ХВЪРЧИЛО

Николай Цонев

ХВЪРЧИЛО

Държеше малкият връвта
на книжното хвърчило.
То на високо бе се извисило.
Гласът му долетя:
- Ела по жичката, момче,
да видиш тука
как вятърът свирука,
как слънцето пече,
ще те опива ведрина,
ще те държа на рамена
и ще кръжа…

Момчето се усмихна мило:
- А как ще ме държиш, хвърчило,
когато няма аз да те държа?


РИБА

Рибата получи поздравление,
че нейната опашка
водите на реката
лашка
и тя самата
е едно стремление
с глава нататък -
срещу речното течение.

- Такава съм си от рождение -
извика рибата, - от малка знам,
че най-доброто положение
за мене е
да дебна водното течение.
Нали ми иде все от там
това, което ям…