ГРИЖА
На П. Чизиков
Отдавна на душата ми тежи,
отдавна искам да ти пиша,
затуй, че в моите очи
блести сега зловеща грижа!
Живееш ти във хилядния град,
където нужда и крушение
тежи на всеки беден брат,
познал и мъка, и мизерия.
Сега потъва в дим и тоя свод,
под който в бедност и страдание
живее твоя мълчалив народ
из крайните, намръщени квартали.
И аз вървя по синия гранит
и слушам песни от грамфона,
но те са сякаш кратък миг,
в оня млад живот - оронен!
Отдавна на душата ми тежи,
отдавна искам да ти пиша,
затуй, че в моите очи
блести сега зловеща грижа!
—————-
в. „Светлоструй”, г. 1, бр. 8, 1929 г.
