РОБИ
Връз чер саван се сипе траурна вълна.
На демон зъл окото кърваво лъщи.
Сияе лъч от багри - светлина;
в кошмарен сън тревожно робът спи,
в кошмарен сън - прокоба…
Той чака ден със розови зари,
за да огреят морния му лоб -
на бъдний ден лъчът да озари
невярна орис - тъмен гроб, -
на участ зла - прокоба…
————————-
в. „Светлоструй”, г. 2, бр. 4, декември 1929 г.
