КОСАЧ
Косачо, косачо
с блестяща коса!
Потъват нозете
в трева и роса.
Над тебе е чисто,
небе от атлаз,
пред тебе - кипящи
ливади - топаз.
Замахвай с косата
и песен запей -
но песен дълбока,
в която копней
сърцето за щастие,
за мир и любов!
Изпълвай полето
с дух бодър и нов!
Тоз дух ще залее
просторната шир,
от сън ще събуди
заспалия мир;
отново ще екне
гласът за живот
над нашта родина,
над свидния род.
Размахвай косата
и с вяра коси,
с потта си свещена
плода ороси!
Полята жаднеят
за твойте ръце, -
ти, който пристъпяш
с пречисто сърце!
——————-
сп. „Клас”, 21 юни 1945 г.
