УЧИТЕЛКО

Дончо Лазаров

Когато звънне школският звънец,
ти влизаш пак усмихната в класа ни
като пчела, събирала прашец,
която с аромат простора пълни.

И шумният ни като кошер клас
как трепетно, учителко, те слуша,
когато с развълнуван, топъл глас
ти ни повеждаш през вода и суша,

когато ни разкриваш чуден свят
с легендите, с преданията древни
или ни връщаш векове назад
при робите и песните им гневни…

А свърши ли с уроците денят,
ти мислиш пак, загрижена еднакво,
какъв ще бъде детския ни път
към бъдното, което ни очаква.

1961 г.