БЯГСТВО
превод: Красимир Георгиев
БЯГСТВО
Аз към нощния Брест се промъквам през блатата на минал кошмар,
свойта мила изгубих по пътя в деветстотингодишна съдба.
Аз променям лице и походка, вдишвам волно предишен озон.
Виждам прехода, старата лодка, виждам дом до рекичката. Но…
Пламва спомен за детско братство, пада шапка на влажна пръст.
Аз убит бях при опит за бягство… От Русия - в Съветски съюз.
——————————
ПЯСЪЧНИЯТ ЧАСОВНИК
До ангел дявол в битка хвъркат. За извор устие не знай.
От колба жив към колба мъртъв прелива пясък моя край.
Любов, омраза, сълзи клети, прегръдки, чувства и слова,
и мойта жар, и студовете - преливат. Пясък е това.
Стоя на тъпа вечеринка, в обречен август виждам как
изтичат тези песъчинки към дъното на моя мрак!
Часовник болка не усеща - и всеки ден, през всяка нощ
летят към дъно мойте срещи, и стих, и проза… Чезне мощ.
И трудно ми е с мойта мъка да вярвам чифт че в тек блести,
че някой с властни длани тука часовника ще превърти.
И в анимизъм древен аз пак ще съм живот, любов и срив,
от колба смърт отново пясък ще се изсипва в колба жив.
Отново аз ще плувам в мама и моят пумпал ще расте…
И ангел дяволът ще стане, ще помни извор устие.
БЕГСТВО
Пробираюсь к ночному Бресту, по болотам в былое бреду,
Потерял я свою невесту в девятьсот роковом году.
Я меняю лицо и походку, давний воздух вдыхаю вольно.
Вижу речку и старую лодку, вижу дом на окраине. Но…
Полыхнуло огнем по детству, полетел с головы картуз.
Я убит при попытке к бегству… Из России - в Советский Союз.
——————————
ПЕСОЧНЫЕ ЧАСЫ
Враждебны ангелы и черти. Не помнит устье про исток.
Из колбы жизни в колбу смерти перетекает мой песок.
Любовь и ненависть, и слезы, мои объятья, чувства, речь,
Моя жара, мои морозы - перетекают. Не сберечь.
Сижу на пошлой вечеринке, но вижу я, обречено,
Как больно, в этой вот песчинке, мой август падает на дно!
Часы не ведают страданья, и каждый день, в любую ночь -
Летят на дно мои свиданья, стихи и проза… Не помочь.
И трудно мне, с моей тоскою, поверить в нечет, словно в чёт, -
Что кто-то властною рукою часы, как мир, перевернет.
И в стародавнем анимизме, чтоб жить, любить и умирать,
Из колбы смерти в колбу жизни песок посыплется опять.
Опять я буду плавать в маме, крутить по комнате волчок…
И станут ангелы чертями, и устье вспомнит про исток.
