Стоян Дринов

***

Над моя гроб, под листи капнали заровен,
аз знам, че никой няма да заплаче;
през есен меланхолна тамо с глас тъжовен
самотна врана на прокоба ще да грачи.

И тих дъждец над него тихо ще ромони,
и тихо ще нашепва моя блян чаровен,
ала сълзица никой няма да пророни
над моя гроб, под листи капнали заровен…

——————

сп. „Подвиг”, г. I, кн. 2 и 3, октомври-ноември 1923 г.