Борис Незорин (псевдоним на Борис Георги Колев), български писател - поет, прозаик, публицист, е роден на 29 юли 1894 г. в гр. Стара Загора. Завършва гимназия в гр. София, след което следва правни науки в Държавния университет и дипломация - в Свободния университет в София. Печата за пръв път през 1912 г. в сп. „Трептущи акорди” (Стара Загора) и в. „Бисери” (София). Публикува в списанията „Наш живот”, „Свобода”, „Светлина”, „Слънце”, „Листопад”, „Бразди”, „Съвременна илюстрация”, сборника „Перун”, вестниците „Бисери” и „Светлоструй”. Като публицист по социални въпроси участва във в. „Борба” (Пловдив), „Тунджа” и „Тракиец” (Ямбол), печата разкази във в. „Народна воля” (Варна), в. „Хоризонт” (Казанлък) и др. Пише стихове и проза. Автор на книгите „Живата вода” (разкази, 1932), „Робската земя. Част 1 - 2″ (роман, 1935), „Новата национална държава. Културни предели и фактори” (1938), „Румънски поети. Антологични страници” (1939), „В нощта” (стихове, 1945), „Щастливата жена” (разкази, 1947) и др. Умира през 1960 г.

Публикации:

Поезия:

РОБИ/ брой 167 април 2024

Проза:

БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ/ брой 168 май 2024

Публицистика:

СИМЕОН ДАНОВСКИ/ брой 175 февруари 2025