Бисера Дживодерова

На Велики четвъртък Катя и баба й боядисаха двайсетина кокоши яйца за Великден. По традиция първото е червено и се слага в иконостаса на къщата. Другите бяха розови, жълти, сини, зелени, морави и няколко червени.

Лъснаха ги с вълнено парцалче, потопено в малко олио и ги сложиха в дървено панерче с листа от здравец на ниската масичка в хола. Да красят стаята и да чакат да дойде големия празник за да се чукат с тях.

Катя непрекъснато ходеше да ги наглежда. Дори си беше избрала едно синьо яйце за себе си. То беше малко по-светло от останалите. Катя реши, че то ще победи яйцата на близките й. Като отиде след вечеря да нагледа яйцата тя откри, че нейното яйце го няма.

Тя веднага изтича при баба си и й каза. Двете започнаха да го търсят. Не може да изчезне едно боядисано яйце от стаята. Попитаха майка й и баща й. Не го бяха вземали.

В къщата имаха домашни любимци - кучето Харалампи и котката Муца. Те се въртяха около яйцата. Бяха им интересни. Можеха да съборят панерчето, да счупят яйцата, но всичко си беше на мястото. Единствено го нямаше светлосиньото яйце, което си беше харесала Катя.

- Ако вярвах в таласъми, щях да кажа, че някой таласъм го е отмъкнал - каза баба й.

- Или някой домашен дух - разсмя се майка й.

- Да е идвал някой, докато бяхме на работа? - попита баща й.

- Само комшийките от горния и долния етаж да видят нашите боядисани яйца. Те са добри жени и идват всяка година. Донесоха от домашните си козунаци - уточни баба й.

- Тогава остава загадката - къде е боядисаното яйце. Трябва да я решим заедно - стана сериозен баща й.

В този момент на вратата се позвъни. Беше комшийката от първия етаж Пена с внучето си Гошко, който държеше в ръката си светлосиньото яйце.

- Много се извинявам, но преди малко открих, че този пакостник е взел едно от вашите боядисани яйца като идвахме тази вечер да донесем списанията с плетките - притеснена каза комшийката Пена. - Извинявайте много. Изпуснах го от погледа си за миг и той направил белята. Много, много се извиняваме.

- Взех го защото е синьо - за момчета, а вие нямате момче. А и яйцата бяха много. - заоправдава се малкото момченце.

- И в нас има панерче с боядисани яйца на масата в хола. И сини яйца имаме. - прекъсна го баба му Пена.

- Но това е по-светлосиньо, бабо, такова нямаме - отвърна й Гошко.

- Това яйце съм си го харесала аз - протегна ръка Катя и взе яйцето. - То си е мое, а ти си избери друго яйце от панерчето. С радост ще ти го подаря.

- Не искам друго яйце - ревна Гошко. - Искам това яйце.

- Не го давам - провикна се Катя.

- Хайде, Гошко, хайде, миличък, ще си отидем в къщи и аз ще ти боядисам едно светлосиньо яйце. Имаме яйца. Имаме боя. Не е никак трудно - подкани го баба му Пена.

- Наистина ли, бабо? - престана да плаче Гошко.

- Да, веднага отиваме да сварим яйца и да ги боядисваме светлосини - успокои го баба му и го повлече за ръка към асансьора. - Още веднъж извинявайте!

- Е, загадката за изчезналото боядисано яйце е решена - плесна с ръце майката на Катя. - Да вървим да гледаме анимационно филмче.