Асен Асенов Златаров

Баща! Като такъв единствен синът му има правото да говори за него, понеже той изпитва бащинските му грижи.

Между бащата професор Асен Златаров и сина Асен А. Златаров няма онова сурово, дори студено отнасяне, което съществува в много семейства.

Напротив, бащата и синът са двама приятели с различна възраст. И двамата водят често разговори за наука, литература, изкуство, пoлитика. Бащата винаги споделя радостите, възторзите и скърбите на сина си.

А когато синът кривне настрана от правия път, той никога не се кара, а само му
държи наставнически речи, пропити с бащинска обич.

За жалост, неговите хубави думи не се задържат за дълго в главата на сина и тогава бащата прибягва до друго средство: прави се на студен, равнодушен, а вътрешно продължава да страда.

А когато някой път и това не помогне, казва: „Изстина ми от сърцето! Прави каквото щеш - не се интересувам повече от тебе!” А след два дни: „Асене, да се прибереш довечера рано, ще отидем с т е б е на театър!”.

Или: „На ти пари да идеш на кино”.

И след това приятелството между баща и син, отново настъпва, продължава
известно време, прекъсва се, за да започне отново пак.

А ногато намери книгите на сина разквърлени (което често се случва), запретва
се, нарежда ги, след това сяда на масата, взема един лист, изписва го с нравствени слова и го оставя, за да го види синът.

И синът, макар, че хвалбата не е хубаво нещо, с гордост може да заяви: „Блажени тия синове и дъщери, които имат такива бащи, защото те са малцина”.

————-

Възпоменателен лист „Асен Златаров” по случай 10 години от смъртта му,
издание на Областната инспекция на информацията u изкуствата - Хасково;
гр. Хасково, декември 1946 г.