КАМЕНАР
От малък още Тихомир запомни кариерата за камъни. Там той беше роден. На онзи - високия хълм над града. Много камъни имаше там. А лете в жегата Тихомир гледаше отгоре града.
Къщите бяха, сякаш някакви неприятели, които горяха от нетърпение да го убият, да го смачкат - но възпираше ги големият хълм - и покривите им потрепваха в страшна закана.
Така отрасна Тихомир - в каменоломната. Под постоянната песен на ламовете и хвърчащите нагоре камъни.
Отрано Тихомир погледна болката право в лицето. Рано тя дойде и сложи предателска усмивка на безкръвните му устни. Той живееше тогава с майка си наблизо до каменоломната. И къщичката им беше от камъни - само покривът сламен.
При един силен взрив голям камък бе вдигнат във въздуха. Той полетя и падна върху сламения покрив, слузи го и затрупа майка му. Тя така си и свърши. Тихомир много плака. А баща му вечерта се върна пиян.
Порасна Тихомир все със същата отчужденост от хората - далече от тях, там горе на хълма на каменоломната.
Сетне и той зае място там между работниците. И се започна обикновеният му живот.
Рано сутрин ставаше - вземаше железния лост и се качваше по канарите. Там започваше работата си.
По цял ден чукаше, дълбаеше, сетне пълнеше извъртяните дупки с барут и драсваше клечката. Тогава от гърдите му се откъсваше: „Ей - ехей! Ла-ам!” - и бягаше да се скрие. Отдолу другите работници бягаха също като него - сякаш мравки, на които бе настъпен мравунякът.
Мускулите на ръцете му се бяха вкаменили, а кожата станала бронзова от слънцето…
Така живееше Тихомир…
*
Единственото развлечение за Тихомира беше неделният ден. Тогава той слизаше с другари в града, ходеше на кино и из кръчмите, а когато вечерта тихо припадаше, той отиваше при сестрите си по неволя.
*
Така вървеше живота на Тихомира. Така се продължи незапомнено число години. От сутрин до вечер с лоста и сетне неделен ден в града.
Така вървя животът му, докато един ден едно голямо парче камък не го приспа…
————————–
в. „Светлоструй”, г. 7, бр. 5-6, февруари, 1935 г.
