ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
превод: Росица Станева
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
(Петербургска песен)
Вечерен звън. Камбанен звън,
на приказка във мен е сън -
за детството, за роден край,
за моя дом, любов през май.
Звънът вечерен в мен шепти
и как със тях се аз простих.
Угаснаха много слънца
и спряха да туптят сърца,
сред живите днес не са те,
бръшлян венец им тих плете.
Във техния могилен сън
вечерен не долита звън.
Когато си замина аз
и стана в пътищата прах,
друг бард из тази долина,
пребродил я ще чуй звъна.
Не аз, той ще припява в сън
на сладкия камбанен звън.
ФИНЛАНДСКА ЛЮБОВНА ПЕСЕН
Лунната посребрена
магичен лъч плете.
Не казвай на елена
кой път да избере.
В снежния мрак, пустинен,
еленът със око
избира път единствен -
пътя към твоя дом.
Мечтата ми за лято
сега стопи снега -
и слънце свети ярко,
без залез е деня.
А любовта - тревога,
във радост и беда,
ще стопля вечно с огън
две влюбени сърца.
ВЕНЕЦИАНСКА ПЕСЕН
Потъне ли площада
в прохлада нощна,
с теб срещата, Нинета,
наслада е разкошна.
Положила си маска
над бузки и брада,
грей над нас Венера,
звезда на любовта.
Ще зацелувам жадно
красивата уста,
гондолата е празна -
очаква ни в нощта.
Не е вече шумно,
а до мен си ти,
по лагуна лунна
двама ще летим.
ЩОМ ЛЮБОВТА
Щом любовта
трепти в гръдта,
сякаш с крила,
любов, ела!
Щом след нощта
боли глава,
по дяволите
любовта!
Ако съм аз
твоят любим,
тогава, знай,
ще съм един.
Но трима -
не е на добро.
Изчезвай с дим,
прости, любов!
Любов, носи
ти топлина
по път - в добро,
в горчивина!
По дяволите
инак върви
и чак във ада
ти се спри!
ПОМНИ ТИ ПОЛЕТО, ГДЕ ПАДНА
Помни ти полето, где падна
кохортата смели бойци,
с надеждата там засияла
в челата им на храбреци.
Да можеха тези герои
от гроба да станат сега -
и в горд и доблестен строй
да тръгнат срещу врага.
И на тирана оковата
те можеха да свалят,
и после - ни бог, нито дявол
отново да им я дадат.
И нека гнусливо да хванат
палача със кървав топор.
Проклет да е той и без слава,
душите щом тъпче в позор.
И по-добре гроб и каторга,
в които лежи патриот,
отколкото подла измяна
към горд и поробен народ.
ВЗЕМИ МИ СЪРЦЕТО
Вземи ми ти сърцето, докато се скитам,
и загърни го мъдро със пяна на море,
по пътя си ще плача или със смях ще крача,
но няма аз да жаля - сърцето щом е с теб.
Щастливци, знам, че има. Завиждам даже малко.
И нека на хармония и мир се радват те.
Щастливи са онези, превърнали се в цяло,
аз зная мойто щастие - сърцето да е с теб!
Дано пък красотата при мен дойде открита -
молбата ми за щастие от ден на ден расте.
С любов да ме примамва самата Афродита -
направо ще откажа, сърцето ми е с теб.
Пази го, направи го във делника по- нежно,
коварна е съдбата и мрежи зли плете,
но с теб не се страхувам, съкровище си верно,
докато на земята сърцето ми е с теб.
ПЛАНИНСКАТА ФЕЯ
Като на остров тих във долина дълбока
растеше юноша прекрасен и самотен,
и денем, и нощем къде и как живее
следеше за него Планинската фея.
Веднъж край морето, в сияние лунно,
забеляза момчето из сребристите дюни
следи по брега и надълго по кея -
това бяха стъпките на Планинската фея.
И ден беше слънчев, загледан във водата,
която извираше там - от планината,
видя две очи сред потока как грееха -
оглеждаше се в него Планинската фея.
Той в миг се обърна. Но птица страхлива
картината беше, макар и красива,
и песен после чу той някой да пее -
това бе леконогата Планинска фея.
В безсънната нощ тя му бе все пред взора,
взе въглен в ръцете си, нарисува я скоро,
извика обратно мил образ лелеян -
и ето пред юношата Планинската фея.
,,О, ти, очарован си от моята сянка!” -
дочу нежен глас като шепот на гранка.
,,Сега се огледай! Да те целуна не смея…” -
рече аленоустата Планинска фея.
- На земята, по вълните, в това поднебие -
рече юношата - няма по-красива от тебе!
По-често пристигай, защото аз копнея
да бъда вечно с тебе - Планинската фея!
