Ядолла Рояйи (Ройя), ирански поет, основател на направлението „Espacementalisme” (1971) и основоположник на кубизма в иранската поезия, е роден на 06.05.1932 г. в Дамган (провинция Семнан, Иран). Като млад е активен привърженик на марксизма и Народната партия на Иран. След държавния преврат в Иран през 1953 г., организиран от британските и американските спецслужби, бяга, известно време се укрива, но е заловен и хвърлен в затвора. След освобождаването си от затвора създава първите си стихове. Печата в списания под псевдонима „Ройя” (на фарси - „сън”, „мечта”). Първата си книга „По пустите пътища” издава през 1961 г. , последвана от „Морски стихове” (1961), „За тъгата” (1965), „Седемдесет надгробни камъка” (1998, 2000, 2005) и др. Други негови книги са: „Гибелта на разума по време на размисли” (1979), „От червения пиедестал или проблемите на поезията” (1979), „Скритото лице на словото” (2012) и др. Завършва Техеранския университет. Доктор по международно право. Работи в Министерството на финансите и други държавни учреждения на Иран (Националния комитет по телевизия). През 1965 г. заедно с поета Ахмад Шамлу създава литературния всекидневник „Баро”, а по-късно - и издателство „Роузан”. През 1975 г. емигрира във Франция (отначало доброволно, но от 1979 г. получава забрана за връщане в Иран), където живее и досега. В Париж основава Школа по персийски език и литература, ръководи иранския ПЕН-клуб в емиграция. Издава книгите си на френски език. Кавалер на Ордена за Изкуство и литература на Франция (2001). Участва в много международни фестивали на поезията, литературни конференции и писателски срещи.

Публикации:

Поезия:

В СЕКУНДАТА НА СМЪРТТА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 167 април 2024