Надежда Кондакова

превод: Тихомир Йорданов

СИНЯТА КЪЩА

Почти на края на оврага
е оня вече празен дом.
не ще прекрачим ние прага,
ще постоим тук мълчешком.

И нека в подивелите малини
пчелите тромаво бръмчат.
Ти с мен моли се да отмине
горчилката и този път.

Тук всичко като суха шума
виелица ще повлече,
че няма даже нито дума
на гарата да си речем.

И любовта, до глупост мила,
ще си остане само там -
от обич както съм без сила,
ти както ме обичаш с плам.

***

Горчив е, друже, хлябът ни, и сух.
И кърваво - червеното ни вино.
А славата - за нас коварен дух -
с насмешка пак ще ни отмине.

Ще бъдем с теб речица и река,
потекли във земята ни корава.
Родината ли? Тя е все така
невинна и във всичко права.