Александър Герасков

Стар въпрос, над решението на който са изразходвани много мисли и енергия. И вечно млад, защото стои пред всяко поколение.

Ние идем от земята, раждаме се на нея, храним се с нейните плодове, живеем върху нея и когато свършим земния си път, пак в нея отиваме, за да отстъпим място на бъдните поколения.

Ние не можем да се откъснем от земята, защото в нея са корените ни. Но над нас има небе и ние се стремим към него, повече или по-малко.

И в различните времена този устрем нагоре към висините е бил различно силен. На него дължат част от произхода си религиите, философските системи и идеи, великите културни постижения на духа.

Отделни личности и отделни народи изпадат в своето историческо развитие под знака нагоре или надолу - към небето или към земята.

Например Римската империя след като завоюва тогавашния свят, забрави небето и се насочи към сладостите на земята. Изобилието и завоеванията родиха разкоша, оргиите, безпътния живот, борби и падения.

И Римската империя грохна. Християнството издигна стрелката към небето и отрече земното. Устремът му е отразен в дивни геройства на самоотречения, на жертвуване за спасение на душите, в заострените готически храмове и др. Но корените на човечеството не можаха да бъдат скъсани.

И днес у всеки човек и у всеки народ се борят двете насоки: надолу и нагоре. Затова и въпросът: „на къде?” стои все така палящ пред всеки индивид. На къде наистина?

Земята е хубава. Райски кътове има по нея. Нима можем да се отречем от нейните плодове, радости и велелепия?

Но ние не сме само животни. Ние притежаваме души, които ламтят за светлина, за духовни радости, за културни ценности, за висши добродетели и удоволствия.

Нима требва да убием това божествено начало у нас, за да се отдадем само на пиршества и нисши телесни наслади?

Не, това не трябва да стане.

Затова нито само към земята, нито само към небето, а към едното и към другото едновременно и хармонично.

Надолу към земята, за да я обработим най-добре, да извлечем от нея най-многото, което може да ни даде, за да има за всички люде и хляб, и облекло, и жилище. Все надолу, към низините на обществото, за да открием бедността и я изгоним; за да видим злините и ги отстраним; за да подкрепим слабите, и лекуваме болните и за да поразим лошото.

И след това с дружни сили нагоре. Нагоре към постиженията на науките. Нагоре към литература, изкуство и театър. Нагоре към големите идеи на великите човеци, към правото и справедливостта, мирът и труженичеството, с една дума - към Бога - към небето.

И към земята и към небето, защото сме хора, но трябва да бъдем и човеци.

——————————

в. „Литературни новини”, г. 2, бр. 11, 1.04.1943 г.