РАМО

Кольо Ст. Колев

РАМО

За какво са ни изобщо рамене,
ако няма кой на тях да стъпи?
За какво изобщо да растем?
Поколение,
пред взрив.
На лилипути!

През чумавото -
забавление,
разврат!
/тук-там някоя молитва/.
Един пиян,
танцуващ свят.
Не дай си Боже,
само да залитне!

Не дай си Боже!
Кой ще го подпре?
Ще има ли един или пък двама
луди, дето
без да разберем,
сред суматохата
отгледали са
рамо.


МУШИЦИ

Мушици сме ние, а лампите гаснат.
Къде да подирим края си?
От светлината е всъщност по-страшно,
това да я няма във стаята.

Накъде да летим? В какво да се целим?
Неспокойни притихваме в мрака.
Светлината е гибел. Но също летене.
А сега…
какво ли ни чака?


ЗАВЕТ

Варвари, какво ли ще ми вземете?
Аз вече съм в номад превърнат!
Кракът ми стъпил е във стремето,
а конят ми
е здрав и пъргав!

Какво след мене ще рушите?
Какво след мене ще превземате?
Няма хора!
Ничия
земя,
белязана от преселение.

Тя иска някой да й дава!
Не можахме ние, но ако останете…
Създайте, варвари, държава!
И нека
да е с името
България!


***

Светът, във който съм роден -
със него и ще си отида!
Ще го браня -
до последно!
В себе си
ще го зазидам!

Най хубавата дума - Мамо!
Добрият старец горе.
Езикът български и знамето.
За тях
до края
ще се боря!

И дори, ако ли някой ден
светът тотално се побърка,
Моят Свят,
със мен
единствено
ще падне мъртъв!


ОТ ГАРДЕРОБА НА ДЕТСТВОТО

Малки човечета,
непораснали,
вярват - във нас е
Голямото щастие!
На пръсти се вдигат,
ръчички протягат -
да пипнат,
да видят!
Не предполагат,
че Голямото щастие
на Големите хора
открадната маска е
от гардероба им.


ПОКОЛЕНИЯ

Земята е настръхнал таралеж.
За това са груби и с мазоли
ръцете ми, с които днес,
предавам я - във твоите.

Не! Топка е Земята! Виж! -
любопитно заразглежда я детето.
Усмихна се: - Нали държиш?
И с топка се оказах във ръцете…