Уолт Уитман

превод: Христина Керанова

1.

Празнувам себе си, и себе си възпявам,
и каквото аз приемам, ще приемете и вие,
защото всеки атом мой е част от вас.

Скитам безцелно и душата си приканвам,
лениво се навеждам и стръкче лятна трева наблюдавам.

Езикът ми, всеки атом от кръвта ми, от тази пръст са направени, от този въздух,
родени тук са от родители, родени също тук от техните родители,
и сега, на трийсет и седем, в перфектно здраве, започвам тази песен
и се надявам да не спра докато живея.

Вери и учения са отменени,
и се отдръпват примирени, но не забравени,
за добро или зло в мен приютени, и нека Природата
винаги говори с първичната си сила, без да спира.

2.

Къщите и стаите са пълни с ухания, рафтовете преливат от ухания,
и аз самият вдишвам аромата, познат ми е, обичам го,
и мен опиянява, но няма да го позволя.

Въздухът не е ухание, няма аромат, липсва му мирис,
и е вечно в устата ми , влюбен съм в него,
ше ида на брега до гората и ще застана гол на открито,
луд съм за неговия допир.

Парата от дъха ми,
ехото, ромонът, бръмналият шепот, любовният корен, копринените паяжини, чаталите в лозята,
дишането, ритъмът на сърцето ми, кръвтa и въздухът през дробовете ми,
мирисът на зелени листа, на сухи листа, на брега, на тъмните морски скали, на сено в обора,
звукът на думите, изригнали в гласа ми, изгубени в поривите на на вятъра,
няколко леки целувки, няколко прегръдки, протегнати ръце,
играта на светлини и сенки по дърветата, полюшването на гъвкавите клони,
насладата да си сам или в забързаните улици, в полетата и по хълмовете,
усещането че си здрав, трелите по пладне, песента ми щом стана от леглото и срещна слънцето.

Хиляда акра за много ли ги имаш? А цялата земя, и тя е много?
Май твърде дълго се учи да четеш?
И горд си, че смисъла на стихове разбираш?

При мен за ден и нощ поспри и изворът на всички стихове ще притежаваш,
благата на земята и слънцето ще владееш, (милиони слънца съществуват,)
и вече нищo няма от втора и трета ръка да приемаш, нито ще гледаш c очите на мъртвите, нито ще се храниш с призраците в книгите,
и през моите очи няма да гледаш, нито нещо от мен ще вземеш,
а ще изслушаш всички страни и през себе си ще ги филтрираш.

3.

Чух какво говорят разни приказвачи, празни приказки за началото и края,
но за начало и край аз не говоря.

Няма начало по-велико от сега,
нито повече младост или старост от сега,
и никога няма да има по-голямо съвършенство от сега,
нито повече рай или ад, отколкото има сега.

Порив след порив след порив
вечният порив на света да създава.

Pавни противоположности в мрака,
непрекъснато развитие на материята, пола,
непрекъсната тъкан от идентичности,
особености, непрекъснат възроден живот.
Обясненията са ненужни, учени и неуки усещат, че е така.

Абсолютно стабилен, вертикален, здраво подпрян,
като кон силен, предан, самоуверен, електричен,
аз и таз загадка, ето ни тук.

Добра и чиста е моята душа, добро и чисто е
всичко, което не е моята душа.
Липсва ли едното, липсват и двете, невидимото във видимото личи,
а то в невидимо се превръща и на свой ред се убеждава в това.
Да се нарича век добър или пък лош, това века смущава,
и като знам как нещата си стоят на място,
необезпокени, докато другите обсъждат,
аз мълча на слънце и на себе си се възхищавам.

Приветствам всеки мой орган, всеки орган на чист и сърдечен човек,
нито инч, нито част от инч е нещо лошо и нищо не не ми е по-близко от друго.

Доволен съм - виждам, танцувам, смея се, пея;
нощем в леглото ме прегръща любовта
и се оттегля тихо щом деня се пукне.
И кошници ми оставя, покрити с бели кърпи, които
къщата до пръсване изпълват,
дали да не бързам да ги приема и на очите си да викна,
да не се обръщат и взират надолу по пътя след нея,
а незабавно да изчислят и докажат до цент,
точната стойност на едно и две и да избера кое?

4.

Скитници и просители ме обкръжават,
хората, с които общувам, влиянието на ранния ми живот
в квартала и града, в който живея, влиянието на нацията,
най-новите събития, открития, изобретения, дружества,
стари и нови писатели, вечерята ми, облеклото, колегите, погледите, комплиментите, таксите,
истинското или въображаемо безразличие на мъж или жена, които обичам,
болестта на някой от родителите ми или на самия мен, злодеянията, загубата, или липсата на пари, депресиите, възторзите,
битките, ужасите на братоубийствената война, напрежението от съмнителни новини, променливи събития;
те ме спохождат ден и нощ и пак си тръгват,
но те не са каквото съм.

Далеч от тази суматоха е това, което съм,
весел, самодоволен, състрадателен, ленив, неделим,
моето аз свежда поглед, изправя се
или подпира лакът върху някаква невидима опора,
любопитно обръща глава встрани какво ще последва,
хем в играта, хем извън нея, гледа и се диви.

Поглеждам назад в дните си и виждам
как се потях в мъглата сред лингвисти и съперници,
не се присмивам и не споря, стоя и наблюдавам.

5.

Вярвам в теб, душо моя,
другият, който съм, не трябва да се принизява пред теб,
и ти пред него не се принизявай.

Легни с мен в тревата, отпусни гърлото си,
не думи, не музика или рима искам, нищо обичайно или поучително, дори не най-доброто,
само тихия звук ми харесва, бръмченето на приглушения ти глас.

Помня как веднъж лежахме в толкова прозрачна лятна утрин,
как ти намести главата си върху бедрата ми и нежно се притисна в мен,
и отвори ризата на гърдите ми, и потопи езика си в разголеното ми сърце,
и стигна чак до брадата, и чак до нозете.

Изведнъж ме обгърнаха спокойствието и познанието,
които са над всички спорове на земята,
и знам, че Божията ръка е моето обещание,
знам, че Божият дух е моят брат,
и че всички мъже, родени някога, също
са мои братя, а жените мои сестри и любими,
и че корпусът на творението е любовта,
и безброй са листата здрави или увeхнали
в полето, и кафявите мравки в кладенчетата под тях,
и мъхестите струпеи по извитата
като змия ограда, купчините камъни, бъз, лопен и плевел.

6.

Едно дете попита: „Какво е тревата?” и ми донесе пълни шепи;
Как да отговоря на детето? Знам какво е толкова колкото и то.
Струва ми се, че е знамето на моя нрав, изтъкано от обнадеждаващо зелено.

А може да е кърпичката на Господ,
ароматен подарък и спомен, изкусно изпуснат,
с името на собственика някъде в ъглите, за да видим,
да забележим, и попитаме Чия е?

Или пък самата трева е дете,
бебето родено от зеленината.

А може да е и универсален йероглиф,
и означава, пониква на широко и на тясно,
расте сред черни хора както и сред бели,
канадци, индианци, конгресмени, афро-американци,
на всички еднакво давам и еднакво получавам.

А сега ми се струва, че е красивата
некосена трева по гробовете.

Ще те докосвам нежно, къдрава трева,
може би никнеш от гърдите на млади мъже,
или от стари хора или от деца отнети,
ако ги познавах, вероятно щях да ги обичам,
едва отделени от скута на майките си,
а тук ти си майчиният скут.

Тази трева е твърде тъмна, за да бъде от белите глави на стари майки,
по-тъмна от безцветните бради на старците,
твърде тъмна, за да идва от бледочервенотo небце в устата.

О, всъщност, виждам, тези стръкчета трева са хиляди говорещи езици,
и усещам, че не напразно израства от устите.

Иска ми се да мога да обясня какво казва
за мъртвите млади мъже и жени,
за старците и майките, и потомството, грабнато не навреме от скута им.
Какво мислиш, че е станало с младите мъже и старците?
Какво мислиш е станало с жените и децата?

Живи и здрави са някъде,
и най-дребния кълн показва, че смърт не съществува,
и ако някога е имало, тя води към живот и не го причаква да го спре,
а изчезва щом живот се появи.

Всичко продължава и се разпростира, нищо не загива,
и да умреш не е това, което предполагат,
а много по-добро.

7.

Мислил ли е някой, че е късмет да се роди?
Бързам да информирам него или нея, че е късмет и да умреш, и го твърдя.

Преминавам през смъртта с умиращия и през раждането с току-що измитото бебе и не съм затворен между шапката и ботушите си,
а се вглеждам в безброй обекти, няма два еднакви и всеки е добър,
Земята е добра и звездите са добри, добри са всичките им спътници.

Аз не съм земята, нито спътник на земята,
приятел и спътник съм на хората, всички безсмъртни и бездънни като мен,
(Не знаят те, че са безсмъртни, но аз го знам.)

Всеки вид се грижи за себе си и своето, за мен моите мъже и жени ,
за мен момчетата, влюбени в жените ,
за мен гордият мъж, усетил как пренебрежението жили,
за мен възлюбената и старата мома, за мен майките и майките на майките,
за мен устните, които се усмихват, очите, които сълзи леят,
за мен децата и създателите на деца.

Смъкнете одеждите! Вина пред мене нямате, не сте негодни, нито сте излишни,
през тъкани тънки и плътни виждам това,
и около вас се въртя, упорит, ненаситен, неуморим, и от мен отърване няма.

8.

Малкото спи в люлката си,
повдигам прозрачната тъкан, дълго се вглеждам,
и мълчаливо пъдя мухите с ръка.

Младеж и румена девойка завиват нагоре по обраслия с храсти хълм,
аз зорко се вглеждам отгоре.

Самоубиецът е проснат на кървавия под в спалнята,
виждам трупа с разчорлена коса,
забелязвам къде е паднал пистолета.

Трополенето по паветата, гумите на файтоните, калта по подметките на ботушите, бърборенето на минувачите,
тежкият омнибус, кочияшът с изкривения палец, чаткането на подкованите коне по гранитния паваж,
шейни, дрънчене, гръмки смехове, обстрел със снежни топки,
ура за популярните любимци, яростта на разбунените тълпи,
полюшването на закритата носилка, с болника вътре, на път за болницата,
срещата на противници, внезапната клетва, удар и падане,
развълнуваната тълпа, полицаят със звездата бързо си проправя път
към центъра на тълпата,
безстрастните камъни, които поемат и връщат толкова много ехо,
какви ли не стонове на преяли или полу-умрели
от глад , които се строполяват от слънчев удар или припадат,
какви писъци на пронизани от болка жени, които бързат за вкъщи и раждат,
каква жива и скрита реч винаги вибрира тук, какъв вой, подтискан от приличие,
арести на престъпници, обиди, любов за продан, приетa и отказанa (с крива усмивка),
вглеждам се в това представление, в отзвуците му - идвам и си отивам

9.

Високата врата на селския хамбар зее в очакване,
изсъхналата трева от времето на жътвата товари бавно теглената каруца,
ясна светлина играе и се преплита с кафяви и сиво зелени нюанси,
наръчите се трупат върху все по-улегналия куп.
Аз съм там, помагам, дойдох, опънах се върху купа сено,
усетих как леко се поклаща, c крак кръстосан върху другия,
скачам от върха й, и през детелина и овес
се претъркулвам, и в косата ми се вплитат кичури сено.

10.

Сам, далеч в дивата прерия и планините ловувам,
скитам удивен как съм лек и весел,
в късния следобед избирам безопасно място за нощувка,
паля огън и пека прясно убития дивеч,
заспивам върху купчина листа, с кучето и пистолета до мен.

Клиперът Янки е под небесното платно, сече блесналата шир и поривистия вятър,
очите ми търсят земята, навеждам се от носа или се провиквам радостно от палубата.

Лодкарите и търсачите на миди станаха рано и се отбиха да ме вземат,
напъхах краищата на панталоните в ботушите си, тръгнах и си прекарах добре;
Де да беше и ти с нас онзи ден, около тенджерата с мидена супа.

Бях на сватбата на трапер на открито в далечния запад, c булка червенокожа,
баща й с приятели, приседнали наблизо с кръстосани крака, мълчаливо пушеха,
бяха с мокасини и големи, дебели одеяла, висяха от раменете им,
траперът се беше разположил на брега, облечен бе предимно в кожи, пищна брада и къдрици пазеха врата му, и за ръка невестата си държеше,
гологлава, с дълги мигли, a грубо сплетените, прави плитки се спускаха по сладострастните й форми до краката чак .

Избягалият роб приближи къщата ми и спря отвън,
чух под стъпките му дa пращят дървесни клонки,
през открехнатата врата на кухнята го видях, накуцващ и слаб,
приближих до дънера, на който седеше, поведох го вътре и го успокоих,
донесох вода и напълних вана за потното му тяло и изранените крака,
и стая му дадох, в която влизаше от моята, и топли, чисти дрехи,
добре помня как шареха очите му и колко непохватен беше,
помня, че налепих пластири по раните на врата и глезените му;
при мен отседна седмица преди да се възстанови и изчезне на север,
до мен го слагах на масата, кремъклийката ми облегната в ъгъла.

11.

Двайсет и осем млади мъже се къпят край брега,
двайсет и осем млади мъже, и всичките толкова сърдечни;
Двайсет и осем години женски живот, и всичките толкова самотни.

Нейна е хубавата къща до стръмния бряг,
Kрие ce тя, красива и богато облечена, зад щорите на прозореца.

Кой от младите мъже харесва най-много?
Аx, и най-обикновеният е красив за нея.

Накъде си се запътила, госпожо? виждам те аз,
плискаш се там c тях, във водата, но пак в стаята си седиш мирно и тихо.

С танцова стъпка и смях по брега се приближи двайсет и деветия плувец,
те не я видяха, но тя ги видя и ги хареса.

Брадите на младите мъже блестяха мокри,
вода на тънки ручейчета се стичаше от дългите им коси,
плъзгаше се по телата им.

И една невидима ръка се плъзна по телата им,
cпусна се трепереща по слепоочията и ребрата.

Младежите плуват по гръб, белите им кореми се пъчат към слънцето, не питат кой към тях бързо се прицепва,
не знаят кой задъхан изостава и чий гъвкав гръб се извисява,
не се замислят кого обливат с пръските си.

12.

Чиракът на месаря сваля кървавата престилка,
или точи ножа си на щанда на пазара,
Мотая се наоколо и се наслаждавам на шегите му и
как танцува плавно или пъргаво подскача.

Ковачи с почернели от сажди, космати гърди обграждат наковалнята,
всеки си има тежък чук, всички са навън, жаравата е нажежена .

От покрития с сгурия праг следя движенията им,
гъвкавият, силен кръст следва яките им ръце,
люшват се чуковете нагоре, бавно и сигурно нагоре,
не бързат ковачите, всеки чака реда си .

13

Негърът държи здраво юздите на четирите си коня,
спирачният камък се поклаща на верига под каруцата,
негърът, който кара дългата каруца на каменоделната, висок и силен,
стои на един крак, подпрял другия отпред на страницата,
синя риза открива шията и широката му гръд и пада свободно над колана,
погледът му е спокоен и властен, той килва назад широкополата си шапка,
слънцето пада върху твърдите му къдрици и мустаци, върху черните, лъскави, перфектни крайници.

Гледам живописния великан и го обичам, и не спирам дотук,
а и аз тръгвам с впряга.

Прегърнал живота, накъдето и да e тръгнал, назад или напред, встрани или завива леко, нито човек нито предмет пропускам,
поглъщам всичко в себе си, за тази песен.

Волове, дето тресете ярем и вериги или
почивате на шарена сянка, какво изразяват очите ви?
Сякаш повече от всичко напечатано, което съм прочел в живота си.

Стъпките ми плашат горските патици в дългото ми, целодневно скитане,
те се вдигат заедно и бавно кръжат.

Вярвам в тези устремени крилатковци
и усещам как червено, жълто, бяло играят в мен
и мисля, че зеленото и виолетовото, и качулатата глава си имат цел,
а костенурката си е такава, не я наричайте противна,
а сойката в гората така и не научи гамата, но прекрасни трели ми реди,
и засрамена, глупостта ми се изпари под погледа на дореста кобила.

14.

Дивият гъсок води стадото си в прохладната нощ,
кряк казва той и ми звучи като покана,
Някой по-самоуверен може да го сметне за безсмислено, но заслушан,
откривам смисъла и мястото му там горе, в зимното небе.

Северният острокопитен лос , котката на прага, синигерчето, прерийното куче,
котилото на грухтящата свиня, докато дърпат зърната й,
потомството на пуйката и самата тя с полуразперени криле,
виждам в тях и в мен същия древен закон.

Лекият натиск на кракът ми в земята предизвиква стотици чувства,
те се присмиват на усилията ми да ги изразя.

Влюбен съм в всичко, което расте на на воля,
в хората, които живеят сред добитък или вкусват океана или горите,
в строителите и кормчиите на кораби и в онези, които размахват брадви и чукове, които впрягат екипажи,
мога със седмици да спя и да се храня с тях.

Най-обикновеното, най-евтиното, най-близкото, най-лесното - това съм Аз,
залагам на шансовете си, харча, за да получа огромни печалби,
докарвам се, за да се дам на първия, който ме вземе,
не моля небето да ми угоди и слезе,
а се раздавам щедро, свободно, навеки.

15.

Чист контраалт пее от балкона в църквата,
дърводелецът напасва дъска, резецът пронизително свири,
семейните и несемейните деца се връщат у дома за вечеря в Деня на благодарността,
капитанът е хванал щурвала и го върти в силните си ръце,
боцманът стои като закован в китоловната лодка, копие и харпун в готовност,
ловецът на патици стъпва тихо и предпазливо,
дяконите cа ръкоположени с кръстосани ръце пред олтара,
предачката се поклаща в такт с бръмченето на чекръка,
фермерът спира до оградата, както се разхожда в първия свободен ден и се взира в овеса и ръжта,
лудият най-сетне е отведен в приюта, с потвърдена диагноза,
(Той повече няма да спи като в креватчето в спалнята на майка си;)
Посивял печатар с изпито лице набира неговата история,
и дъвче парчето тютюн, a очите му се замъгляват от ръкописа;
деформираните крайници са завързани за масата на хирурга,
отстраненото пада с ужасен звук в кофа;
квартенонката продават на търг, пияницата кима до печката в бара,
машинистът запретва ръкави, полицаят обикаля квартала си, портиерът забелязва кой минава,
младежът кара количка с багаж (обичам го, но не го познавам)
метисът закопчава леките си обувки, за да участва в надбягването,
стрелбата по пуйки на запад привлича стари и млади, някои се облягат на пушките си, други седят по пъновете,
стрелецът пристъпя напред, заема позиция, прицелва се;
групи новодошли имигранти заливат кея или дигата,
а онези с кълбета вълна по главите копаят захарната тръстика, надзирателят ги гледа от седлото,
сигнал пронизва балната зала и господата си канят дама, танцьорите се покланят един на друг,
младежът лежи буден в мансардата с кедров покрив и слуша мелодията на дъжда
в Мичиган, някой поставя капани на рекичката, която захранва река Хурон ,
индианка, увита в поръбено в жълто наметало, предлага мокасини и чанти с мъниста за продан,
ценителят разглежда изложбата в галерията с притворени очи, глава наклонена встрани,
моряците закотвят парахода, и хвърлят към брега дъска за слизащите пътници,
по-малката сестра държи чилето, a по-голямата го навива на кълбо и спира от време на време да оправи възлите,
съпруга за година се възстановява и е щастлива, че преди седмица роди първото си дете,
момичето янки с прибрана коса работи на шевната си машина, във фабриката или мелницата,
майстор реди павета и ги трамбова, репортерски молив лети бързо по бележника, майсторът на табели изписва букви в синьо и златно,
момче тегли шлеп по канала, счетоводителят пресмята на бюрото си, обущарят търка восък по канапa,
диригентът тактува на оркестъра, всички музиканти го следват,
детето е кръстено, новопокръстеният прави първи признания,
регатата е завзела залива, състезанието започва (как блестят белите платна) водачът на добитък подсвирква на животните, които се отбиват от пътя,
търговецът се поти с торба на гърба (купувачът се пазари за всеки цент;)
булката приглажда бялата си рокля, минутната стрелка на часовника се движи бавно,
опиоманът е облегнал назад глава с леко отворени устни,
проститутката влачи шала си, бонето й подскача на пияната й пъпчива шия,
тълпата се смее на грубите й ругатни, мъжете си подвикват подигравателно и си намигат,
(Клетнице! Не се смея на клетвите ти, нито се подигравам;)
президентът, свикал съвет на кабинета, е заобиколен от великите министри,
по площада се разхождат три матрони, величествени и дружелюбни, хванали се под ръка,
екипажът на траулера подрежда слоеве камбала в трюма,
в Мисури, някой кръстосва полята, следван от стоката и добитъка си,
кондукторът минава във влака, и обявява присъствието си като подрънква монети,
дърводелците полагат пода, тенекеджиите нагласят покривната ламарина, зидарите викат за хоросан,
в една колона, всеки на рамо с товара си, минават работниците;
сезонте се нижат, неописуема тълпа се събира на четвърти от седмия месец (гърмят салюти от оръдия и пушки!)
сезоните се нижат, плугът оре, косачката коси, а зимното семе потъва в земята;
навън, на езерата, ловецът на щука чака до дупката в леда,
пънове ограждат сечището, пришълецът удря дълбоко с брадвата си,
по здрач рибарите бързат да се приютят до тополова или орехова горичка,
ловците на еноти претърсват районите около Червената река или тези в Тенеси или Арканзас,
факли светят в тъмното, което виси над Чатахучи или Алтмаха,
патриарсите седят на вечеря със синове, внуци и правнуци около тях,
сред кирпичени стени, в платнени палатки, ловци и трапери си почиват след спортния ден,
градът спи и страната спи,
живите спят колкото им е отредено, мъртвите спят колкото им е отредено
остарелият съпруг спи до жена си и младият съпруг спи до жена си;
и те ме изпълват, а аз се сливам с тях,
така че аз съм част от тях
и от всеки и всички тъка песента за себе си.

16.

Аз съм и стар и млад , и глупав и мъдър,
независим, но и винаги зачитащ другите,
майка съм аз, и баща, дете, но и мъж,
създаден от груб, но и от фин материал,
един от нацията от много нации, от най-малката и от най-голямата,
южняк и северняк, и плантатор, безгрижен и гостоприемен, долу на брега на Окани,
янки-фабрикант, готов да търгува,
и ставите ми са най-подвижните и здрави на земята,
мъж от Кентъки, кръстосващ долината на Елкхорн с гамаши от еленова кожа, някой от Луизиана или Джорджия,
лодкар по езера, заливи или край морето, от Индиана, Уисконсин, Охайо ;
у дома съм на канадски снегоходки, горе в безкрайната пустош, или с рибари край Нюфаундленд,
у дома съм във флота от ледоразбивачи, плавам с тях срещу вятъра,
у дома съм по хълмовете на Върмонт, в горите на Мейн, или в тексаско ранчо,
другар съм на калифорнийците, другар на свободните жители нa северозападa (харесвам едрите им пропорции)
другар съм на салджии и въглищари, другар на всички, които се ръкуват и канят да пийнем и хапнем,
ученик с най-неуките, учител с най-прилежните,
новак начинаещ, но c oпит многогодишен,
от всеки цвят и каста съм, от всеки ранг и религия,
фермер, механик, художник, джентълмен, моряк, квакер,
затворник, любовник, скандалджия, адвокат, лекар, свещеник.

Съпротивлявам се на всичко, освен на собственото си многообразие,
дишам въздуха, но оставям и за другите ,
и не съм замръкнал тук, а тук е мойто място.

Молецът и рибния хайвер са на мястото си,
ярките, видими за мен слънца, и невидимите тъмни слънца са на мястото си,
осезаемото е на мястото си и неосезаемото е на мястото си

17.

Това всъщност са мислите на всички хора във всички страни и времена,
те не са оригинални,
ако не са толкова твои, колкото и мои, те са нищо или почти нищо,
ако не са загадката и ключа към загадката, те са нищо,
ако не са толкова близки, колкото и далечни, те са нищо.

Това е тревата, която расте навсякъде, където има земя и вода,
това е общият въздух, който къпе земното кълбо.

18.

Идвам аз, с шумни барабани и корнети ,
не са само победителите славя, но и победените, и убитите.

Нали сте чували, че славно е да победиш ?
Но казвам, славно е и да загубиш, битките се губят, както се печелят .

Марширувам, барабаните бия за мъртвите,
и тромпета силно и весело надувам.

Вивас за загубилите!
И за онези, чиито бойни кораби потънаха в морето!
И за хората, потънали с тях!
И за всички генерали, загубили сражения, за всички победени герои!
И за безбройните неизвестни герои, равни на най-прославените!

19.

Това е масата, една за всички, това е храната за всички изгладнели,
за нечестивите и за праведните, ще посрещна всички,
никого не ще пренебрегна или изоставя,
държанката, готованкото, крадецът са поканени,
поканен е робът с тежките устни, и сифилитикът;
няма да има разлика между тях и другите.

Ето допир на срамежлива ръка, ето вее се ароматна коса,
ето моите устни докосват твоите, ето ромони копнежът,
ето дълбини и висоти отразяват лицето ми,
дълбоко се замислям и пак на себе си идвам.

Да не мислиш че имам някаква скрита цел?
Е, имам, каквато имат дъждовете през април и слюдата по стръмната скала.

Смяташ, че учудване ще предизвикам?
Нима учудва светлината дневна? Или цвърченето на ранобудна червеноперка из гората?
Нима аз учудвам повече от тях?

В този час с теб споделям поверително,
не с всички, но с теб ще споделя.

20.

Кой пристъпва там? Устремен, опак, тайнствен, гол;
как така извличам сила от месото изядено?

Какво изобщо е човек? Какво съм аз? какво си ти?

Всичко, което маркирам като мое, към своето ще прибавиш,
иначе времето си губиш да ме слушаш.

Аз не хленча по целия свят,
че месеците са вакуум и земята се валя в мръсотия.

Хленч и сервилност са прахчета за инвалиди,
конформизмът до четвърто коляно трае,
и вкъщи, и навън, шапката си нося както пожелая.

Защо да се моля? Защо да почитам и следвам етикета ?

След като надзърнах в всички слоеве на обществото, до косъмче анализирах,
с лекари се посъветвах, и точно пресметнах,
намирам, че няма по-сладка плът от тази по собствените ми кости.

Във всички хора, себе си виждам, ни зрънце повече ни по-малко,
а доброто или лошото, което казвам за себе си, го казвам и за тях.

Знам, че съм здрав и силен,
нещата във вселената непрекъснато се стичат в мен,
всички на мен са приписани, и аз ще разбера написаното.

Знам, че съм безсмъртен,
знам, че дърводелски пергел моята орбита не ще промени,
знам, че няма да угасна като пламъче светло, начертано от дете с горяща пръчка в тъмното.

Знам аз, властелин съм,
и не настоявам духът ми да се оправдава или да бъде разбран,
виждам, че природните закони не се извиняват,
(но смятам, че не се държа по-гордо от либелата, с която основите на къщата положих .)

Съществувам какъвто съм, и това ми стига,
ако никой друг в света не го знае, аз съм доволен,
но и ако всички са наясно, пак съм си доволен.

Светът най-важен за мен е наясно - това съм аз самият,
и дали ще успея днес или след десет хиляди или десет милиона години,
с радост приемам успеха сега, а и ще чакам
със същата радост.

Мойта опора е издълбана в гранита,
смея се на това, което разпадане наричаш,
и размаха на времето познавам.

21.

Аз съм поетът на тялото и поетът на душата,
насладите на рая са в мен и мъките на ада са в мен,
първото присаждам и оставям да се множи върху мен, второто превеждам на нов език.

Аз съм поетът на жената, както и на мъжа,
и твърдя, че е велико да си жена, както и да си мъж,
и още, че няма нищо по-велико от майката на човеците.

Аз пея песен за гордо развитие,
стига сме пренебрегвали и подценявали,
доказвам, че величието е въпрос на усъвършенстване.

Изпревари ли останалите? Ти ли си президент?
Дребна работа, ще те настигнат, а още и задминат.

Аз съм този, който върви с нежната и всеобхватна нощ,
аз зова земята и морето, почти потънали в нея.

Притисни се плътно гологърда нощ - притисни се плътно в мен, кърмилнице нощ!
Нощ на южни ветрове - нощ на малко, но едри звезди!
Тихо мамеща нощ - неистова, гола, лятна нощ.

Усмихни се, о, пищна земя с хладен дъх!
Земя на сънени, променливи дървета!
Земя на отминалия залез - земя на планини, с мъгливи върхове!
Земя на пълната луна, лееща бледо синьо стъкло!
Земя от тъмно и светло, изпъстрила прилива!
Земя на прозрачно сиви облаци, по-ярка и по-ясна за мен!
Надалеч разпростряла се, лакът-земя - потънала в ябълков цвят!
Усмихни се, идва любимият.

Прахоснице, ти даде ми любов - и аз ти отвръщам с любов!
О, неописуема, страстна любов.

22.

Ех, море! отдавам ти се и се досещам какво искаш,
гледам от брега твоите гъвкави, мамещи пръсти,
вярвам, че отказваш да се върнеш, без да ме почувстваш,
нека двама се прегърнем, събличам се, понеси ме бързо далеч от земята,
положи ме на мекото си легло, залюлей ме в твоите сънни вълни,
пръскай ме с любовна пяна, аз мога да отвърна.

Море, протегнало вълни към земята,
море, дишащо просторно, конвулсивно,
море от солта на живота и от неизкопани, но винаги готови гробове,
море, което с вой приканва и забърква бури, капризно и изящно море,
аз съм неразделна част от теб, и аз с едно лице съм, и аз съм многолик.

В прилива и отлива участвам, омразата и помирението възхвалявам,
приятелите славя, и онези, които прегърнати спят.

Аз съм този, който чувствата си разкрива,
(как да направя списък на нещата вкъщи и да пропусна къщата, която ги съдържа?)

Не съм поет само на доброто, не отказвам да съм поет и на злото.

Що за брътвеж е това за добродетели и за пороци?
Злото ме тласка напред, и доброто, а аз стоя безразличен,
походката ми не е походка на търсач на грешки или на отхвърлящ всичко,
поливам корените на каквото е израсло.

Страхуваш се от скрофули от таз неспирна бременност?
Досещаш ли се, че небесните закони тепърва ще се обработват и поправят?

Намирам, че и тази и обратната страна са хармонични,
и сляпата вяра и строгата догма ми помагат,
а делата и мислите днешни са добро начало.

А този миг, що при мене идва през хиляди изминали лета,
няма по-добро от него, защото е сега.

И не е за чудене, че доброто в миналото, и днес е добро,
но винаги е чудно, че подлеци и предатели има на тази земя.

23.

Думите през вековете неспирно се множат!
И моята модерна дума, думата En-Masse.

Дума за вярата, която нивга не отстъпва,
сега или занапред за мен е все едно, Времето приемам абсолютно.

Само то е без недостатък, само то закръгля и завършва всичко,
само това мистично, озадачаващо чудо завършва всичко.

Приемам Реалността без съмнения,
материализмът ме изпълва целият.

Ура за положителната наука! Да живее прецизният експеримент!
Дайте ми тлъстига с кедър и люлякови клонки,
ето го лексикографът, а ето и химикът, а този египетските йероглифи разгадава,
ето ги моряците, карат кораба през опасни непознати морета.
Ето и геологът, онзи пък със скалпела работи, а ето и математикът.

Господа, винаги вас първо славя!
Фактите ви са полезни, аз там не обитавам,
но влизам през тях в моята обител .

Не за вещи и имоти думите ми напомнят,
а по скоро за неизказан живот, за свобода и избавление,
и мимоходом споменават безполови и кастрати, но предпочитат мъже и жени истински,
и удрят гонга за бунт, и тръгват с бегълци, заговорници и метежници.

24.

Уолт Уитман, космос, син на Манхатън,
устремен, от плът направен, чувствен, яде и пие и се плоди,
не е сантиментален, не стои над мъжете и жените нито страни от
тях,
и скромен, колкото нескромен.

Свали ключалките на вратите!
Свали самите врати от пантите!

Който унижава друг, унижава мен,
и всичко направено или казано, накрая се връща при мен.

В мен се надига и напира вдъхновението, през мен се вие и изтича.

Произнасям първичната парола, показвам знака на демокрацията,
Кълна се! Няма да приема нищо освен ако и другите не го получат, при същите условия.

През мен бавни, неми гласове,
гласове на безбройни поколения затворници и роби,
гласове на болни и отчаяни, на крадци и джуджета,
гласове на цикли на подготовка и растеж,
и на нишките, които свързват звездите, и утробите, и
мъжките неща,
и правата на онези, подтискани от другите,
на деформираните, незначителните, скучните, глупавите, презрените,
мъглата във въздуха, бръмбарите, търкалящи топки тор.

През мен забранени гласове,
похотливи, забулени гласове, на които свалям воала,
гласове неприлични, от мен изяснени и преобразени.

Устата си с ръка не крия,
и червата си поддържам тъй добре
както главата и сърцето,
и с рангa на смъртта e съвкуплението за мен.

Вярвам в плътта и апетитите,
да виждаш, чуваш, усещаш са чудеса и всяка частичка от мен
е чудо.

Божествен съм, отвътре и отвън и правя свято всичко, до което се докосна
или което ме докосва,
миризмата под мишниците ми е по-прекрасна от молитва,
тази глава е повече от църкви, библии и вери.

Ако почитам нещо повече от друго, то това е
собственото ми тяло, или която и да е част от него,
прозрачна отливка от мен, това си ти!
Сенчести первази и подпори, това си ти!
Твърд мъжки нож си ти!
Каквото влиза дълбоко в мен, това си ти!
Ти си моята гъста кръв! Бледи, млечни, струйки от моя живот!
Гърди, притиснати към други, това си ти!
Мозъкът ми е в тайнствените гънки на твоя!
Корен от измита от дъжда трева! плах езерен бекас! охранявани в гнездото две яйца! това си ти!
Сено в косата, брадата, мишците, това си ти!
Капещ сок от клен, фибри от мъжко жито си ти!
Слънцето, толкова щедро, си ти!
Светли пари, които засенчват лицето ми, това си ти!
Димяща роса и потоци си ти!
Ветрове, чиито нежно гъделичкащи гениталии се трият в мен, си ти!
Широки, обработени полета, клони от вечнозелен дъб, любим спътник по мойте
лъкатушни пътеки, това си ти!
Ръце които съм държал, лице, което съм целувал, всеки смъртен, който съм докоснал, това си ти.

Обожавам себе си, място, където всичко е толкова наситено,
всеки миг, каквото и да се случи, ме вълнува, изпълва ме с радост,
не знам как пристъпят нозете ми, нито къде е причината за най дребното ми желание,
за приятелството, което излъчвам, нито за приятелството, което получавам.

Изкачвам стъпалата пред къщи и спирам горе да помисля дали наистина е така,
дали петунията на прозореца ме задоволява повече от мета-
физиката в книгите.

Да зърнеш изгрева!
Тънък лъч избелва огромните, прозрачни сенки,
въздухът е с приятен вкус.

Тежкият, движещ се свят невинно се върти, тихо се
надига, лъха на свежо,
плъзга се косо, високо и ниско.

Нещо невидимо протяга либидни зъбци,
морета от ярък сок заливат небето.

Земята потъва в небето след края на ежедневната им страстна прегръдка,
в този миг, надигналато се от изток предизвикателство е над главата ми,
и се присмива, Ти ли си тук властелин!

25.

Огромен и ослепителен, колко бързо изгревът ще ме убие,
щом същият изгрев не излъчвам и аз.

И ние се издигаме, огромни и ослепителни като слънцето,
и намираме своето О, душо моя, в тихия хлад на зората.

Гласът ми търси онова, което очите не достигат,
врътвам език и обхващам светове, безбройни светове.

Речта е близнак на зрението ми, сама не може да се контролира
вечно ме провокира, саркастично подхвърля,
Уолт, пълен си догоре, я отлей малко?

Е, хайде, стига ме измъчва, твърде високо цениш вокализацията,
нима не знаеш, о реч, как пъпките под теб набъбват?
Те чакат в мрака, приютени от студа,
пръстта отстъпва пред пророческите ми възгласи,
и равновесие постигам щом себе си в основата на причините поставя,
познавам живото си тяло и смисъла на всичките неща така тълкувам,
щастието, (чуй ме, тръгвай да го търсиш още днес)

Отказвам ти последната заслуга, отказвам да извадя на показ какъв съм всъщност,
обхващам светове, но изобщо не се опитвай да обхванеш мен,
с поглед само, ще задуша и най-добрия опит.

Писането и приказките не издават кой съм ,
лицето ми за мен разказва и доказва,
а мълчаливите ми устни напълно объркват скептика.

26.

Нищо няма да правя сега, освен да слушам,
и да събера каквото чуя в тази песен, да позволя на звуците да участват.

Чувам как птици се надпяват, как житото се надпреварва да расте, как пламъци клюкарстват, как пукат съчките, които готвят ястията ми,
чувам звука, който обичам, звука на човешкия глас,
чувам как всички звуци се следват, сливат, съюзяват, стапят се един в друг,
звуци от града и звуци извън града, звуци от деня и нощта,
приказливи млади с онези, които ги харесват,
гръмогласният смях на работници по време на обяд,
гневния бас на разваленото приятелство, слабите стонове на болните,
съдията опрял ръце на бюрото, бледите му устни произнасят смъртна присъда,
хей-хо-то на докерите, които разтоварват кораби по кейовете,
рефренът на моряците, които вдигат котва,
аларменият звън, ревът на огъня, бученето на стрелкащи се пожарни коли и колички с маркучи с предупредителни звънци и цветни светлини,
свистенето на парата от свирката на влака, непрестанния тътен от колоната приближаващи коли,
бавният марш, свирен начело на шествието,
което се точи по двама,
(отиват на поклонение на някакъв труп, от върховете на знамената висят черни ленти )

Чувам виолончело, (млад мъж излива сърдечната си мъка),
чувам как корнетът приглася, звукът бързо се плъзга в ушите ми,
коремът и гърдите ми потрепват в безумно сладки тръпки.

Чувам припева, това е грандиозна опера,
о, това наистина е музика - такава я обичам .

Тенор, едър и млад като света, ме засища,
кръглият отвор на устата му прелива и ме изпълва.

Чувам добре подготвеното сопрано (разтърсва ме като в любовен акт )
оркестърът ме завихря по-бързо, отколкото Уран лети,
и от мен изтръгва страсти, за които и не подозирам,
той ме носи по вълните, аз цопам боси крака, а ленивите вълни ги ближат,
посича ме с люта, ядна градушка, губя дъх,
напоената с меден морфин трахея сякаш се задушава,
и най-сетне пак ме пуска, за да усетя чудото на чудесата,
което наричаме живот.

27.

Какво ли е да съществуваш в друго тяло?
(Въртим се в кръг, но винаги се връщаме обратно.)
Ако няма нещо по-съвършено, мидата в безчувствената си черупка е удобна.

Но моето не е безчувствена черупка,
имам чувствителни рецептори по цялото си тяло,
независимо дали подминавам или се спирам,
те грабват всяко нещо и го водят безболезнено през мен.

Просто шавам, притискам, опипвам с пръсти и съм щастлив,
до друг да се докосна е почти всичко, което мога да понеса.

28.

Дали това докосване ме тласка към ново аз,
пламъци и вятър играят във вените ми,
предателски посягам да помогна,
в плътта и кръвта ми избухват мълнии,
да поразят не нещо друго, а мен самия,
от всички страни похотливи провокатори сковават крайниците ми,
източват вимето на сърцето ми за задържаната капка,
държат се безцеремонно, не приемат отказ,
лишават ме преднамерено от най-доброто ,
разкопчават дрехите ми, обгръщат голия ми кръст,
залъгват смущението ми с покоя на пасищата под слънцето,
безсрамно изтласкват другите сетива,
подкупват ги, само по крайчеца ми щели да пасат,
без уважение, без да отчитат изчерпаната ми сила или гнева ми,
повеждат стадото след себе си за кратко развлечение,
после всички заедно застават на върха и ме тормозят.

Охраната напуска всичките ми други части,
оставят ме безпомощен пред трескав мародер,
на върха ca всички, свидетелстват и уличават .

Предаден съм от предатели,
приказвам несвързано, полудявам, аз съм най-големият предател, никой друг,
аз пръв отидох на върха, воден от ръцете си.

Ти, злодейско докосване! Какво правиш? Дъхът ми спира в гърлото,
отвори шлюзовете си, не издържам.

29.

Сляпо, любящо, напрегнато докосване, докосване с остри нокти в мека ръкавица!
Заболя ли те, когато ме напусна?

Раздяла след пристигането следва, вечно плащане на вечен заем,
проливен дъжд, с реколта по-богата след това.

Стръкчета трева растат и се множат, трупат се по бордюра многобройни и жизнени,
пейзаж богат, мъжествен и златист.

30.

Истините чакат стаени във всички неща,
не бързат да се появят, нито се съпротивляват,
не се нуждаят от форцепса на хирурга,
и незначителното е толкова важно за мен, колкото всичко друго,
(Но какво е по-малко или повече от едно докосване?)

Логиката и проповедите никога не убеждават,
нощната влага прониква по-дълбоко в душата ми.

(Само това, което е ясно на всеки мъж и жена,
само това, което никой не отрича, само то е така.)

Мозъкът ми е само миг и капка от мен,
вярвам, че от подгизналите буци пръст ще се пръкнат любовници и знаменитости,
и че върховна форма е плътта мъжка или женска,
и върхът и цветът на живота е чувството, което изпитват един към друг,
и те вечно ще разпространяват този урок, докато стане всеобщ,
и докато всички до един започнем да се радваме един на друг.

31.

Вярвам, че стръкче трева е не по-маловажно от въртенето на звездите,
че мравката е еднакво съвършена, и песъчинката, и яйцето на орехчето,
че жабата е самото съвършенство,
че полската къпина ще украси небесните салони,
че най-фината става на ръката ми прави смехотворни всякакви машини,
че кравата, която дъвче с наведена глава превъзхожда всяка статуя,
и че една мишка е чудо, достатъчно да порази милион неверници.

Откривам, че съдържам гнайс, въглища, влакнест мъх,
плодове, зърна, корени от трилистник,
че целият съм пълен с птици и четириноги,
и далеч от тях по основателни причини,
пак привиквам всяко нещо, щом го пожелая.

Напразно се спотайват срамежливо,
напразно магмени скали изпращат древния си огън срещу мен,
напразно мастодонтът се оттегля под собствения си разложен скелет,
напразно предметите са с левги надалеч и приемат разни форми,
напразно океанът се утаява в кухини и огромните чудовища са се смалили,
напразно мишеловът търси подслон в небесата,
напразно змията се изплъзва в бръшлян и дънери,
напразно лосът се оттегля във вътрешността на гората,
напразно остроносият гмурец се носи далеч на север към Лабрадор,
бързам след него, изкачвам се до гнездото в пукнатината на скалата.

32.

Струва ми се, че мога да се върна към живот с животните,
те са толкова спокойни и самостоятелни,
стоя и дълго, дълго се взирам в тях.

Те не се тревожат и не хленчат колко са зле,
не лежат будни в тъмното и не плачат за греховете си,
не ме отвращават като обсъждат дълга си към Бога,
няма недоволни, нито луди, вманиачени вещи да трупат,
никой не коленичи пред друг, нито пред някой, живял преди хиляди години,
няма почтени, нито нещастни, никъде по цялата земя.

Виждам как си приличаме и ги приемам,
те ми носят знаци от миналото ми,
които явно притежават.

Чудя се как са се сдобили с тях,
дали съм минал по този път в далечни времена и небрежно съм ги изпуснал?
Винаги вървя напред, и тогава, и сега,
събирам и научавам все повече и по-бързо ,
непрекъснато и всеобхватно, от всички сфери на живота,
не съвсем привързан към знаците на миналото, които ме следват,
харесвам някого, и всичко по братски с него деля.

Един великолепен жребец, млад и отзивчив на ласките ми,
с чело високо, широк между ушите,
крайниците лъскави и еластични, опашката мете земята,
очи, пълни с искряща злоба, фино изрязани уши, гъвкаво потръпват.

Ноздрите му се разширяват, щом петите ми го обгърнат,
изящните му крайници треперят от възбуда, докато препускаме наоколо и обратно.

Ще те използвам само за минута, и ще те оставя, жребецо,
защо ми е нужен твоят галоп, щом галопирам пред теб?
Дори когато стоя или седя, те надминавам.

33.

Закотвям кораба си само за малко,
куриерите ми се пръскат надалеч или сведения ми носят.

Отивам на лов за полярни мечки и тюлени, прескачам пропасти със заострена тояга, вкопчвам се в крехки, сини ледни върхове.

Качвам се горе на предната мачта,
застъпвам на вахта в гнездото на гарваните,
плаваме по арктическото море, светлината се лее,
в кристалния въздух, се разпростирам върху чудната красота,
огромни ледени маси минават покрай мен и аз край тях, гледката е една във всички посоки, белите върхове на планините се виждат в далечината, изпращам им почитанията си,
наближаваме широко бойно поле, в което скоро ще се сражаваме,
минаваме покрай внушителни аванпостове на лагера, стъпваме тихо и предпазливо,
или навлизаме в покрайнините на огромен, разрушен град,
препятствията и руините са повече от всички живи градове по света.

Свободен скитник съм, нахлувам в чужд двор да бивакувам,
изкарвам младоженеца от леглото и сам оставам с булката,
цяла нощ я притискам към бедрата и устните си .

Гласът ми е гласът на съпругата, писъкът до парапета на стълбите,
изваждат тялото на удавник, мъжа й, то капе.

Разбирам големите сърца на героите,
смелостта сега и винаги,
как капитанът видя претъпканата и без кормило развалина на парахода, и смъртта в бурята,
как удържа и не отстъпи нито сантиметър, верен и денем и нощем
и написа с големи букви на дъска , Дръжте се, няма да ви изоставим;
как три дни ги следва и не се отказа
и спаси най-сетне заблудения параход и хората ,
как само изглеждаха изтощените жени в провиснали рокли, когато ги караха с лодка далеч от отворения гроб,
и кротките бебета с лица на старци, и болните в носилките, и небръснатите мъже с пресъхнали устни;
всичко това поглъщам, вкусно е, харесва ми, става мое,
aз съм капитанът, аз бях там, аз страдах.

Гордостта и спокойствието на мъчениците,
старата майка, осъдена като вещица, изгорена със сноп сухи дърва, децата й гледат,
преследваният роб, който забавя бягството си, обляга се на оградата, задъхан, потънал в пот,
тръпките, които бодат като игли краката и шията му, убийствените сачми и куршумите,
аз чувствам, аз съм всичко това.

Аз съм преследваният роб, аз се пазя от ухапването на кучетата,
ад и отчаяние са в мен, гърмят и пак гърмят стрелците,
стискам перилата на оградата, кръвта ми изтича, смесена със слуз от рздраната ми кожа,
падам върху бурените и камъните,
ездачите пришпорват инатливите коне, виковете приближават,
пронизват замаяните ми уши и ме удрят жестоко по главата с камшици.

Агонията е една от дрехите ми,
не питам ранения как се чувства, аз самият съм раненият,
болките ми беснеят в мен, подпрян в тръстиката, наблюдавам.

Аз съм смазаният пожарникар със счупен гръден кош,
падащи стени ме погребаха в отломките си,
огън и дим вдишах, чух пронизителните викове на другарите си,
чух някак отдалече как удрят с кирки и лопати,
и разчистили гредите, внимателно ме вдигат .

Лежа в нощния въздух с червената си риза, за мен e всепроникващата тишина,
най сетне без болка лежа изтощен, но не нещастен,
бели и красиви са лицата около мен, гологлави, без каски,
коленичилата тълпа избледнява със светлината на факлите.

отдавнашни мъртъвци оживяват,
движат се като стрелки, те са моят циферблат, а аз самият съм часовник.

Аз съм стар артилерист, разказвам за бомбардировката на моята крепост,
пак съм там.

Пак дълго ечат барабаните,
пак атакуват оръдия, минохвъргачки,
ушите ми пак пронизва оръдейният грохот.

Участвам, виждам и чувам всичко,
виковете, ругатните, рева, радостните възгласи при попадение,
линейка бавно преминава, оставя червена следа,
войници разчистват развалините, възстановяват щети,
падат гранати, разцепили покрива, експлодират ветрилообразно,
профучават крайници, глави, камък, дърво, желязо, високо във въздуха.

И пак хрипти гърлото на моя умиращ генерал, той яростно маха с ръка,
кръвта го души Оставете ме мен, в окопите вижте.

През полета с лимонови дървета и краставици със сребристи листа,
през солници, през портокалова горичка, или под ели като конуси ,
През гимнастически салон, отделен със завеси салон, през офис или обществена сграда;
доволен от местното, доволен от чуждото, доволен от новото, и от старото,
доволен от невзрачната жена и от хубавицата,
доволен от квакерката, която сваля бонето си и приказва напевно,
доволен от песента на хора във варосаната църква,
доволен от искрените думи на изпотения методистки пастор, сериозно впечатлен от проповедта му на събора;
надничам по витрините на Бродуей цял предиобед, сплескал нос в дебелото плоско стъкло,
скитам се същия следобед с лице, обърнато към облаците, по някоя алея, или по брега ,
всяка от ръцете ми прегърнала по един приятел, а аз в средата;
прибирам се вкъщи с мълчалив тъмнокож дивак (той язди зад мен в здрача )
далеч от селищата, изучавам следи от животински крака или от мокасини,
до легло в болницата, подавам лимонада на трескав пациент,
близо до трупа в ковчега, щом всичко стихне, разглеждам го със свещ;
пътувам до всяко пристанище, за трампи и приключения,
бързам с днешната тълпа, нетърпелив и капризен като всеки,
яден към този, когото мразя, готов в лудостта си да го наръгам,
самотен в полунощ, без мисли, в задния ми двор,
вървя по старите хълмове на Юдея с красив и нежен Бог до мен,
летя в космоса, в небето сред звездите,
летя през седем сателита и широк пръстен, с диаметър осемдесет хиляди мили,
летя с опашати метеори, мятам огнени кълба като тях,
нося бебе - полумесец, то носи майка си - пълната луна в корема,
бушувам, радвам се, планирам, любя, предупреждавам ,
отстъпвам и напредвам, появявам се и изчезвам,
денонощно по тия пътеки вървя.

Посещавам овощни градини на планети и оглеждам плодовете,
откривам квинтилиони узрели и квинтилиони зелени.

Плавно лети моята всеобхватна душа ,
и на дълбоко, там, където трудно се достига .

И материалното и духовното опитвам,
пазач няма да ме отпъди, нито закон да ме спре.

На прага на вратата, на стъпалата от твърдо дърво отпред за файтона,
на пистата за конни надбягвания, на весели пикници с танци или хубава игра на бейзбол,
на мъжки празници, с люти шегички, иронични забележки, тромави танци, пиене, смях,
във фабриката за сайдер, опитвам прелестите на кафявата каша, и смуча сока със сламка,
беля ябълки и искам целувка за всяка червена,
на сборове, плажни партита, викам приятелите да лющим царевица, да вдигнем къща;
там съм, където звучи сладкото гъргорене на присмехулника, как се кикоти , писка, плаче ,
където комбайнът е заседнал пред хамбара, осеян със сухи стебла, където разплодната крава чака в обора,
там, където бикът се заема да свърши мъжката си работа, както и конят с кобилата, както петелът се чифтосва с кокошката,
където юниците пасат, където гъските леко потрепват като кълват храната си,
където сенките при залез се простират над бекрайната и самотна прерия,
където стада биволи бавно плъзват надлъж и шир,
там, където колибрито проблясва, където вратът на дълголетния лебед се гърчи и извива,
където чайка по брега подтичва и се смее почти по човешки,
където кошерите са строени на сива пейка в градината, поприкрити от високи бурени,
където герданести яребици се трупат в кръг на земята да се топлят,
където катафалки влизат през сводестите порти на гробището,
където зимни вълци вият сред пустини от сняг и ледни дървета,
където жълтоглавата чапла ходи по ръба на блатото нощем и се храни с дребни рачета,
където плясъкът на плувци и гмуркачи охлажда горещото пладне,
където щурецът надува хармониката си в ореха над кладенеца,

Изкачвам планини, придърпвам се предпазливо нагоре, хващам се за тънки клони,
вървя по утъпкана пътека в тревата, и сеча през гъстия храсталак,
където пъдпъдъци подсвиркват между гората и житната нива,
където прилепът лети в седеммесечна нощ, където големият златен бръмбар пада право долу в тъмното,
където ручеят извира от корените на старото дърво и се стича към поляната,
където кравите стоят и пъдят мухите, с леко потрепване на кожата,
където в кухнята виси и се отцежда прясното сирене, където цепениците са се разположили удобно в огнището, където паяжините висят на фестони от гредите;
където чукове гърмят в ковачниците, и пресата в печатницата върти цилиндрите си,
където сърцето човешко мъчително бие под ребрата
където крушовиден балон се носи високо (аз съм в него и гледам спокойно надолу),
където спасителната лодка теглят с въже, където жегата люпи зеленикави яйца в мекия пясък,
където женският кит плува с малкото си и никога не се отделя от него ,
където параходът оставя дълъг вимпел от дим след себе си,
където перката на акулата се врязва като черен чип във водата,
където полу изгорялата фрегата се носи по незнайни течения,
миди полепват по тинестата й палуба, и мъртвите гният отдолу;
където знамето с много звезди води полковете,
и наближава Манхатън нагоре по опналия се остров,
под Ниагара, където водопадът пада като воал пред лицето ми

Пространство и време! Сега виждам, че е вярно това,
което ми хрумна, когато се излежавах в тревата,
което ми хрумна, докато лежах сам в леглото,
и още веднъж, както крачех по плажа под бледнеeщите звезди в утрото.

Въжета и баласт ме напускат, лактите ми лежат в морските бездни,
обхващам планините, дланите ми покриват континенти,
на път съм и наблюдавам.

До четвъртитите градски къщи - в дървени хижи, на къмпинг с дървосекачи,
покрай браздите на магистралата, през дол с корито на пресъхнала рекичка,
плевя си градинката с лука или прекопавам лехи с моркови и пащърнак, прекосявам савани, следвам пътеките горски,
търся и копая злато, сека дърветата в закупена земя,
изгарям, затънал до глезените в горещия пясък, тегля лодката си по плитката река,
където пантерата дебне на клон отгоре, където еленът се втурва бясно към ловеца,
където гърмящата змия грее меката си дълга плът върху скала, където видрата поглъща риба,
където алигаторът с твърда пъпчива кожа спи край залива,
там, където черната мечка търси корени или мед, където бобърът потупва тинята с греблообразната си опашка;
над растящата захар, над жълтоцветния памук, над ориза в ниското, залято от вода поле,
над островърхата селска къща, с изсъхнала шума и тънки филизи висящи от улуците,
над западната райска ябълка, над дълголистната царевица, над нежните сини цветчета на лена,
над тъмната и светла елда, шумя и бръмча там с другите бръмчащи живинки,
над тъмнозелената, вълниста ръж, която ту светлее, ту тъмнее под ветреца.

34.

Сега ще разкажа какво научих в Тексас като малък,
(не за падането на Аламо,
ни един не избяга, за да разкаже за Аламо,
сто и петдесет още лежат неми в Аламо,)
това е история за хладнокръвното убийство на четиристотин и дванайсет млади мъже.

Оттегляха се, сформирали квадрат с раници за бруствери,
деветстотин живота бяха отнели от обкръжилите ги врагове, девет пъти повече от тях, това беше цената, предварително платена,
полковникът начело беше ранен, мунициите им свършиха,
и поискаха почетна капитулация, получиха я писмено с печат, предадоха оръжията си и станаха военнопленници.

Те бяха цвета на тексаските рейнджъри,
несравними на кон, с пушка, песен, на веселби, в любовта, високи, буйни, щедри, красиви, горди и нежни, брадати, загорели от слънцето, облечени в дрехи на волни ловци,
никой нямаше и трийсет години.

На втория ден сутринта ги изведоха на взводове и ги избиха, беше красиво ранно лято,
започнаха работата около пет часа и приключиха в осем.

Никой не се подчини на заповедта да коленичи,
някои се втурнаха да бягат, полудели и безпомощни, някои стояха като вцепенени,
няколко паднаха наведнъж, простреляни в слепоочието или сърцето, живи и мъртви лежаха ведно,
осакатените и обезобразените ровеха пръстта, а водеха още,
недоубитите се опитаха да изпълзят,
но ги върнаха с щикове или удряха с приклади,
младеж, нямаше и седемнайсет, сграбчи здраво убиеца си, други двама убийци едва успяха да го отърват,
дрехите им виснаха разкъсани, попили кръвта на момчето.

В единайсет започна изгарянето на телата;
това е историята за убийството на четиристотин и дванайсетте млади мъже.

35.

Искаш ли да чуеш за отдавнашна морска битка?
Искаш ли да научиш за победи, огрени от луната и звездите?
Чуй историята така, както на баба ми бащата, моряка, ми я разказа.

Врагът ни не се спотайваше на кораба си, истина ти казвам, (така ми каза той,)
бяха мрачни куражлии по английски, по-упорити и непоколебими няма, не е имало, и няма и да има;
по тъмно ни нападнаха с всичка сила.

Влязохме в ръкопашна битка, реите се преплeтoха, оръдията се допряха,
моят капитан ръкомахаше ожесточено.

Улучиха ни с осемнайсетпаундови гюллета под водата,
на долната оръдейна палуба две големи парчета избухнаха при първия залп, убиха всички наоколо и осколките изригнаха високо .

Бием се при залез, на тъмно,
в десет часа през нощта, пълна луна се вдига, течовете се увеличават, съобщават, че водата се е качила до пет фута,
капитанът пуска затворниците, затворени в трюма, да опитат да се спасят.

Стражите спират достъпа до мунициите,
виждат толкова много непознати лица, че не знаят на кого да вярват.

Фрегатата ни пламва,
от другата страна питат, предавате ли се?
Свалете знамето и битката приключва!

Смея се доволно, когато чувам гласа на моя дребничък капитан,
не сме свалили знамето, той спокойно се провиква, битката едва сега започва.

Само три оръдия гърмят,
самият капитан насочва едното срещу гротмачтата на врага,
две добри попадения и мускетите им млъкват,
палубите им се изчистват.

Само от мачтите подкрепят залпа на малката батарея, най-вече от главната мачта,
смело се бият, от начало до край.

Няма и миг затишие,
помпите не могат да насмогнат, огънят напредва към барутния склад.

Една от помпите е отстранена и потъваме! си мислят всички.

Съвсем спокоен е дребничкият капитан,
не бърза, гласът му не е нисък, ни висок,
очите му ни осветяват повече от бойните фенери.

Около дванайсет, там, под лунните лъчи, врагът ни се предаде.

36.

Полунощ тихо се стеле,
два големи корпуса лежат неподвижни върху гърдите на мрака,
корабът ни е пробит и бавно потъва, готвим се да се прехвърлим на завладяния,
капитанът на мостика безстрастно раздава заповеди с бяло като платно лице,
близо до трупа на момчето, обслужващо каютите,
мъртвото лице на стар моряк с дълга побеляла коса и изкусно извити мустаци,
пламъците, невъзмутими, продължават да играят нагоре - надолу,
дрезгавите гласове на двама-трима офицери, все още годни да служат,
безформени купчини тела и самички тела, петна от плът по мачтите и гредите,
срязани въжета, виснали платна, потрепват от люлеенето на вълните,
черни и безстрастни оръжия, разпилян барут, силна воня,
няколко големи звезди отгоре, мълчаливо и печално светят,
нежен полъх на морски бриз, остър мирис на треви и поля край брега, предсмъртни поръчения към оцелелите,
свисти ножът на хирурга, стържат зъбците на триона му,
хрипове, хълцане, плисък на изтичаща кръв, кратък див писък и
дълъг, тъп, заглъхващ стон,
Така беше. Живот, безвъзвратно загубен

37.

Хей, ленивци, нащрек! Хванете оръжията!
През превзетите врати се втурват! Аз съм обладан!
Въплъщавам всички гонени и страдащи,
виждам се в затвора в тялото на друг,
и усещам тъпа нестихваща болка.

Заради мен тъмничарите стоят на пост с карабини,
мен освобождават сутрин и затварят нощем.

Няма и един бунтовник да върви с белезници към затвора,
без и аз да крача до него прикован,
(и най-мрачeн съм, и най-мълчалив и пот избива по треперещите ми устни).

И с всеки младок заловен за кражба, и мен съдят и осъждат.

И когато болен от холера лежи и за последен дъх се бори, и аз лежа и издъхвам до него,
лицето ми е пепеляво, сухожилията ми на възли , и хората бягат от мен.

Просяците се въплъщават в мен и аз в тях съм въплътен,
подавам шапката си, сядам засрамен и прося .

38.

Но стига! Стига! Стига! Сякаш съм зашеметен! Почакайте!
Дайте ми малко време отвъд сънищата, виденията и изумленията на замаяната ми глава,
откривам, че съм на ръба на обичайна грешка.

Как да забравя присмехулниците и обидите!
Да забравя пролетите сълзи и ударите на приклади и камшици!
Да мога да погледна иначе собственото си разпъване и кърваво коронясване.

Ето, дойдох на себе си,
поправям грешката си,
скалният гроб умножава повереното му, както всички гробове,
и труповете се вдигат, раните заздравяват, оковите се свличат .

Аз поемам напред, изпълнен с върховна сила, един от всеобщото безкрайно шествие,
вървим по сушата и по брега, преминаваме всички гранични линии,
и разпращаме повелите си по цялата земя,
цветята, с които кичим шапките си, са хилядолетни.

Еleves, поздравявам ви! Вървете напред!

Все така водете записки ,
все така задавайте въпроси.

39.

Дружелюбният, добродушен дивак, кой е той?
Дали чака да дойде цивилизацията или я преодолява и овладява?

Да не би да е някой от югозапад, отгледан на воля? Дали не е канадец?
Да не е от Мисисипи, Айова, Орегон, Калифорния?
От планините? Горите, прериите? Или е моряк кръстосващ океана?

Където и да отиде, приет и желан e от мъже и жени,
и всички искат да ги хареса, да ги докосва, да им говори, да остане с тях.

Извън законите, като снежинка, думи скромни като тревата, рошава глава, смях и наивност,
бавна походка, обикновени черти, обичайни маниери и излъчванe,
които се спускат до върховете на пръстите му
преобразяват се,
и изтичат ведно с миризмата на тялото и дъха му,
литват от погледа в очите му.

40.

Слънчев парад, не ми е нужна топлината ти - скрий се!
Осветяваш повърхности само, аз прониквам и надълбоко.

Земя! Сякаш търсиш нещо в ръцете ми,
кажи, стара парцаливке, какво искаш?

Мъж или жена, мога да ти кажа защо те харесвам, но не умея,
да ти кажа какво има в мен и какво е в теб, но не умея
да разкажа за какво копнея, и как пулсират мойте дни и нощи.

Виж, не изнасям лекции и не правя дребни подаяния,
когато давам, давам себе си.

Ти там, слабако, с колене треперещи,
отпусни затъкнато гърло, за да вдъхна в теб кураж,
разтвори дланите си и вдигни капаците на джобовете
не ми отказвай, настоявам, запаси имам в излишък,
и всичко мое го дарявам.

Не питам кой си, това не ми е важно,
може да си нищо и да не правиш нищо, освен онова, което в теб ще влея.

Влече ме към роба в памука, към чистача на клозети,
на дясната му буза слагам роднинска целувка,
и се кълна в душата си, че никога няма да го низвергна.

На жените, годни да заченат, подарявам по-едри и по-буйни деца,
(от това, което днес вливам в тях, ще израснат републики по-горди.)

Когато някой умира, бързам да отворя вратата,
отмятам завивките към нозете,
нека лекарят и свещеникът си вървят.

Хващам умиращия и го вдигам с неустоима воля,
o нещастнико, хвани се за врата ми,
кълна се, няма да умреш! Облегни цялата си тежест върху мен.

Поемам си дълбоко дъх и те надувам, издигам те на повърхността,
всяка стая в къщата изпълвам с въоръжена войска,
те ме следват и гробове унищожават.

Спи - ще те пазим цяла нощ,
не се съмнявай, никаква смърт не ще посмее да те пипне,
прегърнах те и мой си вече,
на сутринта ще разбереш, че истина ти казвам.

41.

Аз съм този, който помага на болните, когато лежат по гръб и се задъхват,
а за силните и честни мъже, нося още от желаната помощ.

Чух какво се говори за вселената,
чух го и го чувам от няколко хиляди години;
Общо взето, добре се развива - но това ли е всичко?

Аз идвам, търся и намирам повече ,
предлагам оценка по висока от тази на старите предпазливи търгаши,
превръщам се в точно копие на Йехова,
литографирам Кронос, синът му Зевс, и внук му, Херкулес,
купувам скици на Озирис, Изида, Белос, Брахма, Буда,
и пъхвам Маниту в портфолиото си, рисунка на Аллах, гравюра на разпятието,
Один и Мекситли с ужасното лице и всеки идол и кумир
оценям според стойността им и нито цент повече,
признавам, че са живели и добра работа свършили
в отредените им дни,
(хранеха с мушички неоперените птички, които сега трябва да се вдигнат, литнат и запеят,)
взимам грубите скици на боговете, за да се изпълня с тях до край, и да ги даря безплатно на всеки мъж и жена, които видя,
но откривам толкова или повече в строител, който къща вдига,
и по-високо го поставям от боговете със запретнатите му ръкави, размахващ чука и длетото,
но не възразявам срещу специални откровения, и приемам, че виещ се дим или косъм на опакото на ръката ми са също толкова любопитни, колкото всяко друго откровение,
момчетата, които боравят с пожарни коли и въжени стълби не са по-маловажни за мен от боговете в древните войни,
чувам как гласовете им пронизват грохота на разрушението,
мускулестите им крайници минават лесно над овъглените греди, белите им чела са цели и недокоснати от пламъците;
от жената на механика с бебе на зърното й, застъпвам се за всеки роден човек,
за тримата косачи които свистят с косите по жътва, трима силни ангела с отворени ризи,
червенокосият коняр с криви зъби, който изкупва минали и бъдещи грехове,
продава цялото си имущество, и тръгва пеша, за да плати на адвокатите на брат си и да седи до него, докато го съдят за фалшификация;
щедро е разпръсната божествената воля, но не навсякъде достига.
Бикът и бръмбарът никога не сме почитали достатъчно,
не сме и сънували, че сметта и калта са прекрасни,
свръхестественото не е важно, аз чакам времето си да бъда един от боговете,
ще дойде ден, когато ще направя толкова добро, колкото и най-добрите, ще бъда толкова чудесен;
кълна се в живота си! Аз съм творец,
и още тук и сега обитавам утробата на сенките, които ме причакват.

42.

Вик сред тълпата,
моят собствен глас, всеобхватен , внушителен и категоричен .

Елате ми деца,
Елате мои момчета и момичета, мои жени, семейство, близки,
ето, органистът се впуска в финала, прелюдията вече е изсвирил.

Леки акорди за ловки пръсти - усещам ритъма на вашия прилив и отлив.

Главата ми се люшка на врата,
музика ечи, но не от органа,
хора има около мен, но не от моето семейство.

Вечната твърда, ненакърнима земя,
вечното ядене и пиене, вечното изгряващо и залязващо слънце, вечният въздух и безкрайните приливи и отливи,
вечните съседи, мили, коварни, истински,
вечното старо, необяснимо съмнение, все тоя трън в петата, огромните стремежи и жажди,
вечните подвиквания на гонците, докато не намерим къде се е скрил хитреца и го принудим да се покаже,
вечната любов, вечният сподавен плач на живота,
вечният възел под брадичката, вечното смъртно ложе .

Сноват насам-натам, втренчени в парите ,
да нахранят алчните кореми, мозъците препълнени лъжици загребват,
билети купуват, придобиват, продават, но на празника, нито веднъж не отиват.
Много се потят, орат, вършеят, а накрая, с плява им заплащат
няколко безделници притежават, и житото все за себе си пазят..

Това е градът и аз съм един от гражданите,
каквото интересува всички, интересува и мен , политика, войни, пазари, вестници, училища,
кметът и съветниците, банките, тарифите, параходите, фабриките, акциите, магазините, недвижимите имоти и личните вещи.

Безброй дребни човечета подскачат наоколо в колосани нагръдници и фракове,
наясно съм кои са (не са те червеи или бълхи,)
познавам двойниците си, и най-слабият и най-плиткоумният е безсмъртен в мен,
каквото правя и казвам, същото ги чака,
и всяка мисъл, която в мен се мята, се мята и в тях.

Познавам идеално собствения си егоизъм,
знам си всеядните стихове и продължавам да пиша,
и теб ще накарам, който и да си, да застанеш редом с мен.

Не възпява рутината, таз моя песен,
а рязко задава въпроси, скача надалеч , но по-близо се връща;
каква е тази отпечатана и подвързана книга - ако не печатарят и чиракът?
Какви са тези много сполучливи снимки - ако не жена ти или приятел, които здраво и трайно си прегърнал?
Какъв е тоз черен кораб, обкован в желязо, с могъщи оръдия и кули - ако не смелостта на капитана и инженерите?
Ами в домовете, какво са храната, съдовете и покъщнината - ако не стопанинът и стопанката, и погледът в очите им?
Ами небето там горе - но и тук, в съседство, или отсреща?
Светците и мъдреците в историята - ами ти самият?
Какво са проповеди, вери, теология - ако не бездънния човешки мозък,
И какво е разум? Какво е любов? Какво е живот?

43.

Не ви презирам, свещеници във всички времена, по целия свят,
моята вяра е най-великата от верите и най-незначителната,
обхваща поклонничество древно и модерно и всичко между тях ,
вярвам, ще се върна на земята след пет хиляди години,
чакам оракули да ме напътстват, почитам боговете, славя слънцето,
правя си фетиш от камък или пън, и заклинания с магически пръчки в кръг от шамани,
помагам на лама или брамин да подрежат кандилата пред идолите,
още танцувам по улиците във фалическа процесия, възторжен и аскетичен гимнософист в горите,
пия медовина от чашата с черепа, на шасти и веди съм поклонник , почитам Корана,
изкачвам ацтекски храм, изцапан с кръв от камък и нож, бия барабан от змийска кожа,
приемам евангелията, и този, който бе разпнат, сигурен съм, че е божествен,
коленича на литургия, ставам за молитвата на пуритан, или седя търпеливо на църковната пейка,
крещя и се пеня обезумял, или чакам като мъртъв, докато духът ми ме събуди,
гледам напред по тротоара и земята, или отвъд тротоара и земята,
пътуващ проповедник по цялата земя.

Един от онзи центростремителен и центробежен вид, аз се обръщам и говоря като човек, който оставя заръки преди на път да се отправи.

Отчаяни съмняващи се, скептици отхвърлени,
лекомислени, навъсени, тъжни, ядосани, засегнати , обезсърчени атеисти,
познавам всеки един от вас, познавам морето от мъки, съмнения, отчаяние и неверие.

Как се мятат перките на китовете!
Как се извиват бързо като светкавица, тресат се в спазми и кръвта им струи!

Спокойно, китове окървавени, съмняващи се, намусени и мрачни,
имам място при вас, и с всички, миналото ни тласка, теб, мен, всички, абсолютно еднакво,
и още неизпитаното за теб, за мен, за всички, е абсолютно същото.

Не знам какво е неизпитано и какво е след него,
но знам, че и то ще се окаже достатъчно, и не може да се отмени.

Писано ни е, и всеки, и който върви, и който се спира, ще мине през него, не може да го избегне.

Писано е на младият мъж, който умря и беше погребан,
на младата жена, която беше заровена до него,
на детето, което надникна през вратата, а след това се дръпна назад и никога повече не го видяха,
на старецът, живял без цел, и усетил горчилка, по-лоша от жлъчка,
на туберкулозният в порутената къща, пропил и пропилял живота си,
на безбройните избити и погубени, на жестокият кобу, по долен от измет,
на рибите, които само плуват с отворени усти, и чакат храна да се плъзне в тях,
на всичко земно и на всичко долу в най-старите гробове на земята,
на безбройните планети, на милиардите същества, които ги обитават,
на настоящето, и на най-малката прашинка.

44.

Време е да се обясня - да се изправим.
Отхвърлил познатото,
тласкам всички мъже и жени напред, в неизвестното.

Часовникът показва мига, но как се измерва вечността?

Изчерпали сме трилиони зими и лета,
и трилиони ни предстоят и още трилиони след тях.

Родените досега ни донесоха богатство и разнообразие,
и родените в бъдеще ще ни донесат богатство и разнообразие.

За мен няма голямо и малко,
каквото изпълва времето и мястото си, е равно на всичко друго.

Бяха ли хората убийци и ревнивци спрямо теб, братко мой, сестро моя?
Жал ми е за теб, те не са убийци и ревнивци с мен,
всички бяха мили с мен, оплаквания нямам
(Пък и от какво да се оплаквам?)

Аз съм на върха, пазител на нещата, които ще бъдат.

Краката ми са на върха на стълбите,
всяко стъпало е куп векове и още повече са между стъпалата,
пътят ми тръгна от долу и още се изкачвам, нагоре, нагоре .

Стъпало по стъпало призраците ме следват,
далеч долу виждам огромното първо нищо, и знам, че бях и там,
дълго чаках невидим, заспал в летаргична мъгла,
и не бързах, и не ме отрови въглеродa зловонeн.

Дълго и плътно ме прегръщаха - дълго и плътно.

Вселената дълго се приготвя за мен,
приятелски, верни ръце ми помогнаха.

Вихри носеха люлката ми, гребяха и гребяха като весели лодкари,
звездите ми отредиха място в звездните си пръстени,
погрижиха се да ме задържат.

Преди да ме роди майка ми, поколенията ме ръководеха,
ембрионът ми никога не е бил бездеен, нищо не може да го спре.

Заради него мъглявината се превърна в сфера,
дълго и бавно пластове се трупаха, за да го носят,
гигантски зеленчуци за храна се предлагаха,
чудовищни гущери го люлееха в устите си и го пазеха грижливо.

Вселенските сили непрекъснато работеха, за да ме завършат и зарадват,
и ето, тук стоя сега, с душата си силна.

45.

О, краткотрайна младост! О, гъвкавост безгранична!
О, мъжественост, балансирана, цветуща и пълна.

Любовниците ми ме задушават,
притискат устните ми, плътно засядат в порите на кожата ми,
мъкнат ме по улици и обществени зали, идват голи при мен през нощта,
през деня се провикват Хеей! от скалите над реката, подтичват и чуруликат над главата ми,
викат ме по име от цветни лехи, лози, гъсти храсталаци,
озаряват всеки миг от живота ми,
покриват тялото ми с меки балсамови целувки,
безшумно изтръгват цели шепи от сърцата си и ми ги подаряват.

Величаво изгрява старостта! О, добре дошла, неизразима благодат на последните ми дни!

Всяко състояние утвърждава не само себе си, но и това, което израства след и извън него
и тъмното безмълвие не е изключение.

Отварям люка през нощта и виждам надалеч ширнали се светове
и всичко, което виждам, умножено хиляди пъти, стига само до ръба на още по-далечни светове .

Все по-широко и по-широко, те се простират,
непрекъснато се разширяват,
навън и все навън, извън света.

Моето слънце си има свое слънце и около него послушно кръжи,
после се присъединява с партньорите си към по висш кръг,
и следват още по-големи кръгове, и най големите стават точици вътре в тях.

Няма спиране, не може и да има спиране,
ако аз, ти и световете, както и всички под или върху тях, в миг се превърнем пак в блед плавей, това няма да е от значение в дългосрочен план,
защото непременно отново ще се върнем на мястото, където се намираме сега,
и всъщност тогава ще отидем все по-далеч и по-далеч.

Няколко квадрилиона ери, няколко октилиона кубични левги,
не застрашават мига, той не губи търпение,
те са само етапи, всяко нещо е само етап.

Колкото и далеч да се взираш, безкрайно пространство се шири отвъд,
колкото и мига да отброиш, времето е безгранично.

Имам насрочена среща, убеден съм,
Бог ще бъде там и ще ме чака, докато съм готов,
великият камарадо, верният любовник, за когото копнея, ще бъде там.

46.

Знам, най-доброто време и пространство ми принадлежат,
и никога не съм измерван и няма и да бъда.

По широкия свят дълго се скитам, (елате да чуете всички!)
ще ме познаете по палтото, устойчиво на дъжд, солидните обувки
и тоягата, отсечена в гората,
никой мой приятел не си почива в дома ми в креслото
кресло нямам, нямам църква, нито философия,
не каня никой на масата за вечеря, в библиотеката, на борсата,
но и мъже и жени сред вас водя на връх в планината,
лявата ми ръка ви прегръща през кръста,
дясната сочи дългия път към живописни места.

Нито аз, нито някой друг може да измине този път вместо вас,
трябва да го пропътувате сами.

Не е далеч, наблизо е,
Може би вървите по него от раждането си, без да разберете,
може би минава и по вода, и по суша.

Мятай на рамо дрешките, скъпи сине, аз ще направя същото, и да тръгваме,
прекрасни градове и свободни народи ще видим.

Ако се умориш, дай ми и двата товара, и отпусни ръка на бедрото ми,
скоро ще се отплатя със същото,
защото тръгнем ли, няма да спираме вече.

Днес преди зазоряване се изкачих на хълм, погледнах надвисналото небе,
и попитах душата си, когато овладеем тези сфери, насладата и знанието за всяко нещо в тях, ще бъдем ли сити и доволни тогава?
А душата отговори, не, само прекосяваме този хълм, за да продължим нататък.

И ти ми задаваш въпроси и аз чувам,
и отговарям, че да обясня не умея, трябва да сам да разбереш.

Поседни малко, скъпи сине,
ето ти хляб да хапнеш и мляко да пийнеш,
но щом заспиш и се събудиш ободрен, и облечеш хубави дрехи, целувам те с прощална целувка и отварям портата, за да излезеш оттук.

Достатъчно дълго си мечтал презрени сънища,
ето измивам гурелите от очите ти,
трябва да свикнеш с ослепителната светлина и с всеки миг от живота си.

Дълго си газил плахо, с дъска на плиткото,
сега искам да си смел плувец,
да скочиш насред морето, да се изправиш, да ми кимнеш, да извикаш и през смях
да разтърсиш косата си.

47.

Аз съм учител на атлети,
силните ми мишци по силни създават и доказват свойта сила,
и уважава стила ми атлета, щом се учи от нея учителя да победи.

Това момче обичам, което става мъж не чрез заучена сила, а с негова собствена,
по-скоро грешен, отколкото добродетелен от конформизъм или страх,
влюбен в момичето си, похапва с удоволствие пържола,
ранен по-зле от несподелена любов или обида, отколкото от наточена стомана,
първи в ездата, в борбата, уцелва окото на бика, лодка управлява, пее или свири на банджо,
предпочита белезите, брадата, лицата с петна от шарка пред гладката кожа,
и златист загар пред онези, които от слънцето се крият.

Уча го от мен да избяга, но кой може да избяга от мен?
От този миг те следвам , който и да си, думите ми ще те сърбят в ушите, докато не ги разбереш.

Не казвам тези неща за някой долар или да запълня времето, докато чакам парахода,
(ти си този, който говори, аз съм твоят език,
мълчи в устата ти, но в моята играе).

Кълна се, че за любов или смърт, в къща няма да говоря,
и себе си на всички няма никога да обяснявам, а само на този или тази, които са с мен насаме на открито.

Ако ме разбираш, иди горе в планините или на брега,
дребната мушичка е обяснение, а капка или прилив на вълни е ключ,
чукът, греблото, ръчният трион, потвърждават думите ми .

Няма затворена стая или училище, с които да общувам,
диваци и деца по-добре общуват с мен.

Младият механик ми е най-близък, познава ме добре,
дърварят, нарамил брадвата и стомната, ме води със себе си цял ден,
ратайчето, което оре в полето, се радва да чуе гласа ми,
с корабите думите ми плават, вървя с рибари и моряци и ги обичам.

Мой е войникът в лагера или на поход,
в нощта преди битка мнозина ме търсят и откликвам,
в онази тържествена нощ (навярно последната им) ме търсят онези, които ме знаят,
лице в лице съм легнал с ловеца, загърнат сам в одеялото си,
за мен замислен, кочияшът не усеща как файтонът се тресе,
и млади, и стари майки ме разбират,
и девойки, и съпруги оставят иглата за миг и забравят къде са,
обмислят каквото им казах.

48.

Казах, че душата не е повече от тялото,
казах, че тялото не е повече от душата,
и нищо, даже Бог, не е по-велико за човека от него самия,
и всеки, който измине и метър без обич, отива на погребението си, облечен в плащеницата,
и аз и ти, без пукнат грош, можем да купим най-избраните плодове на земята,
а просто да погледнеш или да покажеш бобено зърно в шушулката му, обърква знанието във всички времена,
и няма търговия или работа, която младият мъж да следва и да не прояви геройство,
и най-малката прашинка може да стане център на въртящата се вселена,
и казвам на всеки мъж или жена, нека душата ти остане хладна и спокойна пред милионите вселени.

И казвам на човечеството, не любопитствайте за Бога,
защото аз, който любопитства за всеки, за него не задавам въпроси,
(нямам подбор от термини да опиша колко съм спокоен относно Бог и смъртта.)

Чувам и виждам Бога във всеки предмет, но не го разбирам ни най-малко,
нито съм наясно кой може да е по-прекрасен от мен самия.

Защо да искам Бог да видя повече от този ден?
Виждам нещо от Бога всеки час от двадесет и четирите и всеки миг,
в лицата на мъжете и жените виждам Бога, и в собственото си лице в огледалото,
намирам писма от Бога, пуснати на улицата, и всяко е подписано с Божието име,
но ги оставям там, защото знам, че където и да отида,
винаги ще има други, навреме стигнали до мен.

49.

И ти, Смърт, горчива прегръдка на тленността,
безсмислено се опитваш да ме плашиш.

Към работата си, без да трепне, акушерът пристъпва,
виждам как ръката притиска, поема и поддържа,
близо до изящните гъвкави врати,
виждам изхода, пътя към облекчението и свободата .

А ти, Труп, мисля, че ставаш за тор, но това не ме обижда,
усещам как растат и сладко ухаят белите рози,
протягам ръка към разлистените устни, към бляскавите гърди на пъпешите .

А ти, Живот, смятам, че си остатък от много смърти,
(несъмнено, самият аз съм умирал десет хиляди пъти преди.)

Чувам как шепнете, о звезди на небето,
о, слънца - о, трева по гробовете - o, вечни изменения и развития,
ако си мълчите, как да кажа нещо?

За мътния вир, сгушен в есенната гора,
за луната, която се спуска по скалите в тихия здрач,
падайте дневни и здрачни искри - падайте върху черните стъбла,
които се разлагат в калта,
падайте върху безсмислените стонове на сухите клони

Издигам се над луната, издигам се над нощта,
усещам, че зловещият блясък е отразените лъчи на обедното слънце,
и голям или малък, се вливам в нещо важно и солидно.

50.

Има нещо в мен - не знам какво е - но знам, че е там, вътре .

И тялото ми е изтръпнало и потно - а после става спокойно и хладно ,
и заспивам - дълго спя.

Не го познавам - то няма име - то е неизказана дума,
няма го в нито един речник, израз, символ.

Кръжи около нещо по-голямо от земята, където аз кръжа,
светът за него е приятел, събудил ме с прегръдка.

Май и повече мога да кажа. Само очертания се мержелеят!
На моите братя и сестри обяснявам.

Виждате ли, о братя и сестри мои?
То не е хаос или смърт - то е стил, хармония, план -
то е живот безкраен - то е Щастие.

51.

Миналото и настоящето вехнат - аз ги напълних и изпразних,
a сега запълвам отредената ми гънка в бъдещето.

Хей там, слушателят! Какво имаш да ми довериш?
Гледай лицето ми, докато вдишвам настъпващата вечер,
(говори честно, никой друг не те чува, а аз имам още само минута)

Противореча ли си?
Добре тогава, противореча си,
(огромен съм и множества съдържам)

Взирам се в онези, които са наблизо, чакам на прага на вратата.

Кой е свършил работата за деня? Kой пръв ще приключи с вечерята?
Кой иска да се поразходи с мен?

Ще се обадиш ли преди тръгна? или вече ще е твърде късно?

52.

Петнистият ястреб прелита и ме обвинява,
оплаква се от моето бърборене и скитане.

И аз необясним съм, съвсем не питомен,
варварски вой надaвам над покривите на света.

Последният лъч на деня ме изчаква,
захвърля образа ми след останалите и
като всичко в сенките на дивата природа,
примамва ме в здрачната мъгла

Тръгвам си като вятър, развявам белите си кичури след хукналото слънце,
изливам плътта си във водовъртежи и я оставям да кръжи.

Завещавам себе си на пръстта, от която израства тревата, която обичам,
ако пак ти потрябвам, потърси ме под подметките на ботушите си.

Едва ли ще разбереш кой съм и за какво говоря,
но все пак, за теб ще е добре да ме срещнеш,
кръвта си да пречистиш и обогатиш.

Ако не успееш дa ме откриеш веднага, не губи кураж,
ако ме изпуснеш на едно място, потърси ме на друго,
някъде ще спра да те почакам.