Из едно писмо на Асен Златаров

Драги млади приятели,

Не бива да крия, че вашият почин да ми дарите една литературно-музикална вечер, ме и радва и ласкае.

И ако лекарят би ми позволил да излазям вечер, би ми било драго да бъда между вас и да ви се порадвам.

Но все едно, нали аз ще си мисля за вас, ще ви се радвам и чувството ми ще бъде с вас.

Вие ратувате за единение между младите на славянското семейство и това е така хубаво: аз виждам цената му, защото се чувствувам във всичките си фибри славянин и само славянин и за мене е ясно каква роля би играло славянството за историята, ако имаше сговор между славяните.

Но щом младите са пожелали това единение, то ще стане, защото бленовете на младите намират един ден удолетворение.

Дори вярвам, че и ние, по-старите вече, ще видим тоя хубав ден за славянството. Работете и вярвайте!

Вам предан

Ас Златаров

———–

в. „Асен Златаров”, Хасково, 22. 12. 1945 г.