Михаил Анишченко

превод: Надя Попова

***

В коренищата скрит, в тясна дънна пролука,
май гладът ми надви над студената кръв…
Късметлия уклей, недоръфан от щука,
аз налапах фаталната кука със стръв.

И нагоре ме тегли неведома сила.
И водата завихря се околовръст.
Всуе махам с опашка… Мойта майчица мила
всуе вчера целуваше медния кръст.

Тъй приключва животът ми - тъпо, убого,
чак до облака вдига се прътът… Съдба.
Ослепителен блясък. И виждам аз Бога,
със сина си застанал край самата вода.