Любомир Духлински

„Ако Царството се раздели вътре в себе си,
това царство не може да устои.”
(Марк, 3-34)

Ако човек се порови малко в историята, ще остане удивен от един факт - няма империя, която да е паднала под ударите на външен враг! Причината винаги е била вътре в империята.

Римската империя се сгромолясва заради разпуснатите нрави на своите водачи, разврата, покварата и вътрешните борби кой да се налапа повече, Британската загива заради прекомерната си алчност и жестокост, Османската - заради ориенталската си разпуснатост и безкрайните моабети…

Постепенно техният жизнен в началото организъм е разложен отвътре. Такава ли ще е съдбата на Европейския съюз (ЕС), който по-същество си е една империя?

Роден в Рим през пролетта на 1957 г., починал през пролетта на 2011 г. в италианския град Вентимиля. С това може да се характеризира началото и края на ЕС. Разбира се, той официално не е дошъл още, но е само въпрос на време изкуствено поддържаната общност да се разпадне от вътрешните си противоречия. Съчетани с редица външни фактори.

Защо във Вентимиля? През пролетта на 2011 г. френското правителство взема решение да не позволи на влакове от Италия, натъпкани с мигранти от Африка и Близкия изток да пресичат френската граница.

Нещо повече - Франция, стресната от бързото и безконтролно увеличение на мюсюлманското население на страната, което тогава се оценяваше на 6 до 8 милиона, бе готова да строи огради и да разположи на тях картечници.

Десетки хиляди мигранти работеха на непълен работен ден както в относително спокоен Тунис, така и в просперираща Либия, докато не избухна „Арабската пролет” и започнаха масирани бомбардировки и ракетни атаки на САЩ и НАТО срещу Либия.

Кутията на Пандора беше отворена. Вече нямаше връщане назад. Особено след патетичния призив на канцлера на Германия Меркел: „Елате, чакаме ви!” Помните, нали? Само че след това набързо започнаха да измислят какви ли не правила и препятствия, за да спрат мигрантския поток.

Италианците бяха отчаяни. Нали такива бяха изискванията на Брюксел - да приемем натиска солидарно, като съюз? Гърция, Малта, Кипър, Хърватия, Унгария, Словакия и други европейски страни също поискаха затваряне на границите им и настояха за помощ от ЕС.

За всички, не само за Турция, която удържаше пълчищата, нахлуващи от юг. И тихомълком увеличаваше населението си със стотици хиляди едноверци.

Европа най-после схвана, че натискът на миграционните потоци ще нараства. Няма солидарност при решаването на този проблем. Съюзът беше разделен срещу себе си. Несериозни са твърденията, че Европейският съюз е умрял на италианско френската граница.

Под някаква форма ЕС ще просъществува още известно време, но новите сътресения и кризи ще отекват все по-често и все по-болезнено.

Въпросът обаче не е във външните фактори, а във вътрешните дефекти, присъщи на Европейския съюз. Преди години американското правителство разсекрети документи относно това от кого и по чии модели е създаден Европейския съюз.

В тях пише: „… общността на американските тайни служби е водила кампания през 50-те и 60-те години за обединяване на Европа, финансирана от Американския комитет за обединена Европа, който получава пари от фондациите Рокфелер и Форд.”

Зад тях, разбира се, стоеше ЦРУ, къде без него! От документите става ясно, че „бащата на Европа” не е Робърт Шуман, както днес го величаят, а държавният секретар на САЩ Дийн Ачесън.

На 9 май 1950 г. е публикувана Декларацията на Шуман, за която изследователите пишат: „Тя е създадена от американци и за американците”.

Защо Вашингтон трябваше да създава противотежест на себе си - обединена Европа?

Идеята е проста - да се неутрализират европейските държави, правейки ги все по-взаимнозависими и многобройни, нещо като Вавилонската кула, абсолютно неконтролируеми поради непримиримите противоречия на националните интереси.

Всеки знае какво се случва в крайна сметка с кулата. И Господ решава: „Да слезем и там да объркаме езика им, така че единият да не разбира речта на другия” (Битие, 11-7).

Този коварен план е разкрит от Шарл дьо Гол, който на пресконференция на 15 май 1962 г. нарече федерална Европа „самоблокиращ се ансамбъл”, в който Вашингтон може да стане „външен федератор”. Той смята, че е абсурдно да се изискват шест подписа под всеки документ.

Сега, след няколко вълни на разширяване на ЕС, са необходими почти пет пъти повече! Политолози характеризират Европейския съюз така: „Това, което виждаме през 2010 г. и след нея, в никакъв случай не е братството или християнството, което името на Роберт Шуман символизира. Всичко това изглежда като американска колония, основана изключително на култа към Краля на парите, на свободата на търговията, накратко, на най-циничния, най-безнадеждния материализъм.”

Вече на милиони европейци става ясно, че нещата не вървят добре. И сега нов призрак броди из Европа, този път призракът на национализма, безкомпромисния, авторитарен национализъм.

Средната класа вижда как нейното благосъстояние намалява, как спестяванията й се топят поради инфлацията, как социалната защита намалява, колко мрачни са перспективите пред нейните деца в общество, където безработицата и таксите за образование растат, където вековна национална култура на отделните страни се разтваря в масова космополитна култура, чиито потоци се подхранват изобилно отвъд океана.

Към всички тези проблеми се добавя и още един, може би най-сериозният - ислямският. Мюсюлманските общности растат като гъби. Европа е уплашена от бързия демографски растеж сред европейските мюсюлмани.

Медиите са пълни с песимистични прогнози. Според демографските данни през 2005 г. европейските мъже в наборна възраст (20-40 години) са били в съотношения 4 към 1 спрямо мюсюлманите. До 2025 г. това съотношение ще спадне до 2 към 1, тоест 45 милиона млади европейци ще се изправят срещу 22 милиона млади мюсюлмански мъже…

А и да не забравяме, че Турция може да изпрати още 12 милиона войници. Също мюсюлмани! На вайканията на ЕС за демографската криза, ислямистките вестници отговарят с подигравателни карикатури и текстове от рода на: „Ако не искате да отглеждате деца, скоро ще ви принудим да дундуркате нашите”.

А бюрократите в Европейския съюз настояват, че трябва да продължим мирно и търпеливо да интегрираме мюсюлманските общности в европейското общество, трябва бавно да европеизираме исляма, да подкрепяме смесените бракове, смесването на култури и мултикултурализма.

Само че европейците виждат, че подобна политика е вредна, че в градовете, особено в предградията, никне ново, чуждо за тях мюсюлманско общество. Франция се превръща във Франкостан, Австрия и Германия се турцизират. Бунтовете в Берлин и Лондон, които избухват редовно с повод и без повод показват, че тези твърдения са реалност.

Сред тези страхове и несигурност за бъдещето в обществото се ражда жажда за твърда ръка, лидер, харизматичен национален лидер, който трябва да управлява, без да се оглежда в безсмислени избори, в либерални демагози, в хилави парламенти, тънещи в бърборене.

От тук до фашистка диктатура е само една крачка. Особено непопулярни са настанилите се в Брюксел наднационални европейски структури, гълтащи огромни пари, вечно бързащи, претенциозни и неефективни, а понякога просто вредни.

И тихомълком все по-голям брой европейски банки и корпорации, които от много години водят нелегална икономическа война със Съединените щати, стигат до заключението, че вече не са на същия път с отслабващата Америка и че трябва да се вслушват в нарастващото недоволство на собствения им народ.

Проучвания показват, че две трети от германците, французите, италианците, дори либералните англичани, всички европейски патриоти твърдят: „Не бих искал ритъмът на живота ми да се определя от мюезина от минарето”.

В почти всички страни от Европейския съюз сме свидетели на бързото нарастване и разпространение на влиянието на десните партии, включително тези, които обикновено се наричат неонацистки, профашистки и расистки.

Те зарязват показния екстремизъм, изоставят нацистките символи и всякакви връзки с фашистката идеология. В програмите си новите десни поставят акцент върху защитата на националната идентичност, съхраняването на националната култура, традиции, установени национални житейски ценности.

Светът на исляма е във възход, затова се търси сближаване с умерения ислям. А европейските националисти убеждават избирателите, че не може да има умерен, още по-малко европеизиран ислям по принцип.

Милиони гледат днес нидерландския филм „Фитна” и са пропити с убеждението, че ислямът не е религия, а тоталитарен култ, че в него няма място за свобода и демокрация, че европейците никога няма да могат да се разберат с мюсюлманите.

На свой ред радикалните ислямисти учат, че всеки мюсюлманин трябва да се бори светът да живее според шериата. Той е длъжен да даде всичко на тази борба - време, пари и ако трябва, да се бие с оръжие в ръце срещу неверниците. Ислямът, учат те, означава подчинение и целият свят трябва да се подчини на Аллах. Аллах акбар!

И правителствата се втурват в търсене на компромис, опитвайки се да убедят европейците, че ислямът е мирна религия. Фактите обаче са други - по всички граници, съседни на исляма, се лее кръв. Въпросът е: кой я пролива? И двете страни сочат другата с пръст.

Както виждаме, и двете страни вярват, че истината и справедливостта са на тяхна страна и не искат да живеят мирно рамо до рамо. И националисти, и джихадисти се готвят за открита, грандиозна битка.

Правителствата и бюрократите на Европейския съюз се оказват притиснати между тях и неубедително, безпомощно призовават за мир и приятелство. И затова не е чудно, че европейците започват да виждат националистите като решителни бойци, способни да сложат край на щраусовата политика на либералните управляващи.

Разчитайки на вота на избирателите, националистите постигнаха значително представителство в парламентите на Австрия, Италия, Дания, Швеция, България, Унгария, Финландия и Словения. Те са част от правителствата в Нидерландия, Дания и Италия.

Програмите на националистическите партии се опират основно на три обединяващи доктрини - национализъм с различни дози ксенофобия, искане за незабавно спиране на имиграцията и излизане от Европейския съюз.

Много от тях настояват за разпускане на НАТО и край на хегемонията на САЩ в Европа. Други, довчерашни антисемити, изоставиха враждебността си към Израел. Някои от тях, като лидерът на Партията на свободата на Австрия остро разкритикува късогледството и безпомощността на Европейския съюз за погазване на европейските интереси в Косово, превърнало се в ислямистки престъпен анклав край Австрия.

Той призовава за напускане на Европейския съюз, прогонване на „новите турски нашественици”, чеченците и циганите, които наводниха уютната Австрия.

Само че националистите така и не успяват да постигнат съгласие и да действат като единна група на изборите за Европейски парламент.

В същото време сред десетките националистически партии в Европейския съюз едва ли има и две, които да не се различават и да не олицетворяват различни направления на новия популистки национализъм.

Партията на свободата в ултралиберална страна като Нидерландия заема водещо място на изборите. Тя спечели в резултат на акцента си върху ислямофобията.

Застъпва се за принудителното депортиране на мюсюлмани от Европа в страните, от които са дошли или техните родители. Само че ЕС, макар официално да не приема тази доктрина, изигра поредния си йезуитски номер - да ги махнем от нас и да ги пратим в… България. Разбира се, защо не?

България не се противи на нищо, ще приеме и индианците от племето дакота в САЩ, стига някой да им каже.

Шикалкавенето на властите по въпроса с исляма се обяснява със стратегическата цел на Вашингтон да преначертае картата на Близкия изток и да постави неговите енергийни ресурси под американски контрол.

И картата на арабските революции напълно съвпада с проекта на неоконсерваторите „Голям Близък Изток”, разработен при президента Джордж Буш.

За да стане това, е необходимо да се успокоят мюсюлманите по всякакъв начин, включително помирение с талибаните, защото „те все пак не са Ал Кайда”.

Примирението стига толкова далеч, че администрацията на Вашингтон беше готова да подкрепи изграждането на джамия в Ню Йорк, на няколкостотин метра от мястото, където бяха взривените небостъргачи на 11 септември 2001 г.

Тогава възмутените американци саркастично предложиха да се издигне пагода за японците в Пърл Харбър.

Тези помирителни, по скоро примирителни, жестове обаче не дават резултата. Радикалният британски имам А. Шудари, след като пристигна в Съединените щати, направи следното изявление: „Ислямът скоро ще победи в Америка и първото нещо, което ще трябва да се направи, е да се постави бурка на Статуята на свободата, защото ислямът строго забранява идоли и статуи.”

След въвеждането на шериата в Америка имамът обеща, че ще взривим тази Статуя на свободата и на нейно място ще издигнем минаре „като голямо напомняне на всички за превъзходството на исляма над всички други религии и други начини за живот.”

И може би има право - Ротердам, най-голямото пристанище в света, се е превърнал в предимно мюсюлмански град. С нотка на болка нидерландците, шведите и германците признават, че тяхната съпротива е вяла и неефективна, защото нямат, например, „вековната жизнеспособност на руснаците”.

През последните няколко години в Англия се наблюдава бърз растеж на националистическите настроения, макар крайно десните партии никога да не са имали значително влияние тук.

Открито расисткият Национален фронт на Великобритания се разпадна още през 80-те години. Появи се Британската национална партия, в програмата на която пише: „… депортиране на всички цветни, черни, маслинени в техните страни. И не само скорошни имигранти, но и всички големи азиатски и западноиндийски общности”.

Резултатът от това е, че само през 2011 г. 100 хиляди британци приеха исляма, две трети от които жени.

Хиляди европейци се обръщат към исляма поради духовната празнота в собствените си страни, в атмосфера, в която дори останките от християнската символика са умишлено изкоренени.

Например, премахват се кръстове в училищата и болниците, във Франция помолват учтиво дете с кръст да го свали, постепенно се затварят християнски учебни заведения.

Ислямът и неговите активни проповедници винаги са наблизо - да подадат ръка на хората в неравностойно положение и самотните. Ислямът сега се превръща в „ловец на хора”.

Днес Западът и Европа като цяло имат все още превъзходство навсякъде, освен в духовната сфера! Капитализмът убива християнството, дехуманизира обществото, човек се превръща в стока в общество на пазарна демокрация.

Вече се идентифицира не по име, а по номер, по банкова сметка. Ислямистите знаят това, те знаят, че дехристиянизацията обрича западната цивилизация на духовна стерилност и трагедията на изсъхването.

Те очакват да поведат космополитния пролетариат на планетата и да му предложат исляма като връх на вярата и познанието за Бога.

Като локомотивите на паневропейския национализъм се очертават „новият патриотизъм” в Германия и Националният фронт (НФ) на Льо Пен във Франция.

Новият патриотизъм в Германия все още не се е оформил в някаква масова националистическа партия, но почвата за него отдавна е готова.

Германците се отричат от дванадесет години фашизъм на Хитлер, но в съзнанието на германския народ остават известните пророчески думи на Сталин: „Хитлеристите идват и си отиват, но Германия и германският народ остават”. Третият райх на Хитлер е тъмна страница в неговата история, но те не забравят, че е имало и Втори райх.

Либералният елит, който доминира в Германия повече от половин век, отчаяно се страхува от възраждащия се патриотизъм, изкоренен за десетилетия под влиянието на Вашингтон.

Германците все повече губят уважение към атлантическите либерали; мнозина ги гледат като слуги на Вашингтон, където неоконсерваторите са се настанили в коридорите на властта и решават съдбата на Германия и на целия Европейски съюз - „Как може да се обича съвременната Федерална република Германия, окупирана от американците в продължение на 65 години?” - е отговорът на идеолозите на новия патриотизъм.

Една тема е особено болезнена за Германия - излизането и от Европейския съюз. Защо ние, - питат германците, - дисциплинирани, трудолюбиви, честни хора, трябва да плащаме дълговете на гърците, ирландците и португалците? Защо въведоха изкуствената преждевременна валута евро?!

Германската марка беше най-надеждната валута в света. Тя беше отменена в ущърб на германския народ от бюрократите на Европейския съюз. Те направиха много други глупости и Европейският съюз се разпада, защото това образувание е съшито с бели конци, заченато е в грях и затова ще се сгромоляса с гръм и трясък.

Във Франция Жан Мари льо Пен нарече Европейския съюз„врагът на всички европейски нации”.

Аргументите му са: финансовият капитал използва възможностите на единното общоевропейско икономическо пространство и е програмирал бюрократите на Европейския съюз да отслабват и постепенно да заличават европейските нации и техните основни защитници - националните държави.

Льо Пен беше в челните редици на онези сили, които издигнаха лозунга за борба за Европа на нациите.

Френският национален фронт стана масова партия не заради ислямофобията, а заради упоритата си борба срещу политиките на Европейския съюз.

Льо Пен твърди в изказванията си, че бюрократите от ЕС са отговорни за масовата мюсюлманска имиграция. „Те, - казва той, - я организираха не само в преследване на евтина работна ръка, но и като мощно оръжие за смесване на нации, унищожаване на национални държави и като ефективно средство за ускоряване на превръщането на нациите в безлична популация от консуматори.”

Националният фронт на Льо Пен смята, че главният враг на нацията е глобализацията. Че прекомерната пропаганда на човешките права води до забравяне на отговорностите, до краен индивидуализъм, консуматорство и хедонизъм.

Един от основните лозунги на НФ е „Франция на първо място за французите”. В тяхната програма е записано: „Френската република прилага принципа на предимството на своите граждани в отношенията с чужденци” - принцип, който тихомълком и безшумно се прилага вече в много държави. Освен, разбира се, в банановите републики от типа на България.

Програмата на Фронта предвижда още пълно отхвърляне на имиграцията, забрана за събиране на семейства на имигранти („Да се съберат отново, но в собствените си страни”!), незабавно депортиране на безработни имигранти, депортиране за най-малкото нарушение, ограничения върху натурализацията, ограничаване на програмите за социално подпомагане, включително обезщетения и закриването на другонационални училища.

От НФ смятат, че образователните реформи, които се провеждат в цяла Европа, представляват особена опасност.

Всички те са насочени не към придобиване на знания от учениците, а към промяна на житейските им ценности в полза на потреблението. В резултат на това трябва да бъде изграден единен „нов световен образователен ред”.

В държавните училища - укрепване на дисциплината, подобряване на преподаването на френски език и защита на неговата чистота; увеличаване на броя на часовете за изучаване на литературата, историята и културата на Франция. НФ възнамерява да преименува улиците в духа на културния национализъм.

Това намерение произтича от факта, че жизнената френска култура се заменя от глобалната масова култура.

Льо Пен настоява училищата да не възпитават индивидуалисти, защото истинската основа на държавата, основната единица на нацията, не е индивидът, а семейството.

Програмата предвижда забрана на абортите, еднополовите бракове и ограничения върху разводите.

Безкомпромисно е искането на НФ за възстановяване на смъртното наказание за тежки престъпления като наркотрафик, тероризъм, убийства и рекет.

НФ настоява, че географската концентрация на имигранти е недопустима, тъй като не само подхранва формирането на мюсюлманско общество, успоредно на френското, но и поражда „етнически банди”.

Тези банди всъщност подкопават суверенитета на френската държава. Държава, която не е в състояние да защити своите граждани от „етнически банди”, не заслужава доверието на своите граждани.

Един от основните акценти в програмата НФ е защита на селското стопанство и подкрепа за френското земеделие, което постепенно, целенасочено се унищожава с помощта на Световната търговска организация.

Френското селячество се счита за основа на нацията, първоизточник и пазител на националната идентичност. В него работниците и служителите не са нищо повече от зъбни колела в гигантски транснационални корпорации.

Реакцията на милиони французи е отразена в това типично писмо, получено в редакцията на голям френски вестник: „Не съм поддръжник на Националния фронт, но ако няма друга сила във Франция, друга партия, която да се заеме сериозно с исляма и имиграцията, които подкопават и унищожават Европа и Франция, аз ще гласувам за Льо Пен.”

Колкото и да се напъват шефовете на ЕС да доказват обратното, икономическата и финансова криза е налице.

Европейския съюз се превръща в придатък на САЩ, послушен изпълнител на неговата воля, макар това да се отразява пагубно на целия континент.

И на децата вече е ясно, че цяла Европа се управляват от международната олигархия, че Европейският съюз е нейният инструмент, чиято единствена цел е да ограничава суверенитета на националните държави.

По същество ЕС си е една тоталитарна организация, която непрекъснато изпраща директиви, писани отвъд океана или преведени от иврит, унищожава нашата икономика, подкопава нашите бюджетни планове, нашите валутни планове, въвежда модел, който е чужд на нашите принципи на живот.

В очите на повечето европейски лидери Европейският съюз вече е мъртъв, че не е нищо повече от „светлината на една угаснала звезда”, по думите на лидера на НФ във Франция Марин льо Пен.

Такава оценка се подкрепя от много, много милиони хора в Европа. И нищо чудно упадъкът на Европейския съюз да се превърне във втората геополитическа катастрофа след разпадането на СССР.

Във все повече държави (Франция, Германия, държавите от Бенелюкс, Португалия, Испания, Италия и други) гласовете да се „оперира безнадеждно болния” стават все по-силни. Вървят оживени дискусии за излизане от еврозоната.

Колко оправдана е прогнозата за разпадане на Европейския съюз? Вярно ли е, че ЕС вече е мъртъв, че е „светлина на угаснала звезда”? Вероятно - да!

Европейския съюз не постигна целите, заради които беше създаден - вместо икономически просперитет, настъпва всеобща криза дори на най-големите и мощни някога икономики, не се появи нито мултикултурализъм, нито плодотворен синтез на цивилизации.

Задава се експлозия - радикалният ислям тихомълком превзема постхристиянска Европа. Ислямистите знаят, че дехристиянизацията на Европа прави Европейския съюз беззащитен и духовно опустошен.

Идеите за „пазарна демокрация”, глобализация и атлантическо партньорство няма да помогнат на европейците да запазят своята цивилизация, нито своята идентичност.

Както пише в своя статия германският социолог Ханс Фелшке „настоящият момент не ви ли напомня 30-те години на миналия век? Както сме я подкарали в ЕС, остава само да си намерим нов фюрер.” Е, мераклии за фюрери не липсват.

Още повече не липсват такива и в България. Не е нужно да се чепкат гореописаните процеси в нашата многострадална Родина. Който има глава на раменете, може сам да си направи изводите.