеното географско положение Одрин е центърът, където се събират чуждестранните стоки и търговци. Тук отсядат консулите на редица европейски страни, които се грижат за сънародниците си, занимаващи се с делова търговска дейност в тези райони на империята. Това е времето когато от Горна Тракия, Родопите и панаира в Узунджово се отправят със салове по р. Марица жито, ориз, памук, тютюн и други селскостопански произведения, занаятчийски изделия, дървен материал и дървени въглища, самоковско желязо и др., предназначени за Цариград или за износ през пристанището Енос на Бяло море. 27

Тук е  главното стоварище за вносни и износни стоки. След Англия и Австрия френският внос се нарежда на трето място. Но затова пък в износа на суровини Франция държи първенството. През 1860 г. например тя изнася от Одрин жито, пашкули, бубено семе и сурова коприна за около 18000000 пиастра. Години наред френските агенти-комисионери закупуват от Одринско най-вече бубено семе, пашкули и сурова коприна. Това е от съществено значение за развитието на този поминък в Одринско, тъй като Франция е най-голямата производителка на копринени изделия в Европа. Френското икономическо влияние е не само в Одрин, но и в други градове и селища на цяла Тракия, в това число Свиленград, Пловдив, Стара Загора и др. В тези селища в производството на бубено семе, пашкули и източена естествена коприна французите вземат голямо участие, и то едва ли не става техен монопол. Ярък пример за това е откриването от френския търговец Бунал на т. н. Буналова фабрика за източване на естествена коприна в Стара Загора през 50 -те години на ХІХ в. Готовата коприна, произведена тук, се изпраща в Марсилия, където се продава на добра цена. 28

Оживеният стопански живот и голямата износна и вносна търговия, която се осъществява в Одрин е от съществено значение за Свиленград, неговото стопанство и живота на гражданите му. Защото градът и районът му не само са в много голяма близост до големият град и са в състава на Одринския вилает, но са били винаги в обсега на големия стопански и търговски обмен, който големият административен и стопански център Одрин развива векове наред. Или с други думи, когато разглеждаме историята на развитието на бубарството в Свиленград преди всичко трябва да го свързваме с развитието на този поминък в Одринско, когато селищата от този район на днешна България са в състава на Османската империя.

Ако трябва още по-добре да представим Одрин като голям търговски център, ще използваме думите на турския пътешественик Евлия Челеби, който през 1653 г. отсяда в града и пише: „В града има всичко петдесет и три големи кервансарая и шест хиляди и седемстотин дюкяна, от който най-стар е намиращият се в центъра на града безистен на Мурад хан. Той е много богат и кубетата му са покрити с олово. Всички скъпоценни стоки на османските земи се срещат тук. Той се състои от триста дюкянски долапа, във всеки от който има много ценни неща. Подобна на чаршията „Али паша” няма ни в Цариград, нито в Бурса, с изключение на чаршията „Синание”, която е в Дамаск. Зад „Али паша” се намира чаршията „Сарачханата”, която е много голяма и заема една главна улица”.29

Свиленградско е отдавнашен утвърден голям бубарски център в Османската империя. С бубарство се занимава българското население в Западна Тракия - Софлийско, Дедеагачко, Гюмюрджинско, Ксантийско, Драмско, Кавалско и др., преди тя да бъде обезбългарена. Само в Одрин в края на ХІХ и началото на ХХ в. има изградени и работят две нови фабрики за точене на коприна, където работят 200 - 250 работници, почти изключително жени. „Произвежданите в Одрин копринени платове заслужават особено внимание, пише българският търговски агент в Одрин Тодор Карайовов през 1900 г. Те са от чиста коприна, с различна дебелина и различни цветове. Има бели, дебели с кремав цвят, които приличат на европейските, известни под името Soie ecrue, цветни, които могат с успех да заместят европейските и да задоволят изтънчените женски вкусове. Намират се също копринени кърпи за джоб, имитиращи европейските. Платовете са от средна ширина и се продават на дребно по 10 - 12 гроша или 2 - 2.50 лв. аршина. Тая индустрия е била някога цветуща. Повече от 60 семейства са се занимавали с нея. Сега (1900 г.) едва десетина семейства държат в къщите си старите станове”. 30

В близост до Одрин в края на ХІХ в. и в Софлу има фабрика за точене и тъкане на коприна, построена от италианска фирма. Произвеждат се и качествени платове. Тя работи до началото на 20-те години на ХХ в., когато все още Западна Тракия е в пределите на Царство България. Тържището на пашкули в Софлу е едно от най-големите. Друго, също голямо, има в с. Малък Дервент, където бубарството е силно застъпено. С бубарство се занимава населението от големите български села в Димотишко - Исьорен, Каеджик, Башклисе, Голям Дервент и др.

В Маришкия басейн - от гр. Димотика до гара Бидекли, бубарството също е добре застъпено. Тук има 33200 дка черничеви градини, а отделно - 110000 черничеви дървета. В този район работят 21 сушилни и средното годишно производство възлиза на 750000 кг пашкули. През 1880 г., когато се появява болестта пебрина се нанася големи щети. Заболяват и черничевите дървета. Отглеждането на буби отново бележи подем след 1902 г. и става един от основните поминъци на населението. Тук се отглеждат буби от бялата багдатска раса. 31

Проследявайки накратко архивните източници за производството на пашкули и бубено семе от ХІХ в. в Тракия и по специално в Одринско, трябва да приемем че селата, разположени по най-източните склонове на Югоизточните Родопи, по течението на р. Марица и по Сакар планина, в средата на ХІХ в. се специализират предимно в производството на пашкули за семе поради нарасналото търсене от френски и италиански греньори, защото болестта пебрина е нанесла сериозни поражения на пашкуленото производството в тези страни. Ако почти всички селища на днешната Свиленградска община отглеждат копринена буба, то само една част от тях се специализират и като производители на пашкули за семе. Стопаните с образцови черничеви градини излюпват от 5 до 12 унции бубено семе.

За развитието на бубарството в Мустафапашенско (Свиленградско) значителна роля има дейността на първите производители на бубено семе по Пастьоровия метод в откритата през 1882 г. бубарска опитна станция в гр. Бруса, където се възобновява производството на бялата „Багдатска раса”. Това са първите греньори, които още през 1890 г. поставят началото на микроскопираното добиване на семе в района. И в Мустафа паша (Свиленград) се произвежда бубено семе. Тук идват французи и италианци да подпомагат получаването му, а след това го изкупуват. През 1900 г. 20 души завършват курсовете за греньорство в Бруса, които непосредствено след това снабдяват целия район с бубено семе на север - до българската граница, включително и Мустафа паша (Свиленград), и на юг - до градовете Софлу и Димотика. Само седем години по-късно, през 1907 г., в Бруса завършват курсовете за греньори свиленградчаните Христо Дянков, Александър Попов и Желязко Метларов. Това са първите квалифицирани местни греньори в града, които години наред заемат първостепенно място в производството на бубено семе. Друг свиленградчанин - Спас Добрев завършва по-късно греньорски курсове в Образцов чифлик край гр. Русе.32

В периода между 1860 - 1885 г. в Одринския вилает има спадане на пашкулопроизводството, което годишното е винаги над 400000 кг. В края на ХІХ и началото на ХХ в. постепенно започва да се наблюдава бързо развитие на бубарството в района. Предприемат се много и разнообразни мерки за развитието на бубарството като доходен поминък. През 1891 г. това производство достига вече 600000 кг.

От средата на 90-те години на ХІХ в. Мустафапашенска (Свиленградска) каза се нарежда между първите пет в Одринския вилает по количество на продадените пашкули. Така през 1894 г. тук са произведени 72680 кг сурови пашкули, през 1895 г. - 59419 кг, 1896 г. - 75613 кг, през 1897 г. - 21765 кг и през 1898 г. - 57001 кг. Или общо казата произвежда за тези пет години 286478 кг сурови пашкули и е на четвърто място след Софлийска, Ортакьойска (Ивайловградска) и Одринска кази. На последно място се нарежда Димотишката каза.

Тези данни свидетелствуват за един непрекъснат напредък на пашкулопроизводството в Одринския вилает. За периода 1885 - 1890 г. е отразено увеличение на производството на пашкули с по 20000 - 30000 кг годишно при непрекъснат растеж на пазарните цени. Това се дължи на големите грижи и насърчения от страна на Управлението на публичния дълг в империята, на който е отстъпен данъкът върху пашкулите. Успешното развитие на пашкулопроизводството и добива на коприна в Одринско през 1890 г. е причината през същата година от Одрин да бъдат изнесени  108010 кг.33

За успешното развитие на поминъка изключително внимание се обръща на производството и качеството на местното бубено семе и на разширяването на черничевите насаждения. Само през 1899 г. в Мустафапашенската каза има излюпени 2000 кутийки бубено семе. Три години по-късно, през 1902 г., в казата са произведени 61239 кг пресни пашкули като тя отново е на четвърто място във вилаета, след Одринска, Софлийска и Ортакьойска кази. На пашкулопроизводството в Одринския вилает в-к „Едирне” през 1899 г., който излиза на турски, български и гръцки език отделя на своите страници значително място за състоянието на поминъка. 34

Практически цялата продукция от пашкули в Свиленградско е изкупувана от одрински търговци - ангросисти, евреи и турци. Те изпращат свои представители комисионери на мезатя - борсата, тържището  в Мустафа паша. От началото на ХХ в. се явяват и български търговци от района, които също действат като посредници на одринските евреи. Пашкулите се продават публично на търг, където всеки производител занася добива си в кошове, наречени от турците кюфета. На борсата, освен търговците-прекупвачи присъстват и бирниците, кятипите - писарите, и теллялинът като официален представител на властта. Обичайно купувачите-  търговци се споразумяват предварително помежду си за цените, упътвани и от одринските търговци. Килограм пашкули се продава средно между 18 и 22 гроша според качеството и годината. Колебанията в пашкуленото производство и спадовете при слаба година, съпроводени и с намаляване на цената, се отразява зле на производителите и върху икономическото състояние на района.

Наред с другите градове на Одринския вилает и в Мустафа паша (Свиленград) се формира пазар за пашкули. На утвърденото пашкулено тържище  идват търговци не само от Одрин, но и чак от Солун и други градове. Закупуват се бели пашкули, които се произвеждат тук и са с най-добри качества. Но най-голямото тържище си остава Одрин.

Властта полага големи грижи за увеличаване на производството на пашкули. В последните години на ХІХ в. дори се провеждат конкурси за повече и по-доброкачествени пашкули и за най-добри пашкулопроизводители. На отличилите се раздават награди. Турските правителства и Dettе publique - европейско учреждение в Цариград, което управлява турските дългове, полагат постоянни грижи за подпомагане развитието на този отрасъл в селското стопанство. През годините се доставят и раздават на ниски цени доброкачествени бубени семена, черничеви фиданки и дезенфекциозни материали. Устройват се сказки, курсове и демонстрации от инспекторите на създадените специални районни бубарски инспекции. В тях работят добри специалисти и личности с европейска известност, като французина Драймонд, ученик на Луи Пастьор, руският проф. Мечников като кореспондент на Брусенския бубарски институт и др.

Dettе publique упражнява строг контрол над разпространението на бубени семена и над важните пашкулени тържища, ако се забележи картелирането на търговците или други непочтени деяния от страна на последните.

В тези процеси участва и населението на Мустафа паша (Свиленград). В края на ХІХ и началото на ХХ в. то произвежда годишно до 3500 унции бубено семе, а за отглеждането на бубите се изграждат специални къщи с чардаци. Увеличението на пашкуленото производство непосредствено преди войните е резултат на голямото търсене както на бубено семе, така и на пашкули. Така пашкуленото производство на свиленградчани достига до 300000 кг годишно. През 1912 г. само на градската борса - мезатя са продадени 185000 кг пашкули, без в това число да са включени изнесените направо за Одрин пашкули и оставените количества пашкули за домашна преработка. В града от години наред има формирани големи градски фамилии, които държат първенство в производството на пашкули, като тези на Бояджиеви, Хаджипетрови, Сараколеви, Марашлиеви, Братя Гачеви и др. В домашната копринена индустрия по-известни имена са тези на Хаджи Грудю и дядо Тодор, които през 1905 г. представят на вилаетската земеделска изложба в Одрин бяла и жълта домашно точена коприна и получават отличия - медали. 35

3. ПАШКУЛЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО СЛЕД ВОЙНИТЕ

Двете Балкански войни и най-вече разорението на Свиленград и селищата от района., преминаването им към българската държава през 1912 г., последвалите събития след избухването на Първата световна война, загубата на пазарите в Източна и Западна Тракия и най-вече Одрин и големите миграционни процеси в този район, са неблагоприятни за развитието на поминъка. Цялото народно стопанство е разстроено. Цените на пашкулите започват да падат вследствие нарушените международни търговски връзки. Поради тези обстоятелства пашкуленото производство силно намалява.

По време на войните са нанесени най-големите пакости, както на целия стопански живот, така и в частност на пашкулопроизводството. Още по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и отстъплението на турските войски, много черничеви градини са изсечени. Това опустошаване на черничевите насаждения продължава по време Балканските войни особено в новите земи, които се дават на България Източна и Западна Тракия..

След подписването на Цариградския мирен договор от18 септември 1913 г., по силата на който Свиленград и Западна Тракия се дават на България, турските военни власти заповядат изсичането на черничевите градини в селищата по долината на р. Марица и цяла Западна Тракия. За тази цел са определени специални войнишки команди. Опожарен е Свиленград и много от селата в района.

След Балканските войни стопанството, в това число и бубарството в тези краища постепенно се съвземат. В резултат на това произведените количества пашкули са най-голяма част от пашкуленото производство в Царство България. От 1915 до края на 1919 г. в новоприсъединените български земи е образуван Одрински окръг в който състав са Свиленградска, Ортакьойска, Димотишка и Одринска околии. За да няма спекула и се поощрява пашкуленото производство, Окръжният управител Манол Розентал всяка година, въз основа на окръжно предписание на Министерството на земеделието и държавните имоти (МЗДИ) при настъпване на изкупната кампания на пашкули през юни, издава заповед за организиране на тържищата (борсите) в градовете Свиленград, Ортакьой (Ивайловград), Димотика, Одрин и с. Мандрица (Ортакьойска околия). Заповедите се изпращат до председателите на тричленните общински комисии, околийските началници и агрономи в окръга. Според заповедите през годините, „Продажбата на пашкулите да става в съществуващите до сега тържища, а именно в градовете Одрин, Свиленград, Димотика, Ортакьой и с. Мандрица, под контрола на местните общински власти. Забранявам продажбата на пашкули вън от пашкулените тържища, където се притеглят чрез общински кантари всички произведени пашкули в околността, за да може да се събере в една статистика произведените в страната пашкули. Това се отнася и за онези търговци които предварително са ангажирали пашкулите чрез т. н. „зеленища” (предварително).”

По-нататък в заповедите се определят при какви условия става тегленето на пашкулите, задължително в присъствието на един член от общинските тричленни комисии, които управляват общините, необходимият брой кантарджии и задължително в присъствието на стража ( полицейска охрана). Членовете на тричленните комисии се задължават да водят специални регистри, в които се записват имената на пашкулопроизводителите и на купувачите, количеството на продадените пашкули, цветът им и продажната цена. Ежедневно се иска околийските началници да следят и донасят в МЗДИ цената на пашкулите. Резултатите от проведената изкупна пашкулена кампания се обобщават от общинските администрации и се изпращат на окръжния управител в Одрин и МЗДИ. 36

Отдавайки изключително голямото значение на бубарството в Западна Тракия и Македония, в това число Свиленградско и Одринско, Димотишко и Ортакьойско (Ивайловградско) в началото на 1918 г. Министерството на земеделието и държавните имоти издава заповед съгласно закона за повдигане на копринената индустрия в Царство България, за организирано разнасяне на бубените семена и раздаването им на бубохранителите по околии. Тази организация допринася много за доброто пашкулено производство по тези места. Така през 1918 г. на пашкулените тържища в Софлу са продадени пашкули за 4000000 лв., в Димотика за 3200000 ла, в Свиленград - 2400000 лв. и Ивайловград - 2200000 лв. При това производството на пашкули съставлява 1)3 от нормалното, понеже по тези краища на българските земи има големи демографски промени, разстроено е селското стопанство, черничевите градини не са възстановили добива си и т. н. 37

След края на Първата световна война и  възстановяване на народното стопанство, в началото на 20-те години на ХХ в. коприната започва да се търси усилено. Цената на пашкулите се покачва бързо и бубохранителите използват своя опит и традиция, за да започнат пашкулопроизводството  отново. Така то все по-масово навлиза в стопанския живот на населението от Свиленградско, оформяйки се за много селища като един от поминъците, който носи добри доходи. За да може да се възстанови следвоенното производство на пашкули и да достигне нивото от преди освобождението на Свиленград, група пашкулопроизводители основават през 1920 г. Районен земеделско-кооперативен синдикат „Свила” - Свиленград. Задачата на синдиката е да обединява производителите на пашкули и да насърчава техните инициативи. Избран е управителен и контролен съвет, но дейността на синдиката е твърде кратка. Със създаването на Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” през декември 1921 г. дейността на синдиката се слива с тази на кооперацията. 38

От началото на 20-те години в Свиленградско, вследствие на междуправителствените спогодби, приижда една голяма част от населението от Западна Тракия, което се настанява в града и в селата. Държавата търси всички възможности за тяхното оземляване. Идеята, щото една част от земята, която се раздава на бежанците да бъде засадена с черничеви дръвчета, заслужава поощрение, още повече, че голяма част от тях са свикнали да отглеждат буби. Земите, които им се раздават, са недостатъчни за едно обикновено земеделско стопанство и затова им се препоръчва да засаждат там където може черничеви градини.

Грижата на държавата за укрепване на пашкулопроизводството е изразено в Закона за подобряване на земеделското производство и опазване на полските имоти. В закона е отделено специално внимание на решаване проблемите на бубарството. Въз основа на закона е обнародвана и специална Наредба за контролиране на бубеното семе, произведено в страната и внесено от чужбина. Така държавата прави всичко необходимо греньорството да се постави на по-здрави основи за производство на качествено и здраво бубено семе. 39

Произвежданите в Свиленградска околия пашкули с много малко  изключения са от бялата „Багдатска раса”. Тяхното производство при новите стопански условия след войните е още по-добре организирано. Благоприятните климатични условия за виреенето на черницата по долината на р. Марица способстват за производството на бели пашкули от най-добро качество. Те са със снежно бял цвят, голяма лъскавина и блясък, с гладък и равен конец по цялата му дължина, с голяма еластичност и якост и имат висок рандеман - 3.5087. На международните тържища пашкулите се продават по рандеман, т. е. държи се сметка за количеството на коприната, която се добива от определено количество пашкули. Сделките се сключват при база 4 : 1, което ще рече, че от 4 кг сухи пашкули трябва да се получи 1 кг коприна. Ако при изпитването се получи по-добър или по-лош рандеман, т. е. от 4 кг сухи пашкули се получи повече или по-малко от 1 кг коприна, на уговорената цена се прави необходимата корекция и по новоустановената цена  се приключва сделката. По рандеман се продават само пашкулите от първо и второ качество, а шкартото, двойките и др. долни качества се продават без да се държи сметка за рандемана.

За ценните си качества свиленградските пашкули още в миналото, когато българските земи са в състава на Османската империя, намират широк пазар. Търсят се и се закупуват на европейските пазари на цени винаги с няколко лирети повече в сравнение с всички други пашкули, произвеждани в Тракия. Получаваната от тях коприна не се употребява само в текстилната индустрия за копринени платове, но се използва и за други специални цели. На международния пашкулен пазар в Милано пашкулите от Свиленградско продължават и през 20-те години на ХХ в. да са известни под името „Adrianopoli”, име останало още от преди освобождението на района през 1912 г. Това име е останало още от времето, когато всички бели пашкули, произвеждани по долината на р. Марица са складирани в Одрин и оттам пренасяни по реката до пристанището Енос, където поемат към пазарите на Италия и Франция. Основен пазар по това време на свиленградските пашкули е тържището в гр. Милано. Тук те се продават по цените по които се продават най-хубавите италиански пашкули, т. н. „класически”.

Продажбата на свиленградски пашкули на Миланското тържище продължава и след войните. Така например рандеманът на продадените на Миланското тържище свиленградски и харманлийски пашкули, реколта 1924 г., при изпитването на 45 отделни партиди, се движи:

За първо качество от 3.7388 до 4.0778.

За второ качество от 4.3536 до 4.7153.

За качеството на коприната добита от тези пашкули, реколта 1924 г. при изпитването в Милано е съобщено: „цвят много хубав, коприна чиста, кохезия 151 и изобщо много хубава във всяко отношение”.

Рандеманът, получен от българските пашкули в действителност е очевидно, че по качество стоят по-долу от италианските, който се движи между 3.2645 и 3.7645 за реалите и между 3.9645 и 4.5645 за секондерите. Този недостатък според специалистите може да се коригира не със заменяне на местното бубено семе с чуждестранно, а със строг контрол върху греньорите, с опресняване кръвта на отглежданите у нас раси, с подобряване самия начин на отглеждане и т. н. Изобщо, всички условия: климатични, почвени, стопанско-икономически и социални за развитието на пашкулопроизводството и греньорството в Свиленградско са налице. 40

Засиленото производство на пашкули през 20-те години и запазването им за по-дълго време до преработката им в коприна, изисква пашкулите да бъдат изсушавани, за да се прекъсне процеса на превръщането на бубата в какавида, а какавидата - на пеперуда, която пробива пашкула, за да излезе на свобода. Пробитите по този начин пашкули, наречени „хвъркалки”, не могат да се размотават правилно и се оценяват много по-евтино, отколкото здравите.

Умъртвяването на какавидите и изсушаването им до степен да се направи възможно дългото запазване на пашкулите, без риск от повреждане, изисква специална инсталация и познания, каквито не могат да притежават отделните пашкулопроизводители. Това кара последните да бързат да продадат пашкулите си веднага след обирането им от вейките.

Това обстоятелство дълги години е използвано от търговците, които обикновено предлагат за суровите пашкули цени, съвсем неотговарящи на тези на международните пазари. Тези и редица други причини карат Българската земеделска банка (БЗБ), която има монопол върху търговията с пашкули, следвайки своите стопанско-икономически интереси, да строи сушилни в редица градове. След продажбата на депозираните в сушилните пашкули, банката задържа направените от нея разходи по манипулирането на същите, а остатъка от добитата сума разпределя между производителите в зависимост от количеството и качеството на депозираните от всеки производител пашкули.

В Свиленград, след Балканските войни, БЗБ открива свой клон, който е инициатор за създаване на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” в града. На 11 декември 1921 г. в Свиленград се основава „Общо кооперативно сдружение на бубохранителите „Коприна”, което през 1927 г. се преименува на „Районна кооперация на бубохранителите „Коприна”. В дейността си кооперацията предвижда да обхване Свиленградска, Тополовградска и част от Харманлийска околия. Слага се началото на бъдещата копринена индустрия в града.

Целта на основателите на кооперацията е да насърчават производството и подобряват качеството на произвежданите пашкули чрез финансиране на членовете на кооперацията и разпространяване сред тях на научни знания за отглеждането на копринената буба, да организират обща преработка и продажба на произведените количества пашкули и да развиват спестовността у членовете си. Пашкулопроизводството в Свиленград и района за дълги години е в тясна зависимост от кооперация „Коприна”. То се развива през годините, благодарение на нейната стопанска политика.

За изпълнение на една от основните си задачи кооперацията доставя през 1925 г. съоръжения за пашкулосушилня. През 1930 г. доставя магани, а през 1936 г. въвежда в действие филатурата, която е с 48 басейна - долапа. Една година по-късно - през 1937 г. открива мулинажно и тъкачно отделение.

Основните си средства кооперацията набира от дяловия капитал, внасян от членовете, от печалби, от субсидии и дарения. За усилване на оборотните си средства ползва кредит от БЗКБ - клон Свиленград. Тя поддържа връзки с много трикотажни и тъкачни фабрики, на които продава копринени и памучни изделия. Дейността на кооперацията се ръководи от годишно отчетно събрание, а в периода между тях - от управителен и контролен съвет. На кооперация „Коприна” е посветена втора глава от нашето изследване.

След създаването й през 1922 г. кооперацията се разраства бързо благодарение на големите цели, които си поставя, а именно: събиране пашкулите на кооператорите - производители, изсушаването им в собствена сушилня и извършване общата им продажба, създаване на своя филатура и като последна задача - създаване на собствена фабрика за производство на копринени платове. Въпреки трудностите по пътя на своето развитие, кооперацията се издига в мощен стопански фактор в Свиленградския район.

След като кооперацията се изгражда организационно, по - късно, през 1925 г., тя строи сушилня , а през 1926 г. и следващите две години на етапи е завършен и антрепозита. От 1923 г. новосъздадената кооперация „Коприна” активно се намесва в производството, изкупуването, изсушаването и сортирането на пашкули от Свиленградска околия. Една от идеите на ръководството на младата кооперация е: На продаваните пашкули на Миланския пазар да бъде сменено наименованието със „свиленградски”, защото най-качествените пашкули се изнасят именно от тук. Турските и гръцките пашкули по това време не се изнасят навън, а се точат от местните филатури на коприна и след това се търгува с нея.41

Със създаването на кооперацията на бубохранителите „Коприна” в Свиленград, нейната дейност става предмет на интерес от страна на Пловдивската и Бургаската търговска индустриална камара. Пловдивските вестници „Борба”, „Юг” и „Правда”, софийският „Мир” и други започват всекидневно в дните на усилената кампания за изкупуване на пашкули през юни всяка година да поместват на своите страници информация за откриването на пашкулените тържища в градовете на Южна България, като за Свиленградското тържище винаги се отделя специално място в съобщенията. В тези информации по традиция се посочва каква е изкупната цена на пашкулите, колко са продадени на тържището и колко са постъпили от кооператорите в кооперация „Коприна”.

Продажбата на пашкули, съгласно изискванията на Закона за подобрение на земеделското производство и опазване на полските имоти, се извършва на специални пашкулени тържища. В миналото такива тържища има само в главните пашкулопроизводителни центрове и най-вече общинските градове. През 20 -те и 30-те години на ХХ в. се утвърждава практиката ежегодно Министерството на земеделието да издава заповед, с която определя в кои пунктове на страната да се открият пашкулени тържища.

През 1923 г. от Свиленград само 695 производители предлагат на тържището в града 31911 кг пашкули, а 1554 предлагат на новоучредената кооперация „Коприна” 100408 кг.42 През 1924 г. това съотношение е променено, като на тържището 1062 производители предлагат  42481 кг пашкули, а на кооперация „Коприна” 2222 производители продават 142650 кг пашкули. 43

Пак за същата година пловдивският вестник „Борба” от 24 юни съобщава за Свиленград: „Започна силно оживление на пашкуленото тържище. Освен производителите в града, носят се пашкули и от околните села. До вчера нямаше никакви определени цени. Днес цените стигнаха 90 - 95 лв. за килограм. Повече търговците не дават, но и производителите не си дават стоката, очаквайки нови повишения. Всички количества се дават на кооперациите и банката, където цените са най-износни, понеже се плащат по цени, каквито в края на краищата се получават”.44

През 1925 г. информацията във вестник „Борба” за пашкулопроизводството в Свиленград е по-специална и обширна. Ако в първата си част тя е делова и кратка, то във втората е твърде емоционална и пропита, не без основание, от местен патриотизъм и самочувствие: „Пашкуленото тържище в Свиленград се откри на 15 юни, реколтата обещава да е доста добра и по качество и по количество. Две търговски къщи купуват. Цените още не са точно определени. Има изгледи да станат до 120 лв. за килограм. Кооператорите носят стоката си в кооперацията. На 28 юни ще стане полагането на основния камък на строящата се сграда на кооперация „Коприна”. По този повод управлението на кооперацията издава следния позив:

“Драги кооператори, на 28 юни т. г. в 10 ч. преди обяд, ще стане полагането на основния камък на антрепозита и сушилнята, които кооперацията строи в Свиленград.За да стане този ден паметен в сърцата на кооператорите и за да се подчертае голямото стопанско и икономическо значение на кооперацията за целия тукашен край, че дори и за цялата страна, управителният съвет реши да организира по-бляскаво този ден, като на акта при полагане основният камък се предаде една по-голяма тържественост. За тази цел сме поканили да присъстват някои от господа министрите, управата на БЗБ, видни икономисти, общественици, представители на власти, учреждения и др. За това кооперацията тържествено поканва и вас кооператори! Елате да видите собственото ваше дело, ваше и на младите, които идват подир вас. Напуснете в тоя ден работата си и елате да изразите чувството си на симпатия и преданост към кооперативното дело, към това слънце на братска задруга, което е единственият носител на вашите стопански блага и най-добрият помирител между всички класи и съсловия”. 45

Бързото увеличаване производството на пашкули през втората половина на 20-те години в Свиленградско по сведения на официалната статистика, съпоставено с другите околии в Южна България, са показани в следващата таблица:

Околии                     Производство на сурови пашкули - кг.

1926 г.            1927 г.            1928 г.            1929 г.            1930 г.          Средно за 5-те години

Казанлък        10958    7228   8722  15112 14819       11368

Нова Загора   11896 12892   9798  16009 20653       14250

Стара Загора 19742 30985 24008 47066 36094       29579

Чирпан           47985 96933 68903 95222 93677       80544

Крумовград   22869 23297 18287 28492 21431       23408

Ивайловград 166148            132225            149122            173870            114885                155286

Първомай      45747 52810 45590 45603 43223      46594

Свиленград   288856            309891            315015            368000            346692               324700

Харманли      182682            190408            192678            219911            206468               198430

Хасково         58851 63975 74744 88525 82361     73695

Карлово         21323 23366 17826 22012 22385     21382

Пазарджик     17049 28627 23744 30315 26098     25266

Панагюрище    4694   2802    4349    2623     4782       3851

Пловдив        131655            139247            143235            169429            159289              148571

Пещера             8577   9998  10168 19777 10237       9751

Асеновград   75243 75367 63809 80575 88457     76724

Трите околии Свиленградска, Харманлийска и Ивайловградска през 1926 - 1930 г. са районите, където бубарството е най-силно развито в страната. Свиленградска околия се нарежда на първо място пред  Харманлийска  и Ивайловградска околии. На първо място е околията и през 1931 г. с произведените 2631433 кг пашкули, получени от 4980 унции бубено семе. За засилване на пашкулопроизводството през тези години допринася кризата в лозарството и тютюнопроизводството.46

По сведения на  Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград през 1932 г. за последните шест години селищата от района на кооперацията са произвели следните количества пашкули в килограми. Числовите показатели за общото количество за всяка една година почти не се различават от тези, посочени по-горе:

Наименование на селището           1927 г.            1928 г.            1929 г.            1930 г.            1931 г.            1932 г.

Свиленград   137600            139625            161404            138390            110740            145562

с. Любимец   62068  77654  71871  83580  76314  91347

с. Момково    14856  15845  17546  13987  12637  15586

с. Г. Добрево 3618    3117    2627    11392  7675    14421

с. Лозен          7450    3142    9557    13246  11581  12407

с. Левка          5700    5410    6016    6055    5422    6411

с. Чернодъб   3738    4271    5003    4775    3918    4130

с. Мезек         3575    2680    5245    4658    3784    4075

с. Димитровче          3604    4317    4427    4155    3294    4051

с. Пъстрогор  2516    2695    2855    3079    2245    2788

с. Сива река   2640    6840    6232    7009    5199    6565

с. Изворово   4918    3950    4805    5294    5433    5619

с. М. градище            9500    4932    6183    6938    7518    12332

Всичко           261785            274478            303771            302558            255760            325294

От села с по-малко от 1000 кг производство.      48106  30830  9078    8836    7383    11062

Всичко           309891            305308            312849            311394            263143            336356

Ако сравним числовите показатели на държавната статистика и тези на кооперация „Коприна”, ще видим известно разминаване. Такива са изнесените данни в двете таблици и ние ги привеждаме дословно. Разликата в тях можем да си обясним с това, че не всички пашкули от околията се изкупуват от кооперацията, а има и други купувачи, които участват на пашкулените тържища в Свиленград и с. Любимец, и не всички пашкулопроизводители са членове на кооперация „Коприна”.

Увеличеното производство на пашкули през 1931 г. в Свиленградско е причината Министерството на земеделието да разреши да се организират пашкулени тържища в селищата Свиленград, Любимец, Малко градище, Лозен, Момково, Сива река и Кирилово ( Георги Добрево).

Положеният труд от бубохранителите и изразходваните средства при отглеждането на бубите може да бъде без резултат, ако се допусне бубите да бъдат заразени и унищожени от заразни болести. За да не се допусне това се дезинфекцират бубарниците. Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград в желанието си да бъде полезна в това отношение, предприема през годините основна дезинфекция на една голяма част от бубарниците в града. Към тези бубарници които са били заразени от предните години, особено от болестта „мускурдина” или още „киреч”. Производството в дезинфекцираните бубарници, показват резултатите е винаги много по-добро, а така също и тяхното качество.

За да бъдат предпазвани бубите от зараза и за доброто им отглеждане, почти всяка година кооперация „Коприна” преди да започне сезона за отглеждането на бубите изпраща на бубарите кратки наставления  по дезинфекция на бубарниците. Практиката е всяка година да се организират събрания, където местните греньори изнасят беседи по проблемите на бубарството. При появата на признаци на заразните болести, кооперацията изпраща греньори, които на практика предотвратяват развитието им.

Така например, през пролетта на 1927 г. в своята работа УС намира за необходимо да се подобрят мерките по обучението на бубохранителите. Приема се през сезона на бубохраненето да се поканят греньорите от града и специалисти - агрономи на обща конференция, които да дадат конкретни наставления на бубохранителите, да споделят своите впечатления от дългогодишната си практика и конкретно да разискват по поставените въпроси. Такава конференция е организирана в края на април, като в нея участват греньорите от града и агрономи, където се споделят мисли по въпроса какви мерки да се предприемат за правилното отглеждане на бубите през предстоящия сезон на бубохраненето. Конференцията се ръководи от директора на кооперацията Тодор Петков. След изказванията и разискванията конференцията приема следните заключения:

1. “Необходимо е през сезона на бубохраненето да се посещават всички бубарници от греньори и агрономи, които на самото място да дават наставления на бубохранителите по отглеждането на бубите.

2. За да могат да бъдат посещавани всички бубарници от града и гарата, градът да бъде разделен на участъци и за всеки да се определи по един агроном или греньор, като кварталите „Канакли”, „Баяндър” и „Гибран” да бъдат разделени на два участъка, а гарата и Ново село да съставляват един участък, или общо се обособяват 7 участъка.

3. Наставленията, които ще дава всеки агроном или греньор в определения за него участък, трябва да обхващат всичко, което се отнася до бубохраненето - температура, хранене, чистота, разреждане, проветряване, черничев лист, уреди и др. и в края на сезона всеки един от тях да представи в кооперацията доклад за това, което е извършил.

4. Приема се през следващата година да се отглеждат буби с демонстративна цел в едно от помещенията на кооперацията, макар и в по-малък размер, защото нищо друго не може да научи кооператора как да отглежда бубите си, колкото обстоятелството, когато той види нагледно как трябва да става храненето на бубите.

5. В свободното време през годината е необходимо да се развие пропаганда по бубохраненето, изразена в организирането на сказки по квартали.

6. За предпазване от заразни болести на бубите по време на бубохраненето трябва да се вземат мерки да не се оставят бубарите да изхвърлят нечистотиите от бубите по улиците, защото чрез тях най-лесно се пренася заразата в здравите буби. Да се пише на общината да вземе мерки по изхвърлянето на нечистотиите от бубите по улиците, а да се заравят в земята.

7. Необходимо е през сезона на бубохраненето да се посещават всички бубарници от греньори и агрономи, които на самото място да дават наставления на бубохранителите по отглеждането на бубите.

8. За да могат да бъдат посещавани всички бубарници от града и гарата, градът да бъде разделен на участъци и за всеки да се определи по един агроном или греньор. Като кварталите „Канакли”, „Баяндър” и „Гибран” да бъдат разделени на два участъка, а Гарата и Ново село да съставляват един участък, или общо се обособяват 7 участъка.

9. Наставленията които ще дава всеки агроном или греньор в определения за него участък трябва да обхваща всичко, което се отнася до бубохраненето - температура, хранене, чистота, разреждане, проветряване, черничев лист, уреди и др. и в края на сезона всеки един от тях да представи в кооперацията доклад за това, което е извършил.

10. Приема се през следващата година да се отглеждат буби с демонстративна цел в едно от помещенията на кооперацията, макар и в по-малък размер, защото нищо друго не може да научи кооператора как да отглежда бубите си, колкото обстоятелството, нагледно да види, как трябва да става храненето на бубите.

11. В свободното време през годината е необходимо да се развие една пропаганда по бубохраненето, изразена в организирането на сказки по квартали.

12. За предпазване от заразни болести на бубите по време на бубохраненето трябва да се вземат мерки да не се оставят бубарите да изхвърлят нечистотиите от бубите по улиците, защото чрез тях най-лесно се пренася заразата в здравите буби. Да се пише на общината да вземе мерки по изхвърлянето на нечистотиите от бубите по улиците, а да се заравят в земята”.

По-нататък са определени границите на отделните участъци във всеки квартал и греньорите, които трябва да изпълнят решението на конференцията. Приема се становището на УС, че най-добрата агитация сред производителите на пашкули, които  продават производството си на кооперацията е времето след поставянето на шумата, за да вият бубите и преди откриването на пашкулените тържища в района. Приема се членовете на УС и КС да изградят добра организация и отидат по селата за разясняване на дейността на кооперацията, и спечелването на производителите на пашкули, да продават своята продукция на кооперацията. Подобни организационни събрания се предвиждат да се проведат по квартали и в Свиленград.

В Свиленград и околията за пашкуленото производство, произвеждащо около 350000 кг пашкули годишно, в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. има необходимите черничеви градини с достатъчно черничев лист. Въпреки това кооперация „Коприна” с цел да покаже на бубарите черничеви градини с разни видове и форми черничеви дървета и лист, които се обработват по-лесно и дават в по-малка засята площ повече черничев лист, засява през 1928 г. в двора на кооперацията около един декар нискостеблени черничеви дръвчета във формата на т. н. „черничеви лозя”. Засява и няколко декара високостеблени черничеви дървета за сравнение с нискостеблените, за да се види от кои черници в един декар се получава повече черничев лист и кой вид може да се използва по-скоро след засяването му. Опитът от демонстративната черничева градина показва, че високостеблените черничеви насаждения могат да дават лист едва в края на шестата година и затова кооперацията препоръчва нискостеблените черничеви насаждения. 47

4. БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЕДЕЛСКА И КООПЕРАТИВНА БАНКА (БЗКБ) И РАЗВИТИЕТО НА ПАШКУЛОПРОИЗВОДСТВОТО

След големия възход на бубарството у нас (1922 - 1930) настъпват твърде неблагоприятни условия, които се отразяват крайно негативно. Цените на коприната на международните пазари спада 6 - 7 пъти, което предизвиква голямо намаление и в цената на суровите пашкули, които по това време се изнасят в Милано и Марсилия. На нашите пазари тя спада от 110 - 120 лв., а в Свиленград и Харманли от 150 - 160 лв. на 20 - 25 лв. Това катастрофално обезценяване на пашкулите обезсърчава бубохранителите, много от които се отказват да хранят буби, а други започват да изкореняват черниците. Почти всички търговци на пашкули фалират. Разстроени са пашкулените тържища.

Пример в това отношение е информацията, която излиза на страниците на пловдивския  вестник „Юг” в края на юни 1928 г. Според сведенията производството на пашкули в Свиленград е много по-добро в сравнение с изминалата 1927 г. Отгледани са повече унции бубено семе. И когато се открива пашкуленото тържище в града няма точно определени цени за изкупуването на суровите пашкули. Наблюдава се едно скрито дирижиране на цените, което обезверява пашкулопроизводителите. Същите не могат да си обяснят дали това се върши от българските търговци или цените се дирижират от състоянието на външните пазари. Цените на свиленградското тържище се движат между 76 - 80 лв./кг. До края на юни почти всички произведени пашкули от града се предават на кооперация „Коприна”, която събира около 100000 кг. На тържището търговците изкупуват преди всичко пашкулите на производителите от селата, където всъщност се извършва спекулата с цените. По време на кампанията през 1928 г. те изкупуват повече от 30000 кг сурови пашкули. 48

През същата година в България са излюпени 38370 унции бубено семе. Произведени са 1971000 кг пашкули. Средно от една унция бубено семе са получени по 15 кг пашкули. Почти 1/6 от цялото производство дава Свиленградска околия - 315000 кг, Харманлийска околия произвежда 193000 кг, а по-малко Ивайловградска, Пловдивска, Асеновградска и т. н. 49

През 1931 г. продължават неблагоприятните години за бубарството в Свиленград. Освен перспективата за ниските цени при бъдещата изкупна кампания, която е причината бубохраненето в района да намалее с около 30 %, е и повреденият черничев лист вследствие неблагоприятните природни условия. „Производителите без никаква радост, а почти с мъка и огорчение са вдадени в работата си, предусещайки, че старанията и трудът им не ще бъдат възнаградени.”50

За да се спасят черничевите насаждения от изкореняване и засили пашкуленото производство, през 1932 г. БЗКБ е натоварена от правителството да обезпечи условия за възстановяване и засилване на това производство в страната. Въвежда се ограничен монопол върху изкупуването на произвежданите пашкули от страна на държавата с цел поощрение на цените и избягване на спекулата. От 1934 г. този монопол е пълен. Само в продължение на няколко години на монополен режим цените на пашкулите се утвърждават и производството им с всяка измината година се увеличава.

В мерките, които предприема банката, се включва и кооперацията на бубохранителите „Коприна” в Свиленград. Банката изкупува произведените от тях пашкули, а чрез сушилните в Свиленград, Ивайловград и Харманли, и подходящите складови помещения се помага на пашкулопроизводителите да преодолеят кризата. Ежегодно Министерството на земеделието издава заповед, с която се определя в кои пунктове да се откриват пашкулени тържища.

Намаленото производство е особено чувствително в районите, където се отглеждат пашкули от жълтата раса. За страната през 1930 г. Хасковски окръг е на първо място, където се произвеждат 32.60 % от пашкулите, а само на Свиленградска околия от това производство се падат 15.45 %. Трите околии - Свиленградска, Харманлийска и Ивайловградска се очертават като райони където бубарството е най-силно развито. За 1931 г. тия проценти са още по-големи. Хасковски окръг произвежда 46 % от общото производство пашкули за страната, а Свиленградска околия - 23.80 %, или отново околията е на първо място в страната по производство на пашкули.

За периода от 1931 до 1945 г., БЗКБ се намесва активно в помощ на бубарството, тя пласира бубено семе, изкупува и изсушава пашкулите и ги продава в страната и чужбина. Направената експертиза на рандемана, определен в специалните лаборатории в Милано, пашкулите от реколта 1933 г. от Свиленградско показват, че от бялата раса за първо качество са необходими 3. 47 кг сухи пашкули, за да се произведе 1 кг коприна, а от второ качество - 4.18 кг сухи пашкули за 1 кг коприна. 51

Дейността  на банката се регламентира с издадената наредба-закон за закупуване на пашкули през 1935 г. Дават и се изключителни права да закупува сама или чрез кредитирани от нея кооперации всички предназначени за продажба сурови пашкули, произведени в страната.

Според наредбата - закон банката закупува пашкулите на твърда цена. През 1935 г. белите пашкули - „Одрински тип”, които се произвеждат в районите на Свиленград, Любимец и Харманли, първо качество се изкупува за 32 лв./кг, второ за 25 лв./кг, трето качество - 20 лв./кг, двойки - 7 лв./кг и шкарта - 6 лв./кг.

Определени са и условията при приемането на пашкулите, изсушаването, сортирането и съхранението им, което се извършва в сушилните на банката и складовете на кредитираните от нея кооперации. Освен това са регламентирани и условията, при които банката предоставя на филатурите исканите от тях количества пашкули за преработка и условията, на които трябва да отговарят те. 52

През втората половина на 20-те години на ХХ в. до 1930 г. пашкуленото производство в Свиленградско е едно от най-интензивните в страната. През този период най-голямо производство на пашкули, съпоставено с броя на населението има тук. Както подчертахме и по-горе, в Свиленградско се отхранва само бялата „Багдатска раса”. По качество пашкулите спадат към подобрения български тип. Още в годините до Балканските войни пашкулите от този край на Османската империя минават като едни от най-добрите по качество. Сега през 30-те години качеството на пашкулите в Свиленградско, в сравнение с рандемана на пашкулите от Харманлийско и Ивайловградско е почти същия, а понякога е и по-добър. 53

С цел да се укрепят позициите на пашкулопроизводителите и да се насърчат в тяхната работа, през 1934 г. се подготвя „Законопроект  за подпомагане пашкулното производство в страната”. В него на първо място се посочва, че държавата подпомага производството на пашкули в страната като поддържа опитни бубарски станции, организира и подпомага производството на здраво бубено семе, събира, изпича, изсушава и сортира произведените от бубовъдите сурови пашкули в печкосушилните на БЗБ, кооперациите, популярната банка и частните такива.

По-нататък в законопроекта се посочва, че БЗБ подпомага с дългосрочни кредити кооперациите, които се заемат с постройката на кооперативни печкосушилни и филатури за отмотаване на коприната. Министерството на земеделието всяка година определя какво количество бубено семе е необходимо за годишната реколта и го разпределя между греньорите за производство. Определят се условията за отглеждане на бубеното семе, цените и кой може да произвежда такова. Цената на пашкулите са твърди и се определят от БЗБ. Банката упражнява върховен контрол при закупуването и изпичането на пашкулите

Заело се сериозно да упражнява контрол върху производството на пашкули, през 1935 г. Министерството на земеделието приема наредба -закон за закупуване на пашкулите от реколта 1935 г. Ще приведем само няколко члена от тази наредба - закон, за да се вникне по-съществено в тези разпоредби и в политиката на държавата през тези години към пашкулопроизводителите. По същество наредбата - закон не се отличава от законопроекта за подпомагане на пашкулното производство в страната от 1934 г.

“Чл. 1. Дава се изключително на БЗКБ правото да закупи сама или чрез кредитирани от нея кооперации всичките предназначени за продажба сурови пашкули, произведени в страната през 1935 г., в количество около 1300000 кг.

Чл. 2. Греньорите могат да закупуват направо от производителите необходимите им за производство на бубено семе пашкули.” По нататък се определят условията, при които става това закупуване.

“Чл. 3. БЗКБ закупува пашкулите на твърди цени, франко складовете на банката, складовете на кредитираните от нея кооперации. Бели пашкули - „Одрински тип”, произведени в Свиленград, Харманли и Любимец и районите им: І -во качество - 32 лв./кг, ІІ-ро качество - 25 лв., ІІІ -то качество - 20 лв., двойки - 7 лв., шкарт - 6 лв.” Определени са и цените на отделните видове бели и жълти пашкули.

“Чл. 10. Всички местни филатури на коприна са длъжни да се снабдят с необходимите пашкули само от БЗКБ”. По нататък в наредбата-закон се определят и условията за това. 54

Като се има предвид голямата любов и традиция към пашкулопроизводството на населението от този край, големите облагородени черничеви насаждения и специалните бубарници, през втората половина на 30-те години Свиленградско представлява едно широко поле за работа, където се постигат едни от най-добрите резултати за нашето родно пашкулопроизводство. Свиленградско подобно на Ивайловградско и Харманлийско се явява един от най-типичните центрове в страната на интензивно черничарство, бубохранене и пашкулопроизводство. Опитът в Свиленградско е предмет на проучване и на полезни практически неща за редица бубарски центрове в страната.55

Климатичните условия през 1936 г. в Свиленградско са крайно неблагоприятни за развитието на черничевия лист и отглеждането на бубите. Променливото време - топло през януари и началото на февруари и много студено - минус 20 градуса, в края на февруари причинява измръзване на много от овощните дървета и черниците. И когато настъпва време бубохранителите да се снабдят с бубено семе за отглеждане на буби, то черниците са със съвършено сухи клони, без черничеви листа. Това е една от причините много от бубохранителите да ограничат отглеждането на копринени буби, в сравнение с изминалите години. За годината кооперация „Коприна” в Свиленград раздава на своите кооператори едва 1089 унции бубено семе, което не отговаря на възможностите на бубохранителите. И тези от бубохранителите, които се заемат да отглеждат буби го правят при крайно неблагоприятни климатични условия. През целия сезон времето е дъждовно и влажно, а черничевият лист е не дотам питателен за бубите. Като резултат пашкуленото производство е слабо като количество и лошо като качество.56

Какви количества пашкули са произведени през 1936 г. във всяко селище на Свиленградска околия с производство над 1000 кг и в какво отношение са тези количества в сравнение с последните няколко години за същите селища и за цялата Свиленградска околия се вижда от долната таблица:

Местохранене           1936 г.            1935 г.            1934 г.            1933 г.            1932 г.            1931 г.

кг        кг        кг        кг        кг        Кг

1. Свиленград           105424.800     128902.800     104158            124802            145562            110740

2. с. Любимец           45918  85523.700       80822  68167  91347  76314

3. с. Момково            10998  12633.700       11632  14651  15586  12637

4. с. Генералово        8416    8854.200         4516    2548    -           -

5. с. Малко градище 8327    11220.900       7771    8724    12332  7518

6. с. Г. Добрево         7441    14033.600       9616    12229  14421  7675

7.с. Сива река           6175    7657.700         6163    8309    6565    5199

8.с. Лозен       6043    15442.800       12435  19596  12407  11581

9.с. Левка       5257    7218.100         4601    6872    6411    5424

10.с. Мезек    3907    5240    3731    4163    4075    3784

11.с. Чернодъб          3287    4140.800         3929    4774    4130    3918

12.с. Димитровче     2891    3541.800         2223    3928    4051    3294

13.с. Изворово          2888    6431.500         4293    3794    5619    5433

14.с. Кап. Андреево 2835    2442.900         1589    1314    -           -

15.с. Студена 2114    1448.900         -           -           -           -

16.с. Пъстрогор        1919    2267.200         1591    2345    2788    2245

17.с. Кочаш   1587    2417.100         -           1970    -           -

18.с. Иерусалимово  1257    3901.700         -           -           -           -

19.с. Младиново       1035    1210.300         -           -           -           -

227719.800     324529.300     259080            288186            325294            255762

20. От други села с по-малко от 1000 кг производство  5375    7876.500         5053    5657    11062  7383

Всичко           233094.800     332405.800     264133            293843            336356            263145

От горната таблица се вижда, че цялото пашкулено производство в Свиленградска околия през 1936 г. е намалено с 1)3 в сравнение с 1935 г. През 1936 г. са произведени 233094.800 кг сурови пашкули, а през 1935 година - 332405. 800 кг, или с една разлика от 99151 кг по-малко. Така е в сравнение с всички минали години. Най-голямо е намалението, почти наполовина, в селата Любимец, Г. Добрево, Лозен, Изворово и Малко градище, които са едни от най-големите производителни центрове в околията.

В хода на изкупуването на пашкулите членовете - кооператори, които по това време наброяват около 23000, участват в свиканото от ръководството на кооперация „Коприна” извънредно събрания в Свиленград. Целта е да се протестира срещу закона за монопола върху изкупуването на пашкулената реколта от БЗКБ, който според протестиращите ще нанесе сериозни щети върху кооперацията и кооперативното дело. Изтъква се, че след като кооперацията е изразходвала досега над 11000000 лв. за сушилни машини, постройки и филатурни басейни, сега ако й се отнемат правата да прибира пашкулите на своите членове и да ги точи във филатурата й, това неминуема води към разруха и ликвидиране на същата. След станалите разисквания събранието приема решение да се иска от правителството да позволи на кооперацията да изкупува пашкулите на своите членове - кооператори и да ги изтъче на коприна в своята филатура. 57

Производството на пашкули в района на Свиленград през 1937 г. е 275000 кг. Това е най-голямото производство спрямо другите големи бубарски околии в Южна България. Това може да се види от следната таблица: 58

Околии         Отхранени бубени

семена в унции         Произведени пашкули

в килограми

Свиленградска                4750              275000

Харманлийска                 3631              217317

Ивайловградска              2400               96000

Пловдивска                     1737             119796

Асеновградска                 1075               62500

Борисовградска               1200               50210

Старозагорска                  526                 33202

1938 г. протича при много благоприятно време за развитието на черничевия лист и бубите. Добиват се около 396000 кг сурови пашкули, или има едно увеличение от 121000 кг в сравнение с предходната година. Години наред цялото производство на пашкули се приема, изсушава и сортира в помещенията на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград, като разходите по това се извършват от БЗКБ. Същевременно и качеството на произведените пашкули е едно от най-хубавите през последните няколко години. Пашкулите се изкупуват от БЗКБ на твърди цени по качества, което успокоява производителите, давайки им възможност да получат прилично възнаграждение на труда си. Това е твърде благоприятно за тях, а ги стимулира да обърнат по-голямо внимание върху обработването на черничевите си градини. При низки изкупни цени на пашкулите, много от производителите намаляват производството си, а това довежда до изоставяне, запустяване и изкореняване на черничевите насаждения и мястото им се засява с други по-доходни култури. По такъв начин се нанася за дълги години удар върху пашкуленото производство.

Установеният монополен режим върху изкупуването на пашкулите от БЗКБ кара последната още в началото на 1939 г. да вземе необходимите мерки за утвърждаване на нови правила за изкупуването, окачествяването и продажбата им, а така също и ново райониране на пласмента и производството на бубено семе и цената му през бубарската кампания на същата година. Причините за това са настъпилите затруднения през 1937 г. в пласмента на коприната и копринените изделия на местния пазар, което продължава и през 1938 г. Големи количества пашкули от реколта 1938 г. стоят непродадени и през 1939 г. Решенията на комисията са от съществено значение и за пашкулопроизводителите от Свиленград и района, където през годините се отглежда най-добрият „Одрински тип” бели пашкули.

Тези затруднения са причина през март 1939 г. Министерството на земеделието и държавните имоти да свика заседание на комисия от експерти, които работят в областта на пашкулопроизводството в цялата страна. В комисията присъстват също така и представители на филатурите, копринотъкачите, греньорите и др. В комисията участва и Владимир Разбойников от Свиленград, който е представител на земеделските стопански задруги и бубохранител.

От станалите разисквания се разбира, че в навечерието на пашкулената кампания през 1938 г. в складовете на БЗКБ стоят непродадени още 140000 кг сухи пашкули от реколта 1937 г. През 1938 г. банката е събрала 665100 кг сухи пашкули, включително шкарта и двойки. По произход това количество пашкули се разпределя така: 211600 кг бели „Одрински тип” от Свиленград, Любимец и Харманли, 180000 кг бели „Подобрен български тип” от Ивайловград, Симеоновград, Хасково, Асеновград и Борисовград (Първомай), 116400 кг бели „Български тип” от Чирпан, Пловдив, Стара Загора и Югозападна България. За съжаление близо половината от това количество на 1 март 1939 г. в складовете на БЗКБ стои непродадено. Това са около 300000 кг сухи пашкули, което представлява около 44 % от събраното количество от реколта 1938 г.

Съгласно решение на Министерския съвет от април 1938 г., средните цени по които са закупени пашкулите от реколтата на същата година са следните: 48 лв./кг сурови, бели от „Одрински тип”, 45 лв./кг от „Подобрен български тип”, 43 лв./кг от „Български тип”, 45 лв./кг за жълти пашкули от всички произходи, 18 лв./кг за двойки и 14 лв./кг за шкарта.

Наличното количество от 300000 кг сухи пашкули в складовете на банката безпокои същата и това е предмет на разискване на заседанието на комисията. За това количество се търси пазар и то до края на май 1939 г., за да се освободят складовете за новата реколта. След разисквания, комисията приема, че щока е само от бели пашкули, към които има повишен интерес и търсене на чуждите пазари. Същият може да се изнесе било под формата на пашкули, било под формата на коприна.

Относно въпроса за цените на пашкулите от реколта 1939 г. и окачествяването им, след станалите разисквания комисията идва до заключението, че цените на пашкулите трябва да се определят от действителния рандеман на коприната, който се съдържа в тях. Във връзка с това се изтъква, че се налага и у нас да се възприеме системата за закупуване на пашкулите по категории, която система е приета във всички напреднали бубарски страни. Това е от полза за българското пашкулопроизводство и повишаване на българския рандеман на международните пазари. Чрез новата система на окачествяване се цели да бъдат постигнати следните резултати:

“а. Приемането на пашкулите в приемателните пунктове ще се извършва много по-бързо, а това ще спестява време на бубохранителите;

б. Ще се подобри качеството на сухите пашкули, тъй като суровите няма да бъдат изпичани с шкарта и двояците, вследствие на което се поврежда повече или по-малко качеството на доброкачествените пашкули;

в. Сухата пашкулена материя, която ще се продава на филандерите и изнася на чуждите пазари ще бъде по-висококачествена, с по-висок рандеман и с по-голяма отмотваема способност;

г. При тази система, при едни сравнително високи цени, дадени на бубохранителите, ще се получи едно значително намаление на цената на коприната на местния пазар. А специално за пашкулите ни за износ ще се получи една по-голяма конкурентно способност на чуждите пазари;

д. Ще се премахне и предубеждението в нашия бубохранител, че по отношение цените на пашкулите той винаги е ощетяван от БЗКБ и респективно от държавата.;

е. Най-после чрез тази система нашият бубохранител ще се възпита да произвежда по-доброкачествена и сортирана стока.”

За да може новата система да бъде правилно проведена, за да може правилно да се извършва оценка на пашкулите, препоръчва се пашкулопроизводителите предварително да почистват пашкулите си от шкарта и двойките, като същите се продават отделно и заплащат по съответно определени цени. Така в почистената партида може лесно да се определи процентното отношение между първо, второ и трето качество пашкули, а с това и действителният рандеман на коприната. За експертите, които в бъдеще окачествяват пашкулите се предвижда да бъде изработена специална таблица за процентните съотношения на отделните качества и рандемани, отговарящи на дадена категория и произход. За правилното и практическо приложение на новата система за експертите се организират специални курсове. Това са преди всичко опитни специалисти и най-вече експерти от БЗКБ и Министерството на земеделието.

Твърде оживени са разискванията по въпроса за цената на пашкулите за  бъдещата реколта от 1939 г. След като се посочват конкретни примери за цената на пашкулите на международните пазари, премиите които се получават за най-качествените пашкули и т. н. се отчита, че за килограм бели сурови пашкули от  „Одрински тип” при средните цени, които дава банката, в сухо състояние струват на същата около 162 лв. Тази цена се смята за много висока на чуждите пазари. За да може да имаме един по-голям и по-сигурен пласмент в чужбина на пашкулите от „Одрински тип” е необходимо да се приспособим към едни цени от 150 - 155 лв./кг сухи пашкули. Комисията, като взема предвид посочените цифрови данни и стагнация на пазара у нас на пашкулите и коприната, а така също значението, което може да има една сравнително задоволяваща цена бубохранителят, изказва мнение и определя следните цени за килограм сурови пашкули през настъпващата бубарска кампания за различните произходи и категории:

1.Бели пашкули „Одрински тип”: І-ва категория - 49 лв.; ІІ-ра категория - 46 лв; ІІІ-та категория - 43 лв.

2. Бели пашкули „Подобрен тип български”: І-ва категория - 45 лв.; ІІ -

ра категория - 43 лв.; ІІІ - та категория - 40 лв.

3. Бели пашкули „Български тип”: І-ва категория - 40 лв.; ІІ-ра категория - 38 лв.; ІІІ - та категория - 35 лв.

4. Жълти пашкули: І-ва категория - 45 лв.; ІІ-ра категория - 43 лв.; ІІІ - та категория - 40 лв.

5. Шкарти и двойки от всички произходи: шкарта - 14 лв., двойки - 12 лв.

7 дни след решението на комисията по изкупните цени на пашкулите, кооперация „Коприна” - Свиленград свиква извънредно заседание на УС.  Участникът в комисията Владимир Разбойников докладва за решенията. Той не е подписал протокола, според който се регламентира новият начин на приемане и изкупните цени на пашкулите. Същият заявява, че може да подпише протокола само при разрешение от УС на кооперация „Коприна” - Свиленград. След заседанието УС приема след два дни да се свика публично събрание на пашкулопроизводителите, на което да се приеме резолюция, осъждаща ниските изкупни цени на пашкулите. Кооператорите смятат, че имат морално право да повдигнат отново този болезнен въпрос.

Но това, срещу което негодуват кооператорите са приетите ниски изкупни цени за различните типове и качества пашкули.  В резултат на разискванията се приема резолюция, която по категоричен начин доказва амбициите на свиленградчани да диктуват своите условия на БЗКБ, макар това да не се приема от държавната институция и Министерството на земеделието.

В резолюцията е излята цялата насъбрана енергия на пашкулопроизводителите - членове на кооперацията, които са лишени от правото сами да организират, преработват и продават своето производство. Отново за кой ли път те застават категорично срещу монопола на БЗКБ да определя изкупните цени на пашкулите.

Това свое право пашкулопроизводителите са заслужили, се посочва в резолюцията, че отглеждането на пашкули от незапомнени времена в България е с главен център Свиленград, откъдето градът носи и името си и представлява главен поминък на населението. Ако в миналото производството на пашкули е било възходящо, то сега се наблюдава известен застой. Пашкулопроизводството е един от най-доходните поминъци на българското земеделие, и българското стопанство, освен че печели от това производство, то задоволява българската копринена индустрия с необходимата суровина.

Събранието настоява пашкулопроизводството да се постави при благоприятни условия на развитие, за да може да се развива нормално, да се увеличи в количествено, а още по-важно в качествено отношение. Така може да се вдигне националният рандеман, да бъде конкурентно способен на международния пазар. По такъв начин се стимулират и самите пашкулопроизводители. А за да могат спокойно да произвеждат, трябва да им се гарантират добри и сносни цени, и справедлива оценка.

В резолюцията се настоява още, че не трябва да се допуска на българския пазар вносът на изкуствена коприна, която се нарича „един от най-големите врагове на нашата хубава, естествена родна коприна”. Производството на качествени пашкули изисква строителството на по-добри бубарници, отговарящи на условията за добро пашкулено отглеждане, а качеството на бубените семена да бъдат гарантирани от службата по контрола на семената. И не без основание, за доброто пашкулено производство в България кооператорите от Свиленград настояват за специален закон за бубарството.

В този дух е съдържанието на приетата резолюция. Освен нея събранието несъгласно с приетите изкупни цени на пашкулите от комисията, решава и настоява те да бъдат за реколта 1939 г. следните:

1.Бели пашкули „Одрински тип”: І-во качество - 60 лв.; ІІ -ро  качество - 50 лв; ІІІ - то качество - 43 лв.

2. Бели пашкули „Подобрен тип български”: І-во качество - 56 лв.; ІІ -

ро качество - 49 лв.; ІІІ - то качество - 38 лв.

3. Бели пашкули „Български тип”: І-во качество - 54 лв.; ІІ-ро качество - 46 лв.; ІІІ - то качество - 37 лв.

4. Жълти пашкули: І-ва категория - 45 лв.; ІІ-ра категория - 43 лв.; ІІІ - та категория - 40 лв.

5. Шкарти и двойки от всички произходи: шкарта - 14 лв., двойки - 18 лв.

Следващите решения на събранието са:

1. Да се вземат необходимите мерки за спиране на всякакъв внос на изкуствена коприна, като се увеличи вносното мито и по този начин се даде възможност за по-голяма консумация на вътрешния пазар на естествена коприна.

2. Да се наложат строги санкции на всички тъкачи, които поставят 50 - 60% вълна и памук в копринените платове, като ги продават за чисти копринени и с това се намалява консумацията на естествена коприна.

3. Да се отпуснат дългосрочни и с малка лихва заеми за постройка на бубарници, освободени от всякакви такси за строителни планове, за да може да се подобрят условията при отглеждане на бубите.

4. Да се разреши своевременно участък от гората за сечене на шума, служеща за завиване на бубите.

5. Да се създаде специален закон за покровителството на местното копринарство по типа на съществуващите закони в напредналите копринарски страни.

Събранието избира комисия в състав: председателят на Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” Владимир Разбойников и председателят на Околийската земеделска задруга Анастас Юруков, които да връчат резолюцията с нейните решения на министъра на земеделието и държавните имоти, на министъра на търговията, промишлеността и труда, на министъра на финансите и на управителя на БЗКБ.59

Бубарството през 1939 г. в района на Свиленград се развива при много благоприятни климатични условия. Има всички изгледи реколтата да бъде отлична. В сравнение с миналата 1938 г., сега е излюпено повече семе. Черниците са в много добро състояние и имат изобилен черничев лист.

Добри постижения има общата люпилня, организирана при Допълнителното земеделско училище в с. Любимец. На 342 стопани от селото са излюпени 700 унции бубено семе, от което се очаква да се получат 50000 кг пашкули. Това съставлява едва половината от годишното производство на пашкули от любимчани.

1939 година  е наситена с инициативи и решения за развитие на българското бубарство. В тях неизменно участват със свои представители пашкулопроизводителите от Свиленград. Не без тяхно участие се подготвя проект на закон за изменение и допълнение на разделите за бубарството в действащия Закон за подобрение земеделското производство и опазване на полските имоти. Проектът е изпратен на ръководството на кооперация „Коприна”. Обсъжда се, изказват се препоръки, подкрепя се неговото приемане от Народното събрание.

Тъй като свиленградското пашкулено производство е едно от най-значимите в стопанско отношение не само за района, но и за цялата страна, то предложенията за новия закон в раздела за развитието на бубарството са от съществено значение за развитието на този поминък за дълги години. Какво повелява законът, как свиленградчани работят по-нататък своя любим поминък, какво им носи той, всичко това е твърде значимо за това производство. Може би е необходимо да отбележим съвсем накратко някои постановки в него. Това ще ни помогне да вникнем най-общо, в условията при които се развива бубарството до края на 40-те години на ХХ в. Съгласно новият закон:

1. При Министерството на земеделието и държавните имоти се образува Съвет за

насърчаване на бубарството и защита на коприната. В него освен представителите на отделните министерства и други държавни институции, се предвижда и участието на бубохранители, филатери, копринотъкачи и др.

Съветът за насърчаване на бубарството и защита на коприната дава мнение по режима за продажба на пашкулите, взема решение за цената на бубеното семе и суровите пашкули, определя какво количество бубено семе да се произвежда ежегодно за нуждите на страната и от кои раси и типове и т. н. и въобще по всички въпроси, свързани с насърчаването на бубарството, черничарството и защита на коприната.

2. Производството на бубено семе става по целюлярната система на Луи Пастьор, под контрола на Министерството на земеделието и държавните имоти посредством контролната служба при Бубарската опитна и контролна станция. Право за производство на бубено семе имат само ония лица, които са добили специална подготовка за целта. Образователният ценз на греньорите и необходимият инвентар и помещения за производство на бубено семе се определят с правилник за приложение на закона. Държавни и общински служители не могат да се занимават с производство на бубено семе. Всеки греньор е длъжен годишно да произвежда най-малко 300 унции бубено семе.

3. Всичкото произведено от греньорите бубено семе се закупува от БЗКБ по цени, определени от Съвета за насърчаване на бубарството. Банката раздава бубеното семе на стопаните чрез кооперациите, държавните агрономи и клоновете си на кредит или срещу заплащане в брой. Вносът на бубено семе от чужбина е забранен.

4. За да се запазят черничевите насаждения от изсичане, забранява се без съответното разрешение изсичането на създадените черничеви градини или единични черничеви дървета, с цел да бъдат употребявани за горивен или строителен материал. Стопаните на черничеви градини и разсадници се освобождават от поземлен данък, от данък върху прихода и от всички държавни и общински данъци в продължение на 5 години от засаждането им.

5. Производителите на пашкули се освобождават от данъци и общински налози върху пашкулите, а греньорите - от данъци и общински налози върху произведеното от тях бубено семе. БЗКБ отпуска срещу ипотека на земята нужните заеми за засаждане на черничеви градини и строителството на бубарници. Същата кредитира пащкулопроизводителните кооперации при постройка на сушилни за пашкули и филатури.60

Не без значение е и откриването още през 1937 г. от държавата на опитен бубарски участък в Харманли. Неговата цел е да извърши всички онези подобрителни работи по бубарството и черничарството в Южна България, които са необходими за поддържането и усъвършенстването на индустриалните и технологични качества на пашкулите и копринената материя на „Одринския тип” бели пашкули.

Участъкът разполага с опитно поле от 60 дка и с модерна гренажна лаборатория. От фонда „Подобрение на бубарството и черничарството” са отпуснати средства за построяване на модерен бубарник, в който да се правят практически опити за подобряване качеството на белите пашкули „Одрински тип”, които са най-добри в страната. От същият фонд са отпуснати средства за доставка на уреди за гренажната лаборатория за репродукция на семената и зимовник за бубени семена, в който се запазват бубените семена, които ежегодно възлизат на 17000 унции, което всъщност е почти цялото производство на всички греньори от Южна България. Зимовникът е строен от майстори - италианци по последната дума на бубарската техника. Подобен зимовник с по-малки размери се строи и в Ивайловград Цялото техническо оборудване се доставя от Италия. Само през 1939 г. участъкът произвежда около 500 гр селекционирано семе, което се използва за типизиране на производството и за подобрение качеството на пашкулите и коприната.

Участъкът работи усилено и върху черничарството. През 1939 г. той произвежда и около 30000 облагородени черници и 100000 броя черничев разсад, който е раздаден на ниски цени на буборазвъдниците в Южна България. Вниманието е насочено главно в района на Харманли, Свиленград и Ивайловград. Целта е да се установи един черничев тип, който е най-пригоден за климатичните условия в тези райони.

Наред с грижите на държавата в подкрепа на пашкулопроизводството, което в края  на 30 - те години се намира в процес на възстановяване и засилване, ръководството на участъка в Харманли предлага самите пашкулопроизводители да насочат усилията си за подобряване на работата в своите райони. Решава се да се създаде комитет с представители на бубарските центрове Харманли, Свиленград, Ивайловград, Хасково, Симеоновград, Чирпан, Любимец, Стара Загора и др., който си поставя за задача да следи най-зорко всичко, което се върши за бубарството и да се бори за отстраняване на пречките, които спъват развитието му. Като първа задача комитетът си поставя да води енергична борба срещу вноса на изкуствена коприна, която въпреки високите вносни мита продължава да наводнява местния пазар, както и да насърчава употребата на произведенията на нашата бубарска индустрия.61

За съжаление тази идея на пашкулопроизводителите не се реализира на практика, защото никъде по-нататък през годините не се посочват и отчитат нейните инициативи и реализирани начинания.

Производството на пашкули през 1940 г. в района на Свиленград се развива при крайно неблагоприятни атмосферни условия. Ако в началото на бубарската кампания времето благоприятства, впоследствие обаче, през третата и четвъртата възраст при храненето на бубите падат проливни дъждове, които предизвикват застудяване на времето. Това похабява черничевия лист и много от бубохранителите са принудени да изхвърлят бубите си. Производството в сравнение с миналата 1939 г. е по-малко и по-слабо в количествено и качествено отношение. По силата на специалния закон за монопола на пашкулите БЗКБ закупува общо 376725 кг сурови пашкули, или с 32651 кг по-малко от 1939 г.

Ако през 1939 г. средната изкупна цена на пашкулите е 49 лв./кг, то през 1940 г. тя вече е 62 лв./кг. Тази средна цена е крайно незадоволителна за пашкулопроизводителите в сравнение с общото поскъпване на живота и в сравнение с увеличение на производствените разходи на унция бубено семе. Средната изкупна цена на пашкулите по качества през последните две години е следната:

Качества        1939 г.- цена  1940 г.- цена

І-во качество            62 лв.  75 лв.

ІІ-ро качество           51 лв.  65 лв.

ІІІ-то качество          44 лв.  57 лв.

Шкарто          14 лв.  25 лв.

Двойки          13 лв.  22 лв.

Недоволни от изкупните цени на пашкулите от БЗКБ през последните години, в началото на февруари 1941 г., по инициатива на Околийската селско стопанска задруга в с. Любимец е свикана конференция на пашкулопроизводителите от Свиленградска и Харманлийска околии. На конференцията е поканен и председателят на кооперация „Коприна” в Свиленград Атанас Циганчев. Конференцията решава, да се приеме специален закон за регламентиране на пашкуленото производство и се въведе при необходимост премиалната система, и да се въведат по-високи изкупни цени, които да задоволят вложения труд в това производство. Приета е резолюция, която се изпраща до различни държавни институции. Искането е пашкулите „Одрински тип” да се изкупуват тел-кел (без условия) 85 лв./кг и 75 лв./кг тел-кел за „Подобрен български тип”, както и определени цени за другите типове пашкули. В резолюцията се настоява да се спре вноса на изкуствена коприна в страната, или да се поставят високи мита, за да се спре конкуренцията на изкуствените копринени платове. За тази цел е необходимо приемането на специален закон, който да регламентира това производство и монопола на пашкулите да се разшири и върху коприната.

Това становище на конференцията е внесено на заседание на друга комисия, назначена от Министъра на земеделието и държавните имоти, която заседава в София само 20 дни след тази в Любимец. Поканени са да участват и представители от Свиленградския район, които да дадат мнение за цената на пашкулите за 1941 г. Заедно с представителя на селскостопанските задруги в България протокола от заседанието е подписан с особено мнение.

В протокола от 4 точки са посочени условията, при които трябва да се развива пашкулопроизводството в страната. Поскъпването на живота и материалите вложени в това производство надминава средния процент от 25 %. Направена е подробна калкулация за производствените разходи, които са необходими при отглеждането на една унция бубено семе при най-благоприятно време за развитието на копринената буба. Или равносметката за отглеждането на една унция бубено семе се равнява на 42 надници, което в парични средства се равнява на 2550 лв.

Посочена е и необходимостта от приемането на специален закон за регламентиране на пашкулопроизводството като се въведе премиалната система, която да възнаграждава вложения труд. Иска се да бъдат гарантирани определените от заседанието изкупни цени за 1941 г. за различните типове пашкули. Монополът на БЗКБ върху изкупуването на пашкулите да се разшири и с монопол върху коприната, с което да се гарантира посочената цена. Това от своя страна довежда до повишаване рандемана на пашкулите и намаляване на производствените разходи на килограм коприна. Да се постигне по-голяма заетост във филатурата и тъкачната копринена индустрия, като се дават непрекъснато необходимото количество пашкули за източването им и наряди на коприната в строго определени титри за изтъкаването им. Да се спре употребата на изкуствена коприна в индустриалните копринени фабрики, да се въведат високи мита при нейния внос и строги ограничения при употребата й.

В началото на април 1941 г., в самото навечерие на пашкулена кампания, председателят на кооперация „Коприна” Атанас Циганчев пише до БЗКБ - клон Свиленград тревожно писмо във връзка със състоянието на бубарниците в Свиленград. Поради проливните дъждове и стихийните наводнения през есента и зимата на 1940 г., пише той в писмото, произведените пашкули са с нисък рандеман и повече от 30 % са мускардинали (киречлии), т. е. заразени с болестта мускардина (киреча). Заразата на пашкулите се дължи на наводнените, овлажнелите и нехигиенични за бубите помещения. От там тя се пренася и в останалите бубарници на града и в някои села. Ако за тези бубарници не се вземат необходимите строги мерки за да бъде унищожена маскардината, то има риск през настоящата пашкулена кампания да бъде заразено цялото производство, което да бъде компроментирано и унищожено.

За да се избегне това Атанас Циганчев предлага да бъдат дизенфекцирани всички бубарници и инвентарни пособия, за да се спре развитието на болестта. За целта се предлага да бъдат осигурени необходимите средства от банката, като същите се вземат от фонд „Подобряване бубарството и черничарството” при Министерството на земеделието и държавните имоти. В противен случай има опасност от унищожаването на бубеното производство, което е пакостно за Свиленград и района.

Незадоволителните цени, при които се изкупуват пашкулите, кара много пашкулопроизводители през 1941 г. да започнат да изкореняват черничевите си насаждения. Освен това непосредствено преди пашкулената кампания, слана попарва черничевия лист, което принуждава много стопани да ограничат вземането на необходимите унции бубено семе за отглеждане. Тези и други причини довеждат до силно намаляване производството на пашкули в района на Свиленград в сравнение с получените количества от миналите години. Така БЗКБ по силата на закона за монопола на пашкулите през 1941 г. изкупува в района на кооперация „Коприна” - Свиленград 272272 кг сурови пашкули по средна цена 65.40 лв./кг, или в сравнение с реколта 1940 г. произведено е в по-малко 104453 кг. През 1943 г. са произведени 314000 кг, а през 1944 - 276000 кг, или с 38000 кг по-малко от предходната година.  62

5. ПРОИЗВОДСТВОТО НА БУБЕНО СЕМЕ - ГРЕНЬОРСТВО

Още с възникването си, бубарството е семеен поминък с голямо значение във всички селища по средното и долно течение н р. Марица до средата на ХХ в. Количеството на отглежданите буби варира от 1 до 3 унции за повече от семействата, като в някои случаи то достига от 5 до 12 унции. Унцията семе е с точно определен грамаж от 30 грама. То се съхранява в специално приготвени кутийки или кесийки. Унцията се дели на драмове - дози със съответните имена: 3 драма, 6 драма, 9 драма. Снабдяването със семе става само от греньорите, за да е сигурно, че то е здраво и от чиста порода.

Основната грижа на всеки бубохранител е да се сдобие със здраво бубено семе, за да бъдат бубите здрави, жизнени и да дадат хубави пашкули. Преди да се появят болестите по копринената буба в нашите земи, бубопроизводителите сами получават бубено семе, като гледат кои буби по време на храненето и виенето са най-жизнени и най-големи. Избират се най-едрите и най-хубави пашкули, нанизват се на конец и се закачват нависоко. След определено време от тях се излюпват пеперуди, които се поставят в платнени или книжни торбички. Тук пеперудите снасят семето си, което се промива и се оставя на подходящо место да изсъхне. Ако семето  не е оплодено, то е жълто, леко и изплува над водата. След този естествен подбор бубеното семе отново се изсушава и се поставя в специални торбички, разтеглено на третинки и унции. За да се запази добре до идващата пролет, то трябва да се съхранява на сравнително студено място. За тази цел в къщите има специални помещения - зимовници, където семето се нарежда на полици или етажерки. До появата на чувствителни везни за разтегляне на семето то се измерва с орехова черупка или малка кратунка и се раздава на производителите срещу натурално заплащане, представляващо една десета част от готовата продукция на следващата година. През зимата на колкото по-голям студ прекарва семето, толкова по-добре е излюпването му напролет.

През април, между 10 - 15, когато пъпките на черничевите дървета набъбват, бубеното семе се поставя да се люпи или пили - да се развива. Според развитието на черничевите листа излюпването или пиленето на бубеното семе може да се ускори или забави. Когато започват да се излюпват бубите, черничевите листа трябва да са се разлистили. Ако пролетта е ранна, предвидливите бубохранители не излюпват всичкото си семе, защото може да падне слана, да изгори младите и крехки черничеви листа и така малките буби да останат без храна и да измрат. В такива случаи се поставя втората половина от бубеното семе и се чака отново да се развият  черничевите листа. Затова излюпването на бубеното семе трябва да върви успоредно с разпъпването и развитието на черничевите листа.

Бубарството се практикува през пролетните месеци - началото на май до втората половина на месец юни, като люпенето и развиването на бубите става успоредно с разлистването на черниците. Освен това бубарството се съчетава с другия основен отрасъл на стопанството - тютюнопроизводството, като се развива в промеждутъка от засаждането и брането на тютюна или по-точно когато се окопава тютюнът. Така цялото внимание се насочва към отглеждането на бубите.

През 20-те години на стопанско развитие на страната, започват да нарастват все повече изискванията за производството на качествено бубено семе. Това е едно от най-главните условия за постигане на добри резултати при пашкулопроизводството. С това се занимават хора с опит, наречени греньори.

Производството на бубено семе през 20-те и началото на 30-те години е съсредоточено в три района. Първият обхваща околиите (днешните общини) - Хасковска, Харманлийска, Свиленградска и Ивайловградска. Вторият район - Асеновградска и Пловдивска. Третият - Врачанска, Ботевградска, Тетевенска и Белослатинска.

Производителите на бубено семе - греньорите в Свиленград и Свиленградско представляват значителна част от греньорите в страната. За периода от 1922 до 1932 г. в Свиленградска околия е отгледано годишно средно от 5000 до 5500 унции бубено семе. Това бубено семе с малки изключения е отгледано от местни греньори и пласирано между производителите от самите греньори или чрез техните посредници или кооперация „Коприна”. За годините 1929 - 1930 г. в Свиленград работят 6 души греньори. Това са Дянков Сие Добрев, произвели 1033 унции бубено семе, Александър Попов - 441 унции,  Ангел и Петър Караманови - 1041 унции и Георги Ангелов Бакалов - 208 унции. В с. Любимец ( от 1969 г. град) работят също 6 души греньори.  Александър Вапцаров произвежда 316 унции бубено семе, Александър Николов - 493 унции, Кера Г. Яйцарова  - 443 унции, Веса Топалова - 325 унции, Кера Козалиева - 488 унции и Георги Панайотов - 120 унции. Всичкото произведено семе е от бялата порода. 63

Постиженията на бубарството в Свиленградско през тези години е и грижа на Министерството на земеделието. За още по-добрата работа през тези години се предлага да се назначи един специалист по бубарство, с оглед подобряване добива, рандемана и качеството на копринената нишка на пашкула. На този специалист, който трябва да отговаря за общия държавен зимовник за съхранението на бубените семена на греньорите от Свиленградско, се възлагат редица важни задачи. Той трябва да се грижи за разпространението на най-добрите вариетети облагородени черници, да организира общи люпилни за люпене на бубените семена, да организира общи демонстративни бубарници с цел да се покажат на населението по-модерните и рационални икономически системи на отхранване на бубите, да организира по-ефикасна борба с болестите по бубите и т. н. И не на последно място се предлага тук да се организира и създаде една местна филатура, която да преработва получаваните пашкули на местна почва в коприна, като се спестят неудобствата, при пренасянето на пашкулите от Ивайловград в Харманли.

Тези намерения на практика се осъществяват от кооперация „Коприна”, която открива през 1932 г. т. н. селекционен пост в Свиленград през, клон от Опитната държавна бубарска станция във Враца. Този пост се направлява от директора на станцията, а се ръководи непосредствено от определения от Министерството на земеделието агроном - специалист по бубарство Михаил Георгиев. Кооперацията не жали средства и снабдява поста с необходимия инвентар. С този пост всъщност кооперацията смята, че е сложено началото на бъдещото гренажно отделение, където ще се произвежда доброкачествено бубено семе, което да се раздава задължително на кооператорите.

Откриването на селекционен пост в Свиленград се приема като едно сериозно постижение на дейността на кооперацията. Това е един по-горен етап от нейното развитие и е част от целите и задачите на същата, като произвежда качествено бубено семе и пашкули, които да преработва до тъкането на копринени платове. Този проблем намира място за обсъждане и в местния печат. На страниците на в-к „Свиленградски глас” със заглавие „Селекционен пост по бубарство в Свиленград” агрономът Михаил Георгиев пише обширна статия по този проблем. Посочва се, че в Свиленград и района се отглеждат най-качествените пашкули от т. н. „Багдадска раса”, култивирани от дълго време и които при преработката дават най-качествена копринена прежда. Същите са устойчиви на болестта „грасария”, но за да се подобри още повече пашкуленото производство в качествено и количествено отношение, се посочва в статията, трябва да се положат повече грижи при получаването на семената от тази раса. Проучванията за това трябва да започват чрез селекция на всички семена, които сега се произвеждат от гренажните заведения. Това се налага поради различни обстоятелства. Така в досега произвежданите семена се наблюдава смес от различни по произход, с високи и низки индустриални качества, т. е. които се отличават по своята издръжливост на болести през време на бубохраненето и т. н.

За да се правят наблюдения и произвежда селекционирано бубено семе се изискват по-добри технически условия, нужни са повече научни знания, а на тези условия не отговаря нито едно от сега съществуващите гренажни заведения. Това налага създаването на първия по рода си селекционен пост при кооперация „Коприна”през 1932 г.

С откриването на селекционния пост, се определят няколко направления в неговата работа. На първо място е отглеждането на бубени семена от бялата „Багдатска раса”, селекционирани в бубарската опитна станция във Враца. На второ място стои въпросът, че трябва да се произвежда репродукционно бубено семе от установените вече типове семена, което да се раздава на греньорите за репродукция и на населението като първокачествено бубено семе за пропаганда. И накрая чрез селекцията на семената се цели да се въведе общо типизиране и унифициране на пашкуленото производство в Южна България.

През своето тригодишно съществуване обаче селекционният пост не оправдава очакванията. Особено е компрометирана работата му през 1934 г. При това положение, по доклад на УС на кооперация „Коприна”, на общото събрание през пролетта на 1935 г. не е гласувана никаква сума за поддържането му, вследствие на което той се закрива. Тази дейност се предоставя по-късно на открития през 1937 г. Опитен бубарски участък в Харманли. 64

За потребностите на бубарите от Свиленград и Любимец работят добре обучени производители на бубено семе. Така например, през 1934 г. в Свиленград работят греньорите  Христо Дянков, който произвежда 670 унции бубено семе, Алекси Попов - 251 унции и Ангел и Петър Караманови - 1250 унции. В Любимец, пак през същата година работят Алекси Николов, произвел 226 унции бубено семе, Васил Топалов - 337 унции, Каранфила Яйцарова - 362 унции, Кера Козалиева - 430 унции, Георги Панайотов - 163 унции и свещеник Тасев - 45 унции. Всички те произвеждат бубено семе, което е за отхранване през 1935 г.

Свиленградският греньор и най-големият критик на кооперация „Коприна” през 1934 г. Караманов публикува в сп. „Бубарски преглед” статията „Монопол върху производството на бубено семе на концесионни начала”. След като авторът на статията се спира подробно на производството на бубено семе от отделните греньори, същият приема че този начин на греньорстване вече не е подходящ при новите стопански условия. Той е отживял времето си, пише Караманов. „Днес производството трябва да се постави на по-модерни, по-научни начала и гренажът не трябва да се третира като едно просторно или любителско занятие”. По-нататък авторът смята , че това дребно производство от по 100 - 200 даже и 500 унции трябва да се премахне, „като останат само стабилни, добре организирани гренажни заведения, които да са на необходимата висота, снабдени с всички съвършенства и научни постижения”. И накрая Караманов предлага да се открият 10 концесии за гренажни заведения с капацитет от по 3000 унции бубено семе, като от тях 2 - 3 са за жълто, а 7 - 8 за бяло семе. 65

Производството на бубено семе в Свиленградско показва, че както бялата раса, отглеждана тук, така и качеството на бубеното семе са на добро ниво, поради което и резултатите от търговията с тях са добри. Почти цялото количество бубено семе отива за Персия (Иран), изнасяно чрез греньорската къща М. Хаджиян и синове от Пловдив.

В Свиленград и Любимец продължават да работят греньори, които отглеждат качествено бубено семе. Тяхното средно производство на унции от по 30 гр. през годините 1934 - 1940 г. е както следва:

Греньори       1934 г.            1935 г.            1936 г.            1937 г.            1938 г.            1939 г.            1940 г.

Свиленград:

Хр. Дянков    670      686      633      960      1050    700      1326.2

Ал. Попов     251      349      205      246      374      250      369.2

Ал.Караманов           1250    1398    1035    1527    794      900      1261

с. Любимец:

В. Топалов     337      446      295      331      378      -           -

К. Козалиева 430      498      441      458      502      350      532.2

В. Ковачева   -           -           219      285      499      300      597

К. Яйцарева  -           -           -           181      -           -           -

Кир. Тасев     -           -           -           281      -           150      -

Г. Панайотов -           -           -           203      -           -           -

Това количество бубено семе е от бялата раса, което не е достатъчно за бубохранителите от околията. Затова тук се продава и такова, произведено от други греньори. Така например, в Свиленградско през 1937 г. е произведено 2733 унции бубено семе, което се пласира през 1938 г., но са отхранени 5800 унции от 4350 бубохранители и е произведено 396000 кг. пашкули. В сравнение от 1937 г. са произведени повече от 121000 кг, като в това отношение Свиленград се нарежда на трето място в страната след Харманли и Ивайловград.

През 1939 г. в Свиленградско отглеждат буби 4814 бубохранители, на които са раздадени 6954 унции бубено семе от по 30 гр. и са произведени 404293 кг пашкули от бялата раса. Само две години по-късно, през 1941 г., макар числото на бубохранителите да се увеличава на 5169, на които е раздадено 5678 унции бубено семе от бялата раса и за първи път 15 унции бубено семе от жълтата раса. Произведени са 275843 кг пашкули от бялата раса и 830 кг. от жълтата раса, или всичко 276673 кг.

Необходимостта от производството на бубено семе кара утвърдените греньори в Свиленград и Любимец да увеличат своето производство. Сега към тях се включват и други греньори. Така в Свиленград Христо Дянков произвежда през 1941 г. 1400 унции бубено семе, което се пласира през 1942 г., Александър Попов произвежда 300 унции, Александър Караманов - 600 унции, Янаки Гочев - 1000 унции и Петър п. Нанков - 500 унции.

В с. Любимец В. Топалов  произвежда 100 унции, Кера Козалиева - 600 унции, Веса Ковачева - 550 унции, свещеник Кирил Тасев - 200 унции, Янаки Гочев - 650 унции и Кера Яйцарева - 200 унции.

След Свиленград в околията на второ място по производство на бубено семе и отглеждане на пашкули се нарежда с. Любимец. Бубарството се е превърнало в главно занятие и е най-важният и съществен източник на доходи за селото. От 1300 домакинства през 1938 г., които съставляват селото, само около 150 не отглеждат буби. Това са преди всичко семейства на чиновници и най-вече цигани. От работната площ на селото - 35000 дек., 4000 дек. са заети с черничеви градини. Средно едно домакинство отхранва две унции (60 гр. семе), като се достига максималната цифра за някои домакинства - 11 унции. Общо цялото село през 1937 г. отхранва 1300 унции и са продадени 69000 кг пашкули на обща стойност над 3200000 лв., а през 1938 г. са отхранени 1500 унции.

Голямото значение на бубарството за стопанството на с. Любимец кара Допълнителното земеделско училище през 1934 г. да организира обща люпилня за 195 унции. През 1935 г. в люпилнята се приемат 200 унции, през 1936 г. - 102 унции, през 1937 г. - 250 унции и през 1938 г. - 700 унции, плюс още 100 унции в частна люпилня на греньорката Василка Ковачева, контролирана от училището.

В стопанско отношение ползата от общата люпилня е от съществено значение за много бубохранители, които проявяват особен интерес, но люпилнята е с ограничени възможности и не може да приеме семето на всички производители. При строго спазване на редица изисквания и под ръководството на учителите, учениците от училището не само допринасят за излюпване на семената, но придобиват опит, който по-късно прилагат на практика.66

В пласмента на бубено семе в страната съществена роля играе Общият съюз на българските земеделски кооперации, в който членува и Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград. През 1937 г. същият изпраща на кооперацията необходимите указания за условията, които са необходими за запазване на бубеното семе в хранилищата до раздаването му. Причината е, че в практиката не веднъж се получава закупеното семе да не може да се излюпи напълно поради неправилното му съхранение непосредствено преди раздаването му.

По повод постъпилите оплаквания, през април 1938 г., специална комисия, състояща се от представител на Министерството на земеделието и държавните имоти, БЗКБ, Общият съюз на българските земеделски кооперации и представители на греньорите се сключва договор с греньорите за продажбата на произведеното през годината бубено семе от Общия съюз на българските земеделски кооперации чрез РКС, селскостопанските кооперации и банковите клонове. Вън от това пласментът на бубено семе се подпомага от трима греньори, от които двама за Южна България и един за Северна България.

Според съвместно изработения план от комисията, за района на кооперация „Коприна” е определено да получи 3220 унции бубено семе от бялата раса. Наредено е това количество да се достави от 11 души греньори, чиито имена и броят на унциите, които трябва да доставят са поименно описани. Определени са и условията по доставката и приемането му.

Установеният монопол на БЗКБ през 1932 г. в изкупуването и продажбата на пашкулите в Южна България, ограничението на пазара на коприната в края на 30-те години, непродадените количества пашкули от реколта 1937 и 1938 г., кара същата на свиканото заседание на специализираната комисия през март 1939 г. да разисква и вземе решение по проблема за райониране на производството и пласмента на бубено семе.

Отчитайки сравнително добрите резултати от износа на пашкули в края на 1938 и началото на 1939 г., и че този износ трябва да бъде насърчен през настъпващата бубарска кампания, за да се получи още по-добър стопански ефект, се вземат бързи мерки за типизиране и изчистване на пашкулите, предназначени за износ. А това типизиране се получава само чрез едно най-точно райониране на пашкулопроизводството в страната. Приема се, че така  може да се спре производството на известни малоценни типове пашкули, например „Български тип”, като се елиминира напълно или намали до минимум. Едно истинско райониране на производството е възможно с установяването и производството на висококачествено  репродукционно бубено семе, с оглед нуждите на отделните бубарски райони в страната. Районирането и разпределението на бубеното семе се предлага да се извършва по специален план и от комисия.

Въпросът за районирането на производството е свързан и с пласмента  на бубеното семе. И за да могат да се получат максимални резултати в практиката, комисията изказва мнение, че  съществуващата до сега индивидуална система на пласирането на бубено семе особено в Южна България трябва да се изостави. Предлага се да се даде на БЗКБ изключителното право да продава сама или чрез кредитираните от нея кооперации. Произведеното през 1938 г. бубено семе за пласиране през 1939 г. да става само със съдействието на агрономическите власти. Имайки в ръцете си цялото производство на бубено семе, Банката смята, че може да извърши навреме най-правилното, желано от всички райониране и разпределение на бубеното семе. Така тя има възможност да подпомогне и всички дребни бубохранители, като ги снабди с бубено семе на кредит. Системата за закупуване на бубени семена от съответните държавни стопански институти се практикува в много европейски страни и в Турция.

Комисията предлага, за да се уреди въпроса за районирането на производството на бубено семе, е необходимо това да стане с гласуването на законопроект  за подобрение на бубарството в страната. Ако това в близко време не стане, изказва се становището този въпрос да се реши със закон за закупуване на бубено семе от банката.

Мерките, които се вземат от страна на държавата през последните години за укрепване и засилване на бубарството в цялата страна и по-специално в най-силно развитата му част в Южна България, не закъсняват да дадат своите резултати. Така с въвеждането на монополен режим за търговията с пашкули, въвеждат окончателни мита за внос на чужди изкуствени копринени влакна и трето създадените специални раси - пашкули от опитните бубарски станции във Враца и Харманли и средствата отпускани от държавата, всичко това се отразява благоприятно на този отрасъл. Производството на пашкули в цялата страна през 1940 г. достига предвоенното, което е над 25000000 кг.67

Тези мерки не престават да се прилагат и през 1941 г. Едно от най-големите мероприятия на Министерството на земеделието е провеждането на масово излюпване на бубените семена в общи люпилни. Резултатите са неочаквано големи. Така през 1940 г., в района на одринския тип пашкули (Свиленградска, Харманлийска и част от Хасковска околии), са организирани 65 общи бубарски люпилни, в които е излюпено 40 % от бубеното семе. С оглед да се обучи специален персонал за тези общи люпилни, в Харманлийския опитен бубарски участък е организиран в началото на 1940 и 1941 г. курс за техници - ръководители на общи люпилни на бубено семе. Първата година курса завършват 23 души, а втората - 32 от околиите Свиленград, Харманли, Хасково, Ивайловград и Чирпан.

За пашкулената кампания през 1941 г. е предвидено да се задоволи нуждата от сортов облагороден черничев разсад. Такъв се произвежда в бубарския опитен участък в с. Любимец и в общинския разсадник в Свиленград. През 1941 г. окончателно са завършени зимовниците за съхранение на бубени семена в Ивайловград и Пловдив, които заедно с тези от Враца и Харманли трябва да съхраняват през зимата цялото бубено семе в страната, което възлиза на 50000 унции.

Проблемите с производството на качествено бубено семе е от много важно стопанско значение. За обсъждане на проблемите, свързани с това производство, през март 1942 г. е организирана от Врачанската земеделска камара конференция на българските греньори. Обсъждат се редица въпроси, свързани с подобрение на бубарството в страната и реорганизация на бубеното семепроизводство. След разискванията, конференцията приема изложение, което изпраща на Министерството на земеделието и държавните имоти. От Свиленград участва греньорът Христо Топалов, а от Любимец - Кера Козалиева, В. Топалов и свещеник К. Тасев.68

Проследявайки историята и развитието на бубарството в Свиленград и района, трябва в заключение да отбележим, че пашкулопроизводството играя важна роля в стопанския живот на свиленградчани през вековете. Като допълнителен поминък, който се практикува в края на пролетта в продължение на един месец, дребните и бедни земеделски стопанства повишават доходността си, благодарение на пашкулопроизводството.

Качеуството и количеството на произведените пашкули през годините се подобрява чувствително, като се вземат мерки за подобрение на местното бубено семе и начина на отглеждане на самата буба.

Твърде важно значение в развитието на бубарството в Свиленград изиграва БЗБ, която е инициатор за създаване на кооперативно сдружение, което кредитира, изкупува, изсушава, сортира и продава пашкулите за сметка на самите производители. Инсталирай подходяща сушилня и складове за това, всъщност се слага и началото на местна копринарска индустрия, с което се създават по-добри условия за самото пашкулопроизводство.

6. БУБАРСКА АРХИТЕКТУРА

Устойчивите стопански дейности, в случая пашкулопроизводството, влияят върху устройството и типа архитектура в почти всяко едно селище. Отглеждането на копринената буба е свързано със засаждането на черничеви дървета, което води до оформянето на характерни гледки. Това прави впечатление на френският пътешественик Ами Буе, който пътува през Балканите през 30-те години на ХІХ в. и отбелязва, че „Всяко селище си има овощна градина с черничеви дървета, така че, гледан отдалеч, този град изглежда, като че ли е скрит в някаква горичка, от които стърчат минарета”.

Това е пример как развитието на бубоотглеждането води до постепенна промяна на обитаваната среда, която придобива специфичен вид в резултат от провеждането на съответните дейности. Засаждането на черници и оформянето на черничевите градини, води и до изменение на елементи на традиционната къща. Особено това се проявява в селищата след Освобождението и най-вече през 20 - 30 -те години, когато отглеждането на буби придобива основно значение.

Така например в много селища на Източните Родопи долният етаж на къщите се разгръща като цялостно пространство за отглеждане на буби, вместо характерното за района двуделно разпределение. Това показва как адаптирането към пашкуленото производство довежда до промяна в архитектурния план на жилището и влияе върху трансформирането на средата и начина на живот.69

Изключение в това отношение не прави и Свиленградско. Тук бубарството от години се явява допълнителен традиционен поминък на населението, бележещ общност на технологичната обработка с другите големи бубарски центрове на страната. Местната специфика се проявява в налагането на особен архитектурен стил на жилището, чрез което то се пригажда за нуждите на бубарството, превърнало се в твърде значим поминък, във въвеждането на термини, характерни за говорните особености на населението от този край, в начините на отглеждане на черниците и в инструментите за сечене и рязане на черничевия лист. „Тогава почти всяка една къща, била селска или градска, се занимаваше с копринарство”, пише Х. Шкорпил през 1884 г., визирайки в случая Стара Загора и Свиленград. 70

Важно условие за добиването на качествени пашкули е отглеждането на бубите в просторни, проветриви и хигиенични помещения. Периодът на разцвет на бубарството е свързан с особен етап в развитието на жилищната архитектура, при която къщата е сполучливо съчетание на практичност, задоволяване ежедневните нужди на домакинството и на удобството за практикуване на бубарството.

Топлият и мек климат, равнинният и нископланински терен, местните строителни материали, особеностите на народния бит и поминък формират общия вид на жилището. Къщата в повечето случаи е отворена, с чардак, което я доближава до българската полска къща.

Благоприятните условия в развитието на пашкуленото производството в Свиленградско през 20-те години на ХХ в. и голямото търсене на бубено семе дават силно отражение върху архитектурния облик на редица селища. Започват да се строят много нови къщи с бубарници, в които се отглеждат буби от по 3 до 5 унции бубено семе. За съжаление днес  не са запазени тези бубарски къщи, които в повечето случаи са строени с кирпич.

Една голяма част от къщите в селищата по течението на р. Марица, а и тези в равнинната част, в повечето случаи са изградени от кирпич. Това са къщи от един до два етажа, някои от които с голяма разгъната площ, на които всички стени са изградени от кирпич, а по-късно и от  тухла. Подовите и покривните конструкции са дървени, а покритието е най - често с керемиди. Свързващият разтвор между кирпича е глина, която с времето се свързва с тухлата и образува монолитна спойка. Обикновено тези къщи външно не са измазвани или се ползва мазна червена глина. Ефектът от тези къщи е особено интересен. Образуват се цели комплекси от червени къщи и улични пространства с необичайно излъчване и колорит. Особено ярък и уникален пример за тази „червена” архитектура са селата Любимец, Малко градище, Лозен, Сива река и др. В много от селата на Свиленградско и най-вече тези от Сакар планина са със смесен градеж - камък и кирпич, или само камък.

Масовото строителство на къщи, предназначени и за отглеждане на буби, е съпътствувано с времето на разцвет на поминъка и най-вече в края на ХІХ и първата половина на ХХ в. То е израз на големите възможности, които дава бубарството на  имотното състояние на бубохранителите. Двуетажните къщи побират от 3 до 5 унции буби, докато малките традиционни селски къщи са пригодени за изхранване на 2 - 3 унции.

Планировката, композицията и предназначението на тези къщи са съчетание на изискванията за живот и труд на семейството, упражняващо земеделие и животновъдство, съчетано през пролетните месеци с бубарство като основен добавъчен поминък и твърде често със занаят, обслужващ земеделието или преработващ земеделските или животинските суровини, като ковачество, коларство, мутафчийство, яхнаджийство и др. Планировката на къщите е подчинена преди всичко на изискванията за функционалност.

Приземният етаж е предоставен за стопанска дейност, за подслон на добитъка и за съхранение на зърно, дърва за огрев и земеделска продукция. Към етажа води външна каменна или вътрешна дървена стълба с ограда. На него са разположени една или две стаи. Останалата площ е заета от бубарския салон - „феят”, където на дълги скели се отглежда копринената буба в по-голяма възраст.

Люпенето на бубите и храненето в самото начало става в стаите за живеене, където се поставят висящи или подпрени на дървени магарета решета. Подът на етажа е накован с дялани дървени „пъргии” - летви и много рядко с бичени талпи,който се замазва с червена глина, а стенната мазилка е от бяла глина - хума. Свободните стени на бубарския салон са обкръжени с гъсто наредени отвори за проветряване - „кепенци” ( прозорци).

Много рядко се среща „трети етаж” на къщи, които свиленградчани наричат „чардаци”. Има такива в града, но те са на едрите бубохранители. Те са повторение на планировката на по-долния етаж, но понякога тук липсват някои междинни стени. Оборудван е със скели, върху които се отглеждат бубите в последната им възраст, наречени „чардаци”. 71

Кратко описание за тези интересни къщи на бубохранителите в Свиленград прави  свиленградският историк Ат. Разбойников. Според него тези къщи започват да се изграждат през втората половина на ХІХ в., когато голяма част от бубохранителите в града се замогват. Запазени са дълго време и през ХХ в. Той ги описва така: „За целите на бубохраненето се изграждали по-широки и леки помещения. Над едноетажните къщи се строят така наречените „чардаци”, едни съвсем леки, а други и по-обширни и солидни, направени от здрав боров материал. Тия чардаци (по-обширните) бяха широки помещения, етажи над жилищните помещения, с прозорци, но без стъкла, а само с подвижни капаци, неразпределени на стаи и необитавани зимно време. Прочути чардаци в града бяха: в Канаклийската махала - Поповият, Пенковият, Хаджиколевият; в Бъндарлия - Бояджиевият, Карагьозовият, Гачо Бахаровият, Чифудоловият и др.; в махала Гебран - Хаджистефановият, Караколевият, Хаджипетровият и др., строени от брациговски майстори. Дървеният строителен материал се доставял от Брацигово, по река Марица”.

“За отглеждане на бубите, пише по-нататък Ат. Разбойников, се използваха жилищните домове и при порастване на  бубите (3-ти и 4-ти сън) се заемаха всички помещения, обори, плевни, чардаци, тогава хората спяха нощем на открито в дворовете си около 10 дни. Всички стари чардаци, строени през миналото столетие за тази цел съществуваха, построиха се нови, но не така масивни и големи, а леки паянтови постройки над къщите за живеене, над оборите и плевните, колкото да се намери място за последните дни на бубите. Такива леки „чардаци” построиха братята Савови, Спас п. А. Разбойников и др.” 72

При отглеждането на бубите отначало в стаите за живеене, на чардака и в други помещения - плевнята, салмата, обора, се поставят специално пригодени хоризонтални платформи, които изискват и заемат много място. В по-големите бубарски селища специално пригоден за целта е т. нар. бюжюклюк - кирпичена сграда.

В края на 1926 г. управата на кооперация „Коприна” заедно с общината поставя въпроса пред Министерството на земеделието за отпускане на заеми от БЗБ на бубохранителите за построяване на бубарници. Отчита се, че бубарството в града може да се развива по-добре, ако се разполага с повече бубарници. Липсата на бубарници в града е пречката все още да не може да се достигне производството на пашкули преди 1912 г.

В началото на 1927 г. държавният агроном на Свиленград поставя въпроса пред Министерството на земеделието и държавните имоти за отпускане на специален заем за построяване на бубарници. Министерството от своя страна съдейства пред БЗБ и БНБ да бъде улеснено населението с дългосрочни заеми. Но предвид затрудненото положение в страната това не може да стане в големи размери. Земеделската банка взема решение да се отпускат необходимите заеми при конкретни искания.

Министерството изработва и изпраща на свиленградския държавен агроном планове за тип бубарници, които да се използват и за други стопански и жилищни цели. Планът е пригоден за отхранването на 2 унции бубено семе и се състои от едноетажна постройка със сутерен от 2 големи стаи и една малка за излюпване на бубите през първата възраст. Помещението е снабдено със зидани печки за отопление и със специални приспособления за вентилация. 73

В началото на 70-те години, авторът на това изследване посещава много села в Свиленградско, където все още има запазени редица стопански сгради, които се използват за отглеждане на копринената буба. Събира сведения за тяхното изграждане и предназначение и тези наблюдения споделя тук. Днес почти няма запазени такива стопански сгради от подобен вид, не само поради прекратяване отглеждането на копринената буба в България, но и по благоустройствените промени, които постоянно се извършват в селищата. Все още има една запазена бубарска сграда в гр. Любимец, която съм заснел и показвам на читателите.

7. ЧЕРНИЧЕВИ ГРАДИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА КОПРИНЕНАТА БУБА

Когато проследяваме историята на развитието на бубарството в Свиленградско, не може да не отделим заслужено внимание и на черничевите градини. Те са основата на всяка дейност, свързана с отглеждането на копринената буба.

Черницата със съвсем малки изключения, вирее в цяла България. Почти във всички райони през 20-те години, на населението е известно отглеждането на копринената буба в по-големи или по-малки размери. По същото време по доходност бубарството държи първо място между всички отрасли на земеделското стопанство. В Свиленградско и Харманлийско с листата добити от един декар черничева градина се отхранват бубите от една унция семе и се получават средно 70 кг сурови пашкули. По същото време цената на суровите пашкули е средно 105 лв. на 1 кг. Или от един декар черничева градина, се получава бруто доход около 7350 лв. и то за един период от 35 дни и то през юни, когато от нищо друго земеделецът не може да очаква доходи. Освен това, работата по отглеждането на бубата е най-усилна през последните 10 дни, когато има нужда непрекъснато от изобилна храна.

Сведения, и то само приблизителни, за пространството на черничевите градини има от 1905 г., когато заемат една площ от около 8340 дка. Развитието на черничарството у нас върви сравнително бързо до 1913 г. Тяхното пространство бързо нараства и достига 29980 дка. След това започва да намалява и през 1920 г. в старите предели на страната има всичко 18632 дка.

С присъединението на Западна Тракия, Свиленградско и Ивайловградско през 1912 г., пространството на черничевите градини през 1914 г. се увеличава на 57290 дка. Какво е пространството на тия градини от 1914 до 1923 г. се вижда от следната таблица:

Години               Черничеви градини                  Всичко

В старите предели    В новите земи

декари               декари         Декари

1914           28860              28336             57290

1915           27370              28690             56060

1916           25410              39510             64920

1917           25050              36640             61690

1918           23100              34980             58090

1919           19793                9461             29254

1920           18632                6779             25441

1921              -            -      23783

1922              -            -      23064

1923             -            -       24530

Или, най-много черничеви градини в България има през 1916 г. при тогавашните и граници. 74

Малко са сведенията от българи, за черничевите насаждения по р. Марица от ХІХ в. „Силно впечатление обаче ни оставиха черничевите градини от Харманли до Одрин. По цели часове вървяхме между гора от еднакви почти дървета, наредени в правилни редици. Личеше, че главният поминък на населението в тоя край бе храненето на буби” - пише в своите спомени копривщенецът Михаил Маджаров, тръгнал със свои близки на поклонничество през 1868 г. до Ерусалим.

За черничевите насаждения край Свиленград пише учителят Петър Берковски, който през 1872 г. минава през града на път за Хасково, където учителствува. „Градът отвред, пише Берковски, е заобиколен с големи и хубави черничеви градини, които служеха само за хранене на копринени буби. Уверяваха ме, че тая българска паланка е привличала от дълго време европейски търговци на коприна със своето свиларство. В това отношение е конкурирала сполучливо градовете Одрин, Хасково и др.”75

Други сведения за площите, засадени с черници в Свиленградско преди 1912 г. няма. Но даже и доста години след това те не са водени отделно, поради което такива не поместваме. Историческите свидетелства сочат, че поради благоприятните условия, които съществуват по долината на долното течение на р. Марица за отглеждането на копринената буба, турските власти карат местното население от Харманлийско и Свиленградско, а също така и селищата по реката в Западна Тракия да сеят черници и отглеждат буби. В тези места черничевите фиданки и бубеното семе са раздавани даром на населението, което заплаща поземления си данък не с пари, а в натура - с пашкули. Останки от тези черничеви насаждения са запазени дълги години след Освобождението. Много от тях са на 300 - 350 години и са живи свидетелства за отглеждането на копринената буба в тези райони.

По същото време става, макар и грубо и повърхностно, райониране на бубарството в Османската империята, включително и сегашна България. Районирането се състои в определянето на всеки бубарски район каква раса буби да отглежда - бяла или жълта, като административните власти следят строго за това. Ръководното начало при районирането е следното: Там където летораслите на орязаните през пролетта черници не измръзват през зимата, се отглеждат буби изключително от бялата раса, а там където летораслите измръзват през зимата, черниците не се режат - листата се берат направо от дървото и задължително се отглеждат пашкули от жълтата раса. Или казано с други думи: начинът на използване листата на черницата в определен район определя и расата на бубите, които се отглеждат в същия район. 76

През първите десетилетия на ХХ в. в нашата земеделска статистика, данните за черничевите насаждения са дадени по окръзи. Увеличение на площите с черничеви градини с по няколко хиляди декара годишно след 1903 г. говори за големия интерес към бубарството. Само за един десетгодишен период (1903 - 1912 г.) площите, засети с черници, от 4700 дка достигат до 28670 дка, или тази площ се увеличава 6 - 7 пъти. Това увеличение на черничевите градини става главно в Югоизточна България - Харманлийско, Хасковско, Първомайско и др.

Втори период в засаждане на черничеви градини се забелязва след 1925 г., когато цената на пашкулите (1922 - 1927 г.) е много повишена и отглеждането на буби в страната се разширява. Към 1931 г. площа на черничевите насаждения надминава 20000 дка.

През този период твърде много се разширява засаждането на черници по шосетата извън населените места и по улиците на селищата, с повече земеделски облик. По този начин в страната се наброяват около 2500000 черничеви дървета, които съставляват твърде солидна база за пашкуленото производство.

Статистиката по окръзи не може да даде точна характеристика за черничевите насаждения в Свиленград и общината. Така според статистиката за черничевите градини през 1930 г. се вижда, че голяма част от високостеблените и средностеблените черничеви градини почти половината се намират в Хасковски окръг и дават 40 % от производството на пашкули в страната през периода 1925 - 1930 г. Тогава в този окръг са включени  Хасковска, Харманлийска, Свиленградска, Ивайловградска и Кърджалийска околия.

В началото на 30-те години на ХХ в., вследствие на голямата световна стопанска криза, цената на пашкулите спада неколкократно и интересът към отглеждането на буби е силно понижен. Въпреки това нямаме данни за изкореняване на черничевите насаждения, така както става в някои други бубарски райони на страната.

Със създаването на свилоточната индустрия в Свиленград, Харманли и Хасково, която преработва цялото пашкулено производство, цената на пашкулите се повишава чувствително и се стабилизира. Интересът към бубохраненето съответно засилва и засаждането на нови черничеви градини, както и единични черничеви дървета.

Тази стабилизация е и резултат от това, че от 1935 г. БЗКБ е монополист на покупката на произвежданите в страната пашкули. Благодарение на този монопол, производството и цената на бубеното семе и пашкулите  са стабилизирани и  е получено едно увеличение на тяхната продажба. 77

До средата на ХХ в. в Свиленградско са запазени почти всички черничеви градини. През 1930 г. в Свиленградския микрорайон черничевите градини заемат около 21 % от обработваемата площ. Високостеблените и средностеблените черничеви градини заемат площ от 16091 дка, а черничевите ливади заемат 650 дка, или общо 16741 дка са засети с черници.  В много селища на Свиленградско бубарството се развива на базата на единични черничеви градини и насаждения, пръснати из територията на градините и дворовете на отделните стопани. Низината по р. Марица, от Симеоновград до границата, представлява една обширна черничева градина. Тези градини са стари, по на 20 - 40 години, страдат често от различни болести и са нападани от неприятели. Новите черничеви градини са твърде млади. Техните насаждения са по на една и две години и са засаждани при определени изисквания.

Въпреки наличността на черничевите насаждения, производството на пашкули през този период не е на еднакво равнище. Когато цените на пашкулите са по-високи, бубохранителите полагат по-големи грижи за черничевите градини и за отглеждането на бубите, като използват всичкия черничев лист за бубохранене. В някои години намаляването на размера на бубохраненето се дължи не само на понижените цени на пашкулите, но и на пораженията на черниците от късните пролетни слани. 78

Листната маса на черницата е единствената храна на копринената буба. Ето защо отглеждането на черничевото дърво се счита за основа на бубарството. Подобно на другите земеделски култури, черницата е една от най- интензивните и доходни земеделски култури.

От земеделска и стопанска гледна точка отглеждането на черницата има следните предимства и значение:

1. Дава живот на копринената индустрия.

2. Осигурява добри доходи на земеделското стопанство и в сравнение с много други земеделски култури дава най-бързо своите продукти за пазара - пашкулите.

Доходът от декар черничеви насаждения е значителен. Като се има предвид, че от едно добре поддържано и експлоатирано нискостеблено черничево насаждение може да се получи 1500 кг черничев лист и с него да се отхранят 45 г бубено семе, което дава 100 кг сурови пашкули по средна цена 45 - 50 лв. за 1940 г., то брутният доход от отглеждането на черницата възлиза до 4500 - 5000 лв. от декар.

Черницата е едно от най-издръжливите и най-лесно размножаващите се дървета. Тя вирее и се приспособява към най-бедните почви. Понася безвредно най-големите студове и се поддава ежегодно на резитба. Нейният лист не се напада от болести и неприятели, освен от ларвата на копринената пеперуда. Листата на черницата са добра храна и за домашните животни. На черницата са ценни още стъблото, кората, корените и плодовете й. С многобройните си вариетети тя служи и за декоративно дърво в паркове, а така също и за украса по пътищата и шосетата.

Черницата вирее отлично навсякъде в страната до 1000 м надморска височина. Тя се отглежда главно в три форми: висока, средна и ниска. Към първата група спадат ония форми, в които черницата има своята корона на 1.80 - 2 м височина; към втората - черниците, на които короната е на 1 м - 1.20 м височина; към третата група - всички нискостеблени черници, на които короната се развива на височина 50 - 70 см.

В Свиленградско създаденото черничарството в далечното минало в повечето случаи се състои от високостеблени черничеви дървета, а в по-ново време високостеблените черничеви насаждения остават там, където са по единично. Започва да преобладават  средностеблените.

При високостеблените черничеви дървета има някои важни стопански недостатъци, като рязането на черниците става със помощта на стълба или с качване на дървото, а експлоатацията на тези дървета започва много късно, едва към 7 - 8 година от насаждането на черницата на постоянно място.

На високостеблените форми черничеви насаждения през 20-те - 40-те години на ХХ в. черничарството противопоставя средностеблените облагородени черници, които имат редица преимущества: резитбата на черницата става без да се качва човек на нея, сеят се по-нагъсто и дават повече листна маса на декар, могат да се експлоатират по-рано, от втората година преди още да са станали големи дървета и др.

Съществуващите черничеви насаждения в почти цялата ни страна по това време, са от дивата необлагородена черница - селекционирана повече или по-малко от бубарското население. Разпространената дива черница се приспособява добре към местните климатични условия и местните способи на експлоатация.

В противовес на дивата черница, през 40-те години съвременното културно черничарство препоръчва културните сортове черници, с произход пак от дивата черница. Те са облагородени, имат по-добри показатели и са важен стимул за развитие на бубарското производство. Практиката показва, че дивата черница отстъпва по качество на листа си пред новите културни сортове, които започват да се сеят в България.

За повишаване доходността и качеството на нашето черничарство в началото на 40-те години специалистите предлагат да се въведе т. н. сортово черничарство под формата на нискостеблените облагородени черници. Определя се разстоянията между единичните насаждения, при какви условия да се дава облагороденият черничев материал за засаждане, оформянето на коронката на черницата и кога започва експлоатацията на насажденията. Следвайки тази практика, специалистите са убедени, че не след дълга практика в страната ще има образцово и високорентабилно черничарство, върху което може да се изгради едно високодоходно и конкурентноспособно пашкулопроизводство. 79

Черницата се размножава по изкуствен начин - чрез резници, облагородяване, издънки, положници и естествен начин, чрез семе. По изкуствен начин черницата се размножава когато се иска да се получи по-доброкачествено дърво, защото получените от семе представляват едно голямо разнообразие по отношение на листа, който е много дребен, силно нарязан, трудно се бере и не е добра храна за бубите, особено за втората реколта.

При различните начини на размножаване има определена технология, практикувана  години наред, превърнала се в традиция. За различните райони в страната са разпространени различни начини, но най-много се практикува размножаването на черницата чрез облагородяване. Така човек получава от черницата такива лист и плод, каквито желае. Облагородяването става по няколко начина. По-разпространените от тях са: на пъпка, под кора, на разцеп, на седло, на копулация и др. Начините за размножаване на черницата представляват твърде специализирани дейности, които са описани от специалисти, което не е предмет на нашето изследване.80

В Свиленградско, още в началото на ХХ в., има доста облагородени черничеви дървета. Сортовете, които са известни тук по това време, са „Брусенска черница” и „Кара Япрак. Предполага се, че тези сортове са пренесени от Турция. Населението има навика да облогородява черницата, макар че не всички насаждения са засадени с облагородени черници. Има обаче селища, като с. Генералово, Капитан Андреево и др. където има стотици декари черничеви градини с облагородени дървета По-късно, след Първата световна война такива насаждения се създават в редица селища на Харманлийско, но почти всички дървета се облагородяват с т. нар. „Брусенска черница”.

От съществено значение е и резитбата на черницата, което трябва да се извършва правилно. Най-добрият начин за използване на черницата е всяка година при използването на листната маса да става изрязването на целите пръчки от едногодишния прираст. Най-добре е по-слабите пръчки на черниците да се режат до дъното или до короната на дървото, а по-силните пръчки да не се режат до дъното, а на 15 - 20 см от дъното. По такъв начин ежегодно клоните на черницата се продължават. Някъде режат черницата на глава, като всички пръчки ежегодно се режат до дъното, а после черницата подкарва от спящите пъпки. Този начин не се препоръчва, тъй като такава резитба бързо изтощава черницата. 81

Относно домашното отглеждане на буби, още от края на ХІХ и началото на ХХ в., а и по-късно се издават неведнъж редица ръководства. Ние няма да отделяме място на това, тъй като те съдържат твърде специализирани указания за условията, при които става самото отглеждане. Както подчертахме още в началото това няма да бъде предмет на нашето изследване. Само ще си позволим да отбележим едно наставление, което се разпространява чрез кооперация „Коприна” сред членовете на кооперацията, които са бубохранители. То е интересно с това, че популяризира по един обикновен начин всичко онова, което трябва да знае всеки един производител на пашкули. Или както ги нарича греньорът Тодор Шишманов от Харманли, който подготвя наставлението по бубарство,  „10 бубарски заповеди”:

“1. Вземай да отглеждаш толкова бубено семе, колкото ти позволява черничевия лист, който имаш и мястото с което разполагаш. „Черничевият лист не стига, ако той не артиса”, „Който не хвърли лист - ще хвърли буби”, казва бубарската практика;

2. Набави си запазено - здраво бубено семе и не го люпи нито в пазва, нито на слънце, нито близо до огън (печка), а го люпи само в запазена стая, далеч от огъня, като поставиш до него паница с чиста вода, от изпарението на която се улеснява люпенето.

3. Ангажирайте си своевременно бубено семе, но не вземайте по-рано от 10 - 15 април, защото иначе голяма е вероятността да го излюпите преждевременно;

4. Не хранете буби в помещения, които предварително не сте измазали с вар и не сте ги почистили и дезинфекцирали със сяра (тюкюрт).

5. Бери и пренасяй черничевия лист от градината си само сутрин и вечер, по хладното, и никога не храни бубите с току що набрания лист, а го остави в стаята на сянка да престои разпръснато 4 - 5 часа. До третия сън на бубите хвърляй най-горните недоразвити черничеви листа, защото те са много сочни и бубите като ядат от тях стават млечни;

6. Не оставяй бубите си никога гладни - храни ги 4 - 5 пъти през денонощието, защото каквото те изяждат това и ще ти дадат. Не преставай да ги храниш, докато всички не се събудят, защото ако не спазваш това бубите ти ще станат споредничеви (едни големи, други малки);

7. Дръжте бубите си на рядко още от излюпването им и разширявайте пространството, което заемат след вдигането им от всеки сън;

8. Пазете голяма чистота и проветрявайте постоянно помещението, в което храните буби, като държите прозорците винаги отворени, без слънцето да пече направо върху бубите. От студеното, когато прозорците са отворени, бубите не умират, те умират от непроветривост, когато държим затворено помещението, за да е топло уж на бубите;

9. Изсушавайте добре храста (вейките) за покачване на бубите и не ги поставяйте докато бубите още не са узрели - поставяйте ги тогава, когато забележите, че има вече завит пашкул в скелето;

10. Обирайте пашкулите, когато узреят добре - не по-рано 10 дни откакто бубите вече са се покачили на вейките, защото без това пашкулите ви ще бъдат окачествени като недоброкачествени. Давайте пашкулите си за обща продажба винаги чрез кооперацията, която е призована да защитава всестранно вашите интереси. Добрият пашкулопроизводител трябва да бъде добър, дисциплиниран кооператор”.

Същият греньор има определено становище и за ранното или късното пролетно бубохранене за бялата раса в района на Харманли и Свиленград. Имайки предвид старите традиции в излюпването на бубеното семе, което става обикновено към 6 май (Гергьовден), той споделя една твърде интересна практика. Старите бубохранители са вярвали, „че ако бубеното семе се излюпи много рано или много късно, без то да се изкваси с кутията си в Гергьовденска роса, няма да се излюпи добре и не може да се очаква добра реколта.”

Не само традицията, но и правените опити от Тодор Шишманов от ред години, установяват, че за Югоизточна България, особено в низините покрай р. Марица, както много ранното, така и много късното пролетно бубохранене е бивало в повечето случай пакостно за интересите на бубохранителите.

На базата на правените опити,  Тодор Шишманов установява от какво голямо значение за доходността от бубарството е времето през което трябва да се извърши пролетното бубохранене за бялата раса в Югоизточна България, и че е пакостно за интересите на бубохранителите както много ранното така и много късното излюпване на бубеното семе. Най-подходящо време за излюпване на бубеното семе е към 6 май, защото бубохраненето се извършва при благоприятна температура и влага, черничевият лист е напълно развит и годен за храна на бубите, и че вероятността за поражението му от късна пролетна слана е почти изключена. 82

Бубохраненето в Свиленградско през първата половина на ХХ в. е интензивно, защото най-малкото количество бубено семе, което отглежда отделното земеделско стопанство е една унция, а не са редки случаите, при които отделни семейства отглеждат 10 - 15 унции и  получават добив от 80 - 1000 кг сурови пашкули.

Изхранването на бубите става с необходимите знания, умения и грижи, още повече, че икономически много по-изгодно е при по-голямата им възраст то да става с цели черничеви клонки, което е традиционна практика. Така се намалява значително производствената цена на 1 кг сурови пашкули, които тук са от подобрения български тип на бялата раса.

Предаването на готовите пашкули става най-късно до 12-ия ден след почистването. Преди 1912 г. това става на пашкулените тържища, устройвани в по-големите градове на Одринския вилает.

Често се налага пашкулите да престоят до следващата година и затова е необходимо умъртвяването на какавидата при домашна обстановка. За да умрат бубите, превърнали се в какавиди, пашкулите се пекат във фурни, за да бъдат по-късно предадени за добиване на коприна в свилоточната фабрика в Свиленград. По-малко се практикува напичането им на слънце, способ много несигурен.

От началото на ХХ в. започват да се строят от отделни пашкулопроизводители сушилни, работещи на пара, разпространени  в различни краища на страната. Печенето чрез пара става, като пашкулите се нареждат върху дървени рафтове - решетки, а под тях се слага съд с вода върху огън. От парата какавидите в пашкулите умират. За да не се похабяват хубавите пашкули от прегряване, взема се двойка пашкули, отрязва се една част от него и от какавидата, от която изтича кръв и вода, и това е показателят, че пашкулът е опечен. Сега изпечените пашкули заедно с решетките се изваждат и са готови за добиването на коприна.

Този способ на изпичане на пашкулите се използва в далечното минало. В ново време се налага изпичането на топъл въздух със специални машини. В началото на 20-те години на ХХ в. в Свиленград е построена модерна за времето си сушилня по италиански образец, в която се извършва комплексно сушене на продукцията от района. През 1927 г. в с. Любимец е построена също модерна сушилня, която работи с топъл въздух, а технологията е също по италиански лиценз. Бавното изпичане на пашкулите в този случай е от значение за рандемана.

При този способ се използва висока температура в помещението, където в касетки се поставят пашкулите. Температурата достига до 64 градуса. Всяка касетка съдържа 40 - 50 кг пашкули. На тази машина работят 16 човека. Един от тях изтегля касетата и проверява пак чрез отрязване на една част от двойка пашкули дали какавидите са умрели. Близо до машината има скеле, където се оставят да изстинат пашкулите, а изстиналите се изсипват в големи чували, наречени „хараре”. След това пашкулите се оставят в т . нар. бюджюклици - бубарници, където на етажерки се поставят да съхнат 10 до 15 дни, защото са поели влага при сушенето. От сушилнята пашкулите  отново се разпределят по качество. Хубавите и твърди се отделят на едно място, двойките на друго и меките на трето.83

Има и друг вид пашкули, бубите на които са умрели преди да са предадени за изпичане. Тези пашкули се наричат „глухи пашкули” и са меки, понеже бубите не са могли да ги „доизградят” - да ги извият. Тяхното качество е еднакво с тези на „ципите”.

Една част от качествено добитите пашкули при необходимост и по-долнокачествените пашкули - „ципите”, „двойките” и „глухите пашкули”, а така също и от копринената паяжина, с които са обвити пашкулите, местното население след необходимата обработка тъче хубави домашни платна, от които се шият ризи, рокли, кърпи и др.

Домашното добиване на коприна се извършва по твърде примитивен начин, характеризиращ древния опит в свилоточенето. Той е еднакъв с другите краища на страната и показва общността на българската традиционна култура. Разликата се състои в това, че тук до късно се запазват примитивни форми на работа.

За да се използват предназначените за домашна обработка пашкули, същите се изпичат няколко дни на силно слънце или се слагат в слабо затоплена пещ, за да се умъртвят пеперудите. След това се почистват от недобре завитите нишки. Това става ръчно, а работата се нарича чепкане или требене. Тези нишки са объркани и с различна дебелина и могат да се използват само след тяхната допълнителна обработка. Така получената прежда се нарича лондра. В районите със силно развито бубарство за почистване на пашкулите се използва домашно направен уред - викло. Неговото устройство е сходно с това на магана за почистване на памук, но вместо дървените винтове са поставени железни пръчки. 84

При домашната обработка неголямо количество пашкули (около 1 кг) се изсипват в голям казан с вряла вода. Като омекнат, разбъркват се леко с дръвце, вретено, точилка или метличка, за да се захванат нишките (жичките). Те се изтеглят внимателно и се полагат върху гладка повърхност - синия, софра, тава. Източена от врящата вода копринена нишка поставена тук, се посипва с жито или пясък, за да не се обърка. Намотава се на мотовилка, а след това на „пасма”- челета се пресуква на ръка или на обикновен рудан. Дебелината на източената нишка зависи от броя на пашкулите (15 - 20 - за тънка нишка и до 60 - за дебела).

Така получената копринена нишка е твърда и се нарича сурова коприна. Преждата, която ще се използва за вътък, се изварява и пере с луга или сапун, за да стане мека и лъскава, а тази, която е предназначена за основа, ако е необходимо, само се преприда. 85

През първата половина на ХХ в., в кризисни времена, добитата в домашна обстановка коприна замества липсващите материали за производство на тъкани - памук или вълна. Използването на точена коприна е привилегия на по- заможните пашкулопроизводители, които имат възможност да заделят част от пашкулите, предназначени за продажба за домашно точене. Обикновените пашкулопроизводители оползотворяват некачественото производство, като от варени пашкули изработват кенарени платна за ризи, смесени с памук, шарени пояси, вътък за черги и килими, украса на кърпи и престилки.

Едно от най-ценните качества на коприната е нейната здравина. В много от селата на района има през различните години прочути местни майстори - мъже и жени, които точат и обработват  коприна.

Като един от най-значимите пашкулопроизводителни райони още от времето на Османската империя до най-ново време, в Свиленград се създават условия да се развие една твърде оригинална свилоточна и копринено тъкачна домашна индустрия, която има своето минало и традиции, които бавно прекъсват и изчезват през втората половина на ХХ в.

Няма точна статистика за броя на долапите за домашно свилоточене и за копринено тъкачните станове в домакинствата на града и селата.  Разпространеният в други краища на страната долап врачански тип за точене на коприна тук е малко познат.

Копринените тъкани, които се приготвят от всяка домакиня, се тъкат на обикновени хоризонтални домашни станове. Такива има в почти всяка градска и селска къща в миналото. Тяхното устройство, терминологично разнообразие в названията на частите на стана, традиционните технологии за тъкане са твърде специфични за всеки район.86

Домашното копринено тъкачество произвежда чисти и смесени копринени тъкани. Най-често се произвежда копринено платно, наречено бурунджук, която обикновено се приготвя от основа и вътък коприна и е с кенар, който се поставя в основата и се образува чрез специално приготвена пресукана и изварена коприна, наречена „агър”.

Произвежда се още и копринено платно без кенари. Тъче се от основа сурова коприна точена от 20, 25, 30 пашкула. Предпочита се още и тъкането на дебело копринено платно, чиято основа и вътък са от пресукани и изварени в различна дебелина копринени нишки, според нуждите. И не на последно място се тъче копринено платно от основа памук, а вътъкът е от коприна.

Произведените от домашното копринено           тъкачество платове не са предназначени за пазара, а задоволяват най-вече домашните потребности. И не случайно първите сведения за производството на коприна в българските земи са на европейските пътешественици, които отбелязват не веднъж наличието на коприна в облеклото на българките.

В Свиленград винаги е имало прочути майстори на точене на коприна, както жени, така и мъже, които точат най-вече за чеиз - направата на ризи, покривки, фусти и др. В началото на ХХ в. прочути майстори са хаджи Грудю и дядо Тодор, които през 1905 г. представят на вилаетската земеделска изложба в Одрин определено количество точена коприна и са отличени с награди. 87

*  *  *

Проследявайки дългата история на пашкулопроизводството в Свиленград и района от периода, когато те са в състава на Османската империя, след Балканските войни, Първата световна война до средата на 40-те години на ХХ в. може да отбележим, че то преминава през различни периоди на своето развитие. Ако до 1912 г. това производство е тясно обвързано с нуждите и търговските отношения на Империята с европейските страни, то след това до към средата на 20-те години на ХХ в. има един силен спад, поради военните събития, миграционните процеси, предизвикани в резултат на двете национални катастрофи, разрухата на стопанския живот и ограничените възможности на производителите, поради липсата на необходимите условия за това производство.

Стопанското развитие в страната през 20-те години се отразява безусловно и върху производството на пашкули. Започва възстановяването на селското стопанство, което най-вече е от значение за Свиленградския край, който е понесъл големи загуби през тези години като пограничен район. Възстановява се бавно и пашкулопроизводството.

До началото на 30-те години българското производство на пашкули достига своя максимум. Свиленград и района са водещи в страната по количеството на произведените пашкули. През периода 1931 - 1935 г. пашкуленото производство в страната изпада в криза. Причината за това е най-вече голямото производство на изкуствена коприна у нас и в европейските страни, което нанася големи беди на пашкулопроизводителите и производителите на естествена коприна. Това е и причината да бъдат намалени изкупните цени на пашкулите, а оттам и намаляването на пашкулопроизводството. Унищожени са хиляди декари с черничеви насаждения.

През 1936 г. се променя стопанската конюнктура в страната. Повишени са изкупните цени на пашкулите и се увеличава търсенето им на пазара. Благоприятните условия през втората половина на 30-те години дават възможност пашкуленото производство да се засили. При това цялото производство намира пазар в страната, тъй като копринотъкачните фабрики имат необходимият капацитет да ги преработят в сурова коприна. Една малка част от тях продължава да се изнася в чужбина и това са свиленградските бели пашкули „Одрински тип”, които се търсят за специални цели и заплащат на твърде високи цени.

Засилването на пашкулопроизводството е пряк резултат от развитието на копринената индустрия и покровителствените мита от една страна, а от друга - увеличената употреба на естествената коприна в бита на българина.

Като мерки за засилване и регламентиране на производството на пашкули и сурова коприна, стопанските фактори в страната стабилизират цените на пашкулите, като продължи и занапред въведения през 1935 г. монополен режим за закупуването им от БЗКБ. Запазват се и занапред покровителствените вносни мита върху копринената прежда и копринените произведения, както и установената такса върху произвежданата в страната изкуствена коприна.

Едно сигурно разширение на употребата на естествената коприна на вътрешния пазар е употребата и в редица производства като чорапната и трикотажната индустрия, в смесването на коприната с памук, използването на сурогатите при преработката на пашкулите и т. н. Не без значение са и възможностите на външния пазар, където цените на пашкулите в сравнение с тези от началото на 30-те години са увеличени два пъти.

Увеличаването на пашкулопроизводството през втората половина на 30-те години, води до системно и основно преустройство на бубарството, което да се издигне в по-голямо качествено отношение и да се увеличи възможният максимум на доход от единица черничева площ. Базата на това преустройство е реорганизиране на черничарството и бубарството и стопанскоикономическо организиране на отрасъла.

При реорганизацията на черничарството се пристъпва към постепенно заменяне на старите черници с облагородени и разпространени в бъдеще само на най-ценните в техническо-стопанско отношение вариетети. Разпространяват се специално облагородени нискостеблени черничеви насаждения, с оглед увеличаването добива на черничевия лист от единица площ и намаление разходите при експлоатацията на черницата. Запазват се и на съществуващите черничеви насаждения от изсичане и подновяване на старите такива.

В областта на бубарството и пашкулопроизводството стремежът е да се увеличи средният добив от унция, да се подобри на рандемана и съществуващите типове пашкули от бялата и жълтата раса и да се установят на стандартни типове за цялата страна.

За реализирането на поставените по-горе цели се предприемат редица инициативи в семепроизводството, като поемане производството на бубено семе за репродукция от бубарския опитен институт в страната, заменяне на част от отглежданите у нас чисти, бели и жълти раси с кръстосани такива, задължително въвеждане на специални репродукционни зони за отглеждане на бубено семе и т. н.

Историята на развитието на бубарството в Свиленград и районът до средата на 40-те години на ХХ в. е един труден, но успешен етап за този важен стопански поминък. Тръгнало в годините на стопанска разруха след Балканските и Първата световна война, то постепенно укрепва, развива се, изгражда необходимата база, за да стане пашкулопроизводството от района водещо в страната. Неговото успешно развитие намира израз в създаването и дейността на Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” в Свиленград, която в своите стопански начинания не само стимулира, но и допринася това производство да има постоянно присъствие на европейските пазари.

8. ПРИ НОВИТЕ ОБЩЕСТВЕНО ПОЛИТИЧЕСКИ И СТОПАНСКИ УСЛОВИЯ СЛЕД 1944 Г. ДИП „ТЕКСТИЛНИ ВЛАКНА”

С обществено политическите и стопански промени в България след 1944 г. бубарството в Свиленград се развива по пътя на държавното планиране и коопериране. Още в първите месеци на промяната новата отечественофронтовска (ОФ) власт взима инициативата и по отношение на пашкулопроизводството, свилоточенето и производството на копринени изделия. В Пловдив, по инициатива на стопанския съвет при областния комитет на ОФ е свикана конференция по тези проблеми с участието на представители на греньорите, пашкулопроизводителите, филатерите и тъкачните фабрики, работници от тези предприятия, всички от Свиленград, Харманли, Хасково, Асеновград, Панагюрище, Пловдив, Карлово, представители на БЗКБ и на кооперация „Коприна” - Свиленград, агрономи по пашкулопроизводството, представители на областната стопанска камара в Пловдив и др.

На конференцията се констатира, че има чувствително намаление на пашкулопроизводството в страната, което се дължи на незадоволителните цени на пашкулите. От това страда производството на копринени платове, от които има нужда вътрешния и външния пазар. За да се подобри, засили и стабилизира пашкулопроизводството и копринената индустрия, конференцията приема:

1. Досегашният начин на производство на бубено семе да се запази, като същото се предостави в ръцете на по-едри производителни единици. Да се премине към кооперативно семепроизводство, като участието на отделните греньори е според определените им контингенти.

2. Държавният контрол при производството на бубено семе да се засили, като бъдат  спазени всички постановления на закона, както и всички наредби и правилници, издадени досега по тези проблеми.

3. Да се подготвят достатъчен брой специалисти по бубарство, които да провеждат контрола на бубеното семе.

4. Бубеното семе за репродукция да се произвежда изключително от бубарските опитни институти.

5. Всеки семепроизводител да се задължи да замени репродукционните си бубени семена с произведените такива в опитните бубарски институти.

6. Съществуващите в страната бубарски опитни институти да вземат по-активно участие в създаването на бубени раси с по-добри стопански показатели.

7. Да се възстановят правата на греньорите, отнети им през фашисткия режим.

8. При определяне на цените на пашкулите от дадена реколта да се имат предвид действително направените разходи по производството с оглед заплащането на вложения труд и другите разходи. Тази цена за реколта 1945 г. да не бъде в никакъв случай по-ниска от 300 лв. за килограм сурови пашкули.

9. За да се насърчи отглеждането на буби, на пашкулопроизводителите за всеки  25 кг внесени пашкули в БЗКБ да се отпуска по 1 м копринен плат по нормирана цена, който да се дава при предаването на пашкулите.

10. Да се внесе по-голяма справедливост при приемането на пашкулите в складовете на БЗКБ. Комисиите да се подсилят с по един представител на местния комитет на ОФ.

11. За задоволяване нуждите от тъкани, на пашкулопроизводителите се предоставя  правото на източване на двойките пашкули и шкартата.

12. От страна на БЗКБ да се прилага принципа на икономии в разходите по приемането, манипулацията, сортирането, печенето и на разходи с цел да се съживява пашкуленото производство.

13. Разпределението на пашкулите по филатурните фабрики да става с оглед на басейните, които да бъдат разпределени на 2 категории. Първа категория - европейски басейни за преработка на повече пашкули. Втора категория - брусенски, които да получават по-малко пашкули.

14.На кооперация „Коприна” - Свиленград да се дадат за преработка 50 % от пашкулите - производство на бубарите, членове на същата кооперация.

Останалите решения на конференцията се отнасят за филатурите и копринените фабрики. В резултат на взетите решения, е подготвена резолюция, адресирана до Министъра на търговията, промишлеността и труда, Министъра на земеделието и държавните имоти, Министъра на социалната политика и Националния комитет на ОФ.88

През май 1945 г. правителството обнародва Правилник за приложение на закона за бубарството. Регламентира се производството на бубено семе, като с това могат да се занимават греньори, отговарящи на определени условия. Определя се при какви условия трябва да се организира бубарството, черничарството, пашкулопроизводството и копринарството.

Законът дава изключително право на БЗКБ да закупува ежегодно всички предназначени за продажба пашкули в страната. Потвърждава се старата наредба БЗКБ да закупува пашкулите по твърди цени, определяни ежегодно от МС. Всички местни свилоточни предприятия се задължават да се снабдяват с необходимите им пашкули изключително от БЗКБ.

Предвидени са и насърчителни мерки, като стопаните на черничевите градини и разсадниците се освобождават от поземлен данък и всички останали държавни общински и други данъци върху прихода добит от тях в продължение на 10 години. Отпуска се и безлихвен заем за срок от 5 - 10 години. 89

Въпреки намесата на новата политическа власт в пашкулопроизводството и приемането на Правилника за приложение на закона за бубарството, изкупните цени на пашкулите остават на сравнително ниски цени. Това е причината една част от черничевите насаждения да започнат да се унищожават, остава неизползван черничев лист, а населението се лишава от един доходоносен поминък. Това най-вече е добре познато на кооперация „Коприна”, която в края на 1945 г. предлага на Министерството на земеделието да увеличи изкупните цени на суровите пашкули от реколта 1946 г. Ако се завишат изкупните цени, предлагат от кооперацията, в бъдеще ще се насърчи бубарството, защото с произведените пашкули и коприна може да бъде направен износ и да се закупят други стоки, необходими за страната.

Един проблем, който е от съществено значение за бубарството, е състоянието на черничевите градини край р. Марица. На едно от общите събрания на кооперацията се поставя проблема за укрепване бреговете на реката, защото при наводнения тя ги залива. Черницата не обича много вода и съхне. Освен това, много от черничевите насаждения в града са стари и се предлага да бъдат изкоренени и посадени нови. Причината за намаляването на черничевите градини е и тази, че в Свиленград няма организиран черничев разсадник. Препоръчва се управата на кооперацията сериозно да се занимае с този въпрос, като в близкото бъдеще в града се открие черничев разсадник.

По директиви на ръководството на БЗКБ, кооперацията взема активно участие в организиране на обществени люпилни за бубено семе и дезинфекция на бубарниците. Ръководството се заема активно да разясни и пропагандира специалното окръжно от 1945 г. на Националния комитет на ОФ за отглеждане на повече буби и предаване на повече пашкули на БЗКБ. Изпратени са за обучение в Харманли 5 курсисти, а в Свиленград са организирани 3 общи люпилни - по една във всеки квартал. В същите са излюпени 571 унции и предадени на 485 стопани.

През 1945 г. падат късни слани, които повреждат черничевия лист в района. Това принуждава бубохранителите да захранят по-малко пашкули от обикновеното Със специално министерско постановление на кооперация „Коприна” се възлага събирането, изсушаването и сортирането на пашкулите - реколта 1945 г. на цялата административна Свиленградска околия. По време на изкупната кампания са събрани 246000 кг сурови пашкули, като в пункта в Свиленград са постъпили 138000 кг, а в този в Любимец - 108000 кг. От събраното количество пашкули се отпускат 35000 кг сухи пашкули, необходими за годишния капацитет на филатурата. С това се гарантира нейната работа за цялата 1946 г. Останалото количество пашкули се предава на БЗКБ. Една част от получената сурова коприна (греж), съгласно постановлението, се раздава на пашкулопроизводителите. Срещу предадени 10 кг сурови пашкули може да се получи 0. 200 кг греж, като едно семейство не може да получи повече от 8 кг. Заплащането е по нормирани цени. Останалите количества греж се оставят на разположение на Министерството на търговията.

През годината БЗКБ започва да създава бубовъдни отдели при земеделските кооперации в Свиленградските села. Амбициозното ръководство на кооперация „Коприна” енергично реагира срещу това, приемайки че това накърнява нейните интереси. За това се търси съдействието на Министерството на земеделието, което обстойно е запознато с цялото състояние на пашкулопроизводството в района и ролята на кооперацията през годините за неговото съществуване. По същество кооперацията е съгласна със създаването на такива отдели, но там където няма изградена кооперация. Това е един от основните мотиви. И още редица други съображения са изложени и обещания, само с цел да се спре създаването на такива отдели. Едно от обещанията е, че към околийското агрономство ще се назначи агроном, който конкретно да се занимава с пашкулопроизводството, със състоянието на черничевите насаждения, създаването на  селекционен пост, модерни общи люпилни и бубарници. Кооперацията получава покана от БЗКБ да участва в София на годишната изложба през 1945 г., която устройва всяка година, за да се рекламира българското национално производство пред местните и чуждестранни потребители.

Природните условия през 1946 г. са благоприятни за развитието на черничевия лист, което е от съществено значение за бубохраненето. Приема се, че бубарството през последните години е отбелязало известен спад или задържане. Благоприятните условия в Свиленградска околия са причината, „кооперацията да предаде на народното стопанство” най-голямото количество пашкули през последните години. Чрез двата изкупвателни пункта в Свиленград и с. Любимец са събрани около 340000 кг сурови пашкули, или със 100000 кг повече от 1945 г. Само в Свиленград кооперацията приема в складовете си близо 200000 кг срещу 137000 кг за 1945 г. През годината около 4800 стопани в Свиленградска околия отглеждат буби.90

За да се повиши интересът на пашкулопроизводителите, новите власти регистрират през април 1946 г. в Свиленградска околия, в с. Любимец нова районна бубовъдна кооперация „Марица”. В устава на кооперацията са вписани като членове селата Йерусалимово, Оряхово, Бисер,, Белица, Лозен и всички села от пашкулопроизводителния район на с. Любимец, ако пожелаят да членуват, а именно: селата Георги Добрево, Момково, Изворово, Доситеево, Сива река, Малко градище, Черна могила, Орешец, Дъбовец, Черешак, Бориславци, Малки воден и Кочаш. 91

Всъщност това е една стара неосъществена мечта на бубохранителите от с. Любимец. Едва сега тя намира реализация. Целта на сдружението е да се обединят бубовъдните отдели при кооперациите от района за обща преработка и продажба на произведените от техните членове пашкули, да подпомага всестранно бубовъдните отдели, да организира приемането, изсушаването и индустриалната преработка на събраните пашкули. За целта се предават в собственост необходимите сгради и машинни уреди, като кооперацията е призвана да ръководи стопанските взаимоотношения между своите членове, да защитава техните интереси, да урежда възникналите между тях спорове и да полага грижи за тяхното нравствено и професионално издигане. Средствата сдружението набира от дялов капитал, встъпителни вноски и др.

Това създава сериозни проблеми пред ръководството на кооперация „Коприна”, която решително протестира срещу това решение на банката. Настоява се за района само тя да бъде мястото, където да членуват всички бубохранители. Останала без подкрепа, същата приема създадената районна централа на бубарите и макар това да смущава твърде много свиленградчани, „в интерес на кооперативното движение, ние се съгласихме да не водим борбата докрай”. С оглед на по-добрия контрол върху дейността на кооперацията, се прави промяна на една част от членовете на УС.

Проблемът с монопола върху пашкулите от страна на БЗКБ от дълги години вълнува ръководството на кооперация „Коприна”. Тя не се примирява с установеното статукво години наред и обнародвания Правилник за приложение на закона за бубарството през 1945 г., и отново търси възможности за промяна. Преди пашкулената кампания през 1946 г. директорът на кооперацията търси помощта на министъра на земеделието, Националния комитет на ОФ, министър Добри Терпешев и народните представители от Свиленградския край Кръстьо Добрев, Анастас Циганчев и Борис Ангелов. Изтъквайки ролята на развитието на бубарството, директорът Марин Маринов настоява да бъде направена промяна в закона за бубарството и кооперация „Коприна” да има правото да закупува и преработва пашкулите от своите членове за тяхна сметка, дейност за която е създадена. Да бъде повишена изкупната цена на пашкулите, за да се повиши интересът към тяхното отглеждане. „ОФ ни даде сега възможност, казва директорът, след толкова години бездействие отново да навлезем в своята дейност, за да допринесем за развитието на бубарството в нашия край, а и да доизградим и разраснем нашата индустрия.”

Протестите на свиленградчани и стопанската политика на новите власти е причина да се направи промяна на наредбата относно изкупуването на пашкулите, срещу която ръководството на „Коприна” години наред води борба. С постановление на МС от 6 юни 1946 г. се разрешава на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград и кооперация на бубовъдите „Марица” - с. Любимец, да закупят всички предназначени за продажба сурови пашкули от реколта 1946 г., които се предложат за продажба в приемните пунктове в Свиленград и с. Любимец. Приемането на суровите пашкули се препоръчва да се извърши според определен член от закона за бубарството и комисия с по един представител на съответните кооперации. Закупените пашкули да бъдат изсушени и сортирани за сметка на кооперациите. Цената на сухите пашкули се определя съгласно закона за бубарството.

От закупените пашкули на кооперация „Коприна” се разрешава да задържи 35000 кг сухи пашкули и ги преработи в греж, от които 1500 кг да се преработят в плат, който се оставя на разположение на Дирекцията на разпределението, а грежът - на Министерството на индустрията и занаятите. Останалите количества сухи пашкули се предават на БЗКБ. 92

През 1946 г. има значително повишение на изкупните цени на пашкулите.Това повишава интереса на пашкулопроизводителите в района и производството е значително по-добро. То се увеличава и с постановлението на Министерския съвет за отпускане на 4 кг памучна прежда на всеки пашкулопроизводител. Но това все още не е достатъчно, смятат от кооперация „Коприна”, и предлагат изкупните цени да бъдат за пашкули „Одрински тип” 450 лв./кг, „Подобрен български тип” - 400 лв./кг, „Български тип” - 350 лв./кг и жълти - 450 лв./кг.

И за да бъдат още по-убедителни е направена подробна калкулация на производствените разноски за изхранването на една унция бубено семе и колко е производствената цена за 1 кг сурови пашкули. Направена е съпоставка с разходите за отглеждането на една унция бубено семе през 1944 г., които са по-малки.  93

Промените в стопанските структури на пашкулопроизводителите в района не спират и през 1947 г. Още в началото на годината е създадена нова бубовъдна кооперация „Коприна” в Симеоновград. Министерството на земеделието и държавните имоти издава заповед за нуждите на страната през годината да се произведат необходимите количества бубени семена за лятното бубохранене през същата година и за пролетното бубохранене през 1948 г. Тъй като в Южна България не се практикува лятно бубохранене, то греньорите от Свиленградска околия се задължават да произведат следните количества бубени семена от бялата раса:

Разрешава се на греньорите Кера Козалиева, Карамфила Яйцарова и Реса Ковачева от с. Любимец да произведат по 800 унции бубено семе.

От Свиленград се разрешава на Георги Ангелов Бакалов да произведе 800 унции, на Христо Дянков - 1100 унции, Анна Караманова - 800 унции, на Петър Караманов - 800 унции и на Александър и Чирню Попови - 1400 унции.

Издадена е и заповед бубените семена за репродукция да се отхранват в бубарските опитни станции в Харманли и Враца и условията за пласирането им. Отново се правят промени в УС на кооперация „Коприна” - Свиленград.

През 1948 г. Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград се влива в Районния кооперативен съюз (РКС) с всичките си активи и пасиви. Кооперацията продължава да работи, тъй като има добро оборудване и добре обучени кадри. През същата година към РКС  - Свиленград се вливат и памучно-предачна фабрика „Селянка” и Районната бубовъдна кооперация „Марица” - с. Любимец.

Правят се промени и в Централната кооперация на българските греньори - производители на бубено семе със седалище в Харманли, в която членуват и греньорите от Свиленградско. Същата се преименува на Трудово-промишлена кооперация на българските греньори - „Гренкоп” със седалище в София.94

През 1948 г. в страната се учредява Държавно стопанско предприятие (ДСП)  „Текстилни влакна”. Централното управление на предприятието в София открива клонове в почти всички окръжни градове. Тъй като в Свиленград има сушилня за пашкули, е открит и клон в града. Неговата задача е да увеличи до максимални размери производството на пашкули. За увеличаване и подобряване на пашкуленото производство предприятието приема и специална програма. В нея залягат изисквания за подобряване качеството на бубеното семе, подобряване и усъвършенстване на първичната обработка на пашкулите и т. н. Всички функции на кооперация „Коприна” по организацията на отглеждането,  производството и изкупуването на пашкули преминават към ДСП „Текстилни влакна”.

За производството на бубено семе ДСП „Текстилни влакна” има монополното право. Голяма част от греньорите предават своя инвентар на предприятието и някои от тях преминават на работа към него. За района на Южна България в Бубарския опитен участък в Харманли, който през 1943 г. е превърнат в Бубарска опитна и контролна станция, се наемат подходящи помещения за работа по производството на бубено семе. На станцията се поставят две основни задачи - подобрение и усъвършенстване на бялата багдатска порода, масово отглеждане в района, и установяване на подходящи черничеви сортове. Внася се специализирана техника за подобряване на това производство. С това се слага край на частното греньорство.

Производството на бубено семе предприятието базира главно на репродукционните бубени семена, които се получават в бубарската опитна станция в Харманли. Създадени са и се проверяват в практиката няколко хибридни комбинации и така започва производството и на хибридно бубено семе. За подобряване базата на бубеното семепроизводство през 1962 г. е построена нова сграда в Харманли, която по капацитет и удобства за работа надминава гренажните предприятия на много по-напреднали бубарски страни.

Програмата на Бубарската опитна станция в Харманли е усъвършенстване на бялата багдатска порода - „Одрински тип” чрез масов подбор и селекция за установяване на пашкулни типове с висок добив и висок процент на греж в пашкулите, установяване на междутипови и междупородни кръстоски с по-високи биологични и стопански показатели. Типовете на „Бялата багдатска порода” - „Одрински”, „Подобрен български” и „Български” и „Жълта порода” се разпространяват за отглеждане в Южна България.

На станцията в Харманли са възложени и проблемите на черничарството. Тук се правят опити и сравнителни проучвания на методите за облагородяване на черницата, установяване добива на черничев лист от различните видове черници и т. н. Добри резултати са получени и при усилията на станцията за въвеждане на колективно бубохранене в трудовите кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), от нейния район - Южна България. Този начин, който се очертава като бъдеща практика за разширяване на бубарството в обществения сектор, получава разрешение в много кооперативни стопанства, в това число и в Свиленградско. За подобряване на черничевите сортове в района на станцията са доставени от Съветския съюз повече от 20 сорта черници, като същевременно са набелязани и ценни черничеви дървета от местен произход с добри качества на листата.

При реорганизациите на опитните станции през 1962 г., станцията в Харманли е включена към  Комплексната опитна станция в Хасково, но това не подобрява работата й. През 1967 г. станцията е предадена на Държавната сортова комисия с главна задача да изпитва породите и хибридните форми на копринената пеперуда, да изпитва и преценява черничевите сортове, които се предлагат на нашето селско стопанство.

Отначало бубохранителите, не свикнали с някои особености при отглеждането на кръстоските, ги възприемат неохотно, но впоследствие, виждайки техните преимущества масово ги внедряват в практиката.

С тези свои мероприятия „Текстилни влакна” регистрира чувствително подобрение в качеството на бубеното семе, респективно на получаваните от него пашкули. Повишава се и добивът от пашкули от кутийка бубено семе.95

От края на 40-те и началото на 50-те години, вследствие на колективизацията на селското стопанство, пашкулопроизводството се поставя на други основи - кооперативни. Наред с „Текстилни влакна”, грижа в производството на пашкули поемат и ТКЗС - та във всяко селище. През 1950 г. добри постижения в отглеждането на бубите имат стопаните от Свиленградска околия, които преизпълняват плана и добиват средно по 33 кг пашкули от унция бубено семе. През годината ТКЗС в Свиленград получава 7000000 лв. доход от пашкули и 4500 м памучни тъкани за кооператорите като премия за произведените пашкули. ТКЗС в с. Генералово получава над 5000000 лв. доход и 3500 м тъкани - по избор.96

Благодарение на добрата организация и упорития труд и грижи на кооператорите от ТКЗС в Свиленград по отглеждането на бубите, добивите от пашкули през 1952 г. са рекордни. От захранените 135 унции бубено семе стопанството получава 11500 кг пашкули. Тези високи добиви са невиждани досега в града и района, като някои кооператори достигат рекорд. Така например Иван Зарков от 1 унция получава 94.5 кг пашкули, от които 70 кг първо качество и 24.5 кг второ качество. Христо Стефанов от 1 унция получава 93.5 кг пашкули, Черньо Александров от 2 унции - 180 кг пашкули.

Високи добиви получава и звеното в кооператива на Димитър Стамов. От 7 унции, които то отглежда, са получени 550 кг висококачествени пашкули. Тези резултати убеждават кооператорите, че добрите успехи се постигат с по-големи грижи в отглеждането на копринената буба. Това им гарантира добре заплатени трудодни и производството на повече платове за страната.97

Добрите резултати  през последните години при производството на пашкули, кара партийните и стопанските ръководства по места да обърнат особено внимание на по-нататъшното увеличаване на добивите от бубарството. Ръководствата на стопанствата са ангажирани да вземат всички мерки за получаване на повече и по-доброкачествени пашкули. В пропагандната си дейност те разясняват, че с това не само се осигурява повече суровина за нашата копринено-преработвателна промишленост, но се помага да се повиши трудовият ден на отделния бубопроизводител.

Възможности, според стопанските специалисти за получаване на високи добиви от пашкули у нас, има. През 1953 г. са отбелязани големи постижения не само в нашите опитни институти по бубарство, но и в широката практика. При един благоприятен режим на хранене и гледане на бубите, Бубарската опитна станция в Харманли получава по 123 кг пашкули от унция. През същата година десетки бубохранители получават високи добиви от пашкули.

Наблюденията на специалистите за сетен път доказват, че високите добиви от бубарството не се постигат трудно. Правилното излюпване на бубеното семе, добрите грижи за бубите, особено редовното им хранене, навременната борба с болестите и неприятелите са главните условия за получаване на повече и по-доброкачествени пашкули.

Препоръчва се излюпването на бубеното семе да бъде организирано в общи кооперативни люпилни. Ръководството на излюпването се възлага на добре подготвен за целта кооператор. За люпилни се избират подходящи стаи, обзаведени с етажерки и печки. Не по-малко значение има почистването, варосването и дезинфекцирането на помещенията. От значение е и времето и условията, при които се излюпва бубеното семе. Недостатъчната грижа за бубите в редица ТКЗС е причина за получаване на ниски добиви. 98

Една от слабите страни на кооперативното бубохранене е лошата организация на работа, както по доставката на черничев лист, така и по храненето на бубите. През различните възрасти не се отделя достатъчно работна ръка. И още редица слабости в кооперативните стопанства, които констатират специалистите. А грижите, които се полагат за бубеното семе и излюпените буби подробно са указани в упътването „Люпене, хранене и гледане на бубите”, което Министерството на земеделието изпраща до всички околийски народни съвети.

Данните за 1955 и 1956 г. за произведените пашкули в Свиленградско могат да се видят по добрия рандеман на кръстоската от тази на подобрената бяла раса. Така бялата раса през 1955 г. е с рандеман 28.15 %, а през 1956 г. 29.00 %. При породата жълта кръстоска тези показатели са съответно 31.11 % и 33.99 %. 99

Бубарството продължава да е един от важните отрасли на селското стопанство в Хасковския регион през 50-те и 60-те години на ХХ в., където този поминък е най-силно развит от столетия. Свиленградска, Харманлийска, Ивайловградска и Хасковска околия са главните пашкулопроизводители в страната. Тук в средата на 50-те години се произвежда около една трета от цялата естествена коприна в България. Пашкулопроизводството от край време е желано занятие за местното население, от което то получава значителни доходи. Край р. Марица и притоците и са създадени хубави черничеви градини. Те не само се използват за хранене на бубите, но се и засяват с ниски пролетни култури, които осигуряват допълнителни доходи.

С колективизацията на селското стопанство за тези насаждения престават да се полагат необходимите грижи. Черничевите градини започват да закелявяват и съхнат. Някои стопани дори изкореняват собствените си градини, въпреки че това е забранено със закон. Специалистите са убедени, че не се полагат необходимите грижи за черничевите градини в ТКЗС - та. Те не се обработват добре, не се почистват и не се торят редовно. В Свиленградско, макар че са получени по 15 - 25 лв. на трудоден, вложен в пашкулопроизводството през 1954 г., голяма част от черничевите градини през следващата година не са обработени. На много места по р. Марица градините са заблатени, на други - силно затревени и в резултат на това много дървета съхнат. Единствено селище, което правилно оценя бубарството като доходен отрасъл, и от което могат да се поучат бубохранителите, е с. Генералово. То изхранва бубите на повече от 200 унции семе от много по-малко черничеви дървета в сравнение с други села. Черничевите градини в това село са образцово почистени, наторени и добре обработени.

Не може да се искат високи добиви, без да се внедряват съответните агротехнически мероприятия, без да се полагат грижи за черничевите насаждения и без да се създават нови такива. Отчита се, че Околийският съвет в Свиленград не се занимава и не набелязва мерки за подобряване на листодобива на черничевите дървета, а още по-малко да настоява за провеждането на някои агротехнически мероприятия в черничевите градини. Той отчита през 1955 г., че от 16000 дка черничеви градини до 1 май са изорани едва 1055 дка, което съставлява едва 15 на сто от площите. Много черничеви дървета са изсечени, а не е наказан нито един нарушител според закона за опазване на стопанските култури.

Това намаление на черничевите градини в средата на 50 -те години се отразява пагубно върху пашкулопроизводството и то започва да запада. С организирането на кооперативни стопанства работата не се подобрява, тъй като и в ТКЗС се допуска безразборно рязане на дърветата и подценяване на пашкулопроизводството. През 1939 г. в Свиленградска околия се отглеждат 6954 унции бубено семе. През 1955 г. те намаляват на 4100 унции, а през 1956 г. броят им вече е 3614. През 1955 г. в Свиленградска околия не е засадена нито една черничева фиданка.100

Подценяването на пашкулопроизводството, което проявяват някои кооперативни стопанства, се отразява зле на неговото развитие. Но основна причина за това са ниските цени на пашкулите. Години наред стопаните обясняват, че никога пашкулите не са били по-евтини от тютюна и това ги кара да гледат през пръсти на този доходен отрасъл.

Спадът на пашкулопроизводството кара Министерският съвет през януари 1956 г. да приеме постановление относно „Увеличаване и подобряване на черничевите насаждения, пашкулопроизводството и първичната преработка на пашкулите”. Съгласно постановлението, изкупната цена на пашкулите се увеличава с 2.40 лв. за килограм. На пашкулопроизводителите се отпускат тъкани на ниски цени и им се дава 400 - 480 лв. аванс за всяка унция. Намалява  се цената на облагородените и необлагородените черничеви фиданки, на цената на бубеното семе за унция, което повишава значително материалната заинтересованост на пашкулопроизводителите. С постановление от юли 1956 г. цената на пашкулите от 1957 г. се увеличава на 20.60 лв. Това се отразява и върху изпълнението на плана за засаждане на нови черничеви градини. За 1956 г. е предвидено за Хасковски окръг да бъдат създадени 1000 декара нови градини и 20000 единични насаждения. Променя се и отношението на кооператорите и частните стопани към тази перспектива и стопанските ръководители по места са убедени, че планът ще бъде изпълнен. Започва и изораването на старите черничеви градини и наторяването им, нещо което не е правено от дълги години.

При тези стопански условия резултатите показват, че още през 1956 г. при среден добив 60 - 65 кг пашкули от унция, в много стопанства са получени по 75 - 80 кг, а отделни кооператори достигат и до 90 - 100 кг от унция. Сега черничевите градини в ТКЗС се зачисляват на отделни бригади и звена, за резачи се избират най-добрите и опитни кооператори. В с. Генералово черничевите градини и единичните дървета се прикрепват с писмен акт към полевъдната бригада. В с. Момково са определени специални хора в звеното за резитба на черниците. Препоръчва се на местните народни съвети (дн. кметства.) когато залесяват улиците, дворовете, деретата и други свободни места вместо с декоративни дървета и храсти, да се погрижат за засаждане на черници, които да помогнат  за развитието на бубарството.

Наред със засаждането на нови черничеви градини и единични дървета и подобряване на старите чрез механизирано обработване, торене, правилно рязане и други агротехнически мероприятия, налага се кооперативите да построят специални хранилища за буби. Както при колективното, така и при индивидуалното хранене се препоръчва да се увеличи количеството на бубеното семе, защото на много места черничев лист, който остава неизползван. Препоръчва се старите хора и децата, които не ходят на работа на полето, да се ангажират в отглеждането на бубите през най-напрегнатата селскостопанска работа, когато се разсажда тютюна и окопават пролетните култури. По места се популяризира и усвоява опита на съветската колхозничка Султанова за намаляване периода на отглеждането, когато при електрическа светлина бубите се хранят усилено денонощно.101

По инициатива на Окръжния народен съвет - Хасково, на 1 април 1956 г. в Харманли е свикана научно-популярна сесия по бубарство и черничарство. Присъстват административните и стопанските ръководители на околийските народни съвети и кооперативните стопанства, агрономи, изтъкнати пашкулопроизводители и други от околиите на Хасковски окръг.

Доклад за подобряване и разширяване на бубарството изнася директорът на Опитната бубарска станция в Харманли Димитър Христов. В доклада се посочва, че постановлението на Министерския съвет за разширяване и подобряване на бубарството открива широки възможности, за да се направи този отрасъл високодоходен за кооперативните стопанства в окръга.

Отчита се, че благодарение на добрата организация в работата на бубохраненето и използването на научно-техническите указания на специалистите, кооператорите и частните стопани от всички околии в окръга, в това число и Свиленград, получават през миналата 1955 г. средно по 70 - 80 кг пашкули от унция, а някои - и над 100 кг.

Като първо условия за произвеждането на високи добиви пашкули в доклада е посочено подобряването на черничевите насаждения, които по места не са в добро състояние. Не се полагат необходимите грижи за тяхната добра обработка. Посочват се отделни цифрови показатели за старите и новите градини. Като добър пример за развитието на бубарството е посочено с. Георги Добрево, Свиленградско, което организира производството на собствен посадъчен материал и е изпълнило плана по засаждане на черничеви градини.

На сесията се посочват и условията, че за да се разширят и подобрят черничевите градини в ТКЗС, трябва да се проведат следните мероприятия: дълбока есенна оран, пролетна обработка, наторяване с оборски тор и т. н. За подобряване на добивите от пашкули се препоръчва да се организират общи люпилни и подходящ инвентар, дезинфекция на помещенията при отглеждането на бубите, обилно хранене съобразено с възрастите на същите и т. н.102

Решаването на проблемите на бубарството, настойчивостта на партийните и стопанските ръководства по места, постановлението на Министерския съвет и др. дават положителни резултати. Ако през 1955 г. кооперативното стопанство в Свиленград за първи път отглежда 122 унции бубено семе и получава общо 9179 кг пашкули или средно по 75.150 кг от унция, което донася на стопанството допълнителен приход от 135354 лв., то през 1956 г. тези успехи насърчават кооператорите, които се заемат отново с колективно отглеждане на бубите. Образувани са две звена, в които влизат най-добрите, опитни майсторки. Стремежът им е през годината да отгледат по-добри и за по-кратко време висококачествени пашкули. До края на юни в складовете на ДП „Текстилни влакна” в Свиленград постъпват над 75000 кг пашкули. Доброкачествени пашкули предават и кооперативните стопанства от с. Чернодъб, Генералово, Райкова могила и др.103

Повишаване на възнаграждението на един трудов ден е основна задача на новоизградените кооперативни стопанства. Това е възможно като се увеличи на производството от всички селскостопански отрасли, в това число и от бубарството. За развитието на бубарството целият научен потенциал в Южна България е съсредоточен в Опитната бубарска станция в Харманли.

В резултат на дългогодишните наблюдения на специалистите от станцията в Харманли е доказано, че през годините много кооперативни стопанства и частни бубохранители получават от унция повече доход, като при отглеждането на бубите се прилагат всички мероприятия, които препоръчва науката и примера на водещите стопанства. Да се получат по 80 - 90 кг пашкули от унция не са вече единични случаи, а масово явление в Свиленградска и други околии. Много бубохранители - кооператори и частни стопани години наред предават над 90 кг пашкули от унция. Главна задача за увеличаване доходите от бубарството е да се получи висок добив и качествени пашкули, като се използва цялото количество черничев лист, с който разполагат стопанствата.

Специалистите са категорични, че най-важното средство за получаването на сигурни и високи добиви пашкули е редовното хранене на бубите. В практиката до скоро се счита, че 2 - 3 хранения дневно са достатъчни за нормалното развитие. От проучванията, които се правят в Харманли се установява, че такова хранене е оскъдно. То не само удължава периода на храненето, но е главна причина за получаване на нисък добив от пашкули.

В резултат на правилното хранене, в редица кооперативни стопанства през втората половина на 50 - те години са постигнати добри резултати. Примери в това отношение има много. В кооперативното стопанство в с. Чернодъб през 1956 г. от 50 унции са получени по 87 кг пашкули, а отделни бубохранители стигат до 100 кг от унция. Стопанството е обявено за национален първенец. За първи път у нас в ТКЗС - Свиленград се прилага скоростният метод на хранене на бубите по примера на знатната съветска бубохранителка Алиахон Султанова. Резултатите са насърчителни. Получени са по 95 кг пашкули от унция и то с 8 - 10 дни по-рано, отколкото по стария начин на хранене. 104

Въпреки тези насърчителни успехи се отчита, че в Свиленградско производството на пашкули общо за околията значително намалява. Докато през 1956 г. само в Свиленград са произведени над 120000 кг пашкули, то през 1957 г. едва от цялата околия се получават толкова.

Причините за това специалистите виждат в намаляването на черничевите градини. От наличните 16000 дка в околията, една голяма част се обработва твърде лошо. От засадените площи 15 на сто са напълно изоставени и занемарени. Само около 3500 дка са изорани един път и 3360 дка - два пъти. Градините не се наторяват. С бавни темпове се засаждат нови градини. В кратък период от няколко години в Свиленградско са засадени едва 450 дка, а са изкоренени над 8000 дървета.

Масово явление е изкореняването на черничевите градини в селата Любимец, Момково, Георги Добрево, Димитровче и др. Градският народен съвет - Свиленград е включил 130 дка  черничевите градини в градоустройствения план, от които 45 дка за застрояване на жилища, а останалите за превръщане им в парк. През 1957 г. ТКЗС - Свиленград изкоренява 17 дка черничеви градини, чието място да бъде използвано за зеленчукова градина. Още по плачевно е състоянието на черничевите насаждения попадащи в района на ДЗС - Свиленград. Изсичат се градини в с. Мезек и други селища. 105

От друга страна, поради неправилното планиране на обема на бубохраненето, ежегодно остава голямо количество неизползван черничев лист. Така например през 1958 г. в Свиленград, с. Любимец, с. Генералово и други селища остават неизползвани черници, а в това време са унищожени десетки унции излюпени и захранени буби, което е загуба за отделните стопани.

Много кооперативни стопанства поради лоша организация на бубохраненето изразходват повече черничев лист, отколкото е необходимо. Черничевите насаждения не се разпределят по бригади и звена, не се организира обща доставка на черничев лист, а се оставя кооператорите бубохранители сами да се грижат за това. Създават се условия за безконтролно рязане на черниците и разпиляване на листа. Често, поради лошото съхраняване черничевият лист става негоден за храна на бубите. Това създава условия за заболяване на бубите.

За увеличаване на добивите от пашкули и подобряване на качеството им, Опитната бубарска станция в Харманли внася и проучва при нашите климатични условия 10 нови бели съветски породи. Някои от тях се оказват подходящи за нашите условия и показват много по-висок рандеман (36 % - 38 %) от местните породи (28 % - 32 % ( при добив, по-висок от този на местната жълта.

От 1953 до 1957 г. ТКЗС - Свиленград заедно със ТКЗС-та в селата Орешец и Бисер Харманлийско са предмет на наблюдения и анализи от група учени от Висшия селскостопански институт (ВСИ) „Васил Коларов” - Пловдив. Тяхното становище е, че доходността на бубарството когато то е добре организирано в ТКЗС, е висока. Един трудоден, вложен в бубарството през тези четири години е 13.5 лв. в ТКЗС - с. Бисер, 19 лв. в ТКЗС - с. Орешец и 24 лв. в ТКЗС - Свиленград.

Важна роля за по-нататъшното подобряване на бубарството, за превръщането му в доходоносен отрасъл според специалистите има план организацията на труда при бубохраненето. Това особено важи за колективното отглеждане на бубите в ТКЗС. То създава условия да бъдат приложени цялостно изискванията на бубарската наука и да се получават по-доброкачествени пашкули.

При колективното бубохранене се препоръчва създаването на звена и работни групи, което дава възможност да се осъществява по-правилно разделението на труда и да се използва по-добре опита на майсторите-бубохранители, които извършват производствените операции, изискващи по-голямо умение и квалификация. При колективното бубохранене се използва по-рационално работната ръка в ТКЗС и се допринася за увеличаване доходите от бубарството.

В ТКЗС - Свиленград, където се отглеждат  повече унции бубено семе, се прилагат и двете форми. В зависимост от възможностите за използване на обществените постройки, за бубохранене се формират временни бубарски звена, които отглеждат част от бубите колективно. Останалата част се разпределя за отглеждане между отделните домакинства на кооператорите в зависимост от възможностите им. Там, където бубите се отглеждат по домовете се организира колективно снабдяване с черничев лист.

Практиката показва, че при колективното отглеждане на бубите има по-голяма производителност, когато се организират временни бубарски звена към постоянните производствени бригади в ТКЗС. Звената се изграждат за целия период на бубохраненето.

Успехът на колективното бубохранене е в зависимост и от това, как са организирани производствените процеси при отделните възрасти на бубите. За правилното и ритмично протичане на бубохраненето съществено значение има организацията на доставката на черничев лист. Към изградените временни звена се формират и резачески групи.

Според наблюденията на специалистите, изводът за ТКЗС - та е, че от организацията на труда в бубарството, зависят до голяма степен, резултатите. За колективното бубохранене най-удачната форма на организация на труда са бубарските звена, изградени за периода на бубохраненето.

С колективизацията на селското стопанство не само в Свиленград, а и в цялата страна се прилагат две форми на бубохранене - колективна, и в домовете на кооператорите (семеен акорд). При условията на социалистическото селско стопанство предпочитаната формата на организацията на труда е колективното бубохранене. Но през втората половина на 50 - те и началото на 60-те години от развитието на ТКЗС се забелязват обратни на очакванията резултати. Много кооперативни стопанства, които организират колективно бубохранене, получават ниски добиви пашкули. Така няколко години ТКЗС в с. Генералово получава по 50.2 - 63.6 кг. от унция.

Ниските добиви при колективното бубохранене се дължат на лошите грижи за бубите - неподходящи помещения, недостатъчна хранителна площ, липса на бубарски инвентар и крайно незадоволително хранене на бубите. Това кара специалистите по места да извършват разяснителна работа относно организацията на бубохраненето в кооперативните стопанства. Със статии в печата, по местните радиоредби, на  кооперативни събрания те разясняват с какво най-вече трябва да се съобразяват бубохранителите - температура и влага на въздуха, размера на хранителната площ през отделните възрасти, количеството и качеството на черничевия лист и др.

Не без значение и важно условие при кооперативното бубохранене е правилното заплащане на труда на кооператорите. Това създава материална заинтересованост за получаване на високи добиви и доброкачествени пашкули. Заплащането става съгласно постановление на МС. Стопанствата, в зависимост от начина на организацията на бубохраненето и конкретните условия в стопанството, приемат такива норми и оценки, които да осигурят нормално бубохранене. Окончателното начисляване на трудодните става на базата на 100 лв. парична стойност, получена от продажбата на пашкулите. Много важно в случая е колко трудодни са приети от стопанството за 100 лв. продукция. Понижаването на този показател е причина в някои стопанства кооператорите да не се занимават с бубохранене.106

Проблемите в кооперативното отглеждане на бубите съпровождат постоянно бубохранителите. Но това е формата, която се налага поради политически и стопански причини. Трябва да се покаже, че ТКЗС - та са най-удачната форма на социалистическото селско стопанство. И въпреки проблемите, много кооперативни стопанства постигат добри резултати в производството на пашкули при условията на добре създадена организация. Добри доходи през 1959 г. получават кооператорите от с. Любимец и Свиленград. За тях производството на пашкули е изгодно, защото за кратко време се реализират добри налични приходи в един момент, когато в града или селото не могат да се получат пари от другаде.

Но въпреки категоричните доказателства за големите преимущества на бубарството, все още се намират стопански ръководители, които се отнасят с пренебрежение към този отрасъл. Намаляването на пашкулопроизводството в някои селища се дължи и на неправилното заплащане труда на стопаните в бубарството. Кооператорите получават по три трудодена на сто лева чист приход от пашкулите вместо 5 - 6 трудодена. Това намалява заинтересоваността на стопаните.

Въведена е практиката всяка година да се сключват договори между ТКЗС -та и държавната изкупвателна организация ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград. През 1960 г. трябва да се излюпят 3650 унции буби, но до април са сключени договори за едва 2420 унции. Причините за това са различни. Ръководствата на стопанствата уверяват, че няма условия за отглеждане на повече буби. Оправдават се, че няма достатъчно лист и помещения и още редица други причини.

Но тъй като производството на пашкули е свързано както с преките материални интереси на кооператорите, така и с държавните интереси, много от стопанските ръководители са заставяни да сключват договори според спуснатите им по план брой унции бубено семе. Изправени пред проблема, че не се изпълняват нарежданията на партийните и държавните органи, от което следва наказание, взаимните интереси -на кооператорите и на държавата - повеляват да се положат всички усилия за изпълнение на плана за пашкулопроизводството за всяко кооперативно стопанство. 107

В отговор на повелята на партийните и правителствените органи и организации, пашкулопроизводителите от Хасковски окръг приемат през март 1958 г. „Призив - обещание”, подписано от председателите на окръжните партийни, административни, отечественофронтовски и комсомолски организации, където се обещава да бъдат произведени 705000 кг пашкули. В призив-обещанието са посочени всички условия, които приемат пашкулопроизводителите от окръга за увеличаване добива от пашкули. Това обещание по-скоро има декларативен характер, отколкото реално изпълнение, защото с всяка измината година се чувства не малък спад в производството на пашкули.108

Въпреки предприетите мерки за укрепване на пашкулопроизводството, през втората половина на 50-те години се наблюдава непрекъснато понижаване количеството на произведените пашкули в кооперативните стопанства в цялата страна. Ето защо съответните правителствени органи и организации да търсят резерви за увеличаване производството на пашкули. Пример за това е поредното 52-ро постановление на Министерския съвет от 26 март 1958 г.

Съгласно новото постановление, със създаването на нови черничеви насаждения и подобряване на състоянието на съществуващите, може да се осигури база за производството на  повече пашкули. За целта се предвижда до края на 1962 г. площта от черничеви градини да достигне 60000 дка, а единичните черничеви дървета да наброяват 3500000 бр. За изпълнение на тази задача се предвижда да се посадят 21000 дка нови блокови и 1800000 бр. единични черничеви насаждения. В постановлението е дадено и разпределение на тези насаждения в различните части на страната.

За да може в по-кратък срок да започне експлоатацията на новите насаждения и да се получи по-висок листодобив от единица площ, специалистите разработват агротехническите изисквания, за това.

Другото важно условие и голям резерв за получаване на по-високи добиви в пашкулопроизводството, според специалистите, е правилното излюпване на бубеното семе, отглеждането и храненето на бубите.

За пореден път се признава от стопанските органи, че при колективното бубохранене се забелязват обратни на очакванията резултати. Много колективни стопанства, които организират колективно бубохранене, получават ниски резултати. За пример е посочено едно ТКЗС от Свиленградски район, това в с. Генералово, което в продължение на няколко години получава по 50.2 - 63.6 кг среден добив. В същото време в други стопанства средният добив достига 80 88 кг, но тук се прилага семейният акорд.

Неефективността на колективното бубохранене е предмет на анализи от специалистите. Същите приемат, че ниските добиви се дължат на лошите грижи за бубите в тези стопанства - неподходящи помещения, недостатъчната хранителна площ, липсата на бубарски инвентар и крайно незадоволителното хранене на бубите поради малкото работна ръка, отделяна за резитба на черниците и залагането на черничевия лист.

Всички недостатъци в кооперативното бубохранене кара стопанските органи да предложат на ръководствата на ТКЗС - та да преценят коя форма на бубохранене да приложат, за да получат по-високи добиви. Към организирането на кооперативното отглежда не на буби да се пристъпва тогава, когато има налице подходящи постройки и инвентар.

Във всички случаи, когато стопанството не разполага с помещения и не може да отдели достатъчно кооператори за бубохраненето, предлага се отглеждането на бубите да се организира по домовете на кооператорите (на семеен акорд). Тази форма се препоръчва и в 52-то постановление на МС от 26 март 1958 г.

С оглед материалната заинтересованост както при едната, така и при другата форма на кооперативно бубохранене, важно условие е правилното заплащане труда на кооператорите, заети в този отрасъл, посочват съответните институции, което води до получаването на високи добиви и доброкачествени пашкули. 109

През 1962 г. вследствие на партийните и държавните директиви се разработва перспективна програма за развитието на отрасъла за целия Хасковски окръг. Използваме тази програма, която е разработена, използвайки опита, състоянието и показателите, най-вече на селищата от Свиленградския край, за да се анализира състоянието и перспективите за развитието на пашкулопроизводството през следващите десетилетия за целия окръг. Както по площ на черничеви градини, така и по общо производство и среден добив на пашкули, окръгът е на първо място в страната. Черничевите градини заемат 1.4 % от обработваемата площ на окръга, а в някои кооперативни стопанства до 5 - 6 %. За с. Любимец те са 5. 84 %, а за Свиленград - 5.97 %. През 1953 г. в окръга има 25910 дка черничеви градини и са произведени 527 т сурови пашкули. През следващите години това производство непрекъснато намалява.

В сравнение с първото десетилетие след 9 септември 1944 г., през второто десетилетие се отбелязва намаление в размера на бубохраненето в целия район. Това спадане на производството на пашкули е още по-видимо, като се има предвид, че през 1939 г. са получени общо 791 т. сурови пашкули, а през 1953 г. - 527 т. Само през 1960 - 1964 г. пашкулите в Хасковския регион са намалели с 31.1 %, а в отделни бубарски стопанства както следва: Свиленград - с 46.2 %, Любимец - с 34.8 %, Симеоновград - с 33.6 %, Харманли - с 10.5 %, с. Бисер - с 27 %.

Намалението на пашкулопроизводството в тези селища и общини се дължи главно на пълната колективизация на селското стопанство, намалената площ на черничевите насаждения, влошаване на агротехниката при отглеждането и експлоатацията на черницата, а в някои стопанства - и на влошаване на грижите при отглеждането на бубите на кооперативни начала. Ниските цени на пашкулите през годините и незадоволителното заплащане на труда на кооператорите в ТКЗС - та също оказват влияние върху бубарството, като намаляват интереса към този отрасъл.

Площта на черничевите градини през 1956 г. е 24700 дка, а броят на единичните дървета 140000. Този размер на черничевия фонд в окръга намалява през 1962 г. на 20495 дка черничеви градини, от които листодаващи 14878 дка и 116066 единични черничеви дървета.

В основните пашкулопроизводителни стопанства, като Свиленград, Любимец, Харманли, Симеоновград, селата Бисер, Момково, Българин и др. черничевите градини са на възраст над 40 години. Повечето от тях са необлагородени, нискодобивни черници, част от които са изсъхнали. Общо в окръга има около 4600 дка такива градини, за които не се полагат почти никакви грижи. Крайно недостатъчни са грижите и за останалите черничеви градини, с изключение на новозасадените и младите насаждения, площта на които се използва за подкултури.

Влошеното състояние на черничевите градини се дължи не само на недостатъчната обработка и лошия сортов състав на градините, но и на неправилната резитба и изоставената практика през известни периоди да се провежда подмладяване на короните. В много стопанства експлоатацията на черниците и доставката на черничевия лист не са правилно организирани. Средният добив на пашкули за всички общини е все още незадоволителен. По статистически сведения той е около 65 кг от унция. Някои получават много ниски добиви, което се дължи на лошите условия на хранене и гледане на бубите.

При организацията на бубохраненето се прилагат две основни форми: колективно и семеен акорд. Колективното бубохранене се провежда обикновено в обори, телчарници и други свободни селскостопански сгради, като се организират бубарски звена към отделните бригади.

От кооперативното бубохранене се получават 77.6 % от всички пашкули. В някои стопанства производството на пашкули става по домовете на кооператорите за собствена сметка. Частният сектор в пашкулопроизводството е твърде ограничен (1.15 %). Ниското заплащане на труда в бубарството е причина кооператорите да отбягват да се включват в отглеждането на бубите както в колективното бубохранене, така и на семеен акорд.

Състоянието на бубарството в отделните кооперативни стопанства в Свиленградска община се вижда от данните, представени в долната таблица за черничевите насаждения, отгледаните унции буби и произведените пашкули през 1962 г.

Селище          Черничеви

градини - дка            Единични

дървета - бр.             Отгледани буби

Унции           Произведени

пашкули - кг

Свиленград        3569               1895                  615            39599.8

Любимец            3668               9364                  365            28300.5

Малко градище                900               1377                    70               5313.7

Вълче поле           182                 510                    42               3494.2

Сеноклас              150                 205                    50               3663

Момково             1052               1426                  200              15395.7

Ново село             765               1081                  112                9265.7

Левка         290                 422                    40                2863.6

Студена                  -        109                      3                    84.5

Сладун                    -        165                      -          -

Райкова могила                 -          41                      -          -

Кап. Андреево                516.5               525                    95                7179.1

Изворово             625                  228                    80                4406

Оряхово               248                  308                    20                1413.7

От представените данни се вижда, че бубарството е застъпено в по-голям или по-малък размер във всички кооперативни стопанства на Свиленградска община. В сравнение с другите общини на Хасковски окръг, Свиленградска община, заедно с Харманлийска и Симеоновградска, разположени по поречието на р. Марица, се определят като интензивни бубарски райони, където се произвеждат около 84 % от всички пашкули в окръга.

Отглеждането на буби обаче е свързано с голям разход на труд през един много къс период от пролетния сезон (май - юни), когато започва усилена работа и при основните селскостопански култури (тютюн, памук и др.). Организацията на бубохраненето в стопанства с по-голям размер на плана за пашкулопроизводството се затруднява от недостига на работна ръка през май и юни, когато има голямо трудово напрежение в тези стопанства, което ги кара да търсят резерви в това отношение, като допълнително в отглеждането на пашкулите се включват неработоспособните членове на кооперативните домакинства.

Анализирането на данните от годишните отчети на няколко ТКЗС от Свиленградска община дава представа за доходността на бубарството. Това кара партийните и правителствените органи да приемат документи за развитието на бубарството през периода 1959 - 1962 г. В Хасковски окръг са засадени 5898 дка комплексни черничеви насаждения и 30880 единични черничеви дървета. По-големи насаждения са създадени в Харманли - 673 дка, Любимец - 527 дка, Свиленград - 360 дка, Момково - 200 дка, Симеоновград - 106 дка и др.

Създадените нови насаждения компенсират изкоренените стари градини. Не са използвани възможностите за линейни насаждения по напоителните канали, по границите на блоковете на ТКЗС, по улиците на населените места и др.

При перспективното планиране на пашкулопроизводството в отделните общини и най-вече тези по поречието на р. Марица се обръща голямо внимание не само за създаването на нови насаждения, но и за провеждането на мероприятия, повишаващи листодобива от съществуващите градини и единични дървета. Подобрява се и машинната обработката на тези градини, които се изорават 1 - 2 пъти през годината.

За рязкото повишаване на добива на лист от твърде голямо значение  са торенето и поливането на черницата - мероприятия, които не се провеждат от ТКЗС - та. Не се провежда и подмладяване на короните на черниците, което силно влошава тяхното състояние. Стремежът на ръководствата на ТКЗС - та е да не се допуска безконтролно рязане на черниците.

Наред с увеличаването и подобряването на черничевия фонд, в общините има големи възможности за повишаване добива от пашкули от унция. В някои стопанства се получават години наред високи добиви от пашкули. През 1962 г. средният добив в ТКЗС в с. Момково е 81.3 кг от унция.

Най-големи трудности при провеждането на бубохраненето се срещат в стопанствата, където се организира колективно бубохранене, без да са налице подходящи постройки (бубарници), обзаведени с необходимия инвентар. В тези стопанства се получават и ниски добиви. До 1962 г. в Свиленградски район няма построени специални сгради за бубарници за колективно производство на пашкули. Разширяването на обема на бубохраненето се налага и поради това, че в този район е съсредоточена голяма част от пашкулопреработвателната и копринотъкачната промишленост на страната.

В мероприятията за увеличаване и подобряване на черничарството и бубарството в района са предвидени различни мерки:

1. Площите на комплектните черничеви насаждения да бъдат увеличени общо за окръга до 1970 г. на 23000 дка, а до 1980 г. - на 25000 дка, като освен площите по поречията се издирят и други подходящи за черницата площи.

2. Да се създадат линейни черничеви насаждения покрай напоителните канали, пътища, улиците и др., броят на които до 1970 г. да стигне до 300000, а до 1980 г. - 400000 броя.

3. Черничевите градини да се създават изключително от облагородени сортови черници. Част от новите насаждения да бъдат нискостеблени. В поречието на р. Марица и притоците и да се създават средностеблени насаждения, а също да се възобновяват съществуващите.

4. Всички черничеви градини да се изорават най-малко 3 - 4 пъти, като обработката на почвата се механизира, а единичните черничеви дървета да се окопават ежегодно.

5. За да се увеличи добивът на черничев лист и се повишат хранителните му качества, ежегодно да се наторяват насажденията.

6. Ако има напоителна мрежа, да се извършват поливки на черничевите насаждения.

7. За увеличаване добивите на лист от старите черничеви насаждения да се подмладяват короните им.

8. Черничевите насаждения да се стопанисват и отглеждат от бригадите и звената, като им се зачисляват за по-дълъг период от време и същевременно им се възлага производството на пашкули. Резитбата на черничевия лист да се извършва от опитна група резачи от всяко звено и бригада, съставени от добре подготвени кооператори.

В мероприятията за увеличаване производството на пашкули се предвижда:

1. На основата на създадените черничеви насаждения и количеството на черничев лист производството на пашкули в окръга може да бъде увеличено до 1970 г. на 400 т сурови пашкули, а до 1980 г. - на 600 т.

2. За увеличаване на добива на пашкули и сурова коприна - греж от 1 унция, с оглед до 1980 г. средният добив на пашкули да достигне 70 кг от унция, да се прилагат в практическото бубохранене следните мероприятия:

а. За отглеждане в окръга освен бялата багдатска порода да се въвеждат и високопродуктивни бели породи и промишлени кръстоски.

б. Да се построят и обзаведат с инвентар бубарници по готови проекти през 1970 г. за 100 унции - 5 броя и за 50 унции - 10 броя, а до 1980 г. за 100 унции - 15 броя и за 50 унции - 15 броя. На първо време всяко бубарско ТКЗС трябва да построи бубарници за отглеждане на буби през първите възрасти.

в. Във всяко стопанство да се организира ежегодно люпилня за излюпване на бубите при оптимални условия.

г. Ежегодно да се дезинфекцират всички бубарници и други помещения, в които се отглеждат буби, за да се предотвратят заболяванията. По време на бубохраненето да се спазват добри хигиенни и оптимални условия за отглеждането на бубите. При поява на заболяване да се вземат мерки против разпространението на болестта. В срок до 1970 г. в 20 стопанства на окръга да се въведе скоростно бубохранене, с което ще се съкрати периодът на бубохраненето и ще се освободи работна ръка за други селскостопански работи.

д. За увеличаване производителността на труда в бубарството и намаляване на работната ръка, заета в него, да се механизират някои трудоемки процеси, като подготовка на черничев лист, обиране и почистване на пашкулите и др.

4. Организирането на бубохраненето да става по три начина в зависимост от условията в съответното стопанство: колективно, на семеен акорд и индивидуално.

5. За увеличаване на материалната заинтересованост на кооператорите при отглеждането на бубите да се увеличи заплащането на труда, като за всеки 10 лв. от стойността на произведените пашкули се начисляват при колективното бубохранене 3.5 до 4 трудодни, при бубохранене на семеен акорд - по 4 - 4.5 трудодни, а при парично заплащане - не по-малко от 60% от стойността на произведените пашкули.

С провеждането на мероприятията за подобряване и разширяване на бубарството в района се цели да се осигури производството на повече и по-качествени пашкули за развитата пашкулопреработвателна  и копринотъкачна индустрия, които да дадат на народното стопанство повече коприна и копринени изделия. Увеличението обема на пашкулопроизводството е възможност да се получат нови допълнителни приходи на кооперативните стопанства, които ще спомогнат ежегодно все по-добре да се заплаща трудът на кооператорите. 110

През 1959 г. ДСП „Текстилни влакна” е реорганизирано. Създадено е ново стопанско предприятие (СП) „Сортови семена”, което полага съответните грижи, за да постави работите по производството на пашкули на подобаващо ниво. То приема, че по-нататъшното развитие на този важен отрасъл е немислимо без разширяването на черничевите насаждения. Съществуващите градини не могат да задоволят нуждата от черничев лист за съвременното модернизиращо се бубарство. Много от тях са стари, закелевяли , нискодобивни и неподходящи за механизирана обработка. Много стопанства от района започват да създават нови черничеви градини, предимно от високодобивни сортове.

През пролетта на 1960 г. ТКЗС в Свиленград засаждат 300 дка черници и считат, че направеното от тях е достатъчно. Липсата на инициативност от ръководството на стопанството кара много от кооператорите през зимата и пролетта на следващата година да бездействат, макар че има достатъчно посадъчен материал и площ за засаждане на нови градини. Това се налага, защото при направата на диги на р. Марица при Свиленград са унищожени стотици черничеви дървета и на тяхно място трябва да се засадят нови.

Не засаждат черничеви дървета и ТКЗС в селата Капитан Андреево, Изворово, Момково и др., поради което се очертава сериозна опасност планът за отделните стопанства и общо за Хасковски окръг да бъде неизпълнен.

По инициатива на партийните и държавните структури по места, дните до 10 декември 1960 г. са обявени за ударни за създаването на нови черничеви градини. За изпълнението на тази задача са натоварени всички кооператори, за да може засаждането да приключи навреме когато прихващането е най-сигурно. Черничеви дървета се засаждат покрай шосета, канали, реки, дерета и други места, което е надежда за получаване на повече пашкули за народното стопанство и за по-високи доходи на кооператорите.

През 60-те години обаче пазарът започва да изисква не жълт, а бял греж. Това налага „Сортови семена” чрез Бубарската опитна и контролна станция в Харманли да се ориентира бързо към производството на бубено семе от бялопашкулни породи и хибриди.

С Министерско постановление от 1964 г. нашите бубарски станции се задължават да започнат работа по създаването на ценни пашкулни породи и хибриди, а „Сортови семена” започва тяхното размножаване.111

През 1966 г. ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград се включва в състава на Държавно стопанско обединение (ДСО) „Дунав” - София. Пълното наименование на предприятието е ДСО „Дунав”- ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград. В предприятието се включват цеховете в гр. Ивайловград и с. Любимец. Предприятието е икономически обособена самоиздържаща се стопанска организация, която осъществява дейността си в съответствие с изискванията на държавния народностопански план, стопанската сметка, сключването на договори с други стопански организации и свои технико-производствен и финансов план. На основата на стоково паричния обмен предприятието извършва самостоятелно стопанската си дейност, като покрива извършените разходи от собствените приходи и реализира чист доход. Предприятието и неговият колектив са материално заинтересовани от крайните резултати на своята стопанска дейност. За развитието и усъвършенстването на производството в предприятието се осигурява правилно съчетаване на моралните с материалните стимули. И според тогавашните идеологически партийни изисквания, при изработването на каквито и да било нормативни документи, като правилници, устави, отчетни доклади, анализи и др., задължително се изисква да се подчертае, че трудовият колектив се възпитава в дух на комунистическо отношение към труда и социалистическата собственост.

ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград, включено в състава на ДСО „Дунав” - София, е  отделна юридическа личност със следния предмет на дейност:

- Снабдяване на производителите със семена за посев на памук.

- Изкупуване на неомаганен памук и пашкули от всички категории стопанства в определения от обединението му район.

- Производство на омаганен памук, линт, памучно семе, сухи сортирани пашкули и др.

- Излюпване на бубените семена и снабдяване на производителите с копринени буби.

Новосъздаденото предприятие има грижата за нарастване обществената производителност на труда, като внедрява в производството постиженията на науката и техниката, нови технологии, комплексна механизация и автоматизация на производствените процеси, поддържа в изправност и използва с максимална ефективност машините и съоръженията. Осигурява рационално и икономично използване на суровини, материали, горива, енергия и парични средства. Подобрява качеството, разкрива и използва най-пълно вътрешните резерви - трудови и материални. Увеличава натрупванията за държавния бюджет и за своите фондове. Подобрява организацията на труда и работната заплата, като усъвършенствува формите на материалната заинтересованост, осъществява мероприятия за подобряване състоянието на хигиената и безопасността на труда. И не без значение, в тези показатели е включено задължително да се упомене разгръщане на социалистическото съревнование.

Това, което има пряко отношение към нашата проблематиката е пашкуленото производство. Предприятието се задължава да предприема мерки за развитието на бубохраненето и увеличаването на пашкулопроизводството, съдейства за увеличаване на черничевите насаждения, като влиза във взаимодействие със земеделските стопанства, изградените напоителни системи и др. за засяване на черници и осигуряване със съдействието на отдела за селскостопанско производство при Окръжния народен съвет - Хасково снабдяването на тези организации с черничев посадъчен материал. Съдейства на земеделските стопанства за увеличаване на площите за засяване с памук и за подобряване организацията по изкупуването. Организира пласмента на готовата продукция.

ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград има самостоятелен баланс и сметки в банките. В това си качество може да придобива права и да поема задължения, съобразно с предмета на дейността си и естествено на плановите си задачи. Обособява на вътрешностопанска сметка отделни свои дейности, служби и звена. Вътрешностопанската сметка се изгражда така, че да създаде условия за постигането на по-добри стопански резултати и да служи за основа за разпределение на доходите в предприятието.

Управлението на предприятието се ръководи от директор, който носи отговорност за неговото състояние и дейност. Създават се също така и производствени и профсъюзни комитети, чрез които колективът участва в управлението, в което участват още заместниците на директора, главният инженер, главният счетоводител, началника на ОТКК и юристконсултът. Общото ръководство и контрол на предприятието се осъществява от ДСО „Дунав”, съобразно правилника за устройството и дейността на обединението.

Имуществото на предприятието се състои от основни и оборотни средства и фондовете за специално предназначение. То използва, стопанисва и се разпорежда с предоставените от държавата или придобити от него основни и оборотни средства, съобразно общите държавни интереси.

От съществено значение за предприятието е планирането и финансовата му дейност, което се извършва въз основа на перспективни и текущи стопански планове. С тази дейност е свързан и въпросът с образуване и разпределение на фонд работна заплата. 112

ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград преминава от 1 януари 1966 г. на нова система на ръководство и планиране, според изискванията на държавните органи. Направена е нова схема за организация на работната заплата и разпределението на доходите. В тях, според партийните и държавните директиви, участват производствените комитети, които представляват трудовите колективи. Те участват в решаване на основните проблеми, свързани с развитието и усъвършенстването на производството, с подобряване качеството на произвежданата продукция, с правилното разпределение на доходите и подобряване на производствените и битовите условия на работниците и служителите. Поне така е записано в официалните държавни документи.

Още със създаването на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград, приоритет има изкупуването на памука. За съхранение на количествата памук са предоставени помещенията на пашкулосушилнята на кооперацията на бубохранителите „Коприна”. Те побират едва 500 бали памук или 100 тона. Горните етажи на същата не могат да бъдат използвани за готовата продукция, тъй като по това време всяка година те са заети с пашкули. Освен това, тяхната конструкция е с много малка товароносимост, тъй като е строена за пашкули от тънки панели и височината на етажа е 2 м.

За изпълнението на производствената програма за 1966 г., ръководството на предприятието разработва организационно-технически мероприятия, които са обсъдени съвместно с производствения  и профсъюзния комитет и приети на събрание на колектива. Тези мероприятия предварително са разработени от ДСО „Дунав” и доведени за изпълнение на подчинените структури в страната, които ги конкретизират, съобразно възможностите и структурата на производството си.

ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград в изпълнение на тези задачи сключва договори с ТКЗС и ДЗС за изкупуване на неомаганен памук и сурови пашкули. Договорени са през годината 3160 т неомаганен памук и 168 т сурови пашкули.  В края на 1966 г. предприятието отчита, че са събрани 3240 т неомаганен памук, като планът е надвишен с 80 т. Планът за суровите пашкули също е преизпълнен, като са събрани 185 т, или в повече 17 т.

За подобряване на пашкуленото производство е извършено картотекиране на черничевите насаждения във всички земеделски стопанства в района на предприятието. През годината са засадени 251 дка нови черничеви насаждения. През пролетта на 1967 г. се предвиждат да бъдат насадени 300 дка нови насаждения, от които в ТКЗС - Свиленград - 100 дка и в ТКЗС - с. Момково - 200 дка, за които е осигурен необходимият разсад от самите стопанства.

За подготовката и провеждането на кампанията по изкупуването на пашкулите ръководството на ДИП „Текстилни влакна” изпраща необходимите указания до всички ТКЗС - та и ДЗС - та. Складовите помещения са дизенфекцирани със сяра и формалин и са оборудвани с необходимия инвентар. Организирани са и 20 люпилни на бубено семе.

За правилната организация по излюпването и отглеждането на бубите ръководството на предприятието провежда курс с всички специалисти от стопанствата, ангажирани с излюпването и отглеждането на бубите. През годината по план са заложени за излюпване 2299 унции бубено семе, като 923 бр. са за района на Свиленград, а 1376 бр. за района на Ивайловград. За правилното гледане и хранене на бубите са подготвени специални листовки, които се разпространяват сред бубохранителите, изнасят се беседи по местните радиовъзли, правят се посещения по домовете и се дават указания. За изпълнение на горните инициативи специалистите от отдел „Изкупуване” на предприятието са разпределени по райони за оказване на по-действена и близка помощ на стопанствата и бубохранителите.

Сортировката на пашкулите в Свиленград и Ивайловград протича нормално. Изпълнението на трудовите норми със 104 % се дължи на наетите опитни сортировачки. В резултат на добрата организация, през 1966 г. ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград  добива 57155 кг сухи сортирани пашкули, от тях полихибриди - 36303 кг и бели - „Одрински тип” - 20852 кг.

Но тъй като нашето изследване е посветено на бубарството в Свиленград, още един път правим уговорката, че повече няма да се занимаваме с дейността на ДИП „Текстилни влакна” по изкупуването и съхранението на памука. Ще разглеждаме дейността му само по отношение отглеждането и изкупуването на пашкулената реколта в Свиленград и района.

От 1 януари 1966 г., с преминаването към новата система на ръководство и планиране, ДИП „Текстилни влакна” се оказва в една благоприятна обстановка. В наличност са предадени преходни остатъци от готовата продукция - пашкули, повече от 19 т и омаганен памук, които се реализират още през първото полугодие на 1966 г. Наличните преходни остатъци пашкули са изключително от полихибридните комбинации, реализиращи по-висока печалба от дотогава отглежданите „Одрински тип” пашкули. Това допринася за благополучното начало на предприятието при новата стопанска конюнктура. Планът за изкупуването на сурови пашкули не се изпълнява през 1967 г. с няколко тона. За да се изпълни плана на производствената програма на предприятието за 1967 г. се преработва повече памук.

Мерило в работата на предприятието е снижение на разходите на производството. Това се осъществява по пътя на икономиите на суровини и материали, електроенергия, горива и др. Въпреки това се правят и твърде несвойствени разходи, като се разпиляват суровини и материали. Това налага въвеждането на по-строг контрол за спазване на трудовата и производствената дисциплина.

Въпросът с трудовата и производствената дисциплина редовно се разглежда на заседания, организирани съвместно с административното и профсъюзното ръководства и производствения комитет. Набелязват се мерки и въпреки това се отчита, че същата се нарушава постоянно. Предприятието работи по тримесечни и годишни планове. Във всеки един от тях се поставят въпросите за качеството на продукцията, нейното правилно съхранение, изпълнението на организационно-техническите мероприятия, подобряване на производствените и битовите условия и т. н.

През 1967 г. на ДИП „Текстилни влакна” е спуснат план за производството и изкупуването от земеделските стопанства на 185 т сурови пашкули и добив на 60 т сухи пашкули. Това кара предприятието веднага да започне подготовка за новата пашкулена кампания. Прави се ремонт на сушилните инсталации, най-вече в Ивайловград. Когато започва изкупуването на пашкулите, в резултат на заниженото заплащане на продукцията от пашкули през 1966 г. в ТКЗС - Свиленград, се отчита, че кооператорите са отгледали 100 унции бубено семе по-малко, което всъщност е 7 - 8 т произведени пашкули по-малко. Тази грешка на ръководството на ТКЗС се отчита навреме и се предприемат необходимите мерки това да не се повтори през следващите години. Общото изпълнение на плана за суровите пашкули през 1967 г. е 157724 кг, от които са добити 61502 кг сухи пашкули. От цялото количество пашкули, по-добър е резултата от Ивайловградския район, където са изкупени 93 т сурови пашкули.

При сортировката на пашкулите обаче се оказва, че рандеманът на тези от Свиленград е по-добър с 1 - 2 пункта от пашкулите от Ивайловград, което се дължи най-вече на технологията на изпичането. В Ивайловград контролът на печенето е предоставен на майстора-пекар и това води до препичане на пашкулите, а и оттам и до по-малкия рандеман на грежа.

Сортировката на пашкулите се извършва и на двете места върху лента. Нейните неудобства са очевидни и затова ръководството на предприятието решава да се върне към индивидуалния акорд - комбиниран с механично подаване върху съветски тип маси. 113

Заинтересоваността на държавните и стопанските ръководители за стимулиране на пашкулопроизводството е свиканото през април 1968 г. национално съвещание по бубарството в Хасково. На него участват председателите на ТКЗС и агрономите от всички окръзи на Южна България, които се занимават с пашкулопроизводство. Доклад на тема „Състоянието и развитието на бубарството у нас” изнася генералният директор на ДСО „Дунав”. Изнасят се и други доклади и се правят изказвания. На съвещанието най-вече се говори за внедряването на промишлена технология при отглеждането на черничевите насаждения и бубите, за да стане пашкулопроизводството високодоходен отрасъл. Защото интересът към коприната все повече се увеличава. Главното, се посочва от специалистите на съвещанието, е да се подобрят черничевите насаждения, като се засаждат облагородени черници и площите се наторяват и напояват. Това е пътят за да се увеличи средният добив на пашкули от унция.

През 1968 г. само в Свиленградски район се захранват по ТКЗС-та и частни стопани 1000 унции бубено семе от японски полихибриди и 110 унции от жълтата кръстоска. В резултат на това са изкупени 65284 кг сурови пашкули при средна изкупна цена за полихибридите 5.19 лв./кг, а за жълтата кръстоска 4.48 лв. Пашкулите са изкупени от Свиленград и селата Кап. Андреево, Любимец, Момково, Ново село, Младиново и Левка. Най-добри са резултатите в ТКЗС - Свиленград, където въпреки неблагоприятните условия за хранене на бубите, от всяка унция е получено по 69 кг. Така за втора поредна година кооператорите от града са национален първенец по бубарство и получават награди. Награди получават и кооператорите от ТКЗС-та в селата Момково и Любимец.

Свиленград захранва 538 унции от японски полихибриди. След третата възраст виждайки, че ще остане неизползван черничев лист, бубохранителите взимат допълнително 70 унции от жълтата кръстоска. Поради силните горещини бубите едва завиват и то много дребни пашкули с ниски качества. В резултат на това се получават и по-ниски добиви. Въпреки захранването на допълнителни унции бубено семе, остава неизползван черничев лист за още 50 - 60 унции. Също е и положението и в Любимец.114

Във връзка с развитието на бубарството в района, ръководството на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград приема редица решения, които трябва да се изпълнят в определени срокове. Така през 1969 г. е планувано да се изкупят 160 т сурови пашкули и да се произведат  60 т сухи сортирани пашкули, които да бъдат продадени. В организационно-техническите инициативи заляга идеята да се внедри нова технология на люпене на бубите, завишаване контрола по отглеждането, изкупуването и окачествяването на пашкулите. Предприетите мерки на предприятието за съжаление не довеждат до успешен край. За годината са изкупени 157 т. пашкули. Планът за тяхното изкупуване се проваля, според ръководството на предприятието поради неосигуряване на необходимото количество вносни полихибридни семена. Вместо такива са получени български полихибриди и от жълтата кръстоска, които дават значително по-ниски добиви и нисък рандеман на сухи пашкули.

Втората причина се търси в обстоятелството, че организационното преустройство на ДЗС в Ивайловград, което е в периметъра на дейност на предприятието, пречи на ръководителите на стопанството да отделят необходимото внимание на пашкулите. Същите занижават броя на отглежданите унции съвсем неоснователно, давайки над 50 унции италиански полихибриди в Ивайловградско, за вноса на които страната дава по 7 долара за 1 унция. Заедно с това, свиленградското ръководството на „Текстилни влакна” не полага особени грижи за черничевия фонд, необходим за отглеждането на съответния брой унции от бубено семе в Крумовградски район, който също е в обсега на дейност на предприятието. В резултат на всичко това, предприятието получава по-малко около 10 т сурови пашкули. Въпреки добрите резултати получени в Свиленградския район, преизпълнението се оказва недостатъчно за компенсиране на значителното неизпълнение на плана в Ивайловград.

През годината в района на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград са раздадени 2218 унции бубено семе от японски полихибриди - 798 бр., италиански полихибриди - 1033 бр., български полихибриди - 244 бр. и жълта кръстоска - 143 бр., а са отгледани 2156 унции. Средният добив за предприятието е 73 кг от унция. Получените сравнително ниски добиви от българските полихибриди и от жълтата кръстоска се дължат главно на непълното отглеждане на излюпените буби от частните бубохранители. Обикновена практика е да се вземат повече излюпени буби, а в последствие се унищожават, страхувайки се от недостиг на черничев лист. Това е характерно за Крумовградския район.

За района на Свиленград българските полихибриди дават добри резултати - 68 кг от унция в обществения сектор и 58 кг от унция в частния сектор. При изкупуването на българските полихибриди пашкули се констатира слаба свиленост в двата края на пашкулите, където обвивката е много тънка и в голям процент прозираща. Причина за това са атмосферните условия по време на отглеждането на пашкулите.

За увеличаване добивът на пашкули в Свиленград директорът на предприятието Живко Грозев предлага увеличение на площта за отглеждане на бубите в последната възраст, която дотогава не надминава 50 м2. Освен това се отчита, че снабдяването с лист в последната възраст на бубите е недостатъчно поради недостиг на работна ръка за рязането му. Затова се предлага района на Свиленград да бъде снабден с 10 - 12 пневматични ножици за рязане на черничев лист, с което може да се осигури хранене на бубите по 6 пъти средно на денонощие. От това се очаква увеличение на добивите на 90 - 100 кг от унция средно за района. 115

Необходимата помощ, която предприятието оказва на бубохранителите е достатъчна само за Свиленградски район. Не достигат специалистите и не са обхванати добре в това отношение Ивайловградския и Крумовградския райони. Това е една от причините планът за изкупуване на пашкулите за годината да не бъде изпълнен. За първи път през 1968 г. в Свиленград се прилага новият начин на люпене на семената, което довежда до отлични резултати. Частично се прилага и опитът за завиване на пашкулите върху готови картонени клетки. Резултатите са добри, но се отчита, че този способ е все още скъп и икономически неизгоден за бубохранителите.

При тези условия изпълнението на производствената част на плана през 1969 г. е: добити са сухи пашкули 60 т, от които са сортирани 40 т и останали за преработка като преходен остатък през 1970 г. - 20 т.

Тези резултати амбицира ръководството през следващата 1970 г. да преизпълни плана от 160 т на 180 - 200 т сурови пашкули. Увереността идва от идеята да се създаде през новата пашкулена кампания стегната организация, започвайки от люпенето на семената до предаването на отгледаните пашкули. Че това е възможно и е по силите на предприятието, говорят получените резултати от ТКЗС в с. Момково, където от отгледаните 80 унции са получени по 86 кг висококачествени пашкули от унция, с което то се нарежда на първо място в страната по добив, а също така и по качество. Не са по-назад и бубохранителите от Свиленград, Любимец и с. Мандрица, Ивайловградско, чиито резултати се знаят не само в обединението, но и в цялата страна.

Стопанското ръководство на ДИП „Текстилни влакна” съзнава, че още сега след отчитане резултатите от пашкулената реколта през 1969 г., трябва да се създаде действена организация през следващата пашкулена кампания, да се обхождат бубохранителите ежедневно в главните пашкулопроизводителни центрове - Свиленград, с. Любимец и с. Момково от Свиленградския район и Ивайловград, с. Мандрица и Крумовград от Ивайловградски райони. Искането на предприятието пред обединението в София е да се премахне жълтата кръстоска и се подмени с български полихибриди. За това се иска и квалифицирана помощ за бубохранителите, сред които трябва да се разяснява новата технология по отглеждането им.

В средата на 60-те години се забелязва постепенен спад в производството на пашкули. Липсата на опит в колективното отглеждане на бубите и особено в колективното стопанисване на черничевите градини води до тяхното закелевяване и изсъхване. Към това се прибавя и неправилното отношение към бубарството на редица кооперативни деятели, които заети с текущите задачи, не виждат перспективите на този отрасъл. Всичко това води до висок спад на пашкулопроизводството, въпреки мерките които се взимат в това отношение. През 1966 г. спадът на пашкулопроизводството за целия Хасковски регион достига до 170 т пашкули, а в миналото само Свиленград произвежда 600 т. В средата на 50-те години Свиленград дава над 90 т пашкули, а само десет години по-късно произвежда едва 36 т. И при това състояние свиленградското ТКЗС е национален първенец по кооперативното отглеждане на буби.

Никой от стопанските ръководители не си прави илюзии, че бубарството може да бъде възстановено до степен да стане отново водещ отрасъл, че ще измести тютюна или лозарството и овощарството. Стремежа е да му се отдели такова място в икономиката на отделните стопанства, което то заслужава при рентабилността си. Защото по същото време се въвеждат полихибридни буби от японски и италиански произход, при което средната цена на пашкулите се движи над 5.20 лв./кг.

Не по-малко важен е въпросът за заплащането труда на бубарите. През 1966 г. ТКЗС - Свиленград дава най-ниското заплащане в района. За 1967 г. ръководството на стопанството коригира нормите и чувствително увеличава заплащането. Но това не е достатъчно. Във връзка с материалната заинтересованост специалистите предлагат 70 % от стойността на надплановото количество пашкули да се дава на кооператорите.

Всички общини от Хасковски окръг през 1968 г. произвеждат общо 260 - 230 т пашкули, което е приблизително 3 пъти по-малко от това, което се произвежда преди 10 години. Причините за това са няколко. На първо място е системата на отглеждането. С колективизацията на селското стопанство не само в Свиленград, но и в другите общини пашкулите се отглеждат от ТКЗС-та на базата на семейния или груповия акорд, при което заплащането на кооператорите за една отгледана унция буби при добив 75 кг възлиза на 35 до 45 % или от 140 до 180  лв. През 1965 г. ТКЗС Свиленград заплаща едва 25 % или по 86 лв. на унция. При това разходите при личното отглеждане са доста големи. Това заплащане в ТКЗС не удовлетворява кооператорите, особено когато е под 45 %.

Другата причина е, че в селищата липсват достатъчно помещения за отглеждане на бубите. Разчита се преди всичко на помещенията в домовете на кооператорите, които ежегодно намаляват с 5 - 10 % поради преустрояването им в жилищни помещения. Така например ТКЗС Свиленград разполага едва с 8500 м2 площ за отглеждане на буби при необходимост от 30000 м2. Разликата се осигурява по домовете на кооператорите. Вече 10 години Министерството на земеделието проектира лек и евтин тип бубарник, но в резултат предоставя един твърде неподходящ проект. Предложеният тип за бубарник е твърде неприемлив, тъй като е тежък и скъп за изграждане. Отглеждането по домовете е неизгодно и по следните причини: Преразходва се и се похабява голямо количество черничев лист, има преразход на транспорт и труд за товарене и разтоварване по домовете, преразход на материали за отопление, осветление, дезинфекция, ремонт, наеми и др. на безбройните пръснати по домовете помещения. Невъзможност да се въведе някаква механизация по отглеждането и никаква икономия на труд, защото практиката показва, че един човек който в дома си отглежда 1 унция, при колективно отглеждане може да достигне 3 унции и то без въвеждането на каквато и да било механизация.

За увеличаване на пашкулопроизводството при условията на кооперативното отглеждане се предлага да се проектират и изграждат бубарници, които да поемат основната маса от това производство. На домашното отглеждане да се разчита като на допълнителен източник. По решение на ТКЗС и ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград, през 1968 г. се прави предложение до ДСО „Дунав” да проектира типов бубарник, което се приема безрезервно. Този тип бубарници се предвиждат да поемат до 50 унции бубено семе за отглеждане, като в последната си възраст на бубите да може да се използва известна механизация за приготвяне на черничевия лист за храна, за транспортирането му до мястото на храненето, за съхранението му за 2 дни и др. Според предварителните изчисления, такъв един бубарник няма да надхвърля повече от 80000 - 100000 лв. При индустриален метод на строителството му стойността може чувствително да се намали. Същите бубарници през останалото време могат да се използват за различни селскостопански нужди - складове за неомаганен памук, за тютюн, сеновали и др.

Като трета причина се отчита лошото състояние на черничевия лист. По неточни данни черничевите градини са 12000 - 15000 дка за всички общини на Хасковски окръг, от които 75 % са стари, малко доходни градини. Същите, въпреки подобрената обработка и подмладяването им, не дават достатъчно лист, в резултат на което вместо 5000 унции буби в окръга се отглеждат едва 3000 унции и вместо 400 т пашкули се добиват едва 200 - 220 т. Реконструкцията на черничевите градини не се извършва с необходимия темп, главно поради недостатъчно посадъчен облагороден материал. Освен това, новите градини не се създават по новите и модерни указания - гъстота, нискостебленост, удобства за механизирана обработка и пр., като в това отношение има малки изключения в с. Момково и Свиленград.

В с. Момково още през 1966 г. управителният съвет на ТКЗС решава да се изкоренят старите черничеви дървета и се създадат промишлени черничеви градини. Три години по-късно, кооперативът има най-хубавите черничеви насаждения. Създадени са 280 дка нови градини при определени земеделски изисквания, които могат да се обработват механизирано. Предимствата в това отношение са големи. Инициативата на момковци се подема от кооперативите в Свиленград, селата Капитан Андреево и Ново село.

И на непоследно място е високият разход на труд и недостатъчната рентабилност. При условията на частното отглеждане на бубите високия разход на труд не се взема под внимание. Но при кооперативното отглеждане тези елементи оказват голямо влияние върху стремежа на ТКЗС да отглеждат една или друга култура. При нивото на механизация ТКЗС заплаща на кооператорите, както вече споменахме по-горе, от 30 до 40 % от брутния доход на една унция и в редки случаи до 50 %. Заплащането на ТКЗС не удовлетворява и това е една от причините за все повече намаляващия интерес на кооператорите към бубохраненето.

От друга страна, намаляването на разходите за труд и материали при приетия начин на отглеждане, не могат да бъдат снижавани. Разходите на ТКЗС за 1 унция буби в Свиленград например възлизат на приблизително 50 %. В тях са включени транспортни разходи, разход на труд за отглеждане на черничевите градини, за резитба, за горивно смазочни материали, всички фондове, пенсионни удръжки, амортизационни отчисления, административни разходи и др.

Изхождайки от състоянието на бубарството в края на 60-те години, директорът на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград, Желязко Грозев прави следните предложения за подобрението му в Свиленградско:

1. Заплащането на кооператорите, отглеждащи буби да се установи между 50 и 60 %, като се диференцира за случаите на отглеждане по домовете и за колективно отглеждане в кооперативни помещения.

2. Да се ускори проектирането на типов бубарник с капацитет 50 унции.

3. Да се осигурят кредити на ТКЗС за строителство на типови бубарници.

4. За преодоляване затрудненията от площи за отглеждане на бубите, през следващите 2 - 3 години да се внедри двуетажното отглеждане.

5. Да се продължи постепенната реконструкция на черничевите градини, като за целта се осигуряват ежегодно по 200000 бр. облагородени черничеви дръвчета и се установят от специалистите единни норми за разстояния, нискостъбленост и др.

6. Да се заделят и отпускат ежегодно на ТКЗС имащи черничеви градини общо 600 т суперфосфат и 300 т азотни торове, с оглед да се повиши с 25 - 30 % листодобивът още през следващата 1969 г., при което да се добият в повече около 50 т пашкули.

7. Да се доставят подходящи машини за обработка на черничевите градини и за резитбата на черничевия лист. Също така да се конструират и такива за обработката на черничевия лист при храненето.

8. Специалистите да извлекат и разработят подходяща за нашите условия технология за отглеждане на полихибридните буби, внасяни от Италия и Япония.

9. Опитните станции да се занимаят с въпросите на най-подходящата за кооперативното отглеждане на бубите организация на труда, с въпросите на рентабилността на тази култура и съответно да излязат с препоръки по тях.

Предприетите инициативи на различните стопански и държавни институции за увеличаване на производството на пашкули до края на 60-те години не довежда до положителни резултати. Проблемите остават и бубарството остава един подценен отрасъл в редица кооперативни стопанства. Докато в някои окръзи на страната, които отглеждат буби, производството на пашкули се е увеличило, то в Хасковски окръг то намалява през 1970 г.  с близо една трета (74 т). В кооперативните стопанства производството спада с 50 %. Особено тревожно е, че най-голямо намаление на пашкулопроизводството има в типичните бубарски стопанства. Така продукцията от бубарството в с. Момково намалява повече от десет пъти, а в Свиленград и Любимец - близо два пъти и половина.

За отбелязване е, че от заложените през 1969 г. буби кооперативните стопанства в тези селища, въпреки неблагоприятните условия, получават по 59 кг пашкули от унция при средна цена 5.16 лв. Макар че изгодата е явна, и през 1970 г. се проявява тенденция за намаление на производството. Това кара отговорните институции да организират през април в Харманли съвещание с председателите и главните агрономи на кооперативните стопанства от Хасковски окръг, където въпросът с намалението на производството на пашкули се разглежда с много голяма сериозност. Оценява се конкретно работата на всяко едно стопанство и се приемат мероприятия, с които се цели изпълнението на плана. И всичко би се развило добре, ако ръководителите на някои кооперативни стопанства не се отказват от приетите инициативи, а още повече и от договорите, сключени с ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград.

Така ТКЗС - Любимец при план да произведе 27 т пашкули и договорирани 320 унции захранва 225 унции. В Капитан Андреево също са заложени с около 25 % по-малко буби. По-малко пашкули залага да произведе и с. Левка. За неизпълнението на поетите задължения има различни оправдания, но най-вече недостигът на черничев лист.

В същото време кооператорите от Свиленград, които имат двойно по-голям план от Любимец и Харманли, решават да отгледат 58 унции буби повече. Тук не само има желание за работа, но стопаните знаят и предимствата, които им носи доброто производство.

Проблемите със спада в производството на пашкули не се очакват да свърши през годината. Специалистите смятат, че това ще се повтори и през следващите години. Предлага се на ръководствата на ТКЗС да помислят как да излязат от това положение, да изменят отношението си към бубарството. Затова се предлага да се ускори създаването на високопродуктивни черничеви насаждения. Наложително е отделянето на средства за построяване на модерни бубарници, които да се използват за няколко цели (сушене на тютюн, облагородяване на лозички и др.). Разполагайки с модерна база, ТКЗС - та могат да увеличат и поевтинеят пашкулопроизводството, да му отделят достойно място сред своите отрасли. Такава е надеждата на специалистите.

През 1970 г. ДСО „Дунав” спуска на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград изпълнението на следните разчети: В район Свиленград да се отгледат 1250 унции бубено семе, от които 600 вносни от италианската порода „Неро” и българската „Марица - 4″ - 650 бр. В района на Ивайловград да се отгледат 800 унции вносни италиански полихибриди от породата „Изонцо” и от българската „Марица - 4″ 500 бр., или общо 1300. Общо за предприятието да се отгледат 2550 унции и се получат 160 т сурови пашкули.

Така спуснатия план предприятието не покрива с договори и получава:

- За район Свиленград са договорирани 1027 унции, от които 600 италиански и 427 български при производство на 74790 кг пашкули.

- За район Ивайловград са договорирани 1105 унции, от които 800 италиански и 305 български при производство 69950 кг. Общо за предприятието са договорирани 2132 унции при производство на 144740 кг сурови пашкули.

Тези цифрови показатели посочват недвусмислено, че значителна част от раздадените унции бубено семе и излюпените буби не са отгледани докрай, което е главната причина за неизпълнение на плана по изкупуването на суровите пашкули за 1970 г. Като други причини за неизпълнение на плана се посочва заболяването на черничевия лист в района на Свиленград, което на места достига над 30 % и е причина да се хвърлят буби във втора , а впоследствие и в четвърта и пета възраст. Това най-вече се случва в главните пашкулопроизводителни стопанства в Свиленград и Любимец. През пролетта, по време на отглеждането на бубите застудява значително през периода на четвъртата и част от петата възраст на отглеждането. По време на застудяването бубите не оползотворяват черничевия лист пълноценно, похабяват го, което удължава периода на отглеждането с 6 - 8 дни. И не на последно място е недостатъчното хранене, вследствие на заболяването на черничевия лист.

За неизпълнението на плана се посочва и, че пашкулопроизводителите са недоволни от отглежданите италиански и български породи. Получените добиви са значително по-ниски от тези от японските породи. Люпимоста и жизнеността на българските породи в първата и втората възраст са недостатъчни. Удължен е периодът на завиването на пашкулите.

Според ръководството на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград е, че при неблагоприятни условия на застудяване италианските полихибриди от породите „Неро” и „Изонцо” не са подходящи за отглеждане в района на предприятието. По отношение на българските полихибриди се настоява да продължат по-нататъшните изследвания и оценка за тяхното внедряване в производството на пашкули.

С постановление на Министерския съвет от 20 ноември 1970 г. ДИП  „Текстилни влакна” - Свиленград се преобразува във фабрика „Текстилни влакна” - Свиленград, която е клон на ДСО „Текстил”- София. Правилникът за устройството и дейността му по същество не се различава от това на предишното обединение. Клонът се изгражда върху държавна собственост, който със силите на трудовия си колектив извършва стопанската и производствената си дейност., работи по стопанска сметка в съответствие с единния план за социално-икономическото развитие и възложените му задачи от ДСО „Текстил” задачи.

Клонът извършва дейността си въз основа на перспективните петгодишни и годишни планове, съставени на базата на стопанските задачи, възложени му по реда и сроковете, определени от обединението.

В цялата си дейност клонът е подчинен изцяло на ДСО „Текстил”, като финансиране, капитално строителство, снабдяване и пласмент, образуване и разпределение на печалбата, работна заплата, социално-битова и културна дейност, отчетност, контрол и управление.

Въпреки реорганизацията на предприятието, през 1971 г. при план от 195 т. сурови пашкули, спуснат от ДСО „Текстил” за Хасковски окръг, са изкупени едва 161 т, или с 34 т по-малко. На това производство основен дял се пада на свиленградската фабрика „Текстилни влакна”. И тук са насочени най-вече критиките на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В последните години вместо да се разширява и развива пашкулопроизводството ежегодно намалява.Това безпокои ръководните стопански фактори, които следят отблизо това производство. Същите получават сведения за безогледно изкореняване на черници, не се полагат грижи за поддържането и отглеждането на наличните черничеви насаждения, не се засаждат нови черничеви градини и др. В ТКЗС Свиленград на кооператорите се заплаща 36 % от дохода от пашкули. През 1971 г. в района на предприятието „Текстилни влакна” - Свиленград са дадени за отглеждане само японски бубени семена и при план 75 т са изкупени едва 35 т, като в района остава неоползотворен черничев лист.

С нищо не е оправдано това безотговорно отношение към един отрасъл, смятат от министерството, който има дълбоки традиции, където в миналото са изкупувани изключително големи количества пашкули. В определен срок се иска да бъдат изяснени причините за това лошо състояние на бубарството и съвместно с предприятията „Текстилни влакна” в Свиленград и Харманли да бъдат набелязани мероприятия за стабилизирането и разширяването на пашкулопроизводството в района. 116

В началото на 70-те години, въпреки големият ръст на производството на изкуствени влакна, интересът към естествената коприна расте. Япония, страната с най-голямо производство на пашкули в света, проявява голям интерес към нашето бубарство, дори предлага известно сътрудничество в тази област. Производството на пашкули в нашата страна обаче бележи тенденция на ежегодно намаляване. Във връзка с развитието на бубарството у нас централно място заема въпросът за икономическата ефективност на производството на пашкули.

За да се проследи равнището и динамиката на икономическата ефективност на производството на пашкули в страната и се посочат някои пътища за нейното повишаване, през периода 1971 - 1973 г. специалистите от Опитната станция по бубарство - Враца получават задача да направят такова проучване в АПК „Граничар” в Свиленград, в който влизат ТКЗС - та в Свиленград и селата Момково, Левка и Капитан Андреево.

При избора на обекта за изследване се изхожда от обстоятелството, че Свиленградски район е с традиции в отглеждане на копринената буба, а бубарството в България е съсредоточено най-вече в АПК - Свиленград и Ивайловград.

При работата си специалистите използват икономическите показатели на ТКЗС - та в трите села и общо за АПК, които са установени на базата на фактически получените добиви и цени на реализация и на базата на производствените разходи за бубарството на ТКЗС - то в Свиленград. Производството на пашкули в проучвания период е 74 % от цялото производство на АПК - Свиленград.

Чрез много цифрови показатели се посочва ефективността на производството на сурови пашкули, нормата на рентабилност, която е в границите на нормативите за оптимална норма на рентабилност в селското стопанство, чистият доход на 1 човекоден, производствените разходи и себестойността на 100 кг пашкули.

Установено е, че средно за проучвания период най-висок добив от 1 унция получават бубохранителите в ТКЗС в с. Левка - 74.72 кг, което е с 12.69 % повече от средния добив за АПК. Най-малък е средният добив в ТКЗС в с. Капитан Андреево - 59, 51 кг. Съответно най-висока е нормата на рентабилност в ТКЗС в с. Левка - 80.79 %, а най-ниска в ТКЗС в с. Капитан Андреево - 42.25 %. Или размерът на средния добив от 1 унция е решаваща предпоставка за по-висока рентабилност на бубарството.

От анализа на показателите за икономическата ефективност на производството на пашкули се вижда, че има различия в равнището на ефективността между отделните стопанства в даден период, както и в динамиката. Това показва, че съществуват неизползвани възможности за увеличаване на икономическата ефективност.

Главната причина за нестабилността на добивите не е в липсата на благоприятни природни условия. Не липсва и производствен опит на бубохранителите. Една от причините за снижаване на добивите е несъвършената организация по резитбата на черничевите насаждения и снабдяването на бубите с черничев лист. Бубите често гладуват, а това се отразява на средния добив от унция. Съществуващата технология по отглеждане на бубите в малки помещения, разпръснати по домовете, не позволява да се създадат и оптимални условия за отглеждане, съобразени с изискванията на новите белопашкулни породи и хибриди на копринената буба.

Специалистите препоръчват усилията на ръководството на АПК да се насочат към повишаване на средните добиви и достигане на челните стопанства. Продуктивните възможности на копринената буба са много по-големи от постигнатите резултати в АПК „Граничар”. Така например в ДЗС в с. Мандрица, Ивайловградско през проучвания период е получен среден добив от 1 унция - 84.4 кг.

Към факторите, които оказват различно влияние върху изменението на икономическата ефективност са още производствените разходи - трудови и материални. Производителността на труда при производството на пашкули се проследява в подробни цифрови показатели, които показват, че тя е все още на ниско равнище. При една технология за промишлено отглеждане на буби с японско оборудване на 1 човекоден се получава 37.25 лв. обща продукция, което е 5 пъти повече от тази в АПК „Граничар”. Една от основните причини за ниската производителност на труда е голямата раздробеност на производството на пашкули по домовете на бубохранителите, което е сериозна пречка за внедряване на механизацията в различните производствени процеси.

За да се очертаят насоките за повишаване на производителността на труда в бубарството, е извършено проучване при отглеждането на 8 унции бубено семе от семейството на Димитър Воденичаров в Свиленград за установяване на трудовите разходи по мероприятия при отглеждане на копринената буба.

Най-големи са разходите за обиране и почистване на пашкулите - 49.8 %. На второ място са разходите за хранене на бубите - 17.70 %, следвани от разходите за подготовка на черничевия лист за хранене - 12.44 %. Препоръчва се усилията на ръководството на АПК да се насочат в близко време към въвеждане на пашкулочистачки, които могат да се използват в даден пункт от бубохранителите за почистване на пашкулите, а в перспектива и за механизиране и автоматизиране на някои процеси при отглеждането на копринената буба.

В проучването е направен обстоен анализ и на общата продукция на 1 дка черничева градина в експлоатация, където се установява, че има значителни различия както между отделните стопанства, така и за отделните години за АПК. Причината е в различията в средния добив от 1 унция и средния добив на черничев лист от 1 дка, обусловени от състоянието и поддържането на черничевите насаждения.

Най-висока обща продукция на пашкули от 1 дка черничева градина се получава в ТКЗС в с. Момково. Обяснява се с това, че черничевата градина е млада и в добро състояние, осигурява й се торене и поливане, извършват се редовни обработки. Най-ниски показатели има общата продукция от 1 дка в ТКЗС в с. Левка. Числовите показатели посочват, че продуктивните възможности на черничевите насаждения са много по-големи. Затова реконструирането на старите черничеви градини и създаването на нови, съгласно изискванията на науката, е важен резерв за увеличаване ефективността на бубарството.

Специалистите са единодушни, че през периода на изследване на икономическата ефективност на бубарството в АПК „Граничар” в Свиленград всички работни процеси се извършват ръчно. Това прави работната ръка важен фактор за по-нататъшното развитие на бубарството и за неговата концентрация. Без качествено нова технология, без привеждане производството на пашкули на промишлена основа ефективността на производството ще изостава и развитието на отрасъла ще става все по-трудно.

Отглеждането на копринената буба е възможно през целия период на вегетация на черницата, е убеждението на специалистите. Това позволява да се прилага технология, основаваща се на неколкократно използване на средствата за производство през годината на базата на механизация и автоматизация на производствените процеси. Неколкократното отглеждане на копринената буба е условие за повишаване на ефективността от използването на скъпите съоръжения, машини и помещения за отглеждане на бубите, до равномерно използване на работната ръка, до увеличаване на средния добив от 1 унция и повишаване ефективността на производството на пашкули.

Повишаването на икономическата ефективност може да се постигне, предлагат специалистите, и на основата на високата материална заинтересованост от крайните резултати. Заплащането на труда на бубохранителя, равняващо се на 45 % от стойността на получените пашкули, не може да го стимулира за голямо производство. С 67 постановление на МС от декември 1973 г. се определя минимум 70 % от стойността на получените пашкули за заплащане на труда на бубохранителя при отглеждане на бубите на семеен акорд.

Друг фактор, който има важно значение за крайните икономически резултати, е породата (хибридът). През периода на проучване в АПК „Граничар” се отглеждат следните породи на копринената пеперуда: „Марица”, „Изонцо”, „122-С х 124 - J” и „Неро”. В цифрови показатели са посочени добивът от 1 унция пашкули в килограми, средна цена и себестойност в левове и норма на рентабилност в проценти. От посочените данни се вижда, че полихибридите на копринената пеперуда оказват влияние върху нормата на рентабилност.

Въз основа на извършеното проучване и направения анализ са направени и следните по-важни изводи:

1. Бубарството е рентабилен отрасъл.

2. Повишаването на нормата на рентабилност не е свързано с повишаването на

средния добив от 1 унция, което се дължи на екстензивното отглеждане на копринената буба.

3. Основни недостатъци, които спъват развитието на бубарството, са ниската производителност на труда, семейното отглеждане на копринената буба и понижената материална заинтересованост.

4. Нарастващото противоречие между трудоемката технология и недостига на работна ръка води до нарушаване на технологичната дисциплина и до снижаване на средния добив от 1 унция.

5. Внедряването на нова технология, основаваща се на няколкократно отглеждане на бубите през годината, и постиженията на научно-техническия прогрес могат да осигурят равномерно използване на трудовите ресурси и повишаване на производителността на труда.

6. Реконструкцията на старите черничеви градини и засаждането на нови е важен резерв за повишаване ефективността на бубарството.

7. Основна предпоставка за създаване на условия за високоефективно и оптимално развитие на бубарството е специализацията, концентрацията и интензификацията на производството на пашкули.

Всички тези препоръки, направени вследствие тригодишното изследване на икономическата ефективност на бубарството в АПК „Граничар” в Свиленград, остават най-вече добри пожелания. 117

Поредната инициатива на държавните институции за развитието на бубарството в Свиленградски район през този период, отчитайки правилно както природно-климатичните условия, така и богатия опит и традициите в бубарството, в специалното постановление за развитието на Странджа - Сакар е отделено специално място и за бубарството като един от отраслите, които трябва да се развиват. Ръководствата на ТКЗС от Свиленградския район се насочват към решаването на някои проблеми на този отрасъл през последните години. Предимствата, произтичащи от постановлението на МС, дава възможност бубарството отново да заеме полагаемото му се място в икономиката.

За по-голяма ефективност на бубарството, най-напред се пристъпва към решаването на въпроса за черничевия фонд. Старите черничеви градини не могат да служат като основа на едно ново промишлено пашкулопроизводство с обществен характер. Затова в Аграрно промишлените комплекси (АПК) - Любимец и Свиленград се създават нови черничеви масиви на площ от 3500 дка. До 1975 г. те се предвиждат да бъдат увеличени с още 1000 дка. Голяма част от тези нови градини са засадени по старите нормативи и се отглеждат по стари технологии, поради което се нуждаят от реконструкция, преоблагородяване и въвеждане на допълнителни практики, за да бъдат рентабилни.

Една от главните причини, която пречи за бързото изграждане на черничевия фонд в предвидените размери, е липсата на първокласен облагороден посадъчен материал. Така например в Свиленград през 1971 г. не достигат 18000 дръвчета, а в Любимец - 12000, за да се завърши масивът от нови промишлени черничеви насаждения. Главна вина за това има ДСО „Сортови семена”, което вече години наред не успява да достави необходимия черничев посадъчен материал.118

На основата на добре изградения черничев фонд се очаква в двете АПК, чиито пашкули изкупува фабрика „Текстилни влакна” - Свиленград, да се отглеждат над 2000 унции буби. За да бъде тази възможност съвсем реална, се препоръчва черничарството и бубарството да бъдат взети на сериозен отчет от ръководствата на ТКЗС и в тях да се прилагат най-съвременни технологии.

За по-нататъшното подобряване на черничарството е необходимо, препоръчват специалистите, доставката на пълен комплект от съвременни машини за тяхната обработка, защото една от причините за упадъка в черничарството е именно недостатъчната и ненавременна обработка. Това са преди всичко тракторите „Болгар”, комплект от навесни машини, като плугове и фрези с отклоняващо се устройство, култиватори, пневматични ножици за механизирана резитба, подходящи ремаркета за изнасяне и транспорт на листа и др.

Особено важно е решаването на въпроса с торенето на черничевите насаждения. То е един от най-важните фактори, от които зависи както бъдещето на младите черничеви насаждения, така и осигуряването на достатъчно листа още след първата година след засаждането на черниците. Не без значение е и поливането на градините. Немалка роля в черничарството играе и внедряването на нови сортове черници.

При една такава близка перспектива бубохраненето върху основата на изградения, макар и не изцяло осъвременен черничев фонд, осигурява отглеждането на над 2000 унции и получаването на 160 - 180 т сурови пашкули. Във връзка с това възниква и въпросът за въвеждане на нови, по ефективни начини в отглеждането на самите буби. В съществуващата организация са вложени редица нови елементи и те се разширяват. Така например ТКЗС - Любимец години наред ползва колективи, отглеждащи по 20 - 25 унции, а в ТКЗС - Свиленград се организират специализирани групи за резитба, колективно рязане и доставка на черничевите листа по домовете. Добра практика в това отношение имат и кооператорите от с. Момково. При тези условия становището на специалистите е, че все повече се налага колективната форма на отглеждане. При това положение се променя и организацията на излюпването и раздаването на бубите, като се очаква осигуряване запазването на най-висок процент живи буби и повишаване добива с 10 - 15 %. Колективното отглеждане се препоръчва, защото има големи предимства и по отношение правилното използване на листата, спазването на технологията по отглеждането, режима, контрола и др.

Успоредно с организацията се внедряват и някои нови методи на отглеждане, даващи  добри резултати. Такъв метод е двуетажното отглеждане на бубите. Със създаването на колективите в бубохраненето възниква и необходимостта от механизирана резитба и обирането на черничевия лист, и промишлено отглеждане на бубите.

През първата половина на 70-те години бубарството в България се развива под възможностите си. Очертава се тенденция за намаляване производството на пашкули. Тази тенденция се проявява и в най-изявените бубарски райони на Южна България - Харманлийският и Свиленградският.

В същото време пред страната се откриват неограничени възможности за износ на сурова коприна (греж) на международния пазар. Цената на един тон греж е от 10000 - 12000 долара до средата на 60-те години, за да достигне 55000 долара през 1974 г.119

Спадът в производството на пашкули, въпреки предприетите мерки за въвеждане на нови технологии и промишлено отглеждане на буби, кара Министерския съвет в края на 1973 г. да приеме постановление за ускорено развитие на бубарството и привеждането му на съвременно научно-техническо и организационно равнище, като се предвиждат сериозни мерки за подем на този отрасъл. До 1980 г. производството на пашкули трябва да се удвои. Предвижда се повишаване на премиите за кооперативните стопанства за изкупени количества пашкули над 70 % от договора с „Текстилни влакна”. На личните стопани се изплаща премия по 1 лв. на килограм за изкупени пашкули първо, второ и трето качество, независимо от това дали имат сключен договор.

Отчита се, че все още бубарството е пренесено почти изцяло в личните стопанства на кооператорите и е предоставено на умението, личната инициатива и предприемчивостта на отделните бубохранители. В малките по размери помещения за отглеждане на бубите не може да се създадат оптимални условия за развитие, не може да се внедряват постиженията на науката и челната практика, невъзможно е прилагането на най-проста механизация.

Поради това, че всички работни процеси в бубарството се извършват ръчно, повишаването на производителността на труда се явява важен фактор, обезпечаващ по-нататъшния подем на отрасъла. На този въпрос не е отделяно сериозно внимание, тъй като точното определение на производителността на труда при индивидуалното, семейно бубохранене е трудно, тъй като работното време на отделните производители трудно се улавя. В същото време бубарството е отрасъл, при който не се водят точни сметки за направените разходи във всички стопанства.

Сравнително на по-високо ниво е отчетността на бубарството в ТКЗС - Свиленград. На един пряко вложен в производството човекоден се получава от 1.2 - 1.7 кг пашкули, докато средно за страната това количество е 1.1 кг. Разработената технология за полумеханизирано и механизирано отглеждане на буби дава възможност на един човекоден да се получат 4 - 5 кг пашкули.

Причините за ниската производителност на труда в бубарството са в начина на организация на производството. Увеличаването на производителността на труда в бубарството зависи от увеличаване на средния добив от една унция и намаляване разхода на жив труд. Производителността на труда се повишава при условие, че се използват високодобивни породи и хибриди на копринената пеперуда и най-вече чрез уедряване на производството.

Непрекъснатото уедряване на производството на пашкули е обща тенденция в бубарските райони на страната. Уедрените бубохранения дават възможност за поддържане на оптимален режим на отглеждане на бубите, съобразен с изискванията на белопашкулните хибридни комбинации. При тях се прилагат прогресивни форми на организация на труда.

С уедряване на бубохраненето, механизиране на основните производствени процеси, внедряването на нови по-прогресивни методи на хранене и отглеждане на копринената буба се повишава производителността на труда - важен фактор за увеличаване производството на пашкули и нарастване на неговата икономическа ефективност.

Промишленото отглеждане на бубите - това е бъдещето. В тази насока се работи в Бубарската опитна станция в Харманли. През 1975 г. предстои да се изпита нова промишлена технология за отглеждане на копринената буба. Това е японска механизирана система-агрегат за отглеждане на бубите, при която редица трудоемки процеси, като подготовката на черничевия лист, залагането му, почистването на постелята, обирането на пашкулите и др. се извършват механизирано. Внедряването на тази технология решава и голямата задача пред бубарството - повишаване производителността на труда в този отрасъл и снижаване себестойността на произвежданите пашкули. 120

9. В УСЛОВИЯТА НА ЕДИННА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ИЗКУПУВАНЕ И ПРЕРАБОТКА НА ПАШКУЛИ

Въпреки голямото търсене на коприна на международните пазари, през 80-те години се очертава тенденция за намаляване и ликвидиране на пашкулопроизводството. Почти е преустановено производството във Франция, Италия, Испания и други страни. Единствено на европейския континент то е съсредоточено в България и Румъния.

Нашата страна, която се счита за една от развитите бубарски страни в света, е с подходящи климатични условия, разполага със съвременна преработваща и свилоточна база, с модерна тъкачна промишленост. Но въпреки тези предпоставки, количеството на изкупуваните пашкули с всяка година намалява. Докато през 1953 г. то е 3019 т, през 1981 г. достига едва 1300 т. Това се обяснява с факта, че гледането на буби е сезонна работа, в която преобладава ръчният непривлекателен труд. С него се занимават предимно възрастни хора. Въпреки решителните правителствени мерки през годините, пашкулопроизводството не се превръща във високодобивен и рентабилен отрасъл на селското стопанство, носещ допълнителни доходи на населението и валутни постъпления на държавата.

Условия за това има. Немалко е направено от държавните органи. За преодоляването на спада в пашкулопроизводството е създадена единна организация за производство, изкупуване и преработка на пашкули - ДСО „Сирма” в Пловдив. По примера на Съветския съюз (става въпрос за средноазиатските републики) е създаден и първият и единствен в страната Промишлено - аграрен комплекс (ПАК) по черничарство, бубарство и свилоточене в Харманли през 1976 г. Това дава възможност да се координира научноизследователската с производствената дейност по бубарство и да се внедрят нови технологии за производство и преработка на пашкулите. Така пашкулопроизводството излиза от сферата на личното стопанство и се превръща в един от подотраслите на общественото производство. Към комплекса има две дирекции - в Харманли и Свиленград и две опитни бубарски станции - във Враца и Карлово. Научно комплексът се обслужва от Изпитателната и контролна бубарска станция в Харманли. Дирекцията в Свиленград е филатурния цех на фабрика „Коприна”, който поради структурни промени през декември 1973 г. е отделен в самостоятелно предприятие с името Стопанска дирекция (СД) „Българска коприна”, по-късно преименувана на Предприятие за копринени изделия (ПКИ) „Заря”.

Във връзка с концентрацията и специализацията на пашкулопроизводството и създаването на ПАК по бубарство в Харманли се цели не поединично проблемите да се решават за района. Предвижда се подобряване на състоянието на старите и създаване на нови черничеви масиви за изхранване на бубите през първите и последните възрасти от развитието им, при което се въвежда пълна механизация на обработка. В тях се застъпват най-перспективните високодобивни черничеви сортове, които позволяват няколкократни пролетни и лятно-есенни отхранвания на буби, с прилагане на механизираното им отглеждане през първите 2 - 3 възрасти в автоматичните линии за бубохранене. С увеличаването на листодобива от новите насаждения се предвижда постепенно да се премине и към по-широко прилагане на колективните отхранвания на бубите, като за целта бъдат построени специални бубарници.

Увеличаването на добива на пашкули от една унция бубено семе е тясно свързано и с мерките за предпазване на бубите от болести. В този смисъл профилактичните мерки са от голямо значение.

Не малък дял за разширяването и подобряването на бубарството в региона и най-вече по течението на р. Марица има Бубарската изпитателна и контролна станция в Харманли, която е създадена през 1937 г. и сега е част и научно обслужва ПАК - Харманли. През целия период на  нейното съществуване се решават различни въпроси по черничарство, бубохранене и селекция. Разработвани са теми, свързани с екологията и отхранването на копринената буба, изпитвани са различни породи буби и черничеви сортове. Станцията има установени връзки с много институти в различни страни. В резултат на това, в нея са внесени и изпитани над 50 високодобивни черничеви сортове с ценни стопански качества, много от които се аклиматизират добре при нашите условия и се използват нашироко.

Освен опити с черницата, в станцията се изпитват и много породи и кръстоски на копринената буба. Благодарение на тази дейност и при дългогодишното проучване и селекция са създадени породите „Марица - ІІІ” и „Марица - ІV”, които дават много добри резултати при нашите условия и имат голямо разпространение. В станцията се извършват проучвания на новосъздадените у нас  и внесените от чужбина нови породи хибриди буби и черничеви сортове. Станцията има и контролни функции. Съгласно Правилника за производство, контрол и съхранение на бубеното семе, тя единствена в страната е натоварена да извършва контрол на произведеното у нас и внесено от чужбина бубено семе. Контролира се качеството на закупените партиди пашкули за семепроизводство и тяхното здравно състояние. Научните сътрудници, освен с пряката си работа по време на бубохраненето, оказват конкретна помощ на кооперативните стопанства и на частните бубохранители за правилното отглеждане на бубите и черниците.

Избирането на гр. Харманли за център на новия ПАК не е случайно. В този район и по-нататък по поречието на р. Марица към градовете Любимец и Свиленград са разположени най-компактните черничеви насаждения в страната. Населението в тези селища и региона има най-голям опит в производството на пашкули и в тяхната промишлена преработка. Свиленград е център на свилоточната и копринена-текстилната промишленост. В такъв смисъл са налице необходимите кадри и за едната, и за другата дейност. На комплекса е поставена задачата в кратък срок да възроди бубарството, и рязко да увеличи производството на пашкули. В тази насока са заложени и икономически, и социални съображения. Пашкулопроизводството и свилоточенето са доходен отрасъл и за страната, и за хората.

Със създаването на ПАК - Харманли през 1976 г. се слага началото на прелом и качествено нов път в развитието на бубарството и черничарството. За първи път в страната се отглеждат три реколти копринени буби - първата от средата на май до началото на юни, втората - до края на юни и третата - през юли. Специалистите са убедени, че е възможно отглеждането на още една реколта към края на август и началото на септември. Макар че тези резултати са все още експериментални, то е през следващите години се предвижда това да стане постоянна практика в кооперативните стопанства.

През 1978 г., в комплекса след тригодишно изпитване, е пусната първата автоматизирана линия за бубохранене - български прототип, в обем 3000 кутийки бубено семе. С това производителността се повишава 3.5 пъти. Икономическият ефект на това внедряване е много по-голям, като се има предвид, че на бубопроизводителите се осигуряват здрави и жизнени буби, което е предпоставка за получаването на висок добив качествени пашкули. С масовото внедряване на автоматизираните линии за бубохранене през следващите години се решава един важен етап от поставянето на бубарството на промишлена основа, което изисква бързо решаване на редица проблеми в отрасъла: построяване на подходящи помещения за бубохранене, създаване на интензивни черничеви насаждения, проучване и внедряване на системи от машини за намаляване на ръчния труд и т. н.

В плановете на комплекса се предвижда през следващите 4 - 5 години производството на пашкули да нарасне 2 - 3 пъти, а през следващите 10 години - до 8 - 10 пъти. През този период свилоточните предприятия следва да се реконструират и модернизират и снабдени напълно с необходимата суровина, да засилят и увеличат производството си.

Целта е през следващите години основното производство на пашкули да се осигурява от обществения сектор, което разбира се, не означава пренебрегване на личните производители. Също така голяма роля за стабилизиране, той за началото на поврат в гледането на буби изиграва решението на Министерския съвет от 1981 г., с което се утвърждават нови изкупни цени - с 40 на сто по-високи от предишните. Това позволява за по-малко от месец едно семейство да получи допълнителен доход от 600 до 1000 лв.

Въпреки направеното, все още не може да се говори за интензификация на копринарството в средата на 80-те години. Няколкогодишната практика на ПАК - Харманли показва предимствата на обществения сектор, който произвежда една трета от пашкулите и е с тенденция да се разраства. Със създаването на комбината пашкулопроизводството в района е поставено на нова основа. Осъществява се връзката земя - промишленост - наука. Комбинатът разполага с 10000 дка интензивни насаждения от японски черници, които израстват до човешки ръст и дават високохранителен лист. Освен това средно на декар се разполагат 330 дръвчета, докато за местните сортове тази цифра е 60 - 70. Комбинатът е оборудван с три механизирани японски линии за хранене на буби, които повишават производителността на труда 4 - 5 пъти и при едно зареждане позволява да се отгледат до трета възраст общо 900 кутийки.

Въпреки тези новаторски начинания на ПАК, същият има да решава доста проблеми. Оборудването на свилоточните фабрики е морално остаряло. Въпреки споменатите японски линии, механизацията за отглеждане на буби е недостатъчна, а това, води до ниска производителност, и отблъсква хората от пашкулопроизводството. Все още основното количество суровина се получава от личните стопанства.

Именно това са причините, които трябва да се преодолеят, за да се получи решителен поврат в производството на пашкули. По линия на обществения сектор трябва да продължи разрастването на насажденията с черници и внедряването на модерни технически съоръжения. За личния сектор ДСО „Текстилни влакна” и комбинатът по бубарство предлагат идеята за образуване на бубарски дружества. Но въпреки доказаните предимства - общи интензивни черници, специални бубарници (а не непригодни за бубохранене постройки), ветеринарен контрол и използване на селскостопанската механизация - все още не е определен статутът на тези дружества. 121

Важна роля за поврат в бубарството се пада на науката, от която зависи създаването на високопродуктивни хибриди и научната организация на пашкулопроизводството. Определени постижения са постигнати в ПАК - Харманли в селекцията на черници, създаването на високопродуктивни хибриди буби, подобряване на породния състав на бубеното семе и т. н. По-нататъшното подобряване на състава на бубеното семе е от съществено значение, защото средногодишно 70 на сто от бубените семена у нас са внос от Япония - най-развитата бубарска страна в света. И докато там науката е водеща в производството на хибриди, в нашата страна в много отношения този въпрос е в сферата на пожеланията. А високият рандеман се гарантира основно от качествените полихибридни сортове. За вноса на бубени семена от Япония държавата отделя стотици хиляди валутни лева и това е причината в ПАК - Харманли да се засили работата по внедряване на добри местни заместители.

Комплексът стопанисва 10000 дка земя, на които са разположени черничевите градини - първото и основно условие за развитие на бубарството. За това и от тях ръководството започва осъществяването на голяма програма за интензификация. Старите градини с по 40 - 50 дървета на декар изживяват времето си и отстъпват място на нови с до 300 дървета на декар. За създаването на новите градини и за нуждите на личните стопани, които произвеждат пашкули на акорд, са нужни много фиданки. Това кара специалистите от изпитателната станция да разработят нов метод за производство на посадъчен материал чрез вкореняване на резници. През 1980 г. се създава разсадник с годишно производство 500000 облагородени черници. От 1981 г. всички стопани, желаещи да създадат собствени черничеви градини, са задоволени с необходимия по качество и количество черничев материал.

Ръководството на комплекса налага интензивните фактори и в свилоточенето. От 1982 г. в СД „Българска коприна” в Свиленград в свилоточния цех са внедрени съвременни свилоточни апарати, три-четири пъти по-производителни от старите машини. Световното равнище в обзавеждането спомага да бъде намален персоналът и значително да се подобри качеството. През 1983 г. е приета програма за повишаване на качеството на продукцията. Произвежда се изключително качествен греж.

През 1980 г. към дирекцията в Свиленград е открит цех за производство на персийски килими. Започват работа 34 работнички, обучавани от 6 килимарки от гр. Панагюрище. Новооткритият цех за персийски килими произвежда висококачествена продукция, която намира добър прием на международните пазари.

Промишлено-аграрният комплекс дава само една трета от общото производство на пашкулите, които преработва. Останалите изкупува от бубарите в Хасковски и Кърджалийски окръг. Не е лесно производството на пашкули както в общественото, така и в личното стопанство. Много важни и нелеки за решаване са въпросите по механизацията. Специалистите в Изпитателната и контролна бубарска станция в Харманли разработват автомат за хранене на бубите в четвърта и пета възраст.

Сериозен проблем е съхраняването на пашкулите. Предложена е нова технология с нови технически решения, за да се отстранят факторите, които влияят отрицателно върху качеството на пашкулите. Работи се и за преодоляване на трудностите при сваляне на външната обвивка на суровите пашкули.

За завиването на бубите у нас по традиция се използват естествени храсти и клони с шума от дъб. Получават се различни по големина и форма пашкули, които се сортират. По примера на Япония, която се слави със своето бубарство, се използва изкуствен картонен храст. Към 96 на сто от завитите в него пашкули са еднакви и не се нуждаят от допълнително сортиране. И в промишлено-аграрния комплекс започва да се използва такъв храст. За да се удължи животът на този храст, е разработена машина, която позволява два и повече пъти да се удължи „животът” на картонения храст.

За по-нататъшната интензификация и повишаване ефективността на производството, в промишлено-аграрния комплекс в Харманли през 1985 г. са необходими още поне 20 автомата за хранене на бубите в последните възрасти.

Независимо от трудностите, комплексът в Харманли, макар и бавно увеличава производството на пашкули. През 1984 г. са произведени 4 т повече от миналата 1983 г. Предвижда се след 7 - 8 години производството да нарасне с над 90 т и да задоволява напълно новите свилоточни мощности. Старата „Багдатска порода” е заменена с бели високопродуктивни хибриди, създадени в бубарската опитна станция в Харманли и с внесени от Япония хибриди. Това дава отражение на добивите от пашкули и качеството на коприната.

Загрижени за пашкулопроизводството, бубари от цялата страна на 10 декември 1985 г. в София провеждат Учредителен конгрес. Създаден е Съюз на бубарите в България. Изградени са 320 бубарски дружества.122

Въпреки непрекъснатите мерки, които се вземат от стопанските ръководства на кооперативните стопанства по места за подобряване на пашкулопроизводството, в Свиленград с всяка изминала година този поминък, все повече запада. Докато в миналото с бубарство се занимава почти цялото население на града, то през пролетта на 1986 г. с бубохранене се занимават едва 80 семейства от цялата община. С бубарство се занимават и два колектива от по 8 души от цеха за персийски килими. От всички бубохранители в Свиленградско се иска да бъдат произведени 40 т сурови пашкули. През изминалата 1985 г. планът е също толкова, но са произведени едва 18 т, тъй като черничевият лист е недостатъчен за по-голямо производство.

Всяка година за бубохранителната кампания СД „Българска коприна” - Свиленград осигурява черничев лист и сгради за отглеждане на бубите. Собственост на дирекцията са около 30 сгради, строени от етернит, две полиителенови оранжерии за последните две възрасти на бубите и над 2300 дка черничеви насаждения. В бубарници през кампанията се преустройват и някои овчарници, обори и други селскостопански сгради. Предвижда се и засаждане на 600 дка нови висококачествени черничеви градини.

В общи линии това е материалната база за бубарството в Свиленград и общината, която е създадена през последните години, след като населението масово е престанало да отглежда буби по домовете си. Механизация е въведена само при обработката на черничевите градини. Все още властва ръчният труд. И това е една от основните причини непрекъснато да намалява производството на пашкули в града.

А в Свиленградско има големи възможности за стабилизиране на това производство, тъй като климатичните условия са отлични. Освен това само в Свиленградско и Харманлийско единствено е застъпено общественото производство на пашкули, което може да се използва за въвеждане на промишлени технологии и механизация на този важен допълнителен отрасъл на селското стопанство.

С материалната база, която съществува, не може да се иска стабилизиране на производството на пашкули. Предлага се да се построят модерни хигиенизирани бубарски комплекси, в които науката да е водеща. Така могат да се създадат условия за непрекъснато етапно бубохранене. Комплексите трябва да разполагат с всички необходими помещения за люпене на бубите, за отглеждането им през първите възрасти, лек тип бубарници за последните възрасти, помещения за приготвяне на черничевия лист, за почистване и сортиране на пашкулите и битови условия за работниците. С надеждата, че ако се внедри японската конвейерна автоматична линия „Малби” за отглеждане на бубите през първите възрасти, каквато е внедрена в Харманли, производителността на труда ще се увеличава непрекъснато. Така практически ръчният труд е необходим само през последните две възрасти от развитието на бубите. Затова е необходимо и механизиране на процесите в черничарството. С навлизането на промишлените технологии в бубарството се решава и наболелият проблем с работната ръка. 123

На проблемите на този доходен за народното стопанство отрасъл в Хасково е организирана среща през юни 1986 г. на първенци-бубохранители от Хасковски окръг. В нея вземат участие и отговорни работници и специалисти от ведомства и организации, свързани с отрасъла.

Изложение пред участниците в срещата прави председателят на ПАК в Харманли Добромир Папазов, който подчертава относителното стабилизиране на производството на пашкули през последните години и тенденцията за повишаване на качеството. ПАК произвежда близо една шеста от пашкулите в страната. Перспективата е в края на петилетката - 1990 г. общото производство да нарасне на 2000 т.

На срещата се отчита, че успехите са безспорни, но се налагат и някои мерки, като: пълно мобилизиране на наличните материални и трудови ресурси и нов подход в отношението на специалистите и на производителите към отделните моменти на технологичния процес. Нужно е творческо прилагане в практиката на българската и световната научна мисъл. Целта е да се затвърдят постигнатите резултати и да се повиши производството. От това произтичат и конкретните задачи на всеки ръководител, специалист и производител.

Три главни момента в по-нататъшното развитие на бубарството се поставят на съвещанието от генералния директор на ДСО „Сирма” в Пловдив Димитър Драгнев. На първо място е създаването на необходимите черничеви насаждения, е масовизиране на бубарството и прилагане на научните и техническите постижения в отрасъла.

В духа на решенията от срещата в Хасково, ПАК - Харманли поема задачата през 1987 г. да обезпечи производството и изкупи 265 т пашкули. Използването на картонения храст за завиване на бубите довежда до нарастване на добива на първокачествени пашкули до 80 % от общото количество. Същият поема да осигури на бубохранителите от района 11000 кутийки първокачествени, излюпени, жизнени бубени семена с потенциална възможност за получаване на 40 кг пашкули от кутийка. Безплатно се раздават дизенфектанти и 200000 картонени рамки за завиване на пашкулите по цена 0.30 лв. едната. Осигурява се на бубарите безплатен черничев посадъчен материал.124

Но оптимизмът от хасковското съвещание остава неоправдан. През втората половина на 80-те години започва все повече да се чувства спад в производството на пашкули. Това тревожи Съюза на бубохранителите. На свиканото съвещание през 1989 г. във Враца за отчитане резултатите от своята тригодишна дейност, участниците с тревога споделят, че производството на пашкули през последните години чувствително е намаляло. За това съществуват субективни и обективни предпоставки: черничевите градини се унищожават или пък не се опазват при пръскане с химически препарати, и се нанасят непоправими загуби. Ниска е и изкупната цена. Не се използват пълноценно научните постижения, трудът и инициативата на личните стопани. Така например много от стопаните в Свиленградско и Харманлийско не могат да намерят на пазара сглобяеми стелажи за отглеждане на бубите, устройство за автоматично регулиране на температурата и проветряването на помещенията, малогабаритна ръчна прашилка за текуща дезинфекция на бубите, малогабаритна машина за почистване на пашкулите и др.

Въпреки тези трудности, в района на промишлено - аграрния комплекс през 1989 г. има кандидати за вземане на 4400 кутийки буби. Работи се и със средствата на убеждението, за да се спечелят повече пашкулопроизводители. Организират се курсове, а специалистите се стремят да оказват съдействие.

Но проблемите в комплекса остават. Според специалистите увеличаването цената на изкупните цени не е достатъчно, за да се стимулира производството на пашкули. Предлагат се и други стимули - натурални, валутни и т. н. Не се решава проблемът със започване производството на бубарски инвентар и пособия. Предлагат се новости, които на практика не могат да се използват. Не се прави почти нищо за ред в селскостопанската авиация, за да не страдат бубопроизводителите. Поставя се и въпросът за закон за бубопроизводителите.

А интересът към българската коприна продължава да е голям на международните пазари. В Харманли се строи малко предприятие за производство на греж. Голям интерес се проявява от чуждестранните клиенти към копринените персийски килими, които се тъкат ръчно в Свиленград. 125

ПКИ „Заря”, към който е свилоточния цех в Свиленград и пряко се занимава с проблемите на отглеждането на пашкули, в края на 80-те години достига до убеждението, че в пашкулопроизводството трябва да се премине от акордната към арендната система. Още повече за това помага и Указ на МС от 23 май 1989 г.

За решаването на проблемите на пашкулопроизводството в Свиленград ПКИ „Заря” и завод „Коприна” създават АД „Коприна”. Идеята на ръководството на новото обединение в което основна роля имат директора на завод „Коприна” инж. Христо Щерев и директора на ПКИ „Заря” Георги Шумолев, е създаването на масив от 3500 дка черничеви насаждения, които разделени на по 500 дка да се раздават под аренда, където арендаторите да създадат и условия за отглеждането на копринената буба.

За реализирането на това сериозно начинание за Япония заминава Георги Шумолев, който на място се запознава със съвременните технологии за отглеждане и използване на черничевият лист. Същият търси решение за внос на нови сортове черници и технология за тяхното отглеждане и експлоатация.

В изпълнение на тази смела идея новото производствено обединение започва да раздава черничеви насаждения под аренда за отглеждане на буби и производство на пашкули. През 1990 г. 15 арендатори от Свиленград получават 60 дка земя и двама от с. Капитан Андреево - 12 дка. Същите получават безплатен черничев материал, както и свободна площ в чертите на градината за построяване на бубарник. Съгласно клаузите на договора, арендната вноска от 30 лв. се заплаща от четвъртата година, като и оттогава арендаторите се задължават да отглеждат буби. Този начин на създаване на черничеви градини се приема като твърде уместен за в бъдеще.

Въпреки различните инициативи за поощряване на пашкулопроизводството, с всяка измината година то запада. През 1991 г., вследствие новите стопански условия, за първи път ПКИ „Заря” - Свиленград поставя нови условия пред пашкулопроизводителите. При сключването на новите договори за годината пред всеки пашкулопроизводител се поставя условието всички разходи по отглеждането на бубите да се поемат от самия производител. Това е причината само 25 души от Свиленград, да се заемат да произвеждат пашкули. През изминалата 1990 г., те са три пъти повече - 80 души. От общо раздадените 256 кутийки бубено семе, които през 1990 г. са били 930, са получени 4300 кг пашкули, със сравнително добро качество. С поставените нови условия пашкулопроизводителите за първи път трябва да работят. Това е да вложиш пари, за да получиш повече пари, което като икономически механизъм за тях е твърде непознато, което довежда до отказване от този традиционен поминък и на малкото хора, които все пак се заемат да го практикуват.

Тръгнала по пътя да отдава под аренда черничевите си градини, ПКИ „Заря” през 1991 г. предоставя на фирма „Трейдинг” - Свиленград 195 дка черничеви градини. Всъщност отдава се земята, за да може фирмата да използва междуредията между черниците за отглеждане на едногодишни земеделски култури. Според сключения договор, арендаторите се задължават в замяна на това да почистват (подрязват) черниците. Уговорен е и начинът за подрязване на дръвчетата - само след консултации и в присъствието на агроном - специалист от ПКИ „Заря”. СДТ „Трейдинг” обаче вместо да подрежат, отрязват стволовете на половината черници, с което унищожават голяма част от дърветата. ПКИ „Заря” разтрогва договора, но са нанесени непоправими щети на младите черничеви насаждения в Свиленград.

През 1992 г. продължава силният отлив от пашкулопроизводството. В Свиленград само 13 души отглеждат буби, като са излюпени едва 96 кутийки бубено семе. Произведени са едва 2 т сурови пашкули, което производство осигурява едва 5 дни да работи филатурата при ПКИ „Заря”. Променените политически и стопански условия в страната от началото на 90-те години, са причината да не може на практика да се реализира голямата идея за създаването на масив от черничеви насаждения, които да се раздават под аренда и където да се отглеждат бубите. През 1993 г. ПКИ „Заря” всъщност престава да работи по реализирането на приетата програма и излиза от АД „Коприна”. 126

Нито един свиленградчанин през 1994 г. не отглежда копринена буба, което се случва за първи път в историята на бубохраненето в града. По този повод гражданите се шегуват, че Свиленград трябва да смени името си.

Години наред пашкуленото производство, което запада не само в Свиленград, достига до мъртвата си точка. А е имало години, когато тук се произвежда до 500 т. Всичко това вече е история. За да се стигне дотук свиленградчани смятат, че причината за това е най-вече ниската изкупна цена. Въпреки че цената през 1994 г. е 100 лв./кг сурови пашкули, не блазни гражданите.

Липсата на бубохранители през последните години обрича на загиване и черничевите градини в района. Никой не подрязва черничевите дървета и те закелевяват. От 2300 дка черничеви насаждения половината са безвъзвратно изгубени. Останалата част все още може да се спаси, но условията са променени и никои не се грижи за тях.

Една от причините за лошото състояние на черничевите насаждения е, че единствено в Свиленград и Харманли те са предоставени за стопанисване на държавните предприятия, съответно дирекцията на ПАК - Харманли и ПКИ „Заря” - Свиленград. Икономически за тях става неизгодно да се правят разходи по поддържането на градините. Особено през последните години, когато липсват бубохранители, е още по-неоправдано да се влагат средства за това. А и никой не иска черничевите насаждения. Дори и собствениците на земите не искат да им бъдат върнати същите в такова състояние. 127

Със започването на пашкулената кампания през април 1995 г. само един човек от Свиленград изявява желание да отглежда буби. За да се насърчи отглеждането на буби, Съюзът на бубохранителите в България внася японско семе по-добро от това, произвеждано у нас, което се раздава безплатно на желаещите. На свиленградчани е известно, че могат да получат бубеното семе от кооперацията в Харманли, което след това изкупува произведените пашкули. Повишени са и изкупните цени, като един килограм първокачествени пашкули струва 220 лв., а  второ качество се заплащат по 150 лв.

Но въпреки различните инициативи на Съюза на бубохранителите в България, през 1994 г. в България са произведени едва 65 т пашкули, а за да работи нормално филатурния цех на ПКИ „Заря” в Свиленград са необходими най-малко 60 т пашкули. 128

През есента на 1995 г. свиленградското предприятие за копринени изделия ПКИ „Заря” е включено в съвместна програма на социалното министерство и Съюза на бубохранителите за съживяването на този важен стопански отрасъл в цялата страна. Целта на програмата е да се заинтересуват безработни, бедни хора и пенсионери да отглеждат копринени буби.

Съгласно програмата, 200000 лв. доход може да получи едно семейство, което има 7 дка черници и отглежда буби цяла година. По три кутийки бубено семе безплатно може да получи всяко семейство решило да се захване с отглеждането на копринени буби. Доброволците, получават безплатно видеофилми, лекарствени препарати и всичко необходимо за гледане на бубите. Съгласно програмата, 4000 цветни плакати с точни упътвания как се гледат буби, се предвижда да се раздават в бюрата по труда в районите, където може да се отглеждат буби.

От средата на 1993 г. ПКИ „Заря” - Свиленград не извършва основната си дейност - източване на сурова коприна (греж) от пашкули. Единствено килимарският цех, сега има работа и благодарение на неговото производство все още „Заря” съществува. Макар че е включено в програмата за съживяване на пашкулопроизводството, то ръководството и целият колектив са убедени, че подобни инициативи са обречени на провал. Те са убедени че свиленградските бубари - едни от основните производители на пашкули в цялата страна от няколко години са прекратили да практикуват този поминък заради нерентабилното производство, ниските изкупни цени на пашкулите и липсата на подходящи условия за отглеждането на бубите. 129

По сведения на ПАК - Харманли, през 1997 г. няма нито един бубохранител в Свиленградската община. Само един производител на пашкули има през изминалата 1996 г. Изкупните цени и преференциите, които се дават на производителите, не са достатъчни за съживяването на бубарството. С оглед инфлацията на българския лев, изкупните цени за произведените пашкули се заплащат в левовата равностойност на 2 долара за килограм първо качество пашкули, 1.25 долара за второ и 0.2 долара за трето качество. За безработните, които се захванат да отглеждат буби, ПАК -Харманли предлага авансово да получат пари. И не без значение за състоянието на бубарството в Свиленград и района е масовото изсичане през зимата на малко останалите черничеви дървета от циганите, използвани за отопление. 130

И накрая на нашето изложение ще преведем един фрапиращ случай на злоупотреба с предсъединителните европейски фондове, по които се работи в България. По спечелен проект от все още съществуващият Съюза на бубохранителите в България е подготвен проект на организацията за развитие на бубарството в страната. Същият съюз е инициатор през септември 2007 г. Опитната станция по бубарство във Враца да е домакин на международна конференция на тема „Предизвикателствата пред бубарството през 21-ви век”. В нея участват 27 чуждестранни представители от различни страни от Европа, Азия и Америка и научни работници от различни университети в България. На форума се дискутират главно резултатите от изпитанията на нови хибриди копринена буба, планиране на световен обмен на генетични ресурси при копринената буба и черницата и др.

От българска страна на конференцията се изтъква, че страната ни е с най-добре развито бубарство сред европейските държави, разполага с най-богатия генофонд от буби и черници. Българската сурова коприна е конкурентноспособна на тази от Китай и Бразилия.

Председателят на Съюза на бубохранителите Симеон Бешков представя проект на организацията за развитието на бубарството. Без да се отчитат реалните дадености, в него е заложено близо двайсеткратно увеличаване на този отрасъл. До 2013 г. се предвижда да бъдат засадени 30000 дка нови черничеви масиви, а страната ни да произвежда 110000 кутии буби, близо 2000 т сурови пашкули и около 400000 т сурова коприна. За реализацията на проекта са необходими около 30000000 евро. Част от заема се предвижда да бъде използван за кредитиране на бубопроизводителите чрез текстилния клъстер „Българска коприна”. Основен проблем за възраждането и развитието на бубарството в България е липсата на собствен капитал у стопаните, желаещи да се занимават с този отрасъл. Затова съюзът води преговори с някои наши банки за кредитиране. Но се приема, че основно правителството ни трябва да води преговори с Европейската комисия. Като страна член на Европейския съюз, да се получават субсидии не само за хектар засадена площ, но и за кутии отгледани копринени буби, както и за европейска програма за развитие на селскостопанските райони.

Това свое становище Симеон Бешков мотивира на базата, че европейските бубохранители са субсидирани с по 7 евро за килограм пашкули и по още 3 евро дават фирмите, които ги изкупуват. А това прави една добра за производителите на пашкули цена. Така едно семейство за месец - два работа може да получи доход от над 1500 лв. Бубохранителите трябва да бъдат подпомагани и чрез националните програми на Държавен фон „Земеделие”.

Когато човек чете тази програма и знае, че в България вече не съществуват бубохранители, не може да повярва, че на такъв международен форум български стопански деец поставя един, неосъществим, налудничав проект. В него няма вложен здрав разум, а по-скоро всичко е само една емоционална, оптимистична теория на нещо, което никога не може да се случи. Може би всички учени са удивени, а къде са нашите университетски специалисти, които знаят как стоят нещата в България и да спрат подобен проект да става достояние пред световната и българска научна общност. 131

*  *  *

Развитието на бубарството в страната и в частност в Свиленград след политическите и стопанските промени след 1944 г., бележи години на чувствително повишаване количеството на произведените пашкули и години на отлив от този стопански поминък до края на съществуването му.

С масовата колективизация на селското стопанство бубарството се поставя на коренно различна система на организация на труда при това производство. Убедеността, че важна роля за по-нататъшното подобряване на бубарството, за превръщането му в доходен отрасъл е колективното отглеждане на бубите в ТКЗС, се налага по силата на партийните директиви. Все още никой не си дава сметка, че това един ден ще бъде една от основните причини за залеза на пашкулопроизводството в страната.

С изграждането на ТКЗС у нас съществуват главно две форми на организация на труда при бубохраненето в ТКЗС - колективно бубохранене и бубохранене по домовете. В първите години на въвеждането на колективното бубохранене то се разпространява по-широко в редица стопанства. Убеждението на редица партийни и стопански ръководители е, че то създава условия да бъдат приложени цялостно изискванията на бубарската наука и да се получат по-доброкачествени пашкули. Организацията на труда в стопанствата дава възможност да се осъществи по-правилното разделение на труда и да се използва по-добре опитът на майсторите-бубохранители, които извършват производствените операции, изискващи по-голямо умение и квалификация.

За по-нататъшното утвърждаване на колективното бубохранене е и убеждението, че в ТКЗС се използва по-рационално работната ръка, че то допринася за получаване на по-доброкачествени пашкули, което увеличава доходите от бубарството и правилното организиране на производствените процеси през отделните възрасти на бубите.

С въвеждането на колективното бубохранене през годините постепенно се наблюдава значителен спад в пашкулопроизводството. Ако през първите десетилетия след 1944 г. по силата на пропагандата това не се изнася в публичното пространство, то през 70-те години ниските добиви при колективните бубохранения започват да са предмет на сериозни анализи. Отчита се, че ниските добиви се дължат на лошите грижи за бубите в кооперативните стопанства - неподходящи помещения, недостатъчна хранителна площ, липсата на бубарски инвентар, крайно незадоволително хранене на бубите, неправилното заплащане труда на кооператорите и др.

Едва сега започват да се търсят резерви за получаване на по-високи добиви. Предлага се на кооперативните стопанства сами да преценят коя форма на бубохранене да приложат. Към организацията на колективно бубохранене се препоръчва да се пристъпи тогава, когато има налице подходяща материална база и инвентар. Приемат се редица решения за подобряване на пашкулопроизводството, увеличават се не един път изкупните цени на пашкулите, създава се нова организация с обединението ПАК в Харманли и т. н.

Въпреки предприетите мерки на държавната власт и програми за бъдещето на отглеждането на копринената буба и развитието на свилоточната и копринено-тъкачната индустрия, бубарството постепенно замира в началото на 90-те години поради различни стопански и демографски причини. Днес този поминък, оставил трайни следи в бита и културата на селищата в региона, е само една значима и интересна част от стопанската история не само за Свиленградския край.

Историята на развитието на бубарството в Свиленградско не се изчерпва с това наше изследване. Макар в стремежа си да бъда крайно изчерпателен по проблема, убеден съм, че за него има още много документи, които днес се пазят в турските, френските, италианските и др. архиви. Един ден, може би, те ще бъдат преведени и ще станат достояние на българската стопанска история. Тогава може да се напише още по-подробно изследване на този важен поминък, да се проследи неговото развитие и търговията през годините, когато тези земи са в състава на Османската империя и този поминък е неделима част от стопанското развитие на района почти през целия ХХ в., част от бита и културата на селищата от този пограничен български край.

БЕЛЕЖКИ

1  Кожухаров, И. Бубарството в България. С., 1970, с.11 - 13.

2 Кръстанова, К Златният стан. Пд., 2007, с. 25.

3 Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. ІІ. С., 1934, с.

424 - 425; Сакъзов, И. Стопанството в средновековна България. Т. ІІІ, 1929, с. 25.

4 Кръстанова, К. Цит. съч., с. 26.

5 Кожухаров, И. Цит. съч., с. 13.

6 Кръстанова, К. Цит. съч., с. 26.

7 Иречек, К. Стари пътувания по България. Периодично списание на Българското

книжовно дружество, год. ІІ, кн. 4, С. 1883, с. 67 - 103; Гандев, Хр. Проблеми на

Българското възраждане. С., 1976, с. 396 - 409.

8 Кожухаров, И. Цит. съч., с.44.

9 Цветкова, Б. Френски пътеписи за Балканите. Т.1. С., 1975, с. 54.

10 Пак там, с. 143.

11 Michov, N. Contribution du commercial dе la Turquie et de la Bulgarie. T.

III. Rapports consulaires fransais, documents officiels et autres documents. Svichtov, 1950, p.

81.

12 Цветкова, Б. Цит. съч., с. 494 - 495.

13 Пак там, с. 189, 224, 230, 270, 407.

14 Кожухаров, И. Цит. съч., с. 16.

15 Пак там, с. 15 - 19.

16 Пак ам, с. 17.

17 Пак там.

18 Пак там.

19 Michov, N. Цит. съч., с. 385; Документи за Българската история. Т. ІІІ, С. 1940, с. 145, 153, 155, 162, 185, 207, 249, 277, 301, 394; Паскалева, В. За търговските връзки между

Франция и българските земи от началото на ХІХ в. до Освобождението. - ИПр., год.

ХVІ, 1960, кн. 5, с. 73.

20-Цариградски вестник, 15 юни 1857; № 402, 25 окт.1858, с. 2;  № 377, 3 май 1858, с. 2;

№ 381, 31 май 1858, с. 4; № 385, 28 юни 1858, с. 1; № 402, 25 октомври 1858, с. 2; №

481, 30 април 1960, с. 3.

21- Съветник, № 22, 19 авг. 1863, с. 1 - 2; бр. 26, 16 септ. 1863, с. 2 - 3; бр. 28, 30 септ.

1863, с.2; бр. 29, 7 окт. 1863, с. 2; бр. 30, 14 окт. 1863, с. 2; бр. 31, 21 окт. 1863, с. 2 - 3;

бр. 14, 4 юли 1864, с.4.

22- Ден, бр. 12, 21 апр. 1875, с.7.

23- Едирне, № 75, 16 април 1869, с. 2..

24 Михов,  Н. Принос към историята на търговията на Турция и България. С., 1971, с. 393, 401.

25- Източно време, бр. 21, 5 юли 1975, с. 1.

26 Карайовов, Т. Материали за изучаване на Одринския вилает. СбНУНК, кн. ХІХ, 1903, с. 1 - 125; Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Миналото на Свиленград. История на града

до 1913 година. С., 1990, с 213.

27 Граматиков, Г. Река Марица като търговски път през  ХVІІІ - ХІХ век. - ИП, кн. 10, с.  88 - 99.

28 Паскалева, В. Цит. съч., с. 53 - 84.

29 Гаджанов, Д. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на ХVІІ век. ПСп, кн. LXX, 1909, с. 714 - 715.

30 Карайовов, Т. Цит. съч., с. 40 - 45; Балканджиев, И. Беломорието, минало,настояще и бъдеще. С., 1942, с. 149.

31 Пак там.

32 Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Миналото на Свиленград. История на града до

1913 година. С., 1990, с 213.

33 Карайовов, Т. Цит. съч., с. 43 - 45, 60.

34 Шопов, Т. Бубарството в България с кратък преглед на производството на пашкули в

други държави. С., 1932, с. 39; Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Цит. съч., с. 214 -

215; - Едирне, бр. 975, 4 авг. 1899, с. 2.

35 Иванчев, М. Производството на пашкули от копринена буба и търговията с тях. С.,

19281 с. 21; Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Цит. съч. с. 213.

36 Централен държавен архив (ЦДА) - С - я, ф. 2089к, оп. 1, а. е. 124, л. 9.

37 Шопов, Т. Кратко бубарство. Защо и как трябва да се отглеждаме буби. С.,

1919, с. 7.

38 ДА - Х - во,  ф. 80к, оп. 4, а. е. 5, л. 109 - 110.

39 Държавен вестник (ДВ), бр. 27, 6 февр. 1918, с. 2.

40 Иванчев, М. Копринарството в  България. - Списание на Българското икономическо

дружество, год. 25, 1926, кн. 9 - 10, с. 448 - 449.

41 ЦДА, ф. 2089к, оп. 1, а. е. 124, л. 3 - 14.

42 Провинция. Свиленград. - Правда, бр. 211, 24 юни, 1923, с. 2.

43 - Стопански вести, бр. 1 - 2, 1924, с 37 - 38.

44 - Борба, бр. 1252, 23 юни 1925, с. 4.

45 - Борба, бр. 1253, 24 юни 1925, с. 4.

46 Шопов, Т. Бубарството в България с кратък преглед….., с. 21, 55.

47 ЦДА , ф. 2089, оп. 1, а. е. 124, л. 6 - 11.

48 Реколтата. - Юг, бр. 2846, 27 юни 1928, с. 2.

49 Шопов, Т. Цит. съч., с. 44 - 48.

50- Борба, бр. 1789, 12 апр. 1927, с. 2.

51 ЦДА, ф. 288к, оп. 4, а. е. 448, л. 8 - 82.

52 ДВ, бр. 91, 22 апр. 1935; - Българска коприна (БК), кн. 4 - 5, 1938, с.13 - 16; БК, кн. 7 - 8, 1939 - 1940, с. 30.

53 Шопов, Т. Цит. съч., с. 44 - 48.

54 ЦДА, ф. 288к, оп. 4, а. е. 448, л. 71 - 72.

55 - Бубарски преглед, бр. 3, 1934, с. 2; бр. 12 - 13, 1935, с. 3.

56 Новата пашкулена реколта. - Борба, бр. 4535, 10 юни 1936, с. 2.

57ДА - Х - во, ф.88к, оп. 1, а. е. 4, л. 1 - 8.

58 Пашкулената реколта през 1937 г. БК, кн. 6, 1937, с. 8.

59 Пак там, ф. 88к, оп. 1, а. е. 4, л. 24 - 25;  а. е. 23, л. 45 - 100.

60 Пак там, оп. 1, а. е. 10, л.19 - 20; а. е. 51, л.1 - 20.

61 - Борба, бр. 5407, 10 май 1939, с.2; бр.5415, 20 май 1939, с. 2; бр. 5475, 3 авг. 1939, с. 2; бр. 5485, 15 авг. 1939, с. 2; бр. 5555, 7 ноем. 1939, с. 2.

62 ДА - Х - во, ф. 88к, оп. 1, а. е. 12, л. 33 - 35; а. е. 14, л. 29 - 31; а. е. 147, л. 5 - 11.

63 Кожухаров, И. Цит. съч., с. 133; Шопов, Т. Цит. съч., с. 20 - 45.

64 М. Георгиев. Селекционен пост в Свиленград. - Свиленградски глас, № 10, 21 юли 1933, с. 2.

65 - Бубарски преглед, бр. 2, 1934, с.10; бр. 9, 1935, с. 3.

66- БК, кн. 7 - 8, 1937, с. 11; - БК, кн. 1 - 2, 1938, с. 7 - 9; кн. 6 - 7, 1938, с. 4, кн. 10, с.14;  - БК, кн. 3, 1939, с. 9, 16; Пашкулената реколта през 1939 г. - БК, кн. 4 - 5, 1939, с. 9; Произведени пашкули през 1941 г. - БК, кн. 5 - 6, 1941, с. 26; - БК, 2, 1942, с. 9, 24.

67 ДА - Х - во, ф. 88к, оп. 1, а. е. 4, л. 24 - 25; а. е. 23, л. 45 - 100; а. е. 10, л. 20; а. е.

134, л. 12.

68 Новата бубарска кампания. - Борба, бр. 5987, 19 апр. 1941, с. 2.

69 Кръстанова, К. Цит. съч., с. 69 - 70.

70 Шкорпил, Х. Природни богатства на целокурна България. Пд., 1`884, с 203 - 205.

71 Николов, И. Къщата. - Сакар, 2002, с. 140 - 147.

72 Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Цит. съч., с. 76.

73 Ракшиева, С. Допълнителни поминъци. - Сакар, 2002, с. 120. - Борба, бр.1852, 1. юли 1927, с. 2.; Заем за бубарството в Свиленград. - Борба, бр. 1789, 12 апр. 1927, с. 2

74 Иванчев, М. Копринарството в България. - Сп. на Българското икономическо

дружество, кн. 9 - 10, 1926, с. 441 - 443.

75 Книга за българските хаджии. С., 1985, с. 46; Берковски, П. Записки. Лом, 1894, с. 125.

76 Шишманов, Т. Районирането на бубарството ни в миналото и поуки от него. - БК, кн. 4 5, 1939, с. 14.

77 Кожухаров, Т. Цит. съч., с. 92 - 93.

78 Шопов, Т. Цит. съч., с. 60, 92.

79 Стопанско значение на културата на черницата. - БК, кн. 7 - 8, 1939 - 1940, с. 24 - 25; Днешното състояние и нужди на нашето черничарство, бубарство и копринарство. БК,  кн. 7 - 8, 1939 - 1940, с. 1 - 7.

80 Иринчев, И. Размножаване на черницата. - БК, кн. 4 - 5, 1939, с. 22 - 23.

81 ДА- Х - во, ф. 869, оп.2, а.е. 3, л. 1 - 16; Шопов, Т. Кратко бубарство. Защо и как трябва да отгледваме буби? С., 1919, с. 31.

82 ДА - Х -во, ф. 88к, оп. 1, а. е.136, л. 4; Шишманов, Т. Рано или късно пролетно

бубохранене - за бялата раса. БК, кн. 4 - 5, 1939, с. 16 - 17.

83 Пашкулно производство и търговия. - Борба, бр. 1852, 1 юли 1927, с.2.

84 Кръстанова, К. Цит. съч., с. 38.

85 Пак там; Ракшиева, С. Цит. съч., с. 122.

86 Кръстанова, К. Цит. съч., с. 7 - 200.

87 Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Цит. съч., с. 215.

88 ДА - Х - во, ф. 86, оп. 1, а. е. 83, л. 1 - 3.

89 ДВ, бр. 110, 15 май 1945, с. 1 - 8.

90 ДА - Х - во, ф.86, оп. 1, а. е. 71, л. 6 - 8; а. е. 8, л. 9 - 21; а. е.9, л. 1 - 7, 14 - 16.

91 ДВ, бр. 77, 4 апр.1946.

92ДВ, бр. 114, 23 май 1946; бр.132, 14 юли 1946.

93 ДА - Х - во, ф.86, оп. 1,  а. е. 10, л. 41 -  44; а. е. 59, л. 1 - 34; а. е. 23, л. 48, 52, 55; а. е. 79, л. 3 - 4.

94 ДВ, бр. 15, 21 ян.1947; бр. 91, 22 апр. 1947; бр. 94, 25 апр. 1947; бр. 144, 22 юни 1948; бр. 145, 23 юни 1948; бр. 209, 6 септ. 1948.

95 Шопов, Т. Цит. съч., с. 90; Кожухаров, И. Цит. съч., с. 78 - 80.

96 Производството на пашкули в Хасковски окръг. - Родопска борба, бр.309, 29 юли, 1950, с. 2.

97 Георгиев, Н. Високи добиви от пашкули. - Родопска борба, бр. 414, 12 юли 1952, с. 3.

98 За високи добиви от бубарството. - Родопска борба, бр. 31, 21 апр. 1954, с. 1.

99 Кожухаров, И. Цит. съч., с. 81 - 82.

100 Чанев, Ч. Черниците - основа на бубарството. - Родопска борба, бр.41, 21 май 1955, с.3.

101 Загорски, Ал. Защо западна бубарството у нас. - Отечествен фронт, бр. 3622, 19 апр. 1956, с. 2.

102 Русев, И. Научно-популярна сесия по бубарство. - Родопска борба, бр. 29, 11 апр. 1956, с. 3.

103 Велкова, Ел. При свиленградските бубохранители. - Родопска борба, бр. 44, 6 юни 1956, с. 3; Беломорски, И. Над 75000 кг пашкули постъпиха в складовете. - Родопска борба, бр. 52, 4 юли 1956, с. 3.

104 Иванов, Д., С. Хубенов. Организация на труда при бубохраненето в ТКЗС. -

Селскостопанска мисъл, кн. 3, 1957, с. 148 - 153.

105 Стефанов, Г. Не се опазват черничевите насаждения. - Родопска борба, бр. 10, 2 февр. 1957, с. 3.

106 Христов, Д. По някои въпроси на пашкулопроизводството. - Хасковска трибуна, бр. 58, 16 май 1959, с. 3.

107 Да изпълним плана за пашкулопроизводството. - Хасковска трибуна, бр. 44, 14 апр.

1960, с. 1.

108 Призив - обещание от бубохранителите от Хасковски окръг. - За кооперативно

земеделие, бр. 66, 20 март 1958, с. 2.

109 Христов, Д., А. Янков. Резерви за увеличаване на пашкулопроизводството. -

Кооперативно земеделие, кн. 4, 1959, с. 9 - 11.

110 Състояние и перспективи за развитието на селското стопанство  в Хасковски окръг.

Пд.,1964, с. 279 - 287.

111 Запрянов, Д. Нужни са наистина ударни дни. - Кооперативно село, бр. 289, 8 дек. 1960, с. 3; Кожухаров, И. Цит. съч., с. 85 - 86.

112 ДА - Х- во, ф. 869, оп. 2, а. е. 3, л. 16 - 29, а. е. 4, л. 1 - 14.

113 Пак там оп. 2, а. е. 9, л. 1 - 7; а. е. 5, л. 34 - 40, 85 - 93; а. е. 15, л. 1- 3.

114 Съвещание по бубарство. - Хасковска трибуна, бр. 49, 25 апр. 1968, с. 1.

115 Грозев, Ж. За повече пашкули в Хасковски окръг. - Хасковска трибуна, бр. 50, 27 апр. 1967, с. 2

116 ДА - Х- во, ф. 869, оп. 2, а. е. 4, л. 1 - 14; а. е. 9, л. 2 - 6; а. е. 15, л. 1- 3; а. е. 10, л. 39 - 40.

117 Начева, Й. Икономическа ефективност на бубарството в АПК „Граничар” в

Свиленград. - Икономика на селското стопанство, 1975, кн. 3, с. 74 - 81.

118 Грозев, Ж. За по-голяма ефективност в бубарството. - Хасковска трибуна, бр. 43, 24 апр. 1971, с. 2.

119 Христов, Д. Бубарството на промишлени основи. - Хасковска трибуна, бр. 59,

1974, с. 1.

120 Начева, Й. За нов възход на бубарството. - Хасковска трибуна, бр. 19, 1974, с.2.

121 Арабаджиев, С. Свилената нишка. - Работническо дело, бр. 329, 24 ноем. 1984, с. 2;

Павлов, В. Ще се скъса ли копринената нишка? - Труд, бр. 119, 19 май 1984, с. 1 - 2.

122 Анева, В. Свилената нишка на една традиция. - Отечествен фронт, бр. 12369, 8 апр.

1986, с.2.

123 Бетлиева, Ж. Старата слава на копринения град. - Граничен хоризонт, бр.16, 12 юни  1986, с. 2 - 3.

124 Стоилов, Д. Перспективи за развитие на бубарството.  - Хасковска трибуна, бр. 5, 11 ян. 1977, с. 2.; Хаджиколев, А. Възраждане на бубарството. - Хасковска трибуна, бр.

47, 19 апр. 1977, с. 2.

125 Берова, Б. Намалява производството на копринени пашкули. - Отечествен фронт,

бр.13140, 30 март 1989, с. 2.

126 Атанасова, Ел. Пашкулите са изкупени. - Граничен хоризонт, бр. 27, 6 юли 1990, с. 1; Колев, Н. Поголовна сеч на черници. - Граничен хоризонт, бр. 50, 13 - 20 дек. 1990, с. 1.

127  Колев, Н. Няма нито един бубохранител. - Старият мост, бр. 19, 12 - 18 май 1994, с.1 - 2.

128 Илчева, К. Започна бубохранилната кампания. - Старият мост, бр. 14, 12 - 18 апр.

1995, с. 3.

129 Илчева, К. ПКИ „Заря” е включено в министерска програма за подпомагане

на бубарството. - Старият мост, бр. 43, 31 окт. - 6 ноем. 1995, с.3.

130 Петрова, К. Няма нито един бубохранител в общината. - Старият мост, бр. 20, 27 май -  2 юни 1997, с. 3.

131 Цанова, Е. Първи сме в Европа по бубарство. - Земя, бр. 180, 20 септ. 2007, с. 1 - 7.

ГЛАВА ВТОРА

КОПРИНЕНАТА ИНДУСТРИЯ В СВИЛЕНГРАД 1922 - 1944 Г.

1. КООПЕРАЦИЯТА - ПЪРВОТО СТОПАНСКО СДРУЖЕНИЕ В БУБАРСТВОТО. УЧРЕДИТЕЛИТЕ. ОРГАНИЗАЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ

Производството на пашкули като един от основните поминъци на голяма част от градското население в Свиленград и домашното точене на коприна през ХІХ и първите две десетилетия на ХХ в., развитието на това производство в селищата по долината на р. Марица като допълнителен поминък за местното население, променените стопански условия след Балканските и Първата световна война, изпитва все повече необходимостта от създаването на специализирана институция, която конкретно да организира прибирането, сушенето, сортировката и общата продажба на пашкулите в района. Тази идея се споделя както от местните общински власти, така и от съответните държавни институции след присъединяването на Свиленград към пределите на Българската държава през 1912 г.

Дотогава пашкуленото производство в района на Свиленград е пряко свързано с стопанското развитие и правовите отношения на Османската държава. Произведените пашкули по традиция се изнасят на тогавашните пашкулени тържища, наречени „мезани”, изкупуват се на свободно договаряни цени и са облагани с редица държавни данъци и такси, от което страда местното население.

Непосредствено след войните голяма част от нормативните актове при новите стопанско-икономически условия се променят. Например Законът за повдигане на копринената индустрия в Княжество България от 1907 г., който урежда развитието и насърчението на този отрасъл, сега на практика става неприложим. Това кара законодателните институции в страната през 1920 г. да поставят проблема за нов проектозакон за изменение и допълнение на Закона за копринената индустрия. Целта на новия закон е да постави пашкулопроизводството и копринената индустрия в условията на новата стопанска действителност и подпомогне тяхното развитие. 1

За развитието на земеделското стопанство в новоосвободените земи държавата предприема активизиране на кооперативното движение в редица градове и села, началото на което е поставено през 1890 г. Повечето кооперации се насочват предимно към кредитна дейност, използвайки ограничени собствени средства и повече кредити от Българската земеделска банка (БЗБ). Редица земеделски кооперации си поставят обаче и съвсем други задачи - наченки на кооперативно обработване на част от земята, създаване на кооперативни магазини и складове, доставка на качествени семена, изкупуване и търговия на определена земеделска продукция и т. н. Създаването на кооперации за различни стопански дейности е най-голямото постижение в развитието на кооперативното движение от миналото на страната. 2

В развитието на земеделските кооперации са заинтересувани донякъде и пашкулопроизводителите от Свиленград и района. Те могат да разчитат на по-големи кредити от кредитните кооперации, да реализират по-големи изгоди от кооперацията при общата продажба на произведените пашкули поради по-големите мащаби на своята стокова продукция. В кооперативното движение се включва почти цялото население на града без оглед на неговата професионална заетост. Като допълнителен стопански поминък, пашкулопроизводството се практикува от всички жители на града.

Наистина самата идея за кооперативно изкупуване, сушене и продажба на пашкулите е нова в сравнение с развитието на кооперативното земеделие. В страната има изградени стотици земеделски кооперации, но в този вид - като кооперация на бубохранителите тази идея се прилага за първи път в новоосвободените земи.

За провеждането на стопанската политика на държавата, по места е създадена през 1903 г. Българска земеделска банка (БЗБ), подчинена на Министерството на земеделието. Тя има за цел да кредитира селските стопанства и кооперативни сдружения в страната, да урежда покупко-продажба на техни произведения, да доставя земеделски машини, сечива и оръдия и да съдейства за развитието на земеделието. 3

Непосредствено след Първата световна война в резултат на променените политически и стопански условия БЗБ, която е държавна, за да стимулира земеделското производство в района, открива през 1914 г. в Свиленград свой клон, който изиграва съществена роля за развитието на пашкулопроизводството и в създаването и развитието на Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград. Тя изиграва важна роля в развитието на земеделското стопанство. Чрез клона на БЗБ в града,  се извършва известна стопанска пропаганда в създаването на кооперацията. Като държавна банка, нейната основна задача е да кредитира всички стопански инициативи и преди всичко на стопанските сдружения. Именно БЗБ е инициатор и кредитор на създадената през 1921 г. Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” в Свиленград.

Стопанското развитие в страната през 20-те години се отразява безусловно и върху  производството на пашкули. Започва възстановяването на селското стопанство, което най-вече е от значение за Свиленградския край, който е понесъл големи загуби през тези години като пограничен район. Възстановява се бавно и пашкулопроизводството.

През 1920 г. БЗБ за първи път, за да регулира пазарните цени, се явява на пашкуленото пазарно тържище в Свиленград и закупува на твърди цени пашкулите. Това внася известно успокоение сред производителите. Доволни от намесата, че интересите им се запазват, производителите искат тази намеса да се прояви в друга форма - вместо да закупува на твърди цени, да прибира пашкулите и след продажбата да изплаща стойността им. БЗБ, водена от държавните интереси и желанието да бъде повече полезна на производителите, уважава исканията им. Прибира пашкулите срещу известен аванс, изпраща ги за сушене, складиране и сортиране в банковия антрепозит и сушилня в гр. Харманли. След тяхната продажба изплаща стойността им на производителите. Така банката практикува през 1921 и 1922 година.

Тези условия, при които банката работи, са добър пример и оказват своето благотворно влияние за създаване на кооперативни начала за извършване на същата дейност, която дотогава е нейно дело. Производителите виждат смисъла на една такава кооперативна организация, след като се уверяват от опита на банката, която може да ги направи независими от търговците и спекулантите. Само за две години в Свиленград се създават необходимите условия за учредяването на  кооперация на бубохранителите.

Идеята за създаване на институция, която конкретно да се занимава с организацията, изкупуването и преработката на пашкуленото производство, узрява през годините. Инициативата е отново на БЗБ в лицето на нейните служители, които в повечето случаи са свиленградчани. Подкрепена е от почти цялото население на града. Те дават пълната си подкрепа и съдействие за основаване на кооперация на бубохранителите, наречена при учредяването „Коприна”. Особено ревностен привърженик на тази инициатива е ревизорът при централното управление на банката Димитър Стоянов. Същият има добър опит и умение в кооперативното дело, не жали труд и време и спомага за бързото реализиране на идеята за създаване на кооперацията, като изработва и проектоустава. Банката е двигателят на всички начинания и при учредяването на кооперацията тя подбира и кани за учредители преди всичко интелигенцията на града, чиновници, общественици и стопански дейци.

На 11 декември 1921 г., в една от стаите на училището в махалата „Баяндър” - днешният център на града, се събира група граждани за основаване на кооперативно сдружение на бубохранителите. В учредителното събрание участват 44 жители на Свиленград, които години наред предопределят стопанското развитие на града. Поради значимостта на тяхното голямо стопанско начинание, днес всеки жител на Свиленград би следвало да знае техните имена и да бъдат те свързвани със стопанското замогване на града през идните години. Несправедливо би било към тях и тяхната памет да не изброим имената им в нашата история за създаването и дейността на кооперация „Коприна” от деня на нейното основаване до края на 90-те години на ХХ в., когато в България се слага край на отглеждането на копринената буба и се прекратява производството на естествена коприна. Техните имена, които остават завинаги в пантеона на българското свилоточене са: Димитър Райков, хаджи Георги Дишлиев, Михаил хаджи Грудев, Михаил Георгиев, Георги Попов, Атанас Димов, Стефан Чамов, Андрей Петров, Атанас Сарафов, Христо Ковачев, Кирчо Жеков, Димитър Байрямов, Грудьо Танев, Тенчо Бързев, Атанас Бояджиев, Христо Бутраков, Желязко Метларов, Владимир Разбойников, Мавроди Каракачев, Христо Дянков, Петър Димов, Станко М. Разбойников, Атанас Калайджиев, Георги Трандафилов, Христо Аргиров, Васил Марков, Кольо Дичев, Никола Парашев, Тодор Киризев, Станко Сп. Разбойников, Атанас хаджи Колев, Георгаки Кокопалов, Александър Попов, хаджи Тодор Пейков, Георги Дулев, Атанас Разбойников, Теньо Катсамунов, Михаил Делибизов, Стефан Стефанов, Атанас Скерлев, Костадин Бахаров, Александър Фурнаджиев, Георги Делибозов и Димитър Тодоров. Много от тези учредители, както ще видим по-нататък в нашето изложение, години наред вземат участие под една или друга форма в ръководене и организиране производствената дейност на кооперация „Коприна”. Всички учредители са жители на Свиленград.

Съгласно чл. 7 от Закона за кооперативните сдружения, председателското място се заема от най-стария гражданин между учредителите - Карчо Жеков, който определя за секретар на заседанието Станко М. Разбойников, а Христо Дянков и Александър Попов определя да подпишат протокола от заседанието. След като се конституира управителното тяло на заседанието, съгласно чл. 3 и 6 от Закона за кооперативните сдружения, то се обявява за учредително и се решава: „Да се основе кооперативно сдружение на бубохранителите с название „Общо кооперативно сдружение на бубохранителите „Коприна” - Свиленград”.

Поканеният да присъства на учредително събрание финансов инспектор Димитър Стоянов от БЗБ прочита и обяснява предварително подготвения устав, който се прилага към протокола и се приема от членовете - учредители. Според изискванията се избира управителен и контролен съвет. Събранието възлага на управителния съвет (УС) да впише в съда сдружението в търговския регистър. Уставът на кооперацията е публикуван в брой 1773 на ДВ от 27 юли 1922 г. Само след 5 години уставът е допълнен и частично променен. Представяме текста на изменения и новоприет устав на кооперацията от 1927 г.

УСТАВ НА РАЙОННАТА КООПЕРАЦИЯ НА БУБОХРАНИТЕЛИТЕ

„КОПРИНА” В ГРАД СВИЛЕНГРАД

I. ФИРМА, РАЙОН, СЕДАЛИЩЕ

Чл.1. Основава се кооперативно сдружение на бубохранителите с ограничена отговорност с район Свиленградска административна околия и близките села и градове от съседните околии със седалище гр. Свиленград под фирма: „РАЙОННА КООПЕРАЦИЯ НА БУБОХРАНИТЕЛИТЕ - „КОПРИНА” в гр.Свиленград.

ІІ. ЦЕЛ, ТРАЕНЕ И ОТГОВОРНОСТ

Чл.2. Целта на сдружението е: а) да подобри качеството и да за¬сили количеството на пашкулното производство в Свиленград и района му; б)да организира обща продажба на печени пашкули произведени от членовете му и да получи за тях най-износни цени; в) да построи собствени печкосушилни и антрепозити с всички необходими постройки и инсталации; г) да инсталира собствена филатура и тъкачница, когато средствата на кооперацията повеляват; д) да развие и засили спестовността на членовете си и населението; е) да организира за сметка на членовете си доставката на стопански потреби; ж) да набави за улеснение на членовете си свой стопански инвентар; з) да засили кооперативната стопанска дейност на членовете си и да организира разпространяването на агрономическите познания за рационалното отглеждане на копринената буба; и) да се грижи за умственото и нравственото повдигане на членовете си и да урежда възникналите спорове между тях чрез дружествен помирителен съд; к) да подпомага крайно нуждаещите се членове; л) да организира и други предприятия, които са от интерес на кооперацията.

Чл. 3. Сдружението се основава за 101 години.

Чл.4. Членовете отговарят за задълженията на дружеството десетократно върху сумата на подписаните от тях дялове.

ІІІ. СРЕДСТВА

Чл.5.Сдружението образува своите средства от: а) дялов капитал, б) фондове, в) срочни и безсрочни влогове, г) печалби и такси и д) субсидии и дарения.

Чл.б.Дяловият капитал е неограничен. Номиналната стойност на дяла е 100 лева. Дяловете са именни. Дяловете дават право на дивидент след внасянето им напълно за половина престои година. Всеки член най малко внася един дял, а най много 400 дяла.

Забележка. За увеличение на дяловия капитал дружеството удържа всяка година по решение на общото събрание известен процент от стойността на пашкулите за дялове на членовете.

Чл.7. Всеки член внася по 2% от стойността на предадени¬те пашкули за фонд постройка сушилня и антрепозит.

Забележка: Производителите на пашкули от основаването на кооперацията станали членове на кооперацията през и след 1926 година, както и членовете на кооперацията, които не дават цялото  си производство на сдружението, плащат процентни удръжки за фонд „постройка сушилня и антрепозит” по размер, определен от общо¬то събрание.

Чл.8. Сдружението образува редовно два фонда: а) резервен фонд, който се образува ежегодно от 20% от чистата печалба и от встъпителните вноски и служи за покриване  загубите и  б) фонд за общополезни начинания, който се образува от 5% от чистата печалба. По решение на общото събрание се образуват и други фондове.

Чл.9. За операциите и услугите, които дружеството извършва, се вземат  лихви и такси, размера на които се определя от общото събрание, а доставките и другите предприятия печалби, които се определят от управителния съвет.

Чл.10. За усилване на своите средства по решение на общото събрание, сдружението си открива кредит пред съюза, към който се числи, или пред БЗБ, сконтира и депозира портфейла си, сключва заеми, депозира стоките си и ипотекира имотите си.

Чл.11. Дяловите не могат да се залагат, прехвърлят или запорират. Обаче прехвърлянето на дялове може да става върху член от семейството, който е също член на кооперацията. Наследниците могат да поемат дяловете на починалия член, ако управителният съвет ги одобри за членове.

Чл.12. Стойността на дяловете се повръща 6 месеца след търговската година на сдружението при излизането или изключването на членовете.

ІV. РАБОТА

Чл.13. Сдружението отпуща на всички членове аванси срещу залог на пашкули след депозирането им в дружеството. Тези аванси ще бъдат до 80% от текущата пазарна стойност на пашкулите според качеството им и със срок до окончателната продажба на пашкулите.

Забележка. В случай, когато някой крайно беден член се намери в невъзможност да отгледа докрай бубите си, или пък на такъв се случи друго нещастие, свързано с неговия поминък и семеен живот и не може да получи материална подкрепа от съществуващите кооперативни кредитни учреждения, на такъв кооперацията може да даде аванс срещу пашкулите му и преди да ги е изкарал и депозирал със същия срок.

Чл.14. Сдружението приема срочни влогове от една до пет години, включително и безсрочни влогове с лихва каквато определи общото събрание.

Чл.15. Дружеството доставя или произвежда в собствен разсадник черничеви фиданки за членовете си, и ако има излишни, продава и на не членове по  цени определени от управителния съвет.

Чл.16. Дружеството произвежда пашкули с демонстративна цел.

Чл.17. По специален правилник, приет от общото събрание, дружеството приема от членовете си произведените от тях пашкули в собствената си печкосушилня за изпичането им, които съхранява  в своя антрепозит до извършване на общата продажба.

Забележка. Дружеството може да приеме пашкули и от не членове, но само на. тия  вън от района на кооперацията за тяхна сметка и отговорност с право  то да ги продаде като от стойността им удържи 10% фонд постройка сушилня и антрепозит. На такива производители се отпуща аванс срещу депозираните пашкули в размер и условие определени от управителния съвет.

Чл.18.Условията за постройка на антрепозит и инсталирането на печкосушилнята, филатурата и тъкачницата се одобряват от общото събрание по предложение на управителния съвет и със съгласието на кредитора.

Чл.19. Дружеството организира за сметка на членовете си или за своя сметка доставка на инвентар и други потреби за поддържане стопанствата и за увеличение на производството.

Чл.20. Щом сдружението констатира, че има налице всичките условия за източване или пък за изтъкаване на пашкулите, депозирани от членовете по

решение на общото събрание с отделен правилник, дружеството извършва източването или изтъкаването и продава по най-износни цени получените произведения.

Чл.21. За да се подобри и запази качеството на пашкулите в Свиленград и района му и да се увеличи производството им,  взима следните мерки: 1) Организира произвеждането на бубено семе чрез свои греньори, на които създава всички необходими условия за целта; 2) Чрез свои органи със специална подготовка наглежда и упътва храненето на бубите  в бубарниците на членовете си, като им дава необходимите научни наставление за доброто отглеждане на бубите ; 3) Урежда курсове за отглеждането на бубите, за засяване и отглеждане на черничевите градини, курсове за обучаване членовете и техните домашни по източването и тъкането на коприната, като  за целта създава всички необходими условия и  4) Издава брошури и листове по бубарството, издава вестник за защита интересите на кооперацията и даване кооперативна стопанска просвета на

членовете си.

V. ЧЛЕНОВЕ

Чл.22.Членове на дружеството могат да бъдат  всички жители  от дружествения район, е определен  в чл.1 на настоящия устав, които

са български поданици, без разлика на пол и народност, пълнолетни и могат да. разполагат с имотите си самостоятелно,  които имат  граждански и политически права, не са вредни за целите и интересите на дружеството и които произвеждат пашкули.

Забележка: По предложение на УС общото събрание приема за членове и лица, непроизводители на пашкули, но с доказани заслуги и познания по кооперативното дело и специално по бубарството,

Ч л.23. Не могат да бъдат членове: 1) зеленичарите, лихварите, търговците на пашкули и техните комисионери; 2) членове на друго кооперативно сдружение,

което извършва обща продажба на пашкули, или такива, които влизат в управителните тела на акционерни кредитни дружества.

Чл.24. Встъпването в членство става, с писмено заявление до  управителния съвет, в което желаещият заявява, че са му известни постановленията на устава, правата и задълженията на членовете и състоянието на сдружението. Управителният съвет е длъжен в 30 дневен срок да разреши приемането за член на просителят и да го уведоми. Ако не направи това, или ако откаже  членството, просителя има право да се оплаче на контролния съвет, а против решението на последния - на общото събрание.

Чл. 25. Всеки член е длъжен: 1) Да внесе 100 лева встъпителна вноска за усилване  на резервния фонд. Общото събрание може да увеличи тази вноска; 2) Да внесе по 2% от продажната стойност на пашкулите за фонд сушилня и антрепозит; 3) всеки член е длъжен да запише най-малко един  дял от 100 лв. Общото събрание може да предвиди и повече задължителни дялове;  4) Да отговаря ограничено и десетократно върху подписаните от него дялове; 5) Да депозира в кооперацията цялото производство пашкули, което произвежда всяка година.

Забележка. Освобождават се от задължението да внасят цялото си производство само ония членове, приети в кооперацията съгласно забележката към чл.22 от настоящия устав, греньорите и отгледвачите на пашкули за производство ; 6) Да вземе семе за буби по възможност от сдружението; 7) Да урежда навреме отпуснатите му от дружеството аванси срещу пашкули; 8) Да присъства на общите събрания; 9) Да предпочита и участва в дружествените доставки и организирани услуги; 10) Да изпълнява разпорежданията на. устава, правилниците и решенията на общите събрания, да се подчинява на законните решения на дружествените органи. 11) Да уведомява навреме сдружението за недобро съвместно отнасяне към него от страна на членовете и за причинявани вреди; 12) Да работи според силите си за постигане на дружествените цели; 13) Да  бъде най малко две години член на сдружението.

Чл. 26. Всеки член има право: 1) Да участва в общите събрания с решаващ глас; 2) Да избира и да бъде избиран в управителните тела; 3) Да се ползва от сдружението с аванс срещу пашкули съгласно чл. 13 от настоящия устав; 4) Да се ползва от дружествените доставки; 5) Да се ползва и участва в дружествени общи продажби; 6) Да се ползва от дружествения инвентар; 7) Да се ползва от дружествените стопански съвети, организирани курсове и други услуги; 8) Да се ползва съгласно устава от печалбите на сдружението; 9) Да внася на оползотворените своите излишъци в сдружението; 10) Да  внася в сдружението повече дялове от задължителните, но не повече от 400 дяла; 11) Да отнася към управителния съвет за разрешение на сдружението свои спорове с членовете, за които иска да се помири чрез взаимно разбиране.

Чл.27.Членството престава: а) с изключване, б) поради изселване,  в) поради смърт и г) доброволно излизане.

Забележка Доброволното излизане от сдружението се допуска само в края на всяка дружествена година с писмено  предизвестие до управителния съвет 6 месеца по - рано. Този срок е задължителен и за онези членове, които искат да се изселят.

Чл.28. От сдружението се изключват членовете 1) Които не изпълняват постановленията на устава, правилниците и решенията на общите събрания;

2) Които не се подчиняват на законните решения на управителните тела;

3) Които работят против целите и интересите на сдружението; 4) Които бъдат

осъдени за позорни престъпления; 5) Които не посещават 3  пъти  подред общите събрания без оправдателни причини; 6) Които не изплатят навреме дяловете; 7) Които не  устоят на обещанието си за участие в предприятията на сдружението и са причина за разстройване на предприятието; 8) Които с делата си са се компрометирали и  вредят за преуспяването на сдружението.

Чл.29. Изключването на членовете става от управителния съвет с 2)3 болшинство и с одобрение от контролния съвет. Решението за мотивите се вписва в протоколната книга, отбелязва се в книгата на членовете и се известява на изключения срещу разписка.

Изключеният може да се оплаче писмено чрез управителния съвет на общото събрание най-късно 30 дни след предаденото му съобщение. В случай, че не направи това, губи право на членство.

Изключването за нередовност може да става след като членът е бил предизвестен четири седмици по рано за нередовността.

Чл.30. Преставането на членство за починалите членове се съобщава от управителния  съвет с разписка на наследниците  им, а за изселените и доброволно напусналите - директно.

Чл.31. Наследниците на починалите членове могат да ги заместят, ако те притежават качеството за членство и заявят това  в 3 - месечен срок.

Чл.32. Отговорността на членовете трае три години от деня на членството им по каквито и да било причини.

VI.УПРАВЛЕНИЕ

Чл. ЗЗ. Кооперацията се управлява от следните органи;

а.) общо събрание

б) управителен съвет

в) контролен съвет.

А. ОБЩО СЪБРАНИЕ

Чл.34. Общото събрание упражнява правата, които всички членове имат в делата на сдружаването и неговите законни решения са задължителни за всички членове и дружествени органи.

Чл.35. Всеки член има право в общото събрание само на един глас.

Чл.36. Общите събрания биват редовни и извънредни. Редовното общо събрание се свиква от управителния съвет всяка година след изтичането на отчетната година. Ако управителният съвет не свика редовно общо събрание до края на месец март, това трябва да стори до 10 април контролният съвет. Ако и той не свика събранието, 1)10 от членовете могат да поискат разрешение от Окръжния съд да свикат те събранието. В последния случай в поканата за свикване на събранието трябва изрично да се каже, че това става по решение на съда.

Чл.37. Извънредното общо събрание се свиква от управителния съвет винаги, когато е нужно. То може да бъде свикано и от контролния съвет. Извънредното общо събрание се свиква без отлагане в законния срок и когато една десета част от членовете поискат това. Искането се поднася на управителния съвет писмено. В него трябва да бъдат указани причините и целта на свикването на събранието. Ако управителният съвет не изпълни това искане, членовете които са го предявили, могат да поискат от Окръжния съд нужното разрешение да свикат те събранието.

Чл. 38. Общото събрание се свиква с писмена покана най- малко 8 дни преди датата на събранието, без да се смята датата на поканата и датата на събранието. В поканата трябва да се означат всички въпроси, които ще бъдат разгледани, както и мястото където се свиква събранието. Поканата се подписва от двама членове на управителния съвет, когато събранието се свиква от него, но ако се свиква от контролния съвет - от двама негови членове. Когато събранието се свиква от членовете, поканата се подписва от тези, които го свикват. В този случай в поканата се отбелязва, че събранието се свиква с разрешение на Окръжния съд.

Чл.39. Разискванията в общото събрание се ръководят от председателя на управителния съвет, или от тези на контролния съвет, в зависимост от това кой съвет езпраща поканата. Когато събранието е свикано от членовете, те предлагат избирането на председател. Председателят на събранието предлага избирането на секретар, който ще води протокола на заседанието и двама членове - свидетели, които да го подпишат.

Чл.40. Общото събрание е законно и може да взема решения ако присъстват повече от половината от всички членове. Ако не се явят толкова, заседанието се отлага за следващия ден и час без покана и се смята за законно, колкото и членове да са се явили.

Чл.41. Решенията  на общото събрание са законни, когато са гласувани с вишегласие на присъстващите членове. При равногласие гласът на председателя е решаващ, а при избор се тегли жребий. Гласуването става  чрез вдигане на ръка, а при избор на управителните тела - с тайно гласоподаване.

Чл.42. Решения, които не са в съответствие със закона на кооперативните сдружения, с настоящия устав, или не е спазен установения ред при вземането им, са незаконни и за тяхното изпълнение носят отговорност членовете на управителния съвет.

Чл.43. Общото събрание се занимава със следните въпроси, които засягат интересите на кооперацията:

1) Приема всички правилници, които изискват интересите на кооперацията;

2) Произнася се по отчета на управителния съвет и доклада на контролния съвет върху операциите, сметките, годишната равносметка, както и разпределението на печалбите и загубите през отчетната година;

3) Освобождава или не от отговорност членовете на управителния и контролния съвети за делата им по управлението на кооперацията;

4) Избира членове на управителния и контролния съвет;

5) Определя размера на заемите, които кооперацията може да сключи;

6) Приема тарифа за лихвите и таксите, които кооперацията взема или дава на авансите за пашкули, влоговете и други операции;

7) Разрешава организирането на нови предприятия и приема правилниците за тях;

8) Разрешава купуването на стопански инвентар и други движими и недвижими имоти за целите на кооперацията;

9) Гласува бюджета;

10) Решава за даване под съд членовете на управителните тела и избира пълномощници за водене на процесите;

11) Разглежда оплаквания против членовете на управителния и  контролния съвет и други предложения за дейността на кооперацията. Оплакванията и предложенията се внасят  за разглеждане в общото събрание, ако са били съобщени  писмено на управителния съвет 14 дни преди събранието;

12) Дава тълкувание на членовете на устава и приетите правилници от общите събрания;

13) Изменя или допълва устава;

14) Разрешава сливането на  кооперацията с други кооперации;

15) Разрешава ликвидирането на кооперацията и назначава ликвидатори;

16) Разрешава записването на кооперацията за член на районния, окръжния или общия съюз на Българските земеделски  сдружавания, както и членуването й в съюза на кооперативните сдружения на бубохранителите в България, или друго кооперативно учреждение;

17) Избира делегати за кооперативни конгреси. Тази работа може да възложи на двете управителни тела;

18) Изобщо общото събрание се произнася по всички въпроси, поставени на дневен ред;

19) Решението на общото събрание относно изменението на устава, присъединяването на кооперацията към друго сдружение или разтурването й могат да се вземат само със съгласие на две трети от членовете на кооперацията. В случай, че първото общо събрание не се състои, то събранието се свиква наново и то може да решава горните въпроси с болшинството на най - малко две трети от присъстващите членове.

Чл.44. Протоколът на общото събрание се представя незабавно в Окръжния съд и кредитора в оригинал или заверен препис.

Б. УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Чл.45. Управителният съвет се състои от 7 члена, избрани от общото събрание. Мандата му е 3 години.В края на първата година излизат двама, в края на втората други двама и останалите трима - в края на третата  година. Те могат да бъдат преизбрани. Членовете на този съвет избират председател. Общото събрание избира и трима запасни членове за една година.

Чл.46. Управителният съвет се свиква на заседание от председателя или най-малко от двама членове, при нужда. Заседанията  са законни, ако присъстват най-малко четирима члена. Решенията от заседанията се вписват в протоколната книга. Членовете на управителния съвет получават предвиденото от общото събрание възнаграждение на заседание и установения процент от чистата печалба.

Чл.47.Член на управителния съвет, който без уважителни причини отсъства от три заседания последователно, се счита, че е подал оставка и се замества от запасните членове. Решението за заместването му се връчва незабавно в писмен вид. Отговорността на подалия оставката си член на съвета престава от деня, когато е съобщил писмено за оставката си на контролния съвет.

Чл.48. За сдружението подписват: а) всички членове на управителния съвет, когато се отговаря и сключва заем за сметка на сдружението; б) двама членове на същия съвет във всички други случаи и  в) упълномощени от управителния съвет лица.

Чл.49.Членовете на управителния съвет са  солидарно отговорни до пълния размер на всяка вреда, която са причинили на сдружението, на членовете и на трети лица, поради неизпълнение на длъжността си , или от превишение на властта си.

Те са лично отговорни и тогава, когато са изпълнили противозаконно или противоуставно  решение на общото събрание.

Чл.50. Правата и длъжностите на управителния съвет са: 1) Приема и изключва членове; 2) Определя дневния ред на общи¬те събрания и свиква общите събрания; 3) Съставлява годишен баланс и равносметка за разпределяне на печалбите и загубите както и годишния отчет за своята дейност; 4) Определя аванса срещу пашкулите в зависимост от средствата, с които разполага сдружението; 5) Урежда доставките; определя цените на пашкулите и условията; 6) Приготвя нужните правилници за разните служби; 7) Приготвя тарифа за разните операции; 8) Сключва договори за сметка на сдружението; 9) Представя на Окръжния съд движението на членовете тримесечно, протоколите от общото събрание, годишните сметки, доклада на контролния съвет и в края на годината азбучен списък на членовете и имената на новоизбраните членове на управителните тела за публикуване, а на БЗБ и съюза, ако сдружението е член на такъв - същите книжа и с годишен отчет, без азбучен списък и за всяко тримесечие равносметка; 10) Ръководи и надзирава преписките и отчетността;

11) Присъства при ревизия на сдружението, дава всички улеснения и обяснения на инспекторите и преподписва ревизионните книжа, които прочита на общото събрание и изпраща препис на окръжния съд; 12) Грижи се за напредъка на сдружението и извършва всички действия за неговото преуспяване в кръга на. устава; 13) Приготвя за общото събрание нужния бюджет и настоява за доброто възнаграждение на постоянния ръководен труд на сдружението в кръга на добиваните печалби; 14) Извършва продажбата на антрепозираните пашкули по цени най-износни за кооперацията, прави калкулацията,изчислението на предадените пашкули, разпределя цените им по качества и ги изплаща на кооператорите; 15) Определя гаранциите на служебния персонал със съгласието на контролния съвет; 16) Определя каква най-голяма сума може да се държи в касата като наличност; 17) Упражнява постоянен и строг контрол над делата на подведомствените си чиновници и служещи.

Чл.51.Управителният съвет назначава директор, който не може да бъде член на управителния или на контролния съвет. При напускане на директорът трябва да предизвести управителния съвет най-малко три месеца по-рано. За длъжността, той дава определената гаранция, получава предвидената в бюджета заплата и разрешението от общото събрание, социален процент от чистата печалба.

Чл.52. С протоколно решение управителният съвет определя какви въпроси може да разрешава самостоятелно.Управителният съвет му възлага с решение да подписва заедно с председателя или неговия заместник под дружествената фирма. За всички свои действия директорът се отчита на първото заседание на управителния съвет, което се протоколира. За неодобрените случай, се отбелязва в протокола какви мерки да се вземат, за запазване интересите на сдружението.

Чл.53. По предложение на директора управителният съвет назначава чиновниците и служещите на сдружението. Под негов надзор и с помощта на останалия персонал завежда и ръководи дружествената канцелария и предприятия; следи за интересите на сдружението и пази ценностите; внася излишната наличност по принадлежност, като не се задържа повече от определената сума; държи в изправност всички преписки, всичките сметки, сметководните книги и списъка на членовете; изпълнява секретарската длъжност на управителния съвет; присъства при извършване на ревизиите; Дава необходимите обяснения и улеснява инспекторите в тяхната работа и заедно с управителните тела преподписва ревизионните и други книжа.

Чл. 54. Управителният съвет може да повери касовата служба, счетоводството и деловодството на отделни лица.В такъв случай дружествените книжа и дела се завеждат под ръководството на директора и под неговата и на управителния съвет на кооперацията солидарна отговорност. Ако директорът непрекъснато е служил в сдружението две години, уволнението му става от общото събрание по предложение на. управителния съвет.

Чл.55. Когато работите на сдружението добият едно по-голямо развитие, както в областта на общата продажба на пашкулите, така и в другите му предприятия, по решение на общото събрание, което определя за тази цел нужната гаранция, управителният съвет назначава член на управителния съвет, който може да бъде и председателя, да образува постоянно присъствие с директора. Ако този  член не е председателят, той подписва с директора за председател, когато титулярният такъв не е в канцеларията.Той получава годишно възнаграждение, предвидено в бюджета и в такъв случай не получава възнаграждение на заседание.

Чл.56. Постоянното присъствие разрешава делата на сдружаването до определения размер от управителния съвет и при пълно взаимно съгласие, ги предлага на одобрение на управителния съвет. Въпроси, по които не се постига пълно съгласие, се разрешават  от управителния съвет.

В.  КОНТРОЛЕН СЪВЕТ

Чл.57. Контролният съвет се състои от трима членове, избрани от общото събрание за една година. Те избират председател и секретар. Общото събрание избира и двама запасни членове. Не може да бъде избран за член на контролния съвет излезлият член на управителния съвет, докато не изтече една година след освобождаването му от отговорност.

Чл.58 Членовете на контролния съвет не трябва да бъдат в родствени връзки с членовете на управителния съвет, било по низходяща, било по възходяща или сребърна линия до трета степен включително, било по сватовство до втора степен.

Чл.59.  Председателят, или по покана на двама членове, свиква редовни заседания на всеки три месеца или тогава когато има нужда. Решенията на съвета се вземат с вишегласие, и ако заседанието се състои най-малко от двама членове. В такъв случай тяхното решение трябва да бъде единодушно. Ако член от контролния съвет без оправдателни причини отсъства две заседания по ред, счита се, че е подал оставката и се замества от запасните членове. Решението за заместването не се съобщава писмено.Членовете на контролния съвет получават предвиденото от общото събрание възнаграждение на заседание и установения процент от чистата печалба.

Чл.60. Контролният съвет бди за точното изпълнение на устава, правилниците и  решенията на общите събрания, като контролира делата на управителния съвет и неговите органи. Отговорността, предвидена в чл.53 от закона за кооперативните сдружения и чл.49 от настоящия устав, се отнася и за членовете на контролния съвет. Контролът се състои от: а) Проверка на касовата наличност, ценностите, материалите и имотите; б) Проверка на текущите операции и в) Проверка на годишния баланс, ведомостта за печалбите и загубите, също и годишния отчет.  Проверка на наличното състояние и текущите операции трябва да се извършва поне веднъж на три месеца, а  на годишните сметки - в края на годината. За резултата от проверките се съставя се протокол, които се вписва в протоколната книга Тук се вписват и всички свои решения.

Чл. 61. Контролният съвет е длъжен да представи на общото годишно събрание доклад за състоянието на делата, операциите, сметките и годишния баланс. Без такъв доклад събранието не може да освободи от отговорност както управителния, така и контролния съвет.

Чл.62. Контролният съвет има право да участва в заседанията на управителния съвет със съвещателен глас или да изпраща свой делегат, който следи за вземането на гаранциите и за тяхното пазене. Длъжен е да присъства при ревизиите и преподписва ревизионните книжа, които ако управителния съвет не прочете на общото събрание сам извършва това.

VII. ГОДИШНА РАВНОСМЕТКА - ПЕЧАЛБИ - ЗАГУБИ

Чл.63. Операционната година на. сдружаването започва на първи  януари и завършва на 31-и декември всяка година.

Чл.64. На 31-и декември се приключват сметките на дружеството и се съставя равносметка за положението на сметките, баланс и равносметка за печалбите и загубите. След като се проверят от контролния съвет, тези книжа се предоставят на членовете поне седем дни преди общото събрание.

Чл.65. Годишната равносметка се прави на основата на актива и пасива на сдружението, установени на 31 декември. При съставянето на  годишната равносметка трябва да се имат предвид следните правила:

1) Активът на сдружаването трябва да бъде  установен според сумата, която съответства на стойността на всеки предмет, ценност или ефект във времето на съставяне на равносметката, освен когато пазарната цена е по-висока в какъвто случай се установява костуемата;

2) Съмнителните вземания на сдружаването трябва да бъдат записани само според тяхната вероятна сума на събиране, а съвършено несъбираемите трябва да не се показват. Пасивът на. дружеството се състои от капиталите, фондовете, влоговете и разните дългове на сдружаването, като се запишат напълно.

Чл.66. От придобития бруто приход, като се спаднат в края на годината:

а) бюджетните и други производствени разходи;

б) лихвите на дълговете;

в) амортизацията на движимите и недвижими имоти според тяхната трайност;

г) събраните и приспадащи се за следната година лихви от раздадените аванси, остатъкът съставлява неизплатената стойност на предадените чрез кооперацията пашкули, коприна и копринен плат, и други добити от суровите пашкули, които пашкулопроизводителите от района са внесли за обща преработка и продажба. От тази сума, като се отдели сумата, която според решението на управителния и контролен съвет следва да се заплати на всеки производител срещу всеки внесен килограм сурови пашкули и съобразно качеството на стоката му, остатъка още в момента на приемането им в кооперативния склад, съставлява чистата печалба за кооперацията.

Чл. 67. Чистата печалба се разпределя така: 1) 20% за резервен фонд; 2) 5% за общо полезни начинания; 3) 6 за възнаграждение на управителния съвет; 4) 2% за. възнаграждение на контролния съвет, като се смята и в двата, случая на заседание 6) 7? възнаграждение на чиновниците, служещите и работниците, работили не по малко от три месеци през годината, според по¬лучената от тях месечна заплата; 7) 60% за дивидент на дяловете, но не повече от 8% върху стойността на всеки дял. Общото събрание може да намали дивидента.. Остатъкът след това разпределение се отнася за фонд „Постройка сушилня, антрепозит и други имоти”. Резервният фонд се  увеличава до произнасяне на общото събрание.

Чл.68. Резервният фонд служи за прикриване на общите загуби на сдружаване

то. Ако това не стига, загубите се покриват от фонда за общополезни начинания, но ако и той не достигне съответно се взема от всеки фонд на отделните предприятия  до пълното им изчерпване. След това недостигът се наваксва от дяловете до окончателното им изчерпване.

Чл.69. Фондът за общополезни начинания се използва по решението на общото събрание за културно - стопанска и просветна дейност на сдружаването, а фондът „Постройка сушилня, антрепозит и други имоти” - от управителния съвет, когато има нужда.

Чл.70. Фондовете на сдружаването са неделими. След разтурянето му ликвидаторите ги внасят на оползотворение в БЗБ до основаването в Свиленград на подобно сдружаване.

VIII. ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Чл.71. За всички непредвидени в настоящия устав случаи ще се постъпи съгласно закона за кооперативните сдружавания и търговския закон.

Чл.72. Сдружаването има кръгъл печат с надпис наоколо: „РАЙОННА КООПЕРАЦИЯ НА БУБОХРАНИТЕЛИТЕ В СВИЛЕНГРАД”, а в средата името на сдружаването

„ К ОП Р И Н А” и под него годината на основаването - 1921 година.

Чл.73. Сдружаването публикува своите годишни сметки в органа на общия съюз на земеделските кооперации в България  или  в  органа, ако издава такъв, или в отделно свое издание с отчета.

Чл.74. Настоящият устав е приет на общо извънредно събрание на 17 април 1927 г. с протокол №17 от същата дата в замяна на досегашния устав, по който кооперацията е функционирала, публикуван в брой 1773 на Държавен вестник от 27 юли 1922 г.

В края са изписани поименно всички 248 участници в общото събрание, които са приели и  гласували устава.

Съгласно чл. 30 от новоприетия устав, всеки учредител на кооперацията се задължава да внесе по 20 лв. встъпителна такса и по 100 лв. за дялов капитал. С явно гласоподаване се избират членовете на УС, който се конституира в следния състав: Председател - Христо Дянков - учител. Същият години наред е един от най-добрите греньори не само в Свиленград, но и в страната. Подпредседател (зам. председател) е Теньо Катсамунов - земеделец. За касиер е избран Александър Фурнаджиев - началник на БЗБ, секретар - Станко М. Разбойников - учител и член - Тодор Петков- учител. В състава на Контролния съвет (КС) за председател е избран Александър Попов - учител и членове Александър Бояджиев и Михаил Делибозов - бубари.

Първият председател на кооперацията Христо Дянков е роден през 1882 г. в Свиленград, завършва Одринската гимназия „Д-р Петър Берон” и се отдава на учителската професия, като учителства в различни селища на Одринския вилает. След 1903 г. се връща в Свиленград и е учител до обявяването на Балканската война. През тези години успява да завърши в гр. Бруса (Бурса - Турция) курс за произвеждане на бубено семе и става един от първите греньори в Свиленград. След войните е не само учител, но се включва и активно в културния и стопански живот на града. Извоювал достатъчно авторитет сред своите съграждани, той е поканен от БЗБ да оглави новосъздадената кооперация на бубохранителите през 1921 г.

Още на следващия ден след учредителното събрание, УС се събира на първото свое заседание, за да реши организационни въпроси, съгласно приетия устав на кооперацията. Приема се да се отпечатат 10 кочана - квитанции от по 100 листа за събиране на дяловия капитал от всеки член на кооперацията. Бланката на кооперацията и печатът се приема да бъдат направени от гума и да се плати възнаграждение от 60 лв. за преписването на устава на кооперацията на пишеща машина. По-нататък се решава да бъдат закупени протоколни книги - входящ и изходящ регистър, да се абонира дружеството за вестник „Кооператор”, да се подготви материал за пресата за основаване на дружеството. И тъй като по това време, когато се учредява кооперацията, се раздават помощи от държавата за опожарените имоти в Свиленград през войните, се очаква да пристигне от София председателят на Общонародния съюз на земеделските кооператори Петър Дичев. Предлага се той да говори по целите на бъдещото развитие на дружеството, тъй като по това време много от бубохранителите разполагат с повече пари и по-лесно биха се записали за членове на кооперацията.

Една от първите дейности на УС на новата кооперация е да изработи и приеме правилник по прибирането, сушенето и сортирането на пашкулите. Само една година е изминала от приемането на правилника, но практиката показва, че той не отговаря на предназначението си. Това кара ръководството на кооперацията да разработи нов правилник, който е приет на общо събрание едва през април 1927 г. и се прилага при новата пашкулена кампания през същата година.

За да се добие най-точна представа за работата на кооперацията по прибирането и обработката на пашкулите, преди те да бъдат продадени, предлагаме пълният текст на приетия правилник. Всъщност той разкрива подробно практическата дейност на кооперацията. Този правилник се прилага също само една година и търпи промени през 1929 г., но в общи линии те не се различават по същество, поради специфика на работа. 4

ПРАВИЛНИК

ПО ПРИБИРАНЕ, ИЗСУШАВАНЕ, ПАЗЕНЕ И СОРТИРАНЕ

НА ПАШКУЛИТЕ В КООПЕРАЦИЯ „КОПРИНА” - СВИЛЕНГРАД

І. ОБЩИ УПЪТВАНИЯ

1. Всеки кооператор е длъжен да депозира всяка година в кооперация „Коприна” пашкулите от цялото си производство, съгласно чл. 17 от устава.

2. Предаваните пашкули от кооператорите в кооперация „Коприна” се избират от вейките на деветия ден от последното прибиране на закъснелите буби от постелките.

3. Снетите пашкули от вейките се почистват от влакното, като същевременно се разделят на хубави, лекеливи, двояци и мекуши.

4.Така почистените и подредени пашкули се отнасят и предават в антрепозита от името на члена - кооператор, но не и от членовете на семейството му, като всеки член носи и членската си карта. За предадените в антрепозита пашкули кооператорът получава бордеро от кочан, подписано от писара, който издава бордерото и магазинера по приемането. В бордерото се отбелязва количеството и качеството на пашкулите, поредният номер на бордерото и номерът на членската карта.

ІІ. ПРИЕМАНЕ НА ПАШКУЛИТЕ

5. Пашкулите се приемат от управителния съвет, подпомогнат от следния персонал, който той назначава: магазинер по приемането, експерт, кантарджия, нужното число писари и работници. Работата на този персонал без магазинера трае от започването до привършването на приемането на пашкулите.

6. От назначените по приемането на пашкулите лица експертът подпомогнат от магазинера по приемането, определят качеството на пашкулите, кантарджията ги претегля внимателно, един писар издава бордеро за приетите пашкули, другият писар записва в дневния лист по качество и количество приетите пашкули. Магазинерът по приемането, след като провери еднаквостта на качеството и количеството на пашкулите по бордерото и дневния лист, подписва бордерото и го предава на кооператора, а работниците вземат пашкулите от производителите, помагат за претеглянето им и след това носят пашкулите на определеното от магазинера място в салона.

7. Пашкулите се приемат всеки ден от 7 до 12 ч. сутрин и от 2 до 7 часа вечер. При постъпление на повече пашкули приемането може да продължи и до 8 часа вечерта.

8. Всяка вечер след преустановяване на приемането на пашкулите, магазинерът по приемането, като установи общото количество на приетите през деня пашкули, заверява дневния лист с подписа си с означения номер на бордерото. След проверка същият дневен лист се подписва от директора и един член от УС. Така подписан кочанът от бордерата се предава на касиера срещу подпис на гърба на последното бордеро за съхранение, което на следващия ден се връща на магазинера по приемането срещу подпис, а дневният лист се предава в канцеларията на кооперацията.

9. Магазинерът по приемането, в присъствието на Директора и един член от УС, по време на приемането на пашкулите всеки ден, или когато УС намери за добре, от различни места на определено количество от приетите пашкули взема такива за проба, с оглед теглото на пашкулите за проба да отговаря на теглото, когато са приети. Пашкулите за проба от 3 кг. точно притеглени в присъствието на горните лица се поставят в пробни торбички, които след като се номерират, запечатат и подпишат от всички, се дават за изпичане. Торбичките трябва да бъдат така направени, че да могат поставените в тях пашкули за проба да бъдат напълно изсушени. Дарата на торбичките, заедно с връвта, червения восък, картона и др. се вземат предварително. По време на печенето на пробите температурата на всяко сандъче се проверява с топломер. При вземането и разпечатването на пробите присъства и член на Контролния съвет.

10. Пашкулите за проба се вземат по възможност от всички качества процентно на количеството им. Пробните торбички с изсушените пашкули се съхраняват там, където са всички изсушени пашкули.

11. Два дни след изсушаването на пробите се претеглят от магазинера по приемането и в присъствието на директора и един член от УС и се записва теглото им в специален дневник. За резултата се съставя протокол в дневника, подписан от горните лица. По същия начин пробите се претеглят още 2-3 пъти до края на месец септември. Последното претегляне се извършва по време на предаването на купувача на пашкулите заедно с предаденото количество пашкули.

12. Изпразването на пашкулите от пробните торбички става с решение на УС.

13. Дневникът за пробните торбички съдържа следните сведения: № по ред, № на торбичката, нетото тегло на пашкулите в сурово състояние, резата, подписи на магазинера, директора, член на УС и член на КС, датата на второто тегло, нетото на второто тегло, резата, подписа на същите лица, същите сведения за третото и четвъртото теглене.

14. Приемането на пашкулите става по качество както следва:

а) За І качество се приемат само добре завити пашкули и с правилна форма без всякакъв примес от лекеливи, двояци, отворени и мекуши.

б) За ІІ качество се приемат добре завити пашкули, в които правилната форма преобладава с 50%.

в) За ІІІ качество се приемат по-слабо свилените, както и пашкули, от които не са отделени двояците и лекеливите.

г) За ІV качество се приемат пашкули, в които се среща пебрина (каратабан) и флатерия (баялма).

Забележка І. Всички до тук изброени качества с изключение на ІV пашкулите им се определят процентно за всяка партида поотделно.

Забележка ІІ. Мускардинени (киречливи) пашкули с процент 30% и нагоре се смятат за здрави и се оценяват едно качество по-долу, а пашкули, в които червеите още не са се превърнали в какавиди и ако процента им се окаже от 10 до 15 % се оценяват с едно качество, а с процент от 15% нагоре се подценяват с две качества.

Забележка ІІІ. При спор въпросът се разрешава от УС.

д) Освен горните качества, приемат се и лекеливи, двояци и мекуши, като се отбелязват в бордерата по име, а не по качество.

15. Приетите пашкули се поставят в качество, което преобладава в партидата и отделно се изсушават, като се поставят на отделно място по качество.

16. УС има грижата да събира пашкули и в производителните пунктове в района на кооперацията на самото място, съгласно духът на настоящия правилник.

ІІІ.ПАЗЕНЕ НА ПАШКУЛИТЕ

17. УС се грижи за пазене на пашкулите, подпомогнат от назначен магазинер по пазенето и магазинер по приемането, предвиден в параграф 5 на настоящия правилник. За длъжността магазинерите дават парична гаранция, която определя съветът.

18. Магазинерите заемат длъжността си още в началото на прибиране на пашкулите и напускат след като от склада се изнесат всички пашкули.

19. Магазинерът по пазенето се грижи:

а) Всяка вечер, след преустановяване прибирането на пашкулите, както и докато пашкулите са в склада, заключва и запечатва с червен восък всички изходи, където се складирани пашкулите, а сутринта, след като се провери изправността на печата, отваря складовете за прибиране на нови пашкули, или за даване част от тях по тегло в работилницата за сортиране.

б) Следи да не се злоупотребява със складираните пашкули в сурово или сухо състояние.

в) По време на печенето на пашкулите нощно време със съдействието на други чиновници от кооперацията бди за правилното изсушаване на пашкулите.

20. Магазинерите си помагат и солидарно отговарят за нанесените вреди по пашкулите.

ІV. СУЩЕНЕ НА ПАШКУЛИТЕ

21. УС взема всички мерки за правилното и редовно сушене на пашкулите при нужната температура.

22. За тази цел назначава нужното число работници и специалисти механици за двете смени при сандъчетата, пещите и двигателя, като следи за акуратното и съвестно изпълнение на възложената им работа. УС назначава и други работници за пренасяне на сухите пашкули от сандъчетата в складовете и там, където има нужда.

23. За пазенето и сушенето на пашкулите УС води протоколи, в които отбелязва всичко, което представлява интерес за редовната и правилно извършена работа.

V. СОРТИРОВКА НА ПАШКУЛИТЕ

24. Пашкулите за сортиране се предават и приемат от магазинерите по тегло.

25. Сортировката на изсушените и складирани пашкули се извършва от необходимото число работнички под ръководството на специалистки майсторки - сортировачки.

26.Сортировката на пашкулите с оглед на чуждестранните пазари се извършва по качества:

а) В І качество (реали) се поставят свилените и правилни пашкули.

б) Във ІІ качество (секондари) се поставят по-слабо свилените пашкули.

в) В ІІІ качество се поставят лекеливите пашкули.

г) В ІV качество се поставят двояците.

д) В V качество се поставят мекушите.

27. След привършване на сортировката, пашкулите се притеглят в присъствието на управителните тела на кооперацията и за количеството сухи пашкули по качества се съставя нужният протокол.

28. КС следи за правилното прилагане на настоящия правилник и за ревизиите си води протоколи, в които отбелязва мнението си за всичко видяно.

29. Настоящият правилник влиза в сила от деня на приемането му от общото събрание, а именно 17 април 1927 г. и отменя правилника, приет на извънредното общо събрание от 9 май 1926 г.

БЗБ - инициатор за учредяването на кооперацията на бубохранителите в Свиленград помага за нейното организационно изграждане, уверена в нейното бъдещо стопанско значение за района, става инициатор и търси възможности за намиране на подходящо място в града за бъдещото изграждане на материалната база на младата стопанска организация.

С писмо от 12 март 1922 г. БЗБ иска от кмета на града терен за бъдещото изграждане на пашкулосушилнята. Такава тя е изградила в Харманли с антрепозит. Иска и в Свиленград да построи такава за сезона на пашкулената кампания през 1923 г. Мотивировката на банката за строителството на пашкулосушилня е, че в досегашната си няколко годишна практика банката прави големи разходи за превоза на пашкули от Свиленград до антрепозита в Харманли. При този превоз пашкулите губят доброто си качество, а с това се подбива цената им и самите бубопроизводители понасят загуби.

В самото началото на 1923 г., на заседание на Общинския съвет в града се разисква въпроса дали да бъдат дадени исканите парцели от банката за нуждите на кооперацията, които са близо да центъра на града. С оглед бъдещото благоустрояване на града, съветът смята, че трите парцела, на които се е спряла банката, са на най-видно място в града и при работата на една бъдеща пашкулосушилня и други стопански сгради мястото тук ще стане нехигиенично. След продължителни разисквания се приема на БЗБ да бъде преотстъпен терен за строителство в края на града, където според благоустройствения план са определени места за изграждането на индустриални сгради.

Банката не е съгласна с това решение и отново с писмо настоява да й бъдат дадени исканите от нея парцели. Общинският съвет отново отказва и то категорично. Кмет по това време е Владимир Разбойников, който по-късно ще бъде един от най-изявените дейци на кооперация „Коприна”. От дългата преписка между банката и общината става ясно, че теренът който се намира в центъра на града, е определен за изграждане на сиропиталище. Банката е съгласна да отстъпи, но с  условие да й бъде даден друг парцел, който да е в близост до центъра на града.

Поредният отказ на общината да предостави за нуждите на банката терен за пашкулосушилня в близост до центъра на града кара ръководството на банката през лятото на 1923 г. открито да заяви, че един ден всичко, което ще бъде построено от нея, ще се отстъпи при определени условия на новоучредената кооперация „Коприна”. Ако кооперацията през идните години прекрати дейността си, тези имоти и имуществото на същата ще бъдат дадени безвъзмездно на общината.

При така стеклите се обстоятелства и още повече в името на кооперация „Коприна”, на която свиленградчани възлагат големи надежди не само за своето замогване, но и за стопанското развитие на града, общинският съвет решава да бъде отстъпен даром на БЗБ - клон Свиленград 1500 м2 терен в квартал № 75 според градоустройствения план на града. В решението на общинския съвет четем: „Терена се дарява за изграждането на пашкулосушилня и други стопански постройки, нужни за преуспяването на копринарството в града, като впоследствие всичко това мине във владение и собственост на учредената кооперация „Коприна”. В случай на нейното разтурване и ликвидиране, всичко това да мине във владение на общината с всички постройки и целия им инвентар, като стойността им се заплати, ако е нужно от общината по споразумение с банката, в случай че те не са били изплатени от самата кооперация „Коприна”.

През пролетта на 1924 г., когато кооперация „Коприна” се включва в новата пашкулена кампания, банката променя своите планове. С писмо до общината тя заявява, че вече не иска да строи малка обикновена пашкулосушилня, а голяма и най-усъвършенствана такава, тъй като градът е център на пашкуленопроизводителен район в България и моли вместо отстъпения терен от 1500 м2, да бъде даден такъв, предвиден при първото решение на общинския съвет в края на града от 11000 м2, тъй като отстъпеният е малък, недостатъчен и неудобен. Едно, защото няма къде да се направят всички инсталации и други помещения за доизсушаване и складиране на пашкулите и второ, защото Министерството на търговията, промишлеността и труда няма да позволи да се правят инсталации с парни котли и локомобили в града.

Това всъщност устройва общината. Такова е нейното първоначално решение и сега тя е доволна от така развиващите се обстоятелства. На свиканото заседание на общинския съвет, без много разисквания, се гласува отстъпването на терен от 11000 м2 в индустриалната част на града в квартал 114 за строителство на базата на кооперация „Коприна” при същите условия, каквито са договорени по рано.

През лятото на 1924 г. банката с писмо до общината отново променя приетите условия. „При условие, пише банката, че един ден при разтуряне на кооперация „Коприна” не всичко сме съгласни да мине към общината. Антрепозита и сушилнята да минат в собственост на банката и затова молим общинския съвет да видоизмени решението си”.

Въпросът е поставен на разискване от общинския съвет отново в края на септември 1924 г. Кметът на общината, Михаил Делибозов проявява изключително умение във водене на преговорите с банката. Прави отстъпки в името на начеващата дейност на кооперация „Коприна”, която все още е с много малък дялов капитал, с малки, почти никакви финансови възможности за строителство на всички съоръжения, които да обслужват пашкуленото производство в града и района. Затова налага решението на общинския съвет да бъде: „При евентуално ликвидиране на кооперация „Коприна”, антрепозитът и сушилнята да станат владение на банката, при условие, че тя изплати на общината общинското място, върху което са построени по цени, каквито са по време на ликвидацията на кооперацията”. Така завършва одисеята на определяне терен за изграждане на материална база на кооперация „Коприна”. Тя вече е изградена организационно и започва своята дейност с помощта и амбициите на БЗБ да я утвърди като важен стопански фактор в пашкуленото производство и бъдещото развитие на копринената индустрия в Свиленград и района.

През април 1922 г. уставът на кооперацията е утвърден от Хасковския окръжен съд. Фирмата на кооперацията е регистрирана в търговския дружествен регистър на същия съд, а регистрацията на фирмата е поместена в брой 73 от юли 1922 г. на „Държавен вестник”. През същата година УС има само едно заседание. Едва в края на годината, на 10 декември 1922 г. се свиква първото извънредно общо събрание на новото кооперативно сдружение. Присъстват 42 членове от всичките 132. Разглежда се въпроса за искане от БЗБ на личен кредит и определяне тарифата на кооперацията. Точно след една година от учредяването си, на 12 декември, кооперацията започва да работи.

В първите години от дейността на кооперацията почти във всяко заседание на УС се разглеждат молби и се записват нови членове. Това продължава години наред, тъй като това е от съществено значение за стопанското замогване на кооперацията. Едва по-късно, през 30 - те години, на определени заседания на УС, когато се натрупат повече молби за членове на дружеството, тогава УС ги разглежда и приема, като всеки новоприет член се записва в протоколите на кооперацията с внесения от него дялов капитал.5

Като всяко ново дело, така и кооперацията на бубохранителите „Коприна” в хода на своята работа се усъвършенствува и развива, утвърждават се най-подходящите форми и организация и най-приемливите принципи на изграждане и дейност.

За възникването и известния напредък на бубарската кооперация съдействат преди всичко самите обективни условия в района. С укрепването на пашкулопроизводството все по-настойчива става необходимостта от обединение на пашкулопроизводителите. С подкрепата на БЗБ, изпълнението на задачата за обединението е подета от водещите хора в Свиленград - учители, чиновници, дребни и средни търговци, земеделци и др. Чрез създаването на кооперация, те вярват че защитават своите интереси от спекулата на търговците и осигуряват по-добри възможности за  ефективност на пашкулопроизводството.

2. НАЧАЛО НА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ. ПЪРВИТЕ УСПЕХИ И УТВЪРЖДАВАНЕТО

Започнало с капитал, внесен от учредителите и непосредствено след това от новозаписалите се членове в кооперацията, същият е недостатъчен, за да започне по-действена и ефективна работа на кооперацията. За да се организира бъдещата дейност, се решава да бъде сключен първият заем с БЗБ - клон Свиленград. Средствата от него са за бубохранителите, като се определят условията при отпускането на парични средства за всеки кооператор. Определя се тарифа за лихвите и таксите по отпускане на всеки един срочен и безсрочен заем, а така също и на влоговете. Приема се заемите, които се дават на членовете, да бъдат срещу 11 % лихва, а пресрочилите времето на заема да бъдат облагани с още 2 %. При отпускането на заемите, освен предвидената лихва, се взема и 1 % такса от стойността на отпуснатия заем. Определят се и лихвите на срочните и безсрочните влогове на членовете на кооперацията. Всеки член може да получава заем, съгласно условията, приети на общо събрание и приетия устав на кооперацията.

Всяка година с настъпването на сезона за отглеждане на бубите, кооперацията създава необходимата организация за снабдяването на бубохранителите с качествено бубено семе. Тъй като греньорите от Свиленград не могат да отгледат необходимите унции бубено семе, то кооперацията търси възможности да закупи такова от близките селища, като Любимец и Харманли, където също работят добри греньори. Така например през март 1923 г. на търсенето на бубено семе, харманлийският греньор Грънчаров предлага при определени условия необходимото количество унции, които кооперацията да закупи. След разисквания в УС, се приема да бъдат закупени 30 унции бубено семе, които да бъдат раздадени на кооператорите при определени условия.

Още в първите години на своето съществуване не само при раздаването на бубените семена, УС на кооперацията предприема редица организационни мерки, за да снабди своите членове с качествено бубено семе. Създава и много добра организация при приемането на готовата продукция - пашкулите. С годините тази дейност се допълва и усъвършенствува, защото това е една от най-съществените дейности. От провеждането на една добра и качествена кампания по изкупуването на пашкулите зависи и по-нататъшното финансово състояние на всеки член - кооператор, а така също и на кооперацията.

През юни, времето на изкупуването на пашкулите, се назначават вещи лица по приемане на същите. Те трябва да имат добра подготовка, за да определят правилно качеството на предадените пашкули и да бъдат максимално точни, за да не се ощетяват производителите. Тъй като кооперацията не разполага със собствена материална база, се наемат помещения за складове от граждани на Свиленград при определени условия. Срещу депозираните пашкули от всеки производител се отпуска и необходимия аванс, чиято стойност е приета и регламентирана на заседания на УС още по време на отглеждането на пашкулите и е направена достояние на всеки член - кооператор.

Когато приключи кампанията по приемането на суровите пашкули и след тяхното изсушаване и продажба, след направените необходими финансови разчети, започва и окончателното разплащане с всеки производител на пашкули. Така например от реколтата през 1923 г. ръководството на кооперацията, след приключване на всички разходи по приемането и продажбата на пашкулите, решава на всеки производител пашкулите да бъдат изплатени по следните цени: Екстра качество - произведени 288 кг х 116 лв. = 33408 лв.; І качество - 72104.80 кг х 106 лв.= 7643108.80 лв.; ІІ качество - 6242.80 кг х 102 лв. = 636704.40 лв; ІІІ качество 13108 кг х 100 лв. = 131080 лв. Общо членовете на кооперацията през 1923 г. са произвели 91743.60 кг сушени пашкули, които са продадени за 8444301.20 лв.

От началото на основаването до 1 април 1924 г. кооперацията няма назначен постоянен служебен персонал и канцелария. Архивът се съхранява в БЗБ. Касиерската длъжност се изпълнява от члена на УС Александър Фурнаджиев, началник на БЗБ, а писмената работа се извършва от един от чиновниците на банката. За първи път на 16 март 1924 г. се свиква първото редовно годишно събрание в една от стаите на училището в махала - квартал „Баяндър”, където се отчитат на резултатите от 1923 г. Присъстват 181 члена, а отсъстват 85, или през първите месеци на 1924 г. кооперацията има за свои редовни членове 266 члена. Подготвен е отчетен доклад на УС и отчет на КС. След прочитане на годишния отчет стават разисквания, а накрая събранието приема и решения. В отчетния доклад се посочват резултатите от приключването на годишните сметки, печалбите и загубите. Приема се сумата от 5376 лв., която се предвижда за възнаграждение на служащите да не се изплаща, а да се внесе във фонд постройка на сушилня. Приемат се разходите и приходите в бюджета за 1924 г. и се правят частични изменения в състава на УС.

Тъй като кооперацията не разполага със собствена материална база, а така също и средства да наеме самостоятелна канцелария, предлага се от 1 април 1924 г. съвместно с тютюневата кооперация „Тракия” да се наеме такава в сградата на Христо Шиликезов с 8400 лв. годишен наем. И двете кооперации поради ограничените финансови средства се споразумяват да бъде назначен първият директор - касиер на кооперацията Александър Фурнаджиев, който същевременно е такъв и на тютюневата кооперация - дотогавашен началник на клона на БЗБ, който да съвместява тази длъжност при определени условия и парично възнаграждение. Назначава се самостоятелен счетоводител - писар Христо Димитров. За оборудване на първата канцелария на кооперацията се закупуват желязна каса, маси, столове и друг инвентар, който се ползва съвместно и от двете кооперации.

През пролетта на 1924 г. започва подготовката за новата производствена година на бубохранителите. Закупени са 100 унции бубено семе от греньори от Харманли, а произведените пашкули се изкупуват при добра организация от добре обучени експерти. Назначават се и необходимият брой работници при изкупуването на тържището и в складовете. Подготвен е и всичкият необходим инвентар - кошове, рогозки и др. На всеки производител при продажбата на пашкулите му се издава бордеро по одобрен образец от УС, което е обгербвано с 2 лв. гербова марка, срещу което получава определен аванс. Събирането на пашкулите започва не по-рано от 8 юни. За да се изсушат суровите пашкули, същите се пренасят в антрепозита в Харманли, за което са наети каруци, с които се сключва договор, в който са определени условията за превоза. Пренасянето създава редица неудобства. Още повече, че антрепозитът в Харманли с писмо до кооперацията от 17 юни 1924 г. е недоволен от качеството на доставените пашкули от Свиленград. Обвинението е, че много от пашкулите са мокри. Започва дълъг спор. Кооперацията в Свиленград твърди, че пашкулите при сортирането не са били мокри, не е имало по време на отглеждането им наводнени бубарници. Само при товаренето на три от каруците с пашкули е росяло ситен дъжд и затова са навлажнени. Ръководството на „Коприна” настоява харманлийския антрепозит да не смесва при сушенето свиленградските пашкули с другите, намиращи се в антрепозита, защото те са с по-добър рандеман - качество. Настоява при печенето на пашкулите, кооперацията да има свои представител. 6

3. ИЗГРАЖДАНЕТО НА АНТРЕПОЗИТ И СУШИЛНЯ

Необходимостта от изграждането на сушилня  за изпичането на пашкулите, все повече нараства. Кооперацията има близо двегодишно съществуване и търси възможности, за да изгради постепенно своя материална база. Това е най-големият и от жизнена важност въпрос, който занимава управата на кооперацията още от самото начало на основаването й. Тя живее с мисълта, че успехът и правилното развитие, даже и самото съществуване на кооперацията е в пълна зависимост от обстоятелството, че трябва да има свой собствен или в краен случай нает под наем антрепозит и сушилня в Свиленград. Така най-добре могат да се прибират, сушат, сортират и подготви годишното производство от пашкули за продажба. Без тях кооперацията е обречена да бъде без особено значение за стопанския живот и пашкуленото производство. Да се събират в града пашкулите и да се изпращат в гр. Харманли на склад, сушене, сортировка и продажба от БЗБ, както се практикува за реколта 1923 и 1924 година, се приема като невъзможност да се защитят интересите на пашкулопроизводителите. Практиката през тези две години показва, че пренасянето на пашкулите е съпроводено с риск да се подбива качеството им, да има фира, да се правят излишни разходи за превоз, да се плаща наем за сушене и т. н. Прави се един излишен разход за не по-малко от 10 лв./кг. Това също отнема възможността на управата на кооперацията да изпълнява една от най-важните си функции, за което носи отговорност - да търси пазар и да продава сама пашкулите.

Добрата пресметливост на управата я кара да вярва, че ако кооперацията притежава свой собствен антрепозит и сушилня, ще икономисва годишно не по-малко от 1000000 лв. при 100000 кг пашкули, и следователно само с тези икономии в продължение на няколко години могат да се покрият изразходваните суми за строеж. Именно това кара управата без каквото и да е колебание да възприеме идеята за неотложното изграждане на антрепозит и сушилня.

БЗБ, която следи отблизо работата на кооперацията, търси възможности да й помогне. УС настоява още през август 1924 г. банката да започне строителството на антрепозит и сушилня, тъй като транспортирането на пашкулите до Харманли е свързано не само с редица неудобство, но и ощетява кооператорите, тъй като се отделят  много средства за това. Предлага се също така, ако банката прецени, кооперацията сама да започне строителството, като и бъде отпуснат необходимият кредит за това. „Нека това да се знае от банката, защото УС е решил за идущата година да не изпраща никакви пашкули на производителите чак в Харманли. В краен случай, със свои оскъдни средства, макар и в малко здание, макар и с обикновена печкосушилня, ще наредим тук в Свиленград да става сушенето на пашкулите”, категорични са в своето решение кооператорите.

На 13 юли 1924 г. УС с председател Христо Дянков от името на кооперация „Коприна” пише писмо до централното управление на БЗБ - София с копие до Министерството на земеделието и държавните имоти. Писмото започва с кратко изложение на историята на производството на пашкули в Свиленград. „Още от турско време, пише в писмото, поминъкът на града ни е производството на пашкули. За размера и качеството на това производство тогава може да се съди от факта, че от всички селища в европейските предели на Турция само Софлу надминава по размер  на пашкуленото производство, а в качествено отношение Свиленград държи първенство. Не напразно още тогава му се даде името Свиленград, което име след присъединяването към майка България той носи с още по-голямо право, тъй като оттогава насам той държи първо място и по размер и по качество на пашкуленото производство в цялата страна.” По-нататък в писмото се проследява количеството на произведените пашкули през последните години, които са една от причините градът да бъде възстановен бързо след опожаряването му от турците през 1913 г. Признанието е, че благодарение помощта на БЗБ в лицето на нейния инспектор Георги Димитров Стоянов, през 1921 г. се създава кооперацията. Радостта на производителите е голяма. Изтъква се, че той дава безрезервно своята подкрепа за развитието на това добро дело. В този дух по-нататък в писмото се посочва нарастването броят на членовете на кооперацията, техният дялов капитал и т. н. Но направеното не е достатъчно. Мечтата на кооператорите е в града да се построи антрепозит и сушилня, по-големи от тези, построени от банката в Харманли. Мотивировката на кооперацията е, че се плаща всяка година на харманлийския антрепозит голям наем, голямата фира, която дават пашкулите от превозването им до там и качеството и стойността си, която губят при превоза. Посочват се конкретни цифри на загубите. Банката и Министерството на земеделието са информирани за това. Същите са обещали, че най-късно до август ще започне строителството на антрепозит със сушилня. Осигурено е и място от общината за постройката им. Наближава август, но нищо от обещаното не е започнато. Настоява се същите институции да поемат загубите, които търпи кооперацията за превоза и обработката на пашкулите в Харманли. Безпокойството на кооператорите е голямо и кара управата да не отстъпва от своето решение.

УС продължава да работи сериозно в това отношение. Място за отстъпки няма. Избира се една „депутация” от двама членове на УС - Тодор Пейков и Станко М. Разбойников, снабдени с всички инструкции и книжа, които заминат за София и представят готовността на кооперацията да започне изграждането на антрепозит и пашкулосушилня. Поставя се и въпросът за изплащането на пашкулите, изпратени в антрепозита в Харманли, които да не бъдат смесвани с останалите поради по-добрия рандеман и да бъдат изплащани при определени условия. Освен в разговор, но и чрез едно изложение, подписано от УС и адресирано както до УС на БЗБ, така и до Министерството на земеделието, депутацията успява да постигне определени резултати.

Въпросите за изплащането на пашкулите, намиращи се в антрепозита в Харманли, да не се смесват с останалите и при продажбата им от БЗБ да става според рандемана, който е най-добър само за свиленградските пашкули, се приема от ръководството на Банката да бъдат решени и това удовлетворява всички кооператори.

Въпроса за постройката на антрепозит и сушилня в Свиленград е решен. БЗБ и Министерството на земеделието са съгласни кооперацията сама да ги построи  по предварително одобрен от тях план. За целта БЗБ се задължава да отпусне личен кредит срещу дялове на кооперацията, а при нужда Министерството да отпусне значителна сума, като се приложи закона за ипотеките. За решаването на този назрял въпрос - изграждането на антрепозит със сушилня, УС решава да свика общо извънредно събрание, което е свикано на 3 август 1924 г. 7

Присъстват 353 членове - кооператори, а отсъстват 481 души. Тези цифри са твърде показателни за ръста на членовете-кооператори, които оценяват добрите възможности, които им предоставя кооперацията и стават нейни членове. По-нататък през годините тази цифра непрекъснато ще се променя във възходяща линия.

След станалите разисквания, събранието приема с категорично мнозинство да започне изграждането по стопански начин на антрепозит и сушилня. Приема се да се изпратят двама специалисти в Италия, където да проучат различните системи машини, внедрени в италианското предприятия за обработка на пашкулите. Избран е агрономът на кооперацията М. Иванчев и банковият инженер при БЗБ - София Иван Гусаков. Същите са натоварени да започнат преговори за покупката на машини за нуждите на кооперацията.  Наред с това се избира строителна комисия от 7 члена, която да започне подготовката за строителството на сградата. И не на последно място се приема да се сключи заем от 3 мил. лв. с БЗБ, която сума да се използва в строителството на антрепозита със сушилнята.

Цялата работа по изграждането на антрепозита и сушилнята се възлага на строителни предприемачи. Изискванията от тях са да доставят 400 м3 камъни от местните кариери, като се определя и цената за един кубик, а също така и 2000000 тухли, които по-късно не достигат и са увеличени с още 100000 бр. Останалите строителни материали кооперацията, доставя за своя сметка, за да не прави излишни разходи.

През октомври 1924 г. отново е свикано извънредно общо събрание. Присъстват едва 161 члена, а отсъстват 714. Правят се и необходимите постъпки пред централното ръководство на БЗБ в София да изпрати архитект, който да изработи архитектурните плановете за антрепозита и сушилнята и ръководи строителството. За такъв е определен арх. Георги Кунев. Изпратените в Италия специалисти докладват за преговорите за доставка на необходимото оборудване за антрепозита и сушилнята, а също така и за пазара за продажбата на пашкули. Одобрява се уговорената сделка за доставка на италианските машини система „Пелегрино”, произвеждани от фирмата Джузепе Болтри в Милано. Приема се БЗБ да достави оборудването за сметка на кооперацията. Арх. Георги Кунев излага пред общото събрание условията, при които ще проектира и на които ще трябва да отговарят новоизграждащите се кооперативни сгради. В подкрепа на кооперацията за изграждането на антрепозит и сушилня е Министерството на земеделието. За да поощри изграждането им, то отпуска безлихвен кредит от 400000 лв. за срок от 5 години.

През 1925 г., когато започва изграждането на антрепозита и сушилнята, което според предварителните изчисления възлиза на 6000000 лв., дяловият капитал на кооперацията от 1000000 лв. не е достатъчен за такова строителство. Решава се да се иска от БЗБ ипотечен заем от най-малко 3000000 лв. Изпратени са да преговарят с банката членовете на УС - Тодор Пейков и Станко М. Разбойников. До споразумение не се достига, тъй като за да се сключи ипотечен заем, банката настоява кооперацията да има нотариален акт на мястото на строителството, който е предоставен безвъзмездно от общината. Същата комисия е натоварена да преговаря с БЗБ и за продажбата на пашкулите от старата реколта, като 30000 кг са все още непродадени и по тази причина кооперацията не може да реализира големи печалби. Въпреки положението, в което изпада кооперацията, ръководството й държи разпределението на чистата печалба от продажбата на пашкулите да стане по устав, като 50 % разпределени за производителите се изплатят на следващата година. Ръководството на  банката уверява, че в скоро време същите ще бъдат продадени. И наистина, през септември банката продава на италианеца Ангилери 36000 кг сухи пашкули с различно качество, като всяко качество е с определена цена. УС на кооперацията, като пресмята всичките разходи по закупуването, печенето и сортирането на това количество пашкули, счита че резултатите от тази сделка са задоволителни. След като се разплаща на своите производители, на кооперацията остават 165256 лв., които се предвиждат за амортизация, изплащане на лихви и други непредвидени разходи.

В края на февруари е годишното отчетно събрание на кооперацията, което отчита работата и през изминалата 1924 г. За две години членове на същата са станали 912 души. При разискванията събранието дава право на УС да сключи варантен кредит от 1000000 лв. с БЗБ срещу залог на депозираните пашкули. Това не е достатъчно и събранието настоява да се поиска един ипотечен кредит срещу залог новостроящият се антрепозит, сушилнята и машините в нея. УС се задължава да достави необходимите количества бубено семе при необходимите условия за новата производствена кампания.

Както на това годишно отчетно събрание, така и на останалите годишни събрания до края на съществуването на кооперацията през 1947 г. се прави отчет и на Контролния съвет, приемат се бюджетните разходи за следващата година, определят се заплатите на длъжностните лица и т. н. Щатни длъжностни лица са директорът, счетоводителят и касиерът. За икономия на средства канцеларията на кооперацията е обща с тази на тютюневата кооперация „Тракия”. Двете кооперации имат общ директор и общ счетоводител. Въпреки това, събранието приема да бъде изработена рекламна табела с надпис „Пашкулена кооперация „Коприна”, която да бъде окачена на стената на канцеларията. За да може сушилнята да започне да работи, макар и още да има проблеми със строителството, при изкупуването на пашкулите от реколта 1925 г. се приема да се закупи локомобил от гара Дебелец.

С настъпването на строителния сезон през 1925 г. започва строежът на сушилнята от 713 м2. За обща радост на всички кооператори на 12 юни голямата сушилня, проектирана да изсушава напълно за 24 часа 13000 кг сурови пашкули или да полуизсуши при нужда за същото време 26000 кг е завършена. За монтиране на закупените от Италия машини, необходими за оборудването на сушилнята, в края на април от Италия фирма „Болтри” изпраща свои монтьор, който извършва монтажните дейности. За цялото оборудване кооперацията заплаща 64200 италиански лири.

За новата пашкулена кампания през април 1925 г. се купува бубено семе от харманлийски греньори, като на унция се заплаща по ? част, а останалата част се заплаща след продажбата. Цената на една унция бубено семе е 160 лв., а се продава на членовете по 165 лв., а тези които купуват на кредит, заплащат по 170 лв. Закупува се и бубено семе от Станимашко (Асеновградско), като унцията там е по 120 лв. и семе от греньорите от Любимец, за което се заплаща по 165 - 170 лв. за унция.

В средата на юни 1925 г. започва кампанията по изкупуването на пашкулите. Дейността на кооперацията е по-ефективна, защото пашкулите се приемат в сградата на сушилнята, която не е напълно завършена и оборудвана. Пашкули се приемат и на организираното градско тържище, и на това в с. Момково. Преди и по време на кампанията има организирана широка разгласа за доброто почистване и сортиране на пашкулите от самите производители. Разгласява се официално, че сушенето на пашкулите ще става вече не във Харманли, а в новоизграждащата се сушилня на кооперацията. Тъй като все още продължава строителството на антрепозита, то изсушените пашкули ще се съхраняват в сградата на Костадин Чернев за срок от 3 месеца, срещу определен наем. Тук ще се извършва и сортировката на пашкулите от назначените за сезона работници, предимно жени. Амбицията на УС е да вземе всички необходими мерки кампанията да протече при добра организация. И тъй като кооперацията все още няма необходимото оборудване в сушилнята и склад за временно съхранение на изсушените пашкули, искат се от антрепозита в Харманли под наем необходимите кошове, харари - чували и друг инвентар. Предвижда се да се наемат две коли, които да превозват пашкулите от тържищата до сушилнята и оттам до временно наетия склад. Изпраща се и писмо до кмета на с. Любимец, който да разгласи сред пашкулопроизводителите да носят пашкулите си в Свиленград. Препоръчва се на всички членове на кооперацията да агитират своите съграждани да се записват за членове на същата.

На 13 юни същата година започва първото изсушаване на пашкули в новата сушилня. В продължение само на 20 дни депозираните от реколта 1925 г. 101000 кг пашкули са напълно изсушени. Непрекъснато се работи и по изграждането на антрепозита, но понеже за пашкулената кампания не може да се завърши, изсушените за първа година в модерната сушилня пашкули се складират в частни сгради, където се сортират и подготвят за продажба.

Започват и преговори за покупката на локомобил от гара Дебелец, но малко по-късно тази идея отпада. През есента на 1925 г. строителството на антрепозита е напреднало значително. Договаря се доставката на строителен дървен материал от гара Сарамбей (Септември) и Белово, като се приема вътрешните стълби на сградата да бъдат от бетон.

Ентусиазмът на младото и амбициозно ръководство на кооперация „Коприна” не спира до тук. Взема се решение, през сезона на събирането на пашкулите и инсталирането на машините в сушилнята, да се организира „едно велико тържество по полагането на основния камък на антрепозита и сушилнята. Да се поканят министри, депутати и други важни фактори, като внушително ще се повлияе върху повдигането на това велико дело”. Решава се тържеството да се проведе на 28 юни. За тази цел се избира комисия, която да организира всичко - изпращането на писма, покани, „като гледат да се даде най-тържествен изглед на тържеството”.

В деня на откриването, в присъствието на управителя на БЗБ д-р Христо Танчев, администраторът при същата банка Стоян Колчев, архитект Георги Кунев, ръководителят на постройката, духовенството, всички шефове и чиновници на учрежденията в града, всички кооператори и цялото свиленградско население с голяма тържественост и радост се освещава и се полага основния камък на антрепозита и сушилнята - бъдещата гордост на Свиленград.

До края на годината почти всички грижи на УС са насочени към решаване на проблемите със строителството на сградата на антрепозита и някои довършителни работи на сушилнята. На заседанията на съвета се разискват отделни въпроси, които възникват в хода на строителството. С наближаването края на строителството тези въпроси не са един или два. Тъй като много голяма част от работата по строителството се извършва по стопански начин, УС търси и решава проблемите със снабдяването на тухли, керемиди, вар и др. Някои от тези въпроси кооперацията допълнително отдава на търг. По искане на кооперацията, общината обявява на търг мястото, което предварително е отдала за строителството на антрепозита и сушилнята. Съвсем символично за 1 м2 площ се иска 14 лв. След търга, който е спечелен от кооперацията, последната вече има нотариален акт и е в правото си да сключва ипотечен заем с БЗБ. И разбира се, в това отношение кооперацията бърза.

Строителството на антрепозита от 792 м2, който е на три етажа, изба и таван, в края на 1925 г. е достигнало до покрива. Дърводелските работи, подовите конструкции, остъкляването на прозорците, вътрешната и външната мазилки, боядисването на дървените части, доставката на дизелов мотор за задвижване на вентилаторите в сушилнята и пр. се довършват постепенно през годините и завършват през 1929 г.

Останала без средства, управата на кооперацията прави всичко необходимо за сключването на ипотечен заем от 4000000лв., като за целта ипотекира двете сгради, всички машини и празното място, което е в границите на парцела на кооперацията, но все още не е застроено. Това е първият ипотечен заем, който кооперацията иска и е сключен при необходимите условия от БЗБ. До края на съществуването на банката - 1947 г. тези ипотечни заеми ще бъдат десетки за кооперацията, защото дейността на банката е да кредитира селските стопанства и кооперативните сдружения в страната, да урежда покупко-продажбата на техните произведения, да доставя земеделски машини, сечива и оръдия, да съдейства за развитието на земеделието. Освен това, управата търси и намира средства чрез заеми от частни лица и учреждения и набира задължително собствени средства във формата на дялов капитал и фондове. Впоследствие, до края на 1929 г. всички тези задължения от заеми към Банката, към частни лица и учреждения са окончателно изплатени от набраните собствени средства на кооперацията.

“Силата и здравината на една стопанска организация, според УС, е в нейната финансова мощ. Колкото с повече собствени финансови средства разполага, толкова тя е с по-голям замах в областта където работи. Тогава тя може да твори и тогава само може да бъде повече полезна на членовете си”.  Така управата вижда предназначението на кооперацията и работи в това направление. Набира по възможност повече собствени средства във формата на дялов капитал и различни фондове. Още през 1925 г., по нейно предложение, общото събрание решава да се взема задължително от всички депозанти на пашкули от Свиленградска околия по 10 % върху стойността на пашкулите за дялов капитал и 2 % за фонд постройка антрепозит и сушилня годишно, а за депозанти от други околии, ако не желаят да бъдат членове, да се взема годишно по 3 % за фонд сушилня. Това задължително задържане на дялов капитал и фонд сушилня продължава цели 5 години - от 1925 до 1929 г. включително.

Така е построен най-големият антрепозит и най-модерната сушилня в България, където могат да се складират и изсушат годишно повече от 250000 до 400000 кг сурови пашкули и 2000000 кг неомаганен памук. Тук са инсталирани магани и преси за омаганяване и балиране на памук. По този начин се дава възможност на производителите да извлекат по възможност повече облаги от това тяхно най-важно занятие - пашкуленото и памучното производство. 8

Цялата дейност на кооперацията по устав се ръководи от УС, който на своите заседания и на свиканите извънредно общи събрания или годишно-отчетни събрания  прави отчет за дейността на кооперацията. При всяко едно от тях се приема дневен ред, правят се отчети и се дискутира по различните проблеми. УС е този орган, който търси различни форми, за да се постигне единогласие при решаването на един или друг проблем. Но винаги има и недоволни. Така през лятото и есента на 1925 г., на страниците на в-к „Народ” излизат две критични статии по отношение дейността на кооперацията. Пише ги един от членовете - Петър Караманов.

В първата статия под заглавие „Пашкулопроизводителна кооперация „Коприна” - Свиленград”, на която в края авторът не се подписва с името си, а „Свиленградчанин - кооператор” поставя на страниците на вестника проблемът с продажбата на пашкулите от реколта 1924 г. Той не е съгласен, че след създаването си кооперацията е изцяло зависима от централното управление на БЗБ. Тъй като тя кредитира кооперацията при изкупуването на пашкулената реколта, който кредит се раздава като аванс за продадените пашкули на всеки един член - кооператор, на нея е възложено продажбата на пашкулите, което се забавя с година и повече. „Не само финансово, пише авторът, а и административно, даже и сега, когато ние имаме инсталирана своя собствена печка - най-новото постижение на техниката в тая област” По-нататък авторът изтъква, че поради липсата на сушилня и складове, пашкулите на кооперацията са носени в антрепозита в Харманли, който е собственост на БЗБ и пашкулите са предоставени на банката да ги продава. Към тази продажба всъщност е и отправената критика на автора на статията. По-нататък, много обширно, авторът поставя редица въпроси пред УС и пред банката за продажбата на пашкулите от реколта 1925 г. Защото забавянето на продажбата на пашкулите лишава членовете - кооператори от средствата, които им се полагат от полученото производство. В този дух е написана цялата статия, в която се изказва протест върху монопола на БЗБ върху изкупните цени на пашкулите. Това косвено обслужва интересите на търговците и е в ущърб на кооперация „Коприна”. Същите изкупуват пашкулите средно по 70 - 75 лв./кг, а ги продават в Милано по 140 - 150 лв./кг.9

Зад становището на Петър Караманов стоят една голяма част от членовете -  кооператори, които не смеят открито да изкажат своето становище. УС на кооперацията на свое заседание изказва тревогата си от това поведение, не приема становището на автора на статията, но след разискване отлага решението си и иска отговор от Караманов.

През октомври 1925 г., отново на страниците на в-к „Народ”, Петър Караманов пише втора дописка, озаглавена „Недъзите в „Коприна” (Писмо от Свиленград). Авторът се подписва с псевдонима Мустафа паша.

“След дълги усуквания, пише авторът, въпреки писмено депозираното заявление на 10 август от една десета част от членовете на пашкулено производителната кооперация в града ни, най-сетне Управителният съвет свика на 6 септември публично кооперативно събрание, на което даде отчет за продажбата на тазгодишните ни пашкули, за миналогодишните и за строежа на антрепозита.” По-нататък авторът на дописката изтъква, че УС не е отговорил на поставените въпроси от първата кореспонденция, нито отрича изнесените факти и затова „ние ги потвърждаваме и искаме да обърнем вниманието на обществото и на кооперациите в страната да вземат мостра от „Коприна” за своите работи.

Според Караманов и кооператорите, които споделят неговото становище, е нарушен уставът на кооперацията, според който „общото събрание на кооператорите определя кога, кому и на каква цена да се дадат пашкулите”. В действителност УС взема решение без да свика общо събрание, продава пашкулите от реколтата през 1925 г. на Константин Ангилери, главен акционер и представител на Балканския полуостров на италианската фирма „Абел и С-ие”. По-късно същият става представител на друга копринена търговска къща.

За Караманов сделката с Ангилиери ощетява не само кооперацията, но и нейните членове, защото цената на свиленградските пашкули, които са от бялата багдатска раса струват много повече. И след като пашкулите са продадени, едва тогава УС иска да бъде одобрена продажбата. След предварителна заплаха, пише Караманов, че ако кооператорите не одобрят продажбата „не ще получат пари, ни за миналата, ни за тази реколта, че ако с туй бламират съвета, БЗБ ще преустанови кредите си и антрепозита ще остане недостроен! А това е единствения им актив и инициатива, че строят по стопански начин здание и инсталация, които ще възлязат на около 7000000 лв.”. 10

Свикано е общо събрание на кооперацията, на което Петър Караманов в едночасова аргументирана реч отрича една такава продажба на пашкули и посочва, че е нарушен уставът на кооперацията. Голяма част от участниците в събранието са готови да не гласуват одобрението на подобна сделка и недоверие към УС. Същите са подложени на натиск от страна на тези кооператори, които по една или друга причина защитават действията на УС. Но най-вече заплаха към недоволните кооператори отправя поканеният специално за събранието висш чиновник от централното управление на БЗБ. Същият заплашва, „Че БЗБ ще вдигне ръка от „Коприна”, ако те не одобрят продажбата и ако протестират за неликвидирането на миналогодишните пашкули. И по този начин се изтръгна от събранието одобрение на продажбата, доверие за УС и „благодарствена” резолюция за услугите, които БЗБ е правила на „Коприна.”.

А в същност кооперация „Коприна” губи от сделката с пашкули, за която посредник е БЗБ. През същата година по сведение на българския консул в Милано, търсенето на български пашкули е голямо, защото реколтата в Япония, Франция и Италия е компрометирана. Няколко дни след продажбата на пашкулите на кооперация „Коприна” по 340 лв./кг същите вече на Миланската борса се продават по 480 - 500 лв./кг.

Овладял създадената ситуация, УС на следващото свое заседание разглежда поведението на Петър Караманов и заключава, че „Той е непоправим и открито върви по пътя на кооперативното разстройство и поради тази му противокооперативна дейност УС го изключва като член на кооперацията”.

През първите месеци на 1926 г. се извършват довършителните строителни работи по изграждането на антрепозита. Бърза се и с оборудването с необходимите машини и двигатели, защото УС е твърдо решен новата реколта от пашкули вече да се приема, изсушава и съхранява в собствената материална база на кооперацията. Уговаря се за наемането под наем на един локомобил - парен котел от Любимец, собственост на Илия Драгов за нуждите на сушилнята за печене на пашкули. Но за това се иска експертната оценка на инспектора по парните котли в Ст. Загора, за да се договори наемната цена.

На искания ипотечен заем от 4000000 лв. в края на февруари 1926 г. БЗБ е съгласна да отпусне едва 1500000 лв. за срок от 10 години. Това не удовлетворява кооперацията. УС приема, че тези пари не могат да покрият задълженията, които са направени до този момент при завършването на постройката на антрепозита. Правят се постъпки пред БЗБ за отпускане поне още на 2000000 лв.

Несъгласието на банката да отпусне необходимия ипотечен заем и изплащането на реколтата от пашкули - 1924 г. кара група граждани, членове на кооперацията да издадат позив срещу политиката на финансовата институция. На 26 февруари 1926 г. в клуба на Демократическата партия е свикано публично събрание. Главен организатор е Петър Караманов. Участниците в него искат открито събрание, да бъде порицано ръководството на банката. Разтревожена от негодуването на гражданите, банката предупреждава УС. Приема се да се издаде едно предупреждение към кооператорите, в смисъл че позивът, издаден от гражданите (УС умишлено не приема, че това са същевременно и членове на кооперацията) не ангажира с нищо кооперацията. Приема се, че издаването на позива е дело на известни личности в града, чиито намерения нямат нищо общо с управлението на кооперацията. Съгласно устава решенията могат да се вземат не на общоградски, а на кооперативни събрания.

Общоградското събрание на пашкулопроизводителите е свикано на 2 март - неделя и тук се разисква въпроса за изплащане стойността на пашкулите, внесени в БЗБ. Събранието констатира, че слуховете за незабавното изплащане на дължимите суми са само предизборен ход на УС и приема резолюция, в която се изказва недоволство от начина на действие на БЗБ и Министерството на земеделието. Събранието иска час по-скоро да се ликвидират чрез кооперация „Коприна” сметките за пашкулената реколта от 1924 г., като се признаят лихвите, които БЗБ взема срещу отпуснатите аванси. Събранието настоява да знае истинската причина за протакането на тази ликвидация. При провеждането на събранието активно участие вземат отново Петър Караманов, Христо Катранов, Демир Бахаров, Георги Караянев и др. 11

УС бърза да овладее създадената ситуация и недоволството на кооператорите от своята дейност и тази на БЗБ. Приема се декларация, която е отправена към БЗБ и гражданите на Свиленград, в която те се уверяват, че тази дейност е дело на няколко души кооператори и граждани, водени от изключения от кооперацията Петър Караманов. И за да бъде още по убедителен, УС излиза с резолюция за изплащането на пашкулената реколта от 1924 г., като изказва съжаление за този начин на действие от страна на гражданите.

Едва сега ръководството на кооперацията предприема строги мерки към онези свои членове, които изхождайки от материалния си интерес, продават без разрешение през 1925 г. своята продукция на частни търговци. Предлага се те да бъдат изключени. След разисквания УС приема компромисно решение този проблем да бъде отложен за неопределено време, защото се приема, че през 1925 г. има голяма парична криза от една страна и от друга, че кооперацията не е имала възможност да даде обещания аванс от БЗБ от 40 лв/кг, поради което членовете не са предали своето производство на кооперацията, съгласно нормативните документи.

Повече от 10000 кг пашкули от реколтата - 1924 г. на кооператорите от Свиленград са депозирани в антрепозита в Харманли и една година и половина стоят непродадени. Това създава редица проблеми на УС на кооперацията и ръководството на БЗБ. Недоволството на кооператорите е напълно оправдано. Ръководител на протеста отново е Петър Караманов. Под негово ръководство в града се разпространява  позив, чрез който гражданите се призовават на събрание, за да протестират срещу забавянето на ликвидацията на продадените вече пашкули от реколта 1924 г. Едва в края на март 1926 г. БЗБ - клон Харманли продава пашкулите средно по 104 лв./кг. УС е несъгласен с тази цена и иска да се признае фирата от 3000 кг и да се изплати допълнително това количество. Следват спорове между двете институции, но до решаването на проблема не се стига.

В края на март 1926 г. е годишното отчетно събрание на кооперацията, за изминалата 1925 г. Продължава организационното изграждане на кооперацията. Присъстват 478 души, а членовете по това време са общо 1448 души. След направения отчет на УС, се приема да бъде направена основна промяна на устава на кооперацията, като задължително да се приеме, че изключването на член - кооператор може да става само на общо събрание. Одобрява се и бюджета на кооперацията за 1926 г., като се предвижда да има следните длъжности за ръководство на дейността на антрепозита и сушилнята: Директор - касиер, счетоводител, домакин - надзирател на антрепозита и писар - разсилен. Поради ограничените финансови възможности, се приема да се ползва обща канцелария с тютюневата кооперация „Тракия” и ако в бъдеще се налага канцеларията да се отдели самостоятелно.

При учредяването на кооперацията е прието от всеки член - кооператор да се удържа 10 % от стойността на произведените от него през годината пашкули за дялов капитал. Но това дялово участие на членовете не е достатъчно за да укрепне и се развива кооперацията. С цел тя да се изгради като самостоятелна стопанска единица и да стане фактор в стопанския живот не само в града, но и в района, а заедно с това и същински стопанин на материалната база, която се изгражда, се приема да започне пропагандна кампания сред кооператорите за увеличаване на дяловия капитал. И тъй като дейността на кооперацията винаги има своите опоненти, които не одобряват решенията на УС и на общите събрания, които умишлено продават своята продукция на търговците, напускат кооперацията, се препоръчва същите да бъдат изключвани. И в този дух на укрепване финансовите възможности на кооперацията събранието приема от пашкулената реколта - 1926 г. да се удържа от стойността й 10 % на всеки един кооператор за увеличаване на дяловия капитал. На новопостъпващите  членове се препоръчва да се определи един минимум за размера на задължителния дялов капитал.

С това не се изчерпват решенията на общото събрание. УС е натоварен да сключи варантен заем срещу залог на пашкулената реколта от 1926 г. Приема се да започне строителството по стопански начин на подходящ павилион - сграда за работниците. Препоръчва, да бъде изработен архитектурен план на павилиона, който да бъде едноетажна сграда, разположен на 50 - 60 м2 площ. Препоръчва се, да се дадат под наем някои от етажите на антрепозита на тютюнева кооперация „Тракия”.                                                                                                                                                                               Голяма част от участниците в отчетното събрание, въодушевени от постигнатото ивярващи в по-нататъшните начинания на ръководството на кооперацията, пожелават  на УС, след постройката на антрепозита и сушилнята да предприема нови инициативи в своята дейност. И тъй като първият етап на изграждането на материалната база е почти реализиран, събранието препоръчва да започне проучването на възможностите за строителство на филатура - фабрика за точене на коприна. Защо, казват участниците в събранието, такава инициатива е подета в Харманли, а в Свиленград да не започне изграждането на такава, където производството на пашкули е много по- голямо, а продукцията - по-доброкачествена. И не на последно място, в името на конкуренцията се изказват мисли, да се попречи на Харманли, за да не може да реализира този план. И затова трябва час по-скоро да се проучат условията за изграждането на филатура в града за което да се информира общото събрание, за да се вземат необходимите решения. Досегашният председател на УС - Христо Дянков, а също така и подпредседателят Христо Желязков са преизбрани да ръководят кооперацията за още една година.

През април 1926 г. УС иска специализирана комисия, която окончателно да приеме новопостроените сгради на антрепозита и сушилнята. Заедно с това започва подготовката им за новата пашкулена кампания, като антрепозитът се снабдява с вече уговорения под наем локомобил от Любимец, набавят се въглища и се остъкляват прозорците на втория и третия етаж.

В УС постъпва молба от Петър Караманов, който вследствие на критиките към ръководството на кооперацията е изключен, а сега моли отново да бъде приет. УС разглежда молбата му и членовете му са единодушни, че той не заслужава повече да членува в нея. Защото той твърди, пише в протокола от заседанието на съвета, че: „а) Кооперация „Коприна” е батясала - задлъжняла с няколко милиона лева и кооператорите могат да се спасят само като се продадат кооперативните постройки на г-н Ангилери; б) че УС няма мандата да строи сушилня и антрепозит на сума по-голяма от 3.5 мил. лв.; в) че средствата на кооперация „Коприна” се пилеят без сметка и се ощетяват кооператорите. С подобни лъжи той цели да заблуди, подведе и настрои кооператорите против УС, който не му позволи да постигне користните си цели и т. н.” Изхождайки от това, УС е категоричен и отхвърля молбата на Петър Караманов за членство в кооперацията.

С изграждането на материалната база, пред кооперацията възникват и сериозни организационни промени. Налага се такива да бъдат направени в устава на кооперацията. Една голяма част от него не отговаря на новите стопански условия при които тя трябва да работи. Заедно с това е подготвен и правилник за прибиране, изсушаване, сортиране и пазене на пашкулите. Непосредствено преди кампанията за прибирането на пашкулената реколта през 1926 г., на 9 май е свикано извънредно общо събрание. От 1488 редовни члена на събранието присъстват едва 173, които имат 1560 дяла. Останалите 1315 член - кооператори имат 11835 дяла. Но събранието се провежда, тъй като веднъж е насрочена дата за неговото провеждане, но поради липсата на необходимото число кооператори, то пропада. Веднага след това се насрочва нова дата за провеждане на събранието и независимо от броя на кооператорите то се провежда. Такава е практиката още с основаването на кооперацията и така е съгласно приетия устав. Това се повтаря за всяко общо събрание. Задължително на всяко общо извънредно или отчетно - годишно събрание в протоколите се изписват имената на участниците в събранието, колко дяла имат, а също и броят на непресъстващите и техните дялове в кооперацията.

Към сушилнята има изградени 4 пещи, като една от тях общото събрание предлага да бъде дадена под наем при определени условия за изпичане на пашкулите на частните търговци. При необходимост може да се даде още една пещ за техните нужди. След като антрепозитът е приет окончателно от назначената комисия, събранието предлага и приема да даде под наем една част от него за една година на тютюнева кооперация „Тракия”, като за своите нужди запазва партера, тавана, една стая на първия етаж и сушилнята. Тъй като през юни 1925 г. една част от пещите на сушилнята са пуснати в действие, то са получени различни пукнатини, които сега се налага да бъдат измазани с огнеупорна пръст.

На събранието се докладва, че г-н Ангилери предлага да кредитира кооперацията срещу залог на пашкули при определени условия. При разискванията не се стига до решение, защото се приема, че сключването на такъв кредит е твърде нелоялно към БЗБ. Събранието предлага и се приема при провеждането на пашкулената кампания на всеки кооператор да се заплаща срещу депозираните пашкули определена сума аванс за всяко качество.

С оглед на новите възможности на кооперацията да закупува, изсушава и съхранява пашкули, УС решава да разшири своята дейност в района и да обхване повече села. Когато през втората половина на юни в селата Любимец, Малко градище и Момково са открити тържищата за изкупуване на пашкули, за да може кооперацията да обхване тези селища изпраща свои представители да изкупуват пашкули на кооперативни начала, като за всеки килограм качествени пашкули се заплаща авансово 80 лв.

Със започване на кампанията за изкупуване на пашкулите от началото на юни 1926 г. влизат в действие напълно изградените антрепозит и пещи на сушилнята. Според постъпващите за изпичане в антрепозита количества пашкули, са назначени на временна работа 93 работника, които дневно сортират по 1100 - 1200 кг сухи пашкули. Според УС всички закупени пашкули трябва да бъдат изпечени и сортирани до края на юли и подготвени за продажба. Всички готови пашкули се пълнят в т. н. харари - големи чували.

С писмо до българските генерални консули в Милано и Марсилия се иска да бъдат изпратени бюлетини за цените на пашкулите. И едва през август УС отговаря на искането на БЗБ да търси пазар (купувачи) и продаде пашкулите с условие, че тя не може да сключва сделка, докато кооперацията не си даде съгласието.

Идеята за изграждане на филатура започва да занимава не само УС на кооперацията, но и Свиленградската община. И докато УС все още не предприема реални действие за решаване на този проблем, то инициативата идва от общината. В средата на август 1926 г., с писмо до УС, община Свиленград кани кооперацията да определи делегат, който да участва в съвместна комисия, която да работи за изграждането на филатура в града. Според общината тази комисия е необходимо да замине за София и да преговаря с Министерството на земеделието за необходимостта в Свиленград да започне изграждането на едно такова предприятие и всъщност процеса на обработката на пашкулите да завършва с тъкането на коприна. УС разисква  предложението на общината, но все още не е готов за такова голямо начинание. На заседанието, което се свиква по този повод  съвместно с КС, се разисква, дали има достатъчно условия за поставяне началото на изграждането на филатура в Свиленград. При разискванията се отчита, че откриването на една филатура изисква редица условия и проучвания. Ръководството на кооперацията много предпазливо приема това сериозно начинание. Решава се в състава на делегацията за София да бъде включен Спас Разбойников, който добре познава проблемите и може да участва в преговорите.

В същото време пашкулената реколта от 1926 г. е непродадена. БЗБ иска кооперацията да определи минимум 360 лв./кг за сушени пашкули, тъй като пашкулите ще се изкупуват по цени на Миланското тържище. Определяйки минималната цена за килограм пашкули, банката цели да узнае каква цена дават нашите търговци. Освен това същата изисква кооперацията да не влиза в преговори с други търговци, защото пашкулите вече са офертирани.

УС също не остава настрани от търсенето на подходящ купувач на пашкулите, въпреки искането на банката да не се търсят други търговци. Решава се да започнат преговори с италианеца г-н Константин Ангилери, а също така и господата Сиди и Арие, и ако желаят да закупят определено количество пашкули, да подадат офертите си в определения срок и внесат депозит за участие в търга от по 1000000 лв. По-късно същите, спазвайки определените условия, участват в търга. При отварянето на офертите, е отхвърлена тази на г-н Сиди, който дава едва 362.5 лв./кг. Отхвърлена е и офертата на г-н Арие, а е приета само тази на г-н Ангилери, който дава най-висока цена - 369 лв./кг. Спечелил търга за покупката на 35160 кг сухи пашкули различно качество, на Ангилери са определени условията, при които може да започне извозването им от антрепозита. Константин Ангилери е представител на престижната търговска компания за производство на коприна „Abeig” със седалище в Цюрих, Швейцария.

Сумите на продадените и изплатените на производителите за отделните количества и качества пашкули са твърде подробни и ако ги приведем може би ще отегчим нашия читател. Затова приемаме, че както в случая, така и в по-нататъшното ни изложение по възможност ще се ограничаваме да привеждаме подробни цифрови данни, защото едно такова изследване, каквото е нашето изобилства от цифрови показатели и ще привеждаме само тези, когато това е необходимо, за да се покажат едни или други показатели в дейността на кооперацията.

Макар и твърде неукрепнала, изграждаща своята материална база и трупаща опит, Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград има вече създадено добро име сред стопанските среди в България. Тя получава покана за участие в организирания през септември панаир в Пловдив. Но УС отговаря, че кооперацията няма готовност за едно такова сериозно участие.

С разширяване на дейността на кооперацията, в края на 1926 г., тя има определен административен и помощен персонал. Директорът продължава да изпълнява и функциите на домакин. През 1926 г. двете кооперации се отделят в отделни канцеларии с отделен персонал, вследствие на което директорът Ал. Фурнаджиев подава оставка. За директор е назначен Тодор Петков, дългогодишен прогимназиален учител, директор и училищен инспектор. Счетоводител - касиер е Христо Димитров, книговодител - деловодител е Михаил Катерински и Христо Дим. Гайдаджиев - разсилен работник.

И нещо любопитно. След като УС на кооперацията няколкократно отказва да възстанови изключения през 1925 г. от кооперацията небезизвестен дописник на в-к „Народ” - Петър Караманов, след поредната негова молба, през октомври 1926 г. той отново е приет за член - кооператор. УС приема, че същият в продължение на 6 месеца се е държал коректно и заслужава да му бъде възстановено членството.

Вече две години кооперацията използва в сушилнята за печене на пашкули взетия под наем локомобил от Любимец. Тъй като неговата поддръжка струва твърде скъпо УС е твърдо решен да закупи дизелов мотор от 25 к. с. За целта се приема да бъде натоварен инженер - специалист, който да проучи възможностите в това отношение. Същевременно има и друга алтернатива за решаването на този проблем. През декември 1926 г. Популярната банка е инициатор за електрификацията на града. Преди да е закупила дизеловия мотор, кооперацията предлага да бъде закупен общ мотор с повече конски сили, а заедно с това кооперацията да участва съвместно с банката по електрификацията на Свиленград. Предлага се дизеловият мотор да бъде монтиран в сградата на кооперацията. Въпросът остава открит до вземане на окончателно решение от страна на банката.

През февруари 1927 г. е годишното отчетно събрание на кооперацията, за дейността й през 1926 г. Само три години от нейното съществуване в кооперацията членуват вече 1627 души, всеки един от тях с определен дялов капитал. След отчетния доклад на председателя на кооперацията започват и изказванията по редица въпроси, които са възникнали или има да се решават в бъдещата дейност. Един от основните въпроси, който се решава конкретно всяка година, е снабдяването на кооператорите с бубено семе. Приема се решение снабдяването с бубено семе за 1927 г. да бъде разгласено чрез градския глашатай и всички кооператори да се явят в канцеларията на кооперацията не по-късно от средата на март и да заявят по колко унции бубено семе искат и от кой греньор. За всяка заявена унция бубено семе трябва да се заплати по 20 лв. УС се натоварва да уведоми за същото всеки член - кооператор от селата.

Въпреки нарасналият брой на кооператорите, събранието счита, че това е недостатъчно. С оглед нарастването на дяловия капитал на цялата кооперация, се приема да се вземат необходимите мерки за увеличаване броя на кооператорите. Препоръчва се членовете на УС да обхождат селата от района и пропагандират възможностите на кооперацията, а също така производителите на пашкули да не продават своята продукция на частни търговци, а да я продават на кооперацията. За тази цел се предприемат и мерки за подобряване на условията за отглеждането на бубите, както в града така и в селата. Една от формите, която се препоръчва и приема, е да се отпечатат наставления по бубохранене, които да се разпространяват навсякъде  преди новия бубен сезон. Разисква се възможността кооперацията да закупи дизелов мотор за сушилнята - система „Кристоф” от Пловдив - 28 к. с. Търсят се и други възможности за това. Приема се и решението, кооперацията да не закупува дизелов мотор за нуждите на сушилнята, а този въпрос да се реши заедно с общината и Популярната банка при електрификацията на града. При избора на нов УС за председател е избран Атанас Циганчев, а за подпредседател - Димитър Желязков.

През пролетта на 1927 г., в своята работа УС на кооперацията намира за необходимо да подобри мерките по обучението на бубохранителите. Приема се през сезона на бубохраненето да се поканят греньорите от града и специалисти - агрономи на обща конференция, които да дадат конкретни наставления на бубохранителите, да споделят своите впечатления от дългогодишната си практика и конкретно да разискват  поставените въпроси. Такава конференция е организирана в края на април и се ръководи от директора на кооперацията Тодор Петков.

Практиката показва, че в новоприетия устав е направен пропуск в чл. 17 за пашкулите, които дават за продажба богоугодните, просветни и благотворителни институции - църкви, сиропиталища и училища, както и дребните производители, които произвеждат минимални количества пашкули. Предлага се в устава да се допълни и регламентира, че на същите, макар и не членове на кооперацията да се изкупува продукцията, като им се удържа 4 % за фонд „Сушилня и антрепозит”.

През новата пашкулена кампания през пролетта на 1927 г. кооперацията прилага на практика новоприетия правилник. Антрепозитът и сушилнята дават възможност да се изкупи цялата продукция на 1627 членове - кооператори и на тези, които все още не са станали такива. Цялата дейност на кооперацията в това отношение е регламентирана в правилника и това се повтаря всяка година. В нашето изследване повече няма да се спираме на въпроса за пашкулените кампании, които се организират всяка година.

УС  особено внимателно следи пазара на пашкулите от реколта 1927 г. Получават се информационни бюлетини и писма от Милано и Марсилия, за да се следят изкупните цени най-вече на белите пашкули. Отчита се, че цените на международните пазари за бели пашкули са много ниски и търсенето е много слабо. Тъй като времето за продажбата на пашкулите е напреднало - вече е есента на 1927 г. и въпреки ниските пазарни цени на пашкулите, УС решава да се поканят всички заинтересовани български и чужди търговци да предложат своите оферти до края на октомври и ако има задоволителни такива, пашкулите да се продадат.

За съжаление, в канцеларията на кооперацията не постъпва нито една оферта. Търговците настояват кооперацията да даде такава за цената на своите пашкули. След разисквания, УС приема да предложи на търговците своите пашкули на цена 320 - 330 лв./кг, франко склада. Въпреки направената оферта, кооперацията не може да продаде наличното количество пашкули, с които разполага, и е принудена да продава на 305 - 308 лв./кг.

Не по-различно е положението при продажбата на пашкулената реколта от 1928 г. За изкупуването на пашкулите са открити тържища в Свиленград и селата Любимец, Момково и Сива река. На едно от събранията след пашкулената кампания през 1928 г., амбициозното ръководството на кооперацията представя една подробна информация за събраното количество пашкули. По селищни тържища прави конкретен анализ, какви количества пашкули постъпват по видове качества, а също така и какъв процент заема всяко едно качество от общото количество пашкули, произведени от всяко едно селище.

В антрепозита на кооперацията от Свиленград постъпват 103315 кг, от с. Любимец - 1333.800 кг, от с. Момково - 7395. 400 кг, от с. Сива река - 1420.200 кг и от другите села - 9871.700 кг, или общо са приети 123336 кг. От това количество качествените пашкули са 96.2 %, а шкартото 3.8 %.

В отчета на ръководството на кооперацията, наред с подробната информация относно приемането на пашкулите, се прави анализ и на разходите, направени по същото време, фирата на пашкулите, резултатите от сортирането им, резата, състоянието на пещта за печене, салоните за приемане на реколтата и пр.

На събранието сериозно се разисква въпроса за цената на пашкулите както на вътрешния, така и на външния пазар. Разглеждат се бюлетините, които получава кооперацията за цената на пашкулите и се приема, че макар цените да са твърди, а сделките през август още слаби, то предлаганите цени не са задоволителни. Управителният съвет под ръководството на един от най-добрите председатели на кооперацията Анастас Циганчев приема: да се иска от българския консул в Милано необходимата информация за пазара на пашкулите. Освен това се предлага да се търси съдействието на някои фирми в чужбина и в страната, да се дадат и обявления в чужди вестници относно качеството на свиленградските пашкули. Предлага се, да се съобщи на българския консул в Милано спецификацията на сухите пашкули, като го молят да даде гласност чрез местните вестници за количеството и качеството на пашкулите, и се погрижи да се продадат пашкули на тамошните търговци и филандрели. През септември отново се свиква събрание на кооперацията, на което се разглеждат всички получени телеграми и бюлетини от Милано относно пазара на пашкулите за килограм а livre - платими в брой от септември до февруари идната година.

За да се открие пазар на пашкулите в Италия се, изпраща един вагон от 2000 кг сушени пашкули от първо и второ качество на борсата в Милано. Но до есента на 1928 г. пашкулите стоят непродадени. Чрез получените международни бюлетини и писма от страната се отчита, че пазарът както в страната, така и в чужбина е силно свит и търсенето е намаляло много. За покупката на свиленградските пашкули има подадени две оферти. Едната е на Димитър Пецев, който предлага 300 лв./ кг, а другата е на италианеца Константин Ангилери, който предлага 313 лв./кг. След продължителни преговори с представителя на Ангилиери и по телефона със самия Ангилиери, пашкулената реколта от 1928 г. е продадена на италианеца за 317.50 лв./кг тел-кел (без условия) - направо франко склада. 12

В началото на 1929 г., със започване на електрификацията на Свиленград, общината предлага на кооперацията да помогне и се включи в това важно за града начинание. Кооперацията приема предложението и предлага, ако електрификацията се извършва на кооперативни начала, то тя може да предостави място за изграждане на електрическата централа и да предостави един дизелов мотор с нужните конски сили. На извънредното общо събрание в края на февруари 1929 г. се дискутира по този проблем. Приема се предложението на общината да се вземе участие в електрификацията на града при определени условия, с оглед запазване интересите на кооперацията.

При провеждането на кампанията по изкупуването, съхранението, сушенето и сортирането на пашкулите през 1928 г. много от правилата в новоприетия правилник от април 1927 г. се оказват неефективни и непълни. Практиката показва, че много от отделните членове в него трябва да се допълнят и променят. След направените допълнения и поправки, новият правилник е предложен за разглеждане на общото събрание през февруари 1929 г. След разисквания и нови допълнения, правилникът е приет и по него се работи през новата пашкулена кампания.

С окончателното завършване строителството на антрепозита и сушилнята, УС предлага на общото събрание да приеме процентните удръжки, които всеки производител трябва да внесе в учредения за това фонд. Всеки един кооператор, който не дава цялото си производство в кооперацията, а една част дава на свободните търговци, да внася 4% за фонд антрепозит и сушилня върху стойността на продадените на кооперацията пашкули.

В пашкулената кампания през 1928 г. БЗБ проявява инициатива и събира пашкулите от тържището в с. Любимец. Това засяга твърде стопанските интереси на кооперацията. На общо събрание се поставя болезнено въпроса за тази дейност на банката, с която кооперацията ревностно работи. След разисквания се приема да бъде подготвена резолюция, в която да се посочва, че кооперацията не одобрява действията на банката при събирането на пашкулите на тържището в с. Любимец на кооперативни начала, защото се разколебава вярата във възможностите на кооперацията и производителите дават своята продукция на свободните търговци. Като се има предвид, че тържището в с. Любимец е в района на кооперацията, то същата да помоли БЗБ да остави само кооперация „Коприна” да събира и изкупува пашкулите.

През март 1929 г. е свикано годишно отчетно събрание, което отчита резултатите от работата на кооперацията през 1928 г. Присъстват едва 368 членове - кооператори от общо 1830 души. И ако трябва да знаем как протича всяко едно годишно отчетно събрание, нека изберем например това. Всяко събрание се протоколира. Прочита се дневния ред на събранието, който задължително е такъв:

Отчет на УС за съответната година. Доклад на КС за същата година. Одобрение баланса и ведомостта за загубите и печалбите и освобождаване от отговорност на Управителния и Контролния съвети. Четене на ревизионни протоколи.Гласуване на разходен бюджет за годината. Приемане на тарифата за лихвите, таксите и комисионните по операциите на кооперацията. Определяне на размера на задължителните дялове. Даване мандат на УС да сключи варантен заем от БЗБ срещу залог на пашкули, а през първите години на мандат за личен и ипотечен заем, и да изпраща делегати на кооперативни конгреси. Избор на членове на управителните тела.

Всяко годишно събрание почти не променя съдържанието си. С много малко

промени в дневния ред протичат почти всички годишни отчетни събрания.

След прочитането на дневния ред, следват разисквания и дебати и едва тогава се пристъпва към вземане на решения. В случая, през 1919 г., след прочитане на отчетния доклад от председателя на УС, в дискусията вземат участие немалко участници в събранието, които изказват редица мнения и правят предложения, които се възприемат от събранието и се вменяват в дълг на бъдещия УС, „с едничката цел за добрия успех на кооперацията, да се имат пред вид при бъдещата му дейност по ръководене делата на същата.”

Събранието приема решения:

1. „УС да засили още повече дейността си срещу слабата просвета у членовете си за по-рационалното отглеждане на бубите, засаждането и отглеждането по научен път на черничеви градини при разни форми и пр., като за всичко това действа в контакт и съвместно с тукашния държавен агроном. За целта още тази година да се нареди едно демонстративно хранене на бубите, макар и малко, засаждане на градини и пр. доколкото това е възможно, тъй като от много голяма необходимост е да се направи всичко това още през настоящата кампания, за да се подобри и поощри  бъдещото производство. Също така да се изработи една рационална наредена просветна програма, която след като се представи и одобри от няколко по-компетентни членове на кооперацията, веднага да се приложи от УС на кооперацията”.

2. „УС да стои още по-достойно на своя пост и да не престава да мисли откъде да търси евтин и леснодостъпен кредит за членовете - производители за постройка на удобни бубарници - една от най- належащите нужди и добро условие за подобрение и увеличение на производството в района на кооперацията.”

3. „УС да направи всичко възможно от своя страна още повече да се увеличат постъпленията на пашкули в антрепозита на кооперацията, като между другото изпрати пак представители по разните тържища в района на кооперацията и вземе мерки да се премахнат всички пречки, каквито се оказват за това там, особено в с. Любимец, където между другите и БЗБ със своите органи събира също така пашкули, условие, представляващо една много важна причина за малкото постъпления в кооперацията от там.” Въпреки присъствието си като гост на събранието, началникът на Свиленградския клон на БЗБ г-н Вайселов също одобрява подготвената от УС резолюция по този въпрос до банката, която се редактира и приема от събранието.

Резолюцията е написана с достатъчно остър тон и убеждението, че са накърнени нейни изконни стопански интереси. Тя е подготвена и е съобразена съгласно устава на кооперацията, където се посочва, че съгласно чл. 1 „районът й обхваща цяла Свиленградска административна околия и близките села и градове от съседните околии и следователно само тя трябва да събира пашкули за обща кооперативна продажба в целия район. Това уставно положение изключва правото на други обществени организации и БЗБ да се явяват едновременно и те да събират пашкули за кооперативна продажба, в който и да е пункт на района й”.

Заедно с острата и категорична резолюция срещу накърнените интереси на кооперацията, събранието „апелира към съзнанието на кооператорите за по-голяма дисциплина, по-малко груби сметки по прибързаното донасяне преждевременно на пашкулите си още червеи и пр., като им се вмени в дълг всички да си доставят бубените семена чрез кооперацията за по-износно и за предпазване от евентуално повреждане на семената им по частните смрадливи кръчми и дюкяни на доставчиците”. В този дух са и останалите дебати. Не е безучастен към проблемите на кооперацията и г-н Вайселов, „който даде осветления по някои важни въпроси”.

В края на май 1929 г. централата на БЗБ в София организира конференция на кооперациите, работещи с пашкули. От страна на Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград присъства директорът.  От доклада на директора на банката и от приетата резолюция се разбира, че всички кооперации, които работят с пашкули са работили без особена връзка помежду си и при липса на всякаква  информация относно производството и пазара. Отчита се също така, че не е изградено специално бюро, че липсва единна система на районно организиране работата с пашкулите в България и че финансирането на кооперациите от страна на БЗБ за работата им с пашкулите е недостатъчно. Отпусканите кредити от страна на банката са с високи такси и лихвен процент, което не е в интерес на кооперациите.

БЗБ решава да изгради едно централно информационно бюро, което да дава информация за цените на пазарите на пашкули, количеството произведени пашкули в страната, да търси пазари и купувачи и със съгласието на кооперациите да извършва и продажби. Към бюрото се предвижда да се изгради и лаборатория, като постепенно същото прерасне в институт на кооперациите, а банката да остане само кредитор на същите. На конференцията се поставя въпросът банката да дава навреме достатъчно специални кредити при възможност без всякакви такси и низки лихви, като се остави известна свобода на кооперациите по отношение на размерите и начините на даване на аванси.

Специално внимание на конференцията е отделено на кооперация „Коприна”. Представителите на банката изказват похвала, „че тя е най-стабилна и силна стопанска организация и заслужава подражание”. В изказването си директорът на „Коприна” посочва не само добрата работа на кооперацията, но и че са създадени връзки не само в Милано, но и в други страни, че може напълно самостоятелно да работи в организиране работата до окончателното ликвидиране с производството си всяка година.

За реализиране на пашкуленото производство от реколта 1929 г. УС търси различни възможности. Изпраща писма, търси информация чрез бюлетините които получава от Италия и Франция и др. С писмо изграденият Италиано-български синдикат в Милано иска да му се изпратят определено количество пашкули от ІІ качество за анализ, а заедно с това и да знае цената на пашкулите, които предлага „Коприна”. Писмо изпраща Джузепе Дубини от Милано, който иска да знае на каква цена кооперацията продава пашкулите от І и ІІ качество и продава ли същата по 3000 - 4000 кг пашкули от всяко качество. С писмо на „Компани Женерал” от Лион се иска да й се дадат предварително 4000 кг пашкули по 50 франка за килограм при рандеман франко Марсилия и плащане след пристигане на стоката. Интерес към пашкулите проявява и г-н Ангилери. Интересно е предложението на Мандорли Курли от Милано, който дава съвети по продажбата на пашкулите, и ако иска кооперацията да продаде пашкулите en bloc, да му се съобщи базисната цена. Кооперацията получава голям брой бюлетини за цените на пашкулите, от които се установява, че изобщо има търсене на пашкули, че белите пашкули в сравнение с жълтите за 1929 г. са с 1 - 2 лирети по-скъпи. Посочени са цените на пашкулите с доставка по месеци, като тези в Милано са по-ниски от тези в Марсилия. Така белите пашкули „Одрински тип”- І качество в Марсилия се продават по 56 - 57 франка за килограм, което се приема като много добра цена.

При така получените оферти и изчерпателна информация за европейските пазари на пашкули, УС приема, че най-добре е да се продават пашкулите през септември. Приема се продажбата да стане при следните условия: „Пашкулите се продават франко склада на кооперацията, тел-кел, цялата партида включително и мострата от 2059 кг, изпратена в Милано, без двойките, които са продадени. Пълненето и стойността на харарите е за сметка на купувача. Всеки купувач дава офертата си в затворен плик, придружен с чек от 1000000 лв. като залог. Вдигането на пашкулите става веднага след продажбата, а изплащането се извършва, като 5000000 лв. се привеждат след сключване на сделката, 5000000 лв. със започване товаренето на пашкулите, а остатъкът постепенно до окончателното вдигане на всички пашкули. Гербът за договор или фактура, ако иска купувачът, е за сметка на последния. Да се съобщи на всички познати търговци и филандери в странство и страната за датата и условията на продажбата и се поканят да дадат офертите си. Да се помоли българския генерален консул в Милано да дава всекидневно, от 14 септември телеграфно сведения за цените на пашкулите, а в самия ден 20 септември, да се получи телеграмата преди обяд. Тъй като е възможно консулът да отсъства от Милано, за това да се помоли Мандорли Курли да дава телеграфно сведения за цените. Да се помоли Стажионатура Анонима да разреши Итало - българския синдикат да вземе мостра от ІІ качество от складираните там пашкули. Срокът за продажбата на пашкулите може да се съкрати, или продължи според цените на пазара”. При така поставените условия и през 1929 г., както и през изминалите 1925 до 1928 г., включително цялата пашкулена реколта се продава франко склада на голямата цюрихска копринарска търговска къща „Abeig” чрез представителя и в България Константин Ангилери. 13

На годишното отчетно събрание през март 1930 г., когато се отчитат  постигнатите резултати, със задоволство се отбелязва, че кооперацията е постигнала изключително добри показатели не само при производството, но и при продажбата на пашкулите на добри цени. Стремежът да се върви напред кара много от кооператорите да разискват проблема за недостатъчната бубарска просвета сред членовете на кооперацията. За това се упреква най-вече УС и когато се пристъпва към приемане на решения от събранието по този въпрос, всички участници в събранието са единодушни. „Вмени се в дълг на бъдещия УС да усили още повече дейността си по просветата на членовете за рационално отглеждане на бубите.”

И за да върви кооперацията напред, се разисква и увеличението на заплатите на всички, които работят в нея. Препоръчва се на директора, който заема и други изборни длъжности в различни обществени организации в града, за да се отдаде изцяло на работата в кооперацията да се откаже от тези обществени ангажименти. По това време директорските функции изпълнява Тодор Петков, който отговаря, че трябва да бъде свободен да не стои само в канцеларията на кооперацията като чиновник, а да има възможност да води разговори, установява контакти и т. н. и така да бъде още по-полезен. При гласуването на бюджета за годината остава същият щатен персонал - директор - домакин, касиер - счетоводител, книговодител и общ работник.

Събранието разглежда въпроса и с лихвите на безсрочните и спестовни влогове, които да бъдат 10 % годишно, а също така и лихвите на авансите и заемите на кооператорите. Поставя се и въпросът за покупката на още един двигател за нуждите на кооперацията. Посочва се, че работата се разраства и ако се разчита само на двигателя, който сега се използва, при една повреда може да се причинят големи загуби.  При покупката на нов двигател същият да се използва и при електрификацията на града. Но изхождайки от кооперативните интереси тази идея отпада.

Препоръчва се при приемането на решение по тези въпроси да се „даде мандат на УС да прави всичко възможно за правилния развой на кооперацията и да гарантира кампанията при сушенето на пашкулите. Събранието единодушно дава мандат на УС да сключи варантен заем срещу залог на пашкулите, реколта 1930 г. от БЗБ в размер на 15000000 лв.

Изминали са едва три години от приемането на новия устав на кооперацията, когато през април 1930 г. се правят първите поправки на членове 7, 8, 13, 23, 25, и 67 на същия.

Чл. 7 се променя така: Всеки член внася 4 % от стойността на предадените пашкули за фонд „Постройка сушилня, антрепозит” и други недвижими имоти.

Чл. 8. Сдружението образува още и следните фондове: а) „Резервен фонд”, който се образува ежегодно от 20 % от чистата печалба и от встъпителните вноски и суми за покриване на загубите; б) Фонд „Общо полезни начинания”, който се образува от 5 % от чистата печалба; в) Фонд „Осигуровка на служещите”, който се образува от суми, предвидени всяка година в разходния бюджет и г) Фонд „Посмъртна каса”, който се образува от ежегодни вноски на членовете.

Забележка: Фондовете „Осигуровка на служещите” и „Посмъртна каса” се изразходват от УС по специално изработени и одобрени от общото събрание правилници.

Чл. 13. Забележката се премахва и се прибавя нова алинея: Сдружението отпуща и предварително заеми за подобрение и засилване бубарството, като ремонт в бубарниците, набавяне бубарски инвентар, закупване на черничева градина или черничев лист и др. във връзка с бубарството със срок до депозиране на пашкулите в кооперацията, а също и на бедни членове, ако се случи някое нещастие във връзка с поминъка им в същия срок.

Чл. 23 се допълва: …..който влизат в управителните тела на акционерни дружества, търгуващи с пашкули.

Чл. 25 се допълва: Да внесе 4 %.

Чл. 67. Чистата печалба се разпределя така: 1.20 % за резервен фонд; 2.5 % за общополезни начинания; 3.2 % възнаграждение на чиновниците, служещите и работниците, работили с месечна заплата не по-малко от 3 месеца през годината, но не повече от едномесечна заплата и 4.73 % за дивидент на дяловете, но не повече от 8 % върху стойността на всеки дял.

В резултат на решението на годишното събрание за повишаване културата по отглеждането на бубите, УС разделя града на участъци за даване на наставления и събиране на необходимите стопански статистически сведения. На поканата да участват греньори се явяват само 4 души, като трима от тях заявяват, че не могат да се заемат с тази дейност. Това принуждава  съветът да се откаже от това начинание за същата година, но приема за следващата кооперацията да има подготвени хора за това. След дълги разисквания за решението на проблема се приема, че най-подходящо е това да бъдат обучени млади момичета и жени. В един практически курс през настоящата бубена кампания същите да се подготвят и в бъдеще тази дейност да бъде възложена на тях.

При организирането на образователния курс се предвижда да бъдат поканени за лектори греньорите Ана Караманова и Георги Ангелов Бакалов. Канят се по възможност греньори от града да участват в събирането на сведения за бубарството в селата от района с по-голямо производство, а също така и да дават наставления за доброто отглеждане на бубите. За извършената работа от греньорите се определя и възнаграждение.

Приемането на пашкулите от кооперацията от реколта 1930 г. в града започва на 6 юни и завършва на 5 юли. По-малки партиди се приемат и до 8 юли. В селата приемането започва от 19 и завършва на 30 юни. Освен в града, пашкули се приемат в селата Момково, Сива река, Любимец, Лозен и Кирилово ( Георги Добрево). Сушенето на цялата реколта от пашкули продължава от 10 юни до 5 юли.

В Свиленград се приемат по определените съгласно правилника качества на пашкулите общо 166643 кг пашкули. Също по качества се приемат в селата Лозен - 8219 кг, Сива река - 5440 кг, Любимец - 5303 кг, Кирилово - 950 кг и Момково - 8857 кг, или общо кооперацията е събрала по време на кампанията 195512 кг.

Отчита се, че поради неблагоприятните условия през годината, в района на кооперацията са произведени по-малко пашкули в сравнение с 1929 г. Въпреки това се отчита, че в кооперацията са постъпили по-голямо количество пашкули, защото поради ниските цени и липсата на купувачи пашкулите се продават на кооперацията от много нови производители, както от района, така и от селища от други околии. Така ако през 1929 г. в кооперацията постъпват пашкули от 37 селища, то през 1930 г. постъпват от 68, или нови 845 производители за първи път предлагат своето производство на кооперацията. За 1930 г. в кооперацията общо са продали своето производство от пашкули 2420 души срещу 1610 души от миналата година.

Още с края на приемането на пашкулите в складовете на кооперацията започва и тяхното сортиране по качество и по села. Сортирането продължава 42 дни, срещу 29 през миналата година. Определя се резата и рандемана на пашкулите, като се приема, че по тези показатели пашкулите от реколта 1930 г. са по-слаби в сравнение с тези от миналата година. Без проблеми протича сушенето на пашкулите. Отчита се дадената фира на пашкулите, събирани по селските тържища при постъпването им в складовете за сортиране.

При усилената работа през летния сезон почти всяка година при приемане, сушене, сортировка и ликвидация на пашкулите се наема според работата допълнителен временен персонал, работници и работнички от 30 до 40 души. Работата им продължава от 20 до 30 дни, а за работничките и работниците от 160 до 180 души, които са ангажирани за сортиране на пашкулите - 40 - 45 дни.

През септември, на заседание на УС се отчита, че това което се случва за първи път с приемането на пашкули на производители, които са не само членове на кооперацията, но и вън от района на същата, кара ръководството да решава въпроси, които не са приети в устава на кооперацията. Тъй като от 1930 г. кооперацията е без задължения и разполага достатъчно със собствени средства, и най-вече поради настъпилата стопанска криза, УС приема да се отмени решението от 1925 г. на всеки депозант на пашкули от Свиленградска околия да се удържат 10 % върху стойността на пашкулите за дялов капитал и 2 % за фонд сушилня. Сега от 1930 г. се решава да се взема по 4 % за фонд сушилня от всички депозанти стари членове, а от новите от Свиленградска околия да се взема 4 % за дялов капитал и 4 % за фонд сушилня. За всички депозанти от други околии да се взема 10 % за фонд сушилня.

Въпреки тези решения, УС трябва да решава и други подобни въпроси, възникнали в практиката. Така първият въпрос, който трябва да се решава е: „Какво да се прави с производителите, които макар и от района на кооперацията, са депозирали много малко количества пашкули, чиято стойност не е достатъчна за встъпителна такса и дялов капитал, за да се приемат за членове, когато уставът е категоричен, че задължително трябва да бъдат членове; 2. Кои са точно селищата, които влизат в района на кооперацията, защото в устава не са точно определени; 3. Дали с всички производители, които са вън от района на кооперацията, да се постъпва съгласно чл. 17 от устава, или желаещите от тях да бъдат приети за членове.”

След приключването депозирането на пашкулите в кооперацията се установява, че 26 души сключили заем, нямат никакво производство, а други 36 души са депозирали пашкули твърде малко, чиято стойност не може да покрие взетия от тях заем. Всички тези проблеми са предмет на обсъждане от членовете на УС, които стигат до следните предложения:

“Определя се комисия в състав Анастас Циганчев, Христо Дянков, Димитър Ковачев и Тодор Кирков, която да определи точно района на кооперацията, което да бъде като положение в устава, а заедно с това да направи и други належащи изменения в него, които са приети по-напред. Измененията да се представят на предстоящото извънредно събрание за одобрение.

Реши се с болшинство да се задържи 10 % от стойността на пашкулите им за фонд сушилня на новите депозанти - производители, макар и от района на кооперацията, които са депозирали до 10 кг сурови пашкули, без да се приемат за членове на кооперацията, освен ако изявят желание.

С всички нови депозанти, извън района на кооперацията, да се постъпва съгласно чл. 17 от устава, т. е. да се задържи само 10 % от стойността на пашкулите им без да се приемат за членове на кооперацията.

Признава се за редовна фирата от приетите пашкули в селските тържища.

Одобряват се направените разходи за пашкулите. Да се направи нужното за прибиране сумите по заемите, които не са депозирали или са депозирали малко количество пашкули, без да се прибягва до ликвидирането на тези заеми с дяловия капитал.”

На заседанието, ръководено от председателя на УС Анастас Циганчев, се разглеждат всички получени бюлетини и писма от чужбина във връзка със състоянието на пазара за продажбата на пашкулите и цените, по които се търгуват. Така Мандорли Курли от Италия осведомява в своето писмо за цените на белите пашкули и рандемана, а също и за по-ниските цени на жълтите. Същият смята, че белите пашкули не са достатъчно на пазара, и ако кооперацията не избърза с продажбата на своето производство, то на италианския пазар ще бъдат предложени големи количества бели пашкули от Русия и Персия, което ще доведе до изравняване цените на белите и жълтите пашкули. Разглеждат се писмата и бюлетините и на други фирми и купувачи, както от Италия, така и от Франция, като се посочват цените, при които се търгуват пашкулите на техните борси и пр.

Изхождайки от информацията, която УС получава от писмата и бюлетините, се приема, че има търсене на бели пашкули и трябва да се използва момента за продажбата на пашкулите и ако се намерят задоволителни цени да се продадат. Във връзка с това съветът приема:

1. „Пашкулите да се продадат на 15 септември при следните условия: пашкулите да се продадат франко склада на кооперацията, тел-кел, цялата партида, включително и мострата от 1996 кг, изпратена в Милано. Пълненето на харарите и стойността им е за сметка на купувача, като всеки купувач дава офертата си в затворен плик, придружен с чек от 1 мил. лв., като залог. Вдигането на пашкулите става веднага след продажбата, а изплащането: 3 мил. лв. със започване товаренето на пашкулите, а остатъкът до окончателното вдигане на всички пашкули. Герба за договора или фактура, ако иска купувача, е за сметка на последния.

2. Да се съобщи на всички известни търговци и филандери в странство и страната за датата и условията на продажбата и се поканят да дадат офертите си.

3. Да се помоли българския генерален консул в Милано да дава всекидневно телеграфни сведения за цените на пашкулите, а в самия ден 15 септември да се получи телеграмата му до обед.

4. Да се съобщи на БЗБ за продажбата на пашкулите и да се иска да даде мнението си дали е удобно да се продадат пашкулите сега, изгледите за повишение и цените на международния пазар.

5. Срокът за продажбата на пашкулите може да се съкрати или продължи според цените на пазара и търсенето.”

При тези условията се продават пашкулите от реколта 1930 и 1931 г., като една част е продадена франко склада на различни търговци, а другата и то по-голяма час, е изнесена на международния пазар в гр. Милано и там на части е продадена.

Реколтата от пашкули 1931 г. е приета от кооперацията на кооперативни начала, а тази от реколта 1932 г. на твърди цени за сметка на БЗБ по всички правила, съгласно нормативните изисквания. За броя на вносителите, приетите сурови пашкули по райони и селища през 1931 - 1932 г. е следната таблица:

Селища

Реколта 1931 г.         Реколта 1932  г.            Всичко

брой         кг   брой         кг   брой        кг

Свиленград   1208    101228            1677    146166            2885    247394

Любимец           11        1540              -             -           11        1540

Момково            87        7460                35       2244   122        9704

Лозен      56        5445               -            -           56        5445

Георги Добрево            12        1467              -             -           12        1467

Малко Градище              3          263               -            -             3          263

Сива река          22        2015                79      6565    101        8580

Левка      88        4522              118      6302    206      10824

Изворово          -              -        -            -          -             -

Чернодъб           48        3547                53      4293    101        7840

Димитровче      56        2157                85     3817    141        5974

Мезек      9          604     94      3873    103        4477

Пъстрогор        27        1694     42      1842      57        2227

Капитан Андреево,

Дрипчево, Райкова

Могила и др. - общо  98         3088   209      7815    307      10903

Всичко           1740   135415             2434   185442           4174   320857

Елховска околия           41       2001               120       4131               161       6132

Харманлийска окол.                   1           18                -             -            1           18

Ивайловградска окол.              11        426                 85       3174                 96       3600

Други околии                  4         260                   3                       46                  7          306

Всичко           1797   138120            2642   192793            4439   330913

През март 1931 г. на годишното отчетно събрание, съгласно устава на кооперацията, за председател на УС е избран Михаил Цветков. Както всяка година, така и сега първа грижа на ръководството е да осигури доставката на качествено бубено семе за новата пашкулена кампания. Приема се за новата 1931 г. кооперацията да достави за сметка на производителите бубено семе от греньори, което да се дава на производителите от самата кооперация. Също така се решава да се искат оферти франко-направо от кооперацията за цената на бубеното семе от греньорите от Свиленградска и Харманлийска околии и тези от другите околии в срок до 5 април, като им се обещае, че бубеното семе ще им се плати на 1 юни. Кооперацията се задължава да разгласи условията за записване за бубено семе и цената на унция, която ще плащат производителите.

В организационно отношение УС приема мерки за предстоящата пашкулена кампания, да се ремонтират пещите и всичко необходимо в сушилните, поправка на кошовете, запасяване с резервни части на дизеловия мотор, който обслужва сушилнята и т. н.

Непосредствено преди приемането на пашкулите, през май УС решава да уреди практически курс по бубарство в Свиленград, след като през  миналите години е правен опит за организиране на такъв, но идеята не се реализира. Предвижда се на организирания курс да се дадат теоретични и практични познания на млади момичета с цел да се подготвят за бъдещи ръководители по отглеждането на бубите, като по време на кампанията бъдат сред пашкулопроизводителите и дават наставления за правилното отглеждане на бубите. За курса са осигурени двама лектори-греньори от Свиленград.

В навечерието на пашкулената кампания УС създава стройна организация за прибирането и сушенето на пашкулите. Решава да изпрати в селата Момково, Любимец, Сива река, Лозен и Кирилово, където има организирано приемане на пашкули свои експерти, които да поемат цялата отговорност в това отношение Сортировката на пашкулите започва на 6 юли, като пашкулите се сортират на следните качества: реали, секондери, терциери, скарто (шкарто) и двояци. Определят се и условията, при които става сортирането, заплащането на работниците и т. н.

И след като пашкулите вече са обработени и изсушени, УС още в началото на лятото поставя въпроса за тяхната продажба. Не липсват и кандидати, които изкупуват  голяма част от пашкулите І качество. Но след едно обстойно проучване на пазарите в страната и чужбина, ръководството на кооперацията приема, че е още твърде рано за продажбата на цялото количество пашкули и че цените все още не удовлетворяват кооперацията.

В края на декември 1931 г. директорът на кооперацията Тодор Петков докладва пред УС, че всички пашкули от ІІ и ІІІ качество, изпратени в Милано, са окончателно продадени по одобрените от съвета продажни цени, а именно: ІІ качество по 15.50 лирети и ІІІ качество по 14 лирети. 14

4. ФИЛАТУРАТА - НОВОТО ГОЛЯМО НАЧАЛО

Копринената индустрия е сравнително нова за страната ни. Тя е позната повече като домашно свилоточене и тъкане на груби копринени платове още през годините на Българското средновековие, а по-късно и по време на османското владичество. До края на второто десетилетие на ХХ в. домашното свилоточене и тъкане на копринени платове поради ниските качества на произвежданата продукция е използвано най-вече за домашна употреба. Това производство не може да намери пласмент на чуждите пазари. Едва след Първата световна война започва един по засилен интерес към свилоточенето. Макар че в страната няма развита мулинажна индустрия, която да произвежда качествена копринена нишка, новоизградените копринени тъкачници си служат с чуждестранна коприна за по-голяма част от своето производство.

Въпросът за създаване на национална копринена индустрия стои открит през 20-те години на ХХ в. като един от важните приоритети при решаването на стопанските проблеми на България. Целта е да се модернизира и увеличи броят на филатурите и копринотъкачниците в районите, където се отглежда най-много копринената буба и се произвеждат качествени пашкули.

В годините на стопанското замогване на България се подобряват условията за отглеждането на копринената буба, производството на качествени пашкули, коприна и копринени изделия. Една голяма част от това производство се изнася на европейските пазари. Почти цялото пашкулено производство на България намира добър прием на Миланския пазар, където търсенето е голямо, а предлагането малко. Когато през 30-те години на ХХ в. светът преживява стопанска криза, в която България не прави изключение, пашкуленото производство, както и много други са изложени пред един труден момент за намиране на пазари. Такъв е и стремежът на  Българската държава да подобри в качествено и количествено отношение пашкуленото производство за създаване на национална копринена индустрия, която трябва да обхване процесите на коприненото точене, мулинаж и тъкачество. Само по такъв начин българското свилоточене може да намери място на разширяващите се европейски пазари с коприна и копринени изделия, вместо да бъдем ограничени с търсенето пазар на пашкуленото производство и да внасяме коприна и копринени изделия от чужбина за задоволяване на местните нужди.

Всичко това довежда да започне изграждането на повече филатури, които да преработват местното пашкулено производство в качествена коприна, която да е конкурентноспособна на чуждите пазари. До началото на 30-те години на ХХ в. в България са изградени филатури в градовете Русе на Мазламян С-ие Гурбетян с 40 басейна, Търново на Френско-българското дружество с 98 басейна, в с. Павлово (дн. кв. Павлово - София) - Софийско на акционерното дружество „Коприна” с 32 басейна, Хасково на фабрика „Свила” с 30 басейна и пак в Хасково на Димитър Вапцаров С-ие с 34 басейна.

Освен тези филатури в страната има още няколко малки филатури с по 5 - 10 басейна. На гара Мездра е изградена малка филатура от Константин Ангилери, която служи главно за изследване рандемана на пашкулите, които фирмата изкупува в България, в това число и от Свиленград и изпраща за преработка на италианските филатури. Или общо в България има около 292 свилоточни басейна, голяма част от които са стари и не могат да преработят повече от 35000 кг коприна.

От съществуващите филатурите в България, през 1926 г. разполагат с 96 механични стана, а през 1932 г. те са около 320 бр. При нормална работа те преработват 60000 кг сурова коприна и тъй като местното производство на същата е недостатъчна да задоволи техните производствени възможности, то една голяма част се внася от чужбина.

Изграждането на нови филатури е крайно необходимо и това е част от политиката на Българската държава. Препоръчва се такива да бъдат изградени в Свиленград, Харманли, Пловдив, Враца и др. градове с помощта на съществуващите кооперации или с финансовата подкрепа на БЗБ, чиято цел е именно да финансира стопанските и кооперативните сдружения в страната.

Въпросът за изграждането на филатура в Свиленград за първи път се поставя на разглеждане на няколко заседание на общинския съвет през 1926 г., когато се обсъжда строителната програма на града. На едно от заседанията са поканени представители на кооперация „Коприна”, на БЗБ, Популярната банка и др. Разисква се въпросът да бъде изградена бъдещата филатура и как. Дали от държавата или за сметка на кооперацията. Председателят на кооперацията Тодор Петков смята, че ако филатурата се строи за сметка на държавата, то никой няма против, тъй като това е от интерес за стопанското развитие на града. Но ако филатурата се строи за сметка на кооперация „Коприна”, то се приема, че това е твърде прибързано. Преобладаващо е становището на управата на „Коприна”, че тя ще се сдобие със своя филатура постепенно, когато има необходимите условия за това.

УС на кооперацията смята, че е рано още да се иска в града да се построи филатура. Тяхното убеждение за това е, че цялата тежест за това строителство ще падне върху плещите на кооперацията, което все още не е по силите й. Така въпросът със строителството на филатура в Свиленград остава открит през следващите няколко години. Но той е преди всичко въпрос на ръководството на кооперацията, която поставя решаването му години по-късно.

На първото заседание в началото на 1932 г. председателят на УС Михаил Цветков и директорът на кооперацията Тодор Петков докладват, за участието си и резултатите от бубарската конференция в гр. Враца, проведена в края на 1931 г. Наред с многото въпроси, които се разискват на конференцията, най-интересният според тях е откриването на филатури в страната. Защото работата на една филатура е свързана с по-голямото производство на пашкули, а по-голямото им търсене означава по-голямо производство и получаването на по-задоволителни цени за всеки един килограм и качество. Становището на бубарската станция във Враца е убедена, че в Свиленград трябва да започне подготовката и откриването на филатура. От станцията заявяват открито, че тя е готова да даде пълната си подкрепа и да помогне със съвети, проектиране, разчети и всичко необходимо, за да може в най-скоро време кооперацията в Свиленград да има своя филатура. Предлага се в града да бъде изградена филатура с 48 или 96 басейна. Това ще е от голямо стопанско значение не само за града, но и за българската копринарска индустрия.

УС на кооперацията е изправен пред изключително трудно положение. Провеждат се сериозни разисквания и надделява становището, че в Свиленград трябва още през лятото, след кампанията по отглеждането и приемането на пашкулите, да започне строителството на филатурата. Обсъжда се проблемът и с финансирането на сериозното начинание. Предлага се да се иска от БЗБ и Министерството на земеделието да отпуснат един безлихвен заем от 250000 лв., платим в продължение на 10 години, с който да започне строителството на сграда за филатурата и се закупи един комплект от 80 басейна за техническото оборудване на същата. Това все още са първите планове и те не са окончателни. Когато започва реализирането на големия проект в хода на изграждането на филатурата настъпват редица изменения.

В началото на април 1932 г. е годишното отчетно събрание на кооперацията, която отчита резултатите от работата си през 1931 г. Присъстват 578 души, а отсъстват 1875, или в началото на 1932 г. членовете на същата са 2453 души с общ дялов капитал от 6284400 лв. За председател на УС е преизбран Михаил Цветков.

Наред с най-важния въпрос за изграждане на филатура се обсъжда и един не по-малко значим проблем - откриването на селекционен пост по бубарство при кооперацията. Откриването на поста е от значение за по-доброто отглеждане на бубените семена, а от там и по-доброто качество на пашкулите и оптимизиране на пашкуленото производство. Откриването на селекционен пост определя и откриването на гренажно отделение, каквото задължително трябва да има кооперацията. Тук се предвижда да се произвежда само доброкачествено бубено семе, което задължително ще се раздава на кооператорите.

Откриването на селекционен пост може да стане само с разрешението на бубарската опитна станция във Враца и Министерството на земеделието. След нееднократно провежданите разговори, станцията във Враца дава съгласието си да се открие през 1932 г. в Свиленград селекционен пост при определени условия. Материалната издръжка на поста трябва да се поеме от кооперацията. Той ще се направлява от станцията чрез агронома. По време на сезона на производството на бубеното семе и отглеждането на пашкулите кооперацията се задължава да назначи техник, който също да се издържа от нея. За такъв е определен Анастас Разбойников.

УС приема, че след двата неуспешни опита да открие селекционен пост в Свиленград, приема безусловно условията, които са поставени, като поема всички разходи, назначава определения техник и предлага да се сключи варантен заем от 5 мил. лв. от БЗБ, който да бъде раздаден като аванс на производителите, които ще депозират пашкулите си от реколта 1932 г. на кооперацията. Определят се за делегати на общия кооперативен конгрес през май в София председателят на УС Михаил Цветков и директора на кооперацията  Тодор Петков. Приемат се и условията при събирането на пашкулите през новата кампания, които не се различават от тези в предишните години.

Откриването на селекционен пост в Свиленград се приема като сериозно постижение на кооперацията. Това е един по-горен етап от нейното развитие и е част от целите и задачите на същата. Да произвежда качествено бубено семе и пашкули, които да преработва до тъкането на копринени платове.

През пролетта на 1932 г. с решение на Министерския съвет се приема БЗБ да изкупува пашкулите на твърди цени, като за белите пашкули базата е 35 лв./кг, а за жълтите 30 лв./кг. На заседание на ръководството на кооперацията се приема, че тя трябва да се съобрази с това ново положение. Вместо да кредитира пашкулопроизводителите и да събира пашкулите на кооперативни начала, както е било досега, кооперацията трябва да закупува пашкули на твърда цена и то за сметка на банката. Това създава едно сериозно объркване не само сред ръководството, но и сред кооператорите. Всъщност с това решение се слага край на досегашната стопанска политика на кооперация „Коприна”, чиято основна дейност е да организира години наред пашкулената кампания и да закупува пашкулите за своя сметка. Това е в основата на създаването на кооперацията, което е залегнало и в нейния устав и последвалите поправки. Това ново статукво, установено от държавата ще продължи до средата на 40-те години и постоянно ще е атакувано от ръководството на кооперацията, която никога не приема при каквито и да било условия това решение на Министерския съвет.

През септември 1932 г. УС разглежда получените предложения на различните специалисти за откриване на филатура в Свиленград. След разисквания се приема за най-добра офертата на Кирил Майсторски, който предлага филатурата да е с 48 басейна. Към офертата е приложена пълна сметка - площ, на която да бъде изградена, разходи по функционирането, оборудване, стойност на източените дневно пашкули и др. Не без значение са и посочените данни за мулинажния отдел за пресукване на сурова коприна. Предвиждат се 2 механични стана за изтъкаване на копринено платно.

След продължително проучване на офертата на Кирил Майсторски, който се представя като копринар - специализирал в тъкачното училище „De la croix-Rousse” в гр. Лион, Франция, УС решава, че предложението му ще донесе голяма полза за местното пашкулопроизводство и заетостта на населението. С откриването на една филатура, се дава работа на повече от 150 души, поради което се пристъпва към изпълнение на редица дейности, свързани с изграждането на бъдещата филатура. Отчита се, че условията за изграждането на филатура с 48 басейна са налице като се привлече препоръчаният от Опитната бубарска станция във Враца - Кирил Майсторски за технически управител на бъдещата филатура. За да се реализира това сериозно начинание, УС подготвя изложение до ръководството на БЗБ и МЗ и иска сключването на един ипотечен заем за 10 години с по-ниска лихва за построяването на филатурата. 15

Проектът предложен от Кирил Майсторски за изграждането на филатурата на кооперацията, е изключително подробен. Общо за всички постройки на същата, според проекта, са необходими 700 м2 площ, на което се предвижда да бъдат разположени различните постройки - помещения за свилоточните басейни, парните котли, парната машина, помпите и резервоара, пречистване, сгъване на коприната, склад и др. Или общо за постройките кооперацията трябва да заплати 996400 лв. Представени са подробности за закупуването на 48 свилоточни басейна, нов модел по италиански образец, най-последен модел, парен котел, парна машина, помпа, резервоар, отопление, осветление и всичко необходимо за да функционира филатурата. За машините и инсталацията е необходимо да се заплатят 869000 лв. За изграждането и оборудването на филатурата са необходими 1865400 лв.

По-нататък в проекта са представени разходите по поддръжката, които се разделят на общи, постоянни и всекидневни, костуемата цена за производството на 1 кг сурова коприна, оборотния капитал - това са сумите на разходите за производството и за закупуване на пашкули и накрая годишната равносметка от работата на филатурата.

Проектът, който предлага Майсторски включва и такъв за едно бъдещо разширение, като свилоточните басейни от 48 се предвижда да нараснат на 96 бр. За това евентуално бъдещо разширение е представена подробна аргументация.

След изграждането на филатурата Майсторски предлага изграждането на мулинажно отделение за усукване на преждата, което смята да се създаде. Благодарение на него ще може да се приготвя коприната за нуждите на местното тъкачество. Всички коприни, получавани от различни по качество пашкули, е необходимо да се преработват, за да бъдат използвани от тъкачеството за различни по вид артикули, или за употреба от други индустрии. Това преработване на коприната ще донася на кооперацията допълнителна печалба и ще осигури нейния пласмент при добри условия. Предложението е да се закупят за тази цел 600 вретена от гр. Лион - Франция, като за мулинажното отделение не се предвижда отделна сграда.

Майсторски препоръчва, имайки предвид модерната филатурна индустрия, да се създадат местни кадри, които да бъдат обучени, за да има в бъдеще качествена продукция. За необходимостта от създаването на такива кадри той представя подробно и своите виждания, като добре сее аргументира.

В проекта е отделено значително място и за организацията и ръководството на предприятието. Стремежът и желанието на кооперацията трябва да бъдат насочени към  създаване на  вътрешна организация, отговаряща в най-голяма степен на изискванията за  ефективно, качествено и чисто производство, като се възприемат най-практичните и изпитани методи. Препоръчва се, коприненото предприятие да се снабди с необходимите апарати за изпитване на коприната, като по този начин се отстранят дефектите, които обезценяват коприната на чуждия пазар, защото на международния пазар не се закупува и един килограм коприна без представянето на необходимия сертификат за изпитването й, в който са указани трите основни качества, изисквани от коприната - deridaqe, titre и  requlante, за които качества обикновено се дава гаранция.

В раздела „Пазар и план за организиране на пласмента” Майсторски споделя своите виждания, като смята, че е излишно да се доказва, че има по-голяма сметка да се изнася сурова коприна вместо пашкули. Към тази цел трябва да бъдат насочени усилията на кооперация „Коприна”, която със своята организация и създаването на модерна индустрия по-скоро да достигне международните пазари. Но за да се продава на чуждите пазари, поради икономическата криза в Европа, купувачите са крайно взискателни към предлагането. За това е необходимо кооперацията да бъде конкурентноспособна. За доброкачествените коприни, казва Майсторски, има всякога пазар, макар и купувачите да не са много щедри. Само че ние още не можем да изнасяме такава коприна.

На първо време, в проекта се препоръчва да се задоволяват интересите на местната индустрия, за която не достига местното производство, а се преработва сурова коприна, внасяна от чужбина. Превеждайки необходимите данни се приема, че продажбата на производството на проектираната филатура е осигурена на вътрешния пазар, където, освен тъкачеството, има възможност и в чорапено - плетачната индустрия. За последната, която използва специални титри прежда и подготовка, с методична последователност могат да се създадат нужните за тази индустрия прежди.

Накрая в проекта са изтъква, че кооперацията трябва да разчита на следните три начина за пласиране на произведената коприна от проектираната филатура:

1. Продажбата на местния пазар, който все още остава открит за четворно по-голямо производство от това на проектираната филатура.

2. Като създаде нужната копринена нишка за чорапено - плетачната индустрия.

3. Като се стреми да създаде коприни с гарантирано качество и класове, отговарящи на бубените раси за пласиране на чуждите пазари.

На едно от заседанията на УС в края на ноември 1932 г. председателят Михаил Цветков отбелязва, че в края на годината кооперацията навършва 10 години от своето създаване. Дълг е на УС да направи отчет пред своите кооператори за многогодишната й дейност. Предлага се да се подготви обстоен доклад, който да представи дейността и през всичките тези 10 години „с цел да се даде пълна представа за развитието на кооперацията, какво е направено и постигнато. Докладът да се подготви от ръководството на кооперацията и да съдържа най-значимото от дейността й. Същият, заедно с календар за 1933 г. в тираж 2100 бр., да се отпечатат  и раздадат на всеки от членовете - кооператори.

В процеса на усиленото решаване проблемите с изграждането на бъдещата филатура, УС провежда на 9 април 1933 г. 10-то редовно годишно общо събрание, където тържествено се отбелязва 10-та годишнина на кооперацията. Юбилейният отчет е посветен на проблемите, които решава същата от създаването си през 1922 г. до края на 1932 г. Макар учредяването на кооперацията да е през декември 1921 г., то през цялата си история на независимо съществуване, тя приема за начало 1922 г. Малкото дни, които остават до края на 1921 г. след учредяването на кооперацията, не са белязани с някаква дейност. Организационното изграждане и укрепване се извършват през цялата 1922 г., без да има практическа дейност по организиране производството на пашкули, тяхното приемане, сушене, сортиране и продажба. С практическа дейност кооперацията започва да се занимава през 1923 г., когато е в ход пашкулената кампания.

На юбилейното честване присъстват 607 души кооператори, а отсъстват 1780. Преди да се пристъпи към четене на доклада, се почита паметта на починалите членове - кооператори. Поднасят поздравления по случай юбилея представителите на Популярната и БЗБ, тютюнева кооперация „Тракия” и народният представител от Свиленград Атанас Циганчев. Поздравителни телеграми се получават от свиленградската потребителна кооперация „Съгласие” и от архитект Георги Кунев.

Юбилейният отчет на кооперацията се чете от председателя на УС Михаил Цветков, който се обръща учтиво към кооператорите. „С изтеклата 1932 г., започва доклада, нашата кооперация „Коприна” навърши своята десетгодишна дейност. Досега, в края на всяка година, УС със своя годишен отчет излагаше положението, в което се намираше кооперацията и поставяше на ваша преценка проявената през годината от негова страна дейност. С настоящия отчет УС се явява пред вас да направи същото и за изтеклата 1932 г. Обаче управата, възползвана от случая, че се явява с отчета си пред десетото годишно общо събрание намери за нужно покрай данните, които ще даде за изтеклата година, да хвърли един бегъл поглед върху миналото на кооперацията, върху дейността и живота й от началото на основаването досега, с цел да се види и припомни, как се е развила тя и какви постижения е направила, че ще послужи за поука в бъдещата ни дейност, която трябва да проявим всички за бъдещото развитие на кооперацията”.

По-нататък в доклада се проследява накратко историята на основаването на кооперацията, нейните органи за управление и контрол, пашкуленото производство в района през годините, постройката на антрепозита и сушилнята, със собствени средства, други инициативи и бъдещи перспективи. Не без самочувствие се отбелязва, че благодарение на десетгодишната си дейност, кооперацията участва с мостри от пашкули и коприна, със снимки от антрепозита и сушилнята и диаграми за ръста и развитието й в изложба на Българската централна кооперативна банка по случай двадесетгодишния й юбилей през 1931 г. и в международните пазари в Бари - Италия и Солун - Гърция през 1929 и 1930 г. За участието си в Солунския пазар през 1930 г. кооперацията е удостоена с награда - диплом и златен медал.

Кооперацията не остава безразлична към исканите от нея помощи от благотворителни и стопански организации. Така например, през 1932 г. тя дава 200000 лв. за безплатна трапезария за бедни деца в града, 5000 лв. на пострадалата от земетресението през 1928 г. Чирпанска районна банка. Дава помощи, макар и в по-малък размер, на много други благотворителни организации.

В края на събранието е представен финансовият отчет на кооперацията за 1932 г. по отделните сметки, пасиви, активи, капитал, фондове, кредитори, влогове, заеми, имоти и др. Отчита се, че в края на 1932 г., благодарение на правилно водената стопанска и финансова политика на кооперацията, същата разполага с 6139400 лв. дялов капитал и 2280799 лв. фондове, или всичко 8420199 лв. собствени средства, независимо от върнатия 532900 лв. дялов капитал.

Как се движи дяловият капитал и фондове съответно членовете на кооперацията от началото на учредяването до края на 1932 г., се вижда от следната таблица:

В края на         годините           Членове    Дялов капитал в лева          Фондове в лева         Върнат дялов капитал

1921                    44                  4400                  -                                 -

1922                  131                19000             3020                    -

1923                  259                60500           24342                    -

1924                  909              271500           68401                    -

1925                1441            1196900         450671                    -

1926                1514            2560700         706333                    -

1927                1605            2956300         872888                 4500

1928                1830            4885400       1306973               22300

1929                2054            6470800       1678547             106800

1930                2007            6388100       1678947               83100

1931                2366            6284900       2096267             169700

1932                2387            6139400       2280799             156500

Всичко                                          532900

Още от самото начало на дейността си, за да има по-голяма заинтересованост производителите на пашкули да ги депозират в кооперацията, от сключените заеми с БЗБ са давани аванси на желаещите през годините 1923 -1924 и от 1929 - 1932 включително. Стойността на пашкулите от всички десет реколти след продажбата им също са изплащани навреме. Кооперацията от 1923 г. отпуска и заеми срещу запис на заповед при поръчителство на двама поръчители - кооператори. Заемите са с падеж - изплащането на пашкулите от предстоящата реколта предварително преди настъпването на бубения сезон и преди депозиране на пашкулите на всички нуждаещи се производители. Те се дават с цел да бъдат подпомогнати в бубарската им работа, като закупуване на черничев лист, набавяне на инвентарно бубарско оборудване, ремонтиране на бубарници, закупуване на добитък и пр. Не са отпускани заеми само от 1925 до 1928 г. включително, когато всички средства на кооперацията са ангажирани в постройката на антрепозит и сушилня. Всички заеми са изплатени при изплащане на пашкулите.

Управата на кооперацията се стреми кооператорите винаги да получават нужното им количество бубено семе чрез нейното посредничество. С това се цели да се даде на производителите бубено семе на по-ниска цена и по-добре запазено. В бъдеще се проектира кооперацията да произвежда сама бубено семе при несравнимо по-добри условия и с по-добро качество.

За първи път след създаването и функционирането на кооперацията, същата не събира през 1932 г. пашкули за сметка на производителите, както това прави през изминалите години. Поради изключителните стопански условия, които преживява страната и поради ниските цени на пашкулите на международния пазар, цялото пашкулено производство от реколта 1932 г. в България се закупува на твърди цени от БЗБ, респективно държавата. В случая кооперацията е в услуга на банката. Вместо кооперацията да организира за нейна сметка събирането, сушенето и сортировката на пашкулите в района, то тя прави това за първи път за сметка на БЗБ. За извършената от кооперацията услуга на банката по прибирането на пашкулите от реколта 1932 г. е определено последната да й заплати комисионна от 192500 лв. Всички депозирани пашкули от кооператорите и некооператорите се закупуват и изплащат по цени за различните качества, определени от банката. Така през 1932 г. в сурово състояние са събрани 190421 кг. бели пашкули, от които при изсушаването им се получава 65774 кг. През годината са произведени и 2371 кг. сурови жълти пашкули, чието количество в сухо състояние достига едва 892 кг. Или общо, в сурово състояние на бели и жълти пашкули са произведени през 1932 г. 192792 кг., които изсушени тежат общо 66666 кг. За един килограм сурови пашкули, производителите получават по 34 лв.

Стопанската криза, която през последните няколко години сковава целия стопански живот и чието влияние от година на година се чувства все повече, влияе и на пашкуленото производство. Цените на пашкулите на международния пазар от 40 до 60 лирети (1 лирета = 7 лв./ и повече, каквито са от 1925 до 1929 г., спадат през 1930 - 1932 г. на 30 до 17 и стигат до 9.50 лирети)кг сухи пашкули. Въпреки това, спадането продължава и никой в края на 1932 г. не може да каже до ще бъде това. Тези цени на международния пазар са от 100 до 108 и 126 лева средна цена на килограм сурови пашкули през 1925 до 1929 г. За последните три години, 1930 - 1932 г.,  се заплащат средни цени 43, 31 и 34 лв./кг сурови пашкули. Последната средна цена 34 лв./кг за 1932 г. не е и пазарна цена, защото е много ниска, но е цена, която БЗБ, респективно държавата, дава с риск да загуби, но да задоволи пашкулопроизводителното население и да го предпази от загубване на вяра и отказване да отглежда буби и произвежда пашкули.

Ниските цени на пашкулите, освен от стопанската криза, са в зависимост от друга специална за пашкулите и естествената коприна причина. Това е изкуствената коприна, чието производство през последните няколко години е увеличено неимоверно  и поради ниските си производствени разходи конкурира естествената коприна и я изтиква от текстилната индустрия. Действително консумацията на коприната, независимо от цената, през последните години е увеличена в целия свят, но заедно с това се увеличава и производството на изкуствената коприна в много големи размери в сравнение с естествената коприна. Докато естествената коприна от 25000000 кг годишно производство през 1923 г. се увеличава през 1932 г. на 55000000 кг, то изкуствената коприна за същия период време от 25000000 кг достига в края на 1932 г. на 220000000 кг годишно производство. Това голямо световно производство на изкуствена коприна при твърде малко производствени разходи, макар и по качество да не може да се сравни с качеството на естествената коприна влияе много върху цената на пашкулите. Управата на кооперация „Коприна” е уверена, че колкото и да се увеличава количеството на изкуствената коприна, тя не може да има качествата на естествената коприна. Вярва се, че последната ще се използва и занапред. Свиленградските бели пашкули с цените си качества ще се търсят винаги е убеждението на свиленградчани и ще намират винаги пазар. Това обстоятелство според управата иде да подскаже, че ниските цени на пашкулите в началото на 30-те години на ХХ в. е временно явление, и тези ниски цени не трябва да обезкуражават пашкулопроизводителите. Качествените бели пашкули ще се търсят всякога и затова е дълг на кооперацията да увеличава това производство.

Макар и юбилейно, в края на събранието не липсва и дискусия по определени проблеми. На първо място се разисква въпросът за ограничаване пазара на изкуствената коприна. Отчита се, че вносът и производството на изкуствена коприна унищожава поминъка на хиляди български семейства - бубохранители. Призовава се да се настоява пред правителствените институции да ограничават вноса и производството й.

Обширно изказване прави Анастас Циганчев, народен представител и член на кооперацията. Той се спира на болезнения въпрос, по който се дискутира, като описва накратко пътя на създаването на фабриката за изкуствена коприна у нас. И за да не се разширява нейното производство, правителството е набелязало определени мерки в това отношение. Една от тях е, че се подготвя нов закон, който да ограничава разширяването на този вид производство. Предвиждат се нови вносни мита, такси и данъци, за да може това производство да бъде в услуга на местната копринена индустрия. Народният представител изтъква, че правителството подготвя нов закон за насърчаване на местната копринена индустрия, който предстои да се гласува от Народното събрание.

След проведените дебати, събранието гласува да се избере комисия, която да подготви протестна декларация от името на събранието против производството на изкуствена коприна.

В разискванията се включва и представителят на БЗБ. Той говори за неоправданите разходи от страна на кооперацията, при стопанисването на прибраните пашкули, по амортизацията на материалната база, за антрепозита и др. Не без значение са и разискванията за качеството на бубеното семе и за създаването на селекционен пост. Предлага се бубеното семе да се произвежда от различни греньори на различни цени при пълна свобода на производство. Всеки пашкулопроизводител да има право да избира от депозираните и изложените в кооперацията бубени семена на различните фирми, а не това да става по общо фиксираната цена от кооперацията. Защото в такъв случай има опасност свиленградските греньори да бъдат принудени да пласират своето производство от бубено семе извън Свиленградския район. На събранието се дискутират и други въпроси.

Още не отшумяло тържественото отбелязване на юбилейната годишнина, УС отново повдига проблема за бъдещата филатура. Въпреки че приема предложената оферта на Кирил Майсторски, той е недоверчив и с писмо от май 1933 г. до българския генералния консул в Марсилия иска да се проучат професионалните му способности. След направените проучвания българският консул отговаря, че Майсторски е завършил тъкачното училище „De la Croix - Rousse” в Лион, след което е стажувал три месеца в Италия, в предачницата Boldoni. След това се завръща в Лион и е чиновник в къщата „Реgaz”, а след това в къщата „Маrio Levy” в отделението за коприна. Лионската къща е доволна от работата му и приема, че същият е сериозен човек.

УС през май изпраща ново писмо до българския генерален консул в Милано, но този път с подробно описание на условията, при които ще се оборудва бъдещата филатура. По-късно, почти със същото съдържание, но малко по-подробно, той изпраща писмо и на Кирил Майсторски, на което ще се спрем по-долу.

Получил необходимите сведения, които го удовлетворяват, УС на кооперация „Коприна” с официално писмо кани Кирил Майсторски да заеме длъжността технически директор на бъдещата филатура. През октомври, с писмо от Лион той дава съгласието си и веднага след това УС му възлага да започне проучване на свилоточните басейни, които се произвеждат в Милано, от които трябва да се направи избор за бъдещата филатура. УС препоръчва на Майсторски да се срещне с италианския търговец Мандорли Курли, с който работи кооперацията. Той предварително е предизвестен и е готов да окаже помощ при избора им.

Писмото на УС е обширно, и в него се дават указания за изискванията, към техническото оборудване на бъдещата филатура. Поради важността на проблема, ще цитираме една част от писмото дословно:

1. „Бъдещата ни филатура трябва да бъде последна дума на техниката - модерна, практична и солидна конструкция, която да дава гарантирано дневно количество производство коприна и по възможност в по-голям размер; 2. За първо време ще бъдат инсталирани 48 басейна с 8 капи (bouts) всеки басейн, снабдени с автоматически атакабави  (jetees bouts); 3. По препоръка управата на кооперацията се спира на басейните от фабриката „Баталия”, или тия от фабриката „Лонтижия”, да бъдат нови, или в краен случай малко употребявани, но без какъвто и да е дефект и да заместят напълно и във всяко едно отношение новите басейни; 4. От Италия ще бъдат доставени басейните с техните други необходими части и тези инструменти, които не могат да се намерят в България, а другите машинарии и инструменти, като помпи, резервоари за вода, парен котел и др. ще бъдат доставени от тука; 5. Монтирането на басейните ще се извърши от монтьор, изпратен от фабриката или къщата откъдето ще се купят басейните, на когото пътните пари за железницата до Свиленград и обратно и дневните, определени от фабриката, ще се платят от кооперацията; 6. Изплащането стойността на басейните ще се извърши срещу пашкули, които ще изпратим от тук; 7. При водене на преговорите за покупката басейните ще имате предвид, че за първо време при сключване на сделката ще изплатим такава част от стойността на басейните, която да се равнява на стойността на 4000 кг. сухи бели пашкули І качество, които ще експедираме  в Милано, а остатъка от стойността на басейните ще заплатим пак с пашкули, но от реколта 1934 г., които ще бъдат в Милано не по-късно от 20 - 25 юли идната година; 8. Гаранция, че кооперацията ще се издължи окончателно срещу стойността на басейните до края на месец юли идната година ще служи БЗБ; 9. Доставката на басейните трябва да стане най-късно до 1 май, инсталирането им през май и юни идната година, та филатурата да бъде пусната в движение в началото на юли идната година; 10. Фабриката или къщата, откъдето ще се доставят басейните, ще даде гаранция за редовното функциониране на филатурата.”

От кореспонденцията, която се води между УС и Кирил Майсторски, който е отседнал в Милано, научаваме, че кооперацията е приела окончателно доставката на басейните да се извърши от Акционерно дружество „Societa Anonima CERMI” - Бреша. Съгласно зависимостта на кооперацията от БЗБ, се иска нейното съгласие за доставката на басейните, а разрешение за вноса се иска от БНБ. От дълги години кооперацията получава списание  „Bollettino di sericoltura” и тъй като абонамента за 1934 г. не е платен, то моли Майсторски да извърши това. През април 1933 г. банката отпуска ипотечен заем от 200000 лв. за постройка на филатурата и продължава до ноември да насърчава изграждането на същата.

Наред с грижите по решаване на проблемите с изграждането на бъдещата филатура, ръководството на кооперацията, чийто председател е Стойчо Петров, не изоставя решаването на проблемите по организацията на пашкулопроизводителите за пашкулената кампания през 1933 г. Наред с изискванията и мерките по дезинфекция на бубарниците, раздаването на бубено семе, провеждането на курсове и други инициативи, от 22 юни започва приема на пашкули, което завършва на 11 юли. Приетите пашкули от членовете кооператори по качества са:

І качество - 53271.100 кг; ІІ качество - 37147.200 кг; ІІІ качество - 23986.700 кг; двояци (двойки) - 2338.100 кг и скарто (шкарто) - 4668.900 кг. Или всичко кооперацията приема през пашкулената кампания на 1933 г. 121412 кг бели пашкули. Жълти пашкули от всички качества събира едва 101 кг.

И след като отминават всички грижи по приемането, сортирането и сушенето на пашкулите, ръководството на кооперацията започва да търси пазари. През годината сериозен купувач е гръцката къща „Хризалас” от Атина. След продължителни разговори, на същата се продават бели пашкули от І качество 18000 кг по 130 лв./кг, от ІІ качество 10300 кг по 110 лв/кг и от ІІІ качество 700 кг по 80 лв./кг. По-малко количество пашкули се продават на други търговци от страната. Така например А. Конфорти от София закупува през есента на същата година пашкули от ІІІ качество 7500 кг по 65 лв./кг и 1700 кг шкарто по 28 лв./кг при определени условия.

Но големият пазар на свиленградските пашкули е Италия. Ежегодно ръководството на кооперацията разглежда на свои заседания получените телеграми и бюлетини на международните пазари. През 1933 г. се отчита, че няма търсене и цената на пашкулите силно е намаляла.

Когато почти всички проблеми с доставката на оборудването на филатурата са решени, през март 1934 г. БЗБ отказва съгласието си за доставка на басейните. Това тревожи изключително много ръководството на кооперацията. Същото не може да приеме подобно поведение. Банката отказва под предлог, че поради стопанската криза и японския дъмпинг, кооперацията не трябва да строи филатурата. Препоръчва се да се  изчака неопределено време и тогава да се мисли за изграждането на такова предприятие. Този отговор на банката обърква плановете на кооперацията, която въпреки всички трудности, продължава да чака едно справедливо решение, но не се отказва от строителството на филатурата. УС е с намерение да търси финансова подкрепа от други среди, още повече, че БНБ е разрешила вноса на басейните и износа на пашкули като компенсация. Цялата кореспонденция между кооперацията и Кирил Майсторски е подписана от директора Тодор Петков и счетоводителя Христо Димитров. 16

Отказът на БЗБ да отпусне необходимия ипотечен заем тревожи не само ръководството, но и всички членове на кооперацията. Инициативата отново е в ръцете на УС. На 13 март 1934 г. се подготвя обширно изложение до министъра на земеделието и държавните имоти с копие до БЗБ - София. То разкрива цялата одисея  на идеята за подготовка, финансиране, строителство и оборудване на бъдещата филатура. Може би ще се повторим с дотук изложеното, което сме извлекли от протоколите на заседанията на УС, докладите и разискванията по този важен проблем, но ми се струва, че изложеното в писмото още по-категорично и ясно представя цялата ситуация. Смятам, че е справедливо да представим това писмо, като го цитираме дословно:

„Господин Министре,

Настъпилата стопанска криза, която твърде чувствително се отрази върху всички земеделски произведения, засегна не малко и пашкуленото производство, което производство от незапомнени времена е главен поминък за населението от тукашния край. Това новосъздадено положение, което съвсем не е задоволително за пашкулопроизводителя и поставя пред него въпроса какво трябва да прави по-нататък - да продължава ли да упражнява още това съвсем не доходно вече за него занятие, или да почне да изкоренява черничевите си градини, поставя същия въпрос и пред управата на кооперацията, а именно: Какви мерки трябва да се предприемат, та производителят и при това положение, когато производството му е обезценено, да получава за пашкулите си цени отчасти задоволителни за него. Досегашният начин на действие - прибиране, сушене, сортиране и продажба на пашкулите е съвсем незадоволителен и безрезултатен, защото пашкулите изнесени на международния пашкулен пазар в Милано, както това е вършено досега, не само не намират пазар, но и ако се продадат ще се получат невероятно ниски цени, които абсолютно никак не са задоволителни за производителя. Да се чака да се явят местните филандери да закупят пашкулите за нуждите на техните филатури, или пък други търговци за някакви компенсационни сделки при каквото положение е поставена тази година кооперацията, е съвсем несигурен начин за продажба на пашкулите. Последиците от този начин на пласиране кооперацията изпита с пашкулите реколта от 1933 г. След като продаде през месеците октомври и ноември миналата година долните качества на пашкулите си, дълго време търсеше купувач и за горните качества. Най-после, на 26 миналия месец (март б.а.), намери такива и за тях, разбира се, пак за нуждите на местните филатури, уговори и сключи сделка за едно голямо количество - 18000 кг сухи пашкули на задоволителна цена, сделка, която бе съобщена в БЗБ, но конкуренцията осуети тази сделка. Купувачите вместо да устоят на поетите ангажименти, отиват в БЗБ и закупуват пашкулите и на много низки цени. Ето това са резултатите от днешния несигурен пласмент.

Изход от това несигурно пласиране на пашкулите на местния или външния пазар управата на кооперацията намира само в създаване на една кооперативна филатура, където събраното количество пашкули да се преработва в коприна и се пласира под формата на коприна. Само така една филатура ще осигури пласмента на пашкуленото производство и производителят ще получи една по-задоволителна цена за пашкулите си. Фактът, че всички местни частни филатури усилено работят, а покрай старите такива бързо се откриват и нови, като всички пласират на добри цени произведената от тях коприна, говори в полза на откриването и на една кооперативна филатура.

Също вследствие на многото филатури в нашите съседи - Гърция и Турция, тамошните пашкулопроизводители са поставени в твърде по-изгодно положение в сравнение с тези от България. Те винаги и при сегашната стопанска криза намират цени за производството си двойно по-големи от тези у нас.

Господин Министре,

Въпросът за филатурата занимава управата на кооперацията още от 1931 г. Още от месец октомври същата година кооперацията е била в постоянна кореспонденция с Държавната опитна бубарска станция във Враца, единственото може би държавно учреждение, вещо по филатурното дело, което учреждение без да жали труд и време най-редовно и изчерпателно е давало всички необходими сведения за нуждата и ползата от филатурата, заедно с всички скици, планове, сметки и пр. за строежа й. Същият въпрос бе сложен за разглеждане от деветото редовно общо годишно събрание на кооперацията, състояло се на 3 април 1932 г., като се искаше мандат за сключване от БЗБ на ипотечен заем в размер от 2500000 лв., но за по-основно проучване се отложи да се реши въпроса за следната година. През същата година през септември, същият въпрос бе повдигнат пред г-н Управителят на БЗБ г-н Сакаров при посещението му в кооперацията, като последният най-тържествено заяви, че е готов да даде пълната си подкрепа за една такава инициатива. Същият въпрос най-после бе разрешен на десетото редовно годишно събрание, състояло се на 9 април 1933 г., като се даде мандат на управата на кооперацията да сключи ипотечен заем от БЗБ в размер на 2000000 лв. за откриване на филатура, като построи и помещение за нея.

Въз основа на това решение на общото събрание и съобщението на БЗБ - Централно управление с писмо от 8 април 1933 г. уведомяват, че се отпуска на кооперацията ипотечен заем в размер на 2000000 лв. за постройка на филатура. Управата на кооперацията с протоколи от април и май 1933 г. определи лицето Кирил Майсторски, препоръчан от директора на Бубарската опитна станция във Враца г-н Тодор Душев за ръководител на бъдещата филатура и изработи най-подробни условия за доставката на 48 басейна за филатурата, като същевременно се уведоми за всичко направено и БЗБ с писмо от май 1933 г. Същите условия чрез Българския генерален консул в Милано бяха разгласени сред интересуващите се в Италия, вследствие на което се получиха 6 оферти от различни фирми за доставка на исканите басейни. Всички оферти бяха разгледани от управата на кооперацията, но съветът поради слабото познаване на тази материя, не взе веднага решение за избора на басейните, а намери за добре да помоли БЗБ да изпрати едно вещо лице по филатурното дело, което да даде нужните наставления и упътвания за избора на басейните и след това да вземе решение. Банката, със съгласието на Министерството на земеделието, командирова директора на Държавната опитна бубарска станция във Враца, който дойде и даде своите пълни изчерпателни осветления по въпроса за филатурата и по негова препоръка съвета назначи поменатото по-горе лице Кирил Майсторски за директор на бъдещата филатура, който от 15 ноември 1933 г. бе командирован в Милано, където е още сега, с цел да проучи и да докладва въпроса за доставката на басейните за филатурата на самото място.

Най-после, след дълги проучвания по негов доклад управата на кооперацията на 17 декември 1933 г. реши да се доставят за бъдещата филатура нови 48 басейна тип „Баталия” от дружеството „CERMI” - Бреша, като най-модерни, най-солидни и най-износни като цена. Тази оферта се изпрати за одобрение от БЗБ. Дълго време отговор не се получи, затова управата на кооперацията в началото на февруари 1934 г. изпрати делегация с цел да се ускори очакваният отговор и одобрение на Банката. За голямо наше съжаление и изненада банката с писмо от 13 февруари тази година отговаря в смисъл, че за сега поради стопанската криза, която се е отразила твърде много върху консумацията на естествена коприна и поради японския дъмпинг, да не се строи филатура до настъпването на нормални стопански условия. Този неочакван отговор се получи, когато до септември 1933 г. кооперацията имаше пълното писмено одобрение и подкрепа по въпроса за филатурата.

Този отговор, когато въз основа даваната до тогава подкрепа от банката управата на кооперацията бе отишла много напред по въпроса за филатурата, внесе пълен смут между всички членове на кооперацията, затова управата към края на февруари т. г. изпрати втора делегация с дълго изложение по въпроса. Обаче административният съвет на банката от 1 март т. г. потвърждава първото си решение. Изпраща се и трета делегация, на която управителят на БЗБ устно е заявил, че не може да отмени взетото решение.

Господин Министре,

Това положение по въпроса с филатурата управата на кооперацията в пълния си състав в заседанието си от вчера 12 март разгледа наново и реши да Ви помолим най-учтиво да съдействате пред БЗБ да одобри доставката на басейните, като се инсталират ако не 48, то поне 24 басейна и се тури началото на филатурата и се разреши на кооперацията да се ползва от отпуснатия през миналата година ипотечен заем от 2000000  лв. за постройка на филатура.

Нека Ви бъде известно, господин Министре, че средствата на банката, които тя ще отпусне, са напълно гарантирани било с десеторната отговорност на 2320 членове с 5916700 лв. дялов капитал, било с фондовете на кооперацията, които възлизат на обща сума 2280999 лв., било с имотите - антрепозит и сушилня на стойност около 8000000лв. Най-после и дворното място от 11500 м2, което по пазарна цена е около 1000000 лв., като задълженията й са към банката по варант срещу пашкули от 1 мил. и 150000 лв. и по ипотека 550000 лв.

Като Ви съобщаваме, че управата на кооперацията е твърдо решена да продължи  постройката на филатурата въпреки отказа на банката, защото няма друг изход и начин, за да се помогне на производителя, и следователно, ако и след Вашата интервенция по въпроса, която интервенция не се съмняваме, че ще я имаме, банката продължава да ни отказва съдействието си, то с право сме да смятаме, че не кооперация „Коприна”, която е рожба на банката и която досега неотклонно и непрекъснато се е ползвала от услугите й, бяга от банката, а банката й отказва вече услугите си и следователно по неволя трябва да търси такива на други финансови среди.” 17

При такава напрегната обстановка, в началото на април 1934 г., се провежда общо събрание, на което са поканени и присъстват началникът на клона на БЗБ и техническият директор Кирил Майсторски. След доклада на директора на кооперацията, разискванията са твърде оживени и емоционални. Предлага се към решенията на събранието да се запише, че ипотечен кредит за изграждане на филатурата може да се вземе освен от БЗБ и от други финансови институции. Почти всички присъстващи членове на събранието одобряват такова решение, но има и такива, които считат, че с подобно решение ще се засегнат интересите на БЗБ. В дискусията се намесва и началникът на клона на банката, който внимателно следи разгорещените разисквания и защитава интересите на поверената му финансова институция. Той смята, че в никакъв случай банката няма да откаже варантен кредит на кооперацията, което е в нейните специални задължения, както винаги го е правила, но не и сега. Банката е отпускала кредити на кооперацията от нейното съществуване до сега не по-малко от 50000000 лв., както и сега не ще я остави без такъв, казва той. Банковият чиновник не е съгласен в решението на събранието да се запише, че кооперацията може да вземе заем и от другаде. Изказва опасение, че по такъв начин същата ще стане зависима от друга банкова институция, „което е много рисковано за така стабилната кооперация „Коприна”.”

И въпреки думите на началника на клона на БЗБ и някои кооператори - членове, с болшинство събранието приема: „Дава се мандат на УС да сключи варантен заем от БЗБ или от другаде, преди всичко от БЗБ в размер на 3000000 лв. срещу залог на пашкули и коприна реколта 1934 година”.

Твърде сериозно и обширно изказване прави директорът на кооперацията в защита на нейните интереси. Той напомня, че съгласно дадения мандат от миналогодишното общо редовно събрание, управата на кооперацията е започнала активно да работи за реализиране проекта за постройка на филатурата. За същата цел БЗБ отпуска искания ипотечен заем от 2000000 лв. Проучени са всички благоприятни условия за необходимостта от една филатура, широко подкрепена от обществеността. Първата работа на УС е да посочи техническо лице, което да организира и ръководи бъдещата филатура, най-важното условие, от което ще зависят успехите на бъдещото предприятие. Такъв се намира в лицето на Кирил Майсторски, живеещ в Лион, който е назначен от 1 ноември 1933 г. и командирован в Милано да проучи условията по доставка на басейните и цялата инсталация на филатурата от италианските фабрики. Преди това обаче УС търси контакти и възможности чрез местните представители на чуждите фабрики и чрез генералното ни консулство в Милано да се представят оферти за доставка на машини за филатурата. Такива оферти се представят от различни места и фабриканти. Същите са разгледани от вещо лице, изпратено от БЗБ - София и Министерството на земеделието. След изпратените оферти и това, което проучва Кирил Майсторски в Милано, кооперацията се спира на един от типовете машини и иска одобрението за тази доставка. Обаче банката по ред свои съображения за голяма изненада, отменя съгласието си да се строи филатурата. Предлага това да стане по-късно, когато има по-благоприятни условия, да се стабилизира пазара на пашкуленото производство и спира отпускането на ипотечен кредит.

Управлението на кооперацията смята, че тъкмо сегашното лошо състояние на пазара на пашкуленото производство налага необходимостта от строеж на една филатура. Така може да се запази този особено важен поминък на местното население. Още повече, че кооперацията една година след приемането на решението за строителство на филатура е отишла много напред. Назначила е технически директор, прави всекидневни разходи и уверено е тръгнала към реализирането на проекта за строителството на филатура. Сега остава изненадана от отказа на БЗБ за отпускане на разрешения ипотечен заем. Със съжаление ръководството на кооперацията счита, че макар и дълги години да се е ползвала от кредитите на банката, то сега е принудена да се отнесе към други кредитни институции, за да не се бави строежа на филатурата.

УС иска от събранието да му се даде мандат за сключване на ипотечен заем от 2000000 лв. за постройка на филатурата от БЗБ или от другаде. Към други кредитни институции УС никога не е прибягвал, не мисли и сега да прави това при условие, че БЗБ е благосклонна към молбата, която й се отправя от общото събрание на кооперацията.

При така изложените обстоятелства, за да се вземе решение за даване на мандат на УС за сключване на ипотечен заем, събранието моли присъстващите да вземат становище по проблема, който не търпи отлагане. Започват разисквания, някои от които са сериозно аргументирани в полза на строителството на филатурата. Много от изказващите са убедени, че именно филатурата ще допринесе за покачването цената на пашкуленото производство. За пример се посочват цените на пашкулите в съседните страни - Турция и Гърция, само на няколко километра от Свиленград. Именно на силно развитата филатурна индустрия в тези страни се дължи и по-високата цена на пашкулите и повишеният интерес към тяхното производство. Нещо повече, посочват  някои от участниците в събранието, много от тях прибягват до изкупуване на пашкули и от България на ниски цени. В страната, пашкулите са евтини, защото едва 340 басейна на работещите филатури преработват в коприна, а са необходими повече от 900 басейна. Всичко това и сигурният пласмент на коприната са достатъчно доказателство, за кооперацията да продължи да работи за строителството на филатура в града. Приема се, че кооперацията е твърде закъсняла за това начинание и че много време е отделено за проучването необходимостта от нейното строителство. На тези, които все още не са съгласни с търсенето на ипотечен заем от други финансови институции събранието напомня, че те веднъж са гласували в миналогодишното събрания за строителството на филатурата и сега е неуместно да оспорват търсенето на други възможности, за да се реализира това решение. Ако не започне строителството на филатура поради слабото търсене на пашкули в района, има опасност от изсичането на черничевите насаждения, които са отглеждани с години и са вложени труд и средства. Има опасност от унищожаването на бубарството - главният поминък на свиленградчани.

Директорът на кооперацията излага пред събранието с цифри и данни подробно всички разходи, които са необходими за построяването на филатурата и за нейното бъдещо функциониране. Те са достатъчно убедителни за необходимостта от изграждането в града на  филатура  и сигурният местен пазар на произведената коприна и възможност да се даде силен тласък на икономическия живот в града. С филатурата  може да се даде гаранция на производителя на пашкули за цената им, защото по такъв начин няма да се даде възможност на другите филатури от страната да спекулират с тяхната коприна. Чрез филатурата се предполага, че ще се извършват около 1500000 лв. производствени разходи за коприната, което ще съживи от своя страна всекидневният търговски обмен на градската чаршия. И не на последно място се изтъква, че чрез строителството на филатурата в Свиленград, се засягат интересите на малкото филатури в България и те търсят всякакви възможности, за да попречат.

В оживената дискусия взема участие и техническият директор Кирил Майсторски. Аргументирано, с цифри и факти той представя състоянието на филатурите в България и тяхното техническо оборудване. Освен това представя състоянието на пазара на пашкулите не само в страната, но и в чужбина. Изтъква добрите качества на българските пашкули и търсенето им на европейските пазари. Неразбиране е от страна на тези кооператори, които все още се колебаят да приемат, че кооперация „Коприна” трябва да изгради не само филатура, но и всичко останало, за да се произвежда качествена коприна, която да се търгува на българския и европейските пазари. За функционирането на филатурата, посочва Майсторски, в Свиленград има всички условия: най-хубавите пашкули, обучена работна ръка и всичко необходимо за  производство на коприна. И най-важното е, че има осигурен пазар на произведената коприна. Според предвижданията от 6 милионното българско население, ако само 500000 души употребяват годишно по 250 гр коприна под формата на най-разнообразни копринени изделия - платове, чорапи, вратовръзки, коприна смесена с памучни платове за долно бельо, ризи и др., ще се използват 125000 кг сурови пашкули, тоест цялото българско пашкулено производство. А за източването на тези пашкули са необходими около 900 басейна, когато в страната ни те са 340, като от тях 2)3 са с ниско техническо оборудване. Направени са всички необходими проучвания, за да се създаде при кооперация „Коприна” една модерна и най-съвършена филатура, която може да се изгради в Свиленград по италиански образец. И само за такъв вид филатура има бъдеще, която постоянно трябва да се развива и модернизира и да произвежда най-качествената продукция. Въпреки кризата в Италия, която е една от старите и водещи страни в копринената индустрия, се извършва модернизация на това производство. Именно такава се предвижда да бъде и бъдещата филатура в Свиленград, която да произвежда най-качествената копринена нишка с гарантирани качества. Дори и при най-неблагоприятни условия за другите филатури, благодарение на отличното качество на произвежданите пашкули в района и модерната инсталация, новата филатура ще може да се приспособява към производството на различни артикули. Ще има най-добрият пазар у нас, а по-късно ще може и да се изнася на чуждите такива с успех. Сведенията за вноса на коприна у нас в миналото, както и взетите законодателни мерки и тези, които ще се вземат, говорят за сигурното бъдеще и развитие на филатурата, чрез която само ще могат да се защитят интересите на производителите.

След приключване на изказванията, събранието с явно болшинство приема: „Дава се мандат на УС да сключи ипотечен заем в размер на 2 мил. лв. от БЗБ или от друга такава, но преди всичко от БЗБ за строителство на сграда и откриване на филатура.” Събранието прави и някои изменения на различни членове в устава на кооперацията.

Още не заглъхнали дебатите от събранието на кооперацията, УС е твърдо решен да сключи необходимия ипотечен заем с БЗБ или друга такава, изпраща добре мотивирана молба до централното ръководство на БЗБ в София. Настоява се да бъде сключен ипотечен заем в размер на 2150000 лв. за срок от 10 години срещу залог на собствените имоти на кооперацията - дворно място, антрепозит за съхранение на пашкулите, пашкулосушилня с цялото машинно оборудване, подробно описани в молбата и оценителен протокол за постройката на модерната филатура.

Централното ръководство на БЗБ, като взема предвид следните обстоятелства, постанови:

“Че заемът е необходим на кооперацията за постройката на модерна филатура, създаването на която ще допринесе твърде много за насърчаването и укрепването на бубарството в района;

Че предлаганите имоти за ипотека са оценени на 6000000 лв.;

Че кооперацията предлага всичките си собствени имоти;

Че двете сгради - антрепозита и пашкулосушилнята са застраховани;

Че с протокол на годишното събрание е даден мандат на УС да сключи с БЗБ ипотечен заем за 2000000 лв. за постройка на филатура;

Че за управлението на кооперацията се грижат добри стопани;

Че централното управление на Банката е одобрило разрешаването на заем в размер на 2150000 лв., от които 1600000 лв. кооперацията да използва за постройка на филатура с 32 басейна, а остатъкът от 5500000 лв. да послужат за погасяване напълно на старото й ипотечно задължение реши: Одобрява да се отпусне ипотечен заем от 2150000 лв. на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград.”

Месец след общото събрание членовете на УС под председателството на Стоян Добрев в присъствието и на членовете на КС провеждат заседание, където отново се разглежда въпросът с изграждането на бъдещата филатура. Поводът е, че е получено писмо от Централното управление на БЗБ, която разрешава най-после на кооперацията да изгради филатура с 32 басейна, като сключи ипотечен заем от 1600000 лв., който да се използва при следните условия:

а) „Басейните, уредите, машините и материалите, както и постройката да се доставят и извършат при специални поемни условия, одобрени от банката и с провеждането на редовни търгове. В тръжната комисия трябва да участва като член и експертът по пашкулите при управлението на Банката;

б) След оформяне на ипотеката сумата от кредита 1600000 лв. да се разходва само при възложена и извършена доставка и работа и то при условията на сключения за целта договор с доставчиците;

в) За да може предприятието да бъде рентабилно и се справи успешно с положението, конкуренцията и днешната стопанска конюнктура, трябва да се правят големи икономии на разходите по експлоатацията на филатурата, административните разноски и тия по техническото ръководство;

г)  Плащането на чуждите материали и инсталации да става по пътя на компенсация срещу сухи пашкули, с каквито кооперацията разполага;

д)  След постройката на филатурата, в зависимост от резултатите и положението на пазара, да се проучи въпросът за постройката и на тъкачна фабрика на същото място за преработката на копринени изделия, обаче това не трябва да стане по-рано от 1 - 2 години след пущането на филатурата в действие.”

Участниците в заседанието разискват оживено условията на Банката и приемат същите доста скептично. Но въпреки това приемат и отговарят, като искат Свиленградският клон на БЗБ да оформи всички формалности за сключване на отпуснатия ипотечен заем от 1600000 лв. Моли централното управление на БЗБ да посредничи за изработването на проектите, финансовите показатели за отделните видове дейности, поемните условия за постройката на филатурата от архитектурното отделение на същата. Иска се и разрешение, кооперацията да изнесе 6000 кг сухи пашкули - първо качество за Милано, като с получената сума се изплати една част от стойността на басейните и другия инвентар, които ще се доставят оттам.

В писмото на БЗБ се посочва, че е съгласна филатурата да има 32 басейна, а не както е договорено от техническия директор и прието същата да има 48. Това безспокои ръководството на кооперацията. Само два дни след като изпращат своето съгласие до ръководството на БЗБ, отново е свикано заседание, където се разглежда въпроса за броя на басейните. Техническият директор отново доказва необходимостта от 48 басейна за бъдещата филатура, която ще бъде много по-рентабилна, и ще преработва по-голямо количество пашкули при същите разходи, които са необходими за една филатура с 32 басейна. Привеждат се подробности, колко и какво е необходимо за производството на 1 кг. коприна и при двата случая, като всички се убеждават, че най-добре е филатурата да бъде с 48 басейна, за да бъде по-рентабилна. И отново се разисква въпроса, дали за произведената коприна ще има достатъчно пазар. В заключение се приема, че в интерес на кооперацията е да построи една филатура с 48 басейна, и че произведената коприна ще намира по-лесно пазар отколкото пашкулите. При това опасност за предприятието не може да има от липса на оборотен капитал, а заедно с това филатурата ще даде работа на много бедни семейства, ще допринесе за „алъш-вериша” в града и ще сложи началото на нова индустрия.

УС приема окончателно решение, че въпреки искането на БЗБ за изграждане на филатура с 32 басейна, кооперацията е твърдо решена тя да бъде с 48. И тъй като е изминала една година от договореността за доставката на басейните и другото техническо оборудване от Италия, то на пазара цените са се променили и затова се решава да се искат нови оферти от фирмите, които произвеждат и предлагат такова оборудване. Краен срок за получаването на офертите е приет да бъде 5 юни, като след това се иска одобрението на БЗБ за тази оферта, която ще бъде най-добра за кооперацията. Писмата с офертите се изпращат до българския генерален консул в Милано.

Уверена твърдо в изграждането и оборудването на филатурата, управата на кооперацията бърза и иска с писмо от 10 август 1934 г. до Министерството на народното стопанство, същата да бъде призната за индустриално предприятие и да се ползва с облагите, предвидени в Закона за насърчение на местната индустрия. „Нашата проектирана филатура за коприна ( източване пашкулите произведени от кооператорите), пише в писмото с 48 най-модерни свилоточни басейни с 8 жици (филиери), инсталирани в ново модерно помещение, построено в Свиленград в индустриалния квартал ще е с годишно производство около 7200 кг сурова коприна (греж), която се добива от около 90000 кг сурови пашкули.” По-нататък в писмото се посочва, че във филатурата се предвижда да работят около 90 работника. За двигател същата ще си служи с парна машина от 8 - 10 к. с. за привеждане в движение свилоточните басейни и произвеждане на електрическа енергия. В писмото се представя накратко самата машинна инсталация и колко ще струва, необходимите уреди, които ще се използват в копринената зала и кратко описание на процеса на свилоточене. Накрая се изказва уверение, че при тези показатели свиленградската филатура ще се признае за индустриално предприятие, за да ползва необходимите облаги съгласно нормативните документи.

През 30-те години световната икономическа криза поставя дълбок отпечатък и върху производството на пашкули и коприна във всички страни, където се отглежда копринената буба. През 1934 г. производството на пашкули във Франция от 2500000 кг пада на 800000 кг, в Италия от 53000000 кг пада на 22000000 кг, в Испания от 880000 кг пада на 220000 кг, а в България от 2200000 кг, производството на сурови пашкули пада на 1400000 кг. За да се спре този упадък, Франция определя премия за всеки произведен килограм от сурови пашкули, а така също и за 1 кг източена коприна. Япония поддържа един фонд от 1 милиард лева за развитие на това производство. Намесата на Българската държава за запазването му се състои в това, че в продължение на 2 - 3 години определя твърди цени на пашкулите, които в сравнение с цените на външния пазар са по-добри. Но тези цени далеч не задоволяват производителя у нас и това довежда до спад на производството. Унищожават се черничевите насаждения. Този спад на производството осезателно се чувства и в района на кооперация „Коприна”. Не веднъж УС на кооперацията прави постъпки пред различните държавни институции за определяне на една по-висока цена на суровите пашкули през 1934 г., като се предлага тя да бъде между 35 - 40 лв./кг. Заедно с това, за да се насърчи производството, УС не веднъж занимава с писма и изложения държавни ведомства за спиране производството на изкуствена коприна. В известен смисъл това помага, защото същите уверяват, че на това производство се слага край в страната.

Отчитайки сложната стопанска обстановка в България и Европа, УС все повече се уверява, че изходът от това критично състояние на пашкуленото производство е в развитието на филатурната и тъкачната индустрия у нас. Ето защо трябва със законодателни мерки да се осигурява пласмент на произведената коприна и употребата и в примес с други тъкачни материали.

През 1934 г. в България все още има 420 филатурни басейна, 11000 предачни вретена, 420 механични и 150 ръчни стана, които УС на кооперация „Коприна” смята, че са недостатъчни. Условия за тяхното увеличение има, стига да има законодателно регулиране на това производство. Водена именно от това, кооперацията продължава през цялата 1934 г. да решава всички проблеми със строителството на филатурата. И отчита, че е изостанала в това отношение, защото някои по-късно тръгнали по този път, вече са реализирали на практика това свое дело. За пример се дава малката филатура от 14 басейна, която се открива в Харманли.

През годината, по традиция, една от основните грижи на кооперацията е да събере, изсуши и сортира всички пашкули, но вече за сметка на БЗКБ, респективно държавата, а не на кооперативни начала. Монополното право на банката се дължи на ред стопански обстоятелства, едно от които е, че на международните пазари цените на пашкулите са твърде ниски и държавата приема, че това е изход от кризата. От тази дейност кооперацията, освен всички преки разходи, получава една комисионна от близо 215000 лв. През 1934 г. БЗБ се обединява с Кооперативната банка и вече носи името БЗКБ.

Впечатление прави на УС, че пашкуленото производство депозирано в кооперацията, почти всяка година е обременено с наложени запори за всички дължими суми от производителя било за данъци или за други вземания от банката и т. н., когато не така се постъпва с всички други производители. Това положение се отразява зле на пашкуленото производство. В това отношение УС не веднъж прави постъпки и изказва мнение, че ако се правят запори, те да стават върху известен процент, а не върху стойността на цялото производство и производителят да остане без каквито и да било средства.

УС също изказва неодобрение от разпространената напоследък система на монополите, защото кооперацията се натоварва да събира пашкулите или памука за сметка на БЗКБ, която всъщност представлява държавата, а изплащането им на производителите става в самата Банка, а не в кооперацията. УС смята това за нецелесъобразно, защото приема, че по такъв начин кооперацията губи връзката си с производителите, които са и членове на кооперацията и за тях тя става излишна. Това поражда различни настроения сред самите кооператори. Освен това, кооперацията има сметни отношение с членовете си, а в такъв случай трудно може да ги урежда. За да се измени тази налагаща се напоследък вредна практика и се запазят интересите на кооперацията, УС прави необходимите постъпки пред съответните държавни институции и вярва, че отново ще владее положението. За съжаление, същият не отчита, че след май 1934 г. в България са извършени не само политически, но и стопански промени, които ще повлияят на по-нататъшната дейност на кооперацията.

Голяма част от кооператорите негодуват срещу това да получават възнагражденията си не от кооперацията, а от Банката. Там според тях се държи сметка за задълженията към нея, било за лични или по поръчителство заеми. Според тях това е една от причините за намаляване на пашкуленото производство, а не само ниските изкупни цени. Те негодуват най-вече от запорирането понякога на цялата стойност на пашкулите. Настояват със законодателни мерки тези запори да се налагат при известен процент, а не върху цялото производство. Много кооператори поради тези причини напускат кооперацията, тъй като са изгубили доверие в нея.

През 1934 г. в качеството си на агент на БЗКБ, респективно държавата, кооперацията е натоварена с една нова дейност. Събира цялото памучно производство от района и го омаганява, за което освен преките разходи получава чиста печалба от 143000 лв.

До края на 1934 г. сградата на филатурата е изградена окончателно. През следващата 1935 г. УС приема, че същата трябва да бъде измазана и довършени всички  строителни работи, за да бъдат доставени и монтирани филатурните басейни. Откритият преди няколко години селекционен пост УС закрива, тъй като същият има изключително много разходи, а от работата му няма необходимите резултати. Той е полезен, ако работи ефективно и затова някои от членовете предлагат такъв да открие държавата. От 9 до 20 април 1934 г., по покана на Пловдивската търговско индустриална камара, кооперация „Коприна” участва на Първия национален мострен панаир в Пловдив, където представя мостри от пашкули, коприна, диаграми, отразяващи дейността на кооперацията и снимки на антрепозита, сушилнята и др. За участието си кооперацията е наградена със златен медал. И през следващите години кооперацията участва на панаира в Пловдив  с мостри от бели пашкули, сурова коприна и фризон и не веднъж печели награди. През втората половина на 30-те години кооперация „Коприна” участва с подобни мостри на панаирите в Братислава, Прага, Белград и др. 18

Дейността на кооперация „Коприна” през 1935 г. решава почти същите проблеми, които са съществували и през 1934 г. В края на май председателят на УС Груди Варсамов си подава оставката. За председател е избран Янаки Бояджиев.

За поредна година кооперацията работи при нови стопански условия. Въведен е монополен режим при изкупуването на пашкулите и памука. И двете производства, съгласно новата наредба-закон, са предоставени на БЗКБ, а кооперацията е натоварена да бъде в услуга или агент на последната със събирането и закупуването на същите. Въпреки това, за да защити интересите на бубохранителите, УС подготвя писмено изложение до банката, с което настоява да се приеме задоволителна средна монополна цена от 40 лв./кг., но последната приема и дава едва 26 лв./кг. Така вместо на кооперативни начала, кооперацията събира пашкулената реколта от 1935 г. за сметка на БЗКБ. В резултат на успешната работа, резултатите от прибирането, изпичането и сортирането на пашкулите са твърде насърчителни. Обработено е цялото производство на пашкули от района за сметка на БЗКБ, а заедно с това се събират за сметка на банката и наличните количества неомаганен памук, който впоследствие се магани в кооперацията.

Извоювала добро име сред стопанските организации в страната, кооперация „Коприна” е поканена от Бургаската търговско-индустриална камара да участва на областната изложба през септември - октомври 1935 г. със свои мостри от пашкули.

Но най-голяма грижа на ръководството е решаването на проблемите с оборудването на филатурата, търсенето на допълнителни финансови средства за оборотен капитал на предприятието, обучението на работничките за работа в същата и  други въпроси, които възникват ежедневно в живота и дейността на кооперацията.

През годината благополучно завършва изграждането на сградата на филатурата, инсталирането на цялото оборудване и пускането и в пробно движение. Инсталацията е от 48 пълен комплект басейни - система „Баталия”. Годишният й капацитет е към 48000 кг сухи пашкули. Производството й се състои в точене на сурова коприна, отделянето на сурогатите - фризон и ребуи и навиване коприната на чилета. Предназначена е да обработва както бели, така и жълти пашкули от най-разнообразен произход. Това е едно от най-големите постижения на кооперацията и е гордост не само за членовете й, но и за цялото население на Свиленград. В този смисъл са и думите на председателя на УС  Янаки Бояджиев на годишното отчетно събрание, когато се отчита дейността на кооперацията за 1935 г. „С основаването на тая нова за нашия град индустрия, едва днес се дава истински образ на града ни - копринен град Свиленград. Ако до днес сме могли да се похвалим на света с пашкули, отсега нататък, благодарение на филатурата се хвалим вече със свила - коприна. И тъй града ни с основаването на филатурата, евентуално и тъкачно копринена индустрия, добиваме вече своето истинско значение.”

В защита интересите на пашкулопроизводителите, кооперацията предприема редица инициативи за ограничаване развитието и използването на изкуствената коприна в страната. Но най-важното, което отстоява УС е, че не се примирява с установеното положение при прибирането на пашкулите. УС пише писма, изложения, участва в срещи и настоява в предстоящата пашкулена кампания през 1936 г. да се даде право на кооперацията  на кооперативни начала да събира пашкули, необходими за работата на филатурата. Предлага да се приеме средна изкупна цена от 40 лв./кг, което е в интерес на пашкулопроизводителите. Но усилията са напразни. БЗКБ, по силата на нормативните разпоредби, определя правата по събирането и изкупуването на пашкулите, и определя цената за всяка една категория пашкули.

Преминала през много трудности и реализирала една от най-желаните мечти, да има собствена модерна филатура, в края на 1935 г. кооперацията остава без оборотен капитал. Същият е необходим за нейното редовно функциониране, да създаде собствен кадър, като обучи добри работнички, които при едно добро ръководство да дават дневно достатъчно количество доброкачествена коприна. И не на последно място, кооперацията да има възможност да търси добър пазар на произвежданата коприна.

С пробното пускане на филатурата на 9 декември 1935 г., за управата на кооперацията една от основните грижи става обучението на работничките. Те са главният фактор за добрия успех на филатурата, а оттам и на цялото предприятие. Този въпрос засега е добре решен. Модерната филатура с усъвършенствания технически инвентар е улеснило бързото обучение на назначените работнички. За кратко време те усвояват на практика умението да работят и да дават доброкачествена коприна, макар и в по-малки количества. УС на кооперацията е уверен, че само в продължение на месец - два работничките ще усвоят техниката на производството и ще произвеждат според възможностите на филатурата по-големи количества коприна. Още повече, че съгласно договореностите от Италия, в първите месеци на 1936 г. се очакват да пристигнат десет работнички, които да обучават в продължение на няколко месеца работничките за най-специализираната производствена дейност на филатурата. Първоначалните намерения на УС да търси опитни работнички от другите филатури на страната отпадат след като местните се справят изключително добре и то за кратко време.

Увереността на УС е, че произвежданата коприна в Свиленград ще има достатъчно добър пазар, като се има предвид, че произвежданата в страната от другите филатури веднага се изкупува. Още повече, че свиленградската коприна се произвежда с много по-модерна производствена техника и е по-доброкачествена.

Но за кооперацията остава един от най-трудно разрешимите въпроси, а именно намирането на оборотен капитал за филатурата. Тя остава без средства, за да се подсигури нейното производство. Изграждането и оборудването на филатурата поглъща всички средства, с които разполага. Изразходвани са повече средства, отколкото са предвидени. От сключения ипотечен заем за 2000000 лв. с БЗКБ допълнително са изразходвани още 1000000 лв. собствени средства. Всичко това довежда до липсата на финансови средства за оборотен капитал на филатурата.

И когато филатурата се пуска в действие, кооперацията няма средства за изплащане стойността на пашкулите за точене, няма средства за посрещане на разходите за закупуване на каменни въглища, необходимите масла за поддържане на машините, изплащане надниците на работничките и т. н.

УС е поставен в деликатно положение, като отново е принуден да иска помощта на БЗКБ. И тъй като този въпрос не може да се реши от клона на банката в Свиленград, приема се да се подготви писмо до централното ръководство на банката в София, където да бъдат изложени всички проблеми и се иска да бъде сключена една варантна текуща сметка в размер на 200000 лв. срещу залог на произвежданата коприна. Тези средства се теглят постепенно за покриване на разходите при работа на филатурата.

През 1935 г. вследствие сключеният ипотечен заем от 2000000 лв. с БЗКБ срещу имотите, които притежава кооперацията, банката прави оценка на цялата собственост на последната. Тази оценка е интересна, защото можем да добием една добра представа за материалното състояние на кооперацията 13 години след нейното основаване.

Кооперация „Коприна” притежава дворно място и незастроено пространство от 11155 м2, урегулирано в самостоятелен квартал, който се намира в чертите на града в махалата „Баяндър”. Същата е купила този парцел от Свиленградската община през 1925 г. и има издаден нотариален акт.

През годините в имота е построена пететажна масивна сграда - антрепозит за съхранение на пашкули, разположен на 792 м2. Сградата е с изба , разделена на 13 отделения - стаи, партер с 15 отделения, първи етаж с 11 отделения, втори етаж с 9 отделения и тавански етаж с 9 отделения. Сградата е покрита с марсилски керемиди.

Едноетажната масивна сграда, построена на 713 м2. е предназначена за пашкулосушилня с 5 отделения, покрита също с марсилски керемиди. Тук са инсталирани всички машини, необходими за изпичане на пашкулите. Това са трансмисии, 4 печки, вентилатори, 4 реда по 20 легла  и с 20 цинкови корита, или общо 80 легла и 80 цинкови корита. За двигателна сила е монтиран дизелов мотор „Национал”.

Новопостроената масивна сграда, разположена върху 792 м2., е за филатурата, където могат да бъдат поставени 48 басейна и цялото необходимо оборудване, което все още не е получено от Италия, когато се прави тази оценка. В двора на подходящо място са построени санитарните възли с 8 отделения.

През 1935 г. кооперацията продължава да използва пашкулосушилнята само за изпичане на пашкулите, депозирани от членовете й, а антрепозита - за съхранение на пашкулите. Една част от помещенията на антрепозита кооперацията отдава под наем  на тютюневата кооперация „Тракия” след привършване на пашкулената кампания. Избата е наета за постоянно от същата кооперация.

След направената оценка на имотите на кооперацията в средата на 1935 г.,  БЗКБ отпуска отново срещу ипотека на имотите 400000 лв. в срок от 10 години за довършване постройката и доплащане машините на филатурата. 19

5. В ГОДИНИТЕ НА СТОПАНСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ И ТРУДНОСТИ

Кооперацията продължава да работи съгласно новите разпоредби на държавните правителствени органи и през следващите години. На първо място стои въпросът за дейността на управата през цялата 1936 г., където до април председател на УС е Янаки Бояджиев, а след годишното общо събрание е избран Владимир Разбойников. Тази дейност може да се обобщи в три главни направления: 1. Съдейства и услужва на БЗКБ за събирането, закупуването, сушенето и сортировката на пашкулите от реколтата на същата година; 2. Събира, закупува, омаганява и експедира по-възможност по-голямо количество от произведения в Свиленградска околия неомаганен памук за сметка на Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни - „Храноизнос” и 3. Полага необходимите грижи за редовното и с резултат функциониране на новоизграденото за първа година индустриално предприятие - филатура, а заедно с това разрешава навреме всички други въпроси, свързани с развитието на кооперацията.

Пашкуленото и памучното производство от реколта 1936 г. са поставени при същите условия, както и през 1935 г. И двете производства са под монополен режим. Само, че докато пашкуленото производство е на пълно разположение на БЗКБ, то  памучното производство със специална наредба-закон е прехвърлено от БЗКБ, където е до 1935 г., на Дирекцията „Храноизнос”.

С оглед на това положение на тези две производства, кооперацията е принудена да подчини своята дейност. Тя не може да манипулира с тези две производства на кооперативни начала. Монополният режим й отнема този начин на действие. За нея не остава нищо друго, освен да бъде в услуга или агент на натоварените по наредбата-закон институции със събирането и закупуването на тези производства.

Макар и при тези условия, ръководството на кооперацията не забравя още в началото на пашкулената кампания да предприеме мерки относно състоянието на бубарниците на своите членове. Направени са постъпки пред БЗКБ и се иска същата да отпусне определени средства от фонд „Подобрение на бубарниците и черниците”, които да се използват за дезинфекция на бубарниците. Освен въпроса за дезинфекцията на бубарниците се поставя и тези за създаване на обща люпилня, това се отхвърля.

Климатичните условия през 1936 г. са неблагоприятни за пашкуленото производство в района на кооперация „Коприна”.  Приемането на пашкулите започва от 8 юни и трае до 8 юли, като кооперацията за цялата Свиленградска околия е единственият приемателен пункт. Само производството в с. Любимец е прието и закупено от агенцията на БЗКБ в същото село, след което е пренесено в кооперацията за сушене, сортиране и пазене. Пашкулите се приемат от БЗКБ, като кооперацията й съдейства и услужва с необходимата работна ръка, инвентар, сушилня и складовете си. Пашкулите се изкупуват по следните твърди цени: І-во качество - 48 лв., ІІ-ро качество - 33 лв., ІІІ-то качество - 28 лв., шкарто - 8 лв. и двояци - 12 лв./кг срещу покупни цени от миналата 1935 г.: І-ро качество - 32 лв., ІІ-ро качество - 25 лв., ІІІ-то качество - 20 лв., шкарто - 8 лв. и двояци - 8 лв./кг.

Пашкулите се донасят в кооперацията от производителите, приемат се по качество от специална комисия, издават се бележки за приетото количество и стойност на пашкулите по качество и въз основа на тези бележки банковият клон изплаща стойността на пашкулите. За този ред на изплащане кооперацията не е съгласна още от 1932 г. Макар и при монополния режим на БЗКБ, тя желае и настоява изплащането да става веднага в самата кооперация, въпреки че банковият клон е в пълна услуга на кооперацията, когато има вземания от кооператорите.

Всички приети пашкули са изсушени в сушилнята на кооперацията и след това са сортирани по нареждане на банката в ан-рас - качествени пашкули, двойки и шкарто, а не както през миналата година само по качества. Разходите по приемането, сушенето и сортировката на пашкулите са за сметка на банката, която своевременно ги изплаща.

На кооперацията за извършената услуга включително и наема на складовете до края на май 1937 г. банката заплаща комисионна по 1.40 лв./кг сурови пашкули, или всичко за 233094 кг 326331 лв., от която сума се намаляват изразходваните средства от 19238 лв. за ремонт на пещите, почистването на сушилнята, надниците за дежурството на членовете на УС и др. и остава чиста печалба от 307093 лв.

С много писма и делегации до централното ръководство на БЗКБ - София и другите държавни институции кооперацията иска и настоява най-енергично да й се предостави и разреши да събира пашкулите от кооператорите си на кооперативни начала и ги източи и продаде на коприна за своя сметка и риск в собствената си филатура. Тези искания се базират на легитимното право и уставно положение, приети още с основаването на кооперацията. Действията на кооперацията стигат дотам, че в началото на пашкулената кампания тя прибира над 2000000 кг сурови пашкули на кооперативни начала с пълната вяра, че този въпрос ще се разреши така, както иска тя. Но всички усилия и постъпки са напразни. Това справедливо и легитимно искане не се удовлетворява. Отговорът на БЗКБ, базирайки се на наредбата-закон, е категоричен - не може да се разреши на кооперацията да събира пашкулите на кооператорите си и ги преработи в собствената си филатура в коприна, с предупреждение, че всяко противопоставяне ще доведе до санкции, каквито предвижда наредбата-закон. При тези условия, въпреки волята и желанието на управата на кооперацията, същата е принудена да се съобрази с това положение.

И през 1936 г. кооперацията е ангажирана да събира памук, но не вече за сметка на БЗКБ, а за сметка на Дирекция „Храноизнос”, на която по силата на наредба-закон за търговия с памук и памучно семе от 11 юни 1936 г., се възлага да се занимава вместо банката с прибирането, манипулирането и продажбата на това производство.

За разясняване на тази промяна централното ръководство на БЗКБ изпраща до своя клон в Свиленград писмо, в което съобщава подробности за публикуваната  наредба-закон за търговията с памук и памучно семе и за закрила на местното производство, а така също и наредбата на Дирекция „Храноизнос” за приложение на закона. Препоръчва се ръководството на клона добре да разучи новите нормативни актове. Свиленградският район е разделен на 12 събирателни пункта, които трябва да се обслужват от кооперацията на бубохранителите „Коприна” - Свиленград. Понеже агентите - събирачи са длъжни да авансират производителите по 8 лв./кг неомаганен памук, нарежда се банката да кредитира с временен личен кредит кооперация „Коприна”. Така последната получава 2000000 лв. за провеждане на кампанията за закупуване на памука от реколта 1936 г.

Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни - „Храноизнос”, по силата на същата наредба, има право да ангажира в едно селище за свои агенти-събирачи на памук и агенти на централни складове толкова лица и организации, колкото намери за добре, а не само едно лице или организация, затова и кооперацията като агент на централен склад не е единствена за Свиленградска околия, както е през миналите две години. Освен кооперацията, такива са още и група търговци от Свиленград и кредитна кооперация „Постоянство” в с. Любимец. Всъщност, кооперацията не е пряк агент на централен склад на Дирекция „Храноизнос”. Тя е подагент на Общия съюз на Българските земеделски кооперации, каквито подагенти са всички членуващи в общия съюз кооперации и кооперативни районни съюзи в страната. Агент е Общият съюз на Българските земеделски кооперации, който е сключил договор  с Дирекция „Храноизнос”, чиито клаузи са задължителни за всички подагенти на съюза. А кооперация „Коприна” е член на Общия съюз на Българските земеделски кооперации от същата 1936 г.

Главните условия за събиране на памук през 1936 г. за сметка на Дирекция „Храноизнос” са: Агентът на централен склад може да закупува неомаганен памук направо от производителя по цена до 10 лв. и повече според качеството му; Може да приема събрания от агент-събирачите неомаганен памук и да го омагани, пресова и експедира. Омаганеният памук и полученото при омаганяването памучно семе и всички разходи по цялата манипулация - събиране, пазене, плащане, маганене и пр. са за сметка на агента на централен склад. За всичко това е предвидено агентът да получи една комисионна от 0.20 лв./кг. неомаганен памук за закупения направо от производителя памук и едно възнаграждение от 0.65 лв./кг неомаганен за цялата друга извършена манипулационна работа от агента. Стойността на закупения от агента памук е предвидено да се изплаща от Дирекция „Храноизнос”, а сметката му се предвижда да приключи на 30 юни 1937 г.

При тези условия кооперацията в качеството си агент на централен склад закупува и събира от 21 септември 1936 г., до 30 декември 1936 г. неомаганен памук общо 875166 кг. Закупуването и приемането в края на 1936 г. не е преустановено. То продължава и след 1 януари 1937 г.

Със закупуването и приемането на неомаганения памук започва и омаганяването му и до края на 1936 г. е получен и експедиран омаганен памук общо 150759.700 кг и 285000 кг памучно семе. Остава в наличност за омаганяване през 1937 г. 131947 кг памук.

По количество произведеният памук през 1936 г. в сравнение с този от миналата 1935 г. е почти двойно повече. Удвоено е памучното производство почти във всички селища на околията. За приемането и омаганяването на памука кооперацията прави общо 302219 лв. разходи. Резултата от цялата работа по закупуването, приемането и омаганяването на памука в края на годината кооперацията смята, че не може точно да  определи. Предвижда се това да бъде изяснено след като привърши приемането на неомаганения памук и след омаганяването и експедирането на цялото количество омаганен памук и памучно семе, което ще се преработи през 1937 г.

Филатурата, която започва своята работа от началото на януари 1936 г. започва да работи с непълен капацитет поради утвърдените нормативни условия за събиране и закупуване на пашкулите. След двегодишни усилия, труд и грижи по организиране на новото индустриално предприятие, управата на кооперацията успява да я пусне в пълно движение с всичките 48 басейна, като взима всички необходими мерки за осигуряване на редовното и правилното й функциониране през цялата година. Филатурните басейни и друга по-важна част от оборудването са доставени от Италия, от фирмата „СЕRМИ”  в гр. Бреша и са монтирани от специалисти, изпратени от същата фабрика. Годишният капацитет на инсталацията е 40000 кг при 8 часов работен ден Ако през миналите две години усилията са насочени в доставката и инсталирането на различните машини и изграждането на филатурната сграда, то в началото на 1936 г. те са насочени към осигуряването на работнически персонал, който е едно от най-важните условия за успеха на филатурата и който въпрос е разрешен сполучливо. Ангажирани са местни момичета и жени за работнички, които за първи път ще се занимават с такава специална работа. Но под вещото ръководство на специалиста по свилоточенето италианеца Джовани Болдони и под надзора, примера и помощта на две италианки - специалистки, ангажирани само за първите три месеца на годината, те успяват в скоро време да се справят с работата, да схванат нейната специфика за кратък срок и да стана добри и опитни работнички.

При така организираната работа и при едногодишното функциониране на филатурата, в края на 1936 г. същата приключва с 8576 кг произведена коприна от различни титри, фризон - 3674 кг и ребуи (копринен дреб) - 2763 кг, като от тяхната продажба са реализирани приходи за 5169744 лв. От реколта 1936 г. на кооперацията е определено количеството пашкули, почти половината от капацитетните й възможности. И ако не са дадени допълнително 2000 кг и други 5000 кг пашкули за сметка на Производителната кооперация „Коприна” във Враца, филатурата трябва да преустанови работата си пет месеца преди новата реколта от 1937 г. Тези допълнително дадени количества продължават работата с около два месеца и с това се намалява загубата от бездействието на машините и заплатите на постоянния технически персонал.

Откриването на филатурата в Свиленград не е случайно. То е резултат от създаденият интерес към филатурната индустрия от началото на 30-те години, благодарение увеличението на вносните мита върху преждата от естествена и изкуствена коприна и върху копринените фабрикати. Откриват се първо филатури в Русе, Хасково, София и др. Броят на същите постепенно се увеличава. За това допринася и монополният режим за закупуването на пашкулите, установен с наредба закон от 1935 г., при което пашкулите се закупуват на по-високи цени от международните такива, вследствие на което не се изнасят в чужбина, а остават да се преработват в страната. Най-много филатури се откриват през 1935, 1936 и пролетта1937 г. Едва ли има индустрия в страната, която да се е развила така успешно за един такъв кратък период от време.

В следващия списък се вижда броя на филатурите в страната, открити до 1 декември 1936 г., които получават контингент пашкули от БЗКБ през стопанската 1936)1937 г.

Филатури работили през стопанската 1936)1937 г.

1. “Коприна” АД - Пловдив - със 72 басейна.

2. Киро К. Арнаудов - Пловдив - със 74 басейна.

3. Васил С. Юруков и Син - Пловдив - с 20 басейна.

4. Антраник Папазян - Пловдив - с 20 басейна.

5. “Медакс” Команд. Д-во - Пловдив - с 18 басейна.

6. Братя Радеви - Пловдив - с 16 басейна.

7. Кирчо Н. Узунов - Пловдив - с 8 басейна.

8. Вартан Дуванян - Пловдив - с 4 басейна.

9. Арам Аведисян - Русе - със 159 басейна.

10. Рупен Терзиев - Русе - с 12 басейна.

11. Манук К. Терзиян - Русе - с 10 басейна.

12. Сероп К. Терзиян - Русе - с 4 басейна.

13. Теохаров и Авакян - Русе - с 8 басейна.

14. Артин Тиракян - Варна - с 30 басейна

15. Савка Тошева - Враца - с 20 басейна.

16. “Филтис” АД - В. Търново - със 144 басейна.

17. Кооперация „Коприна” - Свиленград - с 48 басейна.

18. Иван Минков - Сливен - с 19 басейна.

19. Агоп Езегилиян - Сливен - с 8 басейна.

20. “Българска коприна” АД - Красно село - София - с 54 басейна.

21. Кооперация „Труд” - Красно село - София - с 10 басейна.

22. Сурпик Н. Хорсикиян - Кнежево - София - с 8 басейна.

23. Забел Вартанян - Кнежево - София - с 12 басейна.

24. Иван Попов - Харманли - с 22 басейна.

25. “Пашкул” АД - Хасково - с 36 басейна.

26. “Свила” ООД - Хасково - с 34 басейна.

27. Онник С. Ованесян - Хасково - с 12 басейна.

28. Парнак Кюлханиян - Хасково - с 8 басейна.

29. Хазар Демирджиян - Хасково - с 12 басейна.

30. В. Казанджиян и М. Янев - Хасково - с 10 басейна.

31. 31. Вартуи в. Яйазариян - Хасково - с 4 басейна.

Всичко за страната - 916 басейна.

Ако направим равносметка на филатурите с най-много басейни, то Кооперация „Коприна” - Свиленград по броя на басейните се нарежда на 6 място в страната. След 1 декември 1936 г. до края на 1937 г. в страната са дадени разрешителни за строителството на още 16 филатури в страната. Заключението на специалистите е, че филатурната индустрия в страната е преситена, а производството на пашкули не достига за задоволяване на тяхното производство. От този недоимък на суровина с твърде ограничени възможности работи години наред и Кооперация „Коприна”.

Запазена е почти цялата кореспонденция на Кооперация „Коприна” с търговски фирми за продажба на произведената коприна. Прави впечатление, че от началото на дейността на филатурата до 1939 г., постоянен клиент и сериозен продавач на свиленградската коприна е фирмата „Лазар Романо” от Пловдив, която продава на пазара всички видове титри коприна, фризон и ребуи, „Елбека” А Д - София и др.

За филатурата са ангажирани работници и работнички, един директор по свилоточенето, машинист, който е и технически ръководител, огняр и помощник-огняр  с определени заплати и 90 работнички с дневни надници от 29 до 50 лв. Към филатурата се числят още нощен пазач и двама общи работници за преработка на копринения дреб, също с определени надници. За всички наети работници се спазва 8 часов работен ден, вземат се необходимите мерки да бъдат поставени по възможност при добри хигиенични условия, като за сметка на кооперацията всички работнички са снабдени с гумени престилки за предпазване от намокряне, канчета за вода за всяка една и др. За технически ръководител на филатурата за една година е назначен един от монтьорите на фирмата „СЕRМИ”, италианецът Джовани Болдони, който има задължението да обучи и подходящо техническо лице, което да го замести.

Това е резултатът от едногодишната дейност на филатурата, която управлението на кооперацията намира за задоволителна и смята, че занапред доброто развитие на същата  и едно бъдещо разширение ще са в интерес на пашкулопроизводителите. Само така същата може да дава препитание на много бедни свиленградски семейства и да допринесе за стопанското и икономическото замогване на Свиленград и околията.

Назначението на италианеца Болдони в началото на 1936 г. да ръководи производствената дейност на филатурата е съгласно закона - наредба за назначаване на технически ръководители на индустриалните предприятия. За изпълняващия досега тази длъжност Кирил Майсторски, който води преговорите за доставката и оборудването на филатурата, договорът е прекратен. Оказва се, че същият не притежава никакви документи за специално техническо образование. Практиката показва, че още при пробното пускане на филатурата, същият не разбира от свилоточене. Разочарованието е голямо и управата е принудена да го освободи, отчитайки неоправдано големите разходи, които е направила за него.

Джовани Болдони е желан от УС, защото същият се доказва като добър специалист при техническото оборудване на филатурата, в свилоточенето и копринарството. В продължение на 15 - 20 дни той успява от едни съвсем неопитни работнички, които за първи път стъпват във филатурата, да ги подготви да  произвеждат необходимото количество и качество коприна. Това само е достатъчно управата на кооперацията да му се довери, още повече, че същият притежава необходимите документи и практика. Болдони работи преди това 6 години в италианските свилоточни фабрики. Тук е назначен и Илия Писюзев от Свиленград, който има техническо образование, за да се учи и усвои всичко необходимо, за да стане един ден ръководител на филатурата.

Представяйки професионалните качества на Болдони пред Инспекцията на труда в Хасково и Инспекцията на труда и обществените осигуровки - София, същият по необясними причини не получава назначение като технически директор на свиленградската филатура. Това предизвиква силно безпокойство в управата на кооперация „Коприна”. През февруари е изпратено твърде емоционално написано и подробно писмо до Инспекцията на труда и обществените осигуровки - София, където подробно се описва какво е направил Джовани Болдони, за да влезе в действие филатурата, неговите професионални умения и доверието, което има към него кооперацията. Заедно с това се изтъква какви възможности се разкриват пред населението в Свиленград с пускането на филатурата в действие. „Поради настъпилата криза в пашкуленото производство, пишат свиленградчани, стопанските деятели на Свиленград, в унисон с кооперация „Коприна” замислиха нова инициатива да се помогне на това производство, като се създаде филатура и открие врата за безработните да намерят прехраната си. Вече 4 години изминаха откакто се работи за създаването на това стопанско предприятие. Нови 3000000 лв. са вложени. За да се стигне докрай на този замисъл, трябва да подчертаем съдействието на държавните власти. И наистина стопанските деятели на Свиленград не могат да скрият своята радост, че само подкрепа и насърчение са срещнали в изграждането на това дело. Радваха се, защото чувстваха при всяка тяхна стъпка, властите в страната ни имаха съзнанието, че дължат в тези кризисни дни безрезервна подкрепа да спасят пашкуленото производство, което дава препитание на повече от 80000 дребни съществувания в България. При тия общи усилия на кооператори, стопански деятели, Земеделска банка и стопански министерства, можа да се издигне модерна филатура за точене на коприна - първа по рода си в България.”

По-нататък в писмото се посочва, че въпреки достойнствата на Джовани Болдони, по нареждане на Инспекцията на труда в Хасково, същият е отстранен заедно с двете жени италианки - специалистки в производството на естествена коприна, които обучават работничките. Това не само изненадва управата на кооперацията, но буди недоумение от действията на държавните полицейски власти. Според думите им това е сериозен удар върху начеващата дейност на филатурата и вярват, че това е някакво недоразумение. Настоява се час по-скоро да се прекрати това своеволие на Инспекцията на труда и се възстанови на работа Джовани Болдони и двете италиански специалистки. Превеждат се много аргументи в защита на италианците и успешната работа на филатурата.

Силното желание на управата на кооперацията да задържи за още една година техническия ръководител на филатурата, аргументите които използва, за да защити нейното бързото укрепване и, че с помощта му може да се обучи друг бъдещ технически ръководител, са твърде убедителни. Дирекцията на труда дава съгласието си Джовани Болдони да работи до 31 декември 1937 г. И когато изтича този срок  кооперацията иска неговото оставане за още една година. Кооперацията е доволна от неговата работа не само като технически ръководител, но за това, че е обучил около 100 работнички, които са в основата на производствената дейност на филатурата. Ръководството на кооперацията иска Джовани Болдони да получи разрешение да пребивава в България през 1938 г., за да предаде своя опит в работата с новите машини, монтирани в мулинажното отделение, а така също и новозакупените два механични тъкачни стана. Но този път свиленградската филатура не успява и за дълго време този проблем остава нерешен.

В края 1936 г. в кооперация „Коприна” членуват 2143 души, като през годината са напуснали доброволно 20, а са постъпили нови 12 члена. По занятие те се разпределят така: земеделци - 1441 души, занаятчии - 155, индустриалци - 4, търговци - 100, чиновници: а. в държавни, общински и др. предприятия - 111, б. в частни и кооперативни предприятия - 30, работници - 150, домакини жени - 127 и други професии - 24, или всичко 2143 с общ дялов капитал 4734700 лв. От мъжете 1708 са грамотни, а 306 души са неграмотни, а от жените 33 са грамотни и 96 са неграмотни.

Кооперацията има образувани фондове: 1. Резервен, който в края на 1936 г. възлиза на 105477 лв.; 2. Фонд за общополезни начинания с 9460 лв.; 3. Фонд за постройка сушилня и антрепозит с 1966055 лв.; 4. Фонд амортизация имоти с 3481195 лв. В края на 1936 г. кооперацията дължи на БЗКБ по ипотека специален кредит за памука и по варанта срещу залог на коприна 2740404 лв., а има открит кредит към същата банка от 4500000 лв. В същото време кооперацията дължи на 175 кредитори 553501 лв.

Имотите, с които разполага кооперацията са от: а) Недвижими имоти, които не са променени от миналата 1935 г. Това са: Дворно място от 11155 м2., антрепозит от 792 м2. на 3 етажа, изба и таван, пашкулосушилня от 713 м2., сграда на филатурата и санитарни възли на обща стойност от 7840028 лв. б) Движими имоти: Машини за сушилнята, един дизелов мотор, парна машина, парен котел, машини във филатурата, магани, железна каса, мебели и др. на обща стойност 3153307 лв., или всичко движими и недвижими имоти за 10993335 лв. Кооперацията разполага и с т. н. амбалажни материали, които се използват в цялото производство, като бали за коприна, кошове, панери, дървени лопати, харари и др. за 35860 лв.

Кооперацията има и своите длъжници, като земеделски стопани, кредитни кооперации и др. Това са несъбираеми сметки от раздадени аванси и заеми срещу минали реколти, раздадено бубено семе, селски кредитни кооперации за памук и др. В края на 1936 г. към дебиторите длъжници се числят още Атанас Матушев от Свиленград от зебло за харари, Мандарли Курли - Италия от продажба на пашкули, К. Ангилери от пашкули за проба, Георги Караиванов от Свиленград от заем и др.

Документите изобилстват с цифрови показатели за бюджет, приходи и разходи, общите разноски на кооперацията, загуби и печалби, общи доставки, разни активи и т. н. Трудно е да ги проследим в детайли, защото така бихме утежнили наситеното с подобни показатели изследване.

През годината УС е в състав: Председател - Владимир Разбойников, който е чиновник с непълно средно образование и членове - Янаки Бояджиев, Михаил Ковачев, Атанас Циганчев, Атанас Юруков, Васил Канев и Асен Йосифов. УС  е имал 54 заседания, в които е взимал редовно участие и КС. От многото въпроси, които съветът разглежда и решава във връзка с развитието и делата на кооперацията, най-много време е отделено за решаване на проблемите на филатурата, за организиране събирането на пашкулите и памука и т. н. Контролният съвет се оглавява от Стойчо Петров - пенсионер с третокласно образование, а членове са Димитър Ангелов и Христо Хаджиниколов. Административният персонал на кооперацията е от един директор - Тодор Петков, който е със средно педагогическо образование, касиер - счетоводител, книговодител и разсилен - работник. През годината са направени изменения и допълнения в някои членове на Устава на кооперацията, с оглед на промените, които са настъпили през годините и преди всичко с изграждането на филатурата и бъдещото оборудване на мулинажно отделение и тъкачница за коприна.

Още през първата година на производството на филатурата изделията й са с добри качествени показатели. Това не остава незабелязано от стопанските и търговските организации. Своята продукция кооперацията показва на Петата мострена изложба във Варна през август 1936 г. На изложбата са показани 4 чилета коприна с различни титри - размери, по едно чиле от фризон и ребуи (копринен дреб), една малка мостра от памук, бели пашкули от първо и второ качество, една голяма и осем малки снимки - изгледи от сградите, помещенията и филатурата. Кооперацията получава златен медал и диплом.

Укрепнала и утвърдила се през годините на пазарите в страната и чужбина, авторитетът на кооперацията я прави желан гост и на международния мострен панаир в Лайпциг през 1936 г. Тук тя участва с пашкули, коприна от разни титри, отпадъци от коприна и памук. Кооперацията получава покана да участва и в мострения панаир в Тел Авив през същата година.20

За коренно преустройство на пашкулопроизводството и развитието на копринената индустрия у нас, в края на април и началото на май 1936 г., Министерството на земеделието организира пленум на Текстилния съвет към министерството по проблемите и регламентирането на производството и пласмента на пашкулите и коприната. В него участват Тодор Шопов, заместник-началник при Земеделското отделение на МЗ, Тодор Дишев, завеждащ бубарския отдел при Земеделския изпитателен институт в София, представители на БЗКБ, на Търговско- индустриалната камара, копринотъкачи и филандери от страната. От кооперация „Коприна” присъстват Никола Петков и Спас Разбойников. Решенията на пленума са  решаващи за преустройството на цялостния процес - от производството на пашкули до производството на копринени изделия за цялата страна.

Пред пленума доклад изнася Тодор Шопов. Докладчикът обстойно се спира на развоя на пашкуленото производство и този на суровата коприна през последните няколко години. Отчита се, че докато през 1930 г. световното производство на пашкули достига своя максимум, впоследствие то спада с близо 30 %. Намаляването на производството е особено чувствително в Европа и достига до катастрофални размери.

Производството на пашкули в България през 1931 г. спада на 50 % в сравнение с това от 1929 и 1930 г. Причините се търсят в голямото разрастване на производството на изкуствена коприна, което достига до големи размери. Посочват се много числови показатели и съпоставки за производството през годините. Отчитат се и други стопански фактори, повлияли чувствително върху това състояние на пашкуленото производство и суровата коприна. През 1936 г. се забелязва подобрение на производството, тъй като цените на пашкулите са чувствително увеличени и търсенето е голямо.

Поради кризата в пашкуленото производство, през периода 1931 до 1935 г., една голяма част от черничевите градини в България са изкоренени. Ако благоприятните условия на пашкуленото производство през 1936 г. продължат се приема да започне засаждането на нови черничеви насаждения. Предполага се, че цялото местно производство на пашкули може да се използва в страната за производство на чисти копринени платове, тъй като филатурната и копринотъкачната индустрия имат необходимия капацитет за това. Една част от тях ще продължават да се изнасят в чужбина, тъй като някои от белите пашкули, каквито са свиленградските се търсят и заплащат на твърде високи цени. Засилването на местната копринена индустрия се дължи от една страна на покровителствените мита, и от друга - на увеличеното използване на фабрични копринени изделия поради сравнително ниските цени. Наблюдава се и повишен стремеж на населението да задоволява своите потребности с по-качествени копринени изделия и то не само от градското, но и от селското население. Един пример в това отношение е масовото въвеждане и използване в облеклото на жените на копринени кърпи за глава, наречени „бариши”, което почти за цяла България се превръща в мода за  момичетата и младите жени.

Копринената индустрия в България през годините, благодарение на инвестициите които прави, има почти всички възможности и технологии за производството на копринени изделия, включително до боядисването им. Все още до средата на 30-те години на ХХ в. българската копринена  индустрия не може да извършва т. н. щампосване - отпечатването на цветни мотиви върху платовете, което се извършва във Франция и Швейцария.

С перспектива е и използването на копринената прежда в най-новата копринена индустрия - чорапното копринено производство. През 1936 г. на пазара се пускат първите партиди от копринени чорапи, произведени от българска естествена коприна. Техните качества - по-здрави, по-фини и евтини, далеч надвишават тези от изкуствена коприна. Очаква се в близко време местната пасмантерийна индустрия да започне производството на бельо и др. изделия от естествена коприна, тъй като досега е употребявала само изкуствена такава.

Министерството на земеделието (МЗ) през последните години прави всичко възможно за популяризиране на домашното свилоточене, като взема необходимите мерки за разпространението на т. н. Врачански тип долап за точене на коприна, а също така организира по места и курсове в това отношение. Възможности за развитие на производството на пашкули и развитието на копринената индустрия правителствените власти виждат и в използването на коприната в смес с вълнени и памучни платове, в създаването у нас на т. н. шапна индустрия (преработването на копринените отпадъци - шкарт, двойки, хвъркалки, фризон, пелет и отпадъци от мулинажа и тъкачеството)  и използването им в смес от памук или лен и производството на здрави и качествени платове. По отчети на МЗ у нас годишно остават около 100000 кг сухи копринени отпадъци, които поради липса на технология за тяхната обработка, не се използват рационално и се изнасят в чужбина.

За засилване и регламентиране на производството на пашкули и сурова коприна, МЗ предвижда да се наложат следните мерки:

а. Стабилизиране цените на пашкулите, като продължи и занапред настоящият монополен режим за закупуването им от БЗКБ, като цените се определят по-рано и се правят достояние на пашкулопроизводителите;

б. Запазване и занапред на покровителствените мита върху копринената прежда и копринените фабрични изделия, както и установената такса върху произвежданата в страната изкуствена коприна;

в. Наименованието „коприна” да се запази само за естествената коприна, а за изкуствената да се намери друго подходящо наименование;

г. Засяване още през 1936 г. в държавните разсадници на достатъчно черничево семе;

д. Изработването на нова наредба-закон, която да засегне и разреши всички въпроси във връзка с бубарството и копринената индустрия.

Тези предложения, направени на пленума, се дискутират обстойно в продължение на 3 дни и се приемат от всички участници. Становището е, че едно сигурно разширение на употребата на естествена коприна на вътрешния пазар може да се очаква, тъй като в консумацията до 1936 г. всички копринени платове са се  наложили поради тяхната достъпна цена и високи качества. Към това трябва да се прибави и използването на естествената коприна от създаващата се в България чорапно плетачна и трикотажна индустрия, която досега използва изкуствена коприна. Не без значение е и развиващата се домашна копринено тъкачна индустрия, която използва значително количество сурови пашкули за производството на качествени домашни платна и други копринени и полукопринени изделия, в смесването на коприната с памук, на сурова коприна с т. н. шапна прежда, такава, която се получава от отпадъците в пашкулопроизводството, свилоточенето, копринено тъкачеството и гренажната индустрия. Благодарение на това се очаква в бъдеще от шапните и боретни прежди да се тъкат и плетат на крайно ниски цени чорапи, всички видове материи за мъжки ризи, за дамски рокли, кители за офицери, летни ризи за учащите се, летни рубашки за войници, полицаи и др.

За развитието на пашкулопроизводството и копринената индустрия са от значение и възможностите на външния пазар. Ако до 1935 г. коприната на международния пазар се котира по цена 250 лв. за килограм, което ограничава износа, то през 1936 г. цените вече се движат между 430 до 450 лв. и при тези цени вече може да се говори за износ. Ако производството на българска коприна се подобри, то тя може да измести на пазара някои по-далечни бубарски страни. България може да се превърне в голям доставчик на сурова коприна за нуждите на европейската копринено тъкачна индустрия. С едно добро качество контролирано от държавата, страната е в състояние да се утвърди на пазара на европейските страни, като Чехия, Франция, Швейцария, Унгария, Австрия, където липсват подходящи климатични условия за развитието на черницата и отглеждането на копринената буба. Добър износ се очаква да се организира за Румъния, Югославия, Гърция, Турция и Унгария чрез преработването на коприната в чорапи.

Всички благоприятни условия, ако продължават да съществуват, то производството на пашкули и коприна се очаква в България да достигне нивото от 1929 и 1930 г. и да го надмине. Базата, върху която трябва да стъпи цялото преустройство при производството на пашкули и коприна, се приема да бъде в следните направления: Реорганизиране на черничарството в страната, техническа реорганизация на бубарството и копринарството и стопанско-икономическото организиране на отрасъла.

За реорганизиране на черничарството се предлага постепенно заменяне на старите необлагородени черници с облагородени и засаждане в бъдеще само на най-ценните в техническо-стопанско отношение варитети. Препоръчва се засаждането на специално облагородените нискостеблени черничеви насаждения при необходимите условия. Необходимо е и запазване на съществуващите черничеви насаждения. Без разрешението на специалистите агрономи да не се предприема изсичане на черничеви градини или на отделни дървета.

В областта на техническата реорганизация на бубарството и пашкулопроизводството се препоръчва усилията да бъдат насочени в увеличаване на средния добив от унция от 55 до 70 кг, подобряване на средния за страната рандеман от 12 на 10 кг сурови пашкули за килограм коприна, подобряване на съществуващите типове пашкули и подобряване качеството на копринената нишка.

Семепроизводството на бубено семе за репродукция се препоръчва да се извършва от Бубарския опитен институт в страната, заменяне на част от отглежданите у нас от различни раси бели и жълти пашкули, с кръстосани такива, задължително въвеждане на специални репродукционни зони за отглеждане на бубено семе от греньорите с оглед получаването на по-добра пашкулена реколта и предпазване на бубата от пебринена зараза. Реорганизация се предвижда в бубохраненето, пашкулопроизводството и свилоточенето, като се цели да бъде подобрен добива на пашкули от унция, унифициране на методите за изпичането и сортирането им и т. н.

И на последно място се предвижда стопанско икономическо организиране на отрасъла, което се изразява в пласмента на бубеното семе чрез специални организации или общия съюз на земеделските кооперации, осигуряване на пласмент по-добра цена на пашкулите и запазване на режима на закупуването на пашкулите от БЗКБ, поощряване износа на сурова и преработена коприна, грижи за защита на естествената коприна от конкуренцията на изкуствената и т. н. 21

6. НОВИТЕ СТОПАНСКИ РАЗПОРЕДБИ И ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО ОГРАНИЧАВАНЕ НА КООПЕРАТИВНИТЕ ПРАВА

И през 1937 г. дейността на кооперацията е под знака на особените законови разпоредби, които ограничават възможностите й за кооперативни прояви. Когато се въвеждат през 1932 г., никой от управлението не предполага, че това ще продължи с годините. Всички вярват и въодушевено работят, водени от една мисъл - как да се защитят интересите на пашкулопроизводителите в района. През изминалите три години УС използва всички законни средства за възстановяване на изгубените права на кооперацията и даване на максимални цени на произведенията от земеделски произход, които са обект на кооперацията. Въпреки, че работи при новите стопански условия, УС не губи надежда, че един ден тя ще има отново пълните кооперативни права върху пашкулопроизводителите, ще насърчава и подпомага тяхното производство, за да може  да работи филатурата по ефективно. А надеждата е да се изгради и тъкачница, която да затвори целия цикъл на производството. За да не униват кооператорите, да не губят надежда, че кооперацията е изгубила правата си, на отчетното събрание за годината е поканен да говори Иван Михайлов, известен деец на Кооперативно-спестовното застрахователно дружество в България.  В речта си гостът изтъква голямата роля на кооперация „Коприна” в стопанския и културния живот на Свиленград и района, която според думите му е „единствената по рода си кооперация на бубохранителите, дело и рожба на кооперативното съзнание на свиленградчани”. Авторитетът на кооперацията се вдига и от поканата на Земеделската камара, кооперацията да избере един представител за участие в изборите за членове на камарата. За такъв е избран Вангел Чакъров. 22

След годишното редовно отчетно събрание с още по-голям ентусиазъм УС, чийто председател е Владимир Разбойников, се заема да търси правата си в почти всички етажи на централната власт. В края на май 1937 г. изпраща писмо до Министъра на земеделието и държавните имоти. „През миналата 1936 г., пише в писмото, кооперацията ни направи пред централното управление на БЗКБ много писмени постъпки, за да й се разреши поне в размер на капацитета на филатурата си да прибере пашкулите на кооператорите си на кооперативни начала и ги точи на коприна в собствената си филатура. Това свое искане кооперацията обосноваваше на положението, какво тя не смята, че попада под обсега на Наредбата-закон за покупко-продажбата на пашкулите, защото тя нито купува, нито продава пашкули, а прибира пашкулите на кооператорите си, за да им ги точи на коприна в тяхната собствена филатура. След това трансформираното им производство да продава във формата на коприна, чиято продажба по закон не е забранена. Смяташе се, че така ще се защитят напълно интересите на една голяма част от пашкулопроизводителите, за каквато цел е създаден и Наредбата-закон за пашкулите.”

По-нататък в писмото се изтъква, че всички молби са отишли напразно и кооперацията се е подчинила на общите разпореждания на държавата. Въпреки това, пред новата пашкулена кампания кооперацията иска отново: „Да се разреши на кооператорите-членове да депозират пашкулите си от реколта 1937 г. в складовете на кооперацията на кооперативни начала, за да се изсушат в собствената им пашкулосушилня, да се източат на коприна в модерната им филатура и след това да се продават във вид на коприна. Мотивират се за това си искане с обстоятелството, че при наличността на собствена филатура съвсем безмислено ще бъде за тях да продават производството си във форма на пашкули, а след това да купуват наново пашкули за собствената си филатура”.

Почти със същото съдържание е изпратено и писмо до управлението на БЗКБ - София, в което е посочено, че кооперацията е съгласна прибирането на пашкулите да става под контрола на банката. Иска да и бъде определен достатъчен контингент от пашкули, за да може филатурата да работи пълноценно. Поставя искане за увеличение изкупната цена на пашкулите, да се предоставя аванс на бубохранителите и кооперацията и т. н.

Получил отказа на държавните институции, УС не пада духом. Решен да търси правата на кооперацията, изпраща писмо и до Негово Величество Цар Борис ІІІ с единствената надежда и молба да помогне за разрешаване на тези болезнени проблеми. Описвайки цялото състояние на кооперацията след въвеждането на наредбата - закон за пашкулите и оспорвайки тълкуването му от страна на БЗКБ, което „е съвсем погрешно, защото законите в страната са в защита интересите на производителя, а не обратно, както в случая. Нашият производител-кооператор си има свой антрепозит за пашкули, сушилня за пълното им изсушаване и филатура за точенето им в коприна. Иска да си ги депозира, изсуши и източи на коприна и като коприна да продаде производството си, като се надява, че така ще извлече повече блага за положения си труд. Отговаря му се, не може.” В този дух е написано писмото и това е последната надежда. Така години наред кооперацията се съобразява с нормативните изисквания, което пречи за постигане на по-високи стопански резултати и реализиране идеите, залегнали  в устава при учредяването й. 23

В подкрепа на кооперация „Коприна”, през май 1937 г. на страниците на плов-дивския вестник „Борба”, е поместена статията „Монополът в пашкулопроизводството”. Проследявайки накратко историята на този поминък през годините, авторът на статията изтъква, че през 30-те години Свиленград и районът си остават основни производители на пашкули. Годишно тук се произвеждат 320000 кг сурови пашкули или 1)3 от цялото производство в страната. Пашкулите са главният и единствен поминък за населението в града.

Кооперацията, продължава авторът на статията, през годините е изградила собствена материална база и вместо да се използва рационално, то БЗКБ има монопол върху производството на пашкули. Повдига се въпросът защо произведените пашкули от кооператорите не се преработват по право в Свиленград от тяхната кооперация. Защо при разпределението на общото пашкулено производство в България между филандерите, да не се оставят на „Коприна” достатъчно количество пашкули, за запълване на пълният капацитет на филатурата и то от произведените пашкули в Свиленградски район „Одрински тип”. 24

Това искане също не се приема и кооперация „Коприна” е принудена да затвори филатурата си, а в складовете й има пашкули, които са резервирани за частни филандери.  Искането на свиленградчани е вдигането на монопола на пашкуленото производство, като се забрани и вноса на изкуствена коприна или пашкули отвън. „Ако съответните фактори, които редят стопанската политика на страната, намират че монополът трябва да остане и в бъдеще, то в такъв случай трябва да се направи едно разграничение между кооперацията и частните филандери, като се признае правото да събере произведените пашкули на членовете си, да я източи на коприна, и да я продаде на пазара”.

При такава обстановка кооперацията работи, като отново съдейства на БЗКБ за закупуването, сушенето и сортировката на пашкулите. За да има приходи, които пряко да постъпват в касата на кооперацията, дава под наем част от сградите и инвентара на Дирекция „Храноизнос” за закупуването и маганенето на памука от целия Свиленградски район. Полага всички необходими грижи за редовното и с резултат функциониране на филатурата, а заедно с това решава и останалите въпроси, които възникват в ежедневието. Стеклите се обстоятелства налагат през годината кооперацията да поеме отговорността за осветлението на града, което се отразява на нейните загуби и печалби.

И когато някой се намеси грубо в опита да събира пашкули на територията на кооперацията, то управата й реагира смело и безкромпромисно, търсейки намесата на БЗКБ. Поводът е, че кооперация „Постоянство”, Популярната банка и търговските посредници от с. Любимец искат банката да им разреши да съберат и преработят пашкуленото производство от селото. Същите се мотивират, че имат условията за това - сушилни и складове, и че при пренасянето на пашкулите през годините същите се повреждат и губят от рандемана си.

За да спечели БЗКБ на своя страна и намесата й в полза на кооперацията, УС изтъква, че въпреки несъгласието с нормативните разпоредби по събирането на пашкулите, винаги е била и ще бъде в услуга на същата. „Взимали сме и ще вземаме всички необходими мерки, декларират от кооперация „Коприна”, пред всяка пашкулена кампания да привеждаме в готовност пашкулосушилнята и складовете, като се правят необходимите ремонти и се даде възможност за побиране на пашкуленото производство от Свиленградска околия, включително и това от с. Любимец, където да се преработи, изсуши, сортира, складира и запази, без да бъде изложено на повреди и каквито и да било други дефекти.”

И за да бъде още по убедителен в своето несъгласие с исканията на любимчани, УС изтъква непригодните условия, които се предлагат в селото за съхранение на пашкулите. Те изобщо не могат да бъдат сравнявани с условията, които има кооперация „Коприна” в това отношение. „Техните полумасивни постройки, декларират свиленградчани, пръснати из селото, т. н. „бюджеклици”, пригодени за отглеждане на буби, то същите са изложени от повреда от мишки или дъжд. Модерни сушилни за пашкули, освен тая на Популярна банка - АД и то с капацитет само 2500 кг пашкули в денонощието няма. Липсата на масивни складове и модерни сушилни е карало и при свободния режим с пашкулите много купувачи на Любимчанското пашкулено тържище да пренасят веднага в сурово състояние закупените от тях пашкули в Харманли или Свиленград за преработване, складиране и пазене. А пък твърдението на любимчани, че при пренасянето пашкулите до Свиленград на едно разстояние от 14 км. се повреждали, намираме за неоснователно.” В този дух на изтъкване на слабостите и неподходящите условия за събиране и съхранение на пашкули в Любимец продължава декларацията. В противовес на това се изтъкват всички положителни страни, които може да предложи кооперация „Коприна”. Същата уверява БЗКБ, че само в Свиленград трябва да бъде събирано и съхранявано цялото количество от произведените пашкули при всяка пашкулена реколта, тъй като според устава районът на кооперацията е цялата Свиленградска околия.

С вярата, че през 1937 г. банката отново ще възложи на кооперацията да събира и изсушава пашкули, тя проявява инициатива. Въпреки наредбата - закон, без да е получила разрешение, пренебрегвайки нормативните изисквания, УС дава съгласието си кооперацията да започне работа в това отношение, като разчита на обещанията на министъра на земеделието и секретаря му, както и на централното управление на БЗКБ в резултат на писмата, делегациите и срещите, които имат.

Кооперацията започва да събира пашкули на кооперативни начала на 21 юни 1937 г. Не са изминали и два дни от започване на кампанията и вместо да получат необходимото съгласие за това, се съобщава че същата не може да събира пашкули, което е противозаконно. И ако продължи, БЗКБ е задължена да й състави акт и събраното количество пашкули да й се конфискува. Тя продължава, но е спряна на четвъртия ден.

След четиридневно събиране на пашкули, кооперацията е принудена да се подчини на нарежданията на банката. Така приключва един твърде авантюристичен ход на УС, което довежда до нежелани последици. През периода на четиридневното събиране кооперацията приема около 41000 кг сурови пашкули, които не са изплатени на производителите. И за да не се лиши от тях, а да бъдат изсушени, сортирани и преработени от филатурата, УС настоява пред банката това количество да остане в складовете, без да се искат други пашкули за преработка. И не без необходимото достойнство в правотата на своята постъпка иска същата да отпусне необходимия кредит, за да може да се разплати на производителите. Но банката е категорична, че кооперацията е пренебрегнала законовите разпореждания и не прави никакъв компромис.

Една от съществените дейности на кооперацията, съгласно нейния устав е приемането и закупуването на пашкулите. Но отново органите на БЗКБ приемат пашкулите, съгласно съществуващия закон за търговията с тях, като кооперацията съдейства и услужва с инвентар, сушилнята и складовете си. Пашкулите се закупуват на  определени твърди цени от банката. Комисия определя качеството на пашкулите, а в банковия клон се изплаща стойността. И отново несъгласието с този начин на работа с пашкулопроизводителите демонстрира управата на кооперацията, но за кой ли път е принудена да се примири с това положение. Всички пашкули се приемат, изсушават и сортират в помещенията на кооперацията, като разходите за това се поемат от банката. На кооперацията за извършената услуга, включително наема на складовете до края на май 1938 г., банката заплаща 265206 лв. С тези средства кооперацията извършва ремонт на пещите, почиства сушилнята и др. Като чиста печалба остава сумата от 238805 лв.

При наличността на филатурата, чието предназначение е да преработва в коприна производството на кооператорите, управата на кооперацията не приема такъв начин на събиране и закупуване на пашкулите. И през 1937 г. с писма, молби, делегации, изложения и др. до БЗКБ и МЗ, продължава да иска и настоява за разрешение кооперацията да събира пашкулите от кооператорите си на кооперативни начала и ги източи и продаде на коприна за своя сметка и риск в собствената си филатура. Но отказът и този път е категоричен. В противен случай се нарушава наредбата - закон, която предвижда съответни санкции.

Особено тревожно е писмото на УС на кооперацията от края на септември 1937 г. до централното ръководство на БЗКБ - София. „От гледище на държавните интереси, пише в писмото, някои от земеделските производства, като жито, пашкули, памук и др. е решено да се закупуват чрез монополен режим от Дирекция „Храноизнос”, а пашкулите от БЗКБ. Ролята на кооперация „Коприна” - Свиленград, която изникна на стопанското поле изключително по силата на нуждите на самия производител сам да си защитава интересите, сам да си бъде господар на своето пашкулено и памучно производство с налагането на монополния режим на тези две производства, се отне от кооперацията това право. Много пъти кооперацията прави молби пред правителствените органи и БЗКБ и издигаше своето легитимно право да й се даде да събира пашкули и памук направо от своите членове производители за своя сметка, така както повелява уставът й. Но по едни или други съображения молбите на кооперацията ни и досега останаха нечути. Кооперацията ни обаче ще продължава да иска да й се признае това право, защото днес тя изпълнява ролята на наемател на БЗКБ за пашкулите и на Дирекция „Храноизнос” за памука.”

Както през изминалата година, така и през 1937 г. режимът за памука е същият с установеното монополно право на Дирекцията „Храноизнос”, чиято дейност се ръководи от назначени агенти в цялата страна. Макар с неудовлетворение, управата на кооперацията се превръща в хазаин на дирекцията, като отдава под наем избата, двата салона и инвентара за приемането и маганенето на памука с наем по 20 ст. на събран неомаганен килограм памук. Всички разходи са за сметка на Дирекцията като  се сключва договор при определени условия. Комисионната, която получава кооперацията, е незначителна и УС приема, че същата е ощетена и лишена от 200000 лв. комисионна по маганенето и складирането на памука. Затова чрез Общия съюз на българските земеделски кооперации - София, който е главен агент на всички, се иска да бъде заведено дело срещу Дирекция „Храноизнос”, защото управата е твърдо убедена в правата си.

Филатурата също се развива под знака на неудачите и новите стопански разпоредби. По липса на пашкули, от 13 април до 26 юли, същата е принудена да преустанови своята работа. И отново от 18 декември спира поради особеното положение на копринения пазар. Затягането на този пазар се дължи не толкова на скъпата коприна или пренаситеност от такава, а на обстоятелството, че в страната е внесено голямо количество изкуствена коприна. Съществуването на бубохраненето и преработката на пашкулите в коприна е в тясна връзка с вноса на изкуствена коприна. Ръководството на кооперация „Коприна” призовава всички кооперативни деятели и бубохранители в страната да насочат всичките си сили за ограничаване на тази опасност, която застрашава да унищожи пашкуленото производство, както това става в някои страни. По тези причини, при приключването на производствената дейност на филатурата в края на 1937 г., се отчита, че почти половината от произведената коприна през годината е непродадена. Спадането цената на коприната, кооперацията губи около 300000 лв. от непродадено количество коприна.

Макар и нередовно работеща, филатурата преработва през годината 28026 кг сухи пашкули и произвежда коприна от разни титри - 6832 кг, фризон - 3227 кг, ребуи (копринен дреб) - 3020 кг, като в производството са работили 90 работнички с дневни надници от 31 до 52 лв.

УС приема, че това е съвсем недостатъчно, тъй като филатурата има много по-големи възможности. Въпреки че близо 4 месеца същата не работи поради липса на пашкули, надеждата е, че ще се възстановят изгубените права на кооперацията и тогава при пълна свобода на действие в рамките на своя устав и оборотни средства чрез филатурата ще се помогне да се защитят интересите на пашкулопроизводителите. Ще има възможност да се дава препитание на много бедни семейства, а градът и районът ще укрепнат в стопанско отношение.

Въпреки че 1937 г. е една от най-трудните за кооперацията, нейното ръководство не унива и търси възможности за модерно оборудване на мулинажното отделение и тъкачницата. През годината тя е в оживена кореспонденция с италиански фирми за доставка на необходимото оборудване. Кооперацията договаря да бъдат доставени от Италия 2 употребявани стана - оказион, една машина - основачка, една спул машина -канетиер, една машина - мулинаж и една машина - девидаж на обща стойност 4000000 лири. За да получи разрешение за закупуване на това оборудване от Министерството на търговията, промишлеността и труда, УС пише не без самочувствие, едно много мотивирано писмо. В него четем: „Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград е собственик на най-голямата пашкулосушилня в България и на модерна копринена предачница - филатура. В сушилнята без затруднения се изсушават по най-модерен начин над 3000000 кг сурови пашкули, каквото е годишното производство на Свиленградска околия. Във филатурата от две години вече редовно се произвежда най-доброкачествената, гладка, белоснежна и без дефекти коприна от известните на международните пазари пашкули „Одрински тип”. В писмото по-нататък, в този дух се иска от министерството да разреши закупуването на договореното оборудване. Посочва се, че двата механични стана ще се използват за обучението на млади момичета, които впоследствие могат да си купят по един механичен тъкачен стан и да тъкат копринени платове. По такъв начин кооперацията иска да поощри домашното копринено тъкачество, което да задоволява семейните потребности, а така също и да продава домашнотъкани копринени платове.

В отчета на УС за 1937 г., както и в предишните отчети, които по-горе разгледахме накратко, са посочени много числови показатели за извършените операции, капитал, фондове, влогове, кредитори, пасиви и активи, имоти, общи разноски, загуби, печалби и т. н. Имотното състояние на кооперацията не е променено. В края на 1937 г. в нея продължават да членуват 2124 души. През годината УС сключва с Популярната банка - клон Свиленград договор за заем от 1000000 лв., които са предназначени за закупуване на необходимото оборудване за мулинажното отделение и покупката на два механични тъкачни стана. Взема се и решение целият паричен фонд „Постройка антрепозит, сушилня и др.” да преминат към „Резервен фонд” на кооперацията. Бюджетът за годината е разпределен по пера, така както е за всяка година. На 30 юни 1937 г. умира дългогодишният директор на кооперацията Тодор Петков.

Преди това, в началото на годината, на общо събрание на кооперацията е приет Правилник за посмъртната каса за членовете на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград за срок от 100 години, която има за цел, когато някои от членовете и почине, да отпусне бърза и еднократна помощ на наследниците му. Посмъртната помощ за всеки член - кооператор е от 3000 лв. Капиталът на Посмъртната каса се образува от встъпителния членски внос, от ежегодната вноска от 100 лв. на член, а така също и помощ от бюджета и субсидии. Правилникът регламентира всички права и задължения, членство, управление и общи разпоредби.

Не без значение за укрепване самочувствието на кооперацията е поканата да участва през май 1937 г. на мострения панаир в Пловдив. Тук тя показва мостри от своето производство - 10 чилета сурова коприна от различни титри, по едно чиле фризон и ребуи, две чилета копринен дреб, снимки с изгледи от сградите и оборудването на филатурата. Кооперацията участва през август и септември същата година и на мострената изложба във Варна, но само с мостри от различните титри коприна. БЗКБ пък участва в специална зала с пашкули и коприна от цялата страна, за да се демонстрират постиженията на българското копринарство.

Тревожното състояние на кооперацията през 1937 г. е констатирано и от направената ревизия от инспектор на БЗКБ. Една от най-съществените констатации при ревизията, е да се обърне сериозно внимание от страна на банката на растящото ежегодно намаление на дяловия капитал на кооперацията. Причината за това са  напусналите членове с относително голям дялов капитал, в сравнение с новопостъпилите. Ако това растящо намаление на членовете не бъде спряно, то според ревизора, след 4 - 5 години кооперацията ще бъде поставена в голямо затруднение, за да връща почти половината си от сегашния дялов капитал, а това ще попречи на бъдещото й успешно развитие.

Причините за това застрашително намаление на дяловия капитал се крият преди всичко, в съществуващия монополен режим на пашкулите, който е отнел на кооперацията нейната пряка дейност за която е създадена - обща продажба на пашкулите на членовете й, и я превръща в съвършено пасивен помощник (само с имотите си) на банката в събирането на пашкулите. Много от кооператорите започват да се отчуждават от кооперацията, не чувствайки реалната полза от своето членство в нея. Същите не гледат на нея като на една необходимост. Пред перспективата, че ще си получат дяловете, макар и след три години, много от кооператорите напускат редовете й. Това желание за напускане се формира предимно сред членовете с дялове над 1000 лв.

Нераздаването на дивиденти е втората причина за намалението на дяловия капитал. Препоръчва се по отношение на кооперация „Коприна” да се раздава дивидент в процент до 4%, защото само така може да се намали броят на доброволно напускащите членове и ограничи намалението на дяловия капитал.

По отношение на филатурата монополният режим оказва вредно влияние и не й дава възможност да отговори на предназначението, за което първоначално е замислена и построена. Третирана наравно с частните и акционерните филандери, кооперация „Коприна” е поставена в парадоксалното положение да закупува чрез банката пашкулите на членовете си и да печели от тях, когато същите тези пашкули могат и трябва да бъдат внесени направо в кооперацията и реализираната печалба от източената коприна да се получи от самите членове. Така те ще получат реалната цена на пашкулите си, определяща се от текущата пазарна цена на суровата коприна на вътрешния пазар. Като се има предвид, че тъкмо тази цел се преследва от закона за монопола на пашкулите, то необяснимо е защо на кооперация „Коприна” не се позволява да събира пашкулите на членовете си, които са достатъчни да покрият капацитета на филатурата й, се подчертава в ревизионния акт на БЗКБ.

Добра оценка се дава на управата на кооперацията от ревизорите на банката. За нея „може да се каже само добро. Състои се от почтени хора, ползващи се с доверие в града и имащи присърце успешното й развитие. С малки ежегодни промени в управителните тела влизат почти едни и същи хора и затова всички са добре запознати с работите на кооперацията.” Добра оценка е дадена и на счетоводството. 25

Дейността на кооперацията през 1938 г., а и през следващите военни години се развива под знака на законоположенията, които от няколко години ограничават до минимум проявите й като стопанско сдружение. И пашкулното и памучното производство, обект на дейността й, са под монополен режим, който се упражнява от БЗКБ за пашкулите и от Дирекция „Храноизнос” за памука. Това ограничава силно дейността на кооперацията, която се свежда до: Съдействие и услужване на БЗКБ за закупуването, сушенето и сортирането на пашкулите; Отдаване под наем част от помещенията и инвентара си на Дирекция „Храноизнос” за закупуване и маганене на памука в района; Полагане усилия за нормална работа на филатурата и инсталиране на машини в края на годината за мулинажното отделение и станове за тъкане на коприна.

През 1938 г. условията за производството на пашкули са твърде благоприятни, което допринася в района на кооперацията да бъдат произведени 396000 кг сурови пашкули. В сравнение с изминалата 1937 г. това производство е в повече с 121000 кг, като и качеството е по-добро.

Преди началото на пашкулената кампания, в края на април, БЗКБ изпраща писмо до ръководството на кооперация „Коприна”, с което се съобщава, че и през настоящата 1938 г., съгласно предписанието на централното управление на банката, същата ще използва сушилнята и складовете на кооперацията, съгласно правилника й за изкупуване. За да може да се преработят правилно и при добри условия пашкулите от района и тези, които евентуално би се наложило да се експедират от близките до клона събирателни пунктове, ръководството на банката нарежда да се преведат в изправност сушилните и складовете. Препоръчва се да се направи ремонт и поправка на всички съоръжения, набавяне на необходимия инвентар, да се направят допълнителни етажерки в антрепозита, доставка на гориво, смазочни материали и др.

Приемането и закупуването на пашкулите става от органите на БЗКБ съгласно съществуващият закон за търговията с тях, като кооперацията съдейства и услужва с инвентара, сушилнята и складовете си. За да може да се побере по-голямо количество пашкули, кооперацията е принудена да направи не малко разходи за направата на скели и етажерки на втория етаж и тавана на антрепозита. Така допълнително се осигурява място за обработката на още 100000 кг пашкули, което носи допълнителни печалби за кооперацията. Приемането на пашкулите става поименно, като комисия определя качеството им и издава необходимите бележки, а в клона на БЗКБ става изплащането на стойността им.

При такава организация в продължение на няколко години става приемането на пашкулите, което председателят на УС Владимир Шопов смята че е в неин ущърб. Приема се, че така се разрушава връзката между кооперацията и нейните членове. За да се запази тази връзка, УС отнася въпроса до Централното управление на банката, което обещава, че за реколта 1939 г. ще съдейства да се даде поне агентство, чрез което да се поднови и подсили връзката между членовете и кооперацията, като последната им изкупи, изсуши и сортира пашкулите и ги предаде на банката срещу подходящо договорено възнаграждение.

И през 1938 г. монополът върху събирането на памука остава на Дирекция „Храноизнос”, която със свое представителство и персонал го приема в Свиленград. Въпреки обещанията да се даде агентството по приемането на памука на кооперацията, което е особено важно за нейното съществуване, това не става. Отново са предоставени  част от помещенията за ползване срещу определена по договор комисионна и определени условия.

Голямото количество непродадена коприна от 1937 г. безпокои ръководството на кооперацията. Загубите са за хиляди левове. Това кара УС в средата на март 1938 г. да изпрати до централното ръководство на БЗКБ едно твърде тревожно писмо, в което се казва: „УС на кооперацията ни се занима с така създаденото лошо положение в пазара на коприната, което продължи доста време и не е известно докога ще трае. Молим Ви да ни осведомите за истинското създадено положение, какви са изгледите за в бъдеще и как бихте ни посъветвали да постъпим с наличния ни задържан щок - да бързаме с продажбата му при явна загуба или да чакаме по-благоприятни времена. И въобще, какви са сега най-големите възможни пазарни цени на коприната.”

В отговор на писмото БЗКБ съобщава, че положението на пазара на коприната продължава да е неопределено. Цените се движат между 750 - 780 лв./кг, в зависимост от титъра и филатурата, която предлагат коприните. Има доста предложения за продажба на коприни от страна на филатурите, но купувачите, респективно копринотъкачните фабрики, се въздържат да купуват в по-голям мащаб, като се ограничават да задоволяват текущите нужди на производството си. Какви ще бъдат цените на коприната през идните месеци, е трудно да се определи. Тези цени зависят от цените, по които ще се заплатят суровите пашкули от новата реколта и рандемана на същите, както и цената на сухите пашкули. Предполага се, че цените на пашкулите ще се задържат същите и през новата пашкулена кампания.

Този отговор не задоволява ръководството на кооперацията. Същата в края на 1937 г. изнемогва от безпаричие, тъй като цялото производство от около 3000 кг коприна стои непродадена и не могат да се покрият кредитите от Популярната банка. По тази причина кооперацията моли да й се отсрочат с 6 месеца изплащането на взетите кредити.

В началото на април продължава размяната на писма между кооперацията и централното управление на БЗКБ. В ново писмо кооперацията съобщава, че още не е изплатила задълженията си към свиленградския клон на Популярната банка поради трудните обстоятелства в пазара на коприната. Дългът на кооперация „Коприна” към 1 април 1938 г. е 1041755 лв. Той може да се покрие напълно само при продажбата на цялото количество коприна, което се намира на склад.

За преодоляване на финансовата криза, в която е изпаднала кооперацията, същата подготвя в навечерието на пашкулената кампания стопански план за работата на филатурата. За да бъде тя резултатна, УС приема че същата трябва да разполага с пашкули за най-малко 250 работни дни, или за това са необходими 35000 кг обикновени сухи пашкули и 5000 кг сухи пашкули - „Одрински тип”. С писмо до БЗКБ кооперацията иска такъв контингент пашкули, откъдето получава уверение, че ще бъдат отпуснати почти по равен процент от „Подобрен български тип”, „Обикновени бели и жълти” и „Одрински тип” пашкули. По-нататък в стопанския план са посочени какви резултати ще се получат от всеки килограм сухи пашкули и колко ще струва килограм произведена коприна от филатурата. В най-добрия случай според плана, цената на килограм коприна ще бъде 729 лв. Половината от произведената коприна е предназначена за чорапната индустрия.

Този стопански план не се одобрява от ръководството на БЗКБ. Търсейки изход от затрудненото финансово състояние на кооперацията, банката натоварва един от банковите инспектори да подготви друг стопански план за работата на филатурата, според който се предлага за собствена сметка на кооперацията филатурата  да изработи едно количество от 10000 кг пашкули - шкарти от Ивайловградския район, които са от жълт произход. По такъв начин се предвижда да се реализира стопанския план, което ще даде възможност да се намалят донякъде загубите, които ще понесе кооперацията от ликвидирането щока коприна, който е произведен от пашкулената реколта 1937 г.

През годината филатурата на кооперацията работи общо 113 дни. Освен пашкулите на БЗКБ, са изработени и 3276 кг пашкули - шкарто на ишлиме, които са на Общия съюз на занаятчийските кооперации. Или общо през годината са изработени 11713 кг пашкули срещу 27052 кг през 1937 г., като кооперацията е използвала едва ? от капацитета на филатурата. Производствената година минава под знака на затягане на пазара на коприната и силно спадане на цените. Причините за това са от различен характер, но най-вече нова е големият щок 3172 кг коприна, останала от 1937 г., която се продава след дълго чакане на твърде ниска цена в сравнение с действителната с една загуба от 300000 лв. Освен това, особена роля изиграва и ниският рандеман, повишените производствени разходи, платените лихви, данък върху оборота и др. Или общата равносметка за работата на филатурата през годината е следната: произведена коприна - 2857 кг; фризон - 1556 кг; ребуи - 1682 кг.

От началото на годината се работи усилено за оборудването на мулинажното отделение и монтирането на тъкачни станове. Предназначението на неговата  производствена дейност е специалната обработка на копринената прежда, при която преди тъкането и на плат нишките се изчистват, събират се две по две и се пресукват по четири наведнъж. Това се осъществява с помощта на мулинажна машина - пресуквателна машина за прежда. Искането Министерството на земеделието и държавните имоти да разреши закупуването на машини „оказион” не е удовлетворено. Това кара техническият директор и технически ръководител на филатурата Джовани Болдони да подготви един обстоен доклад до УС, с който излага положението на пазара на коприната и начина, по който кооперацията може да се приспособи към изискванията му. Джовани Болдони застава твърдо зад становището си, че цялото внимание на производствената дейност на кооперацията трябва да бъде насочено към пазара на коприната за чорапи, където има най-добра изгода. Но за да се осигури пласмента на  същата, големите чорапни фабрики в страната изискват тя да отговаря на определени условия. Чорапните фабрики биха увеличили снабдяването на производството си с коприна от България, отколкото да внасят такава от чужбина, стига да има едно качествено мулиниране в нашите филатури. Досега от мулинираните коприни в България те са крайно недоволни. Те употребяват най-вече свиленградската коприна от всички други, произвеждани в страната, смята Болдони. Предложението му е че, ако кооперацията се ангажира сама да извършва качествен мулинаж, то цялото производство за години напред ще бъде изкупувано от чорапните фабрики.

При достатъчно сериозната аргументация на техническия директор, УС приема, че не остава нищо друго освен кооперацията да достави час по-скоро разрешените 2 стана заедно със съоръженията им, в които са включени и необходимите машини за мулинаж от 150 вретена. Но тъй като се забранява да се доставят същите „оказион”, а новите са много скъпи, доставката се разделя на две, като най-напред се доставят машините за мулинаж. Същите струват 126000 лв., а при по-благоприятни условия се предвижда да се доставят и становете. Монтирането на машините за мулинажното отделение е сериозна гаранция за участие в пазара на коприната, уверени са от управата на кооперацията. Така се осигурява постоянна работа на филатурата и сигурен пласмент на повече от 60 % от производството й. Същите мулинажни машини в бъдеще могат да обслужват около 10 тъкачни стана. За доставката на машините от Италия е натоварен италианеца Салватори Разони, който има опит в това отношение и с който кооперацията е работила преди.

В края на октомври е завършен цялостният монтаж на машините и становете. Започват работа новите звена от производствената дейност на кооперацията - мулинажното отделение и тъкачницата. За двата месеца, през които работят, до края на 1938 г. е произведена мулинарна коприна - креп и трама общо 161 кг и копринени платове - 172 м. Мулинарната коприна е изцяло предназначена за чорапните фабрики. Тези две дейности все още се изграждат организационно и се водят като дейности на филатурата. БЗКБ препоръчва те да бъдат счетоводно отделени в самостоятелна сметка „Мулинарна коприна и платове”.

Поради съществуващият режим кооперацията не може да обработва производството на своите членове, тъй като последното като най-добро по качество „Одрински тип” се дава и на филатурите в други центрове на страната за подобрение на качеството на произвежданите от други краища на същата пашкули. По този начин кооперацията не може да произведе онази доброкачествена коприна, която би произвела, ако обработва пашкулите на своите членове. Поради тази причина кооперацията губи от филатурата си през 1938 г. 480000 лв. и то от обработени пашкули - реколта 1937 г.

През последните години кооперацията търгува с над 15 фирми в страната, като продава коприна, фризон, ребуи на определени цени. Най-добрият клиент е фирмата „Елбека” АД - София. Продажната цена на коприната за един период от време от 1 година и 3 месеца е паднала от 810 лв. на 720 лв., а през пролетта на 1939 г. вече е 700 лв. Продажбите стават изключително на кредит и то гарантирани с полици от 3 до 5 месечен срок.

Трябва да се отбележи, че както 1937 така и 1938 г. се характеризират като години с труден пласмент за кооперацията, което до голяма степен се дължи на затягането на пазара, въздържане от поръчки и спадане цената на коприната, което затруднява работата на филатурата  и я прави нерентабилна.

С това производство кооперацията не може да преодолее финансовите си затруднения и в края на 1938 г. иска от БЗКБ варантен кредит от 1000000 лв. срещу наличните количества сурова коприна - греж - 472 кг, фризон - 22 кг и ребуи - 210 кг, произведени от реколта 1938 г. Освен това кооперацията залага и произведената сурова коприна, която ще произведе от пашкулите по контингента, който предстои да бъде определен и отпуснат от банката.

Добре преценила възможностите на свиленградската филатура, ръководството на банката решава да отпусне 1000000 лв. варантен заем във вид на текуща сметка, който да се използва постепенно и съразмерно наличните количества коприни, фризон и ребуи. Така разрешеният заем служи за оборотни средства на филатурата. Това в конкретния случай са: закупуване на пашкули, горива, смазочни материали, поддръжка на машините, заплати и надници за техническия персонал и работниците.

Разбира се, за да се отпусне този варантен заем, банката има предвид и имотното състояние на кооперацията. Съгласно баланса към 10 ноември 1938 г., същата притежава недвижими имоти - антрепозит, сушилня и филатура за 8292337 лв., или всичко движими и недвижими имоти за 11860646 лв.

В същото време кооперацията има разрешение и използва при БЗКБ следните кредити: 1. Варантен заем срещу залог на коприна - реколта 1937 г. за 2000000 лв.; 2. Заем от 1440000 лв. срещу ипотека на антрепозит, сушилня и филатура; 3. Специален производствен кредит на открито - 2000000 лв., или общо кредите са от 5440000 лв.

За да отпусне варантния заем, банката прави и една оценка за работата на филатурата. Тя се ръководи от техническия директор Болдони - италианец, който полага старание и грижи за резултатното и правилно извършване на цялата производствена и техническа работа на филатурата. Такава е оценката на банката. Същата смята, че управителните тела на кооперацията полагат усилия и се стремят за правилното и резултатно управление на кооперативните работи, но резултатът би бил по-добър и успешен, ако всички дейности се управляват от директор. След смъртта на бившия директор на 30 юни 1937 г., кооперацията няма такъв. За да се ръководи правилно и успешно кооперацията, банката препоръчва да се назначи по-скоро нов директор, който да е компетентен и добър кооператор, добър стопанин, търговец, който да поеме общото ръководство на кооперацията и предприятията й. Във филатурата, мулинажното отделение и тъкачницата работят 97 работнички, като за всички са спазени изискванията на действащите трудови закони и са създадени необходимите условия за работа.

Членовете на кооперацията, които в края на 1937 г. са 2124 души, в края на 1938 г. те вече наброяват с 20 души по-малко - 2104. Или движението им през годината е следното: Възстановили членството - 13 души, с което членовете нарастват общо на 2137 членове. Напусналите доброволно са 14, а починалите са 19 или общо с 33 души намалява членският състав на кооперацията. Членовете в края на годината наброяват 2104 души. От създаването на кооперацията до края на 1938 г. в нея са постъпили 2786 членове с дялов капитал от 6845200 лв. От тях са напуснали доброволно или поради смърт 682. Действителни членове остават 2104 души с дялов капитал от 4534900 лв.

Поради променените стопански условия и въвеждането на монополния режим при продажбата на пашкулите, много кооператори желаят да напуснат кооперацията, като им се изплати дяловия капитал. Срокът за изплащането му е тригодишен, както предвижда уставът. Поради невъзможността на кооперацията да изплати тези дялове, един от кооператорите завежда дело в съда, който определя за изплащане на всеки един дялов капитал, срокът шест месеца след изтичане на търговската година. Това изключително затруднява кооперацията, която търси изход от създалото се положение.

В организационно отношение през годината са свикани едно извънредно и едно общо редовно годишно събрание. След смъртта на директора на кооперацията Тодор Петков, поради разногласия, изборът на негов заместник се проточва близо две години.

Изпаднала в трудно финансово състояние, в невъзможност да поддържа и обновява наличното техническо оборудване и най-вече това на филатурата, кооперация „Коприна” разчита най-вече на помощта на БЗКБ, която по силата на законовите разпоредби изцяло държи монопола не само по изкупуването на пашкулите, но и при тяхната обработка.

През новата 1939 г. банката очаква в Свиленградски район завишено производство от около 400000 до 500000 кг сурови пашкули. Клонът на банката в града търси възможности да подобри цялото оборудване на сушилнята за пашкули. С едно обстоятелствено писмо до централното ръководство на банката в София, в края на януари, се иска разрешение за извършване на необходимите подобрения. За да може да се изсуши, манипулира и съхрани цялото очаквано производство, според експерти на банката е необходимо досегашните сушилни апарати - коритна система, да се заменят с такава от системата „Симплекс”. По такъв начин от сушилните помещения, разположени на 525 м2 площ, която сега е изцяло заета от 4-те групи по 20 корита - общо 80 корита, ще се освободят 2)3 от същата, а върху 1)3 могат да се инсталират сушилните апарати от системата „Симплекс”. Същите са с двойно по-голям капацитет, или 25000 кг сухи пашкули могат да се обработят за 24 часа. Този капацитет е достатъчен да изсушава в сон-кору - определена степен цялото производство от района на клона на банката, включително и това от района на агенцията в с. Любимец, без да се прибягва до полупечене или умъртвяване на какавидите, в който случай разходите се увеличават, а качеството на пашкулите се понижава. Освен това, по този начин се използва целият капацитет на антрепозита в 4-те салона, на който могат да се антрепозират и правилно съхраняват около 200000 кг. сухи пашкули.

От друга страна, тези подобрения дават възможност за централизиране на цялото производство на района, което през миналата 1938 г. достига 395881 кг, от което като резултат могат да се реализират от работна ръка, гориво, експедитивност и пр. икономии около 0.40 лв./кг сурови пашкули. Или с други думи, разходът по заменяне сегашните сушилни апарати с такива от системата „Симплекс” ще се компенсира само от икономии в разноските в продължение на три години.

Въпросът с подмяната на сушилните апарати с нови от системата „Симплекс” неколкократно е поставян от клона на банката към ръководството на кооперация „Коприна”. Но до началото на 1939 г. това не става, поради обстоятелството, че същата е ангажирана с други дейности и не е в състояние да отдели средства за тази цел, което пък води до обременяване с други финансови задължения.

Тъй като въпросният ремонт е крайно необходим, клонът на банката настоява разходите за това да се поемат от фонд „Подобрение бубарството и черничарството в страната”. По този начин се очаква да бъде подпомогнато бубарството в Свиленградския край, който държи първо място по производство на пашкули в страната и е главен поминък в района.

Особено сериозно проблемът с финансовото състояние на кооперацията и техническото оборудване се дискутира на общото годишно събрание, организирано през май 1939 г. На събранието присъства инспекторът на БЗКБ - Константин Тошев, който приветства членовете на кооперацията и отправя добри думи към кооператорите, между което казва: „Вашият град се намира на най-крайната точка на България, между две граници. Аз съм удивен от развоя на кооперативното дело. Това констатирах от ревизията, която извърших на кооперацията Ви”. Речта на госта на събранието е да повдигне духа на кооператорите, който не е висок по причина на действащите закони за монопола върху изкупуване и преработка на пашкулите от държавата, чийто представител в района е БЗКБ.

Един от въпросите, който се разисква на събранието, е изборът и назначаването на директор. За съжаление, между кооператорите няма пълно единодушие. Спорът е най-вече между членовете на УС и КС. Становището на КС е, че за директор трябва да бъде назначено техническо лице, което не е член на нито един от двата съвета. Мотивировката за това е, че членовете са с определен кратък мандат и не са в течение на цялата дейност на кооперацията. Отчита се, че много често в управителните органи на кооперацията влизат лица, които са кариеристи, влизат помежду си в договорни отношения съобразно личните си интереси, а не тези на кооперацията. Много често поради несъгласие с някои от членовете на УС, някои от кооператорите заплашват с изтегляне на дяловия си капитал. Други се разграничават от избора на членове в управителните органи на кооперацията по партийна принадлежност, което смятат те, не довежда до подобряване на работата и т. н.

В хода на оживената дискусия се предлагат имената на Владимир Шопов и на Владимир Разбойников. Тези, които са несъгласни с избора на Владимир Шопов го упрекват, че същият през изминалата 1938 г. си е подал нарочно оставката от УС с цел да бъде назначен сега за директор. Голямо е желанието на председателя на УС Владимир Разбойников да заеме тази длъжност било като директор, било като изпълняващ тази длъжност. На тази база се развиват в кооперацията много борби и интриги на лична основа, като само след смъртта на директора Тодор Петков са сменени трима председатели на УС. И последният председател Владимир Разбойников се домогва твърде некоректно до директорския пост. По-рано, когато същият е само член на УС, е записан в протоколите три пъти с особено мнение и дълго време не посещава заседанията му, като е поддържал становището, че председателят на съвета не може да изпълнява тази длъжност съгласно устава. След като става председател, същият отстъпва от тези свои разбирания и тръгва по-стъпките на своите предшественици - председателите да стават директори на кооперацията. Становището на БЗКБ е, че Владимир Разбойников е най-интелигентният от останалите членове на съвета, но поради характера си, различните политически разбирания, който има от другите членове на съвета и влагането на личен елемент в дейността на сдружението, не дават възможност същият да обедини членовете на съвета. Споровете са оживени, а понякога и некоректни. Надделява становището, че за директор е необходимо да бъде назначено техническо лице - инженер, който да бъде не само общ административен директор, но и директор на филатурата и тъкачницата. Тяхното стопанисване и управление може да се възложи на човек, който да е подготвен и да познава условията и състоянието на пазара и който с личната си инициатива да води делата на кооперацията успешно. Търсейки най-правилното решение на проблема, кооперацията избира за директор Анастас Циганчев, а за негов заместник - счетоводителят Марин Маринов.

Кооперацията е поканена да определи свой член-кооператор, който да бъде избран за член на Старозагорската земеделска камара, чийто състав е от 30 души. При избора на такъв се иска същият да отговаря на определени условия, да е достоен и да е най-малко със завършено прогимназиално образование.

На същото събрание се дискутира и по въпроса за даване свобода на греньорите да пласират бубените семена без ограничение. Това обаче не зависи от управата на кооперацията, тъй като тази материя е уредена през март същата година. Специална комисия от представители на БЗКБ, Министерството на земеделието и държавните имоти и Кооперациите  на греньорите е решила да се закупи от БЗКБ цялото производство на бубено семе в страната. Пласирането му да става чрез Общия съюз на българските земеделски кооперации, респективно всички кооперации в страната.

Кооператорите настояват и за включване на един бубохранител - кооператор, назначен от общината, който да участва заедно с представителите на БЗКБ по окачествяването на пашкулите, съгласно правилника на кооперацията за закупуването им. И не без значение е благотворителната дейност на кооперацията. Събранието приема да се отпусне на женското дружество „Светлина” в града помощ от 5000 лв. за постройка на професионално училище. 26

През пролетта на 1939 г. БЗКБ чрез инспектора на банката Константин Тошев прави пълна ревизия на кооперация „Коприна”. В обширен доклад той прави достояние цялостното състояние на кооперацията през последните една-две години. Този доклад е от съществено значение, за да се види не само състоянието на кооперацията, но и причините за това. В доклада са посочени подробно много цифрови данни и показатели, които са характерни за всяко стопанско и производствено предприятие.

Според ревизора на банката, през последните няколко години кооперацията не води нормален живот, тъй като основата за нейната работа, както и началата, които са залегнали в устава й са били коренно изменени, поради което цялата база на която е била поставена кооперацията още при основаването й е изместена. Причината за това се дължи на създадения монополен режим за пашкулите. По този начин кооперацията от сдружение за общи продажби се превръща в производително сдружение, на което липсва, най-главният елемент - участието на кооператорите в производството.

Това положение се отразява неблагоприятно преди всичко на отношенията между кооперацията и нейните членове, връзката между които е скъсана, и те постепенно започват да се отчуждават от нея, понеже стопанският интерес на членовете на кооперацията вече е намалял до минимум. Самата производствена дейност - филатурата, може да се счита само като едно предприятие на кооперацията, в което не участва нито един член на кооперацията. Тук значение донякъде има само обстоятелството, че в него намират препитание известно число работнички, произхождащи от семействата на някои от членовете - кооператори.

Това отчуждаване на кооператорите в голяма степен е допринесло и за масовото им напускане на членство през изминалите години. Така в средата на 1939 г. кооперацията има да изплаща на напуснали, изключени и починали членове една сума от 894500 лв. За това не малка роля играят и трудните условия на живот, липсата на средства и обедняването на кооператорите, които вече обръщат очи към дяловия капитал, някои от които имат доста значителни суми - 12000 до 15000 лв. и повече.

Тази сума поставя кооперацията в затруднено положение, поради ограничение  на дейността й и липсата на свободни средства, и тя не е в състояние да я изплати. Това принуждава някои от членовете да заведат дела срещу кооперацията, което от една страна излага името на кооперацията, а от друга налага същата да прави излишни съдебни разходи. Към тегленето на дялов капитал и напускане прибягват повече от тези членове, които имат по-голям дялов капитал. Същите се плашат от изместването на същността на дейност на кооперацията и неблагоприятните резултати от филатурата, дължащи се главно на голямото спадане цената на коприната.

При това положение от особено значение е възстановяването на връзката между кооператорите и кооперацията. За това се препоръчва: Кооперацията да може да раздава достатъчно аванси на своите членове. Но това е невъзможно, защото същата не разполага изобщо със свободни суми и кредити, които могат да послужат за тази цел. В друг случай кооперацията да вземе отново ново агентство на памука в града, каквото има в миналите години. За съжаление Дирекция „Храноизнос” открива своя агенция тук за тази цел и то в помещението на кооперацията, използвайки нейните магани и други съоръжения, като за това плаща определен наем. И не на последно място е банката да се съгласи да даде на кооперацията агентството по събиране на пашкули, но това не може да се осъществи поради нормативните разпоредби.

При това положение през 1939 г. кооперацията е без особени перспективи за просперитет. Липсата на добър пазар за коприната и задоволителни цени поради преситеност на пазара, е една от най-важните пречки за стабилизиране на същата. Това състояние се утежнява още повече с бездействието на филатурата, отчуждаването на кооператорите и тегленето на дяловия капитал, който поради голямата му сума - около 5000000 лв. поставя кооперацията в тежко положение.

Правейки анализ на произведената коприна, съпоставяйки цените на продадените количества от нея с костуемата стойност, където са начислени лихви от капиталните вложения, режийни и др. разходи, ревизията отбелязва, че неминуемо и през 1939 г. от пашкулената реколта 1938 г. предстои да се реализира загуба, независимо от оная, която ще се добие от непродаденото количество от произведената коприна през 1937 г. Причините ревизията вижда както в общото спадане цената на коприната, така и от скъпата изработка, която се получава поради многото производствени разходи и отчасти от неособената доброкачествената коприна, добита през същата година.

Анализирайки цялото състояние на кооперацията, банковият експерт, който извършва ревизията и добре познава проблемите, препоръчва, „че ако не се направи нещо в по-горния смисъл, същата ще бъде принудена фактически да се обърне в едно почти изключително наемодателско сдружение, което в никой случай не може да бъде целта и предназначението на това голямо дело, създадено с толкова труд в миналото от населението на този крайграничен град в страната. Лекарството е само в намиране начин за даване агентството за събиране на пашкули за района на кооперацията и застъпничеството на банката ни пред Дирекция „Храноизнос” за даване на същата и агентството за събиране на памука.” Препоръчва се също така и даването на кредит от страна на БЗКБ на подлежащия за изплащане дялов капитал. Това изплащане е необходимо, за да могат де се спрат настроенията и страховете сред кооператорите, че кооперацията не е в състояние да ги изплати и спре напускането на членовете.

В ревизионния акт се отбелязват и политическите борби в УС на кооперацията. „За съжаление, пише ревизорът, накрая ще трябва да отбележа, че политическите борби в този отдалечен край на страната са много остри, макар и да няма вече партии и то от една страна между елементите с по-леви разбирания, които според събраните сведения са мнозинство в града и имат понастоящем надмощие и в УС на кооперацията и бивши демократи и сговористи, които пренасят борбите си и в кооперацията, което не може да не се отрази и на последната”.

Това безпокои особено много председателят на УС Владимир Разбойников, който на годишното общо събрание на кооперация „Коприна” на 7 май 1939 г. цитира думите на управителя на БЗКБ Николай Тодоров, който пише в една статия за кооперацията следното: „Тя е едно неутрално огнище, което тлее и дава топлина сгряваща всички стопански инициативи в страната. При нашите нрави и политическа действителност ще трябва да я пазим като зеницата на окото си и не допущаме политически тенденции в нейния живот, защото тя трябва да си остане една неутрална организация, която да развива своята дейност правилно по пътя на кооперативната идея”.

Ръководството на кооперацията, силно обезпокоено от процесите които я разстройват, търси всякакви възможности да ги спре, без да жали сили. Не веднъж след 1932 г., след като се въвежда монополния режим на пашкулите, тя моли централното ръководство на БЗКБ и Министерството на земеделието и държавните имоти за разрешение да събира пашкулите за своя сметка. Не се отказва и сега. В началото на април 1939 г. изпраща отново писмо до БЗКБ - София с молба да й се разреши да събере поне в размера на капацитета на филатурата необходимото количество пашкули от кооператорите и то на кооперативни начала. Но постоянните откази довеждат до критично състояние на същата. Много от кооператорите виждат, че същата не живее своя кооперативен живот, разочароват се и я напускат. В продължение на 5 години са изтеглени около 400000 лв. дялов капитал и на връщане подлежи през идната 1940 г. още на около 800000 лв.

Единствената възможност да се спре този процес на разпад на кооперацията, УС вижда във възможността банката да и даде право да събере, изсуши и подреди пашкулите на производителите от реколта 1939 г. за сметка на банката. След кампанията пашкулите се предават срещу определено възнаграждение на последната.

Искането агентството по събирането на пашкулите да се даде на нея, кооперацията смята, че по такъв начин ще влезе във връзка с кооператорите, които ще се почувстват господари на имотите си и по такъв начин ще се ограничи напускането им.

Писмото, подписано от председателя на УС Владимир Разбойников и главния счетоводител  завършва с надеждата, че „Банката, с чието съдействие се основа кооперацията, не ще й бъде безразлично да пропадне това дело, една организация каквато втора в страната ни няма и че това е най-малкото ни и възможно за удовлетворение искане, на което сигурни сме, че ще получим добри и положителни резултати”.

Разбира се, за кой ли път банката отказва и с писмо иска кооперацията да предостави помещенията си за поредната пашкулена кампания. УС дори дава обещания, че в скоро време ще бъде извършено всичко необходимо, за да бъдат поставени в изправност складовете и сушилните апарати, а така също и набавен необходимия инвентар.

В началото на юни 1939 г. УС не се отказва от искането да получи агентството по събирането на пашкулите и памука. Вместо писмо се изпраща делегация от двама души - директорът на кооперацията Анастас Циганчев и новоизбраният председател на УС от общото събрание на 7 май Иван Сарафов, които са приети от министър председателят  Иван Багрянов. След като го запознават с положението, в което е изпаднала кооперацията, е наредено да бъде удовлетворено желанието им.

В резултат на тази намеса, БЗКБ се съгласява пашкулите да се закупуват и окачествяват от приемна комисия, съгласно закона, като задължително в нея членува представител на бубарите и представител на общинското управление в Свиленград. Останалата работа по събирането, сушенето и преработката на пашкулите е договорено да се извършва от членове на кооперацията, под контрола на банката и за нейна сметка. Изплащането на пашкулите е определено да става от банката, но след като всеки бубохранител мине през канцеларията на кооперацията, за да се впишат вземанията от бубени семена, стари аванси и т. н., които банката при изплащане трябва да удържи. За цялата извършена работа и дадените за целта складове, банката се задължава да изплати комисионна от 1.60 лв./кг сурови пашкули. Крайният срок за изнасянето на пашкулите от антрепозита остава 31 декември. След тази дата, ако останат в антрепозита пашкули, банката се задължава да плаща месечен наем от 5000 лв. на салон (етаж) до деня на изнасянето, най-късно до 31 май 1940 г. За посрещане нуждите на кооперацията, банката се съгласява да даде аванс от 150000 лв. срещу комисионната.

По въпроса за работата на филатурата делегацията договаря с БЗКБ да бъде изменена досегашната практика на събиране на пашкулите и раздаването им по определени контингенти. Предлага се да се намалят разходите по печенето на пашкулите. Парният котел на филатурата да бъде заменен с по-икономичен. Работническите заплати и тези на техническия персонал, за които още няма сключени трудови договори, да се намалят до минимум. Стига се до единомислие, производството на филатурата и мулинажът да произвеждат коприна преди всичко за чорапните фабрики. Делегацията защитава това становище, след като е посетила двете големи фабрики на фирмите „Кабо” и „Гулев” в София. Същите искат идеален мулинарен конец, за да не произвеждат чорапи с голям процент дефекти. Прави се договаряне и за производството на видовете текстилна коприна, която се търси от копринените фабрики. Ръководството на банката одобрява и приема за директор на кооперацията Анастас Циганчев

Делегацията се среща и с представители на Дирекцията „Храноизнос” и получава уверението, че в бъдеще кооперацията ще получи агентството по събиране на памука при определени условия. В края на август Дирекцията изпраща договор до кооперацията за даването на агентството по закупуването на памука в Свиленград. Това предизвиква голямо задоволство и УС на свое заседание „Изказва своите адмирации и благодарност на целия дирекционен съвет и на началника на отдел “Памук” при Дирекция „Храноизнос” за оказаното доверие и внимание към кооперацията ни, като ни възлага агентството по събирането и преработването на таз годишната реколта от памук”. УС възлага на председателя Иван Сарафов и директора Анастас Циганчев да подпишат договора. Същите са натоварени да организират кампанията за закупуване на памука и памучното семе според изискванията на Дирекцията и наредбите по закупуването му. Допълнително към тях се назначава необходимият персонал по приемане, маганене, пресоване и балиране на същия. Поставят се и условия за разширяване и подобряване на материалната база на кооперацията за приемането и обработката на памука.

Финансовите затруднения, пред които е изправена кооперацията с връщането на дяловия капитал до 6 месеца след напускането на определен член, тревожи изключително много цялото управително тяло. През август 1939 г. излиза информация, че Министерството на земеделието и държавните имоти готви нов закон за кооперативните сдружения. С обстойно писмо до Министерството на правосъдието, Министерството на земеделието и държавните имоти, председатели на парламентарни комисии и БЗКБ, ръководството представя накратко историята на създаването и дейността на кооперация „Коприна”, стопанското й значение за района, направените капиталовложения в изграждането на материалната база, дяловият капитал от 5600000 лв. и фондовете от 4000000 лв., който използва в цялата многопосочна дейност и т. н.

“Тия големи задачи са вече реализирани, пише в писмото, благодарение на големия горепосочен дялов капитал, който членовете в благоприятните години отделяха от производството си 10% и го внасяха в кооперацията си. Обаче времената се измениха, измениха се и хората - членовете. Днес поради много обективни и субективни причини, като монополните системи, стопанската криза и пр. членовете си теглят дяловия капитал и разстройват създаденото с толкова труд и средства грандиозно кооперативно стопанско предприятие.” По-нататък в писмото се посочва вредната практика, установена от правосъдието, че след като един член напусне,  кооперацията трябва да му върне дяловия капитал до 6 месеца след изтичане на търговската година. Това е болезнения въпрос за кооперацията и се иска в новия закон да се направи изменение на този член. Мотивировката на управата за това е, че кооперацията като производително, кооперативно, стопанско, търговско и индустриално предприятие изисква по-дълъг срок за изтеглянето на дяловия капитал. Предлага се сроковете за връщане на дяловия капитал да бъдат в зависимост от поставените задачи и материални средства (дялов капитал и фондове), свободни или инвестирани в имоти или машини. За производителни кооперации, на които дяловият капитал е инвестиран в имоти или машини, изплащането му да става шест години след изтичане на търговската година.

При сегашното положение, пишат по-нататък свиленградчани, дяловият капитал на кооператорите е инвестиран в имоти и машини и не може да бъде връщан нито лев. А напусналите членове си го искат и понеже законът им го дава, съдилищата  осъждат кооперацията, която трябва да плаща и натрупаните разходи. Всичко това създава несигурност сред другите кооператори, които също започват да искат дяловия си капитал, което още повече разстройва дейността на сдружението. В този тревожен дух е цялото писмо, в което накрая е отправена една изстрадана надежда за промяна на закона, защото „не бива да се допусне да се руши най-голямата производителна кооперация, която е гордостта не само на Свиленград, но и на цяла кооперативна България”.

Изход от изпадналата в крайно затруднено състояние кооперация „Коприна” търси и финансовият инспектор Петър Фотев от клона на БЗКБ в Свиленград. Той подготвя и изпраща през юли 1939 г. подробен доклад до централното управление на банката в София и до клона в Свиленград. Може би идеята, която споделя ревизорът да е твърде субективна, която не се посреща ентусиазирано от банката и ръководството на кооперацията, но всъщност тя поставя началото на разрастването на домашното копринено производство в града за дълги години, използвайки техническите нововъведения.

За пример в това отношение се посочва един от най-известните градове на копринената тъкачна индустрия в Европа - гр. Лион, Франция. Постиженията в тази област се дължат най-вече на самата организация на работата. Докато в другите градове тъкачната индустрия е съсредоточена в големи, крупни предприятия, в гр. Лион голяма част от производството на копринени изделия се изработва в домовете на работниците. В града съществуват предприятия, в които има инсталирани машини за приготвяне на основа и мулинаж за пресукване на суровата коприна. Отделно от тези предприятия съществуват няколко хиляди тъкачни стана, собственост на самите работници, които са инсталирани в домовете на същите и работят през цялата година. Последните работят обикновено на ишлиме, като предприятията им осигуряват основата и вътъка готови за тъкане. Работничките тъкат срещу определени такси. Изтъканите поръчани платове  са в сурово състояние и за изваряване се предават на предприятието, с което са се договорили.

Механиците на кооперация „Коприна” са изработили подобен ръчен стан, който от доста време е в действие, и който със своите технически нововъведения превъзхожда всички досегашни модели и много го приближава към механичните станове. На този стан се тъкат почти всички копринени платове, каквито се тъкат и на механичните. Работата с ръчния стан е лека и напълно по силите на една работничка да работи с него. Цената му не е висока - 5000 лв. Общинският съвет, разбирайки значението и преимуществото на този вид стан за развитието на домашното тъкачество в Свиленград, гласува в бюджета за 1939 г. една сума за направата на 3 бр., които  се предават на кооперация „Коприна”, за да се учат да тъкат децата на работниците. При така създалите се трудности се препоръчва същата да се заеме с инициативата за организиране на домашната копринена индустрия още през есента на 1939 г. по примера на гр. Лион.

При такава организация на тъкане на коприна в домашни условия, за кооперацията се предвижда да се получат следните резултати:

1. Кооперацията си създава постоянен и сигурен пазар за сурова коприна, която произвежда в собствената си филатура и работата на същата става независимо от търговците, интересите на които обикновено биват в разрез с тези на кооперацията;

2. Кооперацията не инвестира нови средства за машини и друго оборудване, тъй като разполага с нов и модерен мулинаж и машини за основа, които при сегашното състояние на кооперацията не работят редовно и лошо се рентират.

3. Произведените копринени платове са конкурентноспособни, защото върху тях не са предвидени разходи, които се начисляват при производството им в кооперацията - амортизационни, данъци, лихви, режийни и др.

4. Платовете се продават на достъпни цени с гарантирани качества, без примеси на памук, вълна или изкуствена коприна.

5. Създава се възможност много интелигентни момичета от града, някои от които са и със специално образование, завършили тъкачното училище в Харманли да упражняват професията си при домашни условия.

6. Домашната обстановка е много удобна за работа, в сравнение с фабриката, където се работи при определени условия.

За реализирането на този проект се предлага БЗКБ да поеме организацията и финансирането му. Към кооперацията се предлага да се създаде специален отдел за ръководство на домашната копринено тъкачна индустрия и организация за общи продажби на произведените от нея копринени изделия. За тази цел банката е необходимо да отпусне специален заем от 300000 лв. Този кредит да се използва само от новосъздадения специален отдел за оборотни средства до внасянето на изработените платове за продажба.

През зимните месеци, когато е мъртъв сезон за копринено-тъкачната индустрия и когато се работи за натрупване на щок за пролетта, да се разреши на кооперацията специален варантен заем срещу залог на готови за продажба платове в размер, какъвто впоследствие може да се определи в зависимост от нуждите. Банката от своя страна да разрешава на работниците заеми срещу залог на становете, които са тяхна собственост в размер на 5000 лв.

Отчитайки производствените резултати за 1939 г., управата на кооперацията донякъде опровергава недотам добрите й перспективи, които и предричат ревизорите през последните години. Една от големите грижи на УС е как и по какъв начин да се работи, за да се даде живот на търговско-индустриалното предприятие - филатура, мулинаж и тъкачество. Търговско-индустриално предприятие, това е определението, което се използва вече в много от официалните документи на кооперацията. В това определение личи самоувереността на управата в израстването й, в усвояването и пускането в действие на отделните производствени дейности. Така кооперацията заема достойно място в българската копринена индустрия.

Макар дейността на кооперацията през 1939 г. да преминава под знака на специалните ограничителни законоположения, наложени години наред от стопанската криза и от намесата на държавата в производството най-вече на двата основни поминъка в Свиленградския край - пашкулите и памука, което отнема в голяма степен правото за нормалното й развитие. Това положение не отчайва ръководството. При  условията на приключилата със загуби предшестваща отчетна година, на не върнати кредити, на създадената от някои среди психоза, „че кооперацията е зле и отива още по-зле”, на разклатеното съзнание и доверие в една голяма част от членовете към кооперацията, които я съдят, а някои искат дори да вдигат керемидите от сградите, за да си върнат дяловия капитал, УС овладява тези процеси. Планомерно, спокойно, разумно и тактично, той се справя с всички пречки и трудности, за да изправи кооперацията на крака и върне изгубеното й доверие и престиж. Така кооперация „Коприна” като стопанска и търговско-индустриална единица отново връща доверието към нея, както сред своите членове, така и към своя кредитор - БЗКБ.

Дейността на УС през 1939 г. се изразява, поради наложения монополен режим, кооперацията да не бъде само наемодател, както е през миналите години, а да стане агент на БЗКБ по прибирането, сушенето и сортирането на пашкулите, въпреки категоричността на закона. Освен това, същата иска правото да събере поне шкартата на членовете си срещу плат или коприна и ги преработи във филатурата.

УС е амбициран да издейства през годината от Дирекция „Храноизнос” агентството с един централен склад в Свиленград, който е на кооперацията, като последната „престане да бъде опитно поле за калкулационните сметки на Дирекцията срещу минимален наем от 90000 лв. Да събере колкото се може по-голямо количество неомаганен памук, без да наруши и накърни морала, престижа и името на ръководителите на Дирекция „Храноизнос”, с което поведение да открие пътя и за идната година, за да бъде пак неин агент”.

Управата полага необходимите грижи, за да издейства нужните контингенти пашкули и шкарта за редовното и функциониране през цялата година на индустриалното предприятие - филатура, мулинаж и тъкачество. Така на две смени в производството се цели да се произведе повече продукция, която след продажбата да донесе задоволителна печалба. Поставя се и условието за провеждането на политика на икономии и продажба, и създаване условия за по-висока цена за производителите на пашкули през идната година.

В резултат на големите финансови затруднения през 1939 г. и другите причини, които ги съпътстват, пред УС стоят сериозни проблеми за разрешаване. И той започва първо от икономиите - търси начин да се намалят производствените разходи, без това да се отрази на качеството и количеството на производството. В тази насока на първо време УС дава безплатен и безсрочен отпуск на техническия директор и огняря до започване работа на филатурата.  На второ място съкращава до минимум разходите за командировки. Но от съществено значение е най-вече издействането на необходимия контингент пашкули и особено шкарта за през цялата година, при условие филатурата да работи на две смени. Така се намаляват постоянните производствени разходи, като амортизация, лихви и др., които се компенсират от едно по-голямо по количество производство. И разбира се, не по-маловажно е, че кооперацията търси пазар на произведената коприна и отпадъците и то в брой - аливре, за да може успешно да се манипулира с единствения специален производствен кредит от 2000000 лв. на БЗКБ.

В тази посока на дейност, благодарение на единодушието на управата на кооперацията и връзките на председателя на УС Иван Сарафов с правителствените среди, се постигат добри резултати. Издействан е един достатъчно голям контингент от бели и жълти пашкули и шкарта за обработка от индустриалното предприятие.

Управата на БЗКБ добре съзнава трудното положение, в което е изпаднала кооперацията и ревностно съдейства за доставянето на необходимите суровини за производствената й дейност. Същата отпуска от своите контингенти пашкули от различните краища на страната. Така от Берковица и Ловеч „ан-рас” са отпуснати по 3600 кг жълти пашкули, от Велико Търново 1272 кг също жълти пашкули. От Свиленград се дава цялото производство от „Подобрен български тип” от 1495 кг, от Ивайловград - 2439 кг и Чирпан - 5648 кг, или всичко бели и жълти пашкули 18054 кг. Към това количество са получени още и 12248 кг бели шкарта от производителите от Свиленград, Любимец, Борисовград ( Първомай) и Асеновград.

Като резултат от военни събития в Европа и света, които променят  и стопанско-икономическата политика на страната, цената на коприната на пазара неочаквано се повишава. УС схваща бързо тази промяна и с оглед на възможностите на кооперацията сключва много изгодни сделки, и то не на цялото производство, което дава възможност на производствената дейност да се развива успешно.

През цялата 1939 г. филатурата работи само 115 дни, от които 53 дни през първото полугодие и обработва 7376 кг. пашкули от реколта 1938 г., а през второто полугодие - 62 дни, като преработва пашкули от реколта 1939 г. 8010 кг, или всичко 15356 кг от различни производства „ан-рас” пашкули и шкарта за 1635517 лв. Произведени са през годината 1711.500 кг фризон, 3252.500 кг ребуи и коприна от различни титри, шкартова и редовна - 3094.800 кг на цена 768 лв./кг. Печалбите на кооперацията по сметка „Готови изделия”, в която се водят суровата коприна, фризона и ребуито е 52380 лв.

Сметката на мулинажа и становете, които работят в началото на годината с прекъсване, а през второто полугодие нямат редовно поръчки е: получена мулинажна коприна - 420 кг по костуема цена 1000 лв./кг и произведени копринени платове 2969 м. при средна цена за метър - 120 лв. В резултат на това производство, има понесени загуби от около 40000 лв., които се дължат на нередовността и непостоянната работа и малкото производство, които поглъщат много производствени разходи. Това производство дава и много дефектни платове поради недоброто усвояване на работата със становете. Платовете се продават на много ниска цена при чувствителна загуба. Така върнатият дефектен креп от фирмата на „Братя Разпопови”, който два пъти се преработва, струва на кооперацията от 60 до 130 лв./кг. Върнато е и определено количество греж от стари реколти, който също се продава на загуба.

Равносметката, която се прави за всяка изминала година за броя на работниците и другия технически персонал в производствените звена на кооперацията, раздадените заплати и надници, общият брой на членовете, техният дялов капитал, пасивите и активите, разходите и приходите, загубите и печалбите и др., са изпъстрени с голям обем цифрови данни. От началото на създаването на кооперацията до края на 1939 г. са постъпили 2797 души с дялов капитал 6855200 лв. На 31 декември 1939 г. действителни членове са 2104 души. Поради смърт или доброволно през всичките години са напуснали 693 души. Подлежи на връщане на дялов капитал на стойност 579600 лв. Поради изтичане на срока, определен от съда, в началото на 1940 г. следва да се върне дяловия капитал на 137 души на стойност 464300 лв., което е непосилно при лошото финансово състояние на кооперацията. 27

През 1940 г. кооперация „Коприна” работи при други стопански условия в сравнение с предишните няколко години. Тя заживява, според думите на председателя на УС, отново своя кооперативен живот. Благодарение упоритостта и настоятелните искания, кооперацията не е вече само наемател, а агент на БЗКБ по прибирането, сушенето и сортирането на пашкулите. Така също има правото да избере шкартовите пашкули от членовете си срещу плат или коприна и да ги преработи във филатурата.

И пак през 1940 г. кооперацията издейства от Дирекция „Храноизнос” да бъде агент с един единствен централен склад на кооперацията в Свиленград, като престава да бъде „опитно поле” за калкулационните сметки на Дирекцията срещу минимален наем от 90000 лв. и да събира едно колкото се може по-голямо количество неомаганен памук. След въвеждането  на монополния режим на вълната, кооперацията издейства от Дирекция „Храноизнос” да стане агент за прибиране и предаване на същата. Това се приема като добра възможност за кооперацията за допълнителни приходи при спазване на закона и регламентирането на търговията с вълна. Ръководството на кооперацията през годината полага всички необходими грижи, за да издейства необходимия контингент от пашкули и шкарта за редовното и с резултат функциониране на индустриалното кооперативно предприятие - филатура, мулинаж и тъкачество. И всичко това при добра производствена организация - работа на две смени с по 6 работни часа, с цел да се намалят производствените разходи. Това довежда до създаване на по-голяма работна заетост за повече кооперативни домакинства от Свиленград.

С оглед необходимостта от добре организирана благоустройствена и търговско индустриална дейност, ръководството на кооперацията успява през годината да издейства необходимите кредити. Навреме доставя на кооператорите добре запазено бубено семе, като ги улеснява в изплащането му и им го предоставя на кредит. Засяга  въпроса с цената на пашкулите, с целта да бъде повишена, а така също и цената на памука и вълната.През годината се прави ремонт на пещите и машините във филатурата, мулинажа и тъкачеството, на парния котел, на прогнилата покривна конструкция на филатурата, на дървените стълбища в антрепозита и пр. Съгласно изискванията, едва сега се електрифицира цялото индустриално производство.

В района на кооперацията през 1940 г. БЗКБ като представител на държавата, по силата на специалния закон за монопола на пашкулите, е закупила 376725 кг сурови пашкули, или с 32651 кг по-малко в сравнение с 1939 г. Приемането и изкупуването на пашкулите се извършва от банката, съгласно специалния закон - наредба за търговията с тях. Кооперацията извършва останалата работа - назначаване на работниците по приемането, сушенето и сортирането. Всички разходи са за сметка на банката, като за килограм приети пашкули кооперацията получава по 1.60 лв., което възнаграждение УС намира за незадоволително с оглед поскъпването на живота. Въпреки настояванията, банката не увеличава възнаграждението. От общата сума, която получава кооперацията, като се приспаднат разходите, чистата печалба от тази дейност е 372961 лв. Приемането и окачествяването на пашкулите става по предварително приети правила, които са регламентирани от съответния закон.

Въпреки направените постъпки пред ръководството на БЗКБ да се разреши кооперацията да прибере и през тази година шкартата и двойките - долнокачествените пашкули и ги преработи срещу плат или коприна, банката не позволява тази дейност. Обяснението е, че същата е отпуснала значителни количества пашкули от реколта 1939 г. - 18054 кг „ан-рас” и 12200 кг шкарта, които кооперацията се задължава да изтегли, заплати и преработи в кратък срок, за да не се попречи на редовната работа на банката. Освен това в писмото до кооперацията банката не одобрява подобни искания и я упреква за това поведение. Още повече, че е обещано от реколта 1940 г. да се отпуснат още 12000 кг шкарта.

Отпускането на долнокачествени пашкули за преработка от индустриалното предприятие на кооперацията не се приема еднозначно от всички кооператори. Много злонамерено настроени хора, противници на същата, намират че тази дейност не е присъща за нея, и че не носи необходимите дивиденти за кооператорите. УС като има предвид резултатите от тази дейност през изминалата година, се противопоставя решително, изтъквайки печалбата, която получава кооперацията в повече, отколкото банката дава на производителите. Тази преработка кооперацията смята и занапред да не изоставя като важна стопанска дейност, която носи необходимите приходи.

И през 1940 г. режимът на памука си остава монопол на държавата, респективно на Дирекция „Храноизнос”. Благодарение на добрата оценка за работата по прибирането на памука през 1939 г. и поради добрите взаимоотношения със същата, отново през 1940 г. на кооперацията е дадено агентството с един единствен склад в Свиленград. За това УС изказва публично своите и на членовете благодарности на управлението на Дирекцията и на други държавни институции и техните ръководители. Защото тази дейност за кооперацията е от „жизнено значение, тъй като приходите от нея възродяват и укрепват вярата на членовете, че е повикана отново на живот и усилена дейност”.

В резултат на добрата организация, до края на 1940 г., в складовете на кооперацията са приети 619597 кг неомаганен памук. За разплащане с производителите и манипулирането му банката отпуска специален кредит за памука от 1000000 лв. Направените разходи и печалбата са твърде задоволителна, което кара управата на кооперацията да работи с още по-големи амбиции и в бъдеще.

Вследствие на военните години, през 1940 г. и вълната става монопол и прибирането й е предоставено на Дирекция „Храноизнос”. След разисквания УС на кооперация „Коприна” приема, че това е един добър обект на нейната дейност. Установените добри взаимоотношения с Дирекцията карат УС да направи необходимите постъпки и кооперацията получава агентството по събирането на вълната. При подготовката банката отпуска по искане на същата специален кредит за вълната. Събрани са 26985 кг вълна, а чистата печалба на кооперацията е 20561 лв.

Събирането на вълната още в първата година от въвеждането на монопол при нейното изкупуване не довежда до значими финансови приходи на кооперацията. Това се отчита от УС след направената равносметка в края на годината. Но с това начало се приема, че в бъдещата стопанска дейност кооперацията трябва да бъде основен фактор в нейното изкупуване. Това неминуемо ще носи и нови печалби, а кооперацията все повече и повече ще се утвърждава като основен и значим стопански фактор в района.Търговско-индустриалното предприятие - филатура, мулинаж и тъкачество през 1940 г. се развива ускорено, благодарение на взетите през изминалата 1939 г. мерки за преуспяването му.

Тези мерки на УС, ръководен от председателя Иван Сарафов са за икономии с цел да се намалят до минимум производствените разходи, без това да се отрази върху качеството, количеството и рандемана на производството. Не без значение е и освобождаването от работа на техническия директор, съкращаването до минимум на извънредните разходи, командировките и др.

От съществено значение за работата на предприятието е и полученото разрешението да получи през октомври 1939 г. голям контингент шкартови пашкули от различни производители в страната. Кооперацията договаря такива от различни градове в страната. Една част от получените пашкули са преработени от филатурата в края на 1939 г. , а през 1940 г. филатурата общо преработва 20666 кг и произвежда 4930 кг коприна с различни титри при среден рандеман 4.205. Това количество е преработено за 110 работни дни при две смени по 6 работни часа. Източени са и 10400 кг шкарта пашкули и е добита  1418 кг коприна със среден рандеман 7.100, изработена за 61 работни дни на две работни смени.

Мулинажът през годината работи 225 дни и са произведени 572 кг молинарна коприна, а тъкачните станове при 234 работни дни са изтъкали 3121 м копринени платове. За цялото производство през годината кооперацията е осигурила препитание на повече от 200 семейства в града.Тези резултати, отчита управата на кооперацията, са рекордни и с това се изпреварва производството през изминалите години, въпреки увеличението на данъците, застраховките, надниците и т. н. Освен това е продадено едно голямо количество произведена коприна на АД „Елбека” - София, „Братя Разпопови”, „Гоце Гулев” и др. Кооперацията е доволна най-вече от тъкачницата, която произвежда бездефектни платове, които намират добър пласмент на пазара.

Резултатите от производствената дейност биха били по-големи, ако филатурата не спира работата си през второто полугодие поради технически проблеми. Особено вреден за производството се оказва вносът на изкуствена коприна в страната, което предизвиква смущение в коприненото производство. Според предварителните прогнози, това количество ще продължава да се увеличава през идващата 1941 г., което неминуемо ще се отрази твърде чувствително на производството на естествена коприна. Това е причината да се натрупа един щок от коприна и отпадъци, които не се продават, което кара УС да спре временно през годината производствената дейност. Това пък води от друга страна кооперацията да не получи допълнителен контингент пашкули от 4000 кг, които остават да се преработят за следващата година.

Срещу засиления внос на изкуствена коприна е и писмото на кооперацията до Министерството на земеделието и държавните имоти, Министерството на търговията, промишлеността и труда, Министерството на финансите и Управителя на БЗКБ - София. Вносът на изкуствена коприна, който се обезмитява не по тарифата за същата, а по тарифата за памучен текстил, нанася големи вреди на консумацията на естествена коприна, посочват свиленградчани. В резултат на това, пазарът на естествена коприна в България е в застой. Много от филандерите, които искат преди допълнителен контингент от пашкули за преработка, сега се отказват, други молят за дълги отсрочки за получаването и изплащането им, а трети спират работа. Пазарът е наводнен с платове от изкуствена коприна, които са по евтини с 50 % в сравнение с тези  от естествена коприна.

Срещу това, настояват кооператорите от „Коприна”, министерствата и другите държавни институции да се противопоставят и ограничат вноса. По такъв начин, вярват те, може да се запази младата филатурна индустрия в страната. Освен това, намалението на цената на пашкулите намалява отглеждането на копринената буба, унищожават се черничевите насаждения. Всичко това води и до редица други последствия за стопанското развитие на бубарските райони. Само така може да се запази поминъка за Свиленградския район, прочут с отглеждането на пашкули от „Одрински тип”. От името на 2100 кооператори - бубохранители, завършва с молба писмото, създали модерна филатура, се иска да се отмени решението за внос на изкуствена прежда, защото това е пагубно за националното стопанство.

Тъй като монополът по изкупуването и пласирането на пашкулите е на БЗКБ, то поради лошото качество на пашкулената реколта 1940 г., големи количества стоят непродадени до средата на 1941 г. в складовете на различните филатури в Южна България. Не само лошото качество, а високата цена на пашкулите пречи на банката да ги пласира. Задържането им  по-дълго време на склад влошава още повече слабия рандеман. Пашкуленият щок (натрупване) от 1940 г. се определя като тежест за цялото народно стопанство, а това е грижа на всички производители на коприна. Това са мотивите на всички филатери от Южна България да подготвят през март 1941 г. писмо до централното ръководство на БЗКБ. Писмото е подписано и от представител на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград, чиято филатура години наред е лишавана от възможността да преработва необходимото количество и качество пашкули.

През същото време, пишат филатерите, местният пазар е задръстен от изкуствената коприна. При високата цена на произведената в страната естествена коприна най-лесния изход от създаденото трудно положение е износът на излишните количества пашкули в чужбина. Това обаче би имало лоши последствия за българските пашкулопроизводители, тъй като това, което трябва да се изнесе е с лошо качество и би ги компрометирало. От друга страна местните филатури са лишени от достатъчно суров материал и свързаните с това лишения, неизгоди за собствениците, кооперациите и работниците.

При съществуващите условия - големите количества и високата цена на суровата коприна, необходимите капитали и срокове за преработването на наличните пашкули са много по-големи от тези при нормални условия. Това е причината да се мисли за улесняване на филатурите в производството на сурова коприна. Задръстването на местния пазар със сурова коприна е причината да се търсят купувачи в чужбина.За решаването на тези стопански проблеми филатерите предлагат на банката изпращането на специалисти, за да проучат възможностите за такава продажба и решаването на проблемите с преработката на българското пашкулено производство. Кооперация „Коприна” безрезервно застава зад това искане.

7. ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕЗ ТРУДНИТЕ ВОЕННИ ГОДИНИ

С оглед създалата се военна обстановка в Европа, с министерско постановление в края на юли 1940 г. е обявена гражданска мобилизация на всички индустриални предприятия в страната. Изключение не прави и кооперация „Коприна”. Съгласно постановлението, са определени и условията, на които трябва да отговаря всяко индустриално предприятие. Директорът Атанас Циганчев е натоварен като комендант на фабриката да отговаря не само за охраната на същата, но и да изработи подробен план за гражданска мобилизация на персонала. Не без значение е и приложението на  новия закон за сключване на трудов договор, съгласно който се увеличават с 15 % от 1 август 1940 г. надниците на работниците и заплатите на служащите, а също така увеличават се данъчните тежести и такси.

Според изискванията на съответните държавни институции, кооперацията разработва мобилизационен план. Подробно е представена материалната база и възможностите за производство, наличните количества от пашкули към края на май 1940 г., произведената коприна от различни титри, отпадъци от коприна, наличните количества от горивни и смазочни материали и др. Представени са възможностите за приемането, пресуването и балирането на цялото производство от памук в района на кооперацията, а така също и приемането на вълната.

Задачите на кооперацията във военновременното производство са изведени в шест точки:

1. Да прибере, изсуши и сортира цялата реколта пашкули от района на

Свиленградска административна околия, на около 300000 - 400000 кг, като се работи на три смени по 8 часа и ги подготви за експорт в чужбина или разпределени, за предаване на местните филатури, според изискванията на БЗКБ.

2. Да прибере цялото производство от вълната в района на кооперацията, като я окачестви и балира в харари, с две смени от по 10 работни часа за експорт или за местните текстилни фабрики, съгласно изискванията на Дирекция „Храноизнос”.

3. Да прибере цялото производство суров памук от реколтата в района на кооперацията от около 1000000 - 2500000 кг, да го омагани, пресува и балира с две смени от по 10 работни часа и го подготви за експорт или по дадени наряди на местните предачници, а също и памучно семе, съгласно изискванията на Дирекция „Храноизнос”.

4. Да източи на коприна дадените наряди пашкули от БЗКБ за цяла година или за шест месеца с две смени от по 10 работни часа и да се намери пазар вътре или вън от страната, ако с това производство не разполага държавата. Или по дадени наряди да се експедира по предназначение.

5. Да тъче определени платове на тъкачните станове и да намери пазар или по дадени наряди да ги експедира.

6. Да приготвя молинарна коприна по определени дадени сукове и платове по предварителни поръчки или дадени наряди да ги експедира.

По-нататък в плана са посочени средствата за изпълнение на горните задачи, срокът за започване и осигуряване на военновременното производство, съхранението и предаването на произведената продукция, подчинение на кооперацията и техническия надзор, броят на административния и техническия персонал и работници.

През март същата година кооперация „Коприна” участва в международното изложение във Виена, а само месец по-късно представя мостри от пашкули и фризон на международния панаир в Милано. 28

През военната 1941 г., с влизането на България в Тристранния пакт, държавата като стопански фактор повече от всякога се намесва в производството и потреблението, съгласно Закона за гражданската мобилизация. Кооперация „Коприна” като стопанско и индустриално предприятие и агент на Дирекция „Храноизнос” и БЗКБ, е поставена на тяхно разположение по прибирането и манипулирането на памука и вълната и на производството на коприна по дадените наряди пашкули, коприна и отпадъците й. Работила и по-рано при тези условия, кооперацията изпълнява своите задължения. Успехите на дейността на кооперацията през годината се дължат на различни фактори. Не без значение е умелото ръководство на УС на председателя Иван Сарафов, неговият авторитет и добрите взаимоотношения с различните държавни институции, без чиято подкрепа е невъзможно да работи кооперацията. Именно с тяхно съдействие същата получава редица услуги като агентството, кредити, необходимите количества пашкули, шкарта, коприна и отпадъци от коприна, каменни въглища и т. н.

Още в началото на годината кооперацията има разрешение и използва специален производствен кредит от 3000000 лв., специален кредит за закупуване на памук от 1000000 лв., специален кредит за закупуване на вълна от 3000000 лв., ипотечен кредит от 1040000 лв. срещу залог на антрепозита и допълнителен ипотечен кредит от 600000 лв., или общо 8640000 лв.

С настъпването на новата пашкулена кампания посредством БЗКБ кооперацията раздава необходимото количество бубено семе. Тази дейност същата върши не толкова за печалба, а да услужи на кооператорите си, като ги кредитира и им дава същевременно добре запазено бубено семе. Този режим на доставка на бубените семена не се одобрява, защото според управата се унищожава личната инициатива на бубохранителите. Същата настоява за свободен режим на доставка на семената, тъй като в случая винаги се похабява една част от него, а това води до задлъжняване на голяма част от пашкулопроизводителите.

Приемането и закупуването на пашкулите от години се извършва от БЗКБ, съгласно специалния закон-наредба за търговията с тях. И сега през 1941 г. това не се променя. Кооперацията извършва цялата останала работа. Предварително е извършен ремонт на антрепозита и сушилнята, подготовка на машините във филатурата, мулинажа и тъкачницата, като са доставени и необходимите резервни части. За сметка на банката са назначени работници по приемането и сушенето на пашкулите, като за килограм  пашкули кооперацията получава по 1.80 лв. При приспадане на разходите, за кооперацията остава чиста печалба от 302708 лв. Ръководството не е съгласно с полученото възнаграждение, тъй като тези пари са недостатъчни за поддържане на материалната база. Още повече, че те са сравнително по-малко в сравнение от изминалата година, тъй като производството на пашкули е намаляло през годината поради лошите климатични условия. Като се прибави и поскъпването на живота УС е изключително недоволен от тази сделка и неведнъж с ред писма, телеграми, срещи и др. отстоява интересите на своите членове и тези на всички бубохранители.

И през 1941 г. режимът на памука си остава монопол на държавата. Дирекция „Храноизнос” дава агентството  по събирането на памука на кооперация „Коприна” и тази година, тъй като е доволна от дейността й през изминалата година и вярва, че това ще стане и през новата кампания. Тази дейност на кооперацията в тези трудни години е от съществено значение, защото дава възможност същата да укрепне финансово, и отново да върне доверието на своите членове.

С оглед производството на памук през 1941 г., което се очертава твърде добро поради засадените по-големи площи и добрите климатични условия, кооперацията извършва предварителна подготовка на материалната база. В сградата на антрепозита е отделено специално място за маганното отделение и склад за памучно семе, където се инсталират маганите и пресата, които се обслужват по модерен начин - чрез елеватори. Маганите са три, като два от тях са с по 36, а третият е с 40 ножа. Пресата за балиране на памука е хидравлична. Цялото производство е електрифицирано, за да се използва и сушилнята за третиране на памучното семе, сушене на плодове от шипка, която кооперацията изкупва през есента. По такъв начин се използват най-рационален начин възможностите на същата.

До 31 декември 1941 г. кооперацията приема 629609 кг неомаганен памук. За всеки килограм, кооперацията получава комисионна по 1.15 лв. Като се приспаднат разходите от събраното количество памук, чистата печалба за годината е от 166846 лв. Кооперацията е и агент  по изкупуването на вълната. До края на 1941 г. е събрана общо 38306 кг, от която е получена чиста печалба от 33648 лв. Съгласно новата наредба за изкупуването на вълната, кооперацията иска от БЗКБ кредит от 3000000 лв. за срок от 5 години за прибирането и предаването на вълната от реколта 1941 г., което й се разрешава.

Производствените дейности на кооперацията - филатура, мулинаж и тъкачество се развиват под знака на действащия закон за гражданска мобилизация, който регламентира въпроса със снабдяването и регулирането цените на пашкулите и коприната. Съгласно същият закон се отпускат необходимите количества пашкули за обработката и производството на коприна и отпадъците й. През годината филатурата работи 183 дни с една смяна от 8 часов работен ден и е изработила различни по качества и титри копринена прежда от 4430 кг, или е реализирана чиста печалба от 312150 лв.

За укрепване на кооперацията и дейността и във военновременни условия и по Закона за защита на държавата, със заповед от 20 май 1942 г., на основание Наредбата - закон за държавния надзор върху дружествата и сдружаванията е сменен целият УС, в който влизат Иван Сарафов - председател на УС и Михаил Цветков - подпредседател и членовете Христо Воденичаров, Васил Канев, Димитър Кирков, Вангел Чакъров и Тодор Кирков. Същата участ сполетява и членовете на КС Райчо Славов - председател, Мирчо Ташев - секретар и Стефан Крушев член. Уволнени са директорът Анастас Циганчев, счетоводителят Марин Маринов, касиерът Михаил Катерински, книговодителят Петър Кавръков и техническият ръководител Илия Писюзев. Голяма част от тези хора са обвинени като съмишленици на комунистическите идеи и вземат страна в забранените от закона организации и партии. Илия Писюзев и Марин Маринов са интернирани в трудовите роти в Демир Хисар, където престояват три месеца. В трудови лагери са въдворени и членовете на УС.

За нови членове на УС са избрани Спас Добрев - председател, Христо Дянков,  Владимир Шопов, Христо Янакиев, Атанас Юруков, Иван Станков и Милчо Ковачев. За членове на КС са избрани Александър Фурнаджиев, Георги Качикозов и Васил Вапцаров.

През годината мулинажът работи 250 дни и е произведена 647 кг мулинарна коприна. Това производство е недостатъчно, за да покрие разходите, вложени в него. Това се дължи на редица причини - данъци, лошо качество копринена прежда, комисионни, повишени надници на работниците и т. н. Тъкачницата работи 236 дни и произвежда 4079 м различни копринени платове. В производството се използват два механични и един ръчен стан. Становището на управата е, че трябва да се увеличи броят на становете, за да може да бъде удовлетворено желанието на търговците, които търсят повече и по-качествена коприна. Общо в индустриалното предприятие през годината работят в производството 106 работнички, 1 технически ръководител и 5 души помощен персонал. За всички   работници се спазват трудовите закони, а условията за работа са сравнително добри. 29

През 1943 г. продължава монополът на БЗКБ върху събирането на пашкулите. На кооперацията е предложено агентството по прибирането на памука. Същата отказва на Дирекция „Храноизнос” да бъде агент, тъй като през изминалата 1942 г. получава много малка комисионна - 1.15 лв./кг памук, която комисионна далеч не достига за да покрие разноските по прибирането, маганенето и превоза на памука. Освен това Дирекцията проявява некоректност в плащанията. Същата още не е ликвидирала сметките си за реколтата на памука през 1941 г., а кооперацията е задължена да изплаща лихвите на отпуснатите кредити по агентството. По отношение агентството на вълната въпросът стои по същия начин, както и при памука.

Съгласно уставът на кооперацията, всеки член е длъжен да запише най-малко десет дяла от по 100 лв., като отговаря на задълженията на сдружението в десеторен размер на така записаните дялове. От това постановление изключение правят 1006 членове, които не са довнесли изисквания задължителен дялов капитал, който е в размер на 692600 лв. Съгласно устава и нарежданията на БЗКБ, същите се задължават да довнесат сумата до 1000 лв. Но тъй като кооперацията не прибира пашкулите съгласно монополния режим, не може и да удържа дължимите суми от членовете си за повишение на дяловия капитал. За да се довнесе сумата до 1000 лв. за дялов капитал от тези членове, се иска от ръководството на БЗКБ при продажбата на пашкулите от тези членове - кооператори, банката да удържа необходимите суми.

През 1942 г. дяловият капитал на кооперацията е 4685100 лв., а през 1943 г. той спада на 4202300 лв. Намаляването на дяловия капитал на кооперацията, отчуждаването и напускането на кооперацията, тревожи не само УС, но и ръководството на БЗКБ. Убеждението им е, че основна причина за това е монополният режим върху пашкулите, което продължава вече десет години. Търсят се форми и инициативи, за да се повиши активността на членовете - кооператори. Поради постоянното намаление на дяловия капитал се препоръчва този процес да се ограничи до минимум. Предлага се да се търсят възможности за привличане на нови членове и вложат всички усилия и средства за събирането на невнесения задължителен дялов капитал в размер на 692600 лв. Дивидентите, които имат да получават кооператорите, се предлага да бъдат внесени за засилване на фондовете на кооперацията.

По отношение на производството УС с председател Спас Добрев е убеден, че трябва да се увеличи броят на становете в тъкачницата, и да бъдат подобрени в техническо отношение. С това се цели, да може да се тъкат и памучни платове, освен копринени. Това намерение на УС се обосновава, от това че Свиленградска околия е една от първите в страната по производство на памук и това трябва да се използва най-рационално в производствената дейност на кооперацията. Вярва се, че това ще укрепи и засили в бъдеще нейните възможности.

Годините на войната, стопанската стагнация, намалението на покупателните възможности на населението, ограничаването на производството на копринената индустрия и др. са причините в края на 1943 г. в складовете на кооперацията да има  голямо количество произведена, но не пласирана продукция. Не е пласирана над 900 кг сурова коприна от различни титри на обща стойност 1554534 лв. От мулинираната коприна различни видове са останали в складовете сравнително в по-малки количества, но и производството й е по-ограничено. От копринените платове като шантунг, юргански лица, копринен плат, поплин, шантунг за дамски манта и др. не са реализирани на пазара около 600 м на обща стойност 250000 лв. Останал е  също така  1660 кг ребуи и около 800 кг фризон. Или всичко през 1943 г. нереализираната продукция е на стойност 2280746 лв., или нереализирана печалба от 211700 лв.

През годината филатурата е работила 269 дни с 23725 надници и са получени сурова коприна, фризон и ребуи за 11438381 лв. Произведен е и продаден греж за чорапи на фабрика „Принцеса”, „Кабо”, „Ерди” и „Гоце Гулев” в София, за тъкане на фабриките на Яни Георгиев в Битоля, на Асен Костов, Иван Вълков, „Рила”- София и „Филтис”. Произведени са 5617 м различни платове, като продажбата им е на дребно и с купони и семейни книжки. Печалбата от тъкачеството е 287123 лв.

Мулинажното отделение работи 278 дни с 2360 надници и е изработена 722 кг мулинирана коприна, като 54 кг остава непродадена. Мулинирана коприна купуват фабриките на Гоце Гулев и Христо Попов. От закупените пашкули 26898 кг през годината за 6758624 лв. почти всички са предадени за токане.

Както през изминалата 1942 г, така и през 1943 г. филатурата дава добри производствени резултати, смята ръководството. Поради липса на горивни материали и честото спиране на електрическата енергия както филатурата, така и тъкачното и мулинажно отделение повече от 100 дни спират да работят. Произведените количества ребуи и фризон са в повече, понеже се работи с долнокачествени македонски пашкули, които дават малък рандеман коприна. През 1942 г. за производството на мулинирана коприна се работи на две смени. Тъкачното отделение работи също на две смени, и производството на мулинирана коприна и платове е по-голяма. Ако през 1942 г. е произведена 1582 кг мулинирана коприна, то през 1943 г. тя е 722 кг, а платовете съответно са 6883 м към 5617 м.

С оглед бъдещото разширяване дейността на кооперацията, УС е убеден, че през идната 1944 г. трябва да се сключат заеми с БЗКБ за получаване на кредити за изграждане на втори етаж на маганното помещение, на склад за въглища и малка сграда за охраната. От съществено значение е и изплащането на остатъка от ипотечните кредити. 30

Участието на България във войната на страната на фашистка Германия е причината съюзниците да предприемат през 1944 г. въздушни нападения над София. Тук е съсредоточена и голяма част от копринената индустрия в страната, която е принудена да прекъсне производството си. Тя не взема от свилоточните предприятия дадените им наряди коприна. Това е причината в складовете на кооперация „Коприна” да се натрупа около 3000 кг коприна. За да може предприятието да продължи да работи, са необходими средства, което ръководството осигурява чрез сключване на варантен заем от 5000000 лв. от БЗКБ срещу залог коприна.

Кооперативната фабрика, в която са включени филатурата, тъкачницата и мулинажното отделение се ръководи от техническия директор Илия Писюзев, който има технически познания и успял да се наложи и да ръководи производствената дейност. Същият е подпомогнат от помощник-ръководител, помощник-машинист, огняр, помощник-огняр и домакин-магазинер, които са щатен персонал и за момента се отчита, че той е достатъчен да обслужва цялото производство.

Във филатурата през 1944 г. са ангажирани 48 работнички - точачки, 16 подавачки, 6 ерзачки, 4 чистачки на фризон, 2 метачки и една надзирателка. Към филатурата се числи и контролното отделение, където са заети 14 работнички и една надзирателка В тъкачното отделение са заети 6 тъкачки, 2 основачки и 1 вдевачка. В мулинажното отделение работят 5 работнички. Надниците за всички отдели са в порядъка от 140 до 240 лв. и са съобразени с трудовия договор.

През 1944 г. предприятието работи 187 дни, а през изминалата 1943 г. - 255 дни. Причините да не се работи пълноценно през годината е ненавременното снабдяване с малко количество пашкули, трудното снабдяване с гориво и честите ремонти на парния котел.

В техническо отношение кооперативната фабрика е в сравнително добро състояние. УС обаче добре знае, че в това отношение има още много да се желае, за да може в една мирновременна обстановка да произвежда продукция, конкурентноспособна на пазара. За да могат да се намалят производствените разходи се приема, че трябва да се смени парният котел, който е малък и не може да задоволи нуждите на фабриката. Същият консумира големи количества каменни въглища, без да има необходимата ефективност. Кооперацията се нуждае от по-голям парен котел, който да има по-голяма мощност и да произвежда необходимото количество електрическа енергия, която е от първа необходимост за цялото предприятие. Това се налага, защото получаваната електрическа енергия от градската мрежа, ежедневно спира, много често без предупреждение, а това пречи на работата на цялото предприятие което довежда до големи загуби.

Освен това, според техническият директор, е необходимо да се направят известни подобрения във филатурата, за да се намалят производствените разходи. Препоръчват се нововъведения във всеки басейн, които не позволяват коприната да се точи с дефекти, а с това да се премахне и контролирането на произведения греж (сурова коприна), за което кооперацията поддържа контролен отдел от 14 работнички. Същата работи с 48 басейна и годишния й капацитет при използване на всички басейни за 250 до 255 работни дни възлиза на 35000 кг пашкули.

През 1944 г. кооперацията пласира 408 кг сурова коприна (греж) с определен титър, мулинирана коприна 72 кг, фризон 1787 кг, ребуй и копринен дреп 3778 кг и платове 3388 м. Филатурата преработва пашкули шкарто 697 кг и ан-рас (доброкачествени) пашкули 19062 кг, или общо 19759 кг.

През последните години капацитетът на филатурата никога не е използван пълноценно. Така от възможните 35000 кг пашкули годишно тя преработва през 1942 г. 27596 кг, през 1943 г. - 26769 кг, през 1944 г. - 19759 кг. Причините за това са недостатъчно отпуснатите пашкули за преработка, неравномерното снабдяване с каменни въглища, честите отсъствия на работничките, недоброкачествеността на пашкулите и негодността на парния котел, който всяка година е ремонтиран средно между 30 - 40 дни. Така през 1944 г. тя работи едва 192 дни.

Отсъствието на квалифицираните работнички при производството на коприна във филатурата и заместването им с нови точачки се отразява върху подобрението на рандемана, качеството и количеството на произведената коприна. Тези от работничките, които отсъстват от предприятието, се занимават допълнително със селскостопанска работа. В усилните месеци те напускат производството, за да осигурят допълнително приходи за домакинствата си. За да насърчи продукцията и се увеличи производството, управата на сдружението въвежда доплащане на допълнително вложен труд, по норми, като добрите работнички имат възможност да получат по-добри надници. Въпреки това много малко работнички дават по-голямо производство над определените норми.

След 9 септември 1944 г., по нареждане на партийните и държавни власти, в предприятието е организиран фабричен комитет, които некомпетентно се намесва в производството. Вследствие на това, въпреки намесата на техническото ръководство, се увеличава количеството на произведената коприна за сметка на качеството. Некачественият греж не се изкупува от копринените фабрики, което довежда до загуби на кооперацията. Това предизвиква известно смущение в дейността на УС, който търси начин да овладее този зловреден процес в производството. Въпреки това коприната, която е произведена в по-голямото си количество, не е продадена в края на годината.

Това тревожи изключително УС, който изпраща тревожно писмо до Министерството на търговията и това на земеделието, до министър Добри Терпешев, който е от Свиленградския край и до Националния комитет на ОФ. Подробно е представена дейността на кооперацията, където с неизкупената продукция в края на 1944 г. има вероятност индустриалното предприятие да прекрати работата си, а 150 работнички да останат без работа. Съгласно спуснатите наряди на чорапните фабрики в страната, кооперация „Коприна” произвежда за тях голямо количество коприна, от която 3500 кг на стойност 14000000 лв. стоят в складовете на кооперацията. Това нанася големи вреди, тъй като кооперацията не може да изплати сключените заеми с БЗКБ, а лихвите се трупат с всеки месец.  Ръководството моли държавните институции да съдействат и заставят посочените фабрики, да изкупят заявените количества коприна.

В писмото се поставя и въпросът, че кооперацията години наред получава лошокачествени пашкули, които тя преработва, но качеството на получената коприна не задоволява изискванията на копринените и чорапните фабрики. Настоява се, че когато в Свиленград се отглежда най-качествената раса пашкули „Одрински тип”, те да се дават за преработка пашкули, а не такива от други краища на страната, които нямат добър пазар.

Въвежда се ежедневен контрол върху производството за всяка една точачка, като постигнатото от нея се вписва в контролен бележник. Техническият директор периодично дава сведения в счетоводството за изразходваните материали и получените копринени изделия, а надзирателката в контролното отделение тегли, записва, дава преценка за продукцията и качеството на всяка една точачка.

Новите партийни и държавни органи в града, които следят производствената дейност на кооперация „Коприна”, виждайки какви са проблемите, нареждат ръководството сериозно да се заеме с ограничаването на отсъствието на работничките. Препоръчва се да се предприемат наказателни санкции за онези, които без уважителни причини отсъстват. Защото ако 4 до 6 басейна дневно не работят, то се губи годишно към 600 до 700 кг непроизведена коприна и с това се увеличават производствените разходи и така губи кооперацията. Изискванията са да се дават ежедневно сведения за получената сурова коприна.

Тъкачното отделение през 1944 г. произвежда 4010 м платове, като използва различно количество сурова и мулинарна коприна и прежди с различен титър. Тук са инсталирани 6 механични и един ръчен стан, като през годината работят само механичните станове, една сновачна машина и една шпул машина с три вретена. Становете са работили 187 дни и са произведени 4010 м копринени платове. За това са употребени 2095 надници за които е платено 366365 лв. и се пада на метър плат средно 90 лв. работническа надница. Дейността на тъкачницата през 1944 г. приключва с печалба от 481840 лв.

Условията, при които се работи в тъкачното отделение, налагат то в бъдеще да бъде разширено, защото при сегашното положение много малка част от произведената коприна отива в становете за производство на копринени платове. Разширението, според ръководството, трябва да стане цялостно с всички модерни съоръжения, за да може в бъдеще при една мирновременна обстановка да се справи с частната конкуренция и да бъде рентабилно. Всички други поправки и инсталиране на единични и отделни станове са в тежест на предприятието и то е неконкурентноспособно за утрешния ден.

Мулинажното отделение се състои от една девидажна (разсуквателна) машина със 100 вретена, дублажна машина с 30 вретена и мулинажна (пресуквателна) машина със 146 вретена. През годината е преработена 460 кг мулинирана сурова коприна.

Изминал е един месец от установяването на новата политическа власт в страната.  УС на кооперацията изпраща до министрите на земеделието и индустрията, и до Националния комитет на ОФ обширно изложение за състоянието на пашкуленото производство и копринената индустрия в Свиленград. Писмото задължително е съгласувано с Околийския комитет на ОФ. Посочвайки все по-намаляващите резултатите от произведените пашкули през последните четири години, свиленградчани са убедени, че причина за това са ниските изкупни цени и монополът, който има БЗКБ при тяхното изкупуване и разпределение по филатурите в страната. Всичко това кара много от пашкулопроизводителите да изоставят, изсичат или изкореняват черничевите насаждения, което нанася още по-големи поражения върху един от основните поминъци в района. Намаляването на пашкуленото производство се отразява твърде неблагоприятно, тъй като се прекъсва връзката между производителите на пашкули и кооперация „Коприна”. „Това не е добре и за държавата, тъй като тя има нужда от силна и мощна кооперация, която да провежда всички ония начинания на правителството на ОФ в стопанското поле”.

За да се запази пашкулопроизводството, кооперацията моли да се увеличат изкупните цени на пашкулите. Да и се отпусне от реколта 1944 г. нужното количество пашкули, които да се изтъкат в копринени платове и да се раздаде на производителите 1 м плат за 25 кг предадени пашкули. Да се възстановят прекъснатите връзки между кооперацията и бубохранителите, причината за които са установеният монопол върху пашкулите през 30-те години от БЗКБ. Кооперацията сама да пласира произведените платове. Да се даде възможност на частните стопани да източат във филатурата оставените шкарто пашкули за домашно свилоточене, което ще е от полза, защото така няма да се похабява голямо количество от пашкулената реколта.

С постановление на Министерския съвет от 15 ноември 1944 г. се разрешава на БЗКБ да отпусне на кооперация „Коприна” необходимото количество пашкули за преработване в плат, който да се даде срещу заплащане на желаещите пашкулопроизводители в страната по 2 м срещу 25 кг сурови пашкули от реколта 1944 г., продадени от тях на Банката. На Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” се отпуска 30000 кг пашкули, които да се преработят в платове, предназначени за пашкулопроизводителите в страната. Поради определеният срок и голямото количество платове, кооперацията възлага сделката за производство на платове на фирмата Синове Иван Попови в гр. Харманли, за която цел е сключен договор, в който се определят правата, задълженията и условията за обработване на платовете. Цялото производство е изпълнено през следващата година.

През 1944 г. кооперация „Коприна” има УС в състав: Анастас Юруков - председател и членове Христо Янакиев, Иван Станков, Кольо Янакиев, Христо Инджов, Михаил Ковачев и Димитър Битлиев. През април този състав претърпява промени. На общото годишно събрание на мястото на излезлите по жребии, съгласно устава, Михаил Ковачев и Димитър Битлиев са избрани Владимир Шопов и Асен Йосифов. По-късно Асен Шопов подава оставка и на негово място е избран Атанас Сърдаров. Контролният съвет е в състав Александър Фурнаджиев, Владимир Петков и Стефан Джелепов. На 18 октомври е свикано заседание, където се решава УС да свика извънредно общо събрание и по искане на БЗКБ да си подаде оставката, за да бъде възстановен УС, отстранен през 1942 г. по силата на Закона за защита на държавата. Административният директор Христо Дянков доброволно освобождава длъжността. На негово място е назначен бившият директор-счетоводител на кооперацията Марин Маринов, също отстранен през 1942 г.

Само месец и половина след политическите събития на 9 септември 1944 г., на 29 октомври е свикано общо събрание на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград, за да се смени изцяло ръководството на кооперацията. Под предлог, че през 1942 г. управителният и контролният съвети са сменени по силата на Закона за защита на държавата, сега новите власти ги възстановяват. Действащите органи на управление са принудени доброволно да си подадат оставката. Отново УС е в състав: Иван Сарафов - председател, Михайл Цветков - подпредседател и членове: Тодор Кирков, Вангел Чакъров, Васил Канев, Димитър Кирков и Христо Воденчаров. КС е с председател Райчо Славов, секретар Миро Ташев и член Стефан Крушев. За технически директор е назначен отново Илия Писюзев.

В края на годината членовете на кооперацията са 2002 души с дялов капитал от 3998200 лв. Най-голям този дял е през 1935 г., когато възлиза на 6284900 лв. От тогава всяка година той постоянно намалява. Причината за това е, че монополът върху събирането, сушенето и сортирането на пашкулите е на БЗКБ, която представлява държавата. Така се прекъсва добрата връзка между кооператорите и кооперацията. Прекъсва притокът на дялов капитал всяка година, който кооперацията има в миналото, когато тя сама приема пашкулите на своите членове, изсушава ги, сортира ги и ги продава, като търси най-добра цена. Освен агитацията за напускане на кооперацията, водена от някои среди, тогава, когато тя се води от хора несъгласни с държавната политика по време на войната, дяловият капитал намалява и поради починали членове, без да има приток на нови. Ръководството на кооперацията е убедено, че единственият изход от това положение е, да се даде свобода на кооперацията да събира и преработва производството на своите членове, като единствена кооперация в страната, създадена за тази цел.

Равносметката на използваните в производството на индустриалното предприятие пашкули през военните години 1939 - 1944 г. е следната:

Години           Пашкули ан-рас        Пашкули шкарта

1939         9720 кг         5050 кг

1940        20890 кг       11090 кг

1941        12250 кг       10999 кг

1942        24560 кг         5050 кг

1943        23350 кг         3050 кг

1944        18130 кг         1620 кг

Общо     108900 кг       36859 кг

През същите години са произведени следните количества  греж и молинарна коприна, без това на изтъканите копринени платове:

Години       Греж - кг        Молинирана коприна - кг

1939               3094    421

1940               6421    596

1941               4430    647

1942               6607 1265

1943               5898    683

1944               4410    388

Общо            30860 4000

Надеждата и убедеността на ръководството и след променените политически и стопански условия след 9 септември 1944 г. да събира и преработва производството на своите членове, проличава най-вече, когато се отчитат резултатите за цялата 1944 г. Обстоен доклад изнася директорът на кооперацията Марин Маринов. Докладът изцяло е в духа на новото време.

Изискванията на партийните власти докладът да има идеологическа насоченост са в ход. Унижавайки първоучредителите, отричайки тяхният принос в създаването и израстването на кооперацията, той без каквото и чувство на признателност заявява: „Тия, които 20 години водиха подмолна борба против кооперацията, изхождайки от чужди за народа интереси, бяха против всяка нейна самостоятелна работа. Сведоха дейността й до положението само на наемодатели. Годината 1944 е историческа не само за българския народ, но историческа и за нашата кооперация. Днес правителството на ОФ, което има в основата на своята стопанска политика най-дейно участие на кооперативите, възстановява и нашите права. Девети септември 1944 г. дава възможност кооперацията да разрасне своята дейност до възможните максимални размери, за да избере оная роля, която й се пада при изграждане на стопанското благополучие на нашия край”.31

*  *  *

Това е историята на 22 - годишното самостоятелно съществуване на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград. Мечтата на нейните учредители градът да се превърне в българския Лион се оказва неосъществима в стопанските условия на Царство България. Тази мечта не ги напуска и през следващите няколко години след 1944 г., когато в България се извършват стопански и политически промени и все още кооперацията съществува самостоятелно.

Налагането на производството на пашкули като един от основните поминъци на голяма част от градското население в Свиленград и домашното точене на коприна през ХІХ и първите две десетилетия на ХХ в., развитието на това производство в селищата по долината на р. Марица като допълнителен поминък за местното население, променените стопански условия след Балканските и Първата световна война, изпитва все повече необходимостта от създаването на специализирано предприятие, което конкретно да организира прибирането, сушенето, сортировката и общата продажба на пашкулите в района.

Идеята за създаване на кооперация, която конкретно да се занимава с  изкупуването и преработката на пашкуленото производство, узрява през годините. БЗБ  става инициатор на това начинание и играе съществена роля в създаването и живота на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград.

За да регулира пазарните цени на пашкулите, банката се явява на пашкуленото тържище в Свиленград и закупува на твърди цени пашкулите. Това внася известно успокоение сред производителите. Тези условия, при които банката работи, са добър пример и оказват своето благотворно влияние за създаването на кооперативни начала за извършване на същата дейност, която дотогава е нейно дело. Производителите виждат смисъла на една такава кооперативна организация, след като се уверяват от опита на банката, която може да ги направи независими от търговците и спекулантите. Така в Свиленград се създават необходимите условия за учредяването на  кооперация на бубохранителите.

Свиленградчани дават пълната си подкрепа и съдействие за основаване на кооперация на бубохранителите, наречена „Коприна”. Банката е двигателят на всички начинания не само при учредяването на кооперацията. Тя подбира и кани за учредители преди всичко интелигенцията на града, чиновници, общественици и стопански дейци.

Поставено е началото на кооперацията, която за кратък период разпростира влиянието си над цялото население в града и селата в околията. Укрепнала бързо, тя бърза със строителството на материалната база, което се приема с пълно единодушие от ръководството и кооператорите. През годините кооперацията изгражда сушилня, антрепозит и филатура. Без тях тя е обречена да води непълноценен живот и без особено значение за стопанския живот и пашкуленото производство. Всичко това се посреща с особена гордост не само от ръководството и членовете й, но и от обикновеното гражданство. Свиленград тръгва по пътя на изграждане на своята голяма копринена индустрия.

В края на 30-те години, кооперацията притежава напълно инсталирана филатура, действаща от края на 1935 г., която има 48 пълни комплект басейни, система „Баталия”, като годишният й капацитет е към 48000 кг сухи пашкули.

Производството й се състои в точене на сурова коприна, отделянето на сурогатите - фризон и ребуи и навиване коприната на чилета. Обработват се както бели, така и жълти пашкули от най-разнообразен произход.

Добрата и успешна работа на кооперацията се ръководи съгласно приетият устав и участието на членовете й в производството на пашкули, които кооперацията изкупува и преработва.

Ръководството на кооперацията още в първите години след нейното създаване съзнават, че силата и стабилността на една стопанска организация е в нейната финансова мощ. Управата на кооперацията работи активно в това направление - да набере повече собствени средства под формата на дялов капитал и разни фондове. Още през 1925 г., по предложение на ръководството, общото събрание решава да се взема задължително от всички депозанти на пашкули от Свиленградска околия по 10 % върху стойността на пашкулите за дялов капитал и 2 % за фонд постройка антрепозит и сушилня годишно. За депозанти от други околии, които не са членове на кооперацията, да се взема годишно по 3 % за фонд сушилня.

Но този нормален ход на нещата се променя с решението на Министерския съвет през 1932 г., което задължава БЗБ да изкупува пашкулите на твърди цени. С въвеждането на монопол върху изкупуването на пашкули от страна на БЗБ, се променя основата на работата на кооперацията, както и началата, които са залегнали в устава й и са коренно променени. Цялата база, върху които е поставена кооперацията още при основаването й, е изменена. Причината за това е в създаденият монополен режим при изкупуването на пашкулите. По този начин кооперацията от сдружение за общи продажби се превръща в производително сдружение, на което липсва най-главният елемент - участието на кооператорите в производството.

Това положение се отразява неблагоприятно преди всичко на отношенията между кооперацията и нейните членове. Връзката между тях се скъсва и те постепенно започват да се отчуждават от нея. Стопанският интерес на членовете на кооперацията намалява до минимум. Самата производствена дейност - филатурата - може да се счита само като едно предприятие на кооперацията. Тук донякъде значение може да има само обстоятелството, че в него намират препитание определено число работнички, чиито семейства са членове на кооперацията.

Това отчуждаване на кооператорите в голяма степен допринася за масовото напускане на кооператорите и изплащането на дяловия им капитал, някои от които имат значителни суми - 12000, 15000 лв. и повече.

Изплащането на дяловия капитал на кооператорите, които напускат кооперацията, я поставя в много затруднено положение, понеже поради ограничената си дейност и липсата на свободни средства не е в състояние да ги изплати. Това създава изключително сложни взаимоотношенията между кооперацията и желаещите да я напуснат.

Поради съществуващият режим кооперацията не може да обработва производството на своите членове, тъй като последното най-добро по качество „Одрински тип” - се дава на филатурите в другите центрове на страната за подобрение на качеството на произвежданите  прежди и платове, които работят с пашкули от друг тип. По този начин кооперацията не може да произведе онази доброкачествена коприна, която произвежда, ако обработва пашкулите на своите членове и пласира вследствие на това по-лесно производството си. Кооперация „Коприна” е поставена в парадоксалното положение да купува чрез банката пашкулите на членовете си и да печели от тях, когато същите тия пашкули могат и трябва да бъдат внесени направо в кооперацията и реализираната печалба от източената коприна да се получи от самите членове, т. е. те да получат реалната цена на пашкулите си, определяща се от текущата пазарна цена на суровата коприна на вътрешния пазар.

Като се има предвид, че тъкмо тази цел се преследва от закона за монопола на пашкулите, то необяснимо става защо на кооперация „Коприна” не се позволява да събира пашкулите на членовете си, които са достатъчни да покрият капацитета на филатурата й. Управата на кооперацията, ръководена от добре разбраните интереси на членовете, прави много постъпки през годините както пред банката, така и пред другите отговорни фактори да й се позволи да събира пашкулите на кооперативни начала, но всичките й усилия остават напразни.

Затягането на пазара, въздържането от поръчки и спадане цената на коприната през втората половина на 30-те години е причината кооперацията да не може да реализира голямо количество от своята продукция. Това затруднява работата на филатурата и я прави нерентабилна. Ръководството на кооперацията е изправено пред сериозни изпитания.

Пласментът на сурогатите - фризон и ребуи е по-добър, като  артикули, които се търсят и се пласират при задоволителни цени. Наличните количества от тях почти не се задържат.

Въпреки проблемите през годините, местната копринена индустрия в Свиленград продължава да работи и да намира възможности за пласмент на продукцията си. Причина за това от една страна са покровителствените мита и увеличената консумация на копринени платове, предизвикана поради сравнително ниските цени на същите, както и стремежът на населението да подобри облеклото си и да задоволи своите нужди от коприна. Това се отнася не само за градското население, но и за селското, което въвежда в бита си масовата употреба на копринени кърпи за глава.

Почти до края на 30-те години всички манипулации в копринената индустрия - от изсушаването на пашкула до боядисването и апретирането на копринените платове, се извършва у нас. Единствената манипулация, която все още не се извършва в България и поради която готовите платове се изпращат във Франция или Швейцария, е щампосването - отпечатването на цветни украси върху същите.

Известна част от местната естествена коприна през втората половина на 30-те години започва да се използва в новата местна копринена индустрия - чорапното производство. Копринените чорапи са по-здрави, по-фини и по-евтини от тия, които се произвеждат дотогава от изкуствена коприна.

Естествената коприна завладява постепенно и местната пасмантерийна индустрия, която все още използва изкуствена коприна, както и коприненият трикотаж за бельо и за други цели.

Министерството на земеделието пропагандира през същите години и домашното свилоточене на пашкулите, като организира курсове за целта и взема мерки за разпространението на Врачанския тип долап.

За развитието на копринената индустрия се насърчава създаването в страната на т. н. шапна индустрия - преработване на копринените отпадъци - шкарта, двойки, хвъркалки, фризон, пелет и отпадъци от мулинажа и тъкачеството. Шапната прежда се търси много на пазара. В смес с естествена коприна, памук и лен, се произвеждат най-различни здрави и ценни платове.

Ако до средата на 30-те години коприната на международните пазари се котира по цена 250 лв./кг, то възможностите за износ на пашкули или коприна са съвършено ограничени. Но през втората половина на 30-те години цените на коприната на международния пазар се увеличават почти два пъти и започва да се търсят пазари на сурова коприна за нуждите на европейската копринотъкачна индустрия. Това също е един стимул за производството на кооперация „Коприна”, която търси възможности да реализира своята продукция. Правителствените институции търсят всички възможности да се защити производството на естествена коприна в страната от нелоялната конкуренция на изкуствената, с която се търгува у нас.

Успехите и трудностите съпътстват живота на кооперацията. И въпреки всичко тя успява, работи и постига значителни успехи на стопанското поле. Участва активно на международните пазари, печели не само награди, но и авторитет. Не веднъж кооперацията проявява благотворителност към граждани, обществени организации и домове.

През първата си десетгодишна дейност, кооперацията има главно за цел да организира прибирането, изсушаването, сортировката и общата продажба на пашкулите в района, което завършва с пълен успех. Следващият етап от дейността и е създаването на свилоточенето и тъкачеството. Ръководството добре разбира, че вместо пашкуленото производство да се продава, по-целесъобразно е пашкулите да се преработват в коприна от една модерна филатура, което позволява да се тъкат копринени платове и различни копринени изделия. Това е вторият значим период от дейността на кооперацията след нейното създаване. Осъществяването на тази инициатива носи на производителите по-големи облаги, а заедно с това се създава работа на десетки работници.

Изграждането на съвременна и модерна материална база, разумното управление през годините, амбицията да се утвърждава все повече кооперацията, провеждането на успешна производствена и търговска дейност, я превръщат в най-значимото и проспериращо предприятие в Свиленград. Тя се превръща за години наред в един от най-големите стопански фактори не само за града и района, но и за страната, като стимулира пашкулопроизводството и заема полагащото й се място в българската копринена индустрия.

Постигнатите успехи през 20-те и 30-те години на кооперация „Коприна” се дължат на разумното, предвидливото и вещо ръководство на управата, на безкористието на служителите, на съзнанието на членовете на кооперацията и на финансовата подкрепа на БЗКБ с отпускането на не един кредит през годините.

Или ако трябва да обобщим дейността на кооперация „Коприна” до 1945 г., то трябва да отбележим, че първото десетилетие от създаването й преминава преди всичко в изграждане на материалната база и утвърждаването й. През следващите години се изгражда филатурата - едно от най-значимите начинания. Но с налагането на монополния режим на изкупуването на пашкулите, кооперацията е изправена пред редица трудности, който търси възможност да реши. Това се оказва не по силите й, което довежда до редица проблеми и ограничаване на производствената й дейност, напускане на кооператорите и финансови затруднения.

Със стопанските и политическите промени в страната след 9 септември 1944 г., кооператорите все още не си дават сметка, че краят на тяхното сдружение наближава. Установява се нова стопанска политика на държавно планиране и регулиране на целия стопански живот в страната. Новите стопански структури отнемат възможността за прилагане на устава на кооперацията, отнемат голяма част от дейността й. Създава се голямото промишлено предприятие - фабрика „Коприна”, което всъщност наследява и развива коприненото производство в Свиленград и района до края на ХХ век.

БЕЛЕЖКИ

1 Кожухаров, Ив. Бубарството в България. С., 1970, с. 53.

2 Икономиката на България до Социалистическата революция. Т. 1, 1969, с. 369.

3 Пак там, с. 369 - 370.

4 ЦДА, ф. 2089к, оп. 1, а. е. 120, л. 1 - 15.

5 Пак там.

6  Държавен архив (ДА) - Х - во, ф. 88к, оп. 1, а. е. 17, л. 1 - 143; а. е. 18, л. 1 -

38; а. е. 74, л. 58, 253.

7 Централен държавен архив (ЦДА) - С - я, ф. 2089к, оп. 1, а. е. 124, л. 3 - 15.

8 ДА - Х - во, ф. 53к, оп. 1, а. е. 100, л. 1 - 16.

9 Пашкулопроизводителна кооперация „Коприна” - Свиленград. - Народ, бр. 194,

1 сеп. 1925, с. 4.

10 Недъзите в „Коприна”. Пак там, бр. 226, 10 окт.1925, с. 4;

11 Протест на пашкулопроизводителите. - Борба, бр. 1460, 3 март 1926, с. 1.

12 ДА - Х - во, ф. 88к, оп. 1, а. е. 20, л.3 - 83; а. е. 2, л. 1 - 19.

13 Пак там, ф. 88к, оп. 1, а. е 21, л. 9 - 61.

14 Пак там, ф. 88к, оп. 1, а. е. 22, л. 9 - 43; а. е. 23, л. 1 - 46.

15 Пак там, ф. 88к, оп. 1, а. е. 23, л. 45 - 100; ф. 53 к, оп. 1, а. е. 19, л. 5, 18 - 19, 41

- 42.

16 Пак там, ф. 88к, оп. 1, а. е. 25, л. 4 - 49, 65 - 69; а. е. 34, л. 1 - 32; ф.2089к, оп. 1,

а. е.124, л. 8 - 13.

17 Пак там, а. е. 79, л. 36 - 40.

18 Пак там, ф. 88к, оп.1, а. е. 26, л. 1 - 14; 04 - 0 7; а. е. 80, л. 3 - 5; а. е. 284, л. 2;

ф.129к, оп. 1, а. е. 22, л. 1 - 3.

19 Пак там, ф. 88к, оп.1, а. е. 3, л. 1 - 7; а. е. 35, л. 37; а. е.129, л. 1 - 2; ф. 129к, оп.

2, а. е. 52, л. 19 - 21.

20 Пак там ,ф. 88к, оп. 1, а. е. л. 24 - 36; а. е. 35, л.25, 32; а. е. 36, л. 6 - 15, 88; а. е.

93, л. 11 - 75; ф.129к, оп. 2, а. е. 57, л. 1 - 3; ЦДА, ф. 288к, оп. 4, а. е. 447, л. 138;

Шопов, Т. Нашата филатурна индустрия. БК, кн. 4 - 5, 1937, с. 11 - 13.

21  ДА - Х - во, ф . 88к, оп. 1, а. е. 37, л. 1 - 12.

22 Пак там, а. е. 4, л. 13 - 20; а. е.7, л. 4 - 10.

23 ЦДА, ф. 288к, оп. 4, а. е. 447, л. 137 - 138.

24 Грозев, Н. Монополът в пашкулопроизводството. - Борба, бр. 4813, 13 май 1937,

с. 2.

25 ДА - Х - во, а. е. 35, л. 38, 53; а. е. 133, л. 24, 46; а. е.134, л. 10 - 18.

26 ДА - Х - во, ф. 88к, оп. 1, а. е. 3, л. 21 - 40; а. е. 5, л. 42 - 66, 122 - 173; а. е. 10,

л. 19 - 26; а. е. 86, л. 50; ф. 129к, оп. 2, а. е. 82, л.20 - 24; ЦДА, ф. 288к, оп. 4,  а. е.

447, л. 30 - 35; а. е. 1777, л. 14 - 15.

27 ЦДА, ф. 288к, оп. 4, а. е. 447, л. 1 - 13; ДА - Х - во, ф. 88к, оп. 1, а. е. 3, л. 38; а.

е.11, л. 7 - 15; а. е. 30, л. 40 - 41, 107 - 122; а. е. 137, л. 107 - 113; а. е. 138, л. 135.

28 ДА - Х- во, ф. 88к, оп. 1, а. е. 12, л. 30 - 43; а. е. 54, л. 10; а. е. 147, л. 7; а. е. 49,

л. 3 - 10.

29 Пак там, оп. 1, а. е. 14, л. 29 - 39; а. е.123, л.1; ф. 129, оп. 2, а. е. 24, л.3.

30 Пак там, ф. 88к, оп. 1, а. е. 3, 57 - 64; а. е. 33, л. 5 - 8.

31 Пак там, ф. 86, оп. 1, а. е. 59, л. 1 - 34, а. е. 83, л. 4 - 6; ф. 88к, оп. 1, а. е . 3, л.

64 - 69; ф. 86, оп. 1, а. е. 66, л. 23 - 24; а. е. 73, л. 3.

ГЛАВА ТРЕТА

ПО ПЪТЯ НА ГОЛЯМАТА КОПРИНЕНА ИНДУСТРИЯ

1. ОРГАНИЗАЦИОННИ И СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ

Настъпилите политически и стопански промени в България след 1944 г. променят и отношението на държавата към производството на пашкули и коприна. Като отрасли на народното стопанство, пашкулопроизводството и копринарството продължават да бъдат едни от основните поминъци на населението в Свиленград и района. Увеличават се грижите за развитие и разширяване на бубарството и копринарството в страната. Тяхното производство се запазва дълго време на равнището, което имат преди войната. Но поради структурните промени и преустройството, което се прави в цялостния стопански живот на страната, се получава чувствително смущение в тяхното производство. Добивът на пашкули в страната спада чувствително.  Постепенно, с въвеждане и установяване на новите нормативни изисквания в стопанския живот, се променят условията и организацията на производството и използването им. Поради редица стопански и икономически причини, в края на 90-те години на ХХ в. се слага край на това производство, което днес е вече предмет на стопански и исторически изследвания.

Твърде интересна е дейността на кооперация „Коприна” - Свиленград при новите стопански и политически условия. Още през есента на 1944 г. представители на кооперацията вземат участие в организираната от новите отечественофронтовски (ОФ) власти в Пловдив конференция на пашкулопроизводителите, свилоточенето и производството на копринени изделия. Нейните решения засягат конкретно дейността на кооперацията. На нея и се дават за преработка 50 % от пашкулите, произведени от бубарите - членове на кооперацията.

На конференцията, се приема предвид тежките условия за работа в свилоточните фабрики и специалната подготовка на работничките, заплащането на същите да се изравни с тези на мъжете тютюноработници. Определя се и разликата в заплатата между категориите работнички. За предпазване от заболяване на работничките от филатурите се приема да се отпусне по 60  см импрегниран плат, който да се използва в производството. Решава се произведените количества от фризон и кайнар да останат в страната и се преработят на народен тип платове за задоволяване нуждите на местното население. При определяне цените на коприната за износ се взема предвид цената на пашкулите и увеличените разходи при преработката им и лихвите на вложения капитал. Решено е да се избегне производството на долнокачествена коприна. Конференцията приема, с оглед на правителствената програма на ОФ, да се обсъди всестранно и въпроса за въвеждане на кооперативния начин на преработка на пашкулите и изработка на копринени изделия.

С ново административно-стопанско и техническо ръководство, през 1945 г. кооперация „Коприна” има амбицията като стопанско предприятие от голямо значение за Свиленградския край да бъде на нужната висота и оправдае своето съществуване пред новата ОФ власт. Това е записано и в доклада на предприятието за работата му през първото полугодие на 1945 г., чийто директор е Марин Маринов, технически директор е Илия Писюзев, председател на УС е Михаил Цветков, а Райчо Славов - председател на КС.

Изискванията на новата власт е да се увеличи производството на коприна още през първите месеци на годината. Издадена е заповед относно цените на задължителните типове копринени платове. Чисто копринените платове са разделени на десет типа с определена цена за 1 м при продажба на едро и дребно.

Кооперация „Коприна” сериозно се заема с качественото производство. Изработена е заедно с профкомитета специална таблица за даване на премия на добрите работнички в производството. Това дава добри резултати, като е увеличено дневното производство на коприна до 42 кг, недостигната досега цифра. Само за 6 месеца са произведени 4300 кг коприна, количество равно на производството през цялата 1944 г.

За да се отзове на позива на ОФ власт за увеличаване максимално на производството, тъкачницата и мулинажното отделение работят извънредни часове и са изтъкани около 5000 м  само за първите 6 месеца. Това количество надвишава годишното производство на плат през 1944 г., което е 4000 м. Производството на тъкачницата и мулинажното отделение не е редовно, поради липсата на редовно електрическо захранване и неизправността на машините. Въпреки това е въведена и втора смяна, като са привлечени нови работнички, които се обучават в хода на производствените процеси.

В стремежа за увеличаване на производството се търсят и възможности за подобряване на качеството. Това все още е сериозен проблем за кооперацията, тъй като много от работничките не са добре квалифицирани и бавно усвояват производствените процеси. Сред тях се наблюдава и постоянно текучество. За подобряване качеството на продукцията ръководството на кооперацията решава да предприеме и крайно непопулярни мерки, като отстраняване от работа. Нарежданията от Министерството на търговията какви титри коприна да се произвеждат, ако не отговарят на необходимите показатели след взетите проби, ръководството е заплашено да бъде наказано по закона за снабдяването и регулиране на цените.

Заплашено от наказания, ръководството на кооперацията прави необходимите размествания в тъкачницата, като най-опитните работнички са преместени тук. Във филатурата са изпратени тези с по-слаби производствени резултати. Това се отразява на дневното производство, което спада до 35 кг вместо да стигне определената контролна цифра 45 кг. Не без значение за качеството на коприната е и лошото качество на преработваните пашкули. Та са от партиди закупени от Борисовград (гр. Първомай) и Стара Загора, които са с най-лошо качество. Това е причината дневното производство на коприна да падне до 30 кг. Обявеното съревнование между тъкачките за най-качествено произведена продукция се оценява от специална комисия, в която влизат председателят на профкомитета, административният  и техническият директор и секретарят на партийната група при кооперация „Коприна”. Новото тук е, че вече има изградена партийна група и нейният секретар по силата на партийните разпоредби взема участие във всяко начинание на кооперацията. Слага се началото на съревнованието и излъчването на ударнички в производството. След обстойно разглеждане на резултатите на всяка една работничка, за ударнички се определят три жени от филатурата и една от тъкачницата. Едно от имената между ударничките е на  Сийка Атанасова Лазарова от тъкачницата със средно дневно производство 10.30 м плат. Нейна сериозна съперница е Мария Талмазова, която е една от най-добрите тъкачки, която не веднъж е удостоявана с награди за добрата си работа.

С 16-то постановление на Министерския съвет през 1945 г. на кооперация „Коприна” се възлага да изработи 45000 м копринен плат за пашкулопроизводителите и то за срок от 7 месеца. Капацитетът на тъкачницата е едва 10000 м годишно. Управителния съвет е изправен пред труден избор. Приема се, тъй като се осигурява по такъв начин целогодишна работа на филатурата, която при други условия работи едва 3 - 4 месеца. Тъкачницата подготвя 6 специални мостри, като се одобрява най-здравата и най-тежка от тях. За да се отговори на изискванията на постановлението, кооперацията възлага изтъкаването на плата на фирмата на Костадин Попов от Харманли и АД „Елбека” - София. Отпуснати са 30000 кг пашкули за тази цел, 20000 кг са източени във филатурата на кооперацията и 10000 кг във филатурата на Костадин Попов. За да се изтъче цялото количество платове до септември фабрика „Елбека” натоварва копринените фабрики в Казанлък и Пловдив да й помогнат. В края на годината се отчита, че индустриалното предприятие на кооперацията е работило рекорден брой дни и преработва също така най-големите количества коприна и платове. Филатурата произвежда 7663 кг коприна, 3708 кг фризон и 5156 кг ребуи за 41396525 лв., а тъкачницата на 6 стана, които работят през годината 266 дни изтъкава 7713 м копринени платове. Произведените количества коприна и платове, вярва ръководството на кооперацията, „ще разсее окончателно и мнението на мнозина от собствениците на чорапни фабрики за долнокачествеността на нашата коприна. Това се е наложило, защото в миналото е произвеждано безотговорно коприна за чорапи от пашкули, които са по-лоши от свиленградската шкарта. Пак отново името на нашата кооперация ще се ползва с общо доверие и уважение”. На пазара са пласирани през 1945 г. сурова коприна от 4 титъра общо 2650 кг, мулинирана коприна - 93 кг, фризон - 4140 кг, ребуи и копринен дреб - 5650 кг и над 4500 м платове. В това отношение дейността на сдружението през 1945 г. далеч надминава тази за предшестващите години по количество и стойност на произведените и продадени материали.

От изминалата 1944 г. в складовете на предприятието са останали непродадени над 1400 кг греж с определен титър, чиято стойност е над 10000000 лв. Тази коприна се отпуска по наряд от Министерството на търговията, промишлеността и труда само за производството на дамски копринени чорапи.  Пред УС стои не леката задача да реши този проблем като покани всички чорапени фабрики, които имат отпуснати наряди да си получат коприната. Много от тези фабрики твърдят, че коприната е с лошо качество и отказват да я изкупят. Затова директорът на предприятието търси помощта на министерството, защото кооперацията плаща лихви на БЗКБ и всеки изминат ден е загуба за предприятието. При тази ситуация се спира производството на греж до пласирането на наличния такъв, а през това време производството се насочва към произвеждане  на коприна за платове, чието търсене се е увеличило.1

През май 1945 г. е обнародван Правилник за приложение на закона за бубарството. Отново се дават изключителни права на БЗКБ да закупува ежегодно всички предназначени за продажба пашкули в страната по твърди цени, определяни всяка година от МС. Всички местни свилоточни предприятия се задължават да се снабдяват с необходимите им пашкули изключително от банката. Това отново буди тревога в ръководството на кооперация „Коприна”, което търси помощ за отмяна на наредбата чрез изложение до висшите правителствени институции.2

През октомври кооперацията иска от Министерството на търговията, промишлеността и труда да разреши да преработи в коприна останалото по-голямо количество пашкули и изтъче в чисто копринени платове. Идеята на ръководството е произведените платове да предаде на Обединена кооперативна централа „Напред” - София, която чрез своите кооперации в цялата страна да пласира същите. Поради това, че тъкачницата в Свиленград е с малки възможности, за да се произведат навреме платовете, идеята е да се прибегне до помощта на една-две големи тъкачници да изтъкат плата на ишлеме.

Министерството на търговията, промишлеността и труда не губи доверие в производствените възможности на кооперацията. С писмо в края на ноември 1945 г. то съобщава, че копринените платове в страната се пускат на свободна продажба. За да няма спекула поради голямото търсене, то обещава че ще съдейства в Свиленград да се преработят 50 % от пашкулите от „Одрински тип”, за които кооперацията има право да събира и преработва в греж. Но тъй като производствените възможности на предприятието са ограничени, Министерството кани на разговор ръководството, за да се договорят условията за преработката на произведения греж в копринени платове, като поема условията за пласиране на тъканите.

Наред с получаването на необходимото количество пашкули за преработка, след няколко годишно прекъсване кооперацията отново става агент на Дирекция „Храноизнос” за закупуване на памук. Поради тежката суша през 1945 г. и установения режим за предаване на памука са прибрани 57000 кг неомаганен памук.

Съгласно новите разпоредби, на изградения в кооперацията профкомитет са поверени защитата на правата и грижата за дисциплината на работниците. Ръководството добре съзнава новите условия на труд и съвместно с партийната група и профкомитета търси решение за подобряване на качеството и количеството на произвежданата продукция. В ход е партийната пропаганда, като в общи събрания и такива на партийната група се търсят форми за промяна съзнанието на работничките. Разяснява се и се убеждава, че „сега се работи за ОФ власт, която власт е на трудещите се, значи работим за себе си”. През годината производството страда от слабата квалификация на работничките. Много от тях отсъстват, заети със селскостопанска работа през определени месеци на годината, други напускат, а трети излизат в майчинство или боледуват. Това е причината почти всеки месец в предприятието да се наемат нови работнички. Една работничка за да бъде добра точячка (от точене, б. а.) на коприна са необходими 3 години практика. А в действителност само ? от точячките имат такава практика, а останалите ? имат от 1 до 2 години, а някои и до 2 месеца.

Ръководството на кооперацията добре съзнава, че с такъв непостоянен и неподготвен производствен колектив не може да се постигнат добри производствени резултати. Търсят се различни форми. Съкращава се втора смяна при тъкачното и мулинажно отделение. Всички опитни точячки са поставени при басейните на филатурата. Неопитните са пренасочени за дейности където се изисква по-малка квалификация. Някои от недисциплинираните са отстранени от работа. Но най-трудното е отстраняването от работа, защото ръководството се опасява, че ще бъде упреквано, „че това трябваше да очакваме от ОФ власт да ни лишава от работа и ни отнема залъкът хляб”.

Проблеми има и с работата на техническия персонал, но се търси решение. За работата на филатурата са набавени необходимите резервни части. Направен е ремонт на парния котел и други съоръжения. През годината за източване са останали 8500 кг сухи пашкули - Свиленградска партида реколта 1944 г., които в продължение на 3 - 4 месеца са сортирани и е произведена коприна за чорапната и тъкачна индустрия. След това започва точенето на пашкулите от реколта 1945 г.

През годината УС на кооперацията предприема необходимите процедури по категоризация й. Тъй като тя не членува в никакъв съюз, категоризацията й трябва да се извърши от БЗКБ, заедно с Общия работнически професионален съюз (ОРПС). За да се направи категоризацията трябва да се вземат под внимание дяловия капитал, фондовете, печалбите през последните години, перспективата през идните години и т. н. С оглед на тези показатели, УС приема че кооперацията трябва да бъде включена във втора категория, тъй като само индустриалното предприятие до 1945 г. е категоризирано втора степен. Съгласно изискванията се прави категоризация и на служителите по специална таблица.

Кооперацията участва с 1000000 лв. в Народния заем за свободата. Сключени са следните заеми с БЗКБ: 1. Постоянен личен кредит от 1000000 лв.; 2. Срещу залог на коприна или други стоки в размер на 2000000 лв.; 3. Срещу залог на ценни книжа в размер на 2000000 лв.; 4. Специален временен кредит за закупуване на памук от 1000000 лв.; 5. Специален временен кредит от 1000000 лв. за закупуване на вълна.

През годината е изработен и приет новият щатен персонал на кооперацията. Той се състои от административен директор, счетоводител, касиер, книговодител, магазинер - домакин, прислужник, технически директор, помощник технически директор, двама огняри и нощен пазач, общо 12 души. Подготвен и приет е бюджета за годината, който възлиза на 2910000 лв. Направен е избор на нови 7 действителни членове на УС и на 3 на КС на мястото на излизащите, съгласно разпоредбите на кооперативния устав. Засиленият контрол върху производствената дейност на кооперацията е изискването на клоновия съюз на копринената индустрия - София да се изпратят пълни сведения, като се направи описание на машините, използваните суровини и спомагателни материали за годините от 1939 до 1944 г., употребени сурови материали в производството по вид и количество, броя на заетите работници в предприятието и количеството на изплатените надници, добити стоки - прежди, греж и платове през същите години и техния пласмент.

През 1945 г. на общо годишно събрание е избран УС с председател Тодор Кирков и членове са Анастас Циганчев, Георги Текелиев, Васил Канев, Тодор Андреев, Михаил Цветков и Жеко Кашеров. Същият провежда през годината 22 заседания, където се разискват  и решават проблемите на кооперацията. Контролният съвет е с председател Петър Минчев, който участва редовно в заседанията на УС и взема активно участие в обсъжданията на всички въпроси. Няма промяна на административния и технически персонал. Дяловият капитал на кооперацията в края на 1945 г. е 3947500 лв. Членовете на кооперацията са 2000 души. 3

Намесата на държавата все повече в дейността на кооперация „Коприна” е продиктувано от политическата и стопанската обстановка в страната. Това проличава най-вече преди подготовката на отчетния доклад на кооперацията за 1945 г. Още в началото на 1946 г. кооперацията получава окръжно. Според Закона за кооперативните сдружения събранието трябва да бъде проведено до края на март. В дневния ред се нарежда да бъдат включени освен отчитане на основните дейности, да бъдат планирани и исканията за кредити, които да бъдат по вид, цел и суми, условия за тяхното използване и т. н. Изброяват се още десетки изисквания, при които трябва да бъде организирано събранието. Изрично се нарежда, че общото събрание не може да вземе законни решения, ако въобще въпросите не са заложени предварително в дневния ред, който трябва да бъде съгласуван с БЗКБ. Изисква се, ако кооперацията няма взето решение през 1945 г. за членуване в новоучредения в Свиленград РКС, да бъде включена такава точка в дневния ред и да бъде гласувана. Препоръчва се в дневния ред да се включи и членуване на кооперацията в „Помощната организация”, като в бюджета за 1946 г. се предвидят суми за редовен членски внос и евентуална еднократна помощ. Обръща се внимание общото събрание да бъде проведено с необходимата сериозност. Препоръчва се, „личните съображения и чувства да бъдат притъпени и поставени на заден план пред високите и важни задачи, които предстоят за решаване от кооперацията, така сериозни за особения момент, който преживява страната ни.” И още редица други изисквания, което е пряка намеса в живота на кооперацията.

При провеждане на събранието присъстват представител на централното управление на БЗКБ, Общия съюз на българските кооперации и ОФ властта. Същите вземат отношение към проблемите на кооперацията и предричат нейното бъдещо укрепване и развитие. Един от гостите, г-н Мънзелов, представител на Общия съюз на българските кооперации си позволява дори да отрича 22 годишните постижения на кооперацията, като казва „че за времето от 2 годишното свободно кооперативно движение, ние виждаме да се е сътворило много повече от това, което се изгради за 20 години през мрачното минало. ОФ правителството правилно схвана, че чрез кооперацията ще имаме една стопанска мощна България и затова от все сърце представителят на властта г-н Козлов уверява, че България върви по пътя на кооператива и затова трябва да се градят мощни кооперации. Свиленградчани вярват в правителството и неговата политика. Кооперация „Коприна”, която фашистката власт с монопола върху пашкулите обърна в наемодател и трябваше да дойде 9 септември да видят членовете й, че тя съществува. Ние сме уверени, че ОФ ще подпомогне кооперацията да разгърне своята дейност.”

Политическото говорене все повече навлиза в отчетните документи на кооперацията. Ако в отчета през 1945 г. в уводната част има по-малко думи за народната ОФ власт, то сега е отделено значително място на „втората свободна година за нашия народ. Отечественият фронт, начело на който стои любимият вожд Георги Димитров, зарегистрира редица политически и стопански победи”. В този дух продължава отчета на УС на кооперацията. Изтъква се ролята на ОФ, който започва „усилена градивна работа за стопанското възстановяване на страната”.

Държавното регулиране на всички стопански дейности е в пълен ход. Дейността на ръководството на кооперацията постепенно се подчинява на изискванията на нормативните актове на ОФ власт. Всъщност инициативите от миналите времена са й отнети. Сега то е подчинено на изискванията на партийните и държавни власти, макар все още кооперацията да функционира като самостоятелна стопанска единица.

Подготвен и утвърден е правилник „За разпределение на работата и вътрешния ред”. Общите правила в него регламентират правата и задълженията на служителите в администрацията, които всъщност са щатен персонал. За неизпълнение на правилника служителите отговарят съгласно трудовия договор, законите и разпоредбите.

Административният персонал се води от директора, на който е поверено управлението на кооперацията. Той е пълномощник на УС. Регламентирани са подробно всичките му права и задължения. След директора счетоводителят е втората основна фигура в администрацията, който ръководи цялата счетоводна работа и отговаря за нея. Следват правата и задълженията на касиера, книговодителя, архивар-деловодителя, домакин-магазинера и прислужника. Специалисти от съответните институции разработват технологичните норми за коприната, които се получават в кооперацията и са задължителни за производството.

Така УС вече не търси пътища да решава проблеми с доставяне на необходимите количества пашкули за преработване от филатурата. С постановление на Министерския съвет през 1946 г. кооперацията получава необходимото количество пашкули, за да работи филатурата целогодишно. Получава също така и достатъчно коприна за работата на тъкачницата и мулинажното отделение.

От съществено значение за по-нататъшното развитие на кооперацията при условията на държавно планиране е основаването на ООД „Коприна”, в което влизат Свиленградската популярна банка, РКС - „Изток” и Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград, която участва с 4000000 лв. С това обединение държавата има за цел да развие копринената индустрия в града, като се изгради по-голяма тъкачница и мулинаж. В двегодишния народностопански план на страната се предвижда мулинажа да бъде оборудван с 1000 вретена, а тъкачницата да се снабди с нови 20 стана за тъкане на копринени сита, използвани в хранителната промишленост.Членството на кооперацията в обединението се одобрява с пълно болшинство на общо събрание, съгласно устава.

Идеята да се изгради модерен мулинаж от 1000 - 1500 вретена заедно с цялото модерно оборудване започва да се осъществява още през първите месеци на годината. Установени са контакти, получена е офертата и са договорени условията с доставчика. За реализирането се иска разрешението на Министерството на търговията, като кооперацията се мотивира, че това е изключително необходимо за качеството на произвежданата коприна и начало на бъдещото модернизиране на предприятието с модерна сушилня, филатура и тъкачница. Доставянето на мулинажното оборудване се предвижда да бъде срещу износ на фризон.

През август трите кооперации, обединени в ООД „Коприна”, изпращат едно сериозно изложение до Върховния стопански съвет. Същите подкрепят идеята за изграждане на модерен мулинаж и тъкачница в Свиленград, привеждайки сериозни аргументи за това. Те молят в годишния план за 1947 г. да бъде включено изграждането на една тъкачница от 50 стана и мулинаж за коприна от 1500 вретена. От мулинажа се чувства особено голяма нужда, убедени са свиленградчани, тъй като в страната мулинажните предприятия са малко и примитивни, а тъкачницата от 50 модерни стана ще позволи да се създаде и издигне кооперативната копринена индустрия на необходимата висота. По този начин се приема, „че ще се даде на единствената бубовъдна кооперация да изпълни своята задача и да нанесе сериозен удар върху частния експлоататорски капитализъм, който си е монополизирал копринената индустрия в страната.” Прилага се и подробен опис на видовете станове, които могат да се внесат от Швейцария или Франция, срещу износ на фризон или коприна. Настоява се да бъдат отпуснати и необходимите строителни материали за строителството на подходяща сграда за фабриката.

Търсенето на свиленградските пашкули на европейските пазари продължава и след края на Втората световна война. Техните качества са от изключително значение най-вече за производство на копринени сита, използвани от мелничната индустрия за брашно. Швейцарската фирма „Абег” прави неколкократни изгодни предложения за закупуването на пашкули. Управителният съвет решава вместо да изнесе пашкули за производство на копринени сита, да започне усвояването на производството, като се създаде първата в страната тъкачница за това. С подкрепата на правителствените и партийните органи кооперацията изпраща в Италия, а след това в Австрия главния инженер на фабриката Илия Писюзев, който усвоява това производство и доставя техническите чертежи на стан за производство на копринени сита. С недоверие е изработен дървен стан, на който започват да се тъкат първите български копринени сита. Така се слага началото на тясната специализация на фабрика „Коприна”, която през втората половина на ХХ в. произвежда мелнични сита за българската мелнична промишленост.

Върховният стопански съвет разрешава доставянето на един мулинаж от 1000 вретена и 20 стана. Но при доставката им се получава недоразумение. Същите са доставени на други предприятия. Възникват сериозни проблеми, които не могат да бъдат преодолени от кооперацията. В нейна защита се намесва Околийският комитет на Работническата партия (комунисти) в Свиленград, под чийто ръководство работи същата. Изпратено е писмо до Областния комитет на Работническата партия (комунисти) в Стара Загора, където подробно е представен проблема. Молбата е същият да се намеси за правилното му разрешаване.

През годината флатурата работи 261 дни и са обработени 32190 кг сухи пашкули. Произведена е 7930 кг коприна, 3162 кг фризон и 4060 кг кайнар. В тъкачницата в движение са 6 стана и са изтъкани 23564 м чисти и смесени платове, срещу 8328 м за 1945 г. Направените сметки и печалби в края на годината отразяват резултатите от стопанската дейност на кооперацията. Резултатите според УС, са много добри. По-голяма част от реализираната печалба се дава на държавното съкровище, съгласно въведеният нов данък върху общия доход. Една чувствителна част се внася в кооперативните фондове, а с останалата част се изплащат дивидентите по дяловия капитал, с който участват членовете кооператори

Въпреки установените държавни нормативни документи, УС има все още надеждата да изкупува пашкулите от своите кооператори и да ги преработва за тяхна сметка. Но все повече губи надежда в това отношение, защото добре разбира, че от общодържавен интерес е запазването на монопола на БЗКБ. „Все пак управата на кооперацията се надява под формата на най-разнообразни услуги за своите членове да ги компенсира и им даде възможност да вземат активно участие в стопанското изграждане на нашата родина”.

На основание заповед на Министерството на индустрията от края на 1946 г. се въвежда провеждане ежемесечно на производствено съвещание за обсъждане количествения месечен план, както и качеството и нормите на определените за производство изделия. В съвещанието, съгласно заповедта, участват освен ръководството на кооперацията, така също и представителите на профкомитета, техническият директор и надзирателите.

На 12 ноември е свикано първото съвещание. Това не е ново за дейността на ръководството, но сега съставът на участниците е разширен. След изказване на една част от пряко заетите лица в производството се приемат и конкретни решения. Отчита се, че условията при които работи филатурата и произвеждания греж за чорапи, се произвежда трудно през студените месеци, за да продължи производството му до края на месеца. Приема се работния ден да стане 9 часа, докато това е възможно. Нередовността на електрическия ток е преодоляно с доставянето на генератор с дизелов мотор, за който е осигурено достатъчно гориво. В решенията е записано да бъде редовно снабдявано предприятието с каменни въглища, резервни части и т. н. В плана за месец октомври е прието да се произведе 500 кг коприна, а е произведена 472 кг от определен титър и 375 кг от друг титър, а е произведена 348 кг. Разликата в по-малко се обяснява с нередовността на електрическия ток, поради което са изгубени 10 работни часа и на отсъствието на точачки, поради което не са работели 34 басейна по 1 ден.

Почти същите са причините и с неизпълнението на плана на тъкачницата за октомври. От предвидените 2700 м платове са произведени 2400 м. Качеството на произведената продукция е добро. Препоръчва се да се обърне особено внимание на производството на коприна за чорапи с различен титър. Титърът зависи изключително от квалификацията и добросъвестността на работничките - точачки. Към тях се насочва цялото внимание и контрол.  Планът през ноември е да се произведе греж с три вида титри общо 835 кг и през декември 775 кг. 4

За 1947 г. управата на кооперацията подготвя стопански план, който се предлага и е приет на едно от редовните годишни събрания. Той обхваща традиционните видове дейности, но сега формулирани всяка една в отделна точка. Такива са изискванията на държавните и партийните власти. В плана са включени такива дейности, като дезинфекция на бубарниците, издаване на упътване за правилното люпене на бубеното семе и хранене на бубите. Предвижда се и организирането на 3 общи люпилни в града.

При събирането, сортирането и сушенето на пашкулите се предвижда това да се извършва бързо, експедитивно, при строг режим на икономии. Като премия за пашкулопроизводителите се предвижда да се даде памучен плат или копринена прежда.

Във филатурата е планувано да се преработят 33000 кг пашкули в 8200 кг копринена прежда, необходима за чорапната индустрия. В тъкачницата ще трябва да се изтъче 1500 кг копринена и 1000 кг памучна прежда, при което да се произведат около 20000 м копринени и 1500 смесени платове. За това производство се подготвя тъкачницата да работи на три, а мулинажът на две смени. Новото в стопанския план за 1947 г. е, че кооперацията трябва да закупи около 20 дка земя и организира образцово стопанство за отглеждане на черници и памук. Отново кооперацията е агент за изкупуването и манипулирането на памука при Дирекция „Храноизнос”. През годината се предвижда да започне изграждането на нова сграда, в двора на кооперацията за нуждите на тъкачницата, коятс да бъде и технически оборудвана. Парният котел, който досега е обслужвал предприятието, се предвижда да бъде сменен с по-голям и икономичен. През април 1947 г се прави промяна на УС. На мястото на Тодор Кирков се избира Петър Минчев.

Съгласно двугодишния народностопански план на кооперацията, за 1947 г. са отпуснати 3000000 лв. за строителни и монтажни работи. Министерството на индустрията иска да бъде изпратена подробна спецификация за необходимите машини и съоръжения с указание за марката (системата), мощността, приблизителната стойност и откъде могат да се доставят.

В началото на юли Министерството на индустрията издава удостоверение, с което разрешава на кооперация „Коприна” да разшири дейността на индустриалното си предприятие за производство на сурова коприна. За тази цел се разрешава да бъдат инсталирани пет мулинажни машини с по 192 вретена, три девидажни машини с по 80 макари, три чистачни машини с по 80 макари, две бубинерни машини с по 20 кутии, две дублажни машини с по 80 макари, двадесет стана за тъкане на копринени сита за мелниците, от които 10 с едни и 10 с други определени технически показатели, една сновачна машина с 400 макари, една шпул машина с 15 кутии и електромотор с мощност 50 к. с., а така също да се построи и сграда върху 1000 м2. Горното разрешение се дава при условие, че ако машините се внесат от чужбина, трябва да бъдат фабрично нови, неупотребявани и с информация от коя фирма са доставени.

На провежданите ежемесечно производствени съвещания за обсъждане количествения месечен план, както и качеството и нормите на определените за производство изделия, се разискват почти едни и същи въпроси. Много често се отчита, че качеството на произведената коприна за тъкачеството е добро, но това на произведения греж за чорапи не е задоволително. Отклонението от определения титър, което в миналото е главен недостатък, сега е преодоляно. Много от недостатъците на произведената коприна през зимните месеци се дължи на ниската температура което е причина да стават повече скъсвания при източването й. Спира се точенето на греж за чорапи докато отминат зимните студове. Условията за работа във филатурата са лоши тъй като има счупени стъкла. Министерството на индустрията определя през първото тримесечие на 1947 г. филатурата да преработи 8700 кг пашкули ан - рас и произведе 2130 кг греж. Тъкачницата се задължава да произведе 4600 м два вида копринен плат, а мулинажното отделение да произведе само 120 кг мулинарна коприна, поради ремонта който се извършва.

Все в този дух са ежемесечно провежданите производствени заседания, където се обсъжда производствения план на предприятието. Разглежда се заплануваното, действително произведеното, качеството, трудовата дисциплина и производителността във филатурата, тъкачницата и мулинажното отделение. Приема се и спуснатият план за следващия месец, като се набелязват необходимите мерки, за да бъде успешно изпълнен. И така това продължава почти всеки месец през цялата 1947 и 1948 г. Платовете, които се произвеждат поради липсата на апретура, се изпращат за изваряване и боядисване най-вече на АД „Елбека” - гара Искър и в апретурата на Николай Станоев - кв. „Княжево” - София. Това забавя твърде готовата продукция да бъде предоставена за продажба.

През октомври Министерството на индустрията изпраща проекто производствения план на предприятието за 1948 г., който е предмет на обсъждане. В приемането на този план се прави една съпоставка с производството през изминалите две години когато държавата започва да планира производствената дейност на предприятието. Така филатурата произвежда през 1946 г. 7930 кг сурова коприна (греж), през 1947 г. има спуснат план за 8000 кг, но се изпълняват 7500 кг. За 1948 г. е планувано да се произведат също 7500 кг. Произведен е фризон за 1946 г. 3162 кг, през 1947 г. - 2700 кг, а през 1948 г. се очаква да се произведат също 2700 кг. Тъкачницата изтъкава чисто копринени платове през 1946 г. 18442 м, през 1947 г. - 18800 м, а през 1948 г. трябва да се произведат 15000 м. През същите години се произвеждат смесени копринени платове 3500 м, 12700 м, а през 1948 г. е запланувано да се произведат 12000 м. Мулинажното отделение е запланувано през 1948 г. да пресуче 250 кг прежда.

За разширяване на мулинажното отделение от Швейцария са доставени 5 нови мулинажни машини с 980 вретена и една дублажна машина, марка „Филип Рьодер”. Същите са без необходимото оборудване за около 10500000 лв. За да се изработи необходимото допълнителното оборудване се търси помощта на инженер Симеон Абалап и българската фирма „Балканска коприна” - София, която притежава същото оборудване. Новите машини се монтират в един от салоните на антрепозита. Тук те остават да работят до 1948 г., когато се предвижда построяването на новата сграда. Кооперацията иска още да й бъдат предоставени 21000000 лв. за покупката на 20 нови стана за копринени сита. По нареждане на Министерството на икономиката се въвеждат ежемесечни заседания, съгласно наредбата за направляване и надзор на индустриалното производство.5

Последният годишен отчет, който подготвя УС е за 1946 г. и по устав през март 1947 г. се провежда годишното отчетно събрание. Ако има други отчети на УС през следващите години, то те не са запазени в архивите, а също така и протоколите от техните заседания. На събранието е избран нов УС с председател Анастас Циганчев и членове: Петър Минчев, Михаил Цветков, Жеко Кашеров, Тодор Андреев, Карамфил Николов и Васил Канев. КС е с председател Костадин Велев и членове: Михаил Дянков и Петър Велинов. Техният избор се диктува от партийните институции в града. Изборната листа и на двата съвета на кооперацията са съгласувани и одобрени с Околийския комитет на ОФ в Свиленград.6

След 1947 г. никъде в документацията не се споменава за броя на членовете на кооперацията и техния дялов капитал. Намесата на държавата е толкова очевидна още в първите години след 9 септември 1944 г., като се пренебрегва  ролята на членовете в управлението на кооперацията, като постепенно ги отстранява. Ролята на общите събрания са пренебрегнати, което обезличава тяхната дейност. Спуснатите наряди и планове за производство, контрола по тяхното изпълнение е изцяло възложено на административния и технически директори - Марин Маринов и Илия Писюзев. Цялата кореспонденция с Министерството на икономиката по изпълнението на плановете по месеци, тримесечия и годишни е от името на двамата, които поставят подписите си под „Управление на кооперацията” и профкомитета, представляван от председателя и секретаря.

През април 1948 г. е утвърдено вливането на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” в РКС - Свиленград с всичките си активи и пасиви. Членове на УС на новото стопанско сдружение са: Тодор Кирков, Атанас Циганчев, Петър Минчев, Георги Атанасов, Димитър Димитров, Янко Диянов, Димитър Миков, Димитър Колев, Никола Манахов, Иван Андонов, Тодор Тарашев, Петър Панайотов, Шидер Кокалов, Цанко Кузмов и Карамфил Николов.7

През 1952 г. преминалата към РКС - Свиленград кооперация „Коприна” става държавно индустриално предприятие (ДИП) и се връща приетото от нея движимо и недвижимо имущество. Така ДИП „Коприна” получава имота на старата кооперация. През 1950 - 1951 г. е построена нова тъкачница за 50 стана, в която се монтират 21 стана за копринени сита. Машините са произведени в България по образец на австрийски стан. 8

В годините на политически и стопански промени, от 31 август до 14 септември  1947 г. в Пловдив се провежда поредния мострен панаир. Кооперация „Коприна” получава покана и участва с определено количество пашкули „Одрински тип” - първо, второ и трето качество, коприна от три вида титри, молинирана коприна - 4 вида, копринени платове - 6 вида. Най-добре е представен коприненият плат „Шантунг”, който най-много се търси на пазара. От него са представени мостри от коприна и копринен дреб за мъжки костюми и копринен плат за дамско облекло. Представени са мостри и от омаганен памук и памучно семе. 9

С установяването на народнодемократичната власт за развитието на кооперация „Коприна”, се създават извънредно нови условия. Дейността на кооперацията е поставена под непосредственото ръководство на новите отечественофронтовски власти. Още в първите години на народната власт се извършва социалноикономическо и организационно преустройство. Изменя се социалната природа и икономическата роля на кооперацията. Подменя се ръководството с нови доверени хора на новата власт. Намесата на държавата все повече в дейността на кооперацията е продиктувано от политическата и стопанска обстановка в страната.

Държавното регулиране на всички стопански дейности е в пълен ход. Дейността на ръководството на кооперацията се подчинява на изискванията на нормативните актове на ОФ власт, макар все още кооперацията да функционира като самостоятелна стопанска единица. Но през 1948 г. е утвърдено вливането на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” в РКС - Свиленград, а през 1952 г. тя вече е Държавно индустриално предприятие. Всичко това се приема като положителна роля за успешното и бързо преустройство на кооперация „Коприна” на социалистически основи.

2. ДЪРЖАВНО ИНДУСТРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ (ДИП) „КОПРИНА”

Държавното индустриално предприятие (ДИП) „Коприна” - Свиленград е обособено на стопански разчет предприятие от общо държавно значение, създадено въз основа на 236-то постановление на Министерския съвет от 18 март 1952 г. Предприятието представлява отделна юридическа личност, изградено на принципа на производствено-техническото единство и на административно-стопанската самостоятелност. Има собствено разчетна сметка и е регистрирано към Министерството на леката промишленост. Седалището на предприятието е в Свиленград. Клонове няма. За първи директор на държавното предприятие е назначен Марин Маринов, а за заместник-директор и главен инженер Илия Писюзев.

За цялата дейност на новото индустриално предприятие е изработен правилник, който регламентира общите положения в него, устройството, организацията и функциите му. Уставният фонд на предприятието, съставен от основните и оборотни средства, са предоставени от държавата съобразно неговите планови задачи и възлиза на 3182293 лв. Основната дейност, която предприятието осъществява е производството на греж, пресуквана коприна и тъкане на копринени платове и мелнични сита.

Дейността си предприятието извършва задължително въз основа на разработените от него и утвърдени от Държавно индустриално обединение (ДИО ( „Коленко” - София годишни, полугодишни и тримесечни планове. Предприятието е подведомствено на Министерството на леката промишленост и е включено в ДИО „Коленко”. Всички нареждания, които двете институции издават в рамките на основните задачи, съгласно съществуващите закони и издадените правителствени постановления и разпореждания, са задължителни за предприятието.

Предприятието се управлява, представлява и подписва еднолично от директора. Паричните документи обаче се оформят с подписа на главния счетоводител, като при разногласие спора се разрешава от директора на обединението. Представляването на предприятието от други длъжностни лица се допуска само с разрешение на Министъра на леката промишленост или на този, върху когото е прехвърлил това свое право.

Личният състав на предприятието се определя от щата, който се одобрява ежегодно от Обединението и който се съставя съобразно плана за производството и  плана за труда. Назначаването и уволнението на директора, заместник директора и главния счетоводител става от Министъра на леката промишленост.

За своята дейност и за изпълнение на своята основна и най-важна задача изпълнението на производствения план и осъществяването на стопанския разчет, предприятието се отчита периодично, като съставя предвидените, съгласно наредбите по счетоводството, отчети. Годишните отчети и баланси се представят за одобрение на Обединението.

В устройството, организацията и функциите на предприятието най-голяма роля има директорът, който го оглавява и е негов пълновластен ръководител. Той е довереник и пълномощник на държавата, който осъществява на базата на единоначалието и на личната отговорност общото управление на предприятието, като упражнява всички права и изпълнява всички задължения, свързани със задачите му и с цялата негова дейност.

Директорът разпорежда оперативно в рамките на плана и при спазване законите и основния фонд на предприятието. Той обезпечава подбора на кадрите, назначава и уволнява персонала и представя за утвърждаване своите заместници и главния счетоводител, поставя задачи и прави проверки във връзка с тяхното изпълнение, следи и отговаря за спазване на финансовата дисциплина и взема мерки за нейното укрепване, издава заповеди и нареждания, които са задължителни за всички в предприятието.

Основната задача, за която директорът се грижи и носи лична отговорност, е изпълнението на производствения план по всички технико икономически показатели.

Във връзка с тази задача той е длъжен да обезпечи грижливото разработване в съгласие с дадените директиви и нормативи на производствено финансовия план на предприятието и неговото своевременно представяне за одобрение от Обединението. Длъжен е още да осигури техническото планиране и подготовката на производството, редовно материално техническо снабдяване, организацията, формирането и заплащането на труда, финансирането на предприятието, провеждане на мероприятия за повишаване производителността на труда, планирането и реализирането на капиталното строителство, подобрението на материалното и битовото положение на работниците и срочното и правилно изпълнение на всички задачи, поставени на предприятието от Обединението или Министерството на леката промишленост, въз основа на плана, на правителствените постановления и разпореждания на законите.

Първи заместник на директора е главният инженер, който е технически ръководител на предприятието и заедно с директора носи отговорност за цялата производствено-техническа дейност. Той обезпечава разработването на производствено-финансовия план и системния контрол по изпълнението му, организация и ръководство на технологията на производствения процес и системното му подобряване, планирането и извършването на необходимите ремонти, рационалното използване на машините, инсталациите, съоръженията, материалите и горивото, организацията на труда и увеличаването на неговата производителност и т. н.

В предприятието са създадени и функционират общи отдели или служби, едни от които се намират под непосредственото ръководство на директора, а други на главния инженер. Под непосредственото ръководство на директора на предприятието се намира финансово-счетоводния отдел, ръководен от главен счетоводител, правата и задълженията на който се определят по специалните правителствени наредби. Директорът ръководи още планово-икономическия отдел, който съставя производствените планове, разбива ги в детайли и съставя график за изпълнението им. Под негово наблюдение е отдела за кадрите, техническия контрол, секретно-мобилизационния и общия административен.

Под общото ръководство на директора и под прякото ръководство на помощник директора се намират следните отдели или служби: снабдяване и пласмент, труд и работна заплата, ремонтно-механичен и капитално строителство. Всички, според устава на предприятието, имат определени функции и задачи, които са регламентирани подробно.

Управлението на производството, което съставлява и неговата главна задача и стои в основата на неговото стопанско предназначение, се състои в планиране и подготовка на производството, в неговото организиране и оперативно ръководство и регулиране в отчитането и анализирането му. Основно звено, което има за задача да организира и осъществява непосредствено производствената дейност на предприятието е производствения отдел (цех). В предприятието се създават основни, спомагателни и допълнителни отдели. Те се ръководят от началник на отдел (цех), началник на смяна, секционен майстор и работници. Всички техни права и задължения са строго определени, съгласно устава за вътрешното устройство, организация и дейност на ДИП „Коприна”.

Наред с устава на новоучреденото индустриално предприятие, е изработен и приет правилник за вътрешния трудов ред, на основание на Кодекса на труда и съгласно 385 - то постановление на Министерски съвет, с цел да се укрепи трудовата дисциплина и социалистическото съревнование при фабриката. Да уреди правилна организация на работата, най-пълно и рационално използване на работното време, повишаване производителността на труда и изработване на доброкачествена и евтино струваща продукция.

На първо място правилникът регламентира основните задължения на администрацията. На същата се определят задълженията, които има при назначаването  всеки един от работниците. Тя запознава всеки работник с вътрешния трудов ред, техниката за безопасност, производствената хигиена, противопожарната охрана, трудовото работно време и др.

На второ място са основните задължения на работниците и служителите. Те са длъжни да работят добросъвестно, да спазват трудовата дисциплина, да съблюдават правилника за вътрешния ред и да изпълняват разпорежданията на администрацията, да спазват работното време, изпълняват трудовите си норми, да дават висококачествена продукция и да не дават брак, да пазят грижливо социалистическата собственост и спазват правилата по техниката  за безопасност и др.

В правилника е регламентирано подробно работното време за отделните цехове. Определен е началният час за работа, почивките и края на работния ден. В мулинажното  отделение се работи на три смени. Забранява се през работно време да се откъсват работниците и служителите от техните непосредствени задължения и да им се възлагат обществени такива. За нарушение на трудовата дисциплина се налагат дисциплинарни наказания, които в правилника са представени подробно. 10

Съгласно устава ДИП „Коприна” приема и първите тримесечни планове за 1952 г. За третото и четвъртото тримесечие на годината по месеци е направена подробна производствена програма. Така за третото тримесечие - месеците юли, август и септември е планувано предприятието да произведе общо 13400 м копринен плат от видовете креп „Папион”, креп „Марокен” и поплин „Балкан”. Също така по план е предвидено да се произведе и 5300 кг греж, който е предназначен за стокова продукция. Продукцията се изчислява по неизменни и текущи цени. През четвъртото тримесечие - месеците октомври, ноември и декември е запланувано да се произведат 13400 м копринени платове от същите видове и 5900 кг греж.

За увеличение на производството през 1954 г. на кооперацията са прехвърлени машините от буретната предачница „Лента” - Сливен. В машиностроителния завод в Габрово е създаден първият механичен стан за тъкане на копринени сита, който е монтиран и работи в мазето на сградата на антрепозита. По-късно са произведени още 10 бр. нови станове, които също са монтирани в зимника на антрепозита, за да се работи при необходимата влага, според изискванията на специалистите. По-късно същите са преместени в новопостроената тъкачница, където са пренесени и мулинажните машини.

През 1954 г. предприятието е разширено с нов цех - буретна предачница. По разпореждане на ДИО „Коленко” на кооперация „Коприна” се предават машините на бившето предприятие „Лента” - Сливен. Така в „Коприна” работят вече четири цеха - филатура с 48 басейна и годишно производство 20 т греж, мулинаж с 1100 вретена, буретна предачница с три селфактора и един ринг и тъкачница за копринени мелнични сита с 21 стана. 11

Още с изграждането на ДИП „Коприна” в самостоятелно предприятие, по силата на партийните изисквания, е създадена партийна организация на Българската комунистическа партия (БКП), която да провежда широка партийно-политическа и масово разяснителна работа сред безпартийните работници и да ги увлича в изпълнение на плана. Тя се ръководи от партийно бюро. В помощ на партийната организация са създадените осем партийни групи по отделения и бригади. Все още за цеховете се използва определението отделение. Партийното ръководство полага особени грижи за укрепване работата на тези групи. Последните ежемесечно получават инструктаж за предстоящите задачи и ги мобилизират за тяхното изпълнение. Приемат се обещания, които са в чест на определено политическо събитие. През 1954 г. те се приемат в чест на Шестия конгрес на БКП. Партийните членове с личния си принос са задължени да увличат всички работници, за да се изпълнят определени показатели в производството. Там където се допускат слабости партийната организация дава партийни поръчения на добри производственици - партийни членове да поемат шефство над слабите, да им окажат помощ с оглед за подобряване качеството на произвежданата продукция.

За изпълнението на производствения план се използва т. н. социалистическо съревнование, което става постоянен метод в работата на предприятието до края на 1989 г. Резултатите от него се отчитат ежедневно със специални диаграмни табла. Връчват се преходни червени знамена на първенец - отделение, бригада и работник.

През годината колективът на „Коприна” се включва в призива на десетте столични предприятия за увеличаване на производителността на труда и снижаване себестойността на продукцията. На тържествено събрание се дават много лични обещания за преизпълнение на производствените задачи. Стахановките Сия Якова и Сия Драганова обещават да изпълнят личния си план 152 % и да дават винаги 90 % първокачествена продукция. Пеьо Худов, майстор-предач обещава да изпълнява плана си и да дава вместо 3 % само 1 % отпадъци. Мария Манафова обещава да изпълнява плана си 155 на сто. Тук работи още 1936 г. Цонка Колвармезова, която е добра производственичка, Сия Янкова, която е постоянна ударничка още от 1950 г. и е гордост на „Коприна”, първенците Стефка Христова и Злата Атанасова. Елена Къртева е избрана за народен представител. Обещания дават и други работници. Технически ръководител е Илия Писюзев, който се грижи за изправността на становете, а Димитър Костадинов е майстор в производството и се отличава с добрата си работа. 12

След Шестият партиен конгрес първа задача на партийната организация е да мобилизира колектива за изпълнение решенията на конгреса и постановлението на Министерския съвет (МС) и Централния комитет (ЦК) на БКП „за по-нататъшното разширяване на асортимента и подобряване качеството на промишлените и продоволствени стоки за широко потребление, за рязко подобряване на материалното и културно благосъстояние на трудещите се”.

В своята политическа работа партийното бюро организира в предприятието на подходящо място кът на Йосиф Сталин. По стените освен политически лозунги са окачени и такива, които призовават за безопасност на труда или за съревнование, като: „Ако обичаш себе си, семейството си и Родината си, бъди внимателен и предпазлив при работа с машините” и „Всяка загубена минута се отразява на производството и оттам на съревнованието” и др. 13

С годините производствената програма на предприятието се разширява твърде много в сравнение с началото през 1952 г. През 1956 г. общата промишлена продукция по неизменни цени е за 30109 лв., която сравнително по равно е разпределена по тримесечия за цялата година. Същата продукция по текущи цени е за 10401 лв. За годината се предвижда да бъде произведен 15000 кг греж и буретна прежда - 40000 кг. Произведените  172000 м копринени тъкани са от два вида  плат шантунг и изолационно платно.

През 1957 г. производствената програма е малко по-различна. Произведена е стокова продукция за 73797  лв. От тази продукция 165600 м са копринени платове, в това число и 5000 м мелнични сита. Произведен е 160300 кг греж и буретна прежда - 3000 кг. През 1958 г. „Коприна” получава план за производствената си програма, като всички показатели са намалени, защото се предвижда основен ремонт за 107700 лв.

Години наред едно от емблематичните производства на ДИП „Коприна” са копринените мелнични сита. Усвояването на това производство има своята интересна история. Нито една мелница не може да смели качествено бяло брашно, ако не се използват копринени мелнични сита. Само с тях могат да се получат различни по качество брашна и грис. Но до края на 40-те години копринени мелнични сита се произвеждат само в Италия, Швейцария и Австрия, откъдето България ги внася и струват за държавата ценна валута. В България усвояването на производството на копринени мелнични сита различни номера става от ДИП „Коприна” през 50-те години и само тук има такова производство. Усвояването им е с много труд, борба и усилия на предприятието, което през годините усъвършенства производството и задоволява не само българския пазар, но и произвежда за износ.

Началото  на това производство е през 1947 г., когато швейцарската фирма „Абег” иска да закупи от тогавашната кооперация „Коприна” свиленградски пашкули за производството на копринени мелнични сита. Според техните специалисти най-качествени сита се получават от пашкулите „Одрински тип”, произвеждани в Свиленград и района.

Предложението на швейцарската фирма за копринени мелнични сита кара тогавашното ръководство на кооперацията Марин Маринов, Илия Писюзев, Петър Минчев и Димо Петров да поставят въпроса дали не може „Коприна” да усвои това производство. Решава се и се изпраща техническият ръководител на предприятието - Илия Писюзев в Италия - гр. Милано да се запознае с технологията на производството на копринени мелнични сита. В Милано Илия Писюзев , представящ се за купувач на мелнични сита, успява да влезе във фабрика „Саати”, но с един поглед да усвои сложното производство не е по силите му. Един от инженерите на фабриката му иска 10000 италиански лирети, за да го запознае с технологията на производството им. Това е непосилно за Писюзев и той се връща в България.

Но ръководството на „Коприна” не спира дотук. То влиза в контакти с швейцарска фирма, от която иска да закупи станове, но швейцарците не желаят да преговарят. През 1948 г. Илия Писюзев е изпратен в Австрия. Там престоява близо три месеца и като работник успява да влезе в австрийска фирма за производство на копринени мелнични сита, да усвои производството и да направи чертеж на един от становете за тъкане на ситата.

По негов чертеж и указания в Свиленград е направен дървен стан, на който започват опитите и са изтъкани първите мостри копринени мелнични сита, българско производство. Те са изпробвани в мелница „Васил Талмазов” - Свиленград и резултатите са задоволителни. По разработка на Илия Писюзев в машиностроителния завод в Габрово са поръчани първите 22 стана за мелнични сита. Внедряването им в производството на „Коприна” с всяка година носи добри резултати,  за да достигне през 1958 г. повече от 30000 м изтъкани мелнични сита, които се използват във всички мелнични фабрики на страната. През 1956 г. е прекратен вносът на сита от чужбина.

За производството на мелнични сита „Коприна” подбира най-вече първокачествени пашкули от Свиленград, Любимец и с. Бисер, Харманлийско. Във филатурния цех на фабриката те се тъкат от най-сръчните и добре обучени работнички - Сия Янкова, Ана Кундурджиева, Василка Къркеланова, Катя Костадинова и др.

В мулинажния цех копринените нишки се импрегнират със специален разтвор, за да се загладят добре нишките. После се сноват и вдяват от също така добре подготвени работнички - Златка Никова и Елена Виделова. В тъкачния цех копринените сита се тъкат от Пенка Костадинова, Спаска Благоева, Величка Тенева, Бина Генчева и др. Желанието на колектива на фабриката е мелничните сита да надминат по качество европейските.

От произведените количества мелнични сита до 1958 г. няма направена рекламация. Производството им от ден на ден все повече се подобрява. Докато през 1956 г. нормата на един работник за тъкане на копринени мелнични сита е 2.6 м, то през 1958 г. е вече 3.6 м. Чрез „Индустриалимпорт” се изпращат мостри извън страната и се водят преговори за износ. Такава накратко е историята на усвояването производството на копринени мелнични сита от ДИП „Коприна” - Свиленград.

Новосъздаденото държавно индустриално предприятие наследява морално и физически производствената материална база. За подобряване на техническото оборудване към предприятието е създадена техническа комисия. Същата още през 1953 г. започва работа по подобряване и усъвършенстване на машините. От старите италиански басейни са подменени 16 със съветски части, което увеличава производителността на труда. Правят се редица технически усъвършенствания и за подобряване качеството на коприната. По специален план-график до средата на 1953 г. се предвижда техническо подобрение на почти всички машини. 14

В края на 1958 г. колективът на ДИП „Коприна” се заема да изпълни петилетката в съкратени срокове. Планът в тъкачния цех се предвижда да бъде изпълнен за три години, а във филатурата - за четири. Съкращението на сроковете се предвижда да се постигне чрез разкриване на нови резерви, още по-добра организация на труда, внедряване на нови технически мероприятия и др.

Ако до 1958 г. в тъкачния цех се работи на 22 стана с годишно производство 140000 м копринени платове, в бъдеще становете е планирано да нараснат на 82 и към 1960 г. да се изтъкават до 1000000 м копринени платове.

За повишаването производителността на труда, през 1959 г. предприятието разработва разчет в производството, като се предвиждат икономии, внедряване на нова техника - високо производителни машини, нова технология и автоматизация на производствените процеси. Заедно с това се подобрява използването на наличната техника и подобряване организацията на производството и на труда. За постигане на всичко това се предвижда намаление числеността на работниците, не изпълняващи трудовите норми за сметка на подобряване организацията на труда и повишаване на тяхната квалификация. Подобряване използването на работното време за сметка на съкращаване на престоите, отсъствията и др. Намаляване разходите на труд са за сметка на намаляване брака в производството и отклоняване от нормалните условия за работа и т. н. И най-важното, в разработения разчет ръководството приема, че трябва да се промени структурата на производството за 1960 г. в сравнение с 1959 г. Работничките Мария Филипова, Стефана Илиева, Елена Иванова, Недялка Атанасова, Тодорка Димитрова и още много други редовно преизпълняват дневните си норми и дават доброкачествена продукция. Предприятието реализира свръхпланова икономия. 15

По указание на ДИО „Коленко” и Министерството на леката промишленост, на ръководството на ДИП „Коприна” е възложено да разработи производствен план на предприятието в два варианта за 1960 г. Първият вариант е разработен с включването на разширението на тъкачницата с още 60 стана, които ще бъдат доставени и монтирани през първото полугодие на същата година. Само за 6 месеца се предвижда да бъде произведена продукция за 4000000 лв. по цени от 1 април 1956 г., която ще бъде произведена от тези 60 стана. Това ще осигури изпълнението на петилетния план за по-къси срокове. При това сграда за монтирането на становете предприятието има и само с едно малко преустройство проблемите се решават. Този вариант икономически е най-изгоден и ръководството държи той да бъде защитаван пред висшестоящите инстанции.

Вторият вариант е разработен при наличната техника с нейното пълно използване. Според ръководството предприятието чувствително ще изостане от изпълнението на петилетката в съкратени срокове.

В същата обяснителна записка ръководството на кооперацията прави няколко забележки относно производствените програми. Така при изчисление на стоковата и общата промишлена  продукция в колоната количество, очакваното изпълнение за 1959 г. копринени тъкани са дадени 184000 м, а в колоната за 1960 г. - 180000 м. Тези количества се получават само от съществуващите в момента 22 тъкачни стана. Намалението на продукцията с 400 м за 1960 г. се дължи на това, че през тази година са запланувани повече мелнични сита и изолационна платно , които са по-трудоемки.

Технико-икономическата обосновка в раздела тъкачество е съставена само за наличните 22 стана, тъй като за новите 60 стана които се предвижда да влязат в действие през второто полугодие на 1960 г. няма необходимите данни. Планът за производството на вискоза от новите станове е изчислен на базата на достигнатата производителност в онези предприятия, които са я произвеждали. Изчислението на стоковата и общата промишлена продукция е видоизменена, т. е. продължена е и по тримесечия в натура и стойност по двата вида фабрично заводски цени.

Съгласно третия петгодишен народностопански план се предвижда разширение на тъкачния отдел при ДИП „Коприна” с още 60 стана. Това разширение е възможно и се налага от това, че предприятието има достатъчно производствени и складови помещения, които са свободни. Стопански неоправдано е да стоят неизползвани, тъй като в града има неизползвана работна ръка. От друга страна Свиленград и районът му са пашкулопроизводителни, предприятието има филатурен цех за преработка на всички произвеждани пашкули. Целесъобразно е полученият във филатурата греж да бъде изработван на копринени платове.

Проектираното разширение се предвижда да стане на два етапа, тъй като се налага известна реконструкция. Наличните машини трябва да се преместят от едно помещение в друго. Това се налага, за да се осигури правилен технологичен поток на самото производство.

През първия етап на разширението на тъкачницата се предвижда през 1960 г. да се доставят и монтират 60 стана, 2 сновила и 60 шпулни кутии. На този етап не са необходими нови мулинажни машини. В предвидената реконструкция и преустройство се предвижда машините от предачния цех да бъдат преместени в салона на пашкулосушилнята. Наличната пашкулосушилня е от 1925 г., стара система, малко производителна и при съвременната модерна техника нейното съществуване е неоправдано. В Свиленград ДИП „Текстилни влакна” строи нова модерна пашкулосушилня, която от 1960 г. се предвижда да бъде пусната в експлоатация и старата става съвсем ненужна. За да се използва изцяло помещението на старата сушилня, се приема тук да бъде преместен целият предачен цех. Само в избата на същата сграда остават подготвителните машини на предачницата, за които в бъдеще има възможност да бъдат съединени в едно с нея. Предвижда се тук да бъдат преместени още трите състава дараци и трите предачни машини към тях при положение, че последните ще бъдат заменени с рингови предачки. Поради характера и естеството на работата, в предачницата се предвижда да бъде изградена обезпрашителна инсталация.

С предвидените размествания и освобождаването сградата на сушилнята се освобождават в старата сграда три салона от по 400 м2, където се предвижда да бъде обособено подготвителното отделение на тъкачницата. На първия и втория етаж се предвижда да бъдат монтирани наличните мулинажни машини и новите, които  ще се доставят през втория етап на разширението. Част от втория етаж се отделя за склад на готовата продукция. За реконструкцията до края на 1959 г. са подготвени необходимите планове и документация.

Вторият етап на разширението на предприятието е предвидено да се извърши през 1961 г., като бъдат доставени още 100 стана, заедно със спомагателните към тях машини и 2500 бр. мулинажни вретена, или общо с наличните 22 стана и разширението от двата етапа тъкачницата се обособява с 182 стана. От тях 68 се поставят в партера на новата сграда, 68 на първия етаж на същата, който е зает от мулинажното отделение и 46 бр. в салона, зает от промкомбината в града за шивашки цех.

При разширението се предвиждат още места за устройване на подготвителното отделение, отделението за почистване, окачествяване и опаковане на платовете, два асансьора, складове, гардероби и място за отдих на работниците. Изработен е и план за организационно техническите мероприятия за 1960 г., като за всеки вид на мероприятието е определен срок на внедряването, отговорници, необходими средства, източници за финансиране и очакван икономически ефект.

На първо място във филатурното отделение по отделно са описани всички онези инициативи, които трябва да се изпълняват, за да се търси най-голямо производство и икономически ефект. Това са най-вече осигуряване на нормални условия за работа по спазване технологията и охраната на труда, използване на цялата налична техника, избягване престоя на машините, техническо обучение на работниците, изучаване опита на най-добрите в производството и др.

В тъкачното отделение се предвижда едномесечно обучение на тъкачките за новите 60 стана, усвояване производството на мелнични сита и монтиране на новите станове най-късно до 15 юни 1960 г. В мулинажното  и предачно отделение също се предвиждат редица промени за подобрение качеството и количеството на произвежданата продукция. Отделено е внимание и на  ремонтната работилница и лабораторните уреди.

Разработеният план за труда във всички дейности на предприятието обхваща обем на работната продукция в хиляди левове, като се отчита този през 1958 г. и се планира какъв трябва да бъде през 1959 и 1960 г. В следващите показатели са посочени каква е изработката на един работник през 1958 г. и каква трябва да бъде през следващите две години, числеността на персонала, който е разделен на промишлен и не промишлен, фонд работна заплата и т. н. Направен е и подробен план на количеството очаквана производствен продукция по видове за 1959 г. и 1960 г. В цифрови показатели е посочено очакваното производство на различните видове греж, прежди, копринени платна и мелнични сита.

Съгласно изискванията на съответните държавни стопански органи, в навечерието на всяка нова година се изработва подробна производствена програма на предприятието, разделена на четири тримесечия. Въобще, плановостта на ДИП „Коприна” съпътствува през всички години нейното съществуване. Изпълнението  се следи не само от ръководството на предприятието, но и от висшите партийни и държавни стопански органи и институции. Понякога тези планове се разработват с перспективата за една, две и повече години, а има и такива, които се разработват за съответната петилетка. Много често в тях се допуска планирането на промишлена продукция, която впоследствие не може да бъде реализирана от предприятието. Тогава се търсят причините, за да се оправдае изоставането, или пък ако има произведено повече от планирането, то предприятието получава и съответните бонуси - премии.

Въпреки че още в края на 1958 г. се разработва производствената програма за 1959 и 1960 г., то в края на 1959 г. се разработва подробна такава, разпределена по тримесечия отново за 1960 г. Така за годината се предвижда по план да бъдат произведени общо 160000 м копринени тъкани, като към наличните 22 стана се прибавят още 30 стана „Янтра”- българско производство, които получава предприятието и те увеличават производството. От тях изолационно платно - три вида общо 146300 м, мелничарски сита - 11700 м и от изкуствена коприна перлоново сито - 15000 - 20000 м. Производството на четири вида греж е 20000 кг, буретна прежда три вида - 29000 кг, органзин - 1100 кг и трама 450 кг. Мулинажният цех разполага с 980 вретена и произвежда 5546 кг пресукани прежди. Цялото това производство е разпределено по тримесечия. В предприятието работят  450 души, а произведената промишлена продукция е за 1463000 лв. 15

Производствената програма на ДИП „Коприна” през 1961 г. е изменена твърде много. За увеличаване на производството в Свиленград с министерско постановление № 52 от 14 март 1961 г. са прехвърлени 100 тъкачни стана от ДИП „Малчика” -София. Със същото постановление към предприятието се влива изцяло ДИП „Коприна” - Пловдив. Сливането се извършва въз основа на инвентаризация на основните средства и стоково-материалните ценности и по баланса на пловдивското предприятие. ДИП „Коприна” - Свиленград се задължава да поеме активите и пасивите, правата и задълженията на пловдивчани. 16

С това сливане на двете предприятия филатурата в Свиленград се увеличава с още 50 филатурни басейна, които стават общо 98 броя. През годината по тримесечия предприятието трябва да произведе обща промишлена продукция по цени от 1 януари 1960 г. за 23684 лв. и стокова продукция по действащи фабрично заводски цени за същата сума. В натурално изражение това е производството на 21 т греж, 32 т буретна прежда и копринени тъкани - 111900 м. От изкуствена коприна  се предвижда производството на хастар „Вискоза” - два вида 869000 м и плат „Тоска”- попелин 100000 м. За основен ремонт са предвидени 170000 лв. На 16 декември 1961 г. тържествено е отбелязана 40 годишнината от създаването на кооперация „Коприна”, която вече носи името ДИП „Коприна”. Поканени са всички живи членове, основатели на кооперацията, членове на управителния и контролния съвет. Наградени са дългогодишни работници и служители.

С преминаването на ДИП „Коприна” - Пловдив към Свиленградското индустриално предприятие се налага предоставянето на нов втори салон на филатурата, която се увеличава с още 50 басейна, а мулинажното отделение удвоява вретената си. Половината от тези машини обаче са износени и бракувани, като производствения план се разделя с ДИП „Свила” - Хасково. Въпросът със свободната работна ръка в Свиленград остава открит.  За увеличение на производството през 1964 г. тъкачницата е оборудвана с още 70 стана от ДИП „Йордан Лютибродски” - Враца, които са стари и от различни системи. Същите са монтирани в част от складовете на ДИП „Текстилни влакна” Така тъкачницата в Свиленград разполага с 221 стана от 13 системи, настанени в пет помещения, повечето от които се отопляват с печки и работят при големи трудности. Трудностите идват и от това, че на предприятието все още не е доставена скробвачна машина и в продължение на няколко години  необходимите основи за около 170 стана за скробване се карат в София.

За да се подобри колективния метод на работа и да се обсъждат важните въпроси на управлението на предприятието, от 1 януари 1963 г. с наредба се създава дирекционен съвет като съвещателен орган към директора. Съветът е в състав: директорът, главният инженер, главният счетоводител, началник планов отдел, началник  „Отдел трудов и качествен контрол” (ОТКК), партийният секретар, профпредседателят и секретарят на Комсомола.

Съветът работи по определен тримесечен план. Заседава на 15 дена и се председателства от директора, а при отсъствието му от главния инженер. Разглежда въпросите по изпълнението на плана по различните показатели, счетоводната отчетност и стопанска сметка, снабдяването и пласмента, ремонта и поддържането на машините, строителството, охрана на труда, битови условия, технически прогрес,  рационализации и др.

Тримесечните планове на съвета се съставят съобразно с плановете на работа на партийното бюро, профкомитета и комсомола, с оглед разглежданите въпроси да не се дублират. При разглеждане на отделни въпроси от съвета се канят освен докладчиците и други служители и работници. Например при разглеждане проблемите със стопанската сметка се канят счетоводители, началник отдел „Труд и работна заплата”(ТРЗ) и др.

Оперативките с началник-цеховете и отделите, и майсторите става ежеседмично при директора с кратки информации на главния инженер или началник „Планов отдел”.

Ежедневно при главния счетоводител се провеждат оперативки със счетоводния персонал, снабдяването и пласмента. При главния инженер при започване на работа с началник цеховете, старшият инженер, началниците на ОТКК и ТРЗ; Със секционните майстори, дежурните шлосери и елтехници, след завършване на работата в присъствието на началник цеховете; С работниците от ремонтната работилница и ремонтните бригади преди започване или след завършване на работата с началника на работилницата. Прави се всичко възможно да се осигури необходимото време за присъствието на активистите на партийни, профсъюзни и комсомолски събрания.

Съгласно партийните и държавни директиви, през 1963 г. се  провежда преглед на качеството на произвежданата продукция. Отчитайки резултатите, между другото се казва: „Този преглед е резултат на поставените от VІІІ конгрес на БКП пред нашия народ за разрешаване големи и отговорни задачи, като начерта директивата за икономическото й развитие през следващите 20 години. Като основна задача, която конгресът постави пред работниците, инженерите и техниците от леката промишленост се посочи задачата за осигуряване на народа на все повече по-качествени и разнообразни по асортимент  и ефтени стоки за задоволяване на постоянно растящите му потребности.

Вдъхновени от историческите решения на VІІІ конгрес на БКП, които озаряват пътя на нашата страна към светлото бъдеще на комунизма, членовете на нашия колектив се вдигнаха на благородно социалистическо съревнование за осигуряване колкото е възможно по-голямо преизпълнение на стопанския план на предприятието по всички показатели. Благодарение на правилното ръководство от страна на партийното и административно, профсъюзно и младежко ръководства, с общи усилия на колектива ние завоювахме добри производствени успехи. Както вече е известно през първото тримесечие на 1963 г. нашият колектив спечели званието „Окръжен първенец и носител на преходното червено знаме на Окръжния съвет на професионалните съюзи”. Годишните обещания ние изпълнихме още в чест на Празника на труда 1 май, а на 5 декември ние изпратихме 1963 г., като изпълнихме плана за годината с 26 дни предсрочно”.

Цитирах дословно част от доклада за отчитане резултатите от провеждането на прегледа за качеството на продукцията през 1963 г. на ДИП „Коприна”, за да може читателят сам да почувства и улови духа на времето, партийните изисквания и условията, при които се осъществява всяко едно начинание, което винаги е обвързано с определени партийни форуми и директиви.

В резултат на стремежа за подобряване на качеството на продукцията, се отчита че докато през 1961 г. е произведен 64 % качествен греж, през 1962 г. той нараства на 72.5 %, а за 1963 г. той достига 76.12 %. Значително е подобрено качеството и на тъканите.

При провеждането на прегледа за качеството на продукцията профдружеството поставя следните условия, които трябва да се постигнат:

1. Най-голям брой първенци, които предлагат опита си и ръководят стила на качеството.

2. Всички бригади за комунистически труд да имат  приети мероприятия и работят за високо качество.

3. Да се изпълняват ритмично поетите обещания от бригадите в предприятието.

4. Да е произведена най-голяма по процент първокачествена продукция.

За първенците в съревнованието са определени и награди. Заедно с условията за

участие в съревнованието Окръжната профорганизация изпраща и свои мероприятия за провеждане на прегледа. На базата на тях са изготвени вътрешни мероприятия за провеждане на прегледа по качеството и условия за участие в прегледа от отделните бригади, секции и смени.

Прегледът протича на два етапа. При отчитане на първия етап през юни се констатират големи слабости и се набелязват мерки за отстраняването им. В изпълнение им, се провеждат събрания на всички бригади и секции, на които се разглеждат резултатите от работата по подобряване на качеството се вземат конкретни мерки за по-нататъшното качествено производство. Подобрява се работата по предаване опита на първенците. Провежда се конкурс на първенците, при което се определят най-добрите, чиито резултати в бъдеще всеки се стреми да постигне.

Когато се отчита втория етап, а с това и края на прегледа, се отчитат постигнатите резултати при производството на отделните артикули. В проценти са постигнати качествени резултати в производството на греж, тъкани, пресукана коприна и буретна прежда. Преизпълнение на плана по качеството има във филатурата и тъкачницата, което определя и преизпълнение на печалбата за годината.

Добрите резултати общо за предприятието идват от подобрената работа по бригади, секции и смени. Преведени са конкретни цифрови показатели на постигнатото от отделните смени във филатурата и тъкачницата, секциите при отделните смени и т. н. Отличените секции са наградени с парична награда. Излъчени са и индивидуални първенци също получили парично възнаграждение.

И през следващата година проблемът за подобрение на качеството на продукцията в ДИП „Коприна” е от първостепенно значение. Проведено е национално съвещание по качеството и излезлите във връзка с това постановления задължават ръководството да отговори „достойно на поставените от Партията и правителството задачи за рязко подобряване качеството на произвежданата продукция”. Свикано е съвещание на актива, където се приемат една дълга поредица от инициативи, които трябва да се изпълнят в определени срокове и за всяка отговаря член от ръководството.

Така съобразно с партийните директиви на административното и техническо ръководство е определено да организират преразглеждане на съществуващите технологии по производства, които при нужда да се преработят. Да се внесат нови моменти, които да осигурят производството на по-доброкачествена продукция. Предвижда се засилване на контрола по време на самия производствен процес, повишаване квалификацията на новите работнички, изискване към началник-цеховете и смените за строго спазване на установения ред по приемането и предаването на смените. Главният инженер се задължава да следи условията при снемането на технологията на всяка нова партида и да ръководи пуска й в производството. Технологията своевременно да се прави достояние на всички работнички, а секционните майстори да осигурят системен  и строг контрол. По-нататък се предвиждат подобрения в оборудването, замяната на някои остарели машини и отделни части от тях с нови, организиране на съревнования , движения и почини, като „Да постигнем и надминем успехите на първенците”, „Предай своя опит и знания”, организиране на съревнования за произвеждане само на качествена продукция, събрания, конференция и др. В инициативите са включени и такива, като нетърпимост към тези, които дават лошо качество, дори освобождаване от работа. За достойното посрещане на 20 годишнината от 9 септември 1944 г., август месец е обявен за ударен за подобряване на качеството. Отделно са приети мероприятия за осигуряване спазването на правилника на отдела за технически и качествен контрол.17

През септември и октомври 1964 г. се провежда преглед и по рентабилността. Той е част от обстойния преглед по състоянието на рентабилността на промишлените предприятия в Хасковски окръг по решение на Окръжния комитет (ОК) на БКП - Хасково. Прегледът има за цел да отчете не само какво е състоянието на рентабилността в момента, но и да се набележат мерки, които коренно да подобрят работата в това направление. Тези инициативи обобщават най-ценните предложения и съвети на всички работници и служители, дадени в нарочно проведени за целта разговори по рентабилността, не само в предприятието като цяло, но и във всеки отделен цех, във всяко отделно производство.

Рентабилността е обединяващ показател за работата на отделно промишлено предприятие. Затова този въпрос се поставя като задача с изключителна важност пред колективите на всяко промишлено предприятие. Понятието рентабилност в най-общия смисъл на думата означава доходност. За доходни се считат предприятията, които имат по-ниски разходи за производството като цяло, отколкото е стойността на продукцията по продажни цени.

В доклада на ръководството на ДИП „Коприна”, който отчита резултатите от този преглед се посочва, че „Осмият конгрес на БКП и Майският пленум на ЦК на БКП отделиха значително място на въпроса за подобряване и засилване на ефективността на партийното и държавното ръководство на народното стопанство, за постигане на по-добри икономически резултати от производствената дейност на предприятията за реализиране на по-голяма печалба и по-висока рентабилност.”

В изпълнение на поставената задача с получаването на съответните материали и инструкции заводският партиен комитет и дирекционният съвет на „Коприна” се запознават и започват изпълнението. Стига се до извода, че с помощта на целия колектив трябва да се пресекат всички възможности, по които изтичат средства, без да бъдат използвани в производството под формата на непроизводителен труд, разхищаване на материали, лошо съхранение и използване на машините и съоръженията, произвеждане на некачествена продукция, неспазване на договорните задължения с клиентите и т. н.

Втората задача, върху която насочва вниманието си ръководството е да се изградят централни и цехови комисии, които да знаят задачите и да проведат основната работа по прегледа, без разбира се да им се остави изцяло работата. Във всяка цехова комисия е включен по един счетоводител или икономист, които оказват квалифицирана икономическа помощ при анализа на отделните фактори, операции и производства. Ръководството на предприятието следи отблизо работата на всички комисии, помага им по време на работа и осигурява правилно и ползотворно преминаване на прегледа.18

Основен фактор за постигане на по-голяма рентабилност е била и си остава себестойността на произвежданата продукция. Колкото по-ниска е себестойността, толкова е по-голяма печалбата и е по-висока рентабилността. Себестойността се образува от три главни елемента: материали, труд и непреки разходи. За ДИП „Коприна” общият процент на материалите в себестойността на продукцията представлява 72.17 % за 1962 г., 75.42 % за 1963 г. и 79.69 % за 1964 г. Този голям процент кара предприятието да насочи вниманието си върху проблема за най-икономично разходване на суровините и материалите. От тези цифри се вижда, че за три години относителният дял на материалите в произведената продукция е нараснал със 7 %. Това се дължи на факта, че от 1962 г. нараства относителният дял на пашкулите във връзка с увеличаване производството на греж с повече от 1)3, а пашкулите са скъп материал, които не се използват най-пълноценно.

Не всеки път се успява да се установи най-правилната технология на производството на греж. Върху това влияят редица фактори и най-вече техническото оборудване на филатурата, което води до влошаване качеството и рандемана на получения греж. Това е причината различните партиди пашкули да дават различно качество и рандеман.

В тъкачния цех се употребяват като основни материали вискоза, греж, памучна и буретна прежди. Относително най-голям дял заемат вискозата и памучната прежда. Тук неправилно се съхраняват и залагат в производството тези материали. Вискозата, която се доставя от ДИП „Малчика” - София на кросна, е пресукана и некачествена и не се използва рационално, което води до понижаване производителността на труда и намалява рентабилността на предприятието. Много прежди се унищожават при шпулирането. Само за девет месеца през 1964 г. предприятието има отпадък от 1172 кг изкуствена коприна, което представлява 1.04 % от общото количество употребена изкуствена коприна, от които могат да се изтъкат 20923 м тъкани. Допуска се разпиляване на основни материали и в другите два цеха - мулинажния и предачния, където материалите са много скъпи, особено в мулинажния, който работи изключително с естествена коприна.

В предприятието се разпиляват не само основни, но и спомагателни материали и резервни части. Често явление е в тъкачния цех да има разхвърляни и изпочупени шпули. При провеждане на прегледа особено добра се оказва инициативата на секционните майстори, които обещават до края на годината да икономисат резервни части, с които да работят през месец декември. Тази икономия се подема и от други в предприятието, което донася икономия от над 1500 лв.

В хода на прегледа се установява, че предприятието прави изключително големи разходи за електроенергия, което увеличава себестойността на продукцията. Върху себестойността влияят още заплащането на труда на работниците. Има работници, които не работят по трудови норми и получават повременно заплащане. Това понижава заинтересоваността и инициативата у едни и довежда до неуплътняване на работното време у други работници. В предприятието има около 100 работника, които не работят по трудови норми. Има известни слабости в нормирането. Средното изпълнение на нормите по цехове е: филатура - 106.8 %, мулинаж - 153 %, тъкачница - 122.8 % и предачница - 122.2 %. Тези числови данни показват, че само във филатурния цех изпълнението на нормите е по-ниско от допустимото, а в останалите цехове далеч са по-високи.

Върху себестойността и рентабилността на продукцията влияят още непреките разходи, или както е прието да се наричат в практиката режийни разноски, разходите за ремонта и престоите, намаляване или увеличаване обема на произвежданата продукция, промяната в асортимента, обращаемостта на оборотните средства и готовата продукция, и т. н.

За повишаване себестойността и рентабилността на продукцията, през следващите години в промишленото производство на ДИП „Коприна” постепенно се налагат съществени изменения във видовете произвеждани изделия. През второто тримесечие на 1965 г. предприятието преминава по новата система на стопанско ръководство и обема на общата промишлена продукция чувствително нараства. При това се променя средната фабрично заводска цена на метър плат, която е 0.93 лв. За 1965 г. е предвидено предприятието да произведе изолационно платно - два вида общо 50000 м, мелнично сито - 15000 м, „Вискоза” два вида - 1506500 м, „Сатен” и „Бархет” - 40000 м, шантунг „Свиленград” - 22000 м, рипс „Княжево” - 109500 м, „Палма” - 100000 м, „Ропотамо” - 105000 м, шлиферен плат (чист) - 350000 м, шлиферен плат (смес) - 229000 м и „Брилянт” - 632000 м, или общо 3150000 м тъкани. 19

В тясна връзка с повишаване себестойността и рентабилността на продукцията е и квалификацията на целия производствен персонал в предприятието. Ръководството е убедено, че без подобряване на квалификацията не е възможно добро овладяване на техническото оборудване и на производствения процес.

Макар и трудно както за учащите се, така и за предприятието, 34 работници учат задочно в текстилния техникум в Сливен, специалност тъкачество. Друга част учат във вечерната гимназия в града, а други в икономическия техникум в Хасково. Общо от 60 задочници през 1964 г. успешно завършват 49, а останалите имат да полагат поправителни изпити.

Месеците определени за изпити създават трудности в производството. Ръководството търси възможности да решава тези проблеми и насърчава задочното обучение, защото вярва че това ще се компенсира след завършване на образованието им. Осигурява се необходимото време за подготовка и се следи за обучението на всички.

Освен това в предприятието е организирана и техническа учебна година, като се организират курсове за квалификация. Само през 1964 г. са организирани при работниците 6 курса със 120 участника. За изучаване на челния опит в предприятието са организирани 175 души, а за повишаване квалификацията на майсторите са организирани 30 души. В помощ за повишаване квалификацията на всички работещи в предприятието е организирана библиотека с 5400 тома книги, която се ръководи от библиотечен съвет. Повечето от литературата е художествена, а техническата литература най-вече се използва от работниците, които учат задочно. 20

Все във връзка с повишаване на рентабилността и себестойността на продукцията е и показателят качество, който заема централно място в производството. Всекидневно се извършва определена дейност за производството на висококачествена продукция. Това са въведените в предприятието петминутни съвещания по бригади, нагледната агитация с нейните разнообразни форми и най-вече листчетата за окачествяване. През 1962 г., след проведената първа общозаводска конференция по качеството, тъкачките стигат до извода да се следи всеки ден всяка една от тях каква продукция произвежда. Така възникват листовките и вече трета година един отчетник в производството разнася по обяд бели листчета. В тях се отбелязва какви тъкачни дефекти са допуснати от всяка една тъкачка, каква е причината платът да не бъде окачествен за първо качество и др. Тези листчета пораждат честите петминутни съвещания, на които оживено се разисква и се порицават допусналите лошокачествена продукция. Същите се поставят на видно място в секцията. Листчета са въведени и във филатурния цех. В края на годината се провежда третата по ред общозаводска конференция по качеството, където се отчита съревнованието между отделните цехове и бригади. 21

За производството на ДИП „Коприна” качеството е един от най-важните показатели. Значителна част от неговата продукция е за износ. Това изисква още по-голямо внимание и грижи не само за органите, които се занимават с контрола по качеството, но и от страна на ръководството. Това кара ръководството на предприятието да постави на широка основа работата по подобряване на качеството. Във всяко отделение има по един окачествител, чиято основна задача е да проверява работата в процеса на производството. Окачествяването започва още от постъпването на суровините.

Всяка година в „Коприна” се усъвършенстват старите и се монтират нови машини. Но голяма част от тези, които идват от други предприятия са амортизирани и с ниска производителност. Така е с получените станове през 1963 г. от врачанското предприятие „Йордан Лютобродски”. И докато се обучат нови работници минава време, което се отразява на качеството на продукцията. Същото се повтаря и през 1964 г. когато процентът на първокачествената продукция от 96 % за 1963 г. спада на 94.6 %. Отстъпление има и във филатурата, където планът не се изпълнява. Там са пуснати още 20 басейна, инсталирани в салон с влага, от която нишките се слепват. Не са квалифицирани добре и токачките, в резултат на което планът не е изпълнен с около 4 на сто. Допуснати са организационни слабости, които ръководството се заема да отстрани.

Ежегодно в Свиленград се произвежда около 40 т греж. Единствено тук се точи 4 вида. Благодарение на това, става възможно производството на допълнителни артикули. Една шеста се изнася главно за Швейцария, а останалите количества задоволяват нуждите на текстилните предприятия в Казанлък, Враца и София. От количествата за износ не са постъпили почти никакви рекламации. Но постепенно се повишават изискванията за качеството на грежа, предназначен за износ. Така например италианците искат чилетата от греж да се бубинират. Това е труден процес и е свързано с ново оборудване, което „Коприна” не притежава.

За подобряване на качеството на продукцията в „Коприна” се използват разнообразни агитационно-разяснителни средства. На специално табло са поставени 16 вида дефекти и има надпис „Ако не допуснеш тези дефекти, ще получиш първо качество”. В салоните и коридорите има лозунги, агиттабла, в алеята на първенците са поставени портретите на най-добрите качественици и т. н. 22

Върху качеството от значение е и честата смяна на асортимента. Ако през 1965 г. цената на метър плат е 0.93 лв., то през 1966 г. цената спада на 0.84 лв. Спадането на средната цена е променянето на асортимента. Необходимо е да се отбележи, че в ДИП „Коприна” - Свиленград няма апретура, а тъкачницата работи само с такива тъкани, които дава за преработка в други предприятие. Възможностите за производство на собствени артикули са ограничени. Въпреки това техническият производствен персонал излиза с предложение и започва производството на шантунг „Свиленград” и „Странджа” както и плат за пердета. Въпреки това за подобряване качеството на новите производствени артикули същите се дават за допълнителна обработка в предприятията с апретура. Тази зависимост на предприятието води до трудности по отношение изграждането на общата промишлена продукция и оттам до повишаване производителността на труда.

През годината ДИП „Коприна” продължава да произвежда копринени сита. Те се произвеждат само тука и задоволяват нуждите на страната. Ситността им е най-различна. Най-едрите сита са с 49 дупки на квадратен сантиметър, а най-ситните - с 2400 дупки. В зависимост от това те се използват в оризарни, мелници за брашно, консервните комбинати за производството на червен пипер, в пеницилиновия завод, за военни цели и др. Ситата се тъкат на станове. Годишното им производство е средно 15000- 20000 м.

Изолационните платна намират голямо приложение в електротехническата промишленост като изолационен материал. Годишното производство е около 250000 м2. Голяма част се изпращат на завод „Найден Киров” в Русе, на завод № 10 в Казанлък и другаде. Това платно се тъче от естествена коприна и се произвежда единствено в Свиленград. Този артикул се използва и в театрите и операта, където се правят перуки, различни дамски дрехи и друг реквизит.

Наред с плат шантунг, който е специалитет на „Коприна” и се произвежда в три варианта, се произвежда и плат за шалове, известни в цялата страна с името „Ропотамо”, артикулът „Палма”, хастарите „Брилянт” и „Вискоза” и изкуствен твил за кърпи.

В мулинажния цех се пресуква и подготвя изварена коприна за завод „Ненко Илиев” в Севлиево. В този цех също така се пресуква и коприна за хирургически цели. Тук се правят и здравите копринени въжета за парашутисти.

В цеха за буретни прежди се произвеждат два номера прежда № 20 и № 2, които най-вече се използват в килимарската промишленост. Усвоено е и производството на шлиферни платове от типа на шушляците. Той се изнася за Съветския съюз в два типа - „Порой” и „Дон” в 5 - 6 разцветки.

През 1966 г. асортиментът на ДИП „Коприна” се предвижда да се разшири. Започва производството на нов плат от изкуствена коприна „Вики”. Очаква се интерес да предизвика изкуствения твил. След щамповането му от него се произвеждат кърпи с най-различни мотиви, които се изнасят. Освен това продължава производството на конци за бродерия. Продължава и износът на висококачествената свиленградска коприна за Италия и Швейцария. 23

От 1 април 1965 г. по решение на висшето партийно и държавно ръководство в страната, е приложена новата система на планиране и ръководство на народното стопанство. В първите дни от нейното внедряване в ДИП „Коприна”, сред членовете на колектива има известен страх. Всичко се приема с известни резерви. Много скоро обаче, още през първите месеци на внедряването й, колективът се убеждава в големите предимства. През първите две тримесечия, въпреки трудностите които срещат работниците при усвояването на нови, трудни асортименти в тъкачния цех, резултатите са добри. Планът за печалбата е изпълнен.

Много осезателно новата система се отразява и върху трудовото възнаграждение на работниците. Така например за второто тримесечие на 1964 г. средната работна заплата е 205 лв., а за второто на 1965 г. тя е нараснала на 217 лв. Значително нарастване има и за третото тримесечие. Има и допълнително разпределение на чистия доход, като на член от колектива се падат средно по 8 лв. за второто тримесечие и по 22 лв. за третото. 24

С прилагането на новата система на планиране и ръководство е приет и временен правилник за устройството и задачите на производствените комитети, утвърден от МС и Централния съвет на професионалните съюзи (ЦСПС). В „Коприна” - Свиленград по силата на приетото решение се създава производствен комитет. Той е орган на трудовия колектив в предприятието за съдействие и управление на производството и стопанската дейност.

Производственият комитет обсъжда и взема решения по показателите, определящи основните насоки на годишните планове, ускоряване на техническия прогрес, усъвършенстването на производствената технология и повишаване качеството на продукцията. В този смисъл са по-нататъшните му задачи. Правилникът регламентира правилата за образуване и организиране на дейността му, взаимоотношенията между него, стопанското ръководство и профсъюзната организация.

През 1966 г. тъкачницата работи неритмично. Изгубени са работни часове, причините за което са от организационен характер. Това кара ръководството да набележи необходимите мерки за влизане в рамките на плановите престои. Големи загуби търпи предприятието  и от неритмичното снабдяване с вносни материали, каквито са необходими за производството - полиестерно платно, буретните прежди, изкуствената коприна за смесени тъкани, както и от липса на фризон. Всичко това води до промяна на асортимента, на общото състояние на продукцията и ниската производителност на труда.

Тези фактори са причината през 1966 г. да има колебания в производителността на труда и възможностите на предприятието и занапред са ограничени. Определянето на асортимента продължава и занапред да оказва своето отрицателно влияние върху общата промишлена продукция, производителността на труда и върху крайния резултат - печалбата.

През 1966 г. предприятието преизпълнява общата промишлена продукция с 253000 лв., от които 128000 лв. са от увеличението броя на работниците и 125000 лв. са резултат от увеличението на производителността на труда, която изчислена на база чиста продукция има добър ръст и през първата година на новата система - 1965 г. Ръстът е най-голям, което говори за положителното й влияние. Средната работна заплата през 1965 г. има сравнително голям ръст в сравнение с 1964 г. През 1966 г. обаче средната работна заплата спада чувствително, което е резултат от недостатъчното използване на филатурата през годината и най-вече през четвъртото тримесечие.

По отношение на трудовите норми новата система на ръководство се отразява също положително. Те започват да стават по-различни в дадено производствено поделение, като крайната заплата не зависи от процента на преизпълнение на нормата, а от това какво е произведено и продадено.

В различните цехове на предприятието нормите се преизпълняват от 115 до 120 %, което се приема за съвсем нормално. В някои случаи се допуска преизпълнение на нормите до 160 %, но в тези случаи най-вече се гледа при какви условия работят тези работници, които не са повече от 5 - 6 души.

От 1 януари 1967 г. във връзка с новите тарифни условия и повишаване на заплатите по 53-то постановление на МС става известно корегиране на трудовите норми, като част от наднорменото възнаграждение от 1966 г. се вмъква в средната заплата. Това корегиране на нормите става в рамките на 4 - 10 % и в отделни, единични случаи и до 20%. Първият месец на 1967 г. показва, че с изключение на няколко случая нормите се оказват изпълними.

Не без значение е постигнатият рандеман на произведената продукция във филатурата. До 1966 г. снемането на рандемана става на производствени начала, от което са доволни във филатурата и в тъкачницата. Но по нареждане на висшестоящата организация ДИП „Текстилни влакна” снемането на рандемана от юли 1966 г.става само във Велико Търново при лабораторни начала. Целта е да се източи повече греж, без да се държи сметка за качеството. При това положение официалният рандеман идва висок и при производствени условия не може да се достигне.

По отношение на финансовите резултати, след преминаването на предприятието към новата система на планиране и ръководство на народното стопанство, печалбата и рентабилността показват значително нарастване. Променя се също така и обращаемостта на оборотните средства,  които представляват един от факторите за повишаване рентабилността на предприятието.

Забавянето на обращаемостта на оборотните средства се чувства най-вече в сферата на производството, което дърпа общата обращаемост назад. Това се дължи на честите промени, които се налагат да стават в производствената програма, а именно промените на асортимента на произвежданата готова продукция. По този начин се натрупват стоково материални ценности на склад и в незавършено производство. Това показва, че въпреки усилията производствената програма да не търпи промени, се получава обратното, особено в тъкачното отделение - натрупване на незавършено производство. Промяната на асортимента води до ново зареждане на тъкачните станове и натрупване на незавършено производство и залежаване на склад на материали от отпадъците. Увеличават се свръхнормативните наличности, за които се плаща излишна лихва на банката и данък върху производствените фондове, а това води до намаление дохода на едно лице. Предприятието иска веднъж установената производствена програма да бъде стабилна и в краен случай, при налагащи се неотложни нужди, тя да бъде променена. Само така може да има една стабилност на обращаемостта на оборотните средства, която да е в рамките на заплануваното. 25

На 1 януари 1966 г. основните фондове на ДИП „Коприна” са 1945366 лв. Общата промишлена продукция през 1965 г. е за 4530000 лв., а стоковата за 5215000 лв. За 1966 г. тези показатели са съответно- 4908000 лв. и 5554000 лв. В предприятието промишленопроизводственият персонал е 967 души през 1965 г., а през 1966 г. нараства на 1029 души. Произвежданата продукция е от греж с различни номера, като през 1965 г. е 40,3 т, а през 1966 г. - 40,9 т, платовете са съответно 285500 м и 312200 м, буретната прежда е 52 т и 54 т, и пресукана коприна 40 т и 26 т.

Структурата на предприятието е:

Цехове           1966 г.

Филатурен цех - брой ловители      880

Тъкачница - брой станове     220

Мулинаж - брой вретена    2800

Буретна предачница - брой вретена           920

Подготвителен участък -  тех. оборудване

Филатурата работи на две смени с годишно производство до ноември 1966 г. 40500 кг греж. Тъкачният цех работи на три смени при пълно натоварване и годишното производство е 3081000 м тъкани при 220 бр. станове. Буретната предачница също работи на три смени, а понякога и на две поради липсата на фризон и достатъчен план. Годишното й производство е 40000 кг буретни прежди. Цехът разполага с 920 вретена капацитет, но не може да се използва изцяло поради липса на суровина. Не се натоварват машините и на мулинажа, където през някои тримесечия се работи дори на една смяна поради липса на план. През 1966 г. той вече има 2800 вретена и има производствена програма 18080 кг. При това положение ефективността на отделните цехове не е използвана достатъчно. Копринените станове са с различна марка, уредби и  размери. 20 бр. от тях са за тъкане на мелнични сита. Капацитетът на филатурата, тъкачницата и мулинажа не се използва рационално. И са отчетени десетки часове престои на същите.

Във филатурата се точи греж с четири различни номера, а в тъкачницата се тъкат 19 асортимента, основните от които са хастар от вискоза, брилянт, изолационни платна, полиестерно платно за маркучи, копринени сита и др. В предачницата се предат  три номера буретни прежди, а в мулинажния цех освен за собствени нужди се пресукват коприни и за други предприятия, като трами за завод „Н. Илиев” - Севлиево, органзини и други за завод „Д. Стефанов” - София. Общо от мулинажа се пресукват 45 вида прежди. През 1966 г. са произведени 11 т греж за износ на обща стойност 725000 лв. при план 8 т. Също така са произведени за износ кайнар и трама на обща стойност 86000 лв.

Основните фондове на ДИП „Коприна” спрямо 1960 г. са увеличени с 870000 лв. Чувствителният ръст на увеличението на фондовете не е изцяло на ново оборудване. Новите машини са за 151000 лв. и са предимно в подготвителното отделение.

В кратък срок са монтирани и се усвоява производството на новите машини в подготвителния цех, който е сравнително нов. Тук са монтирани три автоматични сновила „Текстима” и три „Дидериш”, една скробвачна машина”ШЛ - 56″, пет барабана и 24 шпули с различен брой вретена. С техническото оборудване на подготвителния цех се преодолява зависимостта  от ДИП „Българска коприна” - София, от където в продължение на две години почти ежедневно се водят скробване на основи за около 180 стана. Сега вече се посрещат изцяло завишените нужди от качествени основи на тъкачницата и се скробват основи за ДИП „Маргарит Гогов” и скробване основи от полиестерно платно за ДИП „Теодоси Марков” - Карлово. 26

Старото оборудване в предприятието е за 719000 лв., което е дадено безвъзмездно, като за 231000 лв. от него е на възраст от 5 - 10 години и за 448000 лв.- с възраст над 15 и повече години. Тези цифри показват, че в предприятието е навлязло старо оборудване, като филатурни басейни, пресукални машини и 170 механични стана. От 1952 г., когато предприятието става държавно до 1965 г. производствените мощности във филатурния цех се увеличават 2.3 пъти, в мулинажа - 2 пъти, в предачнизата - 1.5 пъти, а в тъкачницата - 11 пъти.

По отношение възрастта на оборудването 77.53 % от него е над 15 и повече години. Това показва, че предприятието до 1965 г., а и след това още дълги години е оборудвано със стари, нископроизводителни машини, които не са в състояние да се сравняват с новосъздадените предприятия от текстилната промишленост в страната, снабдени с високопроизводителни машини. Оттук идва и високата себестойност на продукцията в сравнение с други сродни български предприятия.

Най-сериозен е въпросът със становете, които не позволяват да се работят разнообразни артикули. Въпреки направените подобрения в тях, трудно е да се организира производството, защото  работят на 17 системи. Въпросът е да се създадат най-много три-четири системи станове. Това улеснява снабдяването им с резервни части и увеличаване оборотите им. Стремежът на ръководството е да се оборудват старите станове с нови допълнителни части, които да ги направят по-производителни, а качеството на продукцията да е на по-високо ниво. Такова техническо оборудване се предвижда да бъде направено на 40 стана през 1967 г., а замяната на цялото свилоточно оборудване с ново, автоматично се предвижда да стане през 1970 г.

Поради липса на подходящи производствени помещения машините не са подредени в производствен цикъл. Поставени са много нагъсто, което затруднява производствената работа. Фактът, че подготвителното отделение на тъкачния цех е на четвъртия етаж, а скробачната машина - в друга сграда, становете пръснати в пет зали, говори какъв технологически ред може да има в предприятието.

Помещения за културно-битови нужди липсват, или по право в тях са настанени машини. Не е добро положението със складовата база, което е причина скъпи материали като пашкули, греж и други да се съхраняват в неподходящи помещения. Големи количества памучна прежда се държат под навес. Всичко това кара ръководството да смята, че е време да се разшири производството в удобни, подходящи производствени сгради.

Използваемостта на оборудването, което произвежда крайния продукт, е на стойност 779000 лв. От него 21000 лв. или 2.70 % от общото оборудване е неработещо, поради липса на производствен план. Липса на производствен план има и в предачния и мулинажния цех. ДСО „Вълнено и копринено-текстилна промишленост”  снема голяма част от плана за реализация на буретни прежди по причина, че клиентът отказва изкупуването. Усилията на ръководството е да намери клиент, за когото да се работят буретни прежди. Но този въпрос не се решава. От началото на годината в тъкачния цех при план-престой 8 % се достига 9.49 %. Това говори, че има непълно използване на някои машини. За това има обективни причини, например  като масово зареждане на нов артикул - плат за маркучи. Има не малко и субективни причини, като ненавременно зареждане, липса на основи и други материали, бавно отстраняване на текущи повреди, забавяне на ремонтите и др.27

Цялото техническо оборудване на ДИП „Коприна” е физически годно, но 71 %  от него е морално остаряло. За поддръжката му се изготвят предварителни планове за капитални ремонти. Ремонтите се извършват от 4 ремонтни бригади. Те в общи линии се справят със задачите. Но се допускат и редица пропуски, които пречат на нормалната работа.

Все още в предприятието не може да се направи истински капитален ремонт на филатурната апаратура като цяло. Предпочитат се частичните ремонти. Не са редки случаите, когато например се ремонтира свилоточен апарат, а на останалите механизми не се прави нищо. По този начин част от машините в някои дни не работят. Тази вредна практика е причина 5 - 6 месеца да се сменят 500 зъбни колела на ловителите, без това да има насрещен ефект. А в цеха много от басейните са още от 1936 г. Около 50 филатурни басейна, доставени от старата фабрика в Пловдив, не са в добро техническо състояние. Почти 20 от тях вече не са в състояние да работят греж за износ.

Някои секционни майстори не се грижат достатъчно за поддръжка на машините. В текстилния цех понякога не се прави дефектна ведомост един месец преди започване на ремонта, за да може предварително да се доставят ремонтни части. Това води до нежелателно удължаване на ремонта, до неговото некачествено извършване. Пак поради тази причина се налага старите части да се ремонтират и отново да се поставят на машините. Това не помага за подобряване работата на машините. Липсва добра организация за доставяне на резервни части и да не се удължава времетраенето на капиталните ремонти.

Някои участъци, като предачния и мулинажния са лишени от ремонтна бригада. Ремонтите там се извършват стихийно и некачествено. Не много добро е положението и със съществуващите бригади. От една страна текучеството, от друга непълното уплътняване на работното време и липсата на норма стават причина ремонтите на някои машини да се извършват прекомерно дълго, до безкрайност.

Не добро е състоянието на ремонтната база. През последните години непрекъснато нараства машинният парк, а помещението на работилницата е почти същото. В него липсва дълъг струг, стабилна бормашина, фрезмашина и др. Това безспорно се отразява зле върху качеството на ремонтите и удължава времетраенето им. Обикновено се търсят услугите на други предприятия. Не са редки случаите, когато поради липса на резервни части отделни машини спират да работят.

Големият брой стари машини, невъзможността в близките години да се уеднаквят различните системи станове и да се направят решителни технически промени, кара ръководството все по-сериозно да обръща внимание на редовните и качествени ремонти, което може да осигури по-пълно използване на основните фондове. 28

За да подобри на производителността на труда и на възнаграждението на работниците, стремежът на предприятието е да укрепи трудовата дисциплина и самоотлъчките от работа. По план за подобряване организацията на труда и производството се провеждат мероприятия по наблюдение и анализ на работното време на тъкачките, лепачките, сновачките, на работниците по ремонта. Прави се анализ на заболеваемостта на работниците, а също така разкриване и ликвидиране на вътрешно сменните загуби на работното време в тъкачния и предачен цех. За подобряване и използване на машините и съоръженията , се следи за качеството и срока на ремонтите, разходите за спомагателни и други обслужващи работници.

Търси се и използването на вътрешни резерви, като намаление престоите в тъкачницата, подобряване на контрола, работата на ремонтните бригади, увеличаване на някои обороти на становете (четвърта, пета и шеста секции от 130 на 135 вътъка в минута). Извършват се персонални промени в цеховете и службите, повишава се квалификацията на работниците, майсторите и др. Нормирането на труда е поставено на научно техническа основа. Средното изпълнение на трудовите норми е 116 - 117 %. Броят на неизпълняващи производствените си норми е сравнително малък и това са най-вече нови работници и такива със слаба производствена квалификация. За ликвидиране на изоставащите се организират курсове за квалификация, обмяна на опит и др.

За реализиране на икономии от материали, за спазване разходните норми и да не се допуска преразход, освен заплащане във филатурата, където на токачките и запарвачките се заплаща по рандемана на пашкулите, в останалите цехове няма заплащане за икономия на материали. Не са изработени все още официални разходни норми, освен вътрешните такива, които се залагат по план на себестойността и до толкова доколкото се отразяват в изпълнение на плана по цехове при разглеждане на стопанската сметка. При инвентаризация по тримесечия в цеховете се оказват понякога различия във вътрешно приетите норми, но са обикновено в допустимите проценти и се осчетоводяват. Повишение на заложените разходни норми най-вече се получават за някои артикули в тъкачницата и мулинажа. Подобрена е значително обращаемостта на готовата продукция. Стремежът е тя да не залежава в складовете и да има съгласуваност между плановата, снабдителната и пласментната служби. Към 31 декември 1966 г. предприятието няма заем по оборота и дори е с кредитен остатък. Просрочен е към тази дата заем от 38000 лв., поради залежаване на резервни части и някои основни материали, които не е имало възможност да се използват поради неочакваната смяна на артикулите. Търсят се различни възможности и резерви за увеличаване рентабилността на предприятието.

Въпросът за качеството е един от най-важните, който се решава от години в предприятието. Не веднъж са разглеждани доклади по проблема от дирекционния съвет, провежда се общозаводска конференция по качеството, в което вземат участие трите цеха - тъкачница, предачница и мулинаж. Проблемът се поставя и пред партийните организации, където не веднъж с цялата си острота се разисква качеството на продукцията.

Като особен успех на колектива се приемат постиженията по качеството на производство на шлиферно платно през 1965 г. и полиестерно платно през 1966 г. Това производство се усвоява най-бързо и най-добре от ДИП „Коприна” в сравнение с всички тъкачници, които го произвеждат. За първи път успешно е изнесен 900 кг плат „Трама” за Либия. Грежът и буретната прежда на фабриката са предпочитани и търсени от тъкачниците в страната. Няма и рекламации по грежа, като 70 % от  производството му първо качество отива за износ през 1966 г. Бракуваната продукция за годината възлиза на 3218 лв., или 0.06 % от цялото производство.

За подобряване на качеството на продукцията става практика работниците да дават обещания в чест на 1 май, 9 септември или някоя друга политическа годишнина с допълнителен процент при изпълнение на нормите в производството. Показателят качество винаги заема първо място в обещанията им. На петминутките, които бригадите провеждат всекидневно, редовно се отделя внимание на състоянието на качеството на артикулите. В чистачното отделение, където се окачествява изтъкания плат, на малки листчета окачествителят винаги вписва имената и на тези тъкачки, чийто плат е второ, трето или четвърто качество и допуснатите дефекти.

Партийното, административното, профсъюзното и комсомолското ръководства (всяка бригада си има партиен отговорник) по бригади и смени, организират всички пет минутни съвещания, взема се отношение по допуснатите слабости, критикуват работничките за допуснатите дефекти, анализират работата и дават предложения за подобряване на качеството. На производствени съвещания, както в тъкачния, така и във филатурния цех, събранията се насочват от сменния профпредседател и партиен секретар. Тук се отчитат резултатите от поетите обещания за изтеклия месец и се приема плана за следващия месец или тримесечие. И когато се отчитат резултатите от съревнованието за тримесечието, като първи показател се взема изпълнението на качеството. Така се определят и първенците - бригади за тримесечието, които получават и парични награди.

За пропагандиране, разгаряне и онагледяване на съревнованието се правят диаграми, които се поставят на определени за целта табла. Имената на най-добрите производственички се изписват и се поставят на видно место. За разхищение на материали и производството на дефектна продукция се пускат мълнии, тревоги, критикуват се недостатъците по местната радиоуредба и т. н. Все повече на всяко тримесечие в отделните смени се провеждат срещи за обмяна на опит. Изградените сменни профкомитети и партийни сменни бюра ръководят работата в смяната. Всяка бригада излъчена за първенец през определено тримесечие разказва как са постигнати добрите резултати. Организират се постоянно курсове за квалификация.

Реализирането на готовата продукция е не по-малко сериозен проблем на предприятието. Изпълнението на плана на реализацията през 1966 г. в сравнение с този на 1965 г. е с 6.1 % повече. Това безспорно дава своето отражение върху финансовия резултат на предприятието.През третото тримесечие на 1966 г. има намаляване на реализацията вследствие на това, че се задържа не разпределен греж около два тона и приблизително толкова  буретна прежда, за които няма клиенти. До края на годината този проблем е преодолян. Остава залежала продукция за 2611 лв. в това число буретна прежда 97 кг, плат „Амбарица” 1581 м и плат „Палма” 895 м.

През годината фабриката усвоява производството на нови изделия и внедрява нови технологии. Така за завод „Найден Киров” - Русе започва производството на полиестерно платно за маркучи. Създава и се усвоява артикула „Гаце Свила”, от който през 1967 г. се предвижда да се произведат 27000 м. Усвоява се и производството на подплата „Юг”, който артикул впоследствие е предоставен за производството на предприятието в Харманли.

Състоянието на ръководните (технически и икономически) и изпълнителски кадри на предприятието до края на 1966 г. е незадоволително. Предприятието има най-вече кадри със средно гимназиално, техническо и икономическо образование. Само началниците на плановия отдел и ТРЗ са с висше образование. Директорът е със средно икономическо образование, длъжността главен инженер се заема от човек със средно техническо образование, главният механик с полувисше, началник-цеховете на филатурата и предачницата, отговорникът на ремонтната работилница, началникът на ОТКК са със средно техническо, с каквото са и сменните майстори в тъкачницата. Началник на тъкачницата и подготвителния участък са с професионално техническо образование. Общо в предприятието има 26 средни техници, 7 икономисти, а 27 други следват задочно в текстилен техникум и един задочно текстилно инженерство.

Новата система на стопанско ръководство поставя пред ръководството на предприятието много по-големи изисквания. Стремежът е да се прилага научен подход към проблемите и да се съсредоточава вниманието по основните въпроси от които зависят успехите на стопанската дейност в бъдеще. Като основен и сериозен проблем остава въпросът с кадрите. Приема се, че с наличните кадри до момента са постигнати определени успехи. Насърчават се и не се пречи на всички, които желаят да учат задочно.. Срещат се обаче трудности, тъй като в предприятието работят повече жени и кандидатите за задочно следване са най-вече девойки, но това не е достатъчно. Твърде зле е състоянието на висшите кадри. Усилията, които се правят за сключване на договор със студенти - степендианти на предприятието, не дават резултат.

Вторият въпрос, който решава предприятието е техническия прогрес. Прави се всичко възможно за по-доброто използване на старата техника и усвояване и рационалното използване на малкото нова такава, най-вече е спомагателни машини. Подобряване на технологическия ред и успехи по техническия прогрес се очаква да има само при условие на изграждането на нова материална база. По отношение на качеството на продукцията се правят усилия да се обобщава положителния опит по цехове и смени и да се разпространява в цялото предприятие. Постепенно се приучват производствените комитети и актива в разглеждане на стопанските резултати и ръководството се вслушва в препоръките им.

При приложение на новата система на стопанско ръководство предприятието среща и определени трудности. Така съгласно планирането на ДСО „Вълнено и копринено-текстилна промишленост” - София, към когото се числи ДИП „Коприна” - Свиленград, се произвеждат преди всичко сурови тъкани. Две трети от тях се дават в Карлово и една трета в София за допълнителна и окончателна обработка. Много често обаче тези предприятие предоставят обратно по-ниско рентабилни артикули, защото и двете предприятия имат свои тъкачници и задържат по-рентабилните за тях.

Годишните планове, които се получават от обединението, не са окончателни, а се сменят през годината. Договаря се например през първото тримесечие да се произведе около 180000 м полиестерно платно, а не е уточнена технологията, по която да се тъче, не са внесени материалите, сменя се количеството наполовина и други такива слабости, без държавното обединение да обсъжда това с предприятието. Никой от обединението не проявява необходимата тревога при заменянето на производството на един артикул с друг и как тази замяна се отразява върху финансовите резултати.

Още с одържавяване на кооперация „Коприна” през 1952 г. пряко в производството наред с административното ръководство участва и партийното. По силата на партийните разпореждания в предприятието се изгражда заводски партиен комитет, който изгражда партийни организации в отделните цехове. Партийната организация не само следи производството във фабриката, а ръководи и отчита т. н. социалистическо съревнование и провежда инициативи за мобилизиране колектива за достойно посрещане на поредния партиен конгрес и т. н. Ежемесечно разглежда работата на една партийна организация от предприятието по укрепване производството и мобилизиране работническото социалистическо съревнование.

Заводският партиен комитет използва разнообразни форми за активна разяснителна работа сред колектива и за засилване на моралните стимули и политическото възпитание на работниците. Поддържа непрекъснато контакти с тях, но отчита, че в редица събрания активността на хората не е достатъчна. В чест на ІХ конгрес на БКП е приет конкретен партиен план. Според партийните отчети се разгаря социалистическото съревнование. Това се приема като успех, защото допринася за предсрочното изпълнението на плана с 18 дни за второто тримесечие на 1966 г., което донася на фабриката знамето на Комитета на леката промишленост. Комсомолската организация в предприятието завоюва вимпела в чест на ІХ конгрес. Тъкачницата в две тримесечия преди конгреса печели съревнованието с тъкачницата на ДИП „Българска коприна”- София.

Решенията на ІХ конгрес на БКП според партийните информации се посрещат от колектива с горещо одобрение. Но и главна задача остава изпълнението на поредния петгодишен план. А партийната повеля е да продължи строителството на социалистическото общество в Народна република България (НРБ) чрез по-нататъшното изграждане на неговата материално техническа база, усъвършенстване на социалистическите производствени отношения, издигане на социалистическата съзнателност на трудещите се и в резултат на това да се повиши жизненото равнище на народа.

Съгласно петия поред петгодишен народостопански план за развитието на ДИП „Коприна” - Свиленград, е предвидено разширение на тъкачницата и изнасянето на предприятието на нова площадка. В проектоплана капиталовложенията възлизат на 3590000 лв. Проектирането започва през 1967 г., а за строителни работи са заделени 310000 лв. През 1969 г. са предвидени 2280000 лв., от които за машини и съоръжения 1500000 лв. През 1970 г. се предвижда капиталните вложения да стигнат 1000000 лв., от които за строителство 480000 лв., а за машини 500000 лв. За 1969 г. се предвижда да се монтират 160 нови стана, а през 1970 г. още сто. В края на лятото на 1966 г. този план се измества от държавата с една година по-късно. Съгласно предложението на обединението при изграждането и усвояването на новата материална база, филатурата се измества в ДИП „Свила” - Хасково. В Свиленград остава само тъкачницата и буретната предачница. Желанието на фабриката е при новото оборудване да се доставят нови станове и машини за буретната предачница, а не каквато е практиката да се прехвърлят само стари, употребявани станове и машини. И тъй като се предвижда в бъдеще становете на предприятието да нараснат до 500 броя, което го прави най-голямото копринено-тъкачно в страната, се предлага да се изгради и апретурен цех, който да преработва и платовете, произвеждани от ДИП „Маргарит Гогов” - Харманли.

По силата на действащите държавни и партийни изисквания работата на ДИП „Коприна” - Свиленград се следи от градския и окръжния партийни комитети в Свиленград и Хасково. През 1966 г. предстои среща на секретаря на ЦК на БКП Тано Цолов с ръководствата на промишлените предприятия в Хасковски окръг. Със съдействието на ръководството на фабриката и Градския партиен комитет в  Свиленград, Окръжният партиен комитет в Хасково разработва предварително въпросите, които трябва да се разгледат на тази среща. В тези въпроси са включени такива, в които се прави основна характеристика на предприятието: с какви основни фондове разполага, годишен размер на продукцията, зает промишлен персонал, видове произвеждани изделия и др. И по-нататък развитие на предприятието през последните няколко години, какви успехи и резултати са постигнати и т. н. Поставените проблеми са свързани с развитието на предприятието през следващите години, неговото разширяване, доставка на нова техника и оборудване и др. 29

Със социалноикономическата структура на народното стопанство, новото стопанско предприятие ДИП „Коприна” - Свиленград през периода 1952 г. - 1966 г. получава решително изменение. Сега започва развитието на предприятието с напълно преобладаващо място на държавния сектор, което съществува по всички норми на социалистическото законодателство и стопанско управление. Провеждат се мероприятия относно планирането на стопанската дейност, установяване нормите за производсдтвените разходи, организиране на отчетността и контрола в дейността на предприятието и т. н.

За да се развият и стабилизират още по-пълно социалистическите производствени отношения в ДИП „Коприна”, основани върху държавната собственост, едно от първите начинания е уточняване и утвърждаване начините за нормирането и заплащането на труда. При формирането на работната заплата се взема под внимание необходимостта от бързото внедряване на социалистическия принцип в разпределянето на материалните блага. Процесът на реконструкция и модернизация на предприятието присъства ежегодните и петгодишните стопански планове и отчетите на ръководството. Макар и в значително по-ограничени размери, извършваните реконструкции и нововъведения имат определено значение за по-нататъшното стабилизиране и разширяване на социалистическото му съдържание, произтичащи от по-нататъшното развитие на промишлеността.

На извършващата се модернизация и индустриализация, промишлените работници заемат важно място в производствения процес. Успоредно с тяхното количествено нарастване, неизбежно върви и тяхното качествено усъвършенствуване. Повишаването квалификацията на работниците е многостранен и сложен процес, като не на последно място са производственият опит, общата техническа култура, умения и др.

Върху основата на по-високата квалификация и техническа култура, голяма част от работниците от предприятието получават съществено развитие по линия на своята съзнателност, на трудовата дисциплина, изразяващо се в бързото развитие на социалистическото съревнование. За съзнателността и активността на работниците особено убедително говори широко разрасналото се рационализаторско движение. От съществено значение са и формите за идеологическо въздействие, които присъстват под една или друга форма през всички години на държавното стопанско планиране..

Наред с планомерното развитие и разпределението според труда, в ДИП „Коприна” действа и закона за стойността. Стоково-паричните отношения като обективна основа се развиват вече като социалистически. Взаимоотношенията между „Коприна” и държавните предприятия се осъществяват единствено като стоково-паричен обмен, а това задължава предприятието да устрои цялото си производство върху режим на стопанска сметка. Прилагат се и други икономически методи в ръководството, за да се постигне и повиши ефективността. От 1 април 1965 г. в страната е приложена новата система на планиране и ръководство на народното стопанство. Изобщо през целия този период стопанската политика на ДИП „Коприна” се характеризира с използването преди всичко на действащите икономически закони на социализма. По този път именно новото социалистическо предприятие работи и внедрява новите производствени отношения.

3. В УСЛОВИЯТА НА НОВАТА СИСТЕМА НА РЪКОВОДСТВО НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО

От 1 април 1965 г. с прилагането в страната на новата система на ръководство на народното стопанство и въведена в ДИП „Коприна” - Свиленград, започва друг период в живота на предприятието. Само за година и половина, според ръководството, тя се оказва удачна и навременна. Всички предимства на системата са показателни. Работниците са материално заинтересовани за производството на повече и по-евтина и качествена продукция. Материалната заинтересованост стои в центъра на работата на новата система. Увеличението на работната заплата на промишлено-производствения персонал засилва стремежа да се търсят резерви за увеличаване на рентабилността на предприятието, което благодарение на подобрената трудово производствена  и технологична дисциплина чувствително нараства.

За регулиране на стопанските взаимоотношения между поделенията - цеховете и предприятието, както и между самите поделения, които са на вътрешно стопанска сметка, ДСО „Вълнено и копринено текстилна промишленост” - София съвместно с ДИП „Коприна” - Свиленград в началото на 1967 г. разработват и приемат правилник за работа и наредба за вътрешния арбитраж в предприятието.

В основните положения на правилника се дава обяснение на целите на новата система на ръководство на народното стопанство. Една от най-съществените е да се повиши материалната заинтересованост и отговорност и се създаде единство между личните интереси на работниците и служителите с тези на обществото.

Вътрешностопанската сметка в поделенията - цеховете на предприятието се явява като метод за организация и ръководство на стопанската дейност на същите в изпълнение на определени стопански задачи. В изпълнението на поставените задачи се явяват стопански взаимоотношения между предприятието и поделенията му, които се обособяват на самостоятелна стопанска сметка и от друга страна между самите цехове.

Съгласно правилника при планиране дейността на поделенията - цеховете, предприятието разработва за всяко от тях обособен на вътрешно стопанска сметка дълготрайни нормативи на единица продукция. Вземат се предвид показателите за разходи на суровини, основни и спомагателни материали, разход за труд и начисления за Данък обществено осигуряване (ДОО), цехови и общозаводски разходи.

За всеки цех предприятието предоставя основни и оборотни фондове, необходими за осъществяване на производствената им дейност в рамките на норматива на предприятието за съответния планов период. Нормативните показатели се одобряват от директора на предприятието, съгласувано с производствения и профсъюзен комитет.

На цеховете се утвърждават планови показатели, които включват: а) план по обем на продукцията - в натура, по асортимент и качество; б) план график за предаването на склад на готовите полуфабрикати и продукция; в) нормативна себестойност, обща стойност и за единица продукция по статии на калкулацията; г) план по труда - средно списъчен брой работници и служители, фонд работна заплата (ФРЗ) за целия персонал и средна работна заплата за едно лице.

При оценка и отчитане дейността на поделенията - цеховете стопанските резултати се оценяват, като се съпоставят установените по норматив и план разходи с фактическите получени на отчет. Получените резултати намират отражение върху фактическата колективна база за участие на поделението - цеха при разпределение на резултатния фонд работна заплата.

За основа на фактическата колективна база се взема полагаемият се ФРЗ по утвърдени нормативи за разход на труд за действително произведена продукция, която се корегира в зависимост от съвкупните фактически резултати от дейността на поделението по специална таблица.

Тази таблица включва показателите, условията с които се завишава и намалява фактическата колективна база на съответния цех. За филатурния, предачния и тъкачния цех, и мулинажния участък показателите са качество, себестойност, асортимент, рекламации и предаване на продукцията на склад. Друга прогресивна таблица е разработена за корегиране базите за участие, за разпределението на ФРЗ с част от свръхплановата икономия или преразход от снижение на себестойността на продукцията.

Съгласно инструкцията на организация на вътрешната стопанска сметка в предприятието, през март 1967 г. с протокол е приета и Наредбата за вътрешния арбитраж в предприятието, където са регламентирани целта, задачите и организацията му. Това е орган на производствения комитет в предприятието, създаден за защита и укрепване на вътрешностопанската сметка в цеховете на предприятието. Основните му задачи са да защитава имуществените права на цеховете в предприятието, обособени на стопанска сметка, чрез правилно и бързо решаване на споровете им. Да укрепва и развива сътрудничеството между тях в работата им по изпълнението на вътрешностопанската сметка на предприятието. Да съдейства за изпълнението на производствения план и задълженията между цеховете на предприятието, за отстраняване на недостатъците в дейността им, установени при разглеждане на арбитражните дела.

Наредбата регламентира още компетентността на вътрешния арбитраж, започването на арбитражно производство и образуване на арбитражни дела, подготовка, насрочване, разглеждане и решаване на арбитражните дела. И накрая са посочени условията за изпълнение и проверка на арбитражните решения.

За увеличаване на капацитета на буретната предачница от Полша са доставени 100 бр. нови предачни машини, които са монтирани в новопостроената едноетажна голяма зала. С това се разрастват още повече производствените мощности на предприятието, което го превръща в едно от най-големите индустриални предприятия на копринената промишленост в страната.

През август 1967 г. Министерството на леката промишленост провежда в Карлово съвещание на началниците на ОТКК от предприятията на копринената индустрия в страната по проблемите на качеството на произвежданата продукция. От ДИП „Коприна” - Свиленград присъства началникът на отдела, който изнася доклад. При завръщането си той прави обширна информация пред ръководството и същевременно анализира и състоянието на проблема в предприятието.

Изхождайки от обсъждането на проблема по качеството на продукцията и поставените задачи от ДСО „Вълнено и копринено текстилна промишленост” и постановление на Министерския съвет, началник отдела констатира редица факти и прави предложения за подобряване на качествените показатели  в ДИП „Коприна” - Свиленград.

На първо място се поставя въпроса с материално техническото снабдяване (МТС). Тук съществуват сериозни слабости и за отстраняването се предлага при изготвянето на заявки да се иска от техническото ръководство да посочи качествените показатели, на които трябва да отговаря заявеният материал. Да не се допуска под никакъв предлог заявяване на материал без установени качествени изисквания. Препис от качествените изисквания да се дава на отдел ОТКК, за да може да се следи за качеството на пристигащите пратки. С получаването на пашкулите, както и на всички останали суровини ОТКК да следи и проверява качеството им. При това трябва да се следи Българския държавен стандарт (БДС), при което пашкулите да се придружават със сертификат, съдържащ сведения, като порода - тип, вид на сортировката, тегло, влага и рандеман. Това означава, че се слага край на порочната практика да се изкупуват пашкули, без да се знае рандемана им. Текстилни влакна би следвало да изследват и обявят рандемана, преди да е изкупена партидата. Всичко това изисква работниците от МТС да не изкупуват пашкули, докато текстилни влакна не представят сертификат на същите. При нарушение началника на ОТКК заявява, че ще спира работата и докладва на Държавното обединение.

Не без значение е опазването на суровините в складовете. В предприятието те не са достатъчни., но в много случаи се проявява нехайство в това отношение. Много често след получаването на изкуствена коприна тя престоява няколко дни на открито, изложена на климатичните условия. Всичко това води до намаляване на качествените показатели. Обръща се сериозно внимание на началник склада и се препоръчва да се намери друго помещение, което да компенсира недостига на складова база.

Особено внимание на съвещанието се обръща на въпроса за контрола на качеството в процеса на самото производство. В ДИП „Коприна” той е недостатъчен, особено във филатурата и тъкачния цех. Препоръчва се опита на други предприятия, които имат успехи в това отношение, където на десетдневка се правят пробни изчисления по бригади и се вземат необходимите мерки. За осъществяването на производствения контрол в тъкачницата се грижи само един човек, което се приема че е недостатъчно. Препоръчва се за окачествители да бъдат назначени млади хора, които завършват текстилен техникум. Освен това се повишават изискванията към секционните майстори, които трябва да проявяват по-голяма взискателност в производството. Задължава се ръководството на тъкачницата да състави технологични карти за всички артикули и системи станове, което да съдейства както за подобряване на качеството, така и за повишаване производителността на труда.

Важна роля за качеството на продукцията играе машинният парк. Оборудването във филатурата, мулинажа и предачницата не е на необходимата висота. В предачницата се вземат мерки за подмяна на остарялата и вече износена техника с нова. Получени са нови предачни машини на фирмата „Бефама” - Полша. Във филатурата на всички машини редовно се провежда необходимия ремонт, но тук често има неизправни машини и липса на резервни части за тяхната поддръжка. Всичко това ръководството трябва да вземе под внимание и се организира по-качествен ремонт и подобряване на работата. Не е добро и състоянието в мулинажа. Тук доскоро няма ремонтна бригада. Особено внимание да се обърне на състоянието на вретената и макарите на мулинажните машини. Не е добро състоянието на дублажите, което задължава ръководството на цеха сериозно да се захване с решаването на този проблем.

За правилното провеждане на технологичния контрол, предприятието разполага сравнително добре с най- необходимите уреди. В тази насока има още какво да се желае. Необходимо е да се доставят още лъкови термометри за измерване температурата на цилиндрите, на скробвачката и валовете. Липсва необходимата техника при извършването на подготовката редица операции с преждата при подготовката и за тъкане. Особено са необходими танзометри за прежда, с които да се контролира обтегнатостта на нишките при преработката им и др.

Сериозно внимание на съвещанието е отделено на въпроса за правилното окачествяване на готовата продукция и недопускането на пазара на продукция, неотговаряща на БДС. Броят на рекламациите е показател за това. За „Коприна” той не е голям, но няма строг контрол, така че да може да се установи кой е допуснал неправилното окачествяване. Това се отнася най-вече за тъканите. Препоръчва се да бъдат изпратени на обмяна на опит окачествители в ДИП „Т. Марков” - Карлово, където има създадена в това отношение добра организация.

В предприятието има сравнително добре уредена лаборатория за окачествяване на греж и прежди. Но все още липсва добра техника, като климатична инсталация, сериграф за измерване здравината на грежа. Динамометрите, с които се работи, не са подходящи. Необходимо да се направи преглед на технологичния процес, технологиите, броя и структурата на апарата на ОТКК. Това допринася за подобряване на работата и качеството на продукцията.

В края на 1967 г. дирекционният съвет разглежда резултатите от работата по организацията на вътрешностопанската сметка. Заедно с това се правят и предложения от производствения комитет. Така според дирекционния съвет плановоикономическото бюро и производствените комитети не спазват строго графика по разглеждане на стопанската сметка. Не са разучени добре и не се използват приетата инструкция и наредба за по-задълбоченото й прилагане. Производствените комитети не добре организират обсъждането на проблемите, заседават в не пълен състав, не участва актива от цеха, не разглежда периодично въпросите заедно със смените и секционните майстори. Почти не се вземат конкретни решения и не се правят предложения за подобряване на работата. Няма ежемесечна оценка за увеличение или намаление на базите за участие и разпределение на фонд работна заплата, за добре или лошо работещи работници, дирекционният съвет не получава своевременно и достатъчна информация и т. н..

По цехове се отчита, че тъкачницата не винаги преизпълнява месечните си планове. За първи път отчита такова преизпълнение през месец октомври. Дисциплината е сравнително добра, престоите са намалели, но не се отчитат редовно отпадъците, особено от памучните прежди. Занижено е качеството на артикулите „Брилянт”, „Лавеле”, „Свила”, „Подплата рокли”, „Лазур”, „Тракия”, първо качество на които значително не се изпълнява. Допуска се производство на най-масовия артикул „Вискоза” със занижен грамаж и неправилно окачествяване, поради което предприятието е санкционирано от Държавната инспекция по качеството. Допуска се преразход на материали, а не се спазва строго наредбата за приемане на суровите материали, тяхното качество, количество и влага. Продължава неуплътняване труда на всички работници, има големи недостатъци в работата на секционните майстори.

Във филатурата не винаги се постига производството на качествен греж, а работата на секционните майстори в това отношение е непостоянна и недостатъчна. По тяхна вина не се разучава добре и не се спазва технологията на всяка партида пашкули. Не всички токачки изпълняват добре възложената им работа. Лошо е състоянието по подържането и ремонта на машините. Допускат се чести закъснения за работа, а ръководството на цеха не взема необходимите мерки, за да се преодолее това. Не се спазва ритмичност в преработката на пашкулите ан-рас и дефектно точливите. Не се произвеждат необходимите количества греж от различни титри, за което вина има и плановата служба, която не проявява по-гъвкаво планиране. Не се прави всичко необходимо за преизпълнение на сертификатните рандемани и да се догони изоставането от първото шестмесечие на годината. Не са достатъчни грижите на началник-цеха по създаването на необходимия ред за контрол и окачествяване на грежа, за да не се задържат неекспедирани големи количества от това производство.

В мулинажа се допуска преразход на материали при производството на отделни номера буретни прежди и не се води достатъчно добра сметка за шкартото. Недостатъчни са грижите по изпълнение на плануваните количества прежди, особено тия за мелнични сита. Допуска се лошокачественото производство на материали, които задоволяват вътрешните нужди на фабриката и тези на клиентите от страната.

Констатирайки тези резултати, дирекционният съвет приема решение всички цехове да разучат по-добре материалите за отчитане на вътрешностопанската сметка, като непрекъснато се подобрява работата на плановоикономическите бюра. Да се ликвидират посочените недостатъци, като за това отговарят началник цеховете, секретарите на плановоикономическите бюра и председателите на производствените комитети.

За тъкачницата да се следи за престоите и да се наказват тези, които допускат неоправдано такива и да се намалят под обещания процент. Да се наказват ежемесечно лошо работещите и награждават добрите секционни майстори. Да се сложи строг ред в приемане и отчитане материалите и ликвидира преразхода на същите по артикули. Да се отчита допуснатото шкарто, като се анализират и премахват бързо причините за големият процент шкарто при естествената коприна, лошо качествени платове и т. н.

За филатурата се препоръчва спазване на технологичната дисциплина, за да се сведе до минимум неравномерността на грежа, като лошо работещите бъдат порицавани или поставени на по-ниско платена работа. Да се извършва качествена ремонтна работа на машините, като за това отговарят началник цеховете и се търси намесата на зам. директора. Плановата служба правилно да определя плана за месеца, така че да се изразходват правилно количествата материали. Да се доставят само необходимите количества и качества пашкули.

За мулинажа зам. директорът по производствените въпроси и началник ОТКК да анализират причините за лошокачественото производство, да посочат виновните и мерките за ликвидиране на недостатъците. Мулинажът да снабдява ритмично останалите цехове с необходимите им пресукани прежди. Началник-цехът да преустрои работата така, че цехът да не изостава.

Само една година ДИП „Коприна” - Свиленград работи по приетите нормативни документи за стопанската сметка. С Министерско постановление № 58 от 28 декември 1967 г. е приета нова инструкция за организация на вътрешностопанската сметка в държавните и кооперативните предприятия и стопански организации, работещи по новата система на ръководство на народното стопанство. Съгласно инструкцията, ДИП „Коприна” - Свиленград през април 1968 г. приема разработеният нов правилник от предприятието за организация на вътрешнатастопанска сметка, който отменя действието на правилника за регулиране стопанските взаимоотношения между поделенията и предприятието, които са на вътрешностопанска сметка и наредбата за вътрешния арбитраж, одобрени през март 1967 г. от дирекционния съвет, производствения и профсъюзен комитет и партийното бюро. Новоприетият правилник се съгласува с управлението на ДСО „Вълнено и копринено текстилна промишленост” - София и влиза в сила от 1 април 1968 г. за прилагане в поделенията на предприятието.

Значимостта на правилника е от съществено значение, за да се разбере по-добре цялата организация и производствена дейност на ДИП „Коприна” - Свиленград през 70-те и 80-те години на ХХ в. Ще си позволим да се спрем на него по-подробно, за да може нашият читател по-добре да вникне в същността на едно държавно предприятие, което работи при условията на държавна планова икономика, нещо съвсем непознато при съвременните стопански условия.

Основните положения в правилника са:

1. Вътрешната стопанска сметка в приложението на новата система на ръководство на народното стопанство е метод за организация и ръководство на стопанската дейност на отделните поделения в предприятието, която се състои в това, че на поделенията обособени на вътрешно стопанска сметка се възлага определена стопанска задача. Предоставят му се необходимите основни и оборотни средства за изпълнението на стопанската задача и оперативна самостоятелност при използването на тези средства. Осигурява се материална заинтересованост от постигането на най-висок стопански резултат и се прилага материална отговорност за виновно причинените щети.

2. Чрез внедряването на вътрешностопанската сметка поделенията на предприятието си осигуряват най-важните принципи на новата система на ръководство на народното стопанство:

а) създава се еднопосочност в интересите на предприятието и интересите на обществото от една страна и от друга - между поделенията и предприятието като цяло.

б) създава се материален стимул за активно участие на колектива на предприятието в борбата за повишаване ефективността на стопанската дейност.

в) създават се благоприятни икономически условия в предприятието за активно участие на трудещите се в ръководството на производствената дейност.

г) повишава се отговорността на колектива на поделението и неговите членове за резултатите от тяхната дейност.

д) създава се заинтересованост за разкриване и постигане на възможно най-голям икономически ефект от стопанската дейност на поделението.

е) осигурява се зависимост между работната заплата на работниците в поделенията и техния колективен принос за образуване дохода на предприятието.

ж) предоставя се на поделенията възможно най-голяма оперативна самостоятелност при изпълнението на възложените задачи. Тази самостоятелност се осъществява в рамките на плана на предприятието и на нормативите, утвърдени на поделенията от ръководството на предприятието, обвързани със специфичните особености на тяхната дейност.

Условията за приложението на вътрешностопанската сметка са:

1. Главното условие на преминаването на отделното поделение на вътрешно стопанска сметка е то да е обособено технологически или организационно така, че да може дейността му да се ограничава от дейността на другите поделения на предприятието.

Необходимо условие е също така дейността му да се поддава на самостоятелно планиране и отчитане.

2. При обособяване поделенията на вътрешностопанска сметка е необходимо:

а) разработване на дълготрайни нормативи за разход на суровини, материали, работна заплата, цехови и общозаводски разходи за единица продукция. За суровините и основните материали да се разработи план сметка № 1, като се изхожда от постиженията за 1965 г. и не се допускат отклонения от Българския държавен стандарт (БДС).

В предачницата при установяване на нормативните разходни норми (рандеман) да се изхожда от постиженията на 1965 г. По отношение състава на смесите резултатите от 1965 г. се корегират с направените замени.

Във филатурата при установяването на нормативните разходни норми (рандеман) да се изхожда от официалните рандемани за отделните партиди. Разходните норми се определят при всички случаи по кондиционната влага на материалите.

б) за спомагателните материали разходните норми се изграждат на база достигнатите разходи от 1965 г., като се има предвид настъпилите промени в технологията при производството на някои артикули.

в) разходи за труд и начисления за ДОО да се изградят във всяко поделение на база отчетените такива с търговската себестойност на артикулите за 1965 г., като евентуални корекции могат да се направят при положение, че са настъпили промени в технологията на производството.

г) цехови разходи - нормативът за тези разходи да се образува на база отчета за 1965 г. за единица продукция, като се установи процента на заплатите в същите спрямо заплатите на основните работници.

д) общо заводски разходи - изгражда се норматив за единица продукция на база отчета за 1968 г.

Нормативната себестойност на новите артикули се определя от калкулацията, въз основа на която е утвърдена цената на артикула. Независимо от нормативната себестойност за отделните изделия и полуфабрикати се прави такъв и за отделни производствени операции като сноване, скробяване  и др. при положение, че даденото производствено поделение извършва услуги на друго производствено поделение.

На всяко основно поделение (цех) обособен на вътрешностопанска сметка се предоставят основни средства необходими за осъществяването на производствената му дейност в стойностно изражение по балансова сметка и оборотни средства в рамките на норматива на предприятието. Разработването на норматива се извършва съгласно съществуващите указания на база производствената дейност - програма. Складът съхраняващ продукцията (полуфабриката) на цеха производител се отнася към същия цех (поделение).

При всички случаи е необходимо да се осигури планирането и отчитането дейността на производствените поделения, които преминават на вътрешно стопанска сметка. На първо време в предприятието се обособяват на отделна стопанска сметка следните производствени поделения:

1. Филатурен цех - свилоточене

2. Тъкачен цех - тъкане на платове

3. Мулинажен участък - пресукване на прежди

4. Предачен участък - предене на буретни прежди

Планиране дейността на поделенията, работещи на вътрешна стопанска сметка

се осъществява чрез:

1. Помощта на нормативи за разход на труд и материали, за други преки разходи, за разпределение на икономии и др. и на планови задачи, определени от ръководството на предприятието.

Нормативите, определени от ръководството на предприятието, са дълготрайни. Те служат за оценка на резултатите от стопанската дейност на поделенията. Промяна на същите се извършва при възникнали външни за поделението причини (промяна в цените на материалите, изменение на тарифните и щатни условия за заплащане труда, изменение на техниката, технологията и организация на производство и др.)

2. Нормативите се одобряват от директора на предприятието, производствения и профсъюзния комитети. Налагащите се промени на нормативите се утвърждават с решение на същите.

3. Въз основа на утвърдените нормативи за преките разходи и сумата на непреките разходи за поделенията се разработват нормативни калкулации по изделия. Нормативните калкулации могат да се използват и като основа на вътрешни разчетни цени. Въз основа на нормативните калкулации по изделия и плановете и отчетите за обема в натура, поделенията разработват планова и отчетна нормативна себестойност.

4. Нормативите за отделните видове разходи се разработват от съответните функционални отдели в предприятието. В рамките на утвърдените от ръководството на предприятието нормативни калкулации (съответно нормативи за разход на материали, труд и др.) поделенията имат право да предлагат за утвърждаване конкретни разходни норми за суровини, материали, гориво, енергия и др. както и трудови норми. Ръководството на предприятието не утвърждава изменение на разходни норми в случаите, когато това довежда до неспазване на заводските норми и държавните стандарти.

5. Предприятието утвърждава на поделенията освен изброените нормативи и следните планови задачи:

а) План по обем на продукцията в натура, по асортимент и по качество.

б) План-график за предаваните готови полуфабрикати и продукция на следващите поделения съответно на склад.

в) Нормативна себестойност по статии на калкулацията, а по отношение на основните материали и по количество.

г) Общата сума на полагащия се ФРЗ, изчислен на база на производствената програма на цеха и нормативната себестойност. Изчислението на нормативния ФРЗ става като се умножи планираната продукция по нормативната разценка за единица продукция. Към получения основен нормативен ФРЗ се прибавя сумата на променливата част на ФРЗ от цеховите разходи, която се изчислява в нормативен процент към основния ФРЗ.

д) Норматив за необходимите и използвани от поделението основни и оборотни средства.

е) План-график на ремонтно механичната работилница за извършване на планово предупредителния и основен ремонт на основните средства на поделенията.

ж) Планират се и необходимите ремонтни часове на текущ ремонт на отделните цехове на база, на която се разпределя плановата издръжка на ремонтната работилница. Да се премине на поръчковия метод на отчитане разходите на ремонтната работилница, като за текущия ремонт се водят сметки по отделните цехове.

з) План по труда. Средно списъчния брой на работниците и служителите се определят на база нормативния ФРЗ и работните места в производството, ФРЗ за целия персонал и по категории и средна работна заплата на едно заето лице.

Отчитане и оценка на дейността на поделенията, работещи на вътрешна стопанска сметка се извършва като се съпоставят установените по норматив разходи с фактически получените по отчет. При отчитането се ползват документите, отчитащи оперативната, счетоводната и статистическата отчетност. Отклонението на фактическите разходи в сравнение с нормативните се корегира.

Цялата работа както по планирането, така и по отчитане дейността на поделенията се извършва от функционалните отдели, съответно от определените за тази цел служители в поделенията (отчетници, изчислители и др.), като към тях се прикрепят съответните сътрудници от функционалните отдели на предприятието за ръководство и контрол.

Резултатите от изпълнението на показателите по стопанската сметка на всеки цех се разглеждат ежемесечно от ръководството на предприятието в присъствието на началник-цеха, който изнася подробен доклад  за дейността на цеха за постигнатите успехи, допуснатите грешки и неудачи. Ако има пропуски, се набелязват мероприятия за подобряване на производството.

За осигуряване на по-добра оперативна и аналитична работа при планирането и отчитането дейността на поделенията, обособени на вътрешностопанска сметка и за разкриване на вътрешни резерви, се създават цехови икономически бюра. В тях влизат счетоводител, плановик, нормировчик, отчетници и изчислители на труда.

Към предприятието се изгражда и комисия по стопанската сметка, която се занимава с проблемите на организацията и приложението на вътрешностопанската сметка. В нея са включени зам. директора по техническите въпроси, главният счетоводител, началник-планов отдел, началник-отдел „ТРЗ” и представител на производствения комитет.

Частично изменен този правилник под формата на наредба отново е утвърден от ДСО „Вълнено и копринено текстилна промишленост” - София и влиза в сила от 1 януари 1969 г., подписан от директора на предприятието Кирко Дервенков.

След две  години, на 1 януари 1971 г. влиза в сила същата наредба, изменена в някои от основните положения, без да се променя по същество съдържанието. Одобрена е от същото стопанско обединение, но с ново име ДСО „Текстил” - София. Новата наредба е подписана освен от директора Кирко Дервенков, така също и от председателя на фабричния профкомитет Елена Чаушева и председателя на стопанския комитет Здравко Диамандиев.  Същата наредба, частично преработена, е приета отново и влиза в сила в началото на 1972 г. 30

Разглеждайки подробно прилагането на вътрешностопанската сметка в ДИП „Коприна”, трябва да отбележим, че за да бъде стокообменът между свиленградското предприятие и другите държавни предприятия максимално ефективен, както в цялата страна, така и тук то е устроено върху режима на стопанската сметка. Ръководството приема без условия налагащата се в страната практика, че при предприятията на стопанска сметка е налице много по-висока икономическа ефективност в сравнение с тези, намиращи се на издръжка от държавния бюджет, поради което държавата се стреми своевременно да привежда държавните предприятия върху статута на стопанската сметка. Тя все повече се убеждава, че принципът на самоиздръжката заставя обособените предприятия във всички случаи по-добре да стопанисват предоставените им държавни фондове.

Положителните резултати от прилагането на стопанската сметка в промишлените предприятия от страната показват, че този режим трябва да намери място и в ДИП „Коприна” - Свиленград. На този режим е преведено изцяло дейността на предприятието, като през годините се правят определени подобрения и усъвършенствания и в нейното устройство като метод на стопанисване. Разширявайки сферата на приложението на стопанската сметка и нейното усъвършенстване, които водят на свой ред към разгръщане на стоково-паричните отношения, увеличава възможностите за по-пълното проявление на закона за стойността вътре в самото предприятие. Изискванията на закона за стойността, за еквивалентност в стокообмена между предприятията заставят ДИП „Коприна” да търси начин за снижаване разходите по производството, за подобряване на качеството на произвежданите стоки и пр.

4. ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВА МАТЕРИАЛНА БАЗА

С разрастването на производствените възможности на ДИП „Коприна” - Свиленград старата материална база не може вече да обслужва предприятието. Необходимостта от изграждането на нова материална база, отговаряща на съвременните възможности на една фабрика все повече назрява. Въпросът се обсъжда на правителствено равнище и се приема да започнат проучванията за решаването на този проблем. Със заповед на директора на Института по промишлено проектиране (ИПП) „Промпроект” - София от 11 май 1966 г. за проучване възможностите за изграждане на нова площадка за преместване и разширение на ДИП „Коприна” - Свиленград, се назначава комисия, която се оглавява от инж. Димитър Анчев - главен инженер на проекта, представители на различните служби в Градския народен съвет (ГНС) - Свиленград, директора на ДИП „Коприна” - Марин Маринов, главният инженер - Александър Петров, Фильо  Михайлов - началник ОТКК и др. След двудневни проучвания на представените площадки, комисията намира че:

Първата площадка, южно от басейна в местността „Речните лозя”, непосредствено до река Канаклийка, не е подходяща поради малките размери, голямата денивилация и възможност да се залива от реката.

Втората площадка в същата местност, източно от басейна, по същите причини е неподходяща.

Третата площадка в същата местност е нива от 285 дка с граници на запад р. Канаклийка, север - „Рад дере”, на изток - полски път и на юг - „Кавак дере”. Теренът на площадката е наклонен от север на юг, с чувствителна денивилация. През площадката преминава електропровод  с железни стълбове.

Четвъртата площадка се предлага в индустриалната зона на града, която граничи на изток с р. Канаклийка, от запад с ул. „Ален мак”, на юг с улица „Път към комунизма” и на север с автошколата в размер от 90 дка. От тази площадка може да се отдели терен за преместване и разширение на ДИП „Коприна” в размер около 70 дка. Окончателният размер на терена ще се определи след изготвяне на генералния план. Площадката е равнина, с лек наклон в югоизточна посока и е собственост на ТКЗС - Свиленград и се използва за отглеждане на зеленчукови култури.

От четирите представени площадки комисията намира, че четвъртата площадка е най-подходяща за целта. Недостатъците са, че е собственост на ТКЗС и се използва за зеленчукови насаждения. Свиленград няма изградена канализационна мрежа и за фекалните и производствени води следва да се изгради септична яма и пречиствателна станция за пречистването им до положение годни за пускането им в р. Канаклийка.

Преимуществата са, че площадката се намира непосредствено до чертите на града и не е необходим превоз на работната ръка. В града има наличие на голям брой незаета работна ръка, на обучен технически и работен кадър, на плавателен басейн и спортно игрище в съседство на площадката и добри външни транспортни връзки.

Външният транспорт на предприятието се извършва чрез ж п линията Свиленград - Пловдив - София и цялата страна и на път № 5 и цялата пътна мрежа в страната. Относно водоснабдяването с питейна и битова вода в размер 5 - 6 л)сек, от съществуващия градски водопровод. Необходимата производствена вода в размер около 15 л)сек се подсигурява от наличните три шахтови кладенци, които се намират на площадката. При недостиг на вода могат да се изградят допълнителни шахтови кладенци. Относно пароснабдяването на предприятието е необходимо изграждане на собствена парна централа.

На предложението за изграждане на нова материална база на ДИП „Коприна” на мястото определено от комисията е назначена нова комисия съгласно „Правилника за отчуждаване имоти за държавни и обществени нужди”, която заседава през август 1966 г. Председател е Софка Костадинова, зам. председател на ГНС - Свиленград. Членове са служители от Окръжния народен съвет (ОНС) - Хасково, ГНС - Свиленград и директора на „Коприна” Марин Маринов. Изтъквайки почти същите предимства, се приема да бъдат отчуждени 50 дка площ, представляващи ниви на ТКЗС и лозя за лично ползване от свиленградчани. В решението е записано собствениците да бъдат обезщетени с равностойни земи от държавния поземлен фонд, намиращи се като идеална част в блоковете на ТКЗС, а трайните насаждения да бъдат платени на собствениците.

Една година по-късно, в края на май 1967 г., експертен съвет при Министерството на леката промишленост, в който участват девет души инженери от ведомството и Харалампи Пасков - главен инженер на „Коприна” заседава и разглежда плановото задание за разширяване и изнасяне на нова площадка на ДИП „Коприна”- Свиленград. Плановото задание е докладвано от авторите му - сътрудници на ИПП „Промпроект” с главен инженер на проекта инж. Димитър Анчев и проектантите Емилия Георгиева -  по икономическата част, инж. София Коен - по технологичната част, арх. Стилян Титков - по архитектурно - строителната част, Димитър Салавьов - по водоснабдяване и канализация (ВИК) част, Димитър Събев - по електрическата част и инж. Иван Марков - по отопление и вентилация  (ОВ) част.

В разискванията на Експертния съвет вземат участие представители на ДСО „Вълнено и копринено-текстилна промишленост” и Марин Маринов - директор на „Коприна”. След разискванията се правят следните констатации:

1. Заседанието за проектиране е разработено на 2 етапа при следния

асортимент:

Първи етап:

а) Буретна предачница за 200 тона

- Буретна прежда № 20 -   20 тона

- Буретна прежда № 24 -   60 тона

- Буретна прежда № 30 - 120 тона

б) Тъкачен цех с мулинажно отделение за 7300000 м

- Изолационно платно - 400000 м

- Мелнични сита -           100000 м

- Вискоза 140 см -         2700000 м

- Брилянт 140 см -        2200000 м

- Брилянт 70 см -         1400000 м

- Маркучи -                    500000 м

Краен етап за още 300 тона прежда

а) Буретна предачница

- Буретна прежда № 20 -   30 тона

- Буретна прежда № 24 -   90 тона

- Буретна прежда № 30 - 100 тона

2.Технико-икономически показатели за крайния етап:

а) Основни фондове - 800767 лв.

В това число машини и съоръжения - 494000 лв.

б) Капитални вложения - 700941 лв.

В това число за културно-битово строителство - 306000 лв.

- Строително монтажни работи - 300863 лв.

- Машини и съоръжения - 400078 лв.

в) Годишен обем на продукцията в стойностно изражение - 130501 лв.

г) Себестойност на 100 лв. продукция - 83.83 лв.

д) Продукция от 1 лв. основни средства - 1.54 лв.

е) Промишлено производствен персонал - 1146 човека

В това число ИТР - 89 човека

Работници - 999 човека

ж) Производителност на труда на 1 лице от промишлено производствения персонал в стойностно изражение - 11.781 лв.

На 1 работник в стойностно изражение - 13.515 лв.

з) Срок за откупуване на общите капитални вложения на база печалба - 4 години

Само за артикул мелнични сита е разработена бюджетна възвръщаемост 40.3 % и валутна възвръщаемост - 52.7 %.

3. В разчетите на Държавния комитет за планиране (ДКП) са записани

капитални вложения на стойност 300610 лв. за 270 нови станове „Янтра”, а заданието за проектирането е разработено за 700117 лв. капитални вложения в първи етап и 700941 лв. за втори етап.

4. Асортиментът на буретната предачница няма връзка с асортимента на

тъкачния цех.

5. Въпросът с филатурата не е изяснен в заданието. Цехът не е предвиден за

ново строителство, а стойностите на наличните основни фондове не са взети под внимание при съставянето на технико-икономическата част, с оглед  изясняване икономическия резултат на предприятието в цялост.

6. Проектът не изяснява къде ще става апретирането на тъканите в бъдеще.

7. Проектираният мулинажен цех с капацитет 40 тона ще има уплътнение

само 5.8 тона. За останалата мощност не е предвидено коопериране.

8. При цена на 1 нов стан „Янтра” - 7850 лв., процентът на машините и

съоръженията в обща стойност на основните фондове - 56 % е нисък.

Приблизителната стойност на 1 вретено е 200 лв., в това число 150 лв. за машини и съоръжения и 50 лв. за строително-монтажни работи, а в заданието е включена цена за 1 вретено - 721 лв, в това число за машини и съоръжения - 529 лв. и за строително монтажни работи - 192 лв. Не е взета под внимание стойността на земята и не е отразена в капиталните вложения.

9. При отчетна рентабилност за 1966 г. на подотрасъл „Копринен” - 11 %,

заданието е разработено с рентабилност за първи етап - 21 %, а за втори етап - 19.3 % поради което срокът за откупуване и за двата етапа е 4 години.

10. Технико-икономическите показатели в заданието за сравнение с други

предприятия няма.

11. Генералният план е решен правилно с максимално блокиране - към главния

корпус е блокирана столова с кухня и складове, медицински пункт и администрация.

12. Предвиденият в ситуацията склад за въглища няма да се изгражда поради това, че котелното ще работи на течно гориво.

13. Битовите помещения са разположени в ниска лента откъм север, отделно от отделните цехове.

14. Кухнята е предвидена с капацитет 850 души при промишлено-производствен персонал - 1150 души.

15. Административната сграда е преразмерена (17000 мз). Предвидените три етажа за администрация съдържат около 60 оси (без холове, стълбища и клозети) за 60 души административни и общозаводски ИТР служители.

16. В генералния план е оставено място и възможности за разширение на предприятието.

17. Не са дадени разчети за площите на битовите помещения и има опасност предвидените за целта площи да се окажат недостатъчни.

18. Не е представено писмо от ДСО „Енергоснабдяване” за разрешаване използването на необходимата 2000 квт инсталирана, респективно върхова 1758 квт. ел. мощност, за спазване начина на прикачването й и източника на захранване.

19. Не са направени проучвания на възможностите за коопериране в изграждането на ел. съоръженията на новоизграждащите се в близост до ДИП „Коприна” предприятия.

20. Без всякакъв анализ и техническа обосновка се приема ел. захранването на предприятието да стане чрез отклонение от минаващия в близост до площадката селски електропровод 20 квт, захранващ и голяма част от индустрията на града.

21. Топлоснабдяването се предвижда от собствена парна централа на твърдо гориво. Допълнително, по искане на Министерството на леката промишленост, Държавният комитет по планиране определя течно гориво, като задължава да се проучат възможностите за коопериране.

Заложената себестойност за 1 тон пара - 13.6 лв. е много висока и неправилно взета по данни от съществуващото котелно, което следва да се проектира на новата площадка. Разликата и себестойността ще намали годишните разходи за пара с около 90000 лв.

22. За предачницата и тъкачницата са предвидени климатични инсталации, без да се отчетат намалените изисквания при съответния среден номер и асортимент.

Въз основа на направените констатации, Експертният съвет взема следните решения:

1. Не приема представеното планово задание за разширение и изнасяне на нова площадка ДИП „Коприна” - Свиленград.

2. Да се разработи ново планово задание на стойност около 3600 лв.

3. Да се ситуират в източната част на площадката ремонтно механичния цех (РМЦ) и складовете, на мястото което ще се освободи от склада за въглища.

4. Кухнята да се оразмери за 1000 души.

5. Да се намали обема на администрацията, като същият се докаже със съответни разчети, като канцелариите за ИТР на цеховото ръководство се устроят към самите цехове. За сметка на това да се предвидят кабинет за профкомитета, библиотека с читалня, радиоуредба и др.

6. Да се отдели входа на медицинския пункт от входа на администрацията.

7. Към битовите помещения да се предвидят помещения за лична хигиена на жената.

8. Да се осигурят достатъчно терени за спортна площадка и паркинг.

9. Предвид големите горещини в този район, свободните площи да се озеленят максимално с висока дървесна растителност.

10. Да се представи необходимото писмо от ДСО „Енергообединение” и да се доразработи плановото задание в съответствие със същото и направените констатации по част електро.

11. Да се осигурят и вградят в главния корпус по-близо до центъра на товарите необходимите за трансформаторите помещения. Същите да бъдат със северно изложение.

12. Да се проектира котелна централа на течно гориво, като се проучат възможностите за разтоварване и транспорт на мазут и кооперирано топлоснабдяване със завода за санитарна арматура. Да се определи точния разход за пара на база себестойност при течно гориво.

13. Да се предвидят температури и влаги в производствените помещения, като се отчетат забележките по констатациите. Да се изготвят варианти с технологическа обосновка за вентилация на багрилния цех през летния режим с външен и охладен въздух.

14. Да се разработи вариант за водоснабдяване на предприятието с помпена станция, разположена в площадката на предприятието и напорен резервоар на близката височина.

15. Да се определи мястото на пречиствателната станция за отпадните води, като съответно се съгласува с Хигиенно епидимиологичния институт (ХЕИ) - Свиленград.

16. Задължава се ДСО „вълнено и копринено-текстилна промишленост” да проучи въпроса за евентуално кооперирано изграждане със завода за санитарна арматура на пароснабдяването, електроснабдяването и водоснабдяването.

17. Да се предвидят над вратите към складовете за готова продукция и суровина дренчерни инсталации (завеси).

18. Да се предвидят негорими врати за складовете.

19. Да се предвидят за нуждите на противопожарната охрана 1 помещение за склад за противопожарни уреди и съоръжения.

20. Да се предвиди пожароизвестителна инсталация.

21. Да се предвидят средства за противопожарни уреди.

След представянето на протокола на експертния съвет по плановото задание за

изнасянето на ДИП „Коприна” - Свиленград на нова площадка, на 29 юни 1967 г. се провеждат разговори между Министерството на леката промишленост и ДСО „Вълнено и копринено текстилна промишленост”, при което се постига следното съгласие:

1. ДИП „Коприна” - Свиленград да се изнесе на нова площадка с мощност 500 стана, като до 1970 г. се въведат 270 нови стана със 165 см бръдна ширина и необходимите за нормална работа спомагателни постройки, без мулинаж.

2. На това основание да се извърши преработка на плановото задание, като се снеме буретната предачница и предвидените за нея спомагателни постройки. В преработката на плановото задание да остане посоченият в писмото ни първи асортимент.

3. В генералния план да се предвиди площ за буретна предачница и апретура и необходимите за тях спомагателни постройки.

Преработката на плановото задание да се извърши в най-кратък срок с оглед да се създадат условия за изпълнение и на следващите фази, както е заложено в плана за проектиране за 1967 г.

След изпълнение на решението за преработка на плановото задание, на 26

септември експертният съвет при Министерството на леката промишленост разглежда плановото задание на ДИП „Коприна” - Свиленград. Присъстват преди всичко експерти - инженери от Министерството на леката промишленост и ДСО „Вълнено и копринено текстилна промишленост”, а от „Коприна” директорът Марин Маринов.

Проектът е докладван от проектантите Емилия Георгиева по икономическата част, инж. София Коен по технологическата част, инж. Съби Събев по част Електро, инж. Димитър Соловьов по част ВИК, инж. Росен Карапанов по част ПГТ и инж. Димитър Анчев - главен проектант. На заседанието не се явяват проектантите по архитектурно-строителната и ОВ части.

При разглеждането на представения проект експертният съвет констатира:

1. Заданието за проектиране е разработено за изнасяне на тъкачния цех на нова площадка с мощност 286 нови автоматични стана с бръдна ширина 165 см и капитални вложения - 4898000 лв., от които 744000 лв. за административна сграда със столова, котелно, РМЦ и др.

Капацитетът и асортиментът на новия тъкачен цех е годишно да произвежда  хастар „Вискоза” - 1.4 и хастар „Брилянт” - 1.4 по 2311500 м, или общо за годината - 4623000 м, като на ден от двата артикула се произвеждат по 7554 м, или общо 15108 м. Производителността на труда на 1 лице от производствено промишления персонал нараства от 5650 м2 ( годишно на 18600 м2 или на 329.2 %. Това се дължи на намаление броя на работниците на 100 стана от 58.8 човека на 31.5 човека, на увеличение на средната ширина на тъканите и увеличение средната производителност на 1 стан.

2. Производственият корпус предвижда широкоплощна шедова сграда с

блокирана към него столова с кухни и складове, медицински пункт и администрация. Разположението позволява чисто северно ориентиране на шедовете. Битовите помещения са предвидени в ниска лента откъм север.

В заданието не е обоснован предвидения обем за административната сграда. Не са дадени разчети на необходимите площи за битовите помещения. В генералния план са предвидени възможности за разширяване на предприятието.

3. Предвидено е топлоснабдяване от собствена парова централа на течно гориво. Не е изпълнена т. 12 от решенията на протокол от 30 май 1967 г. на експертния съвет за проучване на кооперирано пароснабдяване със Завода за санитарна техника.

4. ДСО „Енергоснабдяване” осигурява ползването на работна мощност от възлова станция - Свиленград.

5. Необходимото водно количество за питейно-битови нужди е 6 л)сек. За източника на водоснабдяване се ползва градския водопровод, като се разрешава да се вземат за нуждите на предприятието 30 л)сек. Отпадните битови води се предвижда да се пречистят през септична яма и след това да се заустят в р. Канаклийка.

На базата на доклада, констатациите и станалите разисквания, Експертния съвет взема следното решение:

1. Одобрява предложеното планово задание с мощност 286 тъкачни стана със

следните технико-икономически показатели:

1. Капитални вложения -                                       4898000 лв.

В това число за културно-битово, жилищно

и административно строителство -                         267000 лв.

Строително монтажни работи (СМР)                   1771000 лв.

Машини и съоръжения  -                                        2669000 лв

2. Годишен обем на продукцията

а)   В стойностно изражение -                                6287000 лв

б)   В натура -                                                           6934000 м2

3. Себестойност на 100 лв. продукция  -                         80 лв.

4. Продукция от 1 лв. капитални вложения-               1.28 лв.

5. Разход на електрическа енергия на 100 лв.

продукция  -                                                                   47 квтч

6. Промишлено-производствен персонал -                  378 бр.

В това число: Инженерно-технически работници -   34 бр.

Работници -                                         338 бр.

7. Производителност на труда

а) На 1 лице от производствено промишления персонал (ППП (

- В стойност   -                                                             16600 лв.

- В натура -                                                                   18600 лв.

б) На 1 работник

- В стойност  -                                                               18600 лв.

- В натура -                                                                     20450 м2

8. Срок за откупуване на общите капитални

вложения на база печалба -                                         3.86 год.

2.При изработване на идейния проект да се потърсят възможности за

чувствително намаляване стойността на строително-монтажните работи.

3. Да се потърси начин за по-пълна блокировка на спомагателните сгради.

4. Обемът на администрацията да се съобрази с нуждите, като същия се докаже

със съответни разчети. Канцелариите за цеховото ръководство да се устроят към цеха.

5. Към битовите да се предвидят помещения за лична хигиена на жената.

6. Пред вид на големите горещини в този район, свободните площи да се

озеленят максимално с висока дървесна растителност.

7. Да се предвиди построяването на жилищен блок с 32 апартамента за ИТР със

стойност 160000 лв., която да се включи към капиталните вложения на обекта.

8. За ремонтно механичния цех да се потърси ново място по далеч от столовата

и административната сграда.

9. Да се проектира котелна централа на течно гориво, като се проучат възможностите за разтоварване, транспорт на мазут и кооперирано топлоснабдяване със Завода за санитарна техника.

10. Да се предвиди относителна влажност в тъкачницата, не повече от 65 %, съобразно средния номер прежди и вида на тъканите, които се произвеждат.

11.ДСО „Вълнено и копринено-текстилна промишленост” и ИПП „Промпроект” да изискат от ДСО „Енергоснабдяване” да уточни предприятията, които ще бъдат ел. захранвани от предписаната разпределителна възлова станция. Съвместно със заинтересованите да се проучат възможностите за кооперирано изграждане на необходимите ел. съоръжения.

12. Да се направят хидроложки проучвания на р. Канаклийка, за да се осигури заустяването и разреждането на отпадните води.

13. Да се обоснове избора на предложеното пречиствателно съоръжение - септична яма.

14. ДСО „Вълнено и копринено-текстилна промишленост” и ИПП „Промпроект” да проучат въпроса за евентуално коопериране на извънзаводско водоснабдяване.

Новите предизвикателства към ДИП „Коприна” кара ръководството през 1967 г. да разработи редица инициативи за интензификация на производството. Така във филатурата през годината производителността на труда нараства на 2.62 % спрямо 1966 г. За постигнатото е разработена програма за подобряване на техническите възможности на оборудването. Внедряват се пластмасови ловители и зъбни колелца, които работят без дефект и струват по-евтино, прави се нивелация на водното ниво в басейните, пуска се инсталация за пренасяне и едновременно обезпрашаване. За подобрява на рандемана се прави всичко необходимо, за да се използват постиженията на техническия прогрес.

За да се отговори на по-високата производителност в тъкачния цех, която достига до 3.2 %, по-висока от тази през 1966 г., е изработен план-график за подобряване на наличното оборудване, което се състои от 17 системи стари станове. На всички станове е извършен технически преглед и където има условия са завишени оборотите. В тъкачния цех не се внедрява нова техника, с изключение на една машина за почистване на бърдата и една за ремонт на совалките. През годината са разработени нови четири артикула, които са одобрени и пуснати в производство. В цеха е отделен един стан, на който се разработват само нови артикули. Капиталният и планово-предупредителният ремонт се извършват по план график.

Постъпващите материали в складовете се проверяват от органите на ОТКК по количество и качество и неотговарящите на тези условия се отстраняват от производство. До производството се допускат само качествени сурови материали. Най-слабо звено в цеха е отоплението през зимата. Досега това става с печки, но е много трудно да се осигури необходимата температура за производството. До края на 1967 г. се монтира радиаторно парно отопление във всички зали в сградата на антрепозита. Успешно се използва автоматичната превързвачна машина, с което се намалява значително процента на престоите и се улеснява труда на тъкачките.

Предачният участък е оборудван със стари машини, които имат ниска производителност и ограничен асортимент. Независимо от проектирането на нова буретна и щрайгарна предачница, която да бъде оборудвана предимно с нови машини, то наличните които има да изпълняват по-висока производствена програма получават някои подобрения. Така например, на първи състав дараци е извършен основен ремонт, което допринася за подобряване качеството на продукцията. Правят се подобрения и на останалото техническо оборудване. Но през годината предачният цех има свободен капацитет, тъй като липсва необходимото количество основна суровина - фризон.

Не е добро техническото оборудване на мулинажния участък.  Тук едва 1)3 от машините се използват. Останалите не работят поради липса на производствен план.

През годината само в ремонтната работилница навлиза нова, високо производителна техника. Досегашното състояние на оборудването не отговаря на ръста на предприятието. Доставени са струг, шапинг, фреза и бормашина с определени показатели. С внедряването на тези металорежещи машини в производството значително се намалява престоя на машини, както за капитален, така и за текущ ремонт.

По плана за техническия прогрес за 1967 г., предприятието реализира изработването на технически тъкани от 100 % полиестерна коприна - 95000 м и изработване на мелнични сита, също от 100 % полиестерна коприна - 5000 м.

Решаването на всички тези задачи през 1967 г. е тласък за техническия прогрес и повишаване производителността на труда. Създадени са предпоставки за още по-добро интензивно производство. 31

Състоянието на асортимента по производствената програма на ДИП „Коприна” през 1968 г. е твърде разнообразна. В предприятието се произвеждат тъкани от естествена и синтетична коприна, смесени тъкани, тъкани за облекло и технически тъкани. Едно от основните условия за това е наличността на необходимото оборудване в тъкачния цех, мулинажния участък и буретната предачница.

Макар че всяка година производствените резултати в предприятието се подобряват, то през първата половина на 1968 г., то не е изпълнило плана. Това е голям неуспех за работниците. До края на май планът е изпълнен едва с 97.77 %. Не са произведени стотици килограми буретна прежда, тъкани и друга продукция, макар и техническата база да е подобрена и се разполага с необходимите суровини и работна сила. В производството влиза и нов вносен предачен ринг със съответните спомагателни машини.

Неизпълнението на плана за промишлената продукция идва главно от предачницата, където е монтирана допълнителна техника и предачен ринг. Планът за буретната прежда е изпълнен едва със 76.9 %. Причините за изоставането са организационни и по вина на цеховото и заводско ръководство. Или материалите за прежди са недостатъчни, или пък ринговете не работят поради техническа неизправност. Произведеното на една смяна на новия ринг се колебае силно. То е между 44 до 55 кг при план 60 - 65 кг. В отделни смени се достига едва до 50 % от нормата. Още по-ниска е производителността на нощните смени. Още при монтирането на новата техника ръководството не взема мерки да подготви работничките, които да я овладеят своевременно. Новите работнички са назначени след окончателно монтиране на техниката, без да са придобили някакъв производствен опит. Не са взети мерки за привличане и на млади специалисти. В цеха само един от секционните майстори има необходимото техническо образование. 32

В производствената програма през 1968 г. е предвидено да се произведат 3220000 м тъкани. От тях 50000 м са за облекло и 180000 м технически от естествена коприна. От използваните синтетични са изтъкани 180000 м технически тъкани. Смесените тъкани са заложени най-много в производството. Те са общо 277000 м. От тях 200000 м са за облекло, 400000 м за хастар „Брилянт”,  2090000 м за хастар „Вискоза” и едва 80000 м са други платове. За това производство се работи на 220 стана, които са от три системи - с ексцентрикова уредба гладки 71 бр., с нищелкова уредба гладки 92 бр. и с нищелкова уредба кафезни 57 бр. Всичките станове са с 5 различни ширини и са от 13 системи.

Филатурата преработва през годината 118000 кг сухи пашкули, като 80000 кг са ан - рас (доброкачествени) и 35000 кг са дефектно точливи. В мулинажния отдел има 13 бр. етажни пресукала с 2545 вретена, 1 гранконавивачка с 12 гранки, 5 бр. измошвални с 250 макари и 1 дублирка с 190 макари.

До изграждането на новата материална база ДСО „Вълнена и копринено текстилна промишленост” търси възможности да разшири дейността на ДИП „Коприна”. Тази идея се споделя с партийните и административните власти в града и окръга. През април 1968 г. е издадена заповед на директора на обединението за „Проучване на възможности за монтиране на станове за копринени тъкани към ДИП „Коприна” - Свиленград”. От Държавното обединение са изпратени двама инженери, които заедно с ръководството на предприятието и представители на ГНС и партийния градски комитет приемат следното становище:

Възможности за монтиране на станове в Свиленград има. В посочените селскостопански сгради, които се дават под наем от ТКЗС на ДИП „Коприна”, могат да служат за тъкачна зала след преустройство на същите. Височината на сградата не е достатъчна, не са достатъчни и прозорците и възможност за климатизиране на помещението няма. Има вода, трафопост и кладенец за резервна вода.

Посочено е и друго помещение близо до гарата, което е собственост на Материално-техническото снабдяване. В него могат да се монтират най-много 50 стана, като за електрическа енергия, вода и други битови помещения няма.

Третата възможност за монтиране на становете е на новата площадка, на която е определено да се строи предприятието. Предлага се да се построи един типов склад, за който има чертежи и проектно-сметни документации и който типов склад да се използва  временно за тъкачница, като предварително термичната изолация на покрива и на страничните стени се подобри, като всичко това струва не повече от 80000 лв.

С оглед на най-бързото монтиране на становете и заангажиране на известна част от свободната ръка в Свиленград се приема, че най-целесъобразно е да се възприеме първия вариант, т.е. използване на селскостопанските сгради, преустройство на същите и монтиране в предоставените сгради на около 120 стана.

За целта се предлага обединението да изпрати специалисти, които да се заемат с изработването на проектно - сметните документации, увеличение височината на една от сградите, направата на таван с подобрена термична изолация, вътрешни пътища -комуникации и необходимите битови помещения.

Помещенията, които се предоставят са на около 5 км от града и с автобус се извозват работещите там хора. Предлага се като задължение ГНС да осигури редовно извозване на работниците с оглед на смените. За осъществяване на преустройството на селскостопанските сгради са необходими материали, които се осигуряват от предприятието, подпомогнати от ОНС - Хасково и ДСО „Викотекст”.

Най-удачен е третият вариант, който може да се осъществи само ако местните органи и ОНС - Хасково се заемат най-дейно да го направят за около 3 - 4 месеца, но понеже това е невъзможно, то се препоръчва изпълнението на проекта със сградите на ТКЗС.

За подобряване на работата в предприятието и усвояване на предоставената  нова материална база, партийното ръководство на града и окръга решават от 1 септември 1968 г. за директор да бъде назначен Кирко Дервенков, който е с висше икономическо образование. За заместник директор и главен инженер е назначен Александър Петров Куругеоргиев, който по-късно е преместен в завод „Сакар” - Свиленград, а на негово място е назначен Филю Михайлов Филев.

Със заемането на предоставената стара, но ремонтирана материална база цеховете на предприятието се разполагат приблизително на 11000 кв. м, като са използвани предимно стари сгради, предназначени за други цели. Изключение правят само двата салона на филатурния цех, мулинажа и тъкачницата за копринени мелнични сита, които са настанени в нови сгради. Останалите цехове и машини са настанени в други помещения, които не позволяват да се спазва добър технологичен ред. Отоплението е с печки, няма климатична инсталация и ред други неудобства. Така например тъкачницата се разполага в шест помещения, като 50 стана са настанени извън предприятието, в помещенията на ДИП „Текстилни влакна”, отстоящи на около 500 - 600 м от тъкачния цех. Като се изключат 30 бр. станове „Янтра - К”, 21 стана за копринени мелнични сита, 1 тридарачен състав, 1 ринг и 5 мулинажни машини, които са сравнително нови, всички останали машини са стари от различни 13 системи, някои от които силно амортизирани.

Всички тези неудачи се представят с писмо № 888 от 11 юни 1968 г. пред ДСО „Вълнено и копринено текстилна промишленост”, което докладва пред Министерския съвет и се приема предприятието да излезе на нова площадка да започне през 1970 г., като тъкачницата следва да се разшири на 500 нови стана, а старите машини да останат на изживяване и се използват в старите помещения. Така се очаква продукцията да нарасне от 5400000 лв. годишно на 8400000 лв. при подобрени качествени показатели.

Трудовата дейност на ДИП „Коприна” - Свиленград през 1969 г. преминава под знака за достойно посрещане на 25 години от т. н. Социалистическа революция в България. Цялата дейност на предприятието и постигнатите резултати се отчитат от стопанския комитет на свиканото делегатско съвещание. Проблемите, върху които се разисква, са твърде показателни за многогодишното съществуване и бъдещата му дейност. С подробния отчет се осветлява най-същественото от функционирането на едно изградено по държавен модел предприятие, където плановостта и отчетността съпътстват постоянно живота му. В повечето случаи, тази отчетност е преднамерена и е различна в различните справки и отчети, които се правят пред партийните и държавнити органи и организации. Много пъти те не отговарят на количеството на произведените изделия и производствените възможности. И това се повтаря години наред, като се постигат все по-големи успехи.

Стопанският комитет отчита стопанската 1969 г., „която с основание може да наречем година на големи трудови успехи на нашия колектив. Ентусиазмът от славната юбилейна годишнина от Социалистическата революция в България бе материализирана с големи успехи, които доведоха до предсрочно изпълнение на годишния план още на 10 декември 1969 г.”

През 1969 г. предприятието получава задача да произведе следната продукция: тъкани - 3214900 м, греж - 44000 кг, буретна прежда - 77600 кг и пресукани прежди 87492 кг. От тази продукция предприятието очаква да получи обща промишлена продукция на стойност 5501000 лв. и стокова продукция  за 6331000 лв.

Изпълнението на горните показатели са показани в следващата таблица:

Продукция    Отчет

1968 г.            План

1969 г.            Отчет

1969 г В %

1968 г В %

1969 г.

Греж   41605 кг         44000 кг         47347 кг         113.80 107.61

Тъкани - общо          3231444 м      3214990 м.     3211782 м        99.39   99.90

Буретни прежди       88927 кг         77600 кг         69375 кг           87.04   89.40

Пресукани прежди   88927 кг         87492 кг         110836 кг       124.63 126.68

Обща пром. продукция       5576000 лв.    5501000 лв.    5922000 лв.    106.20 107.65

Стокова продукция  6338000 лв.    6331000 лв.    6659000 лв.    105.06 105.18

От цитираните данни се вижда, че има неизпълнение на плановете в натура и намаление от постигнатото през 1968 г. в тъкачния и предачния цех.

Неизпълнението на плана на тъканите в тъкачния цех до голяма степен се дължи на липсата на достатъчно вносни материали, необходими за производството на артикулите вискоза, „Тракия” и „Парижанка”. Това изоставане е през месеците юли, август и септември, когато се изостава с 45800 м плат. Благодарение усилията на колектива на тъкачницата и промяната на някои асортименти, това изоставане до края на годината е сведено до малко повече от 3000 м. Изоставането се дължи на слабост в ръководството на цеха, което не проявява взискателност и грижи в работата си. Има и редица други слабости, които са причината за това, отчита стопанският комитет.

Предачният участък не изпълнява производствената си програма поради невъзможността да бъде реализирана на пазара произведената буретна прежда. Има месеци през годината, когато в складовете се натрупва над 20000 кг прежда, което води до финансови загуби. Това е причината да не се настоява за по-голяма производство в предачницата. Едва в края на годината се откриват възможности за производството на повече прежда, но изоставането не може да се преодолее. За неизпълнение на производствените планове са и характерните за участъка аварии и големият престои на машините, недостатъчната квалификация на работниците и небрежност в изпълнение на производствените задължения, лошата трудова дисциплина и слабости в ръководството. Недостатъчната работа по поддръжката на машинния парк и възпитателната работа с хората, смятат от стопанския комитет, довеждат до влошаване на работата по отношение качеството на буретните прежди в сравнение с минали години.

Благодарение, че във филатурния цех през годината има свободни мощности, тук се задържат надпланови бройки и се изпълнява производствения план, което става със съгласието на държавното обединение. И въпреки това финансовите резултати на предприятието се влошават. Тези задържани надпланови бройки влошават показателите за производителност на труда, който в отделни месеци се колебае около 92 - 95 % и едва в края на годината достига 99 %. Всичко това създава редица неприятности на ръководството със партийните, стопанските и държавните органи. И не само във филатурния цех работниците са в повече. Такива има и в тъкачния цех, тъй като ръководството му трудно се престроява на работа по многомашинното обслужване. И в мулинажния цех са задържани надпланови бройки.

Като слабост на цялото ръководство се приема, че има известна мудност в освобождаването на извънплановите бройки. През май общо ППП е 1140 души, а през декември той намалява на 1084, или с 56 души.

През годината в тъкачния цех се произвеждат 38 вида продукция, като някои от тях в определен период отпадат от производство. Причините за отпадането са различни. Така за една част от тях е, че предприятието не е в състояние да произведе качествена прежда от чист фризон. В други случаи, работниците не могат да усвоят технологията при определени изисквания, а се допускат тъкачни дефекти. Пропуски се допускат и от организационен характер. Не могат да се намерят достатъчно добри тъкачки и секционни майстори, които да работят прецизно някои артикули. В резултат на тези пропуски от производствената програма отпадат такива артикули, като „Фелина”, креп „Папион”, „Родопа”, „Парижанка”, „Тракия”, изолационни платна и др.

Предприятието има обаче известни успехи в усвояване производството на мелнични сита. Гордост на предприятието е, че копринените сита за мелничарската промишленост в България се произвеждат само в Свиленград. Но и тук се допускат слабости, като нарушение на технологичната дисциплина при производството им, тъй като се заменят едни производствени материали с други, или се изпращат в това производство не достатъчно квалифицирани тъкачки. Успех има предприятието и в производството на платове за маркучи.

С цел подобряване работата по ежедневното ръководство на производството, в това число и асортимента, още преди две години е създаден отдел по производството. Но неговата работа е недостатъчна и затова към него се отправят упреци, за да се заеме по-сериозно с качественото производство на артикулите.

Изброените по-горе причини за неизпълнение на програмата за производство на качествени артикули са от значение за новите и сравнително трудни артикули да намерят място в производството. Много от тях отпадат, защото не може да се преодолеят трудностите при тяхното усвояване. Промяната на технологията, смяната на част от оборудването на становете и др. са също причина за слабости при внедряването им. Тези нови артикули се създават с помощта на Института  по текстил в София. Те се изработват най-вече от качествен фризон, кайнар и български синтетични материали. Създадените повече от десет нови артикула са със сравнително висока цена и не намират достатъчно пазар в страната.

За разнообразяване на асортимента група ентусиасти през годината организират десенаторско отделение. Назначени са двама десенатори и е отделен специален стан, на който се тъкат пробите. Макар и плахо, почти на любителски начала, те трупат опит, проявяват старание и създават нови артикули. Това дава възможност предприятието само да разработва видове артикули и да се явява на преглед за тяхното одобряване и на самостоятелно представяне и договаряне, което става под контрола на ДИП „Т. Марков”. Към предприятието се създава и художествен съвет, който да насочва и подпомага работата на десенаторите. Също така е създадена група по усвояване и внедряване в практиката на артикули от буретна прежда в смес от български синтетични текстилни материали.

Посочените слабости в производството не пречат на ръководството на предприятието открито да заяви, че през 1969 г. са постигнати безспорни успехи. Същото приема, че те биха били по-големи, ако ръководителите на цехове, смени и отдели са били по-взискателни за строго спазване на трудовата и производствената дисциплина. Това са въпроси по изпълнението на плана, асортимента, по качеството и правилното изпълнение на технологиите, в които са допуснати редица слабости. Вина имат и ръководителите на тъкачния цех и мулинажния участък.

По използването на оборудването предприятието е почти изцяло със стара и износена, както физически, така и в морално отношение техника. Съоръженията във филатурния цех са още от времето на старата Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” и са изцяло амортизирани. Като се изключат становете „Янтра”, всички останали са сбор от най-различни системи, износени и остарели машини на които производителността от година на година спада. Почти също е положението и в предачния и мулинажния цех.

Нови машини има в подготвителното отделение на тъкачния цех, където работят 4 сновила и 14 шпул машини. В предачния цех е монтиран и работи нов стан  „Бефама”. В мулинажа има ново ефективно пресукало. В ремонтната работилница са монтирани 3 нови автоматични стругове, фрезмашина и две съвременни бормашини.

Независимо от старата и износена техника, ръководството прави всичко необходимо за изпълнение на плановото производство. Заедно с това все повече стават грижите по поддържането и използването и. Това се пада най-вече на ремонтната работилница, която заедно със секционните майстори и шлосери по цеховете я поддържат в изправност. Укрепена е ремонтната група във филатурата, като е назначен и механик в този цех.

По-слаби са грижите по подръжката и опазването на новата техника, с надеждата че същата работи безотказно. Но тук се допускат непрекъснато повреди и аварии, като повреди при сновилата, шпулмашините, предачния стан „Бефама” и др. Поради слабата организация в снабдяването с резервни части почти две години не се извършва истински капитален ремонт на становете „Янтра”. Недобрата организация и продължителността при ремонта на машините увеличава престоя им. Няма необходимия ред в спазване на трудовата и производствената дисциплина в ремонтната работилница. Не е създадена правилна организация за максималното използване на квалифицираните работници, които понякога се използват за несвойствени задачи. Престоят на машините е увеличен и по чисто организационни причини.

Тези посочени слабости, които постоянно съпътстват ежедневието, са причината тъкачният цех да не изпълнява качеството на използваните материали. Тези са причините, които лишават предприятието от производството на няколко десетки хиляди метра тъкани.

Във филатурния цех има твърде много какво да се желае по отношение на машинния парк. Макар че има известно подобрение в производството му, ръководството приема, че има още много да се желае. Филатурата се нарежда на последно място по отношение на качеството на използваните материали в системата на ДСО и този факт е много тревожен. Макар и да бележи известно подобрение в поддръжката на филатурата, има още много какво да се желае. Не е на достатъчно добро равнище качеството на ремонта. Допуща се неизползването на десетки басейни, което носи постоянни загуби за предприятието. Предвижда се през 1970 г. филатурата да произведе в повече 2000 т. греж, което кара ръководството да увеличи грижите си за подобряване условията на труд в този цех. Слабост на ръководството е да не се отчитат реално и анализират престоите в предачния и мулинажния участък.

Качеството на продукцията е винаги в центъра на внимание в работата на ръководството на предприятието. Всяка година се подготвя план, разпределен по тримесечия за процентно изпълнение на качествените показатели в производството на греж, готови и сурови тъкани, буретни прежди и пресукани коприни. Само първо качество на произведената продукция от мулинажа не е изпълнено. Не е изпълнен и плана в тъкачния цех за някои артикули първо качество. Това са артикулите брилянт, „Твил”, креп папион и др. Неизпълнението на качеството на продукцията се крие в ред причини. Някои от артикулите се подценяват и не се търси отговорност от отделните тъкачки. Много често най-прецизните за работа артикули се тъкат от неквалифицирани тъкачки. За това оказва влияние и качеството на партидите пашкули. Не се търсят подходящите условия и сполучливата технология за тяхната преработка. Залага се преди всичко на производителността, а не се изпълняват необходимите изисквания за качество. Завишават се производствените норми и се следи за тяхното изпълнение, а се нарушава качеството на произведената продукция.

В мулинажния участък неизпълнението на плана за първо качество се дължи на производството на синя трама. Причините се крият както във филатурата, където се произвежда грежа, така и в мулинажа, където се произвежда трамата. Тези слабости непрекъснато съпътстват това производство и повече от две години качественото усвояване на този артикул не може да се осъществи. В отделни случаи се получават лоши резултати по качеството и в предачния участък.

В последните месеци на годината предприятието се подготвя за внедряване на т. н. Саратовска система. Това е съветска система, която се внедрява в България по решение на висшите партийни и държавни органи и организации. Това е система преди всичко за подобряване на качеството. Поне в докладите на ръководството се отчита, че сега се подобрява взискателността на техническото ръководство към производствено промишления персонал, подобрява се технологична дисциплина, поддръжката на машините. Това е условие за подобряване на първокачествената продукция. Въпреки това все още се срещат известни слабости за отстраняването на които се полагат необходимите усилия. И когато в края на годината се отчита качеството на произведената продукция, се отчита че причина за това е преди всичко внедряването на съветската система за управление на качеството. Обещанията са инициативите и наредбите по прилагането на Саратовската система да бъдат в центъра на работата по изпълнение на качеството на продукцията.

Това налага да се преустроят сериозно органите на ОТКК, които да станат не регистратори на полученото качество, а да оказват активно съдействие в самия производствен процес. Препоръчва се работата на тези органи в по-голямата си част да се пренесе на работните места, в производствените поделения.

Заводската лаборатория на предприятието е оборудвана с необходимите уреди и апаратура. В нея се окачествява цялата готова продукция. Тук се проверява качеството на постъпващите материали и суровини. Въпреки това оборудването не е достатъчно. Липсват уреди за осъществяване на текущ технологичен контрол в самия производствен процес. Състоянието на мерните и измервателните уреди е сравнително добро.

Заслуга на лабораторията е, че през годината спуснатият план за производството на греж за износ с отлично качество е преизпълнен. Не са получени и рекламации за това производство на филатурата. Стремежът е да се произвежда и в бъдеще качествен греж за износ, което довежда до подобряване на финансовите показатели. Но рекламации има от българските клиенти за качеството на продукцията. Общо за годината стойността на рекламираната продукция възлиза на 58681 лв., а загубата на 6032 лв. При положение, че е произведена продукция за 6676000 лв., стойността на рекламираната продукция представлява 8.8 на хиляда. При това загубата от рекламациите възлиза на 0.09 %.

Основна задача на отдел МТС е своевременно осигуряване на предприятието с необходимите основни и спомагателни материали и резервни части. Службите в отдела се стараят да изпълняват възложените им задачи, но все още се допускат слабости и грешки, които се отразяват неблагоприятно върху производствената и финансова дейност. Отделът доставя в големи количества необходимите пашкули, прежди, въглища и др., но се допускат слабости по уреждане на тяхното заплащане. Допускат се и слабости по въпроса за резервните части, които не се договарят правилно при изготвянето на заявките, тъй като няма взаимодействие между производствените звена и отдела. Няма система на единство на доставките. Голяма част от заявките не се доставят. Снабдителите малко познават производството. Това е и една от причините за изостряне на отношенията между производителите и снабдителите.

По реализацията на продукцията отделът, който се занимава с това е значително улеснен в своята работа, тъй като продукцията която произвежда фабриката има добра реализация. Ако пък някои от артикулите не намира бързо такава, то той се сваля своевременно от производство. Предприятието няма пряка връзка с търговските дружества, защото платовете в Свиленград се произвеждат в сурово състояние. Същите се обработват в апретурите на ДИП „Т. Марков” - Карлово и ДИП „Българска коприна” - София, откъдето се предават в търговските обекти. Техническите и промишлените тъкани не се нуждаят от реклама и намират веднага реализация. В това отношение се поддържат взаимоотношения само с три-четири основни консуматора. Така е с цялата продукция на филатурата и мулинажа. Изключение прави само буретната прежда, която много често застоява в складовете и няма добра реализация. В складовете се натрупва и некачествена небракувана продукция, която трудно се реализира на пазара.

За 1969 г. договорните задължения към всички клиенти са изпълнени. В стойностно изражение планът за реализация е изпълнен със 106 %. Изпълнен е и планът за износа. При план 19500 кг износ на греж е изнесено в повече 2400 кг. Освен греж през годината е изнесен 20000 кг кайнар. Желанието на ръководството е отделът по пласмента да влияе на производството, да намира и договаря търсена и рентабилна продукция.

Промишлено производственият персонал в предприятието при план 1033 души е увеличен на 1114, докато в края на 1968 г. е 1076 души. Това увеличение показва, че стремежът за намаление на персонала остава едно добро пожелание. В тъкачния цех на становете „Янтра” вече се работи изключително на четири стана, при норма три, а на останалите станове при норма две се работи на три стана. Успешно се прилага многомашинното обслужване при производството на някои видове артикули. Известно многомашинно обслужване до 1 - 2 ловителя се прилага с успех и във филатурния цех.

Когато се говори за производителност на труда, не може да не се обърне внимание и върху квалификацията на работниците и техниците. За това има редица фактори, като дългогодишната практика, опита на по-добрите работнички, помощта на майсторите и др. Особена роля тук играе техническата учебна година. Организираните курсове в това отношение и провеждането на изпити показва едно сравнително добро усвояване на техническите познания и опит. Но трябва да се отбележи, че при тази форма на обучение има известна формалност.

Що се отнася до трудовата дисциплина, все още се срещат груби нарушения. Допускат се системни закъснения за работа, а отлъчването от работните места е едно от най-често срещаните. Някои от спомагателните и наети временно работници напускат понякога и предприятието в работно време, без да са получили разрешение за това. Много от работниците в ремонтната работилница и поддръжката бездействат. Понякога има и злоупотреба с алкохол. Има много случаи на самоотлъчване от работа. Съответните ръководители сякаш не са в състояние да сложат край на тези своеволия. На много от тях се налагат административни наказания. Търси се помощта на профсъюзите и комсомолската организация.

За нормирането и заплащането на труда се изработват трудови норми на базата на известни наблюдения. Реалността им зависи от изправността на машините, квалификацията на работниците и качеството на материалите, с които се работи. Сред работниците битува схващането, че нормите са големи и не могат да бъдат изпълнени, което определя и по-ниската заплата. Настоява се да се възприеме по-ниска норма от тази, която предлагат нормировчиците. В болшинството от случаите се възприема по-ниската норма, която скоро става ниска и се преизпълнява много лесно. Такива случаи има при производството на някои артикули. С преминаването към многомашинното обслужване този проблем намира по-добро решение.

През годината започва да се работи по внедряване на технически обосновани норми. Въвеждането им предполага организирането на редица наблюдения по отделни операции и тяхното анализиране. Това помага да се изработят твърди нормативи за всички операции. За това голяма роля играе машинният парк и редовността на материалите, с които се работи. Отчита се също така, че едни от становете работят на по-високи, а други на по-ниски обороти, което също влияе при нормирането на труда. Разбира се, има още много примери, които в един или друг смисъл влияят при определянето на трудовите норми, например само във филатурния цех. Независимо от редицата слабости, които се допускат по изготвянето на техническите трудови норми, ръководството приема че има не малко успехи.

Организацията на работната заплата в предприятието се извършва на основа на 50 постановление на Министерския съвет от 6 ноември 1968 г. Тя се изгражда на основата на социалистическия принцип за разпределение според труда. Формирането на работната заплата на работниците и служителите се извършва на многофакторна основа съгласно приетите във вътрешната наредба за организация на работната заплата, форми и системи на заплащане на труда.

Формирането на работната заплата на работниците зависи не само от изпълнението на трудовите норми, но и от качеството на произведената от тях продукция. Във филатурния и тъкачния цех заплащането се извършва по качествени разценки. Друг фактор, който влияе върху заплатата, е използваемостта на обслужваните машини и уплътняване на работното време. Горните фактори съчетани с добрата квалификация на работниците, пълноценното използване капацитета на машините и работното време, осигуряване на качествени материали и др., довеждат до добро изпълнение на трудовите норми и качествено произведена продукция. От тук  идва и повишаването на заработката. През 1969 г. ръководството провежда редица инициативи по решаването на горните въпроси. Тяхното изпълнение довежда до повишаване средната работна заплата по отделните професии и категории персонал. В тъкачния цех многомашинното обслужване оказва твърде благоприятно влияние върху повишаването на заработката.

Нарастването на работната заплата по категории персонал отчита ръководството на предприятието през 1969 г. Най-голямо нарастване има при служителите,  което се обяснява с раздадените премии и преминаването им в по-горна степен. Нарастването на работната заплата е и за някои от цеховете. Но в някои производствени звена заплатите са все още сравнително ниски. Такова е положението в някои секции на тъкачния цех, такова е и при шпулвачките. За това се търси отговорност от ръководителите на тези звена, където се търсят форми за преодоляване на изоставането.

С нарастването на работната заплата би следвало да расте и производителността на труда. Но това във фабрика „Коприна” не се получава. Нарастването на работната заплата изпреварва ръста на производителността на труда над 5 %. Този резултат е утвърден законно от ДСО „Текстил”, което задължава ръководството през 1970 г. да организира производството така, че това несъответствие да бъде премахнато.

По отношение себестойността на продукцията е реализиран преразход от 113000 лв или 1.83 %. За това неблагоприятно положение принос имат тъкачния цех и мулинажния участък, където са направени големи разходи на материали. С тези две производствени поделения ръководството се занимава почти всеки месец. Наказани са ръководителите им. Въпреки че има някакво подобрение, тук все още има какво да се желае. Не се правят необходимите икономии от всеки член на колектива, които допускат в работата си разхищение на материали. В цеховете не се води достатъчна отчетност на материалите. Във филатурния цех сериозен проблем е достигането на рандеманите. Въпреки ежедневния контрол, все още не може да се достигнат официалните рандемани.

От видовите разходи, които се правят, най-голям преразход има в заплатите и начисленията. Тук увеличението е най-голямо. Това още веднъж показва, че нарастването на заплатата е в разрез не само с производителността на труда, но тя се отразява и върху себестойността на продукцията. Ръководството приема, че е най-добре, ако заедно с нарастването на относителния дял на работната заплата и себестойността, да намаляват другите разходи и се прави обща икономия в жив и овеществен труд.

Финансовите резултати на предприятието през 1969 г. в резултат на целогодишна дейност са следните: Реализацията на продукцията е изпълнена на 106.32 %, като е предадена продукция над плана за 381000 лв. Продадена е повече продукция, отколкото е произведена. С това се намаляват преходните остатъци и незавършеното производство.

Печалбата на предприятието е преизпълнена на 107.3 %, а балансовата печалба е на 110.80 % от реализацията. При това положение общият доход е изпълнен на 104.90 %, което осигурява и повече фонд работна заплата, чрез който са увеличава средната работна заплата.

Приложението на стопанската сметка не е по цехове, а се води общо за предприятието. Въпреки че има специално одобрена наредба, по този въпрос не се прави почти нищо. Стопанската сметка се приема като един отличен метод за стопанско ръководство на предприятието, който не се използва и остава да бъде приложен през следващата 1970 г.

В плана за 1970 г. е заложено производството на 49000 кг греж, 2906000 м тъкани, 80000 кг буретни прежди, над 90000 кг пресукани прежди, общата промишлена продукция е за 5488000 лв., а стоковата продукция за 6320000 лв. Тази продукция се предвижда да бъде произведена със 1100 души, като се достигне средна работна заплата 1180 лв., или с 78 лв. в повече от постигнатото за 1869 г.

За да се изпълнят тези показатели, програмата на предприятието предвижда редица мерки. На първо място да се поддържа в изправност целия машинен парк, да се намалят престоите и се използват рационално машините. Борбата за икономии на материали е другият важен показател за повишаване производителността на труда. Трябва също така да се повиши трудовата и производствената дисциплина, да се изпълняват плановите задачи и да се разшири многомашинното обслужване. Подобряване качеството на продукцията е другото поредно условие, което трябва да бъде постоянна задача на всеки работник. С тези надежди започва новата трудова 1970 г. на ДИП „Коприна” - Свиленград. 33

Специалистите от предприятието разработват програма за модернизиране и реконструкция на оборудването, като сроковете за това са през цялата година. Програмата е обсъдена и приета и е подписана от директора и главния инженер за изпълнение.

При модернизацията и реконструкцията на първо място стои тъкачният цех. Тук са монтирани 227 бр. механични стана, разположени в 6 зали, като 50 бр. от тях са монтирани извън предприятието. Основният машинен парк е стар, с ограничени възможности за разнообразяване на асортимента. От становете „Янтра К” 50 бр. са сравнително по-нови и макар, че са дадени да работят като автоматични, то същите от монтирането им през 1962 г. работят като механични. Причината е неусвоената технология на производството. В подготвителното отделение на цеха са монтирани нови машини - 4 бр. конусни сновила „Текстима” и 14 бр. шпул машини тип „Хакоба”.

Основното производство на тъканите, съобразно наличните станове са подплати и технически тъкани. Сравнително по-малко са платовете за горно облекло. През последните две години тези артикули значително се увеличават, като за база се използват буретните прежди, производство на предприятието.

Независимо от ограничените възможности на тъкачния цех, то с известни реконструкции възможно е значително да се разнообрази асортимента, да се увеличи производителността и се подобри качеството на платовете. С оглед на това се предлага на ръководството да намери начин при становете „Янтра К” да се направят конкретни технически и технологични подобрения за сплитките „Лито” и „Кенгр”, за да може да се разнообрази асортимента. За становете „Елмаг”, които са 18 бр. също се предлагат технически подобрения, като се доставят автомати за смяна на шпула и се монтират към становете.

В програмата за реконструкция са предвидени още подобрения на нищелковите машини, монтиране на 24 бр. основни регулатори, подмяна на 20 бр. механични станове за изолационни тъкани с автоматични за технически тъкани, доставяне и монтиране на редица спомагателни машини и съоръжения и т. н.

ДИП „Коприна” е единственото предприятие в страната за производство на мелнични сита от сплитка „Гаце” и „Полу - Гаце”. Поради липса на съоръжения не могат да се изработват мелнични сита от синтетични материали. Технология за производство на сита от капрон в предприятието има. Има и 20 бр. механични стана, конструкцията на които е такава, че може с успех да се изработват както сита от естествена коприна, така и мелнични сита от синтетични материали. За да се постигне това, в програмата се предлага да се достави и монтира конкретно техническо  оборудване, като иглена ширална машина с две сушилни полета, опан рама и др.

Производството на буретни прежди се извършва единствено в ДИП „Коприна” по щрайхгарен начин. Още през 1968 г. е доставен и монтиран един тридарачен състав „Бефама” с един брой рингова предачна машина. Качеството на буретните прежди, произвеждани на този състав, значително повишава това от старите състави. Наред с това има известни затруднения и в разнообразяване на асортимента, особено в получаването на буретни прежди с по-високи номера. В близките години е предвидено доставката на шапна предачница, основна суровина за която е фризона и кайнара. Наред с това предстои разширение на буретната предачница, основна суровина за която са отпадъците от шапното предене със смес от синтетични влакна.

С оглед на това производство се предлага да започне проектирането към сградата на новостроящата се тъкачница през 1971 г. да бъдат доставени и монтирани 3 бр. тридарачни състава „Бефама” в комплект с рингови предачни машини. Буретната предачница се предлага да бъде оборудвана с необходимия брой спомагателни машини. В програмата се предвижда през 1970 г. да започне проектиране и на шапна предачница, която да влезе в действие през 1974 г. За подобряване на наличния машинен парк в предачния цех, с оглед повишаване производителността на труда и качеството на продукцията, се приема да се доставят и монтират редица нови машини и съоръжения, като рингова предачна машина, гилотина и др.

В предприятието има монтирани 98 бр. филатурни басейна. 50 от тях през 1962 г. са прехвърлени от бившата ДИП „Копирна” - Пловдив. Поради големият брой незаета работна ръка в Свиленград по това време всички са монтирани, макар че 20 бр. от тях тип „Брусенски” са за бракуване. Предвид на това, че има свободни машини от филатурни басейни в ДИП „В. Коларов” - В. Търново, специалистите предлагат да бъдат прехвърлени в Свиленград 24 бр., а наличните 20 бр. се бракуват. При това положение се завишава годишното производство на греж с 4000 кг и се създава работа на 46 работници.

Тъй като в близките години по програма на Държавното обединение предстои закриване на филатурния цех, за съществени реконструкции не се говори. Предлага се за подобряване на рандемана и премахване на котления камък да се монтира инсталация за омекотяване на водата, демонтиране на 20 бр. басейни тип „Брусенски” и на тяхно място да се поставят тези от ДИП „В. Коларов”, доставката на пашкули по партиди в рамките на ан-рас - 10 т и други точливи - 5 т, подобряване качеството на грежа, фризона и кайнара, подобряване на работата на климатичната инсталация и др.

Направени са предложения и е прието в мулинажния участък да се подобри оборудването с подмяната на старите 3 бр. мулинажни машини с нови, високопроизводителни, монтирането на нова автоматична дубльорка. Подобрения се предвиждат и в ремонтната работилница. За вътрешно фабричния транспорт се настоява за доставката на един мотокар. 34

С оглед преструктуриране производството на предприятията, които произвеждат копринени изделия, Министерството на леката промишленост и ДСО „Текстил” разработват основни насоки за развитие и специализация на копринено текстилната промишленост в страната за периода 1969 - 1975 г. Това се обосновава с развитието на предприятията от копринената промишленост през последните години, което създава предпоставки за разширяване номенклатурата на произвежданите изделия. За това спомага и внедряването на химичните и особено на синтетичните влакна. Това състояние довежда до значителна деспециализация, вследствие на което голяма част от предприятията произвеждат голям и често пъти повтарящ се асортимент от сурови и готови копринени тъкани. При определяне насоките на специализацията в копринено текстилната промишленост се изхожда от типизирането на оборудването през следващите години. Разработват се основните насоки за развитието и специализацията за един период от шест години.

Състоянието на асортимента по производствената програма за 1970 г. дава ясна представа за деспециализацията при производството на редица масови артикули. Така  естествената и синтетичната коприна, смесените тъкани и тъканите за облекло са планирани да се произвеждат в шест копринени тъкачници. Тъканите „Вискоза” и „Брилянт” се произвеждат не само от почти всички тъкачници, но ще се апретират и в трите апретури в страната. Подобно е състоянието и на техническите тъкани, произвеждани в копринената промишленост.

Едно от основните условия, което дава възможност за съществуването на такава деспециализация, е наличността предимно на универсално оборудване, както в тъкачните цехове, така и в апретурите. От всичко 1494 стана само 274 са автоматични или 19 %. Голямо е разнообразието по отношение ширините на становете, което варира от 80 - 180 см. Наред с това във всеки тъкачен цех на предприятията има поне по 5 - 6 системи станове.

В съществуващите тъкачни предприятия с изключение на ДИП „Маргарит Гогов” - Харманли има мулинажни отдели за пресукване на копринени прежди. При осъществяване на специализацията мулинажния отдел на ДИП „Роза” отпада, а останалите в ДИП „Българска коприна”, ДИП „Теодоси Марков”, ДИП „Дунавска коприна” и ДИП „Коприна” остават да съществуват с наличното оборудване. Наред с това се предвижда до 1975 г. да се централизира мулинирането на прежди от естествена коприна, като същото се извършва в новите свилоточни предприятия във В. Търново и Хасково.

Изработването на буретни прежди се предвижда да се извършва само в ДИП „Коприна” - Свиленград, за която цел до 1975 г. се създава буретна предачница с капацитет 300 т годишно. При специализацията на предприятията се очаква да се създаде по-добра възможност за тясно специализиране на кадрите по видове производства и по-пълноценното им използване.

Независимо от намаляването на броя на артикулите от груповия асортимент на предприятията, не се очаква обедняване на асортимента, тъй като с развитието на десенаторските бази се създават по-големи възможности за разнообразие в десените и разцветките. Така например през 1970 г. започва производството на 11 нови артикули в 14 десена и 57 разцветки. Това са платове за дамски рокли, костюми и манта „Бреза”, „Бисер”, „Малина”, „Биляна”, шантунг „Сакар” и др. Новите платове се отличават с много добри технологични качества - здравина, немачкаемост и др. В десенаторския цех се работи за произвеждането на нови артикули през следващите години.

Организаторите приемат, че ще се появят трудности, които очакват да срещнат при осъществяването на една строга специализация, свързана от една страна с типизирането на оборудването и от друга - с усвояване на нови суровини и изделия. Като най-целесъобразно и реално осъществимо се приема тя да бъде проведена на два етапа: Първият етап включва частична специализация до 1970 г., а вторият етап - окончателна специализация до 1975 г. За отделните етапи предложенията са съобразени както с плана по производството, така и с плана по капиталните вложения за петата, респективно шестата петилетка.

През първия етап на специализация до 1970 г., въз основа на разчетите за петата петилетка, съответното оборудване, което се предвижда за подмяна и ръст за химизацията на текстилната промишленост и производствената програма по асортимент за отделните предприятия за 1970 г., следва да се осъществи така:

1. Ликвидира се производството на тъкани от естествена коприна за облекло на ДИП „Т. Марков” и ДИП „Коприна” - Свиленград.

2. Отпадат от производство изкуствените копринени тъкани в ДИП „Коприна” - Свиленград и ДИП „Роза”.

3. Групира се производство на тъкани за подплати в смесен вид хастар „Брилянт” и „Вискоза” в предприятията „Дунавска коприна”, „Коприна” - Свиленград, „Й. Лютибродски и „М. Гогов”.

В резултат на предлаганата специализация се стеснява производствената програма по групов асортимент на ДИП „Коприна” - Свиленград: Ако през 1968 г. предприятието е произвеждало 8 бр. групови асортименти, от които два са от естествена коприна, по един от изкуствена коприна и синтетични влакна и четири смесени прежди, то през 1970 г. се предвижда да произвежда 5 групови асортимента, като едната група са от естествена коприна, другата е от синтетични влакна и три са от смес. В съответствие с предлаганата специализация се предвижда и подобряване типизацията на оборудването по пътя на подмяната и ръста на производствените мощности. Оборудването на „Коприна” до 1970 г. се предвижда да бъде с нови 100  стана, като всички са безсовалкови, дюзови.

Основните моменти на предложената специализация до 1975 г. през втория етап обхващат намаляване количествата на естествено копринените тъкани в

съществуващите предприятия и създаване на едно ново предприятие за производство на такива тъкани. Новото предприятие на базата на наши суровини се предвижда да се специализира за изработване на копринени тъкани за задоволяване на нашия пазар с тенденция за постепенно обособяване като самостоятелно предприятие за износ. Заложените количества естествени копринени тъкани в ДИП „Коприна” са със специално предназначение. Планира се производството и на синтетични тъкани в предприятията „Роза” и „Й. Лютибродски”. Изкуствените тъкани се предвижда да се произвеждат главно в „М. Гогов”, „Т. Марков” и „Българска коприна”. „Българска коприна” се специализира и за производството на жакардови копринени тъкани.

След провеждане на специализацията, производствената програма за 1975 г. по групов асортимент на предприятията още повече се стеснява. За „Коприна” са определени 5 групови асортимента, като един е от естествена коприна и по два от синтетични влакна и смесени прежди. През втория етап на специализацията в периода 1970 - 1975 г. продължава типизирането на оборудването по пътя на подмяната и ръста на производствените мощности. На „Коприна” - Свиленград сега се предоставят 150 бр. отново безсовалкови, дюзови станове. Така този вид станове нараства общо за 5 години на 250 модерни, нови тъкачни стана.

За филатурите се предвижда окрупняване, като всички преминат в две предприятия - ДИП „Свила” - Хасково и ДИП „В. Коларов” - В. Търново, които се оборудват със свилоточни автомати и машини за мулинажните отдели. Така старата гордост на свиленградчани - филатурата, след около 40 годишно съществуване, се предвижда да остане в историята. Това окрупняване се оказва неудачно и по-късно не се реализира на практика.

В производствената програма по асортимент за 1970 г. на ДИП „Коприна” са

определени следните асортименти:

Асортимент      Общо           По отделно

Общо тъкани 3780000 м             -

От естествена коприна          200000 м             -

От тях: Технически тъкани       -       200000 м

Синтетични тъкани   200000 м             -

От тях: Технически тъкани       -       200000 м

Смесени тъкани       3380000 м            -

От тях: Тъкани за облекло        -       200000 м

Хастар „Брилянт”           -       400000 м

Хастар „Вискоза”          -      2780000 м

Основното оборудване през 1970 г. се предвижда да бъде от 400 стана, различни системи. От тях 300 са механични и 100 безсовалкови, дюзови. Работната ширина на становете е в четири размера, а системите по които работят са 16.

Производствената програма по асортимент за 1975 г. е следната:

Асортимент   Общо  По отделно

Общо тъкани 7300000 м            -

От естествена коприна          200000 м            -

От тях: Технически тъкани        -      200000 м

От синтетични тъкани        4000000 м            -

От тях: Тъкани за облекло        -     2600000 м

Хастари               -     1300000 м

Други       -       100000 м

От смесени тъкани   3100000 м            -

От тях: Тъкани за облекло       -     1000000 м

Хастар „Вискоза”           -     2100000 м

Основното оборудване през 1975 г. се състои отново от станове, като техният брой нараства на 450. Една част от механичните станове се предвижда да бъдат извадени от производство, като остават само 200 бр. За сметка на това в производството все повече се налагат модерните безсовалкови, дюзови станове, които нарастват на 250 бр. Становете са с два размера и работят по две системи.

Съгласно предложената специализация на тъкачниците в страната, след 1970 г. мулинажният отдел на ДИП „Роза” се закрива, като оборудването се прехвърля в ДИП „Коприна”. През 1975 г. мулинажният отдел в Свиленград разполага с оборудване от 24 етажни пресукала с 4608 вретена, 3 гранконавивачки с 120 гранки, 8 измотвалки със 720 макари и 4 дублирки с 400 макари.

Съгласно програмата, ДИП „Коприна” се предвижда да специализира производството на копринени тъкани, предимно от типа на шушляковите тъкани и тъкани с буретни прежди. Заложените тъкани за подплати след 1975 г. отпадат с подмяна на старото оборудване. От съществуващата буретна предачница в бъдеще се развива цех за производство на 300 т. буретни прежди годишно.

За изпълнение на заложената програма предприятието трябва да има необходимите следни видове и количество прежда:

Видове прежди         1970 г.            1975 г.            Доставчик

Прежди - общо         696.3 т            1113 т

Естествена коприна     4.3 т                  5 т Местна

Изкуствена коприна            290   т   260 т Местно и внос

Синтетична коприна           110   т   530 т Местно и внос

Памучни прежди      156   т   140 т Местни

Вълнени прежди        34   т     30 т Местни

Буретни прежди         87   т   133 т Местни

Други   15   т     15 т Внос

Приетата програма поставя сериозно и въпроса с новото строителство и реконструкцията на материалната база. През 1969 г. се планира да започне изграждането на нов тъкачен цех за 250 бр. безсовалкови стана, който след 1971 г. подлежи да поеме още 200 стана, или в крайния етап предприятието да разполага с 450  стана.

През 1968 - 1969 г. буретната предачница разполага с един нов състав, система „Бефама” и два стари. Ако сега се произвежда 90 т буретни прежди, то през 1970 - 1975 г. това производство трябва да достигне капацитет 300 т. годишно. Новият цех за буретни прежди се предвижда да се разположи в съществуващите помещения на предприятието, след като се извърши известна реконструкция.

За заложения обем от 300 т. годишно към края на 1975 г. са необходими нови 5 бр. състави система „Бефама”. Предвижда се съставите да са комплектувани и със съответното спомагателно оборудване. Буретните прежди да се произвеждат от фризон и кайнар и в смес с купрама и целволе.

По програма филатурата през 1970 г. трябва да преработи 214 т сухи пашкули, а през 1975 г. - 383 т. За тази цел през 1971 - 1972 г. се приема да се извърши строителството за монтиране на 800 ловители, а съществуващите помещения да се реконструират, за да се монтират 1200 нови ловители и 400 стари. През 1970 г. филатурният цех е планирано да произведе 40 т греж (сурова коприна). По тази програма през 1975 г. в Свиленград вече не трябва да съществува филатурата. 35

На проведеното януарско съвещание с партийния, държавния и стопанския актив в София през 1970 г. Тодор Живков поставя много сериозно въпроса за спазване на държавната, трудовата и технологическата дисциплина, снижаване себестойността и повишаване качеството на продукцията в промишлените предприятия.

Заводският партиен комитет при ДИП „Коприна” има задачата да разяснява тези важни задачи, поставени за изпълнение от януарското съвещание. В съответствие с партийните директиви въпросът за най-пестеливо изразходване на суровините и материалите, за най-строг режим на икономии е поставен за разглеждане на общозаводско съвещание с партийния актив и ръководството на отделните участъци в началото на март. На него се разглеждат финансовите резултати от 1969 г. и се набелязват мерки за производството на висококачествена продукция, за намаление на бракуваните изделия и на отпадъците, за пълно използване на всички суровини и материали.

Според ръководството предприятието работи с успех вече два месеца от началото на 1970 г. по Саратовската система. Това е съветска система, носеща името на най-известния миньор тогава Алексей Стаханов, който за една смяна през август 1935 г. изкопава с двама свои колеги 14 пъти повече въглища, отколкото е нормата на един човек - 7 т. Стаханов става Герой на социалистическия труд, а неговият почин - пример за професионализъм, който се пропагандира масово в българската промишленост. На 2 януари 1970 г. на тържествен митинг в присъствието на партийното ръководство на града ДИП „Коприна” обявява, че започва да работи по Саратовската система. 36

Колективът на предачния цех приема призив до всички цехове за успешно изпълнение на плана за 1970 г. Посочва се, че цехът ще преизпълни плана по обем и по производителност на труд с по 0.5 %, а за плановото качество - с 5 %. Обещава се, че цехът ще работи един ден през годината с икономисани материали и ще снижи себестойността на продукцията с 1351 лв.

На призива откликват всички останали цехове. Тъкачките обещават да изпълнят плана в натура 102 %, а асортимента - 100 % и производителността на труда 102%, да преизпълнят плана за първо качество с 2 %, да намалят разходните норми за всички артикули и да направят икономии през годината - 1000 кг изкуствена коприна, 300 кг памучна прежда и 50 кг греж. В резултат на това цехът ще работи в края на годината един ден с икономисани материали и ще снижи себестойността на продукцията с 6000 лв. В прилагането на Саратовската система особено се отличават секциите с майстори Ангел Вълков, Христо Борисов, Георги Ботев и Иван Иванов. Подобни са обещанията на филатурата и мулинажния участък, като това разбира се ще стане чрез най-строго спазване на трудовата, технологичната и плановата дисциплина. Във филатурата особено се отличава секционният майстор Сия Янкова. 37

През годината се води т. н. социалистическо съревнование в чест на 100 годишнината от рождението на В. Ленин и Десетия конгрес на БКП. Това става под ръководството на профкомитета и партийния комитет в предприятието. Целенасочено се използват заводската радиоуредба, страниците на в-к „Свиленградска правда”, връчват се поздравителни картички, червени знамена. „А „мълниите”, тази изпитана форма за пряко въздействие, почти всеки ден оповестява радващи резултати или посочва слабостите”.  В социалистическото съревнование бригадата на Ангел Вълчев от тъкачния цех завоюва званието „Бригада за комунистически труд”. В съревнованието се отличава седма секция с майстор Господин Димитров, която изпълнява плана за качеството с 92.2 %, а изпълнението с 97.2 %. Има и такива работнички като Николина Щакева, която не слиза под 100 % първокачествена продукция. Не и отстъпват и тъкачките Мария Николова, Огняна Недялкова, Мария Кичукова, Иванка Ванчева, Любина Христова и Стефка Василева.38

В изпълнение на партийните решения за провеждане обществен преглед за състоянието на запасите от стоково-материални ценности и за най-ефективното им използване в производството, в предприятието е изградена комисия, която през 1970 г. извършва не малко работа по установяването и анализирането на запасите от различни материали и причините, които са довели до натрупването на свръхнормативните запаси. Прегледът се провежда на два етапа. Първият етап завършва на 31 март, а вторият на 15 юни 1970 г. Комисията в определения срок завършва необходимата работа, документира всичко по установения ред и изготвя доклад, който е разгледан от ръководството на предприятието, а по-късно и от партийния комитет в Свиленград.

Свикано е съвещание, където е представен подробен доклада на комисията. Разглежда се извършената работа и се правят констатации. На съвещанието се набелязват мероприятия за подобряване на констатираните пропуски и нарушения, за подобряване запасите от стоково-материални ценности, увеличаване на производителността на труда и качеството на продукцията.

Същността на прегледа е да се провери спазването на технологичната дисциплина и нормативните разходи на материали с цел да се открият и ликвидират онези моменти, които позволяват да се извършва преразход на материали, тяхното нерационално използване и похабяване, което в крайна сметка води до влошаване себестойността на произведената продукция и до лоши финансови резултати.

Работата по изпълнението на горната задача се свежда до изследване теглото на готовата продукция и допусканите загуби и отпадъци на материал. Това цели икономия на материал, оттам и подобряване на финансовите резултати.

Съгласно резултатите от първия етап на прегледа, през първото тримесечие на 1970 г. предприятието не изпълнява плана по себестойността и е направен преразход в размер на 29000 лв., значителна част от които 11414 лв. са от преразход на материали, които по цехове и участъци се разпределят така: филатура - 6166 лв., тъкачница - 7926 лв. Мулинажният участък и предачницата показват икономия съответно 1643 лв. и 1344 лв. Ремонтната работилница показва преразход на материали за 309 лв.

Голяма част от преразхода на материали във филатурния цех се дължи на изплатени разлики в цената на пашкулите, изработени и отчетени през 1969 г., а официалните рандемани са постъпили след 1 януари 1970 г. Анализирайки това положение, комисията приема, че е необходимо да се помисли в края на всяка година, на базата на практическите резултати и известно предвиждане, да се заделят в специална сметка известни суми, които да покриват наложилите се разходи за минали периоди, които да не влияят върху себестойността. На второ място анализът на комисията показва, че и през първото тримесечие на 1970 г. предприятието продължава да не достига рандеманите, получени от лабораторията във В. Търново.

Независимо от слабостите, ръководството приема и твърди, че лабораторните условия на снемането на рандемана на пашкулите и условията в предприятието са различни и се ощетява за сметка на предприятията на „Текстилни влакна”. Този въпрос не един път се поставя пред по-горните ръководства и организации, но все още не намира правилно решение.

Сумата от 7926 лв. преразход на материали в тъкачния цех се дължи изключително на вътрешни слабости. Основната причина се крие в недостатъчния контрол по разхода на материалите и най-вече на недостатъчно точния контрол по тяхното отчитане. Отчетността на материалите е слабо звено на ръководството на тъкачницата. За това има редица причини, които не бива да се използват за оправдание. Има несъответствие при изразходването на нормираното количество необходими материали и реалността при изработването на артикулите сатен „Карлово”, креп „Папион”, „Твил - 70″, „Слънце”, „Палмета”, воал „Дунав”, подплата за рокли и др., които се работят утежнени с 1 - 2, а понякога и повече грама на метър. Има и редица артикули като креп „Малина”, сатен - бархет, „Бреза”, „Нина” и др., които се работят олекотени.

Анализирайки тези резултати се констатира, че тъканите от естествена коприна са утежнени от това, че се влага греж с удебелен номер. При производството на четирите вида греж от предприятието стандартът допуска известен толеранс в плюс и минус от теглото. Именно този плюс от теглото отежнява всички платове от естествена коприна, което прави някои от тях губещи. Това показва, че предприятието трябва да вземе мерки за изработване на грежове в по-високи от средния номер номера, но на допустимото от стандарта отклонение.

При анализиране и определяне на разходната норма за 1970 г. отново за база се взема теглото, предвидено в отрасловите норми, което не може да се нарушава. На базата на предишните резултати с цел получаване на известни икономии от материали се определя процент, който да даде възможност да се получат по-добри резултати от тези получени през 1969 г.

Предачният участък бележи икономии на материали. Вследствие залежаването на преждите, през 1970 г. се налага спиране на производството през първото полугодие. До края на годината се предвиждат за произвеждане само незначителни количества от новите видове буретни прежди.

Подобно е положението и в мулинажния участък. Тук артикулите са  разнообразни и в различните периоди количествата им са различни. Редовно се получават нови поръчки, при което е много трудно да се получи сравняемост на резултатите. Особеното на това производство е това, че нормалите не предвиждат грамаж на продукцията, а изключително се държи на разнообразни качествени показатели, като номер, сук, здравина, равномерност и др. Артикулите от естествена коприна, които се изварят, губят известен процент от теглото си, но получават нови свойства, които интересуват клиентите. Отпадането на теглото е предвидено в съответната нормала, а така също и в цената на изделието. Ръководството на предприятието всяка година определя процента на отпадъците за различните артикули в мулинажа, които се движат от 1 до 5 - 6 %, в зависимост от това какъв е артикулът, неговият произход и химически състав. Тези отпадъци по план са заложени в себестойността.

През 60-те години предприятието не разполага с достатъчна складова база. И в началото на 70-те години има недостатъчно такава. Материали за стотици хиляди левове се съхраняват в помещения, където лесно могат да се похабят, или да се нападнат от вредители. До 1969 г. материалите се съхраняват в чужди складове. ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград години наред отстъпва свои помещения за складове.

С построяването на склада, който има предприятието от края на 1969 г., положението се подобрява значително, въпреки че все още се използват за складове неподходящи помещения. Сега основните материали пашкули и коприна са в района на предприятието и са под постоянен надзор от началниците на складове. Това позволява по-правилното им съхранение и ефективно влагане в производството. Сега всички материали идващи отвън, се приемат и съхраняват нормално. Създава се добра възможност органите на ОТКК да извършат ефективен контрол на входящите материали и да следят за правилното им съхранение и предаване по цеховете за преработка и производство. Отчита се обаче, че при предаваното на материалите от складовете към производството не се води точна отчетност.

В процеса на производството, в отделните етапи на преработването на материалите, полуфабрикатите и готовата продукция се допуска пилеене на материали, което е голям минус в работата на цялото предприятие. В мулинажния участък става обработката на най-скъпите материали. Тук се допускат слабости от технологически характер. В подробности те се знаят от ръководството на мулинажа и а посочени в доклада на комисията. Поради тези причини ръководството на предприятието взема строги мерки и наказва с тежки наказания началника на участъка, секционните майстори и качествения контрольор.

В подготвителното отделение на тъкачницата, при сновилата и шпулирането, се допуска разпиляване на материали. Но най-голяма възможност за изхвърляне на материали има при тъкането, при смяната на шпулите, при артикулите от буретни прежди и изолационни платна. Разхищаване на материали в тъкачния цех има при усвояването на нови артикули, а при утвърдените пропуски се правят в самия производствен процес. Не един или два са пропуските в процеса на тъкане на отделните артикули. Комисията ги описва подробно, за да бъдат анализирани и предприети мерки за отстраняването им.

Във филатурния цех определянето на вътрешните рандемани се извършва неправилно. Почти винаги те се преизпълняват. Това влияе лошо на финасовите резултати. Лесно изпълняваните рандемани носят след себе си премия, която утежнява себестойността, а в същото време сертификатните рандемани не се достигат, от което също се влошава себестойността.

Отчита се също така със загриженост, че чистотата и реда в производствените помещения са недостатъчни. Много от машините са омаслени. Под много от тях има локви от масло. Това създава условия за замърсяване на платовете и основите, което силно влошава качеството. Нещо обикновено е под становете да има омаслени конци, разхвърляни инструменти, железни парчета, омаслена хартия. Мъх е полепнал по земята и машините. Има пълна безстопанственост, което допринася за влошаване качеството на продукцията, което е равносилно на похабяване на материала.

Други фактори, които пряко и косвено влияят върху правилното оползотворяване на машините, са изправността на машинния парк и квалификацията на хората. Лошо поддържаните машини способстват за увеличаване дефектите при тъкане. Такива има в тъкачния цех, мулинажния участък и редица басейни във филатурния цех.

Квалификацията на майсторите и работниците също е от голямо значение в борбата за икономия на материали. За проверка знанията и квалификацията на секционните майстори е проведен проверовъчен изпит. Резултатите са незадоволителни. Провежданите курсове за квалификация не дават желаните резултати. Не всички майстори са на едно ниво по квалификация, но в замяна на това всички са изравнени в заплащането. Това кара ръководството да постави въпроса за диференцирано заплащане според възможностите.

Квалификацията на работниците е също проблем за предприятието. Има работници, които редовно дават лошокачествена продукция във всички цехове. Взискателността към тези работници е занижена. Курсовете за квалификация се отчитат формално. Още ред недостатъци са причината една значителна част от работниците да дават нискокачествена продукция.

За подобряване на работата по икономисване на материалите в производството и избягване на допуснатите слабости, съвещанието приема да се анализират отчетените резултати по отделно във всеки цех и участък. На административното, партийното, профсъюзното и комсомолското ръководство се препоръчва да засилят възпитателната работа сред майсторите, специалистите и работниците за подобряване работата по икономия на материали. Онези, които допускат груби нарушения, да получават обществено порицание.

През септември в София се повежда пленум на ЦК на БКП, посветен на проблемите за концентрация и специализация на производството, ускоряване внедряването на техническия прогрес, повишаване рентабилността на производствената дейност, внедряване на новите принципи в организацията на производството, труда и управлението.

Десет софийски предприятия в изпълнение решенията на ЦК на БКП поемат инициативата за разгръщане на всенародно социалистическо съревнование и в чест на Десетия конгрес на БКП да преизпълнят плана по основните икономически показатели.

Тяхната инициатива става пример за цялата страна. Не остава назад и колективът на ДИП „Коприна”, който приема „Призив - обещание към всички предприятия в Свиленград за постигане забележителни успехи в чест на Десетия конгрес на БКП”. Посочени са девет показатели, които колективът обещава да изпълни през четвъртото тримесечие на 1970 г. Това са плановете за общата промишлена и стокова продукция, за производителността на труда, за първокачествената продукция, реализирането икономии на материали, снижаване себестойността на продукцията, планът за чистия доход и печалбата и намаление средната наличност на промишлено-производствените фондове. Всички показатели имат своите цифрови изражения. 39

Съгласно разпореждане на Министерския съвет № 590 от 16 декември 1970 г., от 1 януари 1971 г. ДИП „Коприна” се преименува във фабрика „Коприна” - Свиленград и минава на стопанско подчинение към ДСО „Текстил” - София.

С преструктурирането на предприятието, на делегатско събрание през януари 1971 г., е приет „Правилник за устройството и дейността на фабрика „Коприна” - Свиленград”, който е одобрен от ДСО „Текстил”.

Фабрика „Коприна” е юридическа личност и клон на ДСО „Текстил” - София, производствена дирекция „Коприна, лен, коноп”, съгласно правилника за устройство и дейност на обединението. Дейността й се ръководи, координира и контролира от ДСО „Текстил”. Фабриката има предмет на дейност производството на тъкани, буретни прежди, пресукани коприни и грежове.

Устройствената структура на фабриката е следната:

А. Управление на предприятието, което се състои от: Сектор личен състав и отдели „Производствен”, „Механичен”, „Енергиен”, „Десинаторски”, „ОТКК”, „Планово икономически”, „Организация на труда и работната заплата”, „Финансово счетоводен”, „Касова служба”, „Снабдяване”, „Пласмент”, „Административно комунално битово стопанство” и въоръжена охрана.

Б. Цехово управление. То е изградено от тъкачен и филатурен цех, предачен и мулинажен участък.

Фабрика „Коприна в своята дейност цели да осигури изпълнението на следните задачи:

- Изпълнението на планирания обем на предприятието по  видове

изделия, асортимент и срокове;

- Спазване на утвърдената себестойност по изделия, групи изделия или дейности;

- Достигане определеното техническо равнище и качество на продукцията;

- Правилно използване на производствените мощности;

- Икономично използване на суровините и материалите;

- Рационално използване на работната сила.

Фабрика „Коприна” осъществява своята дейност чрез обособените за тази цел

цехове и участъци. Има отделен баланс и банкова сметка. Сключва договори и отговаря имуществено за поетите от нея задължения. При неплатежноспособност за задълженията й отговаря ДСО „Текстил”. Тя се образува, реорганизира и прекратява от Комитета за стопанска координация, по предложение на ДСО „Текстил”.

Имуществото на фабриката се състои от право на оперативно управление върху държавни, основни и оборотни средства, влогове в банки, права върху търговски марки, промишлени образци и лицензи. Към нея се създават следните фондове: „Ремонти и подобрения”, „СБКМ”, „Нови производства”, „Изобретения и рационализации” и „Специфични фондове”. Редът и условията за набиране, съхранение и изразходване на средствата по фондовете се урежда с Наредба за фондовете, утвърдена от Министерския съвет.

Фабриката извършва своята дейност въз основа на дългосрочни, петгодишни и годишни планове. Редът за съставянето на плановете се установява с Наредба за планирането, утвърдена от Министерския съвет. Въз основа на утвърдените й от ДСО „Текстил” нормативни показатели и лимити съставя цялостен план за своята дейност. Въз основа на своя план фабриката възлага на поделенията си стопанските задачи. Фабриката може да извършва корекции в плановете си, когато ДСО „Текстил” установи, че при съставянето им не са спазени задължителните нормативи, показатели, лимити, указания и условия.

По отношение на финансирането фабриката извършва дейността си със собствени и заемни средства. Същите се осигуряват от ДСО „Текстил”, който договаря с банките лимитите на заемите.

Научно-изследователската работа и развойна дейност на фабриката се финансира от ДСО „Текстил” по установен ред. То ръководи дейността по изобретенията и рационализациите и осигурява внедряването на приетите.

Капиталното строителство се финансира централно от ДСО „Текстил”. Обединението организира материално-техническото снабдяване и пласмент на готовата продукция, като сключва договори за доставяне на суровини, материали, съоръжения, готова продукция и др. Фабриката може да сключва договори във връзка с предмета на дейност по възложени задължителни показатели или лимити.

Печалбата (загубата) на фабриката се образува от вътрешно стопанската дейност, дотации и премии от бюджета, други печалби и загуби. Печалбата се разпределя и използва от ДСО „Текстил”, като фабриката извършва плащанията от печалбата за данък върху производствените фондове, лихвите по заемите за оборотните средства и сумите по застраховката на имуществото за сметка на обединението.

ДСО „Текстил” определя реда за образуване на фонд „Работна заплата” в съгласие с нормативните актове. То урежда работната заплата съобразно специфичните условия на производство и правилника за организация на работната заплата. Недостигът във фонд „Работна заплата” на фабриката се покрива от други фондове и от банков заем, съгласно установения ред. При системен недостиг на фонд „Работна заплата” се назначава стабилизационна комисия по установен ред.

Фабриката осигурява социално битови и културни условия, необходими за нормално извършване на стопанската дейност, като планира мероприятия и осигурява средства чрез ДСО „Текстил” за финансирането им. За повишаване квалификацията се организират школи, курсове, кръжоци, обмяна на опит и др. Тя води счетоводна и статистическа отчетност за своята стопанска дейност. Съставя счетоводни отчети и баланси за цялостната си дейност, а ДСО „Текстил” контролира финансовата и стопанската дейност. Представя отчет за годишната си дейност и за изпълнението на поставените й задачи заедно с годишния счетоводен баланс.

Фабриката се управлява от директор, съчетано с организирано участие на работниците и служителите. Органи на управлението са директорът, събранието на пълномощниците и стопанският комитет. Техните права и задължения са регламентирани в правилника. Стопанският комитет се състои от 7 до 21 души и се избира между работниците и служителите за срок от две години. Директорът на фабриката, ръководителите на звената, профкомитетът и стопанският комитет организират производствени съвещания. Директорът има свои заместници.

Правилникът регламентира и при какви условия фабрика „Коприна” може да бъде обявена в ликвидация. Това може да стане само с решение на Комитета за стопанска координация. 40

Преминала към ДСО „Текстил” от фабрика „Коприна” - Свиленград се изисква да разработи и приеме производствена програма на тъкачния цех за 1971 г. По утвърдената от обединението програма през годината трябва да се произведат 3225000 м тъкани, разпределени по видове така:

І. Готови тъкани - 395000 м

А. От естествена коприна - 345000 м

а. Изолационна платно - два размера - 300000 м

б. Екзалсьор - 30000 м

в. Мелнични сита - 15000 м

Б. От синтетична коприна - 50000 м

а. Филтърно платно - 50000 м

ІІ. Сурови тъкани - 265500 м

А. От естествена коприна - 80000 м

а. Шал „Дунав” - 40000 м

б. Шал „Карлово” - 40000 м

Б. От изкуствена коприна вискоза - 80000 м

а. Твил - 50000 м

б. Креп „Малина” - 30000 м

В. Смесени с изкуствена коприна - 249500

а. „Нонка” - 4000 м

б. „Нина” - 30000 м

в. Шантунг „Сакар” - 10000 м

г. „Зина” - 20000 м

д. Завеса „Боряна” - 5000 м

е. „Чайка” - 20000 м

ж. Подплата за рокли - 60000 м

з. „Парижанка” - 50000 м

и. „Тракия” - 100000 м

к. Сатен - бархет - 130000 м

л. „Палмена” - 80000 м

м. Вискоза - два размера - 1836000 м

н. Брилянт - 200000 м

За производството на продукцията в тъкачния цех е направен и подробен разчет на основните материали, които са необходими в производството - количество и цена, която е 3891402 лв. Направен е и разчет на други материали, резервни части, изхабяване на малотрайни и малоценни активи и т. н.

Предвидената производствена програма се осъществява, като от началото на 1971 г. се предвижда да работи тъкачница от 220 стана. Разчита се най-вече на оборудването на новата площадка, която ще бъде със 130 автоматични безсовалкови стана и съответните спомагателни машини. За осигуряване строителството на новата тъкачница е разработен и утвърден от експертния съвет при Министерството на леката промишленост идеен проект за строителството.

Ръководството на фабриката смята, че е необходимо да се осигури по-бързо завършване на работните чертежи и цялата останала документация, за да може строителството да започне през четвъртото тримесечие на 1971 г. За целта е необходимо да се осигурят и необходимия обем  средства за започване на строителството. 41

На 19 март 1971 г. е направена първата копка на новия тъкачен цех на фабрика „Коприна” във формиращата се индустриалната зона на Свиленград. Гост на тържеството е Гриша Филипов - член на ЦК на БКП и първи заместник - председател на Държавния комитет за планиране, народен представител в Свиленградски район. Гости са още окръжни партийни и държавни ръководители от Хасково, представители на ДСО „Текстил” и партийното и административното ръководство на Свиленград.

Директорът на фабриката Кирко Дервенков произнася реч, в която запознава присъстващите с технико-икономическите показатели на бъдещия тъкачен цех. С неговото изграждане той ще се превърне в голямо и съвременно техническо предприятие, което ще бъде оборудвано със 112 безсовалкови стана, марка „Елитекс” от Чехословакия и 30 стана марка „СТБ” от Съветския съюз. През 1972 г. се предвижда в строя да влезе първият етап, а през следващата 1973 г. - вторият. Ще бъдат произвеждани 7162000 м копринени тъкани годишно, или продукция за повече от 16000000 лв. Сега предприятието произвежда 3100000 м тъкани. Новият цех ще заема 26 дка площ, а само главният му корпус ще бъде 6.5 дка. В този строеж ще бъдат вложени 5100000 лв.

Гриша Филипов произнася кратка реч. Подчертава, че текстилният цех в Свиленград ще бъде най-модерният в страната. В неговото изграждане проличава грижата на партията и правителството за Свиленградския район. След това прави първата копка. Реч произнася и първият секретар на Окръжния партиен комитет в Хасково Господин Корцанов. Той честити на свиленградчани новата придобивка, с пожелание строителите да завършат в срок и качествено строителния обект. 42

През шестата петилетка се приема да продължи строителството на втория етап от разширението на тъкачницата за още 140 стана със съответните подготвителни машини, което трябва да завърши до края на 1972 г., с оглед от 1973 г. тези станове да работят и дават продукция. Едновременно с проектирането и строителството на втория етап от тъкачницата, ръководството предвижда да се проектира и построи до края на 1972 г. новата площадка за буретна предачница с капацитет 300 т буретна прежда годишно производство.

Мулинажният участък на предприятието се предвижда да се запази така, както е сега с оглед да осигури преработката на всички необходими за тъкачницата материали, като естествена коприна за мелнични сита, изкуствена коприна и мулинета от буретна прежда. Общото производство на мулинажа е около 90 т годишно и отива почти изцяло за задоволяване нуждите на свиленградската тъкачница.

По разчетите на ДСО „Текстил” се предвижда свилоточното производство да се съсредоточи в гр. Хасково и гр. Велико Търново, оборудвани със свилоточни автомати. Тъй като не всички пашкули могат да се работят на автомати, към тези предприятия се предвижда да се запазят по 400, или общо 800 стари ловители.

При това положение ръководството на „Коприна” предлага да се запази филатурата с 800 ловителя, където предприятието може да изработва греж в три номера, които се работят само тук и са изцяло за задоволяване на местните нужди за производство на мелнични сита и изолационни платна.

Новата тъкачница се предвижда да работи артикули от синтетична коприна от типа на шушляка. С необходимата суровина се предвижда фабрика „Коприна” да се снабдява от новооткрития завод за синтетични влакна в гр. Ямбол. В съществуващата тъкачница се предвижда да се работят артикули от буретни прежди тип „Валя”, „Тракия” и шантунг, производството на които е във фабриката и технически тъкани от естествена коприна, като мелнични сита, изолационни платна, екзалсьор и др., за производството на които ръководството предлага да се запази филатурата от 800 ловителя.

В предвидената буретна предачница ще могат да се преработват всички отпадъци от първичната преработка на пашкулите и свилоточните предприятие в цялата страна в смес с изкуствени влакна, производство на новостроящия се завод в гр. Свищов.

Мулинажният участък е предвидено да преработва преди всичко прежди и коприна, произвеждани от фабрика „Коприна” и само за нуждите на нейното производство. 43

Към ДИП „Коприна” има създадено десенаторско отделение, което се състои от четерима десенатори и две тъкачки. Макар и млади, десенаторите се справят добре със задачите, поставени им от ръководството и обединението. Изработените тук нови десени копринени платове от естествена и изкуствена коприна в богата гама от разцветки, почти на всяко пролетно и есенно договориране получават ласкави оценки. Новите десени платове, изработени от десенаторското отделение се изработват не само в „Коприна”, но и в завод „Теодоси Марков” в Карлово. Особено добър прием на пазара през 1970 г. намират платовете „Сълза” за детски роклички, „Застава” за дамски блузи в 12 разцветки, „Дорина” в 5 разцветки. За 1971 г. се работи над шантунг „Сакар” в 2 стари  и 5 нови разцветки, креп „Малина” -нов десен в 8 разцветки. Последният плат е много търсен и до 1972 г. се предвижда да се произвежда в 15 разцветки, които да задоволяват вкуса на потребителите.

В края на 1970 г. десенаторското отделение разработва модели на платове за 1972 г., за мъжки ризи от естествена коприна, разнообразни крепове за дамски рокли, платове за дамски костюми, различни артикули от вискоза и др. След завършването на разработването на всеки модел се изтъкават мострите и при договарянето се определя какво количество от всеки артикул да се произвежда през годината. 44

През 1971 г., след продължително протакване на въпроса с излизането на фабриката на нова площадка, започва строителството в североизточния край на Свиленград, покрай шосето за с. Димитровче, където въпреки трудностите, строителите успяват да завършат новата сграда на фабриката заедно с всички спомагателни сгради и съоръжения през 1975 г. Цялото строителство преминава под ръководството на директора Кирко Дервенков и неговия екип. Но усвояването на новата материална база и новата организация на производство става под ръководството на новия директор Филю Михайлов Филев.

С въвеждането на вътрешно стопанската сметка, във фабрика „Коприна” се следи  непрекъснато за качеството на произведената продукция. През 1971 и 1972 г. на продукцията, произведена във фабриката, не са давани оценки за техническо равнище, тъй като същата се изработва в незавършен вид и се предлага като готова продукция от апретурните предприятия, където се изпраща. За съставянето на калкулацията за себестойността на промишлената продукция се следи спазването на издадената от централните органи инструкция.

Правилници, инструкции и други нормативни документи постоянно съпътстват живота на фабриката. Държавното планиране и отчетност изцяло е съсредоточено в пълномощията на ДСО „Текстил” - София. Стремежът е колкото се може да се произведе повече качествена продукция, да се търсят и използват различни производствени инициативи, за да се преизпълняват плановите задачи, да се насърчава положителния опит и да се търсят причините за изоставането и т. н.

В този смисъл е и поредният Правилник за организацията на работа във фабрика „Коприна” - Свиленград по системата за управление на качеството, наложен от ДСО „Текстил” и наложен на колектива на предприятието. Основните положения насочени към подобряване качеството на продукцията в духа на изискванията на Саратовската система включват комплекс от взаимно обвързани инженерни, икономически, организационни и възпитателни мерки, целящи да се създадат условия, осигуряващи производството на продукция с високо качество, продукция без дефекти и отклонения от конкретните стандартизационни документи.

В основата на системата влизат принципите на количествената оценка за качеството на вложения труд на всеки - от работника до ръководителя. Въвежда се нов измерител на качеството - процент на първокачествената продукция и брой точки за допуснати грешки през отчетния период от време (ден, седмица, месец).

Организационните основи на системата са: масов самоконтрол на качеството на продукцията; оперативен контрол на качеството от страна на ръководителите от всички подразделения, включително от майстора до директора на предприятието, както и повишаване отговорността на изпълнителите за качеството на изпълняваната от тях работа.

Производствено техническата база на системата обхваща поддържането в пълна изправност на машините и съоръженията и непрекъснатото им усъвършенствуване, внедряване на най-новите достижения на науката и техниката и прогресивната технология, усъвършенстване организацията на производството и труда, установяване действен контрол и отчет. Основен момент в системата е непрекъснатото възпитание на всеки участник в производството в комунистическо отношение към труда, съзнание за обществен дълг и лична отговорност към възложената му работа.

Системата за управление на качеството включва следните основни принципи:

- Непосредственият изпълнител носи пълната отговорност за качеството на извършената от него работа;

- Не се допускат каквито и да са отклонения от изискванията на стандартизационните документи и технологическите изисквания;

- При констатиране на продукция в по-ниско от първо качество в процент по-висок от плановия, продукцията се заделя за второ предаване, което става в присъствието на работника, секционния майстор и орган от ОТКК;

- Забранява се изработването на временни разрешения за приемането от техническия контрол на отделни партиди продукция, изработена при условия, различни от тези, заложени в изискванията на технологията и стандартизационните документи;

- Качеството на работата на изпълнителя се оценява на основание показателя

процент на първокачествената продукция и броя набрани точки за допуснати

от него грешки.

В духа на изискванията на системата за бездефектна продукция е изработена и

специална организация на встъпителния контрол при получаването от всяко отделение (цех) на суровините, необходими за производството му от склада на предприятието.

Изработена е и организация на взаимния междуоперативен контрол в отделните цехове. Така работниците от всички професии във филатурния цех са длъжни основно да спазват технологията на свилоточенето. За целта секционните майстори ги запознават със сертификатните данни на всяка партида пашкули и с уточнената вече технология за преработването й. Задълженията и контролът върху работата се осъществява от запарвачките, точачките, вързачките, контрольорките на греж, чилетарките, секционните майстори и спомагателните работници.

Работниците от всички професии от тъкачния цех са длъжни да познават технологиите на съответните операции и за различните артикули, както и параметрите за настройка на машините и строго да ги спазват. Длъжни са да познават постановките, изискванията на Българския държавен стандарт (БДС) и строго да го спазват. Задълженията по осъществяване самоконтрола и взаимния контрол е за работничките от измотаването, шпулачките, сноването, скробяването, кантарджийки на шпули и разносвачки на вътък, вдяване, лепачки на основи и майсторки, зареждане на основи, тъкане, спомагателни работници, секционни  и сменни майстори.

Задълженията на работниците от всички професии в мулинажа е да познават подробно технологиите на съответните операции за различните артикули и стриктно да ги спазват. Задълженията и начинът по който се осъществява самоконтролът и контролът, е за работниците по отмотаване на грежа, измотаването, дублирането, пресукването, чилетирането, бубинирането, фиксирането, спомагателните работници и секционните майстори.

Задълженията на работниците от предачния участък е да познават технологията на производството и строго да я спазват. Задълженията са за отделните професии - чепкаджии, даракчии, фитилджии, предачки, бубинарки и спомагателни работници. Подобрението на качеството на продукцията е показателно още през 1971 г. Фабриката изнася 14 т греж за второ направление, без да има направена рекламация. През 1972 г. отново за износ за второ направление са изнесени 20.5 т греж и 12 т кайнар без да има рекламации. Но от вътрешния пазар за 1971 г. има рекламирани общо 26650 м тъкани от общо произведени 309700 м, което представлява 0.86 % спрямо производството. Стойността на рекламираната продукция възлиза на 37528 лв. и загуба от преокачествяването 5804 лв. От произведените 198000 м тъкани, което е само една част от общото производство за 1972 г. има рекламирани 15372 м, което представлява 0.77 % от производството. Стойността на рекламираната продукция възлиза на 11828 лв. и загуба от преокачествяването 2019 лв. Тъканите са рекламирани главно поради скрити дефекти - раета по основата след багрене, разнотоние в материала за вътък и поради тъкачни дефекти - скъсани нишки, колани и др. За намаляване процента на рекламираната продукция са взети мерки, които обхващат засилване на контрола в процеса на производството и заключителния контрол.

На проведеното състезание за най-добър производственик се отличават тъкачките Ана Карагюлева, Цона Стоянова, Елена Андонова - изтъкнати работнички - носителки на значката „Отличник на Министерството на леката промишленост”. Постоянни ударнички в тъкачния цех са Мария Урумова, Гица Дулева, Живка Петрова и Веса Даскалова. Тук работи абсолютният първенец на страната по тъкачество Цонка Георгиева. Тя получава това звание на национално състезание за най-добър майстор в професията в Русе, която съкращава наполовина времето на всички манипулации. Тонка Грозева пък извършва смяната на шпулите с изключително голяма сръчност. Добри резултати са постигнати в мулинажния участък с началник Димитър Ташев и най-вече смяната на Ангел Карамфилов.

За същите години във фабриката няма грубо нарушаване на технологичната дисциплина. През 1971 г. се допуска на няколко пъти смесване на материала от различни партиди в мулинажния участък. През 1972 г. такива случаи на нарушаване на технологията няма, тъй като са взети необходимите мерки на контрол. Но машинния парк е износен физически и морално и не се поддържа в сравнително добро техническо състояние. С цел повишаване качеството на продукцията са внедрени редица подобрения. Една част от становете „Янтра” са преустроени от механични в автоматични. Но за съжаление все още се допускат  редица слабости по поддръжката на тези машини. Една от причините за това е липсата на подходящи совалки.

През август 1971 г. е намалена категорията на предприятието от съответните контролни органи за някои слабости и поддържането на машинния парк в недобро състояние. Взети и са набелязани срочни мерки за отстраняване на слабостите. Само след два месеца, при втора проверка е повишена категорията само в това отношение. За добро качество на продукцията категорията не е повишавана.

Състоянието на контрола в предприятието се осъществява от ОТКК и се състои от 25 души. Застъпени са три вида контрол - приемателен на постъпващите суровини и материали, технологичен, който се осъществява от контрольорите по качеството и заключителен контрол от окачествителите на плат.

Контролът е съоръжен с физикомеханична лаборатория, която е оборудвана със механични хаспели, кондиционен апарат, динанометър за прежда, сукомер, квадратни везни за греж и др. Броят на отделните уреди не е достатъчен. Проектира се в бъдеще те да бъдат увеличени. 45

Като форма на контрол в предприятието е утвърдена съветската Саратовска система. Положителното от внедряването  й е, че се обхваща и контролира работата на спомагателните работници, която е от първостепенно значение за подобряване качеството на готовата продукция. Като слабост в приложението на системата се отчита, че е слабо застъпен взаимният й самоконтрол.

Организацията на контрола в предприятието все повече добива съществено значение за качеството на продукцията. Всяка година контрольорите се включват в курсовете за квалификация. За всички изделия, които се произвеждат във фабриката,  има стандартизационна документация. Окачествяването на продукцията става по БДС.

Към предприятието има организирана техническа учебна година. Създадени са школи, в които се изучава опита на първенците. През 1971 г. във фабриката работят 30 школи, в които се обучават около 500 работника в ефективност на производството. Отделът „Научна организация на производството, труда и управлението” (НОПТУ) се оглавява от секретаря на профкомитета Ангел Вълчев.

В школите инструкторите и майсторите не изнасят голословни беседи. Правят се конкретни анализи на трудовия процес на първенците и това се показва нагледно. След лекциите участниците в школите присъстват на работното место на отделните първенци и сами наблюдават как те извършват посочените от лектора операции, сами виждат резултатите. Отделът помага да се изучават и прилагат почините на известни съветски секционни майстори в текстилната промишленост.

От съществено значение на отдел НОПТУ в предприятието са наблюденията и анализите, за откриване на резерви, за икономии при вътрешната специализация на машините, секциите и отделните работни места. 46

Специализацията - лост в икономиката, това е ръководното начало на началника на отдела Ангел Вълчев. С прилагането в практиката и показаните резултати той налага постепенно специализацията на секциите в тъкачния цех, създава условия фронтът на обслужване от тъкачи и майстори да се увеличава, да се подобрява качеството и производителността на труда. Когато в една секция се работи един вид артикул, несъмнено се постигат по-високи производствени резултати в количество и качество. Тъкачките и майсторите свикват с начина на тъкане на определен вид артикул, с обслужването на еднотипни машини. В тях не се раздвоява вниманието.

След направените задълбочени обсъждания и конкретни предложения, е приет план за специализация на секциите и отделните работни места. Прилагането на новите методи в производството дават желаните резултати. Задълбочен анализ по отношение специализацията на работата е извършен и в машинния парк и са взети необходимите решения.

Постепенно се правят подробни анализи и на нормирането, организацията, разделението и кооперирането на труда по операции, анализ на санитарно-битовите и трудови условия и др. Това се оказва една удачна форма на работа, която се превръща в стил и метод на стопанското ръководство.47

В края на декември 1971 г. в салона на читалище „Просвета” - Свиленград се провежда тържествено събрание, посветено на 50 годишнината от основаването на фабрика „Коприна”. На тържеството присъстват партийни, държавни и стопански ръководители от Хасково и Свиленград. Гост на тържеството е и генералният директор на ДСО „Текстил” Мартин Саров.

Доклад изнася директорът на фабриката Кирко Дервенков. Той проследява накратко историята на фабриката, като отбелязва най-съществените моменти от нейното развитие, като построяването на сушилнята, филатурата през 1935 г. и т. н. „С годините фабриката се разширява, посочва докладчикът, за да се превърне днес в едно модерно социалистическо предприятие. Обемът на промишлената му продукция е увеличен 6 пъти. След изграждането на започнатия тази година нов тъкачен цех, оборудвано с високопроизводителни станове, фабриката ще произвежда 7500000 м копринени платове. В чест на своя юбилей работниците от фабриката преизпълниха годишния си план, като произведоха в повече копринени прежди и тъкани за 190000 лв.”

Приветствие поднася генералният директор на ДСО „Текстил” Мартин Саров. Той прочита указа на Държавния съвет на НРБ, с който се награждава фабрика „Коприна” с орден „Червено знаме на труса” и 10 дългогодишни работници и служители със златни, сребърни и бронзови ордени. Други 20 души се награждават със значката на Министерството на леката промишленост. Приветствия поднасят партийните ръководители от окръга и града. 48

През първите седем месеца на 1972 г. производствените резултати във фабрика „Коприна” са незадоволителни. По едни показатели, предвидени в плана, продукцията се изпълнява. Така например колективът на девета секция на тъкачния цех с ръководител Теньо Текелиев изпълнява петмесечния си план с 13 дни по-рано, а секцията на Димитър Янчев с 16 дни. Други участъци от фабриката, като филатурата пък изостават. Причините за изоставането ръководството на предприятието обяснява, че са от обективно естество.

За седеммесечието при план 3755000 лв. е произведена обща промишлена продукция за 3680000 лв. Планът за производството на продукция на 1 лице от промишлено-производствения персонал за седем месеца е изпълнен с 99.81 %. За същото време не са произведени 1031 кг от предвидените според плана греж, а са дадени надпланово 19627 м тъкани.

Основната причина за временното изоставане е филатурния цех. Обикновено се получават два вида пашкули. Едните са значително с по-добри качества, а други са много по-слабо точливи. Някои от суровините, които са твърде необходими, се получават със значително закъснение. А в тъкачницата не може да се постигне запланувания асортимент пак по-същите причини - забавянето доставката на суровини.

Изпълнението на капиталния ремонт също се отразява отрицателно върху изпълнението на производствения план. От забавянето на ремонта са изгубени 18000 лв., а само през юли - 6000 лв. Цяло едно денонощие няма електрическа енергия, поради което не е произведена продукция за още 25000 лв. Когато становете се подготвят за производството на нов артикул, обикновено за тяхното презареждане отиват 2 - 3 дни.

Обикновено във фабриката текучеството и безпричинните отсъствия не са тревожен проблем, но и те дават своя принос за временното изоставане в изпълнението на плана. Тежки са условията на работниците във филатурния цех, където се работи при висока температура. В него се изпитва остра нужда от работници. През 1972 г. тук са нужни 30 - 40 души. Недостигът на работна ръка за цеха също се отразява върху неговата цялостна производствена дейност.

През август трудовият процес във фабриката започва постепенно да се нормализира. Започва преодоляването на изоставането, което до края на годината ръководството смята, че ще навакса. 49

През 1973 г. за подобряване на качеството са монтирани и пуснати две пресукални машини, доставени от химическите заводи във Видин. Фабриката получава от външнотърговските централи изкуствени коприни. Контролните органи не откриват съществени отклонения в техните показатели. Но не е добра опаковката на доставяната по-лека вискозна коприна, където се срещат наранени тела от прежда. Не е добро качеството на полиамидната коприна „Видлон”, която има много често скрити дефекти, на памучните прежди, които се получават от комбинат „Тунджа” в Ямбол и комбинат „България” в София.

През годината се провежда поредното социалистическо съревнование, посветено на 50 годишнината от Септемврийското въстание. Една от формите е провеждане на производствени състезания за излъчване на най-добър майстор в професията, които се провеждат на два етапа. Особено оспорвана е борбата във филатурния цех. Тук се състезават 169 работнички заедно със секционните майстори Сия Янкова, Руска Ходжева и Величка Тенчева. Първенци в състезанието са Недялка Казанджиева, Катя Байчева, Мария Василева, Недялка Ташева, Кръстина Петкова, Мара Василева, Недка Варсанова и Недялка Грудева. Тук работи и дългогодишната тъкачка Тонка Русева, която неведнъж участва в национални конкурси за най-добър майстор в професията. При установена норма да се работи на 5 тъкачни стана, тя обслужва и 9.

В хода на социалистическото съревнование се провеждат и вътрешни инициативи: преглед на качеството, на икономии на суровини и материали, разкриване на резерви и намаляване на разходните норми, състезание между секционните майстори. При отчитане на резултатите правилно се съчетават материалните с моралните стимули. Резултатите от социалистическото съревнование се отчитат и онагледяват на табла, мълнии и тревоги. Използва се фабричната радиоуредба за даване на гласност на резултатите. Ежемесечно първенците - цех, смяна, секция и бригада  вдигат червеното знаме в двора на предприятието. 50

Колективът на фабрика „Коприна” изпраща 1973 г. с преизпълнение на насрещния план за годината по всички показатели. Преизпълнени са и всички показатели за изтеклите три години на шестата петилетка.

Борбата за икономии на материали стои в центъра на дейността на целия колектив. На високо равнище е проведен прегледът за икономии на суровини и материали. В резултат на това са реализирани от материални разходи 72000 лв. икономии над държавния план и 16000 лв. над насрещния.

Голям принос за тези икономии има филатурният цех, който реализира през годината 21500 лв. икономия от материали. За това допринасят преди всичко секционните майстори Сия Якова, Величка Тенчева и Елена Чолакова. Техните секции постигат най-добър рандеман. Най-добър е рандеманът на точачките Вита Аргирова, Стефка Маркова, Елена Барбова, Сийка Бошнакова и Добринка Атанасова. Добра работа се извършва и в предачния цех, където началник е Никола Модичев, който реализира за годината икономии от материални разходи за 7400 лв. В мулинажния участък, където са спестени 4600 лв. първенци са Ана Карагюлева, Станка Стоянова, Василка Янчева, Елена Андонова, Христина Узунова и Господинка Александрова. За разкриване на нови резерви за икономия на материали се работи за олекотяване на някои артикули в тъкачния цех, като филтърни платна, платовете - хастар „Видлон”, сатен - бархет и др. 51

С постановление на Министерския съвет № 67 от 18 декември 1973 г., изпълнено на 1 април 1974 г. филатурният цех се отделя от фабриката и заедно с фабрика „Маргарит Гогов” - Харманли преминават към ДСО „Българска коприна” - София. Създава се Стопанска дирекция (СД) „Българска коприна” - Свиленград, която по-късно е преименувана на Предприятие за копринени изделия (ПКИ) „Заря”. Така взаимно свързаните производствени структури на фабриката, по силата на структурните промени в българската икономика, са разделени. Това не се приема еднозначно от всички работещи във фабриката, но такава е наложената държавна стопанска политика.

Предмет на дейността на дирекцията е изкупуването на пашкули от района и преработването им в естествена коприна. В този период филатурата е оборудвана със 128 свилоточни басейна от различни системи. В сравнение със съществуващите в страната свилоточни автомати, този машинен парк далеч отстъпва както по производство, така и по качество на продукцията. Директор на СД „Българска коприна” - Свиленград е Трендафил Карталов.

Превърнал се в самостоятелно предприятие, дейността на филатурния цех внимателно се следи от ръководството на фабрика „Коприна”. Със съжаление се констатира, че той е давал 50 % от цялата промишлена продукция на предприятието. Сега продължава успешно да изпълнява производствения си план, който през периода 1974 - 1978 г. е 5804000 лв., с перспектива до края на VІІ - та петилетка ( 1976 - 1980 г.) да достигне 14000000 лв., а през VІІІ - та петилетка ( 1981 - 1985 г.) -16000000 лв. 52

От 1 март 1974 г. фабрика „Коприна” преминава на 5 дневна работна седмица, но качеството на продукцията остава доста тревожно. Само през първите девет месеца на 1974 г. са рекламирани тъкани на обща стойност 43304 лв., а размера на загубите по преценка на контролните органи възлиза на 9063 лв. Ако се направи съпоставка със същия период на 1973 г., когато е рекламирана продукция на стойност 14493 лв. със загуба от преоценката 1426 лв. се установява, че има значително увеличение на рекламациите. Рекламациите получени през 1974 г. са от хастар „Видлон” по вина на материала - полиамидната коприна „Видлон”, чиито дефекти се появяват след апретурната преработка на тъканите.

Това състояние на производството кара ръководството на фабриката да търси различни форми за подобряване квалификацията на работниците. Това вече не се извършва само с възможностите на фабриката. През годината се изпращат на две групи от по 11 души да повишават квалификацията си за два месеца във фабрика „Борис Хаджисотиров” в Самоков.

През юли 1974 г. е отчетен вторият етап от общия преглед по рационализаторска и изобретателска дейност. Внесени и утвърдени са три рационализации с голям икономически ефект. Интерес представлява рационализацията за нова технология по омекотяване на естествената коприна (грежа), предложено от инж. Андон Куртев, Димитър Теодосиев и Янчо Николов. Със значителен икономически ефект е и рационализаторското предложение на Теньо Текелиев, внедрено в производството. С него се заменя карданното предаване с верижно. Електротехникът Георги Иванов прави реконструкция за включване и изключване на нисковолтовата система за управление на стан „Янтра”. До края на годината постъпват още няколко предложения за рационализация. 53

При подобрена производителност на труда започва работата в новопостроената  и оборудвана фабрика през 1975 г., като от 1240 души работна ръка същата намалява на 700 души, обстоятелство от голямо значене за ефективността на производството. Сега фабриката разполага с 208 бр. високопроизводителни безсовалкови станове.

Макар производството в новата сграда да започва в началото на 1975 г., официалното и откриване става на 27 май 1976 г. от Министъра на леката промишленост Стоян Жулев. На откриването присъстват партийни и държавни ръководители от Хасково и Свиленград. На откриването присъстват и стотици работници и граждани от Свиленград и общината, които идват тук да изразят своята радост и благодарност за новата придобивка. Председателят на Градския общински народен съвет (дн. кмет на община) - Свиленград Иван Мангъфов прочита указ на Държавния съвет за награждаване на проектанти, строители, монтажници и инвеститори взели активно участие в изграждането на обекта. Техническият ръководител на обекта Христо Млекаров връчва символичният ключ на успехите на директора на предприятието. Министър Стоян Жулев поздравява колектива с новия тъкачен цех и преди да пререже лентата пожелава и за в бъдеще да бъдат пионери в копринената промишленост, „за да се превърне фабриката с по-нататъшното разширение и достоен завод на комунизма”.

Цехът е оборудван с 208 пневматични стана „Елитекс”, предназначени за производството на хастар и подплата от вискозна коприна. Становете са едни от най-съвременните и са над средно световно ниво. Подготвителното отделение на цеха е оборудвано с три броя конусни сновила „Тексима”, производство на Германската демократична република (ГДР), два броя партидни сновила „Хакоба” и скробвачна машина „Зукер” от Германската федерална република (ГФР). Компресорното отделение е оборудвано с компресори „Борец”. Цехът е снабден с пневматична инсталация и парова станция за осигуряване на подходящ климат, съобразно изискванията на технологията климат. Към цеха са обзаведени гардеробни, бани, стая за хигиена на жената, лекарски кабинет, столова, кухня и административна сграда. Като цяло цехът е едно съвременно модерно предприятие, отговарящо на всички съвременни изисквания. 54

Предмет на основната дейност на фабриката е производството на сурови копринени тъкани, които се изпращат в СК „Копринен текстил” - Карлово за преработка и подготовка за вътрешния пазар и за износ. През 1975 г. съгласно производствената програма на предприятието се произвеждат 16 асортимента тъкани, всички снабдени със стандартизационен документ. Въвежда се системен приемателен контрол на всички суровини и материали, като тези които не отговарят на договорените изисквания и БДС, се рекламират на доставчиците. За тази цел е изработена необходимата нормативна и техническа документация за правилното провеждане на приемателния контрол. За това от съществено значение е добре обзаведената фабрична лаборатория, в която се извършват анализите.

Освен приемателния контрол, в предприятието се извършва и контрол на самото производство, което не е на нужната висота. При производството на готови и сурови тъкани, и на буретни прежди предприятието не изпълнява качеството най-вече при суровите тъкани с 16 пункта. Причината за неизпълнението на плана по качеството е предимно в ниската квалификация на секционните майстори в тъкачния цех и тъкачките, неусвоената нова техника и качеството на получаваните коприни, поради което по тъканите има много направени скрити дефекти. Само през единадесетте месеца на 1975 г. е произведена 9000 м нестандартна продукция. Причините за това са същите, както и за неизпълнението на плана по качеството на продукцията. Рекламациите са за 32430 м тъкани на стойност 32369 лв. и загуба на 7433 лв. 55

5. В СИСТЕМАТА НА СТОПАНСКИ КОМБИНАТ „КОПРИНЕН ТЕКСТИЛ”- КАРЛОВО

През 1976 г. пред фабрика „Коприна” е поставена задачата рязко да увеличи качествените показатели на производствения план, да се повиши ефективността на производството върху основата на повсеместна интензификация и използване на всички резерви, с които разполага фабриката.

Още в началото на годината стопанският съвет обсъжда качествените показатели на плана за първата година на 7 петилетка и набелязва мерки за тяхното изпълнение пред работниците. За ръководството на фабриката обемът на плана не представлява  особена трудност. Но не така стои въпросът с качествените показатели. През 1976 г. фабриката трябва да увеличи производителността на труда в сравнение с 1975 г. с 30 %, да намали материалните разходи с 4 % и да снижи себестойността на продукцията с 9 %. Тези цифри достатъчно говорят за голямата работа, която следва да се извърши. Ръководството е убедено, че трябва да се проведат срещи с всяка бригада и да бъдат обсъдени мерките за изпълнението на качествените показатели на плана.

Голям резерв за увеличаване на обществената производителност на труда и за снижаване себестойността е многомашинното обслужване. Към него трябва постепенно да преминат, смята ръководството, всички бригади на фабриката.

Друг резерв за повишаване на производителността на труда е механизирането на измерването и окачествяването на готовия плат. Там се работи много примитивно. С механизирането на този процес се предвижда окачествителите да бъдат намалени с ?.

Предвижда се през годината и механизиране на вътрешнозаводския транспорт. Тук състоянието е тревожно, тъй като се използва тежък физически труд и няма желаещи за работа в този сектор.

Във фабриката един проблем, който винаги търси решение е олекотяване на материалите, които се произвеждат. Отделя се и голямо внимание на съревнованието. То в повечето случаи е посветено на някаква кръгла политическа годишнина и винаги се нарича социалистическо. Продължава да се работи за квалификацията на работниците. С обучението на нискоквалифицираните работници се занимават индивидуално инструкторите, а тези със средна квалификация изучават опита на челниците. Целта е опитът на челниците да стане масова практика и по този начин да се премине към многомашинно обслужване. 56

Една от най-успешните тъкачки във фабриката е Живка Петрова, която предава своя опит на младите. Постъпила на работа през 1961 г., през годините тя се утвърждава като една изключително опитна професионалистка. През 1973 г. е първенец в секцията, в която работи, и е удостоена със званието „Качественик”. Носител е на редица звания и отличия: „Ударник на комунистическия труд”, „Паспорт на дружбата”, „Паспорт на трудовата слава”, значката „Отличник на Министерството на леката промишленост” и др. За високи производствени успехи е изпратена на Национална среща на първенците през 1971 г. и е наградена със златен часовник. Редовно участва в производствените състезания за излъчване на най-добър млад майстор,  организирани от ДСО „Текстил”. 57

Резерви за увеличаване обществената производителност на труда има и в намаление на вътрешно сменните престои. Коефициентът на използваемостта на машините ако е около 50 %, то през година трябва да достигне 80 %. По отношение на коефициентът на смеността, този въпрос е решен успешно във фабриката, където се работи на 4 смени.

С постановление № 97 на Министерския съвет от 1 юни 1976 г., от 1 юли същата година фабрика „Коприна” - Свиленград става съгласно правилника за стопанска дейност - поделение на Стопански комбинат (СК) „Копринен текстил” - Карлово, който впоследствие е преименуван на СК „Свилена”. През годината е нараснала общата промишлена продукция и производителността на труда в резултат на влизането в строя през 1975 г. на новия тъкачен цех с капитални вложения от 500523 лв. Това води до нарастване на основните фондове и печалбата. Заедно с разширението се постига и значително обновление на активните производствени фондове. Основното оборудване е изцяло доставка от социалистическите страни. Монтирани са 208 високопроизводителни безсовалкови стана. Използваните суровини основно са вискозни коприни, като до 1976 г. са предимно от внос с тенденция към 1980 г. да са изцяло местно производство. С преминаването като поделение на СК „Копринен текстил” - Карлово се чувства положителна тенденция в развитието на предприятието. Ръководството се надява това да продължи и в бъдеще, като се решат и въпросите с материално техническото снабдяване и асортимента, за да бъдят те още по-ефективни.

С откриването на новия тъкачен цех, основна задача на колектива на фабриката през 1976 г. е да продължи усвояването на новите мощности. Успехът в края на годината е очевиден. Докато производителността на стан-час в началото е 3.34 м при проектна мощност 5.43 м, то вече в края на годината се постига 6.17 м за стан-час. Голяма част от специалистите са изпратени в сродното предприятие „Борис Хаджисотиров” - Самоков, а други на специализация в Чехословакия. За бързото и правилно усвояване на новата техника на фабриката са необходими работници и специалисти с висока взискателност, умеещи бързо да възприемат и прилагат новото. Особено голямо внимание се отделя на подготовката на секционните майстори, които се подготвят на няколко етапа.

Една малка част от специалистите се преустройват бързо за експлоатация на новата техника, тъй като с ускорени темпове се налага цехът да се пусне в експлоатация. С тези специалисти се провеждат допълнителни курсове, които са водещи в производството.

С усвояването на новото техническо оборудване стоят за разрешаване ред задачи. Високопроизводителната техника изисква грижи и познаване на възможностите и. Търси се изключително високо качество на произвежданите платове. Съществува непрекъснато непримиримост към слабостите.

В своето ежедневие секционните майстори извършват два вида ремонт на основите - технически и механичен. Полагат се големи усилия главно по технологичния ремонт, особено по късливостта на основите и вътъка. Сериозни трудности в производството създава липсата на резервни части за становете. Някои от детайлите се възстановят в ремонтната работилница. Но голямо затруднение се среща при възстановяването на пластмасовите и алуминиевите детайли, каквито машините имат много. За да се възстановят те са необходими подходящи материали и условия с каквито не само фабриката, но и други предприятия не разполагат. Липсва подходяща пластмаса. Особено тревожно е положението с пластмасовите зъбни колелета. Ежедневно се налага смяната на пластмасови детайли, което води до престои, дефекти на плата и средства. Честото презареждане на становете и търсенето на подходящи артикули води до износване на определени детайли на становете.

Новите изисквания в производството поставят и нови задачи. Планът вече се отчита не по производството, а по реализацията. Например клиентите харесват и купуват артикула „Гълъбец”, но при това техническо оборудване липсват условия за производството му.

Много от трудностите, които съпътстват усвояването на новата материална база са преодолени, но и много остават в трудовото ежедневие. Ръководството ги вижда и търси начин да ги преодолее и да постигне качество и ефективност в овладяването на новото производство.

През 1976 г. общата промишлена продукция по производствени цени е 8245000 лв., а стоковата продукция по текущи цени е 8161000 лв. Числеността на персонала наброява 766 души. Употребяваните материали в производството са от полиестерна, вискозна и естествена коприна и памучна прежда, всички местно производство.

Колективът на фабриката ритмично изпълнява насрещния си план. Най-рационално използва всякакви възможности за повишаване ефективността на производството и подобряване качеството на продукцията. Внедрява се предложението на авторския колектив с ръководител Тодор Гергов за изработване на нов вид платове от полиамидна коприна „Магура” и „Свежен”, предназначени за дамски облекла, които напълно задоволяват изискванията на потребителите. Високо ефективно се оказва предложението на конструкторско-техническата бригада с ръководител Трифон Шидеров за производството на прежда, тип „Букле”. Макар че се изработва от технологични отпадъци, тя е с висококачествени показатели и може да се използва за ръчно и машинно плетиво.

За осигуряване изпълнението на държавния и насрещен план за 1977 г., фабрика „Коприна” набелязва редица инициативи, като за това предвижда необходимите средства, срок на изпълнение, условен и фактически икономически ефект. През годината се предвижда монтирането и пускането в действие на 30 бр. пневматични станове, взети от фабрика „Роза” - Казанлък. За тяхната експлоатация се подготвя ръководство за обслужване. Освен това се предвижда да се монтират и внедрят в производството 4 бр. контролно-прегледни маси за почистване, измерване и окачествяване на тъканите. Внедряват се и нови, високо рентабилни артикули за хастари от 100 % вискоза - „Рила”, „Зоя”, „Марица”, Люлин” и „Стряма”. Внедряват се и артикулите „Завеса”, и „Свилена” с прежда за вътък от отпадъците от излишната ива при тъкането на пневматичните станове.

Работата на стопанското ръководство на фабриката за подобряване на качеството на продукцията и решаване въпроса с асортимента има сравнително добри успехи. Числовите показатели сочат, че има изпълнение на процента за първо качество на готовите и сурови копринени тъкани. Има обаче артикули, които системно не се изпълняват процентно на първо качество в резултат на лошото качество на материалите, които се получават за тях. Показателен е примерът с артикул „Сълза”, чието лошо качество довежда до реализирането на загуба от 25028 лв.

През годината няма произведена нестандартна продукция, но има преокачествени и нестандартни 837 м плат. Най-често срещащи се дефекти по полиестерната коприна са накъсани нишки и удебеление по номер. Накъсаните нишки предизвикват често спиране на становете, което води до получаването на дефекти по плата. Удебеляването на материала по номер води до раиране на тъканта. Всички останали артикули, които се работят в стария тъкачен цех, постигат процента на първото качество и проблеми при тях почти не се срещат. Тъканите, които се работят в новия тъкачен цех са 100 % вискозна коприна „Свилоза”. С пускането й в редовно производство възникват редица проблемни въпроси, отнасящи се до нейната тъкачна и химическа преработка. Това довежда до сериозни смущения в изпълнението на производствените задачи и затруднява реализацията на готовата продукция.

Сериозен проблем в производството се явява голямото различие в разтегливостта на преждата при всяка една партида, разнотонието след багрене, некачествено насновани и лошо скробвани прежди за основи и т. н. Стопанското ръководство заедно с органите на ОТКК търсят отговорност от нарушителите и много често се налагат санкции. За подобряване на качеството на продукцията ежеседмично се провеждат съвещания по секции и смени, на които изключително се говори по въпроса за качеството. Води се разговор с тъкачките, които произвеждат тъкани с голям процент дефекти. Проверява се състоянието и поддръжката на становете. Следи се спазване на климатичните условия в цеха. Редовно се провежда и ден на качеството, където се поставят за разрешаване проблемите на качеството в рамките на изтеклата седмица. Под ръководството на директора се набелязват мероприятия и се поставят за разрешаване, като се набелязват срокове и отговорници за изпълнението им. Определен дял за подобряване на качеството има и проведеният преглед.

Направена е витрина на качеството, където са посочени дефектите, които най-често се срещат по тъканите, посочват се имената на добрите качественици и тези, които произвеждат лошокачествена продукция.

“В изпълненията решенията на ХІ конгрес на БКП и девиза на VІІ петилетка „Ефективност и качество - качество и ефективност”, в отговор на Обръщението на ЦК на БКП за всенародна борба за изпълнение и преизпълнение плана за 1977 г., за достойно посрещане 60 годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция”, колективът на фабрика „Коприна” се включва в движението за икономии, суровини, материали, горива и енергия. Подготвена е и е приета програма с отделни показатели, срокове и отговорници, която е подписана от директора, секретарите на заводския партиен комитет и Комсомола, и профпредседателя. Подготвена е и програма за дейността на комисията за провеждане на обществен преглед за най-икономично и ефективно използване на суровините, материалите и горивата. Приети са и мероприятия относно обезпечаване изпълнението на насрещния план за 1977 г. с отговорници и срокове.

В края на годината заводският партиен комитет заедно със стопанското ръководство подготвя обширна информация за резултатите от ефективното използване на суровините и материалите. Отчитат се почти същите инициативи, резултати и слабости, които през годината са съпътствали производството, като се приема, че не всички възможности за повишаване качеството на продукцията са изчерпани. 59

Лошокачествената продукция, произведена през 1977 г. не е реализирана до началото на 1978 г. и залежава, а това още повече отежнява обстановката във фабриката. Това е причината в началото на новата година да има бездействащи машини, а една голяма част от работниците са в принудителен отпуск.

Стопанското ръководство е изправено пред сериозни изпитания. Взети са всички необходими мерки през 1978 г. в производството да се направят сериозни промени. Планът на фабриката е напрегнат, но реален. Осигурена е реализация на продукцията и колективът на фабриката за първите четири месеца на годината преизпълнява плана по всички качествени и натурални показатели. Но в качеството на производството продължава да има проблеми и работниците не получават заплануваната заработка. Недоволството сред работниците е очевидно. Организирана е разяснителна работа. За да получиш каквото ти се полага, трябва да произведеш толкова метри плат, с определено качество и бонификация. За да получиш, трябва да го изработиш. Това е в основата на разяснителната работа на ръководството, партийния и профсъюзен актив във фабриката. Разработена е и приета нова програма за качеството, където е предвидено първокачествената продукция да достигне 70 %. Много от тъкачките преизпълняват плана за първокачествената продукция, но има и много изоставащи, което води до редица последствия относно произведената продукция и нейния пласмент.

През годината пред работниците от фабриката са поставени нови задачи. Започва изработването на инженерни проекти и насрещни планове. Заедно с това се усъвършенствува бригадната организация на труда и се внедрява вътрешностопанската сметка в бригадите. В конкретен смисъл това намира изражение в съставянето на плана за последните две години на петилетката след получаването на контролните цифри от СК „Копринен текстил” - Карлово. На първо време е уточнен планът по натура, тъй като от възможностите на фабриката да изпълнява тези показатели зависи и постигането на всички останали качествени показатели, които са поставени в контролните цифри.60

За реализацията на поставените задачи ръководството на фабриката разчита преди всичко на своите 13 орденоносци, 21 носители на значката на Министерството на леката промишленост, стотиците ударници и първенци. С почит и уважение се произнасят имената на тъкачките - орденоноски Любина Христова, Йорданка Стефанова и Пенка Фотелова, на първенците Тонка Грозева, Елена Пепишева, Иванка Ванчева и секционните майстори Динко Айвазов, Стефан Полихронов, Георги Благоев, Петър Бабов и др.

Работна група от специалисти разработва и предлага 4 варианта на плана за 1979 и един за 1980 г. Най-оптимален се явява 4-и вариант за 1979 и разработката за 1980 г., при които се получава обвързаност между показателите на плана и достигане контролните числа за тези години.

При разработването на плана за 1979 и 1980 г. основна задача на стопанското ръководство е новият подход на планиране да се прилага върху основата на решително подобряване на социалистическата организация на труда. За целта се извършва необходимата организационна и политическа дейност за провеждане на държавно обществения преглед на обществената производителност на труда, която се явява етап от процеса на съставянето на инженерните проекти и насрещните планове. За включването на повече специалисти и работници в прегледа са формирани 6 работни групи с 53 участници. В резултат на това, до септември месец на годината са поети 128 лични и колективни творчески планове, с които специалистите и работниците участват активно и непосредствено в усъвършенстване на социалистическата организация на труда, в управлението на производството и изпълнението на инженерните проекти и планове за 1979 и 1980 г.

В работата по усъвършенстване на социалистическата организация на труда като фактор от първостепенно значение се явява разработването и внедряването на бригадната форма на труда и работната заплата. Чрез нея се създават условия за прилагане на нормираното планово задание като предпоставка за последователно обвързване на задачите на отделните работници с плана на бригадата, цеха, предприятието. От началото на май 1978 г. в новия тъкачен цех заработват по бригадната организация на труда 24 бригади. Първите резултати са насърчителни. Подобрява се качеството на продукцията с 2 %, средната работна заплата на един работник нараства с 8 лв. за 1 месец. До 30 септември се обхващат 60 % от основните и спомагателните работници в тази форма на производство.

Пред стопанското ръководство продължава да стои с цялата си сериозност решаването на задачата да се усъвършенства вътрешностопанската сметка, да се използва и внедрява челният производствен опит, който да стане масова практика на колектива. 61

Усилията на стопанското ръководство на фабрика „Коприна” през 1978 г. са насочени към изпълнението на производствената програма като предпоставка за успешно изпълнение и на останалите показатели на плана. Програмата е изпълнена успешно включително и поставената допълнителна задача за износ на хастари по първо и второ направление. Основна предпоставка за това е осигурената ритмична реализация на продукцията, за което помощта на СК „Копринен текстил” е безспорна.

През 1978 - 1979 г. се извършва частично разширение и реконструкция на предприятието по стопански начин. Така се дава възможност то да бъде оборудвано с още 188 стана, като общият им брой достига 396, които по производителност са на световно ниво.

По насрещен план за общата промишлена продукция за 8656000 лв. са отчетени 8916000 лв. или 107.03 % спрямо насрещния план. Планът за производство на стоки за широко потребление е изпълнен на 106.67 %. Планът за производство на сурови копринени тъкани е 7950000 м, а са произведени 8562000 м, или спрямо насрещния план 107.70 %. Изпълнението на плана по асортимента е изпълнен на 99.77 %. Не е изпълнен плана за артикула „Шантунг” поради неритмичното доставяне на фризон и за „Тафта” поради отказ на клиента.

През годината, в резултат на подобряване организацията, е намален престоят на машините, а заедно с това е намален и броят на производствения персонал. Значително е подобрен планът за качеството на продукцията. Нестандартната продукция е 10024 м. Изпълнен е процента за първо качество както на готовите, така и на суровите копринени тъкани. Въпреки това има артикули, за които не се изпълнява процента за първо качество, като филтърно платно в три размера, „Брилянт”, „Сълза”, „Шантунг” и др. Бонифицираната продукция за годината е 124790 м, или 1.5 %. Причината е допуснати тъкачни дефекти. Определена вина има лошокачествената вискозна коприна, доставена от завод „Свилоза” - Свищов. Използването на българска полиамидна коприна и дефектите, които се допускат при производството на някои артикули, е причината често да се спират становете, което е загуба за предприятието. Този проблем значително се подобрява с използването на вносна полиамидна коприна. За годината са преокачествени 52187 м тъкани на стойност 55943 лв и загуба от преокачествяването 9621 лв.

Изпълнението на трудовите норми средно за фабрика „Коприна” за годината е 139.5 %. За това голям дял имат работничките-многомашиннички. През юни 14 тъкачки от различни смени приключват с изпълнението на плана за седмата петилетка. В своя рапорт-обещание тъкачките Гичка Диамендиева, Тонка Русева, Цонка Желева, Мария Господинова, Добра Александрова, Мария Иванова, Вангелуда Арнаудова и др. заявяват, че при план 80 % са постигнали 98 % първокачествена продукция. В отговор на призива на партията за превръщането на 1979 - 1980 г. в години на ударен труд в чест на 35 годишнината от социалистическата революция в България, те обещават до края на петилетката да дадат допълнителна продукция с 93 % първо качество, а в чест на 60 годишнината от създаването на фабриката да изпълнят плановете си за осмата петилетка.

Усилията на партийното, профсъюзното и административното ръководство на фабриката, специалистите и целият колектив са насочени изцяло в изпълнение на девиза на седмата петилетка „Ефективност и качество, качество и ефективност”. Колективът предсрочно изпълнява седеммесечния план за 1979 г., като до края на юли обещава да произведе продукция над плана за 618000 лв.

Равносметката за полугодието по изпълнение на качествените и натуралните показатели е добра. Чистата продукция нараства, печалбата е изпълнена с 132 % и в сравнение с първото полугодие на 1978 г. е постигнат значителен ръст. Средната работна заплата е увеличена с 177 лв.. Произведени са 284000 м тъкани над плана.

В разгърналото се социалистическо съревнование по смени най-добри успехи в новия тъкачен цех постига смяната на Константин Шомов. Съревнованието се води и по бригади. Неоспорими са успехите на бригадата на Динко Айвазов, Никола Ангелов, Янко Ташков, Димитър Полихронов, Димитър Латинов, Яни Янев и др. Високи успехи има и колективът в стария тъкачен цех с началник на смяна Власаки Ангелов. Тук особено се отличава бригадата на Атанас Ташев, Людмил Лазаров и Димитър Петров.

Най-голям принос за постигане на високите качествени и натурални показатели имат тъкачките Мария Господинова, Нонка Потапова, Иванка Ванчева, Йорданка Стефанова, Недялка Панайотова, Калина Янкова, Събка Димитрова, Катя Благоева, Тянка Любенова и др. Свой дял за преизпълнение на показателите има и колективът от мулинажния участък с началник Георги Димов. Първенци са Веска Бахарова, Христина Узунова и др.

Броят на поднормените работнички е 13, които са предимно нови и нямат достатъчно производствен опит. Проблемите с материално-техническото снабдяване, себестойността на продукцията, рентабилността и ефективността на производството и др. постоянно съпътстват дейността на фабриката. Постоянно се търсят решения от стопанското ръководство. 62

От началото на 1979 г. във фабрика „Коприна” комплексно се прилага новата организация на работната заплата. Стопанското ръководство следи отблизо осъществяването на инженерните проекти по плана за 1979 и 1980 г. Извършва се целенасочена организаторска дейност за изпълнение на приетата програма за икономии на суровини, материали, горива и електроенергия. Води се социалистическо съревнование по цехове и бригади. Създава се добра основа за изучаване на челния опит, за превръщането му в масова практика. Партийният призив за „Ефективност и качество, качество и ефективност” е водещ в цялата стопанска дейност на фабриката. 63

На 21 ноември фабриката предсрочно изпълнява плана за 1979 г. по всички качествени и количествени показатели. Най-голям принос за това имат работничките от тъкачен цех с началник Янчо Николов. Смяна „Хр. Ботев” с ръководител Костадин Шомов е на първо място в съревнованието между смените на новия тъкачен цех. След нея се нареждат и останалите две смени „Демир Добрев” и „Васил Талмазов” със сменни майстори Жеко Славов и Димитър Катранджиев, които също изпълняват плана си в натура, а плана за първо качество е преизпълнен с над 8 %.

През годината високи трудови резултати постига и колективът на стария тъкачен цех с ръководител Власаки Ангелов, който изпълнява предсрочно годишния си план на 11 ноември. Произведените тъкани са 95.6 % първокачествени при план 82.2 %.

Дял за изпълнението на плана за годината има и колективът на мулинажния участък с ръководител Георги Димов, а така също и колективът на предачния участък с ръководител Никола Модичев.

В сравнение с 1978 г. материалните разходи са снижени с 4.31 пункта, планът за чистата продукция е преизпълнен с 476000 лв, печалбата - с 259000 лв., а обществената производителност на труда е изпълнена със 115 %.

Колективът на фабриката с право се гордее с 46 тъкачки, които през ноември са изпълнили плана за седмата петилетка и работят през декември по план за 1980 г. С най-високи успехи сред тях са Добра Александрова, Мария Иванова, Вангелуда Арнаудова, Гичка Диамандиева, Тонка Грозева, Делка Манева, Цонка Желева, Мария Господинова. Фабриката става носител на вимпел „Първенец на седмата петилетка”. 64

През годините на VІІ - та петилетка (1975 - 1980 г.) фабриката произвежда над 11600000 м тъкани с перспектива през VІІІ - та петилетка ( 1980 - 1985 г.) производството да достигне 12500000 - 13000000 м тъкани, което представлява около 1)3 от тъканите на целия копринен отрасъл в страната. Поддържат се връзки за кооперирани доставки със сродни текстилни предприятия от София, Карлово, Русе и др.

Приет е и нов „Правилник за метрологичната служба на фабрика „Коприна” - Свиленград”. Задачите на метрологичното звено е да организира анализиране на състоянието на метрологичното осигуряване на продукцията. Задълженията му са да разработва годишни и перспективни планове и програми на метрологичното осигуряване в предприятието, организира и осъществява контрол за състоянието и използването на средствата за измерване и т. н. Правилникът регламентира още организацията на метрологичното звено, неговите права и отговорности за извършване на задачите и задълженията. 65

Специалистите от фабрика „Коприна в Свиленград  през 1980 г. насочват своите усилия чрез модернизацията на производството да увеличат производителността на труда на целия колектив. Внедрява се съвременен метод за подготовка на основите за тъкане. Това е така нареченият партиден способ, при чието внедряване крайният резултат е пълното натоварване на производствените мощности и подобряване качеството на изработените артикули. Още с внедряването партидният способ доказва своите предимства.

Новата организация на труда и бригадната стопанска сметка са вече неотделим спътник на трудовото всекидневие на колектива на фабриката. Усъвършенства се организацията на труда и на ремонтния персонал, чието заплащане е в пряка зависимост от постигнатите резултати от производствените бригади. Това обвързване на бригадите от ремонта с производствените резултати на текстилките е значителен стимул бързо и качествено да се извършват ремонтите, като производствените мощности не престояват в очакване на майсторите, както се случва преди.

Във фабриката се изработват тъкани от вискозна коприна. Предвижда се в бъдеще да се изработи резервен асортимент от тъкани за горно облекло, който да се произвежда на пневматични станове. За да се избегне раираността на готовите тъкани след багренето, се предвижда да бъдат оптимизирани технологиите при сноване и тъкане на химични коприни. За това се подготвят и необходимите експерименти.

Във фабриката през годината се внедрява и нов метод за тъкане чрез едновременно прекарване на два вътъка при безсовалковите станове. Така производителността на труда нараства един и половина пъти, като продукцията е от високо качество.

Поставена е и задачата през годината да се внедри технология за оползотворяване на отпадъците от химични коприни. Годишно само във фабрика „Коприна” се получават около 35 т отпадъци, които след внедряването на технологията ще се преработват в прежди и тъкани. Новата технология  създава възможността да се преработват отпадъците от всички поделения на СК „Копринен текстил” - Карлово.

Техническият прогрес предвижда и механизиране и автоматизиране на операциите при свалянето на пълните кросна от сновилата, скробвачната машина и транспортирането им на стилажи. Напълно се автоматизира и процесът вдяване на основите в нищелките, бърдото и ламелите. При тъкането на пневматичните станове се внедряват фотоелектронни наблюдатели.66

Макар, че новият икономически механизъм във фабрика „Коприна” се прилага от октомври 1979 г., изминалият период до средата на 1980 г. показва по безспорен начин предимствата на икономическия подход в управлението на производствено-стопанската дейност. Извършена е значителна организаторска и политическа работа от заводското и партийното ръководство. Извършена е значителна стопанска дейност, свързана с преизчисляването на плана за 1980 г. от стари в нови цени на едро. Това позволява на ръководството да състави реален план.

Полагат се усилия за усъвършенстване на организацията на труда, наречена социалистическа и по специално на бригадната организация на труда и работната заплата като важен елемент от нея, по която работят 31 бригади със 169 участници. Дейността в тази насока се разширява, като стремежът е бригадната организация на труда да обхване работниците от предачния и мулинажния участък и спомагателни работници, а така също да се усъвършенства бригадната стопанска сметка и вътрешностопанската сметка на тъкачния цех и по участъци.

Особени грижи се полагат от ръководството на фабриката за масово изучаване и внедряване на челния опит. Организирани са през годината 9 школи с 36 участници. Преминалите през школите работници повишават резултатите в производствената си дейност. Непрекъснато се подобрява и индивидуалната работа с хората. Осемнадесет наставника са поели шефство и работят с млади работници.

Новият икономически механизъм спомага за по-ритмичното изпълнение на плана по материално-техническото снабдяване и за подобряване на платежноспособността на предприятието. След въвеждането му няма случай фабриката да изпадне в затруднено финансово положение и да просрочи платежните документи.

Въвеждането на новия принцип на реализация на продукцията принуждава стопанското ръководство да осигури по-голяма ритмичност в производството. Приложението на икономическия подход създава икономическа принуда и заинтересованост за ритмично изпълнение на годишния план по тримесечия.

В условията на новия икономическия механизъм особена важност придобива договорът за производство и пласмент на продукцията, осигуряващ средства за самоиздръжка. По настояване на стопанското ръководство се увеличава плана за производство на стокова и обща промишлена продукция, който в средата на годината е с 1000000 лв. по-голям, отколкото в началото на същата. Това се отразява положително на изпълнението на плана по основните обемни и качествени показатели. Планът за чистата продукция през първата половина на 1980 г. е изпълнен със 107.9 %. През този период планът на средната работна заплата достига 102.14 % изпълнение. 67

Голям принос за настъпилите положителни тенденции в дейността на колектива на предприятието по ускорената обращаемост на оборотните средства и изпълнението на плана за асортимента 100 % само за първото полугодие на 1980 г. има колективът на бригада „Христо Ботев” с ръководител Костадин Шомов. Тук работят Йорданка Стефанова - носител на „Народен орден на труда” - бронзов, Цонка Вангелова, наградена със значката „Отличник на Министерството на леката промишленост”, изпълнили предсрочно плана си за седмата петилетка.

Техният пример е последван от бригадите с ръководители Тодор Ковачев, Атанас Ташев и Александър Вълев. Гордост за фабриката са и тъкачките, предсрочно изпълнили плана за седмата петилетка Пенка Гочева, Недялка Панайотова, Тонка Грозева, Гинка Благоева, Златка Левкова, Латка Кузева и Събка Димитрова.

Високата производителност се дължи до голяма степен на последователността на ръководството на фабриката и целият колектив за непрекъснато подобряване качеството на произвежданата продукция като условие от първостепенно значение за увеличаване възможността за нейната реализация. Провеждат се различни инициативи, които се свеждат до усъвършенстване на технологиите и подготвителните процеси, унификация на асортимента и изграждане на система за профилактика и ремонт на оборудването. В резултат на това при 75.2 % средна планова първокачествена продукция, се отчита 80 % такава.

Независимо от постигнатите резултати по изпълнение на плана, ръководството смята че има някои нерешени проблеми. Така например стои открит въпросът за пълно натоварване на новомонтираните през второто тримесечие на годината станове. Ако всички те заработят, очаква се значително да се подобрят икономическите резултати от стопанската дейност на фабриката. 68

Изминалата 1980 г. дълго се помни от колектива на фабрика „Коприна” не само с високите постижения в изпълнението на производствената програма, но и с пълното утвърждаване на принципите на новия икономически механизъм. Достигнатите резултати показват значителен ръст на ефективността и качеството в цялата дейност на колектива на фабриката, който в голяма степен се дължи на успешното прилагане на новата технология на планиране. Едно от първите нейни изисквания - още в началото на годината цялата продукция да се обвързва с договори, позволява да се осигури ритмичност в производството, да се реализира напълно изработеното в цеховете.

Важна предпоставка за успехите на фабрика „Коприна” е и обстоятелството, че висшестоящата организация - СК „Копринен текстил” - Карлово, определя навреме годишните планови показатели на своето поделение и осигурява тяхното изпълнение с необходимите лимити за материалите и суровините. Но в това отношение са допуснати и слабости. Поради недостиг на суровини през определен период през годината бездействат 60 стана. За 1981 г. по тази причина се предвижда да не работят 40 стана. Обещанието на СК „Копринен текстил „ е през 1982 г. фабрика „Коприна” да заработи с пълен капацитет.

Добър партньор на свиленградските текстилци в стремежа им да превърнат новият икономически механизъм в трайна основа за постигането на високи производствени резултати е и СХК „Свилоза” - Свищов, откъдето навреме и в посочените по договор количества им се изпращат необходимите суровини.

Едно от най-важните изисквания в условията на производството през 80-те години на ХХ в. е непрекъснато да се усъвършенства социалистическата организация на труда. Във фабрика „Коприна” то отдавна се е превърнало в основна задача не само за ръководство, но и за всяко звено, за всеки работник. Благодарение на това, през 1980 г. е отбелязан неколкократен ръст по основните икономически показатели в сравнение с последната година на шестата петилетка - 1979 г.

Вътрешностопанската сметка дава своя умножаващ се ефект и в цеховете на фабрика „Коприна”, където всяка бригада още в началото на годината знае какво, колко и как трябва да се произведе. Това мобилизира работниците, помага им сами да контролират процеса на производствената дейност. Пример в това отношение е, че още през януари 1981 г. във фабриката са произведени над плана 45000 м тъкани, а плана за общата промишлена продукция е преизпълнен с близо 6 %. Нараснало е и качеството на тъканите - вместо планираните 78 %, 86.4 % от продукцията е първокачествена.

Челници в труда са смяна „Христо Ботев” с ръководител Костадин Шомов и бригада „Валентина Терешкова” с ръководител Динко Айвазов. Почти всички звена на тези бригади са поели задължението да приключат първото тримесечие на 1981 г. с 4 - 5 дни предсрочно. Наред с това са утвърдени и 48 колективни и 540 лични планове, предвиждащи годишната производствена програма да се приключи с надпланови постижения по всички икономически показатели. 69

През годините на седмата петилетка (1975 - 1980 г.) завършва важен етап от модернизацията и реконструкцията на основните производствени фондове във фабрика „Коприна”. Изграден е нов тъкачен цех, който е оборудван с 396 високопроизводителни безсовалкови пневматични тъкачни стана. Това дава възможност годишното производство на тъкани за подплата и хастари от вискозна коприна да достигне 12000000 - 13000000 м. По този начин предприятието се обособява като най-голямото копринено-тъкачно поделение в рамките на СК „Копринен текстил” - Карлово. Новата производствена база значително повишава производителността на труда и създава условия за по-нататъшно усъвършенстване на производствения процес.

В разработения през 1981 г. инженерен проект на фабриката са намерили место онези инициативи и задачи, повечето от които са свързани с повишаване ефективността и ръста на производството по пътя на интелектуализацията и масовото навлизане на техническия прогрес. Запланувано е през годините на осмата петилетка (1980 - 1985 г.) да намерят място в производствения процес технически средства и апарати, които работят по фотоелектронен принцип.

Инженерният проект включва в себе си пет основни раздела, чиято обща цел е насочена към по-нататъшното повишаване на интензификацията и ефективността на производството. Най-важни от тях са механизацията и автоматизацията на трудовото производство и управление. Петилетната програма включва внедряването на автоматичната система за управление и диспечеризиране „Зулцер - 913″, на фотоелектронни наблюдатели на основите на тъкането. Предвижда се реконструкция на отмерващото устройство и вътъчните спирачки, механизиране и автоматизиране на операциите по вдяването на основите в нищелките, ламелите и бърдото. Още през 1981 г. в производството влиза нова скробвачна машина „Зукер -К”, която напълно задоволява производството. Нови две машини за навързване на основите обезпечават производството на тъканите в пълен обем и повишават оперативността и маневреността при аварийните случаи. Други четири  контролно-прегледни машини „Б - 180″ навиват тъканите от руло на руло. С тях става възможно да се извършва изцяло и точно окачествяването и измерването на произведената продукция. За намаляване късливостта при тъкането и подобряване качеството на продукцията се предвижда подмяна на основните спирачки на становете от електромеханичен тип с фотоелектрични безконтактни основонаблюдатели.

Не по-малко внимание в инженерния проект е отделено и на създаването на нови и усъвършенстването на технологичните процеси, по които се работи във фабриката. Внедрена е вече в производството усъвършенствана технология на партидното сноване и скробване, с което е сведено до минимум раирането на тъканите след багрене. Усъвършенствана е и технологията за очистване на технологичния въздух, което се отразява пряко върху здравината и качеството на копринените нишки.

Около 60000 - 70000 лв. годишен ефект се очаква от внедряването на новия метод за производство на хастари от вискозна коприна „двоен вътък”, при който става едновременно прекарване на две вътъчни нишки при пневматичните тъкачни машини.

Важно място в инженерния проект заема и ефективното използване на материалните ресурси. Тук основното е да се икономисват суровини и материали. В началото на 1981 г. е внедрен нов метод за оптимизиране дължината на излишната ива. Благодарение на това, се очаква да се икономисат годишно над 5 т материали. Включен е в действие и резервен паропровод за скробвачната машина, поради което значително се намалява разходът на гориво. Внедрена е и прецизна бобина за регулиране на разхода на вискозната коприна. Само три месеца след нейното внедряване е получен 3000 лв. икономически ефект.

С реализирането на инициативите и решенията, поставени в инженерния проект на фабрика „Коприна”, с прилагането на новата научна организация на труда, с осъществяването на социалната програма, залегнала като неотложна задача в него, се очаква значително да се повиши обемът и качеството на произвежданата продукция. Инженерният проект предлага разгърната програма, чието изпълнение се очаква да донесе към края на петилетката икономически ефект от над 50000 лв.70

През годината първенец в социалистическото съревнование във фабриката е колективът на смяна „Васил Талмазов” с ръководител Димитър Кантранджиев. Трудовият успех на бригадата е посветен на 1300 годишнината от основаването на Българската държава и 60 годишнината от основаването на кооперация „Коприна”, чийто наследник е фабриката. До септември смяната е произвела надпланова продукция над 106000 лв. копринени тъкани, а изпълнението на плана е изпреварен с десет дни. Особено показателно е изпълнението на плана за качеството на продукцията, благодарение на високата квалификация и майсторството на тъкачките. Той редовно се изпълнява с повече от 10 %, като с такова постижение малко колективи могат да се похвалят. Освен че в производството се използват високопроизводителни машини, то и в смяната работят текстилки със сръчности, умения и опит. Тук работят орденоноските  Любина Христова, Вангелуда Арнаудова, Иванка Ванчева, Пенка Фотелова. Отлични резултати постигат Марийка Иванова, Мария Господинова, Калинка Янкова, Мария Петрова и много други.

Наред с високото майсторство на тъкачките, своят принос за отличните резултати на смяната дават и организаторите на производството, бригадирите Динко Айвазов, Янко Ташков и Димитър Георгиев. Бригадната организация на труда, и вътрешностопанската сметка са намерили добра почва в смяната. Новата организация все още се усвоява, търсят се най-удачните варианти съобразно спецификата на производството. В смяната се отделя голямо внимание и на обучението на по-младите работнички, за да бъдат и те пълноценни членове на колектива и да добият необходимото самочувствие. Затова всички новопостъпили тъкачки се поемат от наставниците Димитър Катранджиев, Калинка Янкова, Динко Айвазов и Любина Христова, които следят отблизо работата им. 71

И бригада „Вела Пеева” с ръководител Костадин Сарафов е пример във фабриката. Тя преизпълнява плана си за качеството на продукцията с 12.6 %. Принос за това имат дългогодишните тъкачки Недка Кючюкова, Мария Чокуйлиева, Тинка Звездомирова и Мария Костадинова. 72

През декември 1981 г. тържествено се отбелязва 60 годишнината на фабрика „Коприна”. Отделено е значително внимание на основателите на кооперация „Коприна”, чийто наследник е фабриката, на изтъкнатите тъкачки през годините, на ръководствата и обслужващия персонал. Със самочувствие посрещат празника носителите на „Народен орден на труда” - златен - Любина Христова, Янчо Николов, Атанас Урумов, удостоените с Народен орден на труда - сребърен - Дялка Панайотова, инж. Андон Куртев, Слава Вълкова, Трифон Шидеров, наградените с Народен орден на труда - бронзов - Иванка Ванкова, Вангелуда Арнаудова, Йорданка Стефанова, Жеко Славов и Владимир Ангелов. С медал за трудово отличие са наградени Васа Далова и Тонка Гродева.

Дълъг е списъкът на носителите на значката „Отличник на Министерството на леката промишленост” - Динко Айвазов, Нонка Потапова, Цонка Желева, Добринка Зафирова, Иван Куряков, Сийка Диамандиева, Жельо Петров, Кирил Георгиев, Борис Вапцаров и др.

Във връзка с юбилея дългогодишната работничка Недялка Казанджиева става носител на „Народен орден на труда” - златен. През годините тя е носител и на други отличия - „Паспорт на трудовата слава”, „Отличник на Министерството на леката промишленост” и др. 73

Още в първите дни на 1982 г. колективът на фабрика „Коприна” заработва ритмично. През първото тримесечие планът се преизпълнява редовно. През този период е дадена в повече от плануваната обща промишлена продукция за над 60000 лв. и са изтъкани надпланово над 50000 м тъкани. Годишната производствена програма е обезпечена с материали и суровини, решен е и проблема с реализацията на продукцията. Приносът на работниците и специалистите от фабриката във всенародния насрещен план е да се изработват всеки месец повече от плануваните тъкани, като се запазва високото качество.

Годишният насрещен план предвижда да бъдат изработени 12680000 м тъкани, предимно от вискозна коприна. Известна част от продукцията се изработва в цеха на фабриката в Ивайловград. Също така в плана е заложено и производството на 30000 м технически тъкани от естествена коприна.

При обсъждането и приемането на годишния насрещен план ръководството и работниците насочват вниманието си най-вече към качествените показатели. Резерви се разкриват при икономичното изразходване на материално-енергийните ресурси, при изпълнението на плануваното за печалбата и обществената производителност на труда. Доброволно се поема задължението държавният годишен план за печалбата да бъде преизпълнен с 233000 лв. Годишната програма за чистата продукция се предвижда да се преизпълни с 225000 лв.

Както през миналата година, така и през първите месеци на 1982 г. при изпълнението на насрещния план най-високи са резултатите на първенците в социалистическото съревнование. Бригадите с ръководители Динко Айвазов, Никола Ангелов и Атанас Грозев всеки месец преизпълняват плановете си по обем, натура и по качествени показатели. От дълго време сред челниците във фабриката са и тъкачките Недка Кичукова, Иванка Ванчева, Стайка Пънделова и Марийка Иванова. 74

Една от дългогодишните тъкачки Пенка Фотелова през годините редовно преизпълнява плана за първокачествена продукция, за което е удостоена със званието „Качественик”. Тя е спечелила доверието на всички и не веднъж е удостоявана с материални и морални награди. Носител е на бронзов „Народен орден на труда”.

На 10 юни свиленградските текстилци приключват по всички количествени и качествени показатели производствената си програма за първото шестмесечие на 1982 г. Начело е колективът на тъкачния цех с ръководител Янчо Николов, сред който се откроява с постиженията си смяна „Христо Ботев” с ръководител Власаки Ангелов.

В социалистическото съревнование между бригадите на първо място са наредени текстилците с ръководител Динко Айвазов. Бригадата „Валентина Терешкова” е отбелязала средно изпълнение на плана си над 112 %, дала е в повече от норматива 15 % тъкани с първо качество, реализирала е икономически ефект за 5230 лв. Почти същите са резултатите и на бригадите „Ян Налепка” с ръководител Никола Ангелов и на бригада „Юрий Гагарин” с ръководител Димитър Полихронов.

Благодарение на ефективните организационно-технически инициативи, които се внедряват, нараства обществената производителност на труда. Държавният план предвижда тя да бъде по 4880 лв. на човек от фабриката. След като се преценяват реалните сили и възможностите, в насрещния план тази сума е увеличена с 333 лв. По този начин обществената производителност на едно лице през годината нараства на 5213 лв.

Разкритите и включени в насрещния план резерви позволяват себестойността на 100 лв. стокова продукция да бъде намалена с 1.44 лв. И тук определената държавна задача е коригирана. Само материалните разходи на 100 лв. продукция се намаляват с 1.43 лв. За да се изпълни тази задача, това зависи и от качеството на получаваните суровини, и от високата квалификация на работниците и специалистите.

Значителен принос за трудовите успехи на фабриката има умелото прилагане на новия икономически механизъм и на бригадната стопанска сметка. Чувството на отговорност нараства сред всички производствени звена и работници. Не се допуска  разхищаването на материали и суровини.

Системни грижи се полагат и за високото качество на изработваните хастари. Държавният норматив определя 78 % от целогодишната продукция да бъде от първо качество. На практика обаче повече от 80 % от тъканите са първокачествени. 75

Добрите производствени резултати през 1982 г. не остават незабелязани от висшите партийни и държавни институции. За 1 май на следващата година при тържествена обстановка, в присъствието на партийни и държавни ръководители от Хасково и Свиленград, заместник министърът на леката промишленост Коста Киров връчва на работниците и специалистите знамето на Министерския съвет - „Предприятие - комплексен първенец в системата на леката промишленост през 1982 г.” В отговор от името на наградените слово произнася Фильо Филев - директор на фабрика „Коприна”, който посочва, че колективът на фабриката е работил съзнателно и всеотдайно през 1982 г. и знамето е една заслужена награда. И през 1983 г. фабриката отново е сред първите промишлени предприятия в системата на леката промишленост. Колективът на фабриката получава поздравления от окръжните партийни и държавни ръководители в Хасково, които връчват на свиленградските текстилци грамота за най-много разкрити резерви при разработката на насрещния план. 76

През 1985 г. се разработва нов правилник за устройството, дейността и управлението на фабрика „Коприна”. Той отразява и конкретизира прилагането на правилника за икономическия механизъм и другите нормативни актове за управление на икономиката.

Фабрика „Коприна” има статут на поделение и е включено в организационно-икономическо единство на СК „Свилена” и упражнява правата и изпълнява задълженията, предвидени за стопанската организация, доколкото няма нормативни ограничения на тези права. Тя извършва стопанска дейност в съответствие с единния план за обществено икономическо развитие на страната и утвърдените му от СК „Свилена” задачи, работи на стопанска сметка и е самостоятелна юридическа личност. Има обособено имущество и банкова сметка, съставя отделен баланс, образува и разпределя общ доход и печалба, сключва договори от свое име, и работи при определени от стопанската организация икономически условия.

При строго спазване на социалистическата законност и държавната, плановата, финансовата и договорната дисциплина, фабрика „Коприна” осъществява следните функции:

1. Осигурява ефективно стопанисване на социалистическата собственост от трудовия колектив.

2. Оказва необходимото съдействие на трудовия колектив - стопанин на социалистическата собственост при инициативност, която осигурява ефективно и интензивно развитие на народното стопанство.

3. При изпълнение на държавните планови задачи на стопанските договори или при злоупотреба с предоставеното на колектива-стопанин правомощия във вреда на гражданите или друга организация, фабрика „Коприна” прилага икономически или други санкции.

Главна задача на фабрика „Коприна” е да организира производството на

качествени копринени тъкани за удовлетворяване на обществените потребности. За осъществяване на главната си цел, организира, разработва, внедрява и усвоява постиженията на научно-техническите прогрес и поддържа на материално-техническата база на производството в съответствие с техническите изисквания. Осигурява ритмично материално-техническо снабдяване на производството, като осъществява интеграционни връзки с предприятията в страната. Ръководи непосредствено производствено-стопанската си дейност и осигурява необходимите условия за успешно изпълнение на насрещните планове и работи оперативно за преодоляване своевременно на всички текущи възникващи проблеми, които са от нейната компетентност. Координира финансовата и кредитната дейност в системата. Извършва дейност по ценообразуването, съобразно предоставените й възможности и т.н.

По отношение на организационната структура, фабриката се образува, реорганизира и прекратява дейността си от съответното отраслово министерство, или от ИК на ОНС - Хасково. В акта за образуване на поделението се определя  наименованието, предмета и района на дейност, включените в състава му звена, седалището и организацията, в състава на която то влиза. Организационната структура и правното положение на фабриката се определят от правилника, съобразно нормативните актове за управление на икономиката.

Имуществото на фабриката се състои от право на стопанисване и управление върху държавни основни и оборотни средства, вземания, задължения и др. Тя финансира пряко разходите за производствено-стопанската дейност и за социалното развитие на колективите, включително инвестициите си.  По-нататък в правилника се регламентират в подробности правата и задълженията на фабриката по отношение имотното състояние и стопанисването му.

Управлението на фабрика „Коприна” се извършва въз основа на принципа на демократичния централизъм, съчетан с единоначалието и колективността при обсъждане и решаване на въпросите, свързани с дейността им. Органи на управление са стопанският съвет и директорът. Стопанският съвет се състои от директор, зам. директор, представители на работниците и служителите, които се избират от колективните органи за управление за срок от 2 години измежду най-добрите специалисти, изтъкнати работници и първенци в производството. Съставът му е от 7 до 21 члена, които се избират от събрания на пълномощниците на работниците и служителите. Ръководителят на предприятието се включва в състава на стопанския съвет по право, без да се избира. Изключително големи права са делегирани на стопанския съвет в приетия правилник. Той се свиква най-малко един път на тримесечие от директора, а отчита дейността си най-малко веднъж в годината пред общото събрание на работниците и служителите. Регламентирани са в подробности и правата и задълженията на директора.

Дейността на фабрика „Коприна” е насочена към планиране на дългосрочни годишни и петгодишни проектопланове по всички показатели. Разработва и утвърждава по цехове производствената програма и технико-икономическите показатели за постигане максималната използваемост на оборудването. Организира и осъществява срочно и качествено разработване на новите производства и т. н. Правилникът регламентира капиталното строителство, финансирането, формирането на работната заплата, упражняване на технически и качествен контрол и т. н. 77

Съгласно новоприетия правилник, фабрика „Коприна” разработва и приема „План за научно техническото и социално икономическото развитие за периода 1985 - 1990 г.”, където е записано, че тя е специализирано предприятие за производство на подплати от вискозна коприна и копринено кадифе, и незначителни количества полиестерна коприна.

През 1985 г. фабрика „Коприна” първа в Хасковски окръг внедрява инициативата „Профсъюзната организация - обществен гарант за социалистическото стопанисване”. Тази идея идва с намерението да се сложи по-добър ред в опазването, стопанисването и рационалното използване на материално-техническата база. Трудовият колектив - стопанин на социалистическата собственост е пътят, който трябва да реши и редица други важни въпроси - повишаване производителността на труда, подобряване качеството на продукцията, икономисване на суровини, материали и енергийни ресурси и др. Всеки трябва да се грижи и отговаря за машината, на която работи, за цеха, в който се труди, за чистотата на работното място. Една поредна  инициатива, която по скоро е повече на думи, отколкото на дело.

Изградени са шест работни групи от специалисти и работници от фабриката, които разработват методиката, инструкциите и договорите, съобразно конкретните условия. Направен е анализ на състоянието на основните направления - производствено, икономическо, социално, научно-техническо и производството на първокачествена продукция. Целта е по-добре да се стопанисва, по-ефективно да се използва, поддържа и развива предоставената на колектива собственост, като се постигне еднопосочност в интересите на обществото, колектива, отделната личност. Провежда се разяснителна дейност, за да се посочат задълженията на всеки член от колектива. Конкретизирани са задачите на всеки един работник, специалист и ръководител за какво точно трябва да отговаря. Обвързва се заплащането на труда с грижите за поверената материална база. Контролът се осъществява от специална комисия, която всеки месец прави преглед на състоянието на машините. Към всяка смяна е изграден технико-икономически съвет, чиято задача е ежемесечно да разяснява пред колектива производствения план, да актуализира насрещния план и следи за неговото изпълнение.

Инициативата „Профсъюзната организация - обществен гарант за социалистическото стопанисване” се приема с резерви от ръководството на фабриката. Това споделя и директорът Филю Филев. Но впоследствие същият се убеждава в ползата от нея. През годината  фабриката изпада в изключително тежко положение. Изостава с изпълнението на плана за шестмесечието. Вината, разбира се, не е в ръководството. Не се доставят необходимите количества вискозна коприна - основната суровина, с която се работи, поради което често машините бездействат. В този труден период проличава инициативността и заинтересоваността на колектива. Взима се решение да се удължи работната седмица, набелязват се мерки за пестенето на суровините и материалите. Постъпват предложения за подобряване на трудовата и технологичната дисциплина. Порасналата заинтересованост на колектива намира израз и в стремежа да се икономисват резервни части и материали, повечето от които са вносни. Редица детайли се възстановяват и възобновяват в ремонтната работилница. От това се реализира годишно голям икономически ефект. 78

Само до преди една година фабрика „Коприна” е водещо предприятие в леката промишленост и колективът и изпълнява редовно производствените си планови задачи, а висококачествената й продукция  се търси както на вътрешния, така и на международния пазар. От началото на 1985 г. започват неволите на текстилците. Главната задача за това е недостатъчното и неритмичното снабдяване с необходимите суровини, което се отразява крайно неблагоприятно както на изпълнението на количествените планови задачи, така и на качеството на произведената продукция. В резултат на това, през първото тримесечие на годината фабриката изостава от изпълнението на обемните си показатели с 50000 м плат, което е равнозначно на загуба в размер на 65000 лв. През април текстилците преизпълняват месечния си план с 15000 м и по този начин успяват да намалят изоставането за тримесечието.

Най-големите затруднения започват от началото на май, когато отново липсват суровини и материали. С всеки изминал месец положението се влошава. Кулминационната точка на това критично състояние е октомври, когато производственият процес е спрян за 10 дни. До края на ноември изоставането достига 1140000 м плат. От заплануваната продукция за декември, поради неосигуряването на 28 т вискозна коприна, фабриката не успява да изтъче 160000 м плат.

Това кара  ръководството да предприеме целесъобразни, широкомащабни и своевременни мерки. Още след възникване на затрудненията по осигуряването на суровините се търси съдействието на партийните ръководства в Свиленград и Хасково, на ръководството на стопански комбинат „Свилена” - Карлово, на Министерството на производството и търговията с потребителски стоки и др. През октомври се приема график за компенсиране изоставането на доставката на суровини. Съгласно този график компенсирането става чрез осигуряване на необходимите количества суровини от СХК „Свилоза” - Свищов. Същият обаче не е в състояние да изпълни собствения си годишен план, да осигури предвидените по график суровини за фабрика „Коприна”. Именно по тази причина приетият график не се изпълнява. Тревожното изоставане продължава. В резултат на всичко това се снижават заработките и заплатите на работниците, недоволството нараства, и в административното ръководство постъпват молби за освобождаване от работа.

Голям резерв за подобряване на качеството на тъканите и разнообразяването на асортимента представлява внедрителската дейност, която се развива в предприятието. През последните няколко години се разработват няколко нови артикули. Два от тях, „Зорница” и „Чавдар”, са одобрени за производство още през 1985 г. Одобрени са още на пролетното договаряне още два артикула - „Мираж”, изработен от вискозна коприна и „Аглика” - от полиестерна коприна, предназначени за галантерийната промишленост. Тяхното редовно производство е предвидено за започне през 1986 г.

В лабораторията на предприятието новост е серипланът - уред за следене и подобряване на входящият контрол на получаваната вискозна коприна. Новост е и пуснатата в действие камера за запазване на памука, която съдейства за точното спазване на технологичните изисквания при преработката на памучната прежда. За подобряване на климатичните условия в една от тъкачните зали се монтира втори агрегат за преовлажнен въздух, с което се подобрява проходимостта на вискозната коприна. Ремонтира се и съоръжението за по-добро охлаждане на водата, необходима за компресора и инсталациите към него. Ремонтирани са и парните котли, което гарантира работата им през зимните месеци.

Още една важна задача стои за разрешаване пред колектива на фабриката до края на 1985 г. - да се доставят нови машини за производството на копринено кадифе, което изисква много усилия за усвояване на това ново производство.

И когато подготовката за новото производство на копринено кадифе е завършена, през юни 1986 г. са произведени и първите метри. Новото производство на копринено кадифе е стремеж на предприятието да обновява и разнообразява продукцията. Кадифето се тъче на съвременни високопроизводителни станове и „Коприна” е единствената в страната фабрика, която е усвоила това производство. Автоматизирани са и операциите в новия апретурен цех на фабриката, където се извършва багренето на тъканите. Главната задача на ръководството е с пускането на новото производство, да се повишава и качеството на произвежданата продукция. До края на 1986 г. се предвиждат да бъдат произведени 100000 м копринено кадифе.

При производството на подплатите (хастарите) до 1987 г. не се извършва облагородяване. За целта се строи апретурен цех с мощност 100000000 м годишно, които се постигат на два етапа, съгласно проектните разработки. През първия етап на пускането на апретурния цех в действие - юни 1987 г. - 50000000 м и втори етап - 10000000 м с доставка на допълнително оборудване при съществуващия сграден фонд.

От май 1986 г. фабриката започва производството на копринено кадифе чрез внасяне на линия за тъкане, багрене и апретиране. „Изхождайки от тези условия, а също така и от решенията на ХІІІ конгрес на БКП за качествено нов растеж в икономиката, за внедряване на научно-техническия прогрес (НТП) и подобряване на социалните придобивки и условия на труд”, е разработен и този пет годишен план.

Основна задача пред колектива е да се разработят комплексни програми за всяка година на петилетката, осигуряващи ръстовете изисквания от методиката за планиране в условията на качествено нов растеж на икономиката.

Основни направления в петгодишния план са:

- завършване на разширението на завода заедно с апретурния цех;

- бързо въвеждане и постигане на проектната мощност;

- разширяване и обновление на съществуващите мощности в тъкането;

- чрез внедряване на НТП - нови артикули, подобряване на качеството, повишаване производителността на труда и намаляване на ръчния труд;

- чрез социалните мероприятия - спиране на текучеството и осигуряване на необходимата работна ръка.

Следствие на това е разработена производствена програма по натури, обем и

стойностно в два варианта с предложението на СК „Свилена” - Карлово, втори вариант с вижданията на завод „Коприна” - Свиленград. Производствената програма на този етап е осигурена с основни суровини и материали местно производство.

За постигане на тези ръстове, както и за внедряване на предвидените задачи по НТП са необходими 4640000 лв. За технологическото развитие - усъвършенстване на нови технологии за производство и облагородяване на подплати от вискоза и кадифе по първия вариант се предвижда да бъдат произведени месечно през 1987 г. - 950000 м, през 1988 г - 2700000 м, през 1989 г. - 3300000 м и през 1990 г. - 4000000 м. По втория вариант на плана са предвидени през 1988 г. - 3000000 м, през 1989 г. - 3700000 м и през 1990 г. - 4700000 м. Подплатите от вискоза и кадифе се търсят на международния пазар по първо и второ направление, тъй като това кадифе в страните, членове на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) не се работи, а само в България. В Европа такова кадифе се произвежда единствено във Франция. Предвижда се да бъдат произведени и нови асортименти копринено кадифе едва през 1989 и 1990 г. по 50000 м месечно, тъй като има надежда, че пробиви могат да се осъществят и с артикул този артикул.

Кадровите проблеми се предвиждат да се решат чрез кадри от учебно- производствения комплекс (УПК) в града, набиране на кадри от текстилните училища в Харманли, Хасково и Сливен и чрез договори със студенти от ВУЗ. Към ЕСПУ „Д-р Петър Берон” в Свиленград се предвижда през учебната 1986 - 1987 г. да се открие паралелка по тъкачество, от която да се попълват нуждите на завода след 1987 г. За привличането им, както и за подобряване условията на труд и почивка на съществуващите кадри се предвижда строеж на общежитие, жилищен блок с 30 апартамента, профилакториум на планина, база за краткотраен отдих, фасадно и районно оформление на района на завода със спортни микрорайони и район за услуги и др. В производствената програма за периода в процентни изражения са посочени производствата на нови, усъвършенствани изделия, сурови копринени тъкани от 100 % визкозна коприна, изделия на които производството се спира или ограничава и на които параметрите се предвижда да не се изменят.

Произвежданите артикули тъкани от вискозна коприна са „Марица”, „Орлин”, „Мираж”, „Явор”, „Чавдар”, „Витоша”, „Бурденис”, „Китен”, „Зорница” и „Нели”. Сурови копринени тъкани се произвеждат артикулите „Орлин”, „Стряма”, „Нели” и „Китен”. Произвеждат се още готови подплати, копринено кадифе и копринени тъкани.

Разработен е и баланс на работните места, както и разчет за икономията на персонал от усъвършенстване организацията на труда, баланс на заетите места, суровите и готовите копринени тъкани.79

Положението и в началото на 1986 г. продължава да е тревожно. Въпреки това е приета план-програма за 11200000 лв., но все още до началото на март СК „Свилена” - Карлово не е дал направление откъде ще се получат материалите. Предвижда се да се разработят и внедрят нови асортименти тъкани. Основната задача за 1986 г. да се монтират 12 стана за производство на копринено кадифе. Становете са доставени и се очакват специалисти, които да ги монтират. Коприненото кадифе, което се произвежда в Свиленград, се изработва единствено в системата на страните от СИВ. През годината се очаква да завърши част от новостроящия се апретурен цех, в който да се монтират машини за апретурна обработка на кадифето. Пусковият срок на цеха е краят на декември 1986 г. По програма, от 1 януари 1987 г. апретурният цех трябва да влезе в редовна експлоатация. 80

Със заповед от 28 март 1986 г. Министерски съвет преобразува от 1 май с. г. фабрика „Коприна” в завод със същото седалище и предмет на дейност като юридическо лице на собствен баланс и балансова сметка. Решението на МС е публикувано в ДВ, бр. 47 от 1986 г.

През октомври 1986 г. на общо събрание в завода, съгласно новия правилник, с явно гласуване е избран стопанския съвет, в състава на който влизат представители от всички първични колективи. Той се свиква на заседания един път на два месеца и работи по оперативни шестмесечни планове. В своята дейност стопанският съвет на завода се стреми да организира изпълнението на решенията на общото събрание.

Изминали са две години от избирането на стопанския съвет, когато той прави отчет за работата си. Дейността на стопанския съвет се осъществява в три основни направления като:

- подготовка на различни въпроси за решаване от общото събрание;

- организиране на изпълнението на решенията на общото събрание;

- самостоятелно разглеждане и решаване на съответните въпроси, предвидени в нормативните актове.

Една от основните задачи на стопанския съвет е да съдейства за активизиране

дейността на работниците в самоуправлението на трудовия колектив, да създава условия за преодоляване на все още срещащото се пасивно отношение на отделни работници и специалисти към стопанисване на социалистическата собственост.

Реализирането на управленските функции от страна на членовете на стопанския съвет развива умението за самоуправление на трудовите колективи. За да участват успешно в дейността на стопанския съвет, от членовете му се изисква да придобиват нови знания, които да бъдат достатъчни за изпълнението на предоставените им от законодателството юридически правомощия.

През отчетния период, съвместно със заводския профкомитет, са обсъждани и предлагани на общото събрание приемане на насрещния план и измененията по него, мероприятия за социалното развитие на трудовия колектив, за подобряване на организацията, условията на труд и бита на работниците, актуализиране системата за социалистическо съревнование, правила за вътрешностопанска сметка и работна заплата. Сериозен проблем, който с години стои нерешен, е липсата на подготвени работници. Само през 1987 г. с месеци бездейства новата техника, с която е оборудван завода. Това е причината 800000 м платове да не се появят на пазара. Неизпълнението на плана за стоковата продукция за същата година е 1200000 лв.

Обсъждат се и въпроси за повишаване качеството на продукцията, професионалната квалификация на работниците, внедряването на научно-техническите и технологичните постижения и челния опит. За изпълнението на задачите на държавния насрещен план, както и други важни въпроси свързани с производствената дейност на завода се вземат необходимите мерки за успешното им решаване. На свои заседания при приемане на оперативните планове се отчита извършената дейност през изтеклия период и се прави анализ за производствената дейност на предприятието.

На отчетното-изборно събрание на пълномощниците на трудовите колективи, проведено през октомври 1986 г. председател на стопанския съвет е Филю Филев -директор на завода. Поради пенсиониране същият е освободен. През февруари 1987 г. е проведен избор за нов директор на завода и е избран инж. Христо Щерев, който по право става и председател на стопанския съвет.

Новоизбраният директор инж. Христо Щерев идва от ЗПА „Сакар” - Свиленград, където изпълнява длъжността заместник директор. Доказал качествата си като добър, амбициозен и предприемчив специалист, той спечелва доверието на окръжните и общинските ръководни органи и сега е изпратен да решава трудните проблеми на завод „Коприна”. Изправен пред сериозни трудности, но с решителност за кратко време усвоява основните производствени процеси и подкрепен от управителния съвет, извежда производството на едно от първите места в страната.

Предприема и кадрови промени. На отчетното събрание на стопанския съвет през октомври 1988 г. е избран нов състав, който насочва вниманието си към по-голяма оперативност при решаване на отделни въпроси и повишаване активността на членовете си за конкретни и навременни предложения за постигане на още по-добри резултати.

Още на първите си заседания новоизбраният стопански съвет приема вътрешни правила за организация на работната заплата, изпълнение на производствената програма по всички показатели по тримесечия и изпълнението социалната програма на колектива. На всяко заседание се приемат решения със срокове и отговорници за изпълнение.

При новото ръководство на завода, административно-производственият и инженерно-техническият персонал се състои от директор, зам. директор по производствените и техническите въпроси, зам. директор по икономическите въпроси, главен счетоводител и началници на отдели - планов, труд и работна заплата (ТРЗ), материално-техническо снабдяване (МТС), енергиен, механичен, личен състав и др. отдели и служби, както и началници на цехове и участъци.

През 1988 г. е разработена комплексна програма за социалното развитие на трудовия колектив на завод „Коприна” - Свиленград за 1988 - 1990 г. Основни направления на социалната програма са:

- условия на труд и квалификация;

- обслужване на трудовия колектив;

- обществена и трудова активност на колектива;

- строителна програма;

- работа с младежта;

- охрана на труда и други. 81

През март 1989 г. се отчитат резултатите от двегодишния преглед за ускоряване внедряването на научно-техническите постижения в заводската практика. Общо 16 задачи от плана за техническия прогрес на завода се водят на пряк отчет.

През тези две години предсрочно е изпълнена задачата за монтирането и пускането в действие на линията за облагородяване на подплати в цех „Апретурен”. Два месеца предсрочно са направени първите проби и произведена първата готова продукция от подплати. Ръководител на екипа е инж. Димитър Ангелов. Пак под негово ръководство  успешно се пускат 20 нови пневматични станове.

За бързото усвояване на технологията за облагородяване на подплати усилия полага колективът с инж. Хрисонка Кирова. Нейният колектив създава нова технология за преработка на тъканите от стопроцентова вискозна коприна, с което се подобряват експлоатационните качества на подплатите. Колективът на отдел „Нови производства” разработва и внедрява редица нови артикули. Рационализаторското движение се активизира. В продължение на две години са направени 26 рационализаторски предложения с икономически ефект за милиони лева. 82

С преминаването на фабрика „Коприна” в системата на СК „Копринен текстил”, а по-късно „Свилена” - Карлово, нараства общата промишлена продукция и производителността на труда в резултат от включване в производството на новия тъкачен цех. Монтирани са 208 високопроизводителни безсовалкови стана. Използваните суровини основно са вискозна коприна.

С усвояването на новото техническо оборудване се изискват грижи и познаване на възможностите й. Новите изисквания в производството поставят и нови задачи. Планът вече се отчита не по производдство, а по реализация. Търсят се пътища за повишаване качеството на продукцията и решаване въпроса със асортимента.

За реализация на поставените задачи ръководството на фабриката разчита на основно подобряване организацията на труда. Това включва разработването и внедряването на бригадната форма на труда и работната заплата, усъвършенстване вътрешностопанската сметка, използване и внедряване на челния производствен опит. Усилията на целия колектив са насочени в изпълнение на девиза „Ефективност и качество, качество и ефективност”.

Разработва се нов правилник за устройството, дейността и управлението на фабрика „Коприна”. Той отразява и конкретизира прилагането на правилника за икономическия механизъм и другите нормативни актове за управление на икономиката.

Фабрика „Коприна има статут на поделение и е включено в организационно-икономическо единство със СК „Свилена” - Карлово и упражнява правата и изпълнява задълженията, предвидени за стопанската организация. Тя извършва стопанска дейност в съответствие с единния план за обществено икономическо развитие на страната и утвърдените му от СК „Свилена” задачи, работи на стопанска сметка и е самостоятелна юридическа личност. Има обособено имущество и банкова сметка, съставя отделен баланс, образува и разпределя общо доход и печалба, сключва договори от свое име, и работи при определени от стопанската организация икономически условия.

6. НОВАТА ПРОМИШЛЕНА СТРУКТУРА - ДЪРЖАВНА ФИРМА „КОПРИНА”

В края на март 1989 г. Окръжният съд в Хасково регистрира фирма „Коприна” с държавно имущество. Тя обединява четири поделения, в която влизат завод „Коприна” - Свиленград, предприятието за копринени изделия (ПКИ) „Заря” - Свиленград, мулинажният цех на производствена кооперация (ПК) „Граничар” в Свиленград и завод „Армира” - Ивайловград. Новата фирма има за предмет на дейност производството на пашкули, естествена коприна, сурови и готови коприни и тип копринени тъкани, копринено кадифе и конфекция. Директорът инж. Христо Щерев временно изпълнява длъжността председател на фирмата.

С изграждането на фирмата се създават условия за затварянето на целия технологичен процес - от добиването на пашкули до производството на тъкани и конфекция. Откриват се много по-големи възможности за изработването на нови изделия и асортименти. Най-важните задачи след регистрацията са да се изгради организационно фирмата, да се стабилизира производството, чрез инвестиции да се подобри технологичното оборудване.

За съжаление, два месеца след регистрирането на фирма „Коприна”, проблемите от организационен характер са твърде много. Излизат редица нормативни документи, в които се дават инструкции как да се изграждат управителните съвети на фирмите. Според тези указания е съставен и УС на „Коприна”. Но от май 1989 г. излиза нова директива, която сочи, че директорите на предприятията в системата на фирмата нямат право да участват в УС. Това създава голямо объркване, защото кой друг, ако не те знаят най-добре проблемите и могат да дадат компетентно мнение по различни въпроси. Това внася сериозни смущения в организационното изграждане на фирма „Коприна”, която настоява пред съответните стопански институции да и се даде правото свободно да решава проблемите си и да намира верни пътища за изграждане на нейния просперитет.

На 13 юли 1989 г. се избира единодушно управителен съвет на фирма „Коприна”. За председател на УС е избран Александър Григоров, директор на вътрешнотърговска дейност „Химимпорт” - София, а за генерален директор на фирмата - инж. Христо Щерев, директор на завода.

Във фирмата работят общо 1140 работници и специалисти и през годината те трябва да дадат  обща промишлена продукция за внушителната сума от 29000000 лв., като всичко изработено е за вътрешния пазар.

Копринени и тип копринени тъкани, греж, пашкули и конфекция - това се произвежда в поделенията на фирмата. През първите осем месеца на 1989 г. планът се преизпълнява по всички обемни, качествени и натурални показатели. През първото тримесечие по липса на суровини в продължение на три месеца не се произвежда копринено кадифе. Не се доставят химикали и багрила, вискозни и полиамидни коприни. Известно време се употребяват в производството внесени от Съветския съюз пашкули, но тяхното качество е далеч под изискванията на Българския държавен стандарт и не дават желаната продукция.

Само през август е изработена надпланова продукция за 300000 лв, а за осемте месеца на 1989 г. тя е за 500000 лева. През следващите месеци, до края на годината, при ритмично снабдяване със суровини и материали планът е изпълнен. Високи постижения имат смяна „А” с ръководител Димитър Катранджиев, тъкачният цех с началник Кирил Георгиев, апретурният цех с ръководител Николай Чанков и други звена от всички поделения на фирмата.

През годината обновлението остава основен проблем от първостепенно значение за ръководството на ДФ „Коприна”. Пред Министерството на икономиката и планирането успешно е спечелен конкурс за производство на стоки за стоковия фонд. Доказва се, че срещу 1 вложен валутен лев може да се получат 10 лв. възвръщаемост. За разширяване на мощностите за производство на вискозни тъкани още през следващата 1990 г. се предвижда да се доставят машини и съоръжения за 1200000 валутни лева. Това означава да се внедрят пневматични станове с два пъти по-голяма производителност от сега действащите. На тях ще се изработват с по-високо качество разнообразни десени и гарантирана конкурентноспособност изделия. Ако тази смела програма на техническо преоборудване се изпълни, ръководството смята, че още през 1990 г. ще задоволи пазара на страната с вискозни тъкани. А следващата крачка е да се затвори технологическият процес в рамките на наличните възможности. Предвижда се обновление на технологичното оборудване да се извърши в завод „Армира” в Ивайловград, където да се затворят също технологичните процеси.

Обновяват се непрестанно и изделията, като годишно 60 % от продукцията е нова. Това се отнася най-вече за хастарите от вискозни тъкани, платовете за горни облекла, спорт и свободно време, копринено кадифе.

Към завода се изгражда професионално-учебен център с общежитие. Всичко е съобразено със съвременните изисквания за учение, отдих и спорт. Има добре зареден магазин за хранителни и промишлени стоки. Храната в работническия стол е поевтинена с 50 % с тенденция за основните професии скоро тя да стане безплатна. Безплатно се дават чай, кафе, безалкохолни напитки. 83

Държавна фирма „Коприна” успешно се управлява от инж. Христо Щерев. Производството продължава без да изпитва сътресения от недостиг на работна ръка. През юли 1989 г. той обещава до края на годината фирмата да предостави на пазара допълнително стокова продукция за 300000 лв., да увеличи първокачествената продукция с 1 % и със същия процент да снижи себестойността на изделията.

Решението е взето на базата на доброто проучване на пазара, който очаква продукцията на „Коприна”, тъй като други предприятия от текстилния отрасъл не могат да изпълнят задълженията си към него. При това не само да произведат допълнителна стокова продукция, но и с нова организация на производството и работата, с новите принципи на стопанисване, които са част от дейността на новосъздадената държавна фирма.

В програмата за развитие на новосъздадената държавна фирма е заложено удвояване на продукцията, защото в нея вече е заложен един от най-трудните процеси в копринарството - от подготовката на суровината, където все повече се задълбочават трудностите за бубарството, до готовите тъкани. Именно от тук, в цеха на предприятието за копринени изделия „Заря” е първата част от процеса, откъдето пашкулите се превръщат в свилена нишка. Държавната фирма „Коприна” отново след години се връща и приема структурата на старата кооперация и младото ДИП „Коприна”, когато филатурата и гренажният цех са съставна и неделима част от дейността им.

Директорът инж. Христо Щерев е амбициран при новите стопански условия да въведе нови апретурни и тъкачни мощности. Приема се, че модернизацията и обновлението  ще позволи да се увеличи производството на сурови тъкани и да се разнообрази. Освен това, фирмата е с надеждата да се разраства и чрез нов цикъл в производството. Затваря се технологичният процес чрез влизането в действие на конфекционни мощности и с техния краен продукт се ликвидира досегашното положение, произвежданите копринени изделия да са суровинен придатък на други предприятия, които извличат големи печалби от това. И това е едно от условията, които натежават най-вече при създаването на новата фирма. Специалистите пресмятат и предимствата от прилагането на 31-то постановление на Министерския съвет за развитието на граничните райони. Според неговите разпоредби данъкът върху печалбата и оборотът остават при непосредствените производители. Тези средства се насочват в капиталното строителство, за нова база и подобряване състоянието на валутната сметка.

А това е възможно отново с увеличаване първокачествената продукция и снижаване себестойността й. И това е заложено в плановете за следващите години, като електронизация и компютаризация на производството. За тези дейности фирмата има нужда от млади специалисти, каквито за съжаление в Свиленград няма. Но едно са перспективните планове и намерения, друго е това което се случва в страната ни през следващите години, когато в България започват големите политически и стопански реформи. 84

Търсенето на коприна и копринено кадифе както на българския, така и на чуждия пазар и най-вече в Италия, Германия и Австрия, кара фирма „Коприна” през 1990 г. да увеличи дела на готовата продукция с 200 %, което довежда до по-доброто й икономическо положение. Това дава основание на директора инж. Христо Щерев и УС на фирмата в бъдеще да увеличат работната заплата, но при едно условие - да бъде запазен планираният темп на производство.

Но има и проблеми. Основният доставчик на суровина - „Свилоза” - Свищов, не подава ритмично заявените количества материали, а това затруднява производството. Валутни средства от държавата почти не се отпускат. Често се спират и валутните постъпления на фирмата, което е сериозна пречка за осигуряването на вносните багрила и химикали. За пълноценното използване на машините се подготвят взаимнозаменяеми артикули, които да осигурят рационалната им работа. На този етап остава все още в сферата на пожеланията фирмата да се превърне в акционерна.

Инж. Христо Щерев съвместно със стопанското ръководство в това отношение има определено мнение. Те смятат, че могат да се закупят само 49 % от акциите, като дял в тях могат да имат всички поделения на фирмата, работниците, а защо и не външни лица. Като задължително условие управата на „Коприна” приема и участието с акции на чужди фирми. Това би гарантирало осигуряването на материали с високо качество и пазар на произвежданата продукция. Това няма да доведе до съкращаване на работна ръка и преструктуриране на фирмата. Напротив, при достъпни количества на суровини и материали становете отново могат да заработят на три смени. Това може да доведе до увеличаване на продукцията и дава възможност на всички да мислят не само като производители, но и като потребители. Но всичко това зависи от нормалните условия при приватизацията на икономиката. 85

Благодарение на умелото ръководство и решителността на инж. Христо Щерев, през 1991 г. производствената програма на фирма „Коприна”се запазва. Изработват се вискозни и полиамидни тъкани, копринено кадифе и сурова коприна (греж). Изделията намират пазар в цялата страна. Цените са сравнително ниски - по 10 - 11 лв./м и по 15 - 16 лв./м по цени на дребно. Макар че цените на коприната да са нараснали от 8  до 12 пъти, увеличени са многократно и цените на горивата, електрическата енергия и фондът за работната заплата. Ръководството на фирмата не увеличава рязко цената на своята продукция. Фирмата няма заеми, като се вземат само краткосрочни кредити за оборотни средства. Клиентите са доволни от посочените цени и търсенето е голямо.

Въпросът опира обаче до неизправните  длъжници. Голяма част от търговските организации и предприятия са обеднели  или техните ръководства получават продукция, която не заплащат. Данъците и лихвите по заемите са високи, което всъщност е причината фирма „Коприна” да не получава необходимото заплащане на продадената продукция. Тя е предоставила продукция за около 4000000 - 5000000 лв., които не са постъпили в нейната каса.

Високите мита при внос на суровини и материали и данъчната такса в размер на 15 % от тяхната стойност са допълнителна висока бариера. Фабрика „Армира” в Ивайловград, която е поделение на фирмата работи само 14 дни през първото тримесечие на 1991 г. Причината е, че не се доставя коприна от завод „Видлон” във Видин. Заводът не произвежда коприна, тъй като не получава необходимият за производството капролактан от Химическият комбинат в Стара Загора, който не произвежда капролактан, защото не получава фенол от Бургас, понеже не се произвежда поради липса на нефт. Омагьосаният кръг не се затваря, тъй като стопанските ръководства на тези промишлени предприятия работят при новите стопански условия само за собствена изгода. Използват ресурсите на държавата, но продукцията изнасят в чужбина, като обричат на бездействие дългогодишните партньори от страната.

Ръководството на фирма „Коприна” полага усилия да запази производствените си мощности. Има поръчки за износ на продукция в Гърция, Турция, Чехословакия, Франция, САЩ и дори Перу, но е невъзможно това да се осъществи, тъй като са въведени сериозни ограничения от страна на държавата при износ на стоки, а също така не са диференцирани лихвите по заемите, а фирмата има сключени такива с банките. На държавата се плаща 20 % данък, бюрокрацията е голяма, а производството е в неблагоприятно положение. Старите бюрократични закони все още се прилагат в промишленото производство. Всичко това спъва дейността на фирма „Коприна”, а кризата в която е изпаднала страната все повече се задълбочава. 86

Макар и трудно, в края на 1991 г. фирма „Коприна” успява в трудните пазарни условия. През годината тя успява да осигури своевременно суровини за да поддържа  нормално производство. Произвеждат се нови щампирани вискози, предназначени за горно облекло. Във връзка с новото багрене на полиамидни тъкани са закупени две високотемпературни датски машини - джет и чешка „Еритекс”. По този начин се затваря цикълът на производството на полиамидни тъкани, което производство е главно на фабрика „Армира” - Ивайловград. През последните месеци на годината се обогатява асортиментът от подплати, кадифе и тъкани за горни облекла. Но в складовете на завода има непродадена продукция за 10000000 лв.

Не може да се раздвижи обаче преждата от естествена коприна. Преди държавата дотира това производство, но сега това е преустановено. Заводът поема всички разходи и това прави цената на един метър плат от естествена коприна да варира от 120 до 200 лв. Малко са хората, които могат да си купуват такива платове. А на пазара се появяват тъкани от изкуствена коприна, които са значително по-евтини и успешно конкурират естествените. Намалената реализация на естествена коприна е на път да доведе до спиране на производството й в завода. На външните пазари търсенето на естествените коприни също намалява. Изкупните цени са ниски и не е изгодно да се изнасят.

Има определени количества продукция, която не може да бъде реализирана своевременно, но и тя по-малко се продава. Една от основните причини е реализацията на готовата продукция на вътрешния пазар, тъй като рязко е намаляло производството на конфекционните предприятия в страната. Освен това съществуващите търговски структури, като потребителските кооперации в голямата си част са непригодни да работят в новите икономически условия, а новосъздадените частни фирми все още изкупуват малки количества от продукцията на завод „Коприна”. Износът на практика не може да покрие затварянето на вътрешния пазар.

В края на 1991 г. на фирма „Коприна” партньорите и дължат 8000000 - 9000000 лв. Фирма „Българска коприна” - София дължи 1500000 лв. Две предприятия от Пловдив дължат повече от 500000 лв. Много от клиентите на фирмата продават взетата стока, но не бързат да заплатят нейната стойност. Доста от банките също не са превъзмогнали своята мудност да забавят превеждането на парите.

През годината фирмата почти всеки месец изнася за Италия 140000 м тъкани. Създадено е и българо-италианско дружество, при което италианските партньори се заемат с реализацията на продукцията на завода. Износ се извършва и за Гърция, Германия и Турция. Водени са и предварителни разговори за сключване на договор със СССР. Очаква се оферта и за закупуване на машина за багрене от Германия.Ръководството в края на годината след като се отчита резултатите е на становище, че заводът има бъдеще, макар това да е съпроводено с редица трудности - постепенна подмяна на наличното остаряло оборудване, осигуряване на средства и преди всичко много труд от страна на всички работещи във фирмата. 87

През 1992 г. в трите звена на ДФ „Коприна” - завод „Коприна”, ПКИ „Заря” - Свиленград и фабрика „Армира” в Ивайловград работят 950 работници и специалисти. Произвеждат се копринени тъкани - хастари и кадифе и се изработват шивашки изделия. Продукцията е предназначена за страната и за износ. Докато през изминалата година фирмата има сериозни затруднения, то в края на годината и през първите месеци на 1992 г. се работи нормално, макар и сега да има все още редица трудности.

Фирмата търгува с редица страни от Западна Европа. Изнасят се 35 % от годишната продукция за 1992 г. За износ са преди всичко повече тъкани и по-малко шивашки изделия. Чуждестранните партньори са много изрядни при заплащането на получената стока и фирмата се надява и в бъдеще да разчита на тях.

В резултат на всеобщата стопанска криза, която е обхванала страната, много производствени колективи, с които търгува фирма „Коприна” са обеднели. Много от тях получават продукция, но забравят, че са задължени да я платят. Фирмата има вземания от фирмите „Ина” (доскорошна „Българска коприна”) от София и „Комепласт” от Пловдив, които от две години не са платили получените изделия. Други пък забавят с един - два месеца разплащането на поръчките и получените изделия. Някои от тях хитруват. Налага се да се вземат банкови кредити, за да се покриват текущите разходи, но това е твърде неизгодно при действащите лихви на банките по заемите.

Състоянието на част от машините и съоръженията във фирмата е физически изхабено и морално остаряло. Това е най-вече в оборудването на подготвителния и тъкачният цех. През следващите две години се предвижда машинният парк да се обнови, като се доставят и монтират нови машини с най-висока производителност, убеден е генералният директор на фирмата инж. Христо Щерев. За това се приема постоянно да се инвестират средства, за да се издържи на конкуренцията. И той успява. Обновено е цялото технологично оборудване на подготвителния, тъкачният и апретурният цех, което е на съвременно световно ниво. Внесените 30 тъкачни стана „Пиканол” от Белгия през 1991 г. са обявени за най-добрите на годината в света. Благодарение на качествената им работа, се осигурява и големият износ в западните страни. Конкуренцията там е безмилостна и качеството на продукцията отговаря на високите изисквания.

Дългогодишният опит и добрата квалификация на работниците си остава гаранция за управление на машините и производството на качествена продукция. За управлението на новите машини се изискват повече знания. При действащата вече пазарна икономика всеки се замисля как да се труди, за да запази мястото си. Именно това е причината да има сериозно подобрение на работната дисциплина и чувството за отговорност, но все още има какво да се желае.

Докато през изминалата година има проблеми със снабдяването със суровини и материали, то през 1992 г. се работи при пълно натоварване на производствените мощности, поради  многото поръчки, които има фирмата. Увеличава се заплащането. Средната работна заплата във фирмата е 1770 лв. Нито едно друго текстилно предприятие не дава по-високи заплати в страната, отколкото „Коприна” Стабилизирано е и снабдяването със суровини и материали. Има сериозни смущения със снабдяването на вискозна коприна от комбинат „Свилоза” в Свищов. Те също имат трудности с доставката на целулоза и намаляват необходимото количество за „Коприна”. От „Свилоза” вдигат и цените. Предлагат коприни с други дебелини, което налага бързо да се пренастройва производството. Много тънките коприни не могат да се пускат на чешките тъкачни станове.

Независимо от тези трудности, „Коприна” не забавя поръчките за износ и за големите конфекционери от страната. Нормално си остава снабдяването на „Дружба стил” от Варна, „Албена стил” от Добрич, „Мизия” от Плевен, „Пионер” от Бяла слатина и „Брилянт” от Пловдив. Намаляване на производството се отразява върху доставките на по-малките клиенти.

Със създаването на ДФ „Коприна” има идея да се възстанови бубарството. Черничевите градини от 2500 дка са все още запазени и се знае чия собственост са. За издържането на градините са необходими 1000000 лв. годишно. Търси се и решаването на проблема с отглеждането на бубите и цената на пашкулите, която се увеличава поради намаленото отглеждане на буби в страната. Всичко това доста оскъпява коприната и платовете. Платове от естествена коприна почти вече не се купуват нито в страната, нито на международните пазари.

По отношение запазването на социалните придобивки на работниците от преди 1989 г. няма никаква промяна. Фирмата има 74 ведомствени апартамента, като някои от тях се изкупуват от дългогодишни работници. Апартаменти са раздадени на работниците от „Армира” - Ивайловград. Храната в заводския стол, където се хранят 700 - 800 души е поевтинена наполовина, а за третите смени е безплатна. Фирмата подържа собствена оранжерия и свинарник Край Варна има дялово участие в почивния дом „Темида”. По-рано са наемани и квартири в курортните селища за работниците. Изгражда се предназначената за търговски комплекс сграда. Оборудвана е спортна зала. Извършва се натурална размяна. Срещу платове, фирмата получава битова техника, която се продава. Продължава да работи магазинът за хранителни стоки и кафето.

Въпреки доброто състояние на фирмата има фактори, които затрудняват ръководството на фирмата. Основен проблем в производствената дейност остават суровините, горивата и електроенергията. Постоянното увеличаване на техните цени рефлектира върху продукцията. Но въпреки всичко се търсят пътища за реализация на същата. Това означава високо качество на изделията, високи технически изисквания и ниски цени. Разчита се и на по-големи пробиви на международния пазар. Бъдещето на фирмата, смята инж. Христо Щерев, зависи от преструктурирането на търговския закон. Той смята, че ако се разбие създадената структура, някои от поделенията на фирмата могат и да фалират.

Добрите резултати, постигнати от фирмата на международните пазари в последните години, не остават незабелязани. Клубът на търговските лидери със седалище в Мадрид отличава „Коприна” за 1992 г. с международно отличие с изключително висока стойност - златен медал. Това е ежегодна награда, която се дава на фирмите от текстилната промишленост и конфекционерите (производителите на готово облекло) за отлично качество, коректно партньорство и добро представяне на световните европейски пазари. В съревнованието за престижната награда участват  десетки фирми от Франция, Италия, Латинска Америка, Близкият изток и Източна Европа. Това е сериозно признание за директора инж. Христо Щерев. 88

ДФ „Коприна” според новите законови разпоредби вече е преобразувана в „Коприна” ЕАД (Еднолично акционерно дружество) - Свиленград. В началото на 1994 г. то преживява труден период, но започва да преодолява кризата през март и април. Предприятието не може да отговори напълно на голямото търсене на копринените изделия от страна на постоянните клиенти. Този факт се дължи преди всичко в стремежа на дружеството да предлага винаги модерни видове платове в най-разнообразна гама разцветки. През годината то предлага тъкани, които са собствена разработка в над 120 разцветки. „Коприна” успява да запази и добрите си позиции на външния пазар. Над 50 % от продукцията, която се произвежда е за износ. 89

Друга причина за сравнително доброто положение на „Коприна” ЕАД - Свиленград е, че провежда активна инвестиционна политика, независимо, че през тези години на стопанска нестабилност и политически промени това се приема като необмислена политика на директора на дружеството инж. Христо Щерев. Но той е убеден, че нови машини означават и ново по-високо качество, без което е немислимо присъствието на пазара и най-вече на външния. Това е веруюто на директора на „Коприна” и той го отстоява.

Когато в България в началото на 90-те години вследствие на политическите промени, стават сериозни промени и в стопанския живот на страната, държавната фирма „Коприна” завършва реконструкцията и модернизацията на завода с 2 нови халета (цеха). Едното е за подготвителни операции преди тъкането - сноване и скробване, а другото за заключителните операции - багрене и облагородяване на платовете и на копринено кадифе. Апретурата, която е предназначена само за вискозни тъкани, разширява своите възможности, като тук вече се обработва полиамидна и полиестерна коприна. Когато го назначават инж. Христо Щерев за директор на „Коприна”, заводът произвежда едва 7 - 8 артикула от вискозна коприна. И тъй като това производство няма добра реализация, произвежда се тензух и други подобни тъкани, за което новите тъкачни машини не са пригодени. И както ще видим по-нататък, проследявайки най-новата история на завода, трябва да подчертаем без каквото и да било съмнение, че когато след 10 годишно управление, инж. Христо Щерев напуска завода, в производството са усвоени 140 артикула, които не са само хастари, а платове от естествена и изкуствена коприна. За тези години от една текстилна тъкачница, „Коприна” става един съвременен завод за производство на най-различни платове, със съвременни технологични операции за тяхното облагородяване.

Все още въпросът с приватизацията на дружеството не е поставен сериозно от съответните стопански фактори. Знае се, че предстои това да стане през годината и затова инж. Христо Щерев взема инициативата в свои ръце, и работи активно по пакета с документи, необходими за бъдещата приватизация. Когато са готови, той ги внеся в Агенцията за приватизация. С това се цели да няма сътресения в организацията на производството до момента на приватизацията.

При подготовката на пакета с документи относно приватизацията на дружеството, инж. Христо Щерев предвижда, всеки един член да има равни дялове. По същото време дружеството прюключва годината с 200 - 300 мил. лв. печалба, които се вземат под формата на дивиденти от държавата. А печелбата не е само в пари, а и в материално изражение - цялото състояние на предприятието. А дивидентите държавата изисква да се изплащат в пари, което води до обезкървавяване на фирмата.

При това състояние „Коприна” ЕАД настоява да стане работническо мениджърска приватизация. Това е формата работниците сами да си купят предприятието. Но Агенцията за приватизация не разрешава да се приложи този начин. И когато тръгва масовата приватизация, предприятието е определено за продажба.

И сега отново инж. Христо Щерев търси възможности, предприятието да остане в ръцете на работниците. По същото време „Коприна” ЕАД работи изключително добре с италианската фирма „Изер”. Благодарение на добрата външно търговска дейност с Италия, създадена е  фирма „Коприна дуе” със седалище в гр. Комо - център на копринената индустрия в страната. Чрез „Коприна дуе” от България „Коприна” ЕАД изнася годишно по 1000000 - 1500000 м плат. И когато предприятието е обявено за продажба, италианците проявяват интерес да го купят. Но това става през летните месеци и италианската фирма пропуска възможността да участва в приватизацията.

Въпреки трудните години, „Коприна” ЕАД - Свиленград намира сили да отбележи 11 юни 1994 г. - Ден на текстилния работник по подобаващ начин. Докато голяма част от предприятията изнемогват, тук се работи на 4 смени. Причината е да завоюват трайни позиции на западния пазар. От началото до средата на годината средно 50 % от продукцията е за износ. През юни този процент скача на 62 %. Изнасят се изделия за Германия, Италия, Гърция и Унгария. Това се постига най-вече с качествена продукция. Освен това се разработени нови оригинални платове в много богата гама от разцветки, които отговарят на всички изисквания на западните потребители. Не на последно място е и коректното изпълнение на ангажиментите към търговските партньори. 9

За разлика от миналата 1993 г., която дружеството изпитва сериозни проблеми, през 1994 г. то вече е на печалба. Тъй като „Коприна” ЕАД - Ивайловград (бившата „Армира”), която е част от „Коприна” ЕАД - Свиленград е в принудителен престой, печалбата би била по-висока. Няма драстични съкращения на работници, а от 1 май средната работна заплата в предприятието е увеличена с 20 %. Тези два момента са показателни относно социалната политика, която провежда ръководството на предприятието.

Въпреки добрите резултати, ръководството на „Коприна” ЕАД, водено от изпълнителния директор инж. Христо Щерев не се наема да прогнозира бъдещето. Както при всички предприятия и при „Коприна” ЕАД несигурността идва от постоянно променящата се законова уредба. Държавата няма ясна концепция за бъдещето на предприятието след приватизацията. Това пречи за изработването на дългосрочни планове за инвестиции, а план без инвестиции, смята директорът е безсмислен. В такъв дух се работи в Свиленград, като стремежът е да се осигури утрешният ден, макар да не се вижда в далечното бъдеще. По отношение на бъдещата приватизация на дружеството интерес проявяват и чужди фирми, които са негови партньори. 90

Добрите резултати на дружеството през годината, кара ръководството да инвестира в 30 модерни тъкачни стана „Мастер” от Чехия, които да внесе в края на годината. Покупката струва общо около 63000000 лв. заедно с вносните мита. Парите за закупуване на становете са отпуснати от чешка кредитна централа.

Нови съвременни технологии за апретура и багрене се предвижда да бъдат осигурени от немските фирми „Пферзее”, „Хенкел” и „Хьокст” и швейцарската „Циба Гайги”, с която „Коприна” е дългогодишен партньор. С новите машини дружеството обновява производството на тъкани от изкуствена коприна. Така то произвежда годишно около 14000000 м копринени платове. Или за 1994 г. то произвежда продукция за 420000000 лв. 91

В началото на 1995 г. „Коприна” ЕАД - Свиленград е обявена за раздържавяване от Агенцията за приватизация. Дружеството се приватизира по мениджърски тип. Все още не може да се прогнозира кой какви пакети с акции ще закупи от най-голямото в страната предприятие, производител на изкуствени платове. По закон 20 % от имуществото се предоставя на работещите в дружеството.

Сформиран е мениджърски екип от ръководители на предприятието, който се стреми да изкупи основния пакет акции. Дружеството държи контролният пакет от акции от италианската търговска фирма „Коприна дуе”, която продава част от продукцията на западния пазар. Предполага се, че в сделката може да се включи и друг мениджърски екип, който не е ангажиран с управлението на „Коприна”. Налице е желанието на западни фирми до изкупят дялове от свиленградското предприятие, но техните имена по закон се пазят в тайна. През февруари в завода се провежда среща на работещите в него с председателя на федерацията на леката промишленост. Разяснени са правата на работниците в процеса на приватизация. 92

Около 300 мил. лв. са основните фондове на „Коприна”. Произведените и продадени платове през 1994 г. възлизат на близо 420 мил. лв. В приватизацията на предприятието могат да участват работилите минимум 2 години и пенсиониралите се преди 8 години. Изчислено е, че ако всички изявили желание участват в закупуването на акции, ще се покрият 20 % от полагащите им се дялове. От 30 до 50 % от дяловете се полагат на мениджърския екип, а от 20 до 30 % остават за външни инвеститори. Директорът на дружеството инж. Христо Щерев приема, че предприятието най-добре може да се управлява от настоящето ръководство, а самите работници имат изгода, защото законът им дава достатъчно предимства.

Но в края на януари 1995 г., след като Украйна намалява доставките на газ и енергийната криза обхваща цялата промишленост в страната, „Коприна” е  изправена пред спиране поради липса на мазут. Съществува вероятността заводът да спре напълно своето производство за неопределено време. Тази перспектива се очертава, след като рязко намаляват доставките на мазут, необходим за технологичния процес. За близо месец едва 100 т мазут са постъпили в цистерните на завода, а около 400 - 500 т месечно са необходими за нормална работа. Това е причината заводът да премине на специален режим на производство - отделни цехове работят по стъпаловиден график. Възможности за решаване на проблема се търсят с намирането на други количества горива на няколко пъти по-високи цени. Заводът е изправен пред проблема, че ако снабдяването с мазут не се подобри, то той остава с толкова гориво, колкото да подгрява инсталациите, предпазвайки ги от замръзване.

“Коприна” е поредното българско предприятие, пред което се очертава перспективата да спре временно производството. Мазутният дефицит е второто, още по-голямо зло, което сполетява ЕАД „Коприна”. След като в края на 1994 г. заводът за малко да спре да работи поради липса на суровина, сега пък е изправен пред още по-голяма опасност. Впрочем проблемът със суровината остава и в началото на 1995 г. Едва 50 %  от необходимите количества суровини са осигурени. Но ръководството на „Коприна” набелязва необходимите мерки да реши донякъде проблема със суровините, като търси нови доставчици или преструктуриране част от производството. Решаването на проблема с мазута остава с надеждата, че енергийните проблеми на страната ще се нормализират. 93

Нормализирането на снабдяването на завода с мазут, добрата инженерингова, производствена и търговска политика на фирмата позволяват на завод „Коприна” все повече да се стабилизира през пролетта на 1995 г. и това дава възможност да се стимулира трудът на работещите в него. Ръководството приема от 1 юни да бъде увеличена с 20 % средната работна заплата, след като се провежда среща между работодателя и синдикатите, на която е подписан колективният трудов договор.

От март заводът работи, като напълно са решени проблемите  със суровината и мазута за технологични нужди. Произвежда се месечно продукция за 600000000 - 800000000 лв. 120 асортимента са изделията, които се изработват в над 150 десена. Половината от продукцията отива за износ в Западна Европа, останалата се пласира на вътрешния пазар. При такова производство на завода са нужни още 15 - 20 тъкачки и секционни майстори, но няма желаещи. 94

Още в началото на 1996 г. „Коприна” ЕАД отново е изправена пред трудности. След успешната 1995 г. предприятието отново е поставено на колене. Както в началото на миналата година, така и сега липсата на суровини е причината да спре производственият процес. Подготвителният цех не работи, тъкачният разполага с материали за няколко дни. Въпреки сключения договор с доставчика на суровината „Свилоза” - Свищов, поръчките се изпълняват неритмично и не според заявените асортименти. Освен това монополистът „Свилоза” от 1 януари е вдигнал цената на вискозната коприна с 20 %. Свиленградското текстилно предприятие е принудено да калкулира нови цени на изделията си с риск да загуби част от клиентите.

За да се изпълни годишната програма, на „Коприна” ЕАД и са нужни 1400 т вискозна коприна. Опасността от фалит на „Свилоза”, която също не разполага с необходимите суровини, изправя пред угрозата да преустановят работа всички текстилни предприятия в България, които преработват суровина на Свищовския химически комбинат. Половината от количеството произвеждана вискозна коприна в „Свилоза” се изкупува от „Коприна” ЕАД. Само 5 % се предоставя на други текстилни дружества в страната. Останалите 45 % от вискозна коприна на „Свилоза” се изкупува от турското текстилно дружество „Сюнмекс”.

Малка е и вероятността „Коприна” ЕАД да намери суровини отвън. Обикновено договарянията за това се правят месеци преди началото на годината. Освен това съществуващият търговско-митнически режим и цените на международния пазар правят вноса на суровина крайно неизгоден.

И сега директорът на „Коприна” инж. Христо Щерев предприема един изключително предприемчив и смел ход. Тъй като на дружеството не достигат суровини, той установява контакти с турското текстилно дружество „Сюнмекс” и са договорени доставката на необходимото количество суровини, за да работи „Коприна” пълноценно. Инж. Христо Щерев е поканен в Турция и отново договаря доставката на нови количества вискозна коприна.

Освен тези проблеми, редица нормативни документи допълнително спъват работата на „Коприна” ЕАД. Нито със законова база, нито с икономически механизми се стимулира производството, особено в малките и средните предприятия в страната. Все повече в публичното пространство се разпространява становището на висши политици и държавници, че държавните предприятия са на гърба на държавата. Една година вече „Коприна” ЕАД е в процес на приватизация, а почти нищо не се прави в това отношение. Това затруднява ръководството да реши проблемите. За всяко нещо се пита Агенцията по приватизация. Нейното разрешение идва обикновено след месец, когато е твърде късно да се реши отделен въпрос. Правителствените намерения за стабилизиране на производството остават само добри пожелания. 95

Затрудненото положение, в което изпада „Коприна” ЕАД, е причината през първата половина на годината тя да стане зависима от НЕК. Всеки месец предприятието изпълнява договорните си отношения с електрическата компания, като плаща 2500000 лв. за електроенергия. Но фирмата има проблеми с платежноспособността си, тъй като е поставена при тежки условия на работа.

Въпреки трудностите, „Коприна” ЕАД започва да реконструира стара сграда в центъра на града с намерението да открие търговско представителство. В сградата се предвижда да има магазин за представяне на продукцията на фирмата и на други текстилни предприятия от браншовия съюз в страната и мострена зала, където да се излагат нови образци на фирмата, да се извършват договарянията с клиентите. Фирмата има нужда от собствен магазин, където да се продават платовете не на спекулативни, а на заводски цени.

Изграждането на търговско представителство на фирмата е повод в местния и централен печат да се появят писания, който злепоставят ръководството, което пречи в процеса на приватизацията да бъде извършена злоупотреба от определени среди. Защото „Коприна”, според думите на изпълнителния директор инж. Христо Щерев, е „голяма баница”. Сравнително доброто състояние на фирмата, която има голям пазар и изнася над 50 % от продукцията си и доброто оборудване, е причината различни групировки да се намесят и да спекулират с въпроса относно състоянието на „Коприна” ЕАД. 96

Проблемът с „Коприна” ЕАД е поставен при срещата на министър-председателя Жан Виденов с административните и стопанските ръководства на общините от Хасковска област в края на август. Поискано е да се отпусне кредит за оборотни средства на фирмата срещу залагане на дълготрайни материални активи. В предложението се изтъква, че това е най-голямата държавна фирма в община Свиленград и като такава се явява определяща за икономическия и социален статус не само за Свиленград, но и за Ивайловградска община. Поради липса на оборотни средства за закупуване на материали, горива и енергия, само за август не са произведени 800000 м тъкани, от които 600000 м за износ, на стойност около 173000000 лв., в това число 650000 щатски долара. Проблемът е във взетото решение на Агенцията за приватизация да не се разрешава залог на дълготрайни материални активи, а фирмата няма необходимите краткотрайни материални активи за обезпечаване на искания кредит от 20000000 лв. 97

За първи път в своята история „Коприна” ЕАД спира да работи в началото на март 1997 г. за една седмица поради липсата на гориво - мазут. Ръководството на предприятието търси възможности да се снабди с мазут, но такъв липсва почти в цялата страна. Принудителният престой е причината да не бъде реализирана продукция за над 300000000 лв. Тъй като 50 - 60 % от продукцията е за износ, неизпълнени са доставките за европейските партньори. Големи български конфекционни предприятия също не получават заявените от тях количества тъкани.

Тежката ситуация, в която изпада „Коприна”, се използва от някои членове на колектива, за да дискредитират ръководството. Същите разпространяват  неистини, че нарочно е спряно производството, тъй като работниците искат заплати от 100 долара, което е неизпълнимо и др. По това време страната е обхваната от тежка икономическа криза и има огромна девалвация на българския лев, което определя и размера на исканите от работниците големи заплащания . 98

Стачна готовност обявяват група работници от „Коприна” през първата седмица на март. Ако исканията им свързани с условията на труд, заплатите и отношението между работници и ръководен състав не бъдат удовлетворени, те преминават към ефективни стачни действия за смяна на ръководството. За заплата, съответстваща на петкратния размер на минималната работна заплата за страната, и актуализиране на трудовото възнаграждение в зависимост от индекса на инфлацията, настояват работниците. Другите искания на обявилите стачна готовност са да се състави комисия с участието на работници от отделните цехове, която да определя плановите норми на артикулите и тези на машините. Да се заплаща съобразно Кодекса на труда престоят не по вина на работниците, както и извънредният труд. Работниците настояват да им се заплаща произведеното ниско качество, което е резултат от амортизираната техника, а така също да не им се налагат имуществени санкции за това. Да се създадат нормални и здравословни условия на труд в цеховете и полагащите се режийни да им се изплащат, а столовата да премине на ресторантски начала, са другите искания на текстилците. 99

Дванадесет часа продължават преговорите между изпълнителния директор на „Коприна” инж. Христо Щерев и членовете на инициативния комитет. За премахване на санкциите за произведено ниско качество, за подобряване условията на труд и по въпроса за режийните двете страни постигат съгласие. Що се отнася до заплатите, изпълнителният директор казва, че те се определят от фонда на предприятието и при тези възможности е невъзможно да се иска повече. Средната работна заплата на работник в завода до времето на преговорите е 47000 лв. Приема се преговорите да продължат и през следващата седмица и ако не се постигне съгласие работниците  преминават към ефективна стачка.

В средата на март малка част от работниците в „Коприна” започват символична стачка. Десет искания са представени от протестиращите пред ръководството на завода. След две срещи на работниците с директора инж. Христо Щерев се постига съгласие по осем от предявените искания. Въпросът с работната заплата и този със заплащането на престоя не по вина на работника обаче остават нерешени. За минимална работна заплата от около 80000 - 90000 лв. продължават да настояват протестиращите. Според техните искания средната работна заплата в завода трябва да е от порядъка на 180000 - 190000 лв., а максималната да е 250000 лв.

Ръководството не може да си позволи такива заплати, тъй като съществува нормативна уредба, според която, ако се дава над посочения в нея лимит, се влиза в регулации. Съгласно тази уредба, на работниците се дава максимума - 47000 лв. за март. Предприятията, сходни на „Коприна” в страната, също получават такива заплати, дори и по-малко. Работниците от „Дунавска коприна” например за февруари получават по 46000 лв. Само ново постановление на МС може да промени размера на работните заплати.

Протестиращите от „Коприна” обаче настояват всичките им искания за бъдат удовлетворени. Още на първото си общо събрание те решават, че в противен случай ще преминат към стачни действия с едно единствено искане - незабавна смяна на ръководството на завода. На последната си сбирка те решават, че на 21 март започват ефективна стачка, която да продължи до желаната смяна. Настоява се също така да бъде проведена и финансова ревизия. От това ръководството не се страхува. То отстоява на натиска и със самочувствие заявява, че „Коприна” е единствената фирма в Свиленград, която не е стигнала до драстични съкращения, и въпреки настояванията на Агенцията за приватизация ръководството продължава да търси възможности предприятието да работи. Ако продължава да се работи на отделни периоди, смята ръководството, или пък изобщо се спре, много от клиентите се очаква да се откажат от договорите. Целта е да не се спира производството, защото загубата на дългогодишните клиенти ще доведе след себе си до още по-голяма криза. 100

За състоянието на „Коприна” в края на март е информиран министъра на промишлеността. Насрочена е и среща в министерството с представители на ръководството на „Коприна” и на инициативния стачен комитет, където се предвижда да се разискват спорните въпроси.

Възникналото социално напрежение поради високата инфлация през януари и февруари 1997 г., високите цени, които правят заплатите на работниците нищожни, както и бавната реакция на компетентните органи за освобождаване на работната заплата от регулация в производствената сфера, довежда до невъзможност дори фирми, които могат да си позволят увеличаването  им, да не могат да го направят.

С постановление № 102 на Министерския съвет от 17 март 1997 г. правителството дава по-големи възможности за увеличение на фонд работна заплата и във връзка с това са преизчислени заплатите за февруари и март, които достигат средно до 98000 лв. По всички други искания на работниците са постигнати определени договорености или напълно отпадат някои, за което се подписва протокол.

Във връзка с възникналия спор, по искане на инициативния комитет, представители на предприятието, са поканени на среща в Министерството на промишлеността на 17 март заедно със синдикатите от Федерацията на леката промишленост към КНСБ. Инициативният комитет отказва срещата без да е изчака становището на Министерството на промишлеността, обявява стачна готовност. На 21 март е обявена ефективна стачка и то не за социални искания, а за смяна на цялото ръководство. В стачката вземат участие малка група работници от около 20 души, членове на КТ „Подкрепа” и подкрепещи една от новите политически формации в страната. Техните обвинения са продиктувани по-скоро от политически съображения, отколкото от състоянието на дружеството.

Инж. Христо Щерев заедно с ръководство на дружеството не приемат обвиненията, които са отправени от малката група стачкуващи. Те смятат, че фактите говорят за противното. Въпреки че никои не ги е учил в условията на новосъздадената пазарна икономика как се управлява, се запазва в общи линии обема на производството. Фирмата става търсен партньор на редица фирми от Италия, Германия, Франция, САЩ и др. Изнасят се над 50 % от продукцията. Причината е, че винаги се следи и разработват търсените от пазара тъкани, доброто им качество и най-вече твърдо изпълняваните договорни задължения. Доброто име на фирмата е безспорно на вътрешния и външния пазар, а това не става без професионализъм и без смелостта и дързостта на ръководството.

През последните 5 - 6 години са закупени машини за хиляди долари - собствени средства, благодарение на които се осъществява програмата за износ. И това не става без професионализъм. Фирмата няма задължения към кредитори, банки. Редовно актуализира и дава заплати. От август 1996 г. са сключени редица договори, които обезпечават работата на три смени непрекъснато. Но нестабилната икономическа, стопанска и политическа обстановка в страната и намесата на някои заинтересовани фактори за смяна на ръководството разстройва  дружеството. Това нанася финансови щети на фирмата, а от там и загуба на пазари. 101

Същевременно в завода са получени писма от клиентите на „Коприна” - „Дружба стил” АД - Варна и „Мизия” - Плевен, които искат завода да изпълнява заявените поръчки. В противен случай смятат да прекратят договорите си и да търсят други доставчици на суровини.

Заместник-директорът на „Коприна” Николай Чанков, който играе твърде двойствена роля, предлага на протестиращите да прекратят ефективните си действия и да продължат да стачкуват символично, за да не загубят клиентите. Същият уверява, че увеличението на работните заплати не зависи от ръководството, а от неизмененото до тогава постановление № 102 на Министерския съвет. Веднага след като то е изменено, заплатите са вдигнати на близо 100000 лв. Но работниците не изчакват 14 дни, какъвто е определеният срок, след като е сезирано министерството, а е обявена стачка. Стачкуващите изтъкват и други мотиви, като обвиняват ръководството в непрофесионализъм, в криене бюджета на предприятието и др.

Провежда се и среща на стачниците с областния управител Христо Василев на която е договорено да започне финансова ревизия на предприятието. Решението на областния управител не е продиктувано от професионални, а от политически съображения. Сменен е един от най-дълго управляващите директори на „Коприна” - Свиленград инж. Христо Щерев и неговия екип, извели завода на едно от първите места в българската текстилна копринена индустрия, завоювали успех и признание не само на националния, но и на международния пазар. 102

След свикване на акционерно събрание, бордът на директорите е сменен и за изпълнителен директор на предприятието е избран Велик Димитров. С избирането на Велик Димитров за изпълнителен директор, се слага началото на сриването на производството на „Коприна” АД, източване на неговите капитали и затварянето след няколко години.

На 7 юли 1998 г., след провеждане на общо събрание работниците обявяват стачна готовност. Те изразяват недоволство от новото управление на завода. Настояват минималната работна заплата да бъде в размер на 180000 лв. Средното възнаграждение на работниците до този момент е 134000 лв. Другото искане на протестиращите е да се подобрят условията на труд и да се увеличат добавките за нощен труд. Обявилите стачна готовност настояват да им бъдат доставени работно облекло и обувки, които през изминалите години получават още през май.

От една година „Коприна” е акционерно дружество и всички съзнават, че смяната на ръководството може да стане единствено на акционерно събрание. Още на следващия ден след свикването на общото събрание, инициативният стачен комитет, който се ръководи от Георги Стефанов, председател на КТ „Подкрепа” в завода има среща в София с Милен Чакъров, председател на борда на директорите на Армейския холдинг, който е най-големият акционер в дружеството „Коприна” АД. Той изразява загриженост за състоянието на „Коприна” и преговорите се водят така, че до ефективни стачни действия да не се стига. Преговорите се предвижда да продължат и по-късно, като в тях се включи и изпълнителният директор на завода Велик Димитров. Работниците от клона на предприятието в Ивайловград са солидарни с исканията на работниците от Свиленград. Същите не организират стачни действия, а са в принудителен неплатен отпуск. 103

В началото на септември 1998 г. Агенцията по приватизацията провежда търг за закупуване на 21 % от свиленградската фирма „Коприна”. Пуснатите за продажба акции са 61900 на стойност 500000 долара. На 15 септември е обявен  втори търг със същите условия, но се очаква и на него да няма кандидати за закупуване на държавния дял. Тази разпродажба се очаква да стане по-късно, когато падне стойността на акциите. До провеждането на търга 25 %  от акциите на „Коприна” са собственост на  Велик Димитров, който е и изпълнителен директор на дружеството. Приватизационният фонд „Армеец” с пълномощно му предоставя и своите 33 %. 12 % от дяловете са притежание на отделни акционери. 104

За затрудненията, които изпитва „Коприна” АД, голяма вина има ивайловградската фабрика „Армира”, която дължи 400000000 лв. на фирмата - майка в Свиленград. От една година „Армира” работи с 5 % от капацитета си. Причината е липса на пазар за полиамидните и полиестерните тъкани, които се произвеждат тук. Дъмпинговият внос, най-вече от Турция, прави нашите изделия неконкурентно способни. Въпреки че производството е почти спряло, работниците получават пълния размер на заплатата си. Но тъй като това не може да продължава, в началото на октомври се провежда общозаводско събрание и се предлагат на колектива два варианта - или съкращения, или всички да получават минималната работна заплата с надеждата, че производството ще тръгне. Приема се вторият вариант, като само 12 души отиват на трудовата борса. 105

В началото на октомври 1998 г. в нарочна подписка до Армейския приватизационен фонд 200 работници от фабрика „Армира” в Ивайловград настояват да се отнемат пълномощията на изпълнителния директор на дружеството Велик Димитров. Към тяхното искане се присъединяват и една част от работниците от „Коприна”. Почти година „Армира” не работи. Същото е положението в „Коприна”. Договорените с работниците заплати не са получени от месеци. Лошото управление от страна на директора Велик Димитров е главната причина за това, категорични са работниците. Тъй като в предприятието има все още държавно участие, работниците се надяват държавата да прояви загриженост за резултатите от работата и да защити интересите им. На два пъти се провалят опитите за общо събрание в „Коприна” и два пъти предприятието е затворено и работниците пуснати в отпуск. В края на годината те са решени да бъдат по-неотстъпчиви и да ангажират вниманието на всички институции, които биха им помогнали. 106

В началото на 1999 г. 34 % от работещите в „Коприна” АД са съкратени. Това са над 120 работници и служители, които са принудени да търсят препитание другаде или се регистрират на трудовата борса. Драстични съкращения са направени и в Йвайловградския  клон на частното акционерно дружество. Тук 50 % от числения състав на предприятието остава без работа.

Свиването на вътрешните и външните пазари е причина рязко да намали производството. Складовете са претъпкани с продукция. Търсенето на платовете на „Коприна” е такова, че не позволява да се работи с повече от 30 % от капацитета на фирмата. Ако само през август, септември 1998 г. фирмата има поръчки за 400000 м тъкани, то през март 1999 г. те са само за 150000 м. Големи клиенти в България спират дейността си, други силно намаляват производството. Световната криза се отразява и на международните пазари. Безконтролният внос на евтини китайски, дубайски и турски стоки също се отразява зле на българското производство.

“Коприна” АД е единственото промишлено предприятие в Свиленград, в което до 1999 г. има най-малко съкращения на работна ръка. Сега това се налага и директорът Велик Димитров е твърдо решен да направи възможното, за да спаси затварянето на завода.

Всъщност съкращенията в завода започват още с идването на Велик Димитров като изпълнителен директор на „Коприна” АД в края на 1997 г. Тогава са съкратени около 60 % от служителите. Значително по-нисък е процентът на освободените работници - около 20. Тогава е съкратена цяла смяна от с. Момково поради икономически причини. Неизгодно за фирмата е всеки ден със специален автобус хората да се извозват от селото до предприятието. Но най-важната причина, която налага редуцирането на персонала, е свиването на вътрешните и външни пазари.

Според изпълнителният директор Велик Димитров съкращенията се правят по определени критерии. На първо място - по професионални качества. Остават на работа хора, доказали се с работата и уменията си. Освен това ръководството не забравя и за социалния статус на отделните работници от семействата, които работят във фирмата, поне един член от тях остава на работа. Остават на работа и хора, които по една или друга причина са защитени от Кодекса на труда, като някои от тях са пренасочени към други дейности. Не са съкратени и дългогодишни работници, на които остават няколко години до пенсионирането.

Но не така мислят съкратените работници. Те не са съгласни, че са приложени критериите при съкращенията, за които говори Велик Димитров. Посочени са имената на работнически семейства и отделни работници, които остават без работа по субективни причини. Без работа остават самотни майки, хора на които им остават една - две години до пенсиониране и т. н.

По отношение на съкращенията ръководството на „Коприна” АД не среща особена съпротива от страна на синдикатите. Те разбират за трудната обстановка и са наясно, че без съкращения не може. Постигнато е споразумение да бъде съкратен до 43 % числения състав на фирмата. Основно съображение е тези които остават на работа, да получават по-високи заплати. Договорено е, ако финансово-икономическите проблеми в бъдеще бъдат разрешени, заводът да има готовност отново да заработи с пълен капацитет.

Съзнавайки пред какви трудности е изправен завода и възникващите ежедневно производствени и търговски проблеми, изпълнителният директор Велик Димитров предприема един спасителен ход. Като добър специалист и професионалист през март на длъжността търговски пълномощник е назначен бившият изпълнителен директор на „Коприна” инж. Христо Щерев. Той всъщност става и първи заместник на Велик Димитров и поема ръководството на фирмата. Двамата са готови да забравят за конфликтите, които са имали през лятото на 1997 г.  Велик Димитров признава, че му е трудно да се справя сам с управлението на „Коприна”. Всъщност той има друг бизнес. Собственик е на акции в две големи фабрики в Казанлък - „България” и „Филтекс”. Притежава хотел и ресторант на Черноморието. Не му достигат силите да се справя и с проблемите на „Коприна”. 107

В средата на 1999 г. „Коприна” АД има сериозни финансови проблеми. 180 работници са готови да обявят стачка, ако до 10 август не им бъдат изплатени заплатите. Пари не са получавали през март и юни. За януари и февруари са получили авансово по 100 лв. Съкратените 106 души в началото на март не са получили възнагражденията си.

Производството в „Коприна” АД е спряно от 1 до 31 август, като всички работници са пуснати в отпуск. Причината за временния престой на фирмата е извършване на профилактичен ремонт. Има поръчки за хиляди метра плат, но от 28 юли е спрян токът на „Коприна” заради неплатени сметки от 60000 лв. към НЕК. Ивайловградският клон на частното дружество „Армира” също е без ток. Неговите задължения към НЕК са за около 57000 лв.

В края на юли съдът отнема правомощията на търговския пълномощник на фирмата инж. Христо Щерев. Кризата в „Коприна” се задълбочава. От началото на август всеки ден работниците очакват изпълнителният директор Велик Димитров, за да му връчат списък със своите искания. Всички са категорични, че ако не се изпълнят, ще преминат към гражданско неподчинение. Заплашват и че ще препречат пътя на всеки камион, който се опита да изнесе машини от предприятието. Правят се опити да се разговаря с Велик Димитров, но това се оказва  трудно. 108

Две седмици след началото на организираните протестни действия, работниците от „Коприна” излизат на улицата. Те преминават в мълчаливо протестно шествие по чаршията - главната улица на Свиленград. Текстилците носят транспаранти и плакати с надписи „Да спасим „Коприна”, „В града на свилата да запазим последния остров „Коприна”, „Работим за пари, а не за лъжи”, „Вън на Вичко, дето изяде всичко” и „Съд за крадеца”.

В протеста участват около 100 души. Това е първата протестна демонстрация на работници в Свиленград от 67 години. Целта на демонстрацията е да се предизвика общественото мнение, тъй като Велик Димитров на два пъти отказва да се срещне с работниците.  Текстилците търсят помощ и съдействие от регионалния съвет на КНСБ, където представят и написаното от тях нарочно писмо, адресирано до Велик Димитров. От писмото става ясно, че той е изтеглил от юли 1997 г. до декември 1998 г. кредити, възлизащи с лихвите на 1,5 млрд. стари лева. В края на миналата 1998 г. „Коприна” АД е получила от банката 500 млн. лева за закупуване на материали за производство срещу заложено недвижимо имущество на фирмата. Очаква се банката да започне разпродажба на имуществото, за да си възстанови дадените кредити. Настоява се и връщането на инж. Христо Щерев във фирмата и заеме поста изпълнителен директор. 109

След 45 дни фабриката заработва отново. Установено е, че през това време четири пускови схеми на сновачни машини изчезват безследно. Без тях е невъзможно пускането на машините. Сезирана е прокуратурата и е извикана полиция. Съмненията на ръководството са, че схемите са откраднати умишлено, с цел да се блокира работата на предприятието. Съмненията падат върху човек, добре запознат с технологичния процес. Въпреки саботажа, проблемът е решен успешно и машините са пуснати в производството.

“Коприна” АД възобновява производството си на 9 септември. Изплатени са заплатите на част от работниците, като продължава да се изплащат и на останалите. Погасен е дългът към НЕК. Остава неплатен дългът към НЕК на ивайловградската „Армира”, след което се предвижда и там производството да бъде възобновено.

Собственикът на акционерното дружество уволнява дисциплинарно двама началник-цехове. Коста Влайков и Хрисонка Кирова са освободени от фирмата с мотива, че не са се явили на работа за времето от 30 август до 9 септември, което се приема за самоотлъчка. Синдикалната лидерка Галина Кирова смята, че причината за уволнението на двамата е организираната демонстрация срещу Велик Димитров и откритото им искане смяната му с бившия директор инж. Христо Щерев. На тяхно място са назначени Елена Пеева и Кирил Георгиев. 110

В края на август Районната прокуратура в Свиленград назначава финансова ревизия. По същото време служители на Държавен финансов контрол (ДФК) - Хасково започват ревизия на акционерното дружество. Повод за двете разследвания е жалбата от служители на предприятието. Обвиненията са, че Велик Димитров е ощетил фабриката с милиони левове след продажбата на 16 апартамента, собственост на дружеството.

ДФК прави проверка относно собствеността на акциите в „Коприна” АД от централния депозитар в София по искане на инж. Христо Щерев. От ревизията е установено, че 57 % от акциите са собственост на съпругата на Велик Димитров, а 21 % са на работническо-мениджърското дружество, където Димитров е изпълнителен директор, т. е. 78 % от акциите се контролират от него. Държавният дял възлиза на 22 %.

Изпълнителният директор е разследван заради твърденията на работниците, че е ощетил фабриката с милиони левове след продажбата  на 16 апартамента, собственост на „Коприна”. Проверяващите от ДФК констатират, че две фирми имат задължения към „Коприна” около 1 млрд. стари лева. Един от основните длъжници е фирма „Велина”, собственост на жената на Велик Димитров. На длъжниците е даден срок да се изплатят на фабриката

В края на 1999 г. във фабриката работят 160 души. Пуснати са в действие машините от всички цехове. Около 65 % от произвежданите хастари са за износ в Италия, останалото е за вътрешния пазар. Стачката на работниците според изпълнителният директор е била незаконна и те не получават обезщетение за 45-те дни престой. Изплатени са парите за полагащия им се годишен отпуск. 111

“Коприна” АД изплаща борчовете си към държавата през 2000 г., а средната работна заплата става 247 лв., най-висока в общината. Освободено от финансовите си задължения, ръководството прави инвестиции за 150000 щатски долара. Закупени са три нови компресора за сгъстен въздух на световно известната американска фирма „Граднър и Денвър”. Агрегатите са ново поколение машини, мобилни, с честотно регулиране, които снижават с 20 - 30% разхода на електроенергия. Очаква се това да се отрази благоприятно върху себестойността на продукцията, защото фирмата плаща около 70000 - 80000 лв. ток всеки месец за производство на копринени тъкани.

От началото на годината „Коприна” преминава на четирисменен режим на работа. 600000 м тъкани се произвеждат на месец. Над 90 % от изделията са предназначени за износ - главно в Италия и САЩ. В производството работят 240 души.

През годината „Коприна” е единственото промишлено предприятие в Свиленград, което бележи ръст в развитието си и увеличава работните места. През април фирмата погасява напълно задълженията си към НОИ в размер на 250000 лв., а дължимата сума от 80000 лв. към „Химимпорт” се оспорва по съдебен път. 112

През годината е продадена дъщерната фирма на „Коприна” АД - ивайловградската „Армира” за 230000 лв. Предприятието в Ивайловград става собственост на софийска фирма, развиваща бизнес с Русия и бившите съветски републики.

“Армира” е специализирана в производството на тъкани от полиамидна коприна. При пълен капацитет работи със 150 души. По план предприятието трябва да продължи да работи и произвежда текстилни изделия и след отделянето му от фирмата - майка в Свиленград. Такива са добрите намерения на новите собственици. Но всъщност след тази продажба не след дълго „Армира” затваря вратите си окончателно. 113

Трудностите в годините на прехода, пред които е изправена фабрика „Коприна”, още повече се усложняват след токов удар в края на май 2003 г. Щетите са за милиони лева. 67 тъкачни стана, сновачната и скробвачните машини, компютри и друга техника са извадени от строя. Поне два месеца са необходими, според предварителните прогнози, предприятието да възстанови производството си. Силно повредени са най-важните модули - електронните блокове, които са „мозъците” на машините. Стопени са фотоклетки, електронни платки, контакти и др. Оцелели са само 48 по-стари стана, които нямат електронен пулт за управление. Белгийските „Пиканол” и чешките „Мастер” до един са извадени от производството.

Вследствие на аварията, предприятието понася огромни загуби от принудителния престои. Около 20000 м тъкани е дневното производство, което изразено в стойност, е над 55000 лв. А предприятието има изключително много поръчки. Десетки клиенти от страната и чужбина, с които „Коприна” има сключени договори, са силно обезпокоени. Големите шивашки фабрики като „Мизия”, „Албена”, „Дружба”, „Брилянт, „Мони МСД” и др. са принудени да търсят други доставчици на плат. Същите настояват за плащане на неустойки. Но ръководството на фабриката смята да иска от НЕК да поеме загубите, тъй като аварията е по тяхна вина. Има перфектен договор с „Електроразпределение” - Пловдив и ако не се постигне необходимото споразумение, ръководството на фабриката смята да заведе съдебно дело. Не без значение е обезщетението за нанесените щети от застрахователната компания.

Близо месец след тежката авария в „Коприна” е възобновено производството. В началото започват работа само 50 души от общо 230. В действие са пуснати 48 - те стари стана „Елитекс” - единствено останали незасегнати от токовия удар на 27 май. Тридесетгодишните чешки машини не разполагат с електронен блок за управление, благодарение на което оцеляват. В експлоатация влизат старата сновачна машина, както и една скробвачна. Ръководството е принудено да пусне старите машини, за да не загуби клиентите си поне на вътрешния пазар. Макар с риск да се снижи качеството на продукцията и ефективността на производството, друг избор фабриката няма. Заради аварията във фабриката редица шивашки предприятия в страната изпитват остър дефицит на хастари от вискозна коприна. Съществува и опасност те да сменят артикулите си, или да започнат внос от чужбина.

На практика, след аварията „Коприна” започва да работи с 20 % от капацитета си. Изпълнителният директор Велик Димитров търси различни решения, но приема, че с тези възможности ще се продължи да се работи поне още 2 - 3 месеца. По предварителни изчисления само материалните щети надхвърлят 1500000 евро. Очакват се загуби от нереализирана продукция и неустойки по договори за доставка. Все още няма конкретно предложение за цената на обезщетението от застрахователната компания и каква част от щетите поема Националната електрическа компания (НЕК). 114

Изкупил акциите на предприятието и станал мажоретарен собственик на „Коприна”, Велик Димитров го залага и взема заем от 2500000 лв. от Обединена българска банка (ОББ), но не изплаща в срок вноските за погасяване на кредита. Заради необслужван от фирмата кредит по закона за особените залози в размер на 2500000 лв. ОББ сменя в началото на юни 2003 г. управителят на „Коприна” Велик Димитров, който е и мажоритерен собственик. Не го пускат в предприятието. С полиция е сменена и охраната на завода. Отново към инж. Христо Щерев са отправени надеждите, който е назначен за временен управител на „Коприна”. Задачата му е да направи опис на имуществото и да поеме оперативното ръководство. Само седмица след това е отстранен, тъй като срещу него има заведени три съдебни дела и няма право да изпълнява тази длъжност. За временен управител е назначена Ина Славова, завеждащ „Маркетинг и продажби” в „Свилоза”, а Христо Щерев е привлечен като консултант, но на практика той ръководи дейността на предприятието. По-късно съдът на три инстанции оправдава и по трите заведени съдебни дела инж. Христо Щерев.

Веднага след встъпването на новия управител в длъжност, Велик Димитров сезира прокуратурата. От „Коприна” е депозирана искова молба до съда за отмяна на решението поради допуснати нарушения на процедурата. Велик Димитров приема, че до произнасянето на съда, той е собственик и изпълнителен директор на „Коприна” АД. Води се задочен спор и се сипят взаимни обвинения. Заведени са и съдебни дела.

Между другото софийският бизнесмен Красимир Дачев предлага на ОББ да изкупи дълга на „Коприна”. Той е собственик на „Група технология на металите - Ангел Балевски” и на „Свилоза” - Свищов, който е основен доставчик на суровина за свиленградската тъкачница. Създадена е изключително трудна ситуация, която предстои да се решава от съдебните органи.

През втората половина на август 2003 г. съдът връща „Коприна” на собственика й. Велик Димитров е въведен във владение с помощта на полиция, след решение на районния съд. Като самонастанили се са посочени цесионера Красимир Дачев, временната управителка Ина Славова и консултанта инж. Христо Щерев. Прекратена е работата, становете са спрени, цеховете са запечатани, за да се започне пълна ревизия и предаване на имуществото по опис.

След въвеждането на Велик Димитров във владение, Красимир Дачев, който се явява като кредитор на „Коприна”, след като ОББ решава да продаде чрез цесия на него дълга й от 2500000 лв., обжалва решението на Свиленградския районен съд. Започват съдебни дела, които се проточват с години. 115

В началото на 2004 г. Министерският съвет не разрешава на „Свилоза” - Свищов да купи текстилната фабрика в Свиленград. Причината да не бъде дадено разрешение за сделката е, че съществува риск по отношение на икономическия фактор. Националните служби „Гранична полиция” и „Сигурност” изработват становища, според които издаването на подобно разрешение е рисковано по отношение на охраната и контрола на държавната граница и националната сигурност.

Мажоритарен собственик на „Свилоза” е регистрираната в офшорна зона в САЩ фирма „ARUS” Ltd, която притежава 87.08% от предприятието. Дружеството е с неизвестни собственици и тъй като „Коприна” се намира в граничната зона, в компетенциите на българското правителство е да разреши покупката по закона за чуждите инвестиции, се подчертава в отказа на кабинета.

Искането на свищовската „Свилоза” да купи свиленградското предприятие е поредният опит за купуването на предприятието. Още от юли 2003 г. това се прави, когато става известно, че фирмата има необслужван дълг от 2500000 лв. по закона за особените залози към ОББ. След три просрочени вноски от по 500000 лв., банката продава дълга чрез цесия на една от фирмите на Красимир Дачев, който е шеф на „Свилоза”.

На практика „Коприна”, чийто основен акционер и изпълнителен директор е Велик Димитров, остава в ръцете на Красимир Дачев. „Тъй като те ни дължаха пари, ние купихме дълговете и по закона за особените залози трябваше да продадем дружеството. Идеята беше да го купи „Свилоза”, казва Дачев, коментирайки решението на правителството да не разреши сделката. Тези взаимоотношения карат правителството да наложи запор на имуществото на „Коприна”. Двете страни започват да водят съдебни дела.

На практика Красимир Дачев всъщност става собственик и на „Коприна” - Свиленград. Той познава много добре инж. Христо Щерев, неговите делови качества и човек твърде добре запознат не само с текстилното производство и технологии, но и връзките му с деловите среди у нас и чужбина и го назначава да управлява предприятието. И разбира се, инж. Христо Щерев за пореден път доказва себе си, като един от най-добрите български индустриалци в копринената текстилна индустрия. Само за 6 месеца управление, производството на „Коприна” достига до 700000 - 800000 м плат месечно. Предприятието се стабилизира, но инж. Христо Щерев има вече започнат свои частен бизнес и напуска. Препоръчва на Красимир Дачев за управител на предприятието да назначи инж. Антон Куртев, който до тогава ръководи апретурата. 116

Близо два пъти е намаляло производството на платове в свиленградската фабрика „Коприна” през 2009 г. Вследствие на икономическата криза обхванала Европа, в това число и България, са загубени добри пазари в Европа и Турция. Основно произведените количества платове намират пазар в страната. Търгува се с български фирми, някои от които за задлъжнели към „Коприна”. Към някои от тях са изпратени нотариални покани да изчистят борчовете си, в противен случай ще бъдат дадени на съд.

Въпреки проблемните вземания и намалелите поръчки директорът инж. Андон Куртев е уверен, че заплатите в „Коприна” са редовни и няма забавяне. Заводът има поръчки, макар и намалели. Ситуацията е динамична и не може да се определи кога могат да се получат нови поръчки, или това да не се осъществи. В завода има разработен кризисен план и при условия, че икономическата криза се задълбочава, то не е изключено през следващите месеци да се премине към съкращения. В никакъв случай ръководството не смята да обяви фалит или затваряне на цеховете.

До април 2009 г. в завода работят 70 човека. Произвежда се основно хастар, което производство е единствено в България и това е благоприятно за съществуването на завода. Интересен е фактът, че свиленградските текстилци не се снабдяват със суровина от фирмата - майка „Свилоза” - Свищов, която фалира в края на 2008 г., а работят с китайски суровини.

В края на годината работниците намаляват значително и сега работят едва двадесетина души. Останалите работници са на борсата. Икономическата криза довежда до там, че предприятието работи вече само на парче, при наличието на  поръчки. Андон Куртев, който управлява фабриката, се надява през пролетта на 2010 г. да се натрупа финансов ресурс, с който да се закупят суровини, за да се изпълнят евентуални поръчки. На практика фабриката спестява от това, че през зимата тъкачницата не работи, тъй като за нея през това време са необходими 4 цистерни мазут на месец. Работи само апретурният цех и то с прекъсвания.

„Коприна” получава поръчка да боядиса 20000 м хастар за сръбската армия. Искането е платът да бъде оцветен в няколко багри, като преобладава военното зелено. За изпълнението фабриката получава 25000 евро. Въпреки тези приходи в началото на 2010 г. „Коприна” затваря. Двадесетте служители работят само когато има поръчки. През останалото време са в неплатен отпуск. 117

До средата на 2010 г. свиленградската текстилна фабрика продължава да бъде затворена. Първоначалните очаквания, че пазарите през пролетта ще се активизират и тъкачницата ще получи необходимите поръчки се оказват напразни. Едва през септември фабриката получава няколко поръчки и тъкачницата работи повече от два месеца. Поръчката е за около 60000 м вискозни платове, които са за Сърбия, Турция и голяма европейска фирма. След изпълнението на тази поръчка, „Коприна” за пореден път спира работата си през ноември. 117

През 2010 г. над 20 фабрики от Хасковска област са обявени за продажба. Една от най-актуалните оферти е свързана със свиленградското предприятие „Коприна”, което е извадено за продажба срещу сумата от 2500000 евро. В офертата „Коприна” е описано като работещо предприятие за производство на коприна. Допълнителните екстри са доброто му местоположение и 9-те декара покрита площ.

Основната причина „Коприна” да бъде обявена за продажба е финансовата криза и липсата на поръчки. Напоследък фабриката почти не работи. Ако в близкото минало там работят над 200 души, то постепенно броят им намалява през годините. През 2010 г. работниците са останали до санитарния минимум от няколко охранители и деловодство. Производството е спряно от есента. Няма поръчки, заявките са много малки количества в сравнение с капацитета на фабриката и не си струва заради това да се пуска тъкачницата.

В началото на 2011 г. фабриката получава запитване от турска фирма за 30000 м платове. Директорът на фабриката инж. Андон Куртев е готов да отговори положително на запитването, тъй като в складовете има необходимото количество платове. 118

Годината е 2012 г. и нищо ново от агонията и разпада на фабриката. Прекратих и моето изследване. От тогава са минали вече години и все търся възможност да публикувам тази книга. Едва сега реших да я публикувам в интернет.

Днес фабриката е затворена, а сградният фонд и оборудване са неми свидетели на едно отминало време на оживен стопански живот, внедряване на нови и нови производствени мощности, производство на копринени тъкани, изпълнение на производствени планове, съревнование между отделните производствени звена и  хора, дали всичко от себе си за просперитета на тяхната единствена и незаменима „Коприна”, която за много свиленградчани е една житейска съдба.

* * *

Вторият етап от развитието и дейността на кооперация „Коприна”, а през годините до края на ХХ в. преименувана в ДИП, фабрика, завод, ЕАД, държавна фирма, е един от най-значимите. Кооперацията постепенно се изгражда и става едно от най-големите индустриални предприятия на копринено - текстилната промишленост в страната. Това израстване през първите години е трудно и болезнено за членовете, които имат определен дялов капитал, но прието и наследено от техните наследници безрезервно. Такава е политическата и стопанската конюнктура в страната.

Настъпилите политически и стопански промени в България след 1944 г. засягат и производството на пашкули и коприна. Като отрасли на народното стопанство, пашкулопроизводството и копринарството продължават да бъдат едни от основните поминъци на населението от Свиленград и района. Увеличават се грижите за развитие и разширяване на бубарството и копринарството в страната. Тяхното производство се запазва дълго време на равнището, което имат преди войната. Но поради структурните промени и преустройството, което се прави в цялостния  политически и стопански живот на страната, се получава известно смущение в тяхното производство. Добивът на пашкули спада чувствително.  Постепенно, с въвеждане и установяване на новите нормативни изисквания в стопанския живот, се променят условията и организацията на тяхното производство и използването им. Поради редица стопански и икономически причини, в края на 90-те години на ХХ в. и началото на ХХІ в. се слага край на това производство, което днес е предмет на стопански и исторически изследвания.

Твърде интересна е дейността на кооперация „Коприна” - Свиленград при новите стопански условия.            С ново административно-стопанско и техническо ръководство, тя има амбицията да се развива, като стопанско предприятие от голямо значение за Свиленградския край, да бъде на нужната висота и оправдае своето съществуване пред новата политическа власт.

Изискванията на новата власт е да се увеличи производството на коприна още през първите месеци на годината. Определени са и цените на задължителните типове копринени платове. Намесата на държавата все повече в дейността на кооперация „Коприна” е продиктувано от политическата и стопанската обстановка в страната. В организацията на работата на кооперацията освен основните дейности се планират исканията за кредити, които да бъдат по вид, цел и суми, условия за тяхното използване и т. н. Има изисквания и при отчитане дейността на кооперацията. Изрично се нарежда, че общото събрание не може да взема законни решения, ако въпросите не са заложени предварително в дневния ред и не са съгласуван със съответните партийни и държавни институции. Нарежда се изрично кооперацията да стане член в новоучредения в Свиленград РКС. Обръща се внимание при провеждане на общото събрание на кооперацията, то да бъде проведено с необходимата сериозност. Препоръчва се, „личните съображения и чувства да бъдат притъпени и поставени на заден план, пред високите и важни задачи, които предстоят за решаване от кооперацията, така сериозни за особения момент, който преживява страната.” И още редица други изисквания, което е пряка намеса в живота на кооперацията.

Следващият етап при новите стопански условия е създаването на ДИП „Коприна” - Свиленград. То е обособено на стопански разчет предприятие от общодържавно значение.

Предприятието е отделна юридическа личност, изградено на принципа на производствено-техническото единство и на административно-стопанската самостоятелност. Има собствено разчетна сметка и е регистрирано при Министерството на леката промишленост.  За цялата дейност на новото индустриално предприятие е изработен правилник, който регламентира общите положения в него, устройството, организацията и функциите му.

Уставният фонд на предприятието, съставен от основни и оборотни средства, са предоставени от държавата съобразно неговите планови задачи. Основната дейност, която предприятието осъществява, е производството на греж, пресуквана коприна и тъкане на копринени платове и мелнични сита.

Дейността си предприятието извършва задължително въз основа на разработените от него и утвърдени от ДИО „Коленко” - София годишни, полугодишни и тримесечни планове. Предприятието е подведомствено на Министерството на леката промишленост. Всички нареждания, които двете институции издават в рамките на основните задачи, за осъществяването на които се грижат и отговарят съгласно съществуващите закони и издадените правителствени постановления и разпореждания, са задължителни за предприятието.

С разрастването на производствените възможности на ДИП „Коприна” - Свиленград, старата материална база повече не може да обслужва предприятието. Необходимостта от изграждането на нова материална база, отговаряща на съвременните възможности на една фабрика, все повече назрява. Въпросът се обсъжда на правителствено равнище и се приема да започнат проучванията за решаването на този проблем.

С оглед преструктурирането производството на предприятията, които произвеждат копринени изделия, Министерството на леката промишленост и ДСО „Текстил” разработват основни насоки за развитие и специализация на копринена текстилната промишленост в страната за периода 1969 - 1975 г. Това се обосновава с развитието на предприятията от копринената промишленост през последните години, което създава предпоставки за разширяване номенклатурата на произвежданите изделия. За това спомага и внедряването на химичните и особено на синтетичните влакна.

При определяне насоките на специализацията в копринено-текстилната промишленост се изхожда от типизирането на оборудването през следващите години. Изхождайки от горното, се разработват основните насоки за развитието и специализацията на ДИП „Коприна”.

Едно от основните условия, което дава възможност за съществуването на такава специализация, е наличността предимно на универсално оборудване в производствените цехове. Така към основната дейност на предприятието - тъкачницата, съществуващият мулинажен отдел за пресукване на копринени прежди остава да съществуват с наличното оборудване.

Изработването на буретни прежди се предвижда да се извършва само в ДИП „Коприна” - Свиленград, за което се създава буретна предачница с определен годишен капацитет. При специализацията на предприятието се очаква да се създаде по-добра възможност за тясно специализиране на кадрите по видове производства и по-пълноценното им използване.

Специализацията е проведена на два етапа: Първият етап включва частична специализация до 1970 г., а вторият - окончателна специализация до 1975 г. За отделните етапи предложенията са съобразени както с плана по производството, така и с плана по капиталните вложения.

През първия етап на специализация до 1970 г. съответното оборудване, което се предвижда за подмяна и ръст за химизацията на текстилната промишленост, в производствената програма по асортимент за ДИП „Коприна” за 1970 г. се ликвидира производството на тъкани от естествена коприна за облекло и производството на изкуствено копринените тъкани. В резултат на предлаганата специализация се стеснява и производствената програма по групов асортимент.

Основните моменти на предложената специализация до 1975 г. през втория етап е залагане производството на определени количества от естествени копринени тъкани в ДИП „Коприна”, които са технически със специално предназначение. Планира  се и производството на синтетични тъкани. Филатурният цех се отделя от предприятието и функционира в състава на друга стопанска структура.

След провеждане на специализацията, производствената програма по групов асортимент още повече се стеснява. За „Коприна” са определени 5 групови асортимента, като един е от естествена коприна и по два от синтетични влакна и смесени прежди. По време на специализацията продължава типизирането на оборудването по пътя на подмяната и ръста на производствените мощности.Съгласно програмата, ДИП „Коприна” специализира в производството на копринени тъкани, предимно от типа на шушлякови тъкани и тъкани с буретни прежди. Заложените тъкани за подплати отпадат с подмяна на старото оборудване. От съществуващата буретна предачница в бъдеще се развива цех за производство на буретни прежди.

Приетата специализация на производството поставя сериозно и въпроса с новото строителство и реконструкцията на материалната база. Планира се изграждането на нов тъкачен цех.

Новият тъкачен цех е оборудван с  пневматични станове, предназначени за производството на хастар и подплата от вискозна коприна. Становете са едни от най-съвременните и са над средно световно ниво. Всички останали производствени структури са също с модерно технологично оборудване. Като цяло те са едно съвременно модерно предприятие, отговарящо на всички съвременни изисквания.

Предмет на основната дейност на фабриката е производството на сурови копринени тъкани, които се изпращат в СК „Копринен текстил” - Карлово за преработка и подготовка за вътрешния пазар и за износ. Съгласно производствената програма на предприятието, през 70 - те години се произвеждат 16 асортимента тъкани, всички снабдени със стандартизационен документ. Въвежда се системен приемателен контрол на всички суровини и материали, като тези, които не отговарят на договорените изисквания и БДС, се рекламират на доставчиците.

Пред фабрика „Коприна” е поставена задачата рязко да увеличи качествените показатели на производствения план, да повиши ефективността на производството върху основа на повсеместна интензификация и използване на всички резерви, с които разполага фабриката.

С преминаването като поделение на СК „Копринен текстил” - Карлово през 1976 г., във фабрика „Коприна” се чувства положителна тенденция в развитието на предприятието. Ръководството се надява това да продължи и в бъдеще, като се решат и въпросите с материално техническото снабдяване и асортимента, за да бъде тя още по-ефективна.

С откриването на новия тъкачен цех, основна задача на колектива на фабриката е да продължи усвояването на новите мощности. За бързото и правилно усвояване на новата техника на фабриката са необходими работници и специалисти с висока взискателност, умеещи бързо да възприемат и прилагат новото. Особено голямо внимание се отделя на подготовката на секционните майстори, които се подготвят на няколко етапа.

С усвояването на новото техническо оборудване стоят за разрешаване ред задачи. Високопроизводителната техника изисква грижи и познаване на възможностите й. Търси се изключително високо качество на произвежданите платове. Води се непрекъсната непримиримост към слабостите.

Специалистите от фабрика „Коприна” в Свиленград насочват своите усилия чрез модернизацията на производството да увеличат производителността на труда на целия колектив. Внедрява се съвременен метод за подготовка на основите за тъкане. Това е така нареченият партиден способ, при чието внедряване крайният резултат е пълното натоварване на производствените мощности и подобряване качеството на изработените артикули. Още с внедряването му партидният способ доказва своите предимства.

През годините новата организация на труда и бригадната стопанска сметка стават неотделим спътник на трудовото всекидневие на колектива на фабриката. Усъвършенства се организацията на труда, чието заплащане е вече в пряка зависимост от постигнатите резултати на производствените бригади.

През 1985 г. се разработва нов правилник за устройството, дейността и управлението на фабрика „Коприна”. Той отразява и конкретизира прилагането на Правилника за икономическия механизъм и другите нормативни актове за управление на икономиката.

В определен етап от развитието на леката промишленост в страната се променя и статута на фабрика „Коприна”, която е поделение и е включена в организационно-икономическо единство със СК „Свилена”, упражнява правата и изпълнява задълженията, предвидени за стопанската организация, доколкото няма нормативни ограничения на тези права. Тя извършва стопанска дейност в съответствие с единния план за обществено икономическо развитие на страната и утвърдената му от СК „Свилена” задачи, работи на стопанска сметка и е самостоятелна юридическа личност. Има обособено имущество и банкова сметка, съставя отделен баланс и образува и разпределя общ доход и печалба, сключва договори от свое име и работи при определени от стопанската организация икономически условия.

И сега главните задачи на фабрика „Коприна” са да организират производството на качествени копринени тъкани за удовлетворяване на обществените потребности. За осъществяване на главната си цел тя организира, разработва, внедрява и усвоява постиженията на научно-техническите прогрес и поддържа материално-техническата база на производството в съответствие с техническите изисквания. Осигурява ритмично материално-техническо снабдяване на производството, като осъществява интеграционни връзки с предприятията в страната. Ръководи непосредствено производствено-стопанската дейност и осигурява необходимите условия за успешно изпълнение на насрещните планове и работи оперативно и своевременно за решаване  всички текущи възникващи проблеми, които са от нейната компетентност. Координира финансовата и кредитната дейност. Извършва дейност по ценообразуването, съобразно предоставените й възможности и т.н.

Управлението на фабрика „Коприна” се извършва въз основа на принципа на демократичния централизъм, съчетан с единоначалието и колективността при обсъждане и решаване на въпросите, свързани с дейността. Органи за управление са Стопанският съвет и Директорът.

Дейността на фабрика „Коприна” е насочена към планиране на дългосрочни годишни и петгодишни проектно-планове по всички показатели. Разработва и утвърждава по цехове производствената програма и технико-икономическите показатели за постигане максималната използваемост на оборудването. Организира и осъществява срочно и качествено разработване на новите производства и т. н. Правилникът регламентира капиталното строителство, финансирането, формирането на работната заплата, техническият и качествен контрол и т. н.

Съгласно новоприетият правилник, завод „Коприна” разработва и приема „План за научнотехническото и социално икономическото развитие за периода 1985 - 1990 г.”, където е записано, че заводът е специализирано предприятие за производство на подплати от вискозна коприна и копринено кадифе, и незначителни количества полиестерна коприна.

Създаването на държавна фирма „Коприна” е следствие на новите стопански промени, които съпътстват страната. Новата фирма има за предмет на дейност производството на пашкули, естествена коприна, сурови и готови коприни и тип копринени тъкани, копринено кадифе и конфекция.

С изграждането на фирмата се създават условия за затварянето на целия технологичен процес - от добиването на пашкули до производството на тъкани и конфекция. Откриват се по-големи възможности за изработването на нови изделия и асортименти. Най-важни задачи след регистрацията са да се изгради организационно и да се стабилизира производството, чрез инвестиции да се подобри технологичното оборудване.

Превърнало се в модерно текстилно предприятие на копринено-тъкачната промишленост, фабрика „Коприна” произвежда вискозни и полиестерни платове, копринено кадифе, както и смеси - вискоза (ацетат, вискоза) полиестер. Платовете се продава в суров и в готов вид на българския и на международните пазари. С капацитет от около 1100000 м месечно, „Коприна” е най-големият производител в България на хастари от вискоза и вискозни смеси.

Производствените дейности се извършват на територията на фабриката в Свиленград. Изходните продукти са с местен произход или вносни. Има три основни технологични сектора: за производство на сурови платове, за багрене и апрет на платовете; за производство на готови облекла.

Основните материали за продуктите, произвеждани от фирмата, са вискозни, полиестерни и ацетатни прежди. Използват се предимно вносни прежди, както и такива, произведени в България, предимно от „Свилоза” - Свищов. Боите и химикалите са внос предимно от Швейцария и Германия.

Със своя филиал в италианския град Комо „Коприна” има традиционни търговски отношения с партньори от Италия и други страни от ЕС. Вискозните платове, произвеждани от фирмата, се продават в България и в чужбина. Основните чужди пазари на „Коприна” са САЩ, Италия, Германия, Испания, Швеция и Франция. Основните клиенти на фирмата в България са големите производители на готови облекла.

Свиването на вътрешните и външните пазари през 90-те години е причината рязко да намали производството на фабриката. Търсенето на тъканите на фабриката през тези години намалява изключително много, което кара производството да работи с не повече от 30 % от капацитета си. Големи клиенти в България силно намаляват производството си. Световната криза се отразява и на международните пазари. Безконтролният внос на евтини китайски, дубайски и турски платове също допринася за упадъка на родното производство.

Трудностите в годините на прехода, пред които е изправена фабрика „Коприна”, още повече се усложняват през първото десетилетие на 2000 година. Следват изключително непопулярни инициативи след приватизацията на предприятието, като съкращения, частично и периодично спиране на производството, протестни действия на работниците, тежка авария, липса на петролни продукти, необходими за производството, честа смяна на ръководството и т. н. Всички тези проблеми водят до масово съкращаване на работниците. Икономическата криза довежда до там, че предприятието работи вече само на парче, когато има необходимите поръчки.

Надеждата, че пазарите през тези кризисни години ще се активизират и тъкачницата ще получи необходимите поръчки се оказват напразни. След всяко изпълнение на периодичните поръчки, които получава фабриката, производството спира.

Една от най-актуалните оферти за продажба на свиленградското предприятие „Коприна” е направена през 2010 г. срещу сумата от 2500000 евро. В офертата „Коприна” е описано като работещо предприятие за производство на коприна.

Основната причина „Коприна” да бъде обявена за продажба е финансовата криза и липсата на поръчки. Фабриката почти не работи. Производството е спряно. Няма поръчки, заявките са за много малки количества в сравнение с капацитета на фабриката и не си струва заради това да се пуска тъкачницата. Не е необходимо повече да проследяваме в какво състояние е предприятието. Днес фабрика „Коприна” не съществува.

Сложен е краят на една почти вековна дейност в града на коприната - Свиленград - преработката на пашкули и производството на копринени тъкани. Една дейност, с която основателите на кооперация „Коприна” през 20-те години на ХХ в. са се гордеели. Със съзнанието, че извършват едно епохално дело със строителството на сушилня, антрепозит и филатура, свиленградските копринари едва ли са си давали сметка, че тяхната кооперация един ден ще затвори вратите си за едно традиционно производство, което години наред е един от основните поминъци на населението от района. Българският „Лион” изгубва завинаги значението си на център на копринената индустрия в България.

————————-

БЕЛЕЖКИ

1 Държавен архив (ДА) - Хасково, ф. 86, оп.1, а. е. 8, л. 9 - 21; а. е.9, л. 1 - 7, 14 -

16; а. е. 10, л. 41 -  44.

2 ДВ, бр. 110, 15 май 1945, с. 1 - 8.

3 ДА - Х- во, ф. 86, оп. 1, а. е. 59, л. 1 - 34; а. е. 23, л. 48, 52, 55; а. е. 79, л. 3 - 4; а. е.

74, л. 5 - 6; а. е. 74, л.18;  а. е. 83, л. 1 - 3.

4 ДА - Х - во, ф. 86, оп. 1, а. е. 10, л. 1 - 13; а. е. 12, л. 7 - 9; а. е. 90, л. 1 - 3; а. е.

9, л.31 - 34; а. е. 15, л. 3 - 6; а. е. 79, л. 25, 33 - 35; а. е. 76, л. 5 - 6, 25.

5 Пак там, ф. 88к, оп. 1, а. е. 3, л. 76 - 82; ф. 86, оп. 1, а. е. 90, л. 4 - 15.

6 ДВ, бр. 154, 7 юли 1947.

7 Пак там, бр. 145, 23 юни 1948.

8 ДА - Х - во, ф. 86 к, оп. 1, а. е. 79, л.23 - 24.

9 ДА - Х - во, ф. 86, оп. 1, а. е. 92, л. 15 - 17.

10 Пак там , ф. 801, оп. 1, а. е. 8, л. 1 - 11.

11 Пак там, оп. 1, а. е. 16, л. 3 - 7, 19.

12 Костадинова, С. Как партийната организация при ДИП „Коприна” - Свиленград

подпомага изпълнението на плана. - Родопска борба, бр. 40, 26 май 1954, с.2.

13 Тенчев, Ат., Ив. Беломорски. Един ден при работниците от ДИП „Коприна”. -

Родопска борба, бр. 1, 1 ян. 1955, с. 2.

14 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 1, а. е. 16, л. 3 - 7, 19.

15 Славов, Р. Все повече платове за народа. - Родопска борба, бр. 142, 2 дек. 1958, с.

2; Лачев, А. Във всеки метър труд, амбиции и упоритост. - Родопска борба, бр.

114, 27 септ. 1958, с. 1.

16 Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 25, 28 март 1961.

17 ДА - Х - во, ф. 801 , оп. 1, а. е. 16, л. 12 - 41.

18 Дервенков, К. Създаваме кадри с много знания и умения. - Хасковска трибуна,

бр. 105, 3 септ. 1964, с. 3.

19 ДА - Х - во, ф. 801, а. е. 1, л. 1 - 24.

20 Дервенков, К. Създаваме кадри с много знания и умения. - Хасковска трибуна,

бр. 105, 3 септ. 1964, с. 3.

21 Козарева, М. Масово - политическата работа - фактор за повишаване качеството

на продукцията. - Хасковска трибуна, бр. 80, 7 юли 1964, с. 3.

22 Николов, М. Тази година по-добри резултати. - Хасковска трибуна, бр. 28, 9

март 1965, с. 2.

23 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 1, а. е. 2, л.12 - 23.

24 Карталов, Т. Гаранция за нови успехи. - Хасковска трибуна, бр. 151, 25

дек. 1965, с. 1.

25 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 1, а. е. 2, л.12 - 23; оп. 2, а. е. 6, л. 30 - 33.

26 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 1, а. е. 8, л. 18 - 39.

27 Петров, А. Необходими са подобрения на машините и добър технологичен ред. -

Хасковска трибуна, бр. 83, 14 юли 1966, с. 2.

28 Григоров, Г. Основните фондове  и ремонтите - ръка за ръка. - Хасковска трибуна,

бр. 87, 23 юли, 1966, с.2.

29 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 1, а. е. 8, л. 18 - 39; а. е. 1, л. 31 - 33.

30 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 2, а. е. 15, л. 1 - 38; оп. 3, а. е. 2, л. 1 - 22; оп. 1, а. е. 1, л. 40

- 48.

31 Пак там, оп. 1, а. е. 2, л. 24 - 26; а. е. 21, л. 29 - 55.

32  Стефанов, С. С този темп докъде? - Хасковска трибуна, бр. 60, 27 май 1968, с. 2.

33  ДА - Х - во, ф. 801, оп. 2, а. е. 1, л. 1 - 24; а. е. 6, л. 2 - 9; оп. 1, а. е. 1, л. 1 - 2.

34 Пак там, ф. 801, оп. 2, а. е. 4, л. 23 - 26.

35 Пак там,  оп. 2, а. е. 6, л. 2 - 29.

36 Димитрова, М. В ДИП „Коприна”: Мероприятия - в духа на Януарското

съвещание. - Свиленградска правда, бр. 2, 13 февр. 1970, с. 1.

37  Призив - обещание на трудовия колектив на ДИП „Коприна”… - Свиленградска

правда, бр. 13, 18 ноем. 1970, с. 1.

38  Каракачанов, Г. Всеобщо дело. - Хасковска трибуна, бр.34, 12 март 1970, с. 2.

39  ДА - Х - во, ф. 801, оп 2, а. е. 4, л. 27 - 37.

40 Пак там, ф. 801, оп. 2, а. е. 11, л. 1 - 12.

41 Пак там , оп. 2, а. е. 22, л. 18 - 26; а. е. 23, л. 23;

42 Карекин, К. Радост за свиленградчани. - Хасковска трибуна, бр. 29, 23 март

1971, с. 1.

43  ДА - Х - во, ф. 801 , оп. 2, а. е. 22, л. 18 - 26; а. е. 23, л. 23.

44  Каракачанов, Г. В ДИП  “Коприна” нови платове. - Хасковска трибуна, бр. 134, 12

ноем. 1970, с. 2.

45 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 2, а. е. 11, л. 13 - 26.

46 Техова, П. Като първенците. - Хасковска трибуна, бр. 145, 23 дек. 1971, с. 3.

47   Вълчев,  А. Специализацията - лост в икономиката. - Свиленградска правда, бр. 16,

30 ноем. 1971, с. 1.

48  Караджов, Р. Фабрика „Коприна” на 50 години. - Хасковска трибуна, бр. 148,

30 дек. 1971, с. 1.

49 Дичев, Д. С неравномерна крачка. - Хасковска трибуна, бр. 94, 10 авг. 1972, с. 1.

50 Бъчварова, В. Резултатите от съревнованието. - Хасковска трибуна, бр. 104, 4 септ.

1973, с. 1; Вангелова, Е. Във фабрика „Коприна” плодотворно съревнование. -

Хасковска трибуна, бр. 113, 27 септ.1973, с. 3.

51 Вангелова, Е. Борбата за икономии продължава с нова сила. - Хасковска трибуна, бр.

11, 27 ян.1974, с.3.

52 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 3, а. е. 47, л. 1 - 8.

53  Бъчварова, В. Значителен ефект. -Хасковска трибуна, бр. 91, 3 авг. 1974, с. 2;

54 Нови придобивки в изборната  година. - Граничен хоризонт, бр. 8, 8 юни, 1976, с. 1 -

2.

55 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 2, а. е. 11, л. 13 - 26.

56 Филев, Ф. Качествените показатели - стратегическа задача. - Хасковска трибуна, бр.

4, 8 ян. 1976, с.1.

57  Петрова, Ж. Успехът дължа на любовта към професията. - Хасковска трибуна, бр.

77, 2 юли 1974, с. 2.

58 Георгиев, К. Усвояване на новото производство.- Хасковска трибуна, бр.12, 27 ян.

1977, с. 2.

59 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 3, а. е. 4, л. 2 - 20.

60 Добрева, З. С пулса на колектива. - Хасковска трибуна, бр. 61, 30 май 1978, с.3.

61 Вангелова, Ел. При пълна мобилизация. - Хасковска трибуна, бр. 106, 12 септ. 1978,

с. 1.

62 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 3, а. е. 1, л. 21 - 32. а. е. 45, л. 2 - 3;

63 Вангелова, Е. Стабилни икономически резултати. - Хасковска трибуна, бр. 88, 28

юли 1979, с. 1.

64 Вангелова, Е. Предсрочно по всички показатели. - Граничен хоризонт, бр. 21, 7 дек.

1979, с. 2.

65 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 3, а. е. 45, л. 2 - 3.

66 Увеличава се производителността. - Хасковска трибуна, бр. 71, 17 юни 1980, с. 2.

67  Вангелова, Е. Икономическият механизъм дава безспорни резултати. - Хасковска

трибуна, бр. 77, 1 юли 1980, с. 1.

68  Вангелова, Е. Самовзискателността на комунистите. - Хасковска трибуна, бр. 137,

22 ноем. 1980, с. 3.

69 Ангелов, Ф. Трайна основа за успехите. - Хасковска трибуна, бр. 22, 19 февр.1981,

с.1.

70  Колев, Н. Програма с конкретни цели. - Хасковска трибуна, бр. 77, 30 юни 1981, с.

2.

71 Димитров, С. Постигнатото не е предел. - Хасковска  трибуна, бр. 109, 15 септ. 1981,

с. 1.

72 Попов, Ф. Зрелост на целите и делата. - Хасковска трибуна, бр. 86, 21 юли 1981, с. 2.

73 60 години от създаването на фабрика „Коприна”. - Граничен хоризонт, бр. 22, 6 дек.

1981, с. 1 - 3.

74 Константинов, Д. Повишено внимание към качествените показатели. - Хасковска

трибуна, бр. 30, 13 март 1982, с. 1.

75 Вангелова, Е. С изпълнен шестмесечен план. - Хасковска трибуна, бр. 68, 12 юни

1982, с. 1.

76  Висока награда за текстилците. - Хасковска трибуна, бр. 53, 5 май 1983, с. 1.

77 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 5, а . е. 1, л. 1 - 11.

78 Колев, Н. Със самочувствието на добри стопани. - Хасковска трибуна, бр. 107, 14

септ. 1985, с. 1 - 3.

79  ДА - Х - во, ф. 801, оп. 5, а. е. 5, л. 2 - 12.

80 Николов, Н. Ще продължи ли безисходицата и в бъдеще? - Хасковска трибуна, бр.

29, 11 март 1986, с. 2.

81 ДА - Х - во, ф. 801, оп. 5, а. е. 3, л. 35 - 41; а. е. 7, л. 1 - 15.

82 Вангелова, Ел. Ускорение в полет. - Граничен хоризонт, бр. 16, 21 апр. 1989, с. 1 - 2.

83 Дичев, Д. Тихите извори на самочувствието. - Шипка, бр. 180, 20 септ. 1989 г., с. 2.

84 Бобанац, Б. Блясък на кадифе от коприна. - Народна младеж, бр. 151, 31 юли 1989, с.

1 - 2.

85 Петрова, К. Копринените нишки и бизнеса. - Граничен хоризонт, бр. 31, 17 авг. 1990,

с. 1.

86 Дичев, Д. Не само да произведеш стоки. - Шипка, бр. 69, 11 апр. 1991, с. 1.

87 Петрова, К. Фирма „Коприна” засега се справя с новите икономически условия. -

Граничен хоризонт, бр.44, 1 - 8 ноем. 1991, с. 1 - 2.

88 Дичев, Д. Оцеляването зависи от самите нас. - Шипка, бр. 65, 4 апр. 1992, с. 4; Дичев,

Д. Главното си остава търсенето. - Мост, бр. 4, 24 - 31 ян. 1992, с. 2.

89 Михайлов, М. „Коприна” отново се изправя на краката си. - Мост, бр. 14, 6 - 12 апр.

1994, с. 3

90 Михайлов, М. 62 % от продукцията на „Коприна” ЕАД - Свиленград е за износ. -

Мост, бр. 23, 15 - 22 юни, 1994, с. 1- 2.

91 63 млн. лева ще даде „Коприна” за чешки тъкачни станове. - Мост, бр. 40, 12 - 18

окт. 1994, с.1.

92 „Коприна” ЕАД бе обявена за раздържавяване от агенцията за приватизация. - Мост,

бр. 4, 8 - 14 февр. 1995, с. 1 - 8.

93 Колев, Н. „Коприна” е пред спиране поради липса на мазут. - Старият мост, бр. 3, 25

- 31 ян. 1995, с. 1 - 2. Петрова, К. ЕАД „Коприна” ще се приватизира по

мениджърския способ. - Старият мост, бр. 5, 8 - 14 февр. 1995, с. 2.

94 Цонев, Н. С 20 % е вдигната средната работна заплата в „Коприна” ЕАД. - Старият

мост, бр. 22, 6 - 12 май 1995, с. 1.

95 Колев, Н. „Коприна” отново е поставена на колене. - Старият мост, бр. 1, 9 - 15 ян.

1996, с. 3.

96 Колев, Н. Някой се опитва да пъха пръчици в колелото на „Коприна”. - Старият мост,

бр. 26, 2 - 8 юли, 1996, с. 3.

97 Величкова, С. Жан Виденов на работна среща в Хасковска област. - Мост, бр. 18, 27

авг. - 2 септ. 1996, с. 1 - 2.

98 Колев, Н. „Коприна” спря за една седмица. - Старият мост, бр. 9, 4 - 10 март, 1997,

с. 3.

99 Коларова, Хр. Стачка стягат работниците от „Коприна”. - Старият мост, бр. 10, 11 -

17 март, 1997, с. 1.

100 Коларова, Хр. Напрежението в „Коприна” остава. - Старият мост, бр. 11, 18 - 24

март, 1997, с. 2.

101 Щерев, Хр. Добри резултати не се постигат без професионализъм. - Старият мост,

бр. 12, 25 - 31 март, 1997, с. 2.

102 Коларова, Хр. Стачката в „Коприна” продължава. - Старият мост, бр. 13, 1 - 4 апр.,

1997, с. 3; Георгиева, Г. В „Коприна” искат оставка на ръководството. - Мост, бр.

10, 25 - 31 март, 1997, с. 1 - 2.

103 Коларова, Хр. Работниците от „Коприна” пак в стачна готовност. - Старият мост,

бр. 28, 14 - 20 юли, 1998, с. 2.

104 Колев, Н. Не се явиха кандидати за „Коприна”. - Старият мост, бр. 36, 8 - 14 септ. 1998, с. 2.

105 Колев, Н. 400 милиона дължи  „Армира” на „Коприна”. - Старият мост, бр.41, 13 - 19 окт. 1998, с. 2.

106 Иванова, Р. Подписка срещу директора на „Коприна”. - Мост, бр. 41, 13 - 19 окт.

1998, с. 1 - 3.

107 Колев, Н. Съкращенията в „Коприна” бяха наложителни. - Старият мост, бр.

12, 23 - 29 март 1999, с. 3; Колев, Н.1)3 съкращават в „Коприна”. - Старият мост,

бр. 9, 2 - 8 март 1999, с. 2; Съкращенията в „Коприна” са незаконни.- Старият мост,

бр. 15, 13 - 19 апр. 1999, с. 3.

108 Бекярова, Т. Работниците от „Коприна” пред стачка. - Старият мост, бр. 32, 10 - 16

авг. 1999, с. 2.

109 Бекярова, Т. Работниците от „Коприна” протестират на улицата. - Старият

мост, бр. 33, 17 - 23 авг. 1999, с. 2.

110 Бекярова, Т. Саботаж в „Коприна”. - Старият мост, бр. 37, 13 - 16 септ. 1999, с. 2.

111 Райкова, К. Ревизията в „Коприна” не установи финансови нарушения. - Старият

мост, бр. 46, 14 - 18 окт. 1999, с. 1 - 2; Бекярова, Т. В „Коприна” всичко е законно.

- Старият мост, бр. 50, 2 - 8 ноем. 1999, с. 2.

112 Инвестиции за 150000 долара правят в „Коприна”. - Старият мост, бр. 27, 4 - 10

юли 2000, с. 3.

113 „Коприна” АД продаде дъщерна фирма в Ивайловград. - Старият мост, бр. 28, 12

- 17 юли 2000, с. 2.

114 Колев, Н. Токов удар парализира фабрика „Коприна”. - Старият мост, бр. 21, 2

юни 2003, с. 1 - 3.

115 Колев, Н. Възобновиха частично производството в „Коприна”. - Старият мост,

бр. 24, 23 юни 2003, с.2; Колев, Н. ОББ сложи управител на „Коприна. - Старият

мост, бр. 27, 17 - 20 юли 2003, с. 1 - 3.

116 Димитрова, Т. Правителството не даде „Коприна” на офшорка. - Старият мост,

бр. 5, 9 февр. 2004, с. 1 - 3; Колев, И. „Коприна” свива производството си

наполовина. - Хасковска Марица, бр. 69, 3 апр.2009, с. 3.

117 Чончев, И. „Коприна” облече сръбската армия и пусна кепенци. - Новинар юг,

бр. 9, 15 ян. 2010, с. 2.

118 Колев, И. Криза: 20 фабрики обявени за продан. - Хасковска Марица, бр. 366, 9

юни 2010, с. 4.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Стопанският живот в Свиленград и района му от векове се определя и от един допълнителен поминък - отглеждането на копринената буба и търговията с пашкули. Неговото практикуване се обуславя главно от добрите природни условия и търсенето на пазара. Това стимулира и развоя на бубарството през вековете. В развитието му са заинтересовани не само жителите на града, но и населението на района. Тези условия са валидни не само за Свиленград и района, но и за голяма част от българските земи.

Непосредствено след Балканските войни и края на Първата световна война, към Свиленградско се насочват и се преселват хиляди бежанци от Източна и Западна Тракия. Те са ревностни производители на пашкули, което постепенно увеличава тяхното количество. Но сега се променя политическата и стопанската конюнктура. Най-големият търговски център - гр. Одрин остава в пределите на Турция.

Стопанското развитие в страната през 20-те години се отразява безусловно и върху  производството на пашкули. Започва възстановяването на селското стопанство, което най-вече е от значение за Свиленградския край, който е понесъл големи загуби през тези години като пограничен район. Възстановява се бавно и пашкулопроизводството.

До началото на 30-те години българското производство на пашкули достига своя максимум. Свиленград и района са водещи в страната по количеството на произведените пашкули. През периода 1931 - 1935 г. пашкуленото производство в страната изпада в криза. Причината за това е най-вече голямото производство на изкуствена коприна у нас и в европейските страни, което нанася големи беди на пашкулопроизводителите и производителите на естествена коприна. Това е и причината да бъдат намалени изкупните цени на пашкулите, а оттам и намаляването на пашкулопроизводството. Унищожени са хиляди декари с черничеви насаждения.

Държавната политика в земеделското стопанство продължава да се провежда чрез БЗКБ. Като мерки за засилване и регламентиране на производството на пашкули и сурова коприна, през 1935 г. се въвежда монополен режим за закупуването им от БЗКБ. Запазват се и занапред покровителствените вносни мита върху копринената прежда и копринените произведения, както и установената такса върху произвежданата в страната изкуствена коприна. БЗКБ остава единственият монополист по изкупуването на пашкулената продукция до 1947 г., когато е закрита.

Чрез ценовата политика БЗКБ влияе върху процеса на увеличаване на пашкулопроизводството, което води към разширяване на площите, засети с черничеви дървета. Наред с това осъществява мероприятия за подобряване качеството на пашкулената реколта, подобряване на рандемана, контролира подобряването на видовите породи пашкули, които се отглеждат и не на последно място разпределя пашкуленото производство за преработка в страната и продажбата в чужбина.

През 1936 г. се променя стопанската конюнктура в страната. Повишени са изкупните цени на пашкулите и се увеличава търсенето им на пазара. Благоприятните условия през втората половина на 30-те години дават възможност пашкуленото производство да се засили. При това цялото производство намира пазар в страната, тъй като копринотъкачните фабрики имат необходимият капацитет да ги преработят в сурова коприна. Една малка част от тях продължава да се изнася в чужбина и това са свиленградските бели пашкули „Одрински тип”, които се търсят за специални цели и заплащат на твърде високи цени.

Увеличаването на пашкулопроизводството през втората половина на 30-те години, води до системно и основно преустройство на бубарството, което да се издигне в по-голямо качествено отношение и да се увеличи възможният максимум на доход от единица черничева площ. Базата на това преустройство е реорганизиране на черничарството и бубарството и стопанскоикономическо организиране на отрасъла.

В областта на пашкулопроизводството стремежът е да се увеличи средният добив от унция, да се подобри рандемана и съществуващите типове пашкули от бялата и жълтата раса и да се установят стандартни типове за цялата страна.

За реализирането на поставените по-горе цели се предприемат редица инициативи в семепроизводството, като поемане производството на бубено семе за репродукция от Бубарския опитен институт в страната, заменяне на част от отглежданите у нас чисти, бели и жълти раси с кръстосани такива, задължително въвеждане на специални репродукционни зони за отглеждане на бубено семе и т. н.

Историята на развитието на бубарството в Свиленград и районът до средата на 40-те години на ХХ в. е един труден, но успешен етап за този важен стопански поминък. Тръгнало в годините на стопанска разруха след Балканските и Първата световна война, то постепенно укрепва, развива се, изгражда необходимата база, за да стане пашкулопроизводството от района водещо в страната. Неговото успешно развитие намира израз в създаването и дейността на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” в Свиленград, която в своите стопански начинания не само стимулира, но и допринася това производство да има постоянно присъствие на европейските пазари.

Развитието на бубарството в страната и в частност в Свиленград след политическите и стопанските промени след 1944 г., бележи години на чувствително повишаване количеството на произведените пашкули и години на отлив от този допълнителен стопански поминък до края на съществуването му.

С т. н. социалистическо преустройство и колективизацията на селското стопанство, бубарството се поставя на коренно различна система на организация на труда -  колективното отглеждане на бубите и бубохранене по домовете. Но тази практика един ден се оказва една от  основните причини за залеза на пашкулопроизводството в страната.

В първите години на въвеждането на колективното бубохранене то се разпространява по-широко в редица стопанства. Убеждението на редица стопански ръководители е, че то създава условия да бъдат приложени цялостно изискванията на бубарската наука и да се получат по-доброкачествени пашкули.

С практикуването на колективното бубохранене през годините постепенно се наблюдава значителен спад в пашкулопроизводството. Отчита се, че ниските добиви се дължат на лошите грижи за бубите в кооперативните стопанства - неподходящи помещения, недостатъчна хранителна площ, липсата на бубарски инвентар, крайно незадоволително хранене на бубите, неправилното заплащане труда на кооператорите .

Това е причината да започнат да се търсят резерви за получаване на по-високи добиви.  Приемат се редица решения за подобряване на пашкулопроизводството, увеличават се не един път изкупните цени на пашкулите, създава се нова организация и т. н.

Въпреки предприетите мерки на държавната власт и програми за бъдещето на отглеждането на копринената буба и развитието на свилоточната индустрия, бубарството постепенно замира в началото на 90-те години поради различни стопански и демографски причини.

Производството на пашкули като един от основните поминъци на голяма част от градското население в Свиленград и променените стопански условия след Балканските и Първата световна война, изпитва все повече необходимостта от създаването на специализирано сдружение, което конкретно да организира прибирането, сушенето, сортировката и общата продажба на пашкулите в района. Изгражда се Районна кооперация на бубохранителите „Коприна”, която изиграва важна роля в развитието на земеделското стопанство в града и района.

В създаването на кооперацията основна роля играе клона на БЗБ, открит непосредствено след освобождение на Свиленград през 1912 г. Като държавна банка, за да регулира пазарните цени на пашкулите, тя се явява на пашкуленото тържище в Свиленград и закупува на твърди цени пашкулите. Това внася известно успокоение сред производителите. Тези условия, при които банката работи, са добър пример и оказват своето благотворно влияние за създаването на кооперативни начала за извършване на същата дейност, която дотогава е нейно дело.

Поставено е началото на кооперацията, която за кратък период разпростира влиянието си над пашкулопроизводителите от града и селата на околията. Укрепнала бързо, строи материална база. През годините се изгражда сушилня, антрепозит и филатура. Свиленград тръгва по пътя на изграждане на своята голяма копринена индустрия.

С въвеждането на монопол върху изкупуването на пашкули от страна на БЗБ през 1935 г., се променя основата на работата на кооперацията, както и началата, които са залегнали в устава й. Цялата база, върху които е поставена кооперацията още при основаването й, е изменена. Причината за това е в създадения монополен режим при изкупуването на пашкулите. По този начин кооперацията от сдружение за общи продажби се превръща в производително сдружение, на което липсва най-главният елемент - участието на кооператорите в производството.

Успехите и трудностите съпътстват живота на кооперацията. И въпреки всичко тя успява, работи и постига значителни успехи на стопанското поле. Участва активно на международните пазари, печели не само награди, но и авторитет. Не веднъж кооперацията проявява благотворителност към граждани, обществени организации и домове.

През първата си десетгодишна дейност, кооперацията има главно за цел да организира прибирането, изсушаването, сортировката и общата продажба на пашкулите в района, което завършва с пълен успех. Следващият етап от дейността и е създаването на свилоточенето и тъкачеството. Ръководството добре разбира, че вместо пашкуленото производство да се продава, по-целесъобразно е пашкулите да се преработват в коприна от една модерна филатура, което позволява да се тъкат копринени платове и различни копринени изделия. Това е вторият значим период от дейността на кооперацията след нейното създаване. Осъществяването на тази инициатива носи на производителите по-големи облаги, а заедно с това се създава работа на десетки работници.

Изграждането на съвременна и модерна материална база, разумното управление през годините, амбицията да се утвърждава все повече кооперацията, провеждането на успешна производствена и търговска дейност, я превръщат в най-значимото и проспериращо предприятие в Свиленград. Тя се превръща за години наред в един от най-големите стопански фактори не само за града и района, но и в страната, като стимулира пашкулопроизводството и заема полагащото й се място в българската копринена индустрия.

Дейността на кооперация „Коприна” до 1944 г., преминава преди всичко в  създаване и изграждане на материалната база и утвърждаването й. Изгражда се филатурата - едно от най-значимите начинания.

През 22-годишното самостоятелно съществуване на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна”, мечтата на нейните учредители Свиленград да се превърне в българския Лион се оказва неосъществима в стопанските условия на Царство България. Тази мечта не ги напуска и през следващите няколко години след 1944 г., когато в България се извършват стопански и политически промени и все още кооперацията съществува самостоятелно. Вярва се, „че Свиленград ще стане  това, което е гр. Лион за Франция и когато се каже Свиленград, да се знае, че това е градът на коприната в България”.

Със стопанските и политическите промени в страната след 9 септември 1944 г., започва вторият етап от развитието и дейността на кооперация „Коприна”. Установява се нова стопанска политика на държавно планиране и регулиране на целия стопански живот в страната. Новите стопански структури отнемат възможността за прилагане на устава на кооперацията и голяма част от дейността й. Създава се голямото промишлено предприятие, което всъщност наследява и развива коприненото производство в Свиленград и района до края на ХХ век.

През втората половина на ХХ в. дейността на кооперация „Коприна”, а през годините преименувана в ДИП, фабрика, завод, ЕАД, държавна фирма, е един от най-значимите. Кооперацията постепенно се изгражда и става едно от най-големите индустриални предприятия на копринената текстилната промишленост в страната. Това израстване през първите години е трудно и болезнено за членовете, които имат определен дялов капитал, но прието и наследено от техните наследници безрезервно. Такава е политическата и стопанската конюнктура в страната.

И след 1944 г. пашкулопроизводството и копринарството продължават да бъдат едни от основните допълнителни поминъци на населението от Свиленград и района. Поради промените в цялостния  политически и стопански живот в страната, се променят условията и организацията на тяхното производство и използването им.

Кооперация „Коприна” - Свиленград при новите стопански условия е с ново административно-стопанско и техническо ръководство. Дейността й в края на 40-те и началото на 50-те години почти изцяло се обвързва с държавния сектор. При това положение социалистическото съдържание на кооперативното предприятие бързо се развива по линия на управлението и вътрешната организация. По такъв начин кооперацията става неделима част от онази необходима икономическа база, която осигурява по-нататъшно успешно развитие на копринената текстилна индустрия в страната.

Макар относителният дял на кооперацията в промишленото производство на страната да не заема особено голямо място, значението й в копринената текстилна промишленост е доста значимо поради наличието на добра материална база и изградена организация на производство.

Следващият етап при новите стопански условия е създаването на ДИП „Коприна” - Свиленград. То е обособено на стопански разчет предприятие от общодържавно значение. За цялата дейност на новото индустриално предприятие е изработен правилник, който регламентира общите положения в него, устройството, организацията и функциите му.

С разрастването на производствените възможности на ДИП „Коприна” - Свиленград, необходимостта от изграждането на нова материална база, отговаряща на съвременните възможности на една фабрика, все повече назрява.

С оглед преструктурирането производството на предприятията, които произвеждат копринени изделия, се разработват основни насоки за развитие и специализация на копринената текстилна промишленост в страната за периода 1969 - 1975 г. При определяне насоките на специализация се изхожда от типизирането на оборудването през следващите години. Изхождайки от горното, се разработват основните насоки за развитието и специализацията на ДИП „Коприна”.

Едно от основните условия, което дава възможност за съществуването на такава специализация, е наличността предимно на универсално оборудване в производствените цехове. Така към основната дейност на предприятието - тъкачницата, съществуващият мулинажен отдел за пресукване на копринени прежди се планира и изработването на буретни прежди, което да се извършва само в ДИП „Коприна” - Свиленград, за което се създава буретна предачница с определен годишен капацитет. При специализацията на предприятието се очаква да се създаде по-добра възможност за тясно специализиране на кадрите по видове производства и по-пълноценното им използване.

През първият етап на специализация до 1970 г. се ликвидира производството на тъкани от естествена коприна за облекло и производството на изкуствено копринените тъкани. В резултат на предлаганата специализация се стеснява и производствената програма по групов асортимент.

Основните моменти на предложената специализация до 1975 г. през втория етап е залагане производството на определени количества от естествени копринени тъкани в ДИП „Коприна”, които са технически със специално предназначение. Планира  се и производството на синтетични тъкани. Филатурният цех се отделя от предприятието и функционира в състава на друга стопанска структура.

След провеждане на специализацията, производствената програма по групов асортимент още повече се стеснява. Съгласно програмата, ДИП „Коприна” специализира в производството на копринени тъкани, предимно от типа на шушлякови тъкани и тъкани с буретни прежди.

Приетата специализация на производството поставя сериозно и въпроса с новото строителство и реконструкцията на материалната база. Като цяло ДИП „Коприна” става едно съвременно модерно предприятие, отговарящо на всички съвременни изисквания.

Предмет на основната дейност на фабриката е производството на сурови копринени тъкани, които се изпращат в СК „Копринен текстил” - Карлово за преработка и подготовка за вътрешния пазар и за износ. С преминаването като поделение на СК „Копринен текстил” - Карлово през 1976 г., се чувства положителна тенденция в развитието на предприятието.

Процесът на уедряването на държавните промишлени предприятия, което има определено значение  за по-нататъшното стабилизиране и разширяване на производството, засяга и фабрика „Коприна”. Това е предизвикано от разширяване сферата на производство и да се отговори на изискванията, произтичащи от по-нататъшното развитие на копринената текстилна промишленост.

Така в определен етап от развитието на леката промишленост в страната се променя и статута на фабрика „Коприна”, която е поделение и е включена в организационно-икономическо единство със СК „Свилена”, упражнява правата и изпълнява задълженията, предвидени за стопанската организация, доколкото няма нормативни ограничения на тези права. Тя извършва стопанска дейност в съответствие с единния план за обществено икономическо развитие на страната и утвърдената му от СК „Свилена” задачи, работи на стопанска сметка и е самостоятелна юридическа личност. И сега главните задачи на фабрика „Коприна” са да организират производството на качествени копринени тъкани за удовлетворяване на обществените потребности.

В резултат на новите стопански изисквания, фабрика „Коприна” разработва и приема „План за научнотехническото и социалноикономическото развитие за периода 1985 - 1990 г.”, където е записано, че е специализирано предприятие за производство на подплати от вискозна коприна и копринено кадифе, и незначителни количества полиестерна коприна.

В резултат на политическите и стопански промени, които се извършват в страната от началото на 90-те години, е създаването на държавна фирма „Коприна”. Новата фирма има за предмет на дейност производството на пашкули, естествена коприна, сурови коприни, тип копринени тъкани, копринено кадифе и конфекция. Създават се условия за затварянето на целия технологичен процес - от добиването на пашкули до производството на тъкани и конфекция.

Превърнало се в модерно текстилно предприятие на копринената текстилна промишленост, фабрика „Коприна” произвежда вискозни и полиестерни платове, копринено кадифе, както и смеси - вискоза (ацетат, вискоза) полиестер. „Коприна” е най-големият производител в България на хастари от вискоза и вискозни смеси. Чрез сътрудничеството с италианския град Комо, „Коприна” подържа традиционни търговски отношения с партньори от Италия и други страни от ЕС. Вискозните платове, произвеждани от фирмата, са едни от най-търсените.

Свиването на вътрешните и външните пазари през 90-те години е причината рязко да намали производството на фабриката. Търсенето на тъканите на фабриката през тези години намалява изключително много, което кара производството да работи с намален капацитет. Световната криза се отразява и на международните пазари. В страната има безконтролен внос на евтини платове, което е от съществено значение за упадъка на родното производство.

Трудностите в годините на прехода, пред които е изправена фабрика „Коприна”, още повече се усложняват през първото десетилетие на 2000 г. Следват изключително непопулярни инициативи след приватизацията на предприятието, като съкращения, частично и периодично спиране на производството, протестни действия на работниците, липса на петролни продукти, честа смяна на ръководството и т. н. Икономическата криза довежда до там, че предприятието работи вече само на парче, когато има необходимите поръчки.

Икономическата криза обхванала страната, липсата на поръчки е причината фабриката почти да не работи. Производството е спряно. „Коприна” е обявена за продажба. Поредицата от стопански и икономически причини довежда в началото на ХХІ в. да се сложи край на коприненото текстилно производство в Свиленград. Българският „Лион” изгубва завинаги значението си на център на копринената индустрия в България.

РЕЧНИК НА НЕПОЗНАТИТЕ ДУМИ

Алъш-вериш - вземане-даване, търговска размяна

Ан-рас - доброкачествени, наведнъж общо събраното количество пашкули от първо, второ и трето качество за изкупуване

Агър - специално пресукана и изварена коприна за тъкане на бурунджук - домашно копринено платно с кенари

Аливре - плащане в брой

Антрепозит - склад за съхранение на пашкули

Ашлама - облагородена черница чрез присаждане

Ахър - обор за добитък, широко пространство, коридор

Бариша - копринена кърпа

Батясала - задлъжняла, изоставена

Баялма - диалектно название на болестта флатерия или флашерия

Бурунджук - домашно тъкано копринено платно с кенари

Буретна прежда - сто процентова копринена прежда тъкана от фризон и кайнар за производство на плат „шантунг”

Бюджеклик, бюджюклюк - диалектно название на полумасивни кирпичени постройки по селата, пригодени за отглеждане на буби

Варантен кредит - кредит срещу дадено производство, в случая пашкули

Вилает - административна териториална единица - окръг, област

Вътък или трама - пресукана копринена прежда за тъкане на два или повече ката

Гаргалъци или мекуши - меки пашкули с лошо качество

Гладкост - липса на мъх или пелозитет по копринените жички. Измерва се на сериплан в проценти

Гласерия - заразна болест по бубите

Греж - сурова коприна добита от точенето на няколко пашкула заедно

Гренадин - много осукан органсен (виж органсен)

Гренажно предприятие - фабрика за извличане на копринената нишка от пашкулите след потапянето им във вряла вода

Греньор - производител на бубено семе

Гренаж - съвкупност от процеси за произвеждане на качествено бубено семе

Джизие - поглавен паричен данък

Драм - стара мярка за тегло, равна на 3.10 г Двойки - два пашкула в едно, които се приемат за долнокачествени

Деал - един кат греж осукан до 3000 сука. Когато суковете минават 1000, тогава грежа минава в категория креп.

Девидаж - правилно отмотаване на коприната с най-малко късания. То се измерва с числото на скъсванията на 10 чилета при отмотаването им в продължение на един час

Еластичност - разтягане на коприната до скъсване. Измерва се на милиметър на един метър

Здравина - издръжливост на коприната до скъсване при постепенно натоварване. Измерва се в грамове на 1 дение

Закелевяло - изсъхнало, недоразвито и не стопанисвано правилно дърво

Ишлиме - преработка на не собствени-чужди пашкули при определени условия

Каза - административна териториална единица - околия, днес община

Кайнар - диалектна дума  за ребуи или копринен дреб - изварени копринени отпадъци - пелет във вода или в слаб алкален разтвор с цел да се отделят какавидите

Каратабан - диалектно название на болестта пебрина по бубите

Кетип, китибин - писар, секретар, деловодител

Кепенци - дъсчени капаци на прозорци

Киреча - диалектна форма на болестта мускардина по бубите

Кондисионирано кило- това е утвърдена мярка за продажба на коприна

Коприна - копринена нишка, която се добива от източването на пашкулите на копринената пеперуда. Бяла коприна се добива от бели пашкули, а жълта от жълти пашкули.

Кохезия - сцеплението на отделните пашкулени нишки в грежа. Тя се измерва на кохезиометър с числото на ударите на апарата, които са в състояние да разделят отделните пашкулени нишки на грежа

Креп - много ситно осукан греж от 2 или повече ката. За специален креп се смята този, който има повече от 3 ката

Мазата - борса, тържище

Микроскопиране - изследване чрез използването на микроскоп

Мостра - общото количество пашкули или коприна, предназначени за изследване

Мубашир - инспектор, лице, натоварено временно с инспектиране при определени случай.

Мускардина - болест по копринената буба, причинявана от паразитни гъбички

Мулинаж - място за специална обработка на копринената прежда, при която преди тъкането и на плат нишките се изчистват, събират се две по две и се пресукват по четири наведнъж. В случая, коприната дава фира от 3 до 5%

Мулинажна машина - пресуквателна машина за прежда

Мускардина -  киреча - болест по бубите

Мутафчийство - занаят за производство на чували и други тъкани от козина, добивана от кози - козя вълна

Назърин - упълномощен от централното управление финансово-административен надзорник или инспектор, който има право да събира данъци или други държавни доходи

Нахия - най-малката административна единица в Османската империя - подоколия или  община

Обелок - влакното с което е обвит всеки един пашкул

Одер - салон

Оджак - огнище с комин; огнище

Органсен - пресукана коприна в два или повече ката

Партида - общото количество пашкули или коприна, което е предмет на покупко-продажба

Пастьоров метод - отнася се до прилагане на метода на лекуване или обеззаразяване на копринената буба по името на Луи Пастьор. Известен е още под името целюлярна система.

Пасмо - прежда намотана на чиле

Пебрина - от латински piper - пипер, болест по бубите, при която се покриват с черни петна и изглеждат като напръскани с пипер, откъдето иде името

Пелет - последната риза на какавидата, заедно с нея

Пиастър - дребна турска монета = 1) 100 от турската лира или 40 пари; грош

Проба - частите на които се разделят мострите на пашкулите или коприната при изследване

Равномерност  или еднаквост на коприната - измерва се на сериплан в проценти

Рандеман - числото което показва количеството на коприната, която може да се добие от определено количество пашкули. Приема се съотношението 4 : 1, или от 4 кг сухи пашкули трябва да се получи 1 кг коприна

Реали - диалектно название на първо качество пашкули

Ребуи - копринен дреб или кайнар - най-ниско качествените отпадъци при точене на пашкулите

Реза - число което показва от колко килограма сурови пашкули се получава 1 кг. сухи такива

Санджак - голяма военноадминистративна област

Свила - коприна

Секондери - диалектно название на второ качество пашкули

Сон-кору - изсушаване на пашкулите в определена степен

Сурова коприна - греж - коприна, добита от точенето на няколко пашкула заедно. При изследване и контрол, тя се класира по специални таблици. По таблица „А” се класира, когато е предназначена за вътрешния пазар, а по таблица „Б” за износ

Таламбаз - дървен обков на огнище

Тежина на чилетата по европейски стандарт се движи от 60 до 90 гр. за титър. В обиколка, дължината на едно чиле е 148 до 152 см.

Тел-кел - изкупуване на пашкулите по определени цени без условия

Телялин - глашатай

Тикли - каменни плочи

Титър - дебелина на копринената прежда.Той се измерва с мярката „дение” и се означава с две числа -13 - 15 или 20 - 22 и т. н. Между тези две числа трябва да се намира средният титър на дадената коприна.

Трама - вътък - пресукана копринена прежда за тъкане в два или повече ката

Унция - единица мярка за тегло, която се употребява за мерене на бубено семе = 29.86 г. През 70-те години една унция вече се равнява на 36 г бубено семе

Утвар - църковни богослужебни съдове

Филатура - фабрика за отмотаване на копринената нишка от пашкулите и получаване на сурова коприна - предачница на копринена прежда

Флатерия или флашерия - заразна болест по бубите, наричана от населението баялма

Фризон - отпадъци при точене на пашкулите, добит от външния край на пашкулената нишка при хващане краищата на пашкулите. Той не съдържа остатъци от какавиди

Харар - голям чувал за пашкули

Хвъркалка - пашкул пробит от копринената пеперуда, преди да бъде умъртвена какавидата

Худая - малка стая

Чистота - липсата на пъпки, кордони, възли, рошавини и др. Измерва се на сериплан в проценти

Шапна индустрия - преработване на копринените отпадъци - шкарта, двойки, хвъркалки, фризон, пелет и отпадъци от мулинажа и тъкачеството  и получаване на шапна прежда

Шкарта - долнокачествени пашкули

Щок - натрупвана, непродадена коприна

Яхнаджийство - занаят за производството на растителни масла

ИЗТОЧНИЦИ И ЛИТЕРАТУРА

І. АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ

Държавен архив (ДА) - Х - во:

Ф. 53 к, оп. 1, а. е. 19, л. 5, 18 - 19, 41 - 42; а. е. 100, л. 1 - 16.

Ф. 88к, оп. 1, а. е. 2, л. 1 - 19;  а. е. 3, л. 1 - 7, 21 - 40, 57 - 64, 76 - 82; а. е. 4, л. 1 - 8, 13 - 20, 24 - 25; а. е. 5, л. 42 - 66, 122 - 173; а. е.7, л. 4 - 10; а. е. 10, л.19 - 26; а. е.11, л. 7 - 15; а. е. 12, л. 30 - 43; а. е. 14, л. 29 - 39;  а. е. 17, л. 1 - 143; а. е. 18, л. 1 - 38; а. е. 20, л.3 - 83; а. е 21, л. 9 - 61; а. е. 22, л. 9 - 43; а. е. 23, л. 45 - 100;

оп. 2, а. е. 24, л.3; а. е. 25, л. 4 - 49, 65 - 69; ; а. е. 26, л. 1 - 14; а. е. 30, л. 40 - 41, 107 - 122; а. е. 33, л. 5 - 8; а. е. 34, л. 1 - 32; а. е. 35, л. 25, 32, 37, 38, 53; а. е. 36, л. 6 - 15, 88; а. е. 37, л. 1 - 12; а. е. 49, л. 3 - 10; а. е. 51, л.1 - 20; а. е. 54, л. 10; а. е. 74, л. 58, 253; а. е. 80, л. 3 - 5; а. е. 86, л. 50; а. е. 93, л. 11 - 75; а. е.123, л.1; а. е.129, л. 1 - 2; а. е. 133, л. 24, 46; а. е.134, л. 10 - 18; а. е.136, л. 4; а. е. 137, л. 107 - 113; а. е. 138, л. 135; а. е. 147, л. 5 - 11; а. е. 284, л. 2.

Ф. 129к, оп. 1, а. е. 3, 57 - 64; а. е. 22, л. 1 - 3;

оп. 2, а. е. 3, 57 - 64, 65 - 69; а. е. 52, л. 19 - 21; а. е. 57, л. 1 - 3; а. е. 59, л. 1 - 34; а. е. 66, л. 23 - 24; а. е. 73, л. 3; а. е. 82, л.20 - 24; а. е. 83, л. 4 - 6.

Ф. 86, оп.1, а. е. 8, л. 9 - 21; а. е.9, л. 1 - 7, 14 - 16, 31 - 34; а. е. 10, л. 1 - 13, 41 -  44; а. е. 12, л. 7 - 9; а. е. 15, л. 3 - 6; ; а. е. 23, л. 48, 52, 55; а. е. 59, л. 1 - 34; а. е. 74, л. 5 - 6, 18; а. е. 76, л. 5 - 6, 25; а. е. 79, л. 3 - 4, 23, 25, 33 - 35; а. е. 83, л. 1 - 3; а. е. 90, л. 1 - 3, 4 - 15; а. е. 92, л. 15 - 17.

Ф. 801, оп. 1, а. е. 1, л. 1 - 24, 40 - 48; а. е. 2, л. 12 - 23, 24 - 26; а. е. 8, л. 1 - 11, 18 - 39; а. е. 16, л. 3 - 7, 12 - 41; а. е. 21, л. 29 - 55.

оп. 2, а. е. 1, л. 1 - 24; а. е. 4, л. 23 - 26, 27 - 37; а. е. 6, л. 2 - 29, 30 - 33; а. е. 11, л. 1 - 12, 13 - 26; а. е. 15, л. 1 - 38; а. е. 22, л. 18 - 26; а. е. 23, л. 23;

оп. 3, а. е. 1, л. 21 - 32; а. е. 45, л. 2 - 3; а. е. 47, л. 1 - 8; а. е. 4, л. 2 - 20; а. е. 2, л. 1 - 22;

оп. 5, а . е. 1, л. 1 - 11; а. е. 3, л. 35 - 41; а. е. 5, л. 2 - 12; а. е. 7, л. 1 - 15.

ДА - Смолян: ф. 106к, оп. 1, а. е. 4, л. 19; а. е. 6, л. 132.

Централен държавен архив (ЦДА) - София:

Ф. 288к, оп. 4, а. е. 447, л. 1 - 13, 137 - 138; а. е. 448, л. 71 - 72; а. е. 1777, л. 14 - 15.

Ф. 869к, оп.1, а. е. 8, л. 9 - 21; а. е.9, л. 1 - 7, 14 - 16; а. е. 10, л. 41 -  44;  а. е. 23, л. 48, 52, 55; а. е. 59, л. 1 - 34; а. е. 71, л. 6 - 8; а. е. 79, л. 3 - 4; а. е. 83, л. 1 - 3.

оп.2, а. е. 3, л. 1 - 16, 16 - 29; а. е. 4, л. 1 - 14; а. е. 5, л. 34 - 40, 85 -  93; а. е. 9, л. 1 - 7; а. е. 15, л. 1- 3.

Ф. 2089к, оп. 1, а. е. 79, л. 36 - 40; а. е. 120, л. 1; а. е. 124, л. 3 - 15.

ІІ. ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ

Ден, бр. 12, 21 апр. 1875.

Едирне, № 75, 16 април 1869; бр. 975, 4 авг. 1899.

Източно време, бр. 21, 5 юли 1875.

Съветник, № 22, 19 авг. 1863; бр. 26, 16 септ. 1863; бр. 28, 30 септ. 1863; бр. 29, 7 окт.

1863; бр. 30, 14 окт. 1863; бр. 31, 21 окт. 1863; бр. 14, 4 юли 1864.

Цариградски вестник, 15 юни 1857; № 402, 25 окт.1858;  № 377, 3 май 1858;

№ 381, 31 май 1858; № 385, 28 юни 1858; № 402, 25 октомври 1858; №481,

30 април 1960.

ІІІ. ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ

Ангелов, Ф. Трайна основа за успехите. - Хасковска трибуна, бр. 22, 19 февр. 1981.

Анева, В. Свилената нишка на една традиция. - Отечествен фронт, бр. 12369, 8 апр. 1986.

Арабаджиев, С. Свилената нишка. - Работническо дело, бр. 329, 24 ноем. 1984. 45 Атанасова, Ел. Пашкулите са изкупени. - Граничен хоризонт, бр. 27, 6 юли 1990.

Бетлиева, Ж. Старата слава на копринения град. - Граничен хоризонт, бр.16, 12 юни 1986. Бобанац, Б. Блясък на кадифе от коприна. - Народна младеж, бр. 151, 31 юли 1989. Бъчварова, В. Резултатите от съревнованието. -  Хасковска трибуна, бр. 104, 4 септ. 1973. Бъчварова, В. Значителен ефект. - Хасковска трибуна, бр. 91, 3 авг. 1974.

Вангелова, Ел. Ускорение в полет. - Граничен хоризонт, бр. 16, 21 апр. 1989.

Вангелова, Ел. При пълна мобилизация. - Хасковска трибуна, бр. 106, 12 септ. 1978.     Вангелова, Е. Стабилни икономически резултати. - Хасковска трибуна, бр. 88, 28 юли 1979.

Вангелова, Е. Предсрочно по всички показатели. - Граничен хоризонт, бр. 21, 7 дек. 1979.

Вангелова, Е. Икономическият механизъм дава безспорни резултати. - Хасковска трибуна, бр. 77, 1 юли 1980.

Вангелова, Е. Самовзискателността на комунистите. - Хасковска трибуна, бр. 137, 22 ноем. 1980.

Вангелова, Е. С изпълнен шестмесечен план. - Хасковска трибуна, бр. 68, 12 юни 1982 Вангелова, Е. Във фабрика „Коприна” плодотворно съревнование. - Хасковска трибуна, бр. 113, 27 септ.1973.

Вангелова, Е. Борбата за икономии продължава с нова сила. - Хасковска трибуна, бр. 11, 27 ян.1974.

Величкова, С. Жан Виденов на работна среща в Хасковска област. - Мост, бр. 18, 27 авг. - 2 септ.1996.

Велкова, Ел. При свиленградските бубохранители. - Родопска борба, бр. 44, 6 юни 1956. Висока награда за текстилците. - Хасковска трибуна, бр. 53, 5 май 1983.

Вълчев, А. Изучаване и внедряване съветския опит във фабрика „Коприна”. - Свиленградска правда, бр. 13, 15 окт. 1971.

Вълчев, А. Специализацията - лост в икономиката. - Свиленградска правда, бр. 16, 30

ноем. 1971.

Балканджиев, И. Беломорието, минало, настояще и бъдеще. С., 1942.

Бекярова, Т. Работниците от „Коприна” пред стачка. - Старият мост, бр. 32, 10 - 16 авг.1999.

Бекярова, Т. Работниците от „Коприна” протестират на улицата. - Старият мост, бр. 33, 17 - 23 авг. 1999.

Бекярова, Т. Саботаж в „Коприна”. - Старият мост, бр. 37, 13 - 16 септ. 1999. Бекярова, Т. В „Коприна” всичко е законно. - Старият мост, бр. 50, 2 - 8 ноем. 1999.

Беломорски, И. Над 75000 кг пашкули постъпиха в  складовете. - Родопска борба, бр. 52, 4 юли 1956, с. 3.

Берковски, П. Записки. Лом, 1894.

Берова, Б. Намалява производството на копринени пашкули. - Отечествен фронт,

бр.13140, 30 март 1989.

- Борба, бр. 1252, 23 юни 1925; бр. 1253, 24 юни 1925; бр. 3016, 24 май 1931; бр. 5407, 10 май 1939; бр.5415, 20 май 1939; бр. 5475,1939; бр. 5485, 15 авг. 1939; бр. 5555, 7 ноем. 1939.

- Бубарски преглед, бр. 2, 1934; бр. 9, 1935; бр. 3, 1934; бр. 12 - 13, 1935.

- Българска коприна (БК), кн. 4 - 5, 1938; БК, кн. 7 - 8, 1939 - 1940; кн. 7 - 8, 1937; кн. 1 - 2, 1938; кн. 6 - 7, 1938; кн. 10; кн. 3, 1939;  кн. 2, 1942.

Гаджанов, Д. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на ХVІІ век.

ПСп, кн. LXX, 1909, с. 714 - 715.

Гандев, Хр. Проблеми на  Българското възраждане. С., 1976.

Георгиев, К. Усвояване на новото производство. - Хасковска трибуна, бр.12, 27 ян. 1977.

Георгиев, М. Селекционен пост в Свиленград. - Свиленградски глас, № 10, 21 юли 1933.

Георгиев, Н. Високи добиви от пашкули. - Родопска борба, бр. 414, 12 юли 1952. ; Георгиева, Г. В „Коприна” искат оставка на ръководството. - Мост, бр. 10, 25 - 31 март, 1997.

Граматиков, Г. Река Марица като търговски път през  ХVІІІ - ХІХ век. - ИП, кн. 10. Григоров, Г. Основните фондове и ремонтите - ръка за ръка. - Хасковска трибуна, бр. 87, 23 юли, 1966.

Грозев, Ж. За повече пашкули в Хасковски окръг. - Хасковска трибуна, бр. 50, 27 апр. 1967.

Грозев, Ж. За по-голяма ефективност в бубарството. - Хасковска трибуна, бр. 43, 24

апр. 1971.

Грозев, Н. Монополът в пашкулопроизводството. - Борба, бр. 4813, 13 май 1937.

Да изпълним плана за пашкулопроизводството. - Хасковска трибуна, бр. 44, 14 апр. 1960. Дервенков, К. Създаваме кадри с много знания и умения. - Хасковска трибуна, бр. 105, 3

септ. 1964.

Димитров, С. Постигнатото не е предел. - Хасковска трибуна, бр. 109, 15 септ. 1981. Димитрова, М. В ДИП „Коприна”: Мероприятия - в духа на Януарското съвещание. - Свиленградска правда, бр. 2, 13 февр. 1970.

Димитрова, Т. Правителството не даде „Коприна” на офшорка. - Старият мост, бр. 5, 9 февр. 2004.

Дичев, Д. Оцеляването зависи от самите нас. - Шипка, бр. 65, 4 апр. 1992.

Дичев, Д. Главното си остава търсенето. - Мост, бр. 4, 24 - 31 ян. 1992, с. 2.

Дичев, Д. Тихите извори на самочувствието. - Шипка, бр. 180, 20 септ. 1989.

Дичев, Д. Не само да произведеш стоки. - Шипка, бр. 69, 11 апр. 1991.

Дичев, Д. С неравномерна крачка. - Хасковска трибуна, бр. 94, 10 авг. 1972.

Днешното състояние и нужди на нашето черничарство, бубарство и копринарство. БК, кн.

7 - 8, 1939)1940.

Добрева, З. С пулса на колектива. - Хасковска трибуна, бр. 61, 30 май 1978.

Добрева, З. Подранило лято. - Хасковска трибуна, бр. 75, 28 юни 1979.

Документи за Българската история. Т. ІІІ, С. 1940.

-Държавен вестник (ДВ), бр. 27, 6 февр. 1918; бр. 91, 22 апр. 1935; бр. 110, 15 май 1945;  бр. 77, 4 апр.1946; бр. 114, 23 май 1946; бр.132, 14 юли 1946; бр. 15, 21 ян.1947; бр. 91, 22 апр. 1947; бр. 94, 25 апр. 1947; ; бр. 154, 7 юли 1947; бр. 144, 22 юни 1948; бр. 145, 23 юни 1948; бр. 209, 6 септ. 1948.

За високи добиви от бубарството. - Родопска борба, бр. 31, 21 апр. 1954, с. 1.

Загорски, Ал. Защо западна бубарството у нас. - Отечествен фронт, бр. 3622, 19 апр.

1956.

Заем за бубарството в Свиленград. - Борба, бр. 1789, 12 апр. 1927.

Запрянов, Д. Нужни са наистина ударни дни. - Кооперативно село, бр. 289, 8 дек. 1960.

Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. ІІ. С., 1934.  Иванов, Д., С. Хубенов. Организация на труда при бубохраненето в ТКЗС. -     Селскостопанска мисъл, кн. 3, 1957.

Иванова, Р. Подписка срещу директора на „Коприна”. - Мост, бр. 41, 13 - 19

окт. 1998.

Иванчев, М. Производството на пашкули от копринена буба и търговията с тях. С.,

1921 с. 21;

Иванчев, М. Копринарството в България. - Списание на Българското икономическо дружество, год. 25, 1926.

Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 25, 28 март 1961.

Извори за Българската история. Т. ХVІІІ. С., 1973.

Илчева, К. Започна бубохранилната кампания. - Старият мост, бр. 14, 12 - 18 апр.1995. Илчева, К. ПКИ „Заря” е включено в министерска програма за подпомагане на бубарството. - Старият мост, бр. 43, 31 окт. - 6 ноем. 1995.

Инвестиции за 150000 долара правят в „Коприна”. - Старият мост, бр. 27, 4 -

10 юли 2000.

Иринчев, И. Размножаване на черницата. - БК, кн. 4 - 5, 1939.

Колев, И. „Коприна” свива производството си наполовина. - Хасковска Марица, бр. 69, 3 апр.2009.

Колев, И. Криза: 20 фабрики обявени за продан. - Хасковска Марица, бр. 366, 9 юни 2010.  Иречек, К. Стари пътувания по България. Периодично списание на Българското   книжовно дружество, год. ІІ, кн. 4, С. 1883.

Караджов, Р. Фабрика „Коприна” на 50 години. - Хасковска трибуна, бр. 148, 30 дек. 1971.

Карайовов, Т. Материали за изучаване на Одринския вилает. СбНУНК, кн. ХІХ, 1903. Каракачанов, Г. Всеобщо дело. - Хасковска трибуна, бр. 34, 12 март 1970.

Каракачанов, Г. В ДИП “Коприна” нови платове. - Хасковска трибуна, бр. 134, 12 ноем. 1970.

Карекин, К. Радост за свиленградчани. - Хасковска трибуна, бр. 29, 23 март 1971. Карталов, Т. Гаранция за нови успехи. - Хасковска трибуна, бр. 151, 25 дек. 1965.     Киров, Т. Хасковски окръг пое задължението да произведе 705000 кг. пашкули. - За     кооперативно земеделие, бр. 55, 6 март, 1958.

Кожухаров, И. Бубарството в България. С., 1970.

Козарева, М. Масово - политическата работа - фактор за повишаване качеството на продукцията. - Хасковска трибуна, бр. 80, 7 юли 1964.

Коларова, Хр. Работниците от „Коприна” в стачна готовност. - Старият мост, бр. 28, 14 - 20 юли, 1998.

Коларова, Хр. Стачка стягат работниците от „Коприна”. - Старият мост, бр. 10, 11 - 17 март, 1997.

Коларова, Хр. Напрежението в „Коприна” остава. - Старият мост, бр. 11, 18 - 24 март, 1997.

Коларова, Хр. Стачката в „Коприна” продължава. - Старият мост, бр. 13, 1 - 4 апр., 1997.

Колев, Н. Поголовна сеч на черници. - Граничен хоризонт, бр. 50, 13 - 20 дек. 1990.

Колев, Н. Няма нито един бубохранител. - Старият мост, бр. 19, 12 - 18 май 1994

“Коприна” АД продаде дъщерна фирма в Ивайловград. - Старият мост, бр. 28, 12 - 17 юли 2000.

„Коприна” ЕАД бе обявена за раздържавяване от агенцията за приватизация. - Мост, бр. 4, 8 - 14 февр. 1995.

Колев, Н. Токов удар парализира фабрика „Коприна”. - Старият мост, бр. 21, 2 юни 2003.

Колев, Н. Възобновиха частично производството в „Коприна”. - Старият мост, бр. 24, 23 юни 2003.

Колев, Н. ОББ сложи управител на „Коприна. - Старият мост, бр. 27, 17 - 20 юли 2003. Колев, Н. Съкращенията в „Коприна” бяха наложителни. - Старият мост, бр.12, 23 - 29 март 1999.

Колев, Н.1)3 съкращават в „Коприна”. - Старият мост, бр. 9, 2 - 8 март 1999.

Колев, Н. Не се явиха кандидати за „Коприна”. -Старият мост, бр. 36, 8 - 14 септ. 1998. Колев, Н. 400 милиона дължи „Армира” на „Коприна”. - Старият мост, бр.41, 13 - 19 окт. 1998.

Колев, Н. „Коприна” отново е поставена на колене. - Старият мост, бр. 1, 9 - 15 ян. 1996.

Колев, Н. Някой се опитва да пъха пръчици в колелото на „Коприна”. - Старият мост, бр. 26, 2 - 8 юли, 1996.

Колев, Н. „Коприна” спря за една седмица. - Старият мост, бр. 9, 4 - 10 март,1997. „Колев, Н. „Коприна” е пред спиране поради липса на мазут. - Старият мост, бр. 3, 25 - 31 ян. 1995.

Колев, Н. Със самочувствието на добри стопани. - Хасковска трибуна, бр. 107, 14 септ. 1985.

Колев, Н. Програма с конкретни цели. - Хасковска трибуна, бр. 77, 30 юни 1981. Константинов, Д. Повишено внимание към качествените показатели. - Хасковска трибуна, бр. 30, 13 март 1982.

Костадинова, С. Как партийната организация при ДИП „Коприна” - Свиленград подпомага изпълнението на плана. - Родопска борба, бр. 40, 26 май 1954.

Кръстанова, К. Златният стан. Пд., 2007.

Лачев, А. Във всеки метър труд, амбиции и упоритост. -  Родопска борба, бр. 114, 27 септ. 1958.

Митева, Е. Протест пред митницата срещу контрабандния внос. - Мост, бр. 26, 30 юни - 6 юли, 1998.

Михайлов, М. „Коприна” отново се изправя на краката си. - Мост, бр. 14, 6 -

12 апр. 1994.

Михайлов, М. 62 % от продукцията на „Коприна” ЕАД - Свиленград е за износ. - Мост, бр. 23, 15 - 22 юни, 1994.

Михов, Н. Принос към историята на търговията на Турция и България. С., 1971.

Найденова, Р. Бубарството в  България. - География, кн. 8, 1958.

Начева, Й. Икономическа ефективност на бубарството в АПК „Граничар” в Свиленгра.

- Икономика на селското стопанство, 1975, кн. 3.

Начева, Й. За нов възход на бубарството. - Хасковска трибуна, бр. 19, 1974.                 Недъзите в „Коприна”. - Народ, бр. 226, 10 окт.1925.

Николов, И. Къщата. - Сакар, 2002.

Николов, М. Тази година по-добри резултати. - Хасковска трибуна, бр. 28, 9 март 1965.

Николов, Н. Ще продължи ли безисходицата и в бъдеще? - Хасковска трибуна, бр. 29, 11 март 1986.

Николова, В. Блокират ГКПП „Капитан Андреево” в четвъртък. - Мост, бр. 25, 23 - 29 юни, 1998.

Новата бубарска кампания. - Борба, бр. 5987, 19 апр. 1941.

Нови придобивки в изборната година. - Граничен хоризонт, бр. 8, 8 юни, 1976.

Павлов, В. Ще се скъса ли копринената нишка? - Труд, бр. 119, 19 май 1984.

Паскалева, В. За търговскитевръзки между Франция и българските земи от началото на ХІХ в. до Освобождението. - Исторически преглед (ИП), кн. 5, 1960, с. 53 - 84. Пашкулената реколта през 1939 г. - БК, кн. 4 - 5, 1939.

Пашкулопроизводителна  кооперация „Коприна” - Свиленград. - Народ, бр. 194, 1 сеп. 1925.

Пашкулно производство и търговия. - Борба, бр. 1852, 1 юли 1927.

Петров, А. Необходими са подобрения на машините и добър технологичен ред. -  Хасковска трибуна, бр. 83, 14 юли 1966.

Петрова, Ж. Успехът дължа на любовта към професията. - Хасковска трибуна, бр. 77, 2 юли 1974.

Петрова, К. Няма нито един бубохранител в общината. - Старият мост, бр. 20, 27 май - 2 юни 1997.

Петрова, К. ЕАД „Коприна” ще се приватизира по мениджърския способ. -Старият мост, бр. 5, 8 - 14 февр. 1995.

Петрова, К. Копринените нишки и бизнеса. - Граничен хоризонт, бр. 31, 17 авг. 1990.

Петрова, К. Фирма „Коприна” засега се справя с новите икономически условия. - Граничен хоризонт, бр.44, 1 - 8 ноем. 1991.

Попов, Ф. Зрелост на целите и делата. -  Хасковска трибуна, бр. 86, 21 юли 1981.

Призив - обещание от бубохранителите от Хасковски окръг. - За кооперативно земеделие, бр. 66, 20 март 1958.

Призив - обещание на трудовия колектив на ДИП „Коприна”… - Свиленградска правда, бр. 13, 18 ноем. 1970.

Провинция. Свиленград. - Правда, бр. 211, 24 юни, 1923.

Производството на пашкули в Хасковски окръг. - Родопска борба, бр.309, 29 юли, 1950. Произведени пашкули през 1941 г. - БК, кн. 5 - 6, 1941.

Протест на пашкулопроизводителите. - Борба, бр. 1460, 3 март 1926.

Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Миналото на Свиленград. История на града до

1913 година. С., 1990, с 213.

Районирането на бубарството ни в миналото и поуки от него. - БК, кн. 4 - 5, 1939. Райкова, К. Ревизията в „Коприна” не установи финансови нарушения. - Старият мост, бр. 46, 14 - 18 окт. 1999.

Ракшиева, С. Допълнителни поминъци. - Сакар, 2002.

- Реколтата. - Юг, бр. 2846, 27 юни 1928.

Русев, И. Научно-популярна сесия по бубарство. - Родопска борба, бр. 29, 11 апр. 1956

Сакъзов, И. Стопанството в средновековна България. Т. ІІІ, 1929, с. 25.

Славов, Р. Все повече платове за народа. - Родопска борба, бр. 142, 2 дек. 1958.

Стефанов, Г. Не се опазват черничевите насаждения. - Родопска борба, бр. 10, 2 февр.

1957.

Стефанов, С. С този темп докъде? - Хасковска трибуна, бр. 60, 27 май 1968.

Стоилов, Д. Перспективи за развитие на бубарството. - Хасковска трибуна, бр. 5, 11 ян. 1977.

Стопански вести, бр. 1 - 2, 1924.

Стопанско значение на културата на черницата. - БК, кн. 7 - 8, 1939 - 1940.

Съвещание по бубарство. - Хасковска трибуна, бр. 49, 25 апр. 1968.

Съкращенията в „Коприна” са незаконни.- Старият мост, бр. 15, 13 - 19 апр. 1999.

Състояние и перспективи за развитието на селското стопанство  в Хасковски окръг.

Пд.,1964.

Текстилци ще блокират граничните пунктове. - Мост, бр. 23, 9 - 15 юни 1998.

Тенчев, Ат., Ив. Беломорски. Един ден при работниците от ДИП „Коприна”. - Родопска борба, бр. 1, 1 ян.1955.

Техова, П. Като първенците. - Хасковска трибуна, бр. 145, 23 дек. 1971.

Фабрика „Коприна” пое глътка въздух. - Старият мост, бр. 42, 28 окт. 2010.                Филев, Ф. Качествените показатели - стратегическа задача. - Хасковска трибуна, бр. 4, 8 ян. 1976.

Хаджиколев, А. Възраждане на бубарството. - Хасковска трибуна, бр. 47, 19 апр. 1977.

Христов, Д. По някои въпроси на  пашкулопроизводството. - Хасковска трибуна, бр. 58, 16 май 1959.

Христов, Д. Бубарството на промишлени основи. - Хасковска трибуна, бр. 59, 1974.

Христов, Д., А. Янков. Резерви за увеличаване на пашкулопроизводството. -  Кооперативно земеделие, кн. 4, 1959.

Цанова, Е. Първи сме в Европа по бубарство. - Земя, бр. 180, 20 септ. 2007.

Цветкова, Б. Френски пътеписи за Балканите. Т. 1. С., 1975.

Цонев, Н. С 20 % е вдигната средната работна заплата в „Коприна” ЕАД. - Старият мост, бр. 22, 6 - 12 май 1995.

Чанев, Ч. Черниците - основа на бубарството. - Родопска борба, бр.41, 21 май 1955. Чончев, И. Дянков спасява „Коприна” от фалит. - Новинар юг, бр. 193, 10 ноем. 2010.

Чончев, И. „Коприна” облече сръбската армия и пусна кепенци. - Новинар юг, бр. 9, 15 ян. 2010.

63 млн. лева  ще даде „Коприна” за чешки тъкачни станове. - Мост, бр. 40, 12 - 18 окт. 1994.

60 години от създаването на фабрика „Коприна”. - Граничен хоризонт, бр. 22, 6 дек. 1981.

Шишманов, Т. Рано или късно пролетно бубохранене за бялата раса? БК, кн. 4 - 5, 1939.

Шкорпил, Х. Природни богатства на целокупна България. Пд., 1884.

Шопов, Т. Бубарството в България с кратък преглед на производството на пашкули в

други държави. С., 1932.

Шопов, Т. Кратко бубарство. Защо и как трябва да се отглеждаме буби. С.,1919.

Щерев, Хр. Добри резултати не се постигат без професионализъм. - Старият мост, бр. 12, 25 - 31 март, 1997.

Michov, N. Contribution du commercial de la Turquie et de la Bulgarie. T. III. Rapports consulaires fransais, documents officiels et autres documents. Svichtov, 1950.

Pasteur, L. Oeuvres de Pasteur. Etudes des maladies des vers a soie. T. IV, 1926