Кинка Константинова

ПЛЕНЕНОТО СЛЪНЦЕ

Този облак сивобял
там, до планината,
как прилича на чувал,
вързан над земята.
Кой ли в него е пленен -
искам да узная,
и защо ли в този ден
тъй е сив безкраят?

Само Вятърко разбра
кой е скрит в чувала,
той се спусна и раздра
тъканта му бяла.
И в простора се засмя
слънцето пленено,
блесна цялата земя
радостна, зелена!…

1964 г.

СРЕБЪРЕН ДЪЖД

Там, от облачната стряха,
сребърни коси разплете
пролетният дъжд.
Развълнува се полето
и щастливо затрептяха
стръкчетата ръж.

А зелените пшеници
изведнъж се заловиха
в пролетно хоро.
Върху техните ресници
малки капки наредиха
своето сребро.

1988 г.