НОВИЯТ МАЙ

Александър Жаров

превод: Бленика

Нов май във прозорците играй с лъчи,
с гръм и слънце радва и вълнува.
Нова песен днеска ми звучи,
някак другояче ми се счува.

Сякаш е по-синьо майското небе,
и възторгът ми сега - по-мъдър,
и гласът ми стана загрубял,
ударите на кръвта - по-твърди.

Де ли е причината, че радостта
е станала някак си по-кротка
и превърнала е даже пролетта
своя бяг в мъжествена походка?

Обърни се накъдето щеш -
вред стоманен блясък ще съзреш.
Кой така живота промени,
или възмъжахме ний сами?

Да, разбирам, укрепна и той,
па и ний, що в шепи го ловяхме,
вместо буйност
с огнено упорство
свойте мишци и очи наляхме.

Проясни се. И в часа вечерен
позатихват вихрите метежни -
туй, що беше невъзможно вчера,
днеска вече стана неизбежно.

И сега, кога се втурва май -
син, горящ, със слънчевите къдри -
аз му викам: - Хей, я дай
здраве, мъжество и мъдрост!

В работилници и шахти влез,
в синята стомана ти блесни!
Как се радвам, че животът днес
тръгна в ред
и възмъжахме ний!

———————–

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 33, 29 април 1936 г.