Александър Михайлов

ПЪРВИЯТ ПРОЛЕТЕН ГРЪМ

Тихо снегът се топеше.
Идваше пролет от юг.
Ручей ли стряхата беше? -
пееше весел капчук.
Залеза кротко затвори
своя прозорец голям.
Грееха хладни простори,
лъхаше вятър едвам.
Белият облак се свлече
ниско над голия хълм.
Мълния свода разсече,
светна измит калдъръм.
И се понесе далече
първия пролетен гръм.

1966 г.

МОМЧЕ И КНИЖКА

Книжка от книжаря взело,
бърза то, потичва босо.
Умничко е и е смело
туй момченце русокосо -
знае топъл хълм, отдето
вижда се далеч в простора.
Пак присяда там момчето
с книжката си пъстрокора.
Пак прелиства на коляно
страничките… Срича нещо.
Пак в очите му - засмяно
грее пладнето горещо.
Тази книжка е побрала
светли пътища, посоки -
шир - пшеници разлюляла,
сини планини високи;
бряг с море и дъх на лято,
връх, докоснал висините,
и вратичка, през която
се отива към звездите.

1985 г.