Милена Върбанова

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

КАЛОЯН - цар на България и Влахия

БАЛДУИН - бивш император на Латинската империя, пленник на Калоян

ГЛАСЪТ НА МАНАСТЪР

*

Царевец. Тежки удари на камбана отброяват полунощ. Двама стражи с горящи факли извеждат на сцената Балдуин и освобождават ръцете му от оковите. Поставят едната горяща факла в нарочно гнездо, монтирано в скалата, върху която стоят и изсипват на земята наръч непалени факли, които в хода на действието Калоян ще пали една от друга.

Стражите понечват да се отдалечат.

Балдуин (подир тях): Къде съм?

(Стражите му правят знаци да стои там, където е.)

Балдуин (подир тях): Каква нова гавра е замислил Бугрът?

(Стражите правят знаци, че не разбират езика му и излизат. Балдуин грабва факлата и се опитва да изследва мястото, на което се намира. Току пред нозете му зее пропаст. Той се навежда над нея и размахва факлата в пустотата.)

Калоян (на франкски, невидим в мрака зад Балдуин): Ще скачаш ли, рицарю?

Балдуин: Кой си ти?

Калоян (остава вън от светлия кръг на факлата): Това е Лобната скала на Царевец. Мястото, от което хвърлят осъдените на смърт.

Балдуин: Говориш франкски?

Калоян: Имало е осъдени, които сами скачат с надежда да оживеят, макар и потрошени. И да се скрият из чукарите или да преплуват Янтра, избягвайки присъдата. Предупреждавам те, че долу чакат стражи с копия и брадви, които довършват тия мечтатели. Има и железни клюси, които ги държат, докато плътта им падне от костите.

Балдуин: Ти си палачът.

Калоян: Уместно предположение.

Балдуин: Няма да скоча сам от Лобната скала. Не искам смъртта ми да бъде наречена самоубийство и да оневини Самозванеца. Хвърли ме ти, по всички правила на скверното си изкуство.

Калоян: Готов ли си да срещнеш смъртта?

Балдуин: Никога не съм показал, че се боя от нея.

Калоян: Не си “показал” - да, това е думата. За вас, западните рицари, смъртта е поза, както и вярата. Но готов ли си да умреш посред нощ, без смъртта ти да бъде всенародно и световно зрелище? Без да произнасяш пред множеството заветни думи, които ще останат в хрониките? Готов ли си за една такава проста човешка смърт, насаме с Господ? И с палача - като необходимо условие за преминаването ти отвъд? Безименна смърт, която не задоволява рицарската ти суета?

Балдуин: Да не си някой от еретическите попове на Самозванеца?

Калоян (разсмива се): И съм научил франкски само заради удоволствието да побъбря с теб тая нощ?

Балдуин: Попита дали съм готов за смъртта - да, готов съм. Но ако питаш дали съм съгласен с такава екзекуция - не, не съм съгласен. Тя е позорна и не съответства на ранга ми. Аз съм провъзгласен от Бога император на Латинската империя. Такъв оставам и като пленник на Самозванеца, и като осъден на смърт. Но съм наясно, че Бугрът няма да ми позволи да умра като християнски владетел. Грехът пада върху него.

Калоян: Провъзгласен от Бога? От толкова високо място? Пък аз чух, че те е провъзгласил дребничкият Невелон от Соасон в съзаклятие с още неколцина епископи христомразци.

Балдуин: Кой всъщност си ти? И къде е моята присъда? Защо никой не ми я прочете преди изпълнението й? Не присъства и свещеник от моята вяра. Това е подло, разбойническо убийство.

Калоян: Млъкни! Не можеш да ме наричаш подлец, разбойник и убиец, щом не аз съм отишъл в твоята земя, а ти неканен си довтасал в моята! Прояви глупост и глупостта ти бе наказана. Аз съм победител, а ти си победен - това е простата истина. Не е важно с какви имена ще труфиш поражението си и какво сърцераздирателно рицарско достойнство ще му придаваш. Ти си мой роб, моя стока, моя собственост. Ще правя с теб каквото пожелая. Ще те хвърля от Лобната скала, ще те разчленя, ще те закопая жив. Или най-лошото - ще гниеш в зандана, докато полудееш. Няма кой да ме спре. Сваленият император струва по-малко от сляпа, скопена кранта. Такива кранти ги колят, да не хабят зобта.

Балдуин: Кой говори с мен?

Калоян: Дай факлата! (взема факлата от Балдуин): Как мислиш, дали всички български палачи и попове говорят франкски език? (Осветява лицето си) Не позна ли своя господар, робе?

Балдуин (разглежда го): Сега виждам отблизо тоя колос, когото съзрях в огъня на битката при Адрианопол. Яздеше черен жребец, грамаден като него, с покрити с пяна гърди. Бях се навел над граф Луи дьо Блоа, който умираше от раните си. Умираше с угризението, че без да подозира клопката, първи е препуснал към смъртоносната засада на българите, обричайки на гибел всички нас. Заклеваше ме да бягам. Целунах го по оросеното с ледена пот чело и обещах да не изоставям тялото му в кървавата касапница. В тоя миг нечия сянка падна върху нас. Вдигнах глава и срещнах погледа на ездача-исполин. Никога не съм съзирал по-яростно и по-прекрасно мъжко лице. Мрачната синева на очите му мяташе мълнии. При всеки удар на меча му хрущяха доспехите и костите на моите другари. Изглеждаше създание не от мира сего. Аз го оприличих на конник от Апокалипсиса или на цар Пор, втурнал се в бой с Александър, както го описва Плутарх. Сега тоя демон, излязъл от преизподнята, стои пред мен. Това си ти, Йоанис.

Калоян: Щом ме сравняваш с индиеца Пор, значи ти самият се вземаш Александър Велики? Не помниш ли как моите кумани те смъкнаха с кука от коня ти като безпомощна желязна кукла? Как тупна в прахта и вратът ти бе окован с кучешки синджир, преди да се усетиш?

Балдуин: Въпреки насмешките ти, аз съм само пленник, а не твой роб. Ти си мой враг и предстоящ убиец, но не и мой господар. Ти си самозван тартор на долно еретическо племе и не можеш да унизиш един император. През всичките дни на пленничеството се надявах Бог да ми даде случай да ти го заявя. И в подземието на Вукелон, пълно със скорпиони, в което са по-рано са затваряни прокажени. И тук, в Царевец, където бях зазидан в кулата на смъртниците. Радвам се, че преди да умра, мога да го хвърля в лицето ти, Йоанис. Красивият Йоанис. Йоанис Нечестивецът.

Калоян: Бугрът, Самозванецът, както ме ругаете помежду си. Макар че кардинал Лъв Бранкалеоне от името на папа Инокентий ме короняса за Rex Bulgarorum et Blachorum. Това не е ли достатъчно признание?

Балдуин: Ти се глумиш над Светия отец. Използваш неговите амбиции, които са жалки в сравнение с твоите. Не се позовавай на този фалшив и за двете страни, акт, защото той е само стъпало към удовлетворяване на безграничното ти властолюбие, Йоанис. А за папата е лакомство, което ти подхвърля, за да те обезвреди. Защото той те смята за опасен, непредвидим звяр.

Калоян: Грешиш. Изглежда само аз оценявам по достойнство личността на Инокентий Трети. Такъв апостол не е сядал на папския трон от времето на княза на апостолите Свети Петър. Той прозря в мен и моя народ непоклатимия стълб, върху който в бъдеще ще бъде изградено царството Христово на земята.

Балдуин: Какъв стълб? На Апостолическата църква?

Калоян: На учението Исусово, което Спасителят възвести преди хиляда сто седемдесет и две години. И заради него бе разпнат на Голгота.

Балдуин: Със или без папска уния ти си оставаш Йоанис Еретикът. Йоанис който не знае милост. Латиноубиецът.

Калоян: Да проверите колко съм милосърден ли налетяхте от другия край на Европа?

Балдуин: Вдигнахме се да освободим земната твърд от еретиците.

Калоян: На тръгване заявихте съвсем друго - че ще освобождавате за кой ли път Гроба Господен от неверниците. Така проповядваше новият ви светец - Фулко от Париж.

Балдуин: Фулк от Ньойи. За нас няма разлика между неверници и еретици. Полумесецът и лъжливият кръст, който вие зовете “православен”, са една и съща скверн в очите на Бога. Братята ни от предишните походи освободиха свещения Йерусалим и създадоха християнски бастиони в Светата земя, но въпреки всички жертви, великото ни дело не беше поставено на здрави основи. Превземахме територии, но те ни се изплъзваха, развявахме щандартите с праведния кръст над Йерусалим, но градът пак преминаваше във вражи ръце и над него се издигаше знамето на Мохамед. Заспивахме победители и се събуждахме победени. Сякаш строяхме храм върху подвижен пясък. Всичко бе предпоследно, нищо не бе окончателно. Проляха се реки от кръстоносна кръв, възвисиха се планини от мъченичество за вярата. Докато се убедихме, че нещата не се решават в Светата земя, а в еретическото змийско гнездо Константинопол. Решават се не с храброст, а с коварство. Прозряхме, че източните василевси не са съюзници, а врагове и злорадо редят мозайката в Палестина така, че западното християнство и ислямските неверници да се изтощават взаимно. Дългата ръка от Златния рог налагаше равновесие на враждебните ней сили и поразяваше тази, която временно се издигаше над другата. Така осигуряваше хилядолетното си господство. Ние, сеньорите от Четвъртия освободителен поход решихме да отсечем тази ръка и поехме към Константинопол. Разбрахме, че Византия е най-върлият враг на християнството.

Калоян: Когато ромейският василевс Василий ослепи петнайсет хиляди български войници и остави на всеки сто по един едноок, вие трогнахте ли се от това зверство, което прокънтя пред Божия престол? Такова чудовищно престъпление никога не е било извършвано откак свят светува. Но вие не вдигнахте меч срещу злодея. Трудно е да повярвам, че едва миналата година, в Лето Господне хиляда двеста и четвърто, сте си дали сметка какъв е моралният облик на Ромейския Вавилон. Тръгнахте срещу него не в името на правдата, а в името на златния телец.

Балдуин: Кълна се в рицарския си меч и в императорската диадема …

Калоян: Не се кълни в призраци, робе! Нито рицарската ти дрънкулка, нито короната ти съществуват. Лиших те от тях. Ти си гол и бос срещу мен. Ако това, което твърдиш, е вярно, значи вие, западните рицари, сте били безмозъчни деца, слепи и глухи за реалността. И продължавате да не виждате и да не чувате. Но аз смятам, че вярата и правдата са последните неща, които ви вълнуват, а сте обсебени само от жажда за пари и власт. Иначе Енрико нямаше толкова лесно да ви убеди да превземете Зара, а сетне и Цариград.

Балдуин: Зара нападнахме, защото нямахме достатъчно средства да платим корабите, които Сияйната ни предостави, а повод да поемем към Босфора ни даде принц Алексий, който коленопреклонно помоли да въстановим на трона ослепения му баща Исак Ангел, низвергнат и хвърлен в тъмница от узурпатори.

Калоян: Сиреч християнска Зара, владение на католическия унгарски крал, беше само компенсация за дълговете ви към Дандоло. А това, че сте се трогнали от молбите на бездомния Алексий и сте решили да помогнете на клетника, без малко щеше да ме разплаче. Ако не знаех, че е било за колосалната сума от двеста хиляди сребърни марки, които той ви е обещал, но не е могъл да ви плати. И пак като компенсация сте нападнали и завладели потъналия в хаос Константинопол. Най-лесната и най-бляскавата плячка, която са виждали безсрамните ви очи на западна измет, отрасла в коптори. Да не говорим, че Исак Ангел също беше узурпатор и най-некадърният император, който Византия е имала. Търбух, прогнил от алчност и похот. Колко съкровища измъкнахте от Цариград - столицата на света?

Балдуин (без желание): Повече, отколкото можехме да допуснем дори в сънищата си. Несметни товари злато, сребро и скъпоценности. Невиждани тъкани и одежди. Безброй реликви от дълбоката старина и чудотворни християнски светини. Повечето заминаха за Венеция и Ватикана. Но най-ценното за мен са тръненият венец на Христа, с който той е изкачил Голгота и плащаницата, с която е бил повит при полагането му в гроба. Когато ги поех в ръце, се чувствах като Боемунд в Антиохия, вдигнал високо копието на Лонгин, ръждиво от кръвта на Спасителя и сразяващ с неговата сила сарацинските орди на Кабука.

Калоян: А защо не взе подмишка плащаницата и не се скри с нея в някоя пещера в Кападокия да водиш праведен живот на анахорет? Нали си съсъд на вярата? Защо не положи на челото си трънения венец, а нахлупи корона в поруганата от вас “Света София”, в чийто олтар хвърляхте зоб за конете си? Защо дръзна да се назовеш пръв император на новата бесовска империя, която покълна в развалините на Византия като лиана, наторена с трупна гнилоч? Подът на храма още бе покрит с кръвта на жертвите ви, камари от разложени тела лежаха пред Буколеона, валяха се на Хиподрома, пред Златната порта и по някогашната Виа Триумфалис, заразяваха цистерните и плуваха във водите на Златния рог. Докато ти намяташе багреницата на василевсите и поемаше техния скиптър. Не се ли посвени от скотобойната, която украсяваше твоя апотеоз? Само безумец, който няма срам от Бога, би извършил такова светотатство.

Балдуин: Бях зашеметен от успеха, пиян от победата. Дори не помня коронацията, само откъслеци. Кървава пелена беше паднала пред очите на всички ни.

Калоян (избухва в смях): Не се смущавай, най-малко аз бих те упрекнал за дивачеството на кръстоносците в Константинопол. Не ме е еня, че опустошихте палатите в тоя прокълнат град. Ограбените от вас богатства също са натрупани с грабежи от ромеите. Кощунствата ви са отплата от Провидението за ромейските кощунства над завладените от тях народи. Ако питаш мен - и за хилядите убити никак не ме е грижа. Познавам добре измета, патрициански и плебейски, с който е претъпкан Константинопол и няма да роня сълзи за него. Заслужил е съдбата си. Каквото и наказание да получи Византия, никога няма да бъде достатъчно.

Балдуин: Тогава трябва да си доволен.

Калоян: Да, доволен съм, че съсякохте тая стара вещица. Тя се обърка за миг, подхлъзна се, загуби равновесие и вие уцелихте точно тая минута, за да я прободете. Не толкова по волята на съдбата, колкото заради козните на венецианския дож. Но и вие сте пропити от пороците на дъртата злодейка, само дето сте по-глупави и по-самонадеяни. Сами себе си опозорихте. С тридневните кланета, вие надминахте варварството на вандалите в Рим. Толкова ви е умът - това сте сторили. Свинщина. По нея потомците ще съдят за вас, а не по кръстовете върху плащовете ви. Отмъкнахте дори оловните куполи на баните. Чух, че Дандоло нарязал квадригата на Лизип и я пратил във Венеция, за да украси къщата си с нея.

Балдуин: Не своята къща, а дома на Морозини. Енрико искаше за да се отблагодари на блаженопочившия дож за сторените добрини.

Калоян: Трогателна признателност. Все същото лихварско котило. Отблагородяват се един другиму с конете на Лизип, сякаш древният ваятел е работил ангария за венецианските вампири. Те ви насъскваха да грабите църкви и манастири. Оцеля ли някоя обител в Цариград и около него? Нападнахте като пладнешки разбойници Атон, изгорихте живи мнозина православни монаси. И смеете да наричате нас еретици, а себе си “цвят на истинското християнство”! Ето кое не мога да ви простя - лицемерието. Създали нова държава! Държава не се гради върху море от кръв. Ще рухне. Не се слепва от разнородни боклуци. Ще се пропука. Не само ромеите - и камъните даже ще се вдигнат против вас. Не ви ли уплашиха поне ругатните на папата?
“Вие не пощадихте никого, нито религиозен сан, нито възраст, нито пол. Хората видяха от вас само фанатизъм и дяволски дела, затова имат право да се отнасят към вас с отвращение, като към кучета.” Така писа Инокентий на вас, водачите. Цял свят узна за това послание.

Балдуин: Цял свят, но не и ние. Писмото бе задържано и го получихме прекалено късно.

Калоян: Кой си позволи да го скрие?

Балдуин (с нежелание): Нашите епископи, които ни напътстваха в похода и влязоха с нас в Константинопол.

Калоян (с гръмък смях): Безценни напътствия! Значи пастирите на кръстоносната глутница плюха на волята на папата! Защо го направиха? За да не пресъхне златната река? Не се сещам за друга причина.

Балдуин: Истината е, че дори да бяхме получили навреме писмото, не можехме да спрем клането. Бяхме отприщили адски сили, над които нямахме власт. Смъртта бе изпълзяла и вилнееше из града. Рицарите разказваха, че са мяркали силуета й с косата на мястото, наричано някога Халкопратион - Медното тържище.

Калоян: Ясно - адските сили са виновни. Вие нямате пръст в тая работа. Любопитно ми е защо Съветът на сеньорите избра точно теб за върховен господар на империята?

Балдуин: Както се изразиха моите другари - заради благочестивия ми живот. Но тоя отговор ще предизвика нови подигравки у теб.

Калоян: Напротив, възхищава ме логиката ви. Според вас е естествено да участваш в кървава оргия и да оставаш праведник. Давай нататък.

Балдуин: Въртяха се няколко имена. Но у всички се намериха слабости. Един беше прекалено неопитен, друг прекалено стар, трети имаше прекалено буен нрав и не търпеше възражения, а това не е държавническа добродетел. Четвърти беше бездетен, пети - пияница, шести се петнеше със сластолюбие, имаше любовници във всеки завладян град и пренебрегваше съпругата си. А думата на жените е важна в нашия свят.

Калоян: Кой е тоя шести сластолюбец? Името ви е легион. В Константинопол само статуите не са били изнасилени. И то тези по фронтоните - защото са високо. За другите никой не гарантира.

Балдуин: Ако се гордея с нещо - то е, че никога не изневерих на жената, с която Бог ме свърза с брачен обет. Дори на паметта й. Аз имах любяща добродетелна съпруга - Мари дьо Шампан, внучка на френския крал Луи Седми и Алиенор Аквитанска. Тя почина преди месеци, едва пристигнала в Акон, откъдето щеше да се присъедини към мен в Константинопол. Дари ме с две прекрасни дъщери - Жана и Марго - и можехме да се надяваме на мъжки рожби - наследници.

Калоян: Не допускаш ли, че смъртта й не е случайна? Някой е искал да те лиши от съпруга, мъжки потомък и династия. Или да те ожени за друга нечия племенница и внучка? От венециански произход.

Балдуин: Кой би извършил подобно дело?

Калоян: Някой, комуто това е изгодно. Някой, комуто се нрави да руши съдби и държави. Сатаната Дандоло например.

Балдуин: За мен той е далновиден мъж, какъвто рядко се ражда, въпреки физическата си слепота. Тъкмо той настоя за моя избор. Бях зет на Тибо дьо Шампан, огледало на рицарството, брат на Мари и всепризнат водач на нашия поход. Бях доверен приятел на монсеньор Луи, първи братовчед на крал Филип. Наближавах Христова възраст - идеалната за владетел. Бях нелош военачалник - не съди за мен само от Адрианопол. Тия качества се взеха под внимание на Съвета. Разбира се, ако Тибо междувременно не бе загинал, той щеше по всеобщо признание да стане латински император.

Калоян: А аз казвам, че Тибо и жив да беше, никога нямаше да бъде избран. Както не бе избран и Бонифаций Монферато, който превъзхожда всички ви по ум, опит и енергия. Ти бе въздигнат от Дандоло, вашият зъл гений, не поради обилие на преимущества, а поради липса на такива. Или по-точно - заради твоята невзрачност. Ти си дребно баронче от някаква незначителна страна, зад теб не стоят могъщи царства. Какво са Фландрия и Ено - земица, недостатъчна за побиеш в нея едно знаме, която преминава ту в едни, ту в други ръце. Главната ти връзка със силните монарси беше жена ти, но тя се спомина. Дори на външен вид приличаш повече на благообразен монах, а не на владетел. Бас държа, че любимото ти занятие е да дундуркаш дъщерите си, а не да се главоболиш с държавни дела. Мирен баща на семейство. Това е добродетел, да - но за простолюдинец, а не за повелител. Липсва ти пламенната амбиция, а тя е горивото, което тласка напред света. Дандоло е решил, че може да те води за носа. Но ти притежаваш едно много важно качество, което дъртият негодник е подценил - твоята вродена честност, която в бъдеще непременно щеше да те опълчи срещу него. Прогледнат ли, дадат ли си сметка, че са използвани като марионетки, хората като теб стават безпощадни към кукловодите. Твоята хрисимост крие желязна последователност. Ти си стоик по характер. Впрочем Дандоло умря и сега седи отдясно на Лукавия. За да му шушне на ухото мерзости, които сам Рогатият не е достатъчно низък да измисли (разсмива се).

Балдуин: Енрико е умрял?

Калоян: А, да, за теб това е новост. Ти вече зъзнеше в избите на Вукелон, когато той навири копита. Знаеш ли каква епитафия му съчиниха ромеите - “най-старото и многолико зло, първопричина за всички беди”. За бедите на ромеите, но и за бедите на латините. Които вече се стоварват върху главите ви.

Балдуин: Моята злочестина не е непоправима беда за нашата империя. Тя ще продължи да процъфтява и след мен.

Калоян: Да процъфтява? Та тя е мъртвородена. Как се тъкми държава в непозната земя? Сред враждебни съседи? Как се яхва и обюздава озлобен чужд народ, когото вие зовете еретически, но и той, от своя страна, сурово ви обвинява в ерес? Проумяваш ли с каква непосилна задача сте се натоварили? Ще трябва да се откажете или от верския си фанатизъм, или от властта. Не може да запазите и двете. Вие, рицарите, ми приличате на шайка джуджета, вкусили сок от мандрагора, които танцуват около катурнат великан. Но се лъжете, ако си мислите, че сте го умъртвили. Отрязали сте само една глава на хидрата, а тя има още много в запас. Ще се изправят Епир, Трапезунд и Никея и ще ви разкъсат. Аз! - аз трябваше да съм на ваше място, защото имам далечна цел, имам исторически основания и познавам Византия от памтивека. Щях да я подкося така, че никога повече да не се изправи. Но бях още прекалено слаб, за да действам самостоятелно. Защо, когато ви предложих помощта си, вие, безумци, си позволихте да я отхвърлите? И то не с любезен тон, с някой лицеприятен претекст, а грубо, варварски, с онова отвратително високомерие, което е най-верният белег за вашата глупост.

Балдуин: Смятахме, че сме достатъчно силни и нямаме нужда от помощ. А и провидяхме капан в твоите предложения.Те дойдоха от нищото.

Калоян: За вас България е нищо, това ли ми казваш?

Балдуин: Такава страна не беше отбелязана на нашите карти. Доколкото ми е известно, тя не съществува от два века. А и преди това - когато се е величаела като уж независимо царство, е била само провинция, временно откъсната от исконните земи на Византия. Чували бяхме за някаква България - отровен извор на еретическа зараза. Когато пратениците ти се явиха в нашия лагер, маршал Жофроа, Пиер дьо Брашьо, пък и мъдрият сеньор Конон дьо Бетюн заявиха, че българите са призрачен горски народ, фантом, който напразно се мъчи да излезе на светло, на историческата сцена, където се решават световните дела. И че Бугрът, вождът на тоя народ - сиреч твоя милост - е хищен чакал, подушил пиршество край трупа на Византия и решил да отхапе лакомо парче. Ти търсеше признание за титлата, която си присвои, търсеше го във всички възможни посоки и това те доведе при нас. Или не е вярно?

Калоян: Не, не е вярно. Целите ми са много по-дълбоки и ако ги бяхте разбрали, щяхте да бъдете истински господари на Европа, а не палячовци в ръцете на мрачни сили. Щяхте да сте непобедими и ти нямаше тая нощ да стоиш по риза на Лобната скала на Царевец. Три пъти исках среща с вас и се опитвах да налея разум в главите ви, по-празни от дрънчащите кофи, които нахлузвате върху тях, вместо шлемове. И три пъти плюхте в протегнатата ми ръка. Пратихте ми Брашьо, един недодялан скот, не за да води преговори с мен, а да ми поставя ултиматуми. Избрахте го не защото е речовит или хитър, а защото е висок - да види царят на българите, че и вашите майки раждат едри синковци. Е, по ръст се оказа доста по-нисък от мен, а по ум - недоносче. Избълва, че нямам право да се държа с вас като равен с равни, а като слуга с господари. И че щом съм бил слуга на ромейските василевси, сега съм ваш слуга, защото вие сте заели мястото им. Дори не разбра иронията, с която му отговорих, врътна се като пуяк и задрънча в доспехите си към коня, който пажовете му бяха накарали да клекне, за да се качи тоя железен чукундур на гърба му. Но Брашьо се смъкна от клекналия кон и пред очите на всички се прекатури на земята. Отдавна не бях се смял толкова, смееха се и моите хора, смеехме се, докато яздехме в обратния път към нашия лагер. Смеех се, но ми беше тъжно. Вие навряхте в очите ми цялата си незрелост и простащина и аз осъзнах, че съюзът с вашата банда като цяло - е невъзможен. Трябваше да намеря най-достойния от вас - в случай, че има такъв - за да му разкрия замислите си.

Балдуин: Кой е най-достойният?

Калоян: Още не съм решил.

(Пауза)

Калоян: Какви поуки извади от Одрин?

Балдуин: Че съдбоносно ви подценихме.

Калоян: На какво се дължи това подценяване?

Балдуин: На печалната ни неосведоменост.

Калоян: Неосведомеността е плод на невежество, невежеството - на глупост, а тя е другото име на поражението. Принудихте ме да се бия с вас и да ви разпертушиня, а ние всъщност имаме общи интереси.

Балдуин: Премерихме те с твърде къс аршин. Ти не си чакал. Ти си вълк. Решителен, целеустремен, безпощаден вълк.

Калоян: Интересна забележка.

Балдуин: Щях да те нарека лъв, но вълците са по-умни и по-организирани от лъвовете. Те завардват всички входове и изходи. Не оставят нищо на случайността.

Калоян: Царят не бива да оставя нищо на случайността. Той е владетел, а не играч на зарове. Не може да проиграе родината си.

Балдуин: Вие, българите, постоянно споменавате вашата родина.

Калоян: Защото само родината внушава решителност и целеустременост. Тя дава цялост и завършеност на човека. Без нея той винаги е нащърбено гърне и душата му изтича през пукнатините. Коя е твоята родина? Латинската империя?

Балдуин: Не, разбира се. Може би ако имах династия, синове, родени там…

Калоян: Словата “родина” и “може би” никога не вървят заедно. Коя е страната, която виждаш в сърцето си - в тоя миг, преди да умреш? Фландрия, Ено?

Балдуин: Всъщност аз съм отраснал във Франция…

Калоян: Ето това е! Вие, западните сеньори, сте сбирщина, която няма чувство за родина. Бродите насам-натам и нищо не ви е по мярка, никъде не ви свърта. Тая пъклена неудовлетвореност ви кара да нападате все нови и нови земи - чуждите родини. А знае се, че който завладява чужда родина, губи усет за своята. Това е порочен кръг. Ваша родина стана златото, а то е подвижно - тук се изчерпва, там се появява, влиза ту в една, ту в друга кесия. И вие до изнемога гоните тоя мираж. Както пушачите на опиум са обсебени от делириума на сънотворния мак. Но някой стои зад вашето бълнуване, някой ви приспива, мами, омагьосва, принуждава. Питаш ли се кой е той? Кои са те? Кои са тези, които са ви отнели не само родината, но и вярата? Защото Родината е Бог и Бог е Родина.

Балдуин: Бог е навсякъде.

Калоян: Бог е навсякъде, ако го пазим в душата си. И никъде, ако продадем душата си на сатаната.

Балдуин: Аз не съм продал душата си.

Калоян: Малко оставаше да го сториш. За твой късмет аз те проснах на земята край Одрин и те откъснах от сатанинското сборище. Вместо фалшив император, имаш възможност да станеш истински човек.

Балдуин: Възможност? На Лобната скала?

Калоян: Възможностите винаги се осъзнават на Лобната скала. Пропуснатите, отлетелите. И тези, които ще долетят изневиделица в последния миг.

Балдуин: Да не би България да е Обетована земя, в която пороците на днешното време не хващат корен?

Калоян: Ти го каза. Да, България е Господня земя и в нея ще бъде съграден Новият Иерусалим. Ако царете й да не се отклонят от Божия промисъл.

Балдуин: И бъдното преображение на България в Света земя не е бълнуване, не е фантазия, не е опиумен сън?

Калоян: Не говоря за преображение. Това е нейната същност. В най-далечното минало България е била точно такава. Затова Светият отец заложи на нея.

Балдуин: На какво основание ти, чиято родина е България - ти, който си роден на север от Балкана - жадуваш да владееш Проливите? По-голямо ли е то от моето основание?

Калоян: Ако някой има право да владее Константинопол - това са българите. Византион и Халкедон - ядките на Константиновия град, са тракийски, сиреч български селища.

Балдуин (хваща се за главата): С тия думи ти удари в земята всички мегаломански претенции, откак свят светува.

Калоян: Зад тия думи стоят древни доказателства, с които всеки може да се запознае. Ако иска. България е огромна. Братята ми жертваха живота си, за да освободят една малка част от нея. Аз залагам моя живот, за да освободя останалата. От гърците, от маджарите, от вас. Но кои земи днес се зоват България? Тия между Бяло море и Карпатите, между Панония, Адрия и Черния понт. А някога България се е простирала от Апенините до Инд.

Балдуин: Кой го твърди?

Калоян: Древни летописци, за които ти никога не си чувал. Аполодор чертае пределите на Тракия до самата Индия. Той пише: “Дионис се отправил през Тракия в Индия”. Тракия, това е другото име на България. Съзнавате ли колко нелепи са хвалбите ви, че вие сте наследници на Троя и моята земя ви принадлежи “по право”?

Балдуин: Такава мълва се носи сред нас.

Калоян: Вие сте разнородни песъчинки, насметени от насрещни вихрушки. Какви троянци можете да бъдете - фламандци, франки, немци, ломбарди?

Балдуин: Венецианците говорят, че град Патавиум - днешна Падуа, е основан от един троянски герой.

Калоян: Антенор. За него пишат Тит Ливий и още мнозина римски хронисти. Не само Падуа, а цялата Венецианска област е била населена с троянски бежанци, наричани венети. Оттам и името й. Но кой е Антенор? Тракийски цар. Коя е жена му? Дъщеря на тракийския цар Кисей. Ние би трябвало да имаме претенции към Венеция, а не тя към нас. Българите са кръвните потомци на Дардан, Ил, Приам и Хектор. Как троянците са наричали сами себе си? Тевкри. Ще ми обясниш ли смисъла на това название? То ще рече вълци. Името на Зевс - главният езически бог, възприет от гърците, значи Вълк. Зевс Ликийски, комуто за първи път е оказал божествени почести Ликаон, син на Пеласг - прародителя на траките. Ликаон също иде от вълк. Ликия носи същото име - страна на вълците. Че и Фригия, Киликия, Ликаония. Та и Лидия, въпреки че названието й уж се извежда от Луд. Знаеш ли защо възкресявам пред теб тая отколе забравена старина? Защото и името “българин” значи вълк. Ти правилно отгатна. България е страна на вълците - Вълкария. Вълци - не в смисъл на жестоки завоеватели, а на стражи, пазители на древни знания и закони. Това е древна раса, оцеляла от допотопното човечество. Названието на Влахия е същото - земя на вълците, защото идва от името на даките, храбър тракийски народ - дахи, дави - вълци. Вие изопачавате значението на “вулгарес” - присмивате се, че уж е произлязло от прост - вулгарен народ. Невежи сте и не знаете, че самата дума “народ” произхожда от българския език - фолк, волк. Валхал, Валкирия - девата, която отнася във Валхала душите на падналите воини, според езическата вяра на германите - това са все слова, взети от нашата реч. Днес има четири азбуки, които Църквата е приела - латинска, гръцка, еврейска и българска. Но само ние българите, пишем със собствени букви, пригодени за нашия древен пеласгийски, тракийски и български език. Латиницата е тиренско писмо. А кои са тирените? Лидийци, ликийци, волски - вълци. Еврейските знаци са арамейски, с някое добавено тук-там ченгелче . А кои са арамеите? Пеласги. Колкото до гръцката азбука, това е тракийската писменост, която измамниците-гърчоля безцеремонно са присвоили. Тя е дар за траките от най-великия древен поет, музикант и философ, живял някога на земята - Орфей. Микена, Атина, Спарта и Рим в стари времена, Белград и Пеща, в по-нови дни, са все градове, съградени от българите. Споменах ти Византион и Халкедон. Сам император Константин Велики е тракиец. Строителят на “Света София” - Юстиниан - също. България е дала просвета, писмена, понятие за добро и зло на всички народи. Та дори и франкските ви имена идват от български думи - вашият Фулк се казва вълк, Конон ще рече конник, а ти, Балдуине, си Балдьо - секач. Само че аз ти отнех сечивото - твоя меч (засмива се).

Балдуин: Къде си прочел всичко това? В еретическите писания?

Калоян: В старите книги, фламандецо. В библиотеките, които вие изгаряте, колчем превземете някой източен град. Вие си устройвате рицарски турнири, а ние четем. У нас не само царят, духовниците и знатните, но и простият народ се ограмотява. Знанието е по-остро от меча, по-неуязвимо от щита. Ще ни има, докато помним кои сме и кои са предците ни.

Балдуин: Ако България е толкова велика, защо светът не знае нищо за нея?

Калоян: Защото днешният свят е завладян от сатана и нехае за истината. Всички искат да се накипрят с нашите древни заслуги и затова се стремят да ни изтрият от лицето на земята. Обрекли са на смърт, претопяване и забрава моя народ.

Балдуин: Кой го е обрекъл?

Калоян: Слугите на дявола. Злощастието за нас, в Югоизтока, е започнало с нашествието на гърците, диво черно племе от Африка. Знаеш ли какво ще рече грък? Това значи “грак”, грозният вик, издаван от гарвана. Така ги зовем ние - граи, гарги, макар че те се перчат с чуждото име “елини”, сиреч - деца на Слънцето. Те отнеха нашата исконна земя, а не ние тяхната. Дойдоха и всичко изкористиха.

Балдуин: Ние смятаме древните елини за създатели на мерките за красота. Светът не е сътворявал нищо по-велико от изкуството на Елада - видяхме риликвите му в Константиновия град.

Калоян: Видели сте творбите на тракийския гений - под гръцко име. Гърците са надянали маската на културни пратеници по света, а всъщност са сеячи на поквара. И с вярата им е същото - уж са православни - а ако вдигнеш покривалото - същи сатани. Знаеш ли как да разпознаваш чадата на сатаната? По неудържимата стръв за злато. За пари продават баща и майка. Всичко за тях е търговия. Гърците са част от същия народ, който преди две хиляди години е превзел Обетованата земя. Същият, който разпна Христа и от чиято власт вие си въобразявате, че освобождавате Гроба Господен.

Балдуин: Наистина ще го освободим. Това стана възможно с разорението на Византия. Най-опасната пречка е премахната.

Калоян: Византия не е най-голямата пречка. Най-страшното зло е мръсната тлен, пръсната в цяла Европа, която продължава да ви командва и да трупа богатства на ваш гръб. Тя се киска над вашата глупост от Венеция и другите италиански републики. Те се загнездиха сега на Босфора и станаха сто пъти по-мощни отпреди. Тази сган владее мюсюлманска Испания, защото е яхнала маврите. Поръбила е като колония от гниди цялото средиземноморско и океанско крайбрежие на Европа. Тя паразитира в твоите Фландрия и Ено, без ти си даваш сметка. Тя размътва очите на Запада с невежество и надменност, за да го тласка в желаната от нея посока. Тя упражнява най-долния занаят - лихварството. Вашата алчност е нейното оръжие. Християнството ви е само черупка, а отвътре сте юди. Освобождението на Витлеем и Божи гроб не е в това да стъпите в Палестина, на една буца пустинна пръст - а да възстановите Христовите начала на земята.

Балдуин: В Палестина ние воюваме с полумесеца.

Калоян: Само дете не разбира, че ислямът е кучешката сюрия на същата тая стара секта.

Балдуин (слага длан на челото си): Остави ме да помисля. Бих взел твоите слова за нощен кошмар, ако не помнех, че баща ми, Балдуин Храбри, старият граф на Хегенау, говореше нещо подобно. Баща ми казваше - “враждата между Византия и Венеция е просто битка между две крепости на злото”. Моят шурей Тибо твърдеше същото. А той не бе случаен сеньор. Беше племенник на Филип Август и Ричард Лъвското Сърце, внук на Луи Седми Френски, брат на Анри, краля на Иерусалим. От дете бе закърмен със световната политика.

Калоян: И представи си, умря само на двайсет и две години. А преди това брат му, по-възрастният ти шурей, взе, че падна от прозореца. Предупреждавам те, че хората, които мислят като мен и твоите шуреи, не живеят дълго.

Балдуин: Откъде произлиза родовото ти име Асен?

Калоян: От допотопната старина. Аси са наричани исполините, оцелели от Всемирния потоп. Норманите, които добре познавам, защото дълго живях в Цариград, където техен гарнизон охраняваше Кентинария, ми разказваха, че асите са техните богове, обитаващи Асгард. Аси значи бели, а Асгард или Асград ще рече град на белите богове. Какви негодници и верни до смърт другари бяха тия нормани! Вечер се напиваха до безсъзнание и всеки от тях излизаше сам срещу сто ромейски побойници. Като тигър срещу хиени. Бранеха ме. Но и аз не се давах, участвах във всички нощни свади. Бях млад. Бях заложник, но се чувствах олимпиец.

Балдуин: Знаеш ли, че къщата ти в Константинопол стои непокътната? Хората си показват един другиму дома на Иваница. Превърнал се е в забележителност почти като Константиновата колона. Маршал Жофроа даже е влизал да хвърли поглед вътре. От чисто любопитство.

Калоян: И какво е видял?

Балдуин: Книги. Всичко е било натъпкано с книги. На гръцки, латински и дори на арамейски. И на още един странен език - сега знам, че е бил български. Съзрял е и чудна мраморна глава в ниша в стената - твоят юношески портрет. Бил замазан с черна боя.

Калоян: Магия на някой днешен доброжелател. Мъжете в моя род не ги лови магия. Убиват ги предатели. Но мишците ни са крепки, умът бистър, очите будни. Разплакваме майчицата на предателя, та ако ще да е майка на Юда, Мамон и Бафомет взети заедно. Родът ни е възвеличен в старите хроники. Само шопар като Брашьо може да нарича един Асен слуга на василевсите. Напротив - ромейските императори са плебеи пред благородството на Асеневци. Представих на папата документи за произхода на моите прадеди и той ми писа: ” уверихме се, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил благородна кръв”. Ценя това признание, но истината е, че Рим е младенец в сравнение с историята на моите предци. Нашият народ ни зове Белгуни - бели.

Балдуин: Най-древните хора, живели някога в моя край, са наричани белги. И те са оставили едно пророчество: белият цар Белг, роден не на Запад, а на Изток, ще спаси света от злото. Почвам да се питам дали Белг и Бугрът не са един и същи човек?

Калоян: Бугрът ще изпълни тоя пророчески завет, но му трябват съмишленици. И от Изток и от Запад.

Балдуин: Какво искаш да кажеш?

Калоян: Започвам велика война, Балдуине. Война за България, но и за световна правда. (Натъртено) И ти ще бъдеш мой съюзник.

Балдуин: Съюзник? Аз, пленникът?

Калоян: Ще те освободя.

Балдуин (млъква поразен, после с усилие произнася): За да се върна във Фландрия?

Калоян: За да се върнеш в Цариград. Ще седнеш отново на трона си, но вече като прозорлив владетел. Кой пчелар вади мед? Тоя, който брани пчелите, а не хрантути търтеи в кошера си.

Балдуин: Кои са търтеите?

Калоян: Ти ги знаеш. Чуждите търговци, две трети от латинските ти васали, мътните потоци от техни роднини, които прииждат от Запад като стихия през спукан бент. И тия гръцки мазници, които ласкаеха василевсите, а после веднага се лепнаха за вас - като мухи на прясно лайно.

Балдуин: Благодаря.

Калоян: Ще изринеш това бунище. Ще почнеш с най-големите пиявици - венецианските, генуезките, пизанските и прочее фактории, които изсмукват хазната. Ще намалиш броя им. Ще снижиш процента на печалбата им. Ще ги обложиш с тежки данъци. Няма да им позволяваш пряко да действат на твоя територия, а ще назначиш чиновници, които да оглавяват канторите им - за да насочиш доходите не към чужбина, а към твоята хазна. Ще извършиш парична реформа - в империята ти трябва да върви в обращение една единствена монета, а не всякакви дукати и марки, със съмнителен стандарт. Сарафите трябва да бъдат твои служители. Лихварите ще съдиш наред с фалшификаторите - смърт чрез сваряване в разтопено олово. Пътища, рудници, корабостроене, снабдяване на армията, трябва да минат под имперско управление, а не да остават в частни ръце. За помощници в управлението ще избираш умни и образовани хора, които не се боят да казват истината в лицето ти. Глупостта и простотията на сановниците е чума за държавата. Земи не трябва да се раздават в прония, пронията е ромейска язва, която подкопа Византия. Ще спреш порочното откупуване на данъци от мошеници, които после съдират десет кожи от поданиците и натрупват такова богатство, че могат да купят самия теб.

Балдуин: Ти провел ли си тоя поменик от благотворни реформи в България?

Калоян: Ние, българите, живеем просто. На бойна нога. У нас не се развихри ромейският разврат, макар че ни владяха два века.

Балдуин: Съзнаваш ли колко време е нужно за такива промени?

Калоян: Ако се провеждат последователно и с твърда ръка - две години са достатъчни. Оздравителният резултат ще се усети веднага. Ще се сдобриш с населението. Ще се обърнеш към него с молба да ти прости жертвите, които е дало при завземането на града. Молбата за прошка и дадената прошка са цяр за ранените души. Ще заплатиш на близките за всеки убит. Сумата може да малка, но ще показва голямата ти воля за помирение. Ще помогнеш за изграждане на опожарените домове - и на бедни и на богати. Това ще обърне сърцата им към теб. Не бива да оставяш озлобени бездомници да се скитат из руините - те ще се превърнат в отровни паяци. Ще възстановиш православните храмове и ще щадиш достойнството на православните. Ще изриташ Томазо, това дебело прасе, което Дандоло насади на трона на патриарсите. Ще издигнеш най-много две-три католически църкви и те трябва да са пределно скромни. В сегашния момент всяка латинска показност ще предизвиква вулкан от омраза лично срещу императора. Никога вече няма да делиш поданиците си на “истински християни” и “еретици” - инак си копаеш гроба. Отърви се от високомерието като от подагра - болестта на богатите. Населението трябва да разбере, че си негов грижовен баща, а не обикновен главорез и чужд шпионин. То трябва да те приеме. Да усети, че си на негова страна. Раните трябва да се затворят, макар че белезите ще останат. И ще почувстваш, че тая чужда земя е станала твоя родина.

Балдуин: Аз също желаех помирение, но осъзнах, че е невъзможно.

Калоян: Напротив, възможно е. Зависи колко искрено го искаш. Хората не са глупци. И още нещо: прочисти столицата си от паразитната сган, която се угоява с клиентелизъм. Това е изродена сиромашия, която презира честния труд и се препитава от политически поръчки. Тя е оръдие на ония нотабили, които вечно ще бъдат против теб, защото не им трябва силна държава. Тая тълпа уж олицетворява така наречената “власт на улицата”, а всъщност - властта на мръсните пари. Тя сваля и въздига императори, днес крещи “Осанна”, а утре “разпни го”, днес те ръси с люляков цвят на Хиподрома, а утре те сгащва в спалнята ти, отрязва ти носа и ушите, изчегъртва очите ти и те хвърля в морето за храна на рибите. Прати тая паплач в мините и галерите. Тя е изгубила човешки образ. На теб ти трябват трудови поданици. Не е нужно Константинопол да бъде милионна метрополия, състояща се от градска измет, по-скверна от изпражненшята в клоаките. Покварата, скрита в принципа “Хляб и зрелища” е по-виновна за падането на Рим, отколкото нашествията на варварите. Защото тя създава чудовища вътре, в плътта на държавата.

Балдуин: За делата, които изброи няма да стигне един човешки живот. И ще се стопи цялата плячка, която изтръгнахме от града. А тя отдавна е разпределена между сеньорите, рицарите и търговците. За себе си не говоря - моят императорски дял остана в хазната, а като пленник нямам нищо.

Калоян: Добре го каза - “плячка”. Да, плячкаджиите ще върнат плячката на плячкосаните. Ще се възстанови поне отчасти справедливостта. Казано е, грабителят ще бъде ограбен. Не друг, а ти ще принудиш латинските си васали да върнат заграбеното.

Балдуин: “Аз ще принудя”! Да бях Господ, слязъл от небесата, пак не бих могъл да принудя хищниците да изплюят това, което вече са изяли. Как ще принудя изгладнелите барони, които се обявиха за херцози, принцове и крале - с мое или без мое съгласие - да върнат дори педя от феодите си в Латинската империя? Дори грош от отмъкнатото злато?

Калоян: Значи признаваш, че сте дошли в тия краища за пари и земя, а не за Господ?

Балдуин: Не мога повече да отричам очевидното. Това беще целта на мнозина от нас. Но никога не е било моя цел.

Калоян: Тогава обърши челото си от тоя срам. Порази с меч тия, които петнят твоята кауза. Въведи принципа на централизма и автокрацията. Стегни армията си и я поведи срещу всички твои непокорни васали, провъзгласили се за самостоятелни владетели. Срещу тези, които не приемат новата ти политика. Ще изстискаш гнойните пришки - тия феодчета, които покриха владенията ти като обрив от шарка. Ще воюваш с тях поотделно. Ще ги побеждаваш един по един.

Балдуин: Поотделно, един по един! Та те всички вкупом ще се вдигнат срещу мен! И каква своя армия “ще стегна”? Едва ли ще събера двайсетина рицари и сержанти.

Калоян: Защото вашите армии са временни шайки. Голяма, боеспособна и вярна армия се създава по съвсем друг начин. Да, васалите ти ще те нападнат. Венеция ще насъска турците и маджарите. Ще се нахвърлят върху теб Епир и Никея - от двете противоположни страни. Но тогава в твоя защита ще изляза аз. С българската войска. А днес тя е най-силна в Европейския Изток.

Балдуин: Колкото и да е силна, не може да се опълчи срещу обединената им мощ.

Калоян: Няма да позволим на мощта им да се обедини. Ще ги скараме помежду им. Ще играем с противоборството между Комнини и Ласкариси. Ще използваме междуособиците в Унгария, която отскоро си има нов крал комедиант - Андраш, хем безскрупулен убиец, хем фанатичен католик, хем покровител на евреите. Ватиканът също не е единен. Точно в тоя момент папата не би ми попречил.

Балдуин: Големият въпрос е какво печелиш ти от всичко това?

Калоян: Тракия е моя. Ти ще царуваш в Константинопол.

Балдуин (с тъжна ирония): Какво съблазнително предложение!

Калоян: Ще победим Иконийския султанат и ще отблъснем турските пълчища, тая напаст, за която вие още не си давате сметка. Можем да го направим само заедно. А след като смажем малките ромейски императорчета на Трапезунд и Никея, ти ще владееш цяла Мала Азия. Ако е речено - и Сирия, и Палестина.

Балдуин: И като какъв ще “царувам”? Като твой подчинен? Като малоумен, който си има наставник?

Калоян: Като мой съмишленик и събрат. Ние нямаме какво да делим. Можем да бъдем само съюзници.

Балдуин: Ще ме върнеш на престола като свое оръдие. Като предател на моите моите другари. Това ми напомня как дяволът е изкушавал Христа.

Калоян: Дяволско изкушение ли е протегнатата десница на един опитен владетел, на един съсед, с когото винаги ще ти се налага да се съобразяваш? Може би Дандоло ти е нашепвал по-безкористни бащински съвети? Тракийските архонти, мнозина от които са от български род, ме признаха за свой император още преди Одринската битка. Ето клетвата, с която се преклониха пред мен: „заклеваме се, че ще ти се подчиним като на господар и че ще убием всички франки”. С тяхна помощ видях сметката на стария рабойник Рение дьо Три, който се бе намърдал в моя Пловдив като в дядовата си плевня. Скоро ще резна и надменната кратуна на Монфератския наглец, обявил се за Солунски крал. Тракия е българска земя и не търпи ни византийска, ни латинска робия. Ако аз не те подкрепя, империята ви ще се срине подир няколко години. Или подир няколко десетилетия. На Проливите може да стои само много силна държава. Или само много слаба - съборетина, кръчма, бордей, чийто стопанин е дал задника си под наем на венециански или турски содомити.

Балдуин: Как ще гледам в очите брат си Анри?

Калоян: А той как ще те гледа в очите, след като нарочно се забави, за да не ти се притече на помощ в Одринската битка? Днес високо прогласява, че е проводил посланици с товари злато при мен, за да те откупят и върнат обратно в Цариград. Но такъв откуп няма и никога не е изпращан. Нито пък аз съм искал откуп. Това е измама, за да се спази приличието и да се хвърли вината за евентуалната ти смърт върху мен. При Одрин всички те изоставиха. Монферато ти бе обиден и направо отказа да участва в битката. А такива като Жофроа и вселенския измамник Дандоло хукнаха да се скрият в Родосто и дори не помислиха да те спасяват. Още когато рухна от коня на бойното поле, всеки от тях си направи сметката каква облага ще извлече от твоя плен или от твоята смърт. Дандоло пукна, но останалите са живи и брат ти им раздава титли и постове. С ръка на сърцето кажи - когато те местех с малобройна стража от Вукелон в Търново, не се ли надяваше, че някой латински отряд, пратен от брат ти, ще изскокне от гората и ще те освободи?

Балдуин: Да, надявах се.

Калоян: Сваленият император е мърша, която пречи на всички. Твоите приятели и съюзници, та дори и родният ти брат, ще се радват, ако изчезнеш. Днес си само сянка, но и тая безпомощна сянка гони съня им. Хората, които се боиш, че ще предадеш, първи те предадоха. Не ги призовавай в молитвите си, не се надявай на тях, не се залъгвай, че ще станат твои отмъстители. В момента те са твоите най-коварни врагове. Ако имаш здрав разум, ще разбереш, че можеш да разчиташ единствено на мен.

Балдуин: Дори да е така - не мога за приема твоя жест.

Калоян: Това не е жест, а обмислен план. Съобщих ти, че ще го споделя с най-достойния сред франките. За мен ти си най-достойният.

Балдуин: Но ролята, която ми отреждаш в него не е достойна. Мога да тръгна срещу целия свят, но не и срещу себе си.

Калоян: Вярваш ли в Бог? В Света Троица - Отец, Син и Свети Дух? (прекръства се )

Балдуин: Вярвам (също се прекръства).

Калоян: Смяташ ли, че светът и човекът се развиват съгласно Божия промисъл?

Балдуин: Обратното - мисля, че вървят към ада.

Калоян: Не си ли мечтал да допринесеш с нещо, за да възтържествува Божията правда на земята?

Балдуин: Откакто се помня, мечтая за това.

Калоян: Днес си на трийсет и три - земните години на Христа. Смяташ ли, че си изпълнил поне част от мечтите си?

Балдуин: Не, не смятам.

Калоян: Короняса се за император. Постигна ли голямата цел, за която си роден на тоя свят?

Балдуин: Не, погребах я. Гния в тъмница, но тъмата в душата ми е още по-непрогледна.

Калоян: Значи си на кръстопът. И Бог ти дава възможност да избереш правилната посока. Приемайки моето предложение, ти не тръгваш срещу себе си. А само срещу заблудите, с които си живял досега. Казано е - за да осъществиш мечтите си, трябва да се отървеш от илюзиите.

(Балдуин мълчи дълбоко замислен)

Калоян: Да разсъдим какъв избор имаш, ако отхвърлиш моя план. Оставаш в “Балдуиновата кула”. Дали ще го наречеш плен или робство, все едно. С каквито и слова да го украсяваш, унижението от веригите е едно и също. Ще умреш с робско клеймо на челото. И ще умреш много скоро. Аз няма да те убия, защото нямам интерес от твоята смърт. Ще умреш от ръката на наемник, платен от твоите, защото докато си жив, те ще живеят в риск. Ти си символ, който трябва да бъде заличен. Ще те умъртвят мъчително, за да подхранят легендата за моята свирепост. Друг вариант е да се върнеш в твоите отдавна напуснати графски владения. Ще подишаш няколко седмици хладния въздух Фландрия. Но и там ще те докопат. Много по-лесно, отколкото в търновския зандан. Няма да ти разрешат да живееш като скромен pater familiae. Ще те пречукат, защото вече си омешан в голямата каша и знаеш много страшни неща за страшно много хора. Никой няма да ти го прости. Дори Светият Отец. Европейската политика днес се реди от престъпници. Напускаш престъпния сговор и те ликвидират.

Балдуин: Ако се съюзя с теб, няма да ме ликвидират, така ли?

Калоян: Ще пазя твоя живот повече от моя собствен. А и важно е как ще умре човек - като лъв в битка за правда или като овца, която не знае защо блее и защо я колят.

Балдуин: Бих могъл да се престоря, че приемам идеите ти и да се върна с твоя помощ в Костантинопол. А после да се отметна и да започна война срещу теб.

Калоян: Няма да го направиш. Ти си честен човек и държиш на дадената дума.

Балдуин: Така е. Няма да го направя.

Калоян: В душата си чувстваш моята правота. Разбираш ли, самото Провидение ни събра - двама владетели с чисти сърца и велики идеали - за да създадем с общи усилия две справедливи държави, които в бъдеще ще се слеят в едно единствено Христово царство. Това е истинският Освободителен кръстоносен поход.

Балдуин: Какво ще бъде името това царство?

Калоян: То може да носи само едно име - България. Така е било в древни времена. Но и твоят род ще пребъдва в него. Страбон пише, че белги и венети са един и същ народ. А нима е трудно да прозреш, че белги и бълги е едно и също название? Можем да слеем не само държавите, но и кръвта си.

Балдуин: Как?

Калоян: Ти имаш две дъщери, а аз дъщеря и син - Витлеем. Той е рожба от предишната ми съпруга, българката, покойницата, жената, която обичах с първия пламък на младостта. От сегашната царица деца нямам. Ще обявя Витлеем за мой наследник и ще го върна от Рим, където е приел монашески сан. Но папата обеща да го освободи от обета, ако се появи достойна невеста.

Балдуин: Каква е ролята на папата в тоя грандиозен замисъл?

Калоян: Замисълът е мой. Инокентий знае само част от него.

Балдуин: Това е безумен блян. Непостижим копнеж. Но той е копнежът на моята младост. И навярно - копнежът на нашия Творец, когато е създал Адам в рая. Скоро ще съмне. Дай ми тоя ден за размисъл.

Калоян: Имаш го. Повече няма да се връщаш в кулата. Ще те настаня в двореца - за по-сигурно. Моите стражи ще те пазят, а аз имам да свърша още някои неща. Доскоро!

(Понечват да се разделят, но Калоян се спира.)

Калоян: Чакай, забравих! Виждал ли си нейна милост българската царица?

Балдуин: Никога не съм имал тази чест.

Калоян (вади от дрехата си свитък): Заранта ми предадоха едно писмо (разгръща свитъка). В него пише, че ти и моята благоверна сте любовници, сговаряте се да ме заколите и да бягате - не се споменава къде. Писмото няма подпис.

Балдуин (потресен): Това е гнусна клевета.

Калоян: По-лошо - това е заговор. Аз не се съмнявам в твоята невинност. Виж недокръстената куманка е способна да се хвърли на врата на всеки мъж и даже два-три пъти съм я хващал в изневяра. Прави го от женско озлобление, защото след първата брачна нощ не спя вече с нея. Не искам деца от тая жена, не ща да зачене от мен. Отвращава ме. Държа я само заради куманите на баща й. При първа възможност ще я напъдя като безплодна и ще я затворя в манастир. Но с интригата в това анонимно писмо тя няма нищо общо.

Балдуин: Сигурен ли си?

Калоян: Сигурна е само смъртта. Кой знае какви дяволи се въртят в главата на една побесняла фурия. Но съдя логически - защо й е да се самообвинява, като знае, че и без това търся повод да се отърва от нея?

Балдуин: Кой тогава е съчинил тая мерзост?

Калоян: Писмото е подхвърлено пред конюшните ми, където влизат много хора. Написано е с безукорен български правопис, но изреченията не звучат по български.

Балдуин: Намекваш за Анри?

Калоян: Възможностите са много. Ватиканът, ромеите. А защо не и някой български отстъпник, който иска да насочи следата в погрешна посока? Тепърва ще разследвам.

Балдуин: Каква е целта на тоя фалшив донос?

Калоян: Повече от очевидна. Да полудея от ревност и да те нарежа на парчета. Както би постъпил всеки уважаващ себе си съпруг с любовника на жена си. Целта е да се попречи на нашето обединение. Да се разбие в зародиш нашият съюз, защото той би променил съдбата на света. А те се досещат, че в ситуацията, в която сме поставени, ние имаме бъдеще само като съюзници. Едно е ясно - крои се заговор срещу моя и твоя живот. Убийците са на път и трябва да действаме бързо. Утре е вече днес, така че днес чакам твоето решение! (Вика назад към мрака) Манастре!

Гласът на Манастър (от мрака): Заповядай, царю!

Балдуин: Манастър? Той е винаги до теб.

Калоян: Манастър ти е противен, защото е един от куманските вождове, които те плениха при Одрин. Бъди спокоен, той ми е верен. Ще бъде верен и на съюзника ми.

Балдуин: Бил е тук. Чул е целия ни разговор.

Калоян: Той не знае дума франкски. (към мрака, където е Манастър, на български) Манастре, отведи император Балдуин в покоите на сина ми Витлеем. Кажи на прислугата да приготви постеля и храна. Ще пазиш моя гост като зеницата на окото си. Никой не трябва да знае къде е той.

Гласът на Манастър: Слушам, царю!

Калоян (на Балдуин, на франкски): Вие вървете, а аз ще отида в моя табуларий - канцелария по вашему. Моето писалище. Там ме чака коместобулът Сергий, за да решим с колко български отряди ще тръгнеш. В случай, че отговорът ти е утвърдителен.

Балдуин: Какви са куманите?

Калоян: Братя на българите, до които не са стигнали буквите и посланията на Христа. Те са езичници, покланят се на духовете на мъртвите и на Слънцето. Кум е едно от имената на Слънцето.

Балдуин: Не знаех.

Калоян: И оттам кумир. Идол.

Балдуин: Невероятно. Дай си десницата! (Хваща дясната му китка, ръкуват се).

Калоян: Това е вашият рицарски обичай.

Балдуин: Това е знак, че сме честни един към друг.

Калоян: Помни - чрез нас си подават ръка Изтокът и Западът. Грехота е да пропуснем тоя едничък миг. Той няма да се повтори.

(Изненадващо за самите тях, във взаимен порив, се прегръщат.)

Балдуин: Никога не съм срещал великан като теб.

(Завеса)

*

(Утро. Калоян е задрямал от умора на войнишкия одър в работната си стая, след като се е разделил с коместобула. Разнасят се силни удари по вратата.)

Гласът на Манастър: Царю! Господарю!

Калоян (отхвърля плаща, с който се е покрил и се надига): Какво има, Манастре?

Гласът на Манастър: Тая сутрин един човек е скочил от Лобната скала. Войниците, които стоят долу, са отсекли ръцете и нозете му, както гласи заповедта, но той вече е бил мъртъв. Самоубийство.

Калоян: Кой е тоя човек?

Гласът на Манастър: Плененият император Балдуин. Спуснал се е с въже от прозореца на покоите, в които го оставихме и е турил край на злощастния си живот. Избрал е смъртта пред робството. Мир на душата му!

(Край)