Богдана Стайкова

Една вълна на радост ме залива
и като лястовица ми трепти в сърцето.
Защо съм днеска тъй щастлива?
Дали защото е усмихнато небето?
Или защото ще те видя пак.

Аз бягам като вихър из полето,
бера звънче, късам кървав мак
и гоня малки, бели, луди
цветя крилати - пеперуди.
В душата ми един възторжен химн
на слънцето и радостта
кошмарите и призраците на нощта прокуди.
Сега свободна, лека, бяла,
от тихо утро до следзаник син
лежа, трептя под слънчевия балдахин
и гоня малки бели пеперуди…

1934 г.