СПОМЕНИ
СПОМЕНИ
На Славка
Когато Кирчо бе почти младеж
и в ден фатален срещна наша Мича,
почувства най-първичния копнеж.
(Стрелата му на Ерос не засича.)
Усети, че го блъсна камион
и глупаво ухилен я зазяпа.
Ударен бе от древния хормон,
способен даже да върти земята.
Облечена от детски магазин,
тя беше елф, мъничка сладурана
и сякаш че подхранена с бензин,
любов изригна като сто вулкана.
Тя драскаше си някакъв ескиз
и нервно си захапваше молива.
Захвърли недоволна смачкан лист.
Видя, блондинка бе, макар фалшива.
Той рече:
- Щом видях те, не се смей,
сърцето ми като родан затропа!
Да бъда, искам, твоят Одисей,
а ти - очакваща ме Пенелопа!
Белтъци хвърли Мича:
- Драги, виж!
У наше село, трябва пред родата
кожух от вълчи кожи да дариш,
за да спечелиш най-подир момата!
А извор минерален, според мен,
да имате е бонус. Тъй обичам!
Аз мога да се къпя и в леген,
ала джакузи по ще ми прилича!
Чифте си купи той и патрондаш,
торба патрони, също и гамаши.
Изкара джип от прашния гараж
и право към гората отпердаши.
А Мича преродена е Дега.
Сравняват я дори и с Рафаело.
Галерии, изложби… И сега
стипендия отпуснаха от село.
Резбова Кирчо бъклици, врати…
Тя още на кожухче се надява.
На вълците той няма да прости,
Червени Шапчици дори спасява!
РОДНО БЛАТО
В едно голямо и вонящо блато
живеели доволно и богато
жабоците като в едемски рай.
Направо същи виртуален сайт.
А вечер, щом изгреела луната
и вятърът довеел хладината,
изпълвал се всемирният простор
там с трелите на жабешкия хор.
До пръсване надували се всички.
Провеждали дори словесни битки
и заприличвало в един момент
на скъпия ни роден Парламент.
Но те не знаели какво ги чака,
защото дебнел ги във върбалака,
един самотен щъркел. Няма спор -
за жабите най-страшен прокурор.
Да вдигнат глас жабоците не смеят.
Редиците им почват да редеят…
И мисля си, кога добрият Бог
на нашите ще прати щъркел строг?!
САРКАСТИЧНО
,,Аз имам теб. Без теб щях да бъда пак
каквото бях: последният бедняк”
Шекспир
Фортуна ме погледна даже с двете.
От тотото - печалба! Милион!
И ти веднага цъфна, нежно цвете,
почти блондинка. С грим и силикон.
Прегръдката ти е като магия.
Направо се разтапяш - карамел.
Угаждаш ми на всяка простотия,
че зодия съм дръпната - Козел.
Кола ти купих и боксониера.
Парите се стопиха. Лански сняг.
Раздразнено ръмжиш като пантера.
В очите ти се зъбят студ и мрак.
Ще ти завиди плюещата кобра.
Двуликият бог Янус е светец.
Не смея да заспя до късна доба,
привижда ми се траурен венец.
Изгриза ме до кокал, до стотинка.
Оказах се последен пустиняк.
Остана спомен като за настинка.
Макар бедняга, вече съм на крак!
СЕЛСКА КОРИДА
Сидорчо, от едно теле игриво,
за две години стана страшен бик.
Трепери днес от него всичко живо,
по-мощен е дори от маслен крик.
Веднъж прокле го баба попадия,
че черен дявол бил. От този ден
запомни я и става в миг фурия,
щом мерне я с фустана й червен.
На паша го изкарва чичо Стамен
и всяка сутрин, значи, точно в шест.
Щом питаме го, искаме да знаем,
е отговорът - неприличен жест.
На тучната поляна, до площада,
където тръгва сутрин автобус,
Сидорчо срути старата ограда,
но то за всички пътници е плюс.
Защото в спринт ударили петите,
на който ще завиди и атлет,
инфарктно са задъхани горките
и хващат автобуса в шест без пет.
ФАЛСТАРТ
Приятелите мои, притеснени,
че бил съм вече малко попрезрял
и старши на кварталните ергени,
открили ми жената идеал.
Почти мома. Едва на два развода.
Все пак и моят влак не е експрес.
Запазена. От русата порода.
Към мен добила, казват, интерес.
Изкъпах се, мустака си подрязах.
Две контри си ударих, да съм шик.
В костюма си от бала даже влязох,
че кльощав съм. Направо ученик.
А срещата - в кварталната ни кръчма.
Подхожда ми на личния бюджет.
Аверите в ребрата там се ръчкат
и яко си попийват мента с лед.
Отивам и ги сритвам:
- Хайде, чупка!
Това не ви е шарен панаир.
Не съм изваден аз от меча дупка,
с гъдулка да играя за сеир!
Изчезват те. А ето я и нея!
Разбира се, съвсем не е модел.
По-пълничка е там… с една идея,
но все пак е далече от варел.
Любезнича. Отвръща ми кокетно,
но гледа като гузна настрана.
Бе, нещо получава се дефектно…
Най-много да й тегля там една…
Решавам да я карам през просото:
- Боли ли те вратът?! Защо е крив?!
- О, правя го нарочно аз, защото
бил левият ми профил по-красив.
Потрепва с мигли, гледа ме невинно
и нещо изръмжава вътре в мен!
Усещам, ще изпивам туба с вино!
За кой ли път оставам си ерген!
ГЛОБАЛЕН ПЛАН
Да бъда бизнесмен ми е мечтата.
Над мен да се изсипва златен дъжд.
Модел последен да ми е колата,
а аз в квартала - най-вървежен мъж.
На баба, още в детската градина,
продадох сребърния и сервиз.
Докладва ме съседката. Гадина!
Наби ме мама. Татко ми - на бис.
Опитах в седми клас да хващам котки
за опити в известен институт,
но белези от острите им нокти
получих за положения труд.
В гимназията тихата си класна
с огняря я заварих на калъп.
При опита за рекет той ме фрасна
и няма ни пари, ни преден зъб.
А след Десети, право да ви кажа,
то сякаш ми поникнаха крила.
Направих фото студио в гаража,
но с порното… бе истинска беда.
Темида беше май неблагосклонна.
Попаднах и на скапан адвокат.
С огромни далавери, теза скромна,
разкошно си живее всеки гад.
Макар и с много бляскави идеи,
парите ми са още дефицит.
Съвсем не съм на ,,Ти” с добрите феи
и в шкафа нямам дух в бутилка скрит.
Но гледам днес рекламите в ефира.
Бърз кредит ми предлагат, Боже мой!
Е, вече нищо няма да ме спира,
пари ще потекат като порой!
И от Багдад килимчета летящи
ще купя, че е планът съвършен.
От Швеция пък перките за гащи…
По въздух са ни пуснали в Шенген!
