БЕЗНАДЕЖДИЕ
В мъгливия есенен простор брезите се разгъват и шумят влажни щандарти.
Безнадеждие…
Безлика, мъртва и безкрайна гора.
Нейде сгушено се спотайва малко селце - пораснало като сълза на обезличен свят в тъпото безразличие на есенния ден.
Защо и в него няма отмора, утеха и мир?
И там вечната спътница - грижа обтяга черната си верига от погледа на пеленачето до издъхващата старица.
И там безкрайният низ на дните лъкатуши през зимната пустиня на времето, а радостта и смехът скитат далечни като слънцето.
Кому е нужно толкова страдание и толкова скръб.
——————————
Юбилеен брой „Светлоструй”, 1928 -1933 г.
