Илия Вичев

В южния край на с. Спасово, Чирпанско, близо до реката, в тъй наречените „Бончови ливади” живял някога дядо Иван.

Какъв човек е бил той, не знаем, защото това било много отдавна, може би преди 200 години, преди България да се освободи от турско владичество.

Кой е бил неговият баща и дядо - също не знаем.

Дядо Иван имал двама сина - Бончо и Здравко (Здравчо). Двамата братя, след като възмъжали, оженили се и се разделили като сложили началото на нови два рода: Бончовите и Здравчовите.

Дядо Бончо си направил къща в двора на сегашните Бончови (Боньо Петров и Петър Илиев). Той имал също двама сина - Илия и Димо, които по-късно се разделят и отново формират два големи рода.

Дядо Илия продължава нашия род. По време на турското робство дядо Илия, заедно с брат си дядо Димо и дядо Недялко от с. Рупките ликвидират един турчин от с. Осалево (което днес не съществува), понеже тероризирал българското население в района (виж История на с. Спасово).

Дядо Илия бил много добър ловец и стрелец. А неговият брат бил сериозен и войнствен българин. На ръст били снажни, стройни и подвижни хора.

Дядо Илия също имал двама сина и една дъщеря. Синовете му Боньо и Вичо (народния певец дядо Вичо) създават отново родове.

Дядо Вичо се оженил за баба Митра - дъщеря на местния поп Манол Минков Коларов, виден революционер и духовен деятел на своето време (виж история на с. Спасово). Поп Манол продава двора и къщата на своя зет (дядо Вичо), а самият той заминава за Пловдив, купува чифлик и се заселва там.

Народният певец дядо Вичо Бончев е известен не само в Чирпанския край, а и в цяла България, дори извън нея.

Той беше строен, подвижен и много духовит човек, природно интелигентен и надарен с феноменална памет.

В паметта си той пазеше толкова народни песни, предания и мъдрости, които бяха събрани и издадени в два сборника, но въпреки това много от тях останаха незаписани.

Дядо Вичо беше първият народен певец, приет за член на Съюза на българските писатели (Виж „Израсло дърво високо” и „Народният певец дядо Вичо Бончев”).

Дядо Вичо Илиев Бончов е роден през 1868 г. и почина през 1953 г. Сам той казваше: „Девет пъти съм ходил войник, в три войни съм участвал като санитар”.

Той слага началото на нашия род, наречен „Бончови II”.

Дядо Вичо имаше двама сина и четири дъщери - Иванка, Рада, Тана, Мина. Единият му син - Илия продължава рода, а вторият - Стоян, остава неженен.

Дядо Илия беше среден на ръст човек, набит и подвижен, ловец и добър стрелец. Участвал в Балканската война (1912 - 1913) и в битката край Одрин е ранен. Дошъл си с доста разклатено здраве и през 1932 г. починал.

Дядо Илия е женен за баба Неда и имали 4 сина и 2 дъщери. Синовете му, всички женени, са създали нови семейства. Баба Неда е от рода Ватеви.

Синовете им са Вичо, Димо, Пеньо и Манол, а дъщерите - Мина (женена в с. Целина) и Недка (женена в с. Плодовитово).

Вичо Илиев (баща ми) беше човек малко над среден ръст, но жилест и много издръжлив на тежка работа. Занимавал се е със земеделие. Бил е зидар и овчар.
Майка ми Иванка Бенева е родена в с. Винарово през 1915 г. в рода Бодурови.

Нашите дядовци и баби са живели в село Спасово и са се занимавали предимно със земеделие, скотовъдство, лов и занаятчийство. Отличавали се с трудолюбие, природен ум, патриотично настроени - обич към земята и хората.

Корените на рода ни не започват, разбира се, с дядо Иван. Те се губят дълбоко в миналото, което ме кара да мисля, че ние произхождаме от един стар род в с. Спасово, сведения за който няма откъде да вземем, тъй като никой досега не е писал за това.

Тези сведения събрах от стари хора от рода Бончови.

2000 г.

————–

* Заглавието е от редакцията