ИСТОРИЧЕСКА ПРИКАЗКА
ИСТОРИЧЕСКА ПРИКАЗКА
Преди години нашта столица
била градче със малко жители, -
работили те на изполица
при бейовете-похитнтели.
Децата волни на Балканите
потисниците кръвно мразили,
ала с жестока мъст султаните
бунтовниците там наказвали.
А те, измъчени от бремето
на турците и кърсердарите,
очаквали с тревога времето
да имат царщина и цар и те.
И ето чул им Бог молитвата,
изпратил Цар-освободителя,
витязите му храбри литнали
и поразили похитителя.
Свободна станала България
със княз, министри и сановници
и вместо турска олигархия
дошли там български чиновници.
Със песни, веселби и бъклици
народът си устроил празници
и българинът пооотдъхнал си
от анадолските умразници.
Но твърде скоро управията
тръгнала пак по стари пътища
и пак почнала олелията
по всички домове и кътища.
До там достиrнаха „призваните”
с аферите и гешефтарството,
че всички псуват днес султаните,
задето си предали царството.
ДОЛУ АЛКОХОЛА!
Винцето храни человека -
дори Исус Христос е пил
и то от нине и до века
добрите хора весели.
Веднъж живеем на земята,
веднъж се раждаме и мрем, -
какво от туй, че в механата
по някой лев ще раздадем?…
Не бях душманин на винцето
и на чирпанския мавруд,
макар че страда портмонето
и правят те човека луд.
И пийвах си, братлета, мъжки
и гледах трезвите със смях,
ала в канце кaнцов веднъжки
патих си зле за тоя грях.
Не счупих никому главата,
в участъка не бях прибран,
но… взех, че се ожених, братя,
веднъж, когато бях пиян…
А после въздържател станах,
от спирта бягах надалеч
и против виното въстанах,
но доста кьсничко бе веч …
Затуй, пазете се, другари,
от тоя вероломен враг,
че може зле да се опари
от него всеки момьк млад!
Че под гнета на спиртни пари,
във днешния коварен век,
каква ли глупост се не прави,
дори… оженва се човек!…
