АДРЕС
АДРЕС
Късно от градината се връщам,
улица „Кокиче” вече знам.
Там на номер осми свойта къща
мога лесно да намеря сам.
Но си мисля: Врабчо от полето
как ли се прибира след игра,
като няма улици небето
и гнездата нямат номера…
1958
ЮЛСКИ ДНИ
Към баирите зелени
бавно слънцето преваля,
но от вишните червени
то очите си не сваля.
Мене ли ми се доспива
след игрите рано вечер,
или то не си отива
вкъщи
да си ляга вече?
Стават дните по-големи -
то стои в небето, чака,
да не би да обереме
вишните узрели
в мрака.
1968
ПО СЕНОКОС
Бръмбар златен се изви
над косените треви.
Бързо!
Някой не видя ли
где са моите сандали?
Днес ли точно в сенокоса
ми се случи да съм боса?
Боцкат острите тревички
като ежови иглички!…
Бръмбарът високо хвръкна,
под носа ми се измъкна
над косените треви…
Ха иди го улови!
1968
КАРТИНА В БЯЛО
Зимата няма цветни боички
и нарисува тя в бяло всичко:
къщата, двора, оградата
и капчуците стихнали, белобради…
Дърветата пови като пеленачета в пелени,
поръси със бяло далечните планини
зад селото снежно в полето…
И само комина
все още от черния цвят има.
Издиша той дим и написа в небето
З И М А
над тази бяла картина.
1973 г.
