Владислав Занадворов
Владислав Занадворов (Владислав Леонидович Занадворов), съветски руски писател - поет и прозаик, е роден на 15/28 септември 1914 г. в гр. Перм в семейство на строителен инженер и учителка. Пише стихове от 1929 г., първите му поетични публикации са от 1932 г. в сп. „Штурм”. Завършва геологическия факултет на Пермския университет (1940). Участва в геологически експедиции в Казахстан, на Колимския полуостров и зад Полярния кръг. Член е на ленинградската литературна група „Резец”. Публикува стихове в алманасите „Прикамье”, „Уральский современник” и „Омский альманах” и в издания като „Большевистская смена”, „Звезда”, „Тагильский рабочий” и др. Завършва военна подготовка и като младши лейтенант командва минометно подразделение на фронта. Сражава се в Сталинградската битка. Автор е на повестта „Медная гора” (1936) и на стихосбирката „Простор” (1941). Посмъртно излизат книгите му с поезия и проза „Походные огни” (1945), „Преданность” (1946), „Избранные стихи и рассказы” (1953) и „Ветер мужества” (1954). В творчеството си възпява мъжеството на първопроходците, геолозите и строителите. Стиховете му са характерни със своята суровост и точност на детайлите. Загива на 28 ноември 1942 г. в боевете край с. Русаково, Ростовска област.
Публикации:
Поезия:
