Тодор Драганов

Преплувал сънний залив на нощта,
изгрява новий ден безбурно. -
Звъни цимбал - и пролетна мечта
тогава с пламенно ноктюрно.

Вземи на свойте бисерни крила,
любов, безкрайните кошмари,
помилвай вси забравени в тегла
сироти в крайните квартали.

И тоя низ безкраен на смъртта -
запри, и в мир ни дай утеха: -
възкръсва в нашите сърца света,
де вечни погроми кънтеха.

Възкръсва призрак черен над беди -
и в тоя ден на чиста вяра
до всеки пламнал блясък се реди
пред глад и мор скръбта без мяра.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 2, бр. 8, 1930 г.