МНОГОСЛОВИЕТО
Стига пози и кухи фрази
У нас многословието във всичките си разновидности е може би повече разпространено, отколкото предполагаме.
Говори се навсякъде. Говорят мнозина. Уреждат сказки, беседи, кино-сказки. Вдига се голям шум. И естествено, събира се публика.
Излиза обявеният сказчик и започва… Редят се много думи. И всички са споени в общи фрази. Слушателите чакат кога най-сетне ще се засегне същината ан въпроса. Но това или настъпва съвсем късно, когато вече всички са се достъчно отегчили, или пък съвсем не настъпва. Нещо напълно обикновено е подобни сказчици да се плъзгат по повърхността на въпроса.
Не стига само това. Говорят хора неспециалисти на специални теми. И разбира се, не могат да се отърват от общите думи.
Вестници и списания се пълнят с много статии. А те са писани в повечето случаи от хора, които са привикнали да говорят и пишат с един наистина забележителен стил, зад който често се крие празното. Не прилича ли всичко вече на ония заучени и омръзнали текстове за заявление и молби? Всичко прилича на готови клишета, които се слагат при всички случаи само с промяна на имената.
И при това липсва всякаква краткост. Всичко се дава в един дълъг и отегчителен низ от думи.
Необходимо е едно бързо сепване. Трябва да се премахне това ненужно увлечение.
Трябва най-сетне да установим една по-трайна и по-близка връзка между думи и дела.
——————————
в. „Провинциален журналист”, г. 1, бр. 7, Търговище, 15 април 1936 г.
