Станимир Лилянов
Станимир Лилянов (Стефан Христов Рашенов), български писател и юрист, е роден на 6.ІХ.1896 г. в гр. Дряново. Средно образование получава в Априловската гимназия в Габрово и в Русе. Учителства в с. Обретеник, Плевенско (1914-1915). Член на БРСДП от 1918 г. Участва като офицер в Първата световна война и във Войнишкото въстание. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски” (1920). Адвокат в Русе (1921-1925) и в столицата (след 1925). Защитник на Гео Милев по делото за поемата „Септември”. Участник в антифашистката борба. Доброволец на фронта през Отечествената война. Юрисконсулт в ЦК на БКП (1946-1952). Директор на издателство „Български писател” (1954-1957) и на издателство „Техника” (1958). Публикува от 1924 г. - списание „Нов път”. Сътрудничи на сп. „Наковалня”, вестниците „Наши дни”, „Единство”, „РЛФ” и др. Автор на повести, разкази, очерци. Издадени книги: „Ламя” (повест, 1925), „Към победа. Очерки и разкази за Отечествената война” (1948), „Преходно време” (разкази, 1954), „Побратимци. Избрани разкази” (1971), „В низините. Избрани произведения” (1986). Член на БКП и СБП. Има неиздадени и три романа: „Венка”, „Просветлението” и „Подвизи”. Умира на 18.ІІ.1973 г.
Публикации:
Проза:
ТАЙНИТЕ НА ДУНАВА/ брой 167 април 2024
