Върбан Велчев

На тези, които ще си помислят,
че се отнася за тях…

Поеми пищни от по сто куплета -
спонтанно или по заявка в срок -
като в запой реди, реди поетът,
макар и въздържател много строг.

Той вече стопанисва под аренда
поезията в своя вилает.
Две партии, невлезли в парламента,
го припознаха като свой поет.

Подписа договори с десет фирми,
за да прослави бизнеса им чист.
От своя град до София неспирно
снове със рецитал като артист.

А оди за борци и воеводи
се трупат ежегодно том след том.
Че неговият дух фантомно броди
от бунт до бунт, от слава до погром.

Последните си химни той положи
в полите на законната жена.
Сълзите й нарече скромно “божи”,
душата й - “въздишка на сърна”.

Решил да влезе в крак поне отчасти
със ултрамоден поетичен тон,
възпя бедрата й … и други части,
по-точно и от доктор анатом.

Загрижен за потомството отрано
и за науката - направи жест:
издаде един тежък том “Избрано”,
към всеки опус с дата и адрес.

Прочу се даже и като издател
на автори, преминали отвъд,
с които някога бил пръв приятел
и на които той отворил път.

(Разправят, че по неговите пръсти,
при този твърде благороден акт,
полепвали и чезнели чевръсто
в кесията му не един петак).

Скъп храненик на бедната държава,
с непогрешим в авантата инстинкт,
с изкусен финт на Запад се представи
като наивник и поет - мистик.

Сега се труди върху мемоари,
назад обърнал вече поглед зрел.
Разказва колко дал е на България -
не казва колко е от нея взел.

А иначе е момък симпатичен,
в усмивката му трепка хитър чар.
На юноша понякога прилича,
а лъже като ром - от мен по-стар.

Лауреат на всичките награди
под нашто снизходително небе,
в съня си той на позлатена ладия
към Швеция и Нобела гребе…

- Завиждаш! - чувам съскане странично.
Да пази Бог! Бих всичко му простил,
ако веднъж, поне веднъж прилично,
като поет - да беше се напил.