Никола Балабанов

Петко Атанасов, на когото преди няколко дена празнувахме 30-годишен юбилей, е един от първите артисти на театъра ни. Пръв, не само защото неговите образи на сцената са ярки и с дълбочина дадени, а защото е и личност.

Много малко са артистите у нас, които могат да се приближат до онова, което Петко съгради на сцената, без шмекерия и с чистотата и вярата на дете.

Без шум, без реклами и нарочни тикания напред, той измина 30-годишния си път. Неговите образи се помнят, наивитета и дълбочината в тях затрогва.

За него писаха много, изтъкваха го и с право като един от скромните, но големи артисти на България. Поменаха и ролите, които той е играл с успех и с които е станал Петко Атанасов.

Тук искам да кажа какво научих аз, а може би и много от моите колеги, от артиста и човека Петко Атанасов.

Научих:

1. Че трябва да се пристъпва към всяка роля бавно и без паника. Да търсиш образа с радост и свобода без страх, че може да не го уловиш, за да му дадеш възможност с лекота да изплува от подсъзнанието ти.

2. Да гледаш с хумор на всичко, за да бъдеш наистина сериозен.

3. Да бъдеш инат, но не и злобен.

4. Да бъдеш с всички - и пак да си сам.

5. Да презираш леките успехи, никога да не казваш големи думи, а големи мисли - ако можеш.

6. Когато си ужилен, онеправдан, обиден и завързан - да знаеш да мълчиш.

7. Да обичаш театъра като майка - детето си и пак да не казваш: „моето дете е най-хубавото.”

8. Когато те питат ще убие ли киното театъра, да казваш:
- Не киното ще убие театъра, а лошите пиеси и лошата игра.

—————-

в. „Литературен глас”, г. 8, бр. 306, 11 март 1936 г.