Димитър Веженов

Ний пак се срещаме със тебе - и не като врази,
като приятели, разбрали се във нужда.
Любимата жена, която някога обичахме,
не е ни моя днес, ни твоя. Тя е чужда.

Вземи и пий. и нека потопим във виното
душите си и да не остане нищо.
Та можем ли да върнем ний годините
и да запалим пламък в нашето огнище?

На дъното на чашата лежат
годините и светят белите ни къдри,
извървян е тъмния ни път
и ние с тебе вече сме добри и мъдри.

Какво да те запитам? През прозореца навън
залязва ден и слънцето умира.
И ние гледаме със теб като насън
и в нашата обща мъка се разбираме.

Вземи и пий. За вечерта.
За хубавите дни, които сме изпратили.
За всичко хубаво. За любовта,
която нявга озари сърцата ни.

———————

в. „Светлоструй”, г. 5, бр. 5, 1933 г.