Светла Дамяновска

Още в първия миг, в който майката зърне новороденото си бебе, тя започва да мечтае колко голям, хубав, умен, добър и прочут човек ще стане то. И, разбира се, никоя майка на света не допуска, че точно от нейното сладко и хубаво бебе може да порасте глупак, социопат, престъпник, мръсник…

Защото майката, а и двата рода, до девето коляно, се надяват най-крехката издънчица, да стане достоен наследник на добрите качества на всички тях. Не, че всички те нямат и лоши качества, но старанието, борбата и трудът, който ще хвърлят по отглеждането и възпитанието й, са за да създадат човек,който да ги надмине по добри постижения.

Подобряване на качествата - това е целта на възпитанието, на облагородяването, на опитомяването и одомашняването още от най-дълбока древност. Да, става въпрос за деца, овощни дървета и домашни животни - към всички тях човекът полага грижи, за да постигне по-добри резултати.

За целта усилията започват в семейството и личното стопанство, и свършват в специализираните научни институти, ангажирани с подробно изучаване на проблемите и търсене на най-правилните и ефективни решения.

Вярно, растенията, животните и човешките деца се раждат със специфично генетично наследство, което носи знания и умения, програмирани в организма на вътреклетъчно ниво.

Те са достатъчни, за да оцелее организмът, но са съвсем незадоволителни за пълноценен живот в сложния съвременен свят. Дивите флора и фауна нямат нужда от напътствия и вмешателства за да се развият правилно и да просъществуват. При култивираните обаче не е така.

Откъде произлиза думата „култивиране”? „Култивирането” всъщност е „окултуряване”, в смисъла който ренесансовите учени са вложили в думата „култура” като противоположна на думата „натура”.

Тоест, изменяне на натурата (природата) към по-добро. Древните занаяти-изкуства като земеделие (растениевъдство, овощарство, зеленчукопроизводство), животновъдство и селекция на нови, подобрени животински породи, опитите да бъдат възпитавани човешките деца, са все усилия в тази посока.

И ако при растенията и животните се цели получаването на по-многобройни, по-здрави, по-хранителни и по-разнообразни плодове, по-здрави, едри и красиви животни, при бъдещите човешки поколения, освен здраво и правилно развито тяло се работи и за събуждане и развитие на интелекта, за да се възпитат физически и духовно хармонични личности.

Само че, децата не са градина с млади фиданки, които тръпнат под ножицата на овощаря, който оформя ръста и короните им, нито млади животни, които човекът храни и пои, с които експериментира и които дресира.

Децата не живеят в контролирана среда. Те, още съвсем невръстни излизат от добронамереното влияние на семейството и постъпват в детска ясла или градина и там попадат в първото общество, което също „възпитава”. После - в следващото, в по-следващото и т.н.

Срещат се с връстници, изпитали друго семейно влияние, обменят думи, постъпки, наблюдават, подражават (и то обикновено лошите, забранени и неуморно санкционирани от учителите неща).

И ЗАПОЧВА ДЪЛГАТА БИТКА ЗА АШЛАДИСВАНЕ* ВЪРХУ МЛАДИЯ УМ НА „ПРАВИЛНИТЕ КАЛЕМИ”, КОИТО ЕДИН ДЕН ДА РОДЯТ ПРАВИЛНИТЕ, ДОБРИ ПЛОДОВЕ.

Детските заведения, училищата, извънучилищните педагогически институцииполагат максимум старания, за да насочат младите хора в правия път.

А улицата, обществото, неформалните детски и младежки групи дават други - опасни, вредни и понякога разрушителни знания и умения, които за съжаление, раждат плодовете на престъпността и деградацията.

Добрите и лошите влияния постоянно са в противоборство, подлагайки неукрепналата психика на подрастващите на лутания и терзания. Съзряването е бавно и мъчително, а волята не винаги успява да победи изкушенията.

Съзряването е придобиването на умение да се разграничава доброто от лошото, вредното от полезното, и да се прави осъзнат и правилен избор между тях.

През 17 век, един от най-влиятелните мислители на Просвещението Джон Лок създава термина tabularasa(от лат. ез. - „чиста, празна дъска”) с който картинно представя идеята си за необремененото с познание, опит и идеи съзнание на новороденото. Философът смята, че познанието се получава само от опита.

Но и, че целенасоченото формиране на човешката личност е възможно, посредством теоретичното и практическото изучаване на живота. И, че ако чистото, невинно дете бъде поверено на добри наставници, то ще порасте добър, умен и честен човек, а ако хората, които го отглеждат и възпитават са неморални, то и детето ще стане такова.
Звучи логично и многообещаващо…

Но за съжаление, животът често опровергава тази стройна теория с ежедневни примери, в които, въпреки добронамерените усилия на учители и възпитатели, престижните учебни заведения и прекрасния личен пример на членовете на семейството, в крайна сметка не едно и две деца тръгват по лош път и съсипват бъдещето си…

Дори и най-опитният овощар не знае кой калем ще се прихване и кой не. Защото дървото, колкото и безпомощно и статично да е, само избира коя присадка да приеме и коя да отхвърли.

Хубаво е, че добрите по-често се хващат и след време дават изобилен плод. За съжаление, нерядко се хващат и лошите, и плодовете им ни горчат всеки ден - лъжи, измами, престъпления, агресия…

Списъкът е дълъг. Но нито природата, нито човешкото общество биха могли да раждат само шампиони на духа и материята.

И, разбира се, не съществува изцяло само добър или изцяло само лош човек. Ако срещнете такъв, знайте, че това най-вероятно е робот - програмиран само да твори или само да разрушава.

Хората са многопластови личности, в техните очи свети и Божия искрица, и пламъче от ада. Защото все-пак, човекът е съществото с най-развит интелект на планетата и като такова е твърде сложно устроено.

А колкото по-сложно е устроен един организъм или механизъм, толкова по-лесно аварира. Или функционира неправилно. Или просто понякога дава отклонения. Или електрониката му прегрява и софтуерът започва да своеволничи. Или мозъкът функционира перфектно, но вредно…

Някога, в зората на времето, древните мъдреци са забелязали, че богобоязливите хора, живеят по-морално, защото спазват простичките принципи, забраняващи престъпно поведение и ограничаващи злото и агресивната същност на човека.

В различните религии тези постулати са различен брой, но с близка същност. Атеизмът и арогантността на поколенията от 20-ти и 21-ви век премахна този „страх Божи” и поведението на човека стана много по-освободено.

Смъртните грехове и немислимите постъпки са чести факти в криминалните хроники. Човекът пусна на свобода звяра, който живееше окован в душата му… Науката разбули тайните на космоса и разочарова човечеството, не намирайки там обиталището на Бога.

И Бог бе обявен за измислица. Но 10-те християнски Божи заповеди са актуални и днес, макар и поведението на човешките маси да не следва ревностно предписанията им.

Доброто и злото са морални категории, но имат конкретно проявление в реалността.

Когато родителите на едно дете искат да направят от него добър и свестен човек, те първо го учат на тези елементарни правила за нормален живот в общността.

По този начин те „плевят” буренясващата всеки ден градина на младото му съзнание, защото плевелите извисяват ръст след всеки дъжд, стремейки се да задушат „правилните” насаждения на родителското възпитание. И както в земеделието, и във възпитанието трябва постоянство. И вяра, че трудът не е напразен.

Може би по своя еволюционен път, човечеството е подминало спирката, „Оптимум” и се е запътило към собствения си упадък.

Но светът все още е прекрасен, единствен и негов. Светът е такъв, каквото е човечеството, което го населява - човечеството, което е подчинило природата и е създало съвременната цивилизация, като среда за обитаване.

Затова не бива да се оплакваме, а да се опитаме да приемем с мъдрост и стоицизъм плодовете, които ни поднася животът - да се възхитим на сладките, да въздъхнем и преглътнем с усилие стипчивите…

Защото полза за душата има и от меда, и от отровата (колкото и да не ни се вярва). А и тези плодове, са плодовете на дървото на живота - онова световно** дърво, чиито корени са в Подземното царство, преплетени със змии, а върховете му, отрупани с птици - в небесата.

Какви плодове би могло да роди и отхрани дърво, което смуче тъмни сокове и храни с тях завръзите си, но ги къпе в слънчева светлина и ги гали с топъл вятър?

Разнообразни.

————————

* Ашладисването представлява присаждане на тъкани от растения, които се притискат една към друга, така че при по нататъшното нарастване и образуване на новите клетки на растението да бъде формирана цялостна тъкан. Ашладисването се използва най-вече при овощарството и лозарството за подобряване качествените характеристики на плодовете.Умението за ашладисване на овощни дървета се счита за голямо майсторство.

**Световно дърво (Arbormundi) е един от основните символи в много митологии и е образ характерен за мито-поетичното мислене и съзнание, въплъщаващ в себе си идеята за световна ос, организиран космос (в противовес на хаоса) и най-вече универсална концепция за света. Световното дърво обединява в едно смисловите бинарни опозиции (горе/долу, ляво/дясно, небе/земя, земя/подземен свят и т.н.), служещи за описание на знаково подредения свят. По този начин то олицетворява единството на света и е своеобразен модел на вселената, а и на човека (на принципа на подобието).

25.07-1.08.2022 г.