Иван Павлов

ПОД СТАРАТА СТРЯХА

Под тая стара родна стряха
на дяда кримката стояла.
Под нея китки чубрица горяха
и мойта люлка се люляла.

Под нея есен срещу пътя
пожари вдигат люти низи
и лястовици пролет мътят
над бели кенарлии ризи.

Обърнал до стена гръблето,
притворил тихичко вратата,
обзирам аз оттук полето -
как тих дъждец роси житата.

Оттук следя в захлас селцето,
вградено с белите тополи,
а те примамват ми сърцето
с гигантските си чудни стволи.

1970 г.

КОНСКИ ДОЛ

Най-хубавият кът
на моя роден край!
Къпините текат
по хребети - безкрай.
Тук кладенче-светличе
под тъмния лещак.
И „зайчето” му тича
по гладкия клонак.
А там - елши - гора голяма -
и катериците по тях
тренират свойта циркова програма.
Отвъд - пълзят асмите слепи.
Под гордата скала на Лавец
вода греба с хлапашки шепи,
светосана от здравец.
Пред мене извор луд кипи.
Пасе край бързейчето кон.
И лете бурята със гръм
от нацъфтелите липи
„отсича” златен клон.
Наесен
по камънака шупорти
обелен орешак.
Затваря Конски дол врати
до злачна пролет чак.

1971 г.