БУБАРСТВОТО И КОПРИНАРСТВОТО  В СВИЛЕНГРАД

електронна книга

Георги Граматиков

ПРЕДГОВОР

От векове бубарството е допълнителен селскостопански отрасъл с голямо икономическо значение. Отглеждането на копринената буба е в основата на коприненото производство. Благодарение на високите технически качества на естествената коприна - якост, финост, гъвкавост и еластичност, тя намира широко приложение в производството на редица текстилни изделия в домашното тъкачество, а в ново време и в копринената текстилна промишленост.

Редица природни и икономически фактори издигат България като първа бубарска  страна. По производство на пашкули тя се нарежда през 50-те години на ХХ в. на шесто място в света след класическите бубарски страни - Япония, Китай, бившите съветски средно азиатски републики, Иран и Италия, а по производство на глава от населението на второ място - след Япония.

Нашата страна притежава извънредно благоприятни климатични условия за развитието на пашкуленото производство. Бубарството по нашите земи е познато отдавна. По-масов характер то добива след Освобождението през 1878 г. и преминава през различни етапи от своето развитие, за да се сложи край през 90-те години на ХХ в.

В своето историческо развитие бубарството в българските земи се концентрира  в два района: южнобългарски - по долината на р. Марица, където особено място се пада на градовете Свиленград и Харманли, и севернобългарски - с център гр. Враца.

Проблемът за възникването и развитието на бубарството и копринарството в българските земи не е нов в науката. Диренията са разнопосочни. Те започват с възникването и опират до въпроса за разпространението и развитието след Освобождението, а след това в развитието им при новите стопански и политически условия през втората половина на ХХ век.

През дългия период на своето съществуване бубарството и копринарството у нас преминават през различни етапи. Това е отразено в редица специализирани издания. Издадени са десетки практически ръководства за производство на пашкули, изследвания, посветени на тази проблематика, на развитието на бубарството като стопански отрасъл в различните пашкулопроизводителни райони на България и началото на копринената индустрия.

В българската историография има достатъчно данни за бубарството в  България, в това число Свиленград и района. Тук то е цветущ поминък и се развива благоприятно през годините на османския феодализъм. След Балканските войни до ново време Свиленград и селищата около него продължават да бъдат едни от основните райони на бубарството, което е предмет на редица стопански изследвания и присъства в редица статистически годишници.

Един от значимите проблеми на бубарството и копринарството като два взаимно свързани поминъка, които се развиват още през годините на османския феодализъм в Тракия, не е изследван цялостно и проучвания в тази насока почти липсват. Голяма част от изследванията се отнасят преди всичко до развитието и мястото на бубарството и копринарството в българското народно стопанство. Ако за бубарството излизат десетки специализирани упътвания, правилници и ръководства по отглеждането на копринената буба, то за възникващата копринарска индустрия, която е част от българската текстилната индустрия, преди всичко се анализират колкото е възможно числовите показатели на произвежданата продукция и техническото оборудване. Тази констатация се отнася и до проучването на бубарството и копринарството от българската историческа наука. Не толкова подценяването на този проблем, колкото отсъствието на интерес към тях, определя и липсата на значими исторически изследвания.

Проблемите за историята и развитието на бубарството и копринарството в Тракия и по специално по долното течение на р. Марица досега не са били специфичен предмет на историческата наука. Вследствие на това, този проблем не е проучван, поради което не е анализиран с необходимата конкретност и последователност.

На един от най-големите центрове на пашкуленото производството по р. Марица - Свиленград е посветено настоящото изследване. Този поминък тук е толкова силно развит през вековете, че непосредствено след Освобождението градът е именуван на коприната, която народът нарича още свила. През 30-те години на ХХ в. градът се превръща и в най-значимият български център на коприненото производство, а по-късно и на копринената текстилна промишленост.

Идеята да напиша тази книга съществува от дълги години. Познавайки богатият архив, то е изцяло написано по документи на Районна кооперация  на бубохранителите „Коприна”, а по-късно на ДИП, фабрика и завод, съхранени в ДА - Хасково до 1993 г. и ЦДА - София. Сведения за бубарството и копринарството намираме в записките на  европейските пътешественици, стопановеди и дипломати, български възрожденски вестници, излизащи в Цариград, статистически годишници на Царство България, а по-късно и на Народна република България, стопанска, историческа и етнографска литература, национални, регионални и местни  вестници от ново и най-ново време и т. н. Материали за състоянието на бубарството в нашите земи се намират в чужди източници. Тези които са преведени на български и обнародвани използваме, за да се да се направят верни и положителни изводи.

За да направя едно пълно и подробно изследване на историята на бубарството и копринарството в Свиленград, каквото досега не е направено, стремежът ми беше да обхвана изцяло всички налични исторически, етнографски и стопански  статистически сведения, архивни документи, литература, изследвания, отзиви в печата и т.н. Не са използвани каквито и да било спомени или информации на хора, заети с това производство, а по късно и на такива, работещи в свиленградската копринена индустрия. Приемам единствено само това, което е архивен материал и литература за написване на настоящата книга. Това са принципите на едно историческо изследване и съм се старал да се придържам към това правило. Дано съм постигнал това и не съм пропуснал други исторически източници. Ако има пропуск, то нека тези, ако някога се заемат отново с подобно изследване, да го допълнят.

Документалната база и сегашното състояние на проучванията върху историята на бубарството и копринарството в българските земи и в частност в Свиленград и района, ясно очертават задачите на настоящото изследване. То си поставя за цел, да разкрие чрез солидна документална основа цялото стопанско развитие на тези два важни взаимно свързани поминъка, като използва всички извори и изследвания за тях. Списък на архивните материали и цялата използвана литература са приложени към всяка глава поотделно, а накрая и в общ списък.

Въпреки многото исторически източници, които можахме да прегледаме, не смятаме че сме могли да отбележим всичко, което е интересно за историята на бубарството в Свиленградско в близкото и по-далечното минало. Причината за това е, че една голяма част от селищата в днешната Свиленградска община до 1912 г. са в състава на Одринския вилает на Османската империя. Данните за развитието на бубарството до тази година са общи за посочената административна единица и не се съхраняват в българските архиви.

Непосредствено след Балканските войни до края на Първата световна война статистиката за бубарството в този район е отново оскъдна. Едва с трайното отсядане на населението от Източна и Западна Тракия по тези места, изграждането и укрепването на административните структури, започват да постъпват статистически данни за развитието на бубарството и количествата произведени пашкули в Свиленград и района.

Въпросът за развитието на бубарството в Свиленградско не веднъж е предмет на научни изследвания. Към него проявяват интерес най-вече специалистите, занимаващи се конкретно с условията за отглеждането на копринената буба. По-общо описание на тази литература е направено в едно от последните изследвания на бубарството в България през 1970 г. от Иван Кожухаров. Много от тези изследвания, когато е необходимо цитирам по-нататък в самото изложение.

Разбира се, ние използваме някои от тези проучвания, за да внесем повече яснота за условията, при които се отглежда копринената буба, най-вече в миналото. Нашето изследване е посветено по-скоро на историята и стопанското развитие на този поминък конкретно в Свиленград и района, до неговия окончателен упадък през 90-те години на ХХ в. То няма за цел да разглежда проблема за условията и изискванията за правилното отглеждане на копринената буба и получаването на по-добра и качествена продукция. Това е предмет на селскостопанските специалисти. Същността на настоящото проучване е едно пълно историческо изследване на този поминък и развитието на копринената индустрия в Свиленград и района, което се прави за първи път.

Историографската литература за Свиленград и покрайнините му е доста разнообразна. В по-голямата си част се отнася за времето след 1912 г. Сведенията, които има дотогава и изследванията, които са направени, изясняват икономическото, стопанското и политическото състояние на Одринския вилает и най-вече на вилаетския център - гр. Одрин. Важно място във вилаета се пада и на каза Мустафа паша (Свиленград).

Досега с историята на бубарството и копринарството в този район на България, много малко са се занимавали българските изследователи. Повечето изследвания са посветени на стопанското значение на проблема. Първи който разглежда състоянието на този поминък в Свиленград е Анастас Разбойников. В своето изключително значимо изследване „Миналото на Свиленград. История на града до 1913 година”, преиздадена през 1990 г. и от името на синът му Спас Разбойников, не веднъж обръща внимание на бубарството, домашната обработка на коприна, архитектура и др. Не веднъж използвам сведенията на Атанас Разбойников, за да бъде по-цялостно представен един или друг проблем в настоящата монографията, цитирайки го добросъвестно.

Ако много от българските автори пишат за бубарството и копринарството в страната, разглеждайки проблема от към неговата стопанска значимост, то почти няма автори, които да са проучвали историята на бубарството и копринарството в Тракия. Едва в най-ново време Иван Кожухаров в своята книга „Бубарството в България” отделя изключително голямо внимание на историята на развитието преди всичко на бубарството в българските земи от средновековието до най-ново време. За съжаление малко място е отделено за историята и развитието на бубарството южно от Стара планина. Авторът използва най-вече числови показатели за произведените количества пашкули през 30-те години на ХХ в., използвайки сведенията от издаваното в България списание „Българска коприна”, статистическите сведения от редица годишници и т. н. Всички сведения, които са в пряка връзка с нашето изследване, добросъвестно използвам.

На пашкулопроизводството в Свиленградско особено внимание е отделено в издадения  през 2002  г. сборник на Етнографския институт с музей - София - „Сакар”. В етнографски аспект Светла Ракшиева проследява отглеждането на копринената буба в този район и домашната обработка на коприната.

Преди да завърша настоящото изследване беше издадена „Градът на коприната. История на Свиленград 1912 - 1944 “, където един от авторите Жечка Тодорова се спира по-подробно преди всичко на историята на бубарството и копринарството в Свиленград до 1944 г. Използвани са главно обнародваните исторически сведения за бубарството и годишните отчети на кооперация „Коприна”, където в по-кратка форма се проследява създаването и дейността на кооперацията през годините.

Изучаването на историята на бубарството и копринарството в Свиленград поставя много проблеми. Голяма част от тях са исторически, етнографски, други специфично стопански и т. н., но всички имат общ аспект. Тяхната значимост произтича от факта, че бубарството и копринарството от векове са навлезли трайно в живота на местното население, значително променят стопанският облик на района. Нещо повече, те дават отражение не само върху цялостният стопански живот, бит и култура, но заедно с това му придават регионална специфика.

Предлаганата монография има изключително важно значение за историята на бубарството и копринарството в Свиленград, защото за първи път се въвежда неизползван досега архивен материал - един от главните източници за тези взаимно свързани два поминъка и тяхното развитие през годините. И преди всичко развитието на копринарската промишленост в Свиленград от нейното възникване до залезът й, се разкрива преди всичко от архивните документи, които досега само частично (периода на създаването на кооперация „Коприна” до 1944 г.) са използвани в споменатата „Градът на коприната. История на Свиленград - 1912 - 1944.” Направен е опит да бъдат използвани всички сведения на обнародваните исторически и стопански проучвания в българската историография, които имат отношение за развитието на бубарството и копринарството в Тракия и конкретно Свиленградско, на всички архивни документи, съхранявани в българските архиви, които пряко се отнасят до разглеждания проблем.

Прегледа на източниците, пълният списък на които се дава в приложената библиография, не оставя съмнение, че в случая са използвани голямо количество материали, които засега са известни и достъпни. Важно е да се подчертаят две обстоятелства. За първи път се обединява цялата информация и то не за частични или хронологически ограничени проучвания. Анализът им е стъпка към възстановяване на общата история на развитието на бубарството и копринарството през годините на османския период, доколкото ни позволяват обнародваните източници, до началото на ХХІ в., когато се слага край на тези два взаимно свързани поминъка. На второ място за първи път се прави подробно проучване на новосъздадената копринена индустрия в Свиленград, нейното изграждане, развитие и мястото и в стопанския живот на страната. То не само обогатява картината на историческото минало на тази индустрия, но дава възможност да се обясни по-точно развитието и утвърждаването й от началото на 20-те години на ХХ в. до ликвидирането й след около 90 години трайно присъствие в стопанския живот на Свиленград, района, страната и международните пазари.

С цел да се направи пълен исторически преглед, предлаганото изследване започва с поглед върху развитието на бубарството в българските земи през средните векове, османският период, след освобождението на Свиленград през 1912 г. до най-ново време. На второ място се проследява създаването и първите десетилетия на кооперация „Коприна” и преработката на пашкулената продукция. След политическите и стопански промени в страната след 1944 г. до най-ново време се прави един обстоен преглед на  израстването и развитието на копринената индустрия в града, която е неотделима част от българската копринена текстилна индустрия. Поради ред икономически причини, появата на пазара на редица материи, които са по-евтини, ограничаването на пазара и т. н., през 80-те години на ХХ в. в България започва постепенен спад на производството на пашкули, което днес почти не съществува.

Изследването има за цел не само да проследи възникването и развитието на двата  поминъка в Свиленград, но и да очертае мястото им в стопанското развитие на страната. Не веднъж на базата на сравнителен анализ на данните за развитието на бубарството и копринарството от другите райони на страната, правя опит да определя и мястото което тези два поминъка заемат в стопанското ни развитие. По същество това означава, че една от целите ми е да осветля историята на два от най-значимите поминъци в един район на страната, които имат достойно място в българския стопански живот. На тези задачи е подчинена композицията на изследването. В три по организация глави са разгледани всички проблеми. Всяка глава завършва с обобщение. В заключение са синтезирани резултатите. Приложен е речник, който няма претенции за всеобхватност и филологическа обработка. В него са показани само значенията, които названията носят във връзка с разглежданите проблеми и в съответния регион. Приложен е допълнително пълен списък на използваните архивни фондове, възрожденски и съвременен периодичен печат, и литература по азбучен ред на авторите.

Благодаря за доброто сътрудничество и помощта, която ми оказа ИТ специалиста Недялко Вапцаров, който подготви монографията да бъде публиквана в електронното списание „Литературен свят” и на съдействието на директорката на Регионална библиотека „Христо Смирненски” Хасково - Анна Щилянова и Хубен Стефанов.

ГЛАВА ПЪРВА

БУБАРСТВОТО В СВИЛЕНГРАД

1. ПЪРВИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ

Като допълнителен селскостопански отрасъл у нас бубарството съществува през отделните исторически периоди в различна степен на развитие. То има дълбоки традиции в поминъка на българския народ. Неговото по-широко разпространение се обуславя главно от добрите условия за отглеждане на копринената буба, качеството на копринените платове, търсенето и добрите цени на коприната, които в много периоди са чувствително по-високи в сравнение с тези на другите селскостопански произведения. Тяхното производство от векове наред е търсено на международните пазари, което определя и по-високите им цени. Това показва, че производството и търговията с пашкули и коприна на добри цени стимулира и развоя на бубарството у нас. Тази причина е валидна за отрасъла в почти всички бубарски страни. И когато в началото на ХХІ в. интереса на международните пазари изключително спада, в България се слага край на този многовековен поминък.

Копринената буба се отглежда от преди 3000 - 4000 години в Китай. Поради ценната копринена нишка, която тя дава, нейното отглеждане се обособява като специално занятие на знатните привилегировани съсловия в границите на Великата китайска империя. Изнасянето на буби или бубено семе извън границите на империята се наказва със смърт.

През 553 г. двама византийски мисионери на връщане в столицата на империята - Цариград, пренасят бубено и черничево семе в бамбуковите си бастуни. Оттогава отглеждането на буби се разпространява бързо из Европа и други части на света. 1

Включването на българските земи в световното производство на пашкули ни дава основание да потърсим някои исторически данни за времето, когато то е пренесено у нас и за неговото развитие.

Точни исторически данни за пренасянето и отглеждането на копринената буба в българските земи не са намерени. Повечето от изследователите споделят мнението, че пренасянето и разпространението на копринената буба в страната е станало от Византия по време на Втората българска държава. Трудно е обаче да се определи доколко е било развито и разпространено бубарството през този период.

Отглеждането на копринената буба и добиването на коприна се разпространява на Балканите след VІ в. Византия е основен производител на коприна в Югоизточна Европа. За употребата на копринени платове от светската и църковната аристокрация през ХІ в. свидетелства „Типика на Бакуриани” където има сведения за дарения на на копринени покривки на основания от него манастир. 2

С приемането на християнството от Византия младата българска църква е устроена по византийски образец. За нуждите на църковния клир са внасяни в България скъпи и фини платове. Йоан Екзарх описва богатото и скъпо облекло на придворните боляри, в което има и коприна. Предполага се, че при приготвянето на църковните одежди се използва и голямо количество коприна. Цар Симеон пред стените на Цариград получава от византийците дарове от злато и платове от коприна. Тези сведения са достатъчни, за да се приеме че бубарството е пренесено в България от Византия не много след покръстването на българите, когато започва силното византийско влияние във всички области на живота в българското царство, в това число и селското стопанство.

Като първи авторитетни сведения за бубарството и копринарството в нашите земи в ранното средновековие можем да смятаме бележките на испанския пътешественик Вениамин Туделски. Той идва във Византия през втората половина на ХІІ в., когато българските земи по  това време са в състава на империята след завладяването им през 1018 г., когато цялото население плаща данък на империята. Между другото той пише: „Цялото гръцко царство трябва да плаща ежегодно данък, градовете са дотолкова пълни със злато, пурпур и коприна, че такива здания със съответното богатство не може нейде повече да се видят. Гърците, сегашните обитатели на страната, са твърде богати със злато и скъпоценни камъни, те се обличат в коприна, обработена със злато, яздят на коне подобно на княжески синове.”

Редица сведения от ХІІІ и ХІV в. съобщават за отглеждането на черницата с оглед на развитието на бубарството и обработването на коприната. Редица български селища изкарват прехраната си с бубарство и копринарство. 3

През Средновековието копринените дрехи и платове са белег за висок социален статус. Сведения за приложението на копринени тъкани през Второто българско царство откриваме в редица исторически извори. В стенописите на Земенската църква в копринени облекла са представени ктиторите на манастира. Копринените тъкани са широко използвани от аристокрацията и са показател за социална принадлежност.

За производството и търговията с копринени платове по пазарите на северозападните български земи намираме в средновековен латински трактат от неизвестен автор. В съчиненията си Григорий Цамблак съобщава за обработването на коприната и използването и в тъкачеството през ХV в.

Още през първите векове на османското господство сред земеделските отрасли се споменава и бубарството. Редица султански разпоредби от ХV - ХVІ в. определят размера на търговската такса за изнасяните на пазара сурова или обработена коприна. Голям копринарски център е Охридската нахия, а българското население плаща данък юшур върху пашкуленото производство. 4

Според словенският пътешественик В. Курипешич, който преминава през нашите земи през 1530 г., “българската земя в християнските времена е имала голяма свобода, богатство и всякакво изобилие, то се види от това, че жените, мъжете и децата, всички имат дрехи и ризи, извезани с коприна.”  5

По-късно през ХVІІ в. в износната търговия от българските земи за Дубровник и останалите средиземноморски държави се изнася обработена и необработена коприна, която се произвежда в Солунско, Скопско, Серско, Преспанско и Софийско. 6

От по-ново време, в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., се намират писмени данни в изобилие, които дават ясна представа за състоянието на бубарството у нас като селскостопански отрасъл и като такъв свързан с нашата вътрешна и главно външна търговия.

Чуждите търговци познават добре стопанските ресурси на нашата земя и търсят в нея изключително суровини от растителен и животински произход, необходими за консумативни или промишлени нужди в техните страни. Главни износни продукти през ХVІІІ и ХІХ в. са памукът, вълната и коприната - грубо източена или във вид на пашкули. Износът на тези стоки става обикновено по р. Марица за Одрин и чрез пристанището Енос те се отправят за европейските страни Франция, Австрия, Англия и др. Наред с европейските търговци, и български експортьори изнасят за страните от Европа големи количества вълна, памук и коприна. Много от тях работят едновременно и като вносители на европейски стоки.

Главни центрове на коприненото производство в империята са Брусенски, Смирненски (Измирски), Одрински и други вилаети. В българските земи копринарството е развит производствен отрасъл към средата на ХVІІІ в. в Северна и Южна България, в Южна Македония и Беломорска Тракия. Каква е стопанската значимост на копринарството за българските земи е очевидно от квотата от 200000 кг сурова коприна, която турското правителство дава за износ на европейските търговци всяка година. 7

Оформят и се развиват няколко големи бубарски района на север и юг от Балкана. Особено силно се развива бубарството в Румелия (Тракия), по течението на р. Марица с центрове градовете Пловдив, Харманли, Свиленград и селищата от Беломорска (Западна) Тракия, които са в границите на Одринския вилает до Освобождението от 1878 г. До 1912 г. селищата от Западна Тракия, в това число и днешната Свиленградска община продължават да са в състава на същия вилает, което е от съществено значение за тяхното стопанско развитие. 8

В Одринския вилает, наред с основните поминъци, населението от българските селищата се занимава и с отглеждането на копринената буба и производството и търговията с коприна. Френският дипломат и стопановед Шарл дьо Пейсонел през 50 - 70-те години на ХVІІІ в., който наблюдава вносната и износна търговия на Османската империя отделя изключително важно място на търговията с коприна от българските земи и преди всичко на тази по поречието на р. Марица. „Коприната е извънредно изобилна в България, без да говорим за тази в Одрин, която е станала сега значително търговско перо. В този град има близо 300 работилници за точене на коприна. Този артикул се дължи на жителите на гр. Бруса (Бурса - Турция), които са дошли да се настанят в този край и са посадили там огромно количество черници. Българската коприна е много доброкачествена. Тя почти винаги е съвсем бяла, приближава брусенската. Най-висококачествена тя излиза от Загора (Ст. Загора), Чирпан и Казанлък. Обичайната и цена е около 10 пиастра оката. Второкачествената идва от Хасково: пасмата (нишките) й са по-къси, най-често я употребяват в работилниците за копринени ризи. Цената й е осем пиастра оката. Почти изцяло отива в Цариград”. 9

През втората половина на ХVІІІ в. друг французин - барон Феликс дьо Божур, известен политически деец, в качеството си на търговски консул многократно обхожда Беломорска Тракия, Македония и отчасти Южна България и проявява изключително сериозни стопански, социални и административни интереси. Пътува по долината на р. Марица от нейното начало до вливането и в Бяло море. Преминава през моста на Свиленград, а в своите записки пише: „Долината през която протича Марица, е най-обширната долина в Тракия. Тя дава жито, вино, коприна, памук, лен, тютюн, ориз и др. Адрианопол (Одрин) е най важния пункт за вътрешността на Тракия”. Своите наблюдения публикува в книга в два тома, в които има много сведения за стопанската и социалната история на споменатите области през втората половина на ХVІІІ в. Посочени са подробни сведения за производството, качествата и цените на тютюна, вълната, памука и коприната, за търговията на местното население с тях, статистически данни за износа на тези земеделски произведения и др. 10

Излизащото в Лайпциг в началото на ХІХ в. списание за търговия и занаяти „Стокознание. Коприна” на своите страници отбелязва: „От турската коприна българската е най-широко разпространена. Тя е много добра и бяла. Най-добрата е от Загара, Чирпан и Казанлък. Адрианопол има почти 300 действащи копринени фабрики. Извършва се голяма търговия с коприна”. 11

В края на ХVІІІ в. френският пътешественик Фериер дьо Совбьоф, преминавайки през Тракия на връщане от Цариград на път от Одрин за Пловдив, отбелязва, че населението в Пловдив се занимава с търговия с коприна, вълна и памук. По-късно, през 1828 г., друг французин - Жан Ришар пише, че в Пловдив има „хубави работилници за копринени платове, за платна и памучни платове”.  В края на ХVІІІ в друг френски пътешественик - Гийом Антоан Оливие отбелязва, че в „Константинопол е известна само коприната от Бруса, Адрианопол и България. Коприната от Адрианопол и от България е почти цялата бяла и по качество се доближава до тази от Бруса. От няколко години тя изобилства и особено откак много жители от Бруса са дошли и са засадили черници и се занимават с бубарство”. Английският писател Джон Галт, който през 1811 г. пребивава в Одрин, отбелязва че около р. Марица са разположени черничеви градини. „Черничевите градини, пише той, произвеждат годишно около четиридесет хиляди фута коприна от две различни качества. Бялата е чудесна и обикновено се продава за около петнадесет шилинга фунта”. 12

През 1829 г. французинът С. Сейже, който пътува по долината на р. Марица отбелязва, че в Одрин е поканен от арменски търговец „в градината, където се възхищавах на красиви черници, от които хранейки копринени буби доставят добив с отлично качество”. „Черниците, продължава Сейже, от околностите на града донасят малко коприна, но от великолепно качество”. И продължавайки към устието на реката в околностите на гр. Димотика - Република Гърция му правят впечатление богатите насаждения и от черничеви дървета. Според Сейже копринените и памучните платове, произвеждани в Одрин са „недоброкачествени, а десените им - безвкусни”, а за произвежданите в Димотика „качеството на тези платове е превъзходно”. Пак през същата година англичанинът Джеймз Алекзандър, когато пристига в Одрин му правят силно впечатление „обширните черничеви градини, а любимо занимание е отглеждането на копринени буби”.

Когато французинът д-р Ами Буе през 1836 г. минава  пак по тези места, силно впечатление му правят големите площи земя, заети от черничевите градини. „Отглеждането на копринената буба, пише той, е главният занаятчийски бранш там”. През 70-те години на ХІХ в. немският инженер Вилхелм Пресел като генерален директор на турските железници обикаля нееднократно земите по течението на р. Марица. Наблюдава изградените мостове по реката и напоителните съоръжения, използвани в оризопроизводството, неведнъж пребивава в Одрин и в други селища, в своите записки пише: Черничевото дърво се отглежда навсякъде, отчасти като високостеблено дърво, отчасти като храст. Бубарството е също значително развито и значителни количества от сурова коприна и пашкули се изнасят за европейските индустриални средища”. Пак по същото време в един от излизащите в Мюнхен вестници, в едно статистическо съобщение за България се съобщава за отглеждането на голямо количество черници във Филипополис (Пловдив), Търново и Адрианопол (Одрин). 13

В средата на ХІХ в. отглеждането на копринената буба в Одринско и в частност Свиленградско, можем да свържем с премахването през 1837 г. на монопола за производството на коприна в Османската империя. Пътят за пашкулопроизводителния разцвет на земите по средното и долно течение на р. Марица е открит, което е от голямо стопанско значение. Още повече, че гр. Одрин, който е в сърцето на Тракия е най-големия търговски център за продажбата и износ на пашкули и коприна. А от големите градски центрове на империята Свиленград е най-близо до този голям пазар, което донася редица преимущества за града. Това е причината в Тракия да бъде увеличено многократно бубохраненето и производството на пашкули, което  създава стопански проблеми при отглеждането на същите в европейските страни. Това производство се засилва, когато през 1845 г. по копринената  буба в Европа   се появява болестта пебрина и това  засяга най-вече пашкулопроизводителите в Италия и Франция, където този поминък е силно развит. Голямото пашкулено производство дава суровина за италианската и френската свилоточна и тъкачна индустрия. Като един от най-големите европейски центрове на тази индустрия се изгражда френският град Лион.

Само за няколко години болестта се разраства до такава степен, че заплашва да унищожи този поминък за селското население. Към 1865 г. само за 10 години Франция изгубва 1 милиард, а Италия около 2 милиарда франка от пораженията на тази болест, която се разпространява главно чрез бубеното семе (яйцата на копринената пеперуда).

За да се произвеждат пашкули, които да задоволяват индустрията на двете европейски страни, френските и италианските производители на бубено семе започват да изпращат през Цариград свои представители греньори в Одринско и Пловдивско. Тук тази болест още не е пренесена, а произвежданите пашкули са много доброкачествени. За кратко време броят на чуждестранните греньори нараства и значителни количества от произвежданите пашкули се използват за производството на бубено семе. За времето от 1850 до 1870 г. бубарството в цяла Тракия преживява небивал подем.

Направено е едно макар и повърхностно райониране на бубарството в цялата империя, включително и в българските земи. То се състои в определянето на това каква раса буби да отглежда всяко бубарско селище - бяла или жълта. Представителите на османската власт следят строго за това райониране. Ръководното начало е там, където летораслите на орязаните през пролетта черници не измръзват през зимата, да се отглеждат изключително буби от бялата раса, а там, където летораслите измръзват, черниците не се режат, а листата се берат направо от дървото - да се отглеждат буби изключително от жълтата раса. Или с други думи начинът на експлоатиране листата на черницата в даден район определя и расата на бубите, които да се отглеждат.

В Пловдивско се произвеждат жълти пашкули от местната жълта порода, а в Одринско - бели пашкули от т. н. „Одрински тип”. Това е бялата „Багдатска порода”, пренесена от Бруса, където се аклиматизира. Поради добрите климатични и почвени условия в Тракия пашкулите се подобряват твърде много в качествено отношение. 14

През 1865 г. във френския сенат постъпва молба, подписана от 3500 бубохранители от Южна Франция, където бубарството е най-разпространено. Те настояват пред правителството да вземе мерки за спасяването на този ценен селскостопански отрасъл. В тези райони са изпратени греньори, които от 1865 г. започват усилена работа върху проучването на болестта пебрина.

По начина, по който чуждите греньори произвеждат бубено семе, именитият френски учен Луи Пастьор описва в своето съчинение състоянието на бубарството в района на Одрин и Румелия. Тук работят десетки френски греньори. „За да изясним мислите, пише той, които ни занимават, трябва да посочим един цветущ бубарски район около Одрин в Румелия. През 1856 г. както някога във Франция, така и там бубохранителите си произвеждат сами бубеното семе, което им е необходимо.Те се интересуват от някое добро съседно бубохранене, откъдето закупуват няколко килограма пашкули за семе. Ако са имали добри буби, те самите стават производители на добри пашкули, които дават на свои приятели и познати за семе. Те отглеждат само една порода буби. Ето точното състояние на условията за бубарството там, такива, каквито бяха във всички наши бубарски райони преди появяването на настоящата напаст у нас. Имаше и големи бубарници, в които се отглеждаха по 20 - 30 и повече унции бубено семе, които не произвеждаха сами необходимото им бубено семе. Те го купуваха от бубохранители, които отглеждат малко буби, обикновено от припланинските райони, където въздухът е по-свеж и почвата малко по-влажна, отколкото в долината. При тези условия производството на бубено семе не даваше възможност за една действителна търговия с него… Като имаме това пред вид, да идем в цветущия район на Румелия, където се изпращаха от Франция и Италия лица за производство на бубено семе. Посочените лица се настаняваха по избор в околностите на Одрин, купуваха пашкулите, които им се предлагаха, безспорно на по-високи цени от дотогавашните и произвеждаха бубено семе.”

По-нататък Пастьор описва и начина, по който френските греньори произвеждат бубеното семе, както и трансформацията, която настъпва през този период в посочения бубарски район на Тракия. Бубохранителите тук, съблазнени от по-високата цена на пашкулите, която се предлага, започват да увеличават размера на своите бубохранения. Без да разполагат с необходимите условия, влошават хигиенните условия при отглеждането и понижават жизнеустойчивостта на бубите. От друга страна, пътувайки всяка година до своята родина с някои от инвентарните си пособия, греньорите пренасят и болестта и само за 7 - 8 години производството на бубено семе в този район става невъзможно. От 20 - 30 % заразените женски пеперуди постепенно се увеличават на 60 - 70 %. А това дава вече силно заразено семе, поколението (бубичките) на което измира така, както и от произвежданото по-рано във Франция бубено семе.

Така от тези цветущи бубарски райони в нашите земи от 1850 до 1860 г. са произвеждани и изнасяни ежегодно хиляди оки (1 ока = 1282 г) коприна и хиляди оки бубено семе, използвано за нуждите на бубохранителите главно във Франция и Италия.15

За качествата, по-доброто състояние и жизнеността на бубите от отглежданата в Тракия раса на копринената буба преди появата на пебрината, твърде интересно е писмото на един френски греньор от 1856 г. „…От 6 години откак се занимавам с производството на бубено семе, никога, това мога да го кажа, не съм виждал по - хубави пеперуди, съешаващи се така бързо, и женски, които да снасят толкова много семе. Пашкулите, които ние плащахме в началото по цена 30-31 пиастъра, т. е. около 5 френски франка килограма, се покачиха на 6-7 франка. Казал ви бях, че ще можем да произведем към 1000 унции бубено семе на цена 8 франка унцията. Но по причина на разходите, които направихме, моля Ви да одобрите цена поне 10 франка. Колегите французи, които произвеждат тук семе, както и ние, се спряха на тази цена.” 16

Друг френски греньор през 1857 г. пише: „…Отгледах бубите от бубеното семе от Одрин, което ми бе изпратено от г-н Виган, който бе изпратен в Румелия като агент на службата. Излюпването бе много добро, вдигането на бубичките стана само на един път. Не остана нито едно семенце неизлюпено. Развитието на бубите бе добро. При всяко хранене бубите трябваше да се разреждат. Успехът бе пълен. От 25 г бубено семе надминах 42 кг пашкули.” 17

Или друг един документ от 1859 г. - писмо до Министерството на земеделието и търговията в Париж: „Отглеждането на бубите и производството на пашкули в България и Румелия се извършват изобщо твърде задоволително. Суровите пашкули се продават по 25 до 35 пиастъра оката, т. е. 3 - 4 франка за килограм. Една част от тях след изсушаването бе изпратена за Марсилия или други южни градове на Франция. От останалите бе произведено около 1500 кг бубено семе. Това производство, представляващо стока за около 300000 франка, бе почти изцяло изпратено за Франция. В Румелия съществуват прекрасни бубарници, които могат да се посочат като пример от този род.” 18

Тези и много други свидетелства красноречиво доказват, че от цветущите бубарски райони на нашите земи, в това число и земите на Мустафапашенска (Свиленградска) каза, които са в околностите на Одрин, от 1850 до 1860 г. са произвеждани и изнасяни ежегодно стотици килограми бубено семе, използвано за нуждите на бубохранителите главно във Франция и Италия, а така също и за други райони на Империята. Големи количества бубено семе за Марсилия през 1858 г. се изнасят от Пловдив. Общо през тази година износът на бубено семе достига 1200 кг. Много от тези греньори не веднъж пребивават в Мустафа паша (Свиленград), който е един от най-значимите райони на това производство и ежегодно по време на пашкулената кампания се открива тържище за изкупуване на пашкули.

През 1861 г. официалната турска власт изпраща писмо до валията (областният управител) на Одрин с искане да се закупи 500 оки бубено семе от Одринско и се изпрати през Цариград за Сирия. Препоръчва се тъй като производството на бубено семе в Одрин не е толкова добро, то такова може да се намери в достатъчни количества в близките околии и села, което може да се купи по пет или шест или даже по-малко гроша оката. Решението да се закупи от Одринско бубено семе е убеждението на властите, че тук може да се намери здраво и без болести, „което да предпази държавното съкровище от вреди и загуби”.

Производството и продажбата на пашкули  и коприна в българските земи официалната турска власт следи отблизо. Издадени са и съответните нормативни документи. Има и специален държавен чиновник - назърин по коприната, който следи тези проблеми. Всеки производител заплаща десятък и такса за теглене. На всички тържища, където се изкупуват пашкули са поставени кантари - теглилки и се събира налог кантарие. Това се практикува в империята от години. За да не стават злоупотреби при събирането на десятъка и таксите за мерене, които са предназначени за държавната хазна, са въведени строги мерки при тяхното събиране. Събирането на приходите от десятъка на коприната се отдава на търг. Въпреки строгите мерки не липсват и злоупотреби, когато коприната се изкупува на ниски цени и се предлага след това на двойно по-високи. Освен това от произведените в империята  храни, коприна, тютюн и др. селскостопански произведения, след като се събере десятъкът, когато се изнесат за продажба в друг район се събира и вносно мито процент върху общото количество на продаваната стока. За тези произведения, които се изнасят в чужбина се заплаща и процент износно мито. А голяма част от произведените пашкули и коприна не само в Тракия се изнасят през пристанището Енос за Франция, Италия и други европейски страни.

През ХІХ в. вследствие вътрешноикономическите закони на стопанското развитие на нашите земи се улеснява разширяването на търговските връзки с европейските страни. Важно средище на френската търговия остава Одрин. През 1860 г. Франция изнася през Одрин жито, пашкули, бубено семе и сурова коприна за около 18000000 пиастра. 19

В този дух са и отзивите в „Цариградски вестник”, който на своите страници години наред следи с интерес производството на пашкули и търговията с тях в Тракия. Голяма част от дописките му са от Одрин, които представят състоянието на този поминък в целия регион. В някои от тях конкретно се споменава и името на Мустафапашенска каза. През 1857 г. вестникът отбелязва производството на здраво бубено семе в Одринско, което се изнася в Италия и Франция. „От Одрин се съобщава, пише вестникът, че в града са пристигнали до 30 души французи. Това е едно истинско нападение, което е от полза и както се вижда пашкулите пари ще сторят тази година. Повечето от французите са дошли да купуват пашкули”. На следващата 1858 г. същият вестник не веднъж отделя място на този проблем на страниците си. В началото на май от Одрин дописникът пише: „ Голямото количество бубено семе което се изпили (излюпи), движенията на копринарите се умножиха. Черниците са добре. Някои са повредени от голямата зима. Листата на младите черници изгоряха, но идват млади да растат на тяхно място. Това даде причина по-малко копринари да изпилят по-малко семе. Казват че не е изкупено 200 оки бубено семе и го закопаха в земята”.

Същият вестник в края на май, отбелязва: „Сдружението, което 2 години наред изкупува семето от Одринско, преговаря с властите за десятъка от пашкулите за 1858 г. Това дружество иска правителството да му дава за ока бубено семе да взема десятък не в пари, ама на пашкули добре изсушени. Дружеството се съставлява от 12 души и дава  1800000 гроша за мазаната ( борсата, тържището)  за Одринската, Мустафапашенската, Димотишката и др. кази. Искат 150 гроша гюмрук ( пазарна такса, данък) на ока бубено семе да вземат. То данъкът да се определи съобразно с цената, която ще се определи за новите пашкули. Докато тая цена не се определи, как ще се определи цената на гюмрука на семето. Трябва да се надяваме на правителството да нареди тая работа, както е правено и прилично, защото търговията на семе е доход за много милиони и то спомага на много сиромаси които от това се хранят. Но една молба се подписа от това дружество, в което горните условия се приемат за праведни, а колкото за ония които имат семе, никой не ги пита”.

Когато започва изкупуването на пашкулите на тържището в Одрин в средата на юни 1858 г., отново дописникът на „Цариградски вестник” в града не остава настрана от проблемите. „От няколко дни насам, пише той, пашкулите излязоха на пазара за да се продават. Кантарът на мазанът (борсата, тържището) не се още отворил и още не знаем количеството на продадените пашкули. Продавачите на добрите пашкули искат до 40 гроша за оката, а пък купувачите на пашкули, за да ги правят на семе не дават повече от 30 - 32 гроша. Но трябва да се споразумеят, защото пашкуларите ще видят стоката си на пеперуди да се обърне. Със семе да се снабдят - оката му се цени 1000 - 1100 - 1200 гроша, даже и до 1300 гроша и с условие, че 136 гроша е една турска лира. Пашкулите тая година са твърде добре и може да се каже, че са една втора повече от миналата година и са по-добро качество. Много черничев лист остана и притежателите му се принудиха да го хвърлят”.

В края на октомври вестникът отбелязва, че „Цената на семето на пашкулите се качи и от 400, 500 и 600 гроша, на която се продаваше, качи се на 800 гроша оката и това възвишение на цените се отдава на добрите известия от Франция и Италия. Това ни прави да се радваме, защото доказва, че по нашите места болест на бубите не е имало. Цената на семето надхвърли 100 - 120 гроша. При това положение и цената на здравите пашкули е 40 гроша. Продавачите се въздържат да ги продават по 30 - 32 гроша. Производителите на пашкули са насърчени от цените и излюпват много семе да хранят буби”. 20

И останалите български вестници, които излизат в Цариград са съпричастни на проблемите на отглеждането на копринената буба в българските земи. През 1863 г. в осем последователни броя в-к „Съветник” помества на своите страници интервю с френския учен Дюфура, който споделя своите практически наблюдения и резултати от работата си върху отглеждането на бубите във Франция и в Османската империя. Натрупал изключително много опит и познания в края на 50-те и началото на 60-те години на ХІХ в. на изток, в Анадола и най-вече в Бруса и Румелия (Тракия) - Одринско, той споделя положителните неща, които се практикуват на Изток и най-вече на видовите раси пашкули, условията при които става производството на бубено семе, неговото излюпване и процесите, които следват до получаването на пашкули. Изключително внимание отделя на условията на отглеждането на черницата и нейната резитба, както и практическото използване на черничевия лист при храненето на бубите. Отделя и голямо внимание за появата на болестта пебрина по бубите в Западна Европа и кое е положителното тази болест по това време да не върлува на Изток.

Същият вестник през 1864 г. следи пазарните цени на пашкулите, които се продават и изкупуват в Тракия по 28 гроша за килограм, цени твърде високи в сравнение с цените на пашкулите предлагани на пазара в Марсилия. Причината за високите изкупни цени на пашкулите вестникът обяснява с голямото търсене от трите големи копринени фабрики за точене на коприна работещи в Одрин. 21

И българският вестник „Ден” следи проблемите с отглеждането на копринената буба в българските земи. През 1875 г. с тревога съобщава, че по поречието на р. Марица продължава да е студено и да вали дъжд, „така щото черниците едвам захванали да напъпват. Хората се страхуват да не би времето да се сгрее неочаквано, та да се излюпят бубите преди да им се приготви храната, защото черничевият лист е самата храна, която ядат тия толкова нежни насекоми”.22

В търговията с бубено семе не липсват и злоупотреби в стремежа да се печелят повече пари. Има случаи когато се предлага бубено семе, което е смес от старо, неизползвано от предходната година и ново. Това влияе върху количеството излюпено семе и произведените пашкули от определена унция. Може би това не са ограничени случаи, защото немският учен Кофман през 1969 г. разработва метод за откриване на качеството на закупените партиди бубено семе, преди да бъде изпилено. Препоръчва се във вряща вода да се поставя шепа от бубеното семе, за което има съмнение, че е смесено със старо. В зависимост от промяната на цвета се определя дали има смесване на стари и нови бубени семена.

Подходящите условия, които намират французите в империята за производство на пашкули и коприна, кара някои от предприемачите да отворят търговски къщи в различни градове. Братята французи Жан и Анри Бонал, познавайки възможностите на европейската част на Турската империя в производството на пашкули, чрез търговската си къща в Цариград, откриват през 1857 г. в Стара Загора парна фабрика за производство на коприна. Това стимулира производителите в Тракия по средното течение на р. Марица, където започва едно усилено засаждане на черници и увеличава доходите на населението. 23

През 70-те и началото на 80-те години на ХІХ в. в производство на пашкули има силно спадане, вследствие болестта пебрина, която е пренесена тук. Производството на бубено семе също силно намалява. С появата на болестта и спада на производството на пашкули в Империята, започва да се внася в големи количества от Европа коприна, вследствие на което почти всички копринени фабрики в Бруса и Одрин са затворени. Това не остава незабелязано за немския пътешественик Ф. Хохщетер, който пътува през Румелия през лятото на 1869 г. преминава през Пловдив и спирайки в Одрин пише в своите записки:  „По-рано така процъфтяващото бубарство е много западнало вследствие на болест по копринените буби. От големия брой копринени предачници сега работи само една. Пашкулите се закарват по суша до Родосто и оттам се превозват с кораб до Марсилия”. Въпреки това, през 1872 г. френският учен А. Синвет пише, че Одрин отглежда достатъчно големи количества копринени буби. 24

За нанесените вреди от болестта пебрина върху производството на пашкули в Тракия информира дописникът на в-к „Източно време” през 1875 г. „Копринената беритба даде тази година твърде малки резултати - едва 100000 оки пашкули в целия Пловдивски санджак. Болестта по бубите си върлува и тя е главната причина за растящия недостиг на туй производство. Но същата болест върлува във Франция и Италия, без обаче намалението да е толкова чувствително, колкото в Турско. То е, че във Франция и Италия има инициатива на правителството за оборване на злото. Не се прави нищо в Турско, за да се върне това производство на добрите беритби.” 25

След 1881 г. както в България, така и в Турция започва да се внася бубено семе от Франция и Италия, добито по Пастьоровия метод. Поради големия упадък на копринарството в Турция, Управлението на държавните дългове слага под контрол вноса на бубено семе от Италия и Франция. Този контрол се упражнява чрез лаборатории, които се откриват на много места. В Бруса се основава през 1888 г. едно практическо училище за бубохранене, а така също и няколко разсадника за отглеждане на черници. В него има ученици от Мустафа паша (Свиленград) и Ортакьой (Ивайловград), които по-късно, след Освобождението на тези райони през 1912 г., дават своя принос в развитието на българското бубарство и копринарство. Правителствените мерки на турското правителство стимулират пашкулопроизводството в почти всички вилаети  и започва  голямо съживяване на този поминък. Последицата от тези мерки са, че за един кратък период спира вносът на европейско бубено семе и започва износът на турско. Откриват се и нови филатури за отмотаване на пашкули и производството на копринена прежда. В края на ХІХ и първото десетилетие на ХХ в. пашкулопроизводството в Одринско бележи значителен възход. 26

2. ПАШКУЛОПРОИЗВОДСТВОТО В СВИЛЕНГРАД ДО 1912 ГОДИНА

До 1912 г. Мустафа паша (Свиленград) и казата (околията) му са в състава на Османската империя, Одрински вилает. Стопанството на града и района му са неделима част и тясно свързани с гр. Одрин, р. Марица и международния път, който идва от Западна Европа, преминава през Балканите и при Свиленград през големия каменен мост се отправя за Цариград. Тези три фактора столетия наред са определяли и днес играят съществена роля в многообразния стопански живот на града.

Основни поминъци на населението в района през вековете са земеделието,  животновъдството и занаятчийството. Като допълнителен земеделски поминък се развива най-вече бубарството. От занаятите въглищарството, дърводобивът, каменоделството, пчеларството, яхнаджийството - производството на растителни масла, железарството, грънчарството, сарачеството и др., заемат съществена част от стопанския живот на свиленградчани. От съществено значение за стопанското развитие на Свиленград са и поминъците, които се създават и развиват по течението на р. Марица, разделя града и след  гр. Одрин се влива в Бяло море при пристанището Енос. Освен че реката векове наред е търговски път, по който със салове се пренасят стоки, тук се развиват риболовът и бахчеванджилъкът - зеленчукопроизводството. По бреговете са разположени водениците на свиленградчани, които използват за двигателна сила водите на реката.

Реката се е вплела така здраво в живота на града, сякаш е основната артерия, по която пулсира стопанството на Свиленград векове наред. Тя е за добро и за лошо, защото не веднъж  водите й заливат града и нанасят големи щети.

А пътят между Изтока и Запада, който пресича града, за да се премине р. Марица по големия каменен мост, е едно от най-големите предимства за стопанския живот на Свиленград и жителите му. Като пътна станция тук се изграждат ханове, кервансараи, търговски дюкяни, занаятчийски работилници, джамии, а по-късно и църкви. Посрещат се и се изпращат търговските кервани, дипломатическите мисии, старите пътешественици, хилядите християни, отправили се на хаджилък в Йерусалим, султански войски и пратеничества, и още всички ония, тръгнали от Изток на Запад, от Запад на Изток, които преминават през града, търсят необходимите услуги, а след това всеки поема своя път. Именно това кара градът да живее активно, движи неговото стопанско развитие и създава неговият облик и колорит. Тук е място и за оживен алъш вериш (търговия), без която градът би обеднял. Мустафа паша е част от онази селищна структура, която е изградена по подобие на останалите пътни станции по големия път и по нищо не се отличава от тези, присъщи най-вече на Изтока.

Намиращ се в центъра на Тракийската равнина, между Цариград и Балкана от една страна и между двете морета от друга, и при сливането на трите най-важни  реки - Марица, Арда и Тунджа, за Свиленград гр. Одрин още от древността има голямо стопанско значение. Огромните ханове, кервансараи, безистени, търговски чаршии и дюкяни са разположени в почти целия град. Между техните стени векове наред се побират стоките на търговците от близки и далечни страни. Поради близостта му до прочутия в миналото Узунджовски панаир и особеното географско положение Одрин е центърът, където се събират чуждестранните стоки и търговци. Тук отсядат консулите на редица европейски страни, които се грижат за сънародниците си, занимаващи се с делова търговска дейност в тези райони на империята. Това е времето когато от Горна Тракия, Родопите и панаира в Узунджово се отправят със салове по р. Марица жито, ориз, памук, тютюн и други селскостопански произведения, занаятчийски изделия, дървен материал и дървени въглища, самоковско желязо и др., предназначени за Цариград или за износ през пристанището Енос на Бяло море. 27

Тук е  главното стоварище за вносни и износни стоки. След Англия и Австрия френският внос се нарежда на трето място. Но затова пък в износа на суровини Франция държи първенството. През 1860 г. например тя изнася от Одрин жито, пашкули, бубено семе и сурова коприна за около 18000000 пиастра. Години наред френските агенти-комисионери закупуват от Одринско най-вече бубено семе, пашкули и сурова коприна. Това е от съществено значение за развитието на този поминък в Одринско, тъй като Франция е най-голямата производителка на копринени изделия в Европа. Френското икономическо влияние е не само в Одрин, но и в други градове и селища на цяла Тракия, в това число Свиленград, Пловдив, Стара Загора и др. В тези селища в производството на бубено семе, пашкули и източена естествена коприна французите вземат голямо участие, и то едва ли не става техен монопол. Ярък пример за това е откриването от френския търговец Бунал на т. н. Буналова фабрика за източване на естествена коприна в Стара Загора през 50 -те години на ХІХ в. Готовата коприна, произведена тук, се изпраща в Марсилия, където се продава на добра цена. 28

Оживеният стопански живот и голямата износна и вносна търговия, която се осъществява в Одрин е от съществено значение за Свиленград, неговото стопанство и живота на гражданите му. Защото градът и районът му не само са в много голяма близост до големият град и са в състава на Одринския вилает, но са били винаги в обсега на големия стопански и търговски обмен, който големият административен и стопански център Одрин развива векове наред. Или с други думи, когато разглеждаме историята на развитието на бубарството в Свиленград преди всичко трябва да го свързваме с развитието на този поминък в Одринско, когато селищата от този район на днешна България са в състава на Османската империя.

Ако трябва още по-добре да представим Одрин като голям търговски център, ще използваме думите на турския пътешественик Евлия Челеби, който през 1653 г. отсяда в града и пише: „В града има всичко петдесет и три големи кервансарая и шест хиляди и седемстотин дюкяна, от който най-стар е намиращият се в центъра на града безистен на Мурад хан. Той е много богат и кубетата му са покрити с олово. Всички скъпоценни стоки на османските земи се срещат тук. Той се състои от триста дюкянски долапа, във всеки от който има много ценни неща. Подобна на чаршията „Али паша” няма ни в Цариград, нито в Бурса, с изключение на чаршията „Синание”, която е в Дамаск. Зад „Али паша” се намира чаршията „Сарачханата”, която е много голяма и заема една главна улица”.29

Свиленградско е отдавнашен утвърден голям бубарски център в Османската империя. С бубарство се занимава българското население в Западна Тракия - Софлийско, Дедеагачко, Гюмюрджинско, Ксантийско, Драмско, Кавалско и др., преди тя да бъде обезбългарена. Само в Одрин в края на ХІХ и началото на ХХ в. има изградени и работят две нови фабрики за точене на коприна, където работят 200 - 250 работници, почти изключително жени. „Произвежданите в Одрин копринени платове заслужават особено внимание, пише българският търговски агент в Одрин Тодор Карайовов през 1900 г. Те са от чиста коприна, с различна дебелина и различни цветове. Има бели, дебели с кремав цвят, които приличат на европейските, известни под името Soie ecrue, цветни, които могат с успех да заместят европейските и да задоволят изтънчените женски вкусове. Намират се също копринени кърпи за джоб, имитиращи европейските. Платовете са от средна ширина и се продават на дребно по 10 - 12 гроша или 2 - 2.50 лв. аршина. Тая индустрия е била някога цветуща. Повече от 60 семейства са се занимавали с нея. Сега (1900 г.) едва десетина семейства държат в къщите си старите станове”. 30

В близост до Одрин в края на ХІХ в. и в Софлу има фабрика за точене и тъкане на коприна, построена от италианска фирма. Произвеждат се и качествени платове. Тя работи до началото на 20-те години на ХХ в., когато все още Западна Тракия е в пределите на Царство България. Тържището на пашкули в Софлу е едно от най-големите. Друго, също голямо, има в с. Малък Дервент, където бубарството е силно застъпено. С бубарство се занимава населението от големите български села в Димотишко - Исьорен, Каеджик, Башклисе, Голям Дервент и др.

В Маришкия басейн - от гр. Димотика до гара Бидекли, бубарството също е добре застъпено. Тук има 33200 дка черничеви градини, а отделно - 110000 черничеви дървета. В този район работят 21 сушилни и средното годишно производство възлиза на 750000 кг пашкули. През 1880 г., когато се появява болестта пебрина се нанася големи щети. Заболяват и черничевите дървета. Отглеждането на буби отново бележи подем след 1902 г. и става един от основните поминъци на населението. Тук се отглеждат буби от бялата багдатска раса. 31

Проследявайки накратко архивните източници за производството на пашкули и бубено семе от ХІХ в. в Тракия и по специално в Одринско, трябва да приемем че селата, разположени по най-източните склонове на Югоизточните Родопи, по течението на р. Марица и по Сакар планина, в средата на ХІХ в. се специализират предимно в производството на пашкули за семе поради нарасналото търсене от френски и италиански греньори, защото болестта пебрина е нанесла сериозни поражения на пашкуленото производството в тези страни. Ако почти всички селища на днешната Свиленградска община отглеждат копринена буба, то само една част от тях се специализират и като производители на пашкули за семе. Стопаните с образцови черничеви градини излюпват от 5 до 12 унции бубено семе.

За развитието на бубарството в Мустафапашенско (Свиленградско) значителна роля има дейността на първите производители на бубено семе по Пастьоровия метод в откритата през 1882 г. бубарска опитна станция в гр. Бруса, където се възобновява производството на бялата „Багдатска раса”. Това са първите греньори, които още през 1890 г. поставят началото на микроскопираното добиване на семе в района. И в Мустафа паша (Свиленград) се произвежда бубено семе. Тук идват французи и италианци да подпомагат получаването му, а след това го изкупуват. През 1900 г. 20 души завършват курсовете за греньорство в Бруса, които непосредствено след това снабдяват целия район с бубено семе на север - до българската граница, включително и Мустафа паша (Свиленград), и на юг - до градовете Софлу и Димотика. Само седем години по-късно, през 1907 г., в Бруса завършват курсовете за греньори свиленградчаните Христо Дянков, Александър Попов и Желязко Метларов. Това са първите квалифицирани местни греньори в града, които години наред заемат първостепенно място в производството на бубено семе. Друг свиленградчанин - Спас Добрев завършва по-късно греньорски курсове в Образцов чифлик край гр. Русе.32

В периода между 1860 - 1885 г. в Одринския вилает има спадане на пашкулопроизводството, което годишното е винаги над 400000 кг. В края на ХІХ и началото на ХХ в. постепенно започва да се наблюдава бързо развитие на бубарството в района. Предприемат се много и разнообразни мерки за развитието на бубарството като доходен поминък. През 1891 г. това производство достига вече 600000 кг.

От средата на 90-те години на ХІХ в. Мустафапашенска (Свиленградска) каза се нарежда между първите пет в Одринския вилает по количество на продадените пашкули. Така през 1894 г. тук са произведени 72680 кг сурови пашкули, през 1895 г. - 59419 кг, 1896 г. - 75613 кг, през 1897 г. - 21765 кг и през 1898 г. - 57001 кг. Или общо казата произвежда за тези пет години 286478 кг сурови пашкули и е на четвърто място след Софлийска, Ортакьойска (Ивайловградска) и Одринска кази. На последно място се нарежда Димотишката каза.

Тези данни свидетелствуват за един непрекъснат напредък на пашкулопроизводството в Одринския вилает. За периода 1885 - 1890 г. е отразено увеличение на производството на пашкули с по 20000 - 30000 кг годишно при непрекъснат растеж на пазарните цени. Това се дължи на големите грижи и насърчения от страна на Управлението на публичния дълг в империята, на който е отстъпен данъкът върху пашкулите. Успешното развитие на пашкулопроизводството и добива на коприна в Одринско през 1890 г. е причината през същата година от Одрин да бъдат изнесени  108010 кг.33

За успешното развитие на поминъка изключително внимание се обръща на производството и качеството на местното бубено семе и на разширяването на черничевите насаждения. Само през 1899 г. в Мустафапашенската каза има излюпени 2000 кутийки бубено семе. Три години по-късно, през 1902 г., в казата са произведени 61239 кг пресни пашкули като тя отново е на четвърто място във вилаета, след Одринска, Софлийска и Ортакьойска кази. На пашкулопроизводството в Одринския вилает в-к „Едирне” през 1899 г., който излиза на турски, български и гръцки език отделя на своите страници значително място за състоянието на поминъка. 34

Практически цялата продукция от пашкули в Свиленградско е изкупувана от одрински търговци - ангросисти, евреи и турци. Те изпращат свои представители комисионери на мезатя - борсата, тържището  в Мустафа паша. От началото на ХХ в. се явяват и български търговци от района, които също действат като посредници на одринските евреи. Пашкулите се продават публично на търг, където всеки производител занася добива си в кошове, наречени от турците кюфета. На борсата, освен търговците-прекупвачи присъстват и бирниците, кятипите - писарите, и теллялинът като официален представител на властта. Обичайно купувачите-  търговци се споразумяват предварително помежду си за цените, упътвани и от одринските търговци. Килограм пашкули се продава средно между 18 и 22 гроша според качеството и годината. Колебанията в пашкуленото производство и спадовете при слаба година, съпроводени и с намаляване на цената, се отразява зле на производителите и върху икономическото състояние на района.

Наред с другите градове на Одринския вилает и в Мустафа паша (Свиленград) се формира пазар за пашкули. На утвърденото пашкулено тържище  идват търговци не само от Одрин, но и чак от Солун и други градове. Закупуват се бели пашкули, които се произвеждат тук и са с най-добри качества. Но най-голямото тържище си остава Одрин.

Властта полага големи грижи за увеличаване на производството на пашкули. В последните години на ХІХ в. дори се провеждат конкурси за повече и по-доброкачествени пашкули и за най-добри пашкулопроизводители. На отличилите се раздават награди. Турските правителства и Dettе publique - европейско учреждение в Цариград, което управлява турските дългове, полагат постоянни грижи за подпомагане развитието на този отрасъл в селското стопанство. През годините се доставят и раздават на ниски цени доброкачествени бубени семена, черничеви фиданки и дезенфекциозни материали. Устройват се сказки, курсове и демонстрации от инспекторите на създадените специални районни бубарски инспекции. В тях работят добри специалисти и личности с европейска известност, като французина Драймонд, ученик на Луи Пастьор, руският проф. Мечников като кореспондент на Брусенския бубарски институт и др.

Dettе publique упражнява строг контрол над разпространението на бубени семена и над важните пашкулени тържища, ако се забележи картелирането на търговците или други непочтени деяния от страна на последните.

В тези процеси участва и населението на Мустафа паша (Свиленград). В края на ХІХ и началото на ХХ в. то произвежда годишно до 3500 унции бубено семе, а за отглеждането на бубите се изграждат специални къщи с чардаци. Увеличението на пашкуленото производство непосредствено преди войните е резултат на голямото търсене както на бубено семе, така и на пашкули. Така пашкуленото производство на свиленградчани достига до 300000 кг годишно. През 1912 г. само на градската борса - мезатя са продадени 185000 кг пашкули, без в това число да са включени изнесените направо за Одрин пашкули и оставените количества пашкули за домашна преработка. В града от години наред има формирани големи градски фамилии, които държат първенство в производството на пашкули, като тези на Бояджиеви, Хаджипетрови, Сараколеви, Марашлиеви, Братя Гачеви и др. В домашната копринена индустрия по-известни имена са тези на Хаджи Грудю и дядо Тодор, които през 1905 г. представят на вилаетската земеделска изложба в Одрин бяла и жълта домашно точена коприна и получават отличия - медали. 35

3. ПАШКУЛЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО СЛЕД ВОЙНИТЕ

Двете Балкански войни и най-вече разорението на Свиленград и селищата от района., преминаването им към българската държава през 1912 г., последвалите събития след избухването на Първата световна война, загубата на пазарите в Източна и Западна Тракия и най-вече Одрин и големите миграционни процеси в този район, са неблагоприятни за развитието на поминъка. Цялото народно стопанство е разстроено. Цените на пашкулите започват да падат вследствие нарушените международни търговски връзки. Поради тези обстоятелства пашкуленото производство силно намалява.

По време на войните са нанесени най-големите пакости, както на целия стопански живот, така и в частност на пашкулопроизводството. Още по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и отстъплението на турските войски, много черничеви градини са изсечени. Това опустошаване на черничевите насаждения продължава по време Балканските войни особено в новите земи, които се дават на България Източна и Западна Тракия..

След подписването на Цариградския мирен договор от18 септември 1913 г., по силата на който Свиленград и Западна Тракия се дават на България, турските военни власти заповядат изсичането на черничевите градини в селищата по долината на р. Марица и цяла Западна Тракия. За тази цел са определени специални войнишки команди. Опожарен е Свиленград и много от селата в района.

След Балканските войни стопанството, в това число и бубарството в тези краища постепенно се съвземат. В резултат на това произведените количества пашкули са най-голяма част от пашкуленото производство в Царство България. От 1915 до края на 1919 г. в новоприсъединените български земи е образуван Одрински окръг в който състав са Свиленградска, Ортакьойска, Димотишка и Одринска околии. За да няма спекула и се поощрява пашкуленото производство, Окръжният управител Манол Розентал всяка година, въз основа на окръжно предписание на Министерството на земеделието и държавните имоти (МЗДИ) при настъпване на изкупната кампания на пашкули през юни, издава заповед за организиране на тържищата (борсите) в градовете Свиленград, Ортакьой (Ивайловград), Димотика, Одрин и с. Мандрица (Ортакьойска околия). Заповедите се изпращат до председателите на тричленните общински комисии, околийските началници и агрономи в окръга. Според заповедите през годините, „Продажбата на пашкулите да става в съществуващите до сега тържища, а именно в градовете Одрин, Свиленград, Димотика, Ортакьой и с. Мандрица, под контрола на местните общински власти. Забранявам продажбата на пашкули вън от пашкулените тържища, където се притеглят чрез общински кантари всички произведени пашкули в околността, за да може да се събере в една статистика произведените в страната пашкули. Това се отнася и за онези търговци които предварително са ангажирали пашкулите чрез т. н. „зеленища” (предварително).”

По-нататък в заповедите се определят при какви условия става тегленето на пашкулите, задължително в присъствието на един член от общинските тричленни комисии, които управляват общините, необходимият брой кантарджии и задължително в присъствието на стража ( полицейска охрана). Членовете на тричленните комисии се задължават да водят специални регистри, в които се записват имената на пашкулопроизводителите и на купувачите, количеството на продадените пашкули, цветът им и продажната цена. Ежедневно се иска околийските началници да следят и донасят в МЗДИ цената на пашкулите. Резултатите от проведената изкупна пашкулена кампания се обобщават от общинските администрации и се изпращат на окръжния управител в Одрин и МЗДИ. 36

Отдавайки изключително голямото значение на бубарството в Западна Тракия и Македония, в това число Свиленградско и Одринско, Димотишко и Ортакьойско (Ивайловградско) в началото на 1918 г. Министерството на земеделието и държавните имоти издава заповед съгласно закона за повдигане на копринената индустрия в Царство България, за организирано разнасяне на бубените семена и раздаването им на бубохранителите по околии. Тази организация допринася много за доброто пашкулено производство по тези места. Така през 1918 г. на пашкулените тържища в Софлу са продадени пашкули за 4000000 лв., в Димотика за 3200000 ла, в Свиленград - 2400000 лв. и Ивайловград - 2200000 лв. При това производството на пашкули съставлява 1)3 от нормалното, понеже по тези краища на българските земи има големи демографски промени, разстроено е селското стопанство, черничевите градини не са възстановили добива си и т. н. 37

След края на Първата световна война и  възстановяване на народното стопанство, в началото на 20-те години на ХХ в. коприната започва да се търси усилено. Цената на пашкулите се покачва бързо и бубохранителите използват своя опит и традиция, за да започнат пашкулопроизводството  отново. Така то все по-масово навлиза в стопанския живот на населението от Свиленградско, оформяйки се за много селища като един от поминъците, който носи добри доходи. За да може да се възстанови следвоенното производство на пашкули и да достигне нивото от преди освобождението на Свиленград, група пашкулопроизводители основават през 1920 г. Районен земеделско-кооперативен синдикат „Свила” - Свиленград. Задачата на синдиката е да обединява производителите на пашкули и да насърчава техните инициативи. Избран е управителен и контролен съвет, но дейността на синдиката е твърде кратка. Със създаването на Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” през декември 1921 г. дейността на синдиката се слива с тази на кооперацията. 38

От началото на 20-те години в Свиленградско, вследствие на междуправителствените спогодби, приижда една голяма част от населението от Западна Тракия, което се настанява в града и в селата. Държавата търси всички възможности за тяхното оземляване. Идеята, щото една част от земята, която се раздава на бежанците да бъде засадена с черничеви дръвчета, заслужава поощрение, още повече, че голяма част от тях са свикнали да отглеждат буби. Земите, които им се раздават, са недостатъчни за едно обикновено земеделско стопанство и затова им се препоръчва да засаждат там където може черничеви градини.

Грижата на държавата за укрепване на пашкулопроизводството е изразено в Закона за подобряване на земеделското производство и опазване на полските имоти. В закона е отделено специално внимание на решаване проблемите на бубарството. Въз основа на закона е обнародвана и специална Наредба за контролиране на бубеното семе, произведено в страната и внесено от чужбина. Така държавата прави всичко необходимо греньорството да се постави на по-здрави основи за производство на качествено и здраво бубено семе. 39

Произвежданите в Свиленградска околия пашкули с много малко  изключения са от бялата „Багдатска раса”. Тяхното производство при новите стопански условия след войните е още по-добре организирано. Благоприятните климатични условия за виреенето на черницата по долината на р. Марица способстват за производството на бели пашкули от най-добро качество. Те са със снежно бял цвят, голяма лъскавина и блясък, с гладък и равен конец по цялата му дължина, с голяма еластичност и якост и имат висок рандеман - 3.5087. На международните тържища пашкулите се продават по рандеман, т. е. държи се сметка за количеството на коприната, която се добива от определено количество пашкули. Сделките се сключват при база 4 : 1, което ще рече, че от 4 кг сухи пашкули трябва да се получи 1 кг коприна. Ако при изпитването се получи по-добър или по-лош рандеман, т. е. от 4 кг сухи пашкули се получи повече или по-малко от 1 кг коприна, на уговорената цена се прави необходимата корекция и по новоустановената цена  се приключва сделката. По рандеман се продават само пашкулите от първо и второ качество, а шкартото, двойките и др. долни качества се продават без да се държи сметка за рандемана.

За ценните си качества свиленградските пашкули още в миналото, когато българските земи са в състава на Османската империя, намират широк пазар. Търсят се и се закупуват на европейските пазари на цени винаги с няколко лирети повече в сравнение с всички други пашкули, произвеждани в Тракия. Получаваната от тях коприна не се употребява само в текстилната индустрия за копринени платове, но се използва и за други специални цели. На международния пашкулен пазар в Милано пашкулите от Свиленградско продължават и през 20-те години на ХХ в. да са известни под името „Adrianopoli”, име останало още от преди освобождението на района през 1912 г. Това име е останало още от времето, когато всички бели пашкули, произвеждани по долината на р. Марица са складирани в Одрин и оттам пренасяни по реката до пристанището Енос, където поемат към пазарите на Италия и Франция. Основен пазар по това време на свиленградските пашкули е тържището в гр. Милано. Тук те се продават по цените по които се продават най-хубавите италиански пашкули, т. н. „класически”.

Продажбата на свиленградски пашкули на Миланското тържище продължава и след войните. Така например рандеманът на продадените на Миланското тържище свиленградски и харманлийски пашкули, реколта 1924 г., при изпитването на 45 отделни партиди, се движи:

За първо качество от 3.7388 до 4.0778.

За второ качество от 4.3536 до 4.7153.

За качеството на коприната добита от тези пашкули, реколта 1924 г. при изпитването в Милано е съобщено: „цвят много хубав, коприна чиста, кохезия 151 и изобщо много хубава във всяко отношение”.

Рандеманът, получен от българските пашкули в действителност е очевидно, че по качество стоят по-долу от италианските, който се движи между 3.2645 и 3.7645 за реалите и между 3.9645 и 4.5645 за секондерите. Този недостатък според специалистите може да се коригира не със заменяне на местното бубено семе с чуждестранно, а със строг контрол върху греньорите, с опресняване кръвта на отглежданите у нас раси, с подобряване самия начин на отглеждане и т. н. Изобщо, всички условия: климатични, почвени, стопанско-икономически и социални за развитието на пашкулопроизводството и греньорството в Свиленградско са налице. 40

Засиленото производство на пашкули през 20-те години и запазването им за по-дълго време до преработката им в коприна, изисква пашкулите да бъдат изсушавани, за да се прекъсне процеса на превръщането на бубата в какавида, а какавидата - на пеперуда, която пробива пашкула, за да излезе на свобода. Пробитите по този начин пашкули, наречени „хвъркалки”, не могат да се размотават правилно и се оценяват много по-евтино, отколкото здравите.

Умъртвяването на какавидите и изсушаването им до степен да се направи възможно дългото запазване на пашкулите, без риск от повреждане, изисква специална инсталация и познания, каквито не могат да притежават отделните пашкулопроизводители. Това кара последните да бързат да продадат пашкулите си веднага след обирането им от вейките.

Това обстоятелство дълги години е използвано от търговците, които обикновено предлагат за суровите пашкули цени, съвсем неотговарящи на тези на международните пазари. Тези и редица други причини карат Българската земеделска банка (БЗБ), която има монопол върху търговията с пашкули, следвайки своите стопанско-икономически интереси, да строи сушилни в редица градове. След продажбата на депозираните в сушилните пашкули, банката задържа направените от нея разходи по манипулирането на същите, а остатъка от добитата сума разпределя между производителите в зависимост от количеството и качеството на депозираните от всеки производител пашкули.

В Свиленград, след Балканските войни, БЗБ открива свой клон, който е инициатор за създаване на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” в града. На 11 декември 1921 г. в Свиленград се основава „Общо кооперативно сдружение на бубохранителите „Коприна”, което през 1927 г. се преименува на „Районна кооперация на бубохранителите „Коприна”. В дейността си кооперацията предвижда да обхване Свиленградска, Тополовградска и част от Харманлийска околия. Слага се началото на бъдещата копринена индустрия в града.

Целта на основателите на кооперацията е да насърчават производството и подобряват качеството на произвежданите пашкули чрез финансиране на членовете на кооперацията и разпространяване сред тях на научни знания за отглеждането на копринената буба, да организират обща преработка и продажба на произведените количества пашкули и да развиват спестовността у членовете си. Пашкулопроизводството в Свиленград и района за дълги години е в тясна зависимост от кооперация „Коприна”. То се развива през годините, благодарение на нейната стопанска политика.

За изпълнение на една от основните си задачи кооперацията доставя през 1925 г. съоръжения за пашкулосушилня. През 1930 г. доставя магани, а през 1936 г. въвежда в действие филатурата, която е с 48 басейна - долапа. Една година по-късно - през 1937 г. открива мулинажно и тъкачно отделение.

Основните си средства кооперацията набира от дяловия капитал, внасян от членовете, от печалби, от субсидии и дарения. За усилване на оборотните си средства ползва кредит от БЗКБ - клон Свиленград. Тя поддържа връзки с много трикотажни и тъкачни фабрики, на които продава копринени и памучни изделия. Дейността на кооперацията се ръководи от годишно отчетно събрание, а в периода между тях - от управителен и контролен съвет. На кооперация „Коприна” е посветена втора глава от нашето изследване.

След създаването й през 1922 г. кооперацията се разраства бързо благодарение на големите цели, които си поставя, а именно: събиране пашкулите на кооператорите - производители, изсушаването им в собствена сушилня и извършване общата им продажба, създаване на своя филатура и като последна задача - създаване на собствена фабрика за производство на копринени платове. Въпреки трудностите по пътя на своето развитие, кооперацията се издига в мощен стопански фактор в Свиленградския район.

След като кооперацията се изгражда организационно, по - късно, през 1925 г., тя строи сушилня , а през 1926 г. и следващите две години на етапи е завършен и антрепозита. От 1923 г. новосъздадената кооперация „Коприна” активно се намесва в производството, изкупуването, изсушаването и сортирането на пашкули от Свиленградска околия. Една от идеите на ръководството на младата кооперация е: На продаваните пашкули на Миланския пазар да бъде сменено наименованието със „свиленградски”, защото най-качествените пашкули се изнасят именно от тук. Турските и гръцките пашкули по това време не се изнасят навън, а се точат от местните филатури на коприна и след това се търгува с нея.41

Със създаването на кооперацията на бубохранителите „Коприна” в Свиленград, нейната дейност става предмет на интерес от страна на Пловдивската и Бургаската търговска индустриална камара. Пловдивските вестници „Борба”, „Юг” и „Правда”, софийският „Мир” и други започват всекидневно в дните на усилената кампания за изкупуване на пашкули през юни всяка година да поместват на своите страници информация за откриването на пашкулените тържища в градовете на Южна България, като за Свиленградското тържище винаги се отделя специално място в съобщенията. В тези информации по традиция се посочва каква е изкупната цена на пашкулите, колко са продадени на тържището и колко са постъпили от кооператорите в кооперация „Коприна”.

Продажбата на пашкули, съгласно изискванията на Закона за подобрение на земеделското производство и опазване на полските имоти, се извършва на специални пашкулени тържища. В миналото такива тържища има само в главните пашкулопроизводителни центрове и най-вече общинските градове. През 20 -те и 30-те години на ХХ в. се утвърждава практиката ежегодно Министерството на земеделието да издава заповед, с която определя в кои пунктове на страната да се открият пашкулени тържища.

През 1923 г. от Свиленград само 695 производители предлагат на тържището в града 31911 кг пашкули, а 1554 предлагат на новоучредената кооперация „Коприна” 100408 кг.42 През 1924 г. това съотношение е променено, като на тържището 1062 производители предлагат  42481 кг пашкули, а на кооперация „Коприна” 2222 производители продават 142650 кг пашкули. 43

Пак за същата година пловдивският вестник „Борба” от 24 юни съобщава за Свиленград: „Започна силно оживление на пашкуленото тържище. Освен производителите в града, носят се пашкули и от околните села. До вчера нямаше никакви определени цени. Днес цените стигнаха 90 - 95 лв. за килограм. Повече търговците не дават, но и производителите не си дават стоката, очаквайки нови повишения. Всички количества се дават на кооперациите и банката, където цените са най-износни, понеже се плащат по цени, каквито в края на краищата се получават”.44

През 1925 г. информацията във вестник „Борба” за пашкулопроизводството в Свиленград е по-специална и обширна. Ако в първата си част тя е делова и кратка, то във втората е твърде емоционална и пропита, не без основание, от местен патриотизъм и самочувствие: „Пашкуленото тържище в Свиленград се откри на 15 юни, реколтата обещава да е доста добра и по качество и по количество. Две търговски къщи купуват. Цените още не са точно определени. Има изгледи да станат до 120 лв. за килограм. Кооператорите носят стоката си в кооперацията. На 28 юни ще стане полагането на основния камък на строящата се сграда на кооперация „Коприна”. По този повод управлението на кооперацията издава следния позив:

“Драги кооператори, на 28 юни т. г. в 10 ч. преди обяд, ще стане полагането на основния камък на антрепозита и сушилнята, които кооперацията строи в Свиленград.За да стане този ден паметен в сърцата на кооператорите и за да се подчертае голямото стопанско и икономическо значение на кооперацията за целия тукашен край, че дори и за цялата страна, управителният съвет реши да организира по-бляскаво този ден, като на акта при полагане основният камък се предаде една по-голяма тържественост. За тази цел сме поканили да присъстват някои от господа министрите, управата на БЗБ, видни икономисти, общественици, представители на власти, учреждения и др. За това кооперацията тържествено поканва и вас кооператори! Елате да видите собственото ваше дело, ваше и на младите, които идват подир вас. Напуснете в тоя ден работата си и елате да изразите чувството си на симпатия и преданост към кооперативното дело, към това слънце на братска задруга, което е единственият носител на вашите стопански блага и най-добрият помирител между всички класи и съсловия”. 45

Бързото увеличаване производството на пашкули през втората половина на 20-те години в Свиленградско по сведения на официалната статистика, съпоставено с другите околии в Южна България, са показани в следващата таблица:

Околии                     Производство на сурови пашкули - кг.

1926 г.            1927 г.            1928 г.            1929 г.            1930 г.          Средно за 5-те години

Казанлък        10958    7228   8722  15112 14819       11368

Нова Загора   11896 12892   9798  16009 20653       14250

Стара Загора 19742 30985 24008 47066 36094       29579

Чирпан           47985 96933 68903 95222 93677       80544

Крумовград   22869 23297 18287 28492 21431       23408

Ивайловград 166148            132225            149122            173870            114885                155286

Първомай      45747 52810 45590 45603 43223      46594

Свиленград   288856            309891            315015            368000            346692               324700

Харманли      182682            190408            192678            219911            206468               198430

Хасково         58851 63975 74744 88525 82361     73695

Карлово         21323 23366 17826 22012 22385     21382

Пазарджик     17049 28627 23744 30315 26098     25266

Панагюрище    4694   2802    4349    2623     4782       3851

Пловдив        131655            139247            143235            169429            159289              148571

Пещера             8577   9998  10168 19777 10237       9751

Асеновград   75243 75367 63809 80575 88457     76724

Трите околии Свиленградска, Харманлийска и Ивайловградска през 1926 - 1930 г. са районите, където бубарството е най-силно развито в страната. Свиленградска околия се нарежда на първо място пред  Харманлийска  и Ивайловградска околии. На първо място е околията и през 1931 г. с произведените 2631433 кг пашкули, получени от 4980 унции бубено семе. За засилване на пашкулопроизводството през тези години допринася кризата в лозарството и тютюнопроизводството.46

По сведения на  Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград през 1932 г. за последните шест години селищата от района на кооперацията са произвели следните количества пашкули в килограми. Числовите показатели за общото количество за всяка една година почти не се различават от тези, посочени по-горе:

Наименование на селището           1927 г.            1928 г.            1929 г.            1930 г.            1931 г.            1932 г.

Свиленград   137600            139625            161404            138390            110740            145562

с. Любимец   62068  77654  71871  83580  76314  91347

с. Момково    14856  15845  17546  13987  12637  15586

с. Г. Добрево 3618    3117    2627    11392  7675    14421

с. Лозен          7450    3142    9557    13246  11581  12407

с. Левка          5700    5410    6016    6055    5422    6411

с. Чернодъб   3738    4271    5003    4775    3918    4130

с. Мезек         3575    2680    5245    4658    3784    4075

с. Димитровче          3604    4317    4427    4155    3294    4051

с. Пъстрогор  2516    2695    2855    3079    2245    2788

с. Сива река   2640    6840    6232    7009    5199    6565

с. Изворово   4918    3950    4805    5294    5433    5619

с. М. градище            9500    4932    6183    6938    7518    12332

Всичко           261785            274478            303771            302558            255760            325294

От села с по-малко от 1000 кг производство.      48106  30830  9078    8836    7383    11062

Всичко           309891            305308            312849            311394            263143            336356

Ако сравним числовите показатели на държавната статистика и тези на кооперация „Коприна”, ще видим известно разминаване. Такива са изнесените данни в двете таблици и ние ги привеждаме дословно. Разликата в тях можем да си обясним с това, че не всички пашкули от околията се изкупуват от кооперацията, а има и други купувачи, които участват на пашкулените тържища в Свиленград и с. Любимец, и не всички пашкулопроизводители са членове на кооперация „Коприна”.

Увеличеното производство на пашкули през 1931 г. в Свиленградско е причината Министерството на земеделието да разреши да се организират пашкулени тържища в селищата Свиленград, Любимец, Малко градище, Лозен, Момково, Сива река и Кирилово ( Георги Добрево).

Положеният труд от бубохранителите и изразходваните средства при отглеждането на бубите може да бъде без резултат, ако се допусне бубите да бъдат заразени и унищожени от заразни болести. За да не се допусне това се дезинфекцират бубарниците. Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград в желанието си да бъде полезна в това отношение, предприема през годините основна дезинфекция на една голяма част от бубарниците в града. Към тези бубарници които са били заразени от предните години, особено от болестта „мускурдина” или още „киреч”. Производството в дезинфекцираните бубарници, показват резултатите е винаги много по-добро, а така също и тяхното качество.

За да бъдат предпазвани бубите от зараза и за доброто им отглеждане, почти всяка година кооперация „Коприна” преди да започне сезона за отглеждането на бубите изпраща на бубарите кратки наставления  по дезинфекция на бубарниците. Практиката е всяка година да се организират събрания, където местните греньори изнасят беседи по проблемите на бубарството. При появата на признаци на заразните болести, кооперацията изпраща греньори, които на практика предотвратяват развитието им.

Така например, през пролетта на 1927 г. в своята работа УС намира за необходимо да се подобрят мерките по обучението на бубохранителите. Приема се през сезона на бубохраненето да се поканят греньорите от града и специалисти - агрономи на обща конференция, които да дадат конкретни наставления на бубохранителите, да споделят своите впечатления от дългогодишната си практика и конкретно да разискват по поставените въпроси. Такава конференция е организирана в края на април, като в нея участват греньорите от града и агрономи, където се споделят мисли по въпроса какви мерки да се предприемат за правилното отглеждане на бубите през предстоящия сезон на бубохраненето. Конференцията се ръководи от директора на кооперацията Тодор Петков. След изказванията и разискванията конференцията приема следните заключения:

1. “Необходимо е през сезона на бубохраненето да се посещават всички бубарници от греньори и агрономи, които на самото място да дават наставления на бубохранителите по отглеждането на бубите.

2. За да могат да бъдат посещавани всички бубарници от града и гарата, градът да бъде разделен на участъци и за всеки да се определи по един агроном или греньор, като кварталите „Канакли”, „Баяндър” и „Гибран” да бъдат разделени на два участъка, а гарата и Ново село да съставляват един участък, или общо се обособяват 7 участъка.

3. Наставленията, които ще дава всеки агроном или греньор в определения за него участък, трябва да обхващат всичко, което се отнася до бубохраненето - температура, хранене, чистота, разреждане, проветряване, черничев лист, уреди и др. и в края на сезона всеки един от тях да представи в кооперацията доклад за това, което е извършил.

4. Приема се през следващата година да се отглеждат буби с демонстративна цел в едно от помещенията на кооперацията, макар и в по-малък размер, защото нищо друго не може да научи кооператора как да отглежда бубите си, колкото обстоятелството, когато той види нагледно как трябва да става храненето на бубите.

5. В свободното време през годината е необходимо да се развие пропаганда по бубохраненето, изразена в организирането на сказки по квартали.

6. За предпазване от заразни болести на бубите по време на бубохраненето трябва да се вземат мерки да не се оставят бубарите да изхвърлят нечистотиите от бубите по улиците, защото чрез тях най-лесно се пренася заразата в здравите буби. Да се пише на общината да вземе мерки по изхвърлянето на нечистотиите от бубите по улиците, а да се заравят в земята.

7. Необходимо е през сезона на бубохраненето да се посещават всички бубарници от греньори и агрономи, които на самото място да дават наставления на бубохранителите по отглеждането на бубите.

8. За да могат да бъдат посещавани всички бубарници от града и гарата, градът да бъде разделен на участъци и за всеки да се определи по един агроном или греньор. Като кварталите „Канакли”, „Баяндър” и „Гибран” да бъдат разделени на два участъка, а Гарата и Ново село да съставляват един участък, или общо се обособяват 7 участъка.

9. Наставленията които ще дава всеки агроном или греньор в определения за него участък трябва да обхваща всичко, което се отнася до бубохраненето - температура, хранене, чистота, разреждане, проветряване, черничев лист, уреди и др. и в края на сезона всеки един от тях да представи в кооперацията доклад за това, което е извършил.

10. Приема се през следващата година да се отглеждат буби с демонстративна цел в едно от помещенията на кооперацията, макар и в по-малък размер, защото нищо друго не може да научи кооператора как да отглежда бубите си, колкото обстоятелството, нагледно да види, как трябва да става храненето на бубите.

11. В свободното време през годината е необходимо да се развие една пропаганда по бубохраненето, изразена в организирането на сказки по квартали.

12. За предпазване от заразни болести на бубите по време на бубохраненето трябва да се вземат мерки да не се оставят бубарите да изхвърлят нечистотиите от бубите по улиците, защото чрез тях най-лесно се пренася заразата в здравите буби. Да се пише на общината да вземе мерки по изхвърлянето на нечистотиите от бубите по улиците, а да се заравят в земята”.

По-нататък са определени границите на отделните участъци във всеки квартал и греньорите, които трябва да изпълнят решението на конференцията. Приема се становището на УС, че най-добрата агитация сред производителите на пашкули, които  продават производството си на кооперацията е времето след поставянето на шумата, за да вият бубите и преди откриването на пашкулените тържища в района. Приема се членовете на УС и КС да изградят добра организация и отидат по селата за разясняване на дейността на кооперацията, и спечелването на производителите на пашкули, да продават своята продукция на кооперацията. Подобни организационни събрания се предвиждат да се проведат по квартали и в Свиленград.

В Свиленград и околията за пашкуленото производство, произвеждащо около 350000 кг пашкули годишно, в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. има необходимите черничеви градини с достатъчно черничев лист. Въпреки това кооперация „Коприна” с цел да покаже на бубарите черничеви градини с разни видове и форми черничеви дървета и лист, които се обработват по-лесно и дават в по-малка засята площ повече черничев лист, засява през 1928 г. в двора на кооперацията около един декар нискостеблени черничеви дръвчета във формата на т. н. „черничеви лозя”. Засява и няколко декара високостеблени черничеви дървета за сравнение с нискостеблените, за да се види от кои черници в един декар се получава повече черничев лист и кой вид може да се използва по-скоро след засяването му. Опитът от демонстративната черничева градина показва, че високостеблените черничеви насаждения могат да дават лист едва в края на шестата година и затова кооперацията препоръчва нискостеблените черничеви насаждения. 47

4. БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЕДЕЛСКА И КООПЕРАТИВНА БАНКА (БЗКБ) И РАЗВИТИЕТО НА ПАШКУЛОПРОИЗВОДСТВОТО

След големия възход на бубарството у нас (1922 - 1930) настъпват твърде неблагоприятни условия, които се отразяват крайно негативно. Цените на коприната на международните пазари спада 6 - 7 пъти, което предизвиква голямо намаление и в цената на суровите пашкули, които по това време се изнасят в Милано и Марсилия. На нашите пазари тя спада от 110 - 120 лв., а в Свиленград и Харманли от 150 - 160 лв. на 20 - 25 лв. Това катастрофално обезценяване на пашкулите обезсърчава бубохранителите, много от които се отказват да хранят буби, а други започват да изкореняват черниците. Почти всички търговци на пашкули фалират. Разстроени са пашкулените тържища.

Пример в това отношение е информацията, която излиза на страниците на пловдивския  вестник „Юг” в края на юни 1928 г. Според сведенията производството на пашкули в Свиленград е много по-добро в сравнение с изминалата 1927 г. Отгледани са повече унции бубено семе. И когато се открива пашкуленото тържище в града няма точно определени цени за изкупуването на суровите пашкули. Наблюдава се едно скрито дирижиране на цените, което обезверява пашкулопроизводителите. Същите не могат да си обяснят дали това се върши от българските търговци или цените се дирижират от състоянието на външните пазари. Цените на свиленградското тържище се движат между 76 - 80 лв./кг. До края на юни почти всички произведени пашкули от града се предават на кооперация „Коприна”, която събира около 100000 кг. На тържището търговците изкупуват преди всичко пашкулите на производителите от селата, където всъщност се извършва спекулата с цените. По време на кампанията през 1928 г. те изкупуват повече от 30000 кг сурови пашкули. 48

През същата година в България са излюпени 38370 унции бубено семе. Произведени са 1971000 кг пашкули. Средно от една унция бубено семе са получени по 15 кг пашкули. Почти 1/6 от цялото производство дава Свиленградска околия - 315000 кг, Харманлийска околия произвежда 193000 кг, а по-малко Ивайловградска, Пловдивска, Асеновградска и т. н. 49

През 1931 г. продължават неблагоприятните години за бубарството в Свиленград. Освен перспективата за ниските цени при бъдещата изкупна кампания, която е причината бубохраненето в района да намалее с около 30 %, е и повреденият черничев лист вследствие неблагоприятните природни условия. „Производителите без никаква радост, а почти с мъка и огорчение са вдадени в работата си, предусещайки, че старанията и трудът им не ще бъдат възнаградени.”50

За да се спасят черничевите насаждения от изкореняване и засили пашкуленото производство, през 1932 г. БЗКБ е натоварена от правителството да обезпечи условия за възстановяване и засилване на това производство в страната. Въвежда се ограничен монопол върху изкупуването на произвежданите пашкули от страна на държавата с цел поощрение на цените и избягване на спекулата. От 1934 г. този монопол е пълен. Само в продължение на няколко години на монополен режим цените на пашкулите се утвърждават и производството им с всяка измината година се увеличава.

В мерките, които предприема банката, се включва и кооперацията на бубохранителите „Коприна” в Свиленград. Банката изкупува произведените от тях пашкули, а чрез сушилните в Свиленград, Ивайловград и Харманли, и подходящите складови помещения се помага на пашкулопроизводителите да преодолеят кризата. Ежегодно Министерството на земеделието издава заповед, с която се определя в кои пунктове да се откриват пашкулени тържища.

Намаленото производство е особено чувствително в районите, където се отглеждат пашкули от жълтата раса. За страната през 1930 г. Хасковски окръг е на първо място, където се произвеждат 32.60 % от пашкулите, а само на Свиленградска околия от това производство се падат 15.45 %. Трите околии - Свиленградска, Харманлийска и Ивайловградска се очертават като райони където бубарството е най-силно развито. За 1931 г. тия проценти са още по-големи. Хасковски окръг произвежда 46 % от общото производство пашкули за страната, а Свиленградска околия - 23.80 %, или отново околията е на първо място в страната по производство на пашкули.

За периода от 1931 до 1945 г., БЗКБ се намесва активно в помощ на бубарството, тя пласира бубено семе, изкупува и изсушава пашкулите и ги продава в страната и чужбина. Направената експертиза на рандемана, определен в специалните лаборатории в Милано, пашкулите от реколта 1933 г. от Свиленградско показват, че от бялата раса за първо качество са необходими 3. 47 кг сухи пашкули, за да се произведе 1 кг коприна, а от второ качество - 4.18 кг сухи пашкули за 1 кг коприна. 51

Дейността  на банката се регламентира с издадената наредба-закон за закупуване на пашкули през 1935 г. Дават и се изключителни права да закупува сама или чрез кредитирани от нея кооперации всички предназначени за продажба сурови пашкули, произведени в страната.

Според наредбата - закон банката закупува пашкулите на твърда цена. През 1935 г. белите пашкули - „Одрински тип”, които се произвеждат в районите на Свиленград, Любимец и Харманли, първо качество се изкупува за 32 лв./кг, второ за 25 лв./кг, трето качество - 20 лв./кг, двойки - 7 лв./кг и шкарта - 6 лв./кг.

Определени са и условията при приемането на пашкулите, изсушаването, сортирането и съхранението им, което се извършва в сушилните на банката и складовете на кредитираните от нея кооперации. Освен това са регламентирани и условията, при които банката предоставя на филатурите исканите от тях количества пашкули за преработка и условията, на които трябва да отговарят те. 52

През втората половина на 20-те години на ХХ в. до 1930 г. пашкуленото производство в Свиленградско е едно от най-интензивните в страната. През този период най-голямо производство на пашкули, съпоставено с броя на населението има тук. Както подчертахме и по-горе, в Свиленградско се отхранва само бялата „Багдатска раса”. По качество пашкулите спадат към подобрения български тип. Още в годините до Балканските войни пашкулите от този край на Османската империя минават като едни от най-добрите по качество. Сега през 30-те години качеството на пашкулите в Свиленградско, в сравнение с рандемана на пашкулите от Харманлийско и Ивайловградско е почти същия, а понякога е и по-добър. 53

С цел да се укрепят позициите на пашкулопроизводителите и да се насърчат в тяхната работа, през 1934 г. се подготвя „Законопроект  за подпомагане пашкулното производство в страната”. В него на първо място се посочва, че държавата подпомага производството на пашкули в страната като поддържа опитни бубарски станции, организира и подпомага производството на здраво бубено семе, събира, изпича, изсушава и сортира произведените от бубовъдите сурови пашкули в печкосушилните на БЗБ, кооперациите, популярната банка и частните такива.

По-нататък в законопроекта се посочва, че БЗБ подпомага с дългосрочни кредити кооперациите, които се заемат с постройката на кооперативни печкосушилни и филатури за отмотаване на коприната. Министерството на земеделието всяка година определя какво количество бубено семе е необходимо за годишната реколта и го разпределя между греньорите за производство. Определят се условията за отглеждане на бубеното семе, цените и кой може да произвежда такова. Цената на пашкулите са твърди и се определят от БЗБ. Банката упражнява върховен контрол при закупуването и изпичането на пашкулите

Заело се сериозно да упражнява контрол върху производството на пашкули, през 1935 г. Министерството на земеделието приема наредба -закон за закупуване на пашкулите от реколта 1935 г. Ще приведем само няколко члена от тази наредба - закон, за да се вникне по-съществено в тези разпоредби и в политиката на държавата през тези години към пашкулопроизводителите. По същество наредбата - закон не се отличава от законопроекта за подпомагане на пашкулното производство в страната от 1934 г.

“Чл. 1. Дава се изключително на БЗКБ правото да закупи сама или чрез кредитирани от нея кооперации всичките предназначени за продажба сурови пашкули, произведени в страната през 1935 г., в количество около 1300000 кг.

Чл. 2. Греньорите могат да закупуват направо от производителите необходимите им за производство на бубено семе пашкули.” По нататък се определят условията, при които става това закупуване.

“Чл. 3. БЗКБ закупува пашкулите на твърди цени, франко складовете на банката, складовете на кредитираните от нея кооперации. Бели пашкули - „Одрински тип”, произведени в Свиленград, Харманли и Любимец и районите им: І -во качество - 32 лв./кг, ІІ-ро качество - 25 лв., ІІІ -то качество - 20 лв., двойки - 7 лв., шкарт - 6 лв.” Определени са и цените на отделните видове бели и жълти пашкули.

“Чл. 10. Всички местни филатури на коприна са длъжни да се снабдят с необходимите пашкули само от БЗКБ”. По нататък в наредбата-закон се определят и условията за това. 54

Като се има предвид голямата любов и традиция към пашкулопроизводството на населението от този край, големите облагородени черничеви насаждения и специалните бубарници, през втората половина на 30-те години Свиленградско представлява едно широко поле за работа, където се постигат едни от най-добрите резултати за нашето родно пашкулопроизводство. Свиленградско подобно на Ивайловградско и Харманлийско се явява един от най-типичните центрове в страната на интензивно черничарство, бубохранене и пашкулопроизводство. Опитът в Свиленградско е предмет на проучване и на полезни практически неща за редица бубарски центрове в страната.55

Климатичните условия през 1936 г. в Свиленградско са крайно неблагоприятни за развитието на черничевия лист и отглеждането на бубите. Променливото време - топло през януари и началото на февруари и много студено - минус 20 градуса, в края на февруари причинява измръзване на много от овощните дървета и черниците. И когато настъпва време бубохранителите да се снабдят с бубено семе за отглеждане на буби, то черниците са със съвършено сухи клони, без черничеви листа. Това е една от причините много от бубохранителите да ограничат отглеждането на копринени буби, в сравнение с изминалите години. За годината кооперация „Коприна” в Свиленград раздава на своите кооператори едва 1089 унции бубено семе, което не отговаря на възможностите на бубохранителите. И тези от бубохранителите, които се заемат да отглеждат буби го правят при крайно неблагоприятни климатични условия. През целия сезон времето е дъждовно и влажно, а черничевият лист е не дотам питателен за бубите. Като резултат пашкуленото производство е слабо като количество и лошо като качество.56

Какви количества пашкули са произведени през 1936 г. във всяко селище на Свиленградска околия с производство над 1000 кг и в какво отношение са тези количества в сравнение с последните няколко години за същите селища и за цялата Свиленградска околия се вижда от долната таблица:

Местохранене           1936 г.            1935 г.            1934 г.            1933 г.            1932 г.            1931 г.

кг        кг        кг        кг        кг        Кг

1. Свиленград           105424.800     128902.800     104158            124802            145562            110740

2. с. Любимец           45918  85523.700       80822  68167  91347  76314

3. с. Момково            10998  12633.700       11632  14651  15586  12637

4. с. Генералово        8416    8854.200         4516    2548    -           -

5. с. Малко градище 8327    11220.900       7771    8724    12332  7518

6. с. Г. Добрево         7441    14033.600       9616    12229  14421  7675

7.с. Сива река           6175    7657.700         6163    8309    6565    5199

8.с. Лозен       6043    15442.800       12435  19596  12407  11581

9.с. Левка       5257    7218.100         4601    6872    6411    5424

10.с. Мезек    3907    5240    3731    4163    4075    3784

11.с. Чернодъб          3287    4140.800         3929    4774    4130    3918

12.с. Димитровче     2891    3541.800         2223    3928    4051    3294

13.с. Изворово          2888    6431.500         4293    3794    5619    5433

14.с. Кап. Андреево 2835    2442.900         1589    1314    -           -

15.с. Студена 2114    1448.900         -           -           -           -

16.с. Пъстрогор        1919    2267.200         1591    2345    2788    2245

17.с. Кочаш   1587    2417.100         -           1970    -           -

18.с. Иерусалимово  1257    3901.700         -           -           -           -

19.с. Младиново       1035    1210.300         -           -           -           -

227719.800     324529.300     259080            288186            325294            255762

20. От други села с по-малко от 1000 кг производство  5375    7876.500         5053    5657    11062  7383

Всичко           233094.800     332405.800     264133            293843            336356            263145

От горната таблица се вижда, че цялото пашкулено производство в Свиленградска околия през 1936 г. е намалено с 1)3 в сравнение с 1935 г. През 1936 г. са произведени 233094.800 кг сурови пашкули, а през 1935 година - 332405. 800 кг, или с една разлика от 99151 кг по-малко. Така е в сравнение с всички минали години. Най-голямо е намалението, почти наполовина, в селата Любимец, Г. Добрево, Лозен, Изворово и Малко градище, които са едни от най-големите производителни центрове в околията.

В хода на изкупуването на пашкулите членовете - кооператори, които по това време наброяват около 23000, участват в свиканото от ръководството на кооперация „Коприна” извънредно събрания в Свиленград. Целта е да се протестира срещу закона за монопола върху изкупуването на пашкулената реколта от БЗКБ, който според протестиращите ще нанесе сериозни щети върху кооперацията и кооперативното дело. Изтъква се, че след като кооперацията е изразходвала досега над 11000000 лв. за сушилни машини, постройки и филатурни басейни, сега ако й се отнемат правата да прибира пашкулите на своите членове и да ги точи във филатурата й, това неминуема води към разруха и ликвидиране на същата. След станалите разисквания събранието приема решение да се иска от правителството да позволи на кооперацията да изкупува пашкулите на своите членове - кооператори и да ги изтъче на коприна в своята филатура. 57

Производството на пашкули в района на Свиленград през 1937 г. е 275000 кг. Това е най-голямото производство спрямо другите големи бубарски околии в Южна България. Това може да се види от следната таблица: 58

Околии         Отхранени бубени

семена в унции         Произведени пашкули

в килограми

Свиленградска                4750              275000

Харманлийска                 3631              217317

Ивайловградска              2400               96000

Пловдивска                     1737             119796

Асеновградска                 1075               62500

Борисовградска               1200               50210

Старозагорска                  526                 33202

1938 г. протича при много благоприятно време за развитието на черничевия лист и бубите. Добиват се около 396000 кг сурови пашкули, или има едно увеличение от 121000 кг в сравнение с предходната година. Години наред цялото производство на пашкули се приема, изсушава и сортира в помещенията на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград, като разходите по това се извършват от БЗКБ. Същевременно и качеството на произведените пашкули е едно от най-хубавите през последните няколко години. Пашкулите се изкупуват от БЗКБ на твърди цени по качества, което успокоява производителите, давайки им възможност да получат прилично възнаграждение на труда си. Това е твърде благоприятно за тях, а ги стимулира да обърнат по-голямо внимание върху обработването на черничевите си градини. При низки изкупни цени на пашкулите, много от производителите намаляват производството си, а това довежда до изоставяне, запустяване и изкореняване на черничевите насаждения и мястото им се засява с други по-доходни култури. По такъв начин се нанася за дълги години удар върху пашкуленото производство.

Установеният монополен режим върху изкупуването на пашкулите от БЗКБ кара последната още в началото на 1939 г. да вземе необходимите мерки за утвърждаване на нови правила за изкупуването, окачествяването и продажбата им, а така също и ново райониране на пласмента и производството на бубено семе и цената му през бубарската кампания на същата година. Причините за това са настъпилите затруднения през 1937 г. в пласмента на коприната и копринените изделия на местния пазар, което продължава и през 1938 г. Големи количества пашкули от реколта 1938 г. стоят непродадени и през 1939 г. Решенията на комисията са от съществено значение и за пашкулопроизводителите от Свиленград и района, където през годините се отглежда най-добрият „Одрински тип” бели пашкули.

Тези затруднения са причина през март 1939 г. Министерството на земеделието и държавните имоти да свика заседание на комисия от експерти, които работят в областта на пашкулопроизводството в цялата страна. В комисията присъстват също така и представители на филатурите, копринотъкачите, греньорите и др. В комисията участва и Владимир Разбойников от Свиленград, който е представител на земеделските стопански задруги и бубохранител.

От станалите разисквания се разбира, че в навечерието на пашкулената кампания през 1938 г. в складовете на БЗКБ стоят непродадени още 140000 кг сухи пашкули от реколта 1937 г. През 1938 г. банката е събрала 665100 кг сухи пашкули, включително шкарта и двойки. По произход това количество пашкули се разпределя така: 211600 кг бели „Одрински тип” от Свиленград, Любимец и Харманли, 180000 кг бели „Подобрен български тип” от Ивайловград, Симеоновград, Хасково, Асеновград и Борисовград (Първомай), 116400 кг бели „Български тип” от Чирпан, Пловдив, Стара Загора и Югозападна България. За съжаление близо половината от това количество на 1 март 1939 г. в складовете на БЗКБ стои непродадено. Това са около 300000 кг сухи пашкули, което представлява около 44 % от събраното количество от реколта 1938 г.

Съгласно решение на Министерския съвет от април 1938 г., средните цени по които са закупени пашкулите от реколтата на същата година са следните: 48 лв./кг сурови, бели от „Одрински тип”, 45 лв./кг от „Подобрен български тип”, 43 лв./кг от „Български тип”, 45 лв./кг за жълти пашкули от всички произходи, 18 лв./кг за двойки и 14 лв./кг за шкарта.

Наличното количество от 300000 кг сухи пашкули в складовете на банката безпокои същата и това е предмет на разискване на заседанието на комисията. За това количество се търси пазар и то до края на май 1939 г., за да се освободят складовете за новата реколта. След разисквания, комисията приема, че щока е само от бели пашкули, към които има повишен интерес и търсене на чуждите пазари. Същият може да се изнесе било под формата на пашкули, било под формата на коприна.

Относно въпроса за цените на пашкулите от реколта 1939 г. и окачествяването им, след станалите разисквания комисията идва до заключението, че цените на пашкулите трябва да се определят от действителния рандеман на коприната, който се съдържа в тях. Във връзка с това се изтъква, че се налага и у нас да се възприеме системата за закупуване на пашкулите по категории, която система е приета във всички напреднали бубарски страни. Това е от полза за българското пашкулопроизводство и повишаване на българския рандеман на международните пазари. Чрез новата система на окачествяване се цели да бъдат постигнати следните резултати:

“а. Приемането на пашкулите в приемателните пунктове ще се извършва много по-бързо, а това ще спестява време на бубохранителите;

б. Ще се подобри качеството на сухите пашкули, тъй като суровите няма да бъдат изпичани с шкарта и двояците, вследствие на което се поврежда повече или по-малко качеството на доброкачествените пашкули;

в. Сухата пашкулена материя, която ще се продава на филандерите и изнася на чуждите пазари ще бъде по-висококачествена, с по-висок рандеман и с по-голяма отмотваема способност;

г. При тази система, при едни сравнително високи цени, дадени на бубохранителите, ще се получи едно значително намаление на цената на коприната на местния пазар. А специално за пашкулите ни за износ ще се получи една по-голяма конкурентно способност на чуждите пазари;

д. Ще се премахне и предубеждението в нашия бубохранител, че по отношение цените на пашкулите той винаги е ощетяван от БЗКБ и респективно от държавата.;

е. Най-после чрез тази система нашият бубохранител ще се възпита да произвежда по-доброкачествена и сортирана стока.”

За да може новата система да бъде правилно проведена, за да може правилно да се извършва оценка на пашкулите, препоръчва се пашкулопроизводителите предварително да почистват пашкулите си от шкарта и двойките, като същите се продават отделно и заплащат по съответно определени цени. Така в почистената партида може лесно да се определи процентното отношение между първо, второ и трето качество пашкули, а с това и действителният рандеман на коприната. За експертите, които в бъдеще окачествяват пашкулите се предвижда да бъде изработена специална таблица за процентните съотношения на отделните качества и рандемани, отговарящи на дадена категория и произход. За правилното и практическо приложение на новата система за експертите се организират специални курсове. Това са преди всичко опитни специалисти и най-вече експерти от БЗКБ и Министерството на земеделието.

Твърде оживени са разискванията по въпроса за цената на пашкулите за  бъдещата реколта от 1939 г. След като се посочват конкретни примери за цената на пашкулите на международните пазари, премиите които се получават за най-качествените пашкули и т. н. се отчита, че за килограм бели сурови пашкули от  „Одрински тип” при средните цени, които дава банката, в сухо състояние струват на същата около 162 лв. Тази цена се смята за много висока на чуждите пазари. За да може да имаме един по-голям и по-сигурен пласмент в чужбина на пашкулите от „Одрински тип” е необходимо да се приспособим към едни цени от 150 - 155 лв./кг сухи пашкули. Комисията, като взема предвид посочените цифрови данни и стагнация на пазара у нас на пашкулите и коприната, а така също значението, което може да има една сравнително задоволяваща цена бубохранителят, изказва мнение и определя следните цени за килограм сурови пашкули през настъпващата бубарска кампания за различните произходи и категории:

1.Бели пашкули „Одрински тип”: І-ва категория - 49 лв.; ІІ-ра категория - 46 лв; ІІІ-та категория - 43 лв.

2. Бели пашкули „Подобрен тип български”: І-ва категория - 45 лв.; ІІ -

ра категория - 43 лв.; ІІІ - та категория - 40 лв.

3. Бели пашкули „Български тип”: І-ва категория - 40 лв.; ІІ-ра категория - 38 лв.; ІІІ - та категория - 35 лв.

4. Жълти пашкули: І-ва категория - 45 лв.; ІІ-ра категория - 43 лв.; ІІІ - та категория - 40 лв.

5. Шкарти и двойки от всички произходи: шкарта - 14 лв., двойки - 12 лв.

7 дни след решението на комисията по изкупните цени на пашкулите, кооперация „Коприна” - Свиленград свиква извънредно заседание на УС.  Участникът в комисията Владимир Разбойников докладва за решенията. Той не е подписал протокола, според който се регламентира новият начин на приемане и изкупните цени на пашкулите. Същият заявява, че може да подпише протокола само при разрешение от УС на кооперация „Коприна” - Свиленград. След заседанието УС приема след два дни да се свика публично събрание на пашкулопроизводителите, на което да се приеме резолюция, осъждаща ниските изкупни цени на пашкулите. Кооператорите смятат, че имат морално право да повдигнат отново този болезнен въпрос.

Но това, срещу което негодуват кооператорите са приетите ниски изкупни цени за различните типове и качества пашкули.  В резултат на разискванията се приема резолюция, която по категоричен начин доказва амбициите на свиленградчани да диктуват своите условия на БЗКБ, макар това да не се приема от държавната институция и Министерството на земеделието.

В резолюцията е излята цялата насъбрана енергия на пашкулопроизводителите - членове на кооперацията, които са лишени от правото сами да организират, преработват и продават своето производство. Отново за кой ли път те застават категорично срещу монопола на БЗКБ да определя изкупните цени на пашкулите.

Това свое право пашкулопроизводителите са заслужили, се посочва в резолюцията, че отглеждането на пашкули от незапомнени времена в България е с главен център Свиленград, откъдето градът носи и името си и представлява главен поминък на населението. Ако в миналото производството на пашкули е било възходящо, то сега се наблюдава известен застой. Пашкулопроизводството е един от най-доходните поминъци на българското земеделие, и българското стопанство, освен че печели от това производство, то задоволява българската копринена индустрия с необходимата суровина.

Събранието настоява пашкулопроизводството да се постави при благоприятни условия на развитие, за да може да се развива нормално, да се увеличи в количествено, а още по-важно в качествено отношение. Така може да се вдигне националният рандеман, да бъде конкурентно способен на международния пазар. По такъв начин се стимулират и самите пашкулопроизводители. А за да могат спокойно да произвеждат, трябва да им се гарантират добри и сносни цени, и справедлива оценка.

В резолюцията се настоява още, че не трябва да се допуска на българския пазар вносът на изкуствена коприна, която се нарича „един от най-големите врагове на нашата хубава, естествена родна коприна”. Производството на качествени пашкули изисква строителството на по-добри бубарници, отговарящи на условията за добро пашкулено отглеждане, а качеството на бубените семена да бъдат гарантирани от службата по контрола на семената. И не без основание, за доброто пашкулено производство в България кооператорите от Свиленград настояват за специален закон за бубарството.

В този дух е съдържанието на приетата резолюция. Освен нея събранието несъгласно с приетите изкупни цени на пашкулите от комисията, решава и настоява те да бъдат за реколта 1939 г. следните:

1.Бели пашкули „Одрински тип”: І-во качество - 60 лв.; ІІ -ро  качество - 50 лв; ІІІ - то качество - 43 лв.

2. Бели пашкули „Подобрен тип български”: І-во качество - 56 лв.; ІІ -

ро качество - 49 лв.; ІІІ - то качество - 38 лв.

3. Бели пашкули „Български тип”: І-во качество - 54 лв.; ІІ-ро качество - 46 лв.; ІІІ - то качество - 37 лв.

4. Жълти пашкули: І-ва категория - 45 лв.; ІІ-ра категория - 43 лв.; ІІІ - та категория - 40 лв.

5. Шкарти и двойки от всички произходи: шкарта - 14 лв., двойки - 18 лв.

Следващите решения на събранието са:

1. Да се вземат необходимите мерки за спиране на всякакъв внос на изкуствена коприна, като се увеличи вносното мито и по този начин се даде възможност за по-голяма консумация на вътрешния пазар на естествена коприна.

2. Да се наложат строги санкции на всички тъкачи, които поставят 50 - 60% вълна и памук в копринените платове, като ги продават за чисти копринени и с това се намалява консумацията на естествена коприна.

3. Да се отпуснат дългосрочни и с малка лихва заеми за постройка на бубарници, освободени от всякакви такси за строителни планове, за да може да се подобрят условията при отглеждане на бубите.

4. Да се разреши своевременно участък от гората за сечене на шума, служеща за завиване на бубите.

5. Да се създаде специален закон за покровителството на местното копринарство по типа на съществуващите закони в напредналите копринарски страни.

Събранието избира комисия в състав: председателят на Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” Владимир Разбойников и председателят на Околийската земеделска задруга Анастас Юруков, които да връчат резолюцията с нейните решения на министъра на земеделието и държавните имоти, на министъра на търговията, промишлеността и труда, на министъра на финансите и на управителя на БЗКБ.59

Бубарството през 1939 г. в района на Свиленград се развива при много благоприятни климатични условия. Има всички изгледи реколтата да бъде отлична. В сравнение с миналата 1938 г., сега е излюпено повече семе. Черниците са в много добро състояние и имат изобилен черничев лист.

Добри постижения има общата люпилня, организирана при Допълнителното земеделско училище в с. Любимец. На 342 стопани от селото са излюпени 700 унции бубено семе, от което се очаква да се получат 50000 кг пашкули. Това съставлява едва половината от годишното производство на пашкули от любимчани.

1939 година  е наситена с инициативи и решения за развитие на българското бубарство. В тях неизменно участват със свои представители пашкулопроизводителите от Свиленград. Не без тяхно участие се подготвя проект на закон за изменение и допълнение на разделите за бубарството в действащия Закон за подобрение земеделското производство и опазване на полските имоти. Проектът е изпратен на ръководството на кооперация „Коприна”. Обсъжда се, изказват се препоръки, подкрепя се неговото приемане от Народното събрание.

Тъй като свиленградското пашкулено производство е едно от най-значимите в стопанско отношение не само за района, но и за цялата страна, то предложенията за новия закон в раздела за развитието на бубарството са от съществено значение за развитието на този поминък за дълги години. Какво повелява законът, как свиленградчани работят по-нататък своя любим поминък, какво им носи той, всичко това е твърде значимо за това производство. Може би е необходимо да отбележим съвсем накратко някои постановки в него. Това ще ни помогне да вникнем най-общо, в условията при които се развива бубарството до края на 40-те години на ХХ в. Съгласно новият закон:

1. При Министерството на земеделието и държавните имоти се образува Съвет за

насърчаване на бубарството и защита на коприната. В него освен представителите на отделните министерства и други държавни институции, се предвижда и участието на бубохранители, филатери, копринотъкачи и др.

Съветът за насърчаване на бубарството и защита на коприната дава мнение по режима за продажба на пашкулите, взема решение за цената на бубеното семе и суровите пашкули, определя какво количество бубено семе да се произвежда ежегодно за нуждите на страната и от кои раси и типове и т. н. и въобще по всички въпроси, свързани с насърчаването на бубарството, черничарството и защита на коприната.

2. Производството на бубено семе става по целюлярната система на Луи Пастьор, под контрола на Министерството на земеделието и държавните имоти посредством контролната служба при Бубарската опитна и контролна станция. Право за производство на бубено семе имат само ония лица, които са добили специална подготовка за целта. Образователният ценз на греньорите и необходимият инвентар и помещения за производство на бубено семе се определят с правилник за приложение на закона. Държавни и общински служители не могат да се занимават с производство на бубено семе. Всеки греньор е длъжен годишно да произвежда най-малко 300 унции бубено семе.

3. Всичкото произведено от греньорите бубено семе се закупува от БЗКБ по цени, определени от Съвета за насърчаване на бубарството. Банката раздава бубеното семе на стопаните чрез кооперациите, държавните агрономи и клоновете си на кредит или срещу заплащане в брой. Вносът на бубено семе от чужбина е забранен.

4. За да се запазят черничевите насаждения от изсичане, забранява се без съответното разрешение изсичането на създадените черничеви градини или единични черничеви дървета, с цел да бъдат употребявани за горивен или строителен материал. Стопаните на черничеви градини и разсадници се освобождават от поземлен данък, от данък върху прихода и от всички държавни и общински данъци в продължение на 5 години от засаждането им.

5. Производителите на пашкули се освобождават от данъци и общински налози върху пашкулите, а греньорите - от данъци и общински налози върху произведеното от тях бубено семе. БЗКБ отпуска срещу ипотека на земята нужните заеми за засаждане на черничеви градини и строителството на бубарници. Същата кредитира пащкулопроизводителните кооперации при постройка на сушилни за пашкули и филатури.60

Не без значение е и откриването още през 1937 г. от държавата на опитен бубарски участък в Харманли. Неговата цел е да извърши всички онези подобрителни работи по бубарството и черничарството в Южна България, които са необходими за поддържането и усъвършенстването на индустриалните и технологични качества на пашкулите и копринената материя на „Одринския тип” бели пашкули.

Участъкът разполага с опитно поле от 60 дка и с модерна гренажна лаборатория. От фонда „Подобрение на бубарството и черничарството” са отпуснати средства за построяване на модерен бубарник, в който да се правят практически опити за подобряване качеството на белите пашкули „Одрински тип”, които са най-добри в страната. От същият фонд са отпуснати средства за доставка на уреди за гренажната лаборатория за репродукция на семената и зимовник за бубени семена, в който се запазват бубените семена, които ежегодно възлизат на 17000 унции, което всъщност е почти цялото производство на всички греньори от Южна България. Зимовникът е строен от майстори - италианци по последната дума на бубарската техника. Подобен зимовник с по-малки размери се строи и в Ивайловград Цялото техническо оборудване се доставя от Италия. Само през 1939 г. участъкът произвежда около 500 гр селекционирано семе, което се използва за типизиране на производството и за подобрение качеството на пашкулите и коприната.

Участъкът работи усилено и върху черничарството. През 1939 г. той произвежда и около 30000 облагородени черници и 100000 броя черничев разсад, който е раздаден на ниски цени на буборазвъдниците в Южна България. Вниманието е насочено главно в района на Харманли, Свиленград и Ивайловград. Целта е да се установи един черничев тип, който е най-пригоден за климатичните условия в тези райони.

Наред с грижите на държавата в подкрепа на пашкулопроизводството, което в края  на 30 - те години се намира в процес на възстановяване и засилване, ръководството на участъка в Харманли предлага самите пашкулопроизводители да насочат усилията си за подобряване на работата в своите райони. Решава се да се създаде комитет с представители на бубарските центрове Харманли, Свиленград, Ивайловград, Хасково, Симеоновград, Чирпан, Любимец, Стара Загора и др., който си поставя за задача да следи най-зорко всичко, което се върши за бубарството и да се бори за отстраняване на пречките, които спъват развитието му. Като първа задача комитетът си поставя да води енергична борба срещу вноса на изкуствена коприна, която въпреки високите вносни мита продължава да наводнява местния пазар, както и да насърчава употребата на произведенията на нашата бубарска индустрия.61

За съжаление тази идея на пашкулопроизводителите не се реализира на практика, защото никъде по-нататък през годините не се посочват и отчитат нейните инициативи и реализирани начинания.

Производството на пашкули през 1940 г. в района на Свиленград се развива при крайно неблагоприятни атмосферни условия. Ако в началото на бубарската кампания времето благоприятства, впоследствие обаче, през третата и четвъртата възраст при храненето на бубите падат проливни дъждове, които предизвикват застудяване на времето. Това похабява черничевия лист и много от бубохранителите са принудени да изхвърлят бубите си. Производството в сравнение с миналата 1939 г. е по-малко и по-слабо в количествено и качествено отношение. По силата на специалния закон за монопола на пашкулите БЗКБ закупува общо 376725 кг сурови пашкули, или с 32651 кг по-малко от 1939 г.

Ако през 1939 г. средната изкупна цена на пашкулите е 49 лв./кг, то през 1940 г. тя вече е 62 лв./кг. Тази средна цена е крайно незадоволителна за пашкулопроизводителите в сравнение с общото поскъпване на живота и в сравнение с увеличение на производствените разходи на унция бубено семе. Средната изкупна цена на пашкулите по качества през последните две години е следната:

Качества        1939 г.- цена  1940 г.- цена

І-во качество            62 лв.  75 лв.

ІІ-ро качество           51 лв.  65 лв.

ІІІ-то качество          44 лв.  57 лв.

Шкарто          14 лв.  25 лв.

Двойки          13 лв.  22 лв.

Недоволни от изкупните цени на пашкулите от БЗКБ през последните години, в началото на февруари 1941 г., по инициатива на Околийската селско стопанска задруга в с. Любимец е свикана конференция на пашкулопроизводителите от Свиленградска и Харманлийска околии. На конференцията е поканен и председателят на кооперация „Коприна” в Свиленград Атанас Циганчев. Конференцията решава, да се приеме специален закон за регламентиране на пашкуленото производство и се въведе при необходимост премиалната система, и да се въведат по-високи изкупни цени, които да задоволят вложения труд в това производство. Приета е резолюция, която се изпраща до различни държавни институции. Искането е пашкулите „Одрински тип” да се изкупуват тел-кел (без условия) 85 лв./кг и 75 лв./кг тел-кел за „Подобрен български тип”, както и определени цени за другите типове пашкули. В резолюцията се настоява да се спре вноса на изкуствена коприна в страната, или да се поставят високи мита, за да се спре конкуренцията на изкуствените копринени платове. За тази цел е необходимо приемането на специален закон, който да регламентира това производство и монопола на пашкулите да се разшири и върху коприната.

Това становище на конференцията е внесено на заседание на друга комисия, назначена от Министъра на земеделието и държавните имоти, която заседава в София само 20 дни след тази в Любимец. Поканени са да участват и представители от Свиленградския район, които да дадат мнение за цената на пашкулите за 1941 г. Заедно с представителя на селскостопанските задруги в България протокола от заседанието е подписан с особено мнение.

В протокола от 4 точки са посочени условията, при които трябва да се развива пашкулопроизводството в страната. Поскъпването на живота и материалите вложени в това производство надминава средния процент от 25 %. Направена е подробна калкулация за производствените разходи, които са необходими при отглеждането на една унция бубено семе при най-благоприятно време за развитието на копринената буба. Или равносметката за отглеждането на една унция бубено семе се равнява на 42 надници, което в парични средства се равнява на 2550 лв.

Посочена е и необходимостта от приемането на специален закон за регламентиране на пашкулопроизводството като се въведе премиалната система, която да възнаграждава вложения труд. Иска се да бъдат гарантирани определените от заседанието изкупни цени за 1941 г. за различните типове пашкули. Монополът на БЗКБ върху изкупуването на пашкулите да се разшири и с монопол върху коприната, с което да се гарантира посочената цена. Това от своя страна довежда до повишаване рандемана на пашкулите и намаляване на производствените разходи на килограм коприна. Да се постигне по-голяма заетост във филатурата и тъкачната копринена индустрия, като се дават непрекъснато необходимото количество пашкули за източването им и наряди на коприната в строго определени титри за изтъкаването им. Да се спре употребата на изкуствена коприна в индустриалните копринени фабрики, да се въведат високи мита при нейния внос и строги ограничения при употребата й.

В началото на април 1941 г., в самото навечерие на пашкулена кампания, председателят на кооперация „Коприна” Атанас Циганчев пише до БЗКБ - клон Свиленград тревожно писмо във връзка със състоянието на бубарниците в Свиленград. Поради проливните дъждове и стихийните наводнения през есента и зимата на 1940 г., пише той в писмото, произведените пашкули са с нисък рандеман и повече от 30 % са мускардинали (киречлии), т. е. заразени с болестта мускардина (киреча). Заразата на пашкулите се дължи на наводнените, овлажнелите и нехигиенични за бубите помещения. От там тя се пренася и в останалите бубарници на града и в някои села. Ако за тези бубарници не се вземат необходимите строги мерки за да бъде унищожена маскардината, то има риск през настоящата пашкулена кампания да бъде заразено цялото производство, което да бъде компроментирано и унищожено.

За да се избегне това Атанас Циганчев предлага да бъдат дизенфекцирани всички бубарници и инвентарни пособия, за да се спре развитието на болестта. За целта се предлага да бъдат осигурени необходимите средства от банката, като същите се вземат от фонд „Подобряване бубарството и черничарството” при Министерството на земеделието и държавните имоти. В противен случай има опасност от унищожаването на бубеното производство, което е пакостно за Свиленград и района.

Незадоволителните цени, при които се изкупуват пашкулите, кара много пашкулопроизводители през 1941 г. да започнат да изкореняват черничевите си насаждения. Освен това непосредствено преди пашкулената кампания, слана попарва черничевия лист, което принуждава много стопани да ограничат вземането на необходимите унции бубено семе за отглеждане. Тези и други причини довеждат до силно намаляване производството на пашкули в района на Свиленград в сравнение с получените количества от миналите години. Така БЗКБ по силата на закона за монопола на пашкулите през 1941 г. изкупува в района на кооперация „Коприна” - Свиленград 272272 кг сурови пашкули по средна цена 65.40 лв./кг, или в сравнение с реколта 1940 г. произведено е в по-малко 104453 кг. През 1943 г. са произведени 314000 кг, а през 1944 - 276000 кг, или с 38000 кг по-малко от предходната година.  62

5. ПРОИЗВОДСТВОТО НА БУБЕНО СЕМЕ - ГРЕНЬОРСТВО

Още с възникването си, бубарството е семеен поминък с голямо значение във всички селища по средното и долно течение н р. Марица до средата на ХХ в. Количеството на отглежданите буби варира от 1 до 3 унции за повече от семействата, като в някои случаи то достига от 5 до 12 унции. Унцията семе е с точно определен грамаж от 30 грама. То се съхранява в специално приготвени кутийки или кесийки. Унцията се дели на драмове - дози със съответните имена: 3 драма, 6 драма, 9 драма. Снабдяването със семе става само от греньорите, за да е сигурно, че то е здраво и от чиста порода.

Основната грижа на всеки бубохранител е да се сдобие със здраво бубено семе, за да бъдат бубите здрави, жизнени и да дадат хубави пашкули. Преди да се появят болестите по копринената буба в нашите земи, бубопроизводителите сами получават бубено семе, като гледат кои буби по време на храненето и виенето са най-жизнени и най-големи. Избират се най-едрите и най-хубави пашкули, нанизват се на конец и се закачват нависоко. След определено време от тях се излюпват пеперуди, които се поставят в платнени или книжни торбички. Тук пеперудите снасят семето си, което се промива и се оставя на подходящо место да изсъхне. Ако семето  не е оплодено, то е жълто, леко и изплува над водата. След този естествен подбор бубеното семе отново се изсушава и се поставя в специални торбички, разтеглено на третинки и унции. За да се запази добре до идващата пролет, то трябва да се съхранява на сравнително студено място. За тази цел в къщите има специални помещения - зимовници, където семето се нарежда на полици или етажерки. До появата на чувствителни везни за разтегляне на семето то се измерва с орехова черупка или малка кратунка и се раздава на производителите срещу натурално заплащане, представляващо една десета част от готовата продукция на следващата година. През зимата на колкото по-голям студ прекарва семето, толкова по-добре е излюпването му напролет.

През април, между 10 - 15, когато пъпките на черничевите дървета набъбват, бубеното семе се поставя да се люпи или пили - да се развива. Според развитието на черничевите листа излюпването или пиленето на бубеното семе може да се ускори или забави. Когато започват да се излюпват бубите, черничевите листа трябва да са се разлистили. Ако пролетта е ранна, предвидливите бубохранители не излюпват всичкото си семе, защото може да падне слана, да изгори младите и крехки черничеви листа и така малките буби да останат без храна и да измрат. В такива случаи се поставя втората половина от бубеното семе и се чака отново да се развият  черничевите листа. Затова излюпването на бубеното семе трябва да върви успоредно с разпъпването и развитието на черничевите листа.

Бубарството се практикува през пролетните месеци - началото на май до втората половина на месец юни, като люпенето и развиването на бубите става успоредно с разлистването на черниците. Освен това бубарството се съчетава с другия основен отрасъл на стопанството - тютюнопроизводството, като се развива в промеждутъка от засаждането и брането на тютюна или по-точно когато се окопава тютюнът. Така цялото внимание се насочва към отглеждането на бубите.

През 20-те години на стопанско развитие на страната, започват да нарастват все повече изискванията за производството на качествено бубено семе. Това е едно от най-главните условия за постигане на добри резултати при пашкулопроизводството. С това се занимават хора с опит, наречени греньори.

Производството на бубено семе през 20-те и началото на 30-те години е съсредоточено в три района. Първият обхваща околиите (днешните общини) - Хасковска, Харманлийска, Свиленградска и Ивайловградска. Вторият район - Асеновградска и Пловдивска. Третият - Врачанска, Ботевградска, Тетевенска и Белослатинска.

Производителите на бубено семе - греньорите в Свиленград и Свиленградско представляват значителна част от греньорите в страната. За периода от 1922 до 1932 г. в Свиленградска околия е отгледано годишно средно от 5000 до 5500 унции бубено семе. Това бубено семе с малки изключения е отгледано от местни греньори и пласирано между производителите от самите греньори или чрез техните посредници или кооперация „Коприна”. За годините 1929 - 1930 г. в Свиленград работят 6 души греньори. Това са Дянков Сие Добрев, произвели 1033 унции бубено семе, Александър Попов - 441 унции,  Ангел и Петър Караманови - 1041 унции и Георги Ангелов Бакалов - 208 унции. В с. Любимец ( от 1969 г. град) работят също 6 души греньори.  Александър Вапцаров произвежда 316 унции бубено семе, Александър Николов - 493 унции, Кера Г. Яйцарова  - 443 унции, Веса Топалова - 325 унции, Кера Козалиева - 488 унции и Георги Панайотов - 120 унции. Всичкото произведено семе е от бялата порода. 63

Постиженията на бубарството в Свиленградско през тези години е и грижа на Министерството на земеделието. За още по-добрата работа през тези години се предлага да се назначи един специалист по бубарство, с оглед подобряване добива, рандемана и качеството на копринената нишка на пашкула. На този специалист, който трябва да отговаря за общия държавен зимовник за съхранението на бубените семена на греньорите от Свиленградско, се възлагат редица важни задачи. Той трябва да се грижи за разпространението на най-добрите вариетети облагородени черници, да организира общи люпилни за люпене на бубените семена, да организира общи демонстративни бубарници с цел да се покажат на населението по-модерните и рационални икономически системи на отхранване на бубите, да организира по-ефикасна борба с болестите по бубите и т. н. И не на последно място се предлага тук да се организира и създаде една местна филатура, която да преработва получаваните пашкули на местна почва в коприна, като се спестят неудобствата, при пренасянето на пашкулите от Ивайловград в Харманли.

Тези намерения на практика се осъществяват от кооперация „Коприна”, която открива през 1932 г. т. н. селекционен пост в Свиленград през, клон от Опитната държавна бубарска станция във Враца. Този пост се направлява от директора на станцията, а се ръководи непосредствено от определения от Министерството на земеделието агроном - специалист по бубарство Михаил Георгиев. Кооперацията не жали средства и снабдява поста с необходимия инвентар. С този пост всъщност кооперацията смята, че е сложено началото на бъдещото гренажно отделение, където ще се произвежда доброкачествено бубено семе, което да се раздава задължително на кооператорите.

Откриването на селекционен пост в Свиленград се приема като едно сериозно постижение на дейността на кооперацията. Това е един по-горен етап от нейното развитие и е част от целите и задачите на същата, като произвежда качествено бубено семе и пашкули, които да преработва до тъкането на копринени платове. Този проблем намира място за обсъждане и в местния печат. На страниците на в-к „Свиленградски глас” със заглавие „Селекционен пост по бубарство в Свиленград” агрономът Михаил Георгиев пише обширна статия по този проблем. Посочва се, че в Свиленград и района се отглеждат най-качествените пашкули от т. н. „Багдадска раса”, култивирани от дълго време и които при преработката дават най-качествена копринена прежда. Същите са устойчиви на болестта „грасария”, но за да се подобри още повече пашкуленото производство в качествено и количествено отношение, се посочва в статията, трябва да се положат повече грижи при получаването на семената от тази раса. Проучванията за това трябва да започват чрез селекция на всички семена, които сега се произвеждат от гренажните заведения. Това се налага поради различни обстоятелства. Така в досега произвежданите семена се наблюдава смес от различни по произход, с високи и низки индустриални качества, т. е. които се отличават по своята издръжливост на болести през време на бубохраненето и т. н.

За да се правят наблюдения и произвежда селекционирано бубено семе се изискват по-добри технически условия, нужни са повече научни знания, а на тези условия не отговаря нито едно от сега съществуващите гренажни заведения. Това налага създаването на първия по рода си селекционен пост при кооперация „Коприна”през 1932 г.

С откриването на селекционния пост, се определят няколко направления в неговата работа. На първо място е отглеждането на бубени семена от бялата „Багдатска раса”, селекционирани в бубарската опитна станция във Враца. На второ място стои въпросът, че трябва да се произвежда репродукционно бубено семе от установените вече типове семена, което да се раздава на греньорите за репродукция и на населението като първокачествено бубено семе за пропаганда. И накрая чрез селекцията на семената се цели да се въведе общо типизиране и унифициране на пашкуленото производство в Южна България.

През своето тригодишно съществуване обаче селекционният пост не оправдава очакванията. Особено е компрометирана работата му през 1934 г. При това положение, по доклад на УС на кооперация „Коприна”, на общото събрание през пролетта на 1935 г. не е гласувана никаква сума за поддържането му, вследствие на което той се закрива. Тази дейност се предоставя по-късно на открития през 1937 г. Опитен бубарски участък в Харманли. 64

За потребностите на бубарите от Свиленград и Любимец работят добре обучени производители на бубено семе. Така например, през 1934 г. в Свиленград работят греньорите  Христо Дянков, който произвежда 670 унции бубено семе, Алекси Попов - 251 унции и Ангел и Петър Караманови - 1250 унции. В Любимец, пак през същата година работят Алекси Николов, произвел 226 унции бубено семе, Васил Топалов - 337 унции, Каранфила Яйцарова - 362 унции, Кера Козалиева - 430 унции, Георги Панайотов - 163 унции и свещеник Тасев - 45 унции. Всички те произвеждат бубено семе, което е за отхранване през 1935 г.

Свиленградският греньор и най-големият критик на кооперация „Коприна” през 1934 г. Караманов публикува в сп. „Бубарски преглед” статията „Монопол върху производството на бубено семе на концесионни начала”. След като авторът на статията се спира подробно на производството на бубено семе от отделните греньори, същият приема че този начин на греньорстване вече не е подходящ при новите стопански условия. Той е отживял времето си, пише Караманов. „Днес производството трябва да се постави на по-модерни, по-научни начала и гренажът не трябва да се третира като едно просторно или любителско занятие”. По-нататък авторът смята , че това дребно производство от по 100 - 200 даже и 500 унции трябва да се премахне, „като останат само стабилни, добре организирани гренажни заведения, които да са на необходимата висота, снабдени с всички съвършенства и научни постижения”. И накрая Караманов предлага да се открият 10 концесии за гренажни заведения с капацитет от по 3000 унции бубено семе, като от тях 2 - 3 са за жълто, а 7 - 8 за бяло семе. 65

Производството на бубено семе в Свиленградско показва, че както бялата раса, отглеждана тук, така и качеството на бубеното семе са на добро ниво, поради което и резултатите от търговията с тях са добри. Почти цялото количество бубено семе отива за Персия (Иран), изнасяно чрез греньорската къща М. Хаджиян и синове от Пловдив.

В Свиленград и Любимец продължават да работят греньори, които отглеждат качествено бубено семе. Тяхното средно производство на унции от по 30 гр. през годините 1934 - 1940 г. е както следва:

Греньори       1934 г.            1935 г.            1936 г.            1937 г.            1938 г.            1939 г.            1940 г.

Свиленград:

Хр. Дянков    670      686      633      960      1050    700      1326.2

Ал. Попов     251      349      205      246      374      250      369.2

Ал.Караманов           1250    1398    1035    1527    794      900      1261

с. Любимец:

В. Топалов     337      446      295      331      378      -           -

К. Козалиева 430      498      441      458      502      350      532.2

В. Ковачева   -           -           219      285      499      300      597

К. Яйцарева  -           -           -           181      -           -           -

Кир. Тасев     -           -           -           281      -           150      -

Г. Панайотов -           -           -           203      -           -           -

Това количество бубено семе е от бялата раса, което не е достатъчно за бубохранителите от околията. Затова тук се продава и такова, произведено от други греньори. Така например, в Свиленградско през 1937 г. е произведено 2733 унции бубено семе, което се пласира през 1938 г., но са отхранени 5800 унции от 4350 бубохранители и е произведено 396000 кг. пашкули. В сравнение от 1937 г. са произведени повече от 121000 кг, като в това отношение Свиленград се нарежда на трето място в страната след Харманли и Ивайловград.

През 1939 г. в Свиленградско отглеждат буби 4814 бубохранители, на които са раздадени 6954 унции бубено семе от по 30 гр. и са произведени 404293 кг пашкули от бялата раса. Само две години по-късно, през 1941 г., макар числото на бубохранителите да се увеличава на 5169, на които е раздадено 5678 унции бубено семе от бялата раса и за първи път 15 унции бубено семе от жълтата раса. Произведени са 275843 кг пашкули от бялата раса и 830 кг. от жълтата раса, или всичко 276673 кг.

Необходимостта от производството на бубено семе кара утвърдените греньори в Свиленград и Любимец да увеличат своето производство. Сега към тях се включват и други греньори. Така в Свиленград Христо Дянков произвежда през 1941 г. 1400 унции бубено семе, което се пласира през 1942 г., Александър Попов произвежда 300 унции, Александър Караманов - 600 унции, Янаки Гочев - 1000 унции и Петър п. Нанков - 500 унции.

В с. Любимец В. Топалов  произвежда 100 унции, Кера Козалиева - 600 унции, Веса Ковачева - 550 унции, свещеник Кирил Тасев - 200 унции, Янаки Гочев - 650 унции и Кера Яйцарева - 200 унции.

След Свиленград в околията на второ място по производство на бубено семе и отглеждане на пашкули се нарежда с. Любимец. Бубарството се е превърнало в главно занятие и е най-важният и съществен източник на доходи за селото. От 1300 домакинства през 1938 г., които съставляват селото, само около 150 не отглеждат буби. Това са преди всичко семейства на чиновници и най-вече цигани. От работната площ на селото - 35000 дек., 4000 дек. са заети с черничеви градини. Средно едно домакинство отхранва две унции (60 гр. семе), като се достига максималната цифра за някои домакинства - 11 унции. Общо цялото село през 1937 г. отхранва 1300 унции и са продадени 69000 кг пашкули на обща стойност над 3200000 лв., а през 1938 г. са отхранени 1500 унции.

Голямото значение на бубарството за стопанството на с. Любимец кара Допълнителното земеделско училище през 1934 г. да организира обща люпилня за 195 унции. През 1935 г. в люпилнята се приемат 200 унции, през 1936 г. - 102 унции, през 1937 г. - 250 унции и през 1938 г. - 700 унции, плюс още 100 унции в частна люпилня на греньорката Василка Ковачева, контролирана от училището.

В стопанско отношение ползата от общата люпилня е от съществено значение за много бубохранители, които проявяват особен интерес, но люпилнята е с ограничени възможности и не може да приеме семето на всички производители. При строго спазване на редица изисквания и под ръководството на учителите, учениците от училището не само допринасят за излюпване на семената, но придобиват опит, който по-късно прилагат на практика.66

В пласмента на бубено семе в страната съществена роля играе Общият съюз на българските земеделски кооперации, в който членува и Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград. През 1937 г. същият изпраща на кооперацията необходимите указания за условията, които са необходими за запазване на бубеното семе в хранилищата до раздаването му. Причината е, че в практиката не веднъж се получава закупеното семе да не може да се излюпи напълно поради неправилното му съхранение непосредствено преди раздаването му.

По повод постъпилите оплаквания, през април 1938 г., специална комисия, състояща се от представител на Министерството на земеделието и държавните имоти, БЗКБ, Общият съюз на българските земеделски кооперации и представители на греньорите се сключва договор с греньорите за продажбата на произведеното през годината бубено семе от Общия съюз на българските земеделски кооперации чрез РКС, селскостопанските кооперации и банковите клонове. Вън от това пласментът на бубено семе се подпомага от трима греньори, от които двама за Южна България и един за Северна България.

Според съвместно изработения план от комисията, за района на кооперация „Коприна” е определено да получи 3220 унции бубено семе от бялата раса. Наредено е това количество да се достави от 11 души греньори, чиито имена и броят на унциите, които трябва да доставят са поименно описани. Определени са и условията по доставката и приемането му.

Установеният монопол на БЗКБ през 1932 г. в изкупуването и продажбата на пашкулите в Южна България, ограничението на пазара на коприната в края на 30-те години, непродадените количества пашкули от реколта 1937 и 1938 г., кара същата на свиканото заседание на специализираната комисия през март 1939 г. да разисква и вземе решение по проблема за райониране на производството и пласмента на бубено семе.

Отчитайки сравнително добрите резултати от износа на пашкули в края на 1938 и началото на 1939 г., и че този износ трябва да бъде насърчен през настъпващата бубарска кампания, за да се получи още по-добър стопански ефект, се вземат бързи мерки за типизиране и изчистване на пашкулите, предназначени за износ. А това типизиране се получава само чрез едно най-точно райониране на пашкулопроизводството в страната. Приема се, че така  може да се спре производството на известни малоценни типове пашкули, например „Български тип”, като се елиминира напълно или намали до минимум. Едно истинско райониране на производството е възможно с установяването и производството на висококачествено  репродукционно бубено семе, с оглед нуждите на отделните бубарски райони в страната. Районирането и разпределението на бубеното семе се предлага да се извършва по специален план и от комисия.

Въпросът за районирането на производството е свързан и с пласмента  на бубеното семе. И за да могат да се получат максимални резултати в практиката, комисията изказва мнение, че  съществуващата до сега индивидуална система на пласирането на бубено семе особено в Южна България трябва да се изостави. Предлага се да се даде на БЗКБ изключителното право да продава сама или чрез кредитираните от нея кооперации. Произведеното през 1938 г. бубено семе за пласиране през 1939 г. да става само със съдействието на агрономическите власти. Имайки в ръцете си цялото производство на бубено семе, Банката смята, че може да извърши навреме най-правилното, желано от всички райониране и разпределение на бубеното семе. Така тя има възможност да подпомогне и всички дребни бубохранители, като ги снабди с бубено семе на кредит. Системата за закупуване на бубени семена от съответните държавни стопански институти се практикува в много европейски страни и в Турция.

Комисията предлага, за да се уреди въпроса за районирането на производството на бубено семе, е необходимо това да стане с гласуването на законопроект  за подобрение на бубарството в страната. Ако това в близко време не стане, изказва се становището този въпрос да се реши със закон за закупуване на бубено семе от банката.

Мерките, които се вземат от страна на държавата през последните години за укрепване и засилване на бубарството в цялата страна и по-специално в най-силно развитата му част в Южна България, не закъсняват да дадат своите резултати. Така с въвеждането на монополен режим за търговията с пашкули, въвеждат окончателни мита за внос на чужди изкуствени копринени влакна и трето създадените специални раси - пашкули от опитните бубарски станции във Враца и Харманли и средствата отпускани от държавата, всичко това се отразява благоприятно на този отрасъл. Производството на пашкули в цялата страна през 1940 г. достига предвоенното, което е над 25000000 кг.67

Тези мерки не престават да се прилагат и през 1941 г. Едно от най-големите мероприятия на Министерството на земеделието е провеждането на масово излюпване на бубените семена в общи люпилни. Резултатите са неочаквано големи. Така през 1940 г., в района на одринския тип пашкули (Свиленградска, Харманлийска и част от Хасковска околии), са организирани 65 общи бубарски люпилни, в които е излюпено 40 % от бубеното семе. С оглед да се обучи специален персонал за тези общи люпилни, в Харманлийския опитен бубарски участък е организиран в началото на 1940 и 1941 г. курс за техници - ръководители на общи люпилни на бубено семе. Първата година курса завършват 23 души, а втората - 32 от околиите Свиленград, Харманли, Хасково, Ивайловград и Чирпан.

За пашкулената кампания през 1941 г. е предвидено да се задоволи нуждата от сортов облагороден черничев разсад. Такъв се произвежда в бубарския опитен участък в с. Любимец и в общинския разсадник в Свиленград. През 1941 г. окончателно са завършени зимовниците за съхранение на бубени семена в Ивайловград и Пловдив, които заедно с тези от Враца и Харманли трябва да съхраняват през зимата цялото бубено семе в страната, което възлиза на 50000 унции.

Проблемите с производството на качествено бубено семе е от много важно стопанско значение. За обсъждане на проблемите, свързани с това производство, през март 1942 г. е организирана от Врачанската земеделска камара конференция на българските греньори. Обсъждат се редица въпроси, свързани с подобрение на бубарството в страната и реорганизация на бубеното семепроизводство. След разискванията, конференцията приема изложение, което изпраща на Министерството на земеделието и държавните имоти. От Свиленград участва греньорът Христо Топалов, а от Любимец - Кера Козалиева, В. Топалов и свещеник К. Тасев.68

Проследявайки историята и развитието на бубарството в Свиленград и района, трябва в заключение да отбележим, че пашкулопроизводството играя важна роля в стопанския живот на свиленградчани през вековете. Като допълнителен поминък, който се практикува в края на пролетта в продължение на един месец, дребните и бедни земеделски стопанства повишават доходността си, благодарение на пашкулопроизводството.

Качеуството и количеството на произведените пашкули през годините се подобрява чувствително, като се вземат мерки за подобрение на местното бубено семе и начина на отглеждане на самата буба.

Твърде важно значение в развитието на бубарството в Свиленград изиграва БЗБ, която е инициатор за създаване на кооперативно сдружение, което кредитира, изкупува, изсушава, сортира и продава пашкулите за сметка на самите производители. Инсталирай подходяща сушилня и складове за това, всъщност се слага и началото на местна копринарска индустрия, с което се създават по-добри условия за самото пашкулопроизводство.

6. БУБАРСКА АРХИТЕКТУРА

Устойчивите стопански дейности, в случая пашкулопроизводството, влияят върху устройството и типа архитектура в почти всяко едно селище. Отглеждането на копринената буба е свързано със засаждането на черничеви дървета, което води до оформянето на характерни гледки. Това прави впечатление на френският пътешественик Ами Буе, който пътува през Балканите през 30-те години на ХІХ в. и отбелязва, че „Всяко селище си има овощна градина с черничеви дървета, така че, гледан отдалеч, този град изглежда, като че ли е скрит в някаква горичка, от които стърчат минарета”.

Това е пример как развитието на бубоотглеждането води до постепенна промяна на обитаваната среда, която придобива специфичен вид в резултат от провеждането на съответните дейности. Засаждането на черници и оформянето на черничевите градини, води и до изменение на елементи на традиционната къща. Особено това се проявява в селищата след Освобождението и най-вече през 20 - 30 -те години, когато отглеждането на буби придобива основно значение.

Така например в много селища на Източните Родопи долният етаж на къщите се разгръща като цялостно пространство за отглеждане на буби, вместо характерното за района двуделно разпределение. Това показва как адаптирането към пашкуленото производство довежда до промяна в архитектурния план на жилището и влияе върху трансформирането на средата и начина на живот.69

Изключение в това отношение не прави и Свиленградско. Тук бубарството от години се явява допълнителен традиционен поминък на населението, бележещ общност на технологичната обработка с другите големи бубарски центрове на страната. Местната специфика се проявява в налагането на особен архитектурен стил на жилището, чрез което то се пригажда за нуждите на бубарството, превърнало се в твърде значим поминък, във въвеждането на термини, характерни за говорните особености на населението от този край, в начините на отглеждане на черниците и в инструментите за сечене и рязане на черничевия лист. „Тогава почти всяка една къща, била селска или градска, се занимаваше с копринарство”, пише Х. Шкорпил през 1884 г., визирайки в случая Стара Загора и Свиленград. 70

Важно условие за добиването на качествени пашкули е отглеждането на бубите в просторни, проветриви и хигиенични помещения. Периодът на разцвет на бубарството е свързан с особен етап в развитието на жилищната архитектура, при която къщата е сполучливо съчетание на практичност, задоволяване ежедневните нужди на домакинството и на удобството за практикуване на бубарството.

Топлият и мек климат, равнинният и нископланински терен, местните строителни материали, особеностите на народния бит и поминък формират общия вид на жилището. Къщата в повечето случаи е отворена, с чардак, което я доближава до българската полска къща.

Благоприятните условия в развитието на пашкуленото производството в Свиленградско през 20-те години на ХХ в. и голямото търсене на бубено семе дават силно отражение върху архитектурния облик на редица селища. Започват да се строят много нови къщи с бубарници, в които се отглеждат буби от по 3 до 5 унции бубено семе. За съжаление днес  не са запазени тези бубарски къщи, които в повечето случаи са строени с кирпич.

Една голяма част от къщите в селищата по течението на р. Марица, а и тези в равнинната част, в повечето случаи са изградени от кирпич. Това са къщи от един до два етажа, някои от които с голяма разгъната площ, на които всички стени са изградени от кирпич, а по-късно и от  тухла. Подовите и покривните конструкции са дървени, а покритието е най - често с керемиди. Свързващият разтвор между кирпича е глина, която с времето се свързва с тухлата и образува монолитна спойка. Обикновено тези къщи външно не са измазвани или се ползва мазна червена глина. Ефектът от тези къщи е особено интересен. Образуват се цели комплекси от червени къщи и улични пространства с необичайно излъчване и колорит. Особено ярък и уникален пример за тази „червена” архитектура са селата Любимец, Малко градище, Лозен, Сива река и др. В много от селата на Свиленградско и най-вече тези от Сакар планина са със смесен градеж - камък и кирпич, или само камък.

Масовото строителство на къщи, предназначени и за отглеждане на буби, е съпътствувано с времето на разцвет на поминъка и най-вече в края на ХІХ и първата половина на ХХ в. То е израз на големите възможности, които дава бубарството на  имотното състояние на бубохранителите. Двуетажните къщи побират от 3 до 5 унции буби, докато малките традиционни селски къщи са пригодени за изхранване на 2 - 3 унции.

Планировката, композицията и предназначението на тези къщи са съчетание на изискванията за живот и труд на семейството, упражняващо земеделие и животновъдство, съчетано през пролетните месеци с бубарство като основен добавъчен поминък и твърде често със занаят, обслужващ земеделието или преработващ земеделските или животинските суровини, като ковачество, коларство, мутафчийство, яхнаджийство и др. Планировката на къщите е подчинена преди всичко на изискванията за функционалност.

Приземният етаж е предоставен за стопанска дейност, за подслон на добитъка и за съхранение на зърно, дърва за огрев и земеделска продукция. Към етажа води външна каменна или вътрешна дървена стълба с ограда. На него са разположени една или две стаи. Останалата площ е заета от бубарския салон - „феят”, където на дълги скели се отглежда копринената буба в по-голяма възраст.

Люпенето на бубите и храненето в самото начало става в стаите за живеене, където се поставят висящи или подпрени на дървени магарета решета. Подът на етажа е накован с дялани дървени „пъргии” - летви и много рядко с бичени талпи,който се замазва с червена глина, а стенната мазилка е от бяла глина - хума. Свободните стени на бубарския салон са обкръжени с гъсто наредени отвори за проветряване - „кепенци” ( прозорци).

Много рядко се среща „трети етаж” на къщи, които свиленградчани наричат „чардаци”. Има такива в града, но те са на едрите бубохранители. Те са повторение на планировката на по-долния етаж, но понякога тук липсват някои междинни стени. Оборудван е със скели, върху които се отглеждат бубите в последната им възраст, наречени „чардаци”. 71

Кратко описание за тези интересни къщи на бубохранителите в Свиленград прави  свиленградският историк Ат. Разбойников. Според него тези къщи започват да се изграждат през втората половина на ХІХ в., когато голяма част от бубохранителите в града се замогват. Запазени са дълго време и през ХХ в. Той ги описва така: „За целите на бубохраненето се изграждали по-широки и леки помещения. Над едноетажните къщи се строят така наречените „чардаци”, едни съвсем леки, а други и по-обширни и солидни, направени от здрав боров материал. Тия чардаци (по-обширните) бяха широки помещения, етажи над жилищните помещения, с прозорци, но без стъкла, а само с подвижни капаци, неразпределени на стаи и необитавани зимно време. Прочути чардаци в града бяха: в Канаклийската махала - Поповият, Пенковият, Хаджиколевият; в Бъндарлия - Бояджиевият, Карагьозовият, Гачо Бахаровият, Чифудоловият и др.; в махала Гебран - Хаджистефановият, Караколевият, Хаджипетровият и др., строени от брациговски майстори. Дървеният строителен материал се доставял от Брацигово, по река Марица”.

“За отглеждане на бубите, пише по-нататък Ат. Разбойников, се използваха жилищните домове и при порастване на  бубите (3-ти и 4-ти сън) се заемаха всички помещения, обори, плевни, чардаци, тогава хората спяха нощем на открито в дворовете си около 10 дни. Всички стари чардаци, строени през миналото столетие за тази цел съществуваха, построиха се нови, но не така масивни и големи, а леки паянтови постройки над къщите за живеене, над оборите и плевните, колкото да се намери място за последните дни на бубите. Такива леки „чардаци” построиха братята Савови, Спас п. А. Разбойников и др.” 72

При отглеждането на бубите отначало в стаите за живеене, на чардака и в други помещения - плевнята, салмата, обора, се поставят специално пригодени хоризонтални платформи, които изискват и заемат много място. В по-големите бубарски селища специално пригоден за целта е т. нар. бюжюклюк - кирпичена сграда.

В края на 1926 г. управата на кооперация „Коприна” заедно с общината поставя въпроса пред Министерството на земеделието за отпускане на заеми от БЗБ на бубохранителите за построяване на бубарници. Отчита се, че бубарството в града може да се развива по-добре, ако се разполага с повече бубарници. Липсата на бубарници в града е пречката все още да не може да се достигне производството на пашкули преди 1912 г.

В началото на 1927 г. държавният агроном на Свиленград поставя въпроса пред Министерството на земеделието и държавните имоти за отпускане на специален заем за построяване на бубарници. Министерството от своя страна съдейства пред БЗБ и БНБ да бъде улеснено населението с дългосрочни заеми. Но предвид затрудненото положение в страната това не може да стане в големи размери. Земеделската банка взема решение да се отпускат необходимите заеми при конкретни искания.

Министерството изработва и изпраща на свиленградския държавен агроном планове за тип бубарници, които да се използват и за други стопански и жилищни цели. Планът е пригоден за отхранването на 2 унции бубено семе и се състои от едноетажна постройка със сутерен от 2 големи стаи и една малка за излюпване на бубите през първата възраст. Помещението е снабдено със зидани печки за отопление и със специални приспособления за вентилация. 73

В началото на 70-те години, авторът на това изследване посещава много села в Свиленградско, където все още има запазени редица стопански сгради, които се използват за отглеждане на копринената буба. Събира сведения за тяхното изграждане и предназначение и тези наблюдения споделя тук. Днес почти няма запазени такива стопански сгради от подобен вид, не само поради прекратяване отглеждането на копринената буба в България, но и по благоустройствените промени, които постоянно се извършват в селищата. Все още има една запазена бубарска сграда в гр. Любимец, която съм заснел и показвам на читателите.

7. ЧЕРНИЧЕВИ ГРАДИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА КОПРИНЕНАТА БУБА

Когато проследяваме историята на развитието на бубарството в Свиленградско, не може да не отделим заслужено внимание и на черничевите градини. Те са основата на всяка дейност, свързана с отглеждането на копринената буба.

Черницата със съвсем малки изключения, вирее в цяла България. Почти във всички райони през 20-те години, на населението е известно отглеждането на копринената буба в по-големи или по-малки размери. По същото време по доходност бубарството държи първо място между всички отрасли на земеделското стопанство. В Свиленградско и Харманлийско с листата добити от един декар черничева градина се отхранват бубите от една унция семе и се получават средно 70 кг сурови пашкули. По същото време цената на суровите пашкули е средно 105 лв. на 1 кг. Или от един декар черничева градина, се получава бруто доход около 7350 лв. и то за един период от 35 дни и то през юни, когато от нищо друго земеделецът не може да очаква доходи. Освен това, работата по отглеждането на бубата е най-усилна през последните 10 дни, когато има нужда непрекъснато от изобилна храна.

Сведения, и то само приблизителни, за пространството на черничевите градини има от 1905 г., когато заемат една площ от около 8340 дка. Развитието на черничарството у нас върви сравнително бързо до 1913 г. Тяхното пространство бързо нараства и достига 29980 дка. След това започва да намалява и през 1920 г. в старите предели на страната има всичко 18632 дка.

С присъединението на Западна Тракия, Свиленградско и Ивайловградско през 1912 г., пространството на черничевите градини през 1914 г. се увеличава на 57290 дка. Какво е пространството на тия градини от 1914 до 1923 г. се вижда от следната таблица:

Години               Черничеви градини                  Всичко

В старите предели    В новите земи

декари               декари         Декари

1914           28860              28336             57290

1915           27370              28690             56060

1916           25410              39510             64920

1917           25050              36640             61690

1918           23100              34980             58090

1919           19793                9461             29254

1920           18632                6779             25441

1921              -            -      23783

1922              -            -      23064

1923             -            -       24530

Или, най-много черничеви градини в България има през 1916 г. при тогавашните и граници. 74

Малко са сведенията от българи, за черничевите насаждения по р. Марица от ХІХ в. „Силно впечатление обаче ни оставиха черничевите градини от Харманли до Одрин. По цели часове вървяхме между гора от еднакви почти дървета, наредени в правилни редици. Личеше, че главният поминък на населението в тоя край бе храненето на буби” - пише в своите спомени копривщенецът Михаил Маджаров, тръгнал със свои близки на поклонничество през 1868 г. до Ерусалим.

За черничевите насаждения край Свиленград пише учителят Петър Берковски, който през 1872 г. минава през града на път за Хасково, където учителствува. „Градът отвред, пише Берковски, е заобиколен с големи и хубави черничеви градини, които служеха само за хранене на копринени буби. Уверяваха ме, че тая българска паланка е привличала от дълго време европейски търговци на коприна със своето свиларство. В това отношение е конкурирала сполучливо градовете Одрин, Хасково и др.”75

Други сведения за площите, засадени с черници в Свиленградско преди 1912 г. няма. Но даже и доста години след това те не са водени отделно, поради което такива не поместваме. Историческите свидетелства сочат, че поради благоприятните условия, които съществуват по долината на долното течение на р. Марица за отглеждането на копринената буба, турските власти карат местното население от Харманлийско и Свиленградско, а също така и селищата по реката в Западна Тракия да сеят черници и отглеждат буби. В тези места черничевите фиданки и бубеното семе са раздавани даром на населението, което заплаща поземления си данък не с пари, а в натура - с пашкули. Останки от тези черничеви насаждения са запазени дълги години след Освобождението. Много от тях са на 300 - 350 години и са живи свидетелства за отглеждането на копринената буба в тези райони.

По същото време става, макар и грубо и повърхностно, райониране на бубарството в Османската империята, включително и сегашна България. Районирането се състои в определянето на всеки бубарски район каква раса буби да отглежда - бяла или жълта, като административните власти следят строго за това. Ръководното начало при районирането е следното: Там където летораслите на орязаните през пролетта черници не измръзват през зимата, се отглеждат буби изключително от бялата раса, а там където летораслите измръзват през зимата, черниците не се режат - листата се берат направо от дървото и задължително се отглеждат пашкули от жълтата раса. Или казано с други думи: начинът на използване листата на черницата в определен район определя и расата на бубите, които се отглеждат в същия район. 76

През първите десетилетия на ХХ в. в нашата земеделска статистика, данните за черничевите насаждения са дадени по окръзи. Увеличение на площите с черничеви градини с по няколко хиляди декара годишно след 1903 г. говори за големия интерес към бубарството. Само за един десетгодишен период (1903 - 1912 г.) площите, засети с черници, от 4700 дка достигат до 28670 дка, или тази площ се увеличава 6 - 7 пъти. Това увеличение на черничевите градини става главно в Югоизточна България - Харманлийско, Хасковско, Първомайско и др.

Втори период в засаждане на черничеви градини се забелязва след 1925 г., когато цената на пашкулите (1922 - 1927 г.) е много повишена и отглеждането на буби в страната се разширява. Към 1931 г. площа на черничевите насаждения надминава 20000 дка.

През този период твърде много се разширява засаждането на черници по шосетата извън населените места и по улиците на селищата, с повече земеделски облик. По този начин в страната се наброяват около 2500000 черничеви дървета, които съставляват твърде солидна база за пашкуленото производство.

Статистиката по окръзи не може да даде точна характеристика за черничевите насаждения в Свиленград и общината. Така според статистиката за черничевите градини през 1930 г. се вижда, че голяма част от високостеблените и средностеблените черничеви градини почти половината се намират в Хасковски окръг и дават 40 % от производството на пашкули в страната през периода 1925 - 1930 г. Тогава в този окръг са включени  Хасковска, Харманлийска, Свиленградска, Ивайловградска и Кърджалийска околия.

В началото на 30-те години на ХХ в., вследствие на голямата световна стопанска криза, цената на пашкулите спада неколкократно и интересът към отглеждането на буби е силно понижен. Въпреки това нямаме данни за изкореняване на черничевите насаждения, така както става в някои други бубарски райони на страната.

Със създаването на свилоточната индустрия в Свиленград, Харманли и Хасково, която преработва цялото пашкулено производство, цената на пашкулите се повишава чувствително и се стабилизира. Интересът към бубохраненето съответно засилва и засаждането на нови черничеви градини, както и единични черничеви дървета.

Тази стабилизация е и резултат от това, че от 1935 г. БЗКБ е монополист на покупката на произвежданите в страната пашкули. Благодарение на този монопол, производството и цената на бубеното семе и пашкулите  са стабилизирани и  е получено едно увеличение на тяхната продажба. 77

До средата на ХХ в. в Свиленградско са запазени почти всички черничеви градини. През 1930 г. в Свиленградския микрорайон черничевите градини заемат около 21 % от обработваемата площ. Високостеблените и средностеблените черничеви градини заемат площ от 16091 дка, а черничевите ливади заемат 650 дка, или общо 16741 дка са засети с черници.  В много селища на Свиленградско бубарството се развива на базата на единични черничеви градини и насаждения, пръснати из територията на градините и дворовете на отделните стопани. Низината по р. Марица, от Симеоновград до границата, представлява една обширна черничева градина. Тези градини са стари, по на 20 - 40 години, страдат често от различни болести и са нападани от неприятели. Новите черничеви градини са твърде млади. Техните насаждения са по на една и две години и са засаждани при определени изисквания.

Въпреки наличността на черничевите насаждения, производството на пашкули през този период не е на еднакво равнище. Когато цените на пашкулите са по-високи, бубохранителите полагат по-големи грижи за черничевите градини и за отглеждането на бубите, като използват всичкия черничев лист за бубохранене. В някои години намаляването на размера на бубохраненето се дължи не само на понижените цени на пашкулите, но и на пораженията на черниците от късните пролетни слани. 78

Листната маса на черницата е единствената храна на копринената буба. Ето защо отглеждането на черничевото дърво се счита за основа на бубарството. Подобно на другите земеделски култури, черницата е една от най- интензивните и доходни земеделски култури.

От земеделска и стопанска гледна точка отглеждането на черницата има следните предимства и значение:

1. Дава живот на копринената индустрия.

2. Осигурява добри доходи на земеделското стопанство и в сравнение с много други земеделски култури дава най-бързо своите продукти за пазара - пашкулите.

Доходът от декар черничеви насаждения е значителен. Като се има предвид, че от едно добре поддържано и експлоатирано нискостеблено черничево насаждение може да се получи 1500 кг черничев лист и с него да се отхранят 45 г бубено семе, което дава 100 кг сурови пашкули по средна цена 45 - 50 лв. за 1940 г., то брутният доход от отглеждането на черницата възлиза до 4500 - 5000 лв. от декар.

Черницата е едно от най-издръжливите и най-лесно размножаващите се дървета. Тя вирее и се приспособява към най-бедните почви. Понася безвредно най-големите студове и се поддава ежегодно на резитба. Нейният лист не се напада от болести и неприятели, освен от ларвата на копринената пеперуда. Листата на черницата са добра храна и за домашните животни. На черницата са ценни още стъблото, кората, корените и плодовете й. С многобройните си вариетети тя служи и за декоративно дърво в паркове, а така също и за украса по пътищата и шосетата.

Черницата вирее отлично навсякъде в страната до 1000 м надморска височина. Тя се отглежда главно в три форми: висока, средна и ниска. Към първата група спадат ония форми, в които черницата има своята корона на 1.80 - 2 м височина; към втората - черниците, на които короната е на 1 м - 1.20 м височина; към третата група - всички нискостеблени черници, на които короната се развива на височина 50 - 70 см.

В Свиленградско създаденото черничарството в далечното минало в повечето случаи се състои от високостеблени черничеви дървета, а в по-ново време високостеблените черничеви насаждения остават там, където са по единично. Започва да преобладават  средностеблените.

При високостеблените черничеви дървета има някои важни стопански недостатъци, като рязането на черниците става със помощта на стълба или с качване на дървото, а експлоатацията на тези дървета започва много късно, едва към 7 - 8 година от насаждането на черницата на постоянно място.

На високостеблените форми черничеви насаждения през 20-те - 40-те години на ХХ в. черничарството противопоставя средностеблените облагородени черници, които имат редица преимущества: резитбата на черницата става без да се качва човек на нея, сеят се по-нагъсто и дават повече листна маса на декар, могат да се експлоатират по-рано, от втората година преди още да са станали големи дървета и др.

Съществуващите черничеви насаждения в почти цялата ни страна по това време, са от дивата необлагородена черница - селекционирана повече или по-малко от бубарското население. Разпространената дива черница се приспособява добре към местните климатични условия и местните способи на експлоатация.

В противовес на дивата черница, през 40-те години съвременното културно черничарство препоръчва културните сортове черници, с произход пак от дивата черница. Те са облагородени, имат по-добри показатели и са важен стимул за развитие на бубарското производство. Практиката показва, че дивата черница отстъпва по качество на листа си пред новите културни сортове, които започват да се сеят в България.

За повишаване доходността и качеството на нашето черничарство в началото на 40-те години специалистите предлагат да се въведе т. н. сортово черничарство под формата на нискостеблените облагородени черници. Определя се разстоянията между единичните насаждения, при какви условия да се дава облагороденият черничев материал за засаждане, оформянето на коронката на черницата и кога започва експлоатацията на насажденията. Следвайки тази практика, специалистите са убедени, че не след дълга практика в страната ще има образцово и високорентабилно черничарство, върху което може да се изгради едно високодоходно и конкурентноспособно пашкулопроизводство. 79

Черницата се размножава по изкуствен начин - чрез резници, облагородяване, издънки, положници и естествен начин, чрез семе. По изкуствен начин черницата се размножава когато се иска да се получи по-доброкачествено дърво, защото получените от семе представляват едно голямо разнообразие по отношение на листа, който е много дребен, силно нарязан, трудно се бере и не е добра храна за бубите, особено за втората реколта.

При различните начини на размножаване има определена технология, практикувана  години наред, превърнала се в традиция. За различните райони в страната са разпространени различни начини, но най-много се практикува размножаването на черницата чрез облагородяване. Така човек получава от черницата такива лист и плод, каквито желае. Облагородяването става по няколко начина. По-разпространените от тях са: на пъпка, под кора, на разцеп, на седло, на копулация и др. Начините за размножаване на черницата представляват твърде специализирани дейности, които са описани от специалисти, което не е предмет на нашето изследване.80

В Свиленградско, още в началото на ХХ в., има доста облагородени черничеви дървета. Сортовете, които са известни тук по това време, са „Брусенска черница” и „Кара Япрак. Предполага се, че тези сортове са пренесени от Турция. Населението има навика да облогородява черницата, макар че не всички насаждения са засадени с облагородени черници. Има обаче селища, като с. Генералово, Капитан Андреево и др. където има стотици декари черничеви градини с облагородени дървета По-късно, след Първата световна война такива насаждения се създават в редица селища на Харманлийско, но почти всички дървета се облагородяват с т. нар. „Брусенска черница”.

От съществено значение е и резитбата на черницата, което трябва да се извършва правилно. Най-добрият начин за използване на черницата е всяка година при използването на листната маса да става изрязването на целите пръчки от едногодишния прираст. Най-добре е по-слабите пръчки на черниците да се режат до дъното или до короната на дървото, а по-силните пръчки да не се режат до дъното, а на 15 - 20 см от дъното. По такъв начин ежегодно клоните на черницата се продължават. Някъде режат черницата на глава, като всички пръчки ежегодно се режат до дъното, а после черницата подкарва от спящите пъпки. Този начин не се препоръчва, тъй като такава резитба бързо изтощава черницата. 81

Относно домашното отглеждане на буби, още от края на ХІХ и началото на ХХ в., а и по-късно се издават неведнъж редица ръководства. Ние няма да отделяме място на това, тъй като те съдържат твърде специализирани указания за условията, при които става самото отглеждане. Както подчертахме още в началото това няма да бъде предмет на нашето изследване. Само ще си позволим да отбележим едно наставление, което се разпространява чрез кооперация „Коприна” сред членовете на кооперацията, които са бубохранители. То е интересно с това, че популяризира по един обикновен начин всичко онова, което трябва да знае всеки един производител на пашкули. Или както ги нарича греньорът Тодор Шишманов от Харманли, който подготвя наставлението по бубарство,  „10 бубарски заповеди”:

“1. Вземай да отглеждаш толкова бубено семе, колкото ти позволява черничевия лист, който имаш и мястото с което разполагаш. „Черничевият лист не стига, ако той не артиса”, „Който не хвърли лист - ще хвърли буби”, казва бубарската практика;

2. Набави си запазено - здраво бубено семе и не го люпи нито в пазва, нито на слънце, нито близо до огън (печка), а го люпи само в запазена стая, далеч от огъня, като поставиш до него паница с чиста вода, от изпарението на която се улеснява люпенето.

3. Ангажирайте си своевременно бубено семе, но не вземайте по-рано от 10 - 15 април, защото иначе голяма е вероятността да го излюпите преждевременно;

4. Не хранете буби в помещения, които предварително не сте измазали с вар и не сте ги почистили и дезинфекцирали със сяра (тюкюрт).

5. Бери и пренасяй черничевия лист от градината си само сутрин и вечер, по хладното, и никога не храни бубите с току що набрания лист, а го остави в стаята на сянка да престои разпръснато 4 - 5 часа. До третия сън на бубите хвърляй най-горните недоразвити черничеви листа, защото те са много сочни и бубите като ядат от тях стават млечни;

6. Не оставяй бубите си никога гладни - храни ги 4 - 5 пъти през денонощието, защото каквото те изяждат това и ще ти дадат. Не преставай да ги храниш, докато всички не се събудят, защото ако не спазваш това бубите ти ще станат споредничеви (едни големи, други малки);

7. Дръжте бубите си на рядко още от излюпването им и разширявайте пространството, което заемат след вдигането им от всеки сън;

8. Пазете голяма чистота и проветрявайте постоянно помещението, в което храните буби, като държите прозорците винаги отворени, без слънцето да пече направо върху бубите. От студеното, когато прозорците са отворени, бубите не умират, те умират от непроветривост, когато държим затворено помещението, за да е топло уж на бубите;

9. Изсушавайте добре храста (вейките) за покачване на бубите и не ги поставяйте докато бубите още не са узрели - поставяйте ги тогава, когато забележите, че има вече завит пашкул в скелето;

10. Обирайте пашкулите, когато узреят добре - не по-рано 10 дни откакто бубите вече са се покачили на вейките, защото без това пашкулите ви ще бъдат окачествени като недоброкачествени. Давайте пашкулите си за обща продажба винаги чрез кооперацията, която е призована да защитава всестранно вашите интереси. Добрият пашкулопроизводител трябва да бъде добър, дисциплиниран кооператор”.

Същият греньор има определено становище и за ранното или късното пролетно бубохранене за бялата раса в района на Харманли и Свиленград. Имайки предвид старите традиции в излюпването на бубеното семе, което става обикновено към 6 май (Гергьовден), той споделя една твърде интересна практика. Старите бубохранители са вярвали, „че ако бубеното семе се излюпи много рано или много късно, без то да се изкваси с кутията си в Гергьовденска роса, няма да се излюпи добре и не може да се очаква добра реколта.”

Не само традицията, но и правените опити от Тодор Шишманов от ред години, установяват, че за Югоизточна България, особено в низините покрай р. Марица, както много ранното, така и много късното пролетно бубохранене е бивало в повечето случай пакостно за интересите на бубохранителите.

На базата на правените опити,  Тодор Шишманов установява от какво голямо значение за доходността от бубарството е времето през което трябва да се извърши пролетното бубохранене за бялата раса в Югоизточна България, и че е пакостно за интересите на бубохранителите както много ранното така и много късното излюпване на бубеното семе. Най-подходящо време за излюпване на бубеното семе е към 6 май, защото бубохраненето се извършва при благоприятна температура и влага, черничевият лист е напълно развит и годен за храна на бубите, и че вероятността за поражението му от късна пролетна слана е почти изключена. 82

Бубохраненето в Свиленградско през първата половина на ХХ в. е интензивно, защото най-малкото количество бубено семе, което отглежда отделното земеделско стопанство е една унция, а не са редки случаите, при които отделни семейства отглеждат 10 - 15 унции и  получават добив от 80 - 1000 кг сурови пашкули.

Изхранването на бубите става с необходимите знания, умения и грижи, още повече, че икономически много по-изгодно е при по-голямата им възраст то да става с цели черничеви клонки, което е традиционна практика. Така се намалява значително производствената цена на 1 кг сурови пашкули, които тук са от подобрения български тип на бялата раса.

Предаването на готовите пашкули става най-късно до 12-ия ден след почистването. Преди 1912 г. това става на пашкулените тържища, устройвани в по-големите градове на Одринския вилает.

Често се налага пашкулите да престоят до следващата година и затова е необходимо умъртвяването на какавидата при домашна обстановка. За да умрат бубите, превърнали се в какавиди, пашкулите се пекат във фурни, за да бъдат по-късно предадени за добиване на коприна в свилоточната фабрика в Свиленград. По-малко се практикува напичането им на слънце, способ много несигурен.

От началото на ХХ в. започват да се строят от отделни пашкулопроизводители сушилни, работещи на пара, разпространени  в различни краища на страната. Печенето чрез пара става, като пашкулите се нареждат върху дървени рафтове - решетки, а под тях се слага съд с вода върху огън. От парата какавидите в пашкулите умират. За да не се похабяват хубавите пашкули от прегряване, взема се двойка пашкули, отрязва се една част от него и от какавидата, от която изтича кръв и вода, и това е показателят, че пашкулът е опечен. Сега изпечените пашкули заедно с решетките се изваждат и са готови за добиването на коприна.

Този способ на изпичане на пашкулите се използва в далечното минало. В ново време се налага изпичането на топъл въздух със специални машини. В началото на 20-те години на ХХ в. в Свиленград е построена модерна за времето си сушилня по италиански образец, в която се извършва комплексно сушене на продукцията от района. През 1927 г. в с. Любимец е построена също модерна сушилня, която работи с топъл въздух, а технологията е също по италиански лиценз. Бавното изпичане на пашкулите в този случай е от значение за рандемана.

При този способ се използва висока температура в помещението, където в касетки се поставят пашкулите. Температурата достига до 64 градуса. Всяка касетка съдържа 40 - 50 кг пашкули. На тази машина работят 16 човека. Един от тях изтегля касетата и проверява пак чрез отрязване на една част от двойка пашкули дали какавидите са умрели. Близо до машината има скеле, където се оставят да изстинат пашкулите, а изстиналите се изсипват в големи чували, наречени „хараре”. След това пашкулите се оставят в т . нар. бюджюклици - бубарници, където на етажерки се поставят да съхнат 10 до 15 дни, защото са поели влага при сушенето. От сушилнята пашкулите  отново се разпределят по качество. Хубавите и твърди се отделят на едно място, двойките на друго и меките на трето.83

Има и друг вид пашкули, бубите на които са умрели преди да са предадени за изпичане. Тези пашкули се наричат „глухи пашкули” и са меки, понеже бубите не са могли да ги „доизградят” - да ги извият. Тяхното качество е еднакво с тези на „ципите”.

Една част от качествено добитите пашкули при необходимост и по-долнокачествените пашкули - „ципите”, „двойките” и „глухите пашкули”, а така също и от копринената паяжина, с които са обвити пашкулите, местното население след необходимата обработка тъче хубави домашни платна, от които се шият ризи, рокли, кърпи и др.

Домашното добиване на коприна се извършва по твърде примитивен начин, характеризиращ древния опит в свилоточенето. Той е еднакъв с другите краища на страната и показва общността на българската традиционна култура. Разликата се състои в това, че тук до късно се запазват примитивни форми на работа.

За да се използват предназначените за домашна обработка пашкули, същите се изпичат няколко дни на силно слънце или се слагат в слабо затоплена пещ, за да се умъртвят пеперудите. След това се почистват от недобре завитите нишки. Това става ръчно, а работата се нарича чепкане или требене. Тези нишки са объркани и с различна дебелина и могат да се използват само след тяхната допълнителна обработка. Така получената прежда се нарича лондра. В районите със силно развито бубарство за почистване на пашкулите се използва домашно направен уред - викло. Неговото устройство е сходно с това на магана за почистване на памук, но вместо дървените винтове са поставени железни пръчки. 84

При домашната обработка неголямо количество пашкули (около 1 кг) се изсипват в голям казан с вряла вода. Като омекнат, разбъркват се леко с дръвце, вретено, точилка или метличка, за да се захванат нишките (жичките). Те се изтеглят внимателно и се полагат върху гладка повърхност - синия, софра, тава. Източена от врящата вода копринена нишка поставена тук, се посипва с жито или пясък, за да не се обърка. Намотава се на мотовилка, а след това на „пасма”- челета се пресуква на ръка или на обикновен рудан. Дебелината на източената нишка зависи от броя на пашкулите (15 - 20 - за тънка нишка и до 60 - за дебела).

Така получената копринена нишка е твърда и се нарича сурова коприна. Преждата, която ще се използва за вътък, се изварява и пере с луга или сапун, за да стане мека и лъскава, а тази, която е предназначена за основа, ако е необходимо, само се преприда. 85

През първата половина на ХХ в., в кризисни времена, добитата в домашна обстановка коприна замества липсващите материали за производство на тъкани - памук или вълна. Използването на точена коприна е привилегия на по- заможните пашкулопроизводители, които имат възможност да заделят част от пашкулите, предназначени за продажба за домашно точене. Обикновените пашкулопроизводители оползотворяват некачественото производство, като от варени пашкули изработват кенарени платна за ризи, смесени с памук, шарени пояси, вътък за черги и килими, украса на кърпи и престилки.

Едно от най-ценните качества на коприната е нейната здравина. В много от селата на района има през различните години прочути местни майстори - мъже и жени, които точат и обработват  коприна.

Като един от най-значимите пашкулопроизводителни райони още от времето на Османската империя до най-ново време, в Свиленград се създават условия да се развие една твърде оригинална свилоточна и копринено тъкачна домашна индустрия, която има своето минало и традиции, които бавно прекъсват и изчезват през втората половина на ХХ в.

Няма точна статистика за броя на долапите за домашно свилоточене и за копринено тъкачните станове в домакинствата на града и селата.  Разпространеният в други краища на страната долап врачански тип за точене на коприна тук е малко познат.

Копринените тъкани, които се приготвят от всяка домакиня, се тъкат на обикновени хоризонтални домашни станове. Такива има в почти всяка градска и селска къща в миналото. Тяхното устройство, терминологично разнообразие в названията на частите на стана, традиционните технологии за тъкане са твърде специфични за всеки район.86

Домашното копринено тъкачество произвежда чисти и смесени копринени тъкани. Най-често се произвежда копринено платно, наречено бурунджук, която обикновено се приготвя от основа и вътък коприна и е с кенар, който се поставя в основата и се образува чрез специално приготвена пресукана и изварена коприна, наречена „агър”.

Произвежда се още и копринено платно без кенари. Тъче се от основа сурова коприна точена от 20, 25, 30 пашкула. Предпочита се още и тъкането на дебело копринено платно, чиято основа и вътък са от пресукани и изварени в различна дебелина копринени нишки, според нуждите. И не на последно място се тъче копринено платно от основа памук, а вътъкът е от коприна.

Произведените от домашното копринено           тъкачество платове не са предназначени за пазара, а задоволяват най-вече домашните потребности. И не случайно първите сведения за производството на коприна в българските земи са на европейските пътешественици, които отбелязват не веднъж наличието на коприна в облеклото на българките.

В Свиленград винаги е имало прочути майстори на точене на коприна, както жени, така и мъже, които точат най-вече за чеиз - направата на ризи, покривки, фусти и др. В началото на ХХ в. прочути майстори са хаджи Грудю и дядо Тодор, които през 1905 г. представят на вилаетската земеделска изложба в Одрин определено количество точена коприна и са отличени с награди. 87

*  *  *

Проследявайки дългата история на пашкулопроизводството в Свиленград и района от периода, когато те са в състава на Османската империя, след Балканските войни, Първата световна война до средата на 40-те години на ХХ в. може да отбележим, че то преминава през различни периоди на своето развитие. Ако до 1912 г. това производство е тясно обвързано с нуждите и търговските отношения на Империята с европейските страни, то след това до към средата на 20-те години на ХХ в. има един силен спад, поради военните събития, миграционните процеси, предизвикани в резултат на двете национални катастрофи, разрухата на стопанския живот и ограничените възможности на производителите, поради липсата на необходимите условия за това производство.

Стопанското развитие в страната през 20-те години се отразява безусловно и върху производството на пашкули. Започва възстановяването на селското стопанство, което най-вече е от значение за Свиленградския край, който е понесъл големи загуби през тези години като пограничен район. Възстановява се бавно и пашкулопроизводството.

До началото на 30-те години българското производство на пашкули достига своя максимум. Свиленград и района са водещи в страната по количеството на произведените пашкули. През периода 1931 - 1935 г. пашкуленото производство в страната изпада в криза. Причината за това е най-вече голямото производство на изкуствена коприна у нас и в европейските страни, което нанася големи беди на пашкулопроизводителите и производителите на естествена коприна. Това е и причината да бъдат намалени изкупните цени на пашкулите, а оттам и намаляването на пашкулопроизводството. Унищожени са хиляди декари с черничеви насаждения.

През 1936 г. се променя стопанската конюнктура в страната. Повишени са изкупните цени на пашкулите и се увеличава търсенето им на пазара. Благоприятните условия през втората половина на 30-те години дават възможност пашкуленото производство да се засили. При това цялото производство намира пазар в страната, тъй като копринотъкачните фабрики имат необходимият капацитет да ги преработят в сурова коприна. Една малка част от тях продължава да се изнася в чужбина и това са свиленградските бели пашкули „Одрински тип”, които се търсят за специални цели и заплащат на твърде високи цени.

Засилването на пашкулопроизводството е пряк резултат от развитието на копринената индустрия и покровителствените мита от една страна, а от друга - увеличената употреба на естествената коприна в бита на българина.

Като мерки за засилване и регламентиране на производството на пашкули и сурова коприна, стопанските фактори в страната стабилизират цените на пашкулите, като продължи и занапред въведения през 1935 г. монополен режим за закупуването им от БЗКБ. Запазват се и занапред покровителствените вносни мита върху копринената прежда и копринените произведения, както и установената такса върху произвежданата в страната изкуствена коприна.

Едно сигурно разширение на употребата на естествената коприна на вътрешния пазар е употребата и в редица производства като чорапната и трикотажната индустрия, в смесването на коприната с памук, използването на сурогатите при преработката на пашкулите и т. н. Не без значение са и възможностите на външния пазар, където цените на пашкулите в сравнение с тези от началото на 30-те години са увеличени два пъти.

Увеличаването на пашкулопроизводството през втората половина на 30-те години, води до системно и основно преустройство на бубарството, което да се издигне в по-голямо качествено отношение и да се увеличи възможният максимум на доход от единица черничева площ. Базата на това преустройство е реорганизиране на черничарството и бубарството и стопанскоикономическо организиране на отрасъла.

При реорганизацията на черничарството се пристъпва към постепенно заменяне на старите черници с облагородени и разпространени в бъдеще само на най-ценните в техническо-стопанско отношение вариетети. Разпространяват се специално облагородени нискостеблени черничеви насаждения, с оглед увеличаването добива на черничевия лист от единица площ и намаление разходите при експлоатацията на черницата. Запазват се и на съществуващите черничеви насаждения от изсичане и подновяване на старите такива.

В областта на бубарството и пашкулопроизводството стремежът е да се увеличи средният добив от унция, да се подобри на рандемана и съществуващите типове пашкули от бялата и жълтата раса и да се установят на стандартни типове за цялата страна.

За реализирането на поставените по-горе цели се предприемат редица инициативи в семепроизводството, като поемане производството на бубено семе за репродукция от бубарския опитен институт в страната, заменяне на част от отглежданите у нас чисти, бели и жълти раси с кръстосани такива, задължително въвеждане на специални репродукционни зони за отглеждане на бубено семе и т. н.

Историята на развитието на бубарството в Свиленград и районът до средата на 40-те години на ХХ в. е един труден, но успешен етап за този важен стопански поминък. Тръгнало в годините на стопанска разруха след Балканските и Първата световна война, то постепенно укрепва, развива се, изгражда необходимата база, за да стане пашкулопроизводството от района водещо в страната. Неговото успешно развитие намира израз в създаването и дейността на Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” в Свиленград, която в своите стопански начинания не само стимулира, но и допринася това производство да има постоянно присъствие на европейските пазари.

8. ПРИ НОВИТЕ ОБЩЕСТВЕНО ПОЛИТИЧЕСКИ И СТОПАНСКИ УСЛОВИЯ СЛЕД 1944 Г. ДИП „ТЕКСТИЛНИ ВЛАКНА”

С обществено политическите и стопански промени в България след 1944 г. бубарството в Свиленград се развива по пътя на държавното планиране и коопериране. Още в първите месеци на промяната новата отечественофронтовска (ОФ) власт взима инициативата и по отношение на пашкулопроизводството, свилоточенето и производството на копринени изделия. В Пловдив, по инициатива на стопанския съвет при областния комитет на ОФ е свикана конференция по тези проблеми с участието на представители на греньорите, пашкулопроизводителите, филатерите и тъкачните фабрики, работници от тези предприятия, всички от Свиленград, Харманли, Хасково, Асеновград, Панагюрище, Пловдив, Карлово, представители на БЗКБ и на кооперация „Коприна” - Свиленград, агрономи по пашкулопроизводството, представители на областната стопанска камара в Пловдив и др.

На конференцията се констатира, че има чувствително намаление на пашкулопроизводството в страната, което се дължи на незадоволителните цени на пашкулите. От това страда производството на копринени платове, от които има нужда вътрешния и външния пазар. За да се подобри, засили и стабилизира пашкулопроизводството и копринената индустрия, конференцията приема:

1. Досегашният начин на производство на бубено семе да се запази, като същото се предостави в ръцете на по-едри производителни единици. Да се премине към кооперативно семепроизводство, като участието на отделните греньори е според определените им контингенти.

2. Държавният контрол при производството на бубено семе да се засили, като бъдат  спазени всички постановления на закона, както и всички наредби и правилници, издадени досега по тези проблеми.

3. Да се подготвят достатъчен брой специалисти по бубарство, които да провеждат контрола на бубеното семе.

4. Бубеното семе за репродукция да се произвежда изключително от бубарските опитни институти.

5. Всеки семепроизводител да се задължи да замени репродукционните си бубени семена с произведените такива в опитните бубарски институти.

6. Съществуващите в страната бубарски опитни институти да вземат по-активно участие в създаването на бубени раси с по-добри стопански показатели.

7. Да се възстановят правата на греньорите, отнети им през фашисткия режим.

8. При определяне на цените на пашкулите от дадена реколта да се имат предвид действително направените разходи по производството с оглед заплащането на вложения труд и другите разходи. Тази цена за реколта 1945 г. да не бъде в никакъв случай по-ниска от 300 лв. за килограм сурови пашкули.

9. За да се насърчи отглеждането на буби, на пашкулопроизводителите за всеки  25 кг внесени пашкули в БЗКБ да се отпуска по 1 м копринен плат по нормирана цена, който да се дава при предаването на пашкулите.

10. Да се внесе по-голяма справедливост при приемането на пашкулите в складовете на БЗКБ. Комисиите да се подсилят с по един представител на местния комитет на ОФ.

11. За задоволяване нуждите от тъкани, на пашкулопроизводителите се предоставя  правото на източване на двойките пашкули и шкартата.

12. От страна на БЗКБ да се прилага принципа на икономии в разходите по приемането, манипулацията, сортирането, печенето и на разходи с цел да се съживява пашкуленото производство.

13. Разпределението на пашкулите по филатурните фабрики да става с оглед на басейните, които да бъдат разпределени на 2 категории. Първа категория - европейски басейни за преработка на повече пашкули. Втора категория - брусенски, които да получават по-малко пашкули.

14.На кооперация „Коприна” - Свиленград да се дадат за преработка 50 % от пашкулите - производство на бубарите, членове на същата кооперация.

Останалите решения на конференцията се отнасят за филатурите и копринените фабрики. В резултат на взетите решения, е подготвена резолюция, адресирана до Министъра на търговията, промишлеността и труда, Министъра на земеделието и държавните имоти, Министъра на социалната политика и Националния комитет на ОФ.88

През май 1945 г. правителството обнародва Правилник за приложение на закона за бубарството. Регламентира се производството на бубено семе, като с това могат да се занимават греньори, отговарящи на определени условия. Определя се при какви условия трябва да се организира бубарството, черничарството, пашкулопроизводството и копринарството.

Законът дава изключително право на БЗКБ да закупува ежегодно всички предназначени за продажба пашкули в страната. Потвърждава се старата наредба БЗКБ да закупува пашкулите по твърди цени, определяни ежегодно от МС. Всички местни свилоточни предприятия се задължават да се снабдяват с необходимите им пашкули изключително от БЗКБ.

Предвидени са и насърчителни мерки, като стопаните на черничевите градини и разсадниците се освобождават от поземлен данък и всички останали държавни общински и други данъци върху прихода добит от тях в продължение на 10 години. Отпуска се и безлихвен заем за срок от 5 - 10 години. 89

Въпреки намесата на новата политическа власт в пашкулопроизводството и приемането на Правилника за приложение на закона за бубарството, изкупните цени на пашкулите остават на сравнително ниски цени. Това е причината една част от черничевите насаждения да започнат да се унищожават, остава неизползван черничев лист, а населението се лишава от един доходоносен поминък. Това най-вече е добре познато на кооперация „Коприна”, която в края на 1945 г. предлага на Министерството на земеделието да увеличи изкупните цени на суровите пашкули от реколта 1946 г. Ако се завишат изкупните цени, предлагат от кооперацията, в бъдеще ще се насърчи бубарството, защото с произведените пашкули и коприна може да бъде направен износ и да се закупят други стоки, необходими за страната.

Един проблем, който е от съществено значение за бубарството, е състоянието на черничевите градини край р. Марица. На едно от общите събрания на кооперацията се поставя проблема за укрепване бреговете на реката, защото при наводнения тя ги залива. Черницата не обича много вода и съхне. Освен това, много от черничевите насаждения в града са стари и се предлага да бъдат изкоренени и посадени нови. Причината за намаляването на черничевите градини е и тази, че в Свиленград няма организиран черничев разсадник. Препоръчва се управата на кооперацията сериозно да се занимае с този въпрос, като в близкото бъдеще в града се открие черничев разсадник.

По директиви на ръководството на БЗКБ, кооперацията взема активно участие в организиране на обществени люпилни за бубено семе и дезинфекция на бубарниците. Ръководството се заема активно да разясни и пропагандира специалното окръжно от 1945 г. на Националния комитет на ОФ за отглеждане на повече буби и предаване на повече пашкули на БЗКБ. Изпратени са за обучение в Харманли 5 курсисти, а в Свиленград са организирани 3 общи люпилни - по една във всеки квартал. В същите са излюпени 571 унции и предадени на 485 стопани.

През 1945 г. падат късни слани, които повреждат черничевия лист в района. Това принуждава бубохранителите да захранят по-малко пашкули от обикновеното Със специално министерско постановление на кооперация „Коприна” се възлага събирането, изсушаването и сортирането на пашкулите - реколта 1945 г. на цялата административна Свиленградска околия. По време на изкупната кампания са събрани 246000 кг сурови пашкули, като в пункта в Свиленград са постъпили 138000 кг, а в този в Любимец - 108000 кг. От събраното количество пашкули се отпускат 35000 кг сухи пашкули, необходими за годишния капацитет на филатурата. С това се гарантира нейната работа за цялата 1946 г. Останалото количество пашкули се предава на БЗКБ. Една част от получената сурова коприна (греж), съгласно постановлението, се раздава на пашкулопроизводителите. Срещу предадени 10 кг сурови пашкули може да се получи 0. 200 кг греж, като едно семейство не може да получи повече от 8 кг. Заплащането е по нормирани цени. Останалите количества греж се оставят на разположение на Министерството на търговията.

През годината БЗКБ започва да създава бубовъдни отдели при земеделските кооперации в Свиленградските села. Амбициозното ръководство на кооперация „Коприна” енергично реагира срещу това, приемайки че това накърнява нейните интереси. За това се търси съдействието на Министерството на земеделието, което обстойно е запознато с цялото състояние на пашкулопроизводството в района и ролята на кооперацията през годините за неговото съществуване. По същество кооперацията е съгласна със създаването на такива отдели, но там където няма изградена кооперация. Това е един от основните мотиви. И още редица други съображения са изложени и обещания, само с цел да се спре създаването на такива отдели. Едно от обещанията е, че към околийското агрономство ще се назначи агроном, който конкретно да се занимава с пашкулопроизводството, със състоянието на черничевите насаждения, създаването на  селекционен пост, модерни общи люпилни и бубарници. Кооперацията получава покана от БЗКБ да участва в София на годишната изложба през 1945 г., която устройва всяка година, за да се рекламира българското национално производство пред местните и чуждестранни потребители.

Природните условия през 1946 г. са благоприятни за развитието на черничевия лист, което е от съществено значение за бубохраненето. Приема се, че бубарството през последните години е отбелязало известен спад или задържане. Благоприятните условия в Свиленградска околия са причината, „кооперацията да предаде на народното стопанство” най-голямото количество пашкули през последните години. Чрез двата изкупвателни пункта в Свиленград и с. Любимец са събрани около 340000 кг сурови пашкули, или със 100000 кг повече от 1945 г. Само в Свиленград кооперацията приема в складовете си близо 200000 кг срещу 137000 кг за 1945 г. През годината около 4800 стопани в Свиленградска околия отглеждат буби.90

За да се повиши интересът на пашкулопроизводителите, новите власти регистрират през април 1946 г. в Свиленградска околия, в с. Любимец нова районна бубовъдна кооперация „Марица”. В устава на кооперацията са вписани като членове селата Йерусалимово, Оряхово, Бисер,, Белица, Лозен и всички села от пашкулопроизводителния район на с. Любимец, ако пожелаят да членуват, а именно: селата Георги Добрево, Момково, Изворово, Доситеево, Сива река, Малко градище, Черна могила, Орешец, Дъбовец, Черешак, Бориславци, Малки воден и Кочаш. 91

Всъщност това е една стара неосъществена мечта на бубохранителите от с. Любимец. Едва сега тя намира реализация. Целта на сдружението е да се обединят бубовъдните отдели при кооперациите от района за обща преработка и продажба на произведените от техните членове пашкули, да подпомага всестранно бубовъдните отдели, да организира приемането, изсушаването и индустриалната преработка на събраните пашкули. За целта се предават в собственост необходимите сгради и машинни уреди, като кооперацията е призвана да ръководи стопанските взаимоотношения между своите членове, да защитава техните интереси, да урежда възникналите между тях спорове и да полага грижи за тяхното нравствено и професионално издигане. Средствата сдружението набира от дялов капитал, встъпителни вноски и др.

Това създава сериозни проблеми пред ръководството на кооперация „Коприна”, която решително протестира срещу това решение на банката. Настоява се за района само тя да бъде мястото, където да членуват всички бубохранители. Останала без подкрепа, същата приема създадената районна централа на бубарите и макар това да смущава твърде много свиленградчани, „в интерес на кооперативното движение, ние се съгласихме да не водим борбата докрай”. С оглед на по-добрия контрол върху дейността на кооперацията, се прави промяна на една част от членовете на УС.

Проблемът с монопола върху пашкулите от страна на БЗКБ от дълги години вълнува ръководството на кооперация „Коприна”. Тя не се примирява с установеното статукво години наред и обнародвания Правилник за приложение на закона за бубарството през 1945 г., и отново търси възможности за промяна. Преди пашкулената кампания през 1946 г. директорът на кооперацията търси помощта на министъра на земеделието, Националния комитет на ОФ, министър Добри Терпешев и народните представители от Свиленградския край Кръстьо Добрев, Анастас Циганчев и Борис Ангелов. Изтъквайки ролята на развитието на бубарството, директорът Марин Маринов настоява да бъде направена промяна в закона за бубарството и кооперация „Коприна” да има правото да закупува и преработва пашкулите от своите членове за тяхна сметка, дейност за която е създадена. Да бъде повишена изкупната цена на пашкулите, за да се повиши интересът към тяхното отглеждане. „ОФ ни даде сега възможност, казва директорът, след толкова години бездействие отново да навлезем в своята дейност, за да допринесем за развитието на бубарството в нашия край, а и да доизградим и разраснем нашата индустрия.”

Протестите на свиленградчани и стопанската политика на новите власти е причина да се направи промяна на наредбата относно изкупуването на пашкулите, срещу която ръководството на „Коприна” години наред води борба. С постановление на МС от 6 юни 1946 г. се разрешава на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград и кооперация на бубовъдите „Марица” - с. Любимец, да закупят всички предназначени за продажба сурови пашкули от реколта 1946 г., които се предложат за продажба в приемните пунктове в Свиленград и с. Любимец. Приемането на суровите пашкули се препоръчва да се извърши според определен член от закона за бубарството и комисия с по един представител на съответните кооперации. Закупените пашкули да бъдат изсушени и сортирани за сметка на кооперациите. Цената на сухите пашкули се определя съгласно закона за бубарството.

От закупените пашкули на кооперация „Коприна” се разрешава да задържи 35000 кг сухи пашкули и ги преработи в греж, от които 1500 кг да се преработят в плат, който се оставя на разположение на Дирекцията на разпределението, а грежът - на Министерството на индустрията и занаятите. Останалите количества сухи пашкули се предават на БЗКБ. 92

През 1946 г. има значително повишение на изкупните цени на пашкулите.Това повишава интереса на пашкулопроизводителите в района и производството е значително по-добро. То се увеличава и с постановлението на Министерския съвет за отпускане на 4 кг памучна прежда на всеки пашкулопроизводител. Но това все още не е достатъчно, смятат от кооперация „Коприна”, и предлагат изкупните цени да бъдат за пашкули „Одрински тип” 450 лв./кг, „Подобрен български тип” - 400 лв./кг, „Български тип” - 350 лв./кг и жълти - 450 лв./кг.

И за да бъдат още по-убедителни е направена подробна калкулация на производствените разноски за изхранването на една унция бубено семе и колко е производствената цена за 1 кг сурови пашкули. Направена е съпоставка с разходите за отглеждането на една унция бубено семе през 1944 г., които са по-малки.  93

Промените в стопанските структури на пашкулопроизводителите в района не спират и през 1947 г. Още в началото на годината е създадена нова бубовъдна кооперация „Коприна” в Симеоновград. Министерството на земеделието и държавните имоти издава заповед за нуждите на страната през годината да се произведат необходимите количества бубени семена за лятното бубохранене през същата година и за пролетното бубохранене през 1948 г. Тъй като в Южна България не се практикува лятно бубохранене, то греньорите от Свиленградска околия се задължават да произведат следните количества бубени семена от бялата раса:

Разрешава се на греньорите Кера Козалиева, Карамфила Яйцарова и Реса Ковачева от с. Любимец да произведат по 800 унции бубено семе.

От Свиленград се разрешава на Георги Ангелов Бакалов да произведе 800 унции, на Христо Дянков - 1100 унции, Анна Караманова - 800 унции, на Петър Караманов - 800 унции и на Александър и Чирню Попови - 1400 унции.

Издадена е и заповед бубените семена за репродукция да се отхранват в бубарските опитни станции в Харманли и Враца и условията за пласирането им. Отново се правят промени в УС на кооперация „Коприна” - Свиленград.

През 1948 г. Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград се влива в Районния кооперативен съюз (РКС) с всичките си активи и пасиви. Кооперацията продължава да работи, тъй като има добро оборудване и добре обучени кадри. През същата година към РКС  - Свиленград се вливат и памучно-предачна фабрика „Селянка” и Районната бубовъдна кооперация „Марица” - с. Любимец.

Правят се промени и в Централната кооперация на българските греньори - производители на бубено семе със седалище в Харманли, в която членуват и греньорите от Свиленградско. Същата се преименува на Трудово-промишлена кооперация на българските греньори - „Гренкоп” със седалище в София.94

През 1948 г. в страната се учредява Държавно стопанско предприятие (ДСП)  „Текстилни влакна”. Централното управление на предприятието в София открива клонове в почти всички окръжни градове. Тъй като в Свиленград има сушилня за пашкули, е открит и клон в града. Неговата задача е да увеличи до максимални размери производството на пашкули. За увеличаване и подобряване на пашкуленото производство предприятието приема и специална програма. В нея залягат изисквания за подобряване качеството на бубеното семе, подобряване и усъвършенстване на първичната обработка на пашкулите и т. н. Всички функции на кооперация „Коприна” по организацията на отглеждането,  производството и изкупуването на пашкули преминават към ДСП „Текстилни влакна”.

За производството на бубено семе ДСП „Текстилни влакна” има монополното право. Голяма част от греньорите предават своя инвентар на предприятието и някои от тях преминават на работа към него. За района на Южна България в Бубарския опитен участък в Харманли, който през 1943 г. е превърнат в Бубарска опитна и контролна станция, се наемат подходящи помещения за работа по производството на бубено семе. На станцията се поставят две основни задачи - подобрение и усъвършенстване на бялата багдатска порода, масово отглеждане в района, и установяване на подходящи черничеви сортове. Внася се специализирана техника за подобряване на това производство. С това се слага край на частното греньорство.

Производството на бубено семе предприятието базира главно на репродукционните бубени семена, които се получават в бубарската опитна станция в Харманли. Създадени са и се проверяват в практиката няколко хибридни комбинации и така започва производството и на хибридно бубено семе. За подобряване базата на бубеното семепроизводство през 1962 г. е построена нова сграда в Харманли, която по капацитет и удобства за работа надминава гренажните предприятия на много по-напреднали бубарски страни.

Програмата на Бубарската опитна станция в Харманли е усъвършенстване на бялата багдатска порода - „Одрински тип” чрез масов подбор и селекция за установяване на пашкулни типове с висок добив и висок процент на греж в пашкулите, установяване на междутипови и междупородни кръстоски с по-високи биологични и стопански показатели. Типовете на „Бялата багдатска порода” - „Одрински”, „Подобрен български” и „Български” и „Жълта порода” се разпространяват за отглеждане в Южна България.

На станцията в Харманли са възложени и проблемите на черничарството. Тук се правят опити и сравнителни проучвания на методите за облагородяване на черницата, установяване добива на черничев лист от различните видове черници и т. н. Добри резултати са получени и при усилията на станцията за въвеждане на колективно бубохранене в трудовите кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), от нейния район - Южна България. Този начин, който се очертава като бъдеща практика за разширяване на бубарството в обществения сектор, получава разрешение в много кооперативни стопанства, в това число и в Свиленградско. За подобряване на черничевите сортове в района на станцията са доставени от Съветския съюз повече от 20 сорта черници, като същевременно са набелязани и ценни черничеви дървета от местен произход с добри качества на листата.

При реорганизациите на опитните станции през 1962 г., станцията в Харманли е включена към  Комплексната опитна станция в Хасково, но това не подобрява работата й. През 1967 г. станцията е предадена на Държавната сортова комисия с главна задача да изпитва породите и хибридните форми на копринената пеперуда, да изпитва и преценява черничевите сортове, които се предлагат на нашето селско стопанство.

Отначало бубохранителите, не свикнали с някои особености при отглеждането на кръстоските, ги възприемат неохотно, но впоследствие, виждайки техните преимущества масово ги внедряват в практиката.

С тези свои мероприятия „Текстилни влакна” регистрира чувствително подобрение в качеството на бубеното семе, респективно на получаваните от него пашкули. Повишава се и добивът от пашкули от кутийка бубено семе.95

От края на 40-те и началото на 50-те години, вследствие на колективизацията на селското стопанство, пашкулопроизводството се поставя на други основи - кооперативни. Наред с „Текстилни влакна”, грижа в производството на пашкули поемат и ТКЗС - та във всяко селище. През 1950 г. добри постижения в отглеждането на бубите имат стопаните от Свиленградска околия, които преизпълняват плана и добиват средно по 33 кг пашкули от унция бубено семе. През годината ТКЗС в Свиленград получава 7000000 лв. доход от пашкули и 4500 м памучни тъкани за кооператорите като премия за произведените пашкули. ТКЗС в с. Генералово получава над 5000000 лв. доход и 3500 м тъкани - по избор.96

Благодарение на добрата организация и упорития труд и грижи на кооператорите от ТКЗС в Свиленград по отглеждането на бубите, добивите от пашкули през 1952 г. са рекордни. От захранените 135 унции бубено семе стопанството получава 11500 кг пашкули. Тези високи добиви са невиждани досега в града и района, като някои кооператори достигат рекорд. Така например Иван Зарков от 1 унция получава 94.5 кг пашкули, от които 70 кг първо качество и 24.5 кг второ качество. Христо Стефанов от 1 унция получава 93.5 кг пашкули, Черньо Александров от 2 унции - 180 кг пашкули.

Високи добиви получава и звеното в кооператива на Димитър Стамов. От 7 унции, които то отглежда, са получени 550 кг висококачествени пашкули. Тези резултати убеждават кооператорите, че добрите успехи се постигат с по-големи грижи в отглеждането на копринената буба. Това им гарантира добре заплатени трудодни и производството на повече платове за страната.97

Добрите резултати  през последните години при производството на пашкули, кара партийните и стопанските ръководства по места да обърнат особено внимание на по-нататъшното увеличаване на добивите от бубарството. Ръководствата на стопанствата са ангажирани да вземат всички мерки за получаване на повече и по-доброкачествени пашкули. В пропагандната си дейност те разясняват, че с това не само се осигурява повече суровина за нашата копринено-преработвателна промишленост, но се помага да се повиши трудовият ден на отделния бубопроизводител.

Възможности, според стопанските специалисти за получаване на високи добиви от пашкули у нас, има. През 1953 г. са отбелязани големи постижения не само в нашите опитни институти по бубарство, но и в широката практика. При един благоприятен режим на хранене и гледане на бубите, Бубарската опитна станция в Харманли получава по 123 кг пашкули от унция. През същата година десетки бубохранители получават високи добиви от пашкули.

Наблюденията на специалистите за сетен път доказват, че високите добиви от бубарството не се постигат трудно. Правилното излюпване на бубеното семе, добрите грижи за бубите, особено редовното им хранене, навременната борба с болестите и неприятелите са главните условия за получаване на повече и по-доброкачествени пашкули.

Препоръчва се излюпването на бубеното семе да бъде организирано в общи кооперативни люпилни. Ръководството на излюпването се възлага на добре подготвен за целта кооператор. За люпилни се избират подходящи стаи, обзаведени с етажерки и печки. Не по-малко значение има почистването, варосването и дезинфекцирането на помещенията. От значение е и времето и условията, при които се излюпва бубеното семе. Недостатъчната грижа за бубите в редица ТКЗС е причина за получаване на ниски добиви. 98

Една от слабите страни на кооперативното бубохранене е лошата организация на работа, както по доставката на черничев лист, така и по храненето на бубите. През различните възрасти не се отделя достатъчно работна ръка. И още редица слабости в кооперативните стопанства, които констатират специалистите. А грижите, които се полагат за бубеното семе и излюпените буби подробно са указани в упътването „Люпене, хранене и гледане на бубите”, което Министерството на земеделието изпраща до всички околийски народни съвети.

Данните за 1955 и 1956 г. за произведените пашкули в Свиленградско могат да се видят по добрия рандеман на кръстоската от тази на подобрената бяла раса. Така бялата раса през 1955 г. е с рандеман 28.15 %, а през 1956 г. 29.00 %. При породата жълта кръстоска тези показатели са съответно 31.11 % и 33.99 %. 99

Бубарството продължава да е един от важните отрасли на селското стопанство в Хасковския регион през 50-те и 60-те години на ХХ в., където този поминък е най-силно развит от столетия. Свиленградска, Харманлийска, Ивайловградска и Хасковска околия са главните пашкулопроизводители в страната. Тук в средата на 50-те години се произвежда около една трета от цялата естествена коприна в България. Пашкулопроизводството от край време е желано занятие за местното население, от което то получава значителни доходи. Край р. Марица и притоците и са създадени хубави черничеви градини. Те не само се използват за хранене на бубите, но се и засяват с ниски пролетни култури, които осигуряват допълнителни доходи.

С колективизацията на селското стопанство за тези насаждения престават да се полагат необходимите грижи. Черничевите градини започват да закелявяват и съхнат. Някои стопани дори изкореняват собствените си градини, въпреки че това е забранено със закон. Специалистите са убедени, че не се полагат необходимите грижи за черничевите градини в ТКЗС - та. Те не се обработват добре, не се почистват и не се торят редовно. В Свиленградско, макар че са получени по 15 - 25 лв. на трудоден, вложен в пашкулопроизводството през 1954 г., голяма част от черничевите градини през следващата година не са обработени. На много места по р. Марица градините са заблатени, на други - силно затревени и в резултат на това много дървета съхнат. Единствено селище, което правилно оценя бубарството като доходен отрасъл, и от което могат да се поучат бубохранителите, е с. Генералово. То изхранва бубите на повече от 200 унции семе от много по-малко черничеви дървета в сравнение с други села. Черничевите градини в това село са образцово почистени, наторени и добре обработени.

Не може да се искат високи добиви, без да се внедряват съответните агротехнически мероприятия, без да се полагат грижи за черничевите насаждения и без да се създават нови такива. Отчита се, че Околийският съвет в Свиленград не се занимава и не набелязва мерки за подобряване на листодобива на черничевите дървета, а още по-малко да настоява за провеждането на някои агротехнически мероприятия в черничевите градини. Той отчита през 1955 г., че от 16000 дка черничеви градини до 1 май са изорани едва 1055 дка, което съставлява едва 15 на сто от площите. Много черничеви дървета са изсечени, а не е наказан нито един нарушител според закона за опазване на стопанските култури.

Това намаление на черничевите градини в средата на 50 -те години се отразява пагубно върху пашкулопроизводството и то започва да запада. С организирането на кооперативни стопанства работата не се подобрява, тъй като и в ТКЗС се допуска безразборно рязане на дърветата и подценяване на пашкулопроизводството. През 1939 г. в Свиленградска околия се отглеждат 6954 унции бубено семе. През 1955 г. те намаляват на 4100 унции, а през 1956 г. броят им вече е 3614. През 1955 г. в Свиленградска околия не е засадена нито една черничева фиданка.100

Подценяването на пашкулопроизводството, което проявяват някои кооперативни стопанства, се отразява зле на неговото развитие. Но основна причина за това са ниските цени на пашкулите. Години наред стопаните обясняват, че никога пашкулите не са били по-евтини от тютюна и това ги кара да гледат през пръсти на този доходен отрасъл.

Спадът на пашкулопроизводството кара Министерският съвет през януари 1956 г. да приеме постановление относно „Увеличаване и подобряване на черничевите насаждения, пашкулопроизводството и първичната преработка на пашкулите”. Съгласно постановлението, изкупната цена на пашкулите се увеличава с 2.40 лв. за килограм. На пашкулопроизводителите се отпускат тъкани на ниски цени и им се дава 400 - 480 лв. аванс за всяка унция. Намалява  се цената на облагородените и необлагородените черничеви фиданки, на цената на бубеното семе за унция, което повишава значително материалната заинтересованост на пашкулопроизводителите. С постановление от юли 1956 г. цената на пашкулите от 1957 г. се увеличава на 20.60 лв. Това се отразява и върху изпълнението на плана за засаждане на нови черничеви градини. За 1956 г. е предвидено за Хасковски окръг да бъдат създадени 1000 декара нови градини и 20000 единични насаждения. Променя се и отношението на кооператорите и частните стопани към тази перспектива и стопанските ръководители по места са убедени, че планът ще бъде изпълнен. Започва и изораването на старите черничеви градини и наторяването им, нещо което не е правено от дълги години.

При тези стопански условия резултатите показват, че още през 1956 г. при среден добив 60 - 65 кг пашкули от унция, в много стопанства са получени по 75 - 80 кг, а отделни кооператори достигат и до 90 - 100 кг от унция. Сега черничевите градини в ТКЗС се зачисляват на отделни бригади и звена, за резачи се избират най-добрите и опитни кооператори. В с. Генералово черничевите градини и единичните дървета се прикрепват с писмен акт към полевъдната бригада. В с. Момково са определени специални хора в звеното за резитба на черниците. Препоръчва се на местните народни съвети (дн. кметства.) когато залесяват улиците, дворовете, деретата и други свободни места вместо с декоративни дървета и храсти, да се погрижат за засаждане на черници, които да помогнат  за развитието на бубарството.

Наред със засаждането на нови черничеви градини и единични дървета и подобряване на старите чрез механизирано обработване, торене, правилно рязане и други агротехнически мероприятия, налага се кооперативите да построят специални хранилища за буби. Както при колективното, така и при индивидуалното хранене се препоръчва да се увеличи количеството на бубеното семе, защото на много места черничев лист, който остава неизползван. Препоръчва се старите хора и децата, които не ходят на работа на полето, да се ангажират в отглеждането на бубите през най-напрегнатата селскостопанска работа, когато се разсажда тютюна и окопават пролетните култури. По места се популяризира и усвоява опита на съветската колхозничка Султанова за намаляване периода на отглеждането, когато при електрическа светлина бубите се хранят усилено денонощно.101

По инициатива на Окръжния народен съвет - Хасково, на 1 април 1956 г. в Харманли е свикана научно-популярна сесия по бубарство и черничарство. Присъстват административните и стопанските ръководители на околийските народни съвети и кооперативните стопанства, агрономи, изтъкнати пашкулопроизводители и други от околиите на Хасковски окръг.

Доклад за подобряване и разширяване на бубарството изнася директорът на Опитната бубарска станция в Харманли Димитър Христов. В доклада се посочва, че постановлението на Министерския съвет за разширяване и подобряване на бубарството открива широки възможности, за да се направи този отрасъл високодоходен за кооперативните стопанства в окръга.

Отчита се, че благодарение на добрата организация в работата на бубохраненето и използването на научно-техническите указания на специалистите, кооператорите и частните стопани от всички околии в окръга, в това число и Свиленград, получават през миналата 1955 г. средно по 70 - 80 кг пашкули от унция, а някои - и над 100 кг.

Като първо условия за произвеждането на високи добиви пашкули в доклада е посочено подобряването на черничевите насаждения, които по места не са в добро състояние. Не се полагат необходимите грижи за тяхната добра обработка. Посочват се отделни цифрови показатели за старите и новите градини. Като добър пример за развитието на бубарството е посочено с. Георги Добрево, Свиленградско, което организира производството на собствен посадъчен материал и е изпълнило плана по засаждане на черничеви градини.

На сесията се посочват и условията, че за да се разширят и подобрят черничевите градини в ТКЗС, трябва да се проведат следните мероприятия: дълбока есенна оран, пролетна обработка, наторяване с оборски тор и т. н. За подобряване на добивите от пашкули се препоръчва да се организират общи люпилни и подходящ инвентар, дезинфекция на помещенията при отглеждането на бубите, обилно хранене съобразено с възрастите на същите и т. н.102

Решаването на проблемите на бубарството, настойчивостта на партийните и стопанските ръководства по места, постановлението на Министерския съвет и др. дават положителни резултати. Ако през 1955 г. кооперативното стопанство в Свиленград за първи път отглежда 122 унции бубено семе и получава общо 9179 кг пашкули или средно по 75.150 кг от унция, което донася на стопанството допълнителен приход от 135354 лв., то през 1956 г. тези успехи насърчават кооператорите, които се заемат отново с колективно отглеждане на бубите. Образувани са две звена, в които влизат най-добрите, опитни майсторки. Стремежът им е през годината да отгледат по-добри и за по-кратко време висококачествени пашкули. До края на юни в складовете на ДП „Текстилни влакна” в Свиленград постъпват над 75000 кг пашкули. Доброкачествени пашкули предават и кооперативните стопанства от с. Чернодъб, Генералово, Райкова могила и др.103

Повишаване на възнаграждението на един трудов ден е основна задача на новоизградените кооперативни стопанства. Това е възможно като се увеличи на производството от всички селскостопански отрасли, в това число и от бубарството. За развитието на бубарството целият научен потенциал в Южна България е съсредоточен в Опитната бубарска станция в Харманли.

В резултат на дългогодишните наблюдения на специалистите от станцията в Харманли е доказано, че през годините много кооперативни стопанства и частни бубохранители получават от унция повече доход, като при отглеждането на бубите се прилагат всички мероприятия, които препоръчва науката и примера на водещите стопанства. Да се получат по 80 - 90 кг пашкули от унция не са вече единични случаи, а масово явление в Свиленградска и други околии. Много бубохранители - кооператори и частни стопани години наред предават над 90 кг пашкули от унция. Главна задача за увеличаване доходите от бубарството е да се получи висок добив и качествени пашкули, като се използва цялото количество черничев лист, с който разполагат стопанствата.

Специалистите са категорични, че най-важното средство за получаването на сигурни и високи добиви пашкули е редовното хранене на бубите. В практиката до скоро се счита, че 2 - 3 хранения дневно са достатъчни за нормалното развитие. От проучванията, които се правят в Харманли се установява, че такова хранене е оскъдно. То не само удължава периода на храненето, но е главна причина за получаване на нисък добив от пашкули.

В резултат на правилното хранене, в редица кооперативни стопанства през втората половина на 50 - те години са постигнати добри резултати. Примери в това отношение има много. В кооперативното стопанство в с. Чернодъб през 1956 г. от 50 унции са получени по 87 кг пашкули, а отделни бубохранители стигат до 100 кг от унция. Стопанството е обявено за национален първенец. За първи път у нас в ТКЗС - Свиленград се прилага скоростният метод на хранене на бубите по примера на знатната съветска бубохранителка Алиахон Султанова. Резултатите са насърчителни. Получени са по 95 кг пашкули от унция и то с 8 - 10 дни по-рано, отколкото по стария начин на хранене. 104

Въпреки тези насърчителни успехи се отчита, че в Свиленградско производството на пашкули общо за околията значително намалява. Докато през 1956 г. само в Свиленград са произведени над 120000 кг пашкули, то през 1957 г. едва от цялата околия се получават толкова.

Причините за това специалистите виждат в намаляването на черничевите градини. От наличните 16000 дка в околията, една голяма част се обработва твърде лошо. От засадените площи 15 на сто са напълно изоставени и занемарени. Само около 3500 дка са изорани един път и 3360 дка - два пъти. Градините не се наторяват. С бавни темпове се засаждат нови градини. В кратък период от няколко години в Свиленградско са засадени едва 450 дка, а са изкоренени над 8000 дървета.

Масово явление е изкореняването на черничевите градини в селата Любимец, Момково, Георги Добрево, Димитровче и др. Градският народен съвет - Свиленград е включил 130 дка  черничевите градини в градоустройствения план, от които 45 дка за застрояване на жилища, а останалите за превръщане им в парк. През 1957 г. ТКЗС - Свиленград изкоренява 17 дка черничеви градини, чието място да бъде използвано за зеленчукова градина. Още по плачевно е състоянието на черничевите насаждения попадащи в района на ДЗС - Свиленград. Изсичат се градини в с. Мезек и други селища. 105

От друга страна, поради неправилното планиране на обема на бубохраненето, ежегодно остава голямо количество неизползван черничев лист. Така например през 1958 г. в Свиленград, с. Любимец, с. Генералово и други селища остават неизползвани черници, а в това време са унищожени десетки унции излюпени и захранени буби, което е загуба за отделните стопани.

Много кооперативни стопанства поради лоша организация на бубохраненето изразходват повече черничев лист, отколкото е необходимо. Черничевите насаждения не се разпределят по бригади и звена, не се организира обща доставка на черничев лист, а се оставя кооператорите бубохранители сами да се грижат за това. Създават се условия за безконтролно рязане на черниците и разпиляване на листа. Често, поради лошото съхраняване черничевият лист става негоден за храна на бубите. Това създава условия за заболяване на бубите.

За увеличаване на добивите от пашкули и подобряване на качеството им, Опитната бубарска станция в Харманли внася и проучва при нашите климатични условия 10 нови бели съветски породи. Някои от тях се оказват подходящи за нашите условия и показват много по-висок рандеман (36 % - 38 %) от местните породи (28 % - 32 % ( при добив, по-висок от този на местната жълта.

От 1953 до 1957 г. ТКЗС - Свиленград заедно със ТКЗС-та в селата Орешец и Бисер Харманлийско са предмет на наблюдения и анализи от група учени от Висшия селскостопански институт (ВСИ) „Васил Коларов” - Пловдив. Тяхното становище е, че доходността на бубарството когато то е добре организирано в ТКЗС, е висока. Един трудоден, вложен в бубарството през тези четири години е 13.5 лв. в ТКЗС - с. Бисер, 19 лв. в ТКЗС - с. Орешец и 24 лв. в ТКЗС - Свиленград.

Важна роля за по-нататъшното подобряване на бубарството, за превръщането му в доходоносен отрасъл според специалистите има план организацията на труда при бубохраненето. Това особено важи за колективното отглеждане на бубите в ТКЗС. То създава условия да бъдат приложени цялостно изискванията на бубарската наука и да се получават по-доброкачествени пашкули.

При колективното бубохранене се препоръчва създаването на звена и работни групи, което дава възможност да се осъществява по-правилно разделението на труда и да се използва по-добре опита на майсторите-бубохранители, които извършват производствените операции, изискващи по-голямо умение и квалификация. При колективното бубохранене се използва по-рационално работната ръка в ТКЗС и се допринася за увеличаване доходите от бубарството.

В ТКЗС - Свиленград, където се отглеждат  повече унции бубено семе, се прилагат и двете форми. В зависимост от възможностите за използване на обществените постройки, за бубохранене се формират временни бубарски звена, които отглеждат част от бубите колективно. Останалата част се разпределя за отглеждане между отделните домакинства на кооператорите в зависимост от възможностите им. Там, където бубите се отглеждат по домовете се организира колективно снабдяване с черничев лист.

Практиката показва, че при колективното отглеждане на бубите има по-голяма производителност, когато се организират временни бубарски звена към постоянните производствени бригади в ТКЗС. Звената се изграждат за целия период на бубохраненето.

Успехът на колективното бубохранене е в зависимост и от това, как са организирани производствените процеси при отделните възрасти на бубите. За правилното и ритмично протичане на бубохраненето съществено значение има организацията на доставката на черничев лист. Към изградените временни звена се формират и резачески групи.

Според наблюденията на специалистите, изводът за ТКЗС - та е, че от организацията на труда в бубарството, зависят до голяма степен, резултатите. За колективното бубохранене най-удачната форма на организация на труда са бубарските звена, изградени за периода на бубохраненето.

С колективизацията на селското стопанство не само в Свиленград, а и в цялата страна се прилагат две форми на бубохранене - колективна, и в домовете на кооператорите (семеен акорд). При условията на социалистическото селско стопанство предпочитаната формата на организацията на труда е колективното бубохранене. Но през втората половина на 50 - те и началото на 60-те години от развитието на ТКЗС се забелязват обратни на очакванията резултати. Много кооперативни стопанства, които организират колективно бубохранене, получават ниски добиви пашкули. Така няколко години ТКЗС в с. Генералово получава по 50.2 - 63.6 кг. от унция.

Ниските добиви при колективното бубохранене се дължат на лошите грижи за бубите - неподходящи помещения, недостатъчна хранителна площ, липса на бубарски инвентар и крайно незадоволително хранене на бубите. Това кара специалистите по места да извършват разяснителна работа относно организацията на бубохраненето в кооперативните стопанства. Със статии в печата, по местните радиоредби, на  кооперативни събрания те разясняват с какво най-вече трябва да се съобразяват бубохранителите - температура и влага на въздуха, размера на хранителната площ през отделните възрасти, количеството и качеството на черничевия лист и др.

Не без значение и важно условие при кооперативното бубохранене е правилното заплащане на труда на кооператорите. Това създава материална заинтересованост за получаване на високи добиви и доброкачествени пашкули. Заплащането става съгласно постановление на МС. Стопанствата, в зависимост от начина на организацията на бубохраненето и конкретните условия в стопанството, приемат такива норми и оценки, които да осигурят нормално бубохранене. Окончателното начисляване на трудодните става на базата на 100 лв. парична стойност, получена от продажбата на пашкулите. Много важно в случая е колко трудодни са приети от стопанството за 100 лв. продукция. Понижаването на този показател е причина в някои стопанства кооператорите да не се занимават с бубохранене.106

Проблемите в кооперативното отглеждане на бубите съпровождат постоянно бубохранителите. Но това е формата, която се налага поради политически и стопански причини. Трябва да се покаже, че ТКЗС - та са най-удачната форма на социалистическото селско стопанство. И въпреки проблемите, много кооперативни стопанства постигат добри резултати в производството на пашкули при условията на добре създадена организация. Добри доходи през 1959 г. получават кооператорите от с. Любимец и Свиленград. За тях производството на пашкули е изгодно, защото за кратко време се реализират добри налични приходи в един момент, когато в града или селото не могат да се получат пари от другаде.

Но въпреки категоричните доказателства за големите преимущества на бубарството, все още се намират стопански ръководители, които се отнасят с пренебрежение към този отрасъл. Намаляването на пашкулопроизводството в някои селища се дължи и на неправилното заплащане труда на стопаните в бубарството. Кооператорите получават по три трудодена на сто лева чист приход от пашкулите вместо 5 - 6 трудодена. Това намалява заинтересоваността на стопаните.

Въведена е практиката всяка година да се сключват договори между ТКЗС -та и държавната изкупвателна организация ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград. През 1960 г. трябва да се излюпят 3650 унции буби, но до април са сключени договори за едва 2420 унции. Причините за това са различни. Ръководствата на стопанствата уверяват, че няма условия за отглеждане на повече буби. Оправдават се, че няма достатъчно лист и помещения и още редица други причини.

Но тъй като производството на пашкули е свързано както с преките материални интереси на кооператорите, така и с държавните интереси, много от стопанските ръководители са заставяни да сключват договори според спуснатите им по план брой унции бубено семе. Изправени пред проблема, че не се изпълняват нарежданията на партийните и държавните органи, от което следва наказание, взаимните интереси -на кооператорите и на държавата - повеляват да се положат всички усилия за изпълнение на плана за пашкулопроизводството за всяко кооперативно стопанство. 107

В отговор на повелята на партийните и правителствените органи и организации, пашкулопроизводителите от Хасковски окръг приемат през март 1958 г. „Призив - обещание”, подписано от председателите на окръжните партийни, административни, отечественофронтовски и комсомолски организации, където се обещава да бъдат произведени 705000 кг пашкули. В призив-обещанието са посочени всички условия, които приемат пашкулопроизводителите от окръга за увеличаване добива от пашкули. Това обещание по-скоро има декларативен характер, отколкото реално изпълнение, защото с всяка измината година се чувства не малък спад в производството на пашкули.108

Въпреки предприетите мерки за укрепване на пашкулопроизводството, през втората половина на 50-те години се наблюдава непрекъснато понижаване количеството на произведените пашкули в кооперативните стопанства в цялата страна. Ето защо съответните правителствени органи и организации да търсят резерви за увеличаване производството на пашкули. Пример за това е поредното 52-ро постановление на Министерския съвет от 26 март 1958 г.

Съгласно новото постановление, със създаването на нови черничеви насаждения и подобряване на състоянието на съществуващите, може да се осигури база за производството на  повече пашкули. За целта се предвижда до края на 1962 г. площта от черничеви градини да достигне 60000 дка, а единичните черничеви дървета да наброяват 3500000 бр. За изпълнение на тази задача се предвижда да се посадят 21000 дка нови блокови и 1800000 бр. единични черничеви насаждения. В постановлението е дадено и разпределение на тези насаждения в различните части на страната.

За да може в по-кратък срок да започне експлоатацията на новите насаждения и да се получи по-висок листодобив от единица площ, специалистите разработват агротехническите изисквания, за това.

Другото важно условие и голям резерв за получаване на по-високи добиви в пашкулопроизводството, според специалистите, е правилното излюпване на бубеното семе, отглеждането и храненето на бубите.

За пореден път се признава от стопанските органи, че при колективното бубохранене се забелязват обратни на очакванията резултати. Много колективни стопанства, които организират колективно бубохранене, получават ниски резултати. За пример е посочено едно ТКЗС от Свиленградски район, това в с. Генералово, което в продължение на няколко години получава по 50.2 - 63.6 кг среден добив. В същото време в други стопанства средният добив достига 80 88 кг, но тук се прилага семейният акорд.

Неефективността на колективното бубохранене е предмет на анализи от специалистите. Същите приемат, че ниските добиви се дължат на лошите грижи за бубите в тези стопанства - неподходящи помещения, недостатъчната хранителна площ, липсата на бубарски инвентар и крайно незадоволителното хранене на бубите поради малкото работна ръка, отделяна за резитба на черниците и залагането на черничевия лист.

Всички недостатъци в кооперативното бубохранене кара стопанските органи да предложат на ръководствата на ТКЗС - та да преценят коя форма на бубохранене да приложат, за да получат по-високи добиви. Към организирането на кооперативното отглежда не на буби да се пристъпва тогава, когато има налице подходящи постройки и инвентар.

Във всички случаи, когато стопанството не разполага с помещения и не може да отдели достатъчно кооператори за бубохраненето, предлага се отглеждането на бубите да се организира по домовете на кооператорите (на семеен акорд). Тази форма се препоръчва и в 52-то постановление на МС от 26 март 1958 г.

С оглед материалната заинтересованост както при едната, така и при другата форма на кооперативно бубохранене, важно условие е правилното заплащане труда на кооператорите, заети в този отрасъл, посочват съответните институции, което води до получаването на високи добиви и доброкачествени пашкули. 109

През 1962 г. вследствие на партийните и държавните директиви се разработва перспективна програма за развитието на отрасъла за целия Хасковски окръг. Използваме тази програма, която е разработена, използвайки опита, състоянието и показателите, най-вече на селищата от Свиленградския край, за да се анализира състоянието и перспективите за развитието на пашкулопроизводството през следващите десетилетия за целия окръг. Както по площ на черничеви градини, така и по общо производство и среден добив на пашкули, окръгът е на първо място в страната. Черничевите градини заемат 1.4 % от обработваемата площ на окръга, а в някои кооперативни стопанства до 5 - 6 %. За с. Любимец те са 5. 84 %, а за Свиленград - 5.97 %. През 1953 г. в окръга има 25910 дка черничеви градини и са произведени 527 т сурови пашкули. През следващите години това производство непрекъснато намалява.

В сравнение с първото десетилетие след 9 септември 1944 г., през второто десетилетие се отбелязва намаление в размера на бубохраненето в целия район. Това спадане на производството на пашкули е още по-видимо, като се има предвид, че през 1939 г. са получени общо 791 т. сурови пашкули, а през 1953 г. - 527 т. Само през 1960 - 1964 г. пашкулите в Хасковския регион са намалели с 31.1 %, а в отделни бубарски стопанства както следва: Свиленград - с 46.2 %, Любимец - с 34.8 %, Симеоновград - с 33.6 %, Харманли - с 10.5 %, с. Бисер - с 27 %.

Намалението на пашкулопроизводството в тези селища и общини се дължи главно на пълната колективизация на селското стопанство, намалената площ на черничевите насаждения, влошаване на агротехниката при отглеждането и експлоатацията на черницата, а в някои стопанства - и на влошаване на грижите при отглеждането на бубите на кооперативни начала. Ниските цени на пашкулите през годините и незадоволителното заплащане на труда на кооператорите в ТКЗС - та също оказват влияние върху бубарството, като намаляват интереса към този отрасъл.

Площта на черничевите градини през 1956 г. е 24700 дка, а броят на единичните дървета 140000. Този размер на черничевия фонд в окръга намалява през 1962 г. на 20495 дка черничеви градини, от които листодаващи 14878 дка и 116066 единични черничеви дървета.

В основните пашкулопроизводителни стопанства, като Свиленград, Любимец, Харманли, Симеоновград, селата Бисер, Момково, Българин и др. черничевите градини са на възраст над 40 години. Повечето от тях са необлагородени, нискодобивни черници, част от които са изсъхнали. Общо в окръга има около 4600 дка такива градини, за които не се полагат почти никакви грижи. Крайно недостатъчни са грижите и за останалите черничеви градини, с изключение на новозасадените и младите насаждения, площта на които се използва за подкултури.

Влошеното състояние на черничевите градини се дължи не само на недостатъчната обработка и лошия сортов състав на градините, но и на неправилната резитба и изоставената практика през известни периоди да се провежда подмладяване на короните. В много стопанства експлоатацията на черниците и доставката на черничевия лист не са правилно организирани. Средният добив на пашкули за всички общини е все още незадоволителен. По статистически сведения той е около 65 кг от унция. Някои получават много ниски добиви, което се дължи на лошите условия на хранене и гледане на бубите.

При организацията на бубохраненето се прилагат две основни форми: колективно и семеен акорд. Колективното бубохранене се провежда обикновено в обори, телчарници и други свободни селскостопански сгради, като се организират бубарски звена към отделните бригади.

От кооперативното бубохранене се получават 77.6 % от всички пашкули. В някои стопанства производството на пашкули става по домовете на кооператорите за собствена сметка. Частният сектор в пашкулопроизводството е твърде ограничен (1.15 %). Ниското заплащане на труда в бубарството е причина кооператорите да отбягват да се включват в отглеждането на бубите както в колективното бубохранене, така и на семеен акорд.

Състоянието на бубарството в отделните кооперативни стопанства в Свиленградска община се вижда от данните, представени в долната таблица за черничевите насаждения, отгледаните унции буби и произведените пашкули през 1962 г.

Селище          Черничеви

градини - дка            Единични

дървета - бр.             Отгледани буби

Унции           Произведени

пашкули - кг

Свиленград        3569               1895                  615            39599.8

Любимец            3668               9364                  365            28300.5

Малко градище                900               1377                    70               5313.7

Вълче поле           182                 510                    42               3494.2

Сеноклас              150                 205                    50               3663

Момково             1052               1426                  200              15395.7

Ново село             765               1081                  112                9265.7

Левка         290                 422                    40                2863.6

Студена                  -        109                      3                    84.5

Сладун                    -        165                      -          -

Райкова могила                 -          41                      -          -

Кап. Андреево                516.5               525                    95                7179.1

Изворово             625                  228                    80                4406

Оряхово               248                  308                    20                1413.7

От представените данни се вижда, че бубарството е застъпено в по-голям или по-малък размер във всички кооперативни стопанства на Свиленградска община. В сравнение с другите общини на Хасковски окръг, Свиленградска община, заедно с Харманлийска и Симеоновградска, разположени по поречието на р. Марица, се определят като интензивни бубарски райони, където се произвеждат около 84 % от всички пашкули в окръга.

Отглеждането на буби обаче е свързано с голям разход на труд през един много къс период от пролетния сезон (май - юни), когато започва усилена работа и при основните селскостопански култури (тютюн, памук и др.). Организацията на бубохраненето в стопанства с по-голям размер на плана за пашкулопроизводството се затруднява от недостига на работна ръка през май и юни, когато има голямо трудово напрежение в тези стопанства, което ги кара да търсят резерви в това отношение, като допълнително в отглеждането на пашкулите се включват неработоспособните членове на кооперативните домакинства.

Анализирането на данните от годишните отчети на няколко ТКЗС от Свиленградска община дава представа за доходността на бубарството. Това кара партийните и правителствените органи да приемат документи за развитието на бубарството през периода 1959 - 1962 г. В Хасковски окръг са засадени 5898 дка комплексни черничеви насаждения и 30880 единични черничеви дървета. По-големи насаждения са създадени в Харманли - 673 дка, Любимец - 527 дка, Свиленград - 360 дка, Момково - 200 дка, Симеоновград - 106 дка и др.

Създадените нови насаждения компенсират изкоренените стари градини. Не са използвани възможностите за линейни насаждения по напоителните канали, по границите на блоковете на ТКЗС, по улиците на населените места и др.

При перспективното планиране на пашкулопроизводството в отделните общини и най-вече тези по поречието на р. Марица се обръща голямо внимание не само за създаването на нови насаждения, но и за провеждането на мероприятия, повишаващи листодобива от съществуващите градини и единични дървета. Подобрява се и машинната обработката на тези градини, които се изорават 1 - 2 пъти през годината.

За рязкото повишаване на добива на лист от твърде голямо значение  са торенето и поливането на черницата - мероприятия, които не се провеждат от ТКЗС - та. Не се провежда и подмладяване на короните на черниците, което силно влошава тяхното състояние. Стремежът на ръководствата на ТКЗС - та е да не се допуска безконтролно рязане на черниците.

Наред с увеличаването и подобряването на черничевия фонд, в общините има големи възможности за повишаване добива от пашкули от унция. В някои стопанства се получават години наред високи добиви от пашкули. През 1962 г. средният добив в ТКЗС в с. Момково е 81.3 кг от унция.

Най-големи трудности при провеждането на бубохраненето се срещат в стопанствата, където се организира колективно бубохранене, без да са налице подходящи постройки (бубарници), обзаведени с необходимия инвентар. В тези стопанства се получават и ниски добиви. До 1962 г. в Свиленградски район няма построени специални сгради за бубарници за колективно производство на пашкули. Разширяването на обема на бубохраненето се налага и поради това, че в този район е съсредоточена голяма част от пашкулопреработвателната и копринотъкачната промишленост на страната.

В мероприятията за увеличаване и подобряване на черничарството и бубарството в района са предвидени различни мерки:

1. Площите на комплектните черничеви насаждения да бъдат увеличени общо за окръга до 1970 г. на 23000 дка, а до 1980 г. - на 25000 дка, като освен площите по поречията се издирят и други подходящи за черницата площи.

2. Да се създадат линейни черничеви насаждения покрай напоителните канали, пътища, улиците и др., броят на които до 1970 г. да стигне до 300000, а до 1980 г. - 400000 броя.

3. Черничевите градини да се създават изключително от облагородени сортови черници. Част от новите насаждения да бъдат нискостеблени. В поречието на р. Марица и притоците и да се създават средностеблени насаждения, а също да се възобновяват съществуващите.

4. Всички черничеви градини да се изорават най-малко 3 - 4 пъти, като обработката на почвата се механизира, а единичните черничеви дървета да се окопават ежегодно.

5. За да се увеличи добивът на черничев лист и се повишат хранителните му качества, ежегодно да се наторяват насажденията.

6. Ако има напоителна мрежа, да се извършват поливки на черничевите насаждения.

7. За увеличаване добивите на лист от старите черничеви насаждения да се подмладяват короните им.

8. Черничевите насаждения да се стопанисват и отглеждат от бригадите и звената, като им се зачисляват за по-дълъг период от време и същевременно им се възлага производството на пашкули. Резитбата на черничевия лист да се извършва от опитна група резачи от всяко звено и бригада, съставени от добре подготвени кооператори.

В мероприятията за увеличаване производството на пашкули се предвижда:

1. На основата на създадените черничеви насаждения и количеството на черничев лист производството на пашкули в окръга може да бъде увеличено до 1970 г. на 400 т сурови пашкули, а до 1980 г. - на 600 т.

2. За увеличаване на добива на пашкули и сурова коприна - греж от 1 унция, с оглед до 1980 г. средният добив на пашкули да достигне 70 кг от унция, да се прилагат в практическото бубохранене следните мероприятия:

а. За отглеждане в окръга освен бялата багдатска порода да се въвеждат и високопродуктивни бели породи и промишлени кръстоски.

б. Да се построят и обзаведат с инвентар бубарници по готови проекти през 1970 г. за 100 унции - 5 броя и за 50 унции - 10 броя, а до 1980 г. за 100 унции - 15 броя и за 50 унции - 15 броя. На първо време всяко бубарско ТКЗС трябва да построи бубарници за отглеждане на буби през първите възрасти.

в. Във всяко стопанство да се организира ежегодно люпилня за излюпване на бубите при оптимални условия.

г. Ежегодно да се дезинфекцират всички бубарници и други помещения, в които се отглеждат буби, за да се предотвратят заболяванията. По време на бубохраненето да се спазват добри хигиенни и оптимални условия за отглеждането на бубите. При поява на заболяване да се вземат мерки против разпространението на болестта. В срок до 1970 г. в 20 стопанства на окръга да се въведе скоростно бубохранене, с което ще се съкрати периодът на бубохраненето и ще се освободи работна ръка за други селскостопански работи.

д. За увеличаване производителността на труда в бубарството и намаляване на работната ръка, заета в него, да се механизират някои трудоемки процеси, като подготовка на черничев лист, обиране и почистване на пашкулите и др.

4. Организирането на бубохраненето да става по три начина в зависимост от условията в съответното стопанство: колективно, на семеен акорд и индивидуално.

5. За увеличаване на материалната заинтересованост на кооператорите при отглеждането на бубите да се увеличи заплащането на труда, като за всеки 10 лв. от стойността на произведените пашкули се начисляват при колективното бубохранене 3.5 до 4 трудодни, при бубохранене на семеен акорд - по 4 - 4.5 трудодни, а при парично заплащане - не по-малко от 60% от стойността на произведените пашкули.

С провеждането на мероприятията за подобряване и разширяване на бубарството в района се цели да се осигури производството на повече и по-качествени пашкули за развитата пашкулопреработвателна  и копринотъкачна индустрия, които да дадат на народното стопанство повече коприна и копринени изделия. Увеличението обема на пашкулопроизводството е възможност да се получат нови допълнителни приходи на кооперативните стопанства, които ще спомогнат ежегодно все по-добре да се заплаща трудът на кооператорите. 110

През 1959 г. ДСП „Текстилни влакна” е реорганизирано. Създадено е ново стопанско предприятие (СП) „Сортови семена”, което полага съответните грижи, за да постави работите по производството на пашкули на подобаващо ниво. То приема, че по-нататъшното развитие на този важен отрасъл е немислимо без разширяването на черничевите насаждения. Съществуващите градини не могат да задоволят нуждата от черничев лист за съвременното модернизиращо се бубарство. Много от тях са стари, закелевяли , нискодобивни и неподходящи за механизирана обработка. Много стопанства от района започват да създават нови черничеви градини, предимно от високодобивни сортове.

През пролетта на 1960 г. ТКЗС в Свиленград засаждат 300 дка черници и считат, че направеното от тях е достатъчно. Липсата на инициативност от ръководството на стопанството кара много от кооператорите през зимата и пролетта на следващата година да бездействат, макар че има достатъчно посадъчен материал и площ за засаждане на нови градини. Това се налага, защото при направата на диги на р. Марица при Свиленград са унищожени стотици черничеви дървета и на тяхно място трябва да се засадят нови.

Не засаждат черничеви дървета и ТКЗС в селата Капитан Андреево, Изворово, Момково и др., поради което се очертава сериозна опасност планът за отделните стопанства и общо за Хасковски окръг да бъде неизпълнен.

По инициатива на партийните и държавните структури по места, дните до 10 декември 1960 г. са обявени за ударни за създаването на нови черничеви градини. За изпълнението на тази задача са натоварени всички кооператори, за да може засаждането да приключи навреме когато прихващането е най-сигурно. Черничеви дървета се засаждат покрай шосета, канали, реки, дерета и други места, което е надежда за получаване на повече пашкули за народното стопанство и за по-високи доходи на кооператорите.

През 60-те години обаче пазарът започва да изисква не жълт, а бял греж. Това налага „Сортови семена” чрез Бубарската опитна и контролна станция в Харманли да се ориентира бързо към производството на бубено семе от бялопашкулни породи и хибриди.

С Министерско постановление от 1964 г. нашите бубарски станции се задължават да започнат работа по създаването на ценни пашкулни породи и хибриди, а „Сортови семена” започва тяхното размножаване.111

През 1966 г. ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград се включва в състава на Държавно стопанско обединение (ДСО) „Дунав” - София. Пълното наименование на предприятието е ДСО „Дунав”- ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград. В предприятието се включват цеховете в гр. Ивайловград и с. Любимец. Предприятието е икономически обособена самоиздържаща се стопанска организация, която осъществява дейността си в съответствие с изискванията на държавния народностопански план, стопанската сметка, сключването на договори с други стопански организации и свои технико-производствен и финансов план. На основата на стоково паричния обмен предприятието извършва самостоятелно стопанската си дейност, като покрива извършените разходи от собствените приходи и реализира чист доход. Предприятието и неговият колектив са материално заинтересовани от крайните резултати на своята стопанска дейност. За развитието и усъвършенстването на производството в предприятието се осигурява правилно съчетаване на моралните с материалните стимули. И според тогавашните идеологически партийни изисквания, при изработването на каквито и да било нормативни документи, като правилници, устави, отчетни доклади, анализи и др., задължително се изисква да се подчертае, че трудовият колектив се възпитава в дух на комунистическо отношение към труда и социалистическата собственост.

ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград, включено в състава на ДСО „Дунав” - София, е  отделна юридическа личност със следния предмет на дейност:

- Снабдяване на производителите със семена за посев на памук.

- Изкупуване на неомаганен памук и пашкули от всички категории стопанства в определения от обединението му район.

- Производство на омаганен памук, линт, памучно семе, сухи сортирани пашкули и др.

- Излюпване на бубените семена и снабдяване на производителите с копринени буби.

Новосъздаденото предприятие има грижата за нарастване обществената производителност на труда, като внедрява в производството постиженията на науката и техниката, нови технологии, комплексна механизация и автоматизация на производствените процеси, поддържа в изправност и използва с максимална ефективност машините и съоръженията. Осигурява рационално и икономично използване на суровини, материали, горива, енергия и парични средства. Подобрява качеството, разкрива и използва най-пълно вътрешните резерви - трудови и материални. Увеличава натрупванията за държавния бюджет и за своите фондове. Подобрява организацията на труда и работната заплата, като усъвършенствува формите на материалната заинтересованост, осъществява мероприятия за подобряване състоянието на хигиената и безопасността на труда. И не без значение, в тези показатели е включено задължително да се упомене разгръщане на социалистическото съревнование.

Това, което има пряко отношение към нашата проблематиката е пашкуленото производство. Предприятието се задължава да предприема мерки за развитието на бубохраненето и увеличаването на пашкулопроизводството, съдейства за увеличаване на черничевите насаждения, като влиза във взаимодействие със земеделските стопанства, изградените напоителни системи и др. за засяване на черници и осигуряване със съдействието на отдела за селскостопанско производство при Окръжния народен съвет - Хасково снабдяването на тези организации с черничев посадъчен материал. Съдейства на земеделските стопанства за увеличаване на площите за засяване с памук и за подобряване организацията по изкупуването. Организира пласмента на готовата продукция.

ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград има самостоятелен баланс и сметки в банките. В това си качество може да придобива права и да поема задължения, съобразно с предмета на дейността си и естествено на плановите си задачи. Обособява на вътрешностопанска сметка отделни свои дейности, служби и звена. Вътрешностопанската сметка се изгражда така, че да създаде условия за постигането на по-добри стопански резултати и да служи за основа за разпределение на доходите в предприятието.

Управлението на предприятието се ръководи от директор, който носи отговорност за неговото състояние и дейност. Създават се също така и производствени и профсъюзни комитети, чрез които колективът участва в управлението, в което участват още заместниците на директора, главният инженер, главният счетоводител, началника на ОТКК и юристконсултът. Общото ръководство и контрол на предприятието се осъществява от ДСО „Дунав”, съобразно правилника за устройството и дейността на обединението.

Имуществото на предприятието се състои от основни и оборотни средства и фондовете за специално предназначение. То използва, стопанисва и се разпорежда с предоставените от държавата или придобити от него основни и оборотни средства, съобразно общите държавни интереси.

От съществено значение за предприятието е планирането и финансовата му дейност, което се извършва въз основа на перспективни и текущи стопански планове. С тази дейност е свързан и въпросът с образуване и разпределение на фонд работна заплата. 112

ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград преминава от 1 януари 1966 г. на нова система на ръководство и планиране, според изискванията на държавните органи. Направена е нова схема за организация на работната заплата и разпределението на доходите. В тях, според партийните и държавните директиви, участват производствените комитети, които представляват трудовите колективи. Те участват в решаване на основните проблеми, свързани с развитието и усъвършенстването на производството, с подобряване качеството на произвежданата продукция, с правилното разпределение на доходите и подобряване на производствените и битовите условия на работниците и служителите. Поне така е записано в официалните държавни документи.

Още със създаването на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград, приоритет има изкупуването на памука. За съхранение на количествата памук са предоставени помещенията на пашкулосушилнята на кооперацията на бубохранителите „Коприна”. Те побират едва 500 бали памук или 100 тона. Горните етажи на същата не могат да бъдат използвани за готовата продукция, тъй като по това време всяка година те са заети с пашкули. Освен това, тяхната конструкция е с много малка товароносимост, тъй като е строена за пашкули от тънки панели и височината на етажа е 2 м.

За изпълнението на производствената програма за 1966 г., ръководството на предприятието разработва организационно-технически мероприятия, които са обсъдени съвместно с производствения  и профсъюзния комитет и приети на събрание на колектива. Тези мероприятия предварително са разработени от ДСО „Дунав” и доведени за изпълнение на подчинените структури в страната, които ги конкретизират, съобразно възможностите и структурата на производството си.

ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград в изпълнение на тези задачи сключва договори с ТКЗС и ДЗС за изкупуване на неомаганен памук и сурови пашкули. Договорени са през годината 3160 т неомаганен памук и 168 т сурови пашкули.  В края на 1966 г. предприятието отчита, че са събрани 3240 т неомаганен памук, като планът е надвишен с 80 т. Планът за суровите пашкули също е преизпълнен, като са събрани 185 т, или в повече 17 т.

За подобряване на пашкуленото производство е извършено картотекиране на черничевите насаждения във всички земеделски стопанства в района на предприятието. През годината са засадени 251 дка нови черничеви насаждения. През пролетта на 1967 г. се предвиждат да бъдат насадени 300 дка нови насаждения, от които в ТКЗС - Свиленград - 100 дка и в ТКЗС - с. Момково - 200 дка, за които е осигурен необходимият разсад от самите стопанства.

За подготовката и провеждането на кампанията по изкупуването на пашкулите ръководството на ДИП „Текстилни влакна” изпраща необходимите указания до всички ТКЗС - та и ДЗС - та. Складовите помещения са дизенфекцирани със сяра и формалин и са оборудвани с необходимия инвентар. Организирани са и 20 люпилни на бубено семе.

За правилната организация по излюпването и отглеждането на бубите ръководството на предприятието провежда курс с всички специалисти от стопанствата, ангажирани с излюпването и отглеждането на бубите. През годината по план са заложени за излюпване 2299 унции бубено семе, като 923 бр. са за района на Свиленград, а 1376 бр. за района на Ивайловград. За правилното гледане и хранене на бубите са подготвени специални листовки, които се разпространяват сред бубохранителите, изнасят се беседи по местните радиовъзли, правят се посещения по домовете и се дават указания. За изпълнение на горните инициативи специалистите от отдел „Изкупуване” на предприятието са разпределени по райони за оказване на по-действена и близка помощ на стопанствата и бубохранителите.

Сортировката на пашкулите в Свиленград и Ивайловград протича нормално. Изпълнението на трудовите норми със 104 % се дължи на наетите опитни сортировачки. В резултат на добрата организация, през 1966 г. ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград  добива 57155 кг сухи сортирани пашкули, от тях полихибриди - 36303 кг и бели - „Одрински тип” - 20852 кг.

Но тъй като нашето изследване е посветено на бубарството в Свиленград, още един път правим уговорката, че повече няма да се занимаваме с дейността на ДИП „Текстилни влакна” по изкупуването и съхранението на памука. Ще разглеждаме дейността му само по отношение отглеждането и изкупуването на пашкулената реколта в Свиленград и района.

От 1 януари 1966 г., с преминаването към новата система на ръководство и планиране, ДИП „Текстилни влакна” се оказва в една благоприятна обстановка. В наличност са предадени преходни остатъци от готовата продукция - пашкули, повече от 19 т и омаганен памук, които се реализират още през първото полугодие на 1966 г. Наличните преходни остатъци пашкули са изключително от полихибридните комбинации, реализиращи по-висока печалба от дотогава отглежданите „Одрински тип” пашкули. Това допринася за благополучното начало на предприятието при новата стопанска конюнктура. Планът за изкупуването на сурови пашкули не се изпълнява през 1967 г. с няколко тона. За да се изпълни плана на производствената програма на предприятието за 1967 г. се преработва повече памук.

Мерило в работата на предприятието е снижение на разходите на производството. Това се осъществява по пътя на икономиите на суровини и материали, електроенергия, горива и др. Въпреки това се правят и твърде несвойствени разходи, като се разпиляват суровини и материали. Това налага въвеждането на по-строг контрол за спазване на трудовата и производствената дисциплина.

Въпросът с трудовата и производствената дисциплина редовно се разглежда на заседания, организирани съвместно с административното и профсъюзното ръководства и производствения комитет. Набелязват се мерки и въпреки това се отчита, че същата се нарушава постоянно. Предприятието работи по тримесечни и годишни планове. Във всеки един от тях се поставят въпросите за качеството на продукцията, нейното правилно съхранение, изпълнението на организационно-техническите мероприятия, подобряване на производствените и битовите условия и т. н.

През 1967 г. на ДИП „Текстилни влакна” е спуснат план за производството и изкупуването от земеделските стопанства на 185 т сурови пашкули и добив на 60 т сухи пашкули. Това кара предприятието веднага да започне подготовка за новата пашкулена кампания. Прави се ремонт на сушилните инсталации, най-вече в Ивайловград. Когато започва изкупуването на пашкулите, в резултат на заниженото заплащане на продукцията от пашкули през 1966 г. в ТКЗС - Свиленград, се отчита, че кооператорите са отгледали 100 унции бубено семе по-малко, което всъщност е 7 - 8 т произведени пашкули по-малко. Тази грешка на ръководството на ТКЗС се отчита навреме и се предприемат необходимите мерки това да не се повтори през следващите години. Общото изпълнение на плана за суровите пашкули през 1967 г. е 157724 кг, от които са добити 61502 кг сухи пашкули. От цялото количество пашкули, по-добър е резултата от Ивайловградския район, където са изкупени 93 т сурови пашкули.

При сортировката на пашкулите обаче се оказва, че рандеманът на тези от Свиленград е по-добър с 1 - 2 пункта от пашкулите от Ивайловград, което се дължи най-вече на технологията на изпичането. В Ивайловград контролът на печенето е предоставен на майстора-пекар и това води до препичане на пашкулите, а и оттам и до по-малкия рандеман на грежа.

Сортировката на пашкулите се извършва и на двете места върху лента. Нейните неудобства са очевидни и затова ръководството на предприятието решава да се върне към индивидуалния акорд - комбиниран с механично подаване върху съветски тип маси. 113

Заинтересоваността на държавните и стопанските ръководители за стимулиране на пашкулопроизводството е свиканото през април 1968 г. национално съвещание по бубарството в Хасково. На него участват председателите на ТКЗС и агрономите от всички окръзи на Южна България, които се занимават с пашкулопроизводство. Доклад на тема „Състоянието и развитието на бубарството у нас” изнася генералният директор на ДСО „Дунав”. Изнасят се и други доклади и се правят изказвания. На съвещанието най-вече се говори за внедряването на промишлена технология при отглеждането на черничевите насаждения и бубите, за да стане пашкулопроизводството високодоходен отрасъл. Защото интересът към коприната все повече се увеличава. Главното, се посочва от специалистите на съвещанието, е да се подобрят черничевите насаждения, като се засаждат облагородени черници и площите се наторяват и напояват. Това е пътят за да се увеличи средният добив на пашкули от унция.

През 1968 г. само в Свиленградски район се захранват по ТКЗС-та и частни стопани 1000 унции бубено семе от японски полихибриди и 110 унции от жълтата кръстоска. В резултат на това са изкупени 65284 кг сурови пашкули при средна изкупна цена за полихибридите 5.19 лв./кг, а за жълтата кръстоска 4.48 лв. Пашкулите са изкупени от Свиленград и селата Кап. Андреево, Любимец, Момково, Ново село, Младиново и Левка. Най-добри са резултатите в ТКЗС - Свиленград, където въпреки неблагоприятните условия за хранене на бубите, от всяка унция е получено по 69 кг. Така за втора поредна година кооператорите от града са национален първенец по бубарство и получават награди. Награди получават и кооператорите от ТКЗС-та в селата Момково и Любимец.

Свиленград захранва 538 унции от японски полихибриди. След третата възраст виждайки, че ще остане неизползван черничев лист, бубохранителите взимат допълнително 70 унции от жълтата кръстоска. Поради силните горещини бубите едва завиват и то много дребни пашкули с ниски качества. В резултат на това се получават и по-ниски добиви. Въпреки захранването на допълнителни унции бубено семе, остава неизползван черничев лист за още 50 - 60 унции. Също е и положението и в Любимец.114

Във връзка с развитието на бубарството в района, ръководството на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград приема редица решения, които трябва да се изпълнят в определени срокове. Така през 1969 г. е планувано да се изкупят 160 т сурови пашкули и да се произведат  60 т сухи сортирани пашкули, които да бъдат продадени. В организационно-техническите инициативи заляга идеята да се внедри нова технология на люпене на бубите, завишаване контрола по отглеждането, изкупуването и окачествяването на пашкулите. Предприетите мерки на предприятието за съжаление не довеждат до успешен край. За годината са изкупени 157 т. пашкули. Планът за тяхното изкупуване се проваля, според ръководството на предприятието поради неосигуряване на необходимото количество вносни полихибридни семена. Вместо такива са получени български полихибриди и от жълтата кръстоска, които дават значително по-ниски добиви и нисък рандеман на сухи пашкули.

Втората причина се търси в обстоятелството, че организационното преустройство на ДЗС в Ивайловград, което е в периметъра на дейност на предприятието, пречи на ръководителите на стопанството да отделят необходимото внимание на пашкулите. Същите занижават броя на отглежданите унции съвсем неоснователно, давайки над 50 унции италиански полихибриди в Ивайловградско, за вноса на които страната дава по 7 долара за 1 унция. Заедно с това, свиленградското ръководството на „Текстилни влакна” не полага особени грижи за черничевия фонд, необходим за отглеждането на съответния брой унции от бубено семе в Крумовградски район, който също е в обсега на дейност на предприятието. В резултат на всичко това, предприятието получава по-малко около 10 т сурови пашкули. Въпреки добрите резултати получени в Свиленградския район, преизпълнението се оказва недостатъчно за компенсиране на значителното неизпълнение на плана в Ивайловград.

През годината в района на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград са раздадени 2218 унции бубено семе от японски полихибриди - 798 бр., италиански полихибриди - 1033 бр., български полихибриди - 244 бр. и жълта кръстоска - 143 бр., а са отгледани 2156 унции. Средният добив за предприятието е 73 кг от унция. Получените сравнително ниски добиви от българските полихибриди и от жълтата кръстоска се дължат главно на непълното отглеждане на излюпените буби от частните бубохранители. Обикновена практика е да се вземат повече излюпени буби, а в последствие се унищожават, страхувайки се от недостиг на черничев лист. Това е характерно за Крумовградския район.

За района на Свиленград българските полихибриди дават добри резултати - 68 кг от унция в обществения сектор и 58 кг от унция в частния сектор. При изкупуването на българските полихибриди пашкули се констатира слаба свиленост в двата края на пашкулите, където обвивката е много тънка и в голям процент прозираща. Причина за това са атмосферните условия по време на отглеждането на пашкулите.

За увеличаване добивът на пашкули в Свиленград директорът на предприятието Живко Грозев предлага увеличение на площта за отглеждане на бубите в последната възраст, която дотогава не надминава 50 м2. Освен това се отчита, че снабдяването с лист в последната възраст на бубите е недостатъчно поради недостиг на работна ръка за рязането му. Затова се предлага района на Свиленград да бъде снабден с 10 - 12 пневматични ножици за рязане на черничев лист, с което може да се осигури хранене на бубите по 6 пъти средно на денонощие. От това се очаква увеличение на добивите на 90 - 100 кг от унция средно за района. 115

Необходимата помощ, която предприятието оказва на бубохранителите е достатъчна само за Свиленградски район. Не достигат специалистите и не са обхванати добре в това отношение Ивайловградския и Крумовградския райони. Това е една от причините планът за изкупуване на пашкулите за годината да не бъде изпълнен. За първи път през 1968 г. в Свиленград се прилага новият начин на люпене на семената, което довежда до отлични резултати. Частично се прилага и опитът за завиване на пашкулите върху готови картонени клетки. Резултатите са добри, но се отчита, че този способ е все още скъп и икономически неизгоден за бубохранителите.

При тези условия изпълнението на производствената част на плана през 1969 г. е: добити са сухи пашкули 60 т, от които са сортирани 40 т и останали за преработка като преходен остатък през 1970 г. - 20 т.

Тези резултати амбицира ръководството през следващата 1970 г. да преизпълни плана от 160 т на 180 - 200 т сурови пашкули. Увереността идва от идеята да се създаде през новата пашкулена кампания стегната организация, започвайки от люпенето на семената до предаването на отгледаните пашкули. Че това е възможно и е по силите на предприятието, говорят получените резултати от ТКЗС в с. Момково, където от отгледаните 80 унции са получени по 86 кг висококачествени пашкули от унция, с което то се нарежда на първо място в страната по добив, а също така и по качество. Не са по-назад и бубохранителите от Свиленград, Любимец и с. Мандрица, Ивайловградско, чиито резултати се знаят не само в обединението, но и в цялата страна.

Стопанското ръководство на ДИП „Текстилни влакна” съзнава, че още сега след отчитане резултатите от пашкулената реколта през 1969 г., трябва да се създаде действена организация през следващата пашкулена кампания, да се обхождат бубохранителите ежедневно в главните пашкулопроизводителни центрове - Свиленград, с. Любимец и с. Момково от Свиленградския район и Ивайловград, с. Мандрица и Крумовград от Ивайловградски райони. Искането на предприятието пред обединението в София е да се премахне жълтата кръстоска и се подмени с български полихибриди. За това се иска и квалифицирана помощ за бубохранителите, сред които трябва да се разяснява новата технология по отглеждането им.

В средата на 60-те години се забелязва постепенен спад в производството на пашкули. Липсата на опит в колективното отглеждане на бубите и особено в колективното стопанисване на черничевите градини води до тяхното закелевяване и изсъхване. Към това се прибавя и неправилното отношение към бубарството на редица кооперативни деятели, които заети с текущите задачи, не виждат перспективите на този отрасъл. Всичко това води до висок спад на пашкулопроизводството, въпреки мерките които се взимат в това отношение. През 1966 г. спадът на пашкулопроизводството за целия Хасковски регион достига до 170 т пашкули, а в миналото само Свиленград произвежда 600 т. В средата на 50-те години Свиленград дава над 90 т пашкули, а само десет години по-късно произвежда едва 36 т. И при това състояние свиленградското ТКЗС е национален първенец по кооперативното отглеждане на буби.

Никой от стопанските ръководители не си прави илюзии, че бубарството може да бъде възстановено до степен да стане отново водещ отрасъл, че ще измести тютюна или лозарството и овощарството. Стремежа е да му се отдели такова място в икономиката на отделните стопанства, което то заслужава при рентабилността си. Защото по същото време се въвеждат полихибридни буби от японски и италиански произход, при което средната цена на пашкулите се движи над 5.20 лв./кг.

Не по-малко важен е въпросът за заплащането труда на бубарите. През 1966 г. ТКЗС - Свиленград дава най-ниското заплащане в района. За 1967 г. ръководството на стопанството коригира нормите и чувствително увеличава заплащането. Но това не е достатъчно. Във връзка с материалната заинтересованост специалистите предлагат 70 % от стойността на надплановото количество пашкули да се дава на кооператорите.

Всички общини от Хасковски окръг през 1968 г. произвеждат общо 260 - 230 т пашкули, което е приблизително 3 пъти по-малко от това, което се произвежда преди 10 години. Причините за това са няколко. На първо място е системата на отглеждането. С колективизацията на селското стопанство не само в Свиленград, но и в другите общини пашкулите се отглеждат от ТКЗС-та на базата на семейния или груповия акорд, при което заплащането на кооператорите за една отгледана унция буби при добив 75 кг възлиза на 35 до 45 % или от 140 до 180  лв. През 1965 г. ТКЗС Свиленград заплаща едва 25 % или по 86 лв. на унция. При това разходите при личното отглеждане са доста големи. Това заплащане в ТКЗС не удовлетворява кооператорите, особено когато е под 45 %.

Другата причина е, че в селищата липсват достатъчно помещения за отглеждане на бубите. Разчита се преди всичко на помещенията в домовете на кооператорите, които ежегодно намаляват с 5 - 10 % поради преустрояването им в жилищни помещения. Така например ТКЗС Свиленград разполага едва с 8500 м2 площ за отглеждане на буби при необходимост от 30000 м2. Разликата се осигурява по домовете на кооператорите. Вече 10 години Министерството на земеделието проектира лек и евтин тип бубарник, но в резултат предоставя един твърде неподходящ проект. Предложеният тип за бубарник е твърде неприемлив, тъй като е тежък и скъп за изграждане. Отглеждането по домовете е неизгодно и по следните причини: Преразходва се и се похабява голямо количество черничев лист, има преразход на транспорт и труд за товарене и разтоварване по домовете, преразход на материали за отопление, осветление, дезинфекция, ремонт, наеми и др. на безбройните пръснати по домовете помещения. Невъзможност да се въведе някаква механизация по отглеждането и никаква икономия на труд, защото практиката показва, че един човек който в дома си отглежда 1 унция, при колективно отглеждане може да достигне 3 унции и то без въвеждането на каквато и да било механизация.

За увеличаване на пашкулопроизводството при условията на кооперативното отглеждане се предлага да се проектират и изграждат бубарници, които да поемат основната маса от това производство. На домашното отглеждане да се разчита като на допълнителен източник. По решение на ТКЗС и ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград, през 1968 г. се прави предложение до ДСО „Дунав” да проектира типов бубарник, което се приема безрезервно. Този тип бубарници се предвиждат да поемат до 50 унции бубено семе за отглеждане, като в последната си възраст на бубите да може да се използва известна механизация за приготвяне на черничевия лист за храна, за транспортирането му до мястото на храненето, за съхранението му за 2 дни и др. Според предварителните изчисления, такъв един бубарник няма да надхвърля повече от 80000 - 100000 лв. При индустриален метод на строителството му стойността може чувствително да се намали. Същите бубарници през останалото време могат да се използват за различни селскостопански нужди - складове за неомаганен памук, за тютюн, сеновали и др.

Като трета причина се отчита лошото състояние на черничевия лист. По неточни данни черничевите градини са 12000 - 15000 дка за всички общини на Хасковски окръг, от които 75 % са стари, малко доходни градини. Същите, въпреки подобрената обработка и подмладяването им, не дават достатъчно лист, в резултат на което вместо 5000 унции буби в окръга се отглеждат едва 3000 унции и вместо 400 т пашкули се добиват едва 200 - 220 т. Реконструкцията на черничевите градини не се извършва с необходимия темп, главно поради недостатъчно посадъчен облагороден материал. Освен това, новите градини не се създават по новите и модерни указания - гъстота, нискостебленост, удобства за механизирана обработка и пр., като в това отношение има малки изключения в с. Момково и Свиленград.

В с. Момково още през 1966 г. управителният съвет на ТКЗС решава да се изкоренят старите черничеви дървета и се създадат промишлени черничеви градини. Три години по-късно, кооперативът има най-хубавите черничеви насаждения. Създадени са 280 дка нови градини при определени земеделски изисквания, които могат да се обработват механизирано. Предимствата в това отношение са големи. Инициативата на момковци се подема от кооперативите в Свиленград, селата Капитан Андреево и Ново село.

И на непоследно място е високият разход на труд и недостатъчната рентабилност. При условията на частното отглеждане на бубите високия разход на труд не се взема под внимание. Но при кооперативното отглеждане тези елементи оказват голямо влияние върху стремежа на ТКЗС да отглеждат една или друга култура. При нивото на механизация ТКЗС заплаща на кооператорите, както вече споменахме по-горе, от 30 до 40 % от брутния доход на една унция и в редки случаи до 50 %. Заплащането на ТКЗС не удовлетворява и това е една от причините за все повече намаляващия интерес на кооператорите към бубохраненето.

От друга страна, намаляването на разходите за труд и материали при приетия начин на отглеждане, не могат да бъдат снижавани. Разходите на ТКЗС за 1 унция буби в Свиленград например възлизат на приблизително 50 %. В тях са включени транспортни разходи, разход на труд за отглеждане на черничевите градини, за резитба, за горивно смазочни материали, всички фондове, пенсионни удръжки, амортизационни отчисления, административни разходи и др.

Изхождайки от състоянието на бубарството в края на 60-те години, директорът на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград, Желязко Грозев прави следните предложения за подобрението му в Свиленградско:

1. Заплащането на кооператорите, отглеждащи буби да се установи между 50 и 60 %, като се диференцира за случаите на отглеждане по домовете и за колективно отглеждане в кооперативни помещения.

2. Да се ускори проектирането на типов бубарник с капацитет 50 унции.

3. Да се осигурят кредити на ТКЗС за строителство на типови бубарници.

4. За преодоляване затрудненията от площи за отглеждане на бубите, през следващите 2 - 3 години да се внедри двуетажното отглеждане.

5. Да се продължи постепенната реконструкция на черничевите градини, като за целта се осигуряват ежегодно по 200000 бр. облагородени черничеви дръвчета и се установят от специалистите единни норми за разстояния, нискостъбленост и др.

6. Да се заделят и отпускат ежегодно на ТКЗС имащи черничеви градини общо 600 т суперфосфат и 300 т азотни торове, с оглед да се повиши с 25 - 30 % листодобивът още през следващата 1969 г., при което да се добият в повече около 50 т пашкули.

7. Да се доставят подходящи машини за обработка на черничевите градини и за резитбата на черничевия лист. Също така да се конструират и такива за обработката на черничевия лист при храненето.

8. Специалистите да извлекат и разработят подходяща за нашите условия технология за отглеждане на полихибридните буби, внасяни от Италия и Япония.

9. Опитните станции да се занимаят с въпросите на най-подходящата за кооперативното отглеждане на бубите организация на труда, с въпросите на рентабилността на тази култура и съответно да излязат с препоръки по тях.

Предприетите инициативи на различните стопански и държавни институции за увеличаване на производството на пашкули до края на 60-те години не довежда до положителни резултати. Проблемите остават и бубарството остава един подценен отрасъл в редица кооперативни стопанства. Докато в някои окръзи на страната, които отглеждат буби, производството на пашкули се е увеличило, то в Хасковски окръг то намалява през 1970 г.  с близо една трета (74 т). В кооперативните стопанства производството спада с 50 %. Особено тревожно е, че най-голямо намаление на пашкулопроизводството има в типичните бубарски стопанства. Така продукцията от бубарството в с. Момково намалява повече от десет пъти, а в Свиленград и Любимец - близо два пъти и половина.

За отбелязване е, че от заложените през 1969 г. буби кооперативните стопанства в тези селища, въпреки неблагоприятните условия, получават по 59 кг пашкули от унция при средна цена 5.16 лв. Макар че изгодата е явна, и през 1970 г. се проявява тенденция за намаление на производството. Това кара отговорните институции да организират през април в Харманли съвещание с председателите и главните агрономи на кооперативните стопанства от Хасковски окръг, където въпросът с намалението на производството на пашкули се разглежда с много голяма сериозност. Оценява се конкретно работата на всяко едно стопанство и се приемат мероприятия, с които се цели изпълнението на плана. И всичко би се развило добре, ако ръководителите на някои кооперативни стопанства не се отказват от приетите инициативи, а още повече и от договорите, сключени с ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград.

Така ТКЗС - Любимец при план да произведе 27 т пашкули и договорирани 320 унции захранва 225 унции. В Капитан Андреево също са заложени с около 25 % по-малко буби. По-малко пашкули залага да произведе и с. Левка. За неизпълнението на поетите задължения има различни оправдания, но най-вече недостигът на черничев лист.

В същото време кооператорите от Свиленград, които имат двойно по-голям план от Любимец и Харманли, решават да отгледат 58 унции буби повече. Тук не само има желание за работа, но стопаните знаят и предимствата, които им носи доброто производство.

Проблемите със спада в производството на пашкули не се очакват да свърши през годината. Специалистите смятат, че това ще се повтори и през следващите години. Предлага се на ръководствата на ТКЗС да помислят как да излязат от това положение, да изменят отношението си към бубарството. Затова се предлага да се ускори създаването на високопродуктивни черничеви насаждения. Наложително е отделянето на средства за построяване на модерни бубарници, които да се използват за няколко цели (сушене на тютюн, облагородяване на лозички и др.). Разполагайки с модерна база, ТКЗС - та могат да увеличат и поевтинеят пашкулопроизводството, да му отделят достойно място сред своите отрасли. Такава е надеждата на специалистите.

През 1970 г. ДСО „Дунав” спуска на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград изпълнението на следните разчети: В район Свиленград да се отгледат 1250 унции бубено семе, от които 600 вносни от италианската порода „Неро” и българската „Марица - 4″ - 650 бр. В района на Ивайловград да се отгледат 800 унции вносни италиански полихибриди от породата „Изонцо” и от българската „Марица - 4″ 500 бр., или общо 1300. Общо за предприятието да се отгледат 2550 унции и се получат 160 т сурови пашкули.

Така спуснатия план предприятието не покрива с договори и получава:

- За район Свиленград са договорирани 1027 унции, от които 600 италиански и 427 български при производство на 74790 кг пашкули.

- За район Ивайловград са договорирани 1105 унции, от които 800 италиански и 305 български при производство 69950 кг. Общо за предприятието са договорирани 2132 унции при производство на 144740 кг сурови пашкули.

Тези цифрови показатели посочват недвусмислено, че значителна част от раздадените унции бубено семе и излюпените буби не са отгледани докрай, което е главната причина за неизпълнение на плана по изкупуването на суровите пашкули за 1970 г. Като други причини за неизпълнение на плана се посочва заболяването на черничевия лист в района на Свиленград, което на места достига над 30 % и е причина да се хвърлят буби във втора , а впоследствие и в четвърта и пета възраст. Това най-вече се случва в главните пашкулопроизводителни стопанства в Свиленград и Любимец. През пролетта, по време на отглеждането на бубите застудява значително през периода на четвъртата и част от петата възраст на отглеждането. По време на застудяването бубите не оползотворяват черничевия лист пълноценно, похабяват го, което удължава периода на отглеждането с 6 - 8 дни. И не на последно място е недостатъчното хранене, вследствие на заболяването на черничевия лист.

За неизпълнението на плана се посочва и, че пашкулопроизводителите са недоволни от отглежданите италиански и български породи. Получените добиви са значително по-ниски от тези от японските породи. Люпимоста и жизнеността на българските породи в първата и втората възраст са недостатъчни. Удължен е периодът на завиването на пашкулите.

Според ръководството на ДИП „Текстилни влакна” - Свиленград е, че при неблагоприятни условия на застудяване италианските полихибриди от породите „Неро” и „Изонцо” не са подходящи за отглеждане в района на предприятието. По отношение на българските полихибриди се настоява да продължат по-нататъшните изследвания и оценка за тяхното внедряване в производството на пашкули.

С постановление на Министерския съвет от 20 ноември 1970 г. ДИП  „Текстилни влакна” - Свиленград се преобразува във фабрика „Текстилни влакна” - Свиленград, която е клон на ДСО „Текстил”- София. Правилникът за устройството и дейността му по същество не се различава от това на предишното обединение. Клонът се изгражда върху държавна собственост, който със силите на трудовия си колектив извършва стопанската и производствената си дейност., работи по стопанска сметка в съответствие с единния план за социално-икономическото развитие и възложените му задачи от ДСО „Текстил” задачи.

Клонът извършва дейността си въз основа на перспективните петгодишни и годишни планове, съставени на базата на стопанските задачи, възложени му по реда и сроковете, определени от обединението.

В цялата си дейност клонът е подчинен изцяло на ДСО „Текстил”, като финансиране, капитално строителство, снабдяване и пласмент, образуване и разпределение на печалбата, работна заплата, социално-битова и културна дейност, отчетност, контрол и управление.

Въпреки реорганизацията на предприятието, през 1971 г. при план от 195 т. сурови пашкули, спуснат от ДСО „Текстил” за Хасковски окръг, са изкупени едва 161 т, или с 34 т по-малко. На това производство основен дял се пада на свиленградската фабрика „Текстилни влакна”. И тук са насочени най-вече критиките на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В последните години вместо да се разширява и развива пашкулопроизводството ежегодно намалява.Това безпокои ръководните стопански фактори, които следят отблизо това производство. Същите получават сведения за безогледно изкореняване на черници, не се полагат грижи за поддържането и отглеждането на наличните черничеви насаждения, не се засаждат нови черничеви градини и др. В ТКЗС Свиленград на кооператорите се заплаща 36 % от дохода от пашкули. През 1971 г. в района на предприятието „Текстилни влакна” - Свиленград са дадени за отглеждане само японски бубени семена и при план 75 т са изкупени едва 35 т, като в района остава неоползотворен черничев лист.

С нищо не е оправдано това безотговорно отношение към един отрасъл, смятат от министерството, който има дълбоки традиции, където в миналото са изкупувани изключително големи количества пашкули. В определен срок се иска да бъдат изяснени причините за това лошо състояние на бубарството и съвместно с предприятията „Текстилни влакна” в Свиленград и Харманли да бъдат набелязани мероприятия за стабилизирането и разширяването на пашкулопроизводството в района. 116

В началото на 70-те години, въпреки големият ръст на производството на изкуствени влакна, интересът към естествената коприна расте. Япония, страната с най-голямо производство на пашкули в света, проявява голям интерес към нашето бубарство, дори предлага известно сътрудничество в тази област. Производството на пашкули в нашата страна обаче бележи тенденция на ежегодно намаляване. Във връзка с развитието на бубарството у нас централно място заема въпросът за икономическата ефективност на производството на пашкули.

За да се проследи равнището и динамиката на икономическата ефективност на производството на пашкули в страната и се посочат някои пътища за нейното повишаване, през периода 1971 - 1973 г. специалистите от Опитната станция по бубарство - Враца получават задача да направят такова проучване в АПК „Граничар” в Свиленград, в който влизат ТКЗС - та в Свиленград и селата Момково, Левка и Капитан Андреево.

При избора на обекта за изследване се изхожда от обстоятелството, че Свиленградски район е с традиции в отглеждане на копринената буба, а бубарството в България е съсредоточено най-вече в АПК - Свиленград и Ивайловград.

При работата си специалистите използват икономическите показатели на ТКЗС - та в трите села и общо за АПК, които са установени на базата на фактически получените добиви и цени на реализация и на базата на производствените разходи за бубарството на ТКЗС - то в Свиленград. Производството на пашкули в проучвания период е 74 % от цялото производство на АПК - Свиленград.

Чрез много цифрови показатели се посочва ефективността на производството на сурови пашкули, нормата на рентабилност, която е в границите на нормативите за оптимална норма на рентабилност в селското стопанство, чистият доход на 1 човекоден, производствените разходи и себестойността на 100 кг пашкули.

Установено е, че средно за проучвания период най-висок добив от 1 унция получават бубохранителите в ТКЗС в с. Левка - 74.72 кг, което е с 12.69 % повече от средния добив за АПК. Най-малък е средният добив в ТКЗС в с. Капитан Андреево - 59, 51 кг. Съответно най-висока е нормата на рентабилност в ТКЗС в с. Левка - 80.79 %, а най-ниска в ТКЗС в с. Капитан Андреево - 42.25 %. Или размерът на средния добив от 1 унция е решаваща предпоставка за по-висока рентабилност на бубарството.

От анализа на показателите за икономическата ефективност на производството на пашкули се вижда, че има различия в равнището на ефективността между отделните стопанства в даден период, както и в динамиката. Това показва, че съществуват неизползвани възможности за увеличаване на икономическата ефективност.

Главната причина за нестабилността на добивите не е в липсата на благоприятни природни условия. Не липсва и производствен опит на бубохранителите. Една от причините за снижаване на добивите е несъвършената организация по резитбата на черничевите насаждения и снабдяването на бубите с черничев лист. Бубите често гладуват, а това се отразява на средния добив от унция. Съществуващата технология по отглеждане на бубите в малки помещения, разпръснати по домовете, не позволява да се създадат и оптимални условия за отглеждане, съобразени с изискванията на новите белопашкулни породи и хибриди на копринената буба.

Специалистите препоръчват усилията на ръководството на АПК да се насочат към повишаване на средните добиви и достигане на челните стопанства. Продуктивните възможности на копринената буба са много по-големи от постигнатите резултати в АПК „Граничар”. Така например в ДЗС в с. Мандрица, Ивайловградско през проучвания период е получен среден добив от 1 унция - 84.4 кг.

Към факторите, които оказват различно влияние върху изменението на икономическата ефективност са още производствените разходи - трудови и материални. Производителността на труда при производството на пашкули се проследява в подробни цифрови показатели, които показват, че тя е все още на ниско равнище. При една технология за промишлено отглеждане на буби с японско оборудване на 1 човекоден се получава 37.25 лв. обща продукция, което е 5 пъти повече от тази в АПК „Граничар”. Една от основните причини за ниската производителност на труда е голямата раздробеност на производството на пашкули по домовете на бубохранителите, което е сериозна пречка за внедряване на механизацията в различните производствени процеси.

За да се очертаят насоките за повишаване на производителността на труда в бубарството, е извършено проучване при отглеждането на 8 унции бубено семе от семейството на Димитър Воденичаров в Свиленград за установяване на трудовите разходи по мероприятия при отглеждане на копринената буба.

Най-големи са разходите за обиране и почистване на пашкулите - 49.8 %. На второ място са разходите за хранене на бубите - 17.70 %, следвани от разходите за подготовка на черничевия лист за хранене - 12.44 %. Препоръчва се усилията на ръководството на АПК да се насочат в близко време към въвеждане на пашкулочистачки, които могат да се използват в даден пункт от бубохранителите за почистване на пашкулите, а в перспектива и за механизиране и автоматизиране на някои процеси при отглеждането на копринената буба.

В проучването е направен обстоен анализ и на общата продукция на 1 дка черничева градина в експлоатация, където се установява, че има значителни различия както между отделните стопанства, така и за отделните години за АПК. Причината е в различията в средния добив от 1 унция и средния добив на черничев лист от 1 дка, обусловени от състоянието и поддържането на черничевите насаждения.

Най-висока обща продукция на пашкули от 1 дка черничева градина се получава в ТКЗС в с. Момково. Обяснява се с това, че черничевата градина е млада и в добро състояние, осигурява й се торене и поливане, извършват се редовни обработки. Най-ниски показатели има общата продукция от 1 дка в ТКЗС в с. Левка. Числовите показатели посочват, че продуктивните възможности на черничевите насаждения са много по-големи. Затова реконструирането на старите черничеви градини и създаването на нови, съгласно изискванията на науката, е важен резерв за увеличаване ефективността на бубарството.

Специалистите са единодушни, че през периода на изследване на икономическата ефективност на бубарството в АПК „Граничар” в Свиленград всички работни процеси се извършват ръчно. Това прави работната ръка важен фактор за по-нататъшното развитие на бубарството и за неговата концентрация. Без качествено нова технология, без привеждане производството на пашкули на промишлена основа ефективността на производството ще изостава и развитието на отрасъла ще става все по-трудно.

Отглеждането на копринената буба е възможно през целия период на вегетация на черницата, е убеждението на специалистите. Това позволява да се прилага технология, основаваща се на неколкократно използване на средствата за производство през годината на базата на механизация и автоматизация на производствените процеси. Неколкократното отглеждане на копринената буба е условие за повишаване на ефективността от използването на скъпите съоръжения, машини и помещения за отглеждане на бубите, до равномерно използване на работната ръка, до увеличаване на средния добив от 1 унция и повишаване ефективността на производството на пашкули.

Повишаването на икономическата ефективност може да се постигне, предлагат специалистите, и на основата на високата материална заинтересованост от крайните резултати. Заплащането на труда на бубохранителя, равняващо се на 45 % от стойността на получените пашкули, не може да го стимулира за голямо производство. С 67 постановление на МС от декември 1973 г. се определя минимум 70 % от стойността на получените пашкули за заплащане на труда на бубохранителя при отглеждане на бубите на семеен акорд.

Друг фактор, който има важно значение за крайните икономически резултати, е породата (хибридът). През периода на проучване в АПК „Граничар” се отглеждат следните породи на копринената пеперуда: „Марица”, „Изонцо”, „122-С х 124 - J” и „Неро”. В цифрови показатели са посочени добивът от 1 унция пашкули в килограми, средна цена и себестойност в левове и норма на рентабилност в проценти. От посочените данни се вижда, че полихибридите на копринената пеперуда оказват влияние върху нормата на рентабилност.

Въз основа на извършеното проучване и направения анализ са направени и следните по-важни изводи:

1. Бубарството е рентабилен отрасъл.

2. Повишаването на нормата на рентабилност не е свързано с повишаването на

средния добив от 1 унция, което се дължи на екстензивното отглеждане на копринената буба.

3. Основни недостатъци, които спъват развитието на бубарството, са ниската производителност на труда, семейното отглеждане на копринената буба и понижената материална заинтересованост.

4. Нарастващото противоречие между трудоемката технология и недостига на работна ръка води до нарушаване на технологичната дисциплина и до снижаване на средния добив от 1 унция.

5. Внедряването на нова технология, основаваща се на няколкократно отглеждане на бубите през годината, и постиженията на научно-техническия прогрес могат да осигурят равномерно използване на трудовите ресурси и повишаване на производителността на труда.

6. Реконструкцията на старите черничеви градини и засаждането на нови е важен резерв за повишаване ефективността на бубарството.

7. Основна предпоставка за създаване на условия за високоефективно и оптимално развитие на бубарството е специализацията, концентрацията и интензификацията на производството на пашкули.

Всички тези препоръки, направени вследствие тригодишното изследване на икономическата ефективност на бубарството в АПК „Граничар” в Свиленград, остават най-вече добри пожелания. 117

Поредната инициатива на държавните институции за развитието на бубарството в Свиленградски район през този период, отчитайки правилно както природно-климатичните условия, така и богатия опит и традициите в бубарството, в специалното постановление за развитието на Странджа - Сакар е отделено специално място и за бубарството като един от отраслите, които трябва да се развиват. Ръководствата на ТКЗС от Свиленградския район се насочват към решаването на някои проблеми на този отрасъл през последните години. Предимствата, произтичащи от постановлението на МС, дава възможност бубарството отново да заеме полагаемото му се място в икономиката.

За по-голяма ефективност на бубарството, най-напред се пристъпва към решаването на въпроса за черничевия фонд. Старите черничеви градини не могат да служат като основа на едно ново промишлено пашкулопроизводство с обществен характер. Затова в Аграрно промишлените комплекси (АПК) - Любимец и Свиленград се създават нови черничеви масиви на площ от 3500 дка. До 1975 г. те се предвиждат да бъдат увеличени с още 1000 дка. Голяма част от тези нови градини са засадени по старите нормативи и се отглеждат по стари технологии, поради което се нуждаят от реконструкция, преоблагородяване и въвеждане на допълнителни практики, за да бъдат рентабилни.

Една от главните причини, която пречи за бързото изграждане на черничевия фонд в предвидените размери, е липсата на първокласен облагороден посадъчен материал. Така например в Свиленград през 1971 г. не достигат 18000 дръвчета, а в Любимец - 12000, за да се завърши масивът от нови промишлени черничеви насаждения. Главна вина за това има ДСО „Сортови семена”, което вече години наред не успява да достави необходимия черничев посадъчен материал.118

На основата на добре изградения черничев фонд се очаква в двете АПК, чиито пашкули изкупува фабрика „Текстилни влакна” - Свиленград, да се отглеждат над 2000 унции буби. За да бъде тази възможност съвсем реална, се препоръчва черничарството и бубарството да бъдат взети на сериозен отчет от ръководствата на ТКЗС и в тях да се прилагат най-съвременни технологии.

За по-нататъшното подобряване на черничарството е необходимо, препоръчват специалистите, доставката на пълен комплект от съвременни машини за тяхната обработка, защото една от причините за упадъка в черничарството е именно недостатъчната и ненавременна обработка. Това са преди всичко тракторите „Болгар”, комплект от навесни машини, като плугове и фрези с отклоняващо се устройство, култиватори, пневматични ножици за механизирана резитба, подходящи ремаркета за изнасяне и транспорт на листа и др.

Особено важно е решаването на въпроса с торенето на черничевите насаждения. То е един от най-важните фактори, от които зависи както бъдещето на младите черничеви насаждения, така и осигуряването на достатъчно листа още след първата година след засаждането на черниците. Не без значение е и поливането на градините. Немалка роля в черничарството играе и внедряването на нови сортове черници.

При една такава близка перспектива бубохраненето върху основата на изградения, макар и не изцяло осъвременен черничев фонд, осигурява отглеждането на над 2000 унции и получаването на 160 - 180 т сурови пашкули. Във връзка с това възниква и въпросът за въвеждане на нови, по ефективни начини в отглеждането на самите буби. В съществуващата организация са вложени редица нови елементи и те се разширяват. Така например ТКЗС - Любимец години наред ползва колективи, отглеждащи по 20 - 25 унции, а в ТКЗС - Свиленград се организират специализирани групи за резитба, колективно рязане и доставка на черничевите листа по домовете. Добра практика в това отношение имат и кооператорите от с. Момково. При тези условия становището на специалистите е, че все повече се налага колективната форма на отглеждане. При това положение се променя и организацията на излюпването и раздаването на бубите, като се очаква осигуряване запазването на най-висок процент живи буби и повишаване добива с 10 - 15 %. Колективното отглеждане се препоръчва, защото има големи предимства и по отношение правилното използване на листата, спазването на технологията по отглеждането, режима, контрола и др.

Успоредно с организацията се внедряват и някои нови методи на отглеждане, даващи  добри резултати. Такъв метод е двуетажното отглеждане на бубите. Със създаването на колективите в бубохраненето възниква и необходимостта от механизирана резитба и обирането на черничевия лист, и промишлено отглеждане на бубите.

През първата половина на 70-те години бубарството в България се развива под възможностите си. Очертава се тенденция за намаляване производството на пашкули. Тази тенденция се проявява и в най-изявените бубарски райони на Южна България - Харманлийският и Свиленградският.

В същото време пред страната се откриват неограничени възможности за износ на сурова коприна (греж) на международния пазар. Цената на един тон греж е от 10000 - 12000 долара до средата на 60-те години, за да достигне 55000 долара през 1974 г.119

Спадът в производството на пашкули, въпреки предприетите мерки за въвеждане на нови технологии и промишлено отглеждане на буби, кара Министерския съвет в края на 1973 г. да приеме постановление за ускорено развитие на бубарството и привеждането му на съвременно научно-техническо и организационно равнище, като се предвиждат сериозни мерки за подем на този отрасъл. До 1980 г. производството на пашкули трябва да се удвои. Предвижда се повишаване на премиите за кооперативните стопанства за изкупени количества пашкули над 70 % от договора с „Текстилни влакна”. На личните стопани се изплаща премия по 1 лв. на килограм за изкупени пашкули първо, второ и трето качество, независимо от това дали имат сключен договор.

Отчита се, че все още бубарството е пренесено почти изцяло в личните стопанства на кооператорите и е предоставено на умението, личната инициатива и предприемчивостта на отделните бубохранители. В малките по размери помещения за отглеждане на бубите не може да се създадат оптимални условия за развитие, не може да се внедряват постиженията на науката и челната практика, невъзможно е прилагането на най-проста механизация.

Поради това, че всички работни процеси в бубарството се извършват ръчно, повишаването на производителността на труда се явява важен фактор, обезпечаващ по-нататъшния подем на отрасъла. На този въпрос не е отделяно сериозно внимание, тъй като точното определение на производителността на труда при индивидуалното, семейно бубохранене е трудно, тъй като работното време на отделните производители трудно се улавя. В същото време бубарството е отрасъл, при който не се водят точни сметки за направените разходи във всички стопанства.

Сравнително на по-високо ниво е отчетността на бубарството в ТКЗС - Свиленград. На един пряко вложен в производството човекоден се получава от 1.2 - 1.7 кг пашкули, докато средно за страната това количество е 1.1 кг. Разработената технология за полумеханизирано и механизирано отглеждане на буби дава възможност на един човекоден да се получат 4 - 5 кг пашкули.

Причините за ниската производителност на труда в бубарството са в начина на организация на производството. Увеличаването на производителността на труда в бубарството зависи от увеличаване на средния добив от една унция и намаляване разхода на жив труд. Производителността на труда се повишава при условие, че се използват високодобивни породи и хибриди на копринената пеперуда и най-вече чрез уедряване на производството.

Непрекъснатото уедряване на производството на пашкули е обща тенденция в бубарските райони на страната. Уедрените бубохранения дават възможност за поддържане на оптимален режим на отглеждане на бубите, съобразен с изискванията на белопашкулните хибридни комбинации. При тях се прилагат прогресивни форми на организация на труда.

С уедряване на бубохраненето, механизиране на основните производствени процеси, внедряването на нови по-прогресивни методи на хранене и отглеждане на копринената буба се повишава производителността на труда - важен фактор за увеличаване производството на пашкули и нарастване на неговата икономическа ефективност.

Промишленото отглеждане на бубите - това е бъдещето. В тази насока се работи в Бубарската опитна станция в Харманли. През 1975 г. предстои да се изпита нова промишлена технология за отглеждане на копринената буба. Това е японска механизирана система-агрегат за отглеждане на бубите, при която редица трудоемки процеси, като подготовката на черничевия лист, залагането му, почистването на постелята, обирането на пашкулите и др. се извършват механизирано. Внедряването на тази технология решава и голямата задача пред бубарството - повишаване производителността на труда в този отрасъл и снижаване себестойността на произвежданите пашкули. 120

9. В УСЛОВИЯТА НА ЕДИННА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ИЗКУПУВАНЕ И ПРЕРАБОТКА НА ПАШКУЛИ

Въпреки голямото търсене на коприна на международните пазари, през 80-те години се очертава тенденция за намаляване и ликвидиране на пашкулопроизводството. Почти е преустановено производството във Франция, Италия, Испания и други страни. Единствено на европейския континент то е съсредоточено в България и Румъния.

Нашата страна, която се счита за една от развитите бубарски страни в света, е с подходящи климатични условия, разполага със съвременна преработваща и свилоточна база, с модерна тъкачна промишленост. Но въпреки тези предпоставки, количеството на изкупуваните пашкули с всяка година намалява. Докато през 1953 г. то е 3019 т, през 1981 г. достига едва 1300 т. Това се обяснява с факта, че гледането на буби е сезонна работа, в която преобладава ръчният непривлекателен труд. С него се занимават предимно възрастни хора. Въпреки решителните правителствени мерки през годините, пашкулопроизводството не се превръща във високодобивен и рентабилен отрасъл на селското стопанство, носещ допълнителни доходи на населението и валутни постъпления на държавата.

Условия за това има. Немалко е направено от държавните органи. За преодоляването на спада в пашкулопроизводството е създадена единна организация за производство, изкупуване и преработка на пашкули - ДСО „Сирма” в Пловдив. По примера на Съветския съюз (става въпрос за средноазиатските републики) е създаден и първият и единствен в страната Промишлено - аграрен комплекс (ПАК) по черничарство, бубарство и свилоточене в Харманли през 1976 г. Това дава възможност да се координира научноизследователската с производствената дейност по бубарство и да се внедрят нови технологии за производство и преработка на пашкулите. Така пашкулопроизводството излиза от сферата на личното стопанство и се превръща в един от подотраслите на общественото производство. Към комплекса има две дирекции - в Харманли и Свиленград и две опитни бубарски станции - във Враца и Карлово. Научно комплексът се обслужва от Изпитателната и контролна бубарска станция в Харманли. Дирекцията в Свиленград е филатурния цех на фабрика „Коприна”, който поради структурни промени през декември 1973 г. е отделен в самостоятелно предприятие с името Стопанска дирекция (СД) „Българска коприна”, по-късно преименувана на Предприятие за копринени изделия (ПКИ) „Заря”.

Във връзка с концентрацията и специализацията на пашкулопроизводството и създаването на ПАК по бубарство в Харманли се цели не поединично проблемите да се решават за района. Предвижда се подобряване на състоянието на старите и създаване на нови черничеви масиви за изхранване на бубите през първите и последните възрасти от развитието им, при което се въвежда пълна механизация на обработка. В тях се застъпват най-перспективните високодобивни черничеви сортове, които позволяват няколкократни пролетни и лятно-есенни отхранвания на буби, с прилагане на механизираното им отглеждане през първите 2 - 3 възрасти в автоматичните линии за бубохранене. С увеличаването на листодобива от новите насаждения се предвижда постепенно да се премине и към по-широко прилагане на колективните отхранвания на бубите, като за целта бъдат построени специални бубарници.

Увеличаването на добива на пашкули от една унция бубено семе е тясно свързано и с мерките за предпазване на бубите от болести. В този смисъл профилактичните мерки са от голямо значение.

Не малък дял за разширяването и подобряването на бубарството в региона и най-вече по течението на р. Марица има Бубарската изпитателна и контролна станция в Харманли, която е създадена през 1937 г. и сега е част и научно обслужва ПАК - Харманли. През целия период на  нейното съществуване се решават различни въпроси по черничарство, бубохранене и селекция. Разработвани са теми, свързани с екологията и отхранването на копринената буба, изпитвани са различни породи буби и черничеви сортове. Станцията има установени връзки с много институти в различни страни. В резултат на това, в нея са внесени и изпитани над 50 високодобивни черничеви сортове с ценни стопански качества, много от които се аклиматизират добре при нашите условия и се използват нашироко.

Освен опити с черницата, в станцията се изпитват и много породи и кръстоски на копринената буба. Благодарение на тази дейност и при дългогодишното проучване и селекция са създадени породите „Марица - ІІІ” и „Марица - ІV”, които дават много добри резултати при нашите условия и имат голямо разпространение. В станцията се извършват проучвания на новосъздадените у нас  и внесените от чужбина нови породи хибриди буби и черничеви сортове. Станцията има и контролни функции. Съгласно Правилника за производство, контрол и съхранение на бубеното семе, тя единствена в страната е натоварена да извършва контрол на произведеното у нас и внесено от чужбина бубено семе. Контролира се качеството на закупените партиди пашкули за семепроизводство и тяхното здравно състояние. Научните сътрудници, освен с пряката си работа по време на бубохраненето, оказват конкретна помощ на кооперативните стопанства и на частните бубохранители за правилното отглеждане на бубите и черниците.

Избирането на гр. Харманли за център на новия ПАК не е случайно. В този район и по-нататък по поречието на р. Марица към градовете Любимец и Свиленград са разположени най-компактните черничеви насаждения в страната. Населението в тези селища и региона има най-голям опит в производството на пашкули и в тяхната промишлена преработка. Свиленград е център на свилоточната и копринена-текстилната промишленост. В такъв смисъл са налице необходимите кадри и за едната, и за другата дейност. На комплекса е поставена задачата в кратък срок да възроди бубарството, и рязко да увеличи производството на пашкули. В тази насока са заложени и икономически, и социални съображения. Пашкулопроизводството и свилоточенето са доходен отрасъл и за страната, и за хората.

Със създаването на ПАК - Харманли през 1976 г. се слага началото на прелом и качествено нов път в развитието на бубарството и черничарството. За първи път в страната се отглеждат три реколти копринени буби - първата от средата на май до началото на юни, втората - до края на юни и третата - през юли. Специалистите са убедени, че е възможно отглеждането на още една реколта към края на август и началото на септември. Макар че тези резултати са все още експериментални, то е през следващите години се предвижда това да стане постоянна практика в кооперативните стопанства.

През 1978 г., в комплекса след тригодишно изпитване, е пусната първата автоматизирана линия за бубохранене - български прототип, в обем 3000 кутийки бубено семе. С това производителността се повишава 3.5 пъти. Икономическият ефект на това внедряване е много по-голям, като се има предвид, че на бубопроизводителите се осигуряват здрави и жизнени буби, което е предпоставка за получаването на висок добив качествени пашкули. С масовото внедряване на автоматизираните линии за бубохранене през следващите години се решава един важен етап от поставянето на бубарството на промишлена основа, което изисква бързо решаване на редица проблеми в отрасъла: построяване на подходящи помещения за бубохранене, създаване на интензивни черничеви насаждения, проучване и внедряване на системи от машини за намаляване на ръчния труд и т. н.

В плановете на комплекса се предвижда през следващите 4 - 5 години производството на пашкули да нарасне 2 - 3 пъти, а през следващите 10 години - до 8 - 10 пъти. През този период свилоточните предприятия следва да се реконструират и модернизират и снабдени напълно с необходимата суровина, да засилят и увеличат производството си.

Целта е през следващите години основното производство на пашкули да се осигурява от обществения сектор, което разбира се, не означава пренебрегване на личните производители. Също така голяма роля за стабилизиране, той за началото на поврат в гледането на буби изиграва решението на Министерския съвет от 1981 г., с което се утвърждават нови изкупни цени - с 40 на сто по-високи от предишните. Това позволява за по-малко от месец едно семейство да получи допълнителен доход от 600 до 1000 лв.

Въпреки направеното, все още не може да се говори за интензификация на копринарството в средата на 80-те години. Няколкогодишната практика на ПАК - Харманли показва предимствата на обществения сектор, който произвежда една трета от пашкулите и е с тенденция да се разраства. Със създаването на комбината пашкулопроизводството в района е поставено на нова основа. Осъществява се връзката земя - промишленост - наука. Комбинатът разполага с 10000 дка интензивни насаждения от японски черници, които израстват до човешки ръст и дават високохранителен лист. Освен това средно на декар се разполагат 330 дръвчета, докато за местните сортове тази цифра е 60 - 70. Комбинатът е оборудван с три механизирани японски линии за хранене на буби, които повишават производителността на труда 4 - 5 пъти и при едно зареждане позволява да се отгледат до трета възраст общо 900 кутийки.

Въпреки тези новаторски начинания на ПАК, същият има да решава доста проблеми. Оборудването на свилоточните фабрики е морално остаряло. Въпреки споменатите японски линии, механизацията за отглеждане на буби е недостатъчна, а това, води до ниска производителност, и отблъсква хората от пашкулопроизводството. Все още основното количество суровина се получава от личните стопанства.

Именно това са причините, които трябва да се преодолеят, за да се получи решителен поврат в производството на пашкули. По линия на обществения сектор трябва да продължи разрастването на насажденията с черници и внедряването на модерни технически съоръжения. За личния сектор ДСО „Текстилни влакна” и комбинатът по бубарство предлагат идеята за образуване на бубарски дружества. Но въпреки доказаните предимства - общи интензивни черници, специални бубарници (а не непригодни за бубохранене постройки), ветеринарен контрол и използване на селскостопанската механизация - все още не е определен статутът на тези дружества. 121

Важна роля за поврат в бубарството се пада на науката, от която зависи създаването на високопродуктивни хибриди и научната организация на пашкулопроизводството. Определени постижения са постигнати в ПАК - Харманли в селекцията на черници, създаването на високопродуктивни хибриди буби, подобряване на породния състав на бубеното семе и т. н. По-нататъшното подобряване на състава на бубеното семе е от съществено значение, защото средногодишно 70 на сто от бубените семена у нас са внос от Япония - най-развитата бубарска страна в света. И докато там науката е водеща в производството на хибриди, в нашата страна в много отношения този въпрос е в сферата на пожеланията. А високият рандеман се гарантира основно от качествените полихибридни сортове. За вноса на бубени семена от Япония държавата отделя стотици хиляди валутни лева и това е причината в ПАК - Харманли да се засили работата по внедряване на добри местни заместители.

Комплексът стопанисва 10000 дка земя, на които са разположени черничевите градини - първото и основно условие за развитие на бубарството. За това и от тях ръководството започва осъществяването на голяма програма за интензификация. Старите градини с по 40 - 50 дървета на декар изживяват времето си и отстъпват място на нови с до 300 дървета на декар. За създаването на новите градини и за нуждите на личните стопани, които произвеждат пашкули на акорд, са нужни много фиданки. Това кара специалистите от изпитателната станция да разработят нов метод за производство на посадъчен материал чрез вкореняване на резници. През 1980 г. се създава разсадник с годишно производство 500000 облагородени черници. От 1981 г. всички стопани, желаещи да създадат собствени черничеви градини, са задоволени с необходимия по качество и количество черничев материал.

Ръководството на комплекса налага интензивните фактори и в свилоточенето. От 1982 г. в СД „Българска коприна” в Свиленград в свилоточния цех са внедрени съвременни свилоточни апарати, три-четири пъти по-производителни от старите машини. Световното равнище в обзавеждането спомага да бъде намален персоналът и значително да се подобри качеството. През 1983 г. е приета програма за повишаване на качеството на продукцията. Произвежда се изключително качествен греж.

През 1980 г. към дирекцията в Свиленград е открит цех за производство на персийски килими. Започват работа 34 работнички, обучавани от 6 килимарки от гр. Панагюрище. Новооткритият цех за персийски килими произвежда висококачествена продукция, която намира добър прием на международните пазари.

Промишлено-аграрният комплекс дава само една трета от общото производство на пашкулите, които преработва. Останалите изкупува от бубарите в Хасковски и Кърджалийски окръг. Не е лесно производството на пашкули както в общественото, така и в личното стопанство. Много важни и нелеки за решаване са въпросите по механизацията. Специалистите в Изпитателната и контролна бубарска станция в Харманли разработват автомат за хранене на бубите в четвърта и пета възраст.

Сериозен проблем е съхраняването на пашкулите. Предложена е нова технология с нови технически решения, за да се отстранят факторите, които влияят отрицателно върху качеството на пашкулите. Работи се и за преодоляване на трудностите при сваляне на външната обвивка на суровите пашкули.

За завиването на бубите у нас по традиция се използват естествени храсти и клони с шума от дъб. Получават се различни по големина и форма пашкули, които се сортират. По примера на Япония, която се слави със своето бубарство, се използва изкуствен картонен храст. Към 96 на сто от завитите в него пашкули са еднакви и не се нуждаят от допълнително сортиране. И в промишлено-аграрния комплекс започва да се използва такъв храст. За да се удължи животът на този храст, е разработена машина, която позволява два и повече пъти да се удължи „животът” на картонения храст.

За по-нататъшната интензификация и повишаване ефективността на производството, в промишлено-аграрния комплекс в Харманли през 1985 г. са необходими още поне 20 автомата за хранене на бубите в последните възрасти.

Независимо от трудностите, комплексът в Харманли, макар и бавно увеличава производството на пашкули. През 1984 г. са произведени 4 т повече от миналата 1983 г. Предвижда се след 7 - 8 години производството да нарасне с над 90 т и да задоволява напълно новите свилоточни мощности. Старата „Багдатска порода” е заменена с бели високопродуктивни хибриди, създадени в бубарската опитна станция в Харманли и с внесени от Япония хибриди. Това дава отражение на добивите от пашкули и качеството на коприната.

Загрижени за пашкулопроизводството, бубари от цялата страна на 10 декември 1985 г. в София провеждат Учредителен конгрес. Създаден е Съюз на бубарите в България. Изградени са 320 бубарски дружества.122

Въпреки непрекъснатите мерки, които се вземат от стопанските ръководства на кооперативните стопанства по места за подобряване на пашкулопроизводството, в Свиленград с всяка изминала година този поминък, все повече запада. Докато в миналото с бубарство се занимава почти цялото население на града, то през пролетта на 1986 г. с бубохранене се занимават едва 80 семейства от цялата община. С бубарство се занимават и два колектива от по 8 души от цеха за персийски килими. От всички бубохранители в Свиленградско се иска да бъдат произведени 40 т сурови пашкули. През изминалата 1985 г. планът е също толкова, но са произведени едва 18 т, тъй като черничевият лист е недостатъчен за по-голямо производство.

Всяка година за бубохранителната кампания СД „Българска коприна” - Свиленград осигурява черничев лист и сгради за отглеждане на бубите. Собственост на дирекцията са около 30 сгради, строени от етернит, две полиителенови оранжерии за последните две възрасти на бубите и над 2300 дка черничеви насаждения. В бубарници през кампанията се преустройват и някои овчарници, обори и други селскостопански сгради. Предвижда се и засаждане на 600 дка нови висококачествени черничеви градини.

В общи линии това е материалната база за бубарството в Свиленград и общината, която е създадена през последните години, след като населението масово е престанало да отглежда буби по домовете си. Механизация е въведена само при обработката на черничевите градини. Все още властва ръчният труд. И това е една от основните причини непрекъснато да намалява производството на пашкули в града.

А в Свиленградско има големи възможности за стабилизиране на това производство, тъй като климатичните условия са отлични. Освен това само в Свиленградско и Харманлийско единствено е застъпено общественото производство на пашкули, което може да се използва за въвеждане на промишлени технологии и механизация на този важен допълнителен отрасъл на селското стопанство.

С материалната база, която съществува, не може да се иска стабилизиране на производството на пашкули. Предлага се да се построят модерни хигиенизирани бубарски комплекси, в които науката да е водеща. Така могат да се създадат условия за непрекъснато етапно бубохранене. Комплексите трябва да разполагат с всички необходими помещения за люпене на бубите, за отглеждането им през първите възрасти, лек тип бубарници за последните възрасти, помещения за приготвяне на черничевия лист, за почистване и сортиране на пашкулите и битови условия за работниците. С надеждата, че ако се внедри японската конвейерна автоматична линия „Малби” за отглеждане на бубите през първите възрасти, каквато е внедрена в Харманли, производителността на труда ще се увеличава непрекъснато. Така практически ръчният труд е необходим само през последните две възрасти от развитието на бубите. Затова е необходимо и механизиране на процесите в черничарството. С навлизането на промишлените технологии в бубарството се решава и наболелият проблем с работната ръка. 123

На проблемите на този доходен за народното стопанство отрасъл в Хасково е организирана среща през юни 1986 г. на първенци-бубохранители от Хасковски окръг. В нея вземат участие и отговорни работници и специалисти от ведомства и организации, свързани с отрасъла.

Изложение пред участниците в срещата прави председателят на ПАК в Харманли Добромир Папазов, който подчертава относителното стабилизиране на производството на пашкули през последните години и тенденцията за повишаване на качеството. ПАК произвежда близо една шеста от пашкулите в страната. Перспективата е в края на петилетката - 1990 г. общото производство да нарасне на 2000 т.

На срещата се отчита, че успехите са безспорни, но се налагат и някои мерки, като: пълно мобилизиране на наличните материални и трудови ресурси и нов подход в отношението на специалистите и на производителите към отделните моменти на технологичния процес. Нужно е творческо прилагане в практиката на българската и световната научна мисъл. Целта е да се затвърдят постигнатите резултати и да се повиши производството. От това произтичат и конкретните задачи на всеки ръководител, специалист и производител.

Три главни момента в по-нататъшното развитие на бубарството се поставят на съвещанието от генералния директор на ДСО „Сирма” в Пловдив Димитър Драгнев. На първо място е създаването на необходимите черничеви насаждения, е масовизиране на бубарството и прилагане на научните и техническите постижения в отрасъла.

В духа на решенията от срещата в Хасково, ПАК - Харманли поема задачата през 1987 г. да обезпечи производството и изкупи 265 т пашкули. Използването на картонения храст за завиване на бубите довежда до нарастване на добива на първокачествени пашкули до 80 % от общото количество. Същият поема да осигури на бубохранителите от района 11000 кутийки първокачествени, излюпени, жизнени бубени семена с потенциална възможност за получаване на 40 кг пашкули от кутийка. Безплатно се раздават дизенфектанти и 200000 картонени рамки за завиване на пашкулите по цена 0.30 лв. едната. Осигурява се на бубарите безплатен черничев посадъчен материал.124

Но оптимизмът от хасковското съвещание остава неоправдан. През втората половина на 80-те години започва все повече да се чувства спад в производството на пашкули. Това тревожи Съюза на бубохранителите. На свиканото съвещание през 1989 г. във Враца за отчитане резултатите от своята тригодишна дейност, участниците с тревога споделят, че производството на пашкули през последните години чувствително е намаляло. За това съществуват субективни и обективни предпоставки: черничевите градини се унищожават или пък не се опазват при пръскане с химически препарати, и се нанасят непоправими загуби. Ниска е и изкупната цена. Не се използват пълноценно научните постижения, трудът и инициативата на личните стопани. Така например много от стопаните в Свиленградско и Харманлийско не могат да намерят на пазара сглобяеми стелажи за отглеждане на бубите, устройство за автоматично регулиране на температурата и проветряването на помещенията, малогабаритна ръчна прашилка за текуща дезинфекция на бубите, малогабаритна машина за почистване на пашкулите и др.

Въпреки тези трудности, в района на промишлено - аграрния комплекс през 1989 г. има кандидати за вземане на 4400 кутийки буби. Работи се и със средствата на убеждението, за да се спечелят повече пашкулопроизводители. Организират се курсове, а специалистите се стремят да оказват съдействие.

Но проблемите в комплекса остават. Според специалистите увеличаването цената на изкупните цени не е достатъчно, за да се стимулира производството на пашкули. Предлагат се и други стимули - натурални, валутни и т. н. Не се решава проблемът със започване производството на бубарски инвентар и пособия. Предлагат се новости, които на практика не могат да се използват. Не се прави почти нищо за ред в селскостопанската авиация, за да не страдат бубопроизводителите. Поставя се и въпросът за закон за бубопроизводителите.

А интересът към българската коприна продължава да е голям на международните пазари. В Харманли се строи малко предприятие за производство на греж. Голям интерес се проявява от чуждестранните клиенти към копринените персийски килими, които се тъкат ръчно в Свиленград. 125

ПКИ „Заря”, към който е свилоточния цех в Свиленград и пряко се занимава с проблемите на отглеждането на пашкули, в края на 80-те години достига до убеждението, че в пашкулопроизводството трябва да се премине от акордната към арендната система. Още повече за това помага и Указ на МС от 23 май 1989 г.

За решаването на проблемите на пашкулопроизводството в Свиленград ПКИ „Заря” и завод „Коприна” създават АД „Коприна”. Идеята на ръководството на новото обединение в което основна роля имат директора на завод „Коприна” инж. Христо Щерев и директора на ПКИ „Заря” Георги Шумолев, е създаването на масив от 3500 дка черничеви насаждения, които разделени на по 500 дка да се раздават под аренда, където арендаторите да създадат и условия за отглеждането на копринената буба.

За реализирането на това сериозно начинание за Япония заминава Георги Шумолев, който на място се запознава със съвременните технологии за отглеждане и използване на черничевият лист. Същият търси решение за внос на нови сортове черници и технология за тяхното отглеждане и експлоатация.

В изпълнение на тази смела идея новото производствено обединение започва да раздава черничеви насаждения под аренда за отглеждане на буби и производство на пашкули. През 1990 г. 15 арендатори от Свиленград получават 60 дка земя и двама от с. Капитан Андреево - 12 дка. Същите получават безплатен черничев материал, както и свободна площ в чертите на градината за построяване на бубарник. Съгласно клаузите на договора, арендната вноска от 30 лв. се заплаща от четвъртата година, като и оттогава арендаторите се задължават да отглеждат буби. Този начин на създаване на черничеви градини се приема като твърде уместен за в бъдеще.

Въпреки различните инициативи за поощряване на пашкулопроизводството, с всяка измината година то запада. През 1991 г., вследствие новите стопански условия, за първи път ПКИ „Заря” - Свиленград поставя нови условия пред пашкулопроизводителите. При сключването на новите договори за годината пред всеки пашкулопроизводител се поставя условието всички разходи по отглеждането на бубите да се поемат от самия производител. Това е причината само 25 души от Свиленград, да се заемат да произвеждат пашкули. През изминалата 1990 г., те са три пъти повече - 80 души. От общо раздадените 256 кутийки бубено семе, които през 1990 г. са били 930, са получени 4300 кг пашкули, със сравнително добро качество. С поставените нови условия пашкулопроизводителите за първи път трябва да работят. Това е да вложиш пари, за да получиш повече пари, което като икономически механизъм за тях е твърде непознато, което довежда до отказване от този традиционен поминък и на малкото хора, които все пак се заемат да го практикуват.

Тръгнала по пътя да отдава под аренда черничевите си градини, ПКИ „Заря” през 1991 г. предоставя на фирма „Трейдинг” - Свиленград 195 дка черничеви градини. Всъщност отдава се земята, за да може фирмата да използва междуредията между черниците за отглеждане на едногодишни земеделски култури. Според сключения договор, арендаторите се задължават в замяна на това да почистват (подрязват) черниците. Уговорен е и начинът за подрязване на дръвчетата - само след консултации и в присъствието на агроном - специалист от ПКИ „Заря”. СДТ „Трейдинг” обаче вместо да подрежат, отрязват стволовете на половината черници, с което унищожават голяма част от дърветата. ПКИ „Заря” разтрогва договора, но са нанесени непоправими щети на младите черничеви насаждения в Свиленград.

През 1992 г. продължава силният отлив от пашкулопроизводството. В Свиленград само 13 души отглеждат буби, като са излюпени едва 96 кутийки бубено семе. Произведени са едва 2 т сурови пашкули, което производство осигурява едва 5 дни да работи филатурата при ПКИ „Заря”. Променените политически и стопански условия в страната от началото на 90-те години, са причината да не може на практика да се реализира голямата идея за създаването на масив от черничеви насаждения, които да се раздават под аренда и където да се отглеждат бубите. През 1993 г. ПКИ „Заря” всъщност престава да работи по реализирането на приетата програма и излиза от АД „Коприна”. 126

Нито един свиленградчанин през 1994 г. не отглежда копринена буба, което се случва за първи път в историята на бубохраненето в града. По този повод гражданите се шегуват, че Свиленград трябва да смени името си.

Години наред пашкуленото производство, което запада не само в Свиленград, достига до мъртвата си точка. А е имало години, когато тук се произвежда до 500 т. Всичко това вече е история. За да се стигне дотук свиленградчани смятат, че причината за това е най-вече ниската изкупна цена. Въпреки че цената през 1994 г. е 100 лв./кг сурови пашкули, не блазни гражданите.

Липсата на бубохранители през последните години обрича на загиване и черничевите градини в района. Никой не подрязва черничевите дървета и те закелевяват. От 2300 дка черничеви насаждения половината са безвъзвратно изгубени. Останалата част все още може да се спаси, но условията са променени и никои не се грижи за тях.

Една от причините за лошото състояние на черничевите насаждения е, че единствено в Свиленград и Харманли те са предоставени за стопанисване на държавните предприятия, съответно дирекцията на ПАК - Харманли и ПКИ „Заря” - Свиленград. Икономически за тях става неизгодно да се правят разходи по поддържането на градините. Особено през последните години, когато липсват бубохранители, е още по-неоправдано да се влагат средства за това. А и никой не иска черничевите насаждения. Дори и собствениците на земите не искат да им бъдат върнати същите в такова състояние. 127

Със започването на пашкулената кампания през април 1995 г. само един човек от Свиленград изявява желание да отглежда буби. За да се насърчи отглеждането на буби, Съюзът на бубохранителите в България внася японско семе по-добро от това, произвеждано у нас, което се раздава безплатно на желаещите. На свиленградчани е известно, че могат да получат бубеното семе от кооперацията в Харманли, което след това изкупува произведените пашкули. Повишени са и изкупните цени, като един килограм първокачествени пашкули струва 220 лв., а  второ качество се заплащат по 150 лв.

Но въпреки различните инициативи на Съюза на бубохранителите в България, през 1994 г. в България са произведени едва 65 т пашкули, а за да работи нормално филатурния цех на ПКИ „Заря” в Свиленград са необходими най-малко 60 т пашкули. 128

През есента на 1995 г. свиленградското предприятие за копринени изделия ПКИ „Заря” е включено в съвместна програма на социалното министерство и Съюза на бубохранителите за съживяването на този важен стопански отрасъл в цялата страна. Целта на програмата е да се заинтересуват безработни, бедни хора и пенсионери да отглеждат копринени буби.

Съгласно програмата, 200000 лв. доход може да получи едно семейство, което има 7 дка черници и отглежда буби цяла година. По три кутийки бубено семе безплатно може да получи всяко семейство решило да се захване с отглеждането на копринени буби. Доброволците, получават безплатно видеофилми, лекарствени препарати и всичко необходимо за гледане на бубите. Съгласно програмата, 4000 цветни плакати с точни упътвания как се гледат буби, се предвижда да се раздават в бюрата по труда в районите, където може да се отглеждат буби.

От средата на 1993 г. ПКИ „Заря” - Свиленград не извършва основната си дейност - източване на сурова коприна (греж) от пашкули. Единствено килимарският цех, сега има работа и благодарение на неговото производство все още „Заря” съществува. Макар че е включено в програмата за съживяване на пашкулопроизводството, то ръководството и целият колектив са убедени, че подобни инициативи са обречени на провал. Те са убедени че свиленградските бубари - едни от основните производители на пашкули в цялата страна от няколко години са прекратили да практикуват този поминък заради нерентабилното производство, ниските изкупни цени на пашкулите и липсата на подходящи условия за отглеждането на бубите. 129

По сведения на ПАК - Харманли, през 1997 г. няма нито един бубохранител в Свиленградската община. Само един производител на пашкули има през изминалата 1996 г. Изкупните цени и преференциите, които се дават на производителите, не са достатъчни за съживяването на бубарството. С оглед инфлацията на българския лев, изкупните цени за произведените пашкули се заплащат в левовата равностойност на 2 долара за килограм първо качество пашкули, 1.25 долара за второ и 0.2 долара за трето качество. За безработните, които се захванат да отглеждат буби, ПАК -Харманли предлага авансово да получат пари. И не без значение за състоянието на бубарството в Свиленград и района е масовото изсичане през зимата на малко останалите черничеви дървета от циганите, използвани за отопление. 130

И накрая на нашето изложение ще преведем един фрапиращ случай на злоупотреба с предсъединителните европейски фондове, по които се работи в България. По спечелен проект от все още съществуващият Съюза на бубохранителите в България е подготвен проект на организацията за развитие на бубарството в страната. Същият съюз е инициатор през септември 2007 г. Опитната станция по бубарство във Враца да е домакин на международна конференция на тема „Предизвикателствата пред бубарството през 21-ви век”. В нея участват 27 чуждестранни представители от различни страни от Европа, Азия и Америка и научни работници от различни университети в България. На форума се дискутират главно резултатите от изпитанията на нови хибриди копринена буба, планиране на световен обмен на генетични ресурси при копринената буба и черницата и др.

От българска страна на конференцията се изтъква, че страната ни е с най-добре развито бубарство сред европейските държави, разполага с най-богатия генофонд от буби и черници. Българската сурова коприна е конкурентноспособна на тази от Китай и Бразилия.

Председателят на Съюза на бубохранителите Симеон Бешков представя проект на организацията за развитието на бубарството. Без да се отчитат реалните дадености, в него е заложено близо двайсеткратно увеличаване на този отрасъл. До 2013 г. се предвижда да бъдат засадени 30000 дка нови черничеви масиви, а страната ни да произвежда 110000 кутии буби, близо 2000 т сурови пашкули и около 400000 т сурова коприна. За реализацията на проекта са необходими около 30000000 евро. Част от заема се предвижда да бъде използван за кредитиране на бубопроизводителите чрез текстилния клъстер „Българска коприна”. Основен проблем за възраждането и развитието на бубарството в България е липсата на собствен капитал у стопаните, желаещи да се занимават с този отрасъл. Затова съюзът води преговори с някои наши банки за кредитиране. Но се приема, че основно правителството ни трябва да води преговори с Европейската комисия. Като страна член на Европейския съюз, да се получават субсидии не само за хектар засадена площ, но и за кутии отгледани копринени буби, както и за европейска програма за развитие на селскостопанските райони.

Това свое становище Симеон Бешков мотивира на базата, че европейските бубохранители са субсидирани с по 7 евро за килограм пашкули и по още 3 евро дават фирмите, които ги изкупуват. А това прави една добра за производителите на пашкули цена. Така едно семейство за месец - два работа може да получи доход от над 1500 лв. Бубохранителите трябва да бъдат подпомагани и чрез националните програми на Държавен фон „Земеделие”.

Когато човек чете тази програма и знае, че в България вече не съществуват бубохранители, не може да повярва, че на такъв международен форум български стопански деец поставя един, неосъществим, налудничав проект. В него няма вложен здрав разум, а по-скоро всичко е само една емоционална, оптимистична теория на нещо, което никога не може да се случи. Може би всички учени са удивени, а къде са нашите университетски специалисти, които знаят как стоят нещата в България и да спрат подобен проект да става достояние пред световната и българска научна общност. 131

*  *  *

Развитието на бубарството в страната и в частност в Свиленград след политическите и стопанските промени след 1944 г., бележи години на чувствително повишаване количеството на произведените пашкули и години на отлив от този стопански поминък до края на съществуването му.

С масовата колективизация на селското стопанство бубарството се поставя на коренно различна система на организация на труда при това производство. Убедеността, че важна роля за по-нататъшното подобряване на бубарството, за превръщането му в доходен отрасъл е колективното отглеждане на бубите в ТКЗС, се налага по силата на партийните директиви. Все още никой не си дава сметка, че това един ден ще бъде една от основните причини за залеза на пашкулопроизводството в страната.

С изграждането на ТКЗС у нас съществуват главно две форми на организация на труда при бубохраненето в ТКЗС - колективно бубохранене и бубохранене по домовете. В първите години на въвеждането на колективното бубохранене то се разпространява по-широко в редица стопанства. Убеждението на редица партийни и стопански ръководители е, че то създава условия да бъдат приложени цялостно изискванията на бубарската наука и да се получат по-доброкачествени пашкули. Организацията на труда в стопанствата дава възможност да се осъществи по-правилното разделение на труда и да се използва по-добре опитът на майсторите-бубохранители, които извършват производствените операции, изискващи по-голямо умение и квалификация.

За по-нататъшното утвърждаване на колективното бубохранене е и убеждението, че в ТКЗС се използва по-рационално работната ръка, че то допринася за получаване на по-доброкачествени пашкули, което увеличава доходите от бубарството и правилното организиране на производствените процеси през отделните възрасти на бубите.

С въвеждането на колективното бубохранене през годините постепенно се наблюдава значителен спад в пашкулопроизводството. Ако през първите десетилетия след 1944 г. по силата на пропагандата това не се изнася в публичното пространство, то през 70-те години ниските добиви при колективните бубохранения започват да са предмет на сериозни анализи. Отчита се, че ниските добиви се дължат на лошите грижи за бубите в кооперативните стопанства - неподходящи помещения, недостатъчна хранителна площ, липсата на бубарски инвентар, крайно незадоволително хранене на бубите, неправилното заплащане труда на кооператорите и др.

Едва сега започват да се търсят резерви за получаване на по-високи добиви. Предлага се на кооперативните стопанства сами да преценят коя форма на бубохранене да приложат. Към организацията на колективно бубохранене се препоръчва да се пристъпи тогава, когато има налице подходяща материална база и инвентар. Приемат се редица решения за подобряване на пашкулопроизводството, увеличават се не един път изкупните цени на пашкулите, създава се нова организация с обединението ПАК в Харманли и т. н.

Въпреки предприетите мерки на държавната власт и програми за бъдещето на отглеждането на копринената буба и развитието на свилоточната и копринено-тъкачната индустрия, бубарството постепенно замира в началото на 90-те години поради различни стопански и демографски причини. Днес този поминък, оставил трайни следи в бита и културата на селищата в региона, е само една значима и интересна част от стопанската история не само за Свиленградския край.

Историята на развитието на бубарството в Свиленградско не се изчерпва с това наше изследване. Макар в стремежа си да бъда крайно изчерпателен по проблема, убеден съм, че за него има още много документи, които днес се пазят в турските, френските, италианските и др. архиви. Един ден, може би, те ще бъдат преведени и ще станат достояние на българската стопанска история. Тогава може да се напише още по-подробно изследване на този важен поминък, да се проследи неговото развитие и търговията през годините, когато тези земи са в състава на Османската империя и този поминък е неделима част от стопанското развитие на района почти през целия ХХ в., част от бита и културата на селищата от този пограничен български край.

БЕЛЕЖКИ

1  Кожухаров, И. Бубарството в България. С., 1970, с.11 - 13.

2 Кръстанова, К Златният стан. Пд., 2007, с. 25.

3 Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. ІІ. С., 1934, с.

424 - 425; Сакъзов, И. Стопанството в средновековна България. Т. ІІІ, 1929, с. 25.

4 Кръстанова, К. Цит. съч., с. 26.

5 Кожухаров, И. Цит. съч., с. 13.

6 Кръстанова, К. Цит. съч., с. 26.

7 Иречек, К. Стари пътувания по България. Периодично списание на Българското

книжовно дружество, год. ІІ, кн. 4, С. 1883, с. 67 - 103; Гандев, Хр. Проблеми на

Българското възраждане. С., 1976, с. 396 - 409.

8 Кожухаров, И. Цит. съч., с.44.

9 Цветкова, Б. Френски пътеписи за Балканите. Т.1. С., 1975, с. 54.

10 Пак там, с. 143.

11 Michov, N. Contribution du commercial dе la Turquie et de la Bulgarie. T.

III. Rapports consulaires fransais, documents officiels et autres documents. Svichtov, 1950, p.

81.

12 Цветкова, Б. Цит. съч., с. 494 - 495.

13 Пак там, с. 189, 224, 230, 270, 407.

14 Кожухаров, И. Цит. съч., с. 16.

15 Пак там, с. 15 - 19.

16 Пак ам, с. 17.

17 Пак там.

18 Пак там.

19 Michov, N. Цит. съч., с. 385; Документи за Българската история. Т. ІІІ, С. 1940, с. 145, 153, 155, 162, 185, 207, 249, 277, 301, 394; Паскалева, В. За търговските връзки между

Франция и българските земи от началото на ХІХ в. до Освобождението. - ИПр., год.

ХVІ, 1960, кн. 5, с. 73.

20-Цариградски вестник, 15 юни 1857; № 402, 25 окт.1858, с. 2;  № 377, 3 май 1858, с. 2;

№ 381, 31 май 1858, с. 4; № 385, 28 юни 1858, с. 1; № 402, 25 октомври 1858, с. 2; №

481, 30 април 1960, с. 3.

21- Съветник, № 22, 19 авг. 1863, с. 1 - 2; бр. 26, 16 септ. 1863, с. 2 - 3; бр. 28, 30 септ.

1863, с.2; бр. 29, 7 окт. 1863, с. 2; бр. 30, 14 окт. 1863, с. 2; бр. 31, 21 окт. 1863, с. 2 - 3;

бр. 14, 4 юли 1864, с.4.

22- Ден, бр. 12, 21 апр. 1875, с.7.

23- Едирне, № 75, 16 април 1869, с. 2..

24 Михов,  Н. Принос към историята на търговията на Турция и България. С., 1971, с. 393, 401.

25- Източно време, бр. 21, 5 юли 1975, с. 1.

26 Карайовов, Т. Материали за изучаване на Одринския вилает. СбНУНК, кн. ХІХ, 1903, с. 1 - 125; Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Миналото на Свиленград. История на града

до 1913 година. С., 1990, с 213.

27 Граматиков, Г. Река Марица като търговски път през  ХVІІІ - ХІХ век. - ИП, кн. 10, с.  88 - 99.

28 Паскалева, В. Цит. съч., с. 53 - 84.

29 Гаджанов, Д. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на ХVІІ век. ПСп, кн. LXX, 1909, с. 714 - 715.

30 Карайовов, Т. Цит. съч., с. 40 - 45; Балканджиев, И. Беломорието, минало,настояще и бъдеще. С., 1942, с. 149.

31 Пак там.

32 Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Миналото на Свиленград. История на града до

1913 година. С., 1990, с 213.

33 Карайовов, Т. Цит. съч., с. 43 - 45, 60.

34 Шопов, Т. Бубарството в България с кратък преглед на производството на пашкули в

други държави. С., 1932, с. 39; Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Цит. съч., с. 214 -

215; - Едирне, бр. 975, 4 авг. 1899, с. 2.

35 Иванчев, М. Производството на пашкули от копринена буба и търговията с тях. С.,

19281 с. 21; Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Цит. съч. с. 213.

36 Централен държавен архив (ЦДА) - С - я, ф. 2089к, оп. 1, а. е. 124, л. 9.

37 Шопов, Т. Кратко бубарство. Защо и как трябва да се отглеждаме буби. С.,

1919, с. 7.

38 ДА - Х - во,  ф. 80к, оп. 4, а. е. 5, л. 109 - 110.

39 Държавен вестник (ДВ), бр. 27, 6 февр. 1918, с. 2.

40 Иванчев, М. Копринарството в  България. - Списание на Българското икономическо

дружество, год. 25, 1926, кн. 9 - 10, с. 448 - 449.

41 ЦДА, ф. 2089к, оп. 1, а. е. 124, л. 3 - 14.

42 Провинция. Свиленград. - Правда, бр. 211, 24 юни, 1923, с. 2.

43 - Стопански вести, бр. 1 - 2, 1924, с 37 - 38.

44 - Борба, бр. 1252, 23 юни 1925, с. 4.

45 - Борба, бр. 1253, 24 юни 1925, с. 4.

46 Шопов, Т. Бубарството в България с кратък преглед….., с. 21, 55.

47 ЦДА , ф. 2089, оп. 1, а. е. 124, л. 6 - 11.

48 Реколтата. - Юг, бр. 2846, 27 юни 1928, с. 2.

49 Шопов, Т. Цит. съч., с. 44 - 48.

50- Борба, бр. 1789, 12 апр. 1927, с. 2.

51 ЦДА, ф. 288к, оп. 4, а. е. 448, л. 8 - 82.

52 ДВ, бр. 91, 22 апр. 1935; - Българска коприна (БК), кн. 4 - 5, 1938, с.13 - 16; БК, кн. 7 - 8, 1939 - 1940, с. 30.

53 Шопов, Т. Цит. съч., с. 44 - 48.

54 ЦДА, ф. 288к, оп. 4, а. е. 448, л. 71 - 72.

55 - Бубарски преглед, бр. 3, 1934, с. 2; бр. 12 - 13, 1935, с. 3.

56 Новата пашкулена реколта. - Борба, бр. 4535, 10 юни 1936, с. 2.

57ДА - Х - во, ф.88к, оп. 1, а. е. 4, л. 1 - 8.

58 Пашкулената реколта през 1937 г. БК, кн. 6, 1937, с. 8.

59 Пак там, ф. 88к, оп. 1, а. е. 4, л. 24 - 25;  а. е. 23, л. 45 - 100.

60 Пак там, оп. 1, а. е. 10, л.19 - 20; а. е. 51, л.1 - 20.

61 - Борба, бр. 5407, 10 май 1939, с.2; бр.5415, 20 май 1939, с. 2; бр. 5475, 3 авг. 1939, с. 2; бр. 5485, 15 авг. 1939, с. 2; бр. 5555, 7 ноем. 1939, с. 2.

62 ДА - Х - во, ф. 88к, оп. 1, а. е. 12, л. 33 - 35; а. е. 14, л. 29 - 31; а. е. 147, л. 5 - 11.

63 Кожухаров, И. Цит. съч., с. 133; Шопов, Т. Цит. съч., с. 20 - 45.

64 М. Георгиев. Селекционен пост в Свиленград. - Свиленградски глас, № 10, 21 юли 1933, с. 2.

65 - Бубарски преглед, бр. 2, 1934, с.10; бр. 9, 1935, с. 3.

66- БК, кн. 7 - 8, 1937, с. 11; - БК, кн. 1 - 2, 1938, с. 7 - 9; кн. 6 - 7, 1938, с. 4, кн. 10, с.14;  - БК, кн. 3, 1939, с. 9, 16; Пашкулената реколта през 1939 г. - БК, кн. 4 - 5, 1939, с. 9; Произведени пашкули през 1941 г. - БК, кн. 5 - 6, 1941, с. 26; - БК, 2, 1942, с. 9, 24.

67 ДА - Х - во, ф. 88к, оп. 1, а. е. 4, л. 24 - 25; а. е. 23, л. 45 - 100; а. е. 10, л. 20; а. е.

134, л. 12.

68 Новата бубарска кампания. - Борба, бр. 5987, 19 апр. 1941, с. 2.

69 Кръстанова, К. Цит. съч., с. 69 - 70.

70 Шкорпил, Х. Природни богатства на целокурна България. Пд., 1`884, с 203 - 205.

71 Николов, И. Къщата. - Сакар, 2002, с. 140 - 147.

72 Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Цит. съч., с. 76.

73 Ракшиева, С. Допълнителни поминъци. - Сакар, 2002, с. 120. - Борба, бр.1852, 1. юли 1927, с. 2.; Заем за бубарството в Свиленград. - Борба, бр. 1789, 12 апр. 1927, с. 2

74 Иванчев, М. Копринарството в България. - Сп. на Българското икономическо

дружество, кн. 9 - 10, 1926, с. 441 - 443.

75 Книга за българските хаджии. С., 1985, с. 46; Берковски, П. Записки. Лом, 1894, с. 125.

76 Шишманов, Т. Районирането на бубарството ни в миналото и поуки от него. - БК, кн. 4 5, 1939, с. 14.

77 Кожухаров, Т. Цит. съч., с. 92 - 93.

78 Шопов, Т. Цит. съч., с. 60, 92.

79 Стопанско значение на културата на черницата. - БК, кн. 7 - 8, 1939 - 1940, с. 24 - 25; Днешното състояние и нужди на нашето черничарство, бубарство и копринарство. БК,  кн. 7 - 8, 1939 - 1940, с. 1 - 7.

80 Иринчев, И. Размножаване на черницата. - БК, кн. 4 - 5, 1939, с. 22 - 23.

81 ДА- Х - во, ф. 869, оп.2, а.е. 3, л. 1 - 16; Шопов, Т. Кратко бубарство. Защо и как трябва да отгледваме буби? С., 1919, с. 31.

82 ДА - Х -во, ф. 88к, оп. 1, а. е.136, л. 4; Шишманов, Т. Рано или късно пролетно

бубохранене - за бялата раса. БК, кн. 4 - 5, 1939, с. 16 - 17.

83 Пашкулно производство и търговия. - Борба, бр. 1852, 1 юли 1927, с.2.

84 Кръстанова, К. Цит. съч., с. 38.

85 Пак там; Ракшиева, С. Цит. съч., с. 122.

86 Кръстанова, К. Цит. съч., с. 7 - 200.

87 Разбойников, Ат., Сп. Разбойников. Цит. съч., с. 215.

88 ДА - Х - во, ф. 86, оп. 1, а. е. 83, л. 1 - 3.

89 ДВ, бр. 110, 15 май 1945, с. 1 - 8.

90 ДА - Х - во, ф.86, оп. 1, а. е. 71, л. 6 - 8; а. е. 8, л. 9 - 21; а. е.9, л. 1 - 7, 14 - 16.

91 ДВ, бр. 77, 4 апр.1946.

92ДВ, бр. 114, 23 май 1946; бр.132, 14 юли 1946.

93 ДА - Х - во, ф.86, оп. 1,  а. е. 10, л. 41 -  44; а. е. 59, л. 1 - 34; а. е. 23, л. 48, 52, 55; а. е. 79, л. 3 - 4.

94 ДВ, бр. 15, 21 ян.1947; бр. 91, 22 апр. 1947; бр. 94, 25 апр. 1947; бр. 144, 22 юни 1948; бр. 145, 23 юни 1948; бр. 209, 6 септ. 1948.

95 Шопов, Т. Цит. съч., с. 90; Кожухаров, И. Цит. съч., с. 78 - 80.

96 Производството на пашкули в Хасковски окръг. - Родопска борба, бр.309, 29 юли, 1950, с. 2.

97 Георгиев, Н. Високи добиви от пашкули. - Родопска борба, бр. 414, 12 юли 1952, с. 3.

98 За високи добиви от бубарството. - Родопска борба, бр. 31, 21 апр. 1954, с. 1.

99 Кожухаров, И. Цит. съч., с. 81 - 82.

100 Чанев, Ч. Черниците - основа на бубарството. - Родопска борба, бр.41, 21 май 1955, с.3.

101 Загорски, Ал. Защо западна бубарството у нас. - Отечествен фронт, бр. 3622, 19 апр. 1956, с. 2.

102 Русев, И. Научно-популярна сесия по бубарство. - Родопска борба, бр. 29, 11 апр. 1956, с. 3.

103 Велкова, Ел. При свиленградските бубохранители. - Родопска борба, бр. 44, 6 юни 1956, с. 3; Беломорски, И. Над 75000 кг пашкули постъпиха в складовете. - Родопска борба, бр. 52, 4 юли 1956, с. 3.

104 Иванов, Д., С. Хубенов. Организация на труда при бубохраненето в ТКЗС. -

Селскостопанска мисъл, кн. 3, 1957, с. 148 - 153.

105 Стефанов, Г. Не се опазват черничевите насаждения. - Родопска борба, бр. 10, 2 февр. 1957, с. 3.

106 Христов, Д. По някои въпроси на пашкулопроизводството. - Хасковска трибуна, бр. 58, 16 май 1959, с. 3.

107 Да изпълним плана за пашкулопроизводството. - Хасковска трибуна, бр. 44, 14 апр.

1960, с. 1.

108 Призив - обещание от бубохранителите от Хасковски окръг. - За кооперативно

земеделие, бр. 66, 20 март 1958, с. 2.

109 Христов, Д., А. Янков. Резерви за увеличаване на пашкулопроизводството. -

Кооперативно земеделие, кн. 4, 1959, с. 9 - 11.

110 Състояние и перспективи за развитието на селското стопанство  в Хасковски окръг.

Пд.,1964, с. 279 - 287.

111 Запрянов, Д. Нужни са наистина ударни дни. - Кооперативно село, бр. 289, 8 дек. 1960, с. 3; Кожухаров, И. Цит. съч., с. 85 - 86.

112 ДА - Х- во, ф. 869, оп. 2, а. е. 3, л. 16 - 29, а. е. 4, л. 1 - 14.

113 Пак там оп. 2, а. е. 9, л. 1 - 7; а. е. 5, л. 34 - 40, 85 - 93; а. е. 15, л. 1- 3.

114 Съвещание по бубарство. - Хасковска трибуна, бр. 49, 25 апр. 1968, с. 1.

115 Грозев, Ж. За повече пашкули в Хасковски окръг. - Хасковска трибуна, бр. 50, 27 апр. 1967, с. 2

116 ДА - Х- во, ф. 869, оп. 2, а. е. 4, л. 1 - 14; а. е. 9, л. 2 - 6; а. е. 15, л. 1- 3; а. е. 10, л. 39 - 40.

117 Начева, Й. Икономическа ефективност на бубарството в АПК „Граничар” в

Свиленград. - Икономика на селското стопанство, 1975, кн. 3, с. 74 - 81.

118 Грозев, Ж. За по-голяма ефективност в бубарството. - Хасковска трибуна, бр. 43, 24 апр. 1971, с. 2.

119 Христов, Д. Бубарството на промишлени основи. - Хасковска трибуна, бр. 59,

1974, с. 1.

120 Начева, Й. За нов възход на бубарството. - Хасковска трибуна, бр. 19, 1974, с.2.

121 Арабаджиев, С. Свилената нишка. - Работническо дело, бр. 329, 24 ноем. 1984, с. 2;

Павлов, В. Ще се скъса ли копринената нишка? - Труд, бр. 119, 19 май 1984, с. 1 - 2.

122 Анева, В. Свилената нишка на една традиция. - Отечествен фронт, бр. 12369, 8 апр.

1986, с.2.

123 Бетлиева, Ж. Старата слава на копринения град. - Граничен хоризонт, бр.16, 12 юни  1986, с. 2 - 3.

124 Стоилов, Д. Перспективи за развитие на бубарството.  - Хасковска трибуна, бр. 5, 11 ян. 1977, с. 2.; Хаджиколев, А. Възраждане на бубарството. - Хасковска трибуна, бр.

47, 19 апр. 1977, с. 2.

125 Берова, Б. Намалява производството на копринени пашкули. - Отечествен фронт,

бр.13140, 30 март 1989, с. 2.

126 Атанасова, Ел. Пашкулите са изкупени. - Граничен хоризонт, бр. 27, 6 юли 1990, с. 1; Колев, Н. Поголовна сеч на черници. - Граничен хоризонт, бр. 50, 13 - 20 дек. 1990, с. 1.

127  Колев, Н. Няма нито един бубохранител. - Старият мост, бр. 19, 12 - 18 май 1994, с.1 - 2.

128 Илчева, К. Започна бубохранилната кампания. - Старият мост, бр. 14, 12 - 18 апр.

1995, с. 3.

129 Илчева, К. ПКИ „Заря” е включено в министерска програма за подпомагане

на бубарството. - Старият мост, бр. 43, 31 окт. - 6 ноем. 1995, с.3.

130 Петрова, К. Няма нито един бубохранител в общината. - Старият мост, бр. 20, 27 май -  2 юни 1997, с. 3.

131 Цанова, Е. Първи сме в Европа по бубарство. - Земя, бр. 180, 20 септ. 2007, с. 1 - 7.

ГЛАВА ВТОРА

КОПРИНЕНАТА ИНДУСТРИЯ В СВИЛЕНГРАД 1922 - 1944 Г.

1. КООПЕРАЦИЯТА - ПЪРВОТО СТОПАНСКО СДРУЖЕНИЕ В БУБАРСТВОТО. УЧРЕДИТЕЛИТЕ. ОРГАНИЗАЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ

Производството на пашкули като един от основните поминъци на голяма част от градското население в Свиленград и домашното точене на коприна през ХІХ и първите две десетилетия на ХХ в., развитието на това производство в селищата по долината на р. Марица като допълнителен поминък за местното население, променените стопански условия след Балканските и Първата световна война, изпитва все повече необходимостта от създаването на специализирана институция, която конкретно да организира прибирането, сушенето, сортировката и общата продажба на пашкулите в района. Тази идея се споделя както от местните общински власти, така и от съответните държавни институции след присъединяването на Свиленград към пределите на Българската държава през 1912 г.

Дотогава пашкуленото производство в района на Свиленград е пряко свързано с стопанското развитие и правовите отношения на Османската държава. Произведените пашкули по традиция се изнасят на тогавашните пашкулени тържища, наречени „мезани”, изкупуват се на свободно договаряни цени и са облагани с редица държавни данъци и такси, от което страда местното население.

Непосредствено след войните голяма част от нормативните актове при новите стопанско-икономически условия се променят. Например Законът за повдигане на копринената индустрия в Княжество България от 1907 г., който урежда развитието и насърчението на този отрасъл, сега на практика става неприложим. Това кара законодателните институции в страната през 1920 г. да поставят проблема за нов проектозакон за изменение и допълнение на Закона за копринената индустрия. Целта на новия закон е да постави пашкулопроизводството и копринената индустрия в условията на новата стопанска действителност и подпомогне тяхното развитие. 1

За развитието на земеделското стопанство в новоосвободените земи държавата предприема активизиране на кооперативното движение в редица градове и села, началото на което е поставено през 1890 г. Повечето кооперации се насочват предимно към кредитна дейност, използвайки ограничени собствени средства и повече кредити от Българската земеделска банка (БЗБ). Редица земеделски кооперации си поставят обаче и съвсем други задачи - наченки на кооперативно обработване на част от земята, създаване на кооперативни магазини и складове, доставка на качествени семена, изкупуване и търговия на определена земеделска продукция и т. н. Създаването на кооперации за различни стопански дейности е най-голямото постижение в развитието на кооперативното движение от миналото на страната. 2

В развитието на земеделските кооперации са заинтересувани донякъде и пашкулопроизводителите от Свиленград и района. Те могат да разчитат на по-големи кредити от кредитните кооперации, да реализират по-големи изгоди от кооперацията при общата продажба на произведените пашкули поради по-големите мащаби на своята стокова продукция. В кооперативното движение се включва почти цялото население на града без оглед на неговата професионална заетост. Като допълнителен стопански поминък, пашкулопроизводството се практикува от всички жители на града.

Наистина самата идея за кооперативно изкупуване, сушене и продажба на пашкулите е нова в сравнение с развитието на кооперативното земеделие. В страната има изградени стотици земеделски кооперации, но в този вид - като кооперация на бубохранителите тази идея се прилага за първи път в новоосвободените земи.

За провеждането на стопанската политика на държавата, по места е създадена през 1903 г. Българска земеделска банка (БЗБ), подчинена на Министерството на земеделието. Тя има за цел да кредитира селските стопанства и кооперативни сдружения в страната, да урежда покупко-продажба на техни произведения, да доставя земеделски машини, сечива и оръдия и да съдейства за развитието на земеделието. 3

Непосредствено след Първата световна война в резултат на променените политически и стопански условия БЗБ, която е държавна, за да стимулира земеделското производство в района, открива през 1914 г. в Свиленград свой клон, който изиграва съществена роля за развитието на пашкулопроизводството и в създаването и развитието на Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград. Тя изиграва важна роля в развитието на земеделското стопанство. Чрез клона на БЗБ в града,  се извършва известна стопанска пропаганда в създаването на кооперацията. Като държавна банка, нейната основна задача е да кредитира всички стопански инициативи и преди всичко на стопанските сдружения. Именно БЗБ е инициатор и кредитор на създадената през 1921 г. Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” в Свиленград.

Стопанското развитие в страната през 20-те години се отразява безусловно и върху  производството на пашкули. Започва възстановяването на селското стопанство, което най-вече е от значение за Свиленградския край, който е понесъл големи загуби през тези години като пограничен район. Възстановява се бавно и пашкулопроизводството.

През 1920 г. БЗБ за първи път, за да регулира пазарните цени, се явява на пашкуленото пазарно тържище в Свиленград и закупува на твърди цени пашкулите. Това внася известно успокоение сред производителите. Доволни от намесата, че интересите им се запазват, производителите искат тази намеса да се прояви в друга форма - вместо да закупува на твърди цени, да прибира пашкулите и след продажбата да изплаща стойността им. БЗБ, водена от държавните интереси и желанието да бъде повече полезна на производителите, уважава исканията им. Прибира пашкулите срещу известен аванс, изпраща ги за сушене, складиране и сортиране в банковия антрепозит и сушилня в гр. Харманли. След тяхната продажба изплаща стойността им на производителите. Така банката практикува през 1921 и 1922 година.

Тези условия, при които банката работи, са добър пример и оказват своето благотворно влияние за създаване на кооперативни начала за извършване на същата дейност, която дотогава е нейно дело. Производителите виждат смисъла на една такава кооперативна организация, след като се уверяват от опита на банката, която може да ги направи независими от търговците и спекулантите. Само за две години в Свиленград се създават необходимите условия за учредяването на  кооперация на бубохранителите.

Идеята за създаване на институция, която конкретно да се занимава с организацията, изкупуването и преработката на пашкуленото производство, узрява през годините. Инициативата е отново на БЗБ в лицето на нейните служители, които в повечето случаи са свиленградчани. Подкрепена е от почти цялото население на града. Те дават пълната си подкрепа и съдействие за основаване на кооперация на бубохранителите, наречена при учредяването „Коприна”. Особено ревностен привърженик на тази инициатива е ревизорът при централното управление на банката Димитър Стоянов. Същият има добър опит и умение в кооперативното дело, не жали труд и време и спомага за бързото реализиране на идеята за създаване на кооперацията, като изработва и проектоустава. Банката е двигателят на всички начинания и при учредяването на кооперацията тя подбира и кани за учредители преди всичко интелигенцията на града, чиновници, общественици и стопански дейци.

На 11 декември 1921 г., в една от стаите на училището в махалата „Баяндър” - днешният център на града, се събира група граждани за основаване на кооперативно сдружение на бубохранителите. В учредителното събрание участват 44 жители на Свиленград, които години наред предопределят стопанското развитие на града. Поради значимостта на тяхното голямо стопанско начинание, днес всеки жител на Свиленград би следвало да знае техните имена и да бъдат те свързвани със стопанското замогване на града през идните години. Несправедливо би било към тях и тяхната памет да не изброим имената им в нашата история за създаването и дейността на кооперация „Коприна” от деня на нейното основаване до края на 90-те години на ХХ в., когато в България се слага край на отглеждането на копринената буба и се прекратява производството на естествена коприна. Техните имена, които остават завинаги в пантеона на българското свилоточене са: Димитър Райков, хаджи Георги Дишлиев, Михаил хаджи Грудев, Михаил Георгиев, Георги Попов, Атанас Димов, Стефан Чамов, Андрей Петров, Атанас Сарафов, Христо Ковачев, Кирчо Жеков, Димитър Байрямов, Грудьо Танев, Тенчо Бързев, Атанас Бояджиев, Христо Бутраков, Желязко Метларов, Владимир Разбойников, Мавроди Каракачев, Христо Дянков, Петър Димов, Станко М. Разбойников, Атанас Калайджиев, Георги Трандафилов, Христо Аргиров, Васил Марков, Кольо Дичев, Никола Парашев, Тодор Киризев, Станко Сп. Разбойников, Атанас хаджи Колев, Георгаки Кокопалов, Александър Попов, хаджи Тодор Пейков, Георги Дулев, Атанас Разбойников, Теньо Катсамунов, Михаил Делибизов, Стефан Стефанов, Атанас Скерлев, Костадин Бахаров, Александър Фурнаджиев, Георги Делибозов и Димитър Тодоров. Много от тези учредители, както ще видим по-нататък в нашето изложение, години наред вземат участие под една или друга форма в ръководене и организиране производствената дейност на кооперация „Коприна”. Всички учредители са жители на Свиленград.

Съгласно чл. 7 от Закона за кооперативните сдружения, председателското място се заема от най-стария гражданин между учредителите - Карчо Жеков, който определя за секретар на заседанието Станко М. Разбойников, а Христо Дянков и Александър Попов определя да подпишат протокола от заседанието. След като се конституира управителното тяло на заседанието, съгласно чл. 3 и 6 от Закона за кооперативните сдружения, то се обявява за учредително и се решава: „Да се основе кооперативно сдружение на бубохранителите с название „Общо кооперативно сдружение на бубохранителите „Коприна” - Свиленград”.

Поканеният да присъства на учредително събрание финансов инспектор Димитър Стоянов от БЗБ прочита и обяснява предварително подготвения устав, който се прилага към протокола и се приема от членовете - учредители. Според изискванията се избира управителен и контролен съвет. Събранието възлага на управителния съвет (УС) да впише в съда сдружението в търговския регистър. Уставът на кооперацията е публикуван в брой 1773 на ДВ от 27 юли 1922 г. Само след 5 години уставът е допълнен и частично променен. Представяме текста на изменения и новоприет устав на кооперацията от 1927 г.

УСТАВ НА РАЙОННАТА КООПЕРАЦИЯ НА БУБОХРАНИТЕЛИТЕ

„КОПРИНА” В ГРАД СВИЛЕНГРАД

I. ФИРМА, РАЙОН, СЕДАЛИЩЕ

Чл.1. Основава се кооперативно сдружение на бубохранителите с ограничена отговорност с район Свиленградска административна околия и близките села и градове от съседните околии със седалище гр. Свиленград под фирма: „РАЙОННА КООПЕРАЦИЯ НА БУБОХРАНИТЕЛИТЕ - „КОПРИНА” в гр.Свиленград.

ІІ. ЦЕЛ, ТРАЕНЕ И ОТГОВОРНОСТ

Чл.2. Целта на сдружението е: а) да подобри качеството и да за¬сили количеството на пашкулното производство в Свиленград и района му; б)да организира обща продажба на печени пашкули произведени от членовете му и да получи за тях най-износни цени; в) да построи собствени печкосушилни и антрепозити с всички необходими постройки и инсталации; г) да инсталира собствена филатура и тъкачница, когато средствата на кооперацията повеляват; д) да развие и засили спестовността на членовете си и населението; е) да организира за сметка на членовете си доставката на стопански потреби; ж) да набави за улеснение на членовете си свой стопански инвентар; з) да засили кооперативната стопанска дейност на членовете си и да организира разпространяването на агрономическите познания за рационалното отглеждане на копринената буба; и) да се грижи за умственото и нравственото повдигане на членовете си и да урежда възникналите спорове между тях чрез дружествен помирителен съд; к) да подпомага крайно нуждаещите се членове; л) да организира и други предприятия, които са от интерес на кооперацията.

Чл. 3. Сдружението се основава за 101 години.

Чл.4. Членовете отговарят за задълженията на дружеството десетократно върху сумата на подписаните от тях дялове.

ІІІ. СРЕДСТВА

Чл.5.Сдружението образува своите средства от: а) дялов капитал, б) фондове, в) срочни и безсрочни влогове, г) печалби и такси и д) субсидии и дарения.

Чл.б.Дяловият капитал е неограничен. Номиналната стойност на дяла е 100 лева. Дяловете са именни. Дяловете дават право на дивидент след внасянето им напълно за половина престои година. Всеки член най малко внася един дял, а най много 400 дяла.

Забележка. За увеличение на дяловия капитал дружеството удържа всяка година по решение на общото събрание известен процент от стойността на пашкулите за дялове на членовете.

Чл.7. Всеки член внася по 2% от стойността на предадени¬те пашкули за фонд постройка сушилня и антрепозит.

Забележка: Производителите на пашкули от основаването на кооперацията станали членове на кооперацията през и след 1926 година, както и членовете на кооперацията, които не дават цялото  си производство на сдружението, плащат процентни удръжки за фонд „постройка сушилня и антрепозит” по размер, определен от общо¬то събрание.

Чл.8. Сдружението образува редовно два фонда: а) резервен фонд, който се образува ежегодно от 20% от чистата печалба и от встъпителните вноски и служи за покриване  загубите и  б) фонд за общополезни начинания, който се образува от 5% от чистата печалба. По решение на общото събрание се образуват и други фондове.

Чл.9. За операциите и услугите, които дружеството извършва, се вземат  лихви и такси, размера на които се определя от общото събрание, а доставките и другите предприятия печалби, които се определят от управителния съвет.

Чл.10. За усилване на своите средства по решение на общото събрание, сдружението си открива кредит пред съюза, към който се числи, или пред БЗБ, сконтира и депозира портфейла си, сключва заеми, депозира стоките си и ипотекира имотите си.

Чл.11. Дяловите не могат да се залагат, прехвърлят или запорират. Обаче прехвърлянето на дялове може да става върху член от семейството, който е също член на кооперацията. Наследниците могат да поемат дяловете на починалия член, ако управителният съвет ги одобри за членове.

Чл.12. Стойността на дяловете се повръща 6 месеца след търговската година на сдружението при излизането или изключването на членовете.

ІV. РАБОТА

Чл.13. Сдружението отпуща на всички членове аванси срещу залог на пашкули след депозирането им в дружеството. Тези аванси ще бъдат до 80% от текущата пазарна стойност на пашкулите според качеството им и със срок до окончателната продажба на пашкулите.

Забележка. В случай, когато някой крайно беден член се намери в невъзможност да отгледа докрай бубите си, или пък на такъв се случи друго нещастие, свързано с неговия поминък и семеен живот и не може да получи материална подкрепа от съществуващите кооперативни кредитни учреждения, на такъв кооперацията може да даде аванс срещу пашкулите му и преди да ги е изкарал и депозирал със същия срок.

Чл.14. Сдружението приема срочни влогове от една до пет години, включително и безсрочни влогове с лихва каквато определи общото събрание.

Чл.15. Дружеството доставя или произвежда в собствен разсадник черничеви фиданки за членовете си, и ако има излишни, продава и на не членове по  цени определени от управителния съвет.

Чл.16. Дружеството произвежда пашкули с демонстративна цел.

Чл.17. По специален правилник, приет от общото събрание, дружеството приема от членовете си произведените от тях пашкули в собствената си печкосушилня за изпичането им, които съхранява  в своя антрепозит до извършване на общата продажба.

Забележка. Дружеството може да приеме пашкули и от не членове, но само на. тия  вън от района на кооперацията за тяхна сметка и отговорност с право  то да ги продаде като от стойността им удържи 10% фонд постройка сушилня и антрепозит. На такива производители се отпуща аванс срещу депозираните пашкули в размер и условие определени от управителния съвет.

Чл.18.Условията за постройка на антрепозит и инсталирането на печкосушилнята, филатурата и тъкачницата се одобряват от общото събрание по предложение на управителния съвет и със съгласието на кредитора.

Чл.19. Дружеството организира за сметка на членовете си или за своя сметка доставка на инвентар и други потреби за поддържане стопанствата и за увеличение на производството.

Чл.20. Щом сдружението констатира, че има налице всичките условия за източване или пък за изтъкаване на пашкулите, депозирани от членовете по

решение на общото събрание с отделен правилник, дружеството извършва източването или изтъкаването и продава по най-износни цени получените произведения.

Чл.21. За да се подобри и запази качеството на пашкулите в Свиленград и района му и да се увеличи производството им,  взима следните мерки: 1) Организира произвеждането на бубено семе чрез свои греньори, на които създава всички необходими условия за целта; 2) Чрез свои органи със специална подготовка наглежда и упътва храненето на бубите  в бубарниците на членовете си, като им дава необходимите научни наставление за доброто отглеждане на бубите ; 3) Урежда курсове за отглеждането на бубите, за засяване и отглеждане на черничевите градини, курсове за обучаване членовете и техните домашни по източването и тъкането на коприната, като  за целта създава всички необходими условия и  4) Издава брошури и листове по бубарството, издава вестник за защита интересите на кооперацията и даване кооперативна стопанска просвета на

членовете си.

V. ЧЛЕНОВЕ

Чл.22.Членове на дружеството могат да бъдат  всички жители  от дружествения район, е определен  в чл.1 на настоящия устав, които

са български поданици, без разлика на пол и народност, пълнолетни и могат да. разполагат с имотите си самостоятелно,  които имат  граждански и политически права, не са вредни за целите и интересите на дружеството и които произвеждат пашкули.

Забележка: По предложение на УС общото събрание приема за членове и лица, непроизводители на пашкули, но с доказани заслуги и познания по кооперативното дело и специално по бубарството,

Ч л.23. Не могат да бъдат членове: 1) зеленичарите, лихварите, търговците на пашкули и техните комисионери; 2) членове на друго кооперативно сдружение,

което извършва обща продажба на пашкули, или такива, които влизат в управителните тела на акционерни кредитни дружества.

Чл.24. Встъпването в членство става, с писмено заявление до  управителния съвет, в което желаещият заявява, че са му известни постановленията на устава, правата и задълженията на членовете и състоянието на сдружението. Управителният съвет е длъжен в 30 дневен срок да разреши приемането за член на просителят и да го уведоми. Ако не направи това, или ако откаже  членството, просителя има право да се оплаче на контролния съвет, а против решението на последния - на общото събрание.

Чл. 25. Всеки член е длъжен: 1) Да внесе 100 лева встъпителна вноска за усилване  на резервния фонд. Общото събрание може да увеличи тази вноска; 2) Да внесе по 2% от продажната стойност на пашкулите за фонд сушилня и антрепозит; 3) всеки член е длъжен да запише най-малко един  дял от 100 лв. Общото събрание може да предвиди и повече задължителни дялове;  4) Да отговаря ограничено и десетократно върху подписаните от него дялове; 5) Да депозира в кооперацията цялото производство пашкули, което произвежда всяка година.

Забележка. Освобождават се от задължението да внасят цялото си производство само ония членове, приети в кооперацията съгласно забележката към чл.22 от настоящия устав, греньорите и отгледвачите на пашкули за производство ; 6) Да вземе семе за буби по възможност от сдружението; 7) Да урежда навреме отпуснатите му от дружеството аванси срещу пашкули; 8) Да присъства на общите събрания; 9) Да предпочита и участва в дружествените доставки и организирани услуги; 10) Да изпълнява разпорежданията на. устава, правилниците и решенията на общите събрания, да се подчинява на законните решения на дружествените органи. 11) Да уведомява навреме сдружението за недобро съвместно отнасяне към него от страна на членовете и за причинявани вреди; 12) Да работи според силите си за постигане на дружествените цели; 13) Да  бъде най малко две години член на сдружението.

Чл. 26. Всеки член има право: 1) Да участва в общите събрания с решаващ глас; 2) Да избира и да бъде избиран в управителните тела; 3) Да се ползва от сдружението с аванс срещу пашкули съгласно чл. 13 от настоящия устав; 4) Да се ползва от дружествените доставки; 5) Да се ползва и участва в дружествени общи продажби; 6) Да се ползва от дружествения инвентар; 7) Да се ползва от дружествените стопански съвети, организирани курсове и други услуги; 8) Да се ползва съгласно устава от печалбите на сдружението; 9) Да внася на оползотворените своите излишъци в сдружението; 10) Да  внася в сдружението повече дялове от задължителните, но не повече от 400 дяла; 11) Да отнася към управителния съвет за разрешение на сдружението свои спорове с членовете, за които иска да се помири чрез взаимно разбиране.

Чл.27.Членството престава: а) с изключване, б) поради изселване,  в) поради смърт и г) доброволно излизане.

Забележка Доброволното излизане от сдружението се допуска само в края на всяка дружествена година с писмено  предизвестие до управителния съвет 6 месеца по - рано. Този срок е задължителен и за онези членове, които искат да се изселят.

Чл.28. От сдружението се изключват членовете 1) Които не изпълняват постановленията на устава, правилниците и решенията на общите събрания;

2) Които не се подчиняват на законните решения на управителните тела;

3) Които работят против целите и интересите на сдружението; 4) Които бъдат

осъдени за позорни престъпления; 5) Които не посещават 3  пъти  подред общите събрания без оправдателни причини; 6) Които не изплатят навреме дяловете; 7) Които не  устоят на обещанието си за участие в предприятията на сдружението и са причина за разстройване на предприятието; 8) Които с делата си са се компрометирали и  вредят за преуспяването на сдружението.

Чл.29. Изключването на членовете става от управителния съвет с 2)3 болшинство и с одобрение от контролния съвет. Решението за мотивите се вписва в протоколната книга, отбелязва се в книгата на членовете и се известява на изключения срещу разписка.

Изключеният може да се оплаче писмено чрез управителния съвет на общото събрание най-късно 30 дни след предаденото му съобщение. В случай, че не направи това, губи право на членство.

Изключването за нередовност може да става след като членът е бил предизвестен четири седмици по рано за нередовността.

Чл.30. Преставането на членство за починалите членове се съобщава от управителния  съвет с разписка на наследниците  им, а за изселените и доброволно напусналите - директно.

Чл.31. Наследниците на починалите членове могат да ги заместят, ако те притежават качеството за членство и заявят това  в 3 - месечен срок.

Чл.32. Отговорността на членовете трае три години от деня на членството им по каквито и да било причини.

VI.УПРАВЛЕНИЕ

Чл. ЗЗ. Кооперацията се управлява от следните органи;

а.) общо събрание

б) управителен съвет

в) контролен съвет.

А. ОБЩО СЪБРАНИЕ

Чл.34. Общото събрание упражнява правата, които всички членове имат в делата на сдружаването и неговите законни решения са задължителни за всички членове и дружествени органи.

Чл.35. Всеки член има право в общото събрание само на един глас.

Чл.36. Общите събрания биват редовни и извънредни. Редовното общо събрание се свиква от управителния съвет всяка година след изтичането на отчетната година. Ако управителният съвет не свика редовно общо събрание до края на месец март, това трябва да стори до 10 април контролният съвет. Ако и той не свика събранието, 1)10 от членовете могат да поискат разрешение от Окръжния съд да свикат те събранието. В последния случай в поканата за свикване на събранието трябва изрично да се каже, че това става по решение на съда.

Чл.37. Извънредното общо събрание се свиква от управителния съвет винаги, когато е нужно. То може да бъде свикано и от контролния съвет. Извънредното общо събрание се свиква без отлагане в законния срок и когато една десета част от членовете поискат това. Искането се поднася на управителния съвет писмено. В него трябва да бъдат указани причините и целта на свикването на събранието. Ако управителният съвет не изпълни това искане, членовете които са го предявили, могат да поискат от Окръжния съд нужното разрешение да свикат те събранието.

Чл. 38. Общото събрание се свиква с писмена покана най- малко 8 дни преди датата на събранието, без да се смята датата на поканата и датата на събранието. В поканата трябва да се означат всички въпроси, които ще бъдат разгледани, както и мястото където се свиква събранието. Поканата се подписва от двама членове на управителния съвет, когато събранието се свиква от него, но ако се свиква от контролния съвет - от двама негови членове. Когато събранието се свиква от членовете, поканата се подписва от тези, които го свикват. В този случай в поканата се отбелязва, че събранието се свиква с разрешение на Окръжния съд.

Чл.39. Разискванията в общото събрание се ръководят от председателя на управителния съвет, или от тези на контролния съвет, в зависимост от това кой съвет езпраща поканата. Когато събранието е свикано от членовете, те предлагат избирането на председател. Председателят на събранието предлага избирането на секретар, който ще води протокола на заседанието и двама членове - свидетели, които да го подпишат.

Чл.40. Общото събрание е законно и може да взема решения ако присъстват повече от половината от всички членове. Ако не се явят толкова, заседанието се отлага за следващия ден и час без покана и се смята за законно, колкото и членове да са се явили.

Чл.41. Решенията  на общото събрание са законни, когато са гласувани с вишегласие на присъстващите членове. При равногласие гласът на председателя е решаващ, а при избор се тегли жребий. Гласуването става  чрез вдигане на ръка, а при избор на управителните тела - с тайно гласоподаване.

Чл.42. Решения, които не са в съответствие със закона на кооперативните сдружения, с настоящия устав, или не е спазен установения ред при вземането им, са незаконни и за тяхното изпълнение носят отговорност членовете на управителния съвет.

Чл.43. Общото събрание се занимава със следните въпроси, които засягат интересите на кооперацията:

1) Приема всички правилници, които изискват интересите на кооперацията;

2) Произнася се по отчета на управителния съвет и доклада на контролния съвет върху операциите, сметките, годишната равносметка, както и разпределението на печалбите и загубите през отчетната година;

3) Освобождава или не от отговорност членовете на управителния и контролния съвети за делата им по управлението на кооперацията;

4) Избира членове на управителния и контролния съвет;

5) Определя размера на заемите, които кооперацията може да сключи;

6) Приема тарифа за лихвите и таксите, които кооперацията взема или дава на авансите за пашкули, влоговете и други операции;

7) Разрешава организирането на нови предприятия и приема правилниците за тях;

8) Разрешава купуването на стопански инвентар и други движими и недвижими имоти за целите на кооперацията;

9) Гласува бюджета;

10) Решава за даване под съд членовете на управителните тела и избира пълномощници за водене на процесите;

11) Разглежда оплаквания против членовете на управителния и  контролния съвет и други предложения за дейността на кооперацията. Оплакванията и предложенията се внасят  за разглеждане в общото събрание, ако са били съобщени  писмено на управителния съвет 14 дни преди събранието;

12) Дава тълкувание на членовете на устава и приетите правилници от общите събрания;

13) Изменя или допълва устава;

14) Разрешава сливането на  кооперацията с други кооперации;

15) Разрешава ликвидирането на кооперацията и назначава ликвидатори;

16) Разрешава записването на кооперацията за член на районния, окръжния или общия съюз на Българските земеделски  сдружавания, както и членуването й в съюза на кооперативните сдружения на бубохранителите в България, или друго кооперативно учреждение;

17) Избира делегати за кооперативни конгреси. Тази работа може да възложи на двете управителни тела;

18) Изобщо общото събрание се произнася по всички въпроси, поставени на дневен ред;

19) Решението на общото събрание относно изменението на устава, присъединяването на кооперацията към друго сдружение или разтурването й могат да се вземат само със съгласие на две трети от членовете на кооперацията. В случай, че първото общо събрание не се състои, то събранието се свиква наново и то може да решава горните въпроси с болшинството на най - малко две трети от присъстващите членове.

Чл.44. Протоколът на общото събрание се представя незабавно в Окръжния съд и кредитора в оригинал или заверен препис.

Б. УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Чл.45. Управителният съвет се състои от 7 члена, избрани от общото събрание. Мандата му е 3 години.В края на първата година излизат двама, в края на втората други двама и останалите трима - в края на третата  година. Те могат да бъдат преизбрани. Членовете на този съвет избират председател. Общото събрание избира и трима запасни членове за една година.

Чл.46. Управителният съвет се свиква на заседание от председателя или най-малко от двама членове, при нужда. Заседанията  са законни, ако присъстват най-малко четирима члена. Решенията от заседанията се вписват в протоколната книга. Членовете на управителния съвет получават предвиденото от общото събрание възнаграждение на заседание и установения процент от чистата печалба.

Чл.47.Член на управителния съвет, който без уважителни причини отсъства от три заседания последователно, се счита, че е подал оставка и се замества от запасните членове. Решението за заместването му се връчва незабавно в писмен вид. Отговорността на подалия оставката си член на съвета престава от деня, когато е съобщил писмено за оставката си на контролния съвет.

Чл.48. За сдружението подписват: а) всички членове на управителния съвет, когато се отговаря и сключва заем за сметка на сдружението; б) двама членове на същия съвет във всички други случаи и  в) упълномощени от управителния съвет лица.

Чл.49.Членовете на управителния съвет са  солидарно отговорни до пълния размер на всяка вреда, която са причинили на сдружението, на членовете и на трети лица, поради неизпълнение на длъжността си , или от превишение на властта си.

Те са лично отговорни и тогава, когато са изпълнили противозаконно или противоуставно  решение на общото събрание.

Чл.50. Правата и длъжностите на управителния съвет са: 1) Приема и изключва членове; 2) Определя дневния ред на общи¬те събрания и свиква общите събрания; 3) Съставлява годишен баланс и равносметка за разпределяне на печалбите и загубите както и годишния отчет за своята дейност; 4) Определя аванса срещу пашкулите в зависимост от средствата, с които разполага сдружението; 5) Урежда доставките; определя цените на пашкулите и условията; 6) Приготвя нужните правилници за разните служби; 7) Приготвя тарифа за разните операции; 8) Сключва договори за сметка на сдружението; 9) Представя на Окръжния съд движението на членовете тримесечно, протоколите от общото събрание, годишните сметки, доклада на контролния съвет и в края на годината азбучен списък на членовете и имената на новоизбраните членове на управителните тела за публикуване, а на БЗБ и съюза, ако сдружението е член на такъв - същите книжа и с годишен отчет, без азбучен списък и за всяко тримесечие равносметка; 10) Ръководи и надзирава преписките и отчетността;

11) Присъства при ревизия на сдружението, дава всички улеснения и обяснения на инспекторите и преподписва ревизионните книжа, които прочита на общото събрание и изпраща препис на окръжния съд; 12) Грижи се за напредъка на сдружението и извършва всички действия за неговото преуспяване в кръга на. устава; 13) Приготвя за общото събрание нужния бюджет и настоява за доброто възнаграждение на постоянния ръководен труд на сдружението в кръга на добиваните печалби; 14) Извършва продажбата на антрепозираните пашкули по цени най-износни за кооперацията, прави калкулацията,изчислението на предадените пашкули, разпределя цените им по качества и ги изплаща на кооператорите; 15) Определя гаранциите на служебния персонал със съгласието на контролния съвет; 16) Определя каква най-голяма сума може да се държи в касата като наличност; 17) Упражнява постоянен и строг контрол над делата на подведомствените си чиновници и служещи.

Чл.51.Управителният съвет назначава директор, който не може да бъде член на управителния или на контролния съвет. При напускане на директорът трябва да предизвести управителния съвет най-малко три месеца по-рано. За длъжността, той дава определената гаранция, получава предвидената в бюджета заплата и разрешението от общото събрание, социален процент от чистата печалба.

Чл.52. С протоколно решение управителният съвет определя какви въпроси може да разрешава самостоятелно.Управителният съвет му възлага с решение да подписва заедно с председателя или неговия заместник под дружествената фирма. За всички свои действия директорът се отчита на първото заседание на управителния съвет, което се протоколира. За неодобрените случай, се отбелязва в протокола какви мерки да се вземат, за запазване интересите на сдружението.

Чл.53. По предложение на директора управителният съвет назначава чиновниците и служещите на сдружението. Под негов надзор и с помощта на останалия персонал завежда и ръководи дружествената канцелария и предприятия; следи за интересите на сдружението и пази ценностите; внася излишната наличност по принадлежност, като не се задържа повече от определената сума; държи в изправност всички преписки, всичките сметки, сметководните книги и списъка на членовете; изпълнява секретарската длъжност на управителния съвет; присъства при извършване на ревизиите; Дава необходимите обяснения и улеснява инспекторите в тяхната работа и заедно с управителните тела преподписва ревизионните и други книжа.

Чл. 54. Управителният съвет може да повери касовата служба, счетоводството и деловодството на отделни лица.В такъв случай дружествените книжа и дела се завеждат под ръководството на директора и под неговата и на управителния съвет на кооперацията солидарна отговорност. Ако директорът непрекъснато е служил в сдружението две години, уволнението му става от общото събрание по предложение на. управителния съвет.

Чл.55. Когато работите на сдружението добият едно по-голямо развитие, както в областта на общата продажба на пашкулите, така и в другите му предприятия, по решение на общото събрание, което определя за тази цел нужната гаранция, управителният съвет назначава член на управителния съвет, който може да бъде и председателя, да образува постоянно присъствие с директора. Ако този  член не е председателят, той подписва с директора за председател, когато титулярният такъв не е в канцеларията.Той получава годишно възнаграждение, предвидено в бюджета и в такъв случай не получава възнаграждение на заседание.

Чл.56. Постоянното присъствие разрешава делата на сдружаването до определения размер от управителния съвет и при пълно взаимно съгласие, ги предлага на одобрение на управителния съвет. Въпроси, по които не се постига пълно съгласие, се разрешават  от управителния съвет.

В.  КОНТРОЛЕН СЪВЕТ

Чл.57. Контролният съвет се състои от трима членове, избрани от общото събрание за една година. Те избират председател и секретар. Общото събрание избира и двама запасни членове. Не може да бъде избран за член на контролния съвет излезлият член на управителния съвет, докато не изтече една година след освобождаването му от отговорност.

Чл.58 Членовете на контролния съвет не трябва да бъдат в родствени връзки с членовете на управителния съвет, било по низходяща, било по възходяща или сребърна линия до трета степен включително, било по сватовство до втора степен.

Чл.59.  Председателят, или по покана на двама членове, свиква редовни заседания на всеки три месеца или тогава когато има нужда. Решенията на съвета се вземат с вишегласие, и ако заседанието се състои най-малко от двама членове. В такъв случай тяхното решение трябва да бъде единодушно. Ако член от контролния съвет без оправдателни причини отсъства две заседания по ред, счита се, че е подал оставката и се замества от запасните членове. Решението за заместването не се съобщава писмено.Членовете на контролния съвет получават предвиденото от общото събрание възнаграждение на заседание и установения процент от чистата печалба.

Чл.60. Контролният съвет бди за точното изпълнение на устава, правилниците и  решенията на общите събрания, като контролира делата на управителния съвет и неговите органи. Отговорността, предвидена в чл.53 от закона за кооперативните сдружения и чл.49 от настоящия устав, се отнася и за членовете на контролния съвет. Контролът се състои от: а) Проверка на касовата наличност, ценностите, материалите и имотите; б) Проверка на текущите операции и в) Проверка на годишния баланс, ведомостта за печалбите и загубите, също и годишния отчет.  Проверка на наличното състояние и текущите операции трябва да се извършва поне веднъж на три месеца, а  на годишните сметки - в края на годината. За резултата от проверките се съставя се протокол, които се вписва в протоколната книга Тук се вписват и всички свои решения.

Чл. 61. Контролният съвет е длъжен да представи на общото годишно събрание доклад за състоянието на делата, операциите, сметките и годишния баланс. Без такъв доклад събранието не може да освободи от отговорност както управителния, така и контролния съвет.

Чл.62. Контролният съвет има право да участва в заседанията на управителния съвет със съвещателен глас или да изпраща свой делегат, който следи за вземането на гаранциите и за тяхното пазене. Длъжен е да присъства при ревизиите и преподписва ревизионните книжа, които ако управителния съвет не прочете на общото събрание сам извършва това.

VII. ГОДИШНА РАВНОСМЕТКА - ПЕЧАЛБИ - ЗАГУБИ

Чл.63. Операционната година на. сдружаването започва на първи  януари и завършва на 31-и декември всяка година.

Чл.64. На 31-и декември се приключват сметките на дружеството и се съставя равносметка за положението на сметките, баланс и равносметка за печалбите и загубите. След като се проверят от контролния съвет, тези книжа се предоставят на членовете поне седем дни преди общото събрание.

Чл.65. Годишната равносметка се прави на основата на актива и пасива на сдружението, установени на 31 декември. При съставянето на  годишната равносметка трябва да се имат предвид следните правила:

1) Активът на сдружаването трябва да бъде  установен според сумата, която съответства на стойността на всеки предмет, ценност или ефект във времето на съставяне на равносметката, освен когато пазарната цена е по-висока в какъвто случай се установява костуемата;

2) Съмнителните вземания на сдружаването трябва да бъдат записани само според тяхната вероятна сума на събиране, а съвършено несъбираемите трябва да не се показват. Пасивът на. дружеството се състои от капиталите, фондовете, влоговете и разните дългове на сдружаването, като се запишат напълно.

Чл.66. От придобития бруто приход, като се спаднат в края на годината:

а) бюджетните и други производствени разходи;

б) лихвите на дълговете;

в) амортизацията на движимите и недвижими имоти според тяхната трайност;

г) събраните и приспадащи се за следната година лихви от раздадените аванси, остатъкът съставлява неизплатената стойност на предадените чрез кооперацията пашкули, коприна и копринен плат, и други добити от суровите пашкули, които пашкулопроизводителите от района са внесли за обща преработка и продажба. От тази сума, като се отдели сумата, която според решението на управителния и контролен съвет следва да се заплати на всеки производител срещу всеки внесен килограм сурови пашкули и съобразно качеството на стоката му, остатъка още в момента на приемането им в кооперативния склад, съставлява чистата печалба за кооперацията.

Чл. 67. Чистата печалба се разпределя така: 1) 20% за резервен фонд; 2) 5% за общо полезни начинания; 3) 6 за възнаграждение на управителния съвет; 4) 2% за. възнаграждение на контролния съвет, като се смята и в двата, случая на заседание 6) 7? възнаграждение на чиновниците, служещите и работниците, работили не по малко от три месеци през годината, според по¬лучената от тях месечна заплата; 7) 60% за дивидент на дяловете, но не повече от 8% върху стойността на всеки дял. Общото събрание може да намали дивидента.. Остатъкът след това разпределение се отнася за фонд „Постройка сушилня, антрепозит и други имоти”. Резервният фонд се  увеличава до произнасяне на общото събрание.

Чл.68. Резервният фонд служи за прикриване на общите загуби на сдружаване

то. Ако това не стига, загубите се покриват от фонда за общополезни начинания, но ако и той не достигне съответно се взема от всеки фонд на отделните предприятия  до пълното им изчерпване. След това недостигът се наваксва от дяловете до окончателното им изчерпване.

Чл.69. Фондът за общополезни начинания се използва по решението на общото събрание за културно - стопанска и просветна дейност на сдружаването, а фондът „Постройка сушилня, антрепозит и други имоти” - от управителния съвет, когато има нужда.

Чл.70. Фондовете на сдружаването са неделими. След разтурянето му ликвидаторите ги внасят на оползотворение в БЗБ до основаването в Свиленград на подобно сдружаване.

VIII. ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Чл.71. За всички непредвидени в настоящия устав случаи ще се постъпи съгласно закона за кооперативните сдружавания и търговския закон.

Чл.72. Сдружаването има кръгъл печат с надпис наоколо: „РАЙОННА КООПЕРАЦИЯ НА БУБОХРАНИТЕЛИТЕ В СВИЛЕНГРАД”, а в средата името на сдружаването

„ К ОП Р И Н А” и под него годината на основаването - 1921 година.

Чл.73. Сдружаването публикува своите годишни сметки в органа на общия съюз на земеделските кооперации в България  или  в  органа, ако издава такъв, или в отделно свое издание с отчета.

Чл.74. Настоящият устав е приет на общо извънредно събрание на 17 април 1927 г. с протокол №17 от същата дата в замяна на досегашния устав, по който кооперацията е функционирала, публикуван в брой 1773 на Държавен вестник от 27 юли 1922 г.

В края са изписани поименно всички 248 участници в общото събрание, които са приели и  гласували устава.

Съгласно чл. 30 от новоприетия устав, всеки учредител на кооперацията се задължава да внесе по 20 лв. встъпителна такса и по 100 лв. за дялов капитал. С явно гласоподаване се избират членовете на УС, който се конституира в следния състав: Председател - Христо Дянков - учител. Същият години наред е един от най-добрите греньори не само в Свиленград, но и в страната. Подпредседател (зам. председател) е Теньо Катсамунов - земеделец. За касиер е избран Александър Фурнаджиев - началник на БЗБ, секретар - Станко М. Разбойников - учител и член - Тодор Петков- учител. В състава на Контролния съвет (КС) за председател е избран Александър Попов - учител и членове Александър Бояджиев и Михаил Делибозов - бубари.

Първият председател на кооперацията Христо Дянков е роден през 1882 г. в Свиленград, завършва Одринската гимназия „Д-р Петър Берон” и се отдава на учителската професия, като учителства в различни селища на Одринския вилает. След 1903 г. се връща в Свиленград и е учител до обявяването на Балканската война. През тези години успява да завърши в гр. Бруса (Бурса - Турция) курс за произвеждане на бубено семе и става един от първите греньори в Свиленград. След войните е не само учител, но се включва и активно в културния и стопански живот на града. Извоювал достатъчно авторитет сред своите съграждани, той е поканен от БЗБ да оглави новосъздадената кооперация на бубохранителите през 1921 г.

Още на следващия ден след учредителното събрание, УС се събира на първото свое заседание, за да реши организационни въпроси, съгласно приетия устав на кооперацията. Приема се да се отпечатат 10 кочана - квитанции от по 100 листа за събиране на дяловия капитал от всеки член на кооперацията. Бланката на кооперацията и печатът се приема да бъдат направени от гума и да се плати възнаграждение от 60 лв. за преписването на устава на кооперацията на пишеща машина. По-нататък се решава да бъдат закупени протоколни книги - входящ и изходящ регистър, да се абонира дружеството за вестник „Кооператор”, да се подготви материал за пресата за основаване на дружеството. И тъй като по това време, когато се учредява кооперацията, се раздават помощи от държавата за опожарените имоти в Свиленград през войните, се очаква да пристигне от София председателят на Общонародния съюз на земеделските кооператори Петър Дичев. Предлага се той да говори по целите на бъдещото развитие на дружеството, тъй като по това време много от бубохранителите разполагат с повече пари и по-лесно биха се записали за членове на кооперацията.

Една от първите дейности на УС на новата кооперация е да изработи и приеме правилник по прибирането, сушенето и сортирането на пашкулите. Само една година е изминала от приемането на правилника, но практиката показва, че той не отговаря на предназначението си. Това кара ръководството на кооперацията да разработи нов правилник, който е приет на общо събрание едва през април 1927 г. и се прилага при новата пашкулена кампания през същата година.

За да се добие най-точна представа за работата на кооперацията по прибирането и обработката на пашкулите, преди те да бъдат продадени, предлагаме пълният текст на приетия правилник. Всъщност той разкрива подробно практическата дейност на кооперацията. Този правилник се прилага също само една година и търпи промени през 1929 г., но в общи линии те не се различават по същество, поради специфика на работа. 4

ПРАВИЛНИК

ПО ПРИБИРАНЕ, ИЗСУШАВАНЕ, ПАЗЕНЕ И СОРТИРАНЕ

НА ПАШКУЛИТЕ В КООПЕРАЦИЯ „КОПРИНА” - СВИЛЕНГРАД

І. ОБЩИ УПЪТВАНИЯ

1. Всеки кооператор е длъжен да депозира всяка година в кооперация „Коприна” пашкулите от цялото си производство, съгласно чл. 17 от устава.

2. Предаваните пашкули от кооператорите в кооперация „Коприна” се избират от вейките на деветия ден от последното прибиране на закъснелите буби от постелките.

3. Снетите пашкули от вейките се почистват от влакното, като същевременно се разделят на хубави, лекеливи, двояци и мекуши.

4.Така почистените и подредени пашкули се отнасят и предават в антрепозита от името на члена - кооператор, но не и от членовете на семейството му, като всеки член носи и членската си карта. За предадените в антрепозита пашкули кооператорът получава бордеро от кочан, подписано от писара, който издава бордерото и магазинера по приемането. В бордерото се отбелязва количеството и качеството на пашкулите, поредният номер на бордерото и номерът на членската карта.

ІІ. ПРИЕМАНЕ НА ПАШКУЛИТЕ

5. Пашкулите се приемат от управителния съвет, подпомогнат от следния персонал, който той назначава: магазинер по приемането, експерт, кантарджия, нужното число писари и работници. Работата на този персонал без магазинера трае от започването до привършването на приемането на пашкулите.

6. От назначените по приемането на пашкулите лица експертът подпомогнат от магазинера по приемането, определят качеството на пашкулите, кантарджията ги претегля внимателно, един писар издава бордеро за приетите пашкули, другият писар записва в дневния лист по качество и количество приетите пашкули. Магазинерът по приемането, след като провери еднаквостта на качеството и количеството на пашкулите по бордерото и дневния лист, подписва бордерото и го предава на кооператора, а работниците вземат пашкулите от производителите, помагат за претеглянето им и след това носят пашкулите на определеното от магазинера място в салона.

7. Пашкулите се приемат всеки ден от 7 до 12 ч. сутрин и от 2 до 7 часа вечер. При постъпление на повече пашкули приемането може да продължи и до 8 часа вечерта.

8. Всяка вечер след преустановяване на приемането на пашкулите, магазинерът по приемането, като установи общото количество на приетите през деня пашкули, заверява дневния лист с подписа си с означения номер на бордерото. След проверка същият дневен лист се подписва от директора и един член от УС. Така подписан кочанът от бордерата се предава на касиера срещу подпис на гърба на последното бордеро за съхранение, което на следващия ден се връща на магазинера по приемането срещу подпис, а дневният лист се предава в канцеларията на кооперацията.

9. Магазинерът по приемането, в присъствието на Директора и един член от УС, по време на приемането на пашкулите всеки ден, или когато УС намери за добре, от различни места на определено количество от приетите пашкули взема такива за проба, с оглед теглото на пашкулите за проба да отговаря на теглото, когато са приети. Пашкулите за проба от 3 кг. точно притеглени в присъствието на горните лица се поставят в пробни торбички, които след като се номерират, запечатат и подпишат от всички, се дават за изпичане. Торбичките трябва да бъдат така направени, че да могат поставените в тях пашкули за проба да бъдат напълно изсушени. Дарата на торбичките, заедно с връвта, червения восък, картона и др. се вземат предварително. По време на печенето на пробите температурата на всяко сандъче се проверява с топломер. При вземането и разпечатването на пробите присъства и член на Контролния съвет.

10. Пашкулите за проба се вземат по възможност от всички качества процентно на количеството им. Пробните торбички с изсушените пашкули се съхраняват там, където са всички изсушени пашкули.

11. Два дни след изсушаването на пробите се претеглят от магазинера по приемането и в присъствието на директора и един член от УС и се записва теглото им в специален дневник. За резултата се съставя протокол в дневника, подписан от горните лица. По същия начин пробите се претеглят още 2-3 пъти до края на месец септември. Последното претегляне се извършва по време на предаването на купувача на пашкулите заедно с предаденото количество пашкули.

12. Изпразването на пашкулите от пробните торбички става с решение на УС.

13. Дневникът за пробните торбички съдържа следните сведения: № по ред, № на торбичката, нетото тегло на пашкулите в сурово състояние, резата, подписи на магазинера, директора, член на УС и член на КС, датата на второто тегло, нетото на второто тегло, резата, подписа на същите лица, същите сведения за третото и четвъртото теглене.

14. Приемането на пашкулите става по качество както следва:

а) За І качество се приемат само добре завити пашкули и с правилна форма без всякакъв примес от лекеливи, двояци, отворени и мекуши.

б) За ІІ качество се приемат добре завити пашкули, в които правилната форма преобладава с 50%.

в) За ІІІ качество се приемат по-слабо свилените, както и пашкули, от които не са отделени двояците и лекеливите.

г) За ІV качество се приемат пашкули, в които се среща пебрина (каратабан) и флатерия (баялма).

Забележка І. Всички до тук изброени качества с изключение на ІV пашкулите им се определят процентно за всяка партида поотделно.

Забележка ІІ. Мускардинени (киречливи) пашкули с процент 30% и нагоре се смятат за здрави и се оценяват едно качество по-долу, а пашкули, в които червеите още не са се превърнали в какавиди и ако процента им се окаже от 10 до 15 % се оценяват с едно качество, а с процент от 15% нагоре се подценяват с две качества.

Забележка ІІІ. При спор въпросът се разрешава от УС.

д) Освен горните качества, приемат се и лекеливи, двояци и мекуши, като се отбелязват в бордерата по име, а не по качество.

15. Приетите пашкули се поставят в качество, което преобладава в партидата и отделно се изсушават, като се поставят на отделно място по качество.

16. УС има грижата да събира пашкули и в производителните пунктове в района на кооперацията на самото място, съгласно духът на настоящия правилник.

ІІІ.ПАЗЕНЕ НА ПАШКУЛИТЕ

17. УС се грижи за пазене на пашкулите, подпомогнат от назначен магазинер по пазенето и магазинер по приемането, предвиден в параграф 5 на настоящия правилник. За длъжността магазинерите дават парична гаранция, която определя съветът.

18. Магазинерите заемат длъжността си още в началото на прибиране на пашкулите и напускат след като от склада се изнесат всички пашкули.

19. Магазинерът по пазенето се грижи:

а) Всяка вечер, след преустановяване прибирането на пашкулите, както и докато пашкулите са в склада, заключва и запечатва с червен восък всички изходи, където се складирани пашкулите, а сутринта, след като се провери изправността на печата, отваря складовете за прибиране на нови пашкули, или за даване част от тях по тегло в работилницата за сортиране.

б) Следи да не се злоупотребява със складираните пашкули в сурово или сухо състояние.

в) По време на печенето на пашкулите нощно време със съдействието на други чиновници от кооперацията бди за правилното изсушаване на пашкулите.

20. Магазинерите си помагат и солидарно отговарят за нанесените вреди по пашкулите.

ІV. СУЩЕНЕ НА ПАШКУЛИТЕ

21. УС взема всички мерки за правилното и редовно сушене на пашкулите при нужната температура.

22. За тази цел назначава нужното число работници и специалисти механици за двете смени при сандъчетата, пещите и двигателя, като следи за акуратното и съвестно изпълнение на възложената им работа. УС назначава и други работници за пренасяне на сухите пашкули от сандъчетата в складовете и там, където има нужда.

23. За пазенето и сушенето на пашкулите УС води протоколи, в които отбелязва всичко, което представлява интерес за редовната и правилно извършена работа.

V. СОРТИРОВКА НА ПАШКУЛИТЕ

24. Пашкулите за сортиране се предават и приемат от магазинерите по тегло.

25. Сортировката на изсушените и складирани пашкули се извършва от необходимото число работнички под ръководството на специалистки майсторки - сортировачки.

26.Сортировката на пашкулите с оглед на чуждестранните пазари се извършва по качества:

а) В І качество (реали) се поставят свилените и правилни пашкули.

б) Във ІІ качество (секондари) се поставят по-слабо свилените пашкули.

в) В ІІІ качество се поставят лекеливите пашкули.

г) В ІV качество се поставят двояците.

д) В V качество се поставят мекушите.

27. След привършване на сортировката, пашкулите се притеглят в присъствието на управителните тела на кооперацията и за количеството сухи пашкули по качества се съставя нужният протокол.

28. КС следи за правилното прилагане на настоящия правилник и за ревизиите си води протоколи, в които отбелязва мнението си за всичко видяно.

29. Настоящият правилник влиза в сила от деня на приемането му от общото събрание, а именно 17 април 1927 г. и отменя правилника, приет на извънредното общо събрание от 9 май 1926 г.

БЗБ - инициатор за учредяването на кооперацията на бубохранителите в Свиленград помага за нейното организационно изграждане, уверена в нейното бъдещо стопанско значение за района, става инициатор и търси възможности за намиране на подходящо място в града за бъдещото изграждане на материалната база на младата стопанска организация.

С писмо от 12 март 1922 г. БЗБ иска от кмета на града терен за бъдещото изграждане на пашкулосушилнята. Такава тя е изградила в Харманли с антрепозит. Иска и в Свиленград да построи такава за сезона на пашкулената кампания през 1923 г. Мотивировката на банката за строителството на пашкулосушилня е, че в досегашната си няколко годишна практика банката прави големи разходи за превоза на пашкули от Свиленград до антрепозита в Харманли. При този превоз пашкулите губят доброто си качество, а с това се подбива цената им и самите бубопроизводители понасят загуби.

В самото началото на 1923 г., на заседание на Общинския съвет в града се разисква въпроса дали да бъдат дадени исканите парцели от банката за нуждите на кооперацията, които са близо да центъра на града. С оглед бъдещото благоустрояване на града, съветът смята, че трите парцела, на които се е спряла банката, са на най-видно място в града и при работата на една бъдеща пашкулосушилня и други стопански сгради мястото тук ще стане нехигиенично. След продължителни разисквания се приема на БЗБ да бъде преотстъпен терен за строителство в края на града, където според благоустройствения план са определени места за изграждането на индустриални сгради.

Банката не е съгласна с това решение и отново с писмо настоява да й бъдат дадени исканите от нея парцели. Общинският съвет отново отказва и то категорично. Кмет по това време е Владимир Разбойников, който по-късно ще бъде един от най-изявените дейци на кооперация „Коприна”. От дългата преписка между банката и общината става ясно, че теренът който се намира в центъра на града, е определен за изграждане на сиропиталище. Банката е съгласна да отстъпи, но с  условие да й бъде даден друг парцел, който да е в близост до центъра на града.

Поредният отказ на общината да предостави за нуждите на банката терен за пашкулосушилня в близост до центъра на града кара ръководството на банката през лятото на 1923 г. открито да заяви, че един ден всичко, което ще бъде построено от нея, ще се отстъпи при определени условия на новоучредената кооперация „Коприна”. Ако кооперацията през идните години прекрати дейността си, тези имоти и имуществото на същата ще бъдат дадени безвъзмездно на общината.

При така стеклите се обстоятелства и още повече в името на кооперация „Коприна”, на която свиленградчани възлагат големи надежди не само за своето замогване, но и за стопанското развитие на града, общинският съвет решава да бъде отстъпен даром на БЗБ - клон Свиленград 1500 м2 терен в квартал № 75 според градоустройствения план на града. В решението на общинския съвет четем: „Терена се дарява за изграждането на пашкулосушилня и други стопански постройки, нужни за преуспяването на копринарството в града, като впоследствие всичко това мине във владение и собственост на учредената кооперация „Коприна”. В случай на нейното разтурване и ликвидиране, всичко това да мине във владение на общината с всички постройки и целия им инвентар, като стойността им се заплати, ако е нужно от общината по споразумение с банката, в случай че те не са били изплатени от самата кооперация „Коприна”.

През пролетта на 1924 г., когато кооперация „Коприна” се включва в новата пашкулена кампания, банката променя своите планове. С писмо до общината тя заявява, че вече не иска да строи малка обикновена пашкулосушилня, а голяма и най-усъвършенствана такава, тъй като градът е център на пашкуленопроизводителен район в България и моли вместо отстъпения терен от 1500 м2, да бъде даден такъв, предвиден при първото решение на общинския съвет в края на града от 11000 м2, тъй като отстъпеният е малък, недостатъчен и неудобен. Едно, защото няма къде да се направят всички инсталации и други помещения за доизсушаване и складиране на пашкулите и второ, защото Министерството на търговията, промишлеността и труда няма да позволи да се правят инсталации с парни котли и локомобили в града.

Това всъщност устройва общината. Такова е нейното първоначално решение и сега тя е доволна от така развиващите се обстоятелства. На свиканото заседание на общинския съвет, без много разисквания, се гласува отстъпването на терен от 11000 м2 в индустриалната част на града в квартал 114 за строителство на базата на кооперация „Коприна” при същите условия, каквито са договорени по рано.

През лятото на 1924 г. банката с писмо до общината отново променя приетите условия. „При условие, пише банката, че един ден при разтуряне на кооперация „Коприна” не всичко сме съгласни да мине към общината. Антрепозита и сушилнята да минат в собственост на банката и затова молим общинския съвет да видоизмени решението си”.

Въпросът е поставен на разискване от общинския съвет отново в края на септември 1924 г. Кметът на общината, Михаил Делибозов проявява изключително умение във водене на преговорите с банката. Прави отстъпки в името на начеващата дейност на кооперация „Коприна”, която все още е с много малък дялов капитал, с малки, почти никакви финансови възможности за строителство на всички съоръжения, които да обслужват пашкуленото производство в града и района. Затова налага решението на общинския съвет да бъде: „При евентуално ликвидиране на кооперация „Коприна”, антрепозитът и сушилнята да станат владение на банката, при условие, че тя изплати на общината общинското място, върху което са построени по цени, каквито са по време на ликвидацията на кооперацията”. Така завършва одисеята на определяне терен за изграждане на материална база на кооперация „Коприна”. Тя вече е изградена организационно и започва своята дейност с помощта и амбициите на БЗБ да я утвърди като важен стопански фактор в пашкуленото производство и бъдещото развитие на копринената индустрия в Свиленград и района.

През април 1922 г. уставът на кооперацията е утвърден от Хасковския окръжен съд. Фирмата на кооперацията е регистрирана в търговския дружествен регистър на същия съд, а регистрацията на фирмата е поместена в брой 73 от юли 1922 г. на „Държавен вестник”. През същата година УС има само едно заседание. Едва в края на годината, на 10 декември 1922 г. се свиква първото извънредно общо събрание на новото кооперативно сдружение. Присъстват 42 членове от всичките 132. Разглежда се въпроса за искане от БЗБ на личен кредит и определяне тарифата на кооперацията. Точно след една година от учредяването си, на 12 декември, кооперацията започва да работи.

В първите години от дейността на кооперацията почти във всяко заседание на УС се разглеждат молби и се записват нови членове. Това продължава години наред, тъй като това е от съществено значение за стопанското замогване на кооперацията. Едва по-късно, през 30 - те години, на определени заседания на УС, когато се натрупат повече молби за членове на дружеството, тогава УС ги разглежда и приема, като всеки новоприет член се записва в протоколите на кооперацията с внесения от него дялов капитал.5

Като всяко ново дело, така и кооперацията на бубохранителите „Коприна” в хода на своята работа се усъвършенствува и развива, утвърждават се най-подходящите форми и организация и най-приемливите принципи на изграждане и дейност.

За възникването и известния напредък на бубарската кооперация съдействат преди всичко самите обективни условия в района. С укрепването на пашкулопроизводството все по-настойчива става необходимостта от обединение на пашкулопроизводителите. С подкрепата на БЗБ, изпълнението на задачата за обединението е подета от водещите хора в Свиленград - учители, чиновници, дребни и средни търговци, земеделци и др. Чрез създаването на кооперация, те вярват че защитават своите интереси от спекулата на търговците и осигуряват по-добри възможности за  ефективност на пашкулопроизводството.

2. НАЧАЛО НА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ. ПЪРВИТЕ УСПЕХИ И УТВЪРЖДАВАНЕТО

Започнало с капитал, внесен от учредителите и непосредствено след това от новозаписалите се членове в кооперацията, същият е недостатъчен, за да започне по-действена и ефективна работа на кооперацията. За да се организира бъдещата дейност, се решава да бъде сключен първият заем с БЗБ - клон Свиленград. Средствата от него са за бубохранителите, като се определят условията при отпускането на парични средства за всеки кооператор. Определя се тарифа за лихвите и таксите по отпускане на всеки един срочен и безсрочен заем, а така също и на влоговете. Приема се заемите, които се дават на членовете, да бъдат срещу 11 % лихва, а пресрочилите времето на заема да бъдат облагани с още 2 %. При отпускането на заемите, освен предвидената лихва, се взема и 1 % такса от стойността на отпуснатия заем. Определят се и лихвите на срочните и безсрочните влогове на членовете на кооперацията. Всеки член може да получава заем, съгласно условията, приети на общо събрание и приетия устав на кооперацията.

Всяка година с настъпването на сезона за отглеждане на бубите, кооперацията създава необходимата организация за снабдяването на бубохранителите с качествено бубено семе. Тъй като греньорите от Свиленград не могат да отгледат необходимите унции бубено семе, то кооперацията търси възможности да закупи такова от близките селища, като Любимец и Харманли, където също работят добри греньори. Така например през март 1923 г. на търсенето на бубено семе, харманлийският греньор Грънчаров предлага при определени условия необходимото количество унции, които кооперацията да закупи. След разисквания в УС, се приема да бъдат закупени 30 унции бубено семе, които да бъдат раздадени на кооператорите при определени условия.

Още в първите години на своето съществуване не само при раздаването на бубените семена, УС на кооперацията предприема редица организационни мерки, за да снабди своите членове с качествено бубено семе. Създава и много добра организация при приемането на готовата продукция - пашкулите. С годините тази дейност се допълва и усъвършенствува, защото това е една от най-съществените дейности. От провеждането на една добра и качествена кампания по изкупуването на пашкулите зависи и по-нататъшното финансово състояние на всеки член - кооператор, а така също и на кооперацията.

През юни, времето на изкупуването на пашкулите, се назначават вещи лица по приемане на същите. Те трябва да имат добра подготовка, за да определят правилно качеството на предадените пашкули и да бъдат максимално точни, за да не се ощетяват производителите. Тъй като кооперацията не разполага със собствена материална база, се наемат помещения за складове от граждани на Свиленград при определени условия. Срещу депозираните пашкули от всеки производител се отпуска и необходимия аванс, чиято стойност е приета и регламентирана на заседания на УС още по време на отглеждането на пашкулите и е направена достояние на всеки член - кооператор.

Когато приключи кампанията по приемането на суровите пашкули и след тяхното изсушаване и продажба, след направените необходими финансови разчети, започва и окончателното разплащане с всеки производител на пашкули. Така например от реколтата през 1923 г. ръководството на кооперацията, след приключване на всички разходи по приемането и продажбата на пашкулите, решава на всеки производител пашкулите да бъдат изплатени по следните цени: Екстра качество - произведени 288 кг х 116 лв. = 33408 лв.; І качество - 72104.80 кг х 106 лв.= 7643108.80 лв.; ІІ качество - 6242.80 кг х 102 лв. = 636704.40 лв; ІІІ качество 13108 кг х 100 лв. = 131080 лв. Общо членовете на кооперацията през 1923 г. са произвели 91743.60 кг сушени пашкули, които са продадени за 8444301.20 лв.

От началото на основаването до 1 април 1924 г. кооперацията няма назначен постоянен служебен персонал и канцелария. Архивът се съхранява в БЗБ. Касиерската длъжност се изпълнява от члена на УС Александър Фурнаджиев, началник на БЗБ, а писмената работа се извършва от един от чиновниците на банката. За първи път на 16 март 1924 г. се свиква първото редовно годишно събрание в една от стаите на училището в махала - квартал „Баяндър”, където се отчитат на резултатите от 1923 г. Присъстват 181 члена, а отсъстват 85, или през първите месеци на 1924 г. кооперацията има за свои редовни членове 266 члена. Подготвен е отчетен доклад на УС и отчет на КС. След прочитане на годишния отчет стават разисквания, а накрая събранието приема и решения. В отчетния доклад се посочват резултатите от приключването на годишните сметки, печалбите и загубите. Приема се сумата от 5376 лв., която се предвижда за възнаграждение на служащите да не се изплаща, а да се внесе във фонд постройка на сушилня. Приемат се разходите и приходите в бюджета за 1924 г. и се правят частични изменения в състава на УС.

Тъй като кооперацията не разполага със собствена материална база, а така също и средства да наеме самостоятелна канцелария, предлага се от 1 април 1924 г. съвместно с тютюневата кооперация „Тракия” да се наеме такава в сградата на Христо Шиликезов с 8400 лв. годишен наем. И двете кооперации поради ограничените финансови средства се споразумяват да бъде назначен първият директор - касиер на кооперацията Александър Фурнаджиев, който същевременно е такъв и на тютюневата кооперация - дотогавашен началник на клона на БЗБ, който да съвместява тази длъжност при определени условия и парично възнаграждение. Назначава се самостоятелен счетоводител - писар Христо Димитров. За оборудване на първата канцелария на кооперацията се закупуват желязна каса, маси, столове и друг инвентар, който се ползва съвместно и от двете кооперации.

През пролетта на 1924 г. започва подготовката за новата производствена година на бубохранителите. Закупени са 100 унции бубено семе от греньори от Харманли, а произведените пашкули се изкупуват при добра организация от добре обучени експерти. Назначават се и необходимият брой работници при изкупуването на тържището и в складовете. Подготвен е и всичкият необходим инвентар - кошове, рогозки и др. На всеки производител при продажбата на пашкулите му се издава бордеро по одобрен образец от УС, което е обгербвано с 2 лв. гербова марка, срещу което получава определен аванс. Събирането на пашкулите започва не по-рано от 8 юни. За да се изсушат суровите пашкули, същите се пренасят в антрепозита в Харманли, за което са наети каруци, с които се сключва договор, в който са определени условията за превоза. Пренасянето създава редица неудобства. Още повече, че антрепозитът в Харманли с писмо до кооперацията от 17 юни 1924 г. е недоволен от качеството на доставените пашкули от Свиленград. Обвинението е, че много от пашкулите са мокри. Започва дълъг спор. Кооперацията в Свиленград твърди, че пашкулите при сортирането не са били мокри, не е имало по време на отглеждането им наводнени бубарници. Само при товаренето на три от каруците с пашкули е росяло ситен дъжд и затова са навлажнени. Ръководството на „Коприна” настоява харманлийския антрепозит да не смесва при сушенето свиленградските пашкули с другите, намиращи се в антрепозита, защото те са с по-добър рандеман - качество. Настоява при печенето на пашкулите, кооперацията да има свои представител. 6

3. ИЗГРАЖДАНЕТО НА АНТРЕПОЗИТ И СУШИЛНЯ

Необходимостта от изграждането на сушилня  за изпичането на пашкулите, все повече нараства. Кооперацията има близо двегодишно съществуване и търси възможности, за да изгради постепенно своя материална база. Това е най-големият и от жизнена важност въпрос, който занимава управата на кооперацията още от самото начало на основаването й. Тя живее с мисълта, че успехът и правилното развитие, даже и самото съществуване на кооперацията е в пълна зависимост от обстоятелството, че трябва да има свой собствен или в краен случай нает под наем антрепозит и сушилня в Свиленград. Така най-добре могат да се прибират, сушат, сортират и подготви годишното производство от пашкули за продажба. Без тях кооперацията е обречена да бъде без особено значение за стопанския живот и пашкуленото производство. Да се събират в града пашкулите и да се изпращат в гр. Харманли на склад, сушене, сортировка и продажба от БЗБ, както се практикува за реколта 1923 и 1924 година, се приема като невъзможност да се защитят интересите на пашкулопроизводителите. Практиката през тези две години показва, че пренасянето на пашкулите е съпроводено с риск да се подбива качеството им, да има фира, да се правят излишни разходи за превоз, да се плаща наем за сушене и т. н. Прави се един излишен разход за не по-малко от 10 лв./кг. Това също отнема възможността на управата на кооперацията да изпълнява една от най-важните си функции, за което носи отговорност - да търси пазар и да продава сама пашкулите.

Добрата пресметливост на управата я кара да вярва, че ако кооперацията притежава свой собствен антрепозит и сушилня, ще икономисва годишно не по-малко от 1000000 лв. при 100000 кг пашкули, и следователно само с тези икономии в продължение на няколко години могат да се покрият изразходваните суми за строеж. Именно това кара управата без каквото и да е колебание да възприеме идеята за неотложното изграждане на антрепозит и сушилня.

БЗБ, която следи отблизо работата на кооперацията, търси възможности да й помогне. УС настоява още през август 1924 г. банката да започне строителството на антрепозит и сушилня, тъй като транспортирането на пашкулите до Харманли е свързано не само с редица неудобство, но и ощетява кооператорите, тъй като се отделят  много средства за това. Предлага се също така, ако банката прецени, кооперацията сама да започне строителството, като и бъде отпуснат необходимият кредит за това. „Нека това да се знае от банката, защото УС е решил за идущата година да не изпраща никакви пашкули на производителите чак в Харманли. В краен случай, със свои оскъдни средства, макар и в малко здание, макар и с обикновена печкосушилня, ще наредим тук в Свиленград да става сушенето на пашкулите”, категорични са в своето решение кооператорите.

На 13 юли 1924 г. УС с председател Христо Дянков от името на кооперация „Коприна” пише писмо до централното управление на БЗБ - София с копие до Министерството на земеделието и държавните имоти. Писмото започва с кратко изложение на историята на производството на пашкули в Свиленград. „Още от турско време, пише в писмото, поминъкът на града ни е производството на пашкули. За размера и качеството на това производство тогава може да се съди от факта, че от всички селища в европейските предели на Турция само Софлу надминава по размер  на пашкуленото производство, а в качествено отношение Свиленград държи първенство. Не напразно още тогава му се даде името Свиленград, което име след присъединяването към майка България той носи с още по-голямо право, тъй като оттогава насам той държи първо място и по размер и по качество на пашкуленото производство в цялата страна.” По-нататък в писмото се проследява количеството на произведените пашкули през последните години, които са една от причините градът да бъде възстановен бързо след опожаряването му от турците през 1913 г. Признанието е, че благодарение помощта на БЗБ в лицето на нейния инспектор Георги Димитров Стоянов, през 1921 г. се създава кооперацията. Радостта на производителите е голяма. Изтъква се, че той дава безрезервно своята подкрепа за развитието на това добро дело. В този дух по-нататък в писмото се посочва нарастването броят на членовете на кооперацията, техният дялов капитал и т. н. Но направеното не е достатъчно. Мечтата на кооператорите е в града да се построи антрепозит и сушилня, по-големи от тези, построени от банката в Харманли. Мотивировката на кооперацията е, че се плаща всяка година на харманлийския антрепозит голям наем, голямата фира, която дават пашкулите от превозването им до там и качеството и стойността си, която губят при превоза. Посочват се конкретни цифри на загубите. Банката и Министерството на земеделието са информирани за това. Същите са обещали, че най-късно до август ще започне строителството на антрепозит със сушилня. Осигурено е и място от общината за постройката им. Наближава август, но нищо от обещаното не е започнато. Настоява се същите институции да поемат загубите, които търпи кооперацията за превоза и обработката на пашкулите в Харманли. Безпокойството на кооператорите е голямо и кара управата да не отстъпва от своето решение.

УС продължава да работи сериозно в това отношение. Място за отстъпки няма. Избира се една „депутация” от двама членове на УС - Тодор Пейков и Станко М. Разбойников, снабдени с всички инструкции и книжа, които заминат за София и представят готовността на кооперацията да започне изграждането на антрепозит и пашкулосушилня. Поставя се и въпросът за изплащането на пашкулите, изпратени в антрепозита в Харманли, които да не бъдат смесвани с останалите поради по-добрия рандеман и да бъдат изплащани при определени условия. Освен в разговор, но и чрез едно изложение, подписано от УС и адресирано както до УС на БЗБ, така и до Министерството на земеделието, депутацията успява да постигне определени резултати.

Въпросите за изплащането на пашкулите, намиращи се в антрепозита в Харманли, да не се смесват с останалите и при продажбата им от БЗБ да става според рандемана, който е най-добър само за свиленградските пашкули, се приема от ръководството на Банката да бъдат решени и това удовлетворява всички кооператори.

Въпроса за постройката на антрепозит и сушилня в Свиленград е решен. БЗБ и Министерството на земеделието са съгласни кооперацията сама да ги построи  по предварително одобрен от тях план. За целта БЗБ се задължава да отпусне личен кредит срещу дялове на кооперацията, а при нужда Министерството да отпусне значителна сума, като се приложи закона за ипотеките. За решаването на този назрял въпрос - изграждането на антрепозит със сушилня, УС решава да свика общо извънредно събрание, което е свикано на 3 август 1924 г. 7

Присъстват 353 членове - кооператори, а отсъстват 481 души. Тези цифри са твърде показателни за ръста на членовете-кооператори, които оценяват добрите възможности, които им предоставя кооперацията и стават нейни членове. По-нататък през годините тази цифра непрекъснато ще се променя във възходяща линия.

След станалите разисквания, събранието приема с категорично мнозинство да започне изграждането по стопански начин на антрепозит и сушилня. Приема се да се изпратят двама специалисти в Италия, където да проучат различните системи машини, внедрени в италианското предприятия за обработка на пашкулите. Избран е агрономът на кооперацията М. Иванчев и банковият инженер при БЗБ - София Иван Гусаков. Същите са натоварени да започнат преговори за покупката на машини за нуждите на кооперацията.  Наред с това се избира строителна комисия от 7 члена, която да започне подготовката за строителството на сградата. И не на последно място се приема да се сключи заем от 3 мил. лв. с БЗБ, която сума да се използва в строителството на антрепозита със сушилнята.

Цялата работа по изграждането на антрепозита и сушилнята се възлага на строителни предприемачи. Изискванията от тях са да доставят 400 м3 камъни от местните кариери, като се определя и цената за един кубик, а също така и 2000000 тухли, които по-късно не достигат и са увеличени с още 100000 бр. Останалите строителни материали кооперацията, доставя за своя сметка, за да не прави излишни разходи.

През октомври 1924 г. отново е свикано извънредно общо събрание. Присъстват едва 161 члена, а отсъстват 714. Правят се и необходимите постъпки пред централното ръководство на БЗБ в София да изпрати архитект, който да изработи архитектурните плановете за антрепозита и сушилнята и ръководи строителството. За такъв е определен арх. Георги Кунев. Изпратените в Италия специалисти докладват за преговорите за доставка на необходимото оборудване за антрепозита и сушилнята, а също така и за пазара за продажбата на пашкули. Одобрява се уговорената сделка за доставка на италианските машини система „Пелегрино”, произвеждани от фирмата Джузепе Болтри в Милано. Приема се БЗБ да достави оборудването за сметка на кооперацията. Арх. Георги Кунев излага пред общото събрание условията, при които ще проектира и на които ще трябва да отговарят новоизграждащите се кооперативни сгради. В подкрепа на кооперацията за изграждането на антрепозит и сушилня е Министерството на земеделието. За да поощри изграждането им, то отпуска безлихвен кредит от 400000 лв. за срок от 5 години.

През 1925 г., когато започва изграждането на антрепозита и сушилнята, което според предварителните изчисления възлиза на 6000000 лв., дяловият капитал на кооперацията от 1000000 лв. не е достатъчен за такова строителство. Решава се да се иска от БЗБ ипотечен заем от най-малко 3000000 лв. Изпратени са да преговарят с банката членовете на УС - Тодор Пейков и Станко М. Разбойников. До споразумение не се достига, тъй като за да се сключи ипотечен заем, банката настоява кооперацията да има нотариален акт на мястото на строителството, който е предоставен безвъзмездно от общината. Същата комисия е натоварена да преговаря с БЗБ и за продажбата на пашкулите от старата реколта, като 30000 кг са все още непродадени и по тази причина кооперацията не може да реализира големи печалби. Въпреки положението, в което изпада кооперацията, ръководството й държи разпределението на чистата печалба от продажбата на пашкулите да стане по устав, като 50 % разпределени за производителите се изплатят на следващата година. Ръководството на  банката уверява, че в скоро време същите ще бъдат продадени. И наистина, през септември банката продава на италианеца Ангилери 36000 кг сухи пашкули с различно качество, като всяко качество е с определена цена. УС на кооперацията, като пресмята всичките разходи по закупуването, печенето и сортирането на това количество пашкули, счита че резултатите от тази сделка са задоволителни. След като се разплаща на своите производители, на кооперацията остават 165256 лв., които се предвиждат за амортизация, изплащане на лихви и други непредвидени разходи.

В края на февруари е годишното отчетно събрание на кооперацията, което отчита работата и през изминалата 1924 г. За две години членове на същата са станали 912 души. При разискванията събранието дава право на УС да сключи варантен кредит от 1000000 лв. с БЗБ срещу залог на депозираните пашкули. Това не е достатъчно и събранието настоява да се поиска един ипотечен кредит срещу залог новостроящият се антрепозит, сушилнята и машините в нея. УС се задължава да достави необходимите количества бубено семе при необходимите условия за новата производствена кампания.

Както на това годишно отчетно събрание, така и на останалите годишни събрания до края на съществуването на кооперацията през 1947 г. се прави отчет и на Контролния съвет, приемат се бюджетните разходи за следващата година, определят се заплатите на длъжностните лица и т. н. Щатни длъжностни лица са директорът, счетоводителят и касиерът. За икономия на средства канцеларията на кооперацията е обща с тази на тютюневата кооперация „Тракия”. Двете кооперации имат общ директор и общ счетоводител. Въпреки това, събранието приема да бъде изработена рекламна табела с надпис „Пашкулена кооперация „Коприна”, която да бъде окачена на стената на канцеларията. За да може сушилнята да започне да работи, макар и още да има проблеми със строителството, при изкупуването на пашкулите от реколта 1925 г. се приема да се закупи локомобил от гара Дебелец.

С настъпването на строителния сезон през 1925 г. започва строежът на сушилнята от 713 м2. За обща радост на всички кооператори на 12 юни голямата сушилня, проектирана да изсушава напълно за 24 часа 13000 кг сурови пашкули или да полуизсуши при нужда за същото време 26000 кг е завършена. За монтиране на закупените от Италия машини, необходими за оборудването на сушилнята, в края на април от Италия фирма „Болтри” изпраща свои монтьор, който извършва монтажните дейности. За цялото оборудване кооперацията заплаща 64200 италиански лири.

За новата пашкулена кампания през април 1925 г. се купува бубено семе от харманлийски греньори, като на унция се заплаща по ? част, а останалата част се заплаща след продажбата. Цената на една унция бубено семе е 160 лв., а се продава на членовете по 165 лв., а тези които купуват на кредит, заплащат по 170 лв. Закупува се и бубено семе от Станимашко (Асеновградско), като унцията там е по 120 лв. и семе от греньорите от Любимец, за което се заплаща по 165 - 170 лв. за унция.

В средата на юни 1925 г. започва кампанията по изкупуването на пашкулите. Дейността на кооперацията е по-ефективна, защото пашкулите се приемат в сградата на сушилнята, която не е напълно завършена и оборудвана. Пашкули се приемат и на организираното градско тържище, и на това в с. Момково. Преди и по време на кампанията има организирана широка разгласа за доброто почистване и сортиране на пашкулите от самите производители. Разгласява се официално, че сушенето на пашкулите ще става вече не във Харманли, а в новоизграждащата се сушилня на кооперацията. Тъй като все още продължава строителството на антрепозита, то изсушените пашкули ще се съхраняват в сградата на Костадин Чернев за срок от 3 месеца, срещу определен наем. Тук ще се извършва и сортировката на пашкулите от назначените за сезона работници, предимно жени. Амбицията на УС е да вземе всички необходими мерки кампанията да протече при добра организация. И тъй като кооперацията все още няма необходимото оборудване в сушилнята и склад за временно съхранение на изсушените пашкули, искат се от антрепозита в Харманли под наем необходимите кошове, харари - чували и друг инвентар. Предвижда се да се наемат две коли, които да превозват пашкулите от тържищата до сушилнята и оттам до временно наетия склад. Изпраща се и писмо до кмета на с. Любимец, който да разгласи сред пашкулопроизводителите да носят пашкулите си в Свиленград. Препоръчва се на всички членове на кооперацията да агитират своите съграждани да се записват за членове на същата.

На 13 юни същата година започва първото изсушаване на пашкули в новата сушилня. В продължение само на 20 дни депозираните от реколта 1925 г. 101000 кг пашкули са напълно изсушени. Непрекъснато се работи и по изграждането на антрепозита, но понеже за пашкулената кампания не може да се завърши, изсушените за първа година в модерната сушилня пашкули се складират в частни сгради, където се сортират и подготвят за продажба.

Започват и преговори за покупката на локомобил от гара Дебелец, но малко по-късно тази идея отпада. През есента на 1925 г. строителството на антрепозита е напреднало значително. Договаря се доставката на строителен дървен материал от гара Сарамбей (Септември) и Белово, като се приема вътрешните стълби на сградата да бъдат от бетон.

Ентусиазмът на младото и амбициозно ръководство на кооперация „Коприна” не спира до тук. Взема се решение, през сезона на събирането на пашкулите и инсталирането на машините в сушилнята, да се организира „едно велико тържество по полагането на основния камък на антрепозита и сушилнята. Да се поканят министри, депутати и други важни фактори, като внушително ще се повлияе върху повдигането на това велико дело”. Решава се тържеството да се проведе на 28 юни. За тази цел се избира комисия, която да организира всичко - изпращането на писма, покани, „като гледат да се даде най-тържествен изглед на тържеството”.

В деня на откриването, в присъствието на управителя на БЗБ д-р Христо Танчев, администраторът при същата банка Стоян Колчев, архитект Георги Кунев, ръководителят на постройката, духовенството, всички шефове и чиновници на учрежденията в града, всички кооператори и цялото свиленградско население с голяма тържественост и радост се освещава и се полага основния камък на антрепозита и сушилнята - бъдещата гордост на Свиленград.

До края на годината почти всички грижи на УС са насочени към решаване на проблемите със строителството на сградата на антрепозита и някои довършителни работи на сушилнята. На заседанията на съвета се разискват отделни въпроси, които възникват в хода на строителството. С наближаването края на строителството тези въпроси не са един или два. Тъй като много голяма част от работата по строителството се извършва по стопански начин, УС търси и решава проблемите със снабдяването на тухли, керемиди, вар и др. Някои от тези въпроси кооперацията допълнително отдава на търг. По искане на кооперацията, общината обявява на търг мястото, което предварително е отдала за строителството на антрепозита и сушилнята. Съвсем символично за 1 м2 площ се иска 14 лв. След търга, който е спечелен от кооперацията, последната вече има нотариален акт и е в правото си да сключва ипотечен заем с БЗБ. И разбира се, в това отношение кооперацията бърза.

Строителството на антрепозита от 792 м2, който е на три етажа, изба и таван, в края на 1925 г. е достигнало до покрива. Дърводелските работи, подовите конструкции, остъкляването на прозорците, вътрешната и външната мазилки, боядисването на дървените части, доставката на дизелов мотор за задвижване на вентилаторите в сушилнята и пр. се довършват постепенно през годините и завършват през 1929 г.

Останала без средства, управата на кооперацията прави всичко необходимо за сключването на ипотечен заем от 4000000лв., като за целта ипотекира двете сгради, всички машини и празното място, което е в границите на парцела на кооперацията, но все още не е застроено. Това е първият ипотечен заем, който кооперацията иска и е сключен при необходимите условия от БЗБ. До края на съществуването на банката - 1947 г. тези ипотечни заеми ще бъдат десетки за кооперацията, защото дейността на банката е да кредитира селските стопанства и кооперативните сдружения в страната, да урежда покупко-продажбата на техните произведения, да доставя земеделски машини, сечива и оръдия, да съдейства за развитието на земеделието. Освен това, управата търси и намира средства чрез заеми от частни лица и учреждения и набира задължително собствени средства във формата на дялов капитал и фондове. Впоследствие, до края на 1929 г. всички тези задължения от заеми към Банката, към частни лица и учреждения са окончателно изплатени от набраните собствени средства на кооперацията.

“Силата и здравината на една стопанска организация, според УС, е в нейната финансова мощ. Колкото с повече собствени финансови средства разполага, толкова тя е с по-голям замах в областта където работи. Тогава тя може да твори и тогава само може да бъде повече полезна на членовете си”.  Така управата вижда предназначението на кооперацията и работи в това направление. Набира по възможност повече собствени средства във формата на дялов капитал и различни фондове. Още през 1925 г., по нейно предложение, общото събрание решава да се взема задължително от всички депозанти на пашкули от Свиленградска околия по 10 % върху стойността на пашкулите за дялов капитал и 2 % за фонд постройка антрепозит и сушилня годишно, а за депозанти от други околии, ако не желаят да бъдат членове, да се взема годишно по 3 % за фонд сушилня. Това задължително задържане на дялов капитал и фонд сушилня продължава цели 5 години - от 1925 до 1929 г. включително.

Така е построен най-големият антрепозит и най-модерната сушилня в България, където могат да се складират и изсушат годишно повече от 250000 до 400000 кг сурови пашкули и 2000000 кг неомаганен памук. Тук са инсталирани магани и преси за омаганяване и балиране на памук. По този начин се дава възможност на производителите да извлекат по възможност повече облаги от това тяхно най-важно занятие - пашкуленото и памучното производство. 8

Цялата дейност на кооперацията по устав се ръководи от УС, който на своите заседания и на свиканите извънредно общи събрания или годишно-отчетни събрания  прави отчет за дейността на кооперацията. При всяко едно от тях се приема дневен ред, правят се отчети и се дискутира по различните проблеми. УС е този орган, който търси различни форми, за да се постигне единогласие при решаването на един или друг проблем. Но винаги има и недоволни. Така през лятото и есента на 1925 г., на страниците на в-к „Народ” излизат две критични статии по отношение дейността на кооперацията. Пише ги един от членовете - Петър Караманов.

В първата статия под заглавие „Пашкулопроизводителна кооперация „Коприна” - Свиленград”, на която в края авторът не се подписва с името си, а „Свиленградчанин - кооператор” поставя на страниците на вестника проблемът с продажбата на пашкулите от реколта 1924 г. Той не е съгласен, че след създаването си кооперацията е изцяло зависима от централното управление на БЗБ. Тъй като тя кредитира кооперацията при изкупуването на пашкулената реколта, който кредит се раздава като аванс за продадените пашкули на всеки един член - кооператор, на нея е възложено продажбата на пашкулите, което се забавя с година и повече. „Не само финансово, пише авторът, а и административно, даже и сега, когато ние имаме инсталирана своя собствена печка - най-новото постижение на техниката в тая област” По-нататък авторът изтъква, че поради липсата на сушилня и складове, пашкулите на кооперацията са носени в антрепозита в Харманли, който е собственост на БЗБ и пашкулите са предоставени на банката да ги продава. Към тази продажба всъщност е и отправената критика на автора на статията. По-нататък, много обширно, авторът поставя редица въпроси пред УС и пред банката за продажбата на пашкулите от реколта 1925 г. Защото забавянето на продажбата на пашкулите лишава членовете - кооператори от средствата, които им се полагат от полученото производство. В този дух е написана цялата статия, в която се изказва протест върху монопола на БЗБ върху изкупните цени на пашкулите. Това косвено обслужва интересите на търговците и е в ущърб на кооперация „Коприна”. Същите изкупуват пашкулите средно по 70 - 75 лв./кг, а ги продават в Милано по 140 - 150 лв./кг.9

Зад становището на Петър Караманов стоят една голяма част от членовете -  кооператори, които не смеят открито да изкажат своето становище. УС на кооперацията на свое заседание изказва тревогата си от това поведение, не приема становището на автора на статията, но след разискване отлага решението си и иска отговор от Караманов.

През октомври 1925 г., отново на страниците на в-к „Народ”, Петър Караманов пише втора дописка, озаглавена „Недъзите в „Коприна” (Писмо от Свиленград). Авторът се подписва с псевдонима Мустафа паша.

“След дълги усуквания, пише авторът, въпреки писмено депозираното заявление на 10 август от една десета част от членовете на пашкулено производителната кооперация в града ни, най-сетне Управителният съвет свика на 6 септември публично кооперативно събрание, на което даде отчет за продажбата на тазгодишните ни пашкули, за миналогодишните и за строежа на антрепозита.” По-нататък авторът на дописката изтъква, че УС не е отговорил на поставените въпроси от първата кореспонденция, нито отрича изнесените факти и затова „ние ги потвърждаваме и искаме да обърнем вниманието на обществото и на кооперациите в страната да вземат мостра от „Коприна” за своите работи.

Според Караманов и кооператорите, които споделят неговото становище, е нарушен уставът на кооперацията, според който „общото събрание на кооператорите определя кога, кому и на каква цена да се дадат пашкулите”. В действителност УС взема решение без да свика общо събрание, продава пашкулите от реколтата през 1925 г. на Константин Ангилери, главен акционер и представител на Балканския полуостров на италианската фирма „Абел и С-ие”. По-късно същият става представител на друга копринена търговска къща.

За Караманов сделката с Ангилиери ощетява не само кооперацията, но и нейните членове, защото цената на свиленградските пашкули, които са от бялата багдатска раса струват много повече. И след като пашкулите са продадени, едва тогава УС иска да бъде одобрена продажбата. След предварителна заплаха, пише Караманов, че ако кооператорите не одобрят продажбата „не ще получат пари, ни за миналата, ни за тази реколта, че ако с туй бламират съвета, БЗБ ще преустанови кредите си и антрепозита ще остане недостроен! А това е единствения им актив и инициатива, че строят по стопански начин здание и инсталация, които ще възлязат на около 7000000 лв.”. 10

Свикано е общо събрание на кооперацията, на което Петър Караманов в едночасова аргументирана реч отрича една такава продажба на пашкули и посочва, че е нарушен уставът на кооперацията. Голяма част от участниците в събранието са готови да не гласуват одобрението на подобна сделка и недоверие към УС. Същите са подложени на натиск от страна на тези кооператори, които по една или друга причина защитават действията на УС. Но най-вече заплаха към недоволните кооператори отправя поканеният специално за събранието висш чиновник от централното управление на БЗБ. Същият заплашва, „Че БЗБ ще вдигне ръка от „Коприна”, ако те не одобрят продажбата и ако протестират за неликвидирането на миналогодишните пашкули. И по този начин се изтръгна от събранието одобрение на продажбата, доверие за УС и „благодарствена” резолюция за услугите, които БЗБ е правила на „Коприна.”.

А в същност кооперация „Коприна” губи от сделката с пашкули, за която посредник е БЗБ. През същата година по сведение на българския консул в Милано, търсенето на български пашкули е голямо, защото реколтата в Япония, Франция и Италия е компрометирана. Няколко дни след продажбата на пашкулите на кооперация „Коприна” по 340 лв./кг същите вече на Миланската борса се продават по 480 - 500 лв./кг.

Овладял създадената ситуация, УС на следващото свое заседание разглежда поведението на Петър Караманов и заключава, че „Той е непоправим и открито върви по пътя на кооперативното разстройство и поради тази му противокооперативна дейност УС го изключва като член на кооперацията”.

През първите месеци на 1926 г. се извършват довършителните строителни работи по изграждането на антрепозита. Бърза се и с оборудването с необходимите машини и двигатели, защото УС е твърдо решен новата реколта от пашкули вече да се приема, изсушава и съхранява в собствената материална база на кооперацията. Уговаря се за наемането под наем на един локомобил - парен котел от Любимец, собственост на Илия Драгов за нуждите на сушилнята за печене на пашкули. Но за това се иска експертната оценка на инспектора по парните котли в Ст. Загора, за да се договори наемната цена.

На искания ипотечен заем от 4000000 лв. в края на февруари 1926 г. БЗБ е съгласна да отпусне едва 1500000 лв. за срок от 10 години. Това не удовлетворява кооперацията. УС приема, че тези пари не могат да покрият задълженията, които са направени до този момент при завършването на постройката на антрепозита. Правят се постъпки пред БЗБ за отпускане поне още на 2000000 лв.

Несъгласието на банката да отпусне необходимия ипотечен заем и изплащането на реколтата от пашкули - 1924 г. кара група граждани, членове на кооперацията да издадат позив срещу политиката на финансовата институция. На 26 февруари 1926 г. в клуба на Демократическата партия е свикано публично събрание. Главен организатор е Петър Караманов. Участниците в него искат открито събрание, да бъде порицано ръководството на банката. Разтревожена от негодуването на гражданите, банката предупреждава УС. Приема се да се издаде едно предупреждение към кооператорите, в смисъл че позивът, издаден от гражданите (УС умишлено не приема, че това са същевременно и членове на кооперацията) не ангажира с нищо кооперацията. Приема се, че издаването на позива е дело на известни личности в града, чиито намерения нямат нищо общо с управлението на кооперацията. Съгласно устава решенията могат да се вземат не на общоградски, а на кооперативни събрания.

Общоградското събрание на пашкулопроизводителите е свикано на 2 март - неделя и тук се разисква въпроса за изплащане стойността на пашкулите, внесени в БЗБ. Събранието констатира, че слуховете за незабавното изплащане на дължимите суми са само предизборен ход на УС и приема резолюция, в която се изказва недоволство от начина на действие на БЗБ и Министерството на земеделието. Събранието иска час по-скоро да се ликвидират чрез кооперация „Коприна” сметките за пашкулената реколта от 1924 г., като се признаят лихвите, които БЗБ взема срещу отпуснатите аванси. Събранието настоява да знае истинската причина за протакането на тази ликвидация. При провеждането на събранието активно участие вземат отново Петър Караманов, Христо Катранов, Демир Бахаров, Георги Караянев и др. 11

УС бърза да овладее създадената ситуация и недоволството на кооператорите от своята дейност и тази на БЗБ. Приема се декларация, която е отправена към БЗБ и гражданите на Свиленград, в която те се уверяват, че тази дейност е дело на няколко души кооператори и граждани, водени от изключения от кооперацията Петър Караманов. И за да бъде още по убедителен, УС излиза с резолюция за изплащането на пашкулената реколта от 1924 г., като изказва съжаление за този начин на действие от страна на гражданите.

Едва сега ръководството на кооперацията предприема строги мерки към онези свои членове, които изхождайки от материалния си интерес, продават без разрешение през 1925 г. своята продукция на частни търговци. Предлага се те да бъдат изключени. След разисквания УС приема компромисно решение този проблем да бъде отложен за неопределено време, защото се приема, че през 1925 г. има голяма парична криза от една страна и от друга, че кооперацията не е имала възможност да даде обещания аванс от БЗБ от 40 лв/кг, поради което членовете не са предали своето производство на кооперацията, съгласно нормативните документи.

Повече от 10000 кг пашкули от реколтата - 1924 г. на кооператорите от Свиленград са депозирани в антрепозита в Харманли и една година и половина стоят непродадени. Това създава редица проблеми на УС на кооперацията и ръководството на БЗБ. Недоволството на кооператорите е напълно оправдано. Ръководител на протеста отново е Петър Караманов. Под негово ръководство в града се разпространява  позив, чрез който гражданите се призовават на събрание, за да протестират срещу забавянето на ликвидацията на продадените вече пашкули от реколта 1924 г. Едва в края на март 1926 г. БЗБ - клон Харманли продава пашкулите средно по 104 лв./кг. УС е несъгласен с тази цена и иска да се признае фирата от 3000 кг и да се изплати допълнително това количество. Следват спорове между двете институции, но до решаването на проблема не се стига.

В края на март 1926 г. е годишното отчетно събрание на кооперацията, за изминалата 1925 г. Продължава организационното изграждане на кооперацията. Присъстват 478 души, а членовете по това време са общо 1448 души. След направения отчет на УС, се приема да бъде направена основна промяна на устава на кооперацията, като задължително да се приеме, че изключването на член - кооператор може да става само на общо събрание. Одобрява се и бюджета на кооперацията за 1926 г., като се предвижда да има следните длъжности за ръководство на дейността на антрепозита и сушилнята: Директор - касиер, счетоводител, домакин - надзирател на антрепозита и писар - разсилен. Поради ограничените финансови възможности, се приема да се ползва обща канцелария с тютюневата кооперация „Тракия” и ако в бъдеще се налага канцеларията да се отдели самостоятелно.

При учредяването на кооперацията е прието от всеки член - кооператор да се удържа 10 % от стойността на произведените от него през годината пашкули за дялов капитал. Но това дялово участие на членовете не е достатъчно за да укрепне и се развива кооперацията. С цел тя да се изгради като самостоятелна стопанска единица и да стане фактор в стопанския живот не само в града, но и в района, а заедно с това и същински стопанин на материалната база, която се изгражда, се приема да започне пропагандна кампания сред кооператорите за увеличаване на дяловия капитал. И тъй като дейността на кооперацията винаги има своите опоненти, които не одобряват решенията на УС и на общите събрания, които умишлено продават своята продукция на търговците, напускат кооперацията, се препоръчва същите да бъдат изключвани. И в този дух на укрепване финансовите възможности на кооперацията събранието приема от пашкулената реколта - 1926 г. да се удържа от стойността й 10 % на всеки един кооператор за увеличаване на дяловия капитал. На новопостъпващите  членове се препоръчва да се определи един минимум за размера на задължителния дялов капитал.

С това не се изчерпват решенията на общото събрание. УС е натоварен да сключи варантен заем срещу залог на пашкулената реколта от 1926 г. Приема се да започне строителството по стопански начин на подходящ павилион - сграда за работниците. Препоръчва, да бъде изработен архитектурен план на павилиона, който да бъде едноетажна сграда, разположен на 50 - 60 м2 площ. Препоръчва се, да се дадат под наем някои от етажите на антрепозита на тютюнева кооперация „Тракия”.                                                                                                                                                                               Голяма част от участниците в отчетното събрание, въодушевени от постигнатото ивярващи в по-нататъшните начинания на ръководството на кооперацията, пожелават  на УС, след постройката на антрепозита и сушилнята да предприема нови инициативи в своята дейност. И тъй като първият етап на изграждането на материалната база е почти реализиран, събранието препоръчва да започне проучването на възможностите за строителство на филатура - фабрика за точене на коприна. Защо, казват участниците в събранието, такава инициатива е подета в Харманли, а в Свиленград да не започне изграждането на такава, където производството на пашкули е много по- голямо, а продукцията - по-доброкачествена. И не на последно място, в името на конкуренцията се изказват мисли, да се попречи на Харманли, за да не може да реализира този план. И затова трябва час по-скоро да се проучат условията за изграждането на филатура в града за което да се информира общото събрание, за да се вземат необходимите решения. Досегашният председател на УС - Христо Дянков, а също така и подпредседателят Христо Желязков са преизбрани да ръководят кооперацията за още една година.

През април 1926 г. УС иска специализирана комисия, която окончателно да приеме новопостроените сгради на антрепозита и сушилнята. Заедно с това започва подготовката им за новата пашкулена кампания, като антрепозитът се снабдява с вече уговорения под наем локомобил от Любимец, набавят се въглища и се остъкляват прозорците на втория и третия етаж.

В УС постъпва молба от Петър Караманов, който вследствие на критиките към ръководството на кооперацията е изключен, а сега моли отново да бъде приет. УС разглежда молбата му и членовете му са единодушни, че той не заслужава повече да членува в нея. Защото той твърди, пише в протокола от заседанието на съвета, че: „а) Кооперация „Коприна” е батясала - задлъжняла с няколко милиона лева и кооператорите могат да се спасят само като се продадат кооперативните постройки на г-н Ангилери; б) че УС няма мандата да строи сушилня и антрепозит на сума по-голяма от 3.5 мил. лв.; в) че средствата на кооперация „Коприна” се пилеят без сметка и се ощетяват кооператорите. С подобни лъжи той цели да заблуди, подведе и настрои кооператорите против УС, който не му позволи да постигне користните си цели и т. н.” Изхождайки от това, УС е категоричен и отхвърля молбата на Петър Караманов за членство в кооперацията.

С изграждането на материалната база, пред кооперацията възникват и сериозни организационни промени. Налага се такива да бъдат направени в устава на кооперацията. Една голяма част от него не отговаря на новите стопански условия при които тя трябва да работи. Заедно с това е подготвен и правилник за прибиране, изсушаване, сортиране и пазене на пашкулите. Непосредствено преди кампанията за прибирането на пашкулената реколта през 1926 г., на 9 май е свикано извънредно общо събрание. От 1488 редовни члена на събранието присъстват едва 173, които имат 1560 дяла. Останалите 1315 член - кооператори имат 11835 дяла. Но събранието се провежда, тъй като веднъж е насрочена дата за неговото провеждане, но поради липсата на необходимото число кооператори, то пропада. Веднага след това се насрочва нова дата за провеждане на събранието и независимо от броя на кооператорите то се провежда. Такава е практиката още с основаването на кооперацията и така е съгласно приетия устав. Това се повтаря за всяко общо събрание. Задължително на всяко общо извънредно или отчетно - годишно събрание в протоколите се изписват имената на участниците в събранието, колко дяла имат, а също и броят на непресъстващите и техните дялове в кооперацията.

Към сушилнята има изградени 4 пещи, като една от тях общото събрание предлага да бъде дадена под наем при определени условия за изпичане на пашкулите на частните търговци. При необходимост може да се даде още една пещ за техните нужди. След като антрепозитът е приет окончателно от назначената комисия, събранието предлага и приема да даде под наем една част от него за една година на тютюнева кооперация „Тракия”, като за своите нужди запазва партера, тавана, една стая на първия етаж и сушилнята. Тъй като през юни 1925 г. една част от пещите на сушилнята са пуснати в действие, то са получени различни пукнатини, които сега се налага да бъдат измазани с огнеупорна пръст.

На събранието се докладва, че г-н Ангилери предлага да кредитира кооперацията срещу залог на пашкули при определени условия. При разискванията не се стига до решение, защото се приема, че сключването на такъв кредит е твърде нелоялно към БЗБ. Събранието предлага и се приема при провеждането на пашкулената кампания на всеки кооператор да се заплаща срещу депозираните пашкули определена сума аванс за всяко качество.

С оглед на новите възможности на кооперацията да закупува, изсушава и съхранява пашкули, УС решава да разшири своята дейност в района и да обхване повече села. Когато през втората половина на юни в селата Любимец, Малко градище и Момково са открити тържищата за изкупуване на пашкули, за да може кооперацията да обхване тези селища изпраща свои представители да изкупуват пашкули на кооперативни начала, като за всеки килограм качествени пашкули се заплаща авансово 80 лв.

Със започване на кампанията за изкупуване на пашкулите от началото на юни 1926 г. влизат в действие напълно изградените антрепозит и пещи на сушилнята. Според постъпващите за изпичане в антрепозита количества пашкули, са назначени на временна работа 93 работника, които дневно сортират по 1100 - 1200 кг сухи пашкули. Според УС всички закупени пашкули трябва да бъдат изпечени и сортирани до края на юли и подготвени за продажба. Всички готови пашкули се пълнят в т. н. харари - големи чували.

С писмо до българските генерални консули в Милано и Марсилия се иска да бъдат изпратени бюлетини за цените на пашкулите. И едва през август УС отговаря на искането на БЗБ да търси пазар (купувачи) и продаде пашкулите с условие, че тя не може да сключва сделка, докато кооперацията не си даде съгласието.

Идеята за изграждане на филатура започва да занимава не само УС на кооперацията, но и Свиленградската община. И докато УС все още не предприема реални действие за решаване на този проблем, то инициативата идва от общината. В средата на август 1926 г., с писмо до УС, община Свиленград кани кооперацията да определи делегат, който да участва в съвместна комисия, която да работи за изграждането на филатура в града. Според общината тази комисия е необходимо да замине за София и да преговаря с Министерството на земеделието за необходимостта в Свиленград да започне изграждането на едно такова предприятие и всъщност процеса на обработката на пашкулите да завършва с тъкането на коприна. УС разисква  предложението на общината, но все още не е готов за такова голямо начинание. На заседанието, което се свиква по този повод  съвместно с КС, се разисква, дали има достатъчно условия за поставяне началото на изграждането на филатура в Свиленград. При разискванията се отчита, че откриването на една филатура изисква редица условия и проучвания. Ръководството на кооперацията много предпазливо приема това сериозно начинание. Решава се в състава на делегацията за София да бъде включен Спас Разбойников, който добре познава проблемите и може да участва в преговорите.

В същото време пашкулената реколта от 1926 г. е непродадена. БЗБ иска кооперацията да определи минимум 360 лв./кг за сушени пашкули, тъй като пашкулите ще се изкупуват по цени на Миланското тържище. Определяйки минималната цена за килограм пашкули, банката цели да узнае каква цена дават нашите търговци. Освен това същата изисква кооперацията да не влиза в преговори с други търговци, защото пашкулите вече са офертирани.

УС също не остава настрани от търсенето на подходящ купувач на пашкулите, въпреки искането на банката да не се търсят други търговци. Решава се да започнат преговори с италианеца г-н Константин Ангилери, а също така и господата Сиди и Арие, и ако желаят да закупят определено количество пашкули, да подадат офертите си в определения срок и внесат депозит за участие в търга от по 1000000 лв. По-късно същите, спазвайки определените условия, участват в търга. При отварянето на офертите, е отхвърлена тази на г-н Сиди, който дава едва 362.5 лв./кг. Отхвърлена е и офертата на г-н Арие, а е приета само тази на г-н Ангилери, който дава най-висока цена - 369 лв./кг. Спечелил търга за покупката на 35160 кг сухи пашкули различно качество, на Ангилери са определени условията, при които може да започне извозването им от антрепозита. Константин Ангилери е представител на престижната търговска компания за производство на коприна „Abeig” със седалище в Цюрих, Швейцария.

Сумите на продадените и изплатените на производителите за отделните количества и качества пашкули са твърде подробни и ако ги приведем може би ще отегчим нашия читател. Затова приемаме, че както в случая, така и в по-нататъшното ни изложение по възможност ще се ограничаваме да привеждаме подробни цифрови данни, защото едно такова изследване, каквото е нашето изобилства от цифрови показатели и ще привеждаме само тези, когато това е необходимо, за да се покажат едни или други показатели в дейността на кооперацията.

Макар и твърде неукрепнала, изграждаща своята материална база и трупаща опит, Районна кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград има вече създадено добро име сред стопанските среди в България. Тя получава покана за участие в организирания през септември панаир в Пловдив. Но УС отговаря, че кооперацията няма готовност за едно такова сериозно участие.

С разширяване на дейността на кооперацията, в края на 1926 г., тя има определен административен и помощен персонал. Директорът продължава да изпълнява и функциите на домакин. През 1926 г. двете кооперации се отделят в отделни канцеларии с отделен персонал, вследствие на което директорът Ал. Фурнаджиев подава оставка. За директор е назначен Тодор Петков, дългогодишен прогимназиален учител, директор и училищен инспектор. Счетоводител - касиер е Христо Димитров, книговодител - деловодител е Михаил Катерински и Христо Дим. Гайдаджиев - разсилен работник.

И нещо любопитно. След като УС на кооперацията няколкократно отказва да възстанови изключения през 1925 г. от кооперацията небезизвестен дописник на в-к „Народ” - Петър Караманов, след поредната негова молба, през октомври 1926 г. той отново е приет за член - кооператор. УС приема, че същият в продължение на 6 месеца се е държал коректно и заслужава да му бъде възстановено членството.

Вече две години кооперацията използва в сушилнята за печене на пашкули взетия под наем локомобил от Любимец. Тъй като неговата поддръжка струва твърде скъпо УС е твърдо решен да закупи дизелов мотор от 25 к. с. За целта се приема да бъде натоварен инженер - специалист, който да проучи възможностите в това отношение. Същевременно има и друга алтернатива за решаването на този проблем. През декември 1926 г. Популярната банка е инициатор за електрификацията на града. Преди да е закупила дизеловия мотор, кооперацията предлага да бъде закупен общ мотор с повече конски сили, а заедно с това кооперацията да участва съвместно с банката по електрификацията на Свиленград. Предлага се дизеловият мотор да бъде монтиран в сградата на кооперацията. Въпросът остава открит до вземане на окончателно решение от страна на банката.

През февруари 1927 г. е годишното отчетно събрание на кооперацията, за дейността й през 1926 г. Само три години от нейното съществуване в кооперацията членуват вече 1627 души, всеки един от тях с определен дялов капитал. След отчетния доклад на председателя на кооперацията започват и изказванията по редица въпроси, които са възникнали или има да се решават в бъдещата дейност. Един от основните въпроси, който се решава конкретно всяка година, е снабдяването на кооператорите с бубено семе. Приема се решение снабдяването с бубено семе за 1927 г. да бъде разгласено чрез градския глашатай и всички кооператори да се явят в канцеларията на кооперацията не по-късно от средата на март и да заявят по колко унции бубено семе искат и от кой греньор. За всяка заявена унция бубено семе трябва да се заплати по 20 лв. УС се натоварва да уведоми за същото всеки член - кооператор от селата.

Въпреки нарасналият брой на кооператорите, събранието счита, че това е недостатъчно. С оглед нарастването на дяловия капитал на цялата кооперация, се приема да се вземат необходимите мерки за увеличаване броя на кооператорите. Препоръчва се членовете на УС да обхождат селата от района и пропагандират възможностите на кооперацията, а също така производителите на пашкули да не продават своята продукция на частни търговци, а да я продават на кооперацията. За тази цел се предприемат и мерки за подобряване на условията за отглеждането на бубите, както в града така и в селата. Една от формите, която се препоръчва и приема, е да се отпечатат наставления по бубохранене, които да се разпространяват навсякъде  преди новия бубен сезон. Разисква се възможността кооперацията да закупи дизелов мотор за сушилнята - система „Кристоф” от Пловдив - 28 к. с. Търсят се и други възможности за това. Приема се и решението, кооперацията да не закупува дизелов мотор за нуждите на сушилнята, а този въпрос да се реши заедно с общината и Популярната банка при електрификацията на града. При избора на нов УС за председател е избран Атанас Циганчев, а за подпредседател - Димитър Желязков.

През пролетта на 1927 г., в своята работа УС на кооперацията намира за необходимо да подобри мерките по обучението на бубохранителите. Приема се през сезона на бубохраненето да се поканят греньорите от града и специалисти - агрономи на обща конференция, които да дадат конкретни наставления на бубохранителите, да споделят своите впечатления от дългогодишната си практика и конкретно да разискват  поставените въпроси. Такава конференция е организирана в края на април и се ръководи от директора на кооперацията Тодор Петков.

Практиката показва, че в новоприетия устав е направен пропуск в чл. 17 за пашкулите, които дават за продажба богоугодните, просветни и благотворителни институции - църкви, сиропиталища и училища, както и дребните производители, които произвеждат минимални количества пашкули. Предлага се в устава да се допълни и регламентира, че на същите, макар и не членове на кооперацията да се изкупува продукцията, като им се удържа 4 % за фонд „Сушилня и антрепозит”.

През новата пашкулена кампания през пролетта на 1927 г. кооперацията прилага на практика новоприетия правилник. Антрепозитът и сушилнята дават възможност да се изкупи цялата продукция на 1627 членове - кооператори и на тези, които все още не са станали такива. Цялата дейност на кооперацията в това отношение е регламентирана в правилника и това се повтаря всяка година. В нашето изследване повече няма да се спираме на въпроса за пашкулените кампании, които се организират всяка година.

УС  особено внимателно следи пазара на пашкулите от реколта 1927 г. Получават се информационни бюлетини и писма от Милано и Марсилия, за да се следят изкупните цени най-вече на белите пашкули. Отчита се, че цените на международните пазари за бели пашкули са много ниски и търсенето е много слабо. Тъй като времето за продажбата на пашкулите е напреднало - вече е есента на 1927 г. и въпреки ниските пазарни цени на пашкулите, УС решава да се поканят всички заинтересовани български и чужди търговци да предложат своите оферти до края на октомври и ако има задоволителни такива, пашкулите да се продадат.

За съжаление, в канцеларията на кооперацията не постъпва нито една оферта. Търговците настояват кооперацията да даде такава за цената на своите пашкули. След разисквания, УС приема да предложи на търговците своите пашкули на цена 320 - 330 лв./кг, франко склада. Въпреки направената оферта, кооперацията не може да продаде наличното количество пашкули, с които разполага, и е принудена да продава на 305 - 308 лв./кг.

Не по-различно е положението при продажбата на пашкулената реколта от 1928 г. За изкупуването на пашкулите са открити тържища в Свиленград и селата Любимец, Момково и Сива река. На едно от събранията след пашкулената кампания през 1928 г., амбициозното ръководството на кооперацията представя една подробна информация за събраното количество пашкули. По селищни тържища прави конкретен анализ, какви количества пашкули постъпват по видове качества, а също така и какъв процент заема всяко едно качество от общото количество пашкули, произведени от всяко едно селище.

В антрепозита на кооперацията от Свиленград постъпват 103315 кг, от с. Любимец - 1333.800 кг, от с. Момково - 7395. 400 кг, от с. Сива река - 1420.200 кг и от другите села - 9871.700 кг, или общо са приети 123336 кг. От това количество качествените пашкули са 96.2 %, а шкартото 3.8 %.

В отчета на ръководството на кооперацията, наред с подробната информация относно приемането на пашкулите, се прави анализ и на разходите, направени по същото време, фирата на пашкулите, резултатите от сортирането им, резата, състоянието на пещта за печене, салоните за приемане на реколтата и пр.

На събранието сериозно се разисква въпроса за цената на пашкулите както на вътрешния, така и на външния пазар. Разглеждат се бюлетините, които получава кооперацията за цената на пашкулите и се приема, че макар цените да са твърди, а сделките през август още слаби, то предлаганите цени не са задоволителни. Управителният съвет под ръководството на един от най-добрите председатели на кооперацията Анастас Циганчев приема: да се иска от българския консул в Милано необходимата информация за пазара на пашкулите. Освен това се предлага да се търси съдействието на някои фирми в чужбина и в страната, да се дадат и обявления в чужди вестници относно качеството на свиленградските пашкули. Предлага се, да се съобщи на българския консул в Милано спецификацията на сухите пашкули, като го молят да даде гласност чрез местните вестници за количеството и качеството на пашкулите, и се погрижи да се продадат пашкули на тамошните търговци и филандрели. През септември отново се свиква събрание на кооперацията, на което се разглеждат всички получени телеграми и бюлетини от Милано относно пазара на пашкулите за килограм а livre - платими в брой от септември до февруари идната година.

За да се открие пазар на пашкулите в Италия се, изпраща един вагон от 2000 кг сушени пашкули от първо и второ качество на борсата в Милано. Но до есента на 1928 г. пашкулите стоят непродадени. Чрез получените международни бюлетини и писма от страната се отчита, че пазарът както в страната, така и в чужбина е силно свит и търсенето е намаляло много. За покупката на свиленградските пашкули има подадени две оферти. Едната е на Димитър Пецев, който предлага 300 лв./ кг, а другата е на италианеца Константин Ангилери, който предлага 313 лв./кг. След продължителни преговори с представителя на Ангилиери и по телефона със самия Ангилиери, пашкулената реколта от 1928 г. е продадена на италианеца за 317.50 лв./кг тел-кел (без условия) - направо франко склада. 12

В началото на 1929 г., със започване на електрификацията на Свиленград, общината предлага на кооперацията да помогне и се включи в това важно за града начинание. Кооперацията приема предложението и предлага, ако електрификацията се извършва на кооперативни начала, то тя може да предостави място за изграждане на електрическата централа и да предостави един дизелов мотор с нужните конски сили. На извънредното общо събрание в края на февруари 1929 г. се дискутира по този проблем. Приема се предложението на общината да се вземе участие в електрификацията на града при определени условия, с оглед запазване интересите на кооперацията.

При провеждането на кампанията по изкупуването, съхранението, сушенето и сортирането на пашкулите през 1928 г. много от правилата в новоприетия правилник от април 1927 г. се оказват неефективни и непълни. Практиката показва, че много от отделните членове в него трябва да се допълнят и променят. След направените допълнения и поправки, новият правилник е предложен за разглеждане на общото събрание през февруари 1929 г. След разисквания и нови допълнения, правилникът е приет и по него се работи през новата пашкулена кампания.

С окончателното завършване строителството на антрепозита и сушилнята, УС предлага на общото събрание да приеме процентните удръжки, които всеки производител трябва да внесе в учредения за това фонд. Всеки един кооператор, който не дава цялото си производство в кооперацията, а една част дава на свободните търговци, да внася 4% за фонд антрепозит и сушилня върху стойността на продадените на кооперацията пашкули.

В пашкулената кампания през 1928 г. БЗБ проявява инициатива и събира пашкулите от тържището в с. Любимец. Това засяга твърде стопанските интереси на кооперацията. На общо събрание се поставя болезнено въпроса за тази дейност на банката, с която кооперацията ревностно работи. След разисквания се приема да бъде подготвена резолюция, в която да се посочва, че кооперацията не одобрява действията на банката при събирането на пашкулите на тържището в с. Любимец на кооперативни начала, защото се разколебава вярата във възможностите на кооперацията и производителите дават своята продукция на свободните търговци. Като се има предвид, че тържището в с. Любимец е в района на кооперацията, то същата да помоли БЗБ да остави само кооперация „Коприна” да събира и изкупува пашкулите.

През март 1929 г. е свикано годишно отчетно събрание, което отчита резултатите от работата на кооперацията през 1928 г. Присъстват едва 368 членове - кооператори от общо 1830 души. И ако трябва да знаем как протича всяко едно годишно отчетно събрание, нека изберем например това. Всяко събрание се протоколира. Прочита се дневния ред на събранието, който задължително е такъв:

Отчет на УС за съответната година. Доклад на КС за същата година. Одобрение баланса и ведомостта за загубите и печалбите и освобождаване от отговорност на Управителния и Контролния съвети. Четене на ревизионни протоколи.Гласуване на разходен бюджет за годината. Приемане на тарифата за лихвите, таксите и комисионните по операциите на кооперацията. Определяне на размера на задължителните дялове. Даване мандат на УС да сключи варантен заем от БЗБ срещу залог на пашкули, а през първите години на мандат за личен и ипотечен заем, и да изпраща делегати на кооперативни конгреси. Избор на членове на управителните тела.

Всяко годишно събрание почти не променя съдържанието си. С много малко

промени в дневния ред протичат почти всички годишни отчетни събрания.

След прочитането на дневния ред, следват разисквания и дебати и едва тогава се пристъпва към вземане на решения. В случая, през 1919 г., след прочитане на отчетния доклад от председателя на УС, в дискусията вземат участие немалко участници в събранието, които изказват редица мнения и правят предложения, които се възприемат от събранието и се вменяват в дълг на бъдещия УС, „с едничката цел за добрия успех на кооперацията, да се имат пред вид при бъдещата му дейност по ръководене делата на същата.”

Събранието приема решения:

1. „УС да засили още повече дейността си срещу слабата просвета у членовете си за по-рационалното отглеждане на бубите, засаждането и отглеждането по научен път на черничеви градини при разни форми и пр., като за всичко това действа в контакт и съвместно с тукашния държавен агроном. За целта още тази година да се нареди едно демонстративно хранене на бубите, макар и малко, засаждане на градини и пр. доколкото това е възможно, тъй като от много голяма необходимост е да се направи всичко това още през настоящата кампания, за да се подобри и поощри  бъдещото производство. Също така да се изработи една рационална наредена просветна програма, която след като се представи и одобри от няколко по-компетентни членове на кооперацията, веднага да се приложи от УС на кооперацията”.

2. „УС да стои още по-достойно на своя пост и да не престава да мисли откъде да търси евтин и леснодостъпен кредит за членовете - производители за постройка на удобни бубарници - една от най- належащите нужди и добро условие за подобрение и увеличение на производството в района на кооперацията.”

3. „УС да направи всичко възможно от своя страна още повече да се увеличат постъпленията на пашкули в антрепозита на кооперацията, като между другото изпрати пак представители по разните тържища в района на кооперацията и вземе мерки да се премахнат всички пречки, каквито се оказват за това там, особено в с. Любимец, където между другите и БЗБ със своите органи събира също така пашкули, условие, представляващо една много важна причина за малкото постъпления в кооперацията от там.” Въпреки присъствието си като гост на събранието, началникът на Свиленградския клон на БЗБ г-н Вайселов също одобрява подготвената от УС резолюция по този въпрос до банката, която се редактира и приема от събранието.

Резолюцията е написана с достатъчно остър тон и убеждението, че са накърнени нейни изконни стопански интереси. Тя е подготвена и е съобразена съгласно устава на кооперацията, където се посочва, че съгласно чл. 1 „районът й обхваща цяла Свиленградска административна околия и близките села и градове от съседните околии и следователно само тя трябва да събира пашкули за обща кооперативна продажба в целия район. Това уставно положение изключва правото на други обществени организации и БЗБ да се явяват едновременно и те да събират пашкули за кооперативна продажба, в който и да е пункт на района й”.

Заедно с острата и категорична резолюция срещу накърнените интереси на кооперацията, събранието „апелира към съзнанието на кооператорите за по-голяма дисциплина, по-малко груби сметки по прибързаното донасяне преждевременно на пашкулите си още червеи и пр., като им се вмени в дълг всички да си доставят бубените семена чрез кооперацията за по-износно и за предпазване от евентуално повреждане на семената им по частните смрадливи кръчми и дюкяни на доставчиците”. В този дух са и останалите дебати. Не е безучастен към проблемите на кооперацията и г-н Вайселов, „който даде осветления по някои важни въпроси”.

В края на май 1929 г. централата на БЗБ в София организира конференция на кооперациите, работещи с пашкули. От страна на Районната кооперация на бубохранителите „Коприна” - Свиленград присъства директорът.  От доклада на директора на банката и от приетата резолюция се разбира, че всички кооперации, които работят с пашкули са работили без особена връзка помежду си и при липса на всякаква  информация относно производството и пазара. Отчита се също така, че не е изградено специално бюро, че липсва единна система на районно организиране работата с пашкулите в България и че финансирането на кооперациите от страна на БЗБ за работата им с пашкулите е недостатъчно. Отпусканите кредити от страна на банката са с високи такси и лихвен процент, което не е в интерес на кооперациите.

БЗБ решава да изгради едно централно информационно бюро, което да дава информация за цените на пазарите на пашкули, количеството произведени пашкули в страната, да търси пазари и купувачи и със съгласието на кооперациите да извършва и продажби. Към бюрото се предвижда да се изгради и лаборатория, като постепенно същото прерасне в институт на кооперациите, а банката да остане само кредитор на същите. На конференцията се поставя въпросът банката да дава навреме достатъчно специални кредити при възможност без всякакви такси и низки лихви, като се остави известна свобода на кооперациите по отношение на размерите и начините на даване на аванси.

Специално внимание на конференцията е отделено на кооперация „Коприна”. Представителите на банката изказват похвала, „че тя е най-стабилна и силна стопанска организация и заслужава подражание”. В изказването си директорът на „Коприна” посочва не само добрата работа на кооперацията, но и че са създадени връзки не само в Милано, но и в други страни, че може напълно самостоятелно да работи в организиране работата до окончателното ликвидиране с производството си всяка година.

За реализиране на пашкуленото производство от реколта 1929 г. УС търси различни възможности. Изпраща писма, търси информация чрез бюлетините които получава от Италия и Франция и др. С писмо изграденият Италиано-български синдикат в Милано иска да му се изпратят определено количество пашкули от ІІ качество за анализ, а заедно с това и да знае цената на пашкулите, които предлага „Коприна”. Писмо изпраща Джузепе Дубини от Милано, който иска да знае на каква цена кооперацията продава пашкулите от І и ІІ качество и продава ли същата по 3000 - 4000 кг пашкули от всяко качество. С писмо на „Компани Женерал” от Лион се иска да й се дадат предварително 4000 кг пашкули по 50 франка за килограм при рандеман франко Марсилия и плащане след пристигане на стоката. Интерес към пашкулите проявява и г-н Ангилери. Интересно е предложението на Мандорли Курли от Милано, който дава съвети по продажбата на пашкулите, и ако иска кооперацията да продаде пашкулите en bloc, да му се съобщи базисната цена. Кооперацията получава голям брой бюлетини за цените на пашкулите, от които се установява, че изобщо има търсене на пашкули, че белите пашкули в сравнение с жълтите за 1929 г. са с 1 - 2 лирети по-скъпи. Посочени са цените на пашкулите с доставка по месеци, като тези в Милано са по-ниски от тези в Марсилия. Така белите пашкули „Одрински тип”- І качество в Марсилия се продават по 56 - 57 франка за килограм, което се приема като много добра цена.

При така получените оферти и изчерпателна информация за европейските пазари на пашкули, УС приема, че най-добре е да се продават пашкулите през септември. Приема се продажбата да стане при следните условия: „Пашкулите се продават франко склада на кооперацията, тел-кел, цялата партида включително и мострата от 2059 кг, изпратена в Милано, без двойките, които са продадени. Пълненето и стойността на харарите е за сметка на купувача. Всеки купувач дава офертата си в затворен плик, придружен с чек от 1000000 лв. като залог. Вдигането на пашкулите става веднага след продажбата, а изплащането се извършва, като 5000000 лв. се привеждат след сключване на сделката, 5000000 лв. със започване товаренето на пашкулите, а остатъкът постепенно до окончателното вдигане на всички пашкули. Гербът за договор или фактура, ако иска купувачът, е за сметка на последния. Да се съобщи на всички познати търговци и филандери в странство и страната за датата и условията на продажбата и се поканят да дадат офертите си. Да се помоли българския генерален консул в Милано да дава всекидневно, от 14 септември телеграфно сведения за цените на пашкулите, а в самия ден 20 септември, да се получи телеграмата преди обяд. Тъй като е възможно консулът да отсъства от Милано, за това да се помоли Мандорли Курли да дава телеграфно сведения за цените. Да се помоли Стажионатура Анонима да разреши Итало - българския синдикат да вземе мостра от ІІ качество от складираните там пашкули. Срокът за продажбата на пашкулите може да се съкрати, или продължи според цените на пазара”. При така поставените условия и през 1929 г., както и през изминалите 1925 до 1928 г., включително цялата пашкулена реколта се продава франко склада на голямата цюрихска копринарска търговска къща „Abeig” чрез представителя и в България Константин Ангилери. 13

На годишното отчетно събрание през март 1930 г., когато се отчитат  постигнатите резултати, със задоволство се отбелязва, че кооперацията е постигнала изключително добри показатели не само при производството, но и при продажбата на пашкулите на добри цени. Стремежът да се върви напред кара много от кооператорите да разискват проблема за недостатъчната бубарска просвета сред членовете на кооперацията. За това се упреква най-вече УС и когато се пристъпва към приемане на решения от събранието по този въпрос, всички участници в събранието са единодушни. „Вмени се в дълг на бъдещия УС да усили още повече дейността си по просветата на членовете за рационално отглеждане на бубите.”

И за да върви кооперацията напред, се разисква и увеличението на заплатите на всички, които работят в нея. Препоръчва се на директора, който заема и други изборни длъжности в различни обществени организации в града, за да се отдаде изцяло на работата в кооперацията да се откаже от тези обществени ангажименти. По това време директорските функции изпълнява Тодор Петков, който отговаря, че трябва да бъде свободен да не стои само в канцеларията на кооперацията като чиновник, а да има възможност да води разговори, установява контакти и т. н. и така да бъде още по-полезен. При гласуването на бюджета за годината остава същият щатен персонал - директор - домакин, касиер - счетоводител, книговодител и общ работник.

Събранието разглежда въпроса и с лихвите на безсрочните и спестовни влогове, които да бъдат 10 % годишно, а също така и лихвите на авансите и заемите на кооператорите. Поставя се и въпросът за покупката на още един двигател за нуждите на кооперацията. Посочва се, че работата се разраства и ако се разчита само на двигателя, който сега се използва, при една повреда може да се причинят големи загуби.  При покупката на нов двигател същият да се използва и при електрификацията на града. Но изхождайки от кооперативните интереси тази идея отпада.

Препоръчва се при приемането на решение по тези въпроси да се „даде мандат на УС да прави всичко възможно за правилния развой на кооперацията и да гарантира кампанията при сушенето на пашкулите. Събранието единодушно дава мандат на УС да сключи варантен заем срещу залог на пашкулите, реколта 1930 г. от БЗБ в размер на 15000000 лв.

Изминали са едва три години от приемането на новия устав на кооперацията, когато през април 1930 г. се правят първите поправки на членове 7, 8, 13, 23, 25, и 67 на същия.

Чл. 7 се променя така: Всеки член внася 4 % от стойността на предадените пашкули за фонд „Постройка сушилня, антрепозит” и други недвижими имоти.

Чл. 8. Сдружението образува още и следните фондове: а) „Резервен фонд”, който се образува ежегодно от 20 % от чистата печалба и от встъпителните вноски и суми за покриване на загубите; б) Фонд „Общо полезни начинания”, който се образува от 5 % от чистата печалба; в) Фонд „Осигуровка на служещите”, който се образува от суми, предвидени всяка година в разходния бюджет и г) Фонд „Посмъртна каса”, който се образува от ежегодни вноски на членовете.

Забележка: Фондовете „Осигуровка на служещите” и „Посмъртна каса” се изразходват от УС по специално изработени и одобрени от общото събрание правилници.

Чл. 13. Забележката се премахва и се прибавя нова алинея: Сдружението отпуща и предварително заеми за подобрение и засилване бубарството, като ремонт в бубарниците, набавяне бубарски инвентар, закупване на черничева градина или черничев лист и др. във връзка с бубарството със срок до депозиране на пашкулите в кооперацията, а също и на бедни членове, ако се случи някое нещастие във връзка с поминъка им в същия срок.

Чл. 23 се допълва: …..който влизат в управителните тела на акционерни дружества, търгуващи с пашкули.

Чл. 25 се допълва: Да внесе 4 %.

Чл. 67. Чистата печалба се разпределя така: 1.20 % за резервен фонд; 2.5 % за общополезни начинания; 3.2 % възнаграждение на чиновниците, служещите и работниците, работили с месечна заплата не по-малко от 3 месеца през годината, но не повече от едномесечна заплата и 4.73 % за дивидент на дяловете, но не повече от 8 % върху стойността на всеки дял.

В резултат на решението на годишното събрание за повишаване културата по отглеждането на бубите, УС разделя града на участъци за даване на наставления и събиране на необходимите стопански статистически сведения. На поканата да участват греньори се явяват само 4 души, като трима от тях заявяват, че не могат да се заемат с тази дейност. Това принуждава  съветът да се откаже от това начинание за същата година, но приема за следващата кооперацията да има подготвени хора за това. След дълги разисквания за решението на проблема се приема, че най-подходящо е това да бъдат обучени млади момичета и жени. В един практически курс през настоящата бубена кампания същите да се подготвят и в бъдеще тази дейност да бъде възложена на тях.

При организирането на образователния курс се предвижда да бъдат поканени за лектори греньорите Ана Караманова и Георги Ангелов Бакалов. Канят се по възможност греньори от града да участват в събирането на сведения за бубарството в селата от района с по-голямо производство, а също така и да дават наставления за доброто отглеждане на бубите. За извършената работа от греньорите се определя и възнаграждение.

Приемането на пашкулите от кооперацията от реколта 1930 г. в града започва на 6 юни и завършва на 5 юли. По-малки партиди се приемат и до 8 юли. В селата приемането започва от 19 и завършва на 30 юни. Освен в града, пашкули се приемат в селата Момково, Сива река, Любимец, Лозен и Кирилово ( Георги Добрево). Сушенето на цялата реколта от пашкули продължава от 10 юни до 5 юли.

В Свиленград се приемат по определените съгласно правилника качества на пашкулите общо 166643 кг пашкули. Също по качества се приемат в селата Лозен - 8219 кг, Сива река - 5440 кг, Любимец - 5303 кг, Кирилово - 950 кг и Момково - 8857 кг, или общо кооперацията е събрала по време на кампанията 195512 кг.

Отчита се, че поради неблагоприятните условия през годината, в района на кооперацията са произведени по-малко пашкули в сравнение с 1929 г. Въпреки това се отчита, че в кооперацията са постъпили по-голямо количество пашкули, защото поради ниските цени и липсата на купувачи пашкулите се продават на кооперацията от много нови производители, както от района, така и от селища от други околии. Така ако през 1929 г. в кооперацията постъпват пашкули от 37 селища, то през 1930 г. постъпват от 68, или нови 845 производители за първи път предлагат своето производство на кооперацията. За 1930 г. в кооперацията общо са продали своето производство от пашкули 2420 души срещу 1610 души от миналата година.

Още с края на приемането на пашкулите в складовете на кооперацията започва и тяхното сортиране по качество и по села. Сортирането продължава 42 дни, срещу 29 през миналата година. Определя се резата и рандемана на пашкулите, като се приема, че по тези показатели пашкулите от реколта 1930 г. са по-слаби в сравнение с тези от миналата година. Без проблеми протича сушенето на пашкулите. Отчита се дадената фира на пашкулите, събирани по селските тържища при постъпването им в складовете за сортиране.

При усилената работа през летния сезон почти всяка година при приемане, сушене, сортировка и ликвидация на пашкулите се наема според работата допълнителен временен персонал, работници и работнички от 30 до 40 души. Работата им продължава от 20 до 30 дни, а за работничките и работниците от 160 до 180 души, които са ангажирани за сортиране на пашкулите - 40 - 45 дни.

През септември, на заседание на УС се отчита, че това което се случва за първи път с приемането на пашкули на производители, които са не само членове на кооперацията, но и вън от района на същата, кара ръководството да решава въпроси, които не са приети в устава на кооперацията. Тъй като от 1930 г. кооперацията е без задължения и разполага достатъчно със собствени средства, и най-вече поради настъпилата стопанска криза, УС приема да се отмени решението от 1925 г. на всеки депозант на пашкули от Свиленградска околия да се удържат 10 % върху стойността на пашкулите за дялов капитал и 2 % за фонд сушилня. Сега от 1930 г. се решава да се взема по 4 % за фонд сушилня от всички депозанти стари членове, а от новите от Свиленградска околия да се взема 4 % за дялов капитал и 4 % за фонд сушилня. За всички депозанти от други околии да се взема 10 % за фонд сушилня.

Въпреки тези решения, УС трябва да решава и други подобни въпроси, възникнали в практиката. Така първият въпрос, който трябва да се решава е: „Какво да се прави с производителите, които макар и от района на кооперацията, са депозирали много малко количества пашкули, чиято стойност не е достатъчна за встъпителна такса и дялов капитал, за да се приемат за членове, когато уставът е категоричен, че задължително трябва да бъдат членове; 2. Кои са точно селищата, които влизат в района на кооперацията, защото в устава не са точно определени; 3. Дали с всички производители, които са вън от района на кооперацията, да се постъпва съгласно чл. 17 от устава, или желаещите от тях да бъдат приети за членове.”

След приключването депозирането на пашкулите в кооперацията се установява, че 26 души сключили заем, нямат никакво производство, а други 36 души са депозирали пашкули твърде малко, чиято стойност не може да покрие взетия от тях заем. Всички тези проблеми са предмет на обсъждане от членовете на УС, които стигат до следните предложения:

“Определя се комисия в състав Анастас Циганчев, Христо Дянков, Димитър Ковачев и Тодор Кирков, която да определи точно района на кооперацията, което да бъде като положение в устава, а заедно с това да направи и други належащи изменения в него, които са приети по-напред. Измененията да се представят на предстоящото извънредно събрание за одобрение.

Реши се с болшинство да се задържи 10 % от стойността на пашкулите им за фонд сушилня на новите депозанти - производители, макар и от района на кооперацията, които са депозирали до 10 кг сурови пашкули, без да се приемат за членове на кооперацията, освен ако изявят желание.

С всички нови депозанти, извън района на кооперацията, да се постъпва съгласно чл. 17 от устава, т. е. да се задържи само 10 % от стойността на пашкулите им без да се приемат за членове на кооперацията.

Признава се за редовна фирата от приетите пашкули в селските тържища.

Одобряват се направените разходи за пашкулите. Да се направи нужното за прибиране сумите по заемите, които не са депозирали или са депозирали малко количество пашкули, без да се прибягва до ликвидирането на тези заеми с дяловия капитал.”

На заседанието, ръководено от председателя на УС Анастас Циганчев, се разглеждат всички получени бюлетини и писма от чужбина във връзка със състоянието на пазара за продажбата на пашкулите и цените, по които се търгуват. Така Мандорли Курли от Италия осведомява в своето писмо за цените на белите пашкули и рандемана, а също и за по-ниските цени на жълтите. Същият смята, че белите пашкули не са достатъчно на пазара, и ако кооперацията не избърза с продажбата на своето производство, то на италианския пазар ще бъдат предложени големи количества бели пашкули от Русия и Персия, което ще доведе до изравняване цените на белите и жълтите пашкули. Разглеждат се писмата и бюлетините и на други фирми и купувачи, както от Италия, така и от Франция, като се посочват цените, при които се търгуват пашкулите на техните борси и пр.

Изхождайки от информацията, която УС получава от писмата и бюлетините, се приема, че има търсене на бели пашкули и трябва да се използва момента за продажбата на пашкулите и ако се намерят задоволителни цени да се продадат. Във връзка с това съветът приема:

1. „Пашкулите да се продадат на 15 септември при следните условия: пашкулите да се продадат франко склада на кооперацията, тел-кел, цялата партида, включително и мострата от 1996 кг, изпратена в Милано. Пълненето на харарите и стойността им е за сметка на купувача, като всеки купувач дава офертата си в затворен плик, придружен с чек от 1 мил. лв., като залог. Вдигането на пашкулите става веднага след продажбата, а изплащането: 3 мил. лв. със започване товаренето на пашкулите, а остатъкът до окончателното вдигане на всички пашкули. Герба за договора или фактура, ако иска купувача, е за сметка на последния.

2. Да се съобщи на всички известни търговци и филандери в странство и страната за датата и условията на продажбата и се поканят да дадат офертите си.

3. Да се помоли българския генерален консул в Милано да дава всекидневно телеграфни сведения за цените на пашкулите, а в самия ден 15 септември да се получи телеграмата му до обед.

4. Да се съобщи на БЗБ за продажбата на пашкулите и да се иска да даде мнението си дали е удобно да се продадат пашкулите сега, изгледите за повишение и цените на международния пазар.

5. Срокът за продажбата на пашкулите може да се съкрати или продължи според цените на пазара и търсенето.”

При тези условията се продават пашкулите от реколта 1930 и 1931 г., като една част е продадена франко склада на различни търговци, а другата и то по-голяма час, е изнесена на международния пазар в гр. Милано и там на части е продадена.

Реколтата от пашкули 1931 г. е приета от кооперацията на кооперативни начала, а тази от реколта 1932 г. на твърди цени за сметка на БЗБ по всички правила, съгласно нормативните изисквания. За броя на вносителите, приетите сурови пашкули по райони и селища през 1931 - 1932 г. е следната таблица:

Селища

Реколта 1931 г.         Реколта 1932  г.            Всичко

брой         кг   брой         кг   брой        кг

Свиленград   1208    101228            1677    146166            2885    247394

Любимец           11        1540              -             -           11        1540

Момково            87        7460                35       2244   122        9704

Лозен      56        5445               -            -           56        5445

Георги Добрево            12        1467              -             -           12        1467

Малко Градище              3          263               -            -             3          263

Сива река          22        2015                79      6565    101        8580

Левка      88        4522              118      6302    206      10824

Изворово          -              -        -            -          -             -

Чернодъб           48        3547                53      4293    101        7840

Димитровче      56        2157                85     3817    141        5974

Мезек      9          604     94      3873    103        4477

Пъстрогор        27        1694     42      1842      57        2227

Капитан Андреево,

Дрипчево, Райкова

Могила и др. - общо  98         3088   209      7815    307      10903

Всичко           1740   135415             2434   185442           4174   320857

Елховска околия           41       2001               120       4131               161       6132

Харманлийска окол.                   1           18                -             -            1           18

Ивайловградска окол.              11        426                 85       3174                 96       3600

Други околии                  4         260                   3                       46                  7          306

Всичко           1797   138120            2642   192793            4439   330913

През март 1931 г. на годишното отчетно събрание, съгласно устава на кооперацията, за председател на УС е избран Михаил Цветков. Както всяка година, така и сега първа грижа на ръководството е да осигури доставката на качествено бубено семе за новата пашкулена кампания. Приема се за новата 1931 г. кооперацията да достави за сметка на производителите бубено семе от греньори, което да се дава на производителите от самата кооперация. Също така се решава да се искат оферти франко-направо от кооперацията за цената на бубеното семе от греньорите от Свиленградска и Харманлийска околии и тези от другите околии в срок до 5 април, като им се обещае, че бубеното семе ще им се плати на 1 юни. Кооперацията се задължава да разгласи условията за записване за бубено семе и цената на унция, която ще плащат производителите.

В организационно отношение УС приема мерки за предстоящата пашкулена кампания, да се ремонтират пещите и всичко необходимо в сушилните, поправка на кошовете, запасяване с резервни части на дизеловия мотор, който обслужва сушилнята и т. н.

Непосредствено преди приемането на пашкулите, през май УС решава да уреди практически курс по бубарство в Свиленград, след като през  миналите години е правен опит за организиране на такъв, но идеята не се реализира. Предвижда се на организирания курс да се дадат теоретични и практични познания на млади момичета с цел да се подготвят за бъдещи ръководители по отглеждането на бубите, като по време на кампанията бъдат сред пашкулопроизводителите и дават наставления за правилното отглеждане на бубите. За курса са осигурени двама лектори-греньори от Свиленград.

В навечерието на пашкулената кампания УС създава стройна организация за прибирането и сушенето на пашкулите. Решава да изпрати в селата Момково, Любимец, Сива река, Лозен и Кирилово, където има организирано приемане на пашкули свои експерти, които да поемат цялата отговорност в това отношение Сортировката на пашкулите започва на 6 юли, като пашкулите се сортират на следните качества: реали, секондери, терциери, скарто (шкарто) и двояци. Определят се и условията, при които става сортирането, заплащането на работниците и т. н.

И след като пашкулите вече са обработени и изсушени, УС още в началото на лятото поставя въпроса за тяхната продажба. Не липсват и кандидати, които изкупуват  голяма част от пашкулите І качество. Но след едно обстойно проучване на пазарите в страната и чужбина, ръководството на кооперацията приема, че е още твърде рано за продажбата на цялото количество пашкули и че цените все още не удовлетворяват кооперацията.

В края на декември 1931 г. директорът на кооперацията Тодор Петков докладва пред УС, че всички пашкули от ІІ и ІІІ качество, изпратени в Милано, са окончателно продадени по одобрените от съвета продажни цени, а именно: ІІ качество по 15.50 лирети и ІІІ качество по 14 лирети. 14

4. ФИЛАТУРАТА - НОВОТО ГОЛЯМО НАЧАЛО

Копринената индустрия е сравнително нова за страната ни. Тя е позната повече като домашно свилоточене и тъкане на груби копринени платове още през годините на Българското средновековие, а по-късно и по време на османското владичество. До края на второто десетилетие на ХХ в. домашното свилоточене и тъкане на копринени платове поради ниските качества на произвежданата продукция е използвано най-вече за домашна употреба. Това производство не може да намери пласмент на чуждите пазари. Едва след Първата световна война започва един по засилен интерес към свилоточенето. Макар че в страната няма развита мулинажна индустрия, която да произвежда качествена копринена нишка, новоизградените копринени тъкачници си служат с чуждестранна коприна за по-голяма част от своето производство.

Въпросът за създаване на национална копринена индустрия стои открит през 20-те години на ХХ в. като един от важните приоритети при решаването на стопанските проблеми на България. Целта е да се модернизира и увеличи броят на филатурите и копринотъкачниците в районите, където се отглежда най-много копринената буба и се произвеждат качествени пашкули.

В годините на стопанското замогване на България се подобряват условията за отглеждането на копринената буба, производството на качествени пашкули, коприна и копринени изделия. Една голяма част от това производство се изнася на европейските пазари. Почти цялото пашкулено производство на България намира добър прием на Миланския пазар, където търсенето е голямо, а предлагането малко. Когато през 30-те години на ХХ в. светът преживява стопанска криза, в която България не прави изключение, пашкуленото производство, както и много други са изложени пред един труден момент за намиране на пазари. Такъв е и стремежът на  Българската държава да подобри в качествено и количествено отношение пашкуленото производство за създаване на национална копринена индустрия, която трябва да обхване процесите на коприненото точене, мулинаж и тъкачество. Само по такъв начин българското свилоточене може да намери място на разширяващите се европейски пазари с коприна и копринени изделия, вместо да бъдем ограничени с търсенето пазар на пашкуленото производство и да внасяме коприна и копринени изделия от чужбина за задоволяване на местните нужди.

Всичко това довежда да започне изграждането на повече филатури, които да преработват местното пашкулено производство в качествена коприна, която да е конкурентноспособна на чуждите пазари. До началото на 30-те години на ХХ в. в България са изградени филатури в градовете Русе на Мазламян С-ие Гурбетян с 40 басейна, Търново на Френско-българското дружество с 98 басейна, в с. Павлово (дн. кв. Павлово - София) - Софийско на акционерното дружество „Коприна” с 32 басейна, Хасково на фабрика „Свила” с 30 басейна и пак в Хасково на Димитър Вапцаров С-ие с 34 басейна.

Освен тези филатури в страната има още няколко малки филатури с по 5 - 10 басейна. На гара Мездра е изградена малка филатура от Константин Ангилери, която служи главно за изследване рандемана на пашкулите, които фирмата изкупува в България, в това число и от Свиленград и изпраща за преработка на италианските филатури. Или общо в България има около 292 свилоточни басейна, голяма част от които са стари и не могат да преработят повече от 35000 кг коприна.

От съществуващите филатурите в България, през 1926 г. разполагат с 96 механични стана, а през 1932 г. те са около 320 бр. При нормална работа те преработват 60000 кг сурова коприна и тъй като местното производство на същата е недостатъчна да задоволи техните производствени възможности, то една голяма част се внася от чужбина.

Изграждането на нови филатури е крайно необходимо и това е част от политиката на Българската държава. Препоръчва се такива да бъдат изградени в Свиленград, Харманли, Пловдив, Враца и др. градове с помощта на съществуващите кооперации или с финансовата подкрепа на БЗБ, чиято цел е именно да финансира стопанските и кооперативните сдружения в страната.

Въпросът за изграждането на филатура в Свиленград за първи път се поставя на разглеждане на няколко заседание на общинския съвет през 1926 г., когато се обсъжда строителната програма на града. На едно от заседанията са поканени представители на кооперация „Коприна”, на БЗБ, Популярната банка и др. Разисква се въпросът да бъде изградена бъдещата филатура и как. Дали от държавата или за сметка на кооперацията. Председателят на кооперацията Тодор Петков смята, че ако филатурата се строи за сметка на държавата, то никой няма против, тъй като това е от интерес за стопанското развитие на града. Но ако филатурата се строи за сметка на кооперация „Коприна”, то се приема, че това е твърде прибързано. Преобладаващо е становището на управата на „Коприна”, че тя ще се сдобие със своя филатура постепенно, когато има необходимите условия за това.

УС на кооперацията смята, че е рано още да се иска в града да се построи филатура. Тяхното убеждение за това е, че цялата тежест за това строителство ще падне върху плещите на кооперацията, което все още не е по силите й. Така въпросът със строителството на филатура в Свиленград остава открит през следващите няколко години. Но той е преди всичко въпрос на ръководството на кооперацията, която поставя решаването му години по-късно.

На първото заседание в началото на 1932 г. председателят на УС Михаил Цветков и директорът на кооперацията Тодор Петков докладват, за участието си и резултатите от бубарската конференция в гр. Враца, проведена в края на 1931 г. Наред с многото въпроси, които се разискват на конференцията, най-интересният според тях е откриването на филатури в страната. Защото работата на една филатура е свързана с по-голямото производство на пашкули, а по-голямото им търсене означава по-голямо производство и получаването на по-задоволителни цени за всеки един килограм и качество. Становището на бубарската станция във Враца е убедена, че в Свиленград трябва да започне подготовката и откриването на филатура. От станцията заявяват открито, че тя е готова да даде пълната си подкрепа и да помогне със съвети, проектиране, разчети и всичко необходимо, за да може в най-скоро време кооперацията в Свиленград да има своя филатура. Предлага се в града да бъде изградена филатура с 48 или 96 басейна. Това ще е от голямо стопанско значение не само за града, но и за българската копринарска индустрия.

УС на кооперацията е изправен пред изключително трудно положение. Провеждат се сериозни разисквания и надделява становището, че в Свиленград трябва още през лятото, след кампанията по отглеждането и приемането на пашкулите, да започне строителството на филатурата. Обсъжда се проблемът и с финансирането на сериозното начинание. Предлага се да се иска от БЗБ и Министерството на земеделието да отпуснат един безлихвен заем от 250000 лв., платим в продължение на 10 години, с който да започне строителството на сграда за филатурата и се закупи един комплект от 80 басейна за техническото оборудване на същата. Това все още са първите планове и те не са окончателни. Когато започва реализирането на големия проект в хода на изграждането на филатурата настъпват редица изменения.

В началото на април 1932 г. е годишното отчетно събрание на кооперацията, която отчита резултатите от работата си през 1931 г. Присъстват 578 души, а отсъстват 1875, или в началото на 1932 г. членовете на същата са 2453 души с общ дялов капитал от 6284400 лв. За председател на УС е преизбран Михаил Цветков.

Наред с най-важния въпрос за изграждане на филатура се обсъжда и един не по-малко значим проблем - откриването на селекционен пост по бубарство при кооперацията. Откриването на поста е от значение за по-доброто отглеждане на бубените семена, а от там и по-доброто качество на пашкулите и оптимизиране на пашкуленото производство. Откриването на селекционен пост определя и откриването на гренажно отделение, каквото задължително трябва да има кооперацията. Тук се предвижда да се произвежда само доброкачествено бубено семе, което задължително ще се раздава на кооператорите.

Откриването на селекционен пост може да стане само с разрешението на бубарската опитна станция във Враца и Министерството на земеделието. След нееднократно провежданите разговори, станцията във Враца дава съгласието си да се открие през 1932 г. в Свиленград селекционен пост при определени условия. Материалната издръжка на поста трябва да се поеме от кооперацията. Той ще се направлява от станцията чрез агронома. По време на сезона на производството на бубеното семе и отглеждането на пашкулите кооперацията се задължава да назначи техник, който също да се издържа от нея. За такъв е определен Анастас Разбойников.

УС приема, че след двата неуспешни опита да открие селекционен пост в Свиленград, приема безусловно условията, които са поставени, като поема всички разходи, назначава определения техник и предлага да се сключи варантен заем от 5 мил. лв. от БЗБ, който да бъде раздаден като аванс на производителите, които ще депозират пашкулите си от реколта 1932 г. на кооперацията. Определят се за делегати на общия кооперативен конгрес през май в София председателят на УС Михаил Цветков и директора на кооперацията  Тодор Петков. Приемат се и условията при събирането на пашкулите през новата кампания, които не се различават от тези в предишните години.

Откриването на селекционен пост в Свиленград се приема като сериозно постижение на кооперацията. Това е един по-горен етап от нейното развитие и е част от целите и задачите на същата. Да произвежда качествено бубено семе и пашкули, които да преработва до тъкането на копринени платове.

През пролетта на 1932 г. с решение на Министерския съвет се приема БЗБ да изкупува пашкулите на твърди цени, като за белите пашкули базата е 35 лв./кг, а за жълтите 30 лв./кг. На заседание на ръководството на кооперацията се приема, че тя трябва да се съобрази с това ново положение. Вместо да кредитира пашкулопроизводителите и да събира пашкулите на кооперативни начала, както е било досега, кооперацията трябва да закупува пашкули на твърда цена и то за сметка на банката. Това създава едно сериозно объркване не само сред ръководството, но и сред кооператорите. Всъщност с това решение се слага край на досегашната стопанска политика на кооперация „Коприна”, чиято основна дейност е да организира години наред пашкулената кампания и да закупува пашкулите за своя сметка. Това е в основата на създаването на кооперацията, което е залегнало и в нейния устав и последвалите поправки. Това ново статукво, установено от държавата ще продължи до средата на 40-те години и постоянно ще е атакувано от ръководството на кооперацията, която никога не приема при каквито и да било условия това решение на Министерския съвет.

През септември 1932 г. УС разглежда получените предложения на различните специалисти за откриване на филатура в Свиленград. След разисквания се приема за най-добра офертата на Кирил Майсторски, който предлага филатурата да е с 48 басейна. Към офертата е приложена пълна сметка - площ, на която да бъде изградена, разходи по функционирането, оборудване, стойност на източените дневно пашкули и др. Не без значение са и посочените данни за мулинажния отдел за пресукване на сурова коприна. Предвиждат се 2 механични стана за изтъкаване на копринено платно.

След продължително проучване на офертата на Кирил Майсторски, който се представя като копринар - специализирал в тъкачното училище „De la croix-Rousse” в гр. Лион, Франция, УС решава, че предложението му ще донесе голяма полза за местното пашкулопроизводство и заетостта на населението. С откриването на една филатура, се дава работа на повече от 150 души, поради което се пристъпва към изпълнение на редица дейности, свързани с изграждането на бъдещата филатура. Отчита се, че условията за изграждането на филатура с 48 басейна са налице като се привлече препоръчаният от Опитната бубарска станция във Враца - Кирил Майсторски за технически управител на бъдещата филатура. За да се реализира това сериозно начинание, УС подготвя изложение до ръководството на БЗБ и МЗ и иска сключването на един ипотечен заем за 10 години с по-ниска лихва за построяването на филатурата. 15

Проектът предложен от Кирил Майсторски за изграждането на филатурата на кооперацията, е изключително подробен. Общо за всички постройки на същата, според проекта, са необходими 700 м2 площ, на което се предвижда да бъдат разположени различните постройки - помещения за свилоточните басейни, парните котли, парната машина, помпите и резервоара, пречистване, сгъване на коприната, склад и др. Или общо за постройките кооперацията трябва да заплати 996400 лв. Представени са подробности за закупуването на 48 свилоточни басейна, нов модел по италиански образец, най-последен модел, парен котел, парна машина, помпа, резервоар, отопление, осветление и всичко необходимо за да функционира филатурата. За машините и инсталацията е необходимо да се заплатят 869000 лв. За изграждането и оборудването на филатурата са необходими 1865400 лв.

По-нататък в проекта са представени разходите по поддръжката, които се разделят на общи, постоянни и всекидневни, костуемата цена за производството на 1 кг сурова коприна, оборотния капитал - това са сумите на разходите за производството и за закупуване на пашкули и накрая годишната равносметка от работата на филатурата.

Проектът, който предлага Майсторски включва и такъв за едно бъдещо разширение, като свилоточните басейни от 48 се предвижда да нараснат на 96 бр. За това евентуално бъдещо разширение е представена подробна аргументация.

След изграждането на филатурата Майсторски предлага изграждането на мулинажно отделение за усукване на преждата, което смята да се създаде. Благодарение на него ще може да се приготвя коприната за нуждите на местното тъкачество. Всички коприни, получавани от различни по качество пашкули, е необходимо да се преработват, за да бъдат използвани от тъкачеството за различни по вид артикули, или за употреба от други индустрии. Това преработване на коприната ще донася на кооперацията допълнителна печалба и ще осигури нейния пласмент при добри условия. Предложението е да се закупят за тази цел 600 вретена от гр. Лион - Франция, като за мулинажното отделение не се предвижда отделна сграда.

Майсторски препоръчва, имайки предвид модерната филатурна индустрия, да се създадат местни кадри, които да бъдат обучени, за да има в бъдеще качествена продукция. За необходимостта от създаването на такива кадри той представя подробно и своите виждания, като добре сее аргументира.

В проекта е отделено значително място и за организацията и ръководството на предприятието. Стремежът и желанието на кооперацията трябва да бъдат насочени към  създаване на  вътрешна организация, отговаряща в най-голяма степен на изискванията за  ефективно, качествено и чисто производство, като се възприемат най-практичните и изпитани методи. Препоръчва се, коприненото предприятие да се снабди с необходимите апарати за изпитване на коприната, като по този начин се отстранят дефектите, които обезценяват коприната на чуждия пазар, защото на международния пазар не се закупува и един килограм коприна без представянето на необходимия сертификат за изпитването й, в който са указани трите основни качества, изисквани от коприната - deridaqe, titre и  requlante, за които качества обикновено се дава гаранция.

В раздела „Пазар и план за организиране на пласмента” Майсторски споделя своите виждания, като смята, че е излишно да се доказва, че има по-голяма сметка да се изнася сурова коприна вместо пашкули. Към тази цел трябва да бъдат насочени усилията на кооперация „Коприна”, която със своята организация и създаването на модерна индустрия по-скоро да достигне международните пазари. Но за да се продава на чуждите пазари, поради икономическата криза в Европа, купувачите са крайно взискателни към предлагането. За това е необходимо кооперацията да бъде конкурентноспособна. За доброкачествените коприни, казва Майсторски, има всякога пазар, макар и купувачите да не са много щедри. Само че ние още не можем да изнасяме такава коприна.

На първо време, в проекта се препоръчва да се задоволяват интересите на местната индустрия, за която не достига местното производство, а се преработва сурова коприна, внасяна от чужбина. Превеждайки необходимите данни се приема, че продажбата на производството на проектираната филатура е осигурена на вътрешния пазар, където, освен тъкачеството, има възможност и в чорапено - плетачната индустрия. За последната, която използва специални титри прежда и подготовка, с методична последователност могат да се създадат нужните за тази индустрия прежди.

Накрая в проекта са изтъква, че кооперацията трябва да разчита на следните три начина за пласиране на произведената коприна от проектираната филатура:

1. Продажбата на местния пазар, който все още остава открит за четворно по-голямо производство от това на проектираната филатура.

2. Като създаде нужната копринена нишка за чорапено - плетачната индустрия.

3. Като се стреми да създаде коприни с гарантирано качество и класове, отговарящи на бубените раси за пласиране на чуждите пазари.

На едно от заседанията на УС в края на ноември 1932 г. председателят Михаил Цветков отбелязва, че в края на годината кооперацията навършва 10 години от своето създаване. Дълг е на УС да направи отчет пред своите кооператори за многогодишната й дейност. Предлага се да се подготви обстоен доклад, който да представи дейността и през всичките тези 10 години „с цел да се даде пълна представа за развитието на кооперацията, какво е направено и постигнато. Докладът да се подготви от ръководството на кооперацията и да съдържа най-значимото от дейността й. Същият, заедно с календар за 1933 г. в тираж 2100 бр., да се отпечатат  и раздадат на всеки от членовете - кооператори.

В процеса на усиленото решаване проблемите с изграждането на бъдещата филатура, УС провежда на 9 април 1933 г. 10-то редовно годишно общо събрание, където тържествено се отбелязва 10-та годишнина на кооперацията. Юбилейният отчет е посветен на проблемите, които решава същата от създаването си през 1922 г. до края на 1932 г. Макар учредяването на кооперацията да е през декември 1921 г., то през цялата си история на независимо съществуване, тя приема за начало 1922 г. Малкото дни, които остават до края на 1921 г. след учредяването на кооперацията, не са белязани с някаква дейност. Организационното изграждане и укрепване се извършват през цялата 1922 г., без да има практическа дейност по организиране производството на пашкули, тяхното приемане, сушене, сортиране и продажба. С практическа дейност кооперацията започва да се занимава през 1923 г., когато е в ход пашкулената кампания.

На юбилейното честване присъстват 607 души кооператори, а отсъстват 1780. Преди да се пристъпи към четене на доклада, се почита паметта на починалите членове - кооператори. Поднасят поздравления по случай юбилея представителите на Популярната и БЗБ, тютюнева кооперация „Тракия” и народният представител от Свиленград Атанас Циганчев. Поздравителни телеграми се получават от свиленградската потребителна кооперация „Съгласие” и от архитект Георги Кунев.

Юбилейният отчет на кооперацията се чете от председателя на УС Михаил Цветков, който се обръща учтиво към кооператорите. „С изтеклата 1932 г., започва доклада, нашата кооперация „Коприна” навърши своята десетгодишна дейност. Досега, в края на всяка година, УС със своя годишен отчет излагаше положението, в което се намираше кооперацията и поставяше на ваша преценка проявената през годината от негова страна дейност. С настоящия отчет УС се явява пред вас да направи същото и за изтеклата 1932 г. Обаче управата, възползвана от случая, че се явява с отчета си пред десетото годишно общо събрание намери за нужно покрай данните, които ще даде за изтеклата година, да хвърли един бегъл поглед върху миналото на кооперацията, върху дейността и живота й от началото на основаването досега, с цел да се види и припомни, как се е развила тя и какви постижения е направила, че ще послужи за поука в бъдещата ни дейност, която трябва да проявим всички за бъдещото развитие на кооперацията”.

По-нататък в доклада се проследява накратко историята на основаването на кооперацията, нейните органи за управление и контрол, пашкуленото производство в района през годините, постройката на антрепозита и сушилнята, със собствени средства, други инициативи и бъдещи перспективи. Не без самочувствие се отбелязва, че благодарение на десетгодишната си дейност, кооперацията участва с мостри от пашкули и коприна, със снимки от антрепозита и сушилнята и диаграми за ръста и развитието й в изложба на Българската централна кооперативна банка по случай двадесетгодишния й юбилей през 1931 г. и в международните пазари в Бари - Италия и Солун - Гърция през 1929 и 1930 г. За участието си в Солунския пазар през 1930 г. кооперацията е удостоена с награда - диплом и златен медал.

Кооперацията не остава безразлична към исканите от нея помощи от благотворителни и стопански организации. Така например, през 1932 г. тя дава 200000 лв. за безплатна трапезария за бедни деца в града, 5000 лв. на пострадалата от земетресението през 1928 г. Чирпанска районна банка. Дава помощи, макар и в по-малък размер, на много други благотворителни организации.

В края на събранието е представен финансовият отчет на кооперацията за 1932 г. по отделните сметки, пасиви, активи, капитал, фондове, кредитори, влогове, заеми, имоти и др. Отчита се, че в края на 1932 г., благодарение на правилно водената стопанска и финансова политика на кооперацията, същата разполага с 6139400 лв. дялов капитал и 2280799 лв. фондове, или всичко 8420199 лв. собствени средства, независимо от върнатия 532900 лв. дялов капитал.

Как се движи дяловият капитал и фондове съответно членовете на кооперацията от началото на учредяването до края на 1932 г., се вижда от следната таблица:

В края на         годините           Членове    Дялов капитал в лева          Фондове в лева         Върнат дялов капитал

1921                    44                  4400                  -                                 -

1922                  131                19000             3020                    -

1923                  259                60500           24342                    -

1924                  909              271500           68401                    -

1925                1441            1196900         450671                    -

1926                1514            2560700         706333                    -

1927                1605            2956300         872888                 4500

1928                1830            4885400       1306973               22300

1929                2054            6470800       1678547             106800

1930                2007            6388100       1678947               83100

1931                2366            6284900       2096267             169700

1932                2387            6139400       2280799             156500

Всичко                                          532900

Още от самото начало на дейността си, за да има по-голяма заинтересованост производителите на пашкули да ги депозират в кооперацията, от сключените заеми с БЗБ са давани аванси на желаещите през годините 1923 -1924 и от 1929 - 1932 включително. Стойността на пашкулите от всички десет реколти след продажбата им също са изплащани навреме. Кооперацията от 1923 г. отпуска и заеми срещу запис на заповед при поръчител�