Йон Мирча

превод от румънски: Огнян Стамболиев

СТИХОВЕ С ПУШКА

Ето го и дулото на пушката –
пусне ли корени в калната земя,
ще превърне куршумите в цвят,
цвят от стомана –
букет от могила надгробна.

Родино,
майчице свята,
виж войника,
зърнал своята смърт
в светлината пречистена,
своята смърт за Родината
свидна.

ИНСТИНКТИ

Лъвът погледна бронята
сребриста на автомобила.
Обзе го страх… но
не пред бронята.
От океана й уплаши се лъвът!
Той щеше да се срине –
тъй жив, блестящ и глух!

Отдолу
лежеше прастарата пустиня.
Внезапно лъвът се ужаси –
дали при звездна нощ
би усетил океана.
Тъй жив, блестящ и глух,
напредващ бавно срещу него –
и няма никога да се отдръпне.

КОФИЧКА КОНФИТЮР

Моята риза е напоена
със спомена за теб
поемата която ще напиша
вече хвърля сянка
както огънят озарява
лицето на ковача
само птиците-колибри
могат да избягат от пламъците
на страстта
натрупана в оксижена
на работника

странно е това богоявление
в нощта топла и ясна
мержелееща зад океана
на смъртта

С ВРЕМЕТО И ТВОИТЕ ОЧИ…

С времето и твоите очи
ще станат като две потъмнели глухарчета.
По-добре слез в Тишината първозданна.
Заспиш ли с лице към Небето,
непременно ще чуеш звука
на пространството празно между световете.
Но шума на брястовете –
с нежната им като рогца на охлюви кожа,
сигурно няма да чуеш.
В него се крие твоят вечен сън.

С времето и твоите очи
ще станат като две потъмнели глухарчета…

И ЦЯЛОТО НЕБЕ…

Когато духнеш бялото кълбо,
ще се разтърси цялото.
Ще полети из въздуха,
подобно звезден прах.
В нощта,
в съня си ще приемеш
други форми –
на вятър,
на дихание,
на думи и желания,
на светли спомени.

А цялото небе ще заприлича
на кълбото на глухарчето,
но вече потъмняло.

СТАРЕЦЪТ ОТ ХАМАНДЖИЯ

Старец от Хаманджия –
сив като пепел под светлината алена,
истинска вкаменелост от праисторическо време.
По-стар е от костенурките,
отчаяни от своята възраст.
Те се обръщат по гръб –
дано смъртта най-после ги грабне.
Сега той ме докосва и плахо ми шепне:
- Младо момче, не виждаш ли как
от тази длан вече пламъци се издигат?

ВРЕМЕ ЗА НЕВИННОСТ

Времето за невинност
започва
под светлината магнетична
на Луната
и скоро ще завърши пак
под нея.
Като звяр предпазлив,
но упорит и умен,
дебнещ от разстояние
детето.

А то е заспало
дълбоко
под дървото огромно
от закалена стомана.

МЕЛНИЧКА ЗА КАФЕ

Онази сутрин, останал сам, заслушах се
в неясното бърборене на мелничката за кафе.
Потънах
в живителните аромати /дори съзрях мулатката,
излязла от морето/.
Притиснах с длан капачето на мелничката –
усетих как трепета й лек през мене преминава.
Накрая уж изчезна,
но като гръм внезапен
чух гласове и чужда реч.
Вериги задрънчаха, камшик свистеше –
разцепил храстите. Нарастващ шум
като от дъжд проливен.
Дочух и изстрели ведно с плача
на стигнатата плячка.
И още дълго тракаха веригите
след тази върволица от гласове и викове.
От запад се разнасяше неспирен
лай на псета. Господи! –
помислих си. – Там, в Етиопия
или в Колумбия, преди не знам си колко векове –
набързо превъртян пред мене кадър. Фрагмент нелеп,
навярно регистриран в паметта
на младите тогава кафеени дръвчета.

И ето че след толкова години
зърната от кафе и мелничката моя
възпроизвеждат сякаш от архивна лента
смъртта на някакъв човек, преследван там –
в Колумбия или пък в Етиопия.
Додето пиех своето кафе
отново си представих гигантското дърво
и златния питон по него бавно да пълзи
към онова човече, от страх обзето.
И как смъртта се виеше
нагоре,
и до върха достигна,
тъкмо дотам, където плодовете се сливаха с Небето.